EККИРАЛА КРИШНАМАЧАРИЯ - ДУХОВНА АСТРОЛОГИЯ

Част I 

Раздел I 

1. Образуване на слънчевите системи 

Слънцето на нашата система е едно от милионите подобни слънца, образуващи семето на този плод, който наричаме наша пространстве- на сфера. В течение на времето, определено за тази пространствена сфера, слънцата възникват от пространството чрез верижен процес (еволюция в космически мащаби), изживяват своите фази и отново се потапят в същите дълбини на космоса чрез процеса на дезинтеграция, дисперсия и разпадане на “слънчеви спори”. Тези спори слънчева прах, станали невидими, живеят в пространството като обособености, до- като отново не дойде ред да послужат за друга слънчева сфера. В хода но своята еволюция всяко слънце изпуска свои собствени лъчи, които са плановете на неговото съзнание и които постепенно се материализират в обектните планетни тела. Тези планети живеят определено време като мисли, емоции и действия на слънцето и се връ- щат или в слънцето, или отстъпват на заден план, давайки място на нова редица планети, в неравни и прогресиращи периоди от време. Всяка планетна сфера ще бъде заменена от по-добра сфера от съ- щия вид чрез обогатяване опита на личността на слънцето. Всяка пла- нета на всеки стадий действа като център за съществуващите върху нея животи. Още повече, всяка планета притежава всички планетар- ни принципи в своите атоми, макар един принцип на тази планета да действа като основен, или математически индекс. Същото е валидно и за слънцето на нашата слънчева система. То заема своето място в група от дванадесет слънчеви системи, въртящи се около друго, по-го- лямо слънце, от което всички те получават своята светлина (не като отражение, а като индукция, точно както ученика от своя гуру). По подобен начин чрез индукция на волята слънцето на нашата слънчева система взима своята светлина от по-голямо слънце. Тя се приема как- то от нашата Земя, така и от другите планети. Висшите степени на светлинните вибрации, получавани от Слънцето, се понижават до не- говата личностна вибрация и придобиват природата на нашето Слънце, преди да ги приемем. Едва тогава тази светлина в съответната степен се възприема от различните планети. Всяка от тях реагира и я отразява по различен начин. Земята също има своя реакция на тази слънчева светлина. Всеки план на материята на нашата Земя поглъща тези лъчи, които съответстват на този план и на честотата на него- вите трептения. Всеки човек получава тези лъчи на своя собствен план на съзнание и остава сляп за останалите. Никой не може да разбере този велик план във всичките му подроб- ности единствено със силата на интелекта, тъй като интелектът е инструмент на личността. Той може да служи само на ограничения план на предметността. Личността е такова ниво на съзнание, кое- то може да се изучи само чрез предметността. Този, който се държи здраво за предметността, никога няма да разбере този план, макар да се намира точно под него. Когато обаче той пожертва личността на олтара на висшия план и неговите действия отстъпят място на Него- вите действия, когато неговите симпатии, антипатии, гледни точки и мотиви отстъпят на Неговия план, когато неговата воля стане Не- гова воля, тогава съзнанието му ще се потопи в това съзнание, което наричаме съзнанието на душата. Тогава той ще види и осъзнае в себе си всички планети, слънчеви системи и космическия план. Неговото раз- биране ще е експанзията на обектната му същност в субектността, и затова този процес не е нито познание, нито разбиране, а виждане. Тази трансформация от тъмнината на обектното съществуване към светлината на субектния опит може да бъде постигната само чрез индивидуален процес, чийто времеви график и програма са заложени в планетарните и космическите процеси. Планът на планетите и еле- ментите трябва да се имитира, и тази имитация се нарича драма, или Яджна. Първата стъпка към това е служенето, необусловено от мотив. Така всеки клон на мъдростта става истинен за индивидуалността. Без това всеки предмет остава само теория, независимо от неговото старателно изучаване, детайлно разбиране и изтънчени разсъждения. Както се трудят Слънцето, Луната, въздухът, огънят и годишните времена, така и човек, без всякакъв личен мотив, трябва да играе сво- ята роля служейки на творението. Само на такъв човек, намиращ се на нивото на душата, се открива слънчевата и космическата мъдрост. Дори напълно получил я, той не може да я предаде на другите, тъй като ограничеността на езика за- печатва неговите уста, и по този начин опазва обета за секретност. Тя може да се изрази чрез него под формата на литература, която обаче също ще привлече единствено онези, които са постигнали годност чрез служене и добродетелност, а не чрез интелект. Ето защо астро- логията не е самодостатъчен предмет и точна наука за тези, които се ограничават само до изчисления на планети, оценка на склонности и компенсация на реакции. Не трябва да се забравя, че астрологията е само един от шестте ключа на мъдростта, всеки от които е седем-ас- пектен. Този ключ е скрит в Закона за съответствието и аналогията между природата и човека. Миниатюрният атом намира своя увели- чен образ в слънчевата система, а огромната книга на историята на слънчевата система накратко е изложена в атома. Между тях стои човекът, за да проектира себе си на тези два екрана и да прочете своята история чрез своето ембрионално развитие. Аналогията между протогенезата и филогенезата му позволява да чете своята история от първия микроб до човешкото същество в десет подразделения на божествената година. Тази история се чете чрез проекция на неговата визия върху събитията през десетте /лунни – б.пр./ месеца на неговото ембрионално развитие.

2. Общ поглед върху предмета

Обект на духовната астрология е духовната еволюция на човека. За нейното изучаване трябва да се състави определена представа за духовния ред във Вселената и Слънчевата система. Взаимовръзката между Вселената и индивидуалността е само въпрос на съответствие, както отбелязахме по-рано. Индивидът става самосъзнателен чрез оп- ределени стъпки, които са естествени. Първо, индивидуалността за- почва да се отличава от другите същества, и тази индивидуализация му позволява да живее в свят, малко по-висш от този на животните. От това индивидуализирано съзнание човек се открива към съзнанието на личността, което се постига чрез опита на сетивата и усещанията. През целия този етап той живее под нивото на слънчевия сплит. Хране- нето и защита на формата са неговите основни мотиви за действие. През периода на личностното ниво неговият ментален проводник се стимулира от желанието и опита. На този стадий неговото съзнание вече се намира между слънчевия сплит и гърловия център, преминавай- ки през сърдечния център. През този период неговите мисли и емоции са смесени. Той се самоизразява посредством опита на менталните и емоционалните взаимоотношения с другите. На следващия стадий неговият интелект се очиства. Неговите мисли се освобождават от мотиви, а емоциите се очистват до любов. На този стадий емоциите постепенно губят контрол над него, а неговото съзнание се завладя- ва от висшите центрове. Центърът на съзнанието се премества от нивото на личността на нивото на душата. По време на този процес се случват малките посвещения. Съзнанието му започва да овладява гърловия и аджна- центрове. Отношенията му с другите са вече само на групово ниво, тъй като вече няма лични мотиви. Той се учи да живее в единство с Висшата душа на великите интелигенции, работещи на тази Земя. На следващия стадий еволюцията протича от душата към духа, т.е. от единичната душа към родителската душа на тази слън- чева система, и още по-високо. Духовната астрология директно осве- тява тези етапи на разкритие. По отношение на гореспоменатите етапи, са налице следните моменти: 1. Когато човек живее на индивидуално ниво, във всяко негово ражда- не дванадесетте дома на неговия хороскоп оказват влияние върху дванадесетте аспекта на неговия индивидуален живот. Цялата видима пространствена сфера около него получава символично на- чало в неговия асцендент и преминава знаците на зодиака през дванадесетте дома. 2. Когато индивидуумът се разкрие до личностно ниво, домовете по- степенно престават да съществуват за него. Само планетите и дванадесетте знака го подтикват към работа в света. Овен действа като първи дом, Телец – като втори и т.н. На този стадий се случва и друга интересна промяна. Позицията на луната при неговото раждане работи като негов асцендент, и от тази точка се излъчва определено влияние (само на менталния и астралния планове), което дели зодиака на дванадесет дома на неговата лич- ност. Ако вземем Луната за асцендент и построим дванадесет дома, ще се получи хороскоп за менталните и астралните влияния. Слънцето в този хороскоп ще действа като още един асцендент (за обектната и светската сфера), и от Слънцето ще се получи още един набор домове, влияещи на неговата професионална и со- циална сфера. 3. На третия стадий на своето разкритие неговият натален асцендент отново придобива власт над неговото съзнание, но този път той не определя физическото съществуване, а отбелязва плана на неговата душа. На нивото на душата осезателно ще му влияят знакът и градусът на неговия асцендент. Това е така, защото на- талният асцендент не е нищо друго, освен позицията на Луната по време на оплождането. Кама-та и санкалпата на родителите, посредством техния ум (Луна), му дават този знак и градус. Резул- татът се появява в неговото физическо тяло като негов асцендент. Но на този стадий от еволюцията неговото истинско тяло, или проводник на проявлението, е неговата душа, а не физическото тяло. Затова на този стадий душата се подлага на влиянието на неговата лагна. Има и още един интересен момент, който трябва да се отбележи. Ходът на неговата душа не следва планетарния път през зодиакалните знаци. Той следва пътя на висшето слънце, или равноденствието. И поради това за правилното разбиране на неговия по-нататъшен път, асцендентът следва да се прогресира назад. Т.е., пътят върви от Овен през Риби и т.н. Неговият ас- цендент сключва аспекти с другите планети по ред, обратен на предишната посока, което ще бъде обяснено по-нататък. 4. На четвъртия стадий асцендентът, Луната и Слънцето образуват три центъра на действие. Планетарните принципи като ангели во- дят живота на човека, а не планетите. Има три главни центъра, чрез които космическата енергия контактува с него. На космиче- ския план има три велики сили, които са отвъд пределите на пла- нетарното ниво. Това са слънчевият, лунният и земният принципи. Тези принципи са причини за създаването на планетите във вся- ка слънчева система. Всяка планета и всеки неин атом съдържат в себе си тези принципи. По-подробно те ще бъдат обяснени в следващата глава. В хороскопа на ученика, достигнал четвъртия стадий, наталното Слънце действа като слънчев принцип, Луната – като лунен, а асцендентът – като земен. Той придобива господ- ство над тези принципи и твори чрез тях в съгласие с космическия план. Той достига степен на сътрудничество с висшите съще- ства. Едва на този стадий откликват аспектите на планетите, сключващи се при прогресията на неговия ретрограден хороскоп. Слънцето и Луната го стимулират само по време на новолуние, пълнолуние и половинките фази. Асцендентът му влияе само при преминаването през четирите кардинални точки на деня (изток, зенит, запад, надир) Тези четири стадия формират основното съдържание на духовната астрология. Тяхното обосновано обяснение, доколкото е възможно на този етап, е дадено в тази книга.

EККИРАЛА КРИШНАМАЧАРИЯ ДУХОВНА АСТРОЛОГИЯ