Загадъчните надписи от Магурата
ПИСМЕНОСТТА БРАХМИ Възникване и разпространение
Най-ранните засвидетелствани исторически паметници, използващи брахми, са надписите на древноиндийския владетел Ашока, царувал през 3 век преди н.е.. Въпреки това се смята, че писмеността е възникнала далеч по-рано, към 5 век преди н.е., а може би дори по-рано –
Произход
Брахми е родоначалникът на почти всички употребявани днес индийски писмености, между които са широкоразпространените деванагари и бенгалската писменост. Също така редица народи, попадали в някой етап от историята си под индийско културно влияние, са развили своите писмености на основата на брахми или някоя от производните ѝ индийски писмености. Такъв е случаят например с кхмерската, лаоската, тибетската и тайската писмености. Повлияни се оказват дори писмености като японските катакана и хирагана, при които редът на гласните следва традицията на брахми.
РАЗСЕЛВАНИЯ СЛЕД ПОТОПА В ЧЕРНО МОРЕ ОКОЛО 5 600 г.пр.Хр.
– В края на ХХ век международен екип от учени представи хипотеза, според която през VІ хилядолетие пр.Хр. земите около днешното Черно море (по него време сладководно езеро) са били гъсто населени с племена, които развили своя уникална култура. След природен катаклизъм около 5600 г.пр.Хр. през Босфора нахлуло огромно количество солена вода от Средиземно море и в земите около езерото настъпил потоп (нивото на водата се е покачило между 80 и 100 м). Част от населението по крайбрежието загинало, но повечето успели да се спасят и се разселили в различни райони на света. Други останали да живеят в земите на дедите си и поставили основата на тракийската цивилизация. През втората половина на ХХ век изследователи от международни морски експедиции откриха на дъното на Черно море предмети от праисторическа цивилизация. След направения анализ на находките цивилизацията е датирана преди VІ хил.пр.Хр. Към тази праисторическа цивилизация принадлежи и откритото през 1972 г. уникално златно съкровище край гр. Варна.
Потопът в Черно море е датиран от Jones & Gagnon през 1994 г. (чрез калибрирано радиовъглеродно датиране с тандемен ускорител) около 5 600 г.пр.Хр. (плюс – минус 50 години). Датирането е потвърдено и от проф. Петко Димитров от Институт по океанология към БАН.
Българското рунно писмо - куниг
Преди създаването на българската азбука глаголица и кирилица, древните българи са имали своя писменост - куниг, а писмените знаци се наричали кун. В Шумер и Акад думата "кунуку" означавала "надпис" или "царски надпис". Писмеността си българите са пренесли от Централна Азия в Европа. Древното българско писмо е открито по всички места, населявани от нашите прадеди - Волжско-Камското междуречие, Северен Кавказ, Добруджа. В произведението "За буквите" Черноризец Храбър отбелязва, че българското рунно писмо е служело и за гадаене. Създавайки новата българска азбука, Кирил и Методий и техните ученици използват древните български знаци --куни (известни още като руни) : А, Б, В, О, Х, М, Е, Ш, Щ, Ц, Ж, Ъ, Ь, Ю, Ч, К, Т, голям юс, малък юс, - или по-голямата част от азбуката. Значението на българската азбука за Източна Европа е епохално. През Средновековието на български е преведена Библията и българският език е узаконен като свещен заедно с юдейския, гръцкия и латинския. Ние, българите, даваме четмо и писмо на славянските народи в Европа и в Русия и по този начин ги приобщаваме към европейската цивилизация.

Това са само част, от над 300 български знаци, някой от който многократно изобразявани из целите балкани. Руните ни са слабо проучени и умишлено пренебрегвани. Българската държава умишлено отлагаше и изтикваше проучването на различни български крепости, за наличие на руни. Вместо това, то залагаше на търсене на евтини сензации покрай наследството на един народ от духовни пигмей - траките. Всичко това, доведе до абсурдността, че в България има повече учени който да се опитват да разчетат мнимото "тракииско писмо"(което не е доказано че съществува), а за българското руническо писмо няма дори и на половината толкова желаещи. Факти като този, могат да огорчат всеки истински българин милеещ за страната ни, особено след като вече изяснихме(в 2 други теми от сайта), че тези руни идват от едно древно огнище на цивилизация - Балхара, откъдето пък са дошли в Северен Кавказ, и няколко века по-късно - с идването на Българите на Балканите, те се появяват по нашите земи. Знаците, който виждате силно са повлияли последващите азбуки, създадени по поръчение на византиискииците, със цел по-лесно прокарване на християнството. Очевидно е че, разпространението и важността им е означавало само едно - те не са могли да бъдат пренебрегнати.
ПОДРЕДБА НА БУКВИТЕ В ГОВОРЕЩАТА АЗБУКА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ
Българите ли са магурски?
Или Магура е българска?
Очевидно изобретяването им се приписва на много народи и няма да изяснявам чия собственост са. Само ще помогнем на историците по-правилно да насочат търсенията си в полза на всички ни.
Знаците отдолу ги намираме в различни таблици и с най-различни имена: келтски руни, прабългарски руни и т.н.
Това са успоредици от символите от Магура:
ДРАГАНА, МЕСТНОСТТА ЧАТАЛКА, СТАРОЗАГОРСКО
Знаците на кирилицата са от периода 904-905 г.: Преславски керамични плочки (904-907), надпис на хартоф Павел (904), надпис на Тоудора, надпис “Въ тъмъници /а/”, надпис на Презвитер Йоан, надпис от Чупката (931), надпис “аз Марътинъ”, надпис “показов”, надпис на Анани (931), Добруджански надпис (943), надпис Георги Синкел (950), Темнички надпис (950), надпис на Мостич и надпис на “Марина глава” (950 г.).
Знаците от Глаголицата са от периода 905-1050г.: Глаголически надпис от Преслав (904), числителни знаци върху керамика в Патлейна, Асеманово евангелие (916-1050), Маринско еван-гелие (Х в.), Охридско евангелиие (ХІ в.). До края на ХІ в. в Хърватия и Далмация глаголицата не се различава от образците и в България. След ХІ в. там Глаголицата се променя в издължени и ъгловати форми:
Башчанска плоча (ХІ-ХІІ в.)
БР - БЪЛГАРСКИ РУНИ
ЛП -ЛИНЕАРНА ПИСМЕНОСТ ОТ ВТОРО ХИЛ.ПР. ХРИСТА
НАЙ-ДРЕВНИЯT БЪЛГАРСКИ НАДПИС !
/Карта на геогравското разпространение на руните ни на балканите/
От картата става ясно, че Освен в Северна Добруджа(Мурфатлар, Басараб, и остров Пъкуюл луй Сюаре/крепостта Преславец/) надписите ни са били разпространени и на много други места из балканите. Освен добруджа, другата голяма сбирка на наши руни е района на Южните Родопи и беломорска Тракия. Там по стечение на обстоятелствата бяха открити три рунически надписа, като във Филипи е открит И надпис на древнобългарски със гръцки букви. Интересно е че в крепостта Перперик, владяна през цялото средновековие от българите също има прабългарски руни. Естествено, никой от археолозите там, не им отделя повече от едно изречение, заради характерната им "сензационност". Всъщност Перперек и стените му са построени в истинският смисъл на думата за пръв път през 8 век от българите. Както знаем - траките не са познавали Хоросана, и други спояващи материали, което е предполагало че всичките им крепости са били само пародия на такива.
Названието на руните ни Куниг, има своят аналог със названията на Шумер и Акад, на думата писменост - Кунуку. Според Чернерозец Храбър, нашите руни са служели и за гадаене, което по ското смалява ролята им на писменост в днешният смисъл на думата. Може да се каже за част от знаците като IYI че това са система от религиозни знаци. В Кирилицата и Глаголицата много от буквите са взаимствани или поне повлияни от нашето писмо. Днес за такива букви се смятат Б, Ж, З, У, Ф, Ш, Щ, Ъ, Ь.
Очевидно е широкото разпространение и огромната маса на българите, който са достигнали чак до Бялото Море, и са заели тази територия...така и до днес.
Тържество на Българиите
1. Знак върху стена на култова сграда в древния град Неапол Скифски (Высотская 1989: 82).
2. Знак на името на боспорския владетел Тиберий Эвпатор (Драчук 1975: 61, таблица XIV, рис. 5: 1-13).
Долният символ на тази рисунка, тризъбецът е герб на Боспорското царство (Драчук 1975: 63).
3. Знак на името на боспорския владетел Савромат II (Драчук 1975: 61, таблица XIII, рис. 1: 19-20).
4. Знак на името на боспорския владетел Рескупор II (Драчук 1975: 61, таблица XIII, рис. 1: 22-29).
5. Знак на името на боспорския владетел Рескупора III (Драчук 1975: 61, таблица XIII, рис. 1: 21; таблица XIV, рис. 6: 1).
6. Знак на името на боспорския владетел Рескупора VI (Драчук 1975: 61, таблица III: 103).
7. Знак на името на боспорския владетел Реметалка (Драчук 1975: 61, таблица XIII, рис. 1: 11-13; таблица XIV, рис. 7: 1-4).
8. Два варианта на знака на името на боспорския владетел Тоторса (Драчук 1975: 61, таблица XIV, рис. 9: 1-4).
9. Знак на името на боспорската владетелка Динамии (Драчук 1975: 61, таблица XIV, рис. 4: 1).
10. Знак на името на боспорския владетел Ининфимая (Драчук 1975: 61, табл. XIV, рис. 8: 1-8).
11. Знак на името на боспорския владетел Аспурга (Драчук 1975: 61, табл. III: 101).
12. Знак на името на боспорския владетел Аспурга (Драчук 1975: 61, табл. IV: 185).
13. Знак, записан заедно със знаците на сарматски владетели (Драчук 1975: 76, табл. XV, рис. 4: 1).
14. Сарматски рунен знак върху сарматско бронзово огледало (Драчук 1975: 151, табл. XXXI, рис. 3: 3).
15. Знак върху скитска статуя (Дашевская 1991: 98, таблица 42, рис. 8).
16. Символ върху сарматска плоча от град Керч (Драчук 1975: 152, таблица XXXV).
ОРТОГРАФИЧНА АНАЛОГИЯ МЕЖДУ ГЛАГОЛИЧЕСКИТЕ БУКВИ И САРМАТСКИТЕ РУНИ
Най-ранните засвидетелствани исторически паметници, използващи брахми, са надписите на древноиндийския владетел Ашока, царувал през 3 век преди н.е.. Въпреки това се смята, че писмеността е възникнала далеч по-рано, към 5 век преди н.е., а може би дори по-рано –
Произход
Има няколко теории за произхода на писмеността. Според някои учени брахми се е появила под влияние на т.нар. западносемитски писмености, измежду които е финикийската писменост. Доказателствата в подкрепа на тази теория се основават на приликите между брахмическите букви и тези на гореспоменатата група писмености. Друга теория поддържа хипотезата за влияние от страна на южносемитските писмености, основаваща се на подобни доводи. Има и учени, подкрепящи теорията, че брахми е наследник на писмеността, използвана от древната цивилизация от река Инд, изчезнала към началото на второто хилядолетие преди н.е. Последната хипотеза не е широкоприета, тъй като между изчезването на гореспоменатата цивилизация и появата на брахми има разлика от около петстотин години.
Древен надпис на брахми, намерен до град Мумбай
Значение
Брахми е родоначалникът на почти всички употребявани днес индийски писмености, между които са широкоразпространените деванагари и бенгалската писменост. Също така редица народи, попадали в някой етап от историята си под индийско културно влияние, са развили своите писмености на основата на брахми или някоя от производните ѝ индийски писмености. Такъв е случаят например с кхмерската, лаоската, тибетската и тайската писмености. Повлияни се оказват дори писмености като японските катакана и хирагана, при които редът на гласните следва традицията на брахми.
Особености
Брахми се причислява към разновидността писмености абугида, при които буквите служат за обозначаване на съгласните звукове от езика, а гласните се отбелязват посредством допълнителни чертички, добавени към буквата, бележеща предходната съгласна.
Поската на писане първоначално е била от дясно наляво, както е при семитските писмености, но към 3 век от н.е. става от ляво надясно.
Брахми се причислява към разновидността писмености абугида, при които буквите служат за обозначаване на съгласните звукове от езика, а гласните се отбелязват посредством допълнителни чертички, добавени към буквата, бележеща предходната съгласна.
Поската на писане първоначално е била от дясно наляво, както е при семитските писмености, но към 3 век от н.е. става от ляво надясно.
РАЗСЕЛВАНИЯ СЛЕД ПОТОПА В ЧЕРНО МОРЕ ОКОЛО 5 600 г.пр.Хр.
– В края на ХХ век международен екип от учени представи хипотеза, според която през VІ хилядолетие пр.Хр. земите около днешното Черно море (по него време сладководно езеро) са били гъсто населени с племена, които развили своя уникална култура. След природен катаклизъм около 5600 г.пр.Хр. през Босфора нахлуло огромно количество солена вода от Средиземно море и в земите около езерото настъпил потоп (нивото на водата се е покачило между 80 и 100 м). Част от населението по крайбрежието загинало, но повечето успели да се спасят и се разселили в различни райони на света. Други останали да живеят в земите на дедите си и поставили основата на тракийската цивилизация. През втората половина на ХХ век изследователи от международни морски експедиции откриха на дъното на Черно море предмети от праисторическа цивилизация. След направения анализ на находките цивилизацията е датирана преди VІ хил.пр.Хр. Към тази праисторическа цивилизация принадлежи и откритото през 1972 г. уникално златно съкровище край гр. Варна.
Потопът в Черно море е датиран от Jones & Gagnon през 1994 г. (чрез калибрирано радиовъглеродно датиране с тандемен ускорител) около 5 600 г.пр.Хр. (плюс – минус 50 години). Датирането е потвърдено и от проф. Петко Димитров от Институт по океанология към БАН.
https://bg.wikipedia.org/wiki/
# Графично-фонетичната връзка между българските руни, писмото "брахми" и глаголицата е несъмнена. # Авторът на глаголицата Константин-Кирил Философ не е имал за прототип гръцката азбука.
# Глаголицата е създадена, за да обслужва българския народ с неговия език и графично се опира на
българското руническо писмо.
# Несъстоятелно е твърдението, че глаголицата е създадена от някакви "славянски" или "готски" руни.
# Потвърждава се рунната азбука на Петър Добрев.
# Създателят на глаголицата е черпил от опита на "Кармина Фигурата" и се е стремил графично към
христограми, които да включват "култа без образ" и "символите на вярата".
# Създаването на глаголицата говори за цялостна и далеч преди покръстването подготовка за християнизация
на България [с. 45-46].
Връзки между глаголическото писмо и салтово-маяцките рунически надписи прави и Г. Ф. Турчанинов
[Памятники письма и языка народов Кавказа и Восточной Европы, Л., 1971 г., с. 84]. Изводът на Алтхайм, че
салтово-маяцките знаци са могли да бъдат създадени само от българи около III-IV в. в Кавказ изглежда
неопровержим, а приоритетът на българските руни над тюркските (VII-VIII в.) и староунгарските (Х в.)
ОРТОГРАФИЧНА АНАЛОГИЯ МЕЖДУ ГЛАГОЛИЧЕСКИТЕ БУКВИ И САРМАТСКИТЕ РУНИ, ПО МАТЕРИАЛИ ОТ МОГИЛАТА РОШАВА ДРАГАНА, МЕСТНОСТТА ЧАТАЛКА, СТАРОЗАГОРСКО
# Графично-фонетичната връзка между българските руни, писмото "брахми" и глаголицата е несъмнена. # Авторът на глаголицата Константин-Кирил Философ не е имал за прототип гръцката азбука.
# Глаголицата е създадена, за да обслужва българския народ с неговия език и графично се опира на
българското руническо писмо.
# Несъстоятелно е твърдението, че глаголицата е създадена от някакви "славянски" или "готски" руни.
# Потвърждава се рунната азбука на Петър Добрев.
# Създателят на глаголицата е черпил от опита на "Кармина Фигурата" и се е стремил графично към
христограми, които да включват "култа без образ" и "символите на вярата".
# Създаването на глаголицата говори за цялостна и далеч преди покръстването подготовка за християнизация
на България [с. 45-46].
Връзки между глаголическото писмо и салтово-маяцките рунически надписи прави и Г. Ф. Турчанинов
[Памятники письма и языка народов Кавказа и Восточной Европы, Л., 1971 г., с. 84]. Изводът на Алтхайм, че
салтово-маяцките знаци са могли да бъдат създадени само от българи около III-IV в. в Кавказ изглежда
неопровержим, а приоритетът на българските руни над тюркските (VII-VIII в.) и староунгарските (Х в.)
ОРТОГРАФИЧНА АНАЛОГИЯ МЕЖДУ ГЛАГОЛИЧЕСКИТЕ БУКВИ И САРМАТСКИТЕ РУНИ, ПО МАТЕРИАЛИ ОТ МОГИЛАТА РОШАВА ДРАГАНА, МЕСТНОСТТА ЧАТАЛКА, СТАРОЗАГОРСКО
Това са само част, от над 300 български знаци, някой от който многократно изобразявани из целите балкани. Руните ни са слабо проучени и умишлено пренебрегвани. Българската държава умишлено отлагаше и изтикваше проучването на различни български крепости, за наличие на руни. Вместо това, то залагаше на търсене на евтини сензации покрай наследството на един народ от духовни пигмей - траките. Всичко това, доведе до абсурдността, че в България има повече учени който да се опитват да разчетат мнимото "тракииско писмо"(което не е доказано че съществува), а за българското руническо писмо няма дори и на половината толкова желаещи. Факти като този, могат да огорчат всеки истински българин милеещ за страната ни, особено след като вече изяснихме(в 2 други теми от сайта), че тези руни идват от едно древно огнище на цивилизация - Балхара, откъдето пък са дошли в Северен Кавказ, и няколко века по-късно - с идването на Българите на Балканите, те се появяват по нашите земи. Знаците, който виждате силно са повлияли последващите азбуки, създадени по поръчение на византиискииците, със цел по-лесно прокарване на християнството. Очевидно е че, разпространението и важността им е означавало само едно - те не са могли да бъдат пренебрегнати.
Куниг - Древнобългарската писменост Възниква като идеографско писмо още когато българите са живеели в Централна Азия - Памир, Хиндокуш, Тян Шан, Тарим. Преди това в този ръйон е съществувало възлово, подобно на възловото писмо "кипу" на инките в Перу. С течение на времето тя се усъвършенства и постепенно се превръща във фонетична писменост от сричков тип. На следващия етап от нейното развитие всеки знак отговаря на определен звук, като все още се запазват знаци за срички, символи и формули - често религиозни. Създаването на глаголицата и кирилицата представлява нов качествен скок – преход към фонетична писменост от гласно-съгласен тип. В тези две азбуки преминават много знаци от "куниг", някои от които могат да се четат като идеограми, други - като букви. За да не се получава двусмислие и за да не стават грешки, е написана "Азбучна молитва" от Константин Преславски, в която е вложен определен смисъл в началното поредно четене на буквите. Първото изречение гласи "Азъ Буки, Веде Глаголи" - "Помни буквите, разбирай думите", т.е. на учениците се дава указание да не възприемат знаците като идеограми, а като букви и по този начин да разбират думите. Освен като писмени знаци, древнобългарските "куни" са се използвали и за изписване на числа. В съчинението си "За буквите" Черноризец Храбър отбелязва, че те са служели също и за гадаене, имали са магическа сила. Много учени са установили сходство между българската "куниг", финикийската и шумерската писменост, китайските йероглифи, писмеността "брахми" в Индия, етруската писменост, открита на територията на днешна Италия, старогерманските и скандинавските руни. В своята книга "Пътят на България" (1937 г.) българският учен Димитър Съселов, а след него и други учени (Петър Добрев, Дориян Александров, Веселин Бешевлиев и др.) обръщат внимание на сходството между писмените знаци на кирилицата и "куниг", от една страна, и китайските йероглифи
Названието на руните ни Куниг, има своят аналог със названията на Шумер и Акад, на думата писменост - Кунуку. Според Чернерозец Храбър, нашите руни са служели и за гадаене, което по ското смалява ролята им на писменост в днешният смисъл на думата. Може да се каже за част от знаците като IYI че това са система от религиозни знаци. В Кирилицата и Глаголицата много от буквите са взаимствани или поне повлияни от нашето писмо. Днес за такива букви се смятат Б, Ж, З, У, Ф, Ш, Щ, Ъ, Ь.
Глаголицата:
Глаголицата:
ПИСМЕНИТЕ ЗНАЦИ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ
Българските руни, наследство от Балхара или Стара Велика България?
Българите ли са магурски?
Или Магура е българска?
Очевидно изобретяването им се приписва на много народи и няма да изяснявам чия собственост са. Само ще помогнем на историците по-правилно да насочат търсенията си в полза на всички ни.
Знаците отдолу ги намираме в различни таблици и с най-различни имена: келтски руни, прабългарски руни и т.н.
Това са успоредици от символите от Магура:
Съвпаеднията изобщо не са малко, още повече, че много от руните са едни и същи, само ориентацията им е различна.
ДРАГАНА, МЕСТНОСТТА ЧАТАЛКА, СТАРОЗАГОРСКО
Знаците на кирилицата са от периода 904-905 г.: Преславски керамични плочки (904-907), надпис на хартоф Павел (904), надпис на Тоудора, надпис “Въ тъмъници /а/”, надпис на Презвитер Йоан, надпис от Чупката (931), надпис “аз Марътинъ”, надпис “показов”, надпис на Анани (931), Добруджански надпис (943), надпис Георги Синкел (950), Темнички надпис (950), надпис на Мостич и надпис на “Марина глава” (950 г.).
Знаците от Глаголицата са от периода 905-1050г.: Глаголически надпис от Преслав (904), числителни знаци върху керамика в Патлейна, Асеманово евангелие (916-1050), Маринско еван-гелие (Х в.), Охридско евангелиие (ХІ в.). До края на ХІ в. в Хърватия и Далмация глаголицата не се различава от образците и в България. След ХІ в. там Глаголицата се променя в издължени и ъгловати форми:
Башчанска плоча (ХІ-ХІІ в.)
БР - БЪЛГАРСКИ РУНИ
ЛП -ЛИНЕАРНА ПИСМЕНОСТ ОТ ВТОРО ХИЛ.ПР. ХРИСТА
НАЙ-ДРЕВНИЯT БЪЛГАРСКИ НАДПИС !
"Бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки"
/Черноризец Храбър/
Това са само част, от над 300 български знаци, някой от който многократно изобразявани из целите балкани. Руните ни са слабо проучени и умишлено пренебрегвани. Българската държава умишлено отлагаше и изтикваше проучването на различни български крепости, за наличие на руни. Вместо това, то залагаше на търсене на евтини сензации покрай наследството на един народ от духовни пигмей - траките. Всичко това, доведе до абсурдността, че в България има повече учени който да се опитват да разчетат мнимото "тракииско писмо"(което не е доказано че съществува), а за българското руническо писмо няма дори и на половината толкова желаещи. Факти като този, могат да огорчат всеки истински българин милеещ за страната ни, особено след като вече изяснихме(в 2 други теми от сайта), че тези руни идват от едно древно огнище на цивилизация - Балхара, откъдето пък са дошли в Северен Кавказ, и няколко века по-късно - с идването на Българите на Балканите, те се появяват по нашите земи. Знаците, който виждате силно са повлияли последващите азбуки, създадени по поръчение на византиискииците, със цел по-лесно прокарване на християнството. Очевидно е че, разпространението и важността им е означавало само едно - те не са могли да бъдат пренебрегнати.
От Черноризец Храбър знаем за неславянската дума Куниг, с която българите са наричали своята писменост. В неговото съчниение за буквите, той принизява българските рунически знаци до "черти и резки", водейки се от тогава модерната идеология че всичко езическо(българско) е лошо, и трябва час по-скоро да отпадне от живота. И докато ритуали като писането на рунически знаци, или черепната деформация, са били премахнати от християнството, то редица други обичай си стоят непокътнати до днес. Това е един малък триумф на българската култура, над религия обявила себе си за наднационална.
/Черноризец Храбър/
Това са само част, от над 300 български знаци, някой от който многократно изобразявани из целите балкани. Руните ни са слабо проучени и умишлено пренебрегвани. Българската държава умишлено отлагаше и изтикваше проучването на различни български крепости, за наличие на руни. Вместо това, то залагаше на търсене на евтини сензации покрай наследството на един народ от духовни пигмей - траките. Всичко това, доведе до абсурдността, че в България има повече учени който да се опитват да разчетат мнимото "тракииско писмо"(което не е доказано че съществува), а за българското руническо писмо няма дори и на половината толкова желаещи. Факти като този, могат да огорчат всеки истински българин милеещ за страната ни, особено след като вече изяснихме(в 2 други теми от сайта), че тези руни идват от едно древно огнище на цивилизация - Балхара, откъдето пък са дошли в Северен Кавказ, и няколко века по-късно - с идването на Българите на Балканите, те се появяват по нашите земи. Знаците, който виждате силно са повлияли последващите азбуки, създадени по поръчение на византиискииците, със цел по-лесно прокарване на християнството. Очевидно е че, разпространението и важността им е означавало само едно - те не са могли да бъдат пренебрегнати.
От Черноризец Храбър знаем за неславянската дума Куниг, с която българите са наричали своята писменост. В неговото съчниение за буквите, той принизява българските рунически знаци до "черти и резки", водейки се от тогава модерната идеология че всичко езическо(българско) е лошо, и трябва час по-скоро да отпадне от живота. И докато ритуали като писането на рунически знаци, или черепната деформация, са били премахнати от християнството, то редица други обичай си стоят непокътнати до днес. Това е един малък триумф на българската култура, над религия обявила себе си за наднационална.
От картата става ясно, че Освен в Северна Добруджа(Мурфатлар, Басараб, и остров Пъкуюл луй Сюаре/крепостта Преславец/) надписите ни са били разпространени и на много други места из балканите. Освен добруджа, другата голяма сбирка на наши руни е района на Южните Родопи и беломорска Тракия. Там по стечение на обстоятелствата бяха открити три рунически надписа, като във Филипи е открит И надпис на древнобългарски със гръцки букви. Интересно е че в крепостта Перперик, владяна през цялото средновековие от българите също има прабългарски руни. Естествено, никой от археолозите там, не им отделя повече от едно изречение, заради характерната им "сензационност". Всъщност Перперек и стените му са построени в истинският смисъл на думата за пръв път през 8 век от българите. Както знаем - траките не са познавали Хоросана, и други спояващи материали, което е предполагало че всичките им крепости са били само пародия на такива.
Названието на руните ни Куниг, има своят аналог със названията на Шумер и Акад, на думата писменост - Кунуку. Според Чернерозец Храбър, нашите руни са служели и за гадаене, което по ското смалява ролята им на писменост в днешният смисъл на думата. Може да се каже за част от знаците като IYI че това са система от религиозни знаци. В Кирилицата и Глаголицата много от буквите са взаимствани или поне повлияни от нашето писмо. Днес за такива букви се смятат Б, Ж, З, У, Ф, Ш, Щ, Ъ, Ь.
Тържество на Българиите
1. Знак върху стена на култова сграда в древния град Неапол Скифски (Высотская 1989: 82).
2. Знак на името на боспорския владетел Тиберий Эвпатор (Драчук 1975: 61, таблица XIV, рис. 5: 1-13).
Долният символ на тази рисунка, тризъбецът е герб на Боспорското царство (Драчук 1975: 63).
3. Знак на името на боспорския владетел Савромат II (Драчук 1975: 61, таблица XIII, рис. 1: 19-20).
4. Знак на името на боспорския владетел Рескупор II (Драчук 1975: 61, таблица XIII, рис. 1: 22-29).
5. Знак на името на боспорския владетел Рескупора III (Драчук 1975: 61, таблица XIII, рис. 1: 21; таблица XIV, рис. 6: 1).
6. Знак на името на боспорския владетел Рескупора VI (Драчук 1975: 61, таблица III: 103).
7. Знак на името на боспорския владетел Реметалка (Драчук 1975: 61, таблица XIII, рис. 1: 11-13; таблица XIV, рис. 7: 1-4).
8. Два варианта на знака на името на боспорския владетел Тоторса (Драчук 1975: 61, таблица XIV, рис. 9: 1-4).
9. Знак на името на боспорската владетелка Динамии (Драчук 1975: 61, таблица XIV, рис. 4: 1).
10. Знак на името на боспорския владетел Ининфимая (Драчук 1975: 61, табл. XIV, рис. 8: 1-8).
11. Знак на името на боспорския владетел Аспурга (Драчук 1975: 61, табл. III: 101).
12. Знак на името на боспорския владетел Аспурга (Драчук 1975: 61, табл. IV: 185).
13. Знак, записан заедно със знаците на сарматски владетели (Драчук 1975: 76, табл. XV, рис. 4: 1).
14. Сарматски рунен знак върху сарматско бронзово огледало (Драчук 1975: 151, табл. XXXI, рис. 3: 3).
15. Знак върху скитска статуя (Дашевская 1991: 98, таблица 42, рис. 8).
16. Символ върху сарматска плоча от град Керч (Драчук 1975: 152, таблица XXXV).
ОРТОГРАФИЧНА АНАЛОГИЯ МЕЖДУ ГЛАГОЛИЧЕСКИТЕ БУКВИ И САРМАТСКИТЕ РУНИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар