понеделник, 27 ноември 2017 г.

Из Многолог за "Ти си това 2 - Разбирането"


Девизът на Теософското общество е “Няма религия по-горе от истината!”..
От една страна обръщат внимание на Духовните йерархии-наричани Великите Йерархии и след много обяснение за еволюцията /кръговете/ и човешките монади, достигат до Великите коренни раси и физическото родословие на човека. Много от възгледите им са взаимствани от Ведите, Упанишадите и т.н. както и отчасти терминологията която използват.
Обясненията и класификациите са много сложни, но от това което разбирам за тях най-важно е:
1.Има два вида еволюция-единия е на духовен план, другия е на физически.
2.Има два вида Праотци-на физическата еволюция и на духовната.

Ето какво се казва за въпросните Велики Йерархии:
/от книгата "Родословието на човека" на Ани Безант, която обобщава вижданията на Блаватска и другите теософи относно произхода на човека, както и "Тайната доктрина" на Блаватска/

"Около тази мощна Тримутри, в нейната светлина, плуват плодовете от изминали Вселени - онези същества, които са заслужили да обитават чудните духовни висини. Формите, които ние само смътно можем да различим в блясъка, са формите на тези, които наричаме Седемте. Различните религии дават различни наименования на тези седем тайнствени същества. Индусът говори за седемте синове на Адити, от които осмият е Мартанда - Слънцето, и всеки син, всеки Адитя има свой собствен “дом”. Те са наричани и седем Духове на Слънцето; в Египет това са седемте богове на мистериите. Зороастър ги нарича седем Амшаспенди, евреите - седем Сефироти, християните и мюсюлманите - седем Архангели.
...В теософията ние ги наричаме Планетни Логоси, защото тия слънчеви Духове винаги са били отъждествявани със седемте свещени планети, които са и техни физически тела...
..Около седемте, в един още по-широк кръг, се редят 12-те творчески йерархии на Универсума. На чело на тях стоят 12 велики богове, споменавани от древните историци и изглеждащи за нас, хората, като гигантски и величествени фигури в безкрайната далечина, която те обитават. Добре известните знаци на Зодиака са техни символи, защото Зодиакът не е модерно изобретение, а е бил даден на Третата раса от великите Учители. В старите индийски писания може дори да се видят имената на някои от тези Учители, един от които е Асурамая, познат като първи астроном - той именно е дал Зодиака на Египет и Индия.
Тези астрономически знаци са символи, схема на Слънчевата система...
... В средата стои Троицата, около нея са 7-те Духове, които са Вицекралете на нейната Вселена, а още по-нататък се намират 12-те творчески йерархии, работещи върху създаването на тази Вселена."

Цитат:
"В тази точка на еволюцията, която сме достигнали сега, за пет от 12-те творчески йерархии не знаят нищо даже и най-напредналите от нашите Учители. Четири от тях са достигнали освобождение и петата е на път също да го достигне. Така че остава да се занимаем само със 7 йерархии. Всички те засягат нашето откъсване от Божеството, откъсването от Ишвара-Дживатмата, живото същество, което, както ще видим по-нататък, също е една от тези йерархии, но в своята висша духовна природа. "

Казват че ние принадлежим на Четвъртата йерархия. От друга страна сме четвъртата планета от четвъртата верига/има 7 планети и 7 вериги/:
"Нека се опитаме сега да си дадем сметка къде се намираме ние в нашето собствено поле на еволюция. Нашият Планетен Логос, наричан Брахма, що се отнася до неговите функции като Създател, е довел вече своето царство до четвъртия етап, следователно ние се намираме в момента в Четвъртата планетна верига, т.е. в четвъртата манвантара. "
и:
"Четвъртата йерархия - тази на човешките монади, чието предназначение е да станат хора в Земната верига. А тази верига е четвъртата, веригата на борбата, на равновесието, където Духът и материята трябва да се съединят по такъв начин, че най-възвишеното и най-ниското, двата полюса на природата, да се срещнат и да създадат сложното същество човек - изходната точка на висшата еволюция. Освен това монадите сега се намират на четвъртата планета, нашата Земя, планетата на борбата и равновесието, която за останалите планети от Земната верига е същото, което е и цялата Земна верига за другите планети. Така че монадите сега се намират в самия център на борбата, в точката, където борбата е най-ожесточена, сред най-големите трудности на същинското планетно Курукшетра. Значи тук, на четвъртата планета от Четвъртата верига, става голямата борба между Духа и материята, която трябва да завърши с възтържествуването на Духа."

И така стигаме до човека и Коренните раси в този четвърти етап/"четвърта планета"-Земя/. Всеки етап развива отделна еволюция: елементална, минерална, растителна, животинска и човешка. Както казахме според теософите имаме Праотци, които отговарят за тази еволюция, както на физическо така и на по-фино и на духовно ниво. Едните са "рупа", другите "арупа"-без форма.
Според Блаватска, Безант и т.н. тези Праотци, които отговарят за физическия възход на човека, идват от Луната и ги наричат Бархишад-праотци или Лунни праотци. Те са 4 класа.

"Праотците на физическия възход на човека, които са наистина прадеди на нашето тяло, са групирани в останалите четири класа, носещи в окултизма общото име Бархишад. Това име обаче понякога се дава само на един от тези класове, което обърква малко въпроса. Общото име е Бархишад-праотци, т.е. тези, които имат творческия огън. Макар че това име се дава специално на синовете на един от “Синовете, родени от ума на Брахма”, не по-малко вярно е, че същото име служи за означаване на цялата група от четирите класа рупа-Питри, които стоят начело на физическата еволюция. Така че когато говоря за Бархишад-праотците без други обяснения, аз ще визирам тези четири класа от рупа-Праотци."

В този 4-ти кръг Праотците започват със сътворението на Първата раса и така до 7-мата.
Ето какво се пише за Първата раса:

"Четири класа лунни монади са готови за въплъщаване в човешки форми и Бархишад-праотците слизат върху нашата планета на Свещената вечна земя, отделят от своите етерни тела една сянка, един зародиш на живот, който има силата да се развие в човешка форма. Това е голяма влакнеста форма без пол - едно празно същество, плуващо в гъстата атмосфера и димящите морета. Те се носят свободн като неопределени, променливи, смътни форми от етерна материя, криещи в себе си зародишите на всички форми, които са събирали праотците през миналите еволюции; имат цвета на ясната Луна, жълтеникаво-бял с променливи оттенъци. "

"Тези същества се размножават чрез деление или пъпкуване, които са единствените възможни за тях начини за размножаване, както днес са протистите , които имат най-голямо сходство с тях. Те растат, делят се първоначално на две равни половини, а в последствие на две различни части. По този начин те създават своите потомци, които на свой ред израстват и се размножават по същия начин. За да получим представа за този процес трябва да проследим съвременното размножаване на амебите."

Всяка раса има 7 подраси.
Въпросните Лемурийци принадлежат на 3-та коренна раса /към 2-рата коренна раса принадлежат "Хиперборейците"/. Като континента Лемурия изчезва преди повече от 50 милиона години, считано от сега. Можем да си представим за какви периоди става въпрос преди и след тях.

"Именно в Третата Раса е станало разделението на половете. Човечеството от безполово станало хермафродитно или двуполово; и накрая човешкото Яйце започнало да ражда, постепенно и почти
незабележимо в еволюционното си развитие, отначало същества, в които единият пол преобладавал над другия, и най-после определени мъже и жени."
"...разделянето на половете става в средата на Третата раса преди около 6 и половина милиона години."

Атлантите са от 4-та коренна раса.
Ето и връзката според тях:
"Трябва да се каже, че онази част на континента Лемурия, която се разполагала на мястото на Атлантическия океан и която впоследствие станала нов континент – Атлантида, била издигната от дъното на океана много по-късно от основната част на континента.
Лемуро-атлантите, които населявали тази част на Лемурия, впоследствие станали новата Четвърта Коренна Раса."
"Австралия е най-голямата останала част от континента Лемурия. На този континент са станали най-малко изменения, отколкото на всеки друг континент. Това се отнася за флората и фауната."

"Атлантите „се раждали с ясновидски способности, обхващащи всички скрити неща“, „зрението им било неограничено и те прониквалш в нещата мигновено“."
"На ръст атлантите значително надвишавали днешното човечество. В преданията на много народи са се запазили разказите за великани."

Колкото до времето, когато изчезват:

"Настъпило времето, „краищата на Земята се разтворили“ и Атлантида потънала във водата много бързо. Това станало между 850 000 и 700 000 години преди днешното време."
"Последният остатък от Атлантида - островът, наречен от Платон Посейдон - потъва преди около 11 хиляди години, в 9564 г. пр. Хр."-Блаватска, "Тайната доктрина".

„Болшинството от Човечеството принадлежи към седмата под-раса на Четвъртата Коренна раса - споменатите по-горе китайци и техните потомци и разклонения (малайци, монголци, тибетци, унгарци, фини и даже ескимоси – всички те са остатъци от това последно разклонение)."

В "Тайната доктрина" на Блаватска пише и за пирамидите в Египет.
"Първите пирамиди на Египет били построени от атлантите много преди идването на племената на египтяните от изток („преди 78 000 години“ може да се разглежда като ориентировъчно време на строителството на пирамидите). Египтяните и арийските индийци представляват родствени народности на Петата коренна Раса."

И така стигаме до 5-тата коренна раса.
Както при всички предходни в 4-тата раса се ражда 5-тата.
"Това станало примерно 200 хиляди години преди потъването на основния континент на Атлантида или примерно преди 1 милион години."
"Драконите на мъдростта изпращат един от тях, Вайвасвата, да избере измежду свадливата пета подраса/на 4-та раса/, Семитската, семето за Петата коренна раса и да го отведе в Неизчезващата земя - люлката, както вече се спомена, на всички предходни коренни раси. Избраната раса на няколко последователни групи е отведена в далечния край, за да бъде опазена от приближаващите се бури, далеч от арените на борбата. В тази засмяна под лъчите на слънцето земя виждаме Вайвасвата, заобиколен от своите ученици, да бди над своята раса в детска, не - в зародишна възраст. Там са бъдещият Зороастър, бъдещият Орфей, бъдещият Хермес, бъдещият Гаутама, бъдещият Майтрея и много други, бдящи над кълнящото семе. "

Тази Пета раса/наричат я още Арийска/ също има 7 подраси. Всяка подраса има 7 родствени раси.
"Сега във въплъщение се намира петата под-раса на Петата Коренна Раса и започва да се въплъщава шестата под-раса."

"..че всяка от четирите предшестващи под-раси е живяла приблизително 210 000 години; по такъв начин всяка родствена раса има средно съществуване около 30 000 години.." -из "Тайната доктрина".

подраси:
1-ва: "установява се в северна Индия, наричана тогава Арияварта. Начело на това преселение стоят Седемте риши: Мариши, Атри, Пуластия, Пулаха (Кави), Анджирас, Крату (Кардама) и Дакша (имената са различни според писанията), които дълго време ръководят нейната еволюция."
2. "ариосемитска, емигрира на запад от централна Азия и колонизира Афганистан; слиза по течението на р. Оксус и като минава на другия бряг на р. Ефрат, се установява в Арабия и Сирия."
3. "иранската, водена от Зороастър, се отправя по следите на 2-та, но спира главно в Афганистан и Персия, които великият пророк избира за седалището си. Някои племена отиват чак до Арабия и оттам - в Египет, където се смесват с атлантските египтяни."
4. "Четвъртата подраса, келтската, водена от Орфей, се отправя на запад, по-далеч от своите предшественици, колонизира Елада с по-късните гърци и оттам минава в Италия, Галия и още по на север в Ирландия и Шотландия, а също и в новата земя Англия. Интересно е да се отбележи как у тези роднински народи драконът е общ символ на Великите посветени. Йерофантите на Вавилон и Египет, на друидите и финикийците - всички са синове на Дракона, всички са “змии”. Символът е дошъл от Атлантида, даже от Лемурия, и е запазен дори в Петата раса. Той се среща в Мексико и почти навсякъде из Америка, като един от мировите символи, давани на Учителите на човечеството."
5. "Петата подраса, тевтонската, също емигрира на запад, заема централна Европа и сега се е разпространила по целия свят."
6. ?
7. ?
Тук припомням казаното:"Сега във въплъщение се намира петата под-раса на Петата Коренна Раса и започва да се въплъщава шестата под-раса."
Тези времена, погледнато от днешно време, ама изобщо не съвпадат с тези 210 000 г., които дава Блаватска на всяка подраса. Или с две думи нещата са съвсем омотани. Другия вариант е да съществуват едновременно или "преплитайки" се във времето.

По-нататък дават и пророчествата за Шестата и Седмата велики раси, на което мисля да не се спирам. Като извод мога да кажа, че познанието което дават теософите е силно повлияно от престоя на повечето от водачите им в Индия и получените знания от там. Отнесено към "Ти си това-2" за мен това е познанието на вайги-те и дро-идите за Атман /високите хора, за които толкова много се говори/ дадено по тези земи. Ключовото в тази еволюция /на двете нива/, за която толкова много говорят е достигането на така нареченото Христово съзнание, за което вече писах в друг мой пост. Отново говорим за Съзнание и Атман, но не и отвъд тях. Дори в някои от книгите на Блаватска и Безант се споменава за второто идване на "Мировия Учител". Те самите казват, че е дошъл, приемайки въплъщението му в Джиду Кришнамурти, но този "проект" по-късно търпи провал. А като цяло периодите на "сътворение" напомнят пластовете на съзнанието, познато от "Ти си това" като Брахман.

В теорията си, теософите достигат до Брахман и трите негови Логоса. Има само леко загатване за Атман, но не и лична опитност, което е причината за "кашата в главите им".

Та значи, според Блаватска и другите теософи телата на човек са физическо, грубо, ефирен двойник, астрално, умствено, причинно/много прилича по описание на причинното тяло описано в "Ти си това"/ и още едно, за което ще дам цитат. Този цитат мисля доказва това, което установихме вече, а именно че теософското учение отвежда еволюта на човека до съзнанието като Брахман.
Ето текста: /касае тялото след причинното/

"Ако се поизкачим едно стъпало по-високо, ще влезем в една област, тъй възвишена, че почти надхвърля нашите възможности, даже на въображението ни. Самото причинно тяло не е най-висшето; "Духовният Аз" не е Умът, но Умът - съединен с и погълнат в Интуицията (Будхи).Това е най-висшата точка на човешката еволюция, краят на въртенето на колелото на ражданията и умиранията. Над света, за който говорихме, стои друг още по-възвишен, понякога наричан свeта на Турия, на Будхи (Интуицията).7
Тук носителят на съзнанието е духовното тяло, Анандамайакоша или тялото на блаженството. В него йогите минават, в него те изпитват вечното блаженство на онзи славен свят и чрез собственото си съзнание схващат единството, което лежи под множеството. Тогава за тях това единство става емпиричен факт, а не е само интелектуално убеждение.
Може да прочетем някъде да се пише, че в живота на човека идва време, когато той израства в любов, мъдрост и сила и минава през една велика порта, което е важен момент в неговата еволюция. Това е портата на Посвещението. Воден от своя Учител, през нея човек възлиза за първи път в-духовното тяло и изпитва в него единството, което лежи под цялото разнообразие на физическия свят и под всички негови отделности, което лежи под всички разделности на астралния свят и даже под тези на умствения. Когато човек надмине тези два света и, облечен в духовното тяло, влезе за първи път в интуитивния свят, той намира, че разделността принадлежи само към трите долни области; че той сам е едно с всички други същества, и че без да губи своето самосъзнание, неговото съзнание може да се разшири да обгърне съзнанията на другите, може да стане наистина и действително едно съзнание с тях. Това е то единството, към което човекът винаги се стреми, единството, което той е чувствал като истинско и което напразно се е мъчил да реализира на долните полета. Тук то е реализирано повече, отколкото той е можел да бълнува, и тук той установява, че цялото човечество е едно с неговото най-вътрешно Аз." - Ани Безант, "Човекът и неговите тела".

С това може да обобщим:
1. Теорията на теософите за родословието и произхода на човека е взаимствана от индуизма и отвежда като разбиране до Брахман. Само споменават триединството в проявите на Атман, Непроявения, но липсва лична опитност.
2. Теорията им относно 7-те тела на човек отчасти е взаимствана от будизма, за който вече изяснихме в друга тема докъде води като виждане /дупката и нищото в пластовете на Брахман/, а отчасти е свързана и с учението за Брахман във Ведите, разглеждан като Вътрешен Аз.

Sum
Ето, че излезе нещо много важно ntsk. В текста, който представи се казва, че "Духовният Аз" не е Умът, но Умът - съединен с и погълнат в Интуицията (Будхи).
Излиза, че интуицията /будхи/ е извън ума… след това става ясно, че умът се съединява и поглъща в будхи. Това е огромна грешка! Вече знаеш, че будхи е само част от ума… Нека припомним какво е умът. В разговора ни за първата книга стана ясно кои са частите на ума. Частите на ума са мисъл /манас/, его /ахамкара/ и интелект /будхи/. Използвах аналогията със стола – както столът е изграден от крака, седалка и облегалка, така и умът е изграден от манас, ахамкара и будхи. За да твърдиш, че будхи е извън ума, това означава все едно да кажеш, че седалката на стола е извън стола. Глупаво е нали?... А още по-глупаво според мен е казаното в следващия текст:
„Това е най-висшата точка на човешката еволюция, краят на въртенето на колелото на ражданията и умиранията. Над света, за който говорихме, стои друг още по-възвишен, понякога наричан свята на Турия, на Будхи (Интуицията).”

Турия е едно от седемте състояния на нашето индивидуално съзнание. Ние живеем в свят от форми и когато сме будни, тогава възприемаме този триизмерен свят около нас. Това е първото ниво на съзнание. Когато изпаднем в състоянието сън със сънища, тогава се говори за второ ниво на съзнание. Третото ниво е това на сън без сънища – тогава човек нищо не осъзнава около себе си и е потопен в нищото. Турия е следващото ниво на съзнание и то се постига чрез практикуването на различни медитативни техники. След това състояние /турия/ идва т.нар. състояние на съзнанието – унмеса. В превод това означава „отварянето и затварянето очите на Брахман”. До тук нивата на съзнание станаха пет. В първата книга казвам, че освен тези пет има още две състояния, за които не съм чел в индийската литература. Шестото ниво на съзнание е свързано с бога на любовта Вишну, а седмото е свързано бога наречен Шива.
Всички тези седем нива на съзнание представляват естествения духовен напредък, изразени по този начин във всеки човек. За да се постигне Атман /чистото съзнание/, всеки трябва да премине през тях. За да се премине през тях, индивидуалното съзнание трябва да се разшири. Разширяването става, когато се отрече привързаността към този свят. След това отричане се събужда интелекта /будхи/. … защото, когато достигнеш Турия това не означава, че си се откопчил от карма и си прекъснал процеса на прераждане. Много път има още за извървяване…

Именно това преминаване през тези седем състояния разширява съзнанието, което ни отвежда до Атман/Чистото Съзнание/. Това става чрез състоянието на непривързаност. И какво следва след това разширяване... ами както казваш-събужда се интелекта /будхи/, а във втората книга споделяш нещо много важно - именно, че в него е Великия Свидетел...
А действителността на В.Свидетел е отвъд Съзнанието /разглеждано като Океан/...дали всички виждат разликата в мащабите на Познанието, което даваш...?
Колкото до расите на Блаватска... ами нека разгледаме нещата подред:

"Нека се опитаме сега да си дадем сметка къде се намираме ние в нашето собствено поле на еволюция. Нашият Планетен Логос, наричан Брахма, що се отнася до неговите функции като Създател, е довел вече своето царство до четвъртия етап, следователно ние се намираме в момента в Четвъртата планетна верига, т.е. в четвъртата манвантара. "

От този текст на теософите разбираме, че те обвързват човешката еволюция с цялостното Сътворяване такова, каквото е то, погледнато през действителността на Съзнанието проявено като Брахман.
Навсякъде в техните писания правят впечатление времевите периоди, които използват... но все пак има нещо много объркано и в тях...

Нека продължим със следващите два цитата.
И трите цитата се въртят около това в кой период от сътворяването се намираме сега.

"Четвъртата йерархия - тази на човешките монади, чието предназначение е да станат хора в Земната верига. А тази верига е четвъртата, веригата на борбата, на равновесието, където Духът и материята трябва да се съединят по такъв начин, че най-възвишеното и най-ниското, двата полюса на природата, да се срещнат и да създадат сложното същество човек - изходната точка на висшата еволюция. Освен това монадите сега се намират на четвъртата планета, нашата Земя, планетата на борбата и равновесието, която за останалите планети от Земната верига е същото, което е и цялата Земна верига за другите планети. Така че монадите сега се намират в самия център на борбата, в точката, където борбата е най-ожесточена, сред най-големите трудности на същинското планетно Курукшетра. Значи тук, на четвъртата планета от Четвъртата верига, става голямата борба между Духа и материята, която трябва да завърши с възтържествуването на Духа." ..................
"Праотците на физическия възход на човека, които са наистина прадеди на нашето тяло, са групирани в останалите четири класа, носещи в окултизма общото име Бархишад. Това име обаче понякога се дава само на един от тези класове, което обърква малко въпроса. Общото име е Бархишад-праотци, т.е. тези, които имат творческия огън. Макар че това име се дава специално на синовете на един от “Синовете, родени от ума на Брахма”, не по-малко вярно е, че същото име служи за означаване на цялата група от четирите класа рупа-Питри, които стоят начело на физическата еволюция. Така че когато говоря за Бархишад-праотците без други обяснения, аз ще визирам тези четири класа от рупа-Праотци."

Това, което се разбира от текста е, че ние сега се намираме в четвъртата матрьошка, погледнато през призмата на познанието за Брахман като проявено Съзнание. В "Ти си това" на стр.33 и стр.34, авторът Р.Чорбаджийски обяснява именно тази структура "спускайки се" от Парабрахман, минавайки през световете на Брахман, Вират/менталния бог/ и така до нашето Слънце и планетите, които обикалят около него.
Ето и цитат от "Ти си това":
"Описаната дотук структура, наподобява на “четири в едно” или като матрьошка в матрьошка. Материалното се съдържа в менталното и двете /материята и менталното/ са в психическия принцип. Той от своя страна е в тялото на духовното – което е вечно и не подлежи на промяна."
и:
"Слънцето е източника за нашите тела, по-същия начин втория център наречен Вират е източника на нашите мисловни структури. Третия център Брахман е това което представлява психиката в хората, а четвъртия център наречен Пара Брахман представлява нашата духовна нагласа която я има вътре в хорските сърца. Всичко това е в калъпа на времето, то е като колело – без начало и край."

Така че като извод може да се обобщи - описаната от теософите "еволюция" представлява сътворяването на нивото на Брахман. Вече знаем, че той/Създателя/ е една от трите прояви на Непроявения Бог /Атман/ и не е върха на сладоледа. Има още много път да се извърви до Истината... защото "..Всичко това е в калъпа на времето, то е като колело – без начало и край.." 


Нека погледнем думата „манвантара”, използвана в текста, Манвантара е дума, с която се представя времеви период, описан във Ведическата литература и още се нарича пралая. Времевият цикъл е 10 224 000 000 г. /в първата книга отвори на „Единици за време”/. По-точно, думата „манвантара”, е дадена за обозначение на този времеви цикъл от 10 224 000 000 г.
Хайде да погледнем пак текста на Блаватска:
"Нека се опитаме сега да си дадем сметка къде се намираме ние в нашето собствено поле на еволюция. Нашият Планетен Логос, наричан Брахма, що се отнася до неговите функции като Създател, е довел вече своето царство до четвъртия етап, следователно ние се намираме в момента в Четвъртата планетна верига, т.е. в четвъртата манвантара. "

От този текст разбирам, че Блаватска визира Брахман като Създател. До тук добре.
След това чета, че Създателят „е довел вече своето царство до четвъртия етап, следователно ние се намираме в момента в Четвъртата планетна верига, т.е. в четвъртата манвантара. "
Е…тук започва хаосът!..
В днешно време всеки любознателен човек знае, че нашата Вселена е на възраст малко повече от 10 млрд.г. Спрямо вселенските мащаби това е много малък период и затова учените казват, че нашата Вселена е „млада” по възраст.
Текстът на Блаватска може да означава това: че преди тази Вселена, е имало други три, които са се унищожили, затова сега е ред на четвъртата. Т.е. това е нашата Вселена, в която ние съществуваме.
Аз лично мога да възприема такова мислене, защото не е лишено от смисъл. Но не знам дали точно това е имала предвид Блаватска с този текст. От друга страна казаното от авторката за мен не е вярно, защото времевият цикъл на манвантара визира определени групи от галактики, но не важи за цялата Вселена.
Знаеш, че във втората книга казвам, че в нашата Вселена има около 960 млрд. галактики. Времевият цикъл /манвантара/ важи само за част от тези галактики, но не и за всичките 960 наведнъж.
Хайде да тръгнем по обратния ред, за да ти се изясни всичко.
Вселената е сбор от галактики. Досега учените все се питат има ли край или е безкрайна. Аз казвам, че Вселената е крайна и има форма. Тя подлежи на естествени процеси като свиване и разширяване… точно както е дишането при нас, хората. Затова в древните текстове се говори за „дихание”. Чрез тази дума древните са описали разширяването на Вселената и нейното неминуемо свиване. Но ако си обърнал внимание, в текстовете на Ведите се говори за няколко вида „дихания”. Едните са свързани с менталния бог Вират, други с Брахман, трети с ПараБрахман и т.н. Всичко това е дадено, за да се даде представа за времевите периоди, които текат както във Вселената, така и в пластовете на космическото съзнание. С две думи процесът е двустранен.
Ако тръгнеш от първоизточника - непроявения Бог, ще разбереш, че той обгръща всичките 960 млрд. галактики. Сиреч, това е цялата Вселена.
От втората книга знаем, че основните пластове на проявеното Съзнание са пет /Вират, Брахман, Вишну, Шакти и Шива/. Тези пластове не са отделени от материалната Вселена, а са вътрешноприсъщи в самата материя. Това означава, че тези Богове присъстват както в космическото пространство, така и в човек… и във всеки биологичен организъм тук на Земята.
Диханието на Шива е най-голямо като времеви период в структурите на непроявения Бог. Това дихание създава и обгръща целия океан на Съзнанието. От движението на това дихание, се създава сила, която е обожествена с името Шакти. Затова се казва, че божествената майка е сътворителка на всички светове във Вселената. Но тя не твори само материални светове… тя създава пространството за всички останали центрове на съзнания, които ще се родят по-късно познати с имената Вишну, след това Брахман, след това Вират… докато се стигне до точката на сингулярност, а оттам и до големия взрив – началото на нашата материална Вселена. След това идва обособяването на различни звездни системи и галактики, в които божествената майка с име Шакти започва да твори… но забележи, че информацията за всички видове биологични организми, които са съществували НЯКОГА в друга Вселена, се пази в някой център на съзнание! В случая това са центровете Вират, Брахман, Вишну и Шива. Така след като Шакти създаде условията за живот /без значение на коя материална планета/, едва тогава започват да се проявяват отделните съзнания от своите центрове. Първите съзнания, които продължават своята еволюция в материална форма ще дойдат от космическия ментален център Вират. Когато постигнат човешка форма /след тези 8 400 000 прераждания/, те могат да евоюлират до по-висшето ниво – това на Брахман. Ако през това време Вселената се унищожи, отделното съзнание /да го наречем Сричко/, ще съществува в световете на Брахман… докато не се роди нова материална Вселена и то получи отново шанс да продължи своята еволюция. След това Сричко пак трябва да претърпи живот в материална форма, за да продължи по своя собствен път нагоре в еволюцията. И така трансформациите на Сричко не спират, без значение дали е постигнал световете на Вират, Брахман, Вишну и Шива. Пълното освобождение е, когато Сричко пресътвори в себе си Атмана. Това е окончателното освобождение от всякакви форми, свързани със съответните космически светове, намиращи се във Вират, Брахман, Вишну, Шакти и Шива. Атманът е ЛИЧНОСТ и има свободата да бъде навсякъде в целия океан на Съзнанието /непроявеният Бог/!!!... Който иска може да го постигне… и аз съм дал практиката тук във форума как става това.

Да се върна на думата манвантара. Тя описва не само времевия период на групи галактики, които подлежат на унищожение в нашата Вселена, но и времевия период или по-точно диханието на менталния бог Вират. Съзнанията, които след физическата смърт тук на Земята постигнат въпросния бог, живеят и съществуват в това космическо пространство през тези 10 224 000 000 години. Така че Блаватска хубаво използва думата манвантара, но защо не е обяснила какво точно означава тя?.. Затова текстът и е объркан и не води до правилното му разбиране.

Някои разсъждения върху текстове на преведения от Юлиана „Коптски Апокалипсис на Петър”,

„Защото злото не дава добър плод, защото всеки източник произвежда себеподобни. Защото не всяка душа идва от истината и от безсмъртието”


Така е - съзнанието Брахман /като източник/ ражда себеподобни, съзнанието Вишну/като източник/ ражда себеподобни, съзнанието Шива/като източник/ ражда себеподобни. Но всички тези съзнания са в калъпа на времето в пластовете на своя Бог и времето властва над тях. Нали във Ведите е написано ,че Времето властва над Боговете.
Къде е истината и безсмъртието, ами би следвало да е извън океана на Времето и Непроявения Бог/Атмана/.
Ясно става, че има два вида души – едни които идват от истината и от безсмъртието и такива, които не идват от там.

"Че всяка душа от тези времена, смърт й е отредена, по наше виждане. Следователно винаги е роб. Сътворена е за нейните желания и тяхното вечно разрушение, за които те съществуват и в които те съществуват”

Щом едно съзнание е родено във времето, то търпи карма и прераждане. Когато едно Съзнание е роб на своите желания, на обектите на сетивата то продължава да съществува във калъпа на времето.

Цитат:
„Те (душите) обичат материалните създания, които дойдоха с тях. Но безсмъртните души не са такива, О Петре. Дори нещо повече, докато не настъпи часът, тя (безсмъртната душа), наистина ще прилича на смъртната. Но тя няма да разкрие същността си, въпреки, че самата тя е безсмъртна и мисли за безсмъртието. Тя има вяра и желае да се отрече от тези материални неща. Защото хората не събират смокини от тръни – или тръни от плодни дървета ако са мъдри, или грозде от къпинака”


Отново става ясно, че има два вида души, които си приличат. Външно хора и човеци си приличат /по форма/, но вътрешно не е така, в Човеците проблясва безсмъртната частица на Господ Бог-Душата, а не духът. Безсмъртната душа има вяра и желае да се отрече от обектите на сетивата и това тя постига чрез Ума.
Мъдрите имат различително познание и знаят, че когато си посял тръни, няма да береш смокини и когато си посял круши, няма да береш тръни , ами ще береш круши.
Всяка мисъл, дума и действие се трупат като на склад/трупа се карма/, така че каквото сме сложили в склада, това и ще намерим после там!
Каквото сме посели в градината на нашето индивидуално съзнание, това и ще берем.

Цитат:
„Защото от една страна едно определено нещо винаги остава в същото състояние, в което съществува. Ако съществува в недобро състояние, това състояние става негово разрушение и смърт. От друга страна безсмъртната душа изчаква търпеливо в Безсмъртния Единствен, в онзи на живота и безсмъртието, които са като него”

Един индийски философ казва :” Човешката душа е като парче кристал, възприема цвета на онова , до което се допре. До каквото и да се докосне … тя възприема неговия цвят. Тук е трудността. В това се състои ограничението”
Ограничение, защото сме зависими от обектите на сетивата, те определят съзнанието ни докато не постигнем отречение, безпристрастност, контрол над сетивата…контрол над Ума. А кой може да постигне контрол над Ума и да достигне до Разбирането…ами тези на които Душата им е дарена и са напълно свободни без никакъв управник над тях.


Цитат:
„И бях аз този, който го видя, когато този който прославя се разкри. И той ми каза: Бъди силен! Защото ти си този на когото тези тайни бяха дадени, да знаеш, чрез разкритието, че оня, когото те разпнаха е първороден и е домът на демони и е глинен съд, в който те обитават, принадлежащ към Елохим и принадлежащ към кръста, който е под закона.

http://forum.tisitova.com/

Няма коментари:

Публикуване на коментар