„Мисля, че не е нужно да четете по-нататък. Това, което ще бъде обсъдено, не ви интересува. „ Подобни твърдения като последица обикновен имат напълно противоположна реакция и само разпалват любопитството.
Частицата „не“ абсолютно не се възприема. Ако аз ви моля да не правите нещо, така предизвивам във въображението ви образа на онова, което трябва да се избегне. Частицата „не“ е непозната на нашето подсъзнание! Прочетете фразата „не четете по-нататък.“ Вашето подсъзнанието прескача „не“, а вие, разбира се, четете нататък с по-голямо любопитство, отколкото преди. Инстинктивно сте преиначили прочетеното и сте получили „прочети повече.“ Представете си следната ситуация. Вие седите в ресторант и на съседната маса седи семейството с две малки деца. Едното от тях държи пълна чаша със сок. Бащата сериозно предупреждава: „Внимавай чашата да не падна!“ Какво ще се случи в следващите две минути? Точно така. Чашата пада. Има много примери за това: • «Не е нужно да се страхуваш“ Какво се е случило? Точно така, още по-лошо е , отколкото преди. • По-ясно се вижда, когато лекарят казва фразата: „Не се страхувайте, това не боли!“ Сега цялото тяло се е напрегнало в очакване на болка. • Или несръчен опит да се скрият чувствата: „Не, аз не съм разстроен.“ И ние вярваме! Всички тези фрази могат да се използват или умишлено за да се измъчва някого, или да се направят положителни. Откажете се от използването на думата „не“. По този начин, с препратка към нашия пример, ще се чете, както следва: • «Ти можеш да бъдеш напълно спокоен!“ • «Всичко е наред. След лечение ще бъдеш много по-добре. “ • «Добре съм.“ Виждате ли разликата? Но това не е всичко. Има още една много проста техника, с използването на малката частица „не“. Вие можете умишлено да я използвате, за да подтикнете събеседника към определени мисли! Изграждайте фразата отрицателно ако съзнателно искате да насочите човека към противоположно решение. Формулата е: [Не правете X и Y, освен ако не искате Z].
Ето няколко примера: • «Не купувайте този DVD-плейър, ако нямате нужда от картина с високо качество.“ • «Не четете тази книга, освен ако наистина не искате да се представите на изпита добре.“ • «Не е нужно да слагаш на масата покривка, освен ако не искаш да зарадваш мама“. Първата част на изречението е изненада за вашия събеседник, и той с любопитство очаква продължението, в което се намира вашата основния си идея. Вие срещали ли сте хора, които отричат всичко? Каквото и да се каже, тези хора винаги започват дискусия и се опитват да докажат, че грешите. Можете да ги разпознаете по такива фрази като „Да, но …“ или „Така ли мислиш?“ Без значение какво ще предложите тези хора ще са против него. Но вие можете да използвате това в своя полза. Просто трябва да изразявате идеите си по негативен начин. Така със заобикаляния можете да постигнете целта си.
Например:
• «Ти със сигурност не искаш да идеш на кино тази вечер.“
• «Това предложение няма да ти хареса .“
• «Ти нали не искаш да излезеш из града днес.“
• «Аз, вероятно, не съм подходящ за тази задача.“
Виждате, че тази техника е много лесна за използване. Частицата „не“ открива за вас широки възможности за психо контрол.
1. Да нямаш други богове освен Мене.
2. Не създавай образи. .... не им се покланяй нито им служи ....
3. Не произнасяй името на Господа, твоя Бог напразно, защото Господ няма да остави ненаказан, който произнася Неговото име напразно
4. Помни съботния ден ..... .Не върши никаква работа, ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито твоето говедо, нито оселът ти, нито някой от добитъка ти, нито чужденецът, ....
5. Почитай баща си и майка си, че доброто ти, и че дните ти на земята, което Господ твоят Бог ти дава.
6. Не убивай.
7. Не прелюбодействай.
8. Ще не кради.
9. Не лъжесвидетелствай против ближния си.
10. Не желай дома на ближния си; Не желай жената на ближния си, нито нивата му, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито някой от добитъка му, нито нещо, което е на ближния ти.
Чудили ли сте се кой е написал Стария Завет? Прочетете историята просто. Достатъчно е да погледнете на символите които се ползват от хората. Думите могат да покриват истината, но образите я разкриват. Ето защо, думата, която е била в началото - това е лъжа, и поради това не може да бъде Бог. Защото такава е естеството природа на изразената мисъл. ИСТИНАТА е ОБРАЗ. И именно в неговото създаване, Мойсей, наложил най-строгата забрана: Наложена над изведеният/преселен от Египет народ , но разрешил за себе си. << Това, което казва - така че развитието да върви в посока на владение на думи, собственост върху словото - и е забранено да се създават образи? >> - Но това не е за развитието а за упадък, т.е, нисхождение, дегенерация .....
Човек не мисли с думите, с тях той изразява мислите си. Хората мислят в образи. Сега е известно, на всички (или почти всички), че словото/думите програмат съзнание. Това е вярно. Но не всички. Фактът, че по смисъла на думите са изкривени, от порядъка на тяхното използване се увеличава, и лексиката се свива, плюс подмяна на значенията на думите. Умишлено. Но всяка дума от техните трептения съответства на един много специфичен начин, и ако ние се пренапише подсъзнанието, че изображение на друго, умът го помни, и подсъзнанието ще възприеме думата с това, че представлява iconically. И тогава разбирате ли какво се случва? Човек казва едно, а става съвсем различно.
Някой да се е замислял, че точно тези заповеди може да са съставени така за да бъдат нарушавани. Някой да се е замислял, че цялата религия може да е с цел манипулация на народите. Чрез пораждането на чувство за вина човек може да бъде манипулиран и при това много лесно. (И знайте че и вие го правите. Всеки ден по много пъти.)
Кое не ми се връзва: Десетте_Божи_заповеди
„да нямаш други богове, освен Мене“ Кой решава? Ами вярващите в другите религии, те грешници ли са?
„не им се кланяй и не им служи“ А в църквата какво се прави? Попа на кой служи?
„Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата“ Как така? Как другите ще плащат за моите грешки?
„а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти,“ Робът? Робинята? Каде е равенството? Каде е свободата? „….нито пришълецът ти“ ???
Май няма жив човек който да не нарушил заповедите или част от тях…
Защото, се подават две команди : )
При първата, подсъзнателно се казва например „Чупи вазата“.
После, за съзнанието „НЕ чупи вазата“. Също така и не вербално да му покажеш, че си негативно настроен към поведението му.
В крайна сметка как ще реагира човек и как ще му се отрази всичко това на психиката
Най-вероятно е да счупи вазата без да иска. Просто ще я бутне с лакът (подсъзнателно). Следва и наказанието, понеже Бог/Яхвето ще си помисли, че е умишлено, а ти нямаш възможност да обясниш, че си се съобразил с изискването му, и …. става тя една …http://victoriarossi.livejournal.com/578949.html
Чували ли сте, че Вселената не признава и не зачита отрицанието "НЕ"? В смисъл, ако кажете "Не искам повече да ми се случват лоши неща!", то те не спират и продължават да ви се случват. Защо ли?
В действителност: Когато отричаме нещо, използвайки отрицанието "НЕ", ние първо визуализираме предмета или действието след отрицанието, а едва след това анализираме какво е другото действие, което трябва да се извърши. Първо си представяме, а после анализираме.
Ето и примери:
Не ме боли!–представяме си болката.
Не тичай! - представяме си как тичаме.
Не викай! - представяме си как викаме.
Не искам да съм самотен. - представяме си, че сме самотни.
Важно е да знаем, че нашето съзнание работи с конкретни образи. Казвайки му "не тичай", за да може да разбере какво реално му казваме, той визуализира първо как тичаме и едва след това започва да анализира каква е алтернативата на това да не тичаме. Но каква е тази друга алтернатива? Конкретизирали ли сме какво точно се иска от нас или какво точно да направим? Да спрем? Да забавим крачка?
Ето защо когато кажем на малко дете "Не тичай!", то продължава да тича, а когато му кажем "Спри!", то спира.
В действителност: Когато отричаме нещо, използвайки отрицанието "НЕ", ние първо визуализираме предмета или действието след отрицанието, а едва след това анализираме какво е другото действие, което трябва да се извърши. Първо си представяме, а после анализираме.
Ето и примери:
Не ме боли!–представяме си болката.
Не тичай! - представяме си как тичаме.
Не викай! - представяме си как викаме.
Не искам да съм самотен. - представяме си, че сме самотни.
Важно е да знаем, че нашето съзнание работи с конкретни образи. Казвайки му "не тичай", за да може да разбере какво реално му казваме, той визуализира първо как тичаме и едва след това започва да анализира каква е алтернативата на това да не тичаме. Но каква е тази друга алтернатива? Конкретизирали ли сме какво точно се иска от нас или какво точно да направим? Да спрем? Да забавим крачка?
Ето защо когато кажем на малко дете "Не тичай!", то продължава да тича, а когато му кажем "Спри!", то спира.
Няма коментари:
Публикуване на коментар