Превъплъщенията на бога Слънце

                                                                    CIMRM 822-823

>  МАДАРСКИЯТ КОННИК /Опит за възкресение/ - ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ

> Тракийският херос, Сабазий, Митра. Иконография. 




                                 

Първата стела (CIMRM 822-823) е от митреума от Walbrook Mithraeum, London, Britain. Втората е от България, Археологически музей, Варна. Композициите са идентични и повтарят един и същ мотив – тържеството на Дионис. Изображенията са вероятно от едно и също ателие.

На пръв поглед е непривично присъствието на Дионис в митреум. Но в светлината на казаното – митреумите, храмове на слънцето, фактът има логично обяснение. Стелата от Модена е определяна като изображение на божеството Фанес. Така е, ако смятаме символа „раждане от яйце” като запазена марка за един бог, което очевидно не е така, а означава и начало на отброяване на времето, което не може да бъде монопол. Тематично подобни скулптури са намирани предимно в митреуми и вероятно и тя също е от митреум. Тази стела е преход към т.нар. скулптури на леонтоцефали – човешко тяло с лъвска глава от различни митреуми. Стелата обаче е изпълнена със символиката Дионис–Сабазий. От главата на бога излизат лъчи, на раменете е луната. Тук са и змията, козелът, лъвът, бикът – времевите символи на Дионис и Сабазий. Очевидно става въпрос за годишен цикъл (смисълът на зодиите около изображението), за цикличния бог слънце и символите на неговото развитие от раждането до смъртта.

                   

                         

                                       CIMRM 695-696

                                        Стелата от Модена

Богът е изобразен във възраст под знака на овена, времето на честване на Големите Дионисии. Вероятно става въпрос за един обобщен образ, на релефа е красивият Дионис, но неговите стъпала в огъня на времето са вече копита (Плутарх – „Ела при нас с биче копито“50). Може да се каже, че стелата представя определен момент от годишния цикъл, изразен чрез символите, описващи и Загрей, Дионис, Сабазий. На жезъла на Дионис липсва шишарката, но тя липсва и на жезъла на Сабазий, което още веднъж подчертава прехода Дионис – Сабазий. Символът – змия увит около Дионис и около Духа на живота (Дървото) от Тракийския конник е не само символ на душата на бога, но тя е и защитник, пазител, херос, херувим51 на тялото. Бих разглеждал следващите изображения като следващ момент, късна времева проекция на образа на Дионис от стелата от Модена, тяхно развитие и продължение.

                  

http://www.tertullian.org/rpearse/mithras/display.php?page=cimrm545

Времето е безмилостно, то има и своята много жестока страна. Старостта изкривява чертите на Дионис, той става жестокият бог, заключил в подземието своя наследник. Поради тази причина богът е изобразяван с жестоки черти и често в ръцете си държи ключ. Образът е илюстрация, човешко подобие на „другия Сабазий“, „късния Сабазий“... който трябва да бъде убит. За какъв наследник става въпрос? Изображенията на майката от пещерата, където тя е обвързана с въжета, поясняват изложената по долу теза.

           

Ето един пръстен на който е изобразена Кибела или една Сибила

„Окованата” майка от скулптурите „ръце на Сабазий”

Майката с младенеца в пещерата от релефа на Сабазий – Ампуриас; Митра релеф, Майката в пещерата, която ще роди. Вероятно приказката, излята от камък и бронз може да се разкаже с думи и като народен фолклор би звучала например така: „Великият дух, Богът, одухотвори Земята и Небето, но беше тъмнина. Тогава „съюзът между Земята и Небето роди Загрей, рогатата рожба“, Слънцето, Загрей. Титаните разкъсаха детето Загрей, но Небето го възкреси и се роди Дионис, когото времето постепенно превърна в Сабазий. Сабазий растеше богат и щедър, но в края на дните си отслабна, времето го превърна в стар, изморен старец и студ скова Земята. Сабазий се затвори в пещерата, там беше и Майката, очакваща своята рожба – новото слънце. Сабазий знаеше – когато то се роди, той ще умре. Сабазий завърза майката с дебели въжета. Тогава Бог се разгневи и роди Непобедимия. Юнакът уби Сабазий в пещерата и освободи майката. Така тази история се повтаряше отново и отново всяка година, от незапомнени времена досега“. Разбира се, това представяне не е лишено от наивитет и посредственост, но не е лишено и от присъствие на истина. На много от „ръцете на Сабазий“ раждащата майка е „окована“, завързана и очаква спасителя. До нея е гарванът, който ще разнесе вестта за раждането на новото слънце. Митра от Персия беше гарант на договорите споразуменията и справедливостта . Сабазий наруши догора и беше убит. От Митра. И все пак до ножа на Митра остава надписа: „Слава, поклон на Сабазий”. Рим, Митра, Сабазий Според историците началото на развитие на т.нар. Римски митраизъм в Европа с известната митра-иконография започва в края на първи век, като с особена сила той се проявява във втори век, до известна степен – в трети век. Това съвпада и с времето на император Аврелиан (270–275) г., който решава да засили позициите на римския СОЛ, важно божество в Римския пантеон. Аврелиан построява голям храм на слънцето Сол на Марсово поле. Богът Марс е римски бог на войната и е вторият по важност римски бог след Юпитер. Първоначално е бог на плодородието, реколтата, добитъка и границите, както и закрилник на добитъка, полетата, границите и фермерите. (Впрочем така е започнал и персийският Митра, бог на полетата, добитъка, границите и договорите). По време на разширението на Римската империя Марс се свързва с битките и се превръща в бог, равностоен на бог Арес от 52 тракийската митология . Установява се традиция за честване на римския Сол в този държавен култ на всеки четири години на рождението на бога, 25 декември. Създадена била и колегия от понтифици на слънцето, излъчени от сенаторските среди. Замисълът на Аврелиан бил да създаде единна монотеистична религия, която да обедини народите на империята (идеята на Антиох) под знака на Непобедимото слънце, вероятно поради факта, че слънцето де факто е било религия на много римски народи и е почитано от тях, макар и по различен начин.

                 

Представата на Аврелиан за Непобедимия бог слънце, самият той нарича себе си бог (слънце) 

http://www.chitatel.net/

Слънцето било изобразявано на монети с надпис „Повелител на Римска империя“ (SOL DOMINVS IMPERI ROMANI). Култът бил официален за легионерите и върху техните щандарти е изобразявано слънцето. Така че, ако той не е бил военен култ, Аврелиан го тласка в тази посока. Вероятно по пътя, очертан от отношението, изградено към Митра – богът в римските легиони.

                 Щитове на римски легиони с изображения на слънце 

http://www.primaryhomeworkhelp.co.uk/romans/shield.html

                     

                             

Какъв е бил характерът на новата имперска религия на Аврелиан става ясно дори само от показаната монета – римският бог Сол е войн, в краката му са покорените народи. Не е случаен и фактът, че император Аврелий издига пантеон на бога слънце на Марсово поле, полето на бога на войната. Би могло да се каже с голяма доза достоверност, че по отношение на Митра е създаден един военен култ, култ на легионите, в който убиецът на бика е войнът, непобедимият бог Митра. Така че при Аврелиан войнът за пример е вече не само Митра, но и неговият адепт Сол. Вероятно по товя време Сол става богът на Митра – DEO SOL INVICTO MITНRАЕ, започва преусвояване на старите паметници. На релефа от вила Боргезе под Митра е добавен графит DEO SOL INVICTO MITRHE. Допълнително е добавен и надписът върху бика на скулптурата от Алба Юлия, музей Сибиу Румъния – D.S.I.M. – DEO SOL INVICTO MITНRАЕ.

                                                                      CIMRM 1935

Надписът DEO SOLI INVICTO MITHRAE буквално преведен означава „непобедимият бог слънце на Митра“ . MITHRAE - родителен падеж ед. ч., означаващ притежание – окончание ае (Митрае). Инфинитива е МИТРА – изписан на пиедестал на Митра CIMRM 1942. Ето и самото изписване на името Митра в надписите според CIMRM (както се вижда, те не са много): 

CIMRM 76 Mithrae CIMRM 360 Mitrhe CIMRM 416 Mitrhe CIMRM 436 Mithrae CIMRM 660 Mitrhae CIMRM 841 Mytrae CIMRM 848 Mithrae CIMRM 1242 Mitrae 

Как да се разбира това „притежание“ или „присвояване“ – „на Митра”. Като покровителство? Наистина Митра убива бика и „освобождава новото слънце“, но повод ли е това да бъде наречен Митрин? Или това е начин на възвисяване чрез доближаване до идола войн, равностойно на „Марсов”, „на бога на войната Марс?” Или е просто възглас от церемониите по убийството на Бика – НЕПОБЕДИМОТО СЛЪНЦЕ - НА НЕПОБЕДИМИЯ МИТРА. И церемонията започвала. Което е по вероятно.

Няма директен надпис, който да указва, че Митра е „бог слънце”. На болшинството релефи липсват надписи, само няколко са релефите, на които е изписано името на Митра основно във варианта: DEO SOLI INVICTO MITHRAE или SOLI INVICTO DEO.

                

                                                                      CIMRM 546

Тук надписът SOLI INVICTO DEO е ясен, релефът е посветен на Сол, римския бог слънце. Надписът на релефа от България (НАИМ, стр 43) DEO SAMCTO INVICTO означава „светият, непобедим бог”.

                       

                                                                           CIMRM 435

На релефа е изписан стандартният надпис DEO SOLI INVICTO MITHRAE От някои изявления на историци се вижда, че са известни многобройни паметници на Митра, но паметниците на Сабазий в Рим са малко. Причината е във факта, че от няколкото надписа с името Митра историците изградиха т.нар. митраизъм, не виждайки зад тях Сабазий. А тойе назоваван – със името СОЛ. Но не само историците преекспонираха ролята на Митра пред бога Слънце, създавайки понятието митраизъм, това направиха и командирите на римските легиони, които може би създадоха от ритуалния Митра непобедимия Митра. Богът войн не може да бъде роден от дърво – и Митра се ражда от скала.

                

В КАЛИ ЮГА С ПРАЗНИКА НА СВЕТИ ГЕОРГИ СЕ ПОКЛАНЯТЕ НЕ НА ИНДРА, МИТРА ИЛИ ВАРУНА А ТОЧНО НА ТЕХНИЯ АНТАГОНИСТ