вторник, 31 януари 2017 г.
В компютърна симулация ли живеем?
Ако всички ние и всяко нещо във вселената всъщност сме герои в някаква гигантска компютърна игра не е задължително да го знаем. Идеята, че вселената е симулация звучи като сюжета на „Матрицата“, но също е и напълно легитимна научна хипотеза.
Според много сериозни учени като Нийл деГрас Тайсън, директор на Планетариума Хейдън, част от Американския Музей по естествена история, шансовете цялото съществувание да е програма на хард диска на някой друг са 50-50. „Мисля, че вероятността може да е много голяма“, казва той. Той посочва пропастта между интелигентността на човек и на шимпанзе, въпреки факта, че всъщност споделяме 98% от нашето ДНК. Някъде там може да има същество, чиято интелигентност надхвърля по подобен начин нашата собствена. „Ние бихме били разлигавени, глупави идиоти в тяхно присъствие“, казва той.
Ако случаят е такъв, тогава ми е лесно да си представя, че всичко в нашия живот е просто творение на някаква друга същност за нейно развлечение.
Виртуални умове
Един от популярните аргументи в полза на хипотезата за симулация идва от философа Ник Бострум от Университета Оксфорд през 2003 година. Той предполага, че членове на високо развита цивилизация, с невъобразима компютърна мощ, може да са решили да пуснат симулация на своите предци. Те вероятно биха имали възможността да пускат много такива симулации до точката, когато мнозинството от умовете вече биха били изкуствен интелект, т.е. до момента когато изкуственият интелект заменя оригиналните умове на предците. По статистическата логика на тази аргументация е много по-вероятно ние да сме сред симулираните умове.
Има и друга причина да се смята, че може да сме виртуални. Например колкото повече учим за вселената, толкова повече разбираме, че тя е базирана на математически закони. Може би това е функция на природата на нашата вселена.“Ако бях герой в компютърна игра, бих установил също, че правилата са напълно твърди и математически“, казва Макс Тегмарк, космолог в Масачузетския технологичен институт (MIT).
Това просто отразява компютърния код, на който е написано всичко.
Идеи от информационната теория продължават да се появяват във физиката.
„В моето изследване открих нещо много странно“, казва Джеймс Гейтс, теоретичен физик в Университета Мериленд. „Стигнах до кодове за коригиране на грешки – те са това, което кара браузърите да работят. Защо се намираха в уравнението, което изучавах за кварки, електрони и суперсиметрия? Това ме отведе до ясното разбиране, че вече не мога да казвам, че хора като Макс са луди.“
Място за скептицизъм
Все пак не всички са съгласни с такава аргументация.
Ако всеки път намираш IT решения на проблемите си, може би това е просто прищявка на момента – нещо като ако си чук и всеки проблем ти прилича на пирон.
Статистическият аргумент, че повечето умове в бъдещето ще са изкуствени, а не биологични също не е даденост, смята Лиза Рандал, теоретичен физик в Университета Харвард. „Това не се базира на добре дефинирани вероятности“. Рандал допълва, че дори не разбира съвсем, защо други учени намират хипотезата че вселената може да е симулация за забавна. „Всъщност ми е много интересно, защо толкова много мислят, че това е интересен въпрос“. Тя оценява шансовете тази идея да се окаже истина на „абсолютна нула“.
Такава екзистенциална хипотеза обикновено е непроверима, но някои учени смятат, че могат да открият експериментални доказателства, че действително живеем в компютърна игра. Една от идеите е, че програмистите могат да „режат ъгли“, за да направят симулацията по-лесна. „Ако има симулация на вселената, тя би имала същите проблеми на компютърния ресурс, каквито имаме и ние, тогава законите на физиката трябва да бъдат поставени в краен предел на краен брой точки, засилени до възможен краен максимум“, казва Зорее Давуди, физик в MIT. “Тогава се връщаме назад и гледаме какви точно знаци ще намерим, че сме стартирали от не непрекъснато пространство – време”.
Такова доказателство може например да дойде във формата на необичайно разпределение на енергиите между космическите лъчи, нагряващи земята, което ще предполага, че време-пространството не е непрекъснато, а е съставено от дискретни точки. „Точно такова доказателство би убедило мен като физик“, казва Гейтс. Въпреки това, доказването на точно обратното, че вселената е истинска, може да се окаже още по-трудно.
Няма да намерите доказателство, че не сме в симулация, защото всяко доказателство може да се симулира, смята Дейвид Чалмърс, професор по философия от Университета Ню Йорк.
Животът, вселената и всичко останало
Ако се окаже, че ние наистина живеем в някаква версия на Матрицата, какво от това? „Може да сме в симулация, а може да не сме, но ако все пак сме, не е толкова зле“, казва Чалмърс.
„Моят съвет е да излезете навън и да правите нещо наистина интересно“, казва Тегмарк, „така че симулацията да не ви изключи.“
Някои учени обаче са по-съзерцателни, казвайки, че хипотезата издига някои тежки духовни въпроси.
Ако хипотезата за симулация е вярна, то ние отваряме вратата към вечния живот и възкресението и изобщо към неща, които досега били дискутирани само в контекста на религията,
казва Гейтс.
Причината за това е проста: ако сме част от компютърна програма, то аз мога да винаги да пускам програмата отново и отново, докато имам компютър, който работи.
Ако някой някъде е създал нашата симулация, дали това го прави Бог? „Ние в тази вселена можем да създаваме симулирани светове и в това няма нищо призрачно“, допълва Дейвид Чалмърс. „Нашият създател не е особено призрачен, просто някой тийнейджър – хакер от съседната вселена.“ Завъртете картината и ще видите, че ние сме богове над нашите собствени компютърни творения. „Ние не гледаме на себе си като на божества, докато програмираме Марио, въпреки че имаме властта да решаваме колко високо може да скача той,“ казва Тайсън. „Няма причина да смятаме че са всесилни, само защото контролират всичко което правим.“
Симулираната вселена повдига още един много тревожен момент, казва Тайсън:
Какво би станало ако някой бъг срине цялата програма?
megavselena.bg/v-kompyutyrna-simulatsiya-li-zhiveem/
Няма коментари:
Публикуване на коментар