Срещата със злото и неговото преодоляване чрез Духовната наука (1)

       

„Това, което хората от петата следатлантска епоха трябва да научат, се свежда до съзнателна борба срещу злото, навлизащо в еволюцията на човечеството.“
Рудолф Щайнер, 18 Ноември 1917 г.

Всеки, който днес разглежда действително непредубедено съвременната цивилизация в края на двадесети век, ще може да открие без особено затруднение, че основните причини за нейния стремителен упадък са все по-нарастващите сили на смъртта и злото в съвременния свят.

В нашето време първият вид сили е обхванал практически всички области на човешкия живот. Ето защо никога досега, през цялата история на земното си съществуване, човечеството не е било така открито заплашвано от реалната опасност за пълно физическо унищожение. Тоталната ядрена катастрофа, непоправимото замърсяване на околната среда, новите болести, предизвикани от навлизането на материалистичната наука в областите, непосредствено свързани със самите основи на земното битие на човека (генното инженерство, клонирането и т.н.), да не говорим за истинската епидемия от аборти и наближаващото повсеместно узаконяване на евтаназията („хуманната“ смърт) — свидетелстват, че силите на смъртта са станали водещи във всички области на съвременната цивилизация и постепенно я подтикват към бездната.

Друга бездна зейва отвътре към съвременното човечество. Тя е обусловена от втория вид сили, също настъпващи в нашия век с небивала досега мощ. Това са силите на злото. Никога досега в душите на хората по света не е прониквало такова количество сатанински сили. Двете световни войни, лагерите на болшевиките и нацистите за тотално унищожение, геноцидът над цели народи и много, много други факти говорят за това, че през 20 век действието на силите на злото в своето настъпление срещу човешката душа се издига на нова, качествено различна степен.

Да разкрием на съвременното човечество истинските причини за това необичайно нарастване на силите на смъртта отвън и на силите на злото вътре в човешката душа, може да ни помогне само дълбокото познание, произлизащо от източниците на езотеричното християнство. Главен негов представител в наше време е антропософията или Духовната наука, основана в началото на века от Рудолф Щайнер. В истинските Мистерии на живия Христос, за които днес Духовната наука известява света, се крие отговорът на двата основни въпроса, стоящи със застрашителен размер пред човечеството: въпросът за смъртта и въпросът за злото.

Отговорът на първия въпрос се съдържа в действителното разбиране на Мистерията на Голгота като единственото Божествено Деяние на Земята, в резултат на което за пръв път в цялостното земно развитие е внесена възможността за преодоляване на смъртта. Още от 13 век в кръговете на езотеричното християнство всички розенкройцери са се трудели над реалното разкриване на преодоляващите смъртта сили на Възкресението в човешката душа, наричайки своето дело работа над „философския камък“.

Отговор на втория въпрос дава повторението на Мистерията на Голгота в свръхсетивните светове, за което, почерпила информация от източниците на духовното изследване, говори антропософията.1Главното последствие от това събитие във висшите светове е новата поява на Христос всред човечеството, но този път вече не във физическа, а в свръхсетивна форма, започнала през нашия 20 век.

Това ново Откровение на Христос от всеобхватната сфера на земните жизнени (етерни) сили, съгласно Духовната наука, е централно духовно събитие на нашето време. И именно то по най-непосредствен начин е свързано с възможността за преодоляване на злото чрез хората и превръщането му в сила на доброто, в смисъла на правилно разбирания манихейски принцип.

Тези две централни окултни течения на езотеричното християнство: розенкройцерското и манихейското, намират своя синтез и съвременен израз в Духовната наука,2 съответстващ на днешната епоха на Съзнателната душа.

В тази връзка, в лекция от 25.Х.1918 г., Рудолф Щайнер разкрива тайната на съотношенията и взаимодействието между силите на смъртта и силите на злото през трите следатлантски епохи: гръко-римската, съвременната (западно-европейска) и бъдещата — славянска, по следния начин. Съгласно неговите духовно-научни изследвания, силите на смъртта са достигнали своя апогей във вътрешното същество на човешката душа през четвъртата, гръко-римска епоха. Ето защо именно тогава се е състояла Мистерията на Голгота, в която силите на смъртта са били противопоставени на преодоляващите ги сили на Възкресението.

В следващата епоха, в която живеем и днес, силите на смъртта са получили в земното развитие друго направление: отвътре навън. Ето защо, точно в настоящето настъпва техният апогей във външната цивилизация, докато същевременно вътре, в самата човешка душа, все по-силно се проявява новото изкушение — изкушението чрез силите на злото. Накрая, след нашата „западно-европейска“ епоха, приблизително след около хиляда и петстотин години, ще настъпи следващата, шестата или „славянската“ епоха. Тогава новите ясновидски способности ще се разпространят всред цялото човечество и благодарение на тази непосредствена връзка с духовните светове, хората ще могат с помощта на силите, произлезли от Мистерията на Голгота, да преодоляват силите на смъртта, обхванали съвременната цивилизация.

Едновременно с това силите на злото, които в нашата пета следатлантска епоха все повече се преодоляват в дълбините на човешката душа, също ще намерят път навън (подобно на силите на смъртта в предишната епоха). Тогава с това „обективно“ зло ще трябва да се борим вече на магическо ниво, противопоставяйки на неговата черномагическа сила властта на бялата магия, чийто източник ще бъде съзнателната ясновидска връзка на хората с етерния Христос. (Този процес ще достигне впоследствие своята кулминация в седмата „американска“ епоха).

Началото на тази непосредствена връзка с Христос трябва да бъде положено в нашата епоха, тъй като това, което в пълна степен ще се прояви в бъдеще, се подготвя още днес и следователно трябва преди всичко правилно да бъде разбрано от съвременните хора. Затова им е предоставена Духовната наука, криеща най-дълбокото разбиране за мистериите на етерния Христос и свързаното с тях истинско познание на силите на злото.

За непосредствената връзка, съществуваща между тайната на смъртта и тайната на злото през нашата пета следатлантска епоха, а по-точно, от самото начало на 20 век, Рудолф Щайнер говори със следните думи:


„Сега, когато Христос трябва да се появи отново, но вече в етерна форма, когато отново трябва да бъде преживяна един вид Мистерията на Голгота — сега злото има значение, подобно на значението на раждането и смъртта за четвъртата следатлантска епоха… така, изхождайки от злото, по удивителен, парадоксален начин, човечеството на петата следатлантска епоха ще бъде доведено до обновление на Мистерията на Голгота. Чрез преживяването на злото ще бъде предизвикана новата поява на Христос, също както Той се появи през четвъртата следатлантска епоха, благодарение на смъртта.“3

Следователно, главната особеност на нашето време се крие именно във факта, че сега за пръв път се пресичат и започват да действат едновременно двата потока сили: на смъртта и на злото, докато в предходната, четвърта епоха е преобладавал първият, а през следващата, шестата, ще преобладава вторият. По тази причина, на въпроса, зададен на Рудолф Щайнер в частна беседа, за неговата главна мисия в това въплъщение, той отговорил с две думи: „Прераждането и Кармата“.4

Обновлението на тези древни учения от източниците на езотеричното християнство в епохата на Съзнателната душа е непосредствено свързано с проникването в тайните на смъртта и злото. Нещо повече, към тези две централни тайни на земното развитие е невъзможно да се приближим, без същевременно да проникнем в същността на законите на прераждането и Кармата. Защото само чрез познанието на тайната на смъртта днес човек може да постигне пълното развитие на Съзнателната душа, а благодарение познанието на тайните на злото, действително да я насочи към нова духовност.

Рудолф Щайнер говори за това така:


„Задачата тъкмо на тези сили, носещи смърт на хората, е да ги надарят с пълната способност на Съзнателната душа“, докато в същото време силите на злото „съществуват именно затова, на степента на Съзнателната душа човек да може да се издигне до духовния живот“.5

Тази „пълна способност на Съзнателната душа“ се състои преди всичко в действителното пробуждане на силите на индивидуалния Аз, осъществимо само в случай, че този Аз осъзнава себе си като гражданин на свръхсетивния свят, през който минава всеки път между смъртта и новото раждане. На друго място Рудолф Щайнер характеризира този процес като превръщане на Съзнателната душа в „Имагинативна душа“ по пътя на духовното ученичество.6

А приемането на новия „духовен живот“ в Съзнателната душа (т.е. одухотворяването ѝ по посока на Духа-Себе) е съвършено невъзможно без съзнателното проникване в същността на кармическите закони, тъй като именно с тях е свързана най-висшата духовност, достъпна на земния човек. Нали според Духовната наука в нейното формиране участват всичките девет божествено-духовни Йерархии, от Ангелите до Серафимите.7

И така, само въз основа на новото духовно-научно разбиране на идеята за прераждането, може действително да се проникне в тайната на смъртта, т.е. в тайната на това, как човек, преминавайки от въплъщение във въплъщение, може все повече да приема в себе си силите на Възкресението, проникнали в цялото земно развитие благодарение на Мистерията на Голгота, за да може някога — в края на земното време — действително да преодолее смъртта със силата на живия Христос.

По подобен начин само проникването в същността на кармичните закони, но в тяхното ново християнско разбиране, за което ни говори антропософията, може да ни позволи да разберем тайната на злото и неговото преобразяване в добро, което е възможно благодарение на факта, че едновременно със своето етерно явяване пред човечеството, Христос става постепенно Властелин на Кармата на цялото земно развитие.8 Оттук произлиза връзката между Неговото Второ Пришествие и тайната на злото, за която стана дума по-рано.

* * *


Целта ни в настоящото изложение

ще бъде по-подробният обзор върху действието на силите на злото в света, както и върху пътищата за борбата против тях, понеже всичко това е свързано с централната Мистерия на нашето време — появата на Христос в етерна форма.

Правомерността на подобна постановка следва преди всичко от дълбоко значимия факт, че именно през 1998 г. в историческото формиране на човечеството вече за трети път се повтаря апокалиптичното число 666,9 само по себе си ознаменуващо всеки път значително нарастване на силите на злото в земното развитие. Такова увеличаване на злото има място в нашето време и то без съмнение ще продължи и в близко бъдеще. За действителното разбиране на същността на ставащото обаче е необходимо не само да се обърнем към двете предшестващи епохи на действието на това число всред човечеството, но и да изясним какви реални окултни сили и същества стоят зад него. Тук на помощ може да ни дойде Духовната наука.

Съгласно духовно-научните изследвания на Рудолф Щайнер, в процеса на космическата еволюция нашата Земя, образуваща четвъртия еон на световното развитие, е предшествана от други три еона. Обаче само в еона на Земята човек достига степента на индивидуалния Аз, докато по времето на предшестващите еони той е съществувал единствено във форма, подобна на съвременните животни, растения и минерали. По време на първия еон, на Стария Сатурн, бъдещият човек е притежавал само физическо (топлинно) тяло, а съзнанието му е приличало на съзнанието на съвременните минерали. На Старото Слънце той е бил надарен с етерно тяло и благодарение на това се е издигнал вече до растителното битие. На Старата Луна му е било предоставено астрално тяло, в резултат на което той се е развил до степента на животните. И едва на Земята, приемайки в себе си индивидуалния Аз, е станал човек.

По времето, когато бъдещият човек е преминавал по този начин предшестващите еони на световното развитие —минералната, растителната и животинската степен – други, по-висши същества вече са достигнали своя човешки стадий. В еона на Старата Луна през човешкия стадий са преминали съществата, превърнали се в Ангели в еона на Земята, т.е. вече чисти духове, издигнали се една йерархическа степен над човека. На Старото Слънце през човешкия стадий са преминали съществата, достигнали в еона на Старата Луна до степен Ангели, а в еона на Земята — издигналите се още по-високо, на степен Архангели. Това са съществата, стоящи днес две йерархически степени по-високо от човека. Накрая, на Стария Сатурн, своя човешки стадий са достигнали съществата, издигнали се по време на земния еон вече три йерархически степени над човека, които в християнския езотеризъм са получили името Архаи.

Не всички същества обаче са могли в пълна степен да достигнат своята цел в описаното развитие. Някои от тях са изостанали и опитвайки се после да наваксат пропуснатото в следващия еон, при съвсем различни, неподходящи за това условия, са се превърнали по неизбежност в духове на препятствията, непрестанно престъпващи границите на своята правомерна дейност и чрез това тласкащи към злото други същества, които преминават своето правилно развитие в съответния еон. Тъй като в своето собствено царство не могат повече да наваксат пропуснатото, те се стремят да осъществят това по паразитен начин за сметка на другите същества.

В този смисъл Духовната наука говори за три вида противоборстващи духове, изостанали съответно в отминалите еони на Сатурн, Слънцето и Луната. Тези същества или „паднали духове“ тя нарича, по името на техните предводители, луциферически, ариманически и асурически10 същества на злото. От тях първите са Ангели, изостанали на Старата Луна, вторите са Архангели — изостанали на Старото Слънце, а третите — Архаи, изостанали на Стария Сатурн.11 А тъй като самият човек е получил в течение на тези три еона съответно своето астрално, етерно и физическо тяло, то именно към тези тела са отправени изкушенията, произлизащи от описаните демонични същества.

Луциферическите същества се стремят да проникнат главно в астралното тяло на човека, предоставящо им най-благоприятни възможности за собствено развитие, понеже то е било дарено на човека в периода на Старата Луна, т.е. в еона, в който самите тези духове са изостанали по пътя на своята еволюция. По подобен начин ариманическите същества се стремят да завладеят силите на човешкото етерно тяло, за да наваксат пропуснатото с тяхна помощ, а асурическите същества от началото на нашето време все по-често настъпват към физическото тяло на човека (в неговите свръхсетивни части).

Човекът съзнателно се среща с изкушенията на тези три категории противоборстващи същества в своята душа, която съгласно Духовната наука се състои от три части: Сетивна душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. Първата от тях е носител на всички плодове от работата на човешкия Аз над своето астрално тяло, втората носи в себе си плодовете от неговата работа над етерното тяло, а третата — над физическото. Оттук следват и съответствията на противоборстващите духове с тези душевни части: изкушенията на Луцифер се проявяват с особена сила в Сетивната душа, изкушенията на Ариман — в Разсъдъчната душа, а на Асурас — в Съзнателната душа. Тъй като именно в човешката Съзнателна душа за първи път в пълна степен се проявява дейността на индивидуалния Аз, то следва, че асурическите духове са особено опасни за неговото развитие. По тази причина Рудолф Щайнер ги характеризира като разрушители на самия човешки Аз.12

В общата еволюция на човечеството тези три категории изостанали духове проникват не едновременно, а в зависимост от степента на развитие на самия човек. Пръв в земната еволюция прониква Луцифер. Като дух на изкушението, той пристъпва към човека още през древната Лемурийска епоха и това събитие Библията описва като „Грехопадение“. Ариман със своята свита навлиза в човешката еволюция по-късно, през епохата на древната Атлантида, а асурическите духове започват да проникват в нея едва в епохата на Съзнателната душа, и по-точно в нашето време.

В резюме на изложеното може да се каже: ако правилната еволюция в окултния език се изразява с числото 7, което е и число на съвършенството, то всяко развитие, недостигнало до своята цел, трябва да бъде обозначено с числото 6, или числото на несъвършенството, на разделението и противопоставянето. По тази причина, всяка от трите охарактеризирани по-горе категории противоборстващи духове, именно вследствие на изоставането им от правилната еволюция, може да бъде обозначена с числото 6. В резултат получаваме три шестици, съставящи онова апокалиптично число, наречено в Откровението на Йоан „числото на звяра“, което е също така и „човешкото число“.13

С това обаче мистерията на злото още не се изчерпва. В действителност, зад апокалиптичното число се крие тайната на още по-могъщо демонично същество, което използва и трите изброени категории противоборстващи сили за своето проникване в земното развитие, тъй като, за разлика от тях, самото то не принадлежи на това развитие. Цялата свързана с човека еволюция минава през трите еона — на Сатурн, Слънцето и Луната, и затова всички същества, изостанали в своето развитие в протежение на тези три мирови периода, все пак принадлежат към нея. Те са духове на препятствията, породени от самата еволюция. Съвсем иначе стоят нещата със Звяра от бездната, зад чийто образ се крие мощно демонично същество, непринадлежащо на човешката еволюция, отпаднало от правилния ход на развитието още през мировите епохи, предшестващи Стария Сатурн.

Използвайки съответствието между цифрите и буквите в древноеврейската азбука, Рудолф Щайнер разкрива буквеното значение на апокалиптичното число, като получава по този начин името на звяра: Сорат.14 В световната еволюция той е „Слънчевият Демон“ — главният противник на Христос в нашия Космос. Ако за езотеричното християнство Христос е висшият Бог на човешкия Аз, негов небесен праобраз и цел, то Сорат се появява в Космоса като противник на всеки Аз, при това не само човешкия, а на самия принцип на Аза, където и да се проявява той.

Тъй като няма възможност сам да встъпи в еволюцията на земното човечество (това ще стане едва в апокалиптичното бъдеще), Сорат се опитва да ѝ въздейства преди всичко чрез трите категории служещи му противоборстващи духове, непосредствено принадлежащи на еволюцията. При това, в зависимост от степента на встъпването им в земната еволюция, властта на Сорат в нея се увеличава.

В периода на действието само на луциферическите Същества в земната еволюция, влиянието му е било минимално. С проникването си в еволюцията на древната Атлантида чрез ариманическите духове, като научава тогавашното човечество на черна магия, властта му значително се е усилила. А от началото на нашето време, когато в земното развитие за първи път прониква влиянието и на асурическите същества, властта на Сорат постепенно ще достига своя апогей.15 Днес се намираме именно в зората на тази епоха, характеризираща се със значително засилване на въздействието на Сорат върху цялата земна еволюция. Встъпването в нея е ознаменувано с възвръщането на апокалиптичното число през 1998 г., в ритъма на историческото време, за трети път след Мистерията на Голгота.

* * *

За да разберем действителното значение на тази година, необходимо е да се обърнем към двете предишни прояви на посоченото число в земната история, когато под разпореждането на Сорат са се намирали луциферическите и особено ариманическите духове.16 В тази връзка Духовната наука съобщава следното: Когато през 7 век17 от християнската ера византийският император Юстиниан закрива повечето философски школи, запазили се до това време и в които все още се съхранявала античната мъдрост, техните ръководители били принудени да избягат в Мала Азия, където знанията им били събрани в така наречената академия Гондишапур. Външната история не знае много за нея и затова истинското значение на тази академия може да ни стане ясно само в светлината на духовно-научните изследвания. По това време ариманическите и луциферически същества, намиращи се в духовния свят под непосредственото влияние на Сорат, успели да завладеят цялата антична мъдрост, запазена в тази академия. Ето как чрез академията Гондишапур това същество се опитало преждевременно да внесе в земното развитие силния импулс на Съзнателната душа, правомерната епоха на която би трябвало да започне едва в 15 век. Ако това беше постигнато, то цялата земна цивилизация би била напълно ариманизирана, а всяко по-нататъшно развитие би се оказало невъзможно. А точно това е искал да постигне Сорат: с помощта на ариманизираната Съзнателна душа да откъсне човека от по-нататъшното развитие на Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух.18

Това първо нахлуване на Слънчевия Демон в земната еволюция обаче е било по решителен начин парализирано от силите, проникнали в нея в Преломното време, благодарение на Мистерията на Голгота. Друг фактор, способствал за разрушаването на властта на Слънчевия Демон под мъдрото мирово ръководство, бил появата на исляма, който успял със своя луциферически напор окончателно да сломи ариманическото жило на Гондишапур. Въпреки това даже малкото, което впоследствие чрез арабския свят все пак проникнало в Европа, е било достатъчно, за да придаде на по-късното развитие на естествените науки едностранчива материалистична насока. Така жилото на първото нападение на Сорат върху човечеството продължило да действа и по-нататък в цялата земна цивилизация, включително до наши дни.

За втори път въздействието на Сорат върху земното развитие се проявило около 1332 г., във връзка с първото повторение19 на апокалиптичното число в земното развитие. В това време под влиянието на Сорат в Европа бил унищожен Орденът на тамплиерите. Този орден си поставял за задача да установи нов социален ред в света, в чийто център би се намирал самият Христос. За тази цел членовете му се стремели да използват духовната сила на златото. Последното е трябвало да бъде изчистено от всякакъв егоизъм и поставено в служба на християнското развитие. Затова, въпреки че самият орден съвсем скоро станал изключително богат, отделните рицари били бедни, посвещавайки целия си живот само в служене на висшите християнски идеали.

Против растящото политическо и икономическо влияние на ордена, както и против неговия духовен и морален авторитет, с който той се ползвал в Европа и извън нея, се обявили френският крал Филип IV, наричан Красивия, и римският папа Климент V. Първият се стремял да завладее богатствата на Ордена за постигане на неограничена власт в Европа, а вторият искал да подрони неговия духовен и морален авторитет, в който виждал опасност за господстващата църква. В резултат на изфабрикуваните обвинения и страшните изтезания, на които Инквизицията подложила стотици рицари, палачите успели да изтръгнат лъжливи признания, които впоследствие послужили като формална причина за унищожението на Ордена. Така Сорат успял с помощта на обсебените от ариманическите и луциферическите духове Филип и Климент да унищожи един от най-значителните опити за социално преустройство на Европа в духа на Христовия Импулс.20

Към втора част »