Мегалитът „Братята” - първичият хълм/могила, издигнал се над първичните води, и на който сяда самия Атум

Спецификите на мегалитът „Братята” , които виждаме в начинът му на изграждане (изправени два скални къса върху скала за основа, без трети свързващ скален компонент), ориентацията по посоките на света (изток-югоизток) ни дават възможността да направим две важни предположения, относно неговото предназначение. Първото от тях е , че двата скални къса имат реални астрономически функции, свързани със слънцестоенията и равноденствията на Слънцето, движението на Луната, изгревът и залезът на редица съзвездия (например Орион); второто от тях е, че те представляват архетипният първообраз на двойката храмови колони и пилони (или са последование на най-древната мегалитна традиция на създаване на такива обекти), с които са фланкирани вратите на всички храмове през древността. Предполагаемите астрономически и храмови функции на двата мегалита при с.Рахманлий, са взаимосвързани и тази взаимосвързаност се основава на сведенията за астрономическата функция, която имат двойката колони на различни храмове в древността (Балканите, Мала Азия, Египет, Шумер, Асирия, Юдея и т.н.). Храмовата им функция е свързана с идеята за Божественото Присъствие, а астрономическата го свидетелства и изразява, свързвайки Божеството (или божествата) с определен небесен обект или звездна област от Небето. Това, което трябва да отбележим за архетипната стойност на тези предполагаемо първи храмови колони от скални късове е, че те маркират вратата на храм, който не е материално овеществен и геометрично изразен. Но, че става въпрос, именно за такъв ни говори единственият полуовален градеж от камъни без спойка под самите тях, който образува една своеобразна, самостойна култова тераса (оттук и Попова турла*). Така се оформя и първичното свещеното пространство на храма. Чак по-късно в най-старият археологически пласт на Гьобекли тепе, ще видим тези два скални къса оформени като две централни Т-образни колони, включени в центъра на структурата на самият храмовият градеж. (http://bradva.bg/sites/default/files/ngm-gobekli-tepe-artwork_480x360.jpg ). Именно поради това допускаме, че двата мегалита при с. Рахманлий са архетипният образ на храмовите колони и пилони, и като прибавим първичната култова тераса под тях имаме вече и първичната идейна матрица на самият храм. Структурата на този храм, макар само маркирана, без да е цялостно визуално онагледена, внушава идеята за Вездесъщността и Всеприсъствието на Божественото, за Света като Негово тяло и Негов храм. Кое е обаче това Божествено, което изразяват двата изправени скални къса, именувани поместному „Братята”, „Изправените камъни” и „Попова турла”? Храмовете с две колони в световните култури са били посвещавани както на два бога, така и на един единствен такъв, а в трети случаи са осмисляли царят-жрец като самото Божествено Присъствие. Това осмисляне на Божието Присъствие чрез двойката храмови колони (стълбове) е съпроводено и свързано с реални астрономически обекти (които боговете или богът обитават, откъдето идват или с които се асоциират). На Балканите, в Спарта, тези две колони са символ на Близнаците Диоскури, Божествените Конници – Кастор и Полидевк, символизирани с две колони**, свързани помежду си с две греди, за да подчертаят тяхната двойнственост и близначество (т. нар. Dokana/δόκανα - две отвесни парчета дърво, свързани с две напречни греди) . В случаят при „Братята” ролята на единият трегер играе самата скална основа на мегалитите, която идва да подчертае еднодневното пребиваване на Божествените Близнаци в подземното царство (Полидевк при Кастор), а ролята на втори трегер играе Небето, за да подчертае еднодневното им пребиване в Небето (Кастор при Полидевк), една идея, каквато виждаме в Египет за пребиваването на Слънцето в Дуат като Атум и след туй неговото възлизане към хоризонта и изгрев над хоризонта като Ра***. Може би, заради това Диоскурите са идентични с двата ведически бога Ашвините – божествените близнаци конници в Ригведа (синове на Сарания и Сура), които символизират слънчевото сияние (зарево) на изгрев и залез и преди зората теглят в златна колесница Слънцето. Те се представят като хора с глави на коне. Този пример за двойката храмови колони като символизиращи два бога Ашвините и Диоскурите обяснява, защо едно от имената на тези два мегалита е именно „Братята”.
Подобен символизъм на два Бога чрез храмовите кули е отбелязан в надпис на асирийският цар Тиглатпаласар I (1115-1077 г. пр. хр.)4* Имаме го дори в двойката централни стълбове от Гьобекли тепе, на които има изсечени ръце, прегръщащи стълбовете и графичен знак Н
(http://www.robertschoch.com/images/turkey/gobeklitepepillarhandsschochulissey.jpg ), който в контекста на нашите разглеждания, може да бъде смятан за символ на божественото близначество въплътено в двата вертикални стълба, свързани помежду си с трети хоризонтален такъв.
Равноденствията на Слънцето можем до някаква степен да приемем за астрономическа илюстрация на идеята за Божественото Близначество, като есенното равноденствие, в което денят и ноща се изравняват и ноща започва да нараства, можем да приемем за момент, в който хармонията на близначеската двойка се нарушава, поради смъртността на единият от близнаците (Кастор).
Изследването как протича изгрева на Слънцето при есенното равноденствие при мегалита “Братята”, установи, че Слънцето попада в скалният коридор формиран от двата мегалита, чак 1 час след самият изгрев ( 9 часа). Самият изгрев се извършва около 10-15 градуса встрани от единият мегалит. Това води до поне два плана на тълкуване. Първият е, че поради прецесията на равноденствията (дългопериодична нутация) 5* се е променила “слънцестоянката”, т.е. точката на изгрева на Слънцето, което може да се сметне за приблизително доказателство за неговата дълбока древност, допусната, още в началото на нашите разглеждания; вторият план е, че това е съзнателно търсен ефект, заложен още с конструкцията на самият мегалит и ориентацията му, за да подчертае, нарушаването на Божественото Близначество, смъртта на единият от тях и слизането на Близначеската двойка в подземното царство (символизирано с нарастващата нощ);( това е маркер за наличието на подземен храм в района.)
Подобен код е отбелязан и в самата божествена характеристика на Ашвините: единият олицетворявал нощта до разсъмване, а вторият – изгряващото Слънце; Кастор е тленен и смъртен, Полидевк е безсмъртен. Принципите на материята, която е тленна и духът, който е нетленен са ясно символизирани тук. Те са ясно символизирани и с различията във вида на двата мегалита „Братята”, които макар и поставени един до друг не са напълно еднакви, между тях има конструктивни и формени различия.
Слизането на Полидевк, заедно с Кастор в подземният свят е символ на материализирането, овеществяването на Духът, обличането на душата в плътта, която бива оживотворена от този акт и получава своят битиен динамизъм, динамизъм, който е между два полюса, между два рога (два стълба), за да се съхрани колкото се може по-дълго енергията на движението. По подобен начин Ра (Слънцето) оживотворява света на Дуат при своят залез под хоризонта. Този акт на аватарност (слизането) на Духът в материята е осмислян като великата космична жертва, чиято цел е да създаде задвижващо напрежение и даде началният тласък и енергия на изкачването. Именно този момент, кодиран в идеята за Божественото Близначество е сублимиран от християнството в отношението Бог - Човечество с идеята „...Бог толкова възлюби света, че даде своят Единороден Син...” . Тогава е ясно, че вторият етап, когато Кастор – смъртният, трябва да излезе от подземният свят, заедно със своят брат Полидевк и да отиде заедно с него на Небето, е именно акта на обезсмъртяването на Кастор. Акт е отбелязан митологически като възможност и даденост, но не е митологически битийно изразен в неговата цялост като човечество, оставен е само като лична възможност за реализация на боговете, полубоговете и героите. Реализацията му (като човечество) се извършва в християнството чрез възкресението и възнесението на Христос. Виждаме как християнството реализира цялостно идеята за Божественото Близначество чрез доброволната жертва: „Бог е станал човек, за да може човекът да стане бог” (св. Ириней).
Една радикална редакция и друга интерпретация на идеята за Божественото Близначество дава Зерванизмът/Зурванизмът, сочен като направление в Зороастризма. В свещената книга Ясна (30.3) е дадена идеята за двата духа-близнаци, единият въплъщение на доброто, а другият на злото, които са в постоянен конфликт помежду си. Зурванизмът развива тази идея, като ги представя като двама братя-близнаци Ахура Мазда - добрият (иконографски е представен като конник) и Ангра Майню (Ахриман, Ариман) – злият, родени от един единствен бог или Върховен Принцип Зурван (Сурван) – Времето. Разбира се, тази концепция за Времето като бог не е изобретение на Зурванизма, тя е напълно Ведическа и е отбелязана в Атхарваведа – XIX.53. (Химн за Кала), където е казано, че „във времето е впрегнат коня”, че то е „първият бог” и че „световете са синове съществуващи чрез бащата”.
Наблюдението на изгрева на есенното равноденствие при мегалита „Братята” показват, че той може да бъде смятан или е бил ползван и за своего рода „слънчев часовник” със специално предназначение за измерване на времето, тъй като преминаването на Слънцето през процепът между двата мегалита, става в точно определен час след изгрева, а не при самият изгрев (ако приемем, идеята, че мегалита е констриуран да отразява равноденствията по строго специфичен начин).

Раждането на близнаците Ариман и Ормузд от Зурван (Сурван) – Времето е следствие на неговото съмнение в ефективността на саможертвата, която той прави в продължение на 1000 години. Нека отбележим този момент. В митологичната концепция, саможертвата на Полидевк е доброволна и ненакърнена от съмнението. Тук, обаче е отбелязан друг период от човешкото развитие, в което ума е взел връх над цялата вътрешна битийност на човека. Тогава роденият от съмнението Ахриман се приема като зло, а роденият от жертвата – Ормузд като добро. Разбира се, това приемане на Ахриман за зло, според Зурванизма, не е предопределено по рождение, а е самоопределение, вид роля, която той приема да играе т.е. то е свободна воля, решение и поведение на самият Ахриман. Тук в човешкото развитие доминантна роля започва да играе ума, който сепарира духът от материята и в това сепарирано пространство, свободната воля започва да определя пътя на човека и творческият му процес – дали да прави добро или да прави зло. В крайна сметка, тук решенията на свободната воля са представени като въвеждащи еволюцията на човека в конфликтността на противопоставянето и самото развитие на човека започва да се осъщестява чрез сблъсъка и конфликта на две противостоящи си, силно поляризирани самостоятелни начала, а не чрез жертвата. Тази свободна воля, рожба на ума, която изразява решението на човека дали да прави добро или зло, поражда и спекулацията – да измамиш брата си заради първородството, което ти дава властта над творението, защото Зурван обещава властта на творението над този близнак, който се роди пръв. Тогава Ахриман мами Ормазд, излиза пръв от утробата на Зурван, но поради измамата, Зурван му предоставя ограничено безсмъртие и ограничено време на царуване и власт над творението, само 9000 години, докато след това Ормазд ще царува вечно. Ясно е, че еволюцията чрез конфликта и противопоставянето е силно детерминирана като време и с лимитирана енергитичност, чието изчерпване е неизбежно.
Силната поляризация и индивидуализация на идеята за Божественото Близначество, което поражда и идеята за двата противостоящи си бога има своят предшественик още в пътя за излизане на Райко (Ра) от Дуат, към хоризонта за своя изгрев, където ладията на Слънцето непрекъснато е атакувана във всяка една часова зона от противостоящи същности и сили, чиято цел е да попречат на неговото възлизане към хоризонта и да затворят светлината във вечният мрак.В египетската доктрина, Атум (залязващото Слънце) възлиза от Дуат (светът под хоризонта) като Хепри (изгряващото слънце) и това излизане е оприличено като излаз от утробата на Нут. Това обяснява защо идеята за Първородството в Зурванизма е съпроводена и с борба за първенство при излизане от утробата. Роденият първи брат се асоциира с Хепри (левият скален къс от „Братята” при изгревът на есенното равноденствие) – изгряващ над хоризонта и започва да обладава неговата творческа сила да пресътворява света с всеки свой изгрев (kheper -"Този, който идва в битие" - без да бъде създаден. ).
Тази сила в Зурванизма е представена като възможност за власт и царстване над творението, което разбира се е ограничено, тъй като и пътят на Слънцето от изгрев и залез е цикличност със своето начало и край.
И макар да се твърди, че в Египет, не е имало култ посветен на Хепри (Изгряващото Слънце над хоризонта), и че той е просто част от култа към Ра, изгревът на есенното равноденствие при мегалита „Братята” говори, че такъв най-вероятно е съществувал по нашите земи и той е пресъздавал пътуването на Хепри-Ра със своята дневна лодка Манджет по Небето, преминавайки през съответните портали и часови зони (вж http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...Re-Harakhte.jpg ). , така както това става с нощната му лодка Мезектет през Дуат(оттук и най-вероятно е името на село Мезек https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D0%BA ) . Мегалитът „Братята” най-вероятно играе ролята на такъв портал, част от тези загубени митологични кодове на пътя на Слънцето в „Светлината на Деня”(вж http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../Atum-Hepri.jpg ).
Разбира се, тази концепция Зурван-Ормазд- Ахриман, ясно виждаме и в Исак-Яков-Исав, където отново имаме борба между двамата още в утробата и продажбата след това на своето първородство от страна на Исав на брат си Яков за паница леща. Тук ясно можем да видим големите промени, които настъпват в идеята за царското двувластие (кан и капкан) изразено в древността чрез хармонията на Божественото Близначество и неговият основен символ – саможертвата. Неговата субординация е силно нарушена, а духовните принципи (пригодност за носене на Орендата), на които до този момент то е стъпвало са разрушени и заменени с материални такива (примера с Исав и паницата с леща). Стимул в управлението на Държавата става идеята за Властта, която придобита чрез спекулация и измама, се упражнява в полза на себе си и във вреда на другите. Докато в първичните принципи имаме власт, която се упражнява в полза на другите, имаме саможертва, която се раздава като енергия за растеж на цялото. Ние виждаме духовно-исторически как християнството решава този въпрос, когато Христос е в пустинята, и в третото си изкушение е съблазнен от Дявола (т.е. ума) да получи властта над целият свят, ако му се подчини: “Махни се, Сатана, защото е писано: На Господа, Твоя Бог, да се покланяш и само Нему да служиш.” Исус Христос освобождава от развитието конфликтността и диполното противопоставяне на ума и отново дава път на саможертвата, чрез която „двата духа” стават едно цяло и едно тяло.
Неслучайно в т. нар. „Кораничен декалог” на исляма, двубожието е изрично забранено точно със следните думи: „Не въздигайте друг Бог наред с Аллах”.

Духовно-историческият ход на развитието довежда до това идеята на Божественото Близначество почитана чрез двата стълба да се стане идея за почитането на един единствен Бог. Стълбовете остават два, но Богът, който въплъщават и изразяват е вече един. Това се вижда още в “колоните на Херкулес” (https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/23/PillarsHerculesPeutingeriana.jpg ) , които според една от легендите са създадени от самият полубог Херакъл, който трябвало да премине през Атласките планини, но вместо да се изкачи по тях, той ги разцепил и образувал Гибралтарският проход, пресечната точка между Атлантика и Средиземно море, която за повечето елини е западната граница на познатият за тях свят или религиозна забрана да преминават отвъд тях. Подобна конструктивна идея може да бъде търсена в създаването на самият мегалит “Братята”, чиито два скални вертикални къса биха могли да бъдат създадени чрез разцепване на матерната скала и оформянето им в първична скална колонада на самото място.
Ако се обърнем и към египетските схващания за свещената, космическа планина, ще видим, че подобна идея, никак не е лишена от основание.
Там йероглифните знаци за „планина” (джеу/djew) (вж. https://static.wixstatic.com/media/b8f95e_7...f5f9f5db025.jpg . ) и за хоризонт (акхет/akhet) са тясно свързани. Йероглифа Джеу се изобразява чрез два заоблени хълма или върха с една долина или ивица земя между тях, т.е. имаме ясно символизиране на два планински върха в някоя планинска верига, код, който можем да видим ясно и в самият мегалит „Братята”. Нещо повече, египтяните разглеждали Световната/Космическа планина като разделена на два върха - западен Ману и източен Бакху (вероятно оттук и Бакхус), които служат за опори на Небето. Краищата на тази велика земя-планина са охранявани от божества-лъвове или двойното божество-лъв Акер, защитаващи залязващото и изгряващото Слънце. Те понякога са описвани като част от самата космическа планина. Връзката между двуглавият планински връх (със седловина) или два върха и Слънчевият цикъл е по-детайлно представена, чрез йероглифа за хоризонт акхет, който демонстрира двата върха на планината със Слънчевият диск, който се появява между тях на хоризонта (вж. http://www.archaeometry.org/images/akhet.jpg ).

Херакъл се отъждествява с финикийският бог Мелкарт (в превод “цар на града”) и Херкулесовите стълбове са сочени в древността и като стълбове на Мелкарт. Има храм издигнат в Тир. Един от важните компоненти на този храм 6* са чифт колони, едната от чисто злато, а другата от изумруди, които блестят ярко през ноща. За тирците стълбовете са символ на едно божество и стоят от двете страни на входа на храма, в който само първосвещениците могат да влизат през бронзовите му врати.
С известни уговорки, скандинавският вариант на Херакъл можем да видим в образа на бог Тор. Двата високи дървени стълба са символ на този бог и важен характерен елемент на неговият храм. За разлика от другите култури, важна характеристика е тяхната подвижност, т.е. най-образно казано те могат да бъдат монтирани, след това демонтирани, с тях да се извърши определен ритуал и отново да бъдат поставени на ново място, което е ясен подсказ, че двата стълба са основният елемент на храма и реален израз на самото Божие Присъствие. Така чрез извършването на определен ритуал 7* с тях при преселването на дадено семейство от едно място на друго се е определяло местоположението на новият им дом, територията на самото домакинство и новият храм на бог Тор. Така новото място, новият дом са благословени от самият Бог. Най-същественото, което можем да извлечем от същността на този скандинавски ритуал с двата стълба е, че човекът не се схваща отделно живеещ от своя Бог, а там, където живее Бога е и мястото на живеене на човека. Именно тази неразривност между човека и Бога в скандинавското светоусещане е същността на Божественото Близначество, в което Бог (безмъртният) слиза, за да се пожертва за човека, за да имаме обратният процес на издигането на човека към Бога. Тази жертва е демонстрирана и от самият Водан/Аудан/Один на дървото Игдразил, която християнството усвоява като Голготското разпятие на Исус Христос на кръста.
В този ред на мисли, двойката храмови колони на бог Тор, неслучайно са дървени. Тук е налице една явна отпратка към Едемската градина, в която Бог и човек съжителстват заедно, а две дървета са посадени по средата й - Дървото на Живота и Дървото за познаване на добро и зло, идея, чието въплъщение виждаме и в конструкцията на първичният храм от Гьобекли тепе.
Как обаче двата стълба или колони са отбелязвали Божественото възземане на човека?
И на слънчевите храмове в Египет, от двете им страни, са поставяни и по два обелиска. Те са издигани от фараоните, за да им бъде даден от боговете дълъг живот, а тяхната функция била да насочват Слънчевият лъч в един точно определен ден. Е. А. Уолис Бъдж в своят труд «Египетският обелиск», пише, че фараон Рамзес II и царицата-фараон Хатшепсут написвали царското си име в картуш между двата обелиска, в точно този определен ден, в който слънчевият лъч на Ра прониквал между тях и ги осветявал.
В този ред на мисли, ако отнесем всичко това към мегалита «Братята», имайки впредвид неговата огледност и мащабност като конструкция, можем да допуснем,че той е издигнат от древен цар-жрец8*, (който е възможно да е бил и митологичен герой), отбелязал с тях мястото като свой дом или като свое царство/владение, но също така трябва да кажем и за другата възможност, с тези два големи скални къса, той да е отбелязал и «Небесната Врата», през която душата му отивала при боговете във Вечността. Именно с такава роля са описани в пирамидните текстове, двата стълба «дед» (вечност), които са се издигали пред главният на египетският бог Асар/Озирис в Абидос. Там тези два стълба «дед» са представени от двете страни на «Небесната Врата», пред която душата на фараона («Ка», вж.изобр. http://3.bp.blogspot.com/-v-XWnIswE10/UyVM...E/s1600/ka2.jpg; двореца на Кносос в Крит http://files.abovetopsecret.com/files/img/so55fe0714.jpg ) заставала и за да я отвори и се издигне под формата на Сокол към Вечността, трябвало да произнесе съответното «слово на силата» или необходимата «магическа формула». Налице е раждането на един нов Бог, който допълва Божественият звезден пантеон. Именно с това можем да обясним ориентацията на «Братята» спрямо източният хоризонт в посока зимното слънцестоене (изток-югоизток), т.е. по Българската нова година, в която стара Бога умира, настъпва онзи предсътворенски мрак, който ще роди новата Светлина – Млада Бога (вж. също и християнската трактовка на този акт http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...9e854ad86e9.jpg ) . Ритуалите по този случай, вероятно са се извършвали на една от двете “турли” – скалната пред мегалита или тази със сухият градеж под мегалита.
Важното е да се отбележи, че Атум (Атум-Ра), вечерното слънце, едно от най-често споменавани божества от най-ранни времена в египетската верова традиция е считан за създател и баща на царя. И като такъв, той е, който отнася душата на покойника цар към звездното небе. Това дава основания да се направят изследвания върху залезите на Слънцето при мегалита „Братята” . Още повече, че мегалита е позициониран така, че скалният му процеп визира точно определени близки скални скупчвания, които биха могли да играят ролята на първичият хълм/могила, издигнал се над първичните води, и на който сяда самия Атум (вж. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...SC_3918-1~0.jpg ). Това ни навежда на мисълта, че близки до мегалита скални обекти биха могли да бъдат част от идеята, с която е изграждан „Братята” като един голям мегалитен комплекс.

Джон Монжиови в своят труд “Двата стълба”, казва че щом двата стълба са свещен символ в религиите на толкова много народи (северните народи, асирийци, гърци, евреи и т.н.), то несъмнено трябва да се предположи и търси изворният източник на тези идея. Мегалитът “Братята” е несъмнено насока, че източникът на тази идея е в Българските земи.

                      

БЕЛЕЖКИ

* “Турла” (търло, търляк, торло, северозапад. турлак, турлакия) – 1. Открити кошари с кръгла форма;, откритите заграждения, които се правели за лежане на овците в планината

2. Яма изкопана в земята в която се приготвят дървени въглища.

3. Разг. Облак дим, прах и др.

Вж. също. “Турес” ( дакомизийски) – “кула, крепост, замък”

Тюрзис
(tursis) е укрепено място. С този термин Ксенофонт означава укрепление, в което е приет от Севт II . (Тракийска кратка енциклопедия,
1993 г., стр.
192)

** На Самотраки Диоскурите, предполагаемо са изобразявани като изправени змии пред вратата на светилището, а в Спарта като стълбове при портите на храмовете.

*** Ашвините - божествените близнаци конници в Ригведа са синове на Сараня и Сура и символизират слънчевото сияние (зарево) на изгрев и залез.

4* „ Две големи кули, за да наблюдавам двата велики бога,
построих в Дома на сиянието -
място за тяхната радост,
място за тяхната гордост -
сияние на небесните звезди.
С изкустност на майстор строител,
с лично планиране и усилия,
вътрешността на храма прекрасна направих. Вътре оставих място за лъчи от небето,
направих така, че звездите в стените да се появяват.
Огромно направих сиянието им,
кулите издигнах до небето.
(Вж. Зекария Сичин, “Когато времето започна”, стр. 114)

5* Гравитационното въздействие на Слънцето и Луната предизвиква нутация и прецесия на земната ос.
Прецесия - земната ос прецесира - върти се под наклон около оста на еклиптиката в посока, обратна на посоката на движение на Земята около Слънцето, с период приблизително 26000 години.
Нутация - малките отклонения на оста на въртене на Земята, предизвикани от прецесионното движение. Причина за нутацията се явява силата на притегляне на Слънцето и Луната.

Дългопериодичната нутация е изменението на ъгъла на наклона към еклиптиката на Земната ос на въртене от около 22,1 градуса до 24,5 градуса за период от 41000 години. (бил е: 24,049° през 3 300 пр. н.е., 23,443° през 1973 г., 23,439° през 2000 г.). Най-същественото влияние върху небесните светила е, че се променя височината на издигането на Слънцето над хоризонта, както и точките на изгрев и залез.

6* Мелка́рт, срещан също и като Мелике́рт (от на гръцки: Μελικέρτης, елинизирано финикийско Milk-Qart, «цар на града») е във финикийската митология — бог-покровител на мореплаването и град Тир и Тирското царство, отъждествяван от древните гърци с Херакъл. Почитан е в Тир и на Тасос [1]. Счита се и, че «тирският Херакъл» е пренесен и в Испания [2]. В двуезичните надписи в Малта името Мелкарт е преведено като Херакъл-архитект [3].

7* Преселването на Торолф от Норвегия в Исландия.
Когато Торолф започнал вражда с крал Харалд, той отишъл да се допита до оракула дали да се помири с него или да напусне страната.Оракулът му казал да иде в Исландия. Тогава Торолф разрушил храма на Тор построен с негови средства, взел със себе си голяма част от дървеният материал, както и земята под пиедестала, на който била статуята на Тор, както и двете храмови колони от дърво. Достигайки Исландия той хвърля двата основни стълба на храма, единият с изсечен на него образ на Тор и казва, че ще се установи своя дом там, където стълбовете спрат на брега. Той нарича мястото Торснес (Thorsnes),
и построява там храм на Тор, поставяйки двете свещени колони, от двете страни на рамката на храмовата врата.
Съгласно Менандер Ефески, неговият храм е издигнат от цар Хирам [4]. Херодот упоменава при своето посещение тирския храм на Мелкарт, наричайки го Храма на Херакъл Тирски.

8* Факт е, че двата стълба виждаме в 15 ек като императорска емблема и герб на европейска страна

вж. (Емблема на император Карл V в градската зала в Севиля.https://upload.wikimedia.org/wikipedia/comm..._Plus_Ultra.png );
герб Испания https://upload.wikimedia.org/wikipedia/comm...Espa%C3%B1a.svg