Понякога на човек му се струва, че с него се случват реални събития, но после разбира, че е било само сън. Какво е реалност и какво илюзия?
Има само една реалност – висшата сила. В степента в която разкриваме тази сила, ние се намираме в реалността. Ако не я разкриваме, значи се намираме в илюзия.
Излиза, че и нашето днешно състояние, в което висшата сила е скрита от нас е илюзия. Така е и написано във „Въведение в книгата Зоар“, че целия свят, който виждаме пред себе си е само наша фантазия, но доста сложна, може дори да се каже хитра.
Всъщност, както обяснява науката кабала, не виждаме пред себе си реалността, а само си я въобразяваме вътре в нас. Струва ни се, че тази вътрешна фантазия съществува реално и извън нас.
Представете си, че всичко, което виждаме наоколо, което усещаме, чуваме, вдишваме, всички впечатления в петте ни сетивни органа, всъщност се намира вътре в нас. И не вътре в тялото, защото то също е въображаемо, а в този сетивен орган, който се нарича „желание за наслаждение“. Това желание включва в себе си: зрението, вкуса, обонянието, вкуса, осезанието.
Всъщност, управляваме не случващото се отвън, а това, което става вътре в тези сетивни органи. „Зрение, слух, обоняние, вкус, осезание“ са пет нива на вътрешните впечатления в нас, тоест в желанието за наслаждение. Реагирайки на попадащите в него вълни, флуиди, желанието за наслаждение си въобразява реалност, която сякаш съществува.
Почти същото е като да си сложиш триизмерни очила и да се видиш в някаква гора или в космоса. Само че тези очила са постоянни, вградени вътре в нас. В тях разкриваме нашата въображаема действителност. Но тя наистина е „наша“, тъй като толкова сме свикнали и слели с нея, че не можем да отделим себе си.
Разкрийте истинската реалност, която се намира и вътре в нас, както въображаемата, и отвън. Това е висша реалност, висша сила, наречена Творец (Ба-Ра), защото тя подразбира две действия: „ела“ (бо) и „виж“ (ре). Тогава виждаме как висшата сила управлява цялата реалност, която всъщност представлява желание за наслаждение.
Възприемаме ли тази висша реалност със същите сетивни органи: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание?
Висшата реалност усещаме в петте сетивни органа.Това е по-висша форма на възприятие, отколкото просто зрение, слух, обоняние, вкус, осезание.
Въпрос: Тя усеща ли се както настоящата реалност?
Отговор: Тя се усеща много по-реално, отколкото нашата днешна реалност.
Защо Творецът, който е справедлив и желаещ да ни наслади, е създал света несправедлив, в който хората през цялата своя история страдат заради егоизма, който също е създаден от Твореца? Как да обясним, че вместо наслаждение, хилядолетия вече съществуват само войни, болести, страдания и мъчения?
Отговор: Проблемът е в това, че без тези сътресения е невъзможно да се приведе егоистичния човек към алтруистично намерение.
Човекът е създаден като егоист, за да не възникне анти нихилизъм, т.е. взаимно унищожаване на наслаждението и желанието.
Тъй като, ако взема нещо много вкусно в устата си и започна да се наслаждавам на вкуса му, то след известен период от време вкусът ще се притъпи и аз ще престана да изпитвам наслаждение и желанието ще се изтощи, ще пропадне, защото то постепенно, през цялото време ще се напълва с наслаждение.
Как да направим така, че желанието да нараства постоянно и наслаждението в съответствие с това, постоянно в него да се усеща все повече и повече. Затова желанието и наслаждението не трябва да бъдат свързани едно с друго като плюс с минус, което предизвиква късо съединение.
Необходимо е между тях – плюса и минуса – да създадем съпротивление, да поставим някакво устройство, което не позволява да се съединят напряко плюса и минуса – желанието да отдава и желанието да получава, наслаждението и желанието, а да преработват и желанието, и наслаждението в особена енергия.
Това вътрешно устройство се нарича „душа“.
Това, което Творецът развива в нас – е този минус. Висшата светлина, която се усеща в нас като наслаждение, също идва от Твореца – това е плюса. А между тях се намира душата – това сме ние.
Така работим. Именно затова трябва много да се стараем, за да почувстваме егоизма си като отрицателен, как възниква в нас, а светлината, достигаща до нас, като положителна.
Когато почувстваме разликата между тях и пожелаем те да съществуват заедно, тогава ще можем да развием в себе си състояние, което се нарича „душа“
КАКВО ПОКАЗВАТ СЪНИЩАТА СПОРЕД ЮНГ
Карл Густав Юнг е най-видният ученик на Зигмунд Фройд и в своите трудове ученикът допълва откритията на своя учител за сънищата, твърдейки, че те ни показват как да преодолеем проблемите и да сбъднем мечтите си.
Според Юнг тълкуването на сънищата е много важно, тъй като образите и символите в тях са най-прекият начин, по който може да общуваме с несъзнаваното си.
Посланията в съня разширяват перспективата ни относно това, което ни вълнува. Това означава, че ако в реалността имаме определена нагласа към определено събитие в живота си, чрез съня виждаме и друга гледна точка, която може да ни помогне с разрешаването на проблема или реализирането на мечтата.
Сънувайки обаче, ние виждаме това, което ни вълнува чрез символ, който олицетворява емоцията, страхаили нагласата, която трябва да променим.
Символите според Юнг се обединяват в няколко общи примера:
1. Когато мъж сънува жена – женският образ в съня на мъжете често е символ на тяхната Анима или женската им страна, изразяваща се в емоционалност, интуиция и грижовност;
Появата на женски образ може да подсказва на един мъж, че трябва да прояви някое от тези качества, обявявани за типично женски, за да успее. Жената в съня може и да му каже и какво точно трябва да направи, за да разреши неприятностите;
2. Когато жена сънува мъж – мъжът в съня на жената е символ на нейният Анимус или типично мъжките качества – решителност, действие, независимост и сила. Образ на мъж може да е знак от несъзнателното, че една жена има нужда от придобивка, признание или проявяване в определена сфера;
3. Когато сънуваме човек от същия пол – човек от нашия пол в съня е нашата Сянка т.е. той представлява нашите скрити емоции, желания и качества, които притежаваме, но не желаем да приемем;
4. Когато сънуваме животни – те са символ на нашите инстинкти, които трябва да проявим или укротим в себе си в зависимост от ситуацията;
5. Когато сънуваме жилищно пространство – то представлява състоянието на психиката ни и емоционалния ни живот в момента.
инфо: sanovnik.bg
Свами Вивекананда. На един приятел.
Там където тъмнината минава за светлина,
където нещастието е смятано за щастие,
където болестта се приема за здраве,
където плачът на новороденото само показва, че то не е мъртво—
как можеш, о мъдри, да търсиш щастие там?
Там където надпреварата и войната не спират за миг,
където бащата се обръща срещу сина,
където единствената песен е "аз", "аз"—
там ли търсиш, о мъдри, мира?
Ослепителна смесица от рай и ад;
кой би могъл да избяга от Самсара(1) на Мая, Илюзията?
Здраво окован е вратът на роба във вериги,
кажи ми, къде да избяга той, за да се спаси?
Пътя на сетивното удоволствие и този на йога,
живота на семейния човек и на саннясина;
богоотдаденост, богослужение, трупане на богатство,
обети, отреченост, суров аскетизъм—
минах през всичко това. Какво научих?
Разбрах, че не съществува ни частица щастие;
животът е като Танталова чаша(2). Знай със сигурност:
колкото по-благородно е сърцето ти,
толкова по-голям е делът ти на страдание.
Знай, великодушни и любящи:
в този долен свят няма място за теб;
може ли мраморната фигура да понесе
удара на безформената маса желязо?
Ако си инертен, низък и долен,
ако от устата ти капе мед, а сърцето ти е пълно с отрова,
ако си изоставил истината и себе си боготвориш—
тогава би намерил място в този свят на Самсара.
Рискувайки живота си, за да достигна Познание—
така прекарах половината от дните си на земята;
вкопчвах се като безумец в безжизнени сенки—
в името на Любовта.
Заради духовността много убеждения изповядвах,
живях в планински пещери и места на кремация(3);
живях на брега на Ганг и другите свети реки,
и колко много дни преживявах от подаяния!
Без приятели, сам, облечен в дрипи,
хранейки се с онова, което случаят донесе, от врата на врата.
С тяло прекършено от тежестта на аскетизма;
питаш ме: какво богатство съм спечелил в живота си?
Слушай, приятелю, ще ти открия сърцето си;
достигнах до следната върховна истина:
блъскан от вълните във водовъртежа на живота,
има само една лодка, която превежда човек през морето(4).
Формули на богослужение, контрол на дъха,
науки, философии и различни системи,
себеотреченост или притежание— всичко е заблуда за ума;
Любовта, Любовта е всичко— Тя е едничкото съкровище.
В джива— душата— и в Брахман; в човек и в Бог,
в духовете, в призраците и привиденията,
в боговете, зверовете и птиците, в червеите и насекомите—
в сърцата на всички живее тази Любов.
Кажи ми, има ли по-висш Бог на боговете?
Кажи, кой друг движи цялата вселена?
Майката би умряла за детето си, крадецът краде—
и двамата движени от същия порив на Любовта.
Отвъд обсега на човешкия ум, отвъд речта,
Тя живее в добро и зло; Тя е тази, която идва
като всемогъщата унищожителка Кали
и като най-любящата Майка.
Болест, лишение, скръб и бедност,
дхарма, добродетелта, или адхарма, порокът—
са само Нейните многобройни проявления;
кажи ми, какво може да стори сам човекът?
Заблуден е този, който търси щастието,
лунатик е онзи, който желае нещастието,
безумен е желаещият смъртта,
а безсмъртието е празен стремеж!
Колкото и надалеч да пътуваш
в бляскавите колесници на ума,
всичко е все същият океан от Самсара,
същият водовъртеж от щастие и нещастие.
Слушай, душа: птицо, лишена от криле,
не това е начинът да отлетиш на свобода;
получаваш удар след удар и непрестанно се сриваш,
защо се надяваш на невъзможното?
Остави това празно упование на познанието,
остави тези молитви, приношения; остави силата.
Защото единственият път е чистата Любов—
виж на какво те учат насекомите, прегръщайки пламъка.
Нисше, сляпо насекомо, очаровано от красотата,
душата ти е пияна от виното на Любовта.
О ти, истински Влюбени, хвърли в пламъците
цялата смет на егото, на низката егоцентричност.
Кажи ми, идва ли някога щастието при просяка?
Какво добро има в това да проявяват милосърдие към теб?
Раздай всичко и никога не се обръщай да търсиш отплата—
в сърцето ти е най-скъпоценното Богатство.
Да, ти си роден наследник на Безкрайността,
в сърцето ти е този океан на Любовта.
Раздай; дай всичко. Който търси отплата,
неговият океан се стапя и превръща в капка.
От най-висшия Брахман, до най-нисшия червей
и най-микроскопичния атом,
навсякъде е същият Бог, Вездесъщата Любов.
Отдай в нозете Му, приятелю, ум, душа и тяло.
Създанията са Неговите безкрайни форми,
отхвърляйки тях, къде търсиш Бог?
Който обича всички същества без разграничение,
той извършва най-съвършеното богослужение.
Извън времето, лишен от минало и бъдеще,
извън пространството, лишен от глас, безграничен и пуст—
в Него замлъкват дори словата на отрицанието:
Брахман не е това, Брахман не е онова: "Нети, Нети".
От когото извира реката на причината и следствието,
облечен в сияйната форма на желанието,
Неговите бурни вълни яростно реват
с непрестанен рев: "Аз съм, аз съм".
В този океан от безгранично желание
се раждат неизброими, безчетни искрящи вълни;
О, кой би могъл да си въобрази техните безкрайни сили,
техните многообразни форми и покой,
техните нескончаеми движения?
Милиони луни и милиони слънца се раждат в този океан,
впускат се стремително с оглушителен грохот
и заливат със сияйна светлина
цялата небесна твърд и всички посоки на пространството.
В него възниква и живее всичко, което има битие,
изпълнено с живот или мъртво и инертно— неизброимо;
болка и удоволствие, раждане, болест и смърт.
Той е Слънцето и Негови са лъчите— всички създания.
Не. Той е Слънцето и Той е лъчите.
(1) Самсара— светът; безкрайният цикъл на преражданията.
(2) Танталова или Питагорова чаша: чаша създадена за шега, в средата на която има тръбичка, преминаваща в столчето ѝ. Когато чашата се напълни до определено ниво, се задейства принципа на Паскал за налягането; тогава цялото съдържание на чашата се изпразва навън през столчето.
(3) В Индия съществува практиката на медитация на кремационни площадки. Така духовно търсещият осъзнава мимолетността на живота.
(4) На Самсара.
Няма коментари:
Публикуване на коментар