Светици и вещици: защо Църквата мрази жените

Християнските представи за нежния пол (откъс)


Madonna the Witch With John McCain in Her Pot


Жените винаги са подозирани, че носят дълбоко в себе си дремеща блудница или зла вещица.
Жените винаги са подозирани, че носят дълбоко в себе си дремеща блудница или зла вещица.




Блудница, вещица, светица и наивница. Това са четирите представи на християнския клир за жената през хилядолетното съществуване на религията. Но откъде идва негативното отношение към нежния пол, защо векове наред Църквата иска да го подчини и му отказва достъп до познание, култура, посвещаване в духовен сан? Отговорите на тези въпроси търси френският историк Ги Бештел в книгата си „Църквата и жената“ („Изток-Запад“, превод: Недка Капралова), събираща цялата история на женомразството.




Изследването се спира широко на темата за женското несъвършенство, изтъквано в почти всички религии, особено в абрахманските ислям, християнството и юдаизъм. От момента, в който Ева дава ябълката на Адам, жените са обвинявани във всички възможни пороци. Единственото спасение за наследничките на й е да станат майки, защото майчинството е спасение от грехопадението.




Църквата одобрява образа на жената като мила и предана майка, но дори и тогава е резервирана. Жените винаги са подозирани, че носят дълбоко в себе си дремеща блудница или зла вещица. Светиците също не са били напълно одобрявани, защото са се опитвали да излязат от анонимността, на която е обречен полът. В продължение на почти деветнадесет века Църквата и нейните богослови проявяват противоречиви чувства към жената.




В края на книгата си Ги Бештел, посветил цялата си научна кариера върху изследвания, свързани с образа на жените в християнската религия и цивилизацията на Средиземноморието, се спира и на съвременното положение на дамите в Църквата.

Представяме ви откъс от главата „Вещицата“ в „Църквата и жената“ на Ги Бештел.

Диаболични жени


Jessica Alba Zombie in a Graveyar


Чук за вещици, вярна на своето заглавие, говори преди всичко за жените. Именно вещиците създавали проблеми, а не вещерите. Припомня класическите аргументи, които ги сочели като предпочитани жертви и съучастници на демона. Жените били склонни към вещерство поради вродената им слабост, невярност, доверчивост и похот. Но поднася и други. Жените не вярвали достатъчно добре и силно в Бог. Според етимологията (или претендиращата за такава) жената била тази, чиято вяра е слаба, тъй като думата femina очевидно се разлага на fe и minus(което авторите предавали като „по-нисша поради вярата“).

Относно сексуалните качества на жената двамата доминиканци са неизчерпаеми. Изброяват в подробности всички магии, които жените знаят, за да разпалят или – напротив – да угасят еротичната страст. Тъй като самите те са ненаситни, „лудешки се веселят с демоните“[Marteau des sorcières, op. cit., p. 208.] и нощем приемат посещенията на дяволските си любовници под формата на инкубуси в леглото на съпрузите си, при това без мъжете им да забележат нищо.

Winona Ryder the Witch

Следвайки бълнуванията си, авторите се връщат към мита за vagina dentata[ Вагина със зъби (лат.). – Б.пр.] – вагината, която прерязва (отхапва) мъжките членове. На моменти сякаш искат да кажат, че във всичко това става дума само за илюзия: мъжете се чувствали кастрирани и импотентни. Но в глава VII на втората част книгата твърди, че вещиците до такава степен обичали тези мъжки членове, че си правели сбирки от тях. Някои притежавали по 20–30 и ги държели в железни кутии, където те продължавали да се извиват като червеи. За жалост, никога не били намерили такива членове по време на претърсванията, защото вещиците ги криели вън от домовете си, най-често в птичи гнезда.


Michelle Obama the Voodoo Witch


Книгата дори разказва историята на един импотентен мъж с доста скромен член, както се разбира, който бил получил от вещиците правото да се катери на дървото и да разменя своя инструмент с някой друг с по-голям размер. За нещастие този, който подхождал на нещастника, принадлежал на един свещеник и размяната не била възможна.


Witch in the Salem Witch Trial

Тези триста страници приказки са предшествани (и точно тук е гениалното попадение на авторите) от автентична була на папа Инокентий VIII, издадена в Рим през 1484 г., започваща с думите Summis desiderantes affectibus, както обикновено се представя. Папата никак не можел да знае няколко години преди написването какво щели да кажат Крамер и Шпренгер.



Той просто бил разтревожен от тях поради нарастващата опасност от вещерството и бил публикувал своята була, за да каже, че споделя безпокойството пред лицето на този проблем и че трябва да има строги наказания. Като цяло той си оставал на страната на строгата ортодоксия.



Според него Дяволът не предизвиквал бури или сексуални травми, а само карал хората да вярват – със способностите си на илюзионист, – че се е развихрила буря или че някой е импотентен. Той мамел вещиците единствено насън. Освен това дарбата за магии не била само женска, а се откривала у „хора от двата пола“.


Wicked Mila Kunis Witch and Ashton Kutcher

И все пак, поставена в началото на Чук за вещици, тази папска була създавала впечатлението, че Рим разрешава и споделя всичко, казано в книгата. Първите големи вълни в лова на вещици датират от последните години на XV в. и със сигурност се дължат на това произведение. Всъщност авторите постигат издателски успех с тази книга, което никога не се случва с Мравуняк на Нидер, която все пак е по-новаторска с измислянето на портрета на дявола. Но занапред благодарение на тази популярна творба съучастниците на дявола, открити от Нидер, ще бъдат уподобявани на жени и почти само на жени.


Putin as the Wicked Queen in Wonderland


За няколко години са изкупени трийсет хиляди екземпляра от Чука. Отпечатана отначало в Страсбург през 1487 г., книгата е преиздавана девет пъти преди края на века в западните части на Империята (Спир, Базел, Кьолн) и още шест пъти преди 1520 г. (включително извън Германия – в Париж, Лион и Венеция).



Отговорите, предупрежденията на неколцина автори, които не си били изгубили ума, като отличния Улрих Молитор, адвокат в Констанс през 1489 г., не постигнали нищо.



През 1491 г. Хайнрих Крамер пише до съвета на град Нюрнберг и с пълно съзнание се хвали, че е изпратил на кладата над двеста вещици.




Snow White Obama and the Wicked Witch Bush
Снежанка и вещицата Буш

Това бил почетен резултат за книга, която – в крайна сметка – била доста плагиатска. Добро начало във всеки случай. Оставало да бъдат ликвидирани тези опасни жени с хиляди, но за това била необходима подкрепата на народа, страхът на народа. Емоцията и паниката трябвало да излязат извън тесния кръг на духовенството. Нещастията през XVI и в началото на XVII в. ще благоприятстват тези убийства.



clubz.bg/