Ниво на планетарна секретност или "операция разкриване" - 5

Преустройство (за себе си)

Преди 19304г. интервенционистите започнаха и направиха следното:
всички планети са напълно поробени и целият живот е унищожен, а техните души (неинерционни енергийни същности) са заловени в плен;
края на поробването на звездната система на планетата Земя;
планетите на Земната система бяха заобиколени от спътници като "конвой";
започна движение към съзвездието Голяма Мечка.
От първата контактна агресивна инвазия в продължение на 1040 години всички планети бяха напълно завзети (завземането приключи през 17914 г. пр.н.е.). Самото завземане е условно, тъй като всички основни комплекси на планетите от Клъстерния междупланетарния комплекс на Земята са били изключени преди поробването, а без да познават структурите на тяхното изграждане и при условия на по-ниски нива на познание, атакуващите просто са свързвали всички планети с гравитационни тръби (по-нататък и с комуникационни тръби). Включили вменени базови генериращи честоти на радиационната защита на Слънцето, заобиколили планетите чрез "спътници" (като охранителен конвой) и се преместили към Голямата мечка, за да достигнат зоната на активния й обхват. Но по пътя на движението бе решено да не губят време и да извършват възможни процеси на промяна в своя полза ...
А. Хатибов убедително доказва, че светът около нас не е нещо отделно материално и отделно идеално - той е едно цяло. Просто този свят се изразява в различен набор от честоти. Само това е разликата. А чрез възприятието на човека създали (наложили) илюзията за материалността на света и отделили този свят от неговите мисловни и духовни дейности. По-рано, преди инвазията, такова възприемане на света (чрез двойствеността) отсъстваше в нашите предци. Ние не можем да наричаме нашите предци човешки същества или хора, защото съвременният човек в сравнение с Разумния Прародител е Маймуна в сравнение с Човек, колкото и парадоксално да звучи. И "снижаването" на нашия Разумен Предшественик до нивото на "съвременния" Човек беше извършено от външни сили. Това обяснява странното развитие на цялата земна история на човечеството с безбройните си войни и неизмеримо насилие, както и странното развитие на науката, която всъщност поробила човечеството напълно. Как и от кого всичко това е било проведено и извършено - сериозно ще разгледаме в тази книга.
Нека да го оставим малко "за по-късно". Междувременно, нека да разгледаме по-отблизо какво би могло да бъде Творението на Висшите сили на Разума от нашата вселена-венчелистче. Отново ще надникнем в наследството на нашите славянски предци - славяно-арийските Веди.
"В древни и славни времена, на благословената Земя-Мидгард, в плодородния древен край, в древна и мощна Азия, която се простира на изток от земята от Рипайските планини и се простира отвъд границите на морето на арийците, и от студеното море Дадари до великите планини Химават, живели четири велики Рода на Асовете, потомците на древните светли богове, четири велики Рода на Расичите.
Великите и мъдри Асове започнаха да мигрират към Азия от Светата земя на Даария в древното и славно време.
И започнали Родовете да живеят в тази плодородна древна земя от началото на времето на просперитета, още когато нашите Велики предци виждаха три луни в нощното небе.
Древните и мъдри Велики Асове нарекли тази плодородна земя Светата земя, земята на Асовете или земята на Светата раса. Многобройните мъдри Асове дойдоха в този плодороден район на Азия от Свещената Северна Страна, където нашeтo трисветло Ярило-Слънце не искаше да залезе, а само да осветява добрите дела на всички Светли небесни богове и творенията на техните красиви потомци на благословената Земя-Мидгард"
Ще разгледаме и други източници на информация за съставяне на по-пълна картина на хронологичните събития на нашата планета.
От някои древни митове и хроники, които са дошли до нас, следва, че "имаше епоха на Земята, когато нямаше луна в небето". Това е написано през V в. пр. Хр. от гръцкия философ и астроном Анаксагор от Клазомен, който използва източници, които не са достигнали до нас, където се твърди, че Луната се е появила на небето след възникването на Земята. През ІІІ в. пр. Хр. той бил подкрепен от гръцкия философ и поет, главен куратор на библиотеката в Александрия, Аполоний Родоски. В "Аргонавтика" той цитира думите на друг философ - Аристотел, който около век по-рано споменал в една от творбите си за древните жители на планинските райони на Аркадия (район на полуостров Пелопонес), които "ядяха жълъди, а това беше в онези времена, когато все още нямаше Луна". Писателят и историк Плутарх, който е живял в началото на І-ІІ в. сл. Хр., говори за един от владетелите на Аркадия, наречен Проселенос, което означава "долунен". Съвременните учени не отричат възможността за "безлунна" фаза в историята на човечеството и привеждат различни обяснения. Според едно от тях, в даден момент Луната е била една от планетите в Слънчевата система, но след това, в резултат на някаква космическа катастрофа излиза от орбитата си и се превърнала в спътник на нашата планета.



Може да се очертае малко по-различна картина, без да повтаряме интерпретацията на издателите в бележките под линия на текста на славяно-арийските Веди и да се позовем на по-ранни документални източници. Нашите предци наричаха луни спътниците на планетата. Тъй като нашата планетарна система е създадена изкуствено, всичко обмислено и проявено в нейната уникална структура е във връзка с много други планетарни или слънчеви системи от естествен произход.
Определеността по въпроса за уникалността на нашата слънчева система се появи наскоро, когато бяхме в състояние да изследваме откритите "екзопланети" (планети, които се въртят около други звезди) и открихме, че в други слънчеви системи всичко е напълно различно от нашата. Наскоро на тази тема се появи малка бележка, озаглавена "Слънчевата система беше родена в уникални условия". "Американски и канадски учени, използващи компютърно моделиране, доказаха, че са необходими уникални условия за образуването на слънчевата система и тя е много специален случай сред другите планетарни системи. Резултатите от проучването са публикувани в списание Science. Повечето от предходните теоретични модели, които обясняват образуването на слънчевата система от протопланетарния газов прахов диск, се основаваха на предположението, че нашата система е "средна" във всяко отношение. През последните десетилетия бяха открити около 300 екзопланети - планети, циркулиращи около други звезди. Обобщавайки тези данни, астрономите от Американския Северозападен университет (в Илинойс) и Канадския университет в Гуелф стигнаха до извода, че слънчевата система в много отношения е уникален случай и че нейното формиране изисква абсолютни специални условия".
Една от най-важните промени на Земята е промяната в основата на формиране на пространства от додекаедрената до кубичната основа за изграждането на енергийни мрежи. Въведената кубична енергийна мрежа, която обгражда всички предишни състояния и структури на енергията, промени и ограничи състоянието на материалния свят на Земята до ниво, приемливо само за чуждестранните контролни системи, промени всички условия на околната среда, включително атмосферата, водата, цялата биосфера и т.н. Сега този процес продължава. Основата на образуването на пространството варира от кубичната до додекаедричната основа за изграждането на енергийни мрежи. Това се взема предвид и при създаването на програмите "СветЛ". Но там цялата тази "процедура" се осъществява чрез изграждането на тор, като един вид "трансформатор" на една конструкция (без разрушаването й) в друга. За това - по-късно.
Сателитите на нашата планета изпълняваха специални функции - функция на защита и функция на отражение на албедото на нашата атмосфера, което от една страна създава стабилност за самата планета и живота върху нея, тъй като намалява риска да попаднат случайни космически тела, създавайки вид гравитационно-електромагнитен оазис. От друга страна, те управляваха ОТОПЛЕНИЕТО на самата атмосфера на планетата. Това позволяваше на системата за преобразуване на светлинната фаза (нашето светило - Ярило) да разпределя топлината равномерно по цялата повърхност на планетата, създавайки необходимите условия за богатството на растителния свят - основата на всеки живот. Постоянната фотосинтеза на растенията даде необходимото количество кислород, толкова ценна съставка на газовата среда на планетата, както за създаване на силен озонов щит, така и за насищане и развитие на мозъка на интелигентните същества за по-доброто му функциониране. Както знаете, кислородния глад води до разграждането на клетките на физически плътния мозък и до намаляване на продължителността на живота.



Префазирането на светлината е изместването на фазата на светлинния импулс на определена величина. Например, ако фазата е изместена на 0, имаме нормална слънчева светлина, при промяна на 1200 - нощ, при 2400 - преминаването от нощта към деня или зазоряване. Този цикъл се повтаря ежедневно и никой не се е съмнявал, че ИМЕННО Слънцето е източник на светлина. В нормалния живот човек има защита, която отслабва светлинния поток приблизително 1000 пъти, и когато човекът си отива (умира), тази защита се отстранява и слънчевата светлина става непоносимо ярка и единственият източник на топлина, така че той не иска да я оставя. Ако човек си отива през нощта, то подсилването е в обратната посока, тук човекът се опитва да се бори за живот, докато пада в студения мрак.
Такава защита може да се наблюдава индиректно под формата на пречупване на границите на пространството на защитното поле около един човек или съвкупното поле на група хора. Цветът на дъгата означава деформация на пространството, образувано от седемте форми на първичната материя.



Съвременната физика съобщава, че слънчевата светлина е квант (материална частица) и вълна едновременно. След като е елементарна частица, тя е редом с други частици, идващи от Космоса (но от Космоса освен разпадащата се външна обвивка на конуса на движението на слънчевата система, нищо не пристига и входящите отпадъци имат същата структура, както на Земята). Няма друга информация за слънчевата светлина. Но са известни експериментите на П.Н. Лебедев за изследването на налягането, което произвежда квант светлина. Слънцето обаче е основният информационен комплекс, който предоставя необходимата информация на всички 12 направления, разделени на честоти.
По своята структура, квантът светлина е "яйце".
При определена фаза на атмосферата, необходимата честотна информация е била давана на едни повече, на други - по-малко. Дължината на деня и нощта, топлината и студът бяха регулирани. При тези пренасочвания една програма е бивала оттеглена, а на нейно място друга е доставена. Позволете ми да ви напомня, че крайният доставчик на самата Програма е Луната. Външните проявления на предела на желаните октави се проявяват под формата на Северните Сияния, които вече не се срещат поради промените в честотата в Системата за Управление на Земята.





Подобни, но обратни процеси се виждат при появата на вертикални цветни стълбове през нощта и през студения сезон. Тук атмосферата изпомпва - от земята.



Във връзка с това може да се заключи, че при промяната на честотните характеристики на Системата за Управление на Земята се изисква смяна на деня и нощта.
Но винаги ли е било необходимо?
Дали наистина е необходима смяната на деня и нощта за вече развитата и Разумна цивилизация? Не беше ли замислена друга осветителна система, предназначена да придружава този уникален експеримент?

Автор: Фёдор Дмитриевич Шкруднев