В тази връзка United of B'nai B`rith (U.O.B.B) обяснява в юбилейния сборник по случай петдесетгодишното му съществуване в Германия:
,,Думата B'nai B`rith напомня за тържествения момент, когато нашите предци стоят в подножието на планината Хорев и слушат посланието: ,,Вие трябва да ми бъдете царство на духовници, свещен народ!" Според American Yeiwsh Yearbook орденът Бнай Брит... има дълга традиция на свързаност и подпомагане на синагогата." На 13 октомври 1843г. в кафене ,,Зинсхаймер", на тъмната ,,Есекс стрийт" в района на ,,Уолстрийт" в Ню Йорк, се събира група емигранти, за да основат специален орден. Всички мъже без изключение на немски евреи, между тях и един далечен роднина на Ротшилдови, Мортън Коен. Те имат цел да създадат ложа на елита. Следвайки примера на старата и утвърдена ложа на ,,Шотландския ритуал", не след дълго Орденът обхваща цялото земно кълбо. За да управлява по-лесно Орденът разделя света на 17 ,,района".
Основният модел на членството е подобен на останалите братства. В Бнай Брит се обединяват влиятелни медийни царе, банкери, политици, дипломати, издатели, вестникарски магнати, ,,капиталисти" милионери и профсъюзни водачи.
И тук, както в другите елитарни организации, е представен каймакът на обществото, с таз разлика, че в този орден се приемат само хора от еврейската вяра. В това отношение Бнай Брит се различава от други масонски обединения.
Уставът се състои от две основни части: конституцията и общовалидните закони. Съществуващата в Ню Йорк Конституционна Велика ложа е най-висшият съдебен състав на Ордена. Заедно с нея функционират и районните Велики ложи. Орденът има три степени и женски и младежки ложи
http://illuminatibg.blogspot.bg/2015/05/blog-post_7.html
За истинския характер в дейността на Бнай Брит може да се съди по това, че много отдели на организацията се наричат „Ложата на Маймонид”. Маймонид е един от най-одиозните юдейски лидери, наричан „орелът на синагогата”; той бил идеолог на юдейската „изключителност” и „избраност”, на установяването на световно господство и ликвидирането на непокорните неюдеи, преди всичко на християните. Моше бен Маймон, наречен още Мойсей Маймонид, известен в руската литература като Мойсей Египетски, живял през 12 век, е прочут еврейски философ и богослов – талмудист, равин, лекар и разностранен учен, пропагандатор на законите на Тората, духовен ръководител на религиозното еврейство.
„Бнай Брит” е една от най-известните еврейски обществени организации, с отдели в 40 страни. Тя е основана в Ню Йорк през 1843 г. от германски евреи; в началото се нарича с немското име „Бундесбрудер” („Братя на Съюза”); по-късно започва да се нарича „Бнай Брит” („Синове на Завета”). До 1850 г. нейните документи са написани на немски език. Емблемата на „Бнай Брит” е менората (свещник със седем свещи). 12 еврейски емигранти от Германия начело с Хенри Джонес не само основали, а по-скоро предали организацията за ръководство от международното масонство. Уставът и обредите на ордена в началото били написани на идиш, но след това били преведени на английски език за членовете на нисшите степени на посвещението. За висшите степени на ордена съществували секретни устав и обреди, написани на иврит, който е достъпен за разбиране от всичките равини, които формират тези висши степени. Броят на всичките степени за посвещение в „Бнай Брит” са 99, които отговарят на броя на степените в чисто еврейската масонска пирамида. За преминаването в 99-а степен на посвещение кандидатът трябва да има безупречни юдомасонски анкетни данни в продължение на 1500 години, висока степен на посвещение – 95, на баща или дядо, собствени безупречни юдомасонски данни, висока активност в ордена и принадлежност на всички прадеди към идеологическото коляно на левитите.
През 1920 г. „Бнай Брит” заявява, че ликвидира секретните устави и бряди и всичките видове тайна дейност, но тези декларации са типична дезинформация. Този таен орден има своя агентура, събира информация и провежда тайни операции във всичките ъгълчета в света.
През 1865 г. „Бнай Брит” започва да се занимава с усвояването на Палестина; през 1888 г. в Йерусалим е учредена първата ложа „Бнай Брит”. През 1894 г. орденът започва „усвояването” на арабските земи в Палестина.
Едно от най-опасните подразделения на „Бнай Брит”, което се занимава с шпионско-подривна работа във всичките страни по света, е Лигата на „Бнай Брит” по борбата са дифамацията, официално легализирана през 1913 г. в Чикаго. Основната задача на Лигата е да задушава антисемитизма в зародиша му.
Главният метод на Лигата е дискредитацията на неудобните в очите на колеги и съмишленици чрез различни начини, включително и с внасяне на вътрешни раздори в лагера на противниците. Най-ярък пример за успешни действия на Лигата в това направление са постоянните раздори сред арабите, в частност между палестинците, което особено ярко пролича по времето на Ливанската гражданска война. Агентурата на Лигата по правило действа от двете страни на барикадата, стараейки се да унищожи морално и физически най-силните, честни и предани на борбата с ционизма и масонството.
„Бнай Брит”, масонството и юдеизмът
В началото на ХХ век масоните престават да крият своя произход от юдеизма. Юдеят масон Густав Карнелис пише през 1902 г. в своето празнично послание до ордена „Бнай Брит”: „Идеите на свободните зидари са произлезли от юдеизма. Техният основател – великият цар Соломон, който предвиждайки силния развет на Израил, създал най-важната част от обредите, когато строил храма на Соломон. Думите и обозначенията в голямата си част са взети също от евреите...”
Масонският еврейски орден „Бнай Брит” след десет години обхваща много страни в света и се превръща в идеологическият авангард на свободните зидари, помагайки им да отстранят остатъците от християнските представи, които оставали все още на първите нива на масонското посвещение. В ордена на „Бнай Брит” е записано, че той ще се стреми към обединение на „всичките израилтяни чрез метода, който да отговаря най-добре на по-бързото и широко развитие на висшите интереси на юдейството...”
Към 1881 г. орденът обединява 40 хиляди членове в цял свят. Той издава своя вестник „Менора”, на два езика – английски и немски. В него се публикува легална информация за дейността на ложата. Но истинската дейност на „Бнай Брит” се пази в дълбока тайна – организирането на юдеите за тайна борба против християните, подкупи и шантажи срещу политически дейци от Християнския свят, заплахи и убийства на неудобни на юдейските управници политици, водене на нелегална антихристянска пропаганда (публикации на светотатствени произведения, които разлагат християнския морал).
На всеки пет години в Ню Йорк се провеждат общи конгреси на представителите на главните ложи на „Бнай Брит”. Малките ложи се обединяват и след като стигат до хиляда души, получават статута на „главна ложа”.
В Египет основателят на „Ложата на Маймонид” е известният еврейски емисар Сигизмунд Зимел, който през 1887 г. по пътя за Палестина посетил Кайро. Всеки член на ложата внасял за „делото на Маймонид” 2,5 франка на месец. През 1900 г. главното управление на „Бнай Брит” в Ню Йорк се обърнало към своите отдели и поискало да съберат от членовете си още по един франк за помощ на две еврейски училища в Йерусалим – на д-р Херцберг и „Алианса”, които подготвяли кадри за борбата на юдейското дело по програми, съставени на основата на учението на Маймонид.
Бащата на международното масонство А. Пайк в книгата си „Морал и Догма” признава, че масонството от шотландския ритуал произлиза от Ордена на тамплиерите, че масонските управници мамят своите по-долу стоящи братя; Пайк пише още: „Масонството е истински сфинкс, погребан от миналите векове...”
Към края на 19 век много масонски ордени напълно зачертават в догмите си понятието за Бог. През 1877 г. „Великият Изток на Франция” изключва от текста на клетвата си от всичките масонски документи позоваванията на Бога и дори на „Великия архитект на Вселената”, опасявайки се, че масоните от нисшите степени могат да видят в него Бога. През 1875 г. на масонския конгрес в Лозана се взема решението да се замени в масонската конституция думата „Бог” с израза „творчески принцип”. Изключват също положенията за безсмъртието на душата. Някои високопоставени масони дават извратени еретичнни представи за Христос и християнството. В документацията на масонските ложи се вижда връзката с идеологията на юдейската кабала. Пайк посочва, че „Люцифер е богът на светлината и богът на доброто, който се бори за човечеството срещу Адонай (Бога на християните), който е бог на тъмнината и злото”. Тук явно си личи поклонението към сатаната; голяма част от ритуалите на тайните масонски ложи са юдейски, включително и някои кървави ритуали, които протичат на фона на песнопения, със заключителните думи „Но Юда трябва да живее вечно, и Йерусалим беше и ще бъде, и аз не искам да оставя кръвта неотмъстена, и Господ трябва да обитава в Сион”. Преди Първата световна война броят на масоните в света стига до 2 милиона души, от тях 1,5 милиона са в САЩ. Най-голямата масонска държава след САЩ е Англия, с 222 хиляди масони, повечето от които са членове на Обединената английска Велика ложа. 38 хиляди френски масони членуват в ордена „Великият Изток на Франция”, една от най-престъпните и подривни организации на международното масонство. Неговите членове също изтриват от документите си понятията за Бога и безсмъртието на душата. През 1904 г. „Великият Изток” създава няколко филиални ложи в Русия. В началото на революцията през 1917 г. в Русия съществуват 28 ложи на „Великия Изток на Франция”, които си поставят задачата да унищожат руското самодържавие и православната църква. Опитите на масонските организации да убият руския цар, да унищожат монархията и православието в Русия не се прекратяват през целия 19 век – от убийството на Павел I и въстанието на декабристите до убийството на Александър II и многобройните покушения срещу Николай II.
Документите показват, че нихилистичното антируско движение „Народна воля” е инспирирано и в голяма степен финансирано от масонските ложи. Но всичко се организира в дълбока тайна. Създаденият през 1850 г. Интернационал почти открито започва да рашава задачите, поставени преди 100 години от илюминатите – „унищожаването на олтарите и троновете”. Масоните и Интернационалът са обединени от ненавистта им към християнството и Бога и откритото им поклонение към сатаната. През 1873 г. Интернационалът се разделя на две крила – колективистко начело с Маркс, и анархистично начело с Бакунин, но продължава да води подривна работа в европейските страни и най-вече в Русия. Анархистичното крило на Бакунин открито се покланя на сатаната, построено е на принципите на масонството.
През 1879 г. масоните организират покушението срещу Александър II; изпълнителят с помощта на масоните избягал във Франция, след това – в Лондон, където е приет в масонската ложа на „Филаделфите”.
Запазила се е преписка между двама високопоставени свободни зидари – Джузепе Гарибалди и Ф. Пиа, която показва прякото участие на международното масонство в подривната дейност в Русия и неговите връзки с илюминатската програма за масови убийства на представители на християнската власт и духовенството.
Н. Уебстер в книгата си „Световната революция” проследява неразривната връзка на масонските и революционните организации, убедително показва корените на революционната дейност в програмата за разрушаването на „олтарите и троновете” на Ордена на илюминатите. Съвършено очевидна и документално е потвърдена пряката връзка между илюминати, мартинисти и френски масони, от една страна, и Тугенбунда („Съюз на доблестта”, общество, основано в Кьонигсберг, Прусия, съществувало от 1808 до 1810 г.) , карбонариите (членове на италианско строго законспирирано общество от 1807 до 1832 г.) и руските декабристи масони – от друга. От гърмящата смес от илюминати, френското и германското масонство възникват антихристиянските социалистически, анархистични и заговорнически организации.
Декабризмът е рожба на илюминатите, Тугенбундът и карбонариите десетилетие след позорната си гибел раждат кървавато нихилистично движение „Народна воля”, а те на свой ред – не по-малко престъпното движение на социалреволюционерите и социалдемократите, които заляха Русия с кръвта на милиони православни хора.
„Бнай Брит” е една от най-известните еврейски обществени организации, с отдели в 40 страни. Тя е основана в Ню Йорк през 1843 г. от германски евреи; в началото се нарича с немското име „Бундесбрудер” („Братя на Съюза”); по-късно започва да се нарича „Бнай Брит” („Синове на Завета”). До 1850 г. нейните документи са написани на немски език. Емблемата на „Бнай Брит” е менората (свещник със седем свещи). 12 еврейски емигранти от Германия начело с Хенри Джонес не само основали, а по-скоро предали организацията за ръководство от международното масонство. Уставът и обредите на ордена в началото били написани на идиш, но след това били преведени на английски език за членовете на нисшите степени на посвещението. За висшите степени на ордена съществували секретни устав и обреди, написани на иврит, който е достъпен за разбиране от всичките равини, които формират тези висши степени. Броят на всичките степени за посвещение в „Бнай Брит” са 99, които отговарят на броя на степените в чисто еврейската масонска пирамида. За преминаването в 99-а степен на посвещение кандидатът трябва да има безупречни юдомасонски анкетни данни в продължение на 1500 години, висока степен на посвещение – 95, на баща или дядо, собствени безупречни юдомасонски данни, висока активност в ордена и принадлежност на всички прадеди към идеологическото коляно на левитите.
През 1920 г. „Бнай Брит” заявява, че ликвидира секретните устави и бряди и всичките видове тайна дейност, но тези декларации са типична дезинформация. Този таен орден има своя агентура, събира информация и провежда тайни операции във всичките ъгълчета в света.
През 1865 г. „Бнай Брит” започва да се занимава с усвояването на Палестина; през 1888 г. в Йерусалим е учредена първата ложа „Бнай Брит”. През 1894 г. орденът започва „усвояването” на арабските земи в Палестина.
Едно от най-опасните подразделения на „Бнай Брит”, което се занимава с шпионско-подривна работа във всичките страни по света, е Лигата на „Бнай Брит” по борбата са дифамацията, официално легализирана през 1913 г. в Чикаго. Основната задача на Лигата е да задушава антисемитизма в зародиша му.
Главният метод на Лигата е дискредитацията на неудобните в очите на колеги и съмишленици чрез различни начини, включително и с внасяне на вътрешни раздори в лагера на противниците. Най-ярък пример за успешни действия на Лигата в това направление са постоянните раздори сред арабите, в частност между палестинците, което особено ярко пролича по времето на Ливанската гражданска война. Агентурата на Лигата по правило действа от двете страни на барикадата, стараейки се да унищожи морално и физически най-силните, честни и предани на борбата с ционизма и масонството.
„Бнай Брит”, масонството и юдеизмът
В началото на ХХ век масоните престават да крият своя произход от юдеизма. Юдеят масон Густав Карнелис пише през 1902 г. в своето празнично послание до ордена „Бнай Брит”: „Идеите на свободните зидари са произлезли от юдеизма. Техният основател – великият цар Соломон, който предвиждайки силния развет на Израил, създал най-важната част от обредите, когато строил храма на Соломон. Думите и обозначенията в голямата си част са взети също от евреите...”
Масонският еврейски орден „Бнай Брит” след десет години обхваща много страни в света и се превръща в идеологическият авангард на свободните зидари, помагайки им да отстранят остатъците от християнските представи, които оставали все още на първите нива на масонското посвещение. В ордена на „Бнай Брит” е записано, че той ще се стреми към обединение на „всичките израилтяни чрез метода, който да отговаря най-добре на по-бързото и широко развитие на висшите интереси на юдейството...”
Към 1881 г. орденът обединява 40 хиляди членове в цял свят. Той издава своя вестник „Менора”, на два езика – английски и немски. В него се публикува легална информация за дейността на ложата. Но истинската дейност на „Бнай Брит” се пази в дълбока тайна – организирането на юдеите за тайна борба против християните, подкупи и шантажи срещу политически дейци от Християнския свят, заплахи и убийства на неудобни на юдейските управници политици, водене на нелегална антихристянска пропаганда (публикации на светотатствени произведения, които разлагат християнския морал).
На всеки пет години в Ню Йорк се провеждат общи конгреси на представителите на главните ложи на „Бнай Брит”. Малките ложи се обединяват и след като стигат до хиляда души, получават статута на „главна ложа”.
В Египет основателят на „Ложата на Маймонид” е известният еврейски емисар Сигизмунд Зимел, който през 1887 г. по пътя за Палестина посетил Кайро. Всеки член на ложата внасял за „делото на Маймонид” 2,5 франка на месец. През 1900 г. главното управление на „Бнай Брит” в Ню Йорк се обърнало към своите отдели и поискало да съберат от членовете си още по един франк за помощ на две еврейски училища в Йерусалим – на д-р Херцберг и „Алианса”, които подготвяли кадри за борбата на юдейското дело по програми, съставени на основата на учението на Маймонид.
Бащата на международното масонство А. Пайк в книгата си „Морал и Догма” признава, че масонството от шотландския ритуал произлиза от Ордена на тамплиерите, че масонските управници мамят своите по-долу стоящи братя; Пайк пише още: „Масонството е истински сфинкс, погребан от миналите векове...”
Към края на 19 век много масонски ордени напълно зачертават в догмите си понятието за Бог. През 1877 г. „Великият Изток на Франция” изключва от текста на клетвата си от всичките масонски документи позоваванията на Бога и дори на „Великия архитект на Вселената”, опасявайки се, че масоните от нисшите степени могат да видят в него Бога. През 1875 г. на масонския конгрес в Лозана се взема решението да се замени в масонската конституция думата „Бог” с израза „творчески принцип”. Изключват също положенията за безсмъртието на душата. Някои високопоставени масони дават извратени еретичнни представи за Христос и християнството. В документацията на масонските ложи се вижда връзката с идеологията на юдейската кабала. Пайк посочва, че „Люцифер е богът на светлината и богът на доброто, който се бори за човечеството срещу Адонай (Бога на християните), който е бог на тъмнината и злото”. Тук явно си личи поклонението към сатаната; голяма част от ритуалите на тайните масонски ложи са юдейски, включително и някои кървави ритуали, които протичат на фона на песнопения, със заключителните думи „Но Юда трябва да живее вечно, и Йерусалим беше и ще бъде, и аз не искам да оставя кръвта неотмъстена, и Господ трябва да обитава в Сион”. Преди Първата световна война броят на масоните в света стига до 2 милиона души, от тях 1,5 милиона са в САЩ. Най-голямата масонска държава след САЩ е Англия, с 222 хиляди масони, повечето от които са членове на Обединената английска Велика ложа. 38 хиляди френски масони членуват в ордена „Великият Изток на Франция”, една от най-престъпните и подривни организации на международното масонство. Неговите членове също изтриват от документите си понятията за Бога и безсмъртието на душата. През 1904 г. „Великият Изток” създава няколко филиални ложи в Русия. В началото на революцията през 1917 г. в Русия съществуват 28 ложи на „Великия Изток на Франция”, които си поставят задачата да унищожат руското самодържавие и православната църква. Опитите на масонските организации да убият руския цар, да унищожат монархията и православието в Русия не се прекратяват през целия 19 век – от убийството на Павел I и въстанието на декабристите до убийството на Александър II и многобройните покушения срещу Николай II.
Документите показват, че нихилистичното антируско движение „Народна воля” е инспирирано и в голяма степен финансирано от масонските ложи. Но всичко се организира в дълбока тайна. Създаденият през 1850 г. Интернационал почти открито започва да рашава задачите, поставени преди 100 години от илюминатите – „унищожаването на олтарите и троновете”. Масоните и Интернационалът са обединени от ненавистта им към християнството и Бога и откритото им поклонение към сатаната. През 1873 г. Интернационалът се разделя на две крила – колективистко начело с Маркс, и анархистично начело с Бакунин, но продължава да води подривна работа в европейските страни и най-вече в Русия. Анархистичното крило на Бакунин открито се покланя на сатаната, построено е на принципите на масонството.
През 1879 г. масоните организират покушението срещу Александър II; изпълнителят с помощта на масоните избягал във Франция, след това – в Лондон, където е приет в масонската ложа на „Филаделфите”.
Запазила се е преписка между двама високопоставени свободни зидари – Джузепе Гарибалди и Ф. Пиа, която показва прякото участие на международното масонство в подривната дейност в Русия и неговите връзки с илюминатската програма за масови убийства на представители на християнската власт и духовенството.
Н. Уебстер в книгата си „Световната революция” проследява неразривната връзка на масонските и революционните организации, убедително показва корените на революционната дейност в програмата за разрушаването на „олтарите и троновете” на Ордена на илюминатите. Съвършено очевидна и документално е потвърдена пряката връзка между илюминати, мартинисти и френски масони, от една страна, и Тугенбунда („Съюз на доблестта”, общество, основано в Кьонигсберг, Прусия, съществувало от 1808 до 1810 г.) , карбонариите (членове на италианско строго законспирирано общество от 1807 до 1832 г.) и руските декабристи масони – от друга. От гърмящата смес от илюминати, френското и германското масонство възникват антихристиянските социалистически, анархистични и заговорнически организации.
Декабризмът е рожба на илюминатите, Тугенбундът и карбонариите десетилетие след позорната си гибел раждат кървавато нихилистично движение „Народна воля”, а те на свой ред – не по-малко престъпното движение на социалреволюционерите и социалдемократите, които заляха Русия с кръвта на милиони православни хора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар