Епифизната Жлеза е "Био-Старгейт". Тя е мост от физическото към не-физическото, от дуалността към висшето измерение. Тя е изключително сложна и е екран от 3Д мозъка към Безграничния Ум.
Епифизата е агент с напреднало знание в действителното проявление.
Епифизата работи с хипофизата, за да отворят моста, шлюза между физическия и нефизически, между мозъка и ума. В каквото и знание, позволите на себе си да вярвате, може да се превърне в реалност от отварянето на вратата към Божественото чрез епифизата. Това се постига чрез интерпретиране на честотата на мисълта в топлинен био-химичен електрически ток през тялото ви и отваряне на ума.
Вашият човешки мозък, превръща генерираните от вас мисли в хиляди био-химични вещества, всяка секунда. Не всяка мисъл на обикновения мозък достига в по-високият Ум.
Епифизната Жлеза - Ключовият Орган - Старгейт
Старгейтите позволяват преминаването между пространствено-времевите местоположения в различните Вселени и плътностни нива. Това е повече от просто "пътуване във времето", това е междуизмерно пътуване. Ако проучите "епифизният Старгейт" ще стигнете до много от тази информация:
"Епифизната Жлеза е хипер-измерен Старгейт, вграден в нашата човешка физиология, която ни дава възможност за пътуване във времето. Тази технология бе обратно произведена от древното общество на Атлантида. Старгейт функции с помощта на обикновена вода, H2O. Когато е защитета от [намесата] на всички електромагнит[и] ... Водата може да се измени и да създаде връзка с преобърната реалност на време / пространството ... Това се постига чрез малки молекули в епифизната жлеза наречени микроклъстери. Тези микро-клъстери са изобразени в плутонични твърди геометрични форми. Микроклъстерите образуват резонансна порта/портал, който позволява преминаване през време / пространството."
Епифизната жлеза е водна, което означава, че съдържа и е заобиколена от биологична течност. Течността често се описва като вода, но тя съдържа биологична информация [ДНК], което означава, че всъщност е по-скоро като гръбначно-мозъчната течност. Тази течност съдържа пиезоелектрически калцитни кристали. [Пиезоелектричен просто означава, че когато кристалите са стресирани (под напрежение) или са предизвикани да вибрират, те генерират електрическо напрежение, което може да бъде съединител]. Използвайки Кундалини енергия ["Кундалини Активиране" е балансирането на всички енергийни центрове - чакри и привеждането им във високо вибрационен резонанс], която вибрира от вашата коренна чакра нагоре, ще доведе до вибриране на епифизната жлеза. Когато епифизата вибрира, течността също вибрира. Това кара калцитните кристали да резонират, "стресира" кристалите и създава пиезоелектрично напрежение. Тъй като този пиезоелектричен-магнетизъм се свързва, това дава възможност за свързване на външното електромагнетично поле, включително тези на другите измерения, които тогава могат да ни преведат.
Когато правилната връзка е установена между личността, работеща чрез хипофизата, и душата, която работи чрез епифизата, се създава магнитно поле. Епифизата може да генерира свое собствено магнитно поле, тъй като съдържа магнетит. Това поле може да взаимодейства с магнитното поле на Земята. Слънчевият вятър на разсъмване, зареждането на магнитното поле на Земята, стимулира епифизната жлеза. Ето защо в периода между 4 и 6 часа сутринта е най-доброто време за медитация, и защо изгревa е най-доброто време за слънцегледане. В тези часове, епифизата стимулира хипофизата да отделя човешки хормон на растежа. Ето защо много от "слънцеядите" са докладвали бърз растеж на ноктите и косата, възстановяване на цвета на косата и общо подмладяване. (между другото Сок от Пшенична трева е като синтетична Слънчева Светлина).
Човек трябва да работи усилено, за да пренесe въпреки гравитацията цялата си сексуална енергия нагоре, и когато енергията достигне третото око, то се отваря.
Затворете очи и се фокусирайте точно по средата, между двете вежди. Погледнете тази точка в средата, както гледате обикновено, но със затворени очи. Концентрирайте цялото си внимание. Това е един от най-лесните методи за наблюдение. Никоя друга част на тялото не може да бъде наблюдавана с такава лекота. Тази жлеза най-силно привлича вниманието. Ако насочите цялото си внимание в тази точка, очите ви ще бъдат хипнотизирани от третото око. Ще се застопорят, няма да могат да се движат. Ако се опитате да проследите друга част от тялото си, ще бъде трудно. Третото око привлича вниманието като магнит.
В древните тантрически Писания се споменава, че третото око изпитва глад – нужна му е „храна”, т.е. внимание. И след като знаем, че вниманието действа като храна, че вниманието се привлича от самата жлеза, вече е лесно. Просто затворете очи, насочете ги точно в средата на междувеждието и усетете тази точка. Когато намерите точното място, внезапно очите ви ще замръзнат. Когато стане трудно да се движат, значи сте на точното място. Дори ще забравите, че имате очи. Ще усещате само третото око. Ще гледате с него.
Когато цялото ви внимание е насочено към това място, за първи път ще наблюдавате мислите си отвън, като че ли не са в главата ви – ставате просто наблюдател.
Обикновено човек се идентифицира с мислите си – напр., ако мисли за ядене, огладнява. Когато се движите с мисълта, вие не сте свидетели – вие се сливате с нея, отъждествявате се с тази мисъл в съзнанието си, което означава, че тичате след нея.
Но след като се съсредоточите в центъра на третото око, изведнъж се превръщате в свидетел. Благодарение на третото око ставате свидетел.
Чрез фокусиране в центъра на третото око се появяват доказателства от вашето наблюдение. Сега, може да се сблъскате със собствените си мисли. Това е първото. И на второ място: ще усетите тънки, нежни вибрации в дишането си. За първи път ще усетите, че дишането ви има форма.
Когато вдишвате, вие вдишвате не само въздух. Науката казва, че вдишвате само въздух – кислород, водород и други газове, които в комбинация, образуват въздух. Учените казват, че дишаш „въздух“! Но тантра и йога казват, че въздухът е само проводник, а не главното. Вие дишате Прана – жизнената енергия! Въздухът е само носител, прана е съдържанието.
Епифизната жлеза, най-загадъчният от ендокринните органи отдавна е от интерес за анатомистите. Преди няколко хилядолетия се е смятало, че е клапан, който контролира потока на спомени в съзнанието. Рене Декарт, френският философ-математик от 17-ти век, заключи, че епифизата е седалището на душата.
При активиране, епифизната жлеза става линия за комуникация с високите нива. Енергията навлиза през коронната чакра и нейният вихър докосва епифизната жлеза. Прана, или чиста енергия се получава чрез този енергиен център в главата. С практика, нивото на вибрациите на астралното тяло се повдига и дава възможност за отделяне от физическото.
За да активирате "третото око" и възприемате по-високи измерения, епифизната жлеза и хипофизата трябва да вибрират в унисон, което се постига чрез медитация и / или релаксация. Когато правилната връзка е установена между личност, работеща чрез хипофизата, и душата, която работи чрез епифизната жлеза, се създава магнитно поле.
Отрицателните и положителните сили си взаимодействат и стават достатъчно силни, за да създадат "светлина в главата". С тази активирана "светлина в главата", астралните проектори могат да се оттеглят от тялото, пренасяйки светлината с тях.
Астралните пътувания и други окултни способности са тясно свързани с развитието на "светлината в главата". След физическа релаксация, концентрация върху епифизната жлеза се постига като се взира в точка в средата на челото. Без да се напрягат мускулите на окото, това ще активира епифизната жлеза и "третото око".
Започвайки с оттеглянето на сетивата и на физическото съзнание, съзнанието е съсредоточено в района на епифизната жлеза. Проницателната способност и мястото на реализация са централизирани в района между средата на челото и епифизната жлеза. Номерът е да се визуализира стремително финото тяло ... за да се избяга капана на мозъка.
"Тракащ звук" в областта на епифизната жлеза може да се появи по време на отделянето на астралното тяло. Визуализационните упражнения са първата стъпка, в насочването на енергиите в нашите вътрешни системи, за да активирате "третото око". Магнитно поле се създава около епифизната жлеза, като съсредоточим ума си върху междинната точка, между епифизата и хипофизата. Творческото въображение визуализира нещо, а енергията на мисълта на ума дава живот и посоката към тази форма.
Развитието на "третото око", въображението и визуализацията са важни съставки в много методи за отделяте от физическата форма. Интуицията също се постига и чрез развитие на "третото око". Знанията и паметта на астрално ниво, не са регистрирани в пълно будно съзнание, докато интуицията не стане достатъчно силна. Проблясъците на интуицията идват с увеличаване на постоянството, като "третото око" се активира в по-голяма степен чрез практика. Универсални Познания ... могат също да се придобият.
Епифизната жлеза кореспондира с божествената мисъл, след като е докосната от вибриращата светлина на Кундалини. Кундалини започва своето изкачване към центъра на главата, след като реагира на вибрациите от "светлината в главата".
Светлината се намира в горната част на сутратма, или "нишката на душата", която преминава надолу от най-високата равнина на нашето същество ... във физическото тяло.
Тъй като човешките същества продължават да се развиват, по-нататък от материята, пътуване от духа към материята ... и обратно към духа, епифизната жлеза ще продължи да се покачва от състоянието си на латентност, връщайки обратно на човечеството ... астралния капацитет и духовните способности.
Горе ляво са изобразени различните части на Окото на Хор с тяхното значение; според древноегипетските вярвания човек притежава не 5, а 6 сетива (по ред на рисунките отгоре надолу) - мирис; зрение; мисъл; слух; вкус; допир дробите означени до частите на около на Хор, са пропорците на действие на всяко отделно сетиво Дори в древен Египет, важността и значението на епифизата са били изключително ценени. Почти във всички египетски текстова се намира изображението на окото на богът Хор – тоест “всевиждащото око”. Но, оказва се (отново от рубриката странни съвпадения, които всъщност не са съвпадения), че изображението съвпада едно към едно с биологичната геометрия на пинеалната жлеза. Освен това на всяка част от окото на Хор е била придадена строго специфично значение.
Учудващо е че анатомически погледнато, мозъчното разположение напълно отговаря на изображението на египетското всевиждащо око.
Шумерски барелеф - Адзу държи "шишарка"
В Библията – Лука 34 е казано: The light of the body is the eye: therefore when your eye is single, your whole body also is full of light; but when your eye is evil, your body also is full of darkness. в превод - Светлината на тялото е ОКОТО, ако окото ти е единствено, цялото ти тяло ще е изпълнено със светлина, но когато окото ти е злото, тялото ти ще е в мрак (текста е именно от английската версия, защото от различните преводи, в различните версии, око е преведено като светлина, лампа, ..., за съжаление не можем да бъдем абсолютно сигурни коя версия е “по-вярна”, но това отново показва методите на манипулация, особенно чрез религиите.
Шумерско изображение - Енки държи "шишарка"
В шумерските изображения, една от непрекъснато присъстващите фигури е тази на шишарката, държана в ръка от богът Енки (създател на човечеството) или от летящи неземни същества.
Във Ватиканът има много статуи представящи шишарка и както казва Давид Уйлкок, “това със сигурност не е защото те имат някакъв необясним култ към плода на боровете”. На папският жезъл от векове шишарката показва връзката между двата свята – земния и духовния.
Рене Декарт (френски философ) е определял епифизата като “престолът” на душата. В сърцето, джива е свързана с Епифизата ( или както в повечето страни е наричана пинеалната жлеза - pineal gland (на англ. Pine = шишарка), защото наистина има формата на шишарка е кристалинно кухо образувание – около 8 мм, изпълнено с течност, намиращо се в центъра на мозъка, между двете полукълба и представлява физическата форма на третото око.) - първоначалната кухина чрез два канала.
Жизненото дищане/прана/ е което подържа органите на човека. Когато бялата и златистата светлина се слеят, концентрирането на 5-те прани в главата(в скъпоценния котел кухината на първичния дух или родилната кухина) създава макроскопичен елемент, и съзнанието става отново дух. При отрязване на пъпната връв, зародишното дишане се заменя с придбито, способноста да виждате се раздвоява, съшностната природа се премества до сърцето а вечният живот се спуска в долната част на корема и разтоянието м/у тях е малко над 25см. Духа е заменен от съзнание и докато сте живи същностната природа и вечния живот няма да се слеят. Дао(елемент 545 -празнотата) е вродената духовност-жизненост, т.е. сливането на същностната природа/дух/ и вечния живот/жизненост/.Когато възпроизводствената сила се пречисти( в долния дан тиен под пъпа), в средния дан тиен(ЖД-Жизненото дищане )се превръща в жизненост, тя(Ж) се изкачва в мозъка, за да се слее с същностната природа(в сърцето,джива е свързана с първоначалната кухина чрез два канала.)Това сливане обуславя проявата на бялата светлина на жизнеността/ци/, подобна на лунната светлина.
Фейсбук ви свързва ( вашият суперкомпютър - мозъкът - със суперкомпютрите на всички с които контактувате в мрежата) замествайки шишарковидната жлеза . Ако можехте да контролирате отделните и листенца - всяка степен на разтваряне отговаря на различни честоти и нива на връзки и то не само в материалната Вселена - нямаше да имате нужда от посредник чрез който да ви контролират. Използването на интернет може да доведе до по-нататъшно осакатяване на пинеалната жлеза.
Епифизата е мощен приемник, но разкодирането в мозъкът се поема от други зони, като мозъчната кора например. Това пряко обяснява връзката която египтяните са виждали между различните части на Окото на Хор и функциите на пинеалната жлеза – затова то е наречено всевиждащо.
Именно калцирането на епифизата прекратява иначе порожденните способности на хората към ясновидство, телепатия, четене на мисли, разговори с отвъдното, видения...
Освен всички познати ни усещания, пинеалната жлеза улавя вибрациите на електромагнитният спектър, превеждайки емоциите ни, мислите ни или тези на духовете или дори тези на други хора, чрез средствата на телепатията.
7-те Чакри - спираловидни колела или шишарки на енергия
Още когато физиологичната функция на епифизната жлеза е била неизвестна, то от векове мистични традиции и езотерични школи отдавна са знаели, че тази област в средата на мозъка, е свързващото звено между физическите и духовните светове. Смятан за най-мощният и най-висш източник на ефирна енергия на разположение на хората, епифизната жлеза винаги е била важна за опознаване насвръхестествени сили.
Развитие на психически таланти е тясно свързан с този орган на висшата ни визия.
Третото око контролира различни био-ритми на организма. Тя/То работи в хармония с хипоталамуса, жлезата, която ни посочва жажда, глад, сексуално желание на организма и е биологичния часовник, който определя нашия процес настареене.
В миналото са открили, че има своята функция като физическо око, което може давиди отвъд време-пространството, и е смятано за мистерия, свързана ссуеверието и мистицизма.
Днес тя е свързана с Шестата чакра (Third Eye Pineal).
Според някои изследователи и независиме източници, за да бъде "затворена" тази чакра, днес масово се влага флуор в много продукти: паста за зъби, мляко, вода и т.н., което води до нейната калцификация и по този начин - блокиране на нейната функция.
Да, за епифизата, пинеалната жлеза (Pineal gland), Шестата чакра става въпрос.
Защото тя произвежда мелатонин, хормон, който влияе на модулацията насъбуждане, моделите на съня и много други photoperiodic (сезонни) функции,функции на духа и тялото, на божественото в нас, на ефирна енергия между човек и Космос, на неизследваните и непознати още енергийни торсионни полета.
"Човешката епифиза е с отказан достъп до светлина директно, но подобно на "трето око" на гущера, тя показва подобрена версия на своя хормон, мелатонин, през нощта. Предизвикателството е да се разбератмеханизмите, които регулират синтеза и освобождаването на мелатонин.Епифизната жлеза е "окото на ума." Разчленени, епифизната на влечуготомного прилича на око, с една и съща форма и тъканта. За съжаление,епифизната жлеза може да се превърне в калцифицираната жлеза от тежкиметали и флуорид, който пък може да ограничи нейната биологичнафункция като производител на мелатонин (който регулира цикъла на съня) и може да инхибират и психически или духовни дисфункции."
1. Това горното го казва го д-р Шерил Крафт, Ph.D., председател на Департамента по клетъчна и невробиология в Университета на Южна Калифорния.
2. Френският философ Рене Декарт (1596-1650) е подчертал в неговите писания, че епифизната жлеза, наричайки я седалището на душата е "част на тялото, в който душата упражнява пряко неговите функции." Той твърди, че това е център, в който душата и тялото си взаимодействали, и когато ние получаваме нашите послания от Божественото.
Защото тя произвежда мелатонин, хормон, който влияе на модулацията насъбуждане, моделите на съня и много други photoperiodic (сезонни) функции,функции на духа и тялото, на божественото в нас, на ефирна енергия между човек и Космос, на неизследваните и непознати още енергийни торсионни полета.
"Човешката епифиза е с отказан достъп до светлина директно, но подобно на "трето око" на гущера, тя показва подобрена версия на своя хормон, мелатонин, през нощта. Предизвикателството е да се разбератмеханизмите, които регулират синтеза и освобождаването на мелатонин.Епифизната жлеза е "окото на ума." Разчленени, епифизната на влечуготомного прилича на око, с една и съща форма и тъканта. За съжаление,епифизната жлеза може да се превърне в калцифицираната жлеза от тежкиметали и флуорид, който пък може да ограничи нейната биологичнафункция като производител на мелатонин (който регулира цикъла на съня) и може да инхибират и психически или духовни дисфункции."
1. Това горното го казва го д-р Шерил Крафт, Ph.D., председател на Департамента по клетъчна и невробиология в Университета на Южна Калифорния.
2. Френският философ Рене Декарт (1596-1650) е подчертал в неговите писания, че епифизната жлеза, наричайки я седалището на душата е "част на тялото, в който душата упражнява пряко неговите функции." Той твърди, че това е център, в който душата и тялото си взаимодействали, и когато ние получаваме нашите послания от Божественото.
Построена от римляните през първи век, тази римска бронзова статуя, наречена "Пигна" ... е била използвана за фонтан в миналото. / Ватикан, Италия/
Вляво: Шумерският бог Мардук, държащ шишарка в дясната си ръка./ Дясно: Римският бог Бакхус държащ в ръце "тирс", който завършва на върха с шишарка.
Дионис с тирс в ръка
Ето защо не трябва да имате Шеста чакра!
Епифизата винаги е била почитана и ценена във връзка с нейните пси-аспекти. Индуската култура ѝ придава особено значение по отношение на духовното пробуждане. Защо ли толкова много древни култури са обсебени от символизма свързан с тази жлеза? Отговорът може да бъде открит при направата на биологичен анализ на нейната вътрешност.
Според д-р Черил Крафт, завеждаща департамента по невробиология в университета на Южна Калифорния, епифизата има характеристики, които силно наподобяват друг орган не само при бозайниците, но и при влечугите:
„Под кожата в черепа на гущера се намира „трето око“, което реагира на светлина. Това е еволюционния еквивалент на секретиращата хормони епифиза в човешкия мозък. При човека обаче тази жлеза няма директен достъп до светлина, но точно както при „третото око“ на гущера тя освобождава значително количество от хормона мелатонин през нощта. Предизвикателството е да се разберат механизмите, които регулират синтеза и отделянето на мелатонина. Епифизата е „окото на ума“. Ако бъде взета от тялото на влечуго и подложена на дисекция тя изглежда точно като око – със същата форма и тъкани. Особено впечатляващо е, че във вътрешността на жлезата фактически присъства тъкан подобна на ретина, която се състои от фоторецептори, а цялата жлеза е „облицована“ точно като око и дори е свързана със зрителната кора на мозъка. Фоторецепторите на ретината силно наподобяват на клетките, които присъстват в епифизата.“, казва д-р Дейвид Клайн в публикация за „Science Daily“. „Тя дори има „стъкловиден флуид“, точно както при човешкото око.“
pineal-gland
В друга публикация на „Science News“ се казва следното:
„Ретината и епифизата са органите, които са от първично значение за разпознавателните дейности на тялото и сложната обработка на външната светлина. Доскоро се смяташе, че тези два органа при бозайниците нямат почти нищо общо и бяха изучавани от различни групи учени. Но вече се сформира коалиция от изследователи, които изучават стряскащите прилики, които ускоряват изследванията в тези две сфери. Техните открития свидетелстват, че епифизата е „еволюционния предшественик“ на съвременното око. Въпреки че се оказало, че ритъмът на ретината е независим от този на епифизата, групите от учени, които започнали да работят заедно по въпроса открили изненадващи прилики между тези два органа, включително присъствието на фоторецептори.“
Още едно изследване публикувано в „Experimental Eye Research“ разкрива допълнителни подробности:
„По принцип епифизата при бозайниците се счита за фоточувствителна само по един индиректен начин. Присъствието на протеини в нея, които са свързани с усещането на светлината в ретината, обаче, усилва възможността тя да е център и на директни светлинни процеси, които се случват при бозайниците.“
Определено е странно съвпадение, че органът, който от хиляди години е бил наричан „трето око“ в действителност съдържа в себе си всички нужни компоненти необходими за едно истинско функциониращо око. Логично е да предположим, че когато редица древни текстове говорят за „третото око“ те са знаели точно за какво става дума. Отгоре на всичко това епифизата е жлезата, за която се счита, че отделя химикал познат като ДМТ, получил прякора „духовната молекула“. Счита се че ДМТ, се произвежда по време на сънуване, както и по време на духовни и мистични изживявания, но и по време на смъртта. Това е химична субстанция, която бидейки погълната има един от най-мощните халюциногенни ефекти познати днес. „Молекулата“ за която се спекулира, че предоставя духовните изживявания също се оказва, че се намира в епифизата.
Френският философ Рене Декарт придава особено значение на тази жлеза в своите творби, наричайки я „седалището на душата“. „Частта от тялото в която душата директно упражнява своите функции.“ Той твърди, че това е центърът чрез който душата и тялото си взаимодействат и откъдето хората получават послания от „божественото“. Има твърдения и че определен пасаж в библията също визира функционирането на епифизата. Става дума за Матей 6-22:
„Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено;“
В тази връзка епифизата представена като духовно око никак не е нова идея.
В крайна сметка научното изследване само по себе си не е доказателство, че епифизата е жлезата, която бива асоциирана с духовното око, което може да вижда през другите реалности. В същото време обаче, това е свидетелство, че тя има биологичният потенциал да бъде функциониращо око. Така че вече има солидни научни доказателства, които дават основания да се гледа на нея по нов начин и да се търсят допълнителни нейни приложения от „духовно естество“.
Така например, много хора преживели някаква форма на пътуване извън тялото съобщават за сребърна нишка, която свързва астралното тяло с тяхното физическо такова и тя обикновено бива локализирана между очите или в задната част на главата, където се помещава епифизата. Възможно ли е астралното тяло, което има достъп до други реалности да препраща информацията получена от тях през сребърната нишка към зрителната кора на мозъка, където тя бива обработена от тъканите на жлезата? Дали тази жлеза не изпълнява ролята на своеобразен „телевизор за светове“, които са невидими за човешкото око? С научното доказателство, че тази жлеза функционира точно като око, вече имаме всички предпоставки да спекулираме по този въпрос.
За съжаление епифизата може да бъде калцирана от тежки метали и флуорид и това може силно да ограничи нейната биологична функция като производител на мелатонин (който регулира циклите на сън) и също може да ограничи потенциалните „пси-функции“, които жлезата изпълнява.
Но на 16-годишния възраст съзнанието на човек взима в свои ръце управлението на живота и постепенно започва да се развива интелектът. Наред с вътрешния огън, надигащ се в тялото му, същностната природа се заменя от ума, така че страстите и желанията изпълват същността на 16-годишния младеж. В стремежа си към слава и богатство той прибягва до хитрост, измисля всякакви уловки, за да излъже другите, без да разбира, че така вреди на истинската си природа. Похабявайки по този начин сърцето и тялото си, той разпилява жизнеността и предизвиква колебания в същностната си природа.Всичко това води до съкръщаване на живота. Вратата на смъртта е широко отворена, а същностната природа е отслабена и повредена. Поради това жизнената му сила изтича навън като воден поток. Раезпилявайки същностната си природа чрез виното и секса, човек оставя възпроизвеждащата и жизнената сила да се изтощят, а той самия потъва в смъртта.""Така неговата положителна жизненост (ян ци) постепенно намалява, докато отрицателният и компонент расте в същата степен. Той става човек подвластен на смъртта и погълнат от земните си интереси. От 16-годишна възраст нататък на всеки 96 месеца се развива една единица отрицателно начало (ин). Така към 24-та си година се прибавя още една единица отрицателно начало и поради липса на натрупване на жизненост човек губи 64 джу от нея. Към 32-та година отрицателното начало става две единици и човек губи още 64 джу жизненост поради липсата на мерки за нейното запазване. На 40 години отрицателното начало е вече четири единици и понеже не се вземат мерки за възтановяване на жизнеността, намираща се в долната част на корема, тя постепенно се изтощава, предизвиквайки побеляване на косата и брадата и човек губи 64 джу от нея. На 56 години отрицателното начало е пораснало до 5 единиции понеже човек продължава да се отдава на удоволствия и да се стреми към слава и богатство, черният му дроб отслабва, зрението се влошава, значително намалява паметта, а външността избледнява. И ако независимо от това той не спре да разпилява, губи още 64 джу от жизнеността си. На 64 години отрицателното начало е шест единици , и ако човек още не осъзнава, че е подвластен на смъртта и продължава да гони стремежи, докато косата му не побелее съвсем, а енергията се изтощи и лицето му придобие измъчен вид, той пак ще изгуби 64 джу. Сега старецът вече не е в състояние да създаде възпроизвеждаща сила за поддържане на тялото си. Неговите 384 джу са разпилени и смъртта наближава.Ако в продължение на сто дни човек последователно акумулира възпроизвеждаща сила, получава 64 джу жизненост и създава една единица положително начало. Това е като "подклаждане на дърва в огъня" за поддържане и удължаване на живота.Ако възпроизвеждащата сила се събира още 100 дни, човек ще получи допълнителни 64 джу жизненост, а положителното начало ще нарастне на две единици. Тялото става много силно и всички болести изчезват. Ако натрупването на възпроизвеждаща сила продължи още 100 дни, жизнеността на човек се попълва с нови 64 джу и положително начало от три единици. Всички кухини в тялото се пречистват за подмладяване и походката на практикуващия става лека и бърза, зрението - ясно, слухът - добър.
След нови 100 дни човек придобива ощ 64 джу жизненост, а положителното начало става пет единици. Духовността на адепта става много висока и поникват нови зъби на мястото на изпадналите.След последвалито още 100 дни, човек получава нови 64 джу и шест единици жизнено начало. Той се наслаждава на най-хубавите неща от живота и възтановява тялото си такова, каквото е било в ранната му детска възраст. Човек отново владее кръга тайдзи (Великия Предел). Така положителната жизненост и същностната природа се сливат, за да излъчат светлината на жизнеността, която е светлина на същностната природа в скъпоценния котел (в главата) и на истинския живот в пеща (в долната част на корема).
из: "Даоистка вътрешна алхимия" Джао Бичън
Няма коментари:
Публикуване на коментар