ТАКА МНОГО КУКИ, ЩАТНИ И НЕЩАТНИ, КАТО ПОДСТАВЕНИ ЛИЦА СТАНАХА СОБСТВЕНИЦИ ФОРМАЛНО НА ЦЕНТРАЛНИТЕ ИМОТИ В ПО-ГОЛЕМИТЕ ГРАДОВЕ, НО СОБСТВЕНИКА Е ЕДИН ДС/КГБ - ТОРА НОСТРА.
> Бивш военен /с нотариален акт за част от градината на съседно заведение/гръмнал сина си, жена си и себе си
При сегашното състояние на съдебната власт и МВР в България няма имот, който да не може да бъде заграбен от добре организираната имотна мафия. Защо не намаляват измамите, свързани с кражбата на имоти в страната?
Частната собственост е неприкосновена, е записано в Конституцията. Но трябва да има някаква грешка, защото правото на собственост и неговата защита са всичко друго, само не и неприкосновени в България.
Не са само новините за наглите присвоявания и комбинации на имотната мафия, впрочем сраснала се с държавата и съдебната система, които ни дават основание да направим тази констатация. Всички класации за състоянието на правосъдните системи и защитата на правото на собственост по света регистрират българския феномен на процъфтяващите и почти ненаказуеми имотни измами. Канадският институт „Фрейзър“ - в доклада си за икономическата свобода през 2016 година - поставя България на 88-мо място в света по показателя за защита на собствеността. Според този документ, в страни като Гамбия, Русия, Гана, Индия и Шри Ланка правата на собствениците са по-добре защитени отколкото в България. С цели 30 позиции по-добре от България стои втората най-зле представяща се по този показател страна-членка на ЕС - Румъния (58-мо място).
Експертите са единодушни, че подобно състояние на нещата води не само до морален срив в обществото, но има и преки икономически последици. Най-тежката сред тях е спадът на доверието към България: вече осем години подред се наблюдава непрекъснат спад и бягство на задграничните инвестиции от страната.
Един пример как става
Краденето на имоти и фирми в България несъмнено е дело на добре организирани групи от поръчители и изпълнители под чадъра на корумпирани служители в съдебната система, нотариуси, полицаи и всички свързани с регистрацията, надзора и опазването на собствеността институции.
Преди четири години електроинженер от София и неговата братовчедка най-неочаквано установяват, че техни незастроени наследствени имоти в близост до София са се сдобили с нов собственик – някаква фирма за търговия с недвижима собственост. Притежаваните от двамата роднини хиляда квадратни метра земя са обсебени с фалшив нотариален акт и „продадени“ на фирмата за 620 хил. лева. При заграбването обаче в сделката са допуснати груби грешки - използван е номерът на нотариален акт за апартамент и всичко е вписано в имотния регистър на софийски район от времето на социализма, който не включва въпросното землище. На първа инстанция съдът обаче категорично отхвърля иска на пострадалите и ги осъжда да платят съдебните разноски на мошениците, а делото продължава да се точи на втора инстанция с абсолютно непредвидим изход. Любопитно е също, че въпросната фирма не търси отговорност от хората, които са я измамили, а предлага на пострадалите да оттеглят иска си срещу нищожна част от сумата, която е била заплатена по документи на измамниците.
Имотните измами – национален спорт
Измамниците са се специализирали и в писането на фалшиви завещания
Специализиралият се в защитата на пострадалите от имотни измами адвокат Йосиф Герон изтъква, че постоянно се сблъсква с нови и нови схеми за организиран грабеж, изпиране и осребряване на плячкосаните имоти.
„В момента в България са хит два вида измами. Едната е свързана с така наречените обстоятелствени проверки. Те се правят по същия начин, както и през 50-те години на миналия век: кметовете посочват тримата свидетели, които трябва да докажат собствеността и границите на даден имот", разказва адвокатът.
Злоупотребява се и със завещанията. Там действат организирани схеми с хора от гробищните паркове, полицаи, социални работници, болногледачи. Когато някоя от набелязаните самотни жертви почине и съгледвачите установят, че на погребението не е дошъл никой, мошениците написват едно красиво завещание, обявяват го по надлежния ред и, ако няма кой да го оспори, препродават плячката. Ако все пак се появят законни наследници, започват тежки съдебни спорове, показва опитът на адвокат Герон. Той се е сблъсквал например с банда за имотни измами, включваща 72-ма участници. След дълги години наказателни дела все още няма информация дали някой от бандитите е получил някаква присъда.
„Измамите с имоти на хора с душевни заболявания са истинска напаст и трагедия . Защото измамниците използват напредналата възраст и психичните заболявания, за да лепнат на жертвите си "асистенти", които уж ги гледат един или два месеца. С прилагане на психическо въздействие те обсебват жилището и другите имоти на хората в риск“, изтъква Герон.
Вина носи и съдебната система
Масовото присвояване на чужди имоти, извършвано често и от близки роднини на жертвата, имаше своя пик през 2011-2012 година. Навярно шокът от това, че дори шефът на Административния съд в Бургас бе осъден на първа инстанция за собственоръчно фалшифициране на нотариални актове в служебния си кабинет, бе причина за появата на някакво противодействие срещу това социално зло.
Изповядващите сделките не са длъжни да проверяват за тежестите на имотите
Йосиф Герон припомня, че доскоро имотните измами са били третирани като тривиални документни престъпления, каквито са например подправянето на ученически бележник или на трамваен билет. „Днес нещата не са толкова трагични, както бяха преди пет години. Сега нотариусите са задължени да проверяват дали не са фалшифицирани документите за самоличност при изповядването на разпоредителни сделки. Нотариалната камара си прочисти редиците от "най-черните овце". Но законът и сега не задължава нотариусите да правят справки за тежестите върху имота, обект на нотариални заверки. По мое мнение, при сегашната ситуация в България нотариусите трябва да имат онлайн връзка не само с данните на МВР, но и с тези на Агенцията по вписванията. В прокуратурата, и особено сред разследващите полицаи, почти няма специализирани в имотните измами служители", казва Герон. Адвокатът смята, че Главна прокуратура трябва детайлно да обозначи границата между углавното престъпление и нарушенията от частно-правен характер. Тази неяснота мотивира прокурорите да отказват да разследват мошениците, уверява Герон.
Къде е кадастърът?
В България и досега няма изцяло дигитализиран имотен кадастър, който да съдържа информация за поне 50 години назад. Номерата на имотите в регистъра могат да се менят едва ли не всяка седмица, което улеснява мошениците и обърква правосъдието. А именно по тези номера би могла да се провери цялата история на имота и да се хванат опитите за неговото обсебване. „В Израел кадастралните номера на имотите са едни и същи от времето на Османската империя. Идете във Виена и ще видите, че на всяка сграда има табела с номера на имота“, казва още Йосиф Герон.
Кой иска да продаде за трети път Тенев баир в Банкя?
26.01.2017, БНТ 1, "Открито" с Валя Ахчиева
Това предаване е продължение на историята, представена в предаването от 17.11.2016 "Завещание пътува 9 години от Версай до Банкя"
-
През 1898 Михаил Тенев, някогашен банкер и финасов министър на България, купува Тенев баир - хълм с площ около 300 дка в центъра на Банкя до минералната баня. Стопанисва го грижливо, залесява го и от гол баир го превръща в прекрасен частен парк. През 1924 г. тогавашното правителство на Ляпчев и Народното събрание харесват парка. Започват преговори с Тенев да го закупят за общо ползване от курортистите, тъй като е единственият залесен терен до мин. баня и "ще създаде простор" за разходки на почиващите и лекуващите се в Банкя. След няколко години пазарлъци се договарят за цена от 8 и нещо милиона тогавашни лева, обаче сделката не става, защото Тенев не се съгласява да му изплащат милионите на части, а ги иска изцяло и напълно при изповядване на покупко-продажбата.
Всичко е идеално документирано и съхранено в Държавния архив, откъдето започва предаването на Валя Ахчиева - и крепостният акт от 1898, и дебатите в Народното събрание за пазарлъците по продажбата, и несъгласието на Тенев да му се изплаща на части. Всички документи отпреди 09.09.1944 г. са невероятно чисти, ясни и четливи, за разлика от документите след това (от комунистическо време) - вж тези 4 снимки на протокола от 1947: 1, 2, 3, 4. След смъртта си, Тенев е наследен от дъщеря си Елисавета Чапрашикова (1892-1995, починала в Париж на 103 г.). Елисавета е била съпруга на богатия индустриалец и банкер от ония времена Крум Чапрашиков (вж също тези разговори за Чапрашикови в интернет форум)
Идва преломният 09.09.1944. Властта преминава в народа, така да се каже. През 1946 г. комунистите приемат Закон за трудовата поземлена собственост (ЗТПС), според който земята трябва да бъде дадена на народа и най-вече на трудовите хора, които я обработват. По този закон отчуждават Теневия баир, като оставят на Елисавета Чапрашикова само 30 дка. Красивият парк става обществено достояние и десетки години служи за разходка и отдих на курортистите и лекуващите се в санаториума за сърдечни заболявания в Банкя. Изградени са специални тренировъчни пътеки и т.н., което безспорно е чудесно постижение, макар и базирано на принудително изземване. С две думи, това, което Ляпчев не успял да постигне с дълги пазарлъци, комунистите го осъществили от раз, без много да се церемонят.
През 1989 г. обаче в България пак става преврат и настъпва времето на т.нар. демокрация. Приема се закон за връщане на отнетите имоти (реституция) и със заповед на Столична голяма община от 1995 г. Тенев баир е върнат на Чапрашикова въз основа на документи от 1950 и 1953, както и лична декларация, че никога не е получавала никакво съобщение или обезщетение за отчужден неин имот в гр. Банкя.
Интересната находка, до която се добира Валя Ахчиева в Държавния архив, и която е може би най-силният документен акцент в предаването, е протокол от 1947 (ето пак 4-те снимки на протокола от 1947: 1, 2, 3, 4), който реститутката не е представила и в който пише, че земите са отчуждени срещу заплащане на 6-кратно умножения размер на стойността им спрямо 1935 съгл. разпоредбата на чл. 14 от ЗТПС. Което означава, че Чапрашикова не е имала право да иска връщането им.
Валя Ахчиева споменава репортажа на Дойче Веле "Как се краде имот в България?" за вихрещите се имотни измами у нас, цитира становището на Йосиф Герон и стига до логичния извод, че успехите на измамниците (сред които уж може да се окаже и Чапрашикова) се дължат не просто на схема за измама, а на "цял завод за далавера", построен върху пълната увереност на измамниците, че "никой, никой компетентен орган няма да стъпи в Държавния архив, за да чете. Да чете - истината!"
Вместо да четат документите от историята на спорния имот, магистратите 11 години разпитват свидетели - един каже едно, друг друго. Резултатът е sheer nonsense, както казват англичаните, даже не sheer, а направо utter nonsense. Пълна каша, по нашему.
Единствената слабост на предаването е, че Валя не показа документ за изплащането на обезщетението за отчуждените имоти на Чапрашикова, а без платежен документ нещата не са съвсем убедителни. Не стана ясно и дали Чапрашикова е получила копие от протокола за отчуждаване и кога го е получила. Действително, на протокола има подпис на съдия и срок от 14 дни за обжалване, което означава, че би трябвало да е бил връчен надлежно на Чапрашикова, но да не забравяме, че годините са били доста турбулентни (гонка на кулаци, Народен съд и т. под. извращения), така че не е изключено Чапрашикова наистина да не е виждала този протокол и да не е получавала никакви пари, т.е. да не лъже, че никога не е получавала никакво съобщение или обезщетение за отчужден неин имот в гр. Банкя.
И все пак, предаването като цяло - в двете му части - удря право в десетката. Особено ми хареса метафората "завод за далавера", построен върху пълната увереност на измамниците, че "никой, никой компетентен орган няма да стъпи в Държавния архив, за да чете. Да чете - истината!"
Ха-ха-ха! Не четат тия пусти магистрати, не четат!
След като се завърнах за постоянно, разбрах че и Ани се е завърнала и е станала реститутка. Да ама не каква да е. Беше успяла да осъди Булгартабак да й платят наем за всичките тютюневи складове и помещения, за всичките тези години. Беше си възвърнала собствеността пръсната из цяла България и на стари години беше станала отново милионерка.
Ани се беше установила да живее в хотел България. Държеше една стая за постоянно, независимо дали е в страната или я няма. Чувахме се и се виждахме рядко. Нямахме обща приказка а пък и не я харесвах като личност. Беше пълна противоположност на брат си. Иван беше човек с широка душа, докато сестра му ... трудно се изтърпяше.
Един път ме помоли да се видиме същият ден в сладкарницата на хотела. Отидох. Съобщи ми за смъртта на брат си. Отишъл си за един ден. Беше непримирима, че приятелката му й се обадила едва след като го погребали. Помислих си, че кой каквото си е постлал, на такова ще легне.
Един път я поканихме с жена ми на гости в къщи. Да се запознае с жена ми, пък и да види как съм се уредил. Отидох да я взема от хотела. Закарах я в къщи. Показах й наоколо. Седнахме да обядваме. После я върнах. Не я знам какво си е мислила. Средата й беше няколко реститутки от нейното време, които съм засичал в сладкарницата без да им се обаждам обаче.
Друг един път сестра ми ни беше на гости и взе че й се обади. Пак среща. Пак в хотелската сладкарница. Пак фасони на обслужващото момиче. Пак ми стана кафа, но си мълча. Тогава Ани за първи път отвори дума за парите си. Допитваше се за съвет. Беше намислила да ги остави за старчески домове. Какво мислиме ние. Казах й, че парите са си нейни и каквото е решила да прави с тях си е лично нейна работа, НО ако парите бяха мои бих ги инвестирал в бъдещето на тази държава, не в миналото. Развих й теорията, която навремето бях развил и в този клуб. Да създаде тръст за подпомагане на талантливи български студенти, но да създаде тръстът в САЩ, не тук. Определянето кой е талантлив и кой не, да става от американски специалисти. Както и тръстът да ги издържа да следват в САЩ, не тук.
Нищо не каза. Сестра ми ме подкрепи. От Ани нито да, нито не.
Разотидохме се.
След време пак се обади. Имала проблем с едната става на тазобедрената кост. Бяха й предложили да я подменят с изкуствена. Знам ли нещо по въпроса. Знаех че стават сполучливи. Имах двама познати със сполучливи операции. Тя се колебаеше дали да си направи операцията тук или във Франция. Обади се да каже че има ден и час в болницата на МВР. С жена ми си направихме труда да купим цвете, да я видим при приемането. Докторът обаче имал друга работа и отложил денят и часът. Повече нищо не чухме. А пък и интересът от моя страна е близо до нулата. Все ми е тая.
Оня ден ръчнах в Интернет по друг повод и разбрах, че е решила да се оперира в Париж. Разбрах също, че миналата година е починала в Париж на 88 годишна възраст. Ако съдя по намереното в интернет, вслушала се е в съвета ми.
-----------------------------------------------------------------------------
1995 г. Тенев баир е върнат на Чапрашикова но на баира намира Али Баба и 40-те собственика - купили си парцели (от мафията ДС-ТОРА НОСТРА ) на "Тенев Баир", и общо само три налични фалшиви нотариални акта издадени от имотната мафия ДС-ТОРА НОСТРА.
Една година след като успява да заведе дела Ана Чапрашикова умира при странни обстоятелства.
При сегашното състояние на съдебната власт и МВР в България няма имот, който да не може да бъде заграбен от добре организираната имотна мафия. Защо не намаляват измамите, свързани с кражбата на имоти в страната?
Частната собственост е неприкосновена, е записано в Конституцията. Но трябва да има някаква грешка, защото правото на собственост и неговата защита са всичко друго, само не и неприкосновени в България.
Не са само новините за наглите присвоявания и комбинации на имотната мафия, впрочем сраснала се с държавата и съдебната система, които ни дават основание да направим тази констатация. Всички класации за състоянието на правосъдните системи и защитата на правото на собственост по света регистрират българския феномен на процъфтяващите и почти ненаказуеми имотни измами. Канадският институт „Фрейзър“ - в доклада си за икономическата свобода през 2016 година - поставя България на 88-мо място в света по показателя за защита на собствеността. Според този документ, в страни като Гамбия, Русия, Гана, Индия и Шри Ланка правата на собствениците са по-добре защитени отколкото в България. С цели 30 позиции по-добре от България стои втората най-зле представяща се по този показател страна-членка на ЕС - Румъния (58-мо място).
Експертите са единодушни, че подобно състояние на нещата води не само до морален срив в обществото, но има и преки икономически последици. Най-тежката сред тях е спадът на доверието към България: вече осем години подред се наблюдава непрекъснат спад и бягство на задграничните инвестиции от страната.
Един пример как става
Краденето на имоти и фирми в България несъмнено е дело на добре организирани групи от поръчители и изпълнители под чадъра на корумпирани служители в съдебната система, нотариуси, полицаи и всички свързани с регистрацията, надзора и опазването на собствеността институции.
Преди четири години електроинженер от София и неговата братовчедка най-неочаквано установяват, че техни незастроени наследствени имоти в близост до София са се сдобили с нов собственик – някаква фирма за търговия с недвижима собственост. Притежаваните от двамата роднини хиляда квадратни метра земя са обсебени с фалшив нотариален акт и „продадени“ на фирмата за 620 хил. лева. При заграбването обаче в сделката са допуснати груби грешки - използван е номерът на нотариален акт за апартамент и всичко е вписано в имотния регистър на софийски район от времето на социализма, който не включва въпросното землище. На първа инстанция съдът обаче категорично отхвърля иска на пострадалите и ги осъжда да платят съдебните разноски на мошениците, а делото продължава да се точи на втора инстанция с абсолютно непредвидим изход. Любопитно е също, че въпросната фирма не търси отговорност от хората, които са я измамили, а предлага на пострадалите да оттеглят иска си срещу нищожна част от сумата, която е била заплатена по документи на измамниците.
Имотните измами – национален спорт
Измамниците са се специализирали и в писането на фалшиви завещания
Специализиралият се в защитата на пострадалите от имотни измами адвокат Йосиф Герон изтъква, че постоянно се сблъсква с нови и нови схеми за организиран грабеж, изпиране и осребряване на плячкосаните имоти.
„В момента в България са хит два вида измами. Едната е свързана с така наречените обстоятелствени проверки. Те се правят по същия начин, както и през 50-те години на миналия век: кметовете посочват тримата свидетели, които трябва да докажат собствеността и границите на даден имот", разказва адвокатът.
Злоупотребява се и със завещанията. Там действат организирани схеми с хора от гробищните паркове, полицаи, социални работници, болногледачи. Когато някоя от набелязаните самотни жертви почине и съгледвачите установят, че на погребението не е дошъл никой, мошениците написват едно красиво завещание, обявяват го по надлежния ред и, ако няма кой да го оспори, препродават плячката. Ако все пак се появят законни наследници, започват тежки съдебни спорове, показва опитът на адвокат Герон. Той се е сблъсквал например с банда за имотни измами, включваща 72-ма участници. След дълги години наказателни дела все още няма информация дали някой от бандитите е получил някаква присъда.
„Измамите с имоти на хора с душевни заболявания са истинска напаст и трагедия . Защото измамниците използват напредналата възраст и психичните заболявания, за да лепнат на жертвите си "асистенти", които уж ги гледат един или два месеца. С прилагане на психическо въздействие те обсебват жилището и другите имоти на хората в риск“, изтъква Герон.
Вина носи и съдебната система
Масовото присвояване на чужди имоти, извършвано често и от близки роднини на жертвата, имаше своя пик през 2011-2012 година. Навярно шокът от това, че дори шефът на Административния съд в Бургас бе осъден на първа инстанция за собственоръчно фалшифициране на нотариални актове в служебния си кабинет, бе причина за появата на някакво противодействие срещу това социално зло.
Изповядващите сделките не са длъжни да проверяват за тежестите на имотите
Йосиф Герон припомня, че доскоро имотните измами са били третирани като тривиални документни престъпления, каквито са например подправянето на ученически бележник или на трамваен билет. „Днес нещата не са толкова трагични, както бяха преди пет години. Сега нотариусите са задължени да проверяват дали не са фалшифицирани документите за самоличност при изповядването на разпоредителни сделки. Нотариалната камара си прочисти редиците от "най-черните овце". Но законът и сега не задължава нотариусите да правят справки за тежестите върху имота, обект на нотариални заверки. По мое мнение, при сегашната ситуация в България нотариусите трябва да имат онлайн връзка не само с данните на МВР, но и с тези на Агенцията по вписванията. В прокуратурата, и особено сред разследващите полицаи, почти няма специализирани в имотните измами служители", казва Герон. Адвокатът смята, че Главна прокуратура трябва детайлно да обозначи границата между углавното престъпление и нарушенията от частно-правен характер. Тази неяснота мотивира прокурорите да отказват да разследват мошениците, уверява Герон.
Къде е кадастърът?
В България и досега няма изцяло дигитализиран имотен кадастър, който да съдържа информация за поне 50 години назад. Номерата на имотите в регистъра могат да се менят едва ли не всяка седмица, което улеснява мошениците и обърква правосъдието. А именно по тези номера би могла да се провери цялата история на имота и да се хванат опитите за неговото обсебване. „В Израел кадастралните номера на имотите са едни и същи от времето на Османската империя. Идете във Виена и ще видите, че на всяка сграда има табела с номера на имота“, казва още Йосиф Герон.
Кой иска да продаде за трети път Тенев баир в Банкя?
26.01.2017, БНТ 1, "Открито" с Валя Ахчиева
Това предаване е продължение на историята, представена в предаването от 17.11.2016 "Завещание пътува 9 години от Версай до Банкя"
-
През 1898 Михаил Тенев, някогашен банкер и финасов министър на България, купува Тенев баир - хълм с площ около 300 дка в центъра на Банкя до минералната баня. Стопанисва го грижливо, залесява го и от гол баир го превръща в прекрасен частен парк. През 1924 г. тогавашното правителство на Ляпчев и Народното събрание харесват парка. Започват преговори с Тенев да го закупят за общо ползване от курортистите, тъй като е единственият залесен терен до мин. баня и "ще създаде простор" за разходки на почиващите и лекуващите се в Банкя. След няколко години пазарлъци се договарят за цена от 8 и нещо милиона тогавашни лева, обаче сделката не става, защото Тенев не се съгласява да му изплащат милионите на части, а ги иска изцяло и напълно при изповядване на покупко-продажбата.
Всичко е идеално документирано и съхранено в Държавния архив, откъдето започва предаването на Валя Ахчиева - и крепостният акт от 1898, и дебатите в Народното събрание за пазарлъците по продажбата, и несъгласието на Тенев да му се изплаща на части. Всички документи отпреди 09.09.1944 г. са невероятно чисти, ясни и четливи, за разлика от документите след това (от комунистическо време) - вж тези 4 снимки на протокола от 1947: 1, 2, 3, 4. След смъртта си, Тенев е наследен от дъщеря си Елисавета Чапрашикова (1892-1995, починала в Париж на 103 г.). Елисавета е била съпруга на богатия индустриалец и банкер от ония времена Крум Чапрашиков (вж също тези разговори за Чапрашикови в интернет форум)
Идва преломният 09.09.1944. Властта преминава в народа, така да се каже. През 1946 г. комунистите приемат Закон за трудовата поземлена собственост (ЗТПС), според който земята трябва да бъде дадена на народа и най-вече на трудовите хора, които я обработват. По този закон отчуждават Теневия баир, като оставят на Елисавета Чапрашикова само 30 дка. Красивият парк става обществено достояние и десетки години служи за разходка и отдих на курортистите и лекуващите се в санаториума за сърдечни заболявания в Банкя. Изградени са специални тренировъчни пътеки и т.н., което безспорно е чудесно постижение, макар и базирано на принудително изземване. С две думи, това, което Ляпчев не успял да постигне с дълги пазарлъци, комунистите го осъществили от раз, без много да се церемонят.
През 1989 г. обаче в България пак става преврат и настъпва времето на т.нар. демокрация. Приема се закон за връщане на отнетите имоти (реституция) и със заповед на Столична голяма община от 1995 г. Тенев баир е върнат на Чапрашикова въз основа на документи от 1950 и 1953, както и лична декларация, че никога не е получавала никакво съобщение или обезщетение за отчужден неин имот в гр. Банкя.
Интересната находка, до която се добира Валя Ахчиева в Държавния архив, и която е може би най-силният документен акцент в предаването, е протокол от 1947 (ето пак 4-те снимки на протокола от 1947: 1, 2, 3, 4), който реститутката не е представила и в който пише, че земите са отчуждени срещу заплащане на 6-кратно умножения размер на стойността им спрямо 1935 съгл. разпоредбата на чл. 14 от ЗТПС. Което означава, че Чапрашикова не е имала право да иска връщането им.
Валя Ахчиева споменава репортажа на Дойче Веле "Как се краде имот в България?" за вихрещите се имотни измами у нас, цитира становището на Йосиф Герон и стига до логичния извод, че успехите на измамниците (сред които уж може да се окаже и Чапрашикова) се дължат не просто на схема за измама, а на "цял завод за далавера", построен върху пълната увереност на измамниците, че "никой, никой компетентен орган няма да стъпи в Държавния архив, за да чете. Да чете - истината!"
Вместо да четат документите от историята на спорния имот, магистратите 11 години разпитват свидетели - един каже едно, друг друго. Резултатът е sheer nonsense, както казват англичаните, даже не sheer, а направо utter nonsense. Пълна каша, по нашему.
Единствената слабост на предаването е, че Валя не показа документ за изплащането на обезщетението за отчуждените имоти на Чапрашикова, а без платежен документ нещата не са съвсем убедителни. Не стана ясно и дали Чапрашикова е получила копие от протокола за отчуждаване и кога го е получила. Действително, на протокола има подпис на съдия и срок от 14 дни за обжалване, което означава, че би трябвало да е бил връчен надлежно на Чапрашикова, но да не забравяме, че годините са били доста турбулентни (гонка на кулаци, Народен съд и т. под. извращения), така че не е изключено Чапрашикова наистина да не е виждала този протокол и да не е получавала никакви пари, т.е. да не лъже, че никога не е получавала никакво съобщение или обезщетение за отчужден неин имот в гр. Банкя.
И все пак, предаването като цяло - в двете му части - удря право в десетката. Особено ми хареса метафората "завод за далавера", построен върху пълната увереност на измамниците, че "никой, никой компетентен орган няма да стъпи в Държавния архив, за да чете. Да чете - истината!"
Ха-ха-ха! Не четат тия пусти магистрати, не четат!
Ето и една изповед на агент на ДС контактувал с реститутката
След като се завърнах за постоянно, разбрах че и Ани се е завърнала и е станала реститутка. Да ама не каква да е. Беше успяла да осъди Булгартабак да й платят наем за всичките тютюневи складове и помещения, за всичките тези години. Беше си възвърнала собствеността пръсната из цяла България и на стари години беше станала отново милионерка.
Ани се беше установила да живее в хотел България. Държеше една стая за постоянно, независимо дали е в страната или я няма. Чувахме се и се виждахме рядко. Нямахме обща приказка а пък и не я харесвах като личност. Беше пълна противоположност на брат си. Иван беше човек с широка душа, докато сестра му ... трудно се изтърпяше.
Един път ме помоли да се видиме същият ден в сладкарницата на хотела. Отидох. Съобщи ми за смъртта на брат си. Отишъл си за един ден. Беше непримирима, че приятелката му й се обадила едва след като го погребали. Помислих си, че кой каквото си е постлал, на такова ще легне.
Един път я поканихме с жена ми на гости в къщи. Да се запознае с жена ми, пък и да види как съм се уредил. Отидох да я взема от хотела. Закарах я в къщи. Показах й наоколо. Седнахме да обядваме. После я върнах. Не я знам какво си е мислила. Средата й беше няколко реститутки от нейното време, които съм засичал в сладкарницата без да им се обаждам обаче.
Друг един път сестра ми ни беше на гости и взе че й се обади. Пак среща. Пак в хотелската сладкарница. Пак фасони на обслужващото момиче. Пак ми стана кафа, но си мълча. Тогава Ани за първи път отвори дума за парите си. Допитваше се за съвет. Беше намислила да ги остави за старчески домове. Какво мислиме ние. Казах й, че парите са си нейни и каквото е решила да прави с тях си е лично нейна работа, НО ако парите бяха мои бих ги инвестирал в бъдещето на тази държава, не в миналото. Развих й теорията, която навремето бях развил и в този клуб. Да създаде тръст за подпомагане на талантливи български студенти, но да създаде тръстът в САЩ, не тук. Определянето кой е талантлив и кой не, да става от американски специалисти. Както и тръстът да ги издържа да следват в САЩ, не тук.
Нищо не каза. Сестра ми ме подкрепи. От Ани нито да, нито не.
Разотидохме се.
След време пак се обади. Имала проблем с едната става на тазобедрената кост. Бяха й предложили да я подменят с изкуствена. Знам ли нещо по въпроса. Знаех че стават сполучливи. Имах двама познати със сполучливи операции. Тя се колебаеше дали да си направи операцията тук или във Франция. Обади се да каже че има ден и час в болницата на МВР. С жена ми си направихме труда да купим цвете, да я видим при приемането. Докторът обаче имал друга работа и отложил денят и часът. Повече нищо не чухме. А пък и интересът от моя страна е близо до нулата. Все ми е тая.
Оня ден ръчнах в Интернет по друг повод и разбрах, че е решила да се оперира в Париж. Разбрах също, че миналата година е починала в Париж на 88 годишна възраст. Ако съдя по намереното в интернет, вслушала се е в съвета ми.
-----------------------------------------------------------------------------
1995 г. Тенев баир е върнат на Чапрашикова но на баира намира Али Баба и 40-те собственика - купили си парцели (от мафията ДС-ТОРА НОСТРА ) на "Тенев Баир", и общо само три налични фалшиви нотариални акта издадени от имотната мафия ДС-ТОРА НОСТРА.
Една година след като успява да заведе дела Ана Чапрашикова умира при странни обстоятелства.
Да същото се случило и на Дим Дуков, много плямпане, поръчка на ДС, и холокостиран в болницата им "Токуда"- пъпна херния - лекува се без операция, но му преплели червата, за да се мъчи, по законите на вавилонския Талмуд - еврейската хазарска мафия - ДС/КГБ/МОСАД -ТОРА НОСТРА.
-
http://clubs.dir.bg
Благодаря за цитирането на блога, който водя за имотната измама със земите на майка ми в Плевенско. Поздрави от Варна: Ренета Стоянова, http://softisbg.com/dannies_blog/
ОтговорИзтриване