Най-продаваната книга в света е Библията. От една страна, това може да ни радва – защото показва, че дори днес, когато все повече се утвърждава материалистичният мироглед, душата на човека търси отговори за неща, които материализмът не може да обясни. Освен това Библията е мъдра книга – мъдра, както всяко друго Свещено писание. Няма лошо в това, че мъдрите книги се продават добре. От друга страна обаче... това, че една мъдра книга се продава добре, не означава непременно, че се търси или че се чете от... мъдри хора. Тъжната истина е, че понякога неразбирането на текстовете се проявява още при преводите и редакциите на новите издания. Ето защо в англоезичния свят, сред определени религиозни среди, за единствен достоверен превод, според мен основателно, се смята Библията в изданието на крал Джеймс. Аналогично е положението със съществените разлики между старата Цариградска библия и съвременните преводи на български в т.нар. Синодална библия. Този въпрос е важен само по себе си. Но в тази поредица няма да го разглеждаме. Ще го оставим за самостоятелен подкаст или за доста по-нататъшна лекция. Сега, в този епизод, ще подчертаем другия проблем – а именно, че Дори перфектните преводи и издания на Библията могат да провокират абсурдни тълкувания. Те представят по такъв нелеп начин Сътворението на света и човека, че... както студа в предишния епизод, чудесно разбираме материалистите и тяхното упорито поддържане на дарвиновата теория. Просто защото някои схващания за божествения произход на човека също за изпълнени с логически несъвършенства, със смехотворно отрицание на неоспорими факти... изобщо, не могат да се разглеждат като сериозна алтернатива на материалистичната еволюционна теория. Хората, които поддържат буквално или почти буквално разбиране за библейската история за Сътворението, са наричани с общото название „креационисти“. Идва от латинската дума „креацио“ със значение „сътворение“. Към креационистите можем да причислим както повечето теолози – богословите, така и някои учени – академици, които не намират основания в дарвиновата теория за еволюцията на видовете. За да сме коректни, ще изтъкнем, че разбиранията на креационистите могат да се различават в отделни детайли. Съответно – не всичко, което ще разгледаме по-нататък, се отнася за всеки от тях. Според някои креационисти и религиозни, актът на сътворението, описан в Библията, е станал преди 8000 години, броено от наши дни, а според други - 8000 години преди Христа. Началото на света и това на човека се поставя в един твърде скорошен времеви отрязък... твърде близо до наши дни... което, естествено, влиза в остро противоречие с представите на материализма. Да се твърди, че земята и човекът са само на 8000 или 10000 години, може да е нелепо, като имаме предвид данните от геологията, палеонтологията и много други научни дисциплини. Да вземем за пример останките на динозаврите. Според материалистите, тези останки са на милиони години. Според много креационисти същите тези останки не можед а са на повече от 8000 години. И понеже Библията в нейното буквално четене не може да обясни динозаврите, има креационисти, които казват: Динозаврите не са съществували. Господ Бог е поставил в земята кокалите на огромните влечуги, за да постави на изпитание религиозната ни вяра, да провери дали ще се изкушим по вярата в дарвинизма. Ако сме материалисти, тези мисли на креационистите могат да ни се сторят жалки и смешни. Духовната наука – антропософията, разглежда тези 8000 или 10000 години, за които говорят креационистите, по особен начин. Духовната наука не отхвърля тази хронология. Особеното обаче е, че я свързваме само със съвременния човек – такъв, какъвто е човекът сега, в тази негова форма, свързана тясно с материята. Духовната наука абсолютно отхвърля идеята, че Сътворението на света и човека като духовно същество е станало толкова скоро. По-подробни разяснения ще дойдат в идните епизоди, даже още в следващата серия. Според Духовната наука не може да става и дума за буквално тълкуване на Библията. То на практика е невъзможно – освен ако не си затваряме очите за някои факти и не искаме да се излагаме пред хората, които не само вярват в нещо, но и имат аналитичен ум. Да вземем за пример и другото твърдение, че Сътворението се е извършило за седем дни – или по-точно за шест дни, тъй като седмият бил за почивка на Създателя. Важното е, че тук под „един ден“, ако слушаме някои креационисти, се разбирал... ден като днешните! 24 часа или една обиколка на Земята около нейната ос. – Че не става дума за такъв ден, се разбира от това, че по времето, когато е писана Библията, огромното мнозинство от хората не са знаели, че Земята е сферична и че се върти. Измерването на времето също не е ставало непременно според днешните мерни единици. Денят в античността е бил времето между утрото или изгрева и залеза, свечеряването. Нощта е била между залеза на слънцето и новия му изгрев. А сега обърнете внимание на следното – то е много важно. В библейската история за Сътворението се говори с термини, като „вечер“ и „утро“ – точно това са споменатите думи: вечер и утро. Господ сътворил земята в един ден, произнася се, че това е добро, и продължава със сътворението на следващия ден. Това се повтаря във всеки от шестте дни. Дали обаче тези думи – утро и вечер – трябва да се разбират буквално – в съвременния им смисъл? Утрото и вечерта се определят според мястото на слънцето и другите небесни светила, като това особено важи за древността... той като тогава хората не са имали часовници, каквито имаме днес. Те са знаели дали е утро или вечер, като са поглеждали към слънцето или луната на небето. Нали така? Обаче в Библията се говори за утрини и вечери – за дни и нощи – още преди Дядо Боже да сътвори слънцето, луната, звездите и изобщо небесните светлици. Тях той създава ча-а-ак в четвъртия ден. – Ами тогава, щом в първите три на Сътворението не е имало Слънце, Луна, звезди... за какви утрини и вечери говорим; за какви дни и нощи? Ако зададем тези въпроси на някои креационисти, ще отговорят по аналогичен начин като онова за динозаврите. Видимо изпитват смущение от въпроса и казват: „Виждаме накъде биеш, но това е окултизъм“. Под „окултизъм“ според някои от тях се разбира „изкушение“, „сатанизъм“ или нещо такова. Изобщо, те изпъждат всички мисли, които влизат в противоречие с вярата им. Тази тяхна вяра се страхува от ревизии – от най-обикновени основателни въпроси. Следователно, такава вяра не може да е истинна. Истината никога не се страхува от ревизии, нито – от неудобни въпроси. Ако една вяра не е облечена с познания, тя е гола вяра – или лековерие. Един човек, който е честен пред себе си и искрено търси вярата си, пък и душевни сили, които идват от тази солидна вяра, не може и не трябва да се страхува от някаква си думичка. Окултизъм е просто дума – тя означава познание, което особено в наши дни е скрито... скрито, но само за онези хора, които се страхуват от него и се крият от него. Иначе не окултизмът е скрит, а страхливите се крият от духовно-научното познание и не щат да чуят думичка за него. Според библейската история за Сътворението, човекът е венецът на Божието съзидание – последното и най-доброто създание на Бога, преди да се отдаде на почивка в седмия ден. Сега ще направим ревизия и на буквалните разбирания на креационистите за божествения произход на човека. Като имаме предвид другите им представи, очертани досега, дали тези за произхода на човека са сериозни? Например креационистите, особено религиозните от тях, вярват, че Адам е изглеждал като днешните мъже. Буквално вярват, че Ева е създадена от ребро на Адам. От това пък следва, че Ева – жената, е създадена втора, като някаква притурка към мъжа, да му бъде – както се казва в библейската история – негов другар, компания. Вярваме ли на креационистите и религиозните обяснения, човек извършва тъй нареченото грехопадение против волята на Бога... въпреки че лично Бог, както изглежда, е заложил всички необходими предпоставки това грехопадение да бъде неизбежно. Ако гледате видео варианта на лекцията, обърнете внимание на илюстрациите – повечето от които са от художници, вдъхновени преди векове да нарисуват Адам и Ева в райската градина. Наистина прави впечатление, че първият мъж и първата жена са изобразявани досущ като съвременните. Но и тук няма да спестим неудобните въпроси: – За какво са му на Адам... например зърна на гърдите? За какво са и на Ева такива зърна, при това в съчетание с млечни жлези... Защо Господ ще създава първите хора с такива телесни характеристики, ако не е предвидил те да имат някаква функция? Функцията на млечните жлези при жената е ясна... – Бог създава аналогични у животните, за да се хранят малките. А малките, младите зверове идват, за да подновят живота на земята, тъй като господ е предвидил и смъртта на старите. Ако не го е предвидил, можем ли да допуснем, че говорим за един недалновиден Господ, който е направил твърде малка Земя, с твърде малко суша, която да побере всички безсмъртни животни поколение, след поколение, след поколение?... – За какво му е на Адам да има пъп? Днешните мъже имат пъп, защото това е мястото, на което са били свързани с майките си – преди да се родят. Адам обаче не е роден от жена – тогава: откъде се взе този пъп? Същото впрочем важи и за Ева. Казва се, че тя е създадена от „ребро“ на мъжа си – следователно и тя не била родена от жена. Та нали тя е... първата жена! – А ако допуснем, че Господ не е искал Адам и Ева да си раждат деца, а завинаги да останат непорочни в Райската градина, защо същият този Господ от самото начало е сътворил мъжа с репродуктивни органи? И тук не говорим само за члена, тъй като някои креационисти казват, че този орган по-напред може да е имал само отделителни функции – да отделя част от телесните отпадъци, урината. Но мъжките репродуктивни органи, както и женските, включват и друго: яйцата, при мъжа това са тестисите. Те определено имат репродуктивна задача. Как можем да твърдим, че Всевишният и Всемъдър Господ още от самото начало ще сътвори мъжа с атрибути, които имат смисъл само в половите общувания с жените. Значи, Дядо Боже е сътворил Адам и Ева с полови органи, които са предвидени да се припокриват при сношение. Забележете – Дядо Боже създава Адам с такива органи, преди да е сътворил Ева. Но се твърди, че първо бил създаден мъжът, а чак след това – поради самотата на Адам – Господ се смилил и създал и жената, да бъде другарче на Адам. В това просто няма смисъл. Думите „създавам“ и „сътворявам“ се смятат за синоними – такива с еднакво значение. Но това не е вярно. Те бележат различни етапи – Господ е способен на съзидание, на създаване, той е първоизточник на всичко творческо, но самият процес на сътворението, на претворяването на съзидателната идея в конкретни дела, е вторият етап. И ако имаме това предвид, лесно ще разберем защо Господ може да е сътворил по-напред мъжа – Адам, с всичките му мъжки репродуктивни атрибути. Просто защото, преди да сътвори Адам, Дядо Боже вече е имал съзидателна идея както за Адам, така и за Ева сък съответните им полови атрибути. Адам и Ева са били създадени като идея по едно и също време. А кой е сътворен, тоест претворен на дела по-напред – мъжът или жената, Адам или Ева – това вече е второстепенен въпрос. Това, че историята с правенето на човек от реброто на Адам, също не трябва да се разбира буквално, вярвам, вече се разбира от само себе си. Духовно научните отговори на всички тези неудобни въпроси и много пояснения ще бъдат дадени още в следващия епизод на тази поредица.
Няма коментари:
Публикуване на коментар