СТРАННА ОСОБЕНОСТ В ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКИТЕ ЕЗИЦИ ПОКАЗВА НАЧИНА,ПО КОЙТО СА ПОДРЕДЕНИ БОГОВЕТЕ В БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР

Проблематиката около Българския календар се оказа много по-дълбока от онова, което можем въобще да си представим. Боговете,скрити зад сакралните термини в него са много неудобни и неприятни за тюрколозите и червените фалшификатори,инструктирани от чужбина да изопачават нашата история,за да може една голяма европейска страна и нейните сателити в Белград и Скопие да крадат историята и нашите артефакти тъй безогледно,колкото и безнаказано.

Защо термините в нашия Календар не обозначават животни,а богове? Защото тези термини са Български и тяхната етимология не допуска нито едно тълкувание,което да ги сближи дори малко с животните,които биват рисувани тъй безотговорно върху него. Нещо повече: сакралните термини в Българския календар са твърде близки до някои от многото имена на известните Седем основни езически богове,от чиито аватари е съставена практически цялата гръко-римска и индоарийска митология.

Наличието на богове в някои източни варианти на Българския календар е забелязано още от Петър Добрев и е споменато в неговата книга "Звездната вяра на древните Българи" (ИК Кама,2007 г.). На стр. 141 в тази книга са споменати Седемте светила като имена на согдийски години а Согдите,както съм писал и другаде са Сагуди (Сагудати) и Секати (Сакити,Скити) точно като Българите,които най-редовно са наричани "Скити" от древните автори. Оказва се,че Седемте светила (богове) били имена на Согдийски (Скитски) години,които носели едновременно с тях и имена на животни. Това е добре представено от Петър Добрев на същата тази страница,но той не е обърнал достатъчно внимание на този факт заради силата на инерцията,в която фалшивите тюркски хипотези са вкарали цялата проблематика около нашия календар.





Споменатите заедно с животните езически богове в Согдийския календар (кликни за да увеличиш) означават само едно нещо: рисуваните в "пра"-Българския календар твари са свещени животни на същите Седем богове,чиито йероглифи са изобразени в "Розетата от Плиска",и олицетворяват именно тях! В "Розетата" обаче животни няма- каква е причината тогава да твърдим,че в Календара ни има животни а не богове? Причината е само една: погрешната тюркоалтайска теория,която е отдавна отречена и отхвърлена от честните историци и изследователи!

Веднъж отрекли фалшивата туркоалтайска теория,ние трябва да отречем поне отчасти животните,вкарани в Календара ни от нея. Не може да разгромиш една погрешна теория,кoeто прави Петър Добрев а в същото време да признаеш за верни всички последици,които тя е оказала върху нашата историческа наука. Споменатата книга на големия ни учен дава още един урок на туркоманските "анималисти": рисуваните в Календара ни животни не са единствени символи на споменатите вече богове,а са една част от тяхната символика,понеже освен тях е имало и немалко други. Едни животни е можело да бъдат заменяни с други (маймуната с вол,бик или чудовище,змията с червей,петелът с кокошка или тигър,драконът с грифон или крокодил и т.н.),но основните седем богове никога и с нищо не е можело да бъдат заменени!

Тези богове са единственото твърдо и незаменимо понятие в цялата представа за езически календари въобще,както ще видим и в популярния класически хороскоп. Дванайсетте знака в класическия зодиак не са нищо друго освен дванайсет митологични,включително и животински символа на същите седем основни богове,които виждаме в Согдийския (Българския) календар,понеже всяка зодия се управлява от един точно определен езически бог така,както и всяко животно от древния Сакски (Согдийски) календар.

Това означава,че в езическите календари неизменни са само боговете- не светилата,зодиите или животните. Елементарна справка със зодиакалния хороскоп показва кои богове са скрити зад популярните названия,използвани в класическия зодиак:

КОЗИРОГ = САТУРН
ВОДОЛЕЙ = САТУРН
РИБИ = МЕРКУРИЙ (ХЕРМЕС)
ОВЕН = МАРС (АРЕЙ)
ТЕЛЕЦ = ВЕНЕРА
БЛИЗНАЦИ = МЕРКУРИЙ (ХЕРМЕС)
РАК = ЛУНА (ЗЕМЯ)
ЛЪВ = СЛЪНЦЕ
ДЕВА = ЛУНА (ЗЕМЯ)
ВЕЗНИ = ВЕНЕРА
СКОРПИОН = МАРС (АРЕЙ)
СТРЕЛЕЦ = ЮПИТЕР (ЗЕВС)

Както виждаме,някои от боговете са представени по два пъти а други по един път- явление,което го има и в нашия календар. Начинът на подреждане тук е различен от онова,което ще видим в Българския календар но Седемте богове са абсолютно същите и въпреки опитите на някои съвременни хороскопи да свържат част от зодиите с небесни светила,открити от науката през последните 100-200 години ние знаем,че тези зодии са поне от времето на Вавилон и Египет,когато хората не познавали планетите Уран,Нептун и Плутон,а обожествявали само основните седем небесни тела- Слънце, Луна, Марс, Венера, Меркурий, Юпитер и Сатурн.

Разглеждайки Согдийския календар стигаме до извода,който направихме при разглеждане на класическия хороскоп: в неговата основа стоят боговете а не животните. Онези животни,които рисуваха в календара ни тюрколозите са дошли при тюрките така,както и при китайците- чрез посредничеството на Будизма,който е приет от тях в историческия период след І-ІІ в. от н.е.,през който древните Българи отдавна вече обитавали Европа. Будизмът е заел календара си от Саките (Скитите) от което следва,че животинският календар не е тюркски нито китайски,а е Скито-Тракийски точно като Согдийския. Затова зад животните,рисувани в него се крият следните известни езически богове:

МИШКА = СЛЪНЦЕ
ВОЛ (БИК,КРАВА) = ЛУНА (ЗЕМЯ)
ТИГЪР (ВЪЛК,РИС) = МАРС (АРЕЙ)
ЗАЕК = МЕРКУРИЙ (ХЕРМЕС)
ДРАКОН (ГРИФОН,КРОКОДИЛ) = ЗЕВС (ЮПИТЕР)
ЗМИЯ (ЧЕРВЕЙ) = ВЕНЕРА
КОН = КРОНОС (САТУРН)
ОВЦА (ОВЕН,СЪРНА,ЕЛЕН,ЛЪВ) = СЛЪНЦЕ
МАЙМУНА (ПЧЕЛА,МЕЧКА) = ЛУНА (ЗЕМЯ)
ПЕТЕЛ (КОКОШКА,КЪЛВАЧ) = МАРС (АРЕЙ)
КУЧЕ = МЕРКУРИЙ (ХЕРМЕС)
ПРАСЕ (ГЛИГАН) = ЗЕВС (ЮПИТЕР)

Точно това е поредицата,спазена от мен при реставрирането на изумително точната календарна таблица,ползвана от Българите преди повече от 1100 години:



Обърнете внимание на тази поредица,понеже след малко ще видите абсолютно същата в езиците на някои западноевропейски народи,които до XVIII-XIX в. не са имали никакъв допир до тюрките и китайците което говори,че боговете и дори животните в нашия календар не са тюркски,китайски или индийски,а Палеопонтийски. Справката с различни западноевропейски календарни системи показа,че седмичните календари на римляни,англичани,германци и италианци са съставени от различни термини,които по принцип визират същите езически богове,чиито имена са написани в "Розетата от Плиска" и нещо повече: тези народи са наредили боговете от своите седмични календари в абсолютно същия порядък,по който Согдийците и Българите са ги разполагали в своите годишни циклови календари.

Това още веднъж показва,че термините и животните в повлияните от Палеопонтийската цивилизация езически календари е можело да бъдат променяни,но боговете в тях- никога! Имената на дните от седмицата,които ползват много западноевропейски народи показват,че старите европейци са подреждали Седемте основни богове точно така,както са разположени те в Българския календар.

I. Римски имена на дните от седмицата:

1. НЕДЕЛЯ = SOLIS DIES (ДЕН НА СЛЪНЦETO)
2. ПОНЕДЕЛНИК = DIES LUNAE (ДЕН НА ЛУНАТА)
3. ВТОРНИК = MARTIS DIES (МАРСОВ ДЕН)
4. СРЯДА = MERCURII DIES (ДЕН НА МЕРКУРИЙ Т.Е. НА ХЕРМЕС)
5. ЧЕТВЪРТЪК = DIES IOVIS (ДЕН НА ЮПИТЕР,ЗЕВСОВ ДЕН)
6. ПЕТЪК = VENERIS DIES (ДЕН НА ВЕНЕРА)
7. СЪБОТА = DIES SATURNI (ДЕН НА САТУРН Т.Е. НА КРОНOC)

II. Английски имена на дните от седмицата:

1. НЕДЕЛЯ = SUNDAY (САНДЕЙ,СЪНДЕЙ: ДЕН НА СЛЪНЦЕТО)
2. ПОНЕДЕЛНИК = MONDAY (МАНДЕЙ,МЪНДЕЙ: ДЕН НА ЛУНАТА)
3. ВТОРНИК = TUESDAY (ТЮСДЕЙ: ДЕН НА МАРС)
4. СРЯДА = WEDNESDAY (УЕНСДЕЙ: ДЕН НА ХЕРМЕС)
5. ЧЕТВЪРТЪК = THURSDAY (ТЪРСДЕЙ: ДЕНЯТ НА ТОР,Т.Е. НА ГРЪМОВЕРЖЕЦА ЗЕВС). Старото английско име на този ден е THUNDERSDAY (ТЪНДЪРСДЕЙ,ТАНДЪРСДЕЙ: ДЕН НА ГРЪМОТЕВИЦИТЕ Т.Е. НА ГРЪМОВЕРЖЕЦА)
6. ПЕТЪК = FRIDAY (ФРАЙДЕЙ,ФРИДЕЙ: ДЕНЯТ НА ФРИДА Т.Е. НА ВЕНЕРА)
7. СЪБОТА = SATURDAY (САТЪРДЕЙ: ДЕН НА САТИРИТЕ Т.Е. НА САТУРН)

III. Германски имена на дните от седмицата:

1. НЕДЕЛЯ = SONNTAG (ЗОНТАГ: ДЕН НА СЛЪНЦЕТО)
2. ПОНЕДЕЛНИК = MONTAG (МОНТАГ: ДЕН НА ЛУНАТА)
3. ВТОРНИК = DIENSTAG (ДИЙНСТАГ: ДЕН НА МАРС). Показва удивителна прилика с нашия календарно название ДВАН (~ ДИВЕНСТАГ,ДВАНСТАГ: Денят на ДВАН т.е. на Марс)
4. СРЯДА = MITTWOCH (МИТВОХ: СРЕДА НА СЕДМИЦАТА,което е ДЕНЯТ НА ХЕРМЕС)
5. ЧЕТВЪРТЪК = DONNERSTAG (ДОНЕРСТАГ: ДЕН НА ЗЕВС)
6. ПЕТЪК = FREITAG (ФРАЙТАГ: ДЕНЯТ НА ФРЕЯ Т.Е. НА ВЕНЕРА)
7. СЪБОТА = SAMSTAG (ЗАМСТАГ: ДЕН НА САТУРН)

IV. Български имена на календарни години:

1. ЕТХ = СЛЪНЦЕ
2. ШЕГОР = ЛУНА (ЗЕМЯ)
3. СОМОР = МАРС
4. СИГОР = ХЕРМЕС
5. ВЕРЕНИ = ЮПИТЕР (ЗЕВС)
6. ДИЛОМ = ВЕНЕРА
7. ИМЕНШЕГОР (ТЕКУ?) = САТУРН

Оставащите пет календарни години на Българите само повтарят пет от споменатите езически богове в съвсем същия порядък,но ги назовават с други имена за да се различават от останалите:

8. "ПАСХ" = СЛЪНЦЕ
9. "МАТАН" = ЛУНА (ЗЕМЯ)
10. ДВАН = МАРС
11. ТОХ = ХЕРМЕС
12. ДОКС (ДОХС,ДУКС) = ЮПИТЕР (ЗЕВС)

Същия порядък на боговете спазват седмичните дни в италианския език и в някои други западноевропейски езици,повлияни от стария латински. В основата на всички седмични названия се крие една и съща закономерност- онази,по която са подредени боговете и техните свещени животни в Българския календар. В нашите названия такива термини днес няма,но това си има свое обяснение: между X-XIII век наложеното на България православие било много по-радикално към езическите остатъци в сравнение с католицизма,затова се постарало по един или друг начин да изкорени много повече от тях,отколкото западна Европа. Това е основната причина,която накарала милиони наши Катари (Богомили) да избягат от България след 1018 г. и да отидат в западна Европа,където Папския католицизъм се отнасял към техните вярвания далеч по-толерантно от "Византийското" православие.

Сега остава да изясним защо годините в Българския календар следват толкова стриктно реда на боговете в западноевропейските седмични календари и коя практическа причина е накарала дедите ни да подредят боговете и техните свещени животни точно така,а не по някакъв друг начин. Решението е колкото просто,толкова и гениално: дедите ни посвещавали своите години на онзи езически бог,на който бил посветен първия ден на всяка започваща календарна година.

Справката с днешните годишни календари показва,че една обикновена (невисокосна) календарна година завършва със същия ден от седмицата,с който и започва:






Това означава,че ако една обикновена календарна година като 1985-а започне във вторник (деня на Марс),тя ще завърши също във вторник а следващата 1986 г. ще започне в следващия ден от седмицата,който е сряда (деня на Хермес). Тогава 1987 г. ще започне в четвъртък (деня на Зевс),1988 г.- в петък (деня на Венера) и т.н. Значи древните биха посветили година като 1985-а на Марс,1986 г. на Хермес,1987 г. на Зевс а 1988 г.- на Венера при условие,че тя започваше на 1-ви януари като днешната.

Българската година обаче не започвала на 1-ви януари а на 25 декември предната година,както уточнихме в предишната статия,а той бил точно 7 дни преди 1-ви януари затова денят от седмицата,в който започвала годината не се променял от това. Сега да видим кои години съответстват на 1985,1986,1987 и 1988-а в "пра"-Българския календар и на кои богове трябва да са били посветени те като знаем,че 866 г. е Етх бехти (Слънце пето) а 821 г. е Сигор елем (Хермес десети):

1985 г. = СИГОР ТВИРЕМ (ХЕРМЕС ЧЕТВЪРТИ)
1986 г. = ВЕРЕНИ БЕХТИ (ЗЕВС ПЕТИ)
1987 г. = ДИЛОМ ШЕХТЕМ (ВЕНЕРА ШЕСТА)
1988 г. = ИМЕНШЕГОР (ТЕКУ) "СЕКТЕМ" (САТУРН СЕДМИ)

Това означава,че Българската 1985-а година ще да е почвала в сряда (деня на Хермес),1986-а: в четвъртък (деня на Зевс),1987-а: в петък (деня на Венера) а 1988 г. в събота (деня на Сатурн) и такова би било състоянието на нещата,ако Българите нямаха високосни години. Те обаче са имали такива,както ще покаже следващото изчисление понеже,като прибавим към така получения резултат липсващите 496 високосни дни,които са добавени за 1987 години след Рождеството ще установим,че реалния резултат ще издърпа дните от седмицата с един ден назад от което следва,че Българските 1985,1986,1987 и 1988 г. не биха започнали в сряда,четвъртък,петък и събота а във вторник,сряда,четвъртък и петък което означава,че те напълно ще съвпаднат с модерните съвременни календари.

Така разбираме,че древните Българи са имали висoкосни години поне през последните две хилядолетия ако не преди това и са приемали 25-и декември на 1-а г. от н.е. за ден на Рождеството и начален ден на своя забележителен календар. Те били първите хора на планетата,приели Рождеството на Христос за начало на своето летоброене и едни от първите хора,ползвали високосните години като начин за справяне с отклонението в началото на месеците и сезоните,причинявано от старите летоброения. Те отчитали един ден повече във високосните си години но редът,по който подреждали своите години в Календара е останал същият,който наследили от старите архаични времена: след Годината на Слънцето идвала Година на Луната,след нея Годината на Марс,после Годината на Хермес и т.н.

Единственото разяснение,което трябва да направим тук е това,че Календарната таблица на Българите визира техните календарни години докато в конкретния случай говорим за дни от седмицата,подредени в абсолютно същия порядък. Затова предците ни не подреждали дните си по тази таблица а по оня Седмичен календар,който ползвали западноевропейските народи включително римляните. Затова ако се увлечем да дирим съответствия в тази таблица на определени дни от годината,няма да успеем да ги намерим,понеже издирването трябва да се прави според седмичното,а не според годишното подреждане на Седемте богове.

Боговете в нашия календар си имали свещени животни разбира се но те не съвпадали напълно с онези,които рисуват днес ентусиастите. Китайците,а навярно и тюрките "заели",т.е. изкопирали цикловия календар от будистите,които го наследили от Саките (Скитите),но въобще не познават теологичния смисъл на животните,които рисуват върху него. Нашите тюрколози пък знаят по-малко дори от китайците,понеже за разлика от тях нямат идея кой е дал този животински календар на повлияните от Будизма източни народи.

Българският календар обаче е преди всички понеже в него има богове,чийто ред е съобразен с един от циклите на "Розетата от Плиска",а тя подрежда боговете ни по начин,съвършено непознат и за най-добрите учени в днешното Българско общество. Тяхното подреждане се определя от религиозния светоглед на древните Българи,които приемали Христос за едно от преражданията на Орфей-Дионис поради което,макар да вярвали в него,те си оставали непокръстени езичници. Особените им вярвания се разпространили из цяла Европа след 1018 г. и станали основа,върху която европейските народи след време изградили Реформацията и своите ренесансови движения.

          

http://shtaparov.blog.bg/