МИСЛИ ФОРМИ 37

СТАНСА I - Коментар


4. СЕДЕМТЕ ПЪТЯ КЪМ БЛАЖЕНСТВОТО ГИ

НЯМАЛО (а). НЕ СЪЩЕСТВУВАЛИ И ВЕЛИКИТЕ ПРИЧИНИ НА СТРАДАНИЕТО2, ТЪЙ КАТО

НЯМАЛО НИКОГО ЗА ПОРАЖДАНЕТО ИМ И ЗА СЪБЛАЗНЯВАНЕ ОТ ТЯХ (b).



(a) Съществуват „Седем пътеки“ или „Пътища“ към „Блаженството“ на Небитието, което е Абсолютното битие, Съществуване и Съзнание. Те не съществували, тъй като Вселената не била проявена и имала битие само в Божествената Мисъл.

(b) Тъй като това са... Дванадесет Нидани или Причини на Битието. Всяка е следствие на предшестваща причина и на свой ред е причина за следващата. Съвкупността от всички Нидани се основава на Четирите Истини — тази доктрина е особено характерна за системата на Хинаяна3. Те принадлежат на теорията на потока, закона за сцеплението, пораждащ заслуги и провинения и водещ накрая Кармата с пълна сила. Тази система е основана на великата истина, че следва да се плашим от въплъщенията, тъй като съществуването в този свят донася на човека само страдание, нещастие и болка; и самата смърт не е в състояние да освободи човека от това, тъй като смъртта е само врата, през която той преминава към следващ живот на Земята след кратка почивка в нейните преддверия — Девачана. Системата на Хинаяна или Школата на Малката Колесница е с много древен произход, докато Махаяна или Школата на Голямата Колесница се отнася към по-късен период, тъй като е възникнала след смъртта на Будда. Но въпреки това основите на втората също са стари като планините, приютили тези школи от незапомнени времена. И двете школи — на Хинаяна и Махаяна — учат на тази доктрина. Яна или Колесница е мистичен израз и двете „Колесници“ се стараят да докажат доктрината, че човек може да се освободи от страданията на раждането и даже от лъжливото блаженство на Девачана по пътя на постигането на Мъдрост и Знание, което единствено може да разсее плодовете на Илюзията и Незнанието.


1 Нирвана. На китайски език е He-пан, на бурмийски — Не-бан. Мокша — в Индия.

2 Нидана и Майа. Дванадесет Нидани (на тибетски език — Тен-дел-чуг-ни), същността на главните причини на съществуването, следствия, породени от свръзката на заложените причини.


Майа или Илюзията е елемент, който влиза във всички конкретни предмети, тъй като всичко, което съществува, притежава не абсолютна, а само относителна реалност, тъй като видимостта, в която се облича скритият ноумен за даден наблюдател, зависи от познавателните способности на последния. За неразвитото око на дивака всяка картина отначало ще се стори безсмислен хаос от линии и бои, докато възпитаното око веднага ще забележи лицето или пейзажа. Нищо не е постоянно, с изключение на единното, скритото абсолютно Битие, включващо в себе си ноумените на всички реалности. Съществуванията, принадлежащи към всеки план на битието чак до висшите Дхиан-Когани, могат да се оприличат на сенките, хвърлени от вълшебен фенер върху бял екран. Въпреки това всяко нещо е относително реално, тъй като познаващият също е отражение и затова всички постигани от него неща са толкова реални, колкото и самият той. Каквато и реалност да притежават нещата, тя трябва да се открие в тях преди или след като те проблеснат подобно на мълния в нашия материален свят. Това е така, защото ние не можем да опознаем подобно съществуване непосредствено, докато съществуващите у нас чувства-инструменти могат да отразяват само материалното съществуване в полето на нашето съзнание. На какъвто и план да действа нашето съзнание, ние и предметите, принадлежащи на този план, се явяваме в този момент единствените наши реалности. Но с развитието ни напред ние разбираме, че в стадиите, през които сме минали, сме приели сенките за реалности и че възходящият процес на Егото се състои от цял ред прогресивни пробуждания и всяко придвижване носи със себе си убеждението, че накрая сме достигнали „реалността“. Но само когато достигнем абсолютното „Съзнание“ и слеем нашето съзнание с него, само тогава ще бъдем освободени от заблудите, породени от Майа.

                       

Ади или Адхи Будха, Единната или Първичната и Височайша Мъдрост е термин, който се употребява от Арясанга в неговите съкровени писания, а сега и от всички мистици на Северния буддизъм. Това е санскритски термин и наименование, дадено от най-ранните арийци на Непознаваемото Божество. Думата „Брама“ не се среща нито във Ведите, нито в други ранни трудове. Тя означава Абсолютна Мъдрост и Адибхута, преведено от Фитцедуард Хол като „Извечната Несътворена Причина на всичко“. Трябвало е да минат еони, преди определението Будда да стане дотолкова „очовечено“, че терминът да може да бъде допуснат за използване при простосмъртните и накрая да бъде даден на този, чиито несравними добродетели и знания са му спечелили титлата „Будда на Непоколебимата Мъдрост“. Ако „Бодха“ означава вродено притежаване на божествения разум или разбирането му, Будда — овладяването на всичко това с лични усилия и заслуги, то Буддхи е способност на познанието, канал, чрез който божественото знание достига Его-то, разпознаването на доброто и злото, а също така божествената съвест и Духовната Душа, която е проводник на Атма. „Когато Буддхи поглъща нашия Еготизъм (унищожава го) с всички негови Викара, Авалокитешвара става ясна за нас и Нирвана или Мукти е достигната“. Мукти е същото като Нирвана, освобождаване от сянката на Майа или илюзията. Бодхи също е и наименование на особеното състояние на транс, наречено Самадхи, по време на който субектът достига най-висшата степен на духовно познание.

                     

Безумци са тези, които в своята сляпа и ненавременна в нашата епоха ненавист към Буддизма и реакция към него отричат езотеричните му учения, които са и учения на брамините. Отричат ги само защото асоциират това наименование с принципи, които те като монотеисти смятат за зловредни доктрини. „Безумни“ в този случай е правилният термин, тъй като в нашата епоха на груб и антилогичен материализъм само езотеричната философия е способна да се противопостави на повторните нападки срещу всичко, което човечеството смята за най-скъпо и съкровено в своя вътрешен духовен живот. Истинският философ, изучаващ езотеричната Мъдрост, напълно се освобождава от личностите, догматичните вярвания и отделните религии. Освен това езотеричната философия примирява всички религии, като сваля от всяка нейната външна обвивка, човешката, и показва съответствието на корена на всяка с основата на другите велики религии. Тя доказва необходимостта от Божествения и Абсолютен Принцип в Природата. Също така тя не отрича Божеството, както и Слънцето. Езотеричната философия никога не е отричала „Бога в природата“, както и Божеството като абсолютна и абстрактна Същност. Тя отказва да признае само боговете на така наречените монотеистични религии, създадени от човека по свой образ и подобие, светотатствени и печални карикатури на Вечното и Непознаваемото. Освен това писмените документи, които ще представим на читателя, обхващат езотеричните доктрини на целия свят от самото начало на произхода на човечеството, окултизмът на буддизма заема в тях само своето законно място.

Тайната доктрина Том 1 КОСМОГЕНЕЗИС

               

С Т А Н С А I


1. ПРЕДВЕЧНАТА МАЙКА — РАЖДАЩА(1), СКРИТА
В СВОИТЕ ПОКРОВИ, ВЕЧНО НЕВИДИМИ, ОЩЕ ВЕДНЪЖ ДРЯМАЛА В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СЕДЕМ ВЕЧНОСТИ.


1 Пространство.


„Майката-Раждаща“, Пространството, е вечната, винаги съществуваща причина на всичко — Непостижимо БОЖЕСТВО, чиито „Невидими Покрови“ се явяват мистичният Корен на цялата Материя и Веселена. Пространството е онова единно и вечно, което ни е най-лесно да си представим устойчиво в неговата отвлеченост и извън влиянието и зависимостта от присъствие или отсъствие в него на обективната Вселена. Във всеки един смисъл то е извън измеренията и е самосъществуващо. Духът е първата диференциация на „ТОВА“, безпричинна причина както на духа, така и на материята. Както ни учи езотеричният Катехизис — „то е нито „безгранична пустота“, нито „условна пълнота“, а е и едното, и другото. То е било и винаги ще бъде“.

Така „Покровите“ означават ноумен на недиференцираната Космическа Материя. Това не е материята, която ние познаваме, а е духовната същност на материята, която също е вечна и даже единна с Пространството в неговия абстрактен смисъл. Коренът-Природа е също и източник на най-тънки, невидими свойства във видимата материя. Това е като душа на Единния и Безкраен Дух. Индусите наричат това Мулапракрити и твърдят, че е първосъздадена субстанция, основа, Упадхи или проводник на всеки феномен — физически, психически или умствен. Това е източник, от който се излъчва Акаша.

Под „Седем вечности“ се подразбират еоните или периодите. Думата „Вечност“, в смисъла на християнското богословие, е без съдържание за източното ухо, освен когато се използва за Единното Съществуване; също както и терминът „во веки веков“ е вечен само в бъдеще и е нищо повече от лъжливо наименование1. Такива думи не съществуват и не могат да съществуват във философската метафизика и са били неизвестни до възникването на църковното християнство. Седем Вечности означават седем периода, или период, равен на седем периода на една Манвантара в продължение на Махакалпа или „Великия Век“ (100 години на Брама), което в крайна сметка представлява З11 040 000 000 000 години; всяка година на Брама се състои от 360 Дни и също толкова Нощи на Брама (изчислени по Чандраяна или Лунната година). Един ден на Брама съответства на 4 320 000 000 години на смъртните. Тези Вечности принадлежат към най-съкровените изчисления, в които, за да се стигне до точния извод, всяка цифра трябва да е 7Х, при което „х“ е различен, според природата на цикъла в субективния или реалния свят, и всяка цифра, представляваща или отнасяща се до различни цикли — от най-големия до най-малкия, в обективния или нереалния свят, трябва непременно да е кратна на седем. Ключът на това не може да бъде даден, тъй като в него се съдържа тайната на езотеричните изчисления, а за целите на Обикновените изчисления това няма смисъл. „Числото седем — казва Кабала — е великото число на божествените тайни“; числото десет е от общочовешкото познание (Декадата на Питагор), 1 000 е третата величина на числото десет, затова и числото 7 000 е също така символично.


1 Във втората книга Вишну Пурана, в гл. VIII e казано: „Под безсмъртие се разбира съществуване до края на Калпа“. В бележка преводачът Уилсън сочи: „Съгласно Ведите това е всичко, което трябва да се разбира под безсмъртие (или вечност) на боговете; те загиват в края на всемирното разлагане (или Пралайа)“. Но езотерическата философия казва: „Те не загиват, а отново се абсорбират“.


В тайната доктрина цифрата 4 е мъжки символ само в най-висш аспект на абстракцията; в материален аспект числото 3 е мъжки, а 4 — женски символ — вертикален и хоризонтален в четвъртия стадий на символизма, когато символите стават глифи на зараждащите се сили във физически аспект.

                              

           

Всички ние сме преживели déjà vu преди известно време в живота си. Това странно усещане е, че по някакъв начин вече сме преживели или живели преди това същото. Често déjà vu идва спонтанно и се задейства от миризми, звуци, забележителности, вкусове и различни други усещания. Докато някои твърдят, че déjà vu е неврологичен дисонанс, други твърдят, че déjà vu отразява възможността за други измерения (т.е. паралелни вселени), а други смятат, че това е разкриване на минал живот.            

                        

  

Имате стара душа

Усещането, че сте по-възрастни от възрастта си, може да е знак за прераждане. Пренесли си се

Познания и опит от предишния ви живот, които са останали с вас и се отразяват в настоящия ви живот.


Имате силни интуиции

Интуицията е способността да се балансира съзнателното съзнание с несъзнателния ум и да се влезе по-дълбоко в първичната мъдрост и вроденото знание. Онези, които имат силни интуиции, могат да бъдат зрели в душата - доказателство за много минали животи.

АФИНИТЕТ ЗА НЯКОИ КУЛТУРИ / ПЕРИОДИ / ОКОЛНА СРЕДА

Казва се, че имайки голямо, необяснимо привличане към определени култури или периоди от време, това е един вид "остатък" от минал живот, напомнящ определено място, култура или среда, която душата ви може да е била в миналото. Например, може да имате необясним афинитет към азиатската култура, келтски артефакти или 19-ти век.    

http://aminoapps.com/page/paranormal/1972214/11-signs-your-soul-reincarnated-many-times

СТАНСА I — Продължение


2. ВРЕМЕ НЕ Е ИМАЛО, ТО ПОЧИВАЛО В БЕЗКРАЙНИТЕ НЕДРА НА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА.


„Времето“ е само илюзия, създавана от последователните редувания на нашите състояния на съзнанието по време на странстванията ни във Вечността и то не съществува, а „почива в сън“ там, където няма съзнание, в което може да възникне Илюзия. Настоящето е само математическа линия, отделяща тази част от Вечната продължителност, която ние наричаме бъдеще, от частта, наричана от нас минало. Нищо на земята няма истинска, реална продължителност, тъй като нищо не остава неизменно, или е такова само за билионна част от секундата. Усещането, което ние получаваме от очевидното разделение на времето, известно като настояще, произтича от неяснотата на мимолетни възприятия или на поредица от възприятия на предметите, които чувствата ни предават, доколкото тези предмети са от областта на идеалните представи, наричани от нас бъдеще и преминават в областта на спомените, наречени от нас минало. Съвършено по същия начин изпитваме впечатление от продължителността на мигновена електрическа искра като следствие от мъглявото и продължително нейно отпечатване върху ретината на окото. И наистина човекът или предметът не се състои само от това, което е видимо в него в даден момент, а представлява съвкупност от всички свои различни и сменящи се състояния от момента на появяването си в материална форма до своето изчезване от нашата Земя. Именно „тези съвкупности“, съществуващи извечно в бъдещето, преминават постепенно през материята, за да съществуват вечно в миналото. Никой не би могъл да каже, че парчето желязо, паднало в морето, е започнало своето съществуване, когато е напуснало въздуха, и влизайки във водата е престанало да съществува; и че самият камък се е състоял само от това пресичане на плоскостта, съвпадащо в даден момент с математическия план, разделящ и същевременно съединяващ атмосферата с океана. Същото става и с хората, и с предметите, които изпадайки от една крайност в друга, от „ще бъде“ и „било“, от бъдещето в миналото, въздействат мигновено на нашите чувства като пресичане на своята цялост според тяхното движение във времето и пространството (като материя) от една Вечност в друга. И тези вечности съставляват продължителността, само в която всичко има своето истинско съществуване, стига нашите чувства да са способни да възприемат това.

Тайната доктрина

              

Извън всякакво съмнение е мистификацията, разиграна в миналото столетие от брамините в Калкута, чиято жертва са станали полковник Уилфорд и сър Уйлям Джон. Тя е била жестока, но напълно предизвикана, и никой на заслужава по-голямо порицание от полковника и мисионерите. По думите на самия сър Джонс мисионерите са били изключително невнимателни, като са твърдели, че „индусите са почти християни, защото техните Брама, Вишну и Махеша не са нищо друго, освен християнската троица“( Вж. Макс Мюлер, op. cit стр. 288 и по-нататък. Става дума за ловката фалшификация на листовете, вмъкнати в древните Пуранически манускрипти, на които на правилен и архаичен санскритски език било написано всичко, което Пандитите чули от полк. Уилфорд за Адам и Аврам, Ной и тримата му синове и т.н.). Това бил добър урок, който направил изтоковедите двойно по-внимателни, но именно това накарало някои от тях да са прекалено предпазливи и като реакция на предишните заключения махалото силно се люшнало в противоположната посока. „Тази първа доставка от пазара на брамините“ в отговор на молбата на полк. Уилфорд породила сред изтоковедите явна необходимост и желание да обявяват всеки архаически санскритски манускрипт за съвременен и мисионерите се чувствали напълно оправдани да се възползват от удобните за това случаи. И те постъпват именно така според умствените им способности, свидетелство за което е неотдавнашният нелеп опит да се докаже, че цялата история за Кришна в Пураните е била заимствана от брамините от Библията! Но фактите, приведени от оксфордския професор в неговите Лекции по това знаменито вмъкване (направено в полза, а по-късно за нещастие от полк. Уилфорд), съвсем не пречат на изводите, до които неизбежно трябва да стигне всеки изучаващ съкровеното учение. Ако резултатите доказват, че нито Новият, нито Старият завет са заимствали от по-древни религии на брамините и буддистите, от това още не следва, че евреите не са заимствали всичко, което са знаели, от халдейските писмени документи, изопачени по-късно от Евсевий. Що се отнася до халдейците, те по всяка вероятност са получили своето първоначално познание от брамините, тъй като Роулинсон сочи несъмненото ведическо влияние върху ранната митология на Вавилон. И полковник Ванс Кенеди отдавна справедливо е забелязал, че от самото основаване Вавилон е бил местонаходище на санскритска и браминска ученост. Но всички подобни доказателства трябва да загубят своето значение при наличието на no-късна теория, изработена от проф. Макс Мюлер. Кодът на фонетичните закони е станал сега световен разрешител на всяко отъждествяване и установяване на „връзка“ между боговете на многочислените народи. Така майката на Меркурий (Будха, Тот-Хермес и пр.) е била Майа, майката на Гуатама Будда също е Майа, както и майката на Исус също е Майа (Илюзия, тъй като Мария е Mare или Море, символично означаващо великата Илюзия). И въпреки всичко тези три личности нямат връзка помежду си и не могат да я имат, след като „Бог“ е установил свой код на фонетичните закони.

http://www.dunov-knigi.com/svobodni-knigi.php?book_id=8&chapter_id=737

                        

Енергичните и яростни усилия на фанатиците, проявени в ранните векове за изкореняването на всяка следа от интелектуален, умствен труд на езичниците, завършили неуспешно. Но оттогава същият дух на тъмния демон на лицемерието и нетърпимостта постоянно и систематично е изопачавал всяка светла страница, написана в дохристиянския период. Даже историята в своите недостоверни документи е съхранила достатъчно материал, който е преживял всички несгоди, за да хвърли безпристрастна светлина върху всичко. Обърнете внимание на хилядолетието, което с годината на Рождеството разделя дохристиянския от следхристиянския период. Това събитие — историческо или не — е послужило въпреки всичко като пръв знак за изграждане на многочислени надеждни крепости против каквато и да е възможност за възвръщане или дори просветване към ненавистните религии на миналото, ненавистни и застрашаващи, защото хвърлят толкова ярка светлина върху новото и умишлено замъглено тълкуване на онова, което в наши дни е известно като „Новия завет“.

Въпреки свръхчовешките усилия на ранните християнски отци да зачеркнат Тайната доктрина от паметта на човечеството, те претърпели неуспех. Истината не може да се убие. Оттук следва и неуспехът да се изтрие напълно от лицето на земята всяка следа от Древната Мъдрост, както и прогонването и затварянето на устата на всеки, дръзнал да бъде неин свидетел. Нека читателят се замисли за хилядите, а може би милиони ръкописи, хвърлени в огъня; за паметниците с невнимателно поставени надписи и символи, превърнати в прах; за бандите ранни отшелници и аскети, бродещи сред разрушените градове на Горен и Долен Египет, в пустините и планините, търсещи да унищожат всеки обелиск, колона, свитък и папирус, стига да носи символа Тау или някакъв друг знак, заимстван и присвоен от новата религия. Тогава читателят ясно ще види защо са останали толкова малко писмени документи от миналото. Вярно е, че враждебният дух на фанатизма на ранното и средновековно християнство и исляма е предпочитал и двете религии да тънат в тъмнина и невежество.

И Слънцето обагрили със кръв, Земята станала могила,

И този гроб превърнали във ад;

Самият ад по-сумрачен от мрака станал.