вторник, 31 октомври 2017 г.

ИМЕНАТА НА ЕНКИ

             

Избиване на първичния млечен океан БЗУ (АПСУ) - според шумеро-акадската митология, това е първичният, подземен, сладководен океан. Абзу(Апсу) е недостъпен даже за боговете. В него се съхраняват причините и началото на всичко, в това число и божествените, тайнствени, могъщи сили - МЕ, управляващи света. Те са първоизточници на човешката култура. В по-късната вавилонска митология, Абзу играе важна роля в сътворението на света. Според сказанието, от Абзу - първичният океан и Тиамат - първичната стихия, въплъщение на хаоса, се родили божествата-чудовища Лахму и Лахаму, които пък родили Аншар и Кишар.

От тях възникнал Ан (Ану) - богът на небето. АДАД

(ИШКУР)ЯХВЕ - могъщ древен шумеро-акадски бог на гърмотевиците, бурята, вятъра и всичко разрушително.

АН (АНУ)БРАХМА - шумеро-акадски бог на небето. От съюза му с богинята на земята Ки се родил богът на въздуха Енлил, който създал Вселената, състояща се от небе и земя, разделени от въздух. Ан е баща на боговете, възвисяващ се над всички същества. Към него се обръщат за съвет и благословия. След време обаче, децата му Енлил и Ищар, както и други богове, го изтласкали на заден план.

От втория син на Брахма - Атри се родил Дхарма, който станал бог на справедливостта. Ангирас положил началото на рода-мъдреци Ангираси. Но не само шест били синовете на Брахма. Седмият му син Дакша се появил от палеца на десния му крак. А от палеца на левия крак се родила първата му дъщеря, която станала жена на Дакша. Тя родила 50 дъщери. Тринадесет от тях, Дакша дал за жени на Кашияпа, а 27 - на бога на Луната, които се превърнали в 27 съзвездия. Останалите десет дъщери станали жени на Дхарма. Дакша имал още дъщери, на които било определено да станат жени на богове и велики мъдреци. Най-голямата дъщеря на Дакша - Дити, която била съпруга на Кашияпа, станала майка на страшните демони. Втората дъщеря на Дакша - Дану родила могъщите исполини, а третата - Адити родила дванадесет синове - велики богове. Митът за създаването на Сарасвати според Брахма Пурана:
В зората на творението, измъчван от самота, Брахма се разделил на две и от тялото му излязла жена. Той я нарекъл Савитри - „дъщеря на слънцето”. Като я погледнал, Брахма занемял от възторг и не можел да откъсне очи от нея. Притеснена от погледа му, Савитри се преместила вдясно. Но Брахма не желаел да отклони погледа си от нея и на раменете му изникнала още една глава – вдясно. Савитри отишла на ляво, ала вляво израснала друга глава на Брахма. Когато се скрила зад гърба му, израснала и четвъртата му глава, която гледала назад. Полетяла в небесата – изникнала петата глава, която гледала нагоре. Брахма взел Савитри за жена. Първа от родените богини, Савитри дава началото на науките и изкуствата. Покровителка на мъдрите и благочестивите тя дарява с потомство и интелект.Божествената съпруга на Брахма богинята на знанието и музиката е наричана още Брахми или Вачх (Вач) – Богинята Логос, богинята – Слово, реч. Брахма твори (както и другите богове) чрез детеродство, като взима в обятията си Вач-Сарасвати, която е и негова дъщеря, но боговете могат да правят онова, което на смъртните не е позволено. Те имат свои закони. В по-късната литература Брахма се превръща в нарочен творец; той създал боговете, Сома (луната), Суря (слънцето) и ги поставил на небето. Създал Агни (огъня), Ваю (вятъра), и Варуна (водата). Поставил Хиранягарбха, Златното семе, във водата, където то покълнало и станало самият Брахма вече в сътворена форма.
Друга легенда разказва, че Сарасвати бликва от челото на своя баща Брахма, точно както и древногръцката богиня Атина се ражда от главата на баща си Зевс. Сарасвати е толкова пленителна, че Брахма иска тя винаги да е пред очите му и затова си създава четири глави. Брахма създава и четирите велики Веди чрез ума на Сарасвати. Подобно на всички богини, Сарасвати е описвана като много независима и неподчиняваща се на мъжките богове. Притежава страховит характер, лесно я предизвикват и е доста избухлива. Поради това че закъснява за изключително важно огнено приношение, което трябва да извърши заедно с Брхама, той я изгонва и тя заживява във вечно самоналожено изгнание. 


АНУННАКИ - шумеро-акадски божества, родени от Ан и Ки. Смятало се, че те определят човешките съдби и, че са посредници между боговете и хората. В по-късни времена, с това име започнали да наричат земните и подземни Думузи - богове на плодородието.




АШУР (АСУРИ) - асирийски главен бог. Бог на войната, бог-войн. По-късно възприет и в шумеро-акадския пантеон.

ДУМУЗИ - шумеро-акадско божество, свързано с плодородието на земята и растителния свят. Син на Енки, богът на мъдростта. Съпруг на Инанна. Някога богинята слязла в подземния свят. Но след като не могла да излезе обратно от там, ако не остави някой в замяна, тя позволила да отведат в преизподнята съпруга й. След това обаче,на земята настъпил хаос. Това принудило Инанна да се спусне отново в подземния свят и да спаси съпруга си.

Върховният бог ЕаЕА - шумерски бог на водите и океана. Едно от трите върховни божества.

ЕНКИ(ВИШНУ) - бог на мъдростта - шумеро-акадски върховен бог. Бог на мъдростта, закрилник на хората, определящ съдбите им. Олицетворява животворните води. Покровител на рибарите. Енки подрежда земята, установява порядък в природните явления, научил хората да обработват земята, да овладеят занаятите и изкуствата.

ЕНЛИЛ(ШИВА) - шумерски бог на въздуха, бурята и вятъра. Едно от трите върховни божества. Син на Ан и Ки. Енлил е съветник на боговете, управник на земята. Измислил мотиката и "всичко полезно", сътворил дърветата и житните растения, установявайки разцвет на земята.

ЕРЕШКИГАЛ(КАЛИ ,ДУРГА) - шумерска богиня на мрака и смъртта, повелителка на подземния свят. Сестра на Инанна. Следи мъртъвите да не избягат на свобода и да се върнат на земята.
КАЛИ в индуистката митология е богиня на смъртта и разрушението, съпруга на бог Шива. Името Кали означава "сила на Кала или времето", която прави всичко преходно. Въпреки нейните негативни краски, тя не е точно богиня на смъртта, а по-скоро на Времето и Промяната. Наричана е "Черната" или "Тъмната" богиня. Тя приема жертвите си по време на специален ритуал наречен Дурга-пуджа, като понякога ѝ пренасят в жертва дори хора. Изобразяват я танцуваща върху мъртвото тяло на своя съпруг Шива, като в едната ръка държи главата му, а в другата върти меч. Като богиня на смъртта Кали унищожава всичко, включително и божествения си съпруг, тъй като нищо видимо на този свят не е вечно. Небесния бог Dyaus (известен още като Брахма) и богинята на земята Притхви също са разпознаваеми. Заедно с тях в Индия дойде и богинята на словото и мъдрост Вачх (Вач) – Богинята Логос, богинята – Слово, -Nisaba. По-късно след Брама дойде там и Еней с богинята на мъдростта, знанието и изцелението Сарасвати(ГАЯТАРИ).
ИНАНА(Адити) - шумерска богиня на плодородието, любовта и войната.ИНАННА - шумерска богиня на плодородието, любовта и войната. Аналога й в акадската митология е Ищар - също богиня на плодородието и войната. Инанна е дъщеря на Ан, на Нанн (Нанна), а също и на бога на мъдростта Енки. Съпруга на Думузи. Веднаж решила да се спусне в преизподнята, за да подчини подземния свят, в който властвала сестра й Ерешкигал. За да се застрахова, заповядала на свой довереник да се обърне за помощ към висшите богове, ако не се върне след три дни. Инанна - съпругата на Думузи и сестра на Ерешкигал Преминавайки през седем врати, водещи към подземното царство, сваляла част от дрехите си или някое украшение. Когато застанала пред Ерешкигал и съдниците на преизподнята, била съвсем гола. Всички я гледали със смъртоносен поглед, докато накрая тялото й станало бездиханно. След изтичане на трите дни, довереникът й разказал на бога Енки за нещастието. Тогава той изпратил в преизподнята свой пратеник, който възвърнал живота на Инанна с помощта на жива вода. Но за да се върне на земата, богинята трябвало да остави в подземния свят някой, вместо себе си. Изборът паднал на съпруга й Думузи. Така, всяка година той трябвало да прекарва половината от дните си в преизподнята. Затова се казва, че той е умиращ и възраждащ се бог.



Ищар - акадска богиня на любовта и войната,
съответстваща на шумерската Инанна също Богиня на любовта и войната. Предлага любовта и покровителството си на знаменития герой Гилгамеш, но той отказал, знаейки злощастната участ на предишните й възлюбени. Тогава Ищар, за да отмъсти на героя, изпратила страшния Небесен Бик. Но Гилгамеш, заедно с Енкиду го убили. Ищар, също като Инанна слязла в преизподнята за своя любим Таммуз, заплашвайки богинята на подземния свят Ерешкигал, да пусне на земята всички умрели. Но Ерешкигал я убила и едва след молбите на съветниците си, я съживила с жива вода. След това Ищар се завърнала на земята, заедно с любимия си Таммуз.

КИ - шумеро-акадска богиня на земята. От нея и Ан се родил бог Енлил.

НАММУ(ДЕВАМАТРИ) - шумерска богиня-прародителка, "майка", създала небето и земята, "майка", дала живот на всички богове. Олицетворява световните подземни води. Майка на бог Енки.
Devamatri, майката на всички богове. От нейната космическа утроба са се появили всички небесни обекти. Тя е Небесната Дева, майка на всчико съществуащо. 


НАНН (НАННА, СИН)(Луния-бог Sin беше Soma (Soma-късно става известен като свещено питие). - шумеро-акадски бог на лунната светлина, бог на луната. Син на Енлил и Нинлил. Покровител на град Ур. Изобразява се като бик със сияещи рога, пасящ на небето или плуващ по него в небесна лодка.

Шива е асоцииран с 3 звука + букви:

1. М - за самият него, като символ на "Смъртта"(Санскр. "Мритю"), прибиране на духът в непроявено състояние в "Утробата на Вишну" ( "U-Terra" ) марта = смертный, март, марс, мар = умирать, мритам = мертвый, мрита (мри) = мертвый, умирать,мритасья = мертвого, мрит = умирать, мритью, марана = смерть,мритьюх = смерть,мрич = мрачнеть, мрияте = умирает, муч = мочить=мъча, Мара(Будистка) =Кали(Санскр.);Майа=Мария, mare(Lat.)=море, Ману(човек), Mann, Мъж.
2.С(Ш) - S,σ,ς звукове на змията Васуки, "Ш"- знак на тризъбецът "три-сула";
3.Т - Земните локали, особено- подземните, както и Трансовитесъстояния на меди-тация в "сома-тхи"- посредничество с Тамас гуна(незъзнаваното) (Виж. Сричката "Ом" )
"СМТ" - СМЪРТ ! "Sin"(Eng. "грях") на Иврит е "ЗЪБ", значение на буквата שׁ.
                

Син/Шин (Акадски: Су'ен, Син) или Нанна (Шумерски: DŠEŠ.KI, DNANNA) е бог на Луната в Месопотамската митология. Той е лунният бог и син на божествата Енлил и Нинлил. Неговият свещен град е Ур. Името Нанна е с шумерски произход и означава „осветителят.“
Планината 
"Син-ай", от където Мойсе взема 10-те "божи заповеди" е именована на Син, богът на Луната.
               

Sin/Син,Шин, Акадийският Върховен бог, прото-тип на дух Йах и Аллах, наречен още Ел(Бел) Шадай("Господарят на Планината"). Планината Син-ай. Терминът може да означава "Бог на планините", отнасящи се до Месопотамска божествена планина.

Терминът "ш(c)у-мерски" е общото наименование на древните жители наЮжна Месопотамия от техните наследници, на семитски Аккадийци. Шумеритенаричат земята си ki'engir но по себе си като ùĝ saĝ gíg-ga, фонетично-uŋ saŋ giga, Черноглавите "Речните хора". В Акадският език думата "Шумер" е диалект на географско наименование. Сумеру е етимологично свързано съсСин-ар(Шин-ар)Shinar, Египетското Sngr(Снгр-"Сри нагар") и Хетейското С(ш)анХар(а) Šanhar(а), всичко до едно СВЪРЗАНО със ШИВА ХАР(А)!

"Шу(су)- Меру", букв. "хубавата Меру"- планината на Господ Шива "Кайлаш", "Кала"-"Време", "Кайла"-"кристал"
Библейското "Шинар". "Син" и "Шин" са две съседни букви от Ивритската азбука. И двете означават "зъб", а самият знак е взаимстван от тризъбецът("трисула") на Шива(Сива).
Знакът на "Аллах" е взаимстван от Арабската съответка за Ивритската буква "Шин/Син". ش‍,ش
В Гръцката и Латинската са адаптирани версии на Финикийският знак "W", съответно - "Doppel V"(Двойно V)/"Double U"(двойно Ю), оттук в Латинският V=U, знаците на Вишну и ваишнавите, а "ДВОЙНО U/V" означаваШива(прераждание/реинкарнация). В Гръцкият е ω - "O-Mega"("Голямо О"), което е пак- обърнато число за без-край-ност "8" или "безкрайни прераждания на душата о в матрицата". *виж публикацията "Сричката ОМ".
Доказано е, че при съствяне на Славянската писменост от Римо-Византийската конспирация за владеене на Славяни и Българи от "триезичната догма"("йудеи-римляни и гърци") на базата на Латинска и Гръцка азбуки, българската буква "Ш" е взаимствана от Ивритската שׁ -"Шин" , Китайска съответка на Шива + "Ин"(материята).

Шин са народ в пред-ислямският период в Хинду-куш, земите на древните българи-Бактрия, дошли като извънкласови от Средна Азия.

Думата "Китай" ("Кина", "Чина", "Шина", "Сина") идва от древната династия "Чин"/"Шин"/"Цин" идеща от Санскритската дума चीन cin(чин, шин, син), извънкласови племена, споменати в Махабхарата, а Гръко-Римляните са ги нарича Сина(Sina), Синае(Sinae), а оттам будистките монаси са наричали планината с полумесецът Сион, Зион, Цион, от където трябвало да дойде Новият Майятрея", а Средно-Азиатските Шамани идва от "Ш-ману"(букв. "хора на Зъбът", "диваци").
Шаманизмът е наследник на Лунният култ по-древен от Лемурия потънал континент в Пасификът наречен "Му". Той е свързан също с Шива, а територията на която се среща е от Северна Скандинавия-Финландия, през Средна Азия и Сибир("Сива ир"/Шива-ир, "земята на Шива") до Американските континенти и Океания(в Тихият Океан). Наследник на химните на САМА-ВЕДА("сама"- Eng.-"same", Бълг.-"същ", "сам") , но изопачени от небрахмани, а от рудрически духове, практикуващи кървави жертвопринушения, взмащи интоксиканти.

                 

Пуйката - Engl. "turkey" е ориенталската птица за Европа.
Кръстена е на турките, които идат от Азия, чиято култура
се свързва с Индия. Затова в доста Индо-Европейски езици
се нарича "индийка". Докато пуйката е символ на Лунният
култ, то паунът е свързан със Слънчевият култ към Вишну.


Турките(Тураните), предшественици на култът към зъбът, луната, вълкът, още преди ислямът.Турците саномадски племена, част от Туранските племена от Средна Азия ("Турс") и "Т-аuru- S" - култ към"Лунната/ Вътрешната/Долната" Земя. (виж Ведическа Космогония)
Прото-тюрките("Гьок Турките", букв. "небесните турки") играятопределена роля за турскиятнационализъм и "пан-тюркизма" и претендиращ за неолитна директна връзка с Шумерите.
От Туркската езикова група (Turkish Azerbaijani Turkmen Tatar Kazakh Kyrgyz Uzbek Uyghur Sakha/Yakut Chuvash)научаваме за думата "бог" е свързана с "Τ-au" "Тау"("Долната Земя" АгАРТа") - "Т" - Tengri Tanrı Tanrı Taňry Täñre Täñiri Teñir Tangri Tengri Tanara Tură, Toră



НИНХУРСАГ (НИНТУ, НИНМАХ)(Притхви) - шумеро-акадска богиня-прародителка, майка на всичко живо. Съпруга на бог Енки. От тях се родила богинята на растенията Нинсар. От съюза на Енки с внучката му Утта възникнали осем растения, но Нинхурсаг не успяла да им даде имена, защото Енки ги изял. Разгневената богиня проклела Енки и той бил поразен от осем недъга. Тогава боговете я уговорили да излекува съпруга си. За да направи това, Нинхурсаг създала осем божества - по едно за всяка поразена част от тялото на Енки и с тяхна помщ го излекувала. Често я отъждествяват с Ки. МАРДУК - унищожителят на чудовищния змей Тиамат.МАРДУК - вавилонски върховен бог, господар на боговете, бог на мъдростта, на световния порядък, бог на слънцето и светлината. По молба на боговете се съгласил да унищожи Тиамат - въплъщението на хаоса. За да извърши това, пожелал от боговете цялата власт и превръщайки се в огън, създал седем бушуващи урагана. Хванал Тиамат в мрежата си и я сразил със стрела право в сърцето. След това разсекъл тялото й на две, създавайки от едната част небето, а от другата - земята. Мардук устрол Вселената, установявайки порядък при смяна на месеците, определил пътя на небесните светила и създал човека. Мардук убива дракона ТиаматТИАМАТ - акадска драконоподобна богиня, олицетворяваща първичната стихия и хаосът. Счита се за съпруга на Абзу (Апсу). От техния съюз се родили другите богове, които започнали нестихваща битка с Тиамат. В крайна сметка, Мардук - главният от младите богове, я убил и от двете части на тялото й направил небето и земята.

УТТА - шумерска богиня на растенията. Дъщеря на Нинсар и внучка на Нинхурсаг и Енки.

УТУ - шумеро-акадски бог на слънцето. Син на Нанн (Нанна) и брат на Инанна. Всевиждащ бог на справедливостта и истината. Смятало се, че през деня Уту пресичал небесния свод от изток на запад, а през нощта - подземния свят от запад на изток, давайки светлина на мъртвите. Негов потомък е Гилгамеш. Всички богове водят своя произход от драконска,
(змейска, или змийска) фамилия. Изследователите
считат, че змията се появява като символ и образ на
реката Нил, тъй като от птичи поглед тя наподобява
змия или змей. Тази област е принадлежала на Енки,
поради което те свързват произхода на това фамилно
име с него. Но такъв подход не обяснява защо неговият
баща АН, неговият брат ЕНЛИЛ и сестрите му
ДАМКИНА, НИНЛИЛ и НИНМАХ са от същата фамилия.





Един от празниците, които българите посвещават
на бога на небето АН е Андрей. АН-ДРЕЙ е
равнозначно на НЕБЕ-ДРАКОН. Тук драконът, или
неговите синоними змей, змия, хала, кала, дилом, сил,
силан и т.н. се явяват равнозначни на небе
(пространство). Следователно АНДРЕЙ=АН-
ДРЕЙ=НЕБЕ-ДРАКОН=НЕБЕ-НЕБЕ. Това обяснение
се подкрепя от факта, че змията е символ на
пространството. Например при маите КХАН означава
змия, вода, числото 4, но и кан (хан, цар), както при
българите. В българския календар водата е символ на
пространството. А числото 4 изброява четирите
измерения на пространството – дължина, ширина,
височина и време. Но кхан и кан също са директно
свързани с небето, защото съдържат неговото
наименование АН. Така кръгът се затваря и остава
единственото обяснение, че змейската фамилия на
„боговете” наричани анунаки отговаря на факта, че те са дошли от небето. Не е случайност, че символът на
планетата Сатурн е змия. Със своите пръстени Сатурн
силно наподобява нашата Галактика и в този смисъл
планетата е символ на пространството. Този факт е
отбелязан чрез змията.
(Не трябва да игнорираме и една друга хипотеза.
Възможно е анунаките да са гущероподобни разумни
същества.)
Както при другите богове, така и при Енки се наблюдава наличие на много имена. Това разнообразие е плод на неговата многообразна дейност сред хората.
В зависимост от конкретния случай или дейност хората
го наричат с различни имена. Ще си позволим да
посочим само някои от тях:



Енки в Тората се нарича Nahash, което в превод означава този, който знае тайната, секрета или още змей, змия. В индианските епоси също има такъв бог - Кетцалкоатъл - върховният бог на ацтеките, чието име в превод значи Пернатия Змей. А емблемата на култа към Енки били две преплетени змии и този символ, всъщност, представлява точен модел на структурата на ДНК, който Енки постигнал в резултатите си при своите генетични експерименти.




Кадуцеят на Хермес, българската сурвакница и онова, което държи в дясната си ръка Архангел Гавраил е същото:


 

 1. ЕНКИ – това е първично шумерски име, означаващо „Бог на водата и земята”.
ЕН означава един, единствен, или бог. В молебените за дъжд бабите нареждат „Умрела суша за киша”. Тази молитва е отправена към
змейския бог ДУМУЗИ – Герман, който е син на Енки.
2. ЕА – „Този чийто дом е вода”. Това име на Енки е пряко свързано с обстоятелството, че той е бог на водата. Тук акцентът е върху водата.
3. ОАНЕС – „Човекът риба”. Това име отново
показва връзка с водата, но тук има акцент за човек.
Шумерите са считали боговете за небесни хора, които
се живеели на земята. Оанес е един от тях. Той е
общувал с хората и на него те дължат голямата част от
знанията си.
4. БУРУ – „Бог на дълбоките мини”
Освен всичко друго, ЕНКИ е бил покровител на
рудодобива и металургията. Историческите извори сочат, че Озирис е богът, който научил траките да правят вино. Но връзката Озирис → Енки не подлежи на съмнение. В
българския език тази божествена течност има две
имена българското буран и славянското вино. От
буран произлиза името на съда, в който се съхранява
виното – буре. Отново е налице връзката с другото име
на Енки – Буру
5. НАРАЯНА – „Онзи, който се грижи за хората”;
„Онзи, чийто дом е вода”. В непалската митология.
6. ВИШНУ=НАРАЯНА – „Онзи, който се грижи
за хората”; „Онзи, чийто дом е вода”. В индийската
митология.
7. ПАНДУ – в индийската митология.
8. ПТАХ – „Пернатият бог-птица” в египетската
митология. „Развиващият се” 
9. НУДИМУД, “създател на изкуствени неща”. В
българския език глаголът НОДАМ означава правя,
създавам
10. ИЦАМНА – „Пернатият змей” при маите.
11. КЕТЦАЛКОАТЪЛ – „Пернатият змей”
при ацтеките.
12. Български имена на ЕНКИ:
А. ЯНКУЛ – в народните песни. Планетата
Юпитер.
Б. НИКОЛА – св. Никола в православието.
В. СТАРИ ЯНО – в народните песни.
Г. ЕНЬО – Еньовден в народните празници.
Д. ЕНИ – нулевият ден в българския календар.
Е. КАРАМАН – в народните песни.
Ж.ЧОРБАДЖИЯ – в народните песни.
З. БОЯН – при волжките българи.
И. ИМЕН – при волжките българи.

Древната еврейска Тора - основа на Стария завет, се ражда от руините на Шумер и това, което се разказва в Битие е нищо друго, освен сътворението на човека именно от такива генетични манипулации. Елохимите са в множествено число и обозначават не един, а много пришълци, наречени богове. Управителят на Нибиру Ану и главният учен на нефилимите Енки решават да направят човека с определена цел - помагач в обработката на Земята и в търсенето на така ценното за Нибиру злато по нея. Името Адам произхожда от
Adamah - Земя и означава землянин. Съвременните генетици са потресени, когато са разшифровани хрониките от глинените шумерски таблички, запечатали целия процес на генетичните експерименти и сътворението на човека. За създаването на човешката раса Енки използвал ДНК на нефилими и ДНК-материал от примат. Дарвин е бил прав, но само донякъде, понеже казва половината истина. В шумерските хроники се описва как е взета яйцеклетка на маймуна и там се вгражда този ДНК материал, а самата яйцеклетка е нидирана в една красива богиня на име Нинти, която нефилимите са наричали още Мами - праобраз на всички известни думи за майка. Името Нинти в превод означава госпожа, даваща живот - асоциация с еврейското Ева. Нинти е имала дълга бременност, а раждането е било чрез цезарово сечение. Така на този свят се появил първият Адам. Във финските легенди има един главен персонаж - Богинята-Майка с името Илматар, за която също се разказва, че е имала дълга и мъчителна бременност. Алма на испански е Душа. Суфиксът -тар обозначава женски дух. Тя е наречена в епоса още богинята-творец Каве - дъщеря на вятъра и създателката на водите, алюзия на гностическата София.




Сред известните богове освен водните нефилими, към които принадлежат Tiamat, Апсу, King, Дагон, деца Ana и Tiamat: Енки и неговата сестра близначка, Ерешкигал Ningikugoy и други земноводни оцелял след Потопа имаме и земни нефилими: Ан, Нинхарсаг деца Ана и Нинхарсаг: Енлил, Ishara, Nisaba, Bau, и син на Енки и Ninhursag - Мардук и дъщеря Nisaba Nanayya Енки и по-късно става съпруга на Marduk.





От Дионис (Нимрод) Ариадна е родила четири сина. Това са същите синове, родени Demonica (Nanaya) от Ares (Нимрод). 


image

Няма коментари:

Публикуване на коментар