МИСЛИ ФОРМИ 51

                

Физическия свят не е основният, или единствен, компонент на реалността

Връзката между човешкото съзнание или на фактори,свързани с човешкото съзнание като намерение, мисли, чувства и емоции и физическата реалия, са изумителни. Един от най-известните математици и физици Юджин Уигнър подчертава категорично. „Не е възможно да се формулират законите на квантовата механика, без да се споменава съзнанието“. 

Умът действително влияе върху материята и това не е фантастика. Ролята на съзнанието при оформяне природата на физическата реалност е изследвана експериментално. Медитиращи успяха да разпаднат квантови системи, намиращи се на разстояние посредством намерението си.

През 2013 стандартно отклонение от „5 сигма“ донесе на ЦЕРН Нобеловата награда за откриването на Хигс бозона. Те получиха този резултат, когато тестваха медитиращи срещу не-медитиращи, които деформираха квантовата вълнова функция. 

Това означава, че умствената дейност, човешкият ум, вниманието и намерението, принуждават физическата материя да действа по определен начин. 

Наблюденията влияят на това, което трябва да бъде измерено и го създават. Именно самите ние предизвикваме резултатите от измерването. Физическите системи могат да бъдат премествани, променяни или повлиявани, без да са физически засегнати от нещо друго. 

Настоящият научен мироглед се основава на предположения, свързани с класическата физика и се превръща в научна догма въпреки факта, че в края на 19 век физиците откриват емпирични явления, които не могат да се обяснят с класическата физика. 

Според квантова механика това предполага, че съзнанието на наблюдателя е жизненоважно за наблюдаваните физически събития и че умствените събития могат да влияят на физическия свят. Резултатите от последните експерименти подкрепят това тълкуване. 

Те предполагат, че физическия свят вече не е основният, или единствен, компонент на реалността и че не може да бъде напълно разбран без да се споменава ума.

                

Душата на човек прониква в неговото тяло. Тя е в сърцето, в ума му. Но същевременно e вън от тях. Тя идва от квантовите измерения и същевременно е извън познатия ни свят.Душата е повече от всичко, което можем да си представим. Тя не може да се опише с думи и когато се говори, че Бог живее в човек, се подразбира неговата душа. 

Обиталището на Бог не е човешкото сърце, нито човешкия ум, а човешката душа. Но има и такива души, които са отдадени на идеята за споделяне на знания с различен характер от добре познатите учения, та чак до днес. Тези знания са предавани от поколения на различни хора и са намирали почва само у тези, които могат да ги разберат. 

Душите се изчистват в съответното ниво, където са били и продължават съответните класове нагоре, в зависимост от тяхната земна практика. А когато душите минат през центъра на Земята и през центъра на другите планети, извършват своето пречистване. 

Всяко нещо, разградено на елементарни частици, е разпространено в цялата Вселена като вълна. Един от основните елементи на квантовата механика е, че ако искате да видите една частица, вие трябва да я гледате, да я измерите, т.е. да погледнете срещу нея, иначе тя продължава да бъде като вълна. Тоест тя е израз на квантовата реалност.

 Душата на човек е дотолкова частица от Създателя, доколкото тя е връзка между духа и физическото тяло или физическите тела. Тя е полуматериален и полудуховен посредник. Вселената е в триединството на материя, дух и душа. Така, както говорят учените за свойствата на светлината. Тя в определен момент е частица, в друг момент е вълна, по този начин можем да определим душата със същия аналог. За нея за разлика от учените от областта на квантовата механика няма принцип на Хайзенберг. Не се знае къде се намират, на кое място в определен момент. Този принцип не важи за нея. 

НП/Дорийн Върчу