неделя, 20 ноември 2016 г.

СТАТУЯТА НА СВОБОДАТА - БОГИНЯТА ХЕКАТА / ТРИМУРТИ



                             


Един Бог с Три Ипостаса, с Три Лица. С три основни качества - Сътворяващ, Поддържащ и Разрушаващ. Явно Богинята Майка, едната е с фригийска шапчица на жреците от тракийската Атлантида.


            



Тази шапка не е само някакъв си аксесоар. Тя съдържа в себе си дълбок мистериен смисъл. Такава съща шапка, според Платон, са носели кралете на Атлантида, когато са извършвали ритуални убивания на бик. Бикът присъства неотменно в символиката и при Митра. Както и змията... Тя не е просто символ на някакво си хтонично божество, което е като един лишен от крилете си Дракон, оплакващ миналото си величие. Змията е Кундалини - онази мощна енергия, която сега виждаме да обкичва главата на Митра под формата на тази фригийска шапка. Митра не е име на бог, а своебразно прозвище, давано при посвещаването в мистериите на Героя, сключил договор със Слънцето. Тази шапка се връчва на Героя от боговете и се носи от него като награда. Всеки един заслужил с дела това прозвище, носи на главата си такава шапка. Тя олицетворява тази енергия, която, вече активирана, ляга на челото на Героя като символ на онази тайнствена сила, способна да добие енергията на камъка, да даде раждането на Бог, която е символичен израз на lapis'a, на алхимическото злато, Aurum Pota-bile, което може да се пие и което дарява Вечен Живот. Тя е сома, хаома, Anna Perenis, квинтессенцията, философският елексир. В нашите народни приказки, където се разказва как Героят изстисква вода от камъка, се говори точно за това...
Името Митра от санскрит се превежда като добър другар, верен приятел, сигурен партньор. Митра е всеки един месия на Слънцето, сключил договор между него и себе си, всеки един вестител на Светлината и защитник на Свободата. Митра е Героят, обрекъл себе си и посветил се на Непобедимото Слънце, с което се е слял. От посвещаването в Мистериите на Митра произлиза и ръкуването с дясната ръка като символичен израз на партньорство и на приятелски поздрав. Нито гърците, нито римляните, нито египтяните имат подобен поздрав, защото inctio dextrarum произлиза от култа към месията Митра. Инициаторът - Pater sacrum, mystagogus, посветителят е приветствал по този начин адепта, хелиодрома, инфантът, който се готви да се превърне в Герой или Митра и да сключи пакта със Слънцето.
Защото Митра е нищо друго, освен върховна степен на посвещение в Мистериите на Светлината - шестата поредна е хелиодромус - вестителят на Слънцето и има за атрибути факела и ореола от лъчите, а седмата - последна степен - Отец/Патер - фригийската шапка. Митра е Озирис, Дионис, Аполон, Сабазий (което означава Свободен). Херодот загатва, че Митра е и име на Афродита...

Седемте степени на посвещение са: гарван, нимфа, боец, лъв, персиец, Слънценосец/Вестител на Слънцето (Heliodromus) и Отец/Патер.

Ето ги тук.





Оброчна плочка представена като Хеката. Но ясно се вижда че е Кибела която винаги има задължителна прическа, облекло и стилизация, и определени асоциирани корони(напр, египетският Калатос - символ на изобилието и плодородието).

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhoVA4VXqNml9xcODiX_78JBep6VsZQcahYi6hPuk-5zvRXad8abc-WLosE44S-A_F4ECEYHICSBeTrq1R3tAwRUF2NpUYsEMGGWsByfQVAb2fhVSwyLbN5RXMbvuLQ2oo_OWRgcXWAEL2u/s1600/glossaryhecate.jpg

Богинята Хеката и Нейните Свещени Огньове(само че не е Хекта а Кибела)


                      


Ритонизирана кана от Панагюрското златно съкровище с височина 21,5 сантиметра, тегло 466,75 грама, датирано към последната четвърт на ІV век преди Христа.Съдът има гладка шия, която се отделя от сферичното тяло с перли, четири зъбестата дръжка завършва в горния си край със сфинкс. Жената е с разкошна прическа разделена на две части. На шията се жената носи огърлица с медальон в средата с глава на лъв. В устата на лъва е монтиран отвора за пиене. Жената символизира Великата богиня в хипостазата й на Бендида.

    


Каните са моделирани като глави на Амазонки. На гладката им шия има огърлица с медальон глава на лъв. В устата на лъва е монтиран отвора за пиене. Лицето й е правилно очертано, косите са буйни и къдрави. Шлема е растителен елемент има изображения на грифони. Четири ръбестата канелирана дръжка завършва с крилат сфинкс.

Малки разлики индивидуализират трите женски глави. Някои от изследователите считат, че, шлемът свързва едната женска глава с Атина, другите две могат да се сравнят с Хера и Афродита от ритона с отсъждането на Парис.



Тримурти (на санскрит: trimūrti, "три форми") е концепция в индуизма, според която "космическите функции на създаване/сътворяване, поддръжане и разрушение са персонифицирани съответно като Брахма, Вишну и Шива." Често бива наричана, не особено правилно, „Индуистката Троица“ или „Великата Троица“ или още „Брахма-Вишну-Махешвара“. На скулптурните изображения членовете на триадата или стоят един до друг (паметниците в Елора), или Тримурти, често се изобразява като човек с три глави на една шия, и дори три лица на една глава, всяко от които гледа в различна посока.

         

             https://haymo1976.files.wordpress.com/2014/07/trimurti2.jpg

 
Боговете в Месопотамия плагиат на Ведическите?

Тримурти въплъщава трите различни форми на живота - творение, запазване и разрушение. Може да се почита като цяло и тогава трите образа разпределят функциите помежду си както следва: Брахма представя съзидателното начало – творец на живота, Вишну е съхраняващото начало – съхраняващ живота, а Шива е едновремено и рушително, и възобновяващо начало – унищожителят на живота. Отделно от това има и самостоятелни култове, които по-специално са свързани с вярата във Вишну (вишнуизъм) и към Шива (шиваизъм). И в двата култа боговете са почитани като съзидатели и творци. Съпруга на Брахма е Сарасвати – богиня на мъдростта и науката, съпруга на Вишну е Лакшми – богиня на плодородието, благоденствието, красотата и щастието, съпруга на Шива е Кали – богиня на смъртта, но е приемана и като покровителка на народа). Трите индуистки божества в индуизма не са свързани с вътрешни отношения (подобно на лицата на Света Троица в християнството). В пълнотата на проявеността си в света безкрайният единен Брахма се разкрива като Вишну, а при възвръщането в себе си и разрушаването на света – като Шива. В Тримурти всяко божество е равноправно с останалите две и като образ, и като функция. Не съществува култ към тримурти.




Представите за Тримурти са се появили сравнително късно, в епохата на Пураните. Това е период, през който настъпват съществени измениния в съществуващите доктрини, които Маджумдар нарича „синтетичен индуизъм“. Съществуват ред различия във философско-религиозните системи развивани в тази епоха който включват: ортодоксален Брахманизъм, старите Ведически култуве: Шиваизъм, Вишнуизъм, Шактизъм. Самата идея обаче за троичността на божествените сили идва от древните слоеве на древноиндийската митология. Във Ведите често боговете се обединяват в групи, включително и по тройки. Например Агни-Индра-Суря. В „Махабхарата“ дори Агни се провъзгласява че обладава три ипостаса - огън-мълния-слънце. Той е създател, разрушител и пазител на света.


В епоса главните богове са Брахма, Вишну и Шива. Идеята обаче за триединството им все още не е родена, въпреки да се забелязват наченките на това. Широко описание на Тримурти, в различни варианти, дават Пураните. Брахма е представен като творец на света, Вишну е негов пазител, а Шива е негов разрушител. Във философската система санкхя трите бога се описват като въплъщение на трите качества (гуни). Брахма представляма „раджас“ (страстност, активност, действеност). Вишну е „сатва“ (ясност, уравновесеност, съзнателност). Шива е „тамас“ (пасивност, безсъзнателност, инертност). Трите бога и трите гуни се провъзгласяват като проявление на единна същност – „пракрити“.

От друга страна, тъй като Пураните са посветени и са съотнесени към един от трите аспекта на проявения Брахман, а сиреч - към Брахма, към Вишну, или към Шива, то с оглед на източника (култа, съответната Пурана), Брахма може да се осоциира със "сатва", Вишну с "раджас", а Шива - с "тамас", и обратното.

Различните секти представят Тримурти като три ипостаса на единния върховен бог. Обикновено се назовава с името на един от членовете на триадата. Това по-често е Вишну (Нараяна) или Шива, а по-рядко Брахма като и обединява в едно лице трите функции на създател, пазител и разрушител.

------------------------------------------------------------------------------

               http://www.burgasnews.com/media/k2/items/cache/4b3de7fb2a5b2c92d9b60f9714bf6085_M.jpg


СТАТУЯТА НА СВОБОДАТА - БОГИНЯ НА ТЪМНИНАТА!!!


За влиянието на масонството в създаването на САЩ е известно много - от бащите-основатели до символиката на долара : пирамиди, стрели, всевиждащо око и т.н. украсяват различни правителствени сгради в Щатите. Но за най-главния символ - Статуята на Свободата - обикновено не се правят никакви връзки с масонството. 

Пълното название на статуята е "Свободата, озаряваща света" - Liberty Enlightening the World. Това е една от най-знаменитите скулптури в САЩ и в света, често наричана "символ на Ню Йорк и САЩ", "символ на свободата и демокрацията", "Лейди Свобода". Тя е подарък от френските граждани за стогодишнината от американската революция. Нейният автор е френският скулптор Фредерик Огюст Бартолди.

Преди да стане скулптор, той дълго пътешествал из Египет и служил като адютант при Гарибалди по време на франко-пруската война. Създаването на статуята съвпада с встъпването на Бартолди в масонската ложа (Елзаско-Лотарингския филиал) през 1875 г.Статуята била поставена и открита в Ню Йорк 11 години по-късно.
Опорните й конструкции са проектирани не от кого да е, а от Александър Гюстав Айфел (Боникхаузен), известен със своята авантюра по присвояването на огромни средства за фиктивни работи по времето на строителството на Панамския канал, но прославил се благодарение на уродливото си съоръжение в центъра на Париж. Айфел също бил член на масонската ложа, а да се измъкне от панамската афера му помогнал друг брат по ложа, който в този момент заемал поста министър-председател на Франция .

"Богинята на свободата" държи факел в дясната си ръка и скрижал в лявата. Надписът на скрижала гласи "JULY IV MDCCLXXVI", което показва датата на приемане на Декларацията на независимостта на САЩ. Освен това на главата й има корона със седем лъча, които символизират седемте морета и седемте континента. В самата статуя има 356 стъпала до короната или 192 стъпала до върха на пиедестала. В самата корона са разположени 25 прозореца, които символизират тъмните скъпоценни камъни и небесните лъчи, озаряващи света. Пълната височина на композицията е 93 метра, включително основата и пиедестала, а самата статуя е висока 46 метра.

Може да се направи връзка с цифрата седем, любима на масоните и други тайни общества, както и да се разглеждат и другите цифри според езотеричната нумерология, макар че очевидното се налага от само себе си. Някои смятат, че тъй като статуята изобразява богинята на свободата, значи става дума за Либера - божество на плодородието в древноримската митология. Тя често се отъждествявала с богините Прозерпина или Ариадна и била съпруга на Дионис-Либер. Дионис на свой ред е късна интерпретация на древноегиетския бог Озирис, поради което много автори виждали в Либера вдовицата на Озирис и майка на Хор.

Но интелигентният читател може веднага да открие някои странности. Защо богинята на свободата държи факел в ръка? Защо й е нужна светлина посред бял ден? А и споменатите по-горе богини се изобразявали различно.
Докато Хеката - повелителката на ада, мрака, нощните видения и магията, била изобразявана именно с факел и рога-лъчи в главата (според преданието в косите й имало и змии като при медузата Горгона). Смятало се, че тя е близка с различните богини на плодородието по своите хтонични функции. 


---------------------------------------------------------------------------------
           


B.R. За разлика от Кали, аватара на Кибела - Хеката - носи факел, но какво означава този факел?

На една надгробна плоча в бургаския музей ясно е изобразена жрица на Кибела с двата факела, на която й поднасят дарове. На втория ред вече виждаме как същата жрица седи в двуколка с два коне, а факлите сочат напред и нагоре.

Тоест предците ни са запаметили на надгробната плоча какъв ритуал е изпълнявала жрицата на Кибела при погребението на човек!"

Факлите при Кибела означават светлина, която е свързана с духовен път? Жрицата с факлите е символ за светлината, която води душата /Съзнанието, Атман/ по пътя към световете на Кибела. Тоест жрицата се явява връзката между починалия и Великата Майка.

Защо обаче Сибела е в двуколка с коне?

Защото конете са символ за времето! "Атхарваведа" XIX.53. един химн за Кала /”кала” означава време на санскрит/:
„1.Във времето е впрегнат коня.
Седем лъча,хилядооки,нестареещи, многобройни.
Заблуди се издигат,но мъдрите виждат през тях,
кръга на всичките светове.”
Впрегнатият кон е символ за ВРЕМЕТО!
Затова Кибела, когато посреща човека в отвъдното същият често е изобразява да язди кон. Тоест Времето пренася душата на мъртвия до Кибела."
--------------------------------------------------------------------------------

Може би именно тази богиня е изваял скулпторът-масон?
Възможно е традиционното съперничество между Франция и Англия да е наложило своя отпечатък в историята на създаването на статуята. Франция подкрепяла усилията на американските масони в борбата им за независимост от Британия, с която тогава била в конфликт. Версай явно мечтаел Лондон да престане да претендира за морско владичество. Дали пък това не е причината моретата и континентите символично да са отдадени във властта на богинята на тъмата, която е стъпила върху Херкулесовите стълбове (а това вече е знакът на долара)



Хеката

Хеката е много особено и синкретично божество в старогръцката митология. Отсъства при Омир. Предполага се, че култът й може би има карийски или тракийски произход.

Любопитно е, че Хеката носи запалена четиривърха факла, а от лицето и струи светлина. Вероятно факлата символизира четирите сезона, които се установяват след завръщането на Персефона; или идентифицира Хеката като богиня на кръстопътя.

От една страна, тя бива асоциирана с подземния свят, нощта и смъртта и поради това е въвлечена в мита за Персефона, но от друга страна именно Хеката помага на Деметра да открие дъщеря си в подземното царство. В следствие на това се стига до договора с Хадес Персефона да се връща периодично отново при майка си на земята, при което природата съответно ликува (пролетта). С това е засвидетелствана и може би още по-архаичната връзка на Хеката с плодородието и изобилието от дарове. Тази двойствена функция като че ли може да се открие в цялостната фигура на Хеката - тя е даряващата, но заедно с това може да бъде и отнемащата.

Тя често е асоциирана с оглед на нейният произход с титаните (дъщеря на титана Перс и титанидата Астерия), но от друга страна тя не е в конфликт с олимпийските богове и си сътрудничи с тях, например в битката с гигантите.
Нейният атрибут е запалената факла – факлата като символ едновременно е обусловена от мрака, но заедно с това е и разпръскваща мрака.

Не случайно Хеката е асоциирана също и с луната, което от своя страна също носи конотации на от една страна зачеване, и от друга - на смърт.

Друг атрибут на Хеката е ключът, който я бележи като богиня на входовете и преходните пространства (което от своя страна я свързва с Хермес).  В по-късния елинистически период, Хеката се възприема по-скоро като богиня на магическите практики. Изобразявана е с три лица и три торса, обърнати в различна посока.

Някои от поетичните епитетите на Хеката са: Бродещата в нощта, Ужасяващата, Хранилницата, Нежната
.


                         http://www.promacedonia.org/iv_stozher/iv_sn_11.jpg


Оброчна плочка на Зевс и Хера от Сохаче, Врачанско.
Зевс и Хера са на колесница, Зевс с мълния в ръка.

               
http://www.promacedonia.org/iv_gumno/iv_sn_07.jpg

Оброчна плочка на Хеката от неизвестно място. Хеката е представена триглава, с шест ръце



Формите на богинята Дурга са девет

Техните имена са: Shaylaputri, Brahmacharini, Chandraganta, Kushmanda, Сканда Мата, Katyayani, Kalaratri, Maha Гаури и Siddhidatri. 


Първата форма на Дурга Деви Шарад-Наваратри е известна като Shaylaputri. Деви Пурана я споменава като "Shaylaradzha-Сута" (дъщеря на лорд Хор). Тъй като тяя е безформена, може да приема различни форми.

Името Дурга Деви Shaylaputri (Shaylaradzha-Putri или Парвати) се дължи на факта, че тя е въплътена като дъщеря на царя на Хималаите. Легендата разказва, че богинята е родена първоначално като Сати - дъщеря на цар Дакша, който по-късно става съпруга на бог Шива. После, след смъртта му под формата на Сати, тя е родена като красива дъщеря на царя на Хималаите - Парвати и отново стана съпруга на Шива. Име Shaylaputri - дъщерята на планината - сочи директно към хълма на Кайлаш, който се намира между Хималаите, където бог Шива е в екстаз. По този начин, името Shaylaputri е свързано с двете къщата на баща си, и с къщата на мъжа си.

  
http://www.liveinternet.ru/users/orsiii/post243731519/                                                          
      


Във ВЕДИческата космогония Брахма-Вишну и Шива са ВТОРАТА ТРОИЦА. Преди нея е троицата на 3-мата Вишну. Маха-Вишну, Гарбодакашаи-Вишну и Кширодакашаи-Вишну, като по думата МАХА си личи КОЙ действа парада... 


След Брахма-Вишну-Шива(чиято подредба е Вишну-Брахма-Шива, но понеже при ВЕДА Богът е СРЕДАТА, не Началото или Края, тъй като тези пунктове маркират МАТЕРИЯТА с ЦИКЛИТЕ, а той е ОТВЪД нея и поддържа всичко, вкл. и материята, но с 2-ма администратори-Девас...Деваити..
В третата Троица "Баща-Майка-Син" се включва Майа(Сатурн-Луна-Марс/Меркурий)..тези троици са копирани от Египетско-Елинските цивилизации...
Във всяка Християнска езотерика ще ви кажат, че периодът на Земята сега(в кали-юга) е Меркурий-Марсов...

И така

1)"Бог"-това е Транседенеталния Отец(Вишну)..с Трансцедентално име и форма... В изначалния Си вариант е Кришна...после става Вишну-тата.. Бог има аватари, които нарушават еманационния период на деволюция(спадане на потентността на душите в материята чрез напредъка на времето след Сътворението, което е материята!!). Това доказва, че Бог е неизменен и винаги ОМНИ-ПОТЕНТЕН и че е различен от нас, малките душички, въпреки, че е "редом до Нас"...аз колкото и да се сливам с тебе- все съм си аз- и ти си си ти...

2) "Син"- Брахма..макар и да го наричат "Отец" тези, които искат да пребивават САМО в материята, тъй като на него му расте муста и брадаци... Брахма започва със Слънчевата страна на Сатурн- Уран и маркира НАЙ-ВИСОКИЯТ АСТРАЛ-"ВИРАжът". С течение на времето този астрал се смъква(тъй като Галактиката се развива към периферията чрез ЗМЕЯТ или Духът- Шива чрез името Мистрал или МИРаж(изкривен, обратен ВИРаж)!
3)"Свети дух" -Шива...той е Лунната страна на Сатурн- Сат Урна... Той маркира Ниският Астрал, преди разрушението(трансформацията) на грубата сгъстена материя, преди тях да с еразтвори с елементите в ПРА-ЛАЙА и да чака Ново сътворение в матрицата!
"Светият дух" е САМО ЗА МАТРИЦАТА, затова често паднали духове го копират, така както копират Шива или Сатурн, заради качествата, които има!

"Синовете" на Богът са заченати БЕЗ ЛИНГАМЪТ НА ШИВА. Т.е. те не са плод на Шива и Майа...Ние сме!

             

Трите де́ви (санскр.: त्रिदेवी; на лат. tri devi — три богини) е индуистки термин който обединява трите богини-съпруги на бог Тримурти:

Сарасвати — богинята на мъдростта и знанието, която е съпруга на Брахма;
Лакшми — богинята на изобилието, просперитета, богатството, успеха и щастието, която е съпруга на Вишну;
Парвати (или Дурга) — богинята на времето, властта и духовното осъзнаване, която е съпруга на Шива.
На празника Наваратри — «Девет нощи» — «Богинята се почита в трите й форми: първите три нощи се почита Парвати или Дурга, Лакшми в четвъртата, петата и шестата и накрая Сарасвати в седмата, осмата и деветата нощ.».

В шактизма Трите деви се считат за изначални ипостаси на Махашакти — Махасарасвати, Махалакшми и Махакали — проявления на света и дарове на Тримурти като шакти и съпруги.


          




> Египетската богиня Бастет и свещената аналогията с ведическите богини Три деви в матрицата на Вселената

              

                 
             Мамаев курган - паметник на Шива, Дурга, Сварог/                                                    Хефест и Агни

Мамаев курган(курбан за боговете) е хълм с мемориален комплекс, включващ паметници, братски могили и църква

 „Вси светии“, намираща се в централната част на Волгоград.

Названието на хълма идва от името на татарския кан Мамай, живял в този край. Височината на хълма е 102 метра и е важна стратегическа точка за военни действия - най-високата точка в района на града.

На хълма по време на Битката за Сталинград през Втората световна война се провеждат тежки сражения (особено от септември 1942 г. до януари 1943 г.), когато хълмът неоднократно преминава от съветски в германски ръце.

След войната на това място е построен мемориален комплекс "Родината - майка Кали зове". Комплексът е изграден от 5500 тона железобетон и 2400 тона метална конструкция (без основите) и е висок 85 метра. Мечът е направен от неръждаема стомана, височината му е 29 метра и тежи 14 тона. Статуята стои на плоча висока само 2 метра, която е част от фундамент с височина 16 метра под земята. Снабдена е с отвори за преминаване на вятъра и с ефектно осветление.
               

         
                      Дурга като съпругата на Шива Кали  

             

                                Аллах - това е Шива




Аллах - това е Шива, или по-скоро женската му част Дурга, и още по-точно е Kali Аллах в исляма се използва кървавата жертва на Курбан Байрам, колене овце и крави. Killing на крави във Ведите е еквивалентно на убийството на човек. Майката Родината на Мамаев курган - това е проява на Дурга Kали Ma - черната Кали. 

Майката Родина стои на костите на (погребаните) хора.              


1. Произход на словото "Аллах" http://www.mehdi.ru/history/Allah.htm Словото "Аллах", произлиза от санскрит. На санскрит словата Аллах, Акка и Амба - синоними. Они обозначают Богиню или Мать. Слово "Аллах" произошло из санскритских шлок, призывающих богиню Дургу, также известную как Богиня Кали. Дурга съпруга на Шива. अल्ला Алла Аллах - мать Аллах - е Шива, 
неговата женска част Дурга, оп точно Аллах това е Кали.

              


Maрa - славянска богиня на смъртта. Славянска богиня на зимата. Черната майка/дева. Съпругата на Velez/Велес - Шива. Mara - санскрит. и падна в Мара - "убиващата", "унищтожаващата" в будистката митология божество персонифициращо злото и всичко това което води до смъртта на живите същества.

                                    
Мара – дух кошМара. Тара (санскр. तारा, Tārā IAST —- «звезда») - манифестация на Махадеви, Кали или Парвати-Дурга. Тара (санскр. तारा, tārā IAST, «Спасителка») - в буддизма, ипостас на тари: Бяла, Зелёна, Красна и Чёрна.

                    


Tara (Тара). Нейният образ е почти идентичен с образа на Кали. Тъмнокожа богиня, който е описвана стояща над един мъртвец, облечена в тигрова кожа на врата й виси огърлица от отрязаните глави. В ръцете си тя може да носи брадва/топор (парашу), лотос (Падма), ножици или блюдо... 

                            

Кали Ма - тъмна и яростна, ипостас на Парвати Дурга тъмната Shakti и разрушителен аспект на Шива Велес. Богинята Майка. Кали унищожава невежеството, подкрепя световния ред, благословя и освобождава тези, които се стремят да познават Бог. Кали-камата"черноземната майка". 


                                                    

Древния култ към СМЪРТА( култът към Кали/Дурга, Санта Муерте) обхваща съвременния свят - 1ч.         
         

                        Аз съм ключът и аз съм и вратата!
                          
                              Хеката (аватар на Богинята-Майка)
                             




Богинята-Майка (Земята) и небесното светило Луната са считани за едно и също божество от древните езичници за което говорят много писмени извори и древни автори,между които Апулей. Древно изображение на Кибела (Богинята-Майка) с лунния сърп над нея също потвърждава това. Но след унищожаването на земната Луна и заместването и с боен кораб АР прикрит с холограма положението на Земята вече не е толкова розово.

  
Хеката (друг аватар на Богинята-Майка [Богинята-Земя]) също е отъждествявана с Луната, както личи от това нейно изображение върху оброчна плочка:

За название на богинята в нашата традиция сме приели Хеката, така както е наричана тройната богиня по нашите земи. Самото име Хеката не е лично име, а епитет на богинята. Според някои учени името означава „действащата” или „улучващата от далеч”, според други означава „стоящата отвъд познатото”, защото хекато или сто, било границата, а след това е непознатото.

Първото археологическо доказателство за нейния култ е от 400 г.пр. н.е. и е от кръглия олтар на Аполон в Милет. Спомената е в литературата за първи път от Хезиод в „Теогония” около 7 в . пр. н.е. Най-известният храм на Хеката в древността се е намирал в Лагина, Кария - днешна Турция. Богинята е била почитана из целия древен свят – Гърция, Рим, Египет и на територията на България. Първоначално, а и по описанието на Хезиод е била възприемана като доброжелателно божество, като богинята Майка – даваща и взимаща живота. В най-древния си образ е изобразявана с едно тяло държаща факли в ръце, поради което някои историци, като Хезихий са я отъждествявали с тракийската Бендида. Тъй като Хеката като божество е чужда на гърците, те са се отнасяли с резерви към култа й. Според някои учени Хеката е именно от тракийски произход. В най-големия си храм в Лагина на центъра на северната стена е изобразена сцена как една амазонка и един войн са се хванали ръка за ръка, а богинята над тях скрепя съюза им. Именно тук може да се открие връзка, защото самото наименование Бендида идва от индоевропейското bhendh което означава СВЪРЗВАМ /по проф. Владимир Георгиев/. В Кария Хеката е била почитана заедно със Зевс Хрюсаореус Кариос или още Зевс Панамаргос. Богинята е била почитана в Лагина, а богът в Стратоникея. Двата града са били свързани с път, по който е минавала свещена процесия в чест на богинята и е бил носен ключа от градските порти. Това ритуално действие показва ролята на Хеката като пазителка на вратите. Относно храмовите свещенодействия е известно, че е имало хор от младежи, които са пеели химни в чест на богинята. Въпреки че според съвременните схващания култът й е женски, то в историческите факти се знае, че Хеката е имала и жреци, наричани демосиои и семнатои. Те приличали според някои източници на жреците на Кибела, в смисъл били евнуси. Това обаче не е сигурно за всички, вероятно се отнася за една част от обслужващите култа. Богинята е имала и жрици, за някои е споменато в историята. В най древния си образ богинята е почитана в единичен образ, но впоследствие е започнало изобразяването на Хеката като трилика и с три тела.

„Явявам се в три форми, въпреки че съм една,
защото съм съвършенството”

Тройното изображение на богинята символизира нейната власт над Земя, Небеса и Моря. Някъде се твърди, че трите свята са Земя, Небеса и Подземен Свят, но в древната религия Подземният Свят или Ереб /Хадес, Тартар/ е част, и то най-долната, от земния. С течение на времето в литературата Хеката става основно божество на магиите, която помага на правещите ги, но е и единствената закрила срещу тях. За неоплатониците тя е олицетворявала душата на света, а в Халдейските оракули на Зороастър е наречена Дъщерята на Отца. Култът на богинята е бил доста многостранен, но за него са известни доста малко неща. Мистериите в чест на богинята са били само за посветени и за тях също не се знае много, в Егина за основоположник на мистериите на Хеката се е считал Орфей. В орфизма тя е образ на Великата Майка и е едно от нейните назовавания.

         
        

 
А че Хеката е едно от преражданията на Кибела личи от това древно изображение на Хеката-Кибела.


            


http://image.slidesharecdn.com/random-110829093240-phpapp01/95/-25-728.jpg?cb=1314610457
таhttp://image.slidesharecdn.com/random-110829093240-phpapp01/95/-25-728.jpg?cb=1314610457 на Свободата е древното божеhttp://w.promacedonia.org/iv_gumno/iv_sn_07.jpgство Хекатавободата е древното божество Хеката

1 коментар: