ДХАМАПАДА гл.1-4

          

Глава I

ДВОЙНИ СТИХОВЕ

1

Всичко това, което сме ние, е резултат от нашите помисли. То е основано на нашите мисли. То е създадено от нашите мисли. Страданието следва човека, който говори или действас порочна мисъл така, както колелото следва крака на вола, който тегли колата.

2

Всичко това, koemo сме ние, е резултат от нашите помисли. То е основано на нашите мисли. То е създадено от нашите мисли. Щастието следва човека, който говори или действа счиста мисъл така, както сянката никога не го напуска.

3

Той ме оскърби, той ме удари, той ме победи, той ме ограби." омразата никога няма да угасне у тези, които таят такива мисли.

4

"той ме оскърби, той ме удари, той ме победи, той ме ограби." омразата ще угасне у тези, които не таят такива

Мисли.

5

Защото старо правило е, че омразата никога не се прекратява с омраза. Омразата се прекратява с любов.*

6

Хората дори не подозират, че тук на всички тях е съдено да умрат. Ала тези, които знаят това, веднага прекратяват разприте.*

7

Така, както вятърът поваля слабото дърво, така и Мара*, изкусителят, без съмнение ще надвие този, който живее само в търсене на удоволствия, които не контроли­ра своитечувства, който е неумерен в храната си, ленив и мързелив.

8

Така, както вятърът не може да съкруши скалистата планина, така и Мара*, изкусителят, няма да може да над-вие този, който не живее в търсене на удоволствия, който контролирасвоите чувства, който е умерен в храната си, изпълнен с вяра, и силен.

9

Този, който желае да облече жълтата одежда*, без да се е пречистил от греха и който не зачита умереността и истината, е недостоен за жълтата одежда.

10

Но този, който се е пречистил от греха, добре позна­ва всички добродетели и зачита умереността и истина­та, той е достоен за жълтата одежда*.

11

Тези, които си въобразяват истина в неистината и виждат неистина в истината, никога не намират истина­та, а следват празни желания.

12

Тези, които виждат истина в истината и неистина в неистината, намират истината и следват верни жела­ния.

13

Така, както дъждът прониква в лошо покритата къ­ща, така и страстта прониква в лекомисления ум.

14

Така, както дъждът не прониква в добре покритата къща, така и страстта не прониква в задълбочения ум.

15

Злодеят скърби и в този, и в следващия свят. Той скърби и в двата. Той скърби и страда, когато вижда злото на собствените си дела.

16

Добродетелният човек се радва и в този, и в следва­щия свят. Той се радва и в двата. Той се радва и наслаждава, когато вижда чистотата на собствените си дела.

17

Злодеят страда и в този, и в следващия свят. Той страда и в двата. Той страда, когато разсъждава за злото, което е извършил. Той страда още повече, когато върби по пътя назлото*.

18

Добродетелният човек е щастлив и в този, и в след­ващия свят. Той е щастлив и в двата. Той е щастлив, когато разсъждава за доброто, което е извършил. Той е още по-щастлив, когато върви по пътя на доброто*.

19

Глупавият човек, дори ако е наизустил голяма част от закона*, не е съпричастен към духовенството*, ако не прилага този закон. Той е като пастира, който брои крави­те на другите.

20

Следовникът на закона, дори ако е наизустил само малка част от този закон, е истински съпричастен към духовенството, ако, отхвърлил страстта, омразата и глупостта, притежаваистинско знание и спокойствие на ума. Той, който не е прибързан към нищо в този или следващ свят.

               

Глава II

ЗА СЕРИОЗНОСТТА

21

Сериозността е пътят на безсмъртието (нирвана), лекомислието - пътят на смъртта. Тези които са сериоз­ни, не умират. Тези, които .са лекомислени, приличат на мъртъвци.

22

Хората, които проумеят ясно, че са напреднали в сериозността, черпят радост в нея и се наслаждават на знанието на ариите (избраните).*

23

Съзерцателни, постоянни, винаги обладани от чрез­мерни сили, тези мъдреци* постигат нирвана, висшето блаженство.

24

Ако сериозният човек е пробудил себе си, ако не е небрежен, ако неговите дела са чисти и обмислени, ако въздържа себе си и живее според закона, тогава слабата на този човекще се множи.

25

Като пробужда своята същност, със сериозност, въз-държание и контрол, мъдрият човек изгражда за себе си остров, когото никоя вълна не може да отнесе.

26

Глупците, които вървят подир суетата, са хора на злата мъдрост. Сериозността е най-голямото съкровище на мъдреца.

27

Не бъди роб на суетата, любовните наслаждения и страстите! Този, който е сериозен и съзерцателен, се къпе в морето на радостта.

28

Така, както стъпилият на планината наблюдава сто­ящия в равнината, така и ученият човек, който прогонва суетата със сериозност, изкачва стръмните висоти на мъдростта и оттамсъс спокоен поглед се вглежда надолу към глупците, към отрудената тълпа.

29

Сериозен между лекомислените, буден между спящи­те, мъдрият човек напредва подобно на бърз жребец, кой­то оставя зад гърба си бавна кранта.

З0

Сериозността възкачи магхабан* (индра) на престола на боговете. Хората възхваляват сериозността. Лекомислието винаги се порицава.

31

Бхикшу* (просещият монах), който се наслаждава на сериозността, който гледа с ужас на лекомислието, подоб­но на огъня изгаря всички свои окови - големи и малки.

32

Бхикхиу (просещият монах), който се наслаждава на размисъла, който гледа с ужас на лекомислието, не може да се отклони от своето състояние на съвършенство. Той е близо донирвана. ;

              

Глава III

ЗА МИСЪЛТА

33

Така, както стрелецът насочва право стрелата си, така и мъдрецът насочва право своята вибрираща и непос­тоянна мисъл*. Нея-човек трудно може да удържи и опази.

34

Прилична на риба, извадена от водното й обиталище и захвърлена на сушата, нашата мисъл подскача във всички посоки, за да се изтръгне от господството на изкусителя Мара.

35

Трудно укротимо, непостоянно и своенравно, съзна­нието е добре да бъде обуздавано. Обузданото съзнание носи щастие.

З6

Нека мъдрецът пази своите мисли, защото те са трудно уловими, много хитри и своенравни. Добре пазени­те мисли носят щастие.

37

Хората, обуздаващи своето съзнание, което скита надалеч, крачи самотно, няма тяло и се крие в камерата на сърцето, ще бъдат свободни от оковите на изкусителя Мара.

З8

Ако мислите на човека са нестройни, ако той не познава истинския закон, ако душевното му спокойствие е нарушено, неговото знание никога няма да бъде свършено.



39

Няма страх за бдителния, ако неговите мисли не са разпуснати, ако съзнанието му не е объркано, ако той е престанал да мисли за добро и зло.

40

Като знае, че това тяло е трошлива делва и като превръща тази мисъл в непревземаема крепост, човек трябва да нападне изкусителя Мара с оръжието на знание­то. И щом победи, той трябва да го постави под стража, като никога не се отдава на покой.

41

О, много скоро това тяло ще лежи върху земята -презряно, неразбиращо, подобно на ненужен дънер.

42

Каквото и да стори неприятел на неприятел, какво-то и да стори враг на враг, вредата от неправилно насо­ченото съзнание ще бъде по-голяма.

43

Нито майката, нито бащата, нито който и да е друг близък би могъл да направи толкова много, колкото правил­но насоченото съзнание.

                 

Глава IV

ЗА ЦВЕТОВЕТЕ

44

Кой ще победи тази земя и света на яма* (господаря на мъртвите), и света на боговете? Кой ще открие ясно посочения път на добродетелта, така както умният човек намираистинското цвете.

45

Ученикът ще победи тази земя и света на яма (госпо­даря на мъртвите), и света на боговете. Ученикът ще открие ясно посочения път на добродетелта, така както умният човекнамира истинското цвете.

46

Този, който знае, че тялото е подобно на пяна и е проумял, че то е нереално като мираж, ще строши украсената с цветя стрела на Мара* и никога няма да види влас­телина насмъртта.

47

Смъртта отнася човека, който събира цветя и чии­то ум е отвлечен, така както наводнението отнася спя­щото село.

48

Смъртта покосява човека, който събира цветя и чи­ито ум е отвлечен, преди той да се е преситил в удоволс­твията си.

49

Нека мъдрецът живее в своето село подобно на пче­лата, която събира нектар и която отлита без да нарани цветето, неговия цвят или аромат.

50

Не от своенравието на другите; не от техните простъпки, допуснати в извършването или неизвършването на нещо, а от своите собствени злодеяния и небрежности се учи мъдрецът.

51

Подобни на красиво цвете с прекрасен цвят, но без аромат, са изящните, но. Безплодни думи на този, който не ги допълва с дела.

52

Ала подобни на красиво цвете с прекрасен цвят и аромат са изящните и плодоносни думи на този, който ги допълва с дела.

53

Така, както от купа с цветя могат да се сплетат най-различни венци, така и смъртният, веднъж роден, може да извърши много добрини.

54

Вятърът възпира аромата на цветята, на сандалово-то дърво, на тагара* и маллика*, но дори и той не може да прегради пътя на.славата на добрите хора. Добрият човек проникванавсякъде.

55

Сандалово дърво или тагара, лотос или вассика* - из-между тези благоухания това на добродетелта е ненадми­нато.

56

Оскъден е ароматът, който идва от тагара и сандаловото дърво. Благоуханието на тези, които притежават добродетел, се възкачва до боговете като най-омайващо.

57

Мара, изкуси телят, никога не намира път към хората, които притежават тези добродетели, които не живеят необмислено и които благодарение на истинското знание са освободениот всякаква привързаност.

58-59

Така, както върху купчината смет, струпана на пътя, израства лилията на сладкия аромат и насладата, така ученикът на истински просветления Буда сияе със своето знание средтези, които са като смет, сред хората, които крачат в тъмнина.

http://duhovno-razvitie.com/dhamapada.htm