Денят на раждането на Непобедимото Слънце
https://www.facebook.com/notes/maria-arabadjieva
НОВ БЪЛГАРСКИ КАЛЕНДАР
Българският Зодиак, е единият – дванадесетичният времеизмерителен инструмент за годишния кръговрат, но има и друг – Астра Веда, който отчита полевите промени през годината. Там тя е разделена на осем части. За Астра Веда, можете да прочетете тук: http://borisbalkh.wix.com/balkhara#!astraveda/c21he
Всички дати от Българския Зодиак и Астра Веда, които преминават като празници и в Новия Български календар, трябва да бъдат приведени към неговите дати.
За нас, християните(митраисти), 25 декември е денят на раждането на Иисус Христос – Синът Божи, Въплъщението на Словото Божие и Второто лице на Светата Троица, изпратен да донесе спасение и помирение с Бога чрез изкупление на човешките грехове. Но тази дата е свещена за човечеството още от незапомнени времена – на 25 декември е чествано раждането на Царя Слънце, раждането на новата година, раждането на Спасителите – Въплътените Богове на древните цивилизации.
След 21 декември – Зимното Слънцестоене (на лат. Sol stat) Слънцето за около 3 дни изгрява все в една точка. Природата е затаила дъх в очакване на трансформацията, дори и времето изглежда спряло. Това за съвременните хора е един от най-парадоксалните моменти през цялата година, но за древните този преход е изпълнен с мистерия и величественост. Тъмнината тържествува над всичко живо и по време на нейния триумф настъпва светлина и от този момент денят започва да нараства, а Слънцето се „ражда“ за нов живот, за новата година. Затова 25 декември – денят, когато Слънцето започва да расте отново – е честван като Dies Natalis Solis Invicti (Денят на раждането на Непобедимото Слънце). В древните летописи е казано: „В първата минута след полунощ на 24 срещу 25 декември Небесната Дева роди Бога Сол, Младенецът Спасител, Богът на Деня.“
На 25 декември всички древните цивилизации честват раждането на своите Богове Спасители:
– Думузи (шумерски „истински син”), Дуузу (акадски), Таммуз (във Вавилон) – шумеро-акадския бог-пастир и бог на природата;
– Баал или Ваал (Бог, Владетел, Господар) – древният симитски бог, главен бог в асиро-вавилонската етнокултура, почитан във Финикия, Сирия и Палестина като гръмовержец, бог на плодородието, водите, небето и земята;
– Адонис или Адон – древният финикийски бог на ежегодно умиращата и възкръсваща Природа;
– Атунис – етруският бог, син на Великата майка Туран, почитан от етруските от 4 в. пр. Хр. като Бог на възраждащата се Природа;
– Аттис – фригийският Бог Слънце, възлюбен на Кибела;
– Озирис или Асари, Усире – египетският бог на Възраждащият се живот и на Задргробния свят;
– Хор – египетски бог на Слънцето, на небесата, син на Озирис и Изида; покровител на царската власт;
– Дионис (Бакхус, Бакх) – древногръцкият бог на умиращата и възраждаща се Природа, почитан в Древен Рим като Бакхус (Либер), в Тракия като Загрей и във Фригия като Сабазий;
– Залмоксис – легендарният предводител на тракийските гети, почитан от тях като единствен Бог;
– Телепину – древен хетски бог на плодородието и възраждащата се Природа;
– Фрейр (Фрей, Ингви) – в германо-скандинавската митология бог на Слънцето, на плодородието, господар на слънчевата светлина;
– Шан-Ди или Тян-Ди (Върховният владетел, Висшият предтеча, Небесният император) – древен китайски бог, почитан от 2 хил. пр. Хр., повелител на световния ред, създател на висшите закони и устройство на света;
– Индра (будистки Шакра) – върховен бог на индийския пантеон, цар на боговете, Бог Слънце, почитан в будизма като Шакра – Господарят на Девите;
– Кришна – древно индийско божество, осмият аватар на бог Вишну, описан в Махабхарата като инкарнация на Върховния Съзидател;
– Митра – индо-ирански и персийски бог на Слънцето, светлината и космическия ред;
Съгласно древните индийски вярвания Кришна е роден в полунощ, в първите минути на 25-я ден от месец Саварана, който съответства на нашия декември, и милиони негови почитатели честват рождеството му, украсявайки къщите си с гирлянди и поднасяйки подаръци на приятелите си. Теравада (Учението на най-старите в ордена), една от основните школи в будизма, твърди, че раждането на Сидхарта Гуатама – Буда Шакямуни – е чествано на празника Весак (Весакха), който тогава се е падал през пълнолуние на Упосата, съответстващ на декември.
Изследването на религиозните системи на древните цивилизации убедително доказва, че денят 25 декември е приеман, далечни времена преди раждането на Иисус Христос, за ден на появата на този свят на Въплътените Богове, Спасителите, Синовете на Бога. Нещо повече, всички древни богове и инкарнации на Божествения Всевишен са родени от Непорочна Дева: египетският Хор – от божествената Изида (Асет); Аттис от Фригия хиляда и триста години преди Хр. – от девицата Нана; Кришна, обоготворен от хората в Индия, деветстотин години преди Хр. е роден на 25 декември от девицата Деваки, а източната звезда се явява при раждането му; майката на Дионис (Бакхус, Бакх) – непорочната Семела умира от страх, когато Зевс се явява пред нея в цялото си великолепие; Митра от Персия, хиляда и двеста години пр. Хр., също е роден на 25 декември от девицата Анахита. Митологичните и исторически източници, както и множеството открити археологически артефакти, красноречиво говорят за култа на древните народи (особено от Изтока) към Девата-Майка на Бога Спасител. Всички древни богове и инкарнации на Божествения Всевишен са родени от Непорочна Дева.
Според традиционните представи, божествените Спасители, родени от Дева-Майка, са изобразени горе в небесата – те могат да бъдат открити в хиндуисткия зодиак, датиращ от поне 2000 г. пр. Хр., както и в египетските древни планисфери. Ако изследвате невероятния звезден атлас на Елайя Бурит Geography of the Heavens (География на Небесата), издаден през 1835 г., ще откриете Божия син-Младенец (Слънцето), „раждащ се“ в деня, когато започва новата година – 25 декември – на източния хоризонт, въздигайки се от Маре (на лат. море), оттам Мери, Мария. Образът на Девата-майка с Младенеца в ръце, възхождащ на небето, е предшестван от изгряването на блестяща звезда. В Евангелие от Матея е казано: „… и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня. Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът.“ (Матей, 2:8-9). Ето защо кралят на Кастилия и Леон, Алфонсо Х, наричан Алфонсо Образования или Алфонсо Астронома, възклицава: „Цялата история на Иисус е описана горе на небето още от древни времена.“
Египетският бог Хор е роден на 25 декември от Непорочната Дева Изида (Асет). Раждането на Бога Слънце Хор е предизвестено с изгряването от изток на звезда. И трима крале следват тази звезда, за да се поклонят на Младенеца. Три хиляди години преди Христа се говори за Рождество на … Бог Слънце!
През Древността Изида е чествана като принцип на плодородието в природата, под много имена и в почти всички религии. Затова е известна като богинята с хиляда имена. По-късно тя е превърната от християните в Дева Мария, тъй като Изида, която макар и майка на всичко живо на света, начело със Слънцето, според легендата е Непорочна девица. Луций Апулей, в единадесетата книга на своята творба Златното магаре, приписва на богинята следните думи за нейната сила и атрибути: „Виж, Луций, аз съм пред теб, трогната от твоите молитви; Аз, която съм майка на Природата, господарка на всички стихии, царица на всички елементи, изначално следствие на вечността, най-висшето сред божествата, владетелка на душите на мъртвите, първата сред небесните творения, първата и вселенска субстанция, единният и многообразен образ на самосътворилата се същност; Аз, на която са подвластни лазурните небеса, бризовете на морето и тишината на подземните царства и чиято божественост цялата Вселена почита в разнообразна форма, чрез различни ритуали и под многообразни имена. Затова фригийците, първите хора, ме наричат пессинунтска майка на боговете; изконните обитатели на Атика ме назовават Минерва Кекропска; кипърците, чиито земи се мият от морето – Венера Пафоска; лъконосците от Крит – Диана Диктина; триезичните сицилийци – Прозерпина Стигийска, а елевсинците – древната богиня Церера. Някои ме наричат също Юнона, други – Белона, трети – Хеката, а четвърти – Рамнузия. А етиопците, озарявани от първите лъчи на изгряващото Слънце, ариите и египтяните, изкусни в древното учение, ме почитат така както трябва, наричайки ме с истинското ми име – царствената Изида.“
Християнската Непорочна Майка твърде много напомня нейния египетски прототип – богинята Изида, майката на Бога на Слънцето, чиито слова са изсечени на храма в Саис: „Плодът, принесен от мен, е Слънцето“. Въпреки че Непорочната на езичниците е свързвана с Луната, няма никакви съмнения за това, че те са разбирали нейното място сред съзвездията на небето, тъй като всички народи от Древния свят говорят за нея като за майка на Слънцето и разбират, че въпреки че Луната не заема тази позиция, знакът на Девата може, и всъщност е, мястото на раждането на 25 декември. Алберт Велики твърди следното: „Ние знаем, че знакът на Небесната Дева се издига над хоризонта в момента, когато ние отбелязваме рождения ден на нашия Господ Иисус Христос“.
Езичниците определят 25 декември за рожден ден на Слънчевия Човек – Въплътения Бог. На тази дата те се радват, празнуват, участват в процесии и правят приношения в храмовете. Тъмнината на зимата е преодоляна и славният син на Светлината се завръща в Северното полукълбо. С последното свое усилие старият Бог на Слънцето разрушава дома на филистимците (Духовете на Тъмнината) и разчиства пътя на новото Слънце, което се ражда на този ден от земните дълбини сред символичните зверове на нисшия свят. За това време на годината и неговото празнуване един анонимен магистър по изкуствата от Бейлиъл Колидж в Оксфордския университет, в своето изследване Mankind: Their Origin and Destiny (Човечеството: произход и предназначение), казва: „Римляните също имат празник по случай завръщането на Слънцето и устройват игри в чест на раждането на бога на деня. Това събитие се отбелязва на осмия ден преди януарските Календи – т.е. на 25 декември. Сервий Хоноратус, в своя коментар към стих 720 от седмата книга на Енеида от Вергилий, казва, че Слънцето е ново на осмият ден от януарските Календи, т.е. на 25 декември. Във времената на папа Лъв I някои от Отците на Църквата твърдят, че „смятаното за празник събитие (Рождество) е в по-малка степен почитане на рождения ден на Иисус Христос, отколкото е почитане на рождения ден на Слънцето“. На същата дата римляните празнуват Natalis Solis Invicti (рожденият ден на Непобедимото Слънце), както става ясно от римските календари от времената на римските императори Константин Велики и Флавий Юлиян. Този епитет „Непобедимо“ съвпада напълно с онзи, който персийците използват за бога, почитан под името Митра. Те вярват, че този бог е роден в пещера и тъй като пещерата е и обор, християните го почитат под името Христос“.
Когато става дума за католическия празник Успение и съответстващото му астрономическо събитие, същият автор добавя следното: „След изтичането на осем месеца Богът-Слънце, който вече е пораснал, пресича осмия зодиакален знак, поглъща небесната Дева и тя изчезва в сияещите лъчи и славата на своя син. Това събитие, което протича всяка година в средата на август, е повод за празненство. Този празник отбелязва деня, в който майката на Христос оставя земния си живот и се съединява със славата на Сина си и отива на небето край него. Римският календар на Луций Колумела отбелязва смъртта или изчезването на Девата точно в този период. Слънцето, казва Колумела, преминава през Девата на тринадесетия ден преди септемврийските Календи. Именно тогава католиците празнуват Успение, или съединяването на Непорочната със своя Син. Този празник първоначално е наричан Преминаване на Девата, а в Библиотеката на Отците на Църквата е използвано названието Преминаване на Благословената Дева. Древните гърци и римляни отбелязват успението на Астрея, която за тях е същата тази Дева, на същия ден“.
Оказва се, че блестящата звезда, възвестила ражданията на всички Младенци, е Сириус – най ярко светеща през нощта на небесният небосклон, която на всеки 25 декември се подрежда в една линия заедно с още три ярки звезди от съзвездието Орион, оформящи т. нар. „Пояс на Орион“. В древните времена астролозите ги наричали трите краля (въпросните влъхви). Сириус и трите краля се подреждат едновременно в една линия точно с изгрева на 25 декември. Тогава излиза в астрологически план, че тримата крале следват звездата от изток – Сириус. Тоест те локализират изгрева или раждането на Слънцето. Според известния астролог Бред Хайлер, Дева Мария представлява съзвездието Дева. Зодия Дева се отбелязва с буквата М. И затова имената на повечето Деви-Майки започват с буквата М, например майката на Адонис – Мира, на Буда – Мая, както е Дева Мария. В Древността съзвездието Дева е наричано още „ Домът на хляба“, защото представянето на Дева е девственица, която държи в ръцете си сноп от житни класове. „Домът на хляба“ е символ на пшеницата, на зърното. Знаете, че август и септември са месеци на урожая, по време на зодия Дева. Витлеем от иврит се превежда като „Дом на хляба”.
Някои арабски и персийски астрономи наричат трите звезди, образуващи ножницата на меча на Орион, Маговете – преклонени пред младия Бог на Слънцето. Авторът на книгата Mankind: Their Origin and Destiny (Човечеството: произход и предназначение) прави следното допълнение: „В съзвездието Рак, което се издига към меридиана в полунощ, има по-малки съзвездия, наричани Магаре и Яслите. Древните ги назовават Præsepe Jovis (Яслите на Юпитер). На Север се вижда Голямата мечка, наричана от арабите Марта или Мария, а също така и Ковчегът на Лазар“. По този начин християнството заимства езотеризма на езичеството, въпреки че езическите ключове към езотеричните познания са загубени. Християнската църква сляпо следва древните обичаи и когато някой ù иска обяснения, тя ги дава, но те са неудовлетворителни и изкуствени, защото водачите на Църквата или забравят, или игнорират неоспоримия факт, че всяка религия е основана на тайните доктрини на своите предшественици.
В житията на древните Богове, Спасители на човечеството, описани в легендите и архаичните източници, има още няколко странни съвпадения. Те всички имат 12 последователи, ученици. Например Хор, който има 12 сподвижници, свидетели на извършените от него чудеса – как богът легува хора и ходи по … водата. Невероятно сходство с Евангелие от Матея: „А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха. Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се!” (Матей, 14: 26-27). Да продължим с Хор. За едни Богът Слънце Хор е „Истината, за други – Светлината, за трети – Пътят към прозрението...“ Познато, нали? – „ Аз съм Пътят, Истината и Живота“ – думи на Христос. Хор е разпънат, погребан и след три дни… възкръсва. Фригийският Аттис също е разпънат, погребан и след три дни възкръсва. Кришна също извършва чудеса пред своите 12 ученици и след смъртта си възкръсва. Дионис (Бакхус, Бакх) обикаля света със своите ученици, върши всякакви чудеса, едно от които е превръщането на виното във вода. Странно съвпадение – на сватбата в Кана Иисус извършва първото Си чудо, като превръща водата във вино, за да продължи тържеството (Йоан, 2:1-11). Дионис за това си чудо е наричат Бог на виното. Наричан е още „Единствен син на Бога“, „Алфа и Омега” … все познати неща. Подобно на останалите Спасители на човечеството, след смъртта Дионис също възкръсва. Персийският Митра избира, за да предаде учението си, 12 последователи. Три дни след погребението си възкръсва. Също е назоваван „Истината“ и „Светлината“. Свещеният ден за преклонение пред Митра е неделя – денят на Слънцето. На ежегодния празник в чест на Възкресението на персийския Митра Спасителя, преди повече от три хиляди години, жреците оповестяват с тържествен глас: „Възрадвайте се, оплаквачи! Вашият бог отново се върна сред живите!“ Тъй като за древните перси 25-ят ден от март е Празник на Възраждането – денят, в който Срънцето окончателно е възтържествувало над мрака. А в Древен Рем карнавалът Хилария отбелязва Пролетното Равноденствие, когато е чествана Богинята Майка Кибела, чийто култ е въведен в Рим през 204 г. пр. Хр., след края на Втората Пуническа война. На 25 март християнството чества големият празник Благовещение. Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството, синът Божий Иисус Христос.
Както се убеждаваме, древните цивилизации честват както деня на зараждащото се Слънце (25 декември), така и 25 март – денят на окончателното му тържество. А техните Богове Спасители свършват земните си дни с разпъване на кръста и възкресение – символично представяне на движението на Слънцето по небесната сфера. Климент от Александрия твърди: „Вярванията на древните народи се основават върху смъртта и възкресението на Слънцето – душата на света, принципът на живота и движението.“ Настъпването на пролетта (22 март – Пролетното Равноденствие), както и Лятното Слънцестоене (22 юни), са също толкова важни празници за тях. Според Евангелията, половин година пред раждането на Иисус, се ражда Иоан Кръстител, наричан още Предтеча. В християнските представи Иоан Кръстител е последният от библейските Пророци, възвестяващ идването на Месията. А денят, в който е роден той – 24 юни, е най-дългият ден на годината и бележи моментът, когато Слънцето започва да „намалява“. Ето защо Иоан Кръстител казва: „Аз ще намалявам, докато Той нараства.“
От Лятното до Зимното Слънцестоене дните стават по-къси и по-студени и от перспективата на северната хемисфера Слънцето се премества на юг, а слънчевата светлина става все по-оскъдна. В представите на древните скъсяването на дните и краят на събирането на реколтата с приближаването на Зимното Слънцестоене символизират процесът на смъртта. Това е смъртта на Слънцето. И на 22-ри декември предаването на престола от Слънцето е напълно осъществено. За Слънцето придвижването на юг продължава 6 месеца. И става в най-ниската точка на небето. Тук се случва нещо любопитно: Слънцето спира движението си на юг, всъщност се движи едва видимо 3 дни. И в течение на тази тридневна пауза Слънцето пребивава в близост до Южния Кръст, или съзвездието Кръст. И след този период, на 25-ти декември, то се премества с един градус по този път на север, предвещавайки по-дълги дни, топлина и пролет. Казано на символичен език – Синът (Слънцето) умира на Кръста, мъртъв е 3 дни, възкръсва или се ражда отново. Ето защо Иисус и многочислените други Богове Слънца споделят обща съдба – разпятие, три дни смърт и възкресение. Това е период на промяна за Слънцето, преди да смени посоката си на движение в северната хемисфера, носейки пролетта, а с нея и спасение.
И така нека да тълкуваме: Човешкият Син – Слънцето да бъде разпнат под съзвездието Кръст и в третия ден (плавното слънчево придвижване) да възкръсне. Това е раждането на Слънцето, предвестник на пролетта.
Повечето от древните Богове Спасители, подобно на Иисус Христос, са „умиращи и възкръсващи богове” – този термин за първи път е въведен от Джеймс Фрейзър в Златната клонка. Те са родени на Земята (най-често от Непорочна Дева), посвещават живота си за доброто на хората, изстрадват смъртта си в името на греховете човешки, преминават в Отвъдния свят, след което възкръсват от мъртвите. Като древен митологичен архетип умиращият и възкръсваш бог е олицетворение на силите на Природата, на нейното циклично умиране и възраждане.
А ето каква метафора в астрологичен план ни представя Библията:„Светлината Бог нарече ден, а тъмнината – нощ. Биде вечер, биде утро – ден един… Биде вечер, биде утро –ден трети. И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години; да бъдат те светила на небесната твърд, за да светят на земята. Тъй и стана. И създаде Бог двете големи светила; по-голямото светило да управлява деня, а по-малкото светило да управлява нощта, създаде и звездите; и ги постави Бог на небесната твърд, за да светят на земята, да управляват деня и нощта и да отделят светлина от тъмнина. И видя Бог, че това е добро.“ (Битие 1: 5, 13-18).
И так, най-големият, най-великият празник за всички древни народи е 25 декеври – денят на раждането на Слънцето, на Въплътените Богове, които са негов символ. Римската империя превръща Sol Invictus (Непобедимото Слънце) в свой върховен бог. Култът към него е установен през 274 г. от император Аврелий, който преустановява почитането на всички останали богове от римските древности. Учените все още спорят дали новото божество е пресъздаден образ на древния латински култ към Сол, или е съживяване на култа към сирийско-римския бог Елагабал (Хелиогабал), или е съвършено нова идея за преклонение пред божествените сили на Слънцето. Sol Invictus (Непобедимото Слънце) е почитано дълго след времената на Аврелий чак до Константин Велики. Последната поява на изображението му върху монети датира от 387 г.
През 3 в. култът към Sol Invictus (Непобедимото Слънце) сериозно съперничи на християнското учение, което изповядва близка до неговата нравственост. Под негово влияние християнството възприема за свещен седмичен ден не иудейската събота, а неделята – денят на Митра, свещеният ден на Слънцето. Рожденият ден на Непобедимото Слънце – 25 декември, денят на слънчевия поврат – започва да бъде честван като Рождество Христово. Култът към Митра се разпространява от римските войници по всички краища на обширната империя и измества останалите божества (императорите Нерон и Комод се посвещават в неговите Мистерии), там той съществува чак до 4 в. В днешните български земи се разпространява в края на 2 в. чрез войниците на император Траян. Открити са множество оброчни плочки на бога в районите на римските военни лагери от Ескус (до днешното с. Гиген, Плевенско, от Нове (при дн. Свищов) и в местата с по-силно римско влияние – около Пауталия (дн. Кюстендил) и Германия (при дн. Сепарева баня).
* * *
Всичко това, което ви разказах дотук, убедително доказва колко е важно да бъде изучена и осмислена древната история на човечеството, на митологичните представи и вярвания и на религиозните култове. Те ни доказват убедително, че от дълбините на времето хората са неизменно свързани с Вселената и космическите обекти, превръщайки ги в техни главни пътеводни сили, богове и пазители. Някой почитател на материалистическата философия би изтъкнал, че единствено защото животът на древните народи – земеделието и иригацията – зависят от природните явления, само затова в Шумер, Аккад, Египет, Вавилон, Персия, Гърция и Рим са отделяли толкова голямо внимание на небесните тела, издигайки ги в богове. Но това далеч не е доказателство за причината за тясната връзка на древните цивилизации с космическите сили и пространства. В повечето случаи всички антични религии са единодушни за това, че материалното видимо Слънце е по-скоро отражател, отколкото източник на силата. Понякога Слънцето е изобразявано като щит, носен от Бога на Слънцето – например от Фрейр, скандинавското слънчево божество. Това слънце отразява светлината на невидимото духовно слънце, което всъщност е истинският източник на живота, светлината и истината. Физическата природа на Вселената е възприемчива: тя е област, подложена на въздействие. Невидимите причини, които водят до това въздействие, принадлежат на духовния свят. Оттук, духовният свят е сферата на причините, материалният свят е сферата на последствията, а интелектуалният, или душевният, свят е сферата на медитацията. Така Христос, персонифицираната проява на висш интелект и душевна природа, е наричан Медиатор, който, благодарение на своето положение и сила, казва следното: „Никой, освен Мене, няма да доближи Отеца“.
Каквото е Слънцето за Слънчевата система, същото е и духът за тялото на човека, тъй като неговата природа, органи и функции са същото, което са планетите, кръжащи около централния живот (или Слънцето) и съществуващи като негови еманации. Слънчевата сила в човека е разделена на три части, които съставят триединната духовна човешка структура. Всичките три негови духовни същности са излъчващи и проникващи; в своето триединство те съставят Божественото в човека. Триединната нисша природа на човека, съставена от неговия физически организъм, неговата емоционална природа и неговите умствени способности, отразява светлината на неговата триединна божественост и е неин свидетел във физическия свят. Символ на трите човешки тела е триъгълникът с насочен нагоре връх, а неговата триединна духовна природа е представяна от символа на обърнат с върха надолу триъгълник. Тези два триъгълника, съединени във формата на звезда с шест лъча, представляват онова, което евреите наричат Звездата на Давид или Пръстена на Соломон. Днес звездата с шест лъча е наричана Звездата на Цион. Гореспоменатите триъгълници символизират духовната и материалната вселени, които са свързани в природата на човешкото същество, включваща в себе си Природното и Божественото. Животинската природа на човека има земен произход; неговата божествена природа – небесен произход, а неговата човешка природа е медиатор между двете.
Ето защо, ние – хората, живеещи на прага на велики епохи – трябва да осъзнаем, че всичко в света, видимия и невидимия, се движи от великата сила на Вселената, от Върховния Единен и Единствен Бог Съзидател, чиято инкарнация и еманация са неговите Месии на Земята. Наричан от нас Бог, Неизвестния, Ненаименования, Велик Архитект на Вселената, той е единствената Мъдрост и Вдъхновение, към които трябва да се стремим. Но как – като не забравяме връзката си с Природата, с Космоса и звездните системи. Притиснати в бетонни кутии, обвити в смога и мъглата на бездуховните индустриални градове, откъснати от всичко земно и красиво, съвременните хора отдавана са загубили интуицията и духовността, която древните народи са носили изконно в душите си. Осъзнавайки, че Слънцето е висшият благодетел на материалния свят, от най-древни времена посветените вярват, че Духовното Слънце служи на нуждите на невидимата и божествена част на Природата – човешка и вселенска. Великият Парцелс казва по този повод следното: „Има земно слънце, което е причина за всяка топлина и всички зрящи го виждат, а всички слепи могат да почувстват неговата топлина. А има и Вечно Слънце, което е източник на всяка мъдрост и онези, чиито духовни способности са събудени за живот, ще видят това Слънце и ще осъзнават Неговото съществуване, а тези които няма да достигнат духовното съзнание все пак могат да почувстват Неговата сила чрез една вродена способност, наричана Интуиция“.
Затова нека почитаме от все сърце и душа
Sol Invictus (Непобедимото Слънце)!!!
На 25 декември всички древните цивилизации честват раждането на своите Богове Спасители:
– Думузи (шумерски „истински син”), Дуузу (акадски), Таммуз (във Вавилон) – шумеро-акадския бог-пастир и бог на природата;
– Баал или Ваал (Бог, Владетел, Господар) – древният симитски бог, главен бог в асиро-вавилонската етнокултура, почитан във Финикия, Сирия и Палестина като гръмовержец, бог на плодородието, водите, небето и земята;
– Адонис или Адон – древният финикийски бог на ежегодно умиращата и възкръсваща Природа;
– Атунис – етруският бог, син на Великата майка Туран, почитан от етруските от 4 в. пр. Хр. като Бог на възраждащата се Природа;
– Аттис – фригийският Бог Слънце, възлюбен на Кибела;
– Озирис или Асари, Усире – египетският бог на Възраждащият се живот и на Задргробния свят;
– Хор – египетски бог на Слънцето, на небесата, син на Озирис и Изида; покровител на царската власт;
– Дионис (Бакхус, Бакх) – древногръцкият бог на умиращата и възраждаща се Природа, почитан в Древен Рим като Бакхус (Либер), в Тракия като Загрей и във Фригия като Сабазий;
– Залмоксис – легендарният предводител на тракийските гети, почитан от тях като единствен Бог;
– Телепину – древен хетски бог на плодородието и възраждащата се Природа;
– Фрейр (Фрей, Ингви) – в германо-скандинавската митология бог на Слънцето, на плодородието, господар на слънчевата светлина;
– Шан-Ди или Тян-Ди (Върховният владетел, Висшият предтеча, Небесният император) – древен китайски бог, почитан от 2 хил. пр. Хр., повелител на световния ред, създател на висшите закони и устройство на света;
– Индра (будистки Шакра) – върховен бог на индийския пантеон, цар на боговете, Бог Слънце, почитан в будизма като Шакра – Господарят на Девите;
– Кришна – древно индийско божество, осмият аватар на бог Вишну, описан в Махабхарата като инкарнация на Върховния Съзидател;
– Митра – индо-ирански и персийски бог на Слънцето, светлината и космическия ред;
Съгласно древните индийски вярвания Кришна е роден в полунощ, в първите минути на 25-я ден от месец Саварана, който съответства на нашия декември, и милиони негови почитатели честват рождеството му, украсявайки къщите си с гирлянди и поднасяйки подаръци на приятелите си. Теравада (Учението на най-старите в ордена), една от основните школи в будизма, твърди, че раждането на Сидхарта Гуатама – Буда Шакямуни – е чествано на празника Весак (Весакха), който тогава се е падал през пълнолуние на Упосата, съответстващ на декември.
Изследването на религиозните системи на древните цивилизации убедително доказва, че денят 25 декември е приеман, далечни времена преди раждането на Иисус Христос, за ден на появата на този свят на Въплътените Богове, Спасителите, Синовете на Бога. Нещо повече, всички древни богове и инкарнации на Божествения Всевишен са родени от Непорочна Дева: египетският Хор – от божествената Изида (Асет); Аттис от Фригия хиляда и триста години преди Хр. – от девицата Нана; Кришна, обоготворен от хората в Индия, деветстотин години преди Хр. е роден на 25 декември от девицата Деваки, а източната звезда се явява при раждането му; майката на Дионис (Бакхус, Бакх) – непорочната Семела умира от страх, когато Зевс се явява пред нея в цялото си великолепие; Митра от Персия, хиляда и двеста години пр. Хр., също е роден на 25 декември от девицата Анахита. Митологичните и исторически източници, както и множеството открити археологически артефакти, красноречиво говорят за култа на древните народи (особено от Изтока) към Девата-Майка на Бога Спасител. Всички древни богове и инкарнации на Божествения Всевишен са родени от Непорочна Дева.
Според традиционните представи, божествените Спасители, родени от Дева-Майка, са изобразени горе в небесата – те могат да бъдат открити в хиндуисткия зодиак, датиращ от поне 2000 г. пр. Хр., както и в египетските древни планисфери. Ако изследвате невероятния звезден атлас на Елайя Бурит Geography of the Heavens (География на Небесата), издаден през 1835 г., ще откриете Божия син-Младенец (Слънцето), „раждащ се“ в деня, когато започва новата година – 25 декември – на източния хоризонт, въздигайки се от Маре (на лат. море), оттам Мери, Мария. Образът на Девата-майка с Младенеца в ръце, възхождащ на небето, е предшестван от изгряването на блестяща звезда. В Евангелие от Матея е казано: „… и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня. Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът.“ (Матей, 2:8-9). Ето защо кралят на Кастилия и Леон, Алфонсо Х, наричан Алфонсо Образования или Алфонсо Астронома, възклицава: „Цялата история на Иисус е описана горе на небето още от древни времена.“
Египетският бог Хор е роден на 25 декември от Непорочната Дева Изида (Асет). Раждането на Бога Слънце Хор е предизвестено с изгряването от изток на звезда. И трима крале следват тази звезда, за да се поклонят на Младенеца. Три хиляди години преди Христа се говори за Рождество на … Бог Слънце!
През Древността Изида е чествана като принцип на плодородието в природата, под много имена и в почти всички религии. Затова е известна като богинята с хиляда имена. По-късно тя е превърната от християните в Дева Мария, тъй като Изида, която макар и майка на всичко живо на света, начело със Слънцето, според легендата е Непорочна девица. Луций Апулей, в единадесетата книга на своята творба Златното магаре, приписва на богинята следните думи за нейната сила и атрибути: „Виж, Луций, аз съм пред теб, трогната от твоите молитви; Аз, която съм майка на Природата, господарка на всички стихии, царица на всички елементи, изначално следствие на вечността, най-висшето сред божествата, владетелка на душите на мъртвите, първата сред небесните творения, първата и вселенска субстанция, единният и многообразен образ на самосътворилата се същност; Аз, на която са подвластни лазурните небеса, бризовете на морето и тишината на подземните царства и чиято божественост цялата Вселена почита в разнообразна форма, чрез различни ритуали и под многообразни имена. Затова фригийците, първите хора, ме наричат пессинунтска майка на боговете; изконните обитатели на Атика ме назовават Минерва Кекропска; кипърците, чиито земи се мият от морето – Венера Пафоска; лъконосците от Крит – Диана Диктина; триезичните сицилийци – Прозерпина Стигийска, а елевсинците – древната богиня Церера. Някои ме наричат също Юнона, други – Белона, трети – Хеката, а четвърти – Рамнузия. А етиопците, озарявани от първите лъчи на изгряващото Слънце, ариите и египтяните, изкусни в древното учение, ме почитат така както трябва, наричайки ме с истинското ми име – царствената Изида.“
Християнската Непорочна Майка твърде много напомня нейния египетски прототип – богинята Изида, майката на Бога на Слънцето, чиито слова са изсечени на храма в Саис: „Плодът, принесен от мен, е Слънцето“. Въпреки че Непорочната на езичниците е свързвана с Луната, няма никакви съмнения за това, че те са разбирали нейното място сред съзвездията на небето, тъй като всички народи от Древния свят говорят за нея като за майка на Слънцето и разбират, че въпреки че Луната не заема тази позиция, знакът на Девата може, и всъщност е, мястото на раждането на 25 декември. Алберт Велики твърди следното: „Ние знаем, че знакът на Небесната Дева се издига над хоризонта в момента, когато ние отбелязваме рождения ден на нашия Господ Иисус Христос“.
Езичниците определят 25 декември за рожден ден на Слънчевия Човек – Въплътения Бог. На тази дата те се радват, празнуват, участват в процесии и правят приношения в храмовете. Тъмнината на зимата е преодоляна и славният син на Светлината се завръща в Северното полукълбо. С последното свое усилие старият Бог на Слънцето разрушава дома на филистимците (Духовете на Тъмнината) и разчиства пътя на новото Слънце, което се ражда на този ден от земните дълбини сред символичните зверове на нисшия свят. За това време на годината и неговото празнуване един анонимен магистър по изкуствата от Бейлиъл Колидж в Оксфордския университет, в своето изследване Mankind: Their Origin and Destiny (Човечеството: произход и предназначение), казва: „Римляните също имат празник по случай завръщането на Слънцето и устройват игри в чест на раждането на бога на деня. Това събитие се отбелязва на осмия ден преди януарските Календи – т.е. на 25 декември. Сервий Хоноратус, в своя коментар към стих 720 от седмата книга на Енеида от Вергилий, казва, че Слънцето е ново на осмият ден от януарските Календи, т.е. на 25 декември. Във времената на папа Лъв I някои от Отците на Църквата твърдят, че „смятаното за празник събитие (Рождество) е в по-малка степен почитане на рождения ден на Иисус Христос, отколкото е почитане на рождения ден на Слънцето“. На същата дата римляните празнуват Natalis Solis Invicti (рожденият ден на Непобедимото Слънце), както става ясно от римските календари от времената на римските императори Константин Велики и Флавий Юлиян. Този епитет „Непобедимо“ съвпада напълно с онзи, който персийците използват за бога, почитан под името Митра. Те вярват, че този бог е роден в пещера и тъй като пещерата е и обор, християните го почитат под името Христос“.
Когато става дума за католическия празник Успение и съответстващото му астрономическо събитие, същият автор добавя следното: „След изтичането на осем месеца Богът-Слънце, който вече е пораснал, пресича осмия зодиакален знак, поглъща небесната Дева и тя изчезва в сияещите лъчи и славата на своя син. Това събитие, което протича всяка година в средата на август, е повод за празненство. Този празник отбелязва деня, в който майката на Христос оставя земния си живот и се съединява със славата на Сина си и отива на небето край него. Римският календар на Луций Колумела отбелязва смъртта или изчезването на Девата точно в този период. Слънцето, казва Колумела, преминава през Девата на тринадесетия ден преди септемврийските Календи. Именно тогава католиците празнуват Успение, или съединяването на Непорочната със своя Син. Този празник първоначално е наричан Преминаване на Девата, а в Библиотеката на Отците на Църквата е използвано названието Преминаване на Благословената Дева. Древните гърци и римляни отбелязват успението на Астрея, която за тях е същата тази Дева, на същия ден“.
Оказва се, че блестящата звезда, възвестила ражданията на всички Младенци, е Сириус – най ярко светеща през нощта на небесният небосклон, която на всеки 25 декември се подрежда в една линия заедно с още три ярки звезди от съзвездието Орион, оформящи т. нар. „Пояс на Орион“. В древните времена астролозите ги наричали трите краля (въпросните влъхви). Сириус и трите краля се подреждат едновременно в една линия точно с изгрева на 25 декември. Тогава излиза в астрологически план, че тримата крале следват звездата от изток – Сириус. Тоест те локализират изгрева или раждането на Слънцето. Според известния астролог Бред Хайлер, Дева Мария представлява съзвездието Дева. Зодия Дева се отбелязва с буквата М. И затова имената на повечето Деви-Майки започват с буквата М, например майката на Адонис – Мира, на Буда – Мая, както е Дева Мария. В Древността съзвездието Дева е наричано още „ Домът на хляба“, защото представянето на Дева е девственица, която държи в ръцете си сноп от житни класове. „Домът на хляба“ е символ на пшеницата, на зърното. Знаете, че август и септември са месеци на урожая, по време на зодия Дева. Витлеем от иврит се превежда като „Дом на хляба”.
Някои арабски и персийски астрономи наричат трите звезди, образуващи ножницата на меча на Орион, Маговете – преклонени пред младия Бог на Слънцето. Авторът на книгата Mankind: Their Origin and Destiny (Човечеството: произход и предназначение) прави следното допълнение: „В съзвездието Рак, което се издига към меридиана в полунощ, има по-малки съзвездия, наричани Магаре и Яслите. Древните ги назовават Præsepe Jovis (Яслите на Юпитер). На Север се вижда Голямата мечка, наричана от арабите Марта или Мария, а също така и Ковчегът на Лазар“. По този начин християнството заимства езотеризма на езичеството, въпреки че езическите ключове към езотеричните познания са загубени. Християнската църква сляпо следва древните обичаи и когато някой ù иска обяснения, тя ги дава, но те са неудовлетворителни и изкуствени, защото водачите на Църквата или забравят, или игнорират неоспоримия факт, че всяка религия е основана на тайните доктрини на своите предшественици.
В житията на древните Богове, Спасители на човечеството, описани в легендите и архаичните източници, има още няколко странни съвпадения. Те всички имат 12 последователи, ученици. Например Хор, който има 12 сподвижници, свидетели на извършените от него чудеса – как богът легува хора и ходи по … водата. Невероятно сходство с Евангелие от Матея: „А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха. Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се!” (Матей, 14: 26-27). Да продължим с Хор. За едни Богът Слънце Хор е „Истината, за други – Светлината, за трети – Пътят към прозрението...“ Познато, нали? – „ Аз съм Пътят, Истината и Живота“ – думи на Христос. Хор е разпънат, погребан и след три дни… възкръсва. Фригийският Аттис също е разпънат, погребан и след три дни възкръсва. Кришна също извършва чудеса пред своите 12 ученици и след смъртта си възкръсва. Дионис (Бакхус, Бакх) обикаля света със своите ученици, върши всякакви чудеса, едно от които е превръщането на виното във вода. Странно съвпадение – на сватбата в Кана Иисус извършва първото Си чудо, като превръща водата във вино, за да продължи тържеството (Йоан, 2:1-11). Дионис за това си чудо е наричат Бог на виното. Наричан е още „Единствен син на Бога“, „Алфа и Омега” … все познати неща. Подобно на останалите Спасители на човечеството, след смъртта Дионис също възкръсва. Персийският Митра избира, за да предаде учението си, 12 последователи. Три дни след погребението си възкръсва. Също е назоваван „Истината“ и „Светлината“. Свещеният ден за преклонение пред Митра е неделя – денят на Слънцето. На ежегодния празник в чест на Възкресението на персийския Митра Спасителя, преди повече от три хиляди години, жреците оповестяват с тържествен глас: „Възрадвайте се, оплаквачи! Вашият бог отново се върна сред живите!“ Тъй като за древните перси 25-ят ден от март е Празник на Възраждането – денят, в който Срънцето окончателно е възтържествувало над мрака. А в Древен Рем карнавалът Хилария отбелязва Пролетното Равноденствие, когато е чествана Богинята Майка Кибела, чийто култ е въведен в Рим през 204 г. пр. Хр., след края на Втората Пуническа война. На 25 март християнството чества големият празник Благовещение. Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството, синът Божий Иисус Христос.
Както се убеждаваме, древните цивилизации честват както деня на зараждащото се Слънце (25 декември), така и 25 март – денят на окончателното му тържество. А техните Богове Спасители свършват земните си дни с разпъване на кръста и възкресение – символично представяне на движението на Слънцето по небесната сфера. Климент от Александрия твърди: „Вярванията на древните народи се основават върху смъртта и възкресението на Слънцето – душата на света, принципът на живота и движението.“ Настъпването на пролетта (22 март – Пролетното Равноденствие), както и Лятното Слънцестоене (22 юни), са също толкова важни празници за тях. Според Евангелията, половин година пред раждането на Иисус, се ражда Иоан Кръстител, наричан още Предтеча. В християнските представи Иоан Кръстител е последният от библейските Пророци, възвестяващ идването на Месията. А денят, в който е роден той – 24 юни, е най-дългият ден на годината и бележи моментът, когато Слънцето започва да „намалява“. Ето защо Иоан Кръстител казва: „Аз ще намалявам, докато Той нараства.“
От Лятното до Зимното Слънцестоене дните стават по-къси и по-студени и от перспективата на северната хемисфера Слънцето се премества на юг, а слънчевата светлина става все по-оскъдна. В представите на древните скъсяването на дните и краят на събирането на реколтата с приближаването на Зимното Слънцестоене символизират процесът на смъртта. Това е смъртта на Слънцето. И на 22-ри декември предаването на престола от Слънцето е напълно осъществено. За Слънцето придвижването на юг продължава 6 месеца. И става в най-ниската точка на небето. Тук се случва нещо любопитно: Слънцето спира движението си на юг, всъщност се движи едва видимо 3 дни. И в течение на тази тридневна пауза Слънцето пребивава в близост до Южния Кръст, или съзвездието Кръст. И след този период, на 25-ти декември, то се премества с един градус по този път на север, предвещавайки по-дълги дни, топлина и пролет. Казано на символичен език – Синът (Слънцето) умира на Кръста, мъртъв е 3 дни, възкръсва или се ражда отново. Ето защо Иисус и многочислените други Богове Слънца споделят обща съдба – разпятие, три дни смърт и възкресение. Това е период на промяна за Слънцето, преди да смени посоката си на движение в северната хемисфера, носейки пролетта, а с нея и спасение.
И така нека да тълкуваме: Човешкият Син – Слънцето да бъде разпнат под съзвездието Кръст и в третия ден (плавното слънчево придвижване) да възкръсне. Това е раждането на Слънцето, предвестник на пролетта.
Повечето от древните Богове Спасители, подобно на Иисус Христос, са „умиращи и възкръсващи богове” – този термин за първи път е въведен от Джеймс Фрейзър в Златната клонка. Те са родени на Земята (най-често от Непорочна Дева), посвещават живота си за доброто на хората, изстрадват смъртта си в името на греховете човешки, преминават в Отвъдния свят, след което възкръсват от мъртвите. Като древен митологичен архетип умиращият и възкръсваш бог е олицетворение на силите на Природата, на нейното циклично умиране и възраждане.
А ето каква метафора в астрологичен план ни представя Библията:„Светлината Бог нарече ден, а тъмнината – нощ. Биде вечер, биде утро – ден един… Биде вечер, биде утро –ден трети. И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години; да бъдат те светила на небесната твърд, за да светят на земята. Тъй и стана. И създаде Бог двете големи светила; по-голямото светило да управлява деня, а по-малкото светило да управлява нощта, създаде и звездите; и ги постави Бог на небесната твърд, за да светят на земята, да управляват деня и нощта и да отделят светлина от тъмнина. И видя Бог, че това е добро.“ (Битие 1: 5, 13-18).
И так, най-големият, най-великият празник за всички древни народи е 25 декеври – денят на раждането на Слънцето, на Въплътените Богове, които са негов символ. Римската империя превръща Sol Invictus (Непобедимото Слънце) в свой върховен бог. Култът към него е установен през 274 г. от император Аврелий, който преустановява почитането на всички останали богове от римските древности. Учените все още спорят дали новото божество е пресъздаден образ на древния латински култ към Сол, или е съживяване на култа към сирийско-римския бог Елагабал (Хелиогабал), или е съвършено нова идея за преклонение пред божествените сили на Слънцето. Sol Invictus (Непобедимото Слънце) е почитано дълго след времената на Аврелий чак до Константин Велики. Последната поява на изображението му върху монети датира от 387 г.
През 3 в. култът към Sol Invictus (Непобедимото Слънце) сериозно съперничи на християнското учение, което изповядва близка до неговата нравственост. Под негово влияние християнството възприема за свещен седмичен ден не иудейската събота, а неделята – денят на Митра, свещеният ден на Слънцето. Рожденият ден на Непобедимото Слънце – 25 декември, денят на слънчевия поврат – започва да бъде честван като Рождество Христово. Култът към Митра се разпространява от римските войници по всички краища на обширната империя и измества останалите божества (императорите Нерон и Комод се посвещават в неговите Мистерии), там той съществува чак до 4 в. В днешните български земи се разпространява в края на 2 в. чрез войниците на император Траян. Открити са множество оброчни плочки на бога в районите на римските военни лагери от Ескус (до днешното с. Гиген, Плевенско, от Нове (при дн. Свищов) и в местата с по-силно римско влияние – около Пауталия (дн. Кюстендил) и Германия (при дн. Сепарева баня).
* * *
Всичко това, което ви разказах дотук, убедително доказва колко е важно да бъде изучена и осмислена древната история на човечеството, на митологичните представи и вярвания и на религиозните култове. Те ни доказват убедително, че от дълбините на времето хората са неизменно свързани с Вселената и космическите обекти, превръщайки ги в техни главни пътеводни сили, богове и пазители. Някой почитател на материалистическата философия би изтъкнал, че единствено защото животът на древните народи – земеделието и иригацията – зависят от природните явления, само затова в Шумер, Аккад, Египет, Вавилон, Персия, Гърция и Рим са отделяли толкова голямо внимание на небесните тела, издигайки ги в богове. Но това далеч не е доказателство за причината за тясната връзка на древните цивилизации с космическите сили и пространства. В повечето случаи всички антични религии са единодушни за това, че материалното видимо Слънце е по-скоро отражател, отколкото източник на силата. Понякога Слънцето е изобразявано като щит, носен от Бога на Слънцето – например от Фрейр, скандинавското слънчево божество. Това слънце отразява светлината на невидимото духовно слънце, което всъщност е истинският източник на живота, светлината и истината. Физическата природа на Вселената е възприемчива: тя е област, подложена на въздействие. Невидимите причини, които водят до това въздействие, принадлежат на духовния свят. Оттук, духовният свят е сферата на причините, материалният свят е сферата на последствията, а интелектуалният, или душевният, свят е сферата на медитацията. Така Христос, персонифицираната проява на висш интелект и душевна природа, е наричан Медиатор, който, благодарение на своето положение и сила, казва следното: „Никой, освен Мене, няма да доближи Отеца“.
Каквото е Слънцето за Слънчевата система, същото е и духът за тялото на човека, тъй като неговата природа, органи и функции са същото, което са планетите, кръжащи около централния живот (или Слънцето) и съществуващи като негови еманации. Слънчевата сила в човека е разделена на три части, които съставят триединната духовна човешка структура. Всичките три негови духовни същности са излъчващи и проникващи; в своето триединство те съставят Божественото в човека. Триединната нисша природа на човека, съставена от неговия физически организъм, неговата емоционална природа и неговите умствени способности, отразява светлината на неговата триединна божественост и е неин свидетел във физическия свят. Символ на трите човешки тела е триъгълникът с насочен нагоре връх, а неговата триединна духовна природа е представяна от символа на обърнат с върха надолу триъгълник. Тези два триъгълника, съединени във формата на звезда с шест лъча, представляват онова, което евреите наричат Звездата на Давид или Пръстена на Соломон. Днес звездата с шест лъча е наричана Звездата на Цион. Гореспоменатите триъгълници символизират духовната и материалната вселени, които са свързани в природата на човешкото същество, включваща в себе си Природното и Божественото. Животинската природа на човека има земен произход; неговата божествена природа – небесен произход, а неговата човешка природа е медиатор между двете.
Ето защо, ние – хората, живеещи на прага на велики епохи – трябва да осъзнаем, че всичко в света, видимия и невидимия, се движи от великата сила на Вселената, от Върховния Единен и Единствен Бог Съзидател, чиято инкарнация и еманация са неговите Месии на Земята. Наричан от нас Бог, Неизвестния, Ненаименования, Велик Архитект на Вселената, той е единствената Мъдрост и Вдъхновение, към които трябва да се стремим. Но как – като не забравяме връзката си с Природата, с Космоса и звездните системи. Притиснати в бетонни кутии, обвити в смога и мъглата на бездуховните индустриални градове, откъснати от всичко земно и красиво, съвременните хора отдавана са загубили интуицията и духовността, която древните народи са носили изконно в душите си. Осъзнавайки, че Слънцето е висшият благодетел на материалния свят, от най-древни времена посветените вярват, че Духовното Слънце служи на нуждите на невидимата и божествена част на Природата – човешка и вселенска. Великият Парцелс казва по този повод следното: „Има земно слънце, което е причина за всяка топлина и всички зрящи го виждат, а всички слепи могат да почувстват неговата топлина. А има и Вечно Слънце, което е източник на всяка мъдрост и онези, чиито духовни способности са събудени за живот, ще видят това Слънце и ще осъзнават Неговото съществуване, а тези които няма да достигнат духовното съзнание все пак могат да почувстват Неговата сила чрез една вродена способност, наричана Интуиция“.
Затова нека почитаме от все сърце и душа
Sol Invictus (Непобедимото Слънце)!!!
НОВ БЪЛГАРСКИ КАЛЕНДАР
Българският Зодиак, е единият – дванадесетичният времеизмерителен инструмент за годишния кръговрат, но има и друг – Астра Веда, който отчита полевите промени през годината. Там тя е разделена на осем части. За Астра Веда, можете да прочетете тук: http://borisbalkh.wix.com/balkhara#!astraveda/c21he
Всички дати от Българския Зодиак и Астра Веда, които преминават като празници и в Новия Български календар, трябва да бъдат приведени към неговите дати.
Началото на Новия Български календар, е 01 Зимен. Най-късият ден през годината. Денят на зимното слънцестоене. Този ден е единият от двата най-неблагоприятни дни за Земята през годината. През тези два различни неблагоприятни дни, слънчевото поле оказва най-силен натиск върху земното.
Вятърът, който духа от Слънцето към Земята, макар и променлив, е постоянен. Но в деня на зимното слънцестоене, дискът на земното поле се е завъртял челно, с най-голямата си площ спрямо слънчевия вятър. Затова и натискът върху земното поле, като следствие от наклона на земната ос, е най-силен. Поради това този ден е един от двата най-неблагоприятни дни през годината.
Тези два неблагоприятни дни от годината – 01 Зимен и 14 Зимен, ограничават две седмици помежду си и определят дните на зимните празници в Новия Български календар, които нашият народ отколе нарича...
... "Мръсните дни".
Това название е било толкова здраво вплетено в съзнанието на народа ни, че дори и след приемането на Християнството, когато един от най-големите му празници – Рождество Христово попада в Мръсните дни, българите, дори и вече християни, са продължили да ги отбелязват и спазват
Защо годината в Новия Български календар започва с мръсни дни? Нали всичко ново идва в името на доброто и трябва да се посреща с радост и веселие. Ами защото не бива, когато Земята е "мачкана" и страда, ние да се веселим. Тя се бори с "несгодата" за да ни има и нас. Ние не можем да и помогнем, като участваме в тази борба, но поне символично можем да бъдем съпричастни и да съпреживеем случващото се с нея. Нали ние и Земята сме едно. Ако досега не сме приемали нещата така, трябва да го направим.
Всички астрономически състояния и астрофизически действия, са променливи величини. Ако съпоставим зимното слънцестоене и перихелия, като вземем зимното слънцестоене за основно "неподвижно" отправно начало за измерване на движението на перихелия, ще установим времева и линейна промяна към увеличаване на разстоянието межди тях.
Някога, времевата – календарната разлика между тях е била 6 дни. Тогава, според знанията на онези хора, годината правилно е започвала на 22 декември. Коледа е бил посредата им, на 25 декември, а новото начало – Сурва или календите, на 1 януари. От тогава, заради Кали Юга и вторичното подивяване на народите, това астрономическо знание се е загубило, но в паметта на народите е останала "моментната му снимка" от "онова време" и се е прилагала "по инерция" – по памет на различни географски места в различно историческо време; Всеки за своите богове и герои; За нуждите на неговата религия, митология или езотерична символика.
Днес времевата разлика между зимното слънцестоене и перихелия е 14 дни. Старите българи са ги наричали, а и днес още в някои краища на България ги наричат "Мръсните Дни".
Според Новия Български календар,
http://borisbalkh.wixsite.com/balkhara/novkalendar
онагледени с чертеж, тези 14 дни изглеждат така (чертеж 1).
1. Зимното слънцестоене – с най-голям наклон и площ. На 01 Зимен – 22.12.
2. Мардуви дни. От 01 Зимен, до 07 Зимен – от 22.12, до 28.12.
3. Бъдни вечер – Нощта на надеждата. Между 07 и 08 Зимен – между 28.12 и 29.12.
4. Зурови дни. От 08 Зимен, до 14 Зимен – от 29.12, до 04.01.
5. Перихелий – Земята е най-близо до Слънцето. На 14 Зимен – 04.01.
---------------------------------------
В Новия Български календар, съчетанието в рамките на тези 14 дни, между двете природни дадености се придвижва през годината и в началото на всяко тримесечие, от деня на слънцестоянията или равноденствията, започва 14 дневна група празници (чертеж 2).
1 – Зимно слънцестоене.
2 – Бъдни вечер – Нощ на надеждата.
3 – Перихелий.
.............................
4 – Пролетно равноденствие.
5 – Нощ на любовта.
6 – Пролетен спот.
..............................
7 – Лятно слънцестоене.
8 – Ден на мъдростта.
9 – Афелий.
.............................
10 – Есенно равноденствие.
11 – Нощ на доверието.
12 – Есенен спот.
На 15 и 16 Малък (04 и 05.02), са два празнични дни, преместени тук от 16 и 17 Зимен (06 и 07.01). Тази двойка празници са съвременните християнски Йордановден и Ивановден, които днес се празнуват на точните дни но в грешен месец. Това ни показва, че църквата е присвоила старите български празници и ги прилага формално, без да знае техния смисъл и точно време през годината
Някога, назад в годините, по неизвестни причини те са били преместени с две седмици назад от истинските си дати, към началото на годината. В наше време бяха преместени назад с още две седмици, когато Българската православна църква премина от Юлианския към Григорианския календар. Това си го спомням и аз. Така тази двойка празници беше върната с един месец назад.
Истинските им имена и дати са според Българския Зодиак. А той е символика за кръговрата на сътворението и развитието на Земята. Те и още три такива двойки празници, са установени на датите на последният и първия ден от две съседни полеви тримесечия.
Полеви ден, месец или тримесечие означава, че тогава е полевата причина в небето, която ще се изяви като видимо метеорологично следствие тук на Земята, след около 45 дни през есенно-зимното полугодие или след около 46 дни през пролетно-лятното. Тези дни са останали в паметта на народа ни като 40 дни, които трябва да се спазват след раждането или смъртта на човека. Тези периоди, общо за годината са осем и са от Астра Веда.
Днес в науката е възприето мнението, че: "Не може то, ей така, от нищото да се появи нещо!". А истината е тъкмо обратното на това твърдение. Цифрите, числата, математиката са езикът на природата, с който тя ни говори само истини, но ние все още не сме го научили. Знаем по някоя и друга дума от него, но още го сричаме. Учените вероятно ще си променят мнението, ако си отговорят на простичкия въпрос: На какво е символ цифрата, числото нула – на нещо или на нищо?
Онова безкрайно, тихо, тъмно и студено "нещо", в което плуват звездите нощем над главите ни, е Нищото. Онова, в което се случват събитията и съществуват нещата. То е Вселената. От него и в него се появява Нещото, преобразува се във Всичкото – в многообразието на форми и движения, преминава отново в Нещо и накрая се връща пак в Нищото. Това е кръговратът, Зодиакът. Древните наричат Нищото, Водите.
Името на Горната, Голямата Вода, е Е. А името на мястото и – междузвездния вакуум, е ЕН. Името на Долната, Малката Вода, е И. А името на мястото и – земното ядро, е ИН.
Горната Вода е вечна и безкрайна. От нея се поражда Долната. Двете заедно изграждат "материалните" светове. Всеки поотделно. Такъв е и нашият свят – Земята. Накрая Долната Вода се влива отново в Горната и светът престава да съществува.
Денят 15 Малък, в Азия се нарича ДЖАРДАН, ДЖАР ДАН, а покрай средиземноморието, Джордан. На гръцки, а чрез Библията и у нас, Йордан. Той символично е денят в който от нищото се появява нещото, в единственото си състояние, поле. На този ден, полево, завършва зимата
Джардан означава, че се е появил нов свят – елементарни частици и се е осъществила поляризацията им чрез двете тежнения, гравитацията – ИЛ и левитацията – ЕЛ. Символ за тази двойственост на полето е кръстът. Но това е само състоянието хаос на полето, състоянието на зародиш. Нещо като будна кома. На този ден, в Българския Зодиак завършва зодия Козирог.
Затова, на Йордановден попът хвърля кръст във вода, от където някой смелчага да го извади. Същата символика е и при именуването, кръщаването на децата – с вода и кръст.
Следващият ден, 16 Малък, е ДЖАВАН, ДЖА ВАН, Джован, Йован, Иван. Той е символ за това, че полето от хаос преминава в порядък, а елементарните частици се задвижват към подреждане, към изграждане на материята. Движението е времето, а движимото, елементарните частици – пространството. На този ден, полево, започва пролетта и зодия Водолей.
На 13 Воден (03.03), остава празникът на ОСВОБОЖДЕНИЕТО ни от турско робство.
За българите, думите власт и робство са равнозначни, но с малка разлика. Власт е когато българи властват над българи, а робство е когато чужденци властват над българи. Независимо дали чуждата власт е политическа, финансова, икономическа, военна, религиозна, идеологическа или някаква друга – тя винаги е робство. А какво е дереджето ни днес?
Нашето Християнство е внесено отвън и се управлява отвън. Ислямът ни е внесен отвън и се управлява отвън. Всички други малки религиозни общности у нас се управляват отвън. Русофилите, германофилите, американофилите и всички други фили се управляват отвън. Комунистическата ни партия винаги се е управлявала отвън. Днешните "демократични" партии се управляват отвън. Финансите ни се управляват отвън.
На 15 Буден (05.05), е денят ДЖАРДЖА, ДЖАР ДЖА, Джорджо, Йоргос, Георги. Той символично е денят, когато от земния воден океан се появява земната твърд. В Българския Зодиак, 15 и 16 Буден (05 и 06.05), са границата между зодиите Овен и Телец – символи за земната вода и земната твърд. На Гергьовден се колят агнета и овни, защото тогава завършва зодия Овен. На този ден завършва полевата пролет и зодия Овен.
Същият ден, 15 Буден, е и ден на ХРАБРОСТТА и доблестта на българските бойни. Ден на българската бойска.
На 16 Буден (06.05), е денят ДЖАТАР, ДЖА ТАР. Той символично е денят на появата на земната твърд, чийто символ е и зодия Телец. На много езици Тера, Тара означава земя. Земята е последният от петте велики елемента, който се проявява. А те са: Етер, Въздух, Вода, Земя и Огън. С появата на земята, става възможен и Животът. От този ден започва полевото лято и зодия Телец.
На 01 Цветен (22.05), е денят на БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК И ПИСМЕНОСТ – кирилицата и на българската култура и просвета.
На 01 Летен (22.06), е денят БАЛАР, БАЛ АР. С него започват двуседмичните летни празници. Първите седем са Баларови дни. Названието идва от името на Балар Кхан (ударението пада върху второто а), – владетелят на Мъдростта и Познанието. Този е най-дългият ден през годината – денят на лятното слънцестоене.
Двата дни, 07 и 08 Летен (28 и 29.06), са ЕЛЕНОВИ ДНИ – дните с най-положителна полярност –ЕЛ ЕН. Знакът им е двуглав ОР ЕЛ – символ за приемственост между миналото и бъдещето; Както е записано за това в древен Египет: „Аз съм вчера и познат ми е утрешния ден." Такива са и тези два дни – полеви годишен предел – дните на Слънцето. Тези два дни, са и дни на Познанието. Тогава празнуват учените.
Във високосна година, между 07 и 08 Летен – между двата Еленови дни, се вмъква уравнителният, нулев, неброен ден. Той е ден на Разума, на Мъдростта, а тя е различна от Познанието.
Названието на този ден е КАРАНА, КХА РА НА, Корона – най-висшият празник на българите. Знакът му е двуглав ОР ЕЛ, увенчан с корона. В древността той е определял годината на Олимпийските игри, през време на които са спирали войните и крамолите.
Денят 08 Летен (29.06), е първият от втората седмица от летните празници. Тези седем дни се наричат Рамадови дни. Названието идва от името на Рамад Кхан (ударението пада върху второто а) – владетелят на живота. Този ден е и вторият от двата Еленови дни.
Денят 14 Летен (05.07), е денят РАМАД, РА МАД – ден на настоящето и на зрелостта. През този ден се отдава почит към зрелите, трудовите, деятелните хора. Този ден е денят на афелия. За Рамад Кхан в Индия е създаден епосът Рамаяна.
Седемте дни на Балар и седемте дни на Рамад, са обединени в общ период от две седмици. Но и имената на двамата Кханове, Балар и Рамад, са обединени и образуват общата дума – Баларамови дни.
Имената на полевите празници през първото полугодие са се запазили, заради положителното влияние, което оказва възходът тогава върху паметта на хората, а през второто са забравени поради обратната причина. Затова се налага да именувам някои от празниците през второто полугодие, чрез смислово сходство.
На 15 Огнен (06.08), е денят ДЖУМАН, ДЖУ МАН (ударението пада върху а). Този ден е краят на полевото лято. Народната памет твърди, че от този ден Слънцето се обръща и тръгва по обратния път. На този ден завършва зодия Рак.
На 16 Огнен (07.08), е денят ДЖУРИН, ДЖУР ИН (ударението пада върху и). На този ден започва полевата есен. Символично започва връщането на Нещото към Нищото. Започва зодия Лъв.
На 15 Деен (06.09), е денят на СЪЕДИНЕНИЕТО.
От 16 Деен, до 15 Есенен (07.09 до 07.10), е периодът Прамардха, ПРА МАР ДХА – При Марта – началото, навлизането в мъртвото дихание.
На 31 Деен (22.09), е денят на НЕЗАВИСИМОСТТА.
От 01 Есенен (23.09), започват есенните двуседмични празници. Името им е Калинди. През Калиндите, както и през Календите, отново се устройват изяви на изкуствата и спортни състезания.
Първият ден, 01 Есенен (23.09), е денят КАНТУР, КХАН ТУР – денят на есенното равноденствие. Тази дума е първообразът на съвременната дума катурвам. Кхан Тур (ударението пада върху у), е владетелят на неурожая. След този ден спира раздаването на земните дарове. Кхан Тур, е брат близнак на Кхан Дар.
Между 07 и 08 Есенен (29 и 30.09), е нощта ДАВЕР. Тази нощ е и нощ на Месеца. Знакът на тази нощ, е кръстът на Кръговрата. Названието на нощта идва от израза "Дал вера" – доверие. А доверието е различно от сляпата вяра.
Вярата, е доверяване на други хора поради незнание и е присъща и препоръчителна за малките деца, които нямат житейски опит и за всичко трябва, и се доверяват на своите родители, учители и на възрастните хора. Възрастен човек може да се довери на любимия човек, на близките си, на приятелите си, на хора с които е рамо до рама в някакво начинание.
Религиозната вяра също е доверяване поради незнание, но на чужди, незнаещи хора, също като нас. Разликата между тях и нас е, че те са пастирите, а ние сме стадото. Така съвместното ни съществуване в религиозната общност се превръща в пирамидална далавера и е толкова унизително, че повече думи не са необходими.
НЕБЕСНИТЕ И ДЪРЖАВНИ ПРАЗНИЦИ
В НОВИЯ БЪЛГАРСКИ КАЛEНДАР
Нощта между 07 и 08 Пролетен (27 и 28.03) – МАДАР.
14 Пролетен (03.04) – МЛАДЕЛЕН.
15 Буден (05.05) – ДЖАРДЖА, ДЕН НА ХРАБРОСТТА.
16 Буден (06.05) – ДЖАТАР.
01 Цветен (22.05) – ДЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК И ПИСМЕНОСТ.
01 Летен (22.06) – БАЛАР.
07 и 08 Летен (28 и 29.06) – ЕЛЕНОВИ ДНИ.
Нулев ден. Между 07 и 08 Летен (28.06) – КАРАНА – уравнителен ден.
14 Летен (05.07) – РАМАД.
15 Огнен (06.08) – ДЖУМАН.
Някога, времевата – календарната разлика между тях е била 6 дни. Тогава, според знанията на онези хора, годината правилно е започвала на 22 декември. Коледа е бил посредата им, на 25 декември, а новото начало – Сурва или календите, на 1 януари. От тогава, заради Кали Юга и вторичното подивяване на народите, това астрономическо знание се е загубило, но в паметта на народите е останала "моментната му снимка" от "онова време" и се е прилагала "по инерция" – по памет на различни географски места в различно историческо време; Всеки за своите богове и герои; За нуждите на неговата религия, митология или езотерична символика.
Днес времевата разлика между зимното слънцестоене и перихелия е 14 дни. Старите българи са ги наричали, а и днес още в някои краища на България ги наричат "Мръсните Дни".
Според Новия Български календар,
http://borisbalkh.wixsite.com/balkhara/novkalendar
онагледени с чертеж, тези 14 дни изглеждат така (чертеж 1).
1. Зимното слънцестоене – с най-голям наклон и площ. На 01 Зимен – 22.12.
2. Мардуви дни. От 01 Зимен, до 07 Зимен – от 22.12, до 28.12.
3. Бъдни вечер – Нощта на надеждата. Между 07 и 08 Зимен – между 28.12 и 29.12.
4. Зурови дни. От 08 Зимен, до 14 Зимен – от 29.12, до 04.01.
5. Перихелий – Земята е най-близо до Слънцето. На 14 Зимен – 04.01.
---------------------------------------
В Новия Български календар, съчетанието в рамките на тези 14 дни, между двете природни дадености се придвижва през годината и в началото на всяко тримесечие, от деня на слънцестоянията или равноденствията, започва 14 дневна група празници (чертеж 2).
1 – Зимно слънцестоене.
2 – Бъдни вечер – Нощ на надеждата.
3 – Перихелий.
.............................
4 – Пролетно равноденствие.
5 – Нощ на любовта.
6 – Пролетен спот.
..............................
7 – Лятно слънцестоене.
8 – Ден на мъдростта.
9 – Афелий.
.............................
10 – Есенно равноденствие.
11 – Нощ на доверието.
12 – Есенен спот.
Някога, назад в годините, по неизвестни причини те са били преместени с две седмици назад от истинските си дати, към началото на годината. В наше време бяха преместени назад с още две седмици, когато Българската православна църква премина от Юлианския към Григорианския календар. Това си го спомням и аз. Така тази двойка празници беше върната с един месец назад.
Истинските им имена и дати са според Българския Зодиак. А той е символика за кръговрата на сътворението и развитието на Земята. Те и още три такива двойки празници, са установени на датите на последният и първия ден от две съседни полеви тримесечия.
Полеви ден, месец или тримесечие означава, че тогава е полевата причина в небето, която ще се изяви като видимо метеорологично следствие тук на Земята, след около 45 дни през есенно-зимното полугодие или след около 46 дни през пролетно-лятното. Тези дни са останали в паметта на народа ни като 40 дни, които трябва да се спазват след раждането или смъртта на човека. Тези периоди, общо за годината са осем и са от Астра Веда.
Днес в науката е възприето мнението, че: "Не може то, ей така, от нищото да се появи нещо!". А истината е тъкмо обратното на това твърдение. Цифрите, числата, математиката са езикът на природата, с който тя ни говори само истини, но ние все още не сме го научили. Знаем по някоя и друга дума от него, но още го сричаме. Учените вероятно ще си променят мнението, ако си отговорят на простичкия въпрос: На какво е символ цифрата, числото нула – на нещо или на нищо?
Горната Вода е вечна и безкрайна. От нея се поражда Долната. Двете заедно изграждат "материалните" светове. Всеки поотделно. Такъв е и нашият свят – Земята. Накрая Долната Вода се влива отново в Горната и светът престава да съществува.
Денят 15 Малък, в Азия се нарича ДЖАРДАН, ДЖАР ДАН, а покрай средиземноморието, Джордан. На гръцки, а чрез Библията и у нас, Йордан. Той символично е денят в който от нищото се появява нещото, в единственото си състояние, поле. На този ден, полево, завършва зимата
Джардан означава, че се е появил нов свят – елементарни частици и се е осъществила поляризацията им чрез двете тежнения, гравитацията – ИЛ и левитацията – ЕЛ. Символ за тази двойственост на полето е кръстът. Но това е само състоянието хаос на полето, състоянието на зародиш. Нещо като будна кома. На този ден, в Българския Зодиак завършва зодия Козирог.
Затова, на Йордановден попът хвърля кръст във вода, от където някой смелчага да го извади. Същата символика е и при именуването, кръщаването на децата – с вода и кръст.
Следващият ден, 16 Малък, е ДЖАВАН, ДЖА ВАН, Джован, Йован, Иван. Той е символ за това, че полето от хаос преминава в порядък, а елементарните частици се задвижват към подреждане, към изграждане на материята. Движението е времето, а движимото, елементарните частици – пространството. На този ден, полево, започва пролетта и зодия Водолей.
На 13 Воден (03.03), остава празникът на ОСВОБОЖДЕНИЕТО ни от турско робство.
За българите, думите власт и робство са равнозначни, но с малка разлика. Власт е когато българи властват над българи, а робство е когато чужденци властват над българи. Независимо дали чуждата власт е политическа, финансова, икономическа, военна, религиозна, идеологическа или някаква друга – тя винаги е робство. А какво е дереджето ни днес?
Икономиката ни, външната ни търговия се управляват отвън. Армията, тайните служби и науката, също. Дори и организираната ни престъпност се управлява отвън. Едва сега разбирам защо на старите сребърни монети от царско време пише: “Бог, да пази България”.
Празници, които имат и политическо съдържание се празнуват само, ако в тях преобладава държавотворчеството или държавоутвърждаването.
Есенно-зимното полугодие между равноденствията, се нарича Марта, МАР ДХА – Мъртво дихание. Периодът на изхода от Мъртвото дихание е от 16 Воден, до 15 Пролетен (от 06.03 до 04.04). Името му е Парамардха, ПАРА МАР ДХА – Баба Марта. Тогава българите се закичват с мартеници.
На 01 Пролетен (21.03), започват двете седмици на пролетните празници, през които се устройват изяви на изкуствата и спортни състезания. Името им е Календи.
Първият ден, 01 Пролетен (21.03), е денят КАНДАР, КХАН ДАР – денят на пролетното равноденствие. Тази дума е първообразът на съвременната дума кантар. Кхан Дар (ударението пада върху второто а) е владетелят на урожая. След този ден започва раздаването на земните даровете. Кхан Дар, е брат близнак на Кхан Тур. Този празник е останал у нас като Сирница, а на изток се празнува като Персийската нова година – Наурус. Възприет е и от неарабските мохамедански народи.
Между 07 и 08 Пролетен (27 и 28.03), е нощта МАДАР, МАД АР. През нея се отдава почит на Мадар Кхан (ударението пада върху второто а) – владетелят на безсмъртието – възкресението, чрез пола и възпроизводството. Тази нощ е Нощта на любовта и влюбените; Нощта на семейството; Нощта на възкресението на живота в природата около нас; Нощта на планетата Венера. Знакът на Мадаровата нощ, е Лила.
На 14 Пролетен (03.04), е денят МЛАДЕЛЕН, Млад ЕЛ ЕН (ударението пада върху последното е); Денят на бъдещето; Денят на младостта, на децата и младежите; Денят на пролетния спот. Този ден е останал у нас като Лазаров ден, от ЛА ЗАР. Младшият ден, е последният ден от Календите.
Есенно-зимното полугодие между равноденствията, се нарича Марта, МАР ДХА – Мъртво дихание. Периодът на изхода от Мъртвото дихание е от 16 Воден, до 15 Пролетен (от 06.03 до 04.04). Името му е Парамардха, ПАРА МАР ДХА – Баба Марта. Тогава българите се закичват с мартеници.
На 01 Пролетен (21.03), започват двете седмици на пролетните празници, през които се устройват изяви на изкуствата и спортни състезания. Името им е Календи.
Първият ден, 01 Пролетен (21.03), е денят КАНДАР, КХАН ДАР – денят на пролетното равноденствие. Тази дума е първообразът на съвременната дума кантар. Кхан Дар (ударението пада върху второто а) е владетелят на урожая. След този ден започва раздаването на земните даровете. Кхан Дар, е брат близнак на Кхан Тур. Този празник е останал у нас като Сирница, а на изток се празнува като Персийската нова година – Наурус. Възприет е и от неарабските мохамедански народи.
Между 07 и 08 Пролетен (27 и 28.03), е нощта МАДАР, МАД АР. През нея се отдава почит на Мадар Кхан (ударението пада върху второто а) – владетелят на безсмъртието – възкресението, чрез пола и възпроизводството. Тази нощ е Нощта на любовта и влюбените; Нощта на семейството; Нощта на възкресението на живота в природата около нас; Нощта на планетата Венера. Знакът на Мадаровата нощ, е Лила.
Същият ден, 15 Буден, е и ден на ХРАБРОСТТА и доблестта на българските бойни. Ден на българската бойска.
На 16 Буден (06.05), е денят ДЖАТАР, ДЖА ТАР. Той символично е денят на появата на земната твърд, чийто символ е и зодия Телец. На много езици Тера, Тара означава земя. Земята е последният от петте велики елемента, който се проявява. А те са: Етер, Въздух, Вода, Земя и Огън. С появата на земята, става възможен и Животът. От този ден започва полевото лято и зодия Телец.
На 01 Цветен (22.05), е денят на БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК И ПИСМЕНОСТ – кирилицата и на българската култура и просвета.
На 01 Летен (22.06), е денят БАЛАР, БАЛ АР. С него започват двуседмичните летни празници. Първите седем са Баларови дни. Названието идва от името на Балар Кхан (ударението пада върху второто а), – владетелят на Мъдростта и Познанието. Този е най-дългият ден през годината – денят на лятното слънцестоене.
Във високосна година, между 07 и 08 Летен – между двата Еленови дни, се вмъква уравнителният, нулев, неброен ден. Той е ден на Разума, на Мъдростта, а тя е различна от Познанието.
Названието на този ден е КАРАНА, КХА РА НА, Корона – най-висшият празник на българите. Знакът му е двуглав ОР ЕЛ, увенчан с корона. В древността той е определял годината на Олимпийските игри, през време на които са спирали войните и крамолите.
Денят 14 Летен (05.07), е денят РАМАД, РА МАД – ден на настоящето и на зрелостта. През този ден се отдава почит към зрелите, трудовите, деятелните хора. Този ден е денят на афелия. За Рамад Кхан в Индия е създаден епосът Рамаяна.
Седемте дни на Балар и седемте дни на Рамад, са обединени в общ период от две седмици. Но и имената на двамата Кханове, Балар и Рамад, са обединени и образуват общата дума – Баларамови дни.
Имената на полевите празници през първото полугодие са се запазили, заради положителното влияние, което оказва възходът тогава върху паметта на хората, а през второто са забравени поради обратната причина. Затова се налага да именувам някои от празниците през второто полугодие, чрез смислово сходство.
На 15 Огнен (06.08), е денят ДЖУМАН, ДЖУ МАН (ударението пада върху а). Този ден е краят на полевото лято. Народната памет твърди, че от този ден Слънцето се обръща и тръгва по обратния път. На този ден завършва зодия Рак.
На 16 Огнен (07.08), е денят ДЖУРИН, ДЖУР ИН (ударението пада върху и). На този ден започва полевата есен. Символично започва връщането на Нещото към Нищото. Започва зодия Лъв.
На 15 Деен (06.09), е денят на СЪЕДИНЕНИЕТО.
От 16 Деен, до 15 Есенен (07.09 до 07.10), е периодът Прамардха, ПРА МАР ДХА – При Марта – началото, навлизането в мъртвото дихание.
На 31 Деен (22.09), е денят на НЕЗАВИСИМОСТТА.
От 01 Есенен (23.09), започват есенните двуседмични празници. Името им е Калинди. През Калиндите, както и през Календите, отново се устройват изяви на изкуствата и спортни състезания.
Първият ден, 01 Есенен (23.09), е денят КАНТУР, КХАН ТУР – денят на есенното равноденствие. Тази дума е първообразът на съвременната дума катурвам. Кхан Тур (ударението пада върху у), е владетелят на неурожая. След този ден спира раздаването на земните дарове. Кхан Тур, е брат близнак на Кхан Дар.
Между 07 и 08 Есенен (29 и 30.09), е нощта ДАВЕР. Тази нощ е и нощ на Месеца. Знакът на тази нощ, е кръстът на Кръговрата. Названието на нощта идва от израза "Дал вера" – доверие. А доверието е различно от сляпата вяра.
Вярата, е доверяване на други хора поради незнание и е присъща и препоръчителна за малките деца, които нямат житейски опит и за всичко трябва, и се доверяват на своите родители, учители и на възрастните хора. Възрастен човек може да се довери на любимия човек, на близките си, на приятелите си, на хора с които е рамо до рама в някакво начинание.
Месецът свети с неистинска, с отразена светлина. Такива са и боговете в религиите – символи, отразяващи Истината. Религиозната вяра е отдадена на фалшива истина, затова и тя е фалшива. И пътят, по който религията води вярващите е фалшив – не води за никъде. От историята научаваме, че религията е масова тиха лудост, която понякога прераства в бяс. А целта на човешкия живот, е Истината – Познанието.
На 14 Есенен (06.10), е денят СТАРИЛИН, Стар ИЛ ИН (ударението пада върху последното и); Денят на миналото; Денят на старостта и на старците; Денят на есенния спот. Старшият ден, е последният ден от Калиндите.
На 15 Земен (06.11), е денят КАЛИМАН, КХА ЛИ МАН. Този ден е краят на полевата есен и на зодия Скорпион.
На 16. Земен, (07.11), е денят КАЛИН, КХА ЛИ ИН. Този ден е началото на полевата зима. Символично, на този ден Нещото преминава в Нищо. Започва зодия Дева.
На 30 Снежен отново е Мардув ден, последният ден от годината и кръгът се затваря.
Това са основните двадесет и пет-шест небесни и държавни празника в Новия Български календар. Съсловните и професионални празници да си намерят новите дати, а старите езически празници да се изчистят от религиозното съдържание. В Новия Български календар няма именни дни, защото са религиозни празници и защото имената са повече от дните в годината.
Денят Сборник, като последен ден от седмицата е ден за отдаване на почит към починалите близки. Неделята, като начален ден от седмицата е подходящ за кръщенета, сватби и други начинания.
Паленето на свещи, може да се ползва за много празници. То е символ за следното. Нашият сват – Земята се състои от пет велики елемента: Етер, Въздух, Вода, Земя и Огън. Ние познаваме само трите гуни, между които съществуваме: въздуха, водата и земята. Етерът над въздуха и огънят под земята, не са познати на обикновения човек.
Чрез пламъка на свещта, ние отдаваме почит към огъня в земните недра. А чрез елементарните частици над пламъка, в които се превръща восъкът при горенето, отдаваме почит и към етера над атмосферата. Така светът ни и почитта ни са пълни – към петте елемента.
Преливането на вода и други ритуали с вода, са символ за преливането на двете Вселенски Води от една в друга и че всичко се случва в тях и чрез тях.
Не бива да забравяме, че всичко описано до тук за празниците е само символика, която има двояко предназначение. Първото е, да се знае и помни какво се случва на небето над нас, от което зависим и ние. Втората цел на всички празници и ритуали е да утвърждават и поддържат обредността. Думата "обред", об ред, означава поддържане на общ ред, за обединяване на цялата българска общност.
Ако някой не приема символиката и не иска да празнува тези празници, може да си изживее живота щастливо и без тях. Стига да е в равновесие със себе си, с околните и с природата. А странните имена на празниците? Свиква се. Както с чуждиците, които приемаме безрезервно, от раз.
Годишният кръговрат започва с началото на възхода, от Коледа. От названието Коледа, колело, произлиза названието на човека в древността, който е отговарял за обредността през годината – колобар (ударението пада върху а).
Старшите между колобрите са се наричали боколобар, нещо като съвременната сравнителна степен, по-колобар. От боколобар е съвременната дума бакалавър. Старшите между боколобрите са се наричали маг. От маг, е съвременната дума магистър. Старшите между маговете са се наричали бомаг, по-маг – пазители на книгите. Но над всички и единствен е бил БО ЕН, известен сред народа като Боян.
Днес господарите на света искат от нас – българите да уважаваме различията и различните повече от себе си. Но само това не им е достатъчно. Искат и ние да станем различни – всеки поотделно. Да свикнем с различието и различните дотолкова, че да станем безразлични към всичко българско. Но и това не им е достатъчно. Те искат, когато се погледнем в огледалото, да плюем с отвращение.
Е, щом толкова много искат да сме различни, тогава ВСИЧКИ БЪЛГАРИ ЗАЕДНО да станем различни... от всички. И да започнем да се уважаваме
На 14 Есенен (06.10), е денят СТАРИЛИН, Стар ИЛ ИН (ударението пада върху последното и); Денят на миналото; Денят на старостта и на старците; Денят на есенния спот. Старшият ден, е последният ден от Калиндите.
На 15 Земен (06.11), е денят КАЛИМАН, КХА ЛИ МАН. Този ден е краят на полевата есен и на зодия Скорпион.
На 16. Земен, (07.11), е денят КАЛИН, КХА ЛИ ИН. Този ден е началото на полевата зима. Символично, на този ден Нещото преминава в Нищо. Започва зодия Дева.
На 30 Снежен отново е Мардув ден, последният ден от годината и кръгът се затваря.
Това са основните двадесет и пет-шест небесни и държавни празника в Новия Български календар. Съсловните и професионални празници да си намерят новите дати, а старите езически празници да се изчистят от религиозното съдържание. В Новия Български календар няма именни дни, защото са религиозни празници и защото имената са повече от дните в годината.
Денят Сборник, като последен ден от седмицата е ден за отдаване на почит към починалите близки. Неделята, като начален ден от седмицата е подходящ за кръщенета, сватби и други начинания.
Паленето на свещи, може да се ползва за много празници. То е символ за следното. Нашият сват – Земята се състои от пет велики елемента: Етер, Въздух, Вода, Земя и Огън. Ние познаваме само трите гуни, между които съществуваме: въздуха, водата и земята. Етерът над въздуха и огънят под земята, не са познати на обикновения човек.
Чрез пламъка на свещта, ние отдаваме почит към огъня в земните недра. А чрез елементарните частици над пламъка, в които се превръща восъкът при горенето, отдаваме почит и към етера над атмосферата. Така светът ни и почитта ни са пълни – към петте елемента.
Преливането на вода и други ритуали с вода, са символ за преливането на двете Вселенски Води от една в друга и че всичко се случва в тях и чрез тях.
Не бива да забравяме, че всичко описано до тук за празниците е само символика, която има двояко предназначение. Първото е, да се знае и помни какво се случва на небето над нас, от което зависим и ние. Втората цел на всички празници и ритуали е да утвърждават и поддържат обредността. Думата "обред", об ред, означава поддържане на общ ред, за обединяване на цялата българска общност.
Ако някой не приема символиката и не иска да празнува тези празници, може да си изживее живота щастливо и без тях. Стига да е в равновесие със себе си, с околните и с природата. А странните имена на празниците? Свиква се. Както с чуждиците, които приемаме безрезервно, от раз.
Годишният кръговрат започва с началото на възхода, от Коледа. От названието Коледа, колело, произлиза названието на човека в древността, който е отговарял за обредността през годината – колобар (ударението пада върху а).
Старшите между колобрите са се наричали боколобар, нещо като съвременната сравнителна степен, по-колобар. От боколобар е съвременната дума бакалавър. Старшите между боколобрите са се наричали маг. От маг, е съвременната дума магистър. Старшите между маговете са се наричали бомаг, по-маг – пазители на книгите. Но над всички и единствен е бил БО ЕН, известен сред народа като Боян.
Днес господарите на света искат от нас – българите да уважаваме различията и различните повече от себе си. Но само това не им е достатъчно. Искат и ние да станем различни – всеки поотделно. Да свикнем с различието и различните дотолкова, че да станем безразлични към всичко българско. Но и това не им е достатъчно. Те искат, когато се погледнем в огледалото, да плюем с отвращение.
Е, щом толкова много искат да сме различни, тогава ВСИЧКИ БЪЛГАРИ ЗАЕДНО да станем различни... от всички. И да започнем да се уважаваме
НЕБЕСНИТЕ И ДЪРЖАВНИ ПРАЗНИЦИ
В НОВИЯ БЪЛГАРСКИ КАЛEНДАР
Нощта между 07 и 08 Зимен (28 и 29.12) – БЪДНИ ВЕЧЕР.
08 Зимен (29.12) – КОЛЕДА.
15 Зимен (05.01) – ЗУРВА, СУРВА.
15 Малък (04.02) – ДЖАРДАН.
16 Малък (05.02) – ДЖАВАН.13 Воден (03.03) – ДЕН НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО.
01 Пролетен (21.03) – КАНДАР.
08 Зимен (29.12) – КОЛЕДА.
15 Зимен (05.01) – ЗУРВА, СУРВА.
15 Малък (04.02) – ДЖАРДАН.
16 Малък (05.02) – ДЖАВАН.13 Воден (03.03) – ДЕН НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО.
14 Пролетен (03.04) – МЛАДЕЛЕН.
16 Буден (06.05) – ДЖАТАР.
01 Цветен (22.05) – ДЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК И ПИСМЕНОСТ.
01 Летен (22.06) – БАЛАР.
07 и 08 Летен (28 и 29.06) – ЕЛЕНОВИ ДНИ.
Нулев ден. Между 07 и 08 Летен (28.06) – КАРАНА – уравнителен ден.
14 Летен (05.07) – РАМАД.
15 Огнен (06.08) – ДЖУМАН.
18 Деен (06.09) – ДЕН НА СЪЕДИНЕНИЕТО.
14 Есенен (06.10) – СТАРИЛИН.
15 Земен (06.11) – КАЛИМАН.
16 Земен (07.11) – КАЛИН.
Много интересно и поучително.
ОтговорИзтриванеДълго време се опитвах да си изясня, на себе си ,
че всички аватари на БОГ са идвали по едно и също време и митовете за тях са едни и същи с различни имена и защо хората се отделят в различни религиозни общности.
От много време мисля за това ,че Бог винаги е идвал в моменти, когато хората са губели малко по- малко качествата на ценостната си система, всички добродетели постепенно се отричат.
Благодаря1