Едно изследване върху философията на Санкхя - 1стр.
- Петте елемента – по реда на тяхната еволюция от Брахман – акаша, пространство или етер; ваю, въздух; агни, огън; ап, вода; притхиви, земя. Тези фини елементи се комбинират, за да създадат грубите елементи. Петте груби елемента съставляват цялата физическа вселена. Характеристиката на всеки от тях е съответно: акаша – звук, ваю – допир, огън – видимост, ап – вкус, притхиви – аромат. Всеки груб елемент включва своята собствена характеристика плюс онази на всеки предхождащ го (т.е. ваю, или въздухът притежава характеристиките на допир и звук; агни - на видимост, допир, звук; ап - на вкус, видимост, допир и звук; притхиви - на аромат, вкус, видимост, допир и на звук);
-Петте прани (жизнени енергии) – прана, апана, вяна, удана и самана. Прана се проявява като движение, гравитация, магнетизъм, жизненият принцип, който поддържа физическия живот, мислената сила и физическите дейности; Петте модификации на прана са свързани с телесните функции: прана е жизнената сила, която се движи нагоре и има за свое седалище върха на носа; апана се движи надолу под пъпа има за свое седалище отделителните органи; вяна се движи във всички посоки и прониква цялото тяло; удана помага на финото тяло да напусне грубото в момента на смъртта и има за свой център гърлото; самана асимилира храната и питиетата и центърът й е средата на тялото;
-Петте сетивни органа (слух, осезание, зрение, вкус, обоняние);
-Петте органа на действие (ръце, крака, език, отделителни органи и възпроизводителни органи);
-Умът (манас) – Функцията на вътрешния орган, която разглежда предимствата и недостатъците на попадналия в нейното поле на действие обект;
-Интелектът (буддхи) – Интелектуалната функция на вътрешния орган, която взема решения;
-Егото (ахамкара) – Онази част от вътрешния орган, която функционира като съзнание за аза;
Пракрити е наричана от философите на Санкхя еднородна и е определяна като съвършения баланс на елементите, които я съставляват; можем естествено да заключим, че при съвършения баланс не може да има никакво движение. Затова в първичното състояние преди всяко проявление - когато не е имало движение, а само абсолютен покой - тази Пракрити била неразрушима, тъй като разграждането или смъртта идват от нестабилността и промяната. Освен това според Санкхя, атомите не са първичното състояние. Тази вселена не произлиза от атоми: те са едва нейното вторично или третично състояние. Първичният й материал вероятно се комбинира в атоми и се превръща в по-груби и по-големи неща; и докъдето стигат съвременните научни изследвания, те сочат към почти същото заключение. Например при съвременната теория за етера - ако заявите, че етерът е съставен от атоми – с това няма да докажете нищо. За да стане по-ясно, нека си спомним, че въздухът е съставен от атоми; знаем, че етерът е всепроникващ и присъства навсякъде и че тези въздушни атоми плуват, така да се каже, в етер. Ако етерът също се състои от атоми, между всеки два атома от етер пак ще има пространство. С какво е изпълнено то? Ако предположите, че съществува друг по-фин етер, който прави това, между неговите частици също ще има пространства, които ще трябва да бъдат запълнени, и така ще започнете едно разграждане до безкрайност или с други думи ще достигнете до онова, което Санкхя нарича “причината, не водеща до нищо.” Така че атомната теория не може да бъде окончателната теория2.2 По времето когато Свами Вивекананда е изнасял своите лекции, теорията за атомното устройство на вселената е била една от последните. Днес квантовата физика е открила десетки и може би стотици на брой по-фини частици от атома, които даже губят своите характеристики на материя, тъй като е доказано че някои от тях могат да съществуват без маса и без определено място в пространството – основните свойства на материята; установено е, че някои от тях са виртуални, т.е. те нямат реално съществуване в определен момент, а само определена вероятност да се проявят; доказано е също, че частиците проявяват съзнателност. Но всички тези открития не отричат, а потвърждават в още по-голяма степен принципите, които излага Свами Вивекананда.
Според Санкхя, природата е вездесъща, тя представлява една присъстваща навсякъде маса от материя, в която се намират причините на всичко съществуващо. Какво се има в предвид под причина? Причината е финото състояние на проявеното състояние – или непроявеното състояние на онова, което става проявено. А какво означава унищожението? Това е връщането към причинното състояние. Ако имате един глинен съд и го ударите, той бива разрушен. Унищожението означава, че следствията се връщат към тяхната собствена природа, материалите от които е бил направен глиненият съд се връщат към своето първично състояние. Отвъд това, всяка идея за унищожение е пълен абсурд. Според съвременната физика може да бъде демонстрирано същото, което Капила е заявил много векове назад – че разрушението означава само връщане към причината. Връщането назад към по-фината форма е всичко, което се има в предвид под разрушение. Знаете как в лаборатория може да бъде доказано, че материята е неразрушима. При съвременното състояние на нашето познание, ако някой се изправи и каже, че материята или душата могат да бъдат унищожени, той само ще стане за смях; единствено необразованите и глупави хора могат да направят такова твърдение; и е много любопитно, че съвременното познание съвпада с онова, на което са учили тези древни философи. Така и трябва да бъде - и това е доказателството за истината. Те са започнали своето изследване, като са взели за своя основа ума; анализирали са онази част от вселената, която представлява ума и са достигнали до определени заключения, до които ние, анализирайки физическата част от вселената също трябва да достигнем, защото и двете части трябва да ни доведат до центъра.
Спомнете си, че първото проявление на Пракрити в космоса е това, което Санкхя нарича “Махат”. Ние можем да го наречем разум – този велик принцип - в неговото буквално значение. Първата модификация на Пракрити е в този разум; не бих превел Mахат като самосъзнание, защото това би било погрешно. Съзнателността е само част от разумa. Махат е универсален. Той обхваща нивата на подсъзнанието, съзнанието и свръх-съзнанието; така че ако Махат се определи като едно от тези нива на съзнание, това определение ще бъде непълно. Например, в природата вие можете да видите и разберете определени изменения, които протичат пред очите ви; но има други промени, много по-фини, които не могат да бъдат уловени от никое човешко възприятие. Те произлизат от същата причина - същият Махат създава и тези промени. От Махат произлиза универсалното его. Всички елементи (психични и физични) са съставени от една и съща субстанция. Няма никаква разлика между ума и материята, освен в степента. Субстанцията във фината и в грубата форма е една и съща; първата се изменя във втората и това съвпада съвсем пълно със заключенията на съвременните психологически търсения. Ако вярвате в идеята, че умът не е отделен от мозъка, ще бъдете спасени от много борби и противоречия. Егото от своя страна (което произлиза от Махат), се видоизменя в две разновидности. В едната от тях то се трансформира в органите. Органите се делят на два вида – органи на възприятията и органи на ответната реакция. Органите на възприятията не са очите или ушите, а онова което стои зад тях, т.е. нервните и мозъчните центрове, и т.н. Егото - тази материя или субстанция - се видоизменя и от нея биват създадени центровете. От същата субстанция на егото бива създадена и втората разновидност, или Танматарите, фините частици от материя, които обстрелват нашите сетива и предизвикват усещанията. Вие не можете да ги възприемете, а можете само да знаете, че са там. От тези Танматари бива създадена грубата материя – земята, водата и всички други неща, които можем да видим и почувстваме. Бих искал това да се запечата в умовете ви. Но е много, много трудно да го разберете, защото в западните страни идеите за ума и материята са толкова странни. Много е трудно да освободим умовете от си тези идеи. Аз самият изпитах голяма трудност в това отношение, тъй като в младежките си години бях образован според идеите на Западната философия. Това са космически принципи. Представете си този универсален океан от материя – непрекъснат, съставен от една субстанция, недиференциран, който е първичното състояние на всичко и който започва да се променя по начина, по който млякото се пресича и се превръща в извара. Това първоначално изменение се нарича Махат. Субстанцията Махат се трансформира в по-груба материя, наречена его. Третата промяна се проявява като универсални органи на възприятие и универсални фини частици; последните се комбинират и създават материалната вселена, която ние виждаме, чуваме и чиито миризми усещаме със своите носове, очи и уши. Такъв е планът на космическото устройство според Санкхя, а от друга страна това което съществува в космоса, трябва да го има и в микрокосмоса. Да вземем за пример един човек. В себе си той има първо недиференцираната природа; тази материална природа у него се трансформира в Махат – в една малка частица от универсалния разум, която после се видоизменя в егото (или индивидуалното самосъзнание), а след това в сетивните органи и във фините частици материя, които се комбинират, за да създадат грубото тяло. Искам това да стане ясно, защото то е крайпътният камък на Санкхя и за вас е абсолютно необходимо да го разберете, защото то е основата на философията по целия свят. Няма философия в света, която да не е задължена на Капила. Питагорейците са дошли в Индия и са изучили тази философия, което поставило началото на философията на гърците. По-късно тя сформирала Александрийската школа, а още по-късно – Гностическата. Тя се разделила на две: едната част отишла в Европа и Александрия, а другата останала в Индия. И от нея била развита системата на Вяса. Санкхя-философията на Капила била първата и най-рационалната система, която светът някога е виждал. Всеки един метафизик трябва да й отдаде дължимото. Бих искал да запечатам в съзнанието ви идеята, че ние сме длъжни да слушаме него като големия баща на философията. Този чуден човек, най-древния от философите, се споменава дори в Шрути (писанията): “О Господи, Ти, който създаде мъдреца Капила в Началото.” Колко удивителни са били неговите възприятия! Ако е необходимо някакво доказателство за изключителната сила на възприятието на йогините - хора като него са такова доказателство. Те са нямали микроскопи и телескопи. И все пак колко фино е било тяхното възприятие, колко съвършени и възхитителни са били анализите им!
Едно изследване върху философията на Санкхя - 2стр.
Тук ще изтъкна разликата между Шопенхауер и индийската философия. Шопенхауер казва, че желанието, или волята, е причина за всичко. Волята да съществуваме е това, което ни прави проявени; ние отричаме това. Волята е идентична с двигателните нерви. Волята не се проявява, само когато видя един обект; но когато възприятията за него биват отведени до мозъка, се появява реакцията, която казва: “Направи това” или “Не го прави”, и това състояние на субстанцията на егото е онова, което се нарича воля. Не може да съществува и най-малкото проявление на воля, което да не е реакция. Но толкова много неща предшестват волята. Тя е само нещо, което е създадено от егото, а егото е резултат от нещо още по-висше – разума – а той от своя страна, е модификация на необособената природа. Това е будистката идея – че всичко което виждаме, е проявление на волята. Психологически тя е напълно погрешна, защото волята може да бъде идентифицирана единствено с двигателните нерви. Ако премахнете двигателните нерви, човек няма да има никаква воля. Този факт, както може би ви е добре известно, е доказан след поредици от многобройни експерименти направени с по-низши животни.
Сега ще разгледаме следния въпрос. Много е важно да разберем идеята, великия принцип за Махат - разума в човека. Самият този разум се модифицира в онова, което наричаме его и той е причината за всички сили в тялото. Той покрива всички нива – подсъзнателното, съзнателното и свръх-съзнателното. А какви са тези три нива? Подсъзнателното състояние откриваме и в животните и го наричаме инстинкт. Той е почти непогрешим, но е много ограничен. Инстинктът рядко греши. Едно животно почти инстинктивно различава отровното растение от онова, което му служи за храна; от друга страна инстинктът действа в много ограничени предели; остава сляп за всичко ново, което се появи. Той работи като машина. След това идва по-висшето състояние на познание, което е погрешимо и често може да сбърка, но има по-широк обхват на действие, въпреки че е по-бавно – това което наричаме разум. Той е много по-голям от инстинкта, но инстинктът е по-сигурен от него. В разума има много повече случаи на грешки, отколкото в инстинкта. Има и още по-висше състояние на ума, свръх-съзнателното, което принадлежи само на йогините и на хората които са го култивирали. То е непогрешимо и много по-неограничено в своя обсег на действие, отколкото разума. Това е най-висшето състояние. И така, трябва да помним, че Махат е действителната причина за всичко което съществува, че той се проявява по разнообразни начини и обхваща изцяло подсъзнателното, съзнателното и свръх-съзнателното – или трите състояния, в които съществува познанието.
Сега идва един деликатен въпрос, който е бил задаван винаги. Ако един съвършен Бог е създал тази вселена, защо има толкова много несъвършенство в нея? Но това което наричаме “вселена”, е онова което виждаме - а то е само нашето малко ниво на съзнание и разум; отвъд него ние изобщо не виждаме. Затова самият въпрос е невъзможен. Ако взема само една малка част от дадено нещо и го погледна, то изглежда нехармонично. Това е естествено. Вселената е нехармонична, защото ние я правим такава. Как? Какво е разумът? Какво е познанието? Познанието представлява намирането на асоциации между нещата. Излизате на улицата, виждате един човек и казвате: “Познавам го”; това е така, защото си спомняте впечатленията си или следите от този човек, оставени върху Читта. Виждали сте много хора, и всеки един от тях е оставил някакъв отпечатък в ума ви; когато видите нов човек, вие го отнасяте към своя склад от впечатления, като същевременно виждате много подобни картини там; докато ги гледате, се чувствате удовлетворени и слагате новия човек на това място заедно с другите. Когато дойде ново впечатление и намерите връзка между него и останалите - сте доволни; и това състояние на асоцииране или свързване на впечатленията се нарича познание. Следователно познанието представлява класифициране на определено преживяване във вече съществуващите запаси от преживявания и това е едно от големите доказателства на факта, че вие не можете да получите каквото и да било познание, ако вече нямате наличен запас от такова. Ако бяхте без никакъв опит, както мислят някои европейски философи, и ако вашият ум започваше с табула раса3, вие не бихте могли да получите никакво познание, защото основният принцип на това познание е неговото придобиване да става по силата на вече съществуващите асоциации в ума. Представете си, че в този свят се роди дете без такъв умствен запас: за него би било невъзможно да достигне каквото и да било познание. Следователно детето предварително трябва да е било в състояние, в което е притежавало такъв запас, от което следва, че познанието вечно нараства. Покажете ми как този аргумент може да бъде оборен. Това е математически факт. Някои западни философски школи също поддържат тезата, че не може да съществува познание без запас от минало познание. Те сами са изфабрикували своя идея, според която всяко дете се ражда с познание. Тези западни философи казват, че впечатленията с които детето идва в света, не се дължат на неговото минало, а на опита на неговите предци - всичко е само предаване по наследство. Но скоро те ще открият, че тази идея е изцяло погрешна; някои германски философи днес нанасят тежки удари върху идеите за наследствеността. Теорията за наследствеността е много добра, но е непълна – тя обяснява само физическата страна. (Ако това е най-вярната теория) как бихте обяснили влиянието на околната среда? В действителност много причини създават едно следствие. Околната среда е една от определящите причини: каквото е било нашето минало, това намираме и в настоящото си обкръжение. Един пияница е естествено привлечен към кръчмите на града.
3 Букв. празна дъска; според тази психологическа теория всяко дете се ражда с чист ум, т.е. без нито едно впечатление и върху тази “дъска” започва да се записва неговия житейски опит.
Едно изследване върху философията на Санкхя - 3стр.
Разбирате какво означава познание. Познание е да класифицираш едно ново впечатление сред старите, да придобиеш едно ново впечатление. Какво представлява това придобиване? Намирането на връзка с подобни впечатления, които човек вече притежава. Под познание се няма в предвид нищо по-различно от това. Ако това е така - ако познанието означава намирането на връзка - тогава за да познаем нещо, ние би трябвало да установяваме цели поредици от такива подобия. Не е ли така? Представете си, че вземате в ръка едно морско камъче; за да намерите връзката за него в ума си, вие трябва да извадите цялата група от сравнения с камъчета. Но от друга страна, ние не можем да направим това по отношение на нашето възприятие за вселената като цялост, защото в онова отделение на ума ни, в което би трябвало да се намира поредицата от възприятия за вселената, има само един-единствен запис – ние нямаме друго впечатление от същото естество или вид и затова не можем да сравним онова, което имаме с нищо друго. Не можем да го отнесем към нищо, което е свързано с него. Това парченце от вселената, отрязано и ограничено от нашето индивидуално съзнание, е едно потресаващо ново за нас нещо, защото не сме успели да намерим никакви негови асоциации. Затова се борим с него, намираме го за ужасно, зло и лошо; може и понякога да мислим, че е добро, но винаги смятаме, че е несъвършено. Единствено когато намерим асоциации за вселената в ума си, можем да получим познание за нея. Ще я приемем, когато излезем отвъд нея и отвъд нивото на индивидуалното съзнание и единствено тогава тя ще може да бъде обяснена. Докато не направим това, колкото и да си блъскаме главите в стената, не бихме могли да проумеем вселената, защото познанието представлява намирането на подобия, а това съзнателно ниво ни дава само едно-единствено възприятие за вселената. По същия начин седят нещата и с нашата идея за Бог. Всичко което узнаваме за Бог е частично, тъй като виждаме само част от вселената, а всичко останало е отвъд човешката мисъл. “Аз, универсалният; Аз съм толкова велик, че дори тази вселена е само част от Мен.” Затова виждаме Бог като несъвършен и не Го разбираме. Единственият начин да разберем Него и вселената е да излезем отвъд разума, отвъд съзнателното ниво. “Когато излезеш отвъд чутото и чуването, отвъд мисълта и мисленето – само тогава ще достигнеш до Истината.” “Излез отвъд писанията, защото те учат само до там, докъдето стига природата, докъдето стигат трите качества.” Ще открием хармонията само когато излезем отвъд тях, но не и преди това.
Микрокосмосът и макрокосмосът имат съвсем еднакъв план на устройство, а в микрокосмоса ние познаваме само една част – средната. Не познаваме нито подсъзнателното, нито свръх-съзнателното. Познаваме само съзнателното. Ако дойде един човек и каже: “Аз съм грешник”, той прави невярно твърдение, защото не познава себе си. Той е най-невежият човек, който познава само една част от себе си, защото неговото познание покрива единствено нивото, на което се намира той. Така е и с вселената - чрез разума е възможно да бъде позната само част от нея, но не и цялата; защото в нея влизат подсъзнателното, съзнателното и свръх-съзнателното, индивидуалният Махат и космическият Махат, както и всички последващи ги модификации.
Кое кара природата (Пракрити) да се изменя? Дотук виждаме че всичко, цялата Пракрити, е Джада, или неодушевена. Цялата тя е комбинация и е нежива. Навсякъде където съществува някакъв закон, самият той е доказателството, че сферата на неговото действие и игра е нечувствителна. Умът, разумът, волята и всичко останало са неживи. Но всички те отразяват чувстващото, “Чит” - онова същество което е отвъд всичко това и което философите на Санкхя наричат “Пуруша”. Пуруша е неволната причина за всички изменения във вселената. С други думи, и ако приемем Пуруша в универсален смисъл - той е Бог в тази вселена. Казано е че волята на Бог е създала вселената. Като израз това е много добро твърдение, но ние виждаме че то не е вярно. И как би могло да бъде? Волята е третото или четвъртото проявление в природата. Много неща са съществували преди нея, а какво е създало тях? Волята е нещо сложно, една комбинация, а всяка комбинация е продукт на природата. Затова, да се каже че волята на Бог е създала вселената, е безсмислено. Нашата воля обхваща само малка част от самосъзнанието ни и движи мозъка ни. Не волята е онова, което е изработило вашето тяло или вселената. Това тяло е движено от сила, на която волята е само частично проявление. По същия начин във вселената има воля, но тя е само част от нея. Цялата вселена не е управлявана от волята; затова и не можем да я обясним чрез тази теория. Предположете как аз приемам, че волята е тази, която движи тялото; а после откривам, че не мога да работя по своя воля и започвам да се ядосвам и гневя. Но вината си е в мен, защото не е било правилно да приемам теорията за волята. По същия начин ако взема вселената и започна да мисля, че тя е движена от волята, а после открия неща, които не отговарят на това - вината си е моя. Така че Пуруша не е волята; нито може да бъде разума, тъй като той е комбинация. Не може да съществува разум без някакъв вид (фина) материя, която да е свързана и да съответства на мозъка. Навсякъде където има интелигентност или някакъв разум, трябва да съществува материя в една или друга форма. Самият разум също е комбинация. А какво тогава е Пуруша? Той не е нито разума, нито волята, а е причината за всички тях. Неговото присъствие е онова, което ги кара да се движат и да се комбинират. Той не се смесва с природата; Той не е разума, нито Махат – Той е Азът, чистият. “Аз съм свидетелят, и чрез моето свидетелство природата създава всичко живо и неживо.”
От къде идва това свойство на природата да чувства? Откриваме, че разумът е онази способност за чувстване, която се нарича Чит. Но основата на тази способност лежи в Пуруша - тя е същността на Пуруша. Това качество не може да бъде обяснено, но лежи в основата на всичко, което наричаме познание. Пуруша не е съзнанието, защото съзнанието е комбинация; но всичко онова, което е светлина и е добро в съзнанието, принадлежи на Пуруша. Способността за чувстване или Чит е в Пуруша, но Пуруша не е интелигентен, не е познаващ4. Този Чит на Пуруша плюс Пракрити е онова, което ние виждаме около нас. Всичко което е удоволствие и щастие и светлина във вселената, принадлежи на Пуруша; но то е нещо сложно и получено чрез комбинация, понеже представлява Пуруша плюс Пракрити. “Където има някакво щастие, където съществува някакво блаженство, там има искра от онова безсмъртие, което е Бог.” “Пуруша е великият притегателен център на вселената; въпреки че е недокоснат от природата и не е свързан с нея, той привлича цялата вселена.” Виждате как един човек тича след златото, защото зад това злато се крие искра от Пуруша, въпреки че тя е примесена с много кал. Когато един баща обича децата си или една жена обича съпруга си - какво в действителност представлява притегателната сила зад тази любов? Искра от Пуруша. Тя е там, само че примесена с “кал”. Нищо друго няма силата да привлича. “В този свят от нечувствителна материя единствено Пуруша е чувстващ.” Това е Пуруша на Санкхя. И от това естествено следва, че Пуруша е вездесъщ. Онова което не е вездесъщо, трябва да е ограничено. Всички ограничения са причинени; това което е причинено трябва да има начало и край. Ако Пуруша е ограничен, той ще умре, няма да е свободен, няма да бъде окончателен, а ще трябва да има някаква причина. Следователно той е вездесъщ. Според Капила има много Пуруши; не една, а безчетен брой от тях. Вие и аз, всеки от нас има по една, а също и всички останали същества. Безчислен брой кръгове, всеки от които безкраен, преминава през тази вселена. Пуруша не е нито умът, нито материята, но Неговото отражение е всичко, което познаваме. Тъй като той е вездесъщ, той няма нито смърт, нито рождение. Природата хвърля своята сянка върху него - сянката на смъртта и раждането - но той си остава вечно чист.
Дотук разгледахме удивителната философия на Санкхя.
Сега ще видим аргументите против нея. Досега анализът е съвършен и психологията е необорима. Поради разделението на всяко сетиво на орган и инструмент, ние виждаме, че сетивата не са прости, а са съставни; поради разделението на егото на сетивни органи и материя, откриваме, че то също е материално, както и че Махат е отново състояние на материята - и накрая достигаме до Пуруша. Дотук няма възражения за това. Но ако запитаме Санкхя, “Кой е създал природата?” – тя отговаря, че Пуруша и Пракрити са несътворени и вездесъщи, и че има безчетен брой такива Пуруши. Обаче ние ще трябва да оборим тези теории и да намерим по-добро обяснение; и когато направим това, ще достигнем до Адвайтизма. Първото ни възражение е: как могат да съществуват две безкрайности? След това изводът ни ще бъде, че Санкхя не е съвършеното обобщение и че ние не сме достигнали до крайното решение. А после ще видим как ведантините се справят с всички тези трудности и правят окончателното заключение, и как въпреки това цялата заслуга в действителност принадлежи на Санкхя: много е лесно да направиш довършителната работа по една сграда, когато тя е вече построена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар