неделя, 17 септември 2017 г.

БОЛЯРСКИ ЧАТУР ШАХ /ДЕВТАШЛАРИТЕ – ПРАБЪЛГАРСКИ ШАХМАТНИ ВОЕННИ ТРЕНИРОВЪЧНИ БАЗИ

       



Кришна(Христо) и Радха(РадКа), играещи ЧАТУР-АНГА(първоначалният шах) върху дъска - 8x8 Аштапада(Ashtāpada)




В действителност, смисълът на "белите и черните полета" на дъската е следният:

"Дъската"("Дънната платка"-"Motherboard") символизира Причинният океан "Карана" и при "биене"(churning) на Млечният океан("Milky way")от девите и демоните са се получили 2 субстанции: амброзия(нектар)- "бялото" и отрова(интоксиканти)- "черното", което бива изпито от Шива, гуна-аватар на Кришна за гуната на невежеството(ТАМАС).

Кришна,като палавник("маханкор"), седяш на шахматен под.



 

 Прословутият масонски шах-мат-ен подиум.

.....в който "бялото" символизира проявеният свят в матрицата("Ден на Брахма"), а
"черното"- непроявеният свят в матрицата -("Нощ на Брахма" в Утробата на Вишну).
Брахма е известен, като "Архитект на вселената", но масоните крадат,
по подобие на абрамците и "окото им не мига" за Кредит за това.
Строят си "Стълба към изкуственият райХ"- "Била сварга", подобно на Равана в Рамаяна.
"Мааааалкият проблем" тук е, че ЛИПСВА Трансцеденталният свят на Бог Кришна-
ОТВЪД матрицата("Утробата на Вишну")...........
Шахматният под е взет от ВЕДАическите Ваишнавски храмове.
Играта "шах"(която не е персийска или арабска, а - ИНДИЙСКА!! Названието и е ЧАТУРНГА-caturaṅga चतुरङ्ग "ЧЕТИРИ", проради 4-то разделение на силите:
Топ(elephants), Офицер(chariots), Кон(cavalry), и
Пешка, Пешак-войник с жаргон КАШИК(infantry).
"Шах" иде по-късно, название от персийска титла за цар- "шейкх" от Персийското "шекхина", идещо от Санскритското ШАКТИ- "матер. енергия").



В Европа е известен само традиционния (обикновения) шах,а в древна България са били известни няколко вида шах- обикновен, абагорен, Боляр шах, морски шах, турски шах. Причината е, защото наши прадеди са измислили шаха в Индия- не черните дравиди, а белите господари са могли преди повече от 2000 години да мислят за игри и удоволствия,докато дравидите са им робували. Причината да мисля така е наименованието на първия известен вид шах в света- "индийската" Чатуранга,чието име е Българско и означава Чатворянка, понеже се е играел от четирима души едновременно.



                



Българският древен шах "Боляр"9/9


Болярски шах
Тази разновидност на шахмата се е играела върху табло с 9 на 8 полета и по едно поле в 4-те краища извън тези 72. Така общо на игралното табло има 76 полета. Крайните полета откъм страната на белите са черни, а от страната на черните - бели. Всяка една от страните разполага с комплект от по 20 фигури - цар, 2 боляра, 2 топа, 2 офицера, 2 коня, 2 лодки и 9 пешки, които преди започване на играта се подреждат по следния начин: царят се поставя в центъра на последния хоризонтал. Белият цар е на черно поле, черният - на бяло, т.е. както при класическия шах. От двете му страни се нареждат болярите, до тях офицерите, конете и в ъглите на таблото — топовете. В четирите ъглови полета извън таблото се поставят лодките, а на втория (съответно предпоследния, седми хоризонтал), се нареждат пешките (диаграма 1).


Движение на фигурите:
Цар - Царят се движи, както при съвременния класически шах, на съседното до него поле във всички посоки.
Пешка - Ходовете с пешката са както при класическия шахмат. В началното положение тя може да се движи две полета напред, а във всяка друга позиция — само на съседното пред нея поле, ако то не е заето от друга фигура. Може да взема противникова фигура само на съседните й две полета по диагонал (както при класическия шахмат). Правилото „на-пасан" важи и тук.
Кон - Конят се движи както при класическия шахмат. Всяка от страните разполага с по два коня, които в началното положение се разполагат от вътрешната страна на топовете.
Топ — Ходовете с топа са както при класическия шахмат. В началното положение те се поставят в ъгловите полета на дъската.
Офицер - Ходовете с офицера са както при класическия шахмат, с оше едно допълнение - офицерът може да се придвижва едно поле напред» но без да може да взема фигура при този си ход. По този начин офицерите могат да променят цвета си - от „белополи" да стават „чернополи" и обратно. Това вероятно се е наложило поради факта, че в началото на играта те са на еднакви по цвят полета - белите офицери на черни полета, а черните - на бели полета и в хода на играта не могат да влизат в съприкосновение и да си опонират. Мястото на офицерите в началото на играта е между боляра и коня.
Боляр - Болярът се движи като дамата в класическия шахмат -по диагонали, хоризонтали и вертикали, но взема като топа - само по хоризонтал и вертикал. В началото на играта всеки един от играчите има по два боляра, разположени от двете страни на царя.
Лодка (Може да се предположи, че от този вариант е пренесен от Волжка България, в руския език е възприето названието "ладья".) - В началото на играта лодката се поставя в крайните ъглови полета извън шахматната дъска. Движи се във всички посоки на разстояние 1 и 2 полета от нея, като може и да прескача фигури. Взема само по хоризонтала и вертикала. Не може да се движи назад, но може да се върне по вертикала (1 или 2 полета) само ако при този си ход вземе противникова фигура.
Везир - Везирът не фигурира при първоначалното разположение на фигурите на дъската. Той се появява, когато лодка достигне някое от двете ъглови полета (извън таблото) в лагера на противника. Тогава лодката се превръща във везир. Везирът (наричан още генерал) се движи както дамата в класическия шахмат.
Рокада - Рокадата е както при класическия шахмат. Поради специфичното разположение на фигурите тя е само голяма. При осъществяването на рокадата няма значение дали лодката е на първоначалното си положение, или вече е отишла напред (т.е. включила се е в играта). В момента на рокадата между царя и топа не трябва да има други фигури.
Превръщане (произвеждане) на фигури:
Всяка фигура, в т.ч. и лодката, при достигане до последн хоризонтал или ъгловото поле в лагера на противника, задължително се превръща в боляр. Както беше споменато по-горе, когато лодка достигне ъгловото поле извън таблото в лагера на противника, тя се превръща във везир (генерал). В този случай играещият сам преценява, ако има тази възможност, каква фигура да произведе.
Има и една особеност. Когато кон достигне последния хоризонтал, задължително се превръща в боляр, но ако достигне някое от ъгловите полета извън таблото в лагера на противника, получава бонус - в собствените ъглови палета се поставят лодки. Ако някое от двете полета е заето от своя или противникова фигура, тогава поставянето на лодка в това поле не се осъществява.
Когато лодка достигне ъгловото поле извън таблото в лагера на противника, тя се превръща във везир (генерал) и получава бонус - в собствените ъглови полета задължително се поставят лодки. Ако някое от двете полета е заето от своя или противникова фигура, тогава поставянето на лодка в това поле не се осъществява.
Везирът (генералът) е постоянна фигура и може да се движи по последния хоризонтал, без да се превръща в боляр.

          


Българският древен шах "абагорен"9/8

Абагорен шах

Втората разновидност на българския шах - Абагорен - се играе върху квадратно табло с 81 полета (9 х 9). В началното положение фигурите се подреждат по следния начин: царят се поставя в средата на последния хоризонтал. От двете му страни напълно симетрично, вляво и вдясно последователно се подреждат боляр, офицер, кон и топ. На хоризонталите пред тях - втори (респективно осми), на крайните три полета вляво и вдясно се нареждат пешки, а трите централни пешки са придвижени едно поле напред, т.е. те се явяват на третия и седмия хоризонтал. На полетата при това подреждане пред болярите се нареждат принцовете, а полето пред царя остава свободно (диаграма 2).



Движение на фигурите:
Цар — Царят се придвижва по едно поле напред. Може да се движи и по едно поле настрани и назад, но само ако взема противникова фигура.
Император - Царят се превръща в император, когато достигне до последния хоризонтал. Ходът на императора е както на царя при класическия шах.
Пешка — Ходовете с пешката са както при класическия шах, с тази разлика, че в началното си положение пешката не може да се движи две полета напред, а се придвижва само по едно поле.
Кон — Конят взема противникови фигури, както при класическия шахмат, но може да се връща назад само ако взема противникова фигура. Конят може да се движи само напред и по диагонал и вертикал, без да взема противникова фигура.
Топ — Топът взема противникова фигура както при класическия шахмат. Може да се движи настрани само ако взема противникова фигура. Може да се движи две полета назад само ако взема противникова фигура. Топът може да се движи и само напред по диагонала, без да взема противникова фигура.
Офицер — Офицерът взема противникови фигури както при класическия шахмат, но може да се движи най-много две полета назад (по диагонала) само ако взема противникова фигура. Може да се движи едно поле нагоре по вертикала, без да взема противникова фигура.
Боляр - Ходът на боляра е както на дамата при класическия шахмат, но с това ограничение, че може да се движи настрани само ако при този си ход взема противникова фигура. Може да се движи и само две полета назад по вертикала и диагонала, но ако взема противникова фигура.
Принц - Принцът се движи и контролира всички полета, които са на разстояние 1 и 2 полета от него, като може и да прескача фигури. Може да се придвижи настрани и назад, но само ако при този си ход взема противникова фигура.
Лодка - Получава се при достигане на пешка до последния хоризонтал, движи се като топа в класическия шахмат.
Генерал - Генералът се движи и взема противникова фигура по диагонал, както офицерът в класическия шахмат. Може да се движи и на съседните полета по хоризонтал и вертикал, но без да взема фигури.
Превръщане на фигурите:
Всяка фигура, без царя, императора, пешките и лодките, при достигане на последния хоризонтал, задължително се превръща в генерал. При всяко превръщане на фигура в генерал, играчът получава и бонус ход на царя - той може да го „върне вкъщи", т.е да го постави на някое от полетата на първия (деветия) хоризонтал. Превръщането на фигура и „връщането вкъщи" на царя се извършва едновременно, т.е. това се брои за един ход. Правилото за „връщане вкъщи" не важи, когато царят се е превърнал в император.
Пешката, при достигане на последния хоризонтал, задължително се превръща в лодка. При всяко превръщане на пешка в лодка, играчът получава и бонус ход на царя - може да го „върне вкъщи", т.е. може да го постави на едно от полетата на последния (деветия) хоризонтал, като всичко това се брои за един ход. Правилото за „връщане вкъщи“ не важи, когато царят се е превърнал в император.
В Абагорен шах всички фигури без царя, императора, пешката, лодката и генерала след тяхното вземане може да се върнат отново в играта, но при определени условия: 1) Трябва да сте взели тази фигура от противника; 2) Поставянето на фигурата се брои за ваш ход; 3) Фигурата може да се постави само на две точно определени полета - ъгловите палета от вашата страна на дъската; 4) Полето, на което се поставя фигурата, не трябва да е заето от друга фигура.
Когато царят достигне последния хоризонтал, той се превръща в император. Императорът, освен че е по-силен от царя, има още едно допълнително свойство - може да произвежда пешка. За произвеждането на пешка има няколко допълнителни условия:
1) Пешката задължително се произвежда на вертикала, на който е царят, и задължително се поставя на втория (осмия) хоризонтал;
2) По вертикала, на който ще се произведе пешка, не трябва да има друга пешка от същия цвят;
3) Императорът може да произвежда пешки дотогава, докато те не станат девет на брой. Рокада в Абагорен шах няма.
Анализирайки движението на фигурите и възможностите, които предоставят тези два варианта на българския шахмат, може да се направи изводът, че те са много по-богати и интересни по съдържание от класическия шахмат. Тези игри са изисквали много по-голям умствен капацитет и по-богато абстрактно мислене от играещите, тъй като в хода на играта трябва да се оценява и съобразява не само изменящата се ситуация на таблото в резултат на движението на отделните фигури, но и възникващите понякога съвършено нови позиции в резултат на превръщането на фигурите, достигнали последния хоризонтал. За разлика от класическия шахмат, където само пешката може да произведе друга фигура и това на практика става рядко, при Болярски и Абагорен шах това е сърцевината на играта.
За съществуването на тези две разновидности на българския шах има и други доказателства. Когато готвех своята дисертация, открих във вестник „Мир" от 1912 г., интересно съобщение, че „в едно село е намерена шахматна дъска с полета 9 на 9". В спомените си Тодор Тодоров, българин, емигрант в Ню Йорк пище:
„Навремето, когато бях млад и живеех в България, колекционирах стари вестници и книги и събирах всичко издадено в България до края на Първата световна война. След като се наложи да напусна страната, разпродадох цялата си колекция, но много ясно си спомням, че в един от старите вестници, които притежавах, се споменаваше за „ два древни български варианта на шахмата ".
За произхода на имената на тези две разновидности на шахмата
Прави впечатление, че те не се наричат просто шахмат, независимо че още по времето на Първото българското царство шахматът е бил известен на българското население, а имат по-сложни наименования. Добавянето на думата шах към основното название говори, от една страна, за връзката между тях, а от друга - за различията и правото на самостоятелно съществуване. Няма изследвания за произхода на тези наименования, но ако изхождаме от хипотезата, че първото проникване на шахмата по българските земи е свързано с прабългарите, може да направим аналог, че боляр произтича от названието на най-големия град, столицата на Волжка България. В потвърждение на тази хипотеза е и фактът, че намерените при разкопки около Боляр шахматни фигурки са датирани към същото време и приличат твърде много на фигурките от Велики Преслав.
Наименованието на другата разновидност - Абагорен шах - най-вероятно произтича от правилата на играта. Много от фигурите се движат само напред, те. нагоре, а връщането им може да става само при определени условия. Възможно е този шах в началото да се е наричал „нагорен", като с течение на времето и в резултат на отделните наречия е получил названието „абагорен". Това обаче са само предположения.
Тези две разновидности на шахматната игра са съществували докъм средата на XIX век, когато в страната бързо се разпространява класическият шахмат.
Загадъчната находка от Стамболово
През есента на 2007 г. един селянин от село Стамболово, Хасковско, копаейки септична яма в двора си, попада на интересна находка. На това място в миналото също имало септична яма. В нея той открил няколко интересни находки, сред които и... шахматни фигурки.
За съжаление това находище остава неизследвано, тъй като преди за него да научат археолозите, много от намерените предмети са разпродадени и потъват в частни колекции. Шахматните фигурки наподобяват много на съвременните и няма как да бъдат сбъркани. Те са изработени от бронз (фиг. 5).


Пешката е оригинална и се намира в музейната сбирка на Българската федерация по шахмат, а другите две - конят и дамата - са копия, направени по снимки на оригиналите. Правят впечатление „опашките", които имат фигурите. Какво е тяхното предназначение? В съвременния шах такива са фигурите от „брайловия шах", с които играят незрящите. Да се смята, че фигурите от Стамболово имат същото предназначение, е малко вероятно. Другата хипотеза е, че те са част от шах, с който са играели по време на дълги пътувания. За да бъде таблото независимо от друсането, фигурите се поставяли в дъска с необходимите отвори. Това също изглежда малко правдоподобно, тъй като досега такава хипотеза в световната история на шахмата няма. Тогава? Едно е ясно, че предназначението на „опашките" е да се поставят някъде. Интересни въпроси, които засега нямат отговор.
Интерес представлява и към кое историческо време се отнася тази находка. Според предварителни данни тя е много стара, на няколко века. Едни от археолозите, които са видели оригиналната пешка, смятат, че тя е от средните векове, други я отнасят още по далеч във времето.
Като се изхожда от голямата прилика на фигурите със съвременния шахмат, може да се смята, че те са от по-ново време. А дали това не са фигури от Болярски шах и Абагорен шах? Интересна хипотеза, която нито може да се потвърди, нито да се отрече, тъй като досега фигури от тези две разновидности на шахматната игра не са намерени.
***
В средата на XIX век в България бързо започва да се разпространява съвременният шахмат. Той прониква в страната по два канала - чрез търговците, които по това време са имали непосредствени контакти със Западна Европа и Русия, и чрез завърналите се от обучение в престижните европейски университети млади българи.
По време на Руско-турската освободителна война в големите градове на България съвременният шахмат вече има широко разпространение и напълно измества българските разновидности на играта.

ДЕВТАШЛАРИТЕ – ПРАБЪЛГАРСКИ ШАХМАТНИ ВОЕННИ ТРЕНИРОВЪЧНИ БАЗИ

Девташларите са един уникален за България и вероятно за целия свят феномен, който е свързан пряко с прабългарите! Девташларите са групи необработени скални блокове разположени в правоъгълни схеми. Безспорно те са уникални с много неща и за тяхното предназначение могат да се изведат много теории, но до момента няма стройна и наложена теория за това какво представляват! Предполага се, че са свързани с някакви езически култове, но няма нищо доказано в тази насока. Те са разпространени главно около първата ни столица - Плиска и това ги свързва пряко с прабългарите!




Схема на разположението на Девташларите около Плиска




Девташлари



Анализирайки различните факти около тези блокове може да се стигне до различни заключения. Факта, че тези скални блокове са необработени при положение, че в Плиска са използвани много добре обработени блокове за крепостта, говори за това, че самите скални блокове не са имали много голямо значение! Това води до извода, че много по-важно е било тяхното разположение! Те са разположени в квадратни или правоъгълни схеми с преобладаващо нечетен брой редове и колони (най-често срещани схеми – 3, 5, 7, 9 колони или редове).

Схеми на разположение на Девташларите



С оглед на голямото количество на девташлари около Плиска и същността и произхода на българите, най-логичния извод, е че те са някакъв вид военни тренировъчни бази!!! Звучи учудващо, но вероятността това да е вярно е много голяма. С оглед на разстоянията между блоковете явно някой от тези бази са били използвани за тренировки на конниците, а други за пехотата! Много от групировките девташлари имат предостатъчно място за свободно маневриране на конници, и вероятно тренировките са включвали различен брой зиг-заг-образни преходи по образуваните коридори! Също така много вероятно е там да са се тренирали и специални умения по прескачане от конете на девтешларите и обратно, бой в движение по скалите с тояги (заместващи сабите), прескачане на по-ниските блокове с коне и други подобни! Всичко това са предположения, но са много логични предположения!
От друга страна българската армия е била много добре тактически обучена! Поставянето на засади, увличането на противника и други тактически прийоми са били много често използвани и са давали велики победи на българите! Това говори явно за прилагане на някакъв вид военно тактическо обучение, а намираните в Плиска и във Волжка България артефакти показват, недвусмислено, че това обучение е било на базата на Шахмата!
За шахмата по света е прието, че е донесен в Европа от Персия по времето на османската империя, но не се отчита факта, че и в двете Българии и на Дунава и на Волга са намирани шахматни фигури датирани много по рано от появата на османците!




Шахматни фигури от Волжка и Дунавска България

Ако се върнем обратно на девтешларите и се вгледаме не толкова в скалните блокове и броя на колоните и редовете, а по скоро в площите заградени между всеки четири блока и броя на оформените коридори, то ще видим идеално оформени шахматни дъски в голям, тренировъчен вариант!

Графична скица на „подредените девташлари” от К. Шкорпил. Специално е отбелязано двумерното им подреждане в квадратни масиви. (б.а. Шахматните черни полета са поставени за визуализация на импровизираните шахматни дъски!)

В началото на всяка битка българските войски вероятно са преминавали през различни тактически подготовки. В крепостта Кана и Болярите са разигравали различните стратегии в някоя близка група девташлари, а по късно отделните боляри са отивали в отдалечените бази и там са предавали на армията тактическите схеми на битката на импровизираните шахматни дъски! Размера на тези дъски, тоест на групите девташлари се е определял главно от полето на предстоящата битка, колкото по-голямо е било то и тренировките са се водили на по-голяма шахматна дъска!
През 1844 година лондонският шахматист Житогорски посещава Виена и на връщане за Лондон решава да си направи едно малко пътешествие до свой роднина - търговец, който живее в Истамбул. Когато се връща в Лондон, Житогорски пише на свой приятел, че Българите също играят шах, но освен известния на всички ни шахмат, при тях се играят и две разновидности на шахмата, наречени "Боляр шах" и "Абагорен шах"


Българският древен шах "боляр"


Българският древен шах "абагорен"

Освен всичко това, шахмата е свързан пряко с дуализма, борбата на злите-черни и добрите-бели сили, а както показват езическите храмове и съвременните български обичаи, прабългарите са били или зороастрийци, или от втората по-малко разпространена иранска религия – зурванизма! В шахмата битката между белите и черните се решава на дъската напълно в философията на зороастризма който казва споровете да се решават "държейки меча в ножницата" използвайки "достатъчно знания и разума си"! Също така вероятната прародина на прабългарите – Балхара се намира именно в земите от където различни ирански племена навлизат в Индия и занасят освен религията си, културата, и вероятно и първообраза на шахмата – играта Чутаранга!
http://www.bulgaria-is-alive.com/armia-3.html




http://didanov.blog.bg/


         

АСПАРУХ
ПРЕДВОДИТЕЛЯТ НА КОННИЦАТА НА ЧЕТИРИТЕ ОНГЪЛА


Чатранг

От всички неща свързани с персийската армия най-интересното нещо в днешно време е начина по който персите са обучавали армията си и са водели войните си так, че да създадат една от най-големите империи. За целта персите освен всичко друго са използвали и военна игра, която днес познаваме добре, и я наричаме Шахмат! Въпреки споровете за това от къде е произлязла тази игра, тя е била едно от основните средства което персите и иранските народи от централна Азия са използвали за да изучават военното дело. Най-ранните комплекти фигури за шахмат са датирани от 6 век и са намерени в Централна Азия. По това време българите вече трайно се установяват на Балканския полуостров, но това не означава, че българите не са използвали подобни на персите средства за военно обучение. Това е така, тъй като подобно военно обучение, на подобни импровизирани "дъски" се е прилагало стотици години преди да бъде създадена играта. Доколкото българската армия в средновековието е била една от най-добрите в тактическо отношение и е използвала уловки, капани, завличания и други приоми, е логично да се приеме, че за обучението й се е използвало някакво средство подобно на шахмата.

Персийската военна игра Чатранг, която е първообраза на съвременният шахмат, става популярна на запад след завладяването на Персия от арабите. При нея има две срещуположни армии разположени на квадратна дъска с 64 квадрата и схема 8х8. Армиите се състоят от по 16 фигури – 1 цар, 1 везир, 2 слона, 2 коня, 2 колесници и 8 пешака.



Според най-разпространената версия за произхода на играта Чатранг, тя произлиза от индийската игра Чатуранга
Самото име на играта също може да бъде средство за проучване на произхода на играта. Смята се, че то означава „Четри Ръце”, като в индийските текстове името се свързва с „Четири Части”, тоест с четирите основни части на индийската армия – пехота, конница, слонове и колесници. От друга страна в индийските текстове думата чатуранга се използва и по отношение на играта Ащапада, която споделя с шахмата единствено квадратната дъска. Тоест думата чатуранга вероятно първоначално се е използвала по отношение на квадратната дъска, или по точно ЧЕТИРИЪГЪЛНАТА дъска. Думите ЧАТУР-АНГА и ЧАТР-АНГ, и славянските ЧЕТРИ-ЪГЪЛА имат еднин и същ индоевропейски произход, като той е запазен и в английския език - quadr-angle, и в гръцкия език - tetr-agon. Българите вероятно са използвали дума близка до индо-европейската, като те я използват при битката на Аспарух през 680 година относно укрепеното място наречено на български ОНГЪЛ() или ОГЪЛ(). По това време Онгълът който се намирал някъде при делтата на река Дунав представлява най-южния ъгъл на България. Според хрониките Онгълът е бил заграден от три страни от реки, което му давало сигурност, а по-късно е наречен Буджак, тоест Ъгъл, Кът. По същия начин в шахмата всеки ъгъл на дъската е совоеобразен онгъл, тоест защитено място, което може да бъде атакувано само от едно място, и където царя лесно може да бъде укрит. Използването от българите на двете думи участващи в името на играта Чатр-Анга (Четри-Онгъла) по някакъв начин също подкрепя българския произход на шаха.


Нека обаче видим какво се случва на шахматхата дъска, или по-точно какво представляват две от фигурите и какви имена носят. Става на въпрос за иранските имена на Коня и Колесницата от играта Чатранг. Те носят имената Аспа(Асб) и Рукх (Рокх)!!! На шахматната дъска те са разположени именно в ъгъла или онгъла!




Името на създателя на Дунавска България и две от фигурите в Чатранга са с еднакво звучене! Това съвпадение обаче не е случайно, а е напълно закономерно. Интересното в случая е, че в играта Чатранга фигурата на колесницата не е носила името Рах (Колесница), а е носела името с което са титулувани офицерите контролиращи фланговете на армията – Рокх! Колесниците не се използват в битки няколко века, преди появата на Чатранга в Персия, но флангови офицери са използвани, за преглед на армията и по-късно. Дали това иранско звание има нещо общо с европейската титла Рих е спорно, но е много вероятно то да е преминало в Pим като част от титлите на скитите и сарматите, които стават част от римската армия (Артур и Рицарите на кръглата маса са сармати!) и са в близки контакти с германските племена. Най-познатите имена с окончание подобно на това в името Аспарух са имената на готските владетели Теодорих и Херманрих, като и двамата са пряко свързани както с името Аспар, така и с племето на ираноезичните алани. Това е така, защото Аспар е известен алан станал римски военачалник и патриций, който също така бил учител на Теодорих и баща на Херманрих. В армията на Партите, които са били част от северните скитски племена, командира на кавалерията е носил името Аспварган(Aspwargan), а по късно при Сасанидите от Персия се е използвало името Асваран(Aswaran).





Византийска армия - зелени

Българска армия - червени

В буквален превод от персийски език и съгласно иранската и персийска армейска терминология името или званието Аспа-рукх означава – Офицер контролиращ фланговата конница! Този превод на българското име Аспарух напълно отговаря на структурата на българската армия, която е била съставена основно от лека и тежка конница. През годините на продължителни битки с Византия, българската конница е била главното средство за българските победи, като съотношението и спрямо пехотата е било чувствително по-голямо в сравнение с това във Византия.

Въпреки всички тези връзки с персийската армия и думата Рух - Дух, съществуват още посоки в които може да се търси произхода на името Аспарух. Анализът на речниковият състав на българския език показва освен много ирански думи, също така и много паралели със санскрински думи. Според санскритският речник (Digital Dictionaries of South Asia) съществуват санскритските думи:

AŚVĀ - Кон, Кобила

ĀRUH - Възкачвам се, Възсядам, Яхвам

Тоест, превода на името Аспарух през санскритски език би бил КОННИК, или по-вероятно Предводител на Конници!


            


Според Абаев значението на името трябва да се търси или от староиранските aspa + ugra = мощен кон (или притежател на такива коне, защото на осетински оесфург е име на легендарна порода коне), или чрез авестийската дума raochah или староперсийската rauka, означаващи «светлина», «светъл», като съответно името Аспарух би означавало «светъл кон» или «блестящ конник». От друга страна Абаев предполага и произход свързан със староперсийската дума Асабари, средноперсийската Асобар или новоперсийските Асвар и Сувар, означаващи "Носен от Кон или Конник". Според П. Д. Скорчев името Аспарух съдържа освен иранската дума asp «кон», също така и арабската дума рих, рух «вятър», «вихър», а името би означавало - вихрен кон; кон вихрогон. Според други автори окончанието Рих е свързано с латинската и византийска царска титла Реск, Рикс, Риг илиРих, която е позната от имената Аларих, Теодорих, Херманрих, като в такъв случай името Еспе-рих или Испор-рих би означавало Конникът цар или Испор цар.

Въпреки тези донякъде обосновани и възможни тълкувания на името, при етимологичния анализ не са взети под внимание всички възможни варианти, които съществуват. В иранските езици съществуват още думи, които според нас дават по-добър отговор на това какво точно означава втората част от името, и съответно цялото име Аспарух. Такава дума намираме в персийския език, както и в някои близки на него езици, в които съществува думата РУХ означаваща "ДУХ". Тази дума е много близка със славянската дума, като съществуващият звуков прехода Р-Д е една от основните фонетични разлики между съвременните ирански езици и така наречените скито-сарматски езици на северните ирански народи. Преведено чрез тази дума името Аспарух би означавало буквално "кон" + "дух", тоест ДУХЪТ НА КОНЯ! Такова тълкувание е възможно с оглед на религиозните традиции на древните ирански конни и пастирски народи, при които е съществувала традицията да се жертват за боговете коне. Тази традиция е пряко свързана с българите, като за нея говорят няколко източника. В арменските хроники, където е описан града на хуните Варачан(б-р-н-дж-р, Бърънджър), се описва жертвен ритуал към божеството Тенгрикан-Аспандиат, при който в жертва се принасят коне. Самата дума Аспандиат в превод от староперсийски или авестийски език може да се преведе и като Кон Давам, тоестЖертвам Кон (Тенгрикан-Аспандиат = ДингирКан-АспанДиат = БогИзбра – КонДавам = Бог Избра Кон да Жертваме). Думите Aspan-diat и Aspa-ruh поставени една до друга и погледнати от гледна точка на религиозните жертвоприношения на коне, можем да приемем, че са свързани. Ал-Гардези споменава как изповядващите три религии - християнство, юдаизъм и ислям хазари разрушили дървото пред което суварите и барсилите всяка сряда се молели и принасяли в жертва коне. Според някои учени, градът Варачан е бил населен предимно с българи, като той наред с градовете Булгар-Балк, Балк и Хумар, е бил град на първата европейска държава България, наричана още и с името Бурджан. В арменската хроника. ...... се казва, че само булхите/българите и аланите имат градове на север от Кавказ. Тоест, с оглед на така направената етимология и съществуващите религиозни обичаи, напълно логично звучи това древните българи да са давали името Аспарух на наследници на трона или на хората определени за бъдещи главни магове-колобри по някаква религиозна причина свързана с жертвоприношението на коне.

       


http://www.bulgaria-is-alive.com/armia-9.html


ПРАВИЛА НА BOLYAR CHESS


Разположение на фигурите върху дъската: Дъската е с 9 полета на широчина и 8 полета на височина с 4 допълнителни полета във всеки ъгъл.



Как се движат фигурите? В Боляр шаха фигурите могат да се движат по няколко начина, полетата на които за улеснение сме отбелязали със съответния цвят:

Зелено - на това поле фигурата може да ходи и да взема.

Синьо - на това поле фигурата може да ходи, но без да взема.

Червено - на това поле фигурата може да отиде само ако вземе противникова фигура, намираща се там.

1. Цар - ходът на царя е както при класическия шахмат.



2. Пешка - ходът на пешката е както при класическия шахмат. Правилото ан-пасан важи и тук.



3. Кон - ходът на коня е както при класическия шахмат.



4. Топ - ходът на топа е както при класическия шахмат.



5. Офицер - ходът на офицера е както при класическия шахмат, но с едно допълнително качество - офицерът може и да се придвижи едно поле напред, но без да може да взема фигура при този ход. Според мен това допълнително качество на офицера се е наложило, тъй като в началото на играта офицерите са на еднакви на цвят полета.



6. Боляр - Болярът се движи както царицата в класическия шахмат - по диагонал, хоризонтал и вертикал, но взема само както топа в класическия шахмат - не може да взема по диагонал.



7. Лодка - ходът на лодката е настрани и нагоре в разстояние от 2 полета, като може и да прескача фигури. Взема само по хоризонтала и по вертикала. Може да се върне назад по вертикала, но само ако при този си ход вземе противникова фигура.



8. Генерал (Везир) - ходът на генерала е както на царицата в класическия шахмат.



9. Рокада - рокадото е както при класическия шахмат. Тук поради специфичното разположение на фигурите то може да бъде само голямо рокадо. За осъществяването на рокадото няма значение дали лодката и на първоначалното си поле или вече е отишла нагоре, достатъчно е в момента да не е застанала между рокиращите фигури.





10. Превръщане на фигурите. Ето тук Боляр шаха се различава коренно от класическия шахмат - всяка фигура при достигане на последния хоризонтал или ъгловото поле на противника задължително се превръща в Боляр. Има само едно изключение за лодката, което описваме по-долу.



11. Има и една особеност, която важи само при достигането на кон в ъгловото поле на противника - както казахме по-горе коня задължително се превръща в боляр, но ако се превърне в някое от ъгловите полета получава бонус - в собствените ъглови полета задължително се поставят лодки, но ако някое от полетата е заето от своя или противникова фигура, тогава поставянето на лодка в това поле не се осъществява.



12. Единственото изключение, при което фигура, достигнала крайната линия не се превръща в боляр - ако лодка достигне ъгловото поле на противника задължително се превръща в генерал (във всички други полета от крайната линия лодката се превръща задължително в боляр). Само при достигането си в ъгловото поле лодката получава и бонус - в собствените ъглови полета задължително се поставят лодки, но ако някое от полетата е заето от своя или противникова фигура, тогава поставянето на лодка в това поле не се осъществява. Генералът е постоянна фигура и може да се движи по крайната линия без да се превръща в Боляр.


1 коментар:

  1. Откъде се знае как се местят фигурите на този вид шах?
    Може ли някой да отговори?

    ОтговорИзтриване