Средновековна икона на песоглавец, съкрушаващ Сатана
Думата "маска" има следната етимология, даваме обратно четене (както четем в до-никониански времена) тогава резултата е: маск(-а) Тр_Тр_Ам = "Тар_Тар_Ам" = "Тартар_Ам", което означава "Тартар (и) оръдие на (Am ). " По този начин, "Москва" - не е ръката на Рим, а е оръдие на Тартар(-а), неговия Тартар_Ам, то есть оръдие на ада, доколкото "Тартар" означава на гръцки/тракийски ад. Доказателството за нашата позиция е просто: има много средновековни карти, на които Москов (-ията), тоест, територия на последователите на Моск_Ав(-а) район (и), се наричани също Тартар(-ия) - днес това не се отрича дори и от болшинството официални историци. По този начин, на средновековните карти понятията "Москов(-ия)" и "Тартар(-ия)" са идентични. Това означава, че последователите на Моск_Ав(-а), също са и последователите на Тартар(-а), тоест, следващите след Тартари (ия), "излезли от ада", затова Москва - не е ръката на Рим, а инструмент/оръжие на Тартар= ада, както се изисква.
Думата маска се реконструиран в езика-Ра, както следва: маск(-а) + Ар
Интересно от къде се "пръкват" тези лунни религии? Ами от географското място с име Сатана в Индия
Откровение 1:9-11
Аз, Йоан, ваш брат и съучастник в скърбите и в царството, и в търпението, които са чрез Исус Христос, бях на острова, наречен Патмос, за Божието слово и свидетелството за Исус Христос.
В Господния ден бях обзет от Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: (...)
«Каквото виждаш, напиши на книга и го прати до седемте църкви: до Ефес, до Смирна, до Пергам (...).»
----------------------------------------------------
Третото писмо е адресирано до църквата в град Пергам.
Произходът на името «Пергам» не е известен, но «Славния град», «Цитаделата» и «Акропола» са някои от неговите предполагаеми значения.
Пергам е бил столица на римската провинция Асия (Азия) в продължение на два века, а през 3 век пр.Хр. е играл роля на културен и интелектуален център в Древна Гърция.
В него е имало библиотека, която е съхранявала над 200,000 ръкописа, конкурирайки прочутата Александрийска библиотека.
Откровение 2:12
До ангела на пергамската църква пиши:
«Това казва Този, Който има двуострия меч.»
---------------------
Откровение 1:16
От устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си.
----------------------------------------------------
Също като предните две, това писмо започва с портрет на Исус, както е бил открит на Йоан.
Какво символизира двуострият меч? Отговорът на този въпрос ще ни помогне да разберем посланието на това писмо.
Ефесяни 6:17
Вземете (...) меча на Духа, който е Божието слово.
---------------------
Евреи 4:12
Защото Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето.
http://www.cyberspaceministry.org/Lessons/Future/Lesson024/bul-p024.html
----------------------------------------------------
Двуострият меч е символ на Божието Слово - Словото РА
Аз, Йоан, ваш брат и съучастник в скърбите и в царството, и в търпението, които са чрез Исус Христос, бях на острова, наречен Патмос, за Божието слово и свидетелството за Исус Христос.
В Господния ден бях обзет от Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: (...)
«Каквото виждаш, напиши на книга и го прати до седемте църкви: до Ефес, до Смирна, до Пергам (...).»
----------------------------------------------------
Третото писмо е адресирано до църквата в град Пергам.
Произходът на името «Пергам» не е известен, но «Славния град», «Цитаделата» и «Акропола» са някои от неговите предполагаеми значения.
Пергам е бил столица на римската провинция Асия (Азия) в продължение на два века, а през 3 век пр.Хр. е играл роля на културен и интелектуален център в Древна Гърция.
В него е имало библиотека, която е съхранявала над 200,000 ръкописа, конкурирайки прочутата Александрийска библиотека.
Откровение 2:12
До ангела на пергамската църква пиши:
«Това казва Този, Който има двуострия меч.»
---------------------
Откровение 1:16
От устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си.
----------------------------------------------------
Също като предните две, това писмо започва с портрет на Исус, както е бил открит на Йоан.
Какво символизира двуострият меч? Отговорът на този въпрос ще ни помогне да разберем посланието на това писмо.
Ефесяни 6:17
Вземете (...) меча на Духа, който е Божието слово.
---------------------
Евреи 4:12
Защото Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето.
http://www.cyberspaceministry.org/Lessons/Future/Lesson024/bul-p024.html
----------------------------------------------------
Двуострият меч е символ на Божието Слово - Словото РА
Българите са знаели (някои знаят и до днес) за баланса м/у Ка и Ба (ин/ян, мъжко/женско начала, горещо/студено) и са живели с този баланс в хармония не само с планетата Земя (Гея), но и с Космоса. Знаели са, че всеки един човек е божия "клетка", и чрез тези "клетки" Бог осъзнава Себе си и Собственото си Величие.
Ето какво казва Йоан за Исус, който той вижда да стои на вечния си престол. "И видях един, който приличаше на Човешкия син....". Човешкият син е Пуруша (в християнството е едно от имената на Исус Христос.) Следва описание за блясъка на неговото силно присъствие " и имаше в десницата си седем звезди, а от устата му излизаше меч, остър и от двете страни и лицето му светеше, както свети Слънцето в силата си".
Още малко пояснение:
Смята се, че отдясно на божия престол ще седнат праведниците и поради това се споменава десницата на Бог. От друга страна се говори за седемте звезди, като по-нататък се пояснява, че става дума за седем църкви. Но ние знаем, че седмицата е много важна за българите, тя има специално място в различни артефакти от нашата древност - например, Розетата от Плиска.
И сега най-важното - думата, използвана за двуострия меч, който излиза от божията уста е изписана на гръцки - ромфея. Това е специално тракийско оръжие със закривен връх, което се изработвало по специален начин и е било наричано за специални войни, които са имали необикновени физически и духовни качества. Обаче тук се говори за Словото божие, което е тракийски двуостър меч, защото както сe казва в Новия завет - това слово е за изобличение и за благословение. Следователно изобличението и двуострият меч на Бог са едно и също нещо и по същество това е тракийското Слово.
1. ТЯЛО. Тялото на човека е създадено от Бога "от праха на земята" (Генезис. 2: 7) и затова принадлежи на земята: "от земята си и в земята ще отидеш" (Битие 3:19), е казано на първия човек след грехопаденито му. Чрез телесния си живот човек не се различава от другите живи същества - животни и се състои в задоволяване на нуждите на тялото. Необходимите нужди на тялото са разнообразни, но като цяло те се свеждат до удовлетворяване на два основни инстинкта:
Мозъците на хората, които излъчват мисли отиват вече в тази централа. Значи може да си направим изводи за кое "Царство Божие" говори Дънов-Елохим, защото Брахман се проявява когато изчезне всяка мисъл! Защото просто той се възприема чрез интелекта, а не чрез мисълта. Това "Царство" дали пък не е на Йехова?!
Плутах пък описва битката при Пидна през 168 г. пр. Хр. така:
“…Първи настъпили тракийците, от чиито вид Назика, както сам казал, най-много се изплашил. Те били снажни мъже, въоръжени със светли и блестящи големи щитове ("tuveoi" - б.н.) и перикнемиди, отдолу облечени с черни хитони, поклащайки на дясното си рамо издигнати нагоре тежки ромфеи”.
Ето какво казва Йоан за Исус, който той вижда да стои на вечния си престол. "И видях един, който приличаше на Човешкия син....". Човешкият син е Пуруша (в християнството е едно от имената на Исус Христос.) Следва описание за блясъка на неговото силно присъствие " и имаше в десницата си седем звезди, а от устата му излизаше меч, остър и от двете страни и лицето му светеше, както свети Слънцето в силата си".
Още малко пояснение:
Смята се, че отдясно на божия престол ще седнат праведниците и поради това се споменава десницата на Бог. От друга страна се говори за седемте звезди, като по-нататък се пояснява, че става дума за седем църкви. Но ние знаем, че седмицата е много важна за българите, тя има специално място в различни артефакти от нашата древност - например, Розетата от Плиска.
И сега най-важното - думата, използвана за двуострия меч, който излиза от божията уста е изписана на гръцки - ромфея. Това е специално тракийско оръжие със закривен връх, което се изработвало по специален начин и е било наричано за специални войни, които са имали необикновени физически и духовни качества. Обаче тук се говори за Словото божие, което е тракийски двуостър меч, защото както сe казва в Новия завет - това слово е за изобличение и за благословение. Следователно изобличението и двуострият меч на Бог са едно и също нещо и по същество това е тракийското Слово.
В действителност човек е трикратен/триединен и се състои от тяло, душа и дух. Ап. Павел казва: "Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки двуостър меч, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и съди помислите и намеренията на сърцето" (Евреи 4, 12.).
1) инстинкта за самосъхранение и
2) инстинктът за продължава от рода.
И двата инстинкта са инвестирани/вложени от Твореца в телесната природа на всяко живо същество с напълно разбираема и разумна цел - така че тази жива цялост да не погине и да не бъде унищожена без следа.
"Време е вече да се образува една мисловна централа, светлината на която да се изпраща по целия свят, тъй както слънцето – своята светлина. Слънцето е централа, чрез която се пренася светлината и топлината на земята. Така и човешката мисъл е ЦЕНТРАЛА за предаване на друг род светлина на земята. Когато тази енергия проникне в мозъците на хората, от тях започват да се излъчват способни люде за работа. Ако духовните хора придобият силната мисъл, Царството Божие ще дойде бързо на земята. Не се занимавайте с миналото. Мислете само за настоящето." - Беинса Дуно
2. Душата. Душата се дава от Бог, като животворен принцип, за да контролира тялото. С други думи душата е жизнената сила на човека и на всяко живо същество; Учените наричат това: жизненоважна (жизнена) сила.
Душа има и при животните, но тя заедно с тялото е произведена от земята. "И Бог каза: Да произведе водата изобилно души живи .. риби, влечуги и Бог каза: .. Да произведе земята души живи .. зверове, влечуги, животни .. според вида си .. И така и стана " (Битие 1. 20-24).
И само за един човек се казва, че след създаването на тялото си от земния прах, Господ Бог "вдъхна в лицето си дъх на живот и човек стана жива душа" (Битие 2, 7). Това "дъх на живот" е най-висшият принцип в човека, тоест неговият дух, с който той неизмеримо се издига над всички други живи същества. Затова, въпреки че човешката душа в много отношения е подобна на душата на животните, но в най-висшата си част тя несъмнено надминава душата на животните, именно поради нейната комбинация с духа, който е от Бога. Душата на човека е, като че ли, свързващата връзка между тялото и духа, представляваща себе си, като мост от тяло към дух.
Всички действия, или по-скоро движенията на душата са толкова разнообразни и сложни, така преплетени едно с друго, и се изменят с така светкавична скорост че често са трудно доловими, за да се разграничават могат да бъдат разделени на три типа, три категории: мисли, чувства и желания. Тези движения на душата са предмет на изследване на науката, наречено "психология".
3. ДУХ. Но човешкият живот далеч не е удовлетворен само с горепосочените нужди на тялото и душата. Тялото и душата не са целият човек, или по-скоро, те не са пълноценен човек. Над тялото и душата все още има нещо по-висше, а именно духът, който често действа като съдия на душата и тяло и дава на всичко оценка от възвишението от специална, по-висша гледна точка. "Духът", за да говори Еп. Феофан ", е като силата на Бога изляза от него, познава Бога, търси Бога, и само в него самия намира мир/покой. Един вид духовен таен инстинкт осигуряваш шествието му към Бога, той се чувства в пълна зависимост от Него, и се задължава по всеки възможен начин, да угажда на Бога и да живее само за Него и за Него ". Това е точно това, за което говори благословеният Августин: "Ти, Господи, ни създаде с копнеж за Теб и сърцето ни е неспокойно, докато не се успокои в Теб.
– Аз виждам, казал Хермес – седем области, съдържащи в себе си видимия и невидимия свят. Аз виждам седемте лъчи на Словото – Светлина, единия Бог, който господствува посред тях. Но, о, Господи, как се извършва странстването на човека през всичките тези светове?
– Виждаш ли – раздал се гласът на Озирис – светещия посев, който пада из пределите на Млечния път в седмата сфера? – Това са зародишите на човешките души. Те живеят като леки облачета в царството на Сатурна, щастливи, безгрижни, но несъзнаващи своето щастие. Но спущайки се из сфера в сфера, те се обличат в обвивки, все по-плътни и по-тежки. Във всяко въплъщение те добиват ново телесно чувство, съответстващо на обитаемата сфера. Тяхната жизнена енергия постоянно се увеличава. Но тъй като те се обличат с тела все по-плътни, то те губят възпоминание за своето небесно произхождение. Така става падението на душите, идещи от Божествения Ефир. Все повече и повече обвързани в материята, все повече упоявани го отразяват в едни само мечти от живота, те се спускат, подобно на огнен дъжд, със сладострастни тръпки през областите на Страданието, Любовта и Смъртта, в глъбините на своята земна тъмница. В също такава тъмница и ти стенеш, задържан от огнения център на Земята и из тази тъмница Божествения живот представлява за тебе само безполезен сън.
– Могат ли душите да умират? – попитал Хермес
– Да, отговорил гласа на Озирис, много погиват, спускайки се в материята. Душата е дъщеря на небето и нейното странстване е изпитание. Ако в своята безудържана любов към материята, тя изгуби възпоминание за своето произхождение, скритата в нея божествена искра, способна да се превърне в сияюща звезда, се възвръща обратно в ефирното пространство и душата се разпръсква във вихъра на грубите елементи.
При тези думи на Озирис, Хермес затреперил, защото страшна бушуваща буря го окръжавала с черни облаци от всички страни. Седемте сфери изчезнали в гъсти мъгли. Той видял в тях сенките на хората, изпускащи страшни викове, тях ги хващали и разкъсвали на части призрачни чудовища и животни посред невъобразими стонове и проклятия...
Такава е – раздал се гласът на Озирис – съдбата на душите неизправимо зли и низки. Тяхното мъчение ще се свърши само с тяхното унищожение, което е изгубване на всякакво съзнание. Но гледай, мъглите се разсейват, седемте сфери се появяват наново. Погледни на тази страна. Виждаш ли този рой души, стремящи се да се подигнат в лунната сфера? Едни от тях падат на земята, сметени от вихъра, като ято птици под напора на буря, други със силни движения на крилете достигат по високата сфера, която ги увлича в своето движение.
Достигайки до нея, душите отново почват да познават божественото в себе си. Но този път те не се удовлетворяват от възможността дори за непостижимо щастие. Те се проникват от него, поглъщат го в себе си, задържат го с ясно съзнание, просветено от страданието, с енергична воля, укрепнала в борба. Те стават светли, защото подхранват в себе си Божественото и го излъчват в своите проявления. Укрепи своята душа, Хермесе, и проясни твоят помрачен дух при вида на тези летящи души, повдигащи се до седмата сфера, гдето блестят като светкавици, защото и ти можеш да ги последваш, затова е необходимо само едно: желание да се подигнете.
Погледни, как те летят и описват кръгове, съединяващи се в божествени хорове. Всяка се приближава към своя гений. Най-прекрасните обитават в областта на Слънцето. Най-мощните се изкачват до Сатурн. И само малцина се подигат до самаго Отца, ставайки всред съвършените сами съвършени, защото там, където всичко се свършва, всичко се вечно започва и всичките седем сфери възгласяват:
„Мъдрост! Любов! Правосъдие! Красота! Слава! Знание! Безсмъртие!“
– Разбра ли видяното от тебе, попитал Озирис Хермеса, унесен в своите мечти.
– Не, отговорил Хермес.
– Узнай прочие, какво е видяла твоята душа. Ти видя пребиваващото във вечността. Светлината, видяна от тебе в началото, е Божественият Разум, който всичко съдържа в своята всеобхватност и заключава в себе си праобразите на всички същества. Тъмнината, в която ти след това беше потопен, е този материален свят, в който живеят обитателите на Земята. Огънят, който се устреми из тъмните дълбини, е Божественото Слово, Бог е Бащата. Словото е Синът, тяхното съединение е Животът.
– Какво чудо е станало с мен! – възкликнал Хермес, аз не гледам вече с телесните си очи, аз виждам с очите на духа. Как е могло да стане подобно чудо? – То става, затова – отговорил Озирис, защото Словото присъствува в тебе. Това, което в тебе слуша, вижда, действа е самото Слово, свещения Огън, творческото Слово.
– Щом това е така – казал Хермес, – дай ми да видя живота на световете, пътя на душите, откъде произхожда човек и къде се възвръща?
– Да бъде според желанието ти. И тогава Хермес почувствувал отново притегляне към земята, той станал тежък като камък и се спуснал подобно на аеролит, със страшна бързина и се понесъл през пространството. Спуснал се на върха на планина. Било нощ. Земята била обвита в мрак. Членовете му тежали, като че били от желязо.
– Подигни очи и гледай – чул той гласа на Озирис.
И тогава Хермес видял чудна гледка. Безграничното пространство, звездното небе, го обгръщало със седемте си сияющи сфери. С един поглед Хермес видял седемте небеса, разширяващи се, подобно седем прозрачни концентрични сфери, в звездния център на който се намирал сам той.
Този център бил опасан от Млечния път. Във всяка сфера се движела планета, съпровождана от един Гений (Дух ръководител) различни по форма, знак и цвят. В това време, когато Хермес поразен съзерцавал техните цветове и тяхното величаво движение гласа говорил:
– Гледай, слушай и разбирай. Пред теб са седемте сфери, обгръщащи всички степени на живота. В техните предели става падението и възхождането на душите. Седемте Гении са седемте Лъчи на Словото – Светлина. Всеки от тях господствува над една сфера на Духа, над една степен в живота на душите. Най-близко до тебе е Геният на Луната, с безпокойна усмивка, увенчан със сребрист сърп (полумесец). Той управлява ражданията и умиранията. Той освобождава душата от тялото и я притегля в кръга на своето влияние. Над него бледния Мер*урий, указващ със своя кадуцей (жезъл с две преплетени змии, представляващи инволюционния и еволюционен път на развитието) пътя на душите, слизащи и възлизащи. Още по-високо е блестящата Венера, държаща огледалото на Любовта, гдето душите ту се забравят, ту отново се познават. Над нея Гения на Слънцето тържествено издига факела на вечната красота. Още по-високо Марс размахва меча на Правосъдието. Възкачен на престола си над лазурната сфера Юпитер държи скиптъра на върховното могъщество, който е Божественият Разум. На границите на Вселената, под знаците на зодиака, Сатурн внася в света всемирната Мъдрост.
– Аз виждам, казал Хермес – седем области, съдържащи в себе си видимия и невидимия свят. Аз виждам седемте лъчи на Словото – Светлина, единия Бог, който господствува посред тях. Но, о, Господи, как се извършва странстването на човека през всичките тези светове?
– Виждаш ли – раздал се гласът на Озирис – светещия посев, който пада из пределите на Млечния път в седмата сфера? – Това са зародишите на човешките души. Те живеят като леки облачета в царството на Сатурна, щастливи, безгрижни, но несъзнаващи своето щастие. Но спущайки се из сфера в сфера, те се обличат в обвивки, все по-плътни и по-тежки. Във всяко въплъщение те добиват ново телесно чувство, съответстващо на обитаемата сфера. Тяхната жизнена енергия постоянно се увеличава. Но тъй като те се обличат с тела все по-плътни, то те губят възпоминание за своето небесно произхождение. Така става падението на душите, идещи от Божествения Ефир. Все повече и повече обвързани в материята, все повече упоявани го отразяват в едни само мечти от живота, те се спускат, подобно на огнен дъжд, със сладострастни тръпки през областите на Страданието, Любовта и Смъртта, в глъбините на своята земна тъмница. В също такава тъмница и ти стенеш, задържан от огнения център на Земята и из тази тъмница Божествения живот представлява за тебе само безполезен сън.
http://xcombg.net/
"Не се страхувам от смъртта, защото не вярвам в нея. Това е просто излизане от една кола и влизане в друга. - Джон Ленън
Пуруша се вози в джива , Джива се вози в човек, Човек се вози в различни превозни средства.
Пограничната енергия в проявения свят се проявява:
- под формата на канали - тънки течности, по които се движат Пуруша;
- под формата на джива - души (фини превозни средства, в които се движат Пуруша);
- под формата на дхарми - финно гориво за джива, осигуряващи възможност за движение на Пуруша към мишена/целта (необусловени дхарми) или от целта (причинени/объсловени дхарми);
- под форма на Гуни - сили, осигуряващи предоставянето на дхармите (гориво) до материалното тяло и възприемането дхармите от тялото;
- под формата на горива - материално гориво(отпадък от отрабoтена дхарма/карма - черно масло) за превозното средство, осигуряващо възможност за движение на материалната човешка обвивка към целта.
"Не се страхувам от смъртта, защото не вярвам в нея. Това е просто излизане от една кола и влизане в друга. - Джон Ленън
Пуруша се вози в джива , Джива се вози в човек, Човек се вози в различни превозни средства.
Пограничната енергия в проявения свят се проявява:
- под формата на канали - тънки течности, по които се движат Пуруша;
- под формата на джива - души (фини превозни средства, в които се движат Пуруша);
- под формата на дхарми - финно гориво за джива, осигуряващи възможност за движение на Пуруша към мишена/целта (необусловени дхарми) или от целта (причинени/объсловени дхарми);
- под форма на Гуни - сили, осигуряващи предоставянето на дхармите (гориво) до материалното тяло и възприемането дхармите от тялото;
- под формата на горива - материално гориво(отпадък от отрабoтена дхарма/карма - черно масло) за превозното средство, осигуряващо възможност за движение на материалната човешка обвивка към целта.
"Височините на духа могат да се изкачат само като минават през порталите на смирението. Можете да придобиете правилното знание само когато сте се научили да го оценявате. Човекът със сигурност има право да обърне очи към светлината, но първо трябва да придобие това право ".
- Рудолф Щайнер
"Винаги правя неща, които не мога да правя, така ги правя"
- Пабло Пикасо
"Застанете неподвижни, с убеждението, че Себето блести като всичко но все пак като нищо,... вътре, отвън, и навсякъде". ~ Шри Рамана Махарши
Това, към което отиваме, се ражда в нашето човечество, спим дълго, накрая се събуждаме и започваме да вкусваме нашата божественост.
" Започнете, като направите това, което е необходимо, след това каквото е възможно и внезапно правите невъзможното "
-St. Francis of Assis
Ето един първоначален метод на пранаяма: Инхалирайте дишането (прана) през лявата ноздра до долната част на корема за около четири секунди. Задръжте прана в изпълнента долна част на корема за осем секунди. После вдигнете кундалини от кокцикса до долната част на корема (свадхисхтана чакра) и свийте коремните мускули. Визуализирайте смесването и обединяването на прана и кундалини за осем секунди. Издишайте през дясната ноздра за четири секунди. Един цикъл на дишане, следователно, отнема двадесет и четири секунди. Повторете целия процес, вдишвате през дясната ноздра и издишвате вляво и така нататък, последователно.
"" Разузнаването на воля "означава, че това е пътят, в който всяко" създадено същество "е" подготвено "за духовното търсене, като е осведоменo за висшата и божествена" воля "на създателя. Чрез духовна подготовка, молитва, медитация, визуализация и стремеж студентът осъзнава висшата воля и в крайна сметка постига единство с Божественото Аз, изцяло потопен в познаването на "съществуването на Първичната Мъдрост".
- Israel Regardie.1907-1985.
Дресирани маймуни са били част от египетския полицейски отряд, който е хващал крадци, които са се опитвали да откраднат храна от храмовете...
Целта на илюминатите била да намерят начин как да разделят работата на двете полукълба , така че да могат да поддават информация на десния мозък , посаждайки образи , в състояние на сън , подсъзнателно , чрез символика , сублимирало въображение , докато в същото време лявото полукълбо е в ролята на затворник като осъзнаване на реалността . Ето защо образователната система , науката , толкова много са се устремили да говорят и подават информация на лявото полукълбо . По този начин илюминатите правят опит да проникнат в мозъка чрез дясното полукълбо , подавайки му неосъзнати образи , които впоследствие чрез лявото полукълбо се осъзнават . И така , светът на човека се изгражда по тази схема . ДОКАТО ЧОВЕКЪТ МИСЛИ , ЧЕ ТОЗИ ВЪЗПРИЕТ ОТ НЕГО СВЯТ Е НЕГОВ СОБСТВЕН , ВСИЧКО ТОВА Е БИЛО ВНИМАТЕЛНО МАНИПУЛИРАНО И ВГРАДЕНО КАТО СИСТЕМА . Ако се вгледате , ще отбележите колко много думи , съществуват като “ въображение ”, “ представи си ” , “ сън ” и всичко това се използва за различни цели в рекламата . Илюминатите знаят , че могат да проникнат в мозъка ви през дясното полукълбо чрез въображението ви , и тогава да заповядат на лявото ви полукълбо да декодира информацията в съзнателна за вас форма . Така например : “ Аз искам да купя тази кола ” ; “ Мисля , че се нуждаем от даването на повече власт в ръцете на полицията , за да се спрат престъпленията ” ; “ Нуждая се от точно тази Виагра , за да бъда истински мъж ”. - Манфред Дейвидмен - --------------------------------------------------------- За да разберете Илюминатите, г-н Дейвид ( Айк . ММ ) , вие трябва да изучите “ РЕПТИЛИИТЕ .” - Кредо Мутуа - (зулуски шаман)
Откровение 1:16
И от устата Му излизаше двуостър меч,
тракийски
Ефесяни 6:17
Вземете (...) меча на Духа, който е Божието слово.
Евреи 4:12
Защото Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето.
Двуострият меч е символ на Божието Слово - Словото РА
Думата, използвана за двуострия меч, който излиза от божията уста е изписана на гръцки - ромфея. Това е специално тракийско оръжие със закривен връх, което се изработвало по специален начин и е било наричано за специални войни, които са имали необикновени физически и духовни качества. Обаче тук се говори за Словото божие, което е тракийски двуостър меч, защото както сe казва в Новия завет - това слово е за изобличение и за благословение. Следователно изобличението и двуострият меч на Бог са едно и също нещо и по същество това е тракийското Слово.
Пътят на майсторството е да наруши всички правила. Но трябва да ги познавате перфектно, преди да можете да направите това; в противен случай не сте в състояние да ги прескочите. Неизбежно всеки, който има независим ум, трябва да стане такъв, който се противопоставя или противоречи на авторитета или на установените конвенции. Бунтовник. Ако дойдат достатъчно хора, за да се съгласят и следват бунтовника, сега имаме дявол. Докато, разбира се, още повече хора са съгласни. И накрая, имаме ...... ГОЛЯМО ВЕЛИЧИЕ.
- Алистър Кроули
Няма коментари:
Публикуване на коментар