Българското рунно писмо - куниг /ПОДРЕДБА НА БУКВИТЕ В ГОВОРЕЩАТА АЗБУКА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ

Загадъчните надписи от Магурата

Руните/Неразказаната приказка 

ПИСМЕНОСТТА БРАХМИ Възникване и разпространение

Най-ранните засвидетелствани исторически паметници, използващи брахми, са надписите на древноиндийския владетел Ашока, царувал през 3 век преди н.е.. Въпреки това се смята, че писмеността е възникнала далеч по-рано, към 5 век преди н.е., а може би дори по-рано      –

             
Произход

Има няколко теории за произхода на писмеността. Според някои учени брахми се е появила под влияние на т.нар. западносемитски писмености, измежду които е финикийската писменост. Доказателствата в подкрепа на тази теория се основават на приликите между брахмическите букви и тези на гореспоменатата група писмености. Друга теория поддържа хипотезата за влияние от страна на южносемитските писмености, основаваща се на подобни доводи. Има и учени, подкрепящи теорията, че брахми е наследник на писмеността, използвана от древната цивилизация от река Инд, изчезнала към началото на второто хилядолетие преди н.е. Последната хипотеза не е широкоприета, тъй като между изчезването на гореспоменатата цивилизация и появата на брахми има разлика от около петстотин години.

            

Древен надпис на брахми, намерен до град Мумбай

Значение

Брахми е родоначалникът на почти всички употребявани днес индийски писмености, между които са широкоразпространените деванагари и бенгалската писменост. Също така редица народи, попадали в някой етап от историята си под индийско културно влияние, са развили своите писмености на основата на брахми или някоя от производните ѝ индийски писмености. Такъв е случаят например с кхмерската, лаоската, тибетската и тайската писмености. Повлияни се оказват дори писмености като японските катакана и хирагана, при които редът на гласните следва традицията на брахми.

Особености

Брахми се причислява към разновидността писмености абугида, при които буквите служат за обозначаване на съгласните звукове от езика, а гласните се отбелязват посредством допълнителни чертички, добавени към буквата, бележеща предходната съгласна.

Поската на писане първоначално е била от дясно наляво, както е при семитските писмености, но към 3 век от н.е. става от ляво надясно.

РАЗСЕЛВАНИЯ СЛЕД ПОТОПА В ЧЕРНО МОРЕ ОКОЛО 5 600 г.пр.Хр.

– В края на ХХ век международен екип от учени представи хипотеза, според която през VІ хилядолетие пр.Хр. земите около днешното Черно море (по него време сладководно езеро) са били гъсто населени с племена, които развили своя уникална култура. След природен катаклизъм около 5600 г.пр.Хр. през Босфора нахлуло огромно количество солена вода от Средиземно море и в земите около езерото настъпил потоп (нивото на водата се е покачило между 80 и 100 м). Част от населението по крайбрежието загинало, но повечето успели да се спасят и се разселили в различни райони на света. Други останали да живеят в земите на дедите си и поставили основата на тракийската цивилизация. През втората половина на ХХ век изследователи от международни морски експедиции откриха на дъното на Черно море предмети от праисторическа цивилизация. След направения анализ на находките цивилизацията е датирана преди VІ хил.пр.Хр. Към тази праисторическа цивилизация принадлежи и откритото през 1972 г. уникално златно съкровище край гр. Варна.

Потопът в Черно море е датиран от Jones & Gagnon през 1994 г. (чрез калибрирано радиовъглеродно датиране с тандемен ускорител) около 5 600 г.пр.Хр. (плюс – минус 50 години). Датирането е потвърдено и от проф. Петко Димитров от Институт по океанология към БАН.

https://bg.wikipedia.org/wiki/         
         
# Графично-фонетичната връзка между българските руни, писмото "брахми" и глаголицата е несъмнена. # Авторът на глаголицата Константин-Кирил Философ не е имал за прототип гръцката азбука.
# Глаголицата е създадена, за да обслужва българския народ с неговия език и графично се опира на
българското руническо писмо.
# Несъстоятелно е твърдението, че глаголицата е създадена от някакви "славянски" или "готски" руни.
# Потвърждава се рунната азбука на Петър Добрев.
# Създателят на глаголицата е черпил от опита на "Кармина Фигурата" и се е стремил графично към
христограми, които да включват "култа без образ" и "символите на вярата".
# Създаването на глаголицата говори за цялостна и далеч преди покръстването подготовка за християнизация
на България [с. 45-46].
Връзки между глаголическото писмо и салтово-маяцките рунически надписи прави и Г. Ф. Турчанинов
[Памятники письма и языка народов Кавказа и Восточной Европы, Л., 1971 г., с. 84]. Изводът на Алтхайм, че
салтово-маяцките знаци са могли да бъдат създадени само от българи около III-IV в. в Кавказ изглежда
неопровержим, а приоритетът на българските руни над тюркските (VII-VIII в.) и староунгарските (Х в.)

 ОРТОГРАФИЧНА АНАЛОГИЯ МЕЖДУ ГЛАГОЛИЧЕСКИТЕ БУКВИ И САРМАТСКИТЕ РУНИ, ПО МАТЕРИАЛИ ОТ МОГИЛАТА РОШАВА ДРАГАНА, МЕСТНОСТТА ЧАТАЛКА, СТАРОЗАГОРСКО

Българското рунно писмо - куниг

Преди създаването на българската азбука глаголица и кирилица, древните българи са имали своя писменост - куниг, а писмените знаци се наричали кун. В Шумер и Акад думата "кунуку" означавала "надпис" или "царски надпис". Писмеността си българите са пренесли от Централна Азия в Европа. Древното българско писмо е открито по всички места, населявани от нашите прадеди - Волжско-Камското междуречие, Северен Кавказ, Добруджа. В произведението "За буквите" Черноризец Храбър отбелязва, че българското рунно писмо е служело и за гадаене. Създавайки новата българска азбука, Кирил и Методий и техните ученици използват древните български знаци --куни (известни още като руни) : А, Б, В, О, Х, М, Е, Ш, Щ, Ц, Ж, Ъ, Ь, Ю, Ч, К, Т, голям юс, малък юс, - или по-голямата част от азбуката. Значението на българската азбука за Източна Европа е епохално. През Средновековието на български е преведена Библията и българският език е узаконен като свещен заедно с юдейския, гръцкия и латинския. Ние, българите, даваме четмо и писмо на славянските народи в Европа и в Русия и по този начин ги приобщаваме към европейската цивилизация.


Това са само част, от над 300 български знаци, някой от който многократно изобразявани из целите балкани. Руните ни са слабо проучени и умишлено пренебрегвани. Българската държава умишлено отлагаше и изтикваше проучването на различни български крепости, за наличие на руни. Вместо това, то залагаше на търсене на евтини сензации покрай наследството на един народ от духовни пигмей - траките. Всичко това, доведе до абсурдността, че в България има повече учени който да се опитват да разчетат мнимото "тракииско писмо"(което не е доказано че съществува), а за българското руническо писмо няма дори и на половината толкова желаещи. Факти като този, могат да огорчат всеки истински българин милеещ за страната ни, особено след като вече изяснихме(в 2 други теми от сайта), че тези руни идват от едно древно огнище на цивилизация - Балхара, откъдето пък са дошли в Северен Кавказ, и няколко века по-късно - с идването на Българите на Балканите, те се появяват по нашите земи. Знаците, който виждате силно са повлияли последващите азбуки, създадени по поръчение на византиискииците, със цел по-лесно прокарване на християнството. Очевидно е че, разпространението и важността им е означавало само едно - те не са могли да бъдат пренебрегнати.

 

Куниг - Древнобългарската писменост Възниква като идеографско писмо още когато българите са живеели в Централна Азия - Памир, Хиндокуш, Тян Шан, Тарим. Преди това в този ръйон е съществувало възлово, подобно на възловото писмо "кипу" на инките в Перу. С течение на времето тя се усъвършенства и постепенно се превръща във фонетична писменост от сричков тип. На следващия етап от нейното развитие всеки знак отговаря на определен звук, като все още се запазват знаци за срички, символи и формули - често религиозни. Създаването на глаголицата и кирилицата представлява нов качествен скок – преход към фонетична писменост от гласно-съгласен тип. В тези две азбуки преминават много знаци от "куниг", някои от които могат да се четат като идеограми, други - като букви. За да не се получава двусмислие и за да не стават грешки, е написана "Азбучна молитва" от Константин Преславски, в която е вложен определен смисъл в началното поредно четене на буквите. Първото изречение гласи "Азъ Буки, Веде Глаголи" - "Помни буквите, разбирай думите", т.е. на учениците се дава указание да не възприемат знаците като идеограми, а като букви и по този начин да разбират думите. Освен като писмени знаци, древнобългарските "куни" са се използвали и за изписване на числа. В съчинението си "За буквите" Черноризец Храбър отбелязва, че те са служели също и за гадаене, имали са магическа сила. Много учени са установили сходство между българската "куниг", финикийската и шумерската писменост, китайските йероглифи, писмеността "брахми" в Индия, етруската писменост, открита на територията на днешна Италия, старогерманските и скандинавските руни. В своята книга "Пътят на България" (1937 г.) българският учен Димитър Съселов, а след него и други учени (Петър Добрев, Дориян Александров, Веселин Бешевлиев и др.) обръщат внимание на сходството между писмените знаци на кирилицата и "куниг", от една страна, и китайските йероглифи

Названието на руните ни Куниг, има своят аналог със названията на Шумер и Акад, на думата писменост - Кунуку. Според Чернерозец Храбър, нашите руни са служели и за гадаене, което по ското смалява ролята им на писменост в днешният смисъл на думата. Може да се каже за част от знаците като IYI че това са система от религиозни знаци. В Кирилицата и Глаголицата много от буквите са взаимствани или поне повлияни от нашето писмо. Днес за такива букви се смятат Б, Ж, З, У, Ф, Ш, Щ, Ъ, Ь.

Глаголицата:

 

ПОДРЕДБА НА БУКВИТЕ В ГОВОРЕЩАТА АЗБУКА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ

Дали наистина официалното академично твърдение за безприкословния произход на днешната ни графична азбука “сирилицата” от гръцката азбука, изглежда толкова непоклатимо. Когато сравних днешните три азбуки латинска, гръцка и новобългарския вариант на сирилицата, веднага забелязах някои много очевидни факти. Двете азбуки - сирилицата и гръцката азбука имат фонетично и графично съвпадение само при 5 буквени знака - Д, Г, П, Л, Ф, които липсват в латинската азбука /междувпрочем дори и това ограничение е доста спорно що се отнася за за Д и съответно D / . Почти половината, 14 на брой от буквите в сирилицата /новобългарския вариант/ в графично-фонетичен смисъл нямат аналог нито в латинската нито в гръцката азбуки - Б, Ж, З, И, Й, Н, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, Ь, Ю, Я. Останалите букви от сирилицата съвпадат с латинските съответстващи букви и с някои от гръцките. Да не говорим, че названията на гръцките букви - алфа, бета, гама, делта и пр. са от финикийско-еврейски тип и нямат нищо общо с начина на изговаряне на латинските и сирилическите букви а, бе, це, де и пр. и съответно а, бъ ,въ, гъ, дъ и пр. Като се има предвид и факта, че гръцкото минускулно, курсивно /малки букви/ писмо, е коренно различно по характера си от маюскулното /главни букви/, уставно, унициално латинско и българско писмо, разстоянието между сирилицата и гръцката азбука нараства още повече. На практика се оказва, че сирилицата е оригинална графична азбука в около петдесет процента от буквния си състав, стилно и в останалия си буквен състав е идентична с латиницата и само пет букви /а може би само четири/, липсващи в латиницата, съвпадат графично и фонетично със съответни главни букви от гръцката азбука. Резултатите от горното сравнение между трите днешни азбуки са достатъчно едри и принципни, и в никакъв случай не биха се повлияли, ако сравнението беше направено в друг исторически момент от състоянието на азбуките. Разбира се, за всички възникващи съмнения относно произхода на сирилицата непосредствено от гръцката азбука могат да се намерят обяснения с официално утвърденото схващане, че самата латиница произлиза от гръцката азбука. Но за всеки по-аналитичен ум, това няма да е достатъчно. Защото съществуват и други варианти. Например латиницата, сирилицата и гръцката азбука, да са повлияни от една по-древна писменост, чието силно влияние да е довело до тяхното очевидно значително сближаване. Безсъмнено е противоречието в произхода и графичния характер между малките и главни букви в гръцката азбука. Или въпросните три азбуки, определящи в голяма степен последната днешна цивилизация са породени от писмеността на една предхождаща ги цивилизация. Като се има предвид, че оригиналните графеми на сирилицата, в голяма степен съвпадат със знаците на писмено-буквената система, конструирана според логиката на “говорещата азбука на прабългарите” и езика на азите ЪЗъ Ер, /виж. четвърто допълнено издание на “Говореща азбука на прабългарите”/, напълно основателно може да предположим, че писмените традиции на древната цивилизация на азите-прабългари лежат в основите на съвремените буквено-графични писмености. Нагледна съпоставка между азбуките

При официалните подредби на графичните азбуки, освен приемствеността, най-трайно в паметта на хората остава идеята за по-лесното наизустяване на всички букви, с цел свободното им прилагане в ежедневието. Например при сирилицата буквите са свързани с определени думи, за по-лесно запомняне на цялата азбука - аз, буки, веди, глаголи и пр. Знаейки за съвършенното умение на азите-прабългари да влагат изключително концентрирано съдържание в думите, направих опит да подредя смислово буквите на “говорещата азбука” - както знаем те са значещи т.е. мотивирани, разбира се ориентирайки се по някои понятия, дълбоко свързани със сирилицата. Останах смаян от резултата, който не закъсня. Може сами да се убедите. Първоначално подредбата на буквите съм извършил според звуково-знаковия /според фонетичните стойности на буквите/ вид на азбуката, а после приложих и графичните букви.

Ъ Зъ - аз.

Бъ У Къ Ръ - букви. Бъ УКъ - стар звук - буква. Тук очевидно Ръ - много - е за множествено число.

Чъ ЙО Тъ - чета, Лексемата съм разгледал в предишна статия, произлиза от Чъ -едно, ЙО -две, Тъ - три ; т.е. едно две три - броя, чета

До тук прочитаме ЪЗъ БъУКъРъ ЧъЙОТъ - аз букви чета. И вече сме наясно за азбукарчетата на Черноризец Храбър, както и за родния буквар.

А БРъ И - без, чист - идва от А БРъ - без клони - обирам, бръсна; И - оставям, следа. Вероятно АБРъИ присъства в новобългарското “брей” със същия смисъл - “без такива”.

КРъ Шъ - грешка - идва от КРъ - крак, сгъвам; Шъ - ръка, шепа. КРъ Шъ - кърша, чупя, греша.

До тук прочитаме ЪЗъ БъУКъРъ ЧъЙОТъ АБРъИ КРъШъ - аз букви чета без грешка.

Е - вика, казва. И до днес в разговорния език “викам” се използва със значение “казвам”

Дъ Ер - перо. Лексемата съм обяснил много отдавна. Идва от Дъ - зъб и Ер - език, листо.

Гъ О Лъ Мъ - голямо. ГъО - едър, голям; Лъ - висок; Мъ - има, притежава;.В контекста най-точно ГъОЛъМъ означава - едро и дълго т.е голямо.

Или дотук поредните подредени букви на “говорещата азбука” на прабългарите гласят - ЪЗъ БъУКъРъ ЧъЙОТъ АБРъИ КРъШъ Е ДъЕр ГъОЛъМъ - аз букви чета без грешка каза перо голямо. А за любителите на древните загадки - обяснение откъде идват митичните български названия на буквите - “и кратко” и “ер голям”. По-проницателните могат да забележат, как вероятно от ДъЕр ГъОЛъМъ - перо голямо, до нас е достигнало понятието “калем” - пак уред за писане.

Но да продължим азбуката нататък.

Нъ - на. В случая интересното е, че Нъ - на, давам, уста, отварям - е използвано в съвременното си значение “на повърхността” и може би “принадлежащо към”

Ю Ор ТРъ - гръб/покрив/ камък търкалям - гръб на търкалящ се камък.

ГРъ - земя.

Аъ МРъ - малко мърдам - т.е. помръдвам, в горния смисъл - смачквам.

АЙ - най

Я - смях, смея се - в горния контекст - голям смях или най-смешно или голям майтап.

За последния пасаж от азбуката получаваме - Нъ ЮОрТРъ ГРъ АъМРъ АЙ Я - на гърба на търкалящ се камък помръдвам/смачквам/ земята, голям майтап/много смешно/.

Естествено Я, също както и при сирилицата е накрая на азбуката. АЙ Я звучи на края като възклицание /наподобява днешното ЮЯ от края на сирилицата/.

Ето как е звучала цялата азбука на прабългарите:

ЪЗъ БъУКъРъ ЧъЙОТъ АБРъИ КРъШъ Е ДъЕр ГъОЛъМъ Нъ ЮОрТРъ ГРъ АъМРъ АЙ Я - АЗ БУКВИ ЧЕТА БЕЗ ГРЕШКА КАЗА ПЕРО ГОЛЯМО. НА ГЪРБА НА ТЪРКАЛЯЩ СЕ КАМЪК ЗЕМЯ(ТА) СМАЧКВАМ. НАЙ-СМЕШНО.

И ако съществува вероятност, десетки векове наред нашите предци да са декламирали точно тази азбука, по целия свят където са се заселвали, то виждате, че не съм измислил нищо произволно - подредбата на “говорещата азбука” в този вид получих, залагайки известни на всички параметри - азбукарчета, и-кратко, ер-голям, странното съвпадение в съвременните азбуки на последователността Къ-Лъ-Мъ-Нъ и други ориентири /например перото в качеството си на четка за писане/. Признавам, че накрая останаха пет шест свободни букви, но логиката вече изискваше точната им комбинация.
Отново ни поразява съвършенната мисъл на азите-прабългари, изразена посредством техния божествен генеративен език ЪЗъЕр. Да подредиш азбуката си по такъв ред на буквите, че те да образуват някакъв завършен словесен израз, който при това да съдържа дълбоко философско послание, разбираемо за деца и възрастни, несъмнено говори за проява на невероятни интелектуални възможности, в една съвсем начална за човечеството историческа епоха. Никога повече днешните съвременни азбуки, приемници на първооригиналната езикова и писмена система на прабългарската цивилизация, няма да достигнат изяществото на оригинала.
В сказанието “За буквите” Черноризец Храбър пише - “ В началото Бог не създаде нито еврейския език, нито нито римския, нито гръцкия, а сирийския, на който е говорил Адам....”. В предишна статия приведох доводи, че така известният в историята сирийски, сурски, асурски език е всъщност езкът на азите-прабългари ЪЗъЕр. Зарядът заложен в древната цивилизация на азите-прабългари е бил толкова мощен, че техния, по всичко личи първочовешки език както виждаме е преодолял, разстоянията и времето, за да пренесе основния си код до наши дни. Защо ли ?. Може би, за да ни помогне да излезем от черупката на догмите и натрупаните неистини.
Накрая искам откровено да си призная пред четящите тези редове, че бях истински разтърсен по време на писането на тази статия, от резултатите и хипотезите до които достигах, разсъждавайки по възникващите пред мен въпроси за азбуката. Първоначално реших да не публикувам статията /или поне в близко бъдеще/, защото се усъмних, че тя може да бъде разбрана и възприета насериозно от някой. Но после реших, че дори съвсем малка част от написаното да доближава истината, то не трябва да бъде достояние само на един човек, защото полъхът идва от твърде големи дълбочини във времето.
Впрочем ето и цялостния графично-фонетично-лексикално мотивиран вид на генеративната “говореща азбука на прабългарите” в оригиналната си също мотивирана подредба      

ПИСМЕНИТЕ ЗНАЦИ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ

       

В "Български летописи - Джагфар тарихи” (том ІІІ, стр. 84) за ос-новоположник на българската = сарматската династия е посочен

АЛБУГА-БОЛГАР

(808-755 г. пр. н. е.)

При неговия следовник САМАР българите създали своя писменост, наречена “САМРА”, използвана при Бурджан.

БУРДЖАН

(683-633 г. пр. н. е.)

Той разбил кимрите и се опитал да възстанови българското гос-подство над бившата Самарска (Шумерска) държава. Писмените знаци на сарматите (старите българи) били известни и на старите гърци, но вместо “САМРА” те ги наричали “ТАМГА”, което вероятно има връзка с наиме-нованието на върховния бог на българите = сарматите ”ТАНГРА”.

Древните български владетели ІХ в пр. Хр. ХVІ в сл. Хр

Фиг. 54. Писмени знаци на старите българи = сармати

В края на ІІІ век преди новата ера КАН КАШАН направил реформа на писмената система на българите = сарматите. Заради този му принос, вместо писмо “САМРА”, то е наречено “КАШАНСКО ПИСМО”. За религиозни цели и предмети за бита с магически функции обаче продължавало използването на редица знаци от по-старата писмена система - системата “САМРА”. Религиозен знак САМРА

Обобщение на ТАГМА вечните представители на божествената ейл на хората Има основание да се мисли, че реформата на кан Кашан се състои в отделянето на религиозните и магическите знаци от писмените знаци за граждански и държавни преписки, за които в предходното ни изследване установихме, че са 132 знака. Това се потвърждава и от едно по-късно сведение от времето на кан Боян (535-590), който извършил преброяване на населението в държавата на кашанско писмо, което по негово време се наричало и “КУНИГ” /Б. Л., том ІІІ, стр.95/.

В друго сведение, отнасящо се за ІХ век, по времето на кан Урус Айдар се казва, че Микаил Шамс, веднага щом поел поста държавен секретар (840 г.), довършил започнатата от баща му дейност по превода и преписите на старите документи и ръкописи от кашанско писмо (куниг) на турански език и арабографическа калиграфия. Отделно от това той препрочитал текстове на “Самра” и избрал от тях древните думи, които могли да употребяват муллите при своите речи и записи. Това е също важно косвено доказателство за характера на реформата, извършена от кан Кашан.

Немаловажно е и сведението, че при посещението си в Хазария (860 г.) светите братя Кирил и Методий получили евангелие и псалтир, написани с “рошки” букви. Терминът “рошки” или “росс” би следвало да се разбира като византийско понятие в определение на времето на кан Урус Айдар (805-855) и на каган Урус (821-839). (Приложение І-8 - Династични връзки между Дунавска България, Киевско-Волжка България и Хазария в периода VІІ-ІХ в.)

Гербове и символи на български родове, градове и губернии във Волжка България в периода ІХ-ХVІ век със смесено приложение на знаци от системите “САМРА” и “КУНИГ” Най-важните символи и емблеми на раждане, градове и провинции на българите Има доказателства, че двете системи - “Самра = Тамга” и “Кашан = Куниг” продължили своето съществувание и през Средновековието като били ползувани за гербове и тамги.

Средновековни родови гербове и символи на основата на системата “САМРА” Надписи на "самра" върху знака на алп Кубар(равнобедренния кръст) от Ситняково -Варненско. Родословие на Дунавско-Българските Царе

 

 Герб на Угор Борис = Светослав (945-972) от род Дуло, Навсякъде, където са живели старите българи = сармати са оставили своите писмени знаци, системата “КУНИГ”, използвани за практически цели

Навсякъде те са оставили и своите религиозни знаци от системата “САМРА”.

 

 Сарматската = българската конница от Пантикапея в сражение срещу легионите на Римската империя (І в. пр.н.е.) по времето на кан Саричин и римският император Август Октавиян

. 

Българската = сарматската конница от Плиска в сражение срещу Византийската империя (VІІІ в.)

 

 Съд от съкровището на кан Кубрат

Летящите конници на сарматите = българите

. 

Мечът на кан Кубрат - фрагмент от ножницата (VІІ в. н. е.) Главното доказателство за историята на старите българи = сармати са техните писмени знаци, нанесени върху различни археологически обек-ти в следните региони на Русия и Украйна: Маяцк на Дон, Новочеркаска област, Саркел-Белая Вежда, Херсонес-Крим, Ставрополски край, Талас, Кабардино-Болкария

Кой притежава древните български съкровища?!

ОБЩА ТАБЛИЦА
НА ПИСМЕНИТЕ ЗНАЦИ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ = САРМАТИ НАМЕРЕНИ НА ТЕРИТОРИИТЕ НА РУСИЯ И УКРАЙНА  

Прави впечатление нежеланието на руските = съветските изследователи да отбележат каквото и да било общо между тези знаци и знаците намерени в Дунавска България. Г. Ф. Турчанинов определя тези знаци като алански, касожки, тюркски и т.н. Той вметва една предупредителна бележка за М. В. Артамонов, че бил “в плен на българската идея”!

Съобразявайки се с това, А. М. Щербак стига до абсурдното твърдение, че знаците са на печенегите, които се появяват по тези места чак в Х в. Очевидно се касае за фалшификация на историята!

РЕТРОСПЕКЦИЯ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА БОНО ШКОДРОВ       

             

Българските руни, наследство от Балхара или Стара Велика България?

     

Магурски ли са руните? 

Българите ли са магурски?
Или Магура е българска?


Очевидно изобретяването им се приписва на много народи и няма да изяснявам чия собственост са. Само ще помогнем на историците по-правилно да насочат търсенията си в полза на всички ни.
Знаците отдолу ги намираме в различни таблици и с най-различни имена: келтски руни, прабългарски руни и т.н.

Това са успоредици от символите от Магура:

  

 

 

 

 

  

 

 

 

 

 

  

  

  

  

 

 

 

  

  

 

 

  

Съвпаеднията изобщо не са малко, още повече, че много от руните са едни и същи, само ориентацията им е различна.

 

ДРАГАНА, МЕСТНОСТТА ЧАТАЛКА, СТАРОЗАГОРСКО
Знаците на кирилицата са от периода 904-905 г.: Преславски керамични плочки (904-907), надпис на хартоф Павел (904), надпис на Тоудора, надпис “Въ тъмъници /а/”, надпис на Презвитер Йоан, надпис от Чупката (931), надпис “аз Марътинъ”, надпис “показов”, надпис на Анани (931), Добруджански надпис (943), надпис Георги Синкел (950), Темнички надпис (950), надпис на Мостич и надпис на “Марина глава” (950 г.). 

Знаците от Глаголицата са от периода 905-1050г.: Глаголически надпис от Преслав (904), числителни знаци върху керамика в Патлейна, Асеманово евангелие (916-1050), Маринско еван-гелие (Х в.), Охридско евангелиие (ХІ в.). До края на ХІ в. в Хърватия и Далмация глаголицата не се различава от образците и в България. След ХІ в. там Глаголицата се променя в издължени и ъгловати форми:
Башчанска плоча (ХІ-ХІІ в.)

БР - БЪЛГАРСКИ РУНИ
ЛП -ЛИНЕАРНА ПИСМЕНОСТ ОТ ВТОРО ХИЛ.ПР. ХРИСТА

НАЙ-ДРЕВНИЯT БЪЛГАРСКИ НАДПИС !

"Бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки"

/Черноризец Храбър/


Това са само част, от над 300 български знаци, някой от който многократно изобразявани из целите балкани. Руните ни са слабо проучени и умишлено пренебрегвани. Българската държава умишлено отлагаше и изтикваше проучването на различни български крепости, за наличие на руни. Вместо това, то залагаше на търсене на евтини сензации покрай наследството на един народ от духовни пигмей - траките. Всичко това, доведе до абсурдността, че в България има повече учени който да се опитват да разчетат мнимото "тракииско писмо"(което не е доказано че съществува), а за българското руническо писмо няма дори и на половината толкова желаещи. Факти като този, могат да огорчат всеки истински българин милеещ за страната ни, особено след като вече изяснихме(в 2 други теми от сайта), че тези руни идват от едно древно огнище на цивилизация - Балхара, откъдето пък са дошли в Северен Кавказ, и няколко века по-късно - с идването на Българите на Балканите, те се появяват по нашите земи. Знаците, който виждате силно са повлияли последващите азбуки, създадени по поръчение на византиискииците, със цел по-лесно прокарване на християнството. Очевидно е че, разпространението и важността им е означавало само едно - те не са могли да бъдат пренебрегнати.

От Черноризец Храбър знаем за неславянската дума Куниг, с която българите са наричали своята писменост. В неговото съчниение за буквите, той принизява българските рунически знаци до "черти и резки", водейки се от тогава модерната идеология че всичко езическо(българско) е лошо, и трябва час по-скоро да отпадне от живота. И докато ритуали като писането на рунически знаци, или черепната деформация, са били премахнати от християнството, то редица други обичай си стоят непокътнати до днес. Това е един малък триумф на българската култура, над религия обявила себе си за наднационална.

                                                                     

 

/Карта на геогравското разпространение на руните ни на балканите/

От картата става ясно, че Освен в Северна Добруджа(Мурфатлар, Басараб, и остров Пъкуюл луй Сюаре/крепостта Преславец/) надписите ни са били разпространени и на много други места из балканите. Освен добруджа, другата голяма сбирка на наши руни е района на Южните Родопи и беломорска Тракия. Там по стечение на обстоятелствата бяха открити три рунически надписа, като във Филипи е открит И надпис на древнобългарски със гръцки букви. Интересно е че в крепостта Перперик, владяна през цялото средновековие от българите също има прабългарски руни. Естествено, никой от археолозите там, не им отделя повече от едно изречение, заради характерната им "сензационност". Всъщност Перперек и стените му са построени в истинският смисъл на думата за пръв път през 8 век от българите. Както знаем - траките не са познавали Хоросана, и други спояващи материали, което е предполагало че всичките им крепости са били само пародия на такива.
Названието на руните ни Куниг, има своят аналог със названията на Шумер и Акад, на думата писменост - Кунуку. Според Чернерозец Храбър, нашите руни са служели и за гадаене, което по ското смалява ролята им на писменост в днешният смисъл на думата. Може да се каже за част от знаците като IYI че това са система от религиозни знаци. В Кирилицата и Глаголицата много от буквите са взаимствани или поне повлияни от нашето писмо. Днес за такива букви се смятат Б, Ж, З, У, Ф, Ш, Щ, Ъ, Ь.

Български руни с вероятно религиозно значение.

                   

    

  

Очевидно е широкото разпространение и огромната маса на българите, който са достигнали чак до Бялото Море, и са заели тази територия...така и до днес.


Тържество на Българиите

1. Знак върху стена на култова сграда в древния град Неапол Скифски (Высотская 1989: 82).

2. Знак на името на боспорския владетел Тиберий Эвпатор (Драчук 1975: 61, таблица XIV, рис. 5: 1-13).

Долният символ на тази рисунка, тризъбецът е герб на Боспорското царство (Драчук 1975: 63).

3. Знак на името на боспорския владетел Савромат II (Драчук 1975: 61, таблица XIII, рис. 1: 19-20).

4. Знак на името на боспорския владетел Рескупор II (Драчук 1975: 61, таблица XIII, рис. 1: 22-29).

5. Знак на името на боспорския владетел Рескупора III (Драчук 1975: 61, таблица XIII, рис. 1: 21; таблица XIV, рис. 6: 1).

6. Знак на името на боспорския владетел Рескупора VI (Драчук 1975: 61, таблица III: 103).

7. Знак на името на боспорския владетел Реметалка (Драчук 1975: 61, таблица XIII, рис. 1: 11-13; таблица XIV, рис. 7: 1-4).

8. Два варианта на знака на името на боспорския владетел Тоторса (Драчук 1975: 61, таблица XIV, рис. 9: 1-4).

9. Знак на името на боспорската владетелка Динамии (Драчук 1975: 61, таблица XIV, рис. 4: 1).

10. Знак на името на боспорския владетел Ининфимая (Драчук 1975: 61, табл. XIV, рис. 8: 1-8).

11. Знак на името на боспорския владетел Аспурга (Драчук 1975: 61, табл. III: 101).

12. Знак на името на боспорския владетел Аспурга (Драчук 1975: 61, табл. IV: 185).

13. Знак, записан заедно със знаците на сарматски владетели (Драчук 1975: 76, табл. XV, рис. 4: 1).

14. Сарматски рунен знак върху сарматско бронзово огледало (Драчук 1975: 151, табл. XXXI, рис. 3: 3).

15. Знак върху скитска статуя (Дашевская 1991: 98, таблица 42, рис. 8).

16. Символ върху сарматска плоча от град Керч (Драчук 1975: 152, таблица XXXV).

ОРТОГРАФИЧНА АНАЛОГИЯ МЕЖДУ ГЛАГОЛИЧЕСКИТЕ БУКВИ И САРМАТСКИТЕ РУНИ