Хермес Трисмегист, Корпус Харметикум

           

"Да разбереш, значи да повярваш, да не повярваш, значи да не разбереш."

"TОT: Тогава Бог в материята ли е, Учителю?

ХЕРМЕС: Къде може да се постави материята, ако е съществувала, извън Бога (който е безкраен)? Не би ли била тя една объркана маса, освен ако не е наредена? И ако е наредена, от кого е наредена? Енергиите, които работят в нея са части от Бога. Независимо дали говорим за материя, тела или вещества, знай, че всичко това е енергията на Бога, на Бога, който е всичко. В Цялото няма нищо, което да не е Бог. Обичай това учение, дете мое, и го дръж свещено."

"Бог е Творец на всички неща, и в Неговото тwорение, той създава всичко, като себе си ...

... той ги държи в себе си, за могат да манифестират, и (тогава) той ги разтваря, за да ги направи всичките отново, и по този начин, като Добрия Градинар на Живота, нещата, които са били разтворени, той взема в себе си и ги подновява отново.

Няма нищо, на което той да не дава живот, но взимайки всичко в себе си, той го кара да живее и е в същото време Мястото на Живота и неговия Създател.

По тази причина смея да кажа, че човек на Земята е бог, подвластен на смъртта ..."

Следователно, нищо, от което е съставен света, някога ще загине или ще бъде унищожено, тъй като вечното (Логоса) е неунищожимо. Всичко това велико тяло на света е Душа, пълна с интелект и с Бог, който я изпълва отвътре и отвън и съживява всичко.

Осъзнай, чрез мен (Божествения ум) светът и осъзнай неговата красота. ... Виж, че всички неща са пълни със светлина. Виж Земята, разположена в средата на всичко, великата сестра, която подхранва всички земни същества, Всичко е пълно с Душа и всички същества са в движение. Кой е създал тези неща? Единствения Бог, защото Бог е един. Ще видиш, че светът е винаги един, Слънцето, Луната, божествената дейност са едни, Бог също е един. И тъй като всичко е Живот, и Живота е също един, Бог със сигурност е един. От действията на Бог, всички неща, оживяват. Всичко, което съществува, той го съдържа в себе си като мисли: света, себе си, Цялото. Ето защо, освен ако не направиш себе си равен на Бога, не можеш да разбереш Бог, подобното не е разбираемо, освен за други подобни. Порасни до величието отвъд мярка; освободи се от тялото, издигни се над всички времена, превърни се във Вечността, тогава ще разбереш Бог. Повярвай, че нищо не е невъзможно за теб, че ти си безсмъртен и в състояние да разбере всичко, всички изкуства, всички науки, природата на всяко живо същество.

Изкачи се по-високо от най-високата височина; слез по-ниско от най-ниската дълбочина. Привлечи в себе си всички усещания за всичко създадено, огън и вода, суша и влага, представи си, че си навсякъде, на Земята, в морето, в небето, че все още не си роден в майчината утроба, юноша, стар, мъртъв, отвъд смъртта. Ако обгърнеш в мисълта си всички неща наведнъж, всички времена, места, вещества, качества, количества, тогава може да разбереш Бог.

Кажи, че Бог вече не е невидим. Не говори по този начин: какво е по-явно от Бог? Той е сътворил всичко само, за да можеш да го видиш, чрез съществата. Това е чудотворната сила на Бог, да се покаже, чрез всички същества. За нищо не е невидим, дори и за нематериалното. Интелекта прави себе си видим, чрез акт на мислене, Бог прави Себе си видим, чрез акт на създаване.


ХЕРМЕС: Интелекта, О, TAT, е създаден от самата същност на Бог. При хората този интелект е Бог, и така някои хора са богове и тяхната човечност е близо до Божественото. Когато човек не се ръководи от интелекта, той пропада под себе си в животинско състояние. Всички хора са обект на Съдбата, но тези, които са във владение на Логоса, който комадва интелекта отвътре, не са под него, по същия начин, както другите.

Хермес: Ето душата на бебето, сине мой, все още неотстранена, защото тялото е все още малко и не е развило напълно силите си.

Тат: Как така?

Хермес: Това цялото създание на красотата (такава душа) е, виждаш ли, все още необременена от телесни страсти, все още всичко, вече цяла, но контролирана от Космическата душа!

Но когато тялото порастне и придърпа душата в неговата маса, това облича душата, донася забрава и вече не е в Красивото и Доброто. И тогава забравата става заместник. Заместник на душата е невежеството. Тази душа, която няма никакво познание за нещата, които съществуват или познание за тяхната природа, или Доброто, е заслепена от страстите на тялото и се люшка постоянно.

Тази окаяна душа, която не знае коя е, се превръща в роб на тялото и изпада в положение, когато усеща тялото като товар, не се усеща като управляваща, а като управлявана. Това (невежество) е заместник на душата.

"Най-голямото зло сред хората е невежеството на Бога."