петък, 20 октомври 2017 г.

МИСЛИ ФОРМИ 66



"Превъзходството на душата е разбиране. Защото човекът, който разбира, е съзнателен, отдаден и вече божествен. "- Хермес Трисмегист




"Дори ако загубите всичко, ако имате доверие, тогава можете отново да създадете отново всичко и това е успех"
 - Шри Шри Рави Шанкар


Главата на Божествената Майка е заобиколено от завеса. Вие трябва да бъдете смели и да вдигнете завесата на Изида. Нашето гностическо мото е Thelema (Willpower).



"Осъзнаването на вътрешното тяло е съзнанието, което си спомня своя произход и се връща към Източника" - Екхарт Толе


"Вярата е главният химик на ума. Когато вярата се смесва с вибрациите на мисълта, подсъзнателното съзнание незабавно вдига вибрацията, превежда я в духовния еквивалент и я предава на безкрайната интелигентност, както в случай на молитва. ''

- Наполеон Хил


Д-р Евгений Желев е починал след нелеп инцидент, станал край старозагорското село Яздач.

Д-р Желев е управлявал трактор, който на наклон се преобръща и го затиска




Ако искате да виждате другите предмети вярно- първо съзрете вярно своето си око. Не с око, а чрез него вие трябва да гледате, за да виждате всички предмети, недостъпни за окото. 
Ако искате верно да говорите други думи - нека се научат първо на това езикът и устните ви. Не с език и устни, а чрез тях трябва да говорите, за да съумеете да изречете думите, които са им недостъпни.
Но когато започнете вярно да виждате и вярно да говорите, няма да видите нищо, освен себе си; няма да изразите нищо, освен себе си. Дотолкова, доколкото във всички предмети и по-нататък, във всички думи и по-нататък - зад тях, се намирате самите вие - и зрители и оратори.
И ако след всичко това пред вас се изправи светът - странна загадка, то е само поради това, че вие самите сте също такава загадка. И ако в резултат собствената ви реч ви се стори прискърбен лабиринт, то е само поради това, че самите вие сте безсмислен и тъжен лабиринт.
Оставете всичко така, както си е и не се трудете да го променяте. Та нещата изглеждат такива, каквито изглеждат, само поради това, че вие се показвате такива, каквито изглеждате.


Търсещите знаят, че плътта е мост към безплътния живот. И знаят, че грубите, измамни чувства не са нищо повече от едни дупки в стената, през която гледаме в света на такива чувства, които са неизмеримо по- тънки и правдиви от нашите. 
Търсещите знаят и друго- че всяка плът, на която нанасят вреда, рано или късно със собствената си плът ще трябва да възстановят. Всяка кост, която са строшили, ще се възстанови за сметка на собствените им кости. И за всяка капка кръв, от тях пролята, ще трябва със своя кръв да се разплащат.



Бог очаква да изгаряте не благовония, а гнева си, горделивостта и жестокостта си, за да можете като него да бъдете – свободни и всемогъщи. Бог очаква кадилници да бъдат собствените ви сърца.




Всяка власт в света, какъвто и да е източникът и, е власт измамна. Ето защо, дрънчейки с шпори и меч, тя прави внушителен парад, като се старае да хвърли прах в очите с великолепие и блясък на церемонии, да не би да се осмели да надникне някой в пълното и с лъжа сърце. А тронът и несигурен - на щикове само е способен да се задържи. Своята пропита с тщестлавие душа властта украсява с куп дрънкулки, способни страх да породят, и с магьоснически амулети, за да не види нечие прозорливо око жалката и пустота. 
Такава власт е проклятие и сбруя за този, който я жадува. Тя се стреми да я задържи на всяка цена и дори със страшната цена на унищожаването на властолюбеца и на тези, които приемат властта му, също и на тези, които се борят с нея.
Заради необузданата жажда за власт хората са във вечна суматоха. Имащите власт без умора се борят за да я запазят. Но тези, които нямат власт, не спират борбата също, за да се окажат на мястото на държащите властта. А човека- този обвит в пелени Бог, изпогазен от копита и ботуши, го хвърлят на полето на битката - забравен, никому ненужен.



Искаш ли мир? Не го търси в многословните договори, дори на високи канари да го изсечеш- ще е напразно.
Та перото, което с лекота изписва думата „мир” , със същата лекота ще изпише и думата „война”; длетото, което изсича призиви за мир, с лекота може и призив за война да изсече. И нещо повече- и хартията и скалата, и перото и длетото- всичко това бързо се запознава с молеца, с ръждата, ще изгние или ще се изрони, с други думи- изпитва алхимията на промяната. Но не е подвластно на времето вечното сърце на Човека, въоръжен със Святото разбиране. 
Щом само Разбирането озари сърцето ти, тогава твоя е победата и Мир в сърцето ти завинаги ще се установи. И разбиращото сърце неизменно е в мир, дори около него всичко да гори в пожара на войната.



Bin Laden's Afterlife



Да, истински ад е да имаш крила от светлина и крака от олово, надеждата да те устремява нагоре, но надолу да те тегли отчаянието, безстрашието на вярата да разтваря крилете ти, а страха на съмнението да ги свива.
Не може да бъде раят рай, ако за някого си е безпросветен ад. И адът не може да бъде ад, ако за някого е рай. А тъй като често нечий ад е рай за другиго и обратно, то раят и адът не са състояния, които вечно се борят едно с друго, а късове от дълъг път към свободата от тях двете.





Halle Berry Match

Открийте Небесата в сърцето на човека, като заличите всички прегради между него и ближните му, между него и всички същества, между него и Бога. Но за това самите вие в сърцето си Небето трябва да сте открили.
Раят не е плодородна градина, която може да се купи, или продаде. Раят е състояние на битието, и е достижимо в равна степен и на Земята и във всеки ъгъл на безграничната Вселена.
И адът не е яростна пещ, която може да се избегне с ревностно молене и изгаряне на благовония. Адът е състояние на сърцето, и е така където и да идеш по Земята, или в тази неотбелязана на картата Необятност.





Къде ще избягате от огъня, горящ в сърцето ви? Как можете от сърцето си да избягате?



Човек е широк и природата му е неопредeлима. Големи са талантите му, неистощими силите. Пазете се от тези, които искат да ги ограничат. Плътта облага Човека с тежка дан. Но той я дава само временно. А и кой ще пожелае да бъде вечен слуга? Кой слуга не мечтае за това само, да захвърли тежкото иго, непосилния данък да не плаща?
Човекът е роден не за да бъде слуга, пък било то и на собствената си природа. Този, който жадува за свобода от каквото и да е робство, в края на краищата ще я придобие.






Къде ще избягате от огъня, горящ в сърцето ви? Как можете от сърцето си да избягате?
Напразно ще бъде търсенето на рая, напразно бягството от ада, докато Човека собствената му сянка го държи. Защото и раят и адът са състояние на Двойнствеността, на нея са присъщи. Докато не стане Човекът единен в съзнанието, сърцето и тялото си, докато не се сбогува със сянката си и не стане единен с Всеобщата Воля... дотогава ще стои с единия крак в рая, а с другия- в ада. Но това си е ад. 
Да, истински ад е да имаш крила от светлина и крака от олово, надеждата да те устремява нагоре, но надолу да те тегли отчаянието, безстрашието на вярата да разтваря крилете ти, а страха на съмнението да ги свива.


Върти се колелото на Времето из пустотата на Пространството. По това колело е разположено всичко, което чувствата могат да възприемат. Но за чувствата е недостъпно възприемането както на времето, така и на пространството, поради това предметите за тях ту се появяват, ту изчезват. Каквото е изчезнало някога си, и някъде си възниква в друг момент, в сруга точка. Това, което един издига нагоре, друг спуска надолу. Което някой счита за ден, друг счита за нощ. Тук всичко зависи от вашите „къде” и „кога”.


Оставете всичко така, както си е и не се трудете да го променяте. Та нещата изглеждат такива, каквито изглеждат, само поради това, че вие се показвате такива, каквито изглеждате. Те самите не виждат и не говорят- вие им придавате и реч и поглед. И ако речта им е груба, винете за това само своя език. Ако ли пък е уродлива външността им, търсете всички причини в своите очи.



Аз- ът е жезъл вълшебен. Когато е размахван безрезултатно, търсете причината в самия вълшебник. Какъвто е той- такива са резултатите от деянията на жезъла му.
И каквото е съзнанието ви- такова ще бъде и вашето Аз. Каквото е вашето Аз- такъв е и вашият свят. Когато Аз-ът е чист и ясен в помислите си, то чист и ясен е в помислите си и вашият свят, и речта ви няма да бъде лабиринт, и в действията ви не ще се загнезди болка. Но ако вашето Аз е мъгляво, замъглен е целият ви свят, тогава и в думите ви има неяснота, деянията ви множат бедите.



Способното да създава е също така способно да разрушава.
Какъвто е създателят, такова е и създанието. Кой би могъл с излишък да създаде сам себе си? Или пък да се недосъздаде? Себе си единствено – не повече и не по- малко –това е всичко, което може да породи творецът. 
Вашето Аз е този първоизточник, от който произтичат всички понятия, там се и завръщат те. Какъвто е изворът- такова е и течението.



Способното да дарява е способно и да взема.
И просто разсъждавайки в Аз- рамките, живот давате на мощна маса думи, а всяка дума означава предмет, а всеки предмет е свят, а всеки свят е от космоса частица. И този космос е създаден от вашия Аз, в който са се сляли в едно и създаденото и неговият създател.И ако във вашия космос живеят палави бесове, знайте: единствено Аз- ът е този, който ги е пуснал.



Думата Аз е творческа дума. От вълшебната и сила не черпете, ако не я познавате добре: Твърде склонни сте към стонове, вместо към пеене; и дано не ви се случи да водите война тогава, когато бихте могли на мир да се наслаждавате; дано не ви се случи затворници да бъдете в тъмници, когато бихте могли да летите свободно в ярка светлина.
Вашето Аз – това е съзнание на битието, тихо и безтелесно, станало гласно и телесно. То е неясното във вас, станало ясно, и невидимото- станало видимо; така че гледайки, вие можете да виждате невидимото, а слушайки- да чувате нечуваното. Но все пак вие сте свързани с очите и ушите. Дано не ви се случи да гледате с очите, дано не ви се случи да сушате с ушите- тогава няма да видите и чуете нищо. 
И просто размишлявайки в пределите на Аз-а, пораждате океан от мисли, вълнуващ се в главите ви. Този океан е създание на вашите Аз, в които са се сляли в едно самият мислител и мислите, като резултат. И ако в мислите ви се разкъсва, удря, жили, знайте: именно Аз- ът е снабдил с нокти, лапа, жило.





Amy Winehouse with Janis Joplin in Heaven


Когато промените начина, по който гледате нещата, нещата, които гледате, се променят. -Esther Hicks-


Няма коментари:

Публикуване на коментар