МАЛКИТЕ ПОМОШНИЦИ НА ФАРАОНА И ЖИВОТА В ОТВЪДНОТО

                

Шабти са малките статуетки, поставяни от древните египтяни като погребални предмети,за да служа ткато слуги на починалия в отвъдния му живот. Те са с формата на хора-мумии. Използват се вероятно от края на Първия преходен период. Днес те са част от колекциите на много музеи по целия свят. В до династичния и архаичен период (или Ранното царство) при погребенията са правени човешки жертвоприношения. Вероятно слугите били жертвани, за да придружат своите господари в задгробния живот. Тази практика не продължила дълго. Впоследствие, за да ги преведат в отвъдното, управниците започнали да представят слугите си символично – с рисунки или релефи. Вместо представянето на слугите посредством рисунки, древните започнали да използват шабти. Някои от най-ранните са от погребалния комплекс на Небхепетра Ментухотеп II (владетел на ХI Династия) в комплекса храмове и гробници Дейр ел-Бахри. Те са от кал или восък, с формата на хора. Фигурките били увивани в платно и полагани в саркофазите като истински мумии. Макар и без магически заклинания, както по-късните шабти, вероятно и те са изпълнявали сходна функция. Ранните шабти често държали малки инструменти, с които да изпълняват работата си в задгробния живот – земеделие,

В началото шабти били от кал или восък. В периода на Средното царство били изработвани от камък, в Новото царство – от фаянс, в Средното – от дърво, а в Новото – от теракота. През преходния период мъртвите били погребвани с 360 шабти – по една за всеки ден от годината. В началото на този период имало и шабти „надзиратели“, изобразени с камшик в едната си ръка. Всеки от тях отговарял за десет шабти (погребение с 360 обикновени шабти имало 36 „надзиратели“). По време на късния период мъртвите все още били погребвани с голям брой шабти, но постепенно шабтите „надзиратели“ излезли от мода и изчезнали. 

         

НП 2017