МИСЛИ ФОРМИ 31

Войната е зрелищна и кървава проекция на всекидневния ни живот, не е ли така? Войната е външен израз на нашето вътрешно състояние, продължение на всекидневните ни постъпки. Тя е по-внушителна, по-кървава, по-разрушителна, но тя е колективен резултат от индивидуалните ни действия. Следователно вие и аз сме виновни за войните. Какво можем да напра­вим, за да ги спрем? Явно приближаващата се война не може да бъде спряна от вас и от мен, защото тя е вече в движение, макар сега това да става главно на психологическо ниво. Но тъй като е вече в движение, не може да бъде спряна - причините са множество, много големи и вече необратими. Но виждайки, че къщата гори, вие и аз можем да разберем причините за пожара, можем да се отдръпнем и можем да изградим нов дом от мате­риали, които не са запалителни, които няма да доведат до нови войни. Вие и аз можем да направим само това. Вие и аз можем да видим какво причинява войната, тогава вие и аз можем да започ­нем да се променяме, защото ние сме причината за войните.

Обстоятелствата могат да бъдат контролирани от нас, за­щото ние ги създаваме. Обществото е продукт на вашите и мо­ите отношения, взети заедно. Ако променим отношенията си, и обществото ще се промени. Ако просто разчитаме на законите, за да променим външно обществото като вътре в себе си оставаме корумпирани и продължаваме да търсим власт, положение, господство, означава да разрешим само външното, колкото грижливо и научно то да е изградено. Вътрешното винаги преодолява външното.

Какви са причините за религиозните, политическите или икономическите войни? Явно това е вярата в национализма, в дадена идеология или догма. Ако вместо вяра нас ни свързваха лю­бов, добра воля и уважение, тогава в света нямаше да има войни. На нас са ни омръзнали вярванията, идеите и догмите и това поражда недоволство. Сегашната криза е необикновена по своя­та природа и ние, като човешки същества, или трябва да след­ваме пътя на постоянни конфликти и постоянни войни, които са резултат от нашите всекидневни действия, или да видим какви са причините за войните и да им обърнем гръб.

Явно причина за войните са желанието за власт, положение, престиж, пари, а така също и болестта, наречена национализъм, преклонението пред знамето, и болестта на организираната религия, преклонението пред догмите. Всички те са причини за войните. Ако като индивиди принадлежите към някаква религи­озна организация, ако сте алчни за власт, ако сте завистливи, вие неизбежно ще създадете едно разрушително общество. Така че всичко зависи от вас, а не от водачите, от тъй наречените държавници и тем подобни. Но изглежда ние не разбираме, че всичко зависи от вас и от мен. Ако само можеше да почувстваме, че сме отговорни за нашите действия, колко скоро щеше да се сложи край на всички войни и страдания. Но ние сме безраз­лични. Храним се три пъти на ден, имаме си служби, малки или големи банкови сметки и казваме: „За Бога, оставете ме на мира". Колкото по-високо е положението ни, толкова повече искаме сигурност, постоянство, спокойствие, толкова повече искаме да бъдем оставени на мира, да запазим нещата такива, каквито са, но те не могат да се запазят, защото няма какво да се пази. Всичко се разпада. Ние не искаме да признаем тези неща, не искаме да признаем факта, че вие и аз сме отговорни за войните. И вие, и аз можем да говорим за мир, да организираме конфе­ренции, кръгли маси, дискусии, но вътре в нас, психологически, ние искаме власт, положение, водени сме от алчност. Ние сме интриганти, националисти, в плен сме на вярвания, на догми, за които сме готови да умрем, да се убиваме един друг. Смятате ли. че такива хора, хора като вас и мен, могат да живеят в мир в света? За да има мир, трябва да бъдем миролюбиви. Да живеем в мир значи да не създаваме враждебност. Мирът не е идеал. За мен идеалът е бягство, бягство от това, което е, противопос­тавяне на това, което е. Идеалът предотвратява непосредст­веното действие върху това, което е. За да има мир трябва да обичаме, трябва да започнем да живеем не идеален живот, а да виждаме нещата такива, каквито са, да им въздействаме, да ги променим. Докато търсим психологическа сигурност, ние унищожаваме физическата сигурност, от която имаме нужда - хра­на, дрехи, покрив. Търсим психологическата сигурност, която не съществува и се стремим, ако имаме възможност, да я пос­тигнем чрез власт, положение, титли, име, а всички те разру­шават физическата сигурност. Ако разгледате нещата, ще види­те, че това е безспорен факт.

За да се постигне мир в света и да се спрат всички войни, е необходимо индивидът, вие и аз, да претърпим революционна промяна. Икономическата революция е безсмислена без тази вътрешна революция, защото гладът е резултат на неправилно­то приложение на икономическите условия, определени от на­шите психологически състояния - алчност, завист, зла воля и чувство за собственост. За да се сложи край на глада, войните и мъките, е необходима психологическа революция, на малцина от нас са готови да приемат това. Ние разискваме проблема за мира, разработваме закони, създаваме лиги, Обединените нации и тъй нататък, но няма да имаме мир, защото не сме готови да се откажем от положението си, от властта си, от парите си, от соб­ствеността си, от глупавия си начин на живот. Напразно очакваме други да ни осигурят мир. Никой водач, никакво правителс­тво, никаква армия или страна не могат да ни осигурят мир. Ще постигнем мир само когато се преобразим вътрешно, което ще определи външните ни действия. Вътрешната промяна не озна­чава изолация, оттегляне от външните действия. Напротив, действията могат да бъдат правилни само когато мисленето е правилно, а човек не може да мисли правилно, ако не се самоопознае. Няма да има мир ако не опознаете себе си.

За да сложите край на войните, трябва да се опитате да прекратите войните вътре в себе си. Някои от вас ще поклатят глава и ще кажат: „Съгласен съм", но ще излязат и ще продължат да правят това, което са правили през последните де­сет или двайсет години. Ще се съгласите с мен само на думи, а такава съгласие е без значение, защото то няма да сложи край на войните и страданията в света. На тях ще се сложи край само когато осъзнаете вашата отговорност, когато не оставяте проблема в ръцете на другите хора. Когато видите страдания­та, когато разберете необходимостта от незабавни действия и не отлагате нещата, тогава ще се промените. Мирът ще дой­де само когато вие сте в състояние на мир, когато между вас и вашите съседи има мир.

Джиду Кришнамурти

       

Опитвали ли сте се да бъдете сами? Когато се опитате, ще видите колко е трудно и колко интелигентни трябва да бъдем, за да бъдем сами, защото съзнанието не ни позволява да бъдем сами. Съзнанието става неспокойно и започва да търси начини да избяга. Какво всъщност правим тогава? Опитваме се да запъл­ним празнотата с известното. Научаваме се как да бъдем дейни, общителни; знаем как да учим, как да включим радиото. Изпъл­ваме неизвестното с неща, които са ни известни. Опитваме се да запълним празнината с различни видове знания, отношения или вещи. Не е ли така? Такъв е нашият начин на действие, такова е нашето съществуване. Сега, когато разбрахте какво вър­шите, все още ли смятате, че можете да изпълните празнота­та? С какви ли не средства сте се опитвали да запълните тази празнота на самотата. Успявали ли сте? Опитвали сте с кино­то и като не сте успели, сте отишли при някой гуру, при книги­те си или сте станали обществено много дейни. Успявахте ли да запълните празнината или просто сте я прикривали? Ако само я прикривате, тя е все още там и ще се върне. Ако успеете въобще да избягате, тогава се озовавате в капан или изпадате в униние. Това се случва всеки ден.


Може ли празнотата да бъде запълнена? Ако не може, способ­ни ли сме да се спасим, да избягаме от нея? Ако сте опитали и сте установили, че бягството не е успешно, означава ли това, че всички бягства ще бъдат неуспешни? Не е от значение с какво запълвате празнината. Тъй наречената медитация е също бягство. Фактът, че сменяте бягствата, не е от значение.

Как тогава ще откриете как можете да се справите със са­мотата? Ще успеете само когато престанете да търсите как да избягате. Не е ли така? Когато сте готови да погледнете в очите онова, което е, което означава, че не трябва да включвате радиото, което означава, че трябва да обърнете гръб на ци­вилизацията - тогава на самотата ще се сложи край, защото тя ще бъде напълно преобразена. Няма да бъде вече самота. Ако раз­берете това, което е, тогава това, което е, ще бъде истината. Защото съзнанието непрекъснато бяга, отказва да види това, което е, само си създава прегради. Тъй като сме изправени пред толкова много прегради, които ни пречат да виждаме, не можем да разберем онова, което е и поради това бягаме от действи­телността. Всички тези пречки са създадени от съзнанието, за да не можем да виждаме това, което е. За да видим какво е това, което е, се изискват големи възможности, необходимо е също да осъзнаем действията си, да обърнем гръб на банковата си сметка и на всичко, което наричаме цивилизация. Когато видите онова, което е, ще установите, че самотата се е изменила.

Джиду Кришнамурти

           

Сегашната криза в света е изключителна, безп­рецедентна.

При различните кризи в миналото пробле­мите са били свързани с експлоатацията на вещи или на хора. Сега се експлоатират идеи, което е много по-вредно, по-разру­шително и унищожително. Вече знаем каква е силата на пропа­гандата и това е едно от най-големите нещастия, които могат да се случат: използването на идеи като средство да се проме­нят хората. Това става в днешния свят. Човекът не е важен, важни са системите и идеите. Човекът повече няма никакво значение. Можем да унищожим милиони хора, за да постигнем ня­какви резултати и резултатите се оправдават по идеен път. Притежаваме блестяща структура от идеи, за да оправдаваме злото и това, без съмнение, е безпрецедентно. Злото е зло. Не може да доведе до добро. Войната не е средство за постигане на мир. Войната води до ползи от второстепенно значение, напри­мер до производството на по-ефикасни самолети, но тя не може да донесе мир за хората. Войната се оправдава по интелек­туален път като средство за постигане на мир. Когато инте­лектът има ръководна роля в човешкия живот, той води до без­прецедентна криза.

Има и други неща, които показват, че кризата е безпреце­дентна. Едно от тях е необикновената важност, която хората приписват на ценностите на сетивата - на собствеността, на името, на кастата, на страната, на етикета, който носите. Вие сте мохамеданин или индуист, християнин или комунист. Име и собственост, обществено положение и страна - те са важни преди всичко, което означава, че човека е станал жертва на материалните ценности, на ценностите на нещата, произ­ведени с ума или с ръцете. Нещата, направени от ръцете или ума са станали толкова важни, че заради тях убиваме, унищожаваме, ликвидираме се един друг. Приближаваме се до ръба на про­пастта. Всяко наше действие ни води натам. Всяко политичес­ко, всяко икономическо действие ни води неизбежно към про­пастта, дърпа ни към тази хаотична, объркана бездна. Поради това кризата е безпрецедентна и изисква безпрецедентни дейс­твия. За да излезем от тази криза, са необходими действия, които не са свързани с времето, които не се основават на идеи и на системи, защото всяко действие, което се основава на сис­теми или идеи, води до безизходица. Такива действия ще ни за­ведат обратно до бездната по друг път.

Тъй като кризата е без­прецедентна, наложителни са и безпрецедентни действия, кое­то означава, че обновлението на индивида трябва да стане не­забавно, а не като процес във времето. Трябва да стане сега, а не утре - процесът на утрешния ден е разпадането. Ако реша, че ще се променя утре, каня безпорядъка и оставам в лоното на разрухата. Възможно ли е да се променя сега? Възможно ли е да се променя напълно в настоящия момент? Аз казвам, че е възможно. Тъй като кризата е изключителна по своя характер, за да се справим с нея е необходимо да се извърши революция в мислене­то. И тази революция не може да се извърши с помощта на дру­гите, с помощта на книги или организации. Тя трябва да стане чрез нас, чрез всеки един от нас. Само тогава ще можем да изг­радим ново общество, свободно от сегашния ужас, от необикно­вено разрушителните сили, които вилнеят сега. Промяната ще се осъществи само когато индивидът осъзнае себе си, във всяка своя мисъл, чувство и действие.

Джиду Кришнамурти

             

Защо арианите са изоставили древния обичай на изгаряне на трупове, а юдеите, например, внимателно събират разлятата, след убийство на техен колега кръв, взета и погребана заедно с тялото?

При изгарянето на тялото Хор вече не може да улови духа на Бa, тъй като при изгарянето на мъртвото тяло в огъня на пожара, духа Бa се отделя от трупа и, без да бъде заловен от Земята (т.е. не е погребан), се втурва към Слънцето Рa(освен ако не го подлъже фалшивата Лунна светлина).

Човек е направен от абог Ра с една единствена цел: да трансформира и "изпомпа" всичката Ka предлагана в Хор = Ка_Ар(-е) (първоначално, съставляваща част от Абога Ра и низвергната за бунт/метеж срещу Творца Ра вътре в утробата на Земята адското горещо ядро), същността на Eden Ба. След смъртта на един силен човек с мощно Бa генерирано от праведния му живот чрез трансформиране в човешкото сърце на материалното Ka, съдържащо се в плътта на човека, в своето потребление на растителни и животински храни, се втурва обратно в лоното на Ра, т.е., в "Paradise/Рай"

От поколение на поколение праведните хора като "микропомпа" изпомпват със сърца животинската енергия на телата им, "тежкото" Ka и го превръщат в "леко" Ба, което в края на плътската форма на живот се устремява към Sun Ra, т.е., в Рая. Много поколения милиони хора за хиляди години трансформираха постепенно и "изпомпваха" всички "енергия на греха" Ka от адския Хор в ядрото на Земята до "леко" небесно Ба към Sun Ra.

Ядрото на земята, губейки Ka постепенно ще изтива, а живота на Земята, поради пълна загуба на Ка, като резултат от този процес ще спре. По този начин ще се сложи край на протеиновия живот в много, планети във Вселената: Pa абсорбира в себе си, въстаналите срещу себе си, превръщайки чрез човешката намеса Ка в Ба, така постепенно се разширява до тогава, докато в един момент отново не изпълни цялата вселена. Тогава отново ще установи навсякъде Pай, защото навсякъде и във всичко е Рa.

Светът ви дава толкова много болка а вие правите от нея злато ... Няма нищо по-чисто от това. --- Рупи Каур

                   

Съзнанието създава страха, защото мисълта е про­цес на съзнанието. Мисленето е представяне на нещата с по­мощта на думи. Не можете да мислите без думи, символи, обра­зи - тези образи, които са предубеждения и предишни знания, се проектират върху факта и от това се поражда страх. Човек се освобождава от страха само когато съзнанието е в състояние да погледне на даден факт без да го обяснява, без да му дава име, без да му слага етикет. А това е много трудно, защото съзнани­ето ни веднага идентифицира нашите чувства, реакции и опа­сения и им дава име. Чувството за ревност се идентифицира с тази дума. Възможно ли е да не идентифицираме дадено чувст­во, да го погледнем, без да му даваме име? Наименованието на чувството му дава продължителност, дава му сила. В момента, в който дадете име на чувството, което наричаме страх, вие му давате сила. Но ако можете да погледнете това чувство, без да му давате име, ще видите, че то ще повехне. Следователно, за да може човек напълно да се освободи от страха, е наложително да разбере целия процес на проектирането на символи и об­рази, на даване на име на фактите. Единствено самопознанието освобождава човека от страха. Самопознанието е началото на мъдростта, която слага край на страха.

Джиду Кришнамурти

Не можем да постигнем световен мир на политическо равнище, освен ако хората първо не се обединят в сърцата си. Макар да оставаме разделени на ниво теология, ограничавайки добрата воля на своя източник, има малка надежда, че можем изцяло да си сътрудничим научно, икономически или социално. ~ Манли П. Хол

             

"За да ядете, трябва да сте гладни, за да се научите, трябва да сте невежи, невежеството е условие за учене, болката е състояние на здравето, страстта е състояние на мисълта. Смъртта е състояние на живота.". " ~ Робърт Антон Уилсън

                      

"Когато оставих това, което съм, станах това, което можех да бъда." - Лао Дзъ

Технологическият прогрес ни въоръжи само с по-ефективни средства да вървим назад.

"Истински ефективната тоталитарна държава ще бъде тази, в която вездесъщият водач, неговите политици и армията от управници контролира населението от роби, които не трябва да бъдат принуждавани, защото те обичат своето робство. Така, поставената задача е да ги накараме да го обичат, в настоящите тоталитарни държави тази задача е за министерствата на пропагандата, за редакторите на вестници и за учителите...Най-големите победи на пропагандата са постигнати не чрез правене на нещо, а чрез въздържане от правене на каквото и да било. Истината е велика, но още по-велико, от практическа гледна точка, е мълчанието за истината."

(Прекрасния нов свят, предговор към изданието от 1946г.)

"Ако искаш да осъзнаеш истината, не бъди за или против. Борбата между доброто и злото е първичната болест на ума." ~ Sengcan

"Чувството се спотайва именно в този промеждутък от време между желанието и неговото осъществяване."

Олдъс Хъксл

Духът и природата на всичко е едно; Богът в Теб е толкова добър и не по-малко от Бога във всичко друго. ~ Манли П. Хол (All Seeing Eye 12/29/1926)

"Човек може да вярва във всички църкви в света, да носи в себе си всички свещени книги, писани някога, той може да се кръсти във всички реки на земята - все пак, ако няма възприятие за Бог, Аз бих могъл да го класирам в ранг атеист. И човек може да не е влизал в църква или джамия, нито да е извършвал някаква церемония, но ако той чувства Бог вътре в себе си и по този начин е издигнат над суетата на света, този човек е свещен човек , Светец, кажете му това, какво е той. "- Свами Вивекананда

Каквото извира от земята се разтваря отново в земята a родените на небето неща отлитат към родните си места.

- Марк Аврелий

"Изследвайте реката на душата, така че, при все че сте станали служител на тялото, да може отново да се издигнете до ордена, от който сте се спуснали, като се присъедините към свещените разумни работи!" - The Chaldaen Oracle

Ако ние мразим злото, ние насърчаваме злото с злото, тъй като омразата е храна за омраза, а лошото намерение към злото дава на нежеланото все по-голяма сила. ~ Манли П. Хол (All Seeing Eye 01/26/1927)

Страхливният човек мисли твърде много за себе си и човекът, който се е увил в себе си, е най-малкият пакет в света. ~ Manly P. Hall (Основни страхове и как да ги коригирате стр.13)

"Истината е дъщеря на времето, а не на властта" - Франсис Бейкън

Не съществуват кратки пътища във философията. Но ако го направи, мъдрият би избрал по-дългия път. Той би го избрал заради приключенията по пътя си, приключенията в мистичните процеси на изграждане. Не се притеснявайте за годините и животите, които се простират напред. Това не са просто периоди на изпитание и скръб. Те са приключения в тайната на душата. -

Manly P. Hall (Месечно писмо от юли 1941 г.)

"Дойде време, когато не е достатъчно да четем за Буда, ние вече искаме това да се случи и на нас самите. Това ще стане тогава, когато ние се преместим от екзотеричното към езотеричното, от религията към мистиката".

- Фредерик Ленц

"Повечето от тези, които са за легитимиране на забавления, са посредствени или глупави и само се грижат да използват слабостите на хората. Избягвайте да бъдете един от тълпата, която се отдава на такива забавления. Животът ти е твърде кратък и имаш важни неща за вършене. Бъдете дискриминиращи за това какви образи и идеи позволяват в ума ви. Ако самият вие не избирате на какви мисли и изображения да излагате себе си, някой друг ще го направи, а мотивите му може да не са най-високи. Това е най-удобното нещо в света, което се промъква/приплъзва неусетно във вулгарност. Но няма нужда това да ви се случи, ако решите да не губите времето и вниманието си върху безсмислената попара. "- Epictetus

Основната загадка на Елевзийския аргумент беше, че човекът не е нито по-добър, нито по-мъдър след смъртта, отколкото по време на живота. Ако не се издигне над невежеството в пребиваването си тук, човек отива на смърт във вечността, за да се разхожда завинаги, като прави същите грешки, които е направил тук. ~ Manly P. Hall (Тайните учения на всички възрасти XXIX)

-------------------------------------------------------------------------------

Елевзинските мистерии

Всяка година през септември, в продължение на един период, надвишаващ с две хилядолетия този на гръцката и римската цивилизация, в Елевзин, градче край Атина, бил честван празник, пред който бледнеели всички останали в Елада. Според традицията точно тук богинята Деметра се събрала отново с дъщеря си Кора (или Персефона), отвлечена преди това в подземното царство от неговия властелин и повелител Хадес. Тези богини, приличащи повече на сестри, отколкото на майка и дъщеря, са двете основни действащи лица в Елевзинските мистерии. Самите мистерии били провеждани на два пъти в атическата година: „малките“ елевзинии през пролетта отбелязвали пробуждането на природата и възраждането на растителността, а „големите“ били чествани през есента, времето за жътва. Връзката с минойската обредност е повече от очевидна:
Най-старите телестерии (в случая — ритуали) са пределински: самото име Елевзин загатва за Крит от преди ахейското нашествие; култовите керни и съдовете за възлияния са едни и същи както в Елевзинските мистерии, така и в минойския култ; самите телестерии вероятно са по-късни модификации на т.нар. минойска драма; анакторонът (храмът) е същият като критските светилища и т.нар. домашни олтари; очистителните обреди в елевзинския култ също идват от Крит, където са били част от минойската религия; античната традиция също открива корените на елевзиниите в Крит — от една страна, имаме свидетелствата на Диодор, а от друга — Омировия химн Към Деметра.

                        

Колкото повече обвиняваме другите, толкова по-дълго ще чакаме да се изправим пред истината; И истината е, че сигурността на всяка отделна личност е в негова защита. Единственият човек, който може сериозно да ни нарани, е самият ние, а единственият човек, който може да ни помогне да се възстановим от тези щети, също е наш. Ако това не беше така, във Вселената нямаше да има справедливост. ~ Manly P. Hall (Хоризонт Зима 1957 г., стр. 69)

"Игнорирайки онова, което се случва в душите на другите хора - никой никога не е дошъл до скръб по този начин. Но ако няма да следите какво прави вашата собствена душа, как можете да не бъдете нещастни?" - Марк Аврелий

"Ако все още преживявате звездите като нещо" над вас ", все още нямате очите на познавач." - Фридрих Ницше

Любовта към Божеството може да се провали само защото човек не го изпитва истински. Веднъж опитал, не може да се провали. ~ Manly P. Hall (Тъмната нощ на душата стр.11)

George Clooney Sees the Light at the End of the Tunne

"Пробуждането е възможно само за онези, които го търсят и го искат, за онези, които са готови да се борят със себе си и да работят върху себе си, много дълго време и много упорито, ...за да го постигнат. "- Г.И. Гурджиев

"Съдбата е тази, която разбърква картите, но ние сме тези, които играят. Така че бъдещето на един човек не е написано в звездите, а във волята и самоувереността. "Уилям Шекспир

"Всеки човек е божественост в маскировка, бог, който играе палячо"

. Ралф Уолдо Емерсън

Много хора се чувстват ту по-висши, ту по-нисши от другите, в зависимост от ситуациите или хората, с които се сблъскват. Всичко, което е нужно да знаете и да наблюдавате в ума си, е следното: винаги, когато се чувствате по-висши или по-нисши от някой друг, това е егото във вас.

Понякога егото извършва престъпления в стремежа си към известност. Търси внимание, като си спечелва име и останалите го осъждат. „Моля ви, кажете ми, че съществувам, че не съм незначителен” – сякаш казва то. Такива патологични форми на егото са чисто и просто по-крайни форми на нормалното его.

Не се стремете към щастие. Ако го търсите, няма да го намерите – стремежът е антитеза на щастието. Щастието винаги е нещо изплъзващо се, докато свободата от нещастието винаги е постижима и то постижима сега, в този момент – в момента, в който престанете да си създавате истории за вашето нещастие. Нещастието срива естественото състояние на благополучие и вътрешен покой, източник на истинското щастие.

Моите книги са написани не срещу религията, не против Христа, а против страхливото лицемерие на онези, които са убивали, изгаряли са хора на кладите в името на Всемогъщия Син Божи, започвайки да правят това практически веднага след като Той умря на Кръста за цялото човечество и особено за падналите жени и всички онези, които са се отклонили от правия път – и всички зверства са били извършвани в Негово Име!

Ние само оскърбяваме Бога с вярата си, че можем да убиваме, да обиждаме околните, да вършим много други ужасни неща и да възлагаме отговорността за всичко това върху и без това претоварените плещи на Исуса Христа.

Той ни показа пътя, но не в синагогите или храмовете, както това правеха фарисеите, а в своя собствен Храм, тоест в дълбините на нашето собствено сърце, на сърцето на всеки от нас.

Аз се изказвам не против Христа или Буда, а против изобретените от хората догмати. Будизмът учи, че Царството Божие и Нирвана могат да бъдат заслужени с дела, а не с празни думи. Той учи, че между съда на Бъдещето и Незнайния Бог няма друг посредник, освен нашите собствени постъпки. Христос за нас, Буда – за будистите, но и двамата са учели слепите да виждат истината, обаче апостолите на Христа и Буда са изкривили много от онова, което са казали техните учители, като едните са направили това поради своята духовна и физическа слабост, а другите, например папството, поради своята зла воля и егоистични амбиции.

Трябва да се учи, за да се знае; да се знае, за да се разбира; да се разбира, за да се съди!

- Елена Блаватска

                 

Дори шайка разбойници трябва да се подчинява на някои морални правила. Те могат да ограбят целия свят, но за да останат банда, не трябва да крадат един от друг.

На единия полюс на своето съществуване аз съм наравно с дърветата и камъните. Там признавам владичеството на всемирния закон.

Рабиндранат Тагор

Всъщност онова, което вие наричате свобода, е най-яката от тези вериги, при все че брънките й блестят от слънцето и заслепяват взора.

Какво, ако не част от себе си, следва да захвърлите, за да станете истински свободни?

И ако трябва да ппремахнете несправедлив закон, то този закон е бил написан от собствената ви ръка върху собственото ви чело.

Не можете да го заличите, като изгорите всички правни книги, или умиете челата на всички съдии, та даже и морето да излеете връз тях.

И ако трябва да свалите от власт тиранин, първом, разрушете престола, който сами сте му издигнали вътре в себе си.

Та как би могъл тиранин да повелява на свободните и гордите, освен ако в собствената им свобода не се таи тирания, и срам – в гордостта им?

И ако искате да се отърсите от някоя грижа, то тази грижа сте си я избрали вие, не ви е била наложена отвън.

И ако искате да се избавите от някой страх, то гнездото на този страх е в сърцето ви, а не в ръката на онзи, който ви го вдъхва.

Повярвайте, всички неща са стаени у вас в неразривна спойка – желаното и ужасяващото, противното и свидното, това, към което се стремите, и онова, от което искате да се изплъзнате.

Вихрят се те у вас като светлини и сенки, вплетени по двоици.

А когато сянката избледнее и изчезне, тогава оставащата светлина става сянка на друга светлина.

И така, разчупвайки оковите, вашата свобода сама се превръща в окови на друга, по-велика свобода.

Халил Джубран