Защото истинското събуждане е винаги в сегашния момент. Не е утре, не е „след време“ и със сигурност не е в миналото, което трябва да бъде тотално оставено, ако искате да дойде новото. Събуждането не идва чрез натрупване, а именно чрез обратния процес – чрез пускане на всичко, което е било. Т.е. ще попиете този материал в зависимост от това доколко надълбоко в себе си наистина искате и сте готови да отидете.
За да разберем качествено проблематиката трябва да започнем от самото начало...
Съществуват множество причини поради които един Висш Аз решава да влезе в земната Игра. Те вече са отчасти дискутирани, без претенцията, че цялата картина може да бъде обхваната. Това не е възможно, защото има твърде много неизвестни, които ние, бивайки в тяло, няма как да знаем и разберем от сегашната си перспектива. Всички обаче сме съгласни за едно. По каквато и причина да сме тук, очевидно една от най-големите функции на това място е обучителна. Дали ще гледаме на Земята като на „училище“, като на „затвор“ или като на „мисия“ (в зависимост от езотеричните ви вкусове), то преживяването тук променя всички ни и имаме възможността да постигнем разбиране, което надхвърля това от преди участието ни в Играта.
Преди да дойдем на Земята ние имаме набор от спомени и изградени мисловни модели, които са се формирали в нас от това, което сме били до онзи момент (говоря в контекста на линейното време). Усещам, че у повечето хора съществува погрешното разбиране, че Висшият Аз е перфектен, завършен и Абсолютен във всеки един момент (минал/сегашен/бъдещ). И да, и не. На практика това не е така, още повече разглеждано времево към момента на влизането в земната Игра. Всъщност една от причините да сте тук се състои във факта, че на едно много дълбоко ниво Висшият ви Аз е почувствал нуждата да съзрее. Което прозрение, като процес непременно е предхождано от осъзнаването, че ти липсват много неща. Да, Висшият Аз е нещо в милиони пъти повече от всяка негова индивидуална инкарнация и той е вашето Истинско „Аз“, но това не го прави съвършен и всемъдър. Дори Източникът не е съвършен и всемъдър, иначе нямаше да има нужда от физическото проявление. Висшият Аз обаче излиза от земната Игра (поне онези, които ще я завършат) в пъти по-зрял и мъдър от това, което е бил в момента на започването й. Преди това обаче, той трябва да разбере много неща за себе си и собствената си природа (както прави в крайна сметка и Източника чрез Висшите Аз – микрокосмос/макрокосмос).
За да разгледаме аспекта, който ни интересува в момента, нека кажем, че от дадено ниво на разглеждане на нещата (което означава, че има и много други) тази планета привлича главно два вида същества. Такива с манталитет на жертва и такива с манталитет на потисник/агресор. За да сте жертва, вие трябва да имате потисник. За да бъдете потисник, вие трябва да имате жертви. Двете неизменно се привличат и не биха съществували едно без друго. Заедно, това създава баланс на ниво дуална платформа (която Източника може да разбере като неутрално преживяване) по отношение на този аспект от Играта. Жертвата/агресора е една от основните „атракции“ на земната Игра и ако за нея съществуваше рекламна брошура, която да привлича участници към себе си (нещо, което макар и казано шеговито съм убеден, че е съществувало под някаква форма), то този пункт със сигурност е бил отбелязан в нея (наред с много други, разбира се).
Земята е замислена като място, където съществата с манталитет на жертва могат да се научат да изкласят този модел и това е едно от основните предизвикателства тук. Например, ако вие сте се прераждали линейно на извънземни светове, стотици пъти в каста на потомствени роби на някоя от Империите, то в един момент Висшият ви Аз ще си дадете сметка, че самият урок на духовно ниво е време да бъде отработен истински. Това може да се случи много по-качествено на едновременна планета като Земята, отколкото на някой от подчинените последователни светове на Империите. Висшият ви Аз решава да изпробва едновременния път, защото е уморен от милиони години едно и също циклене. Разбира се, „с времето“ този Висш Аз вижда, че земната платформа предлага нещо много повече и съвсем не е „разходка с лодка“, която просто да „пробва“ и после да потърси нещо друго. Той е влязъл с идеята да отработи манталитета си на жертва, който го е правил роб в продължение на еони линейно време, но открива, че има да учи още толкова, толкова много за хиляди други неща...
Евентуално някои Висши Аз се пристрастяват към Играта и тотално се изгубват в нея. Това е много добре описано от Монро за онзи, който може да го чете по „специален начин“. Основната идея е, че вие сте влезли тук, защото сте се почувствали привлечени по някакъв начин от даден аспект на онова, което земната Игра предлага. Решили сте да пробвате. Или пък някой ви е вкарал „насила“, което означава, че сте попаднали тук заради самия си манталитет на жертва от космически тип. Което отново предлага урок на духовно ниво.
Досега много пъти повторих термина „манталитет на жертва“. Но в какво се състои той?
Манталитетът на жертва е проявлението в живота на мисловния модел на жертва. Т.е. второто е по-широкото понятие.
Нека се задълбочим и съсредоточим вниманието си върху най-дълбоката същност на проблематиката.
Какво е „манталитет на жертва“?
Самият мисловен модел на жертва, както и много други неща в съществуването ни, е илюзия на себевъзприятието (или по-скоро – липсата на адекватно и обективно себевъзприятие). Тази илюзия обаче, пречупена през ума я „втвърдява“ и личността я преживява толкова истински, че понякога това обособява хората и ги определя изцяло в живота им като характери и в крайна сметка – като ядро. В повечето случаи цели гроздове на даден Висш Аз са ангажирани именно с този модел на ниво Игра.
Жертвата е най-общо и абстрактно казано... „доброволец“ или „участник“ (и използвам значението на тези думи по специфичен начин), който отказва да приеме или признае, че е бил такъв. На пръв поглед може да не звучи толкова страшно, но и до ден днешен вярвам, че това е една от основните причини планетата и ситуацията на нея да е това, което е (which is by design). А причината е именно бягството от отговорност.
Жертвите са онези хора, които постоянно обвиняват външния свят за болката си и това се е превърнало в тотален модел дирижиращ живота им изцяло, без те самите да го разбират. Хората с манталитет на жертви се превръщат в жертви в живота – буквално и метафорично. Защото с годините това създава невероятно порочен кръг от който – от позицията на жертвата – няма видим изход. И това е така. Изход от кръга няма. Просто кръга трябва да бъде „премахнат“. Само така болестотворният модел и преживяванията, които той привлича в живота – изчезват. (Само между другото – надявам се досега всеки е разбрал, че използвам думата „жертва“ в преносен смисъл описващ даден тип светоусещане и филтър през който личността пречупва вселената си, а не в буквалния смисъл на „жертва на катастрофа“ или каквото и да е събитие свързано с летален изход, макар че и това ще бъде смислово застъпено по-нататък.)
Теоретично може да бъде казано много малко за самия мисловен модел, което да бъде от полза и от моя гледна точка в това не би имало особен смисъл. Спряганата тук проблематика засяга може би най-разпространения шаблон на планетата за който всеки е наясно на някакво ниво. Проблемът се появява, когато срещата лице в лице с това бъде умишлено избягвана. Именно затова казвам, че този модел е определящ цялото човечество. А той има страшно много проявления, които ще бъдат разбрани най-добре с конкретни примери, които ще бъдат давани в материала. Тези примери са колкото хипотетични и измисляни от мен (за нуждите на статията), толкова и съществуващи като всекидневна тривиална реалност и ще се убедите в това сами. Едни наглед безобидни наши действия и мисли крият своя корен много, много надълбоко – в начала отдавна забравени и неподозирани...
Преди това обаче искам да уточня малко терминологията, която ще използвам.
На английски „жертва“ е „victim“. От тази дума произлизат 3 други, които като вибрация в личния ми тълковен речник описват много добре процесите, за които ще бъде говорено по-надолу и за които не намирам достатъчно адекватен превод на български, който да отрази заложеното в тях само с една дума. (Това са значенията на думите, които аз влагам за нуждите на тази статия, затова моля да не получавам поучителни писма с точните преводи на отделните думи, които са тотален фолклор от гледна точка на настоящия материал, който ще борави със субективните ми схващания. Не смятам да се обяснявам на никого защо ги използвам по този начин в този контекст. Не казвам това, за да се репча напразно, казвам го, защото досега е имало подобни напразни забележки. Трябва да е ясно, че това не е блог по английска/българска филология и морала въвлечен при (не)употребата им.)
Първата дума е „victimization“, която за мен отразява процеса по превръщането на този мисловен модел в глобална епидемия. „Victimization“ ще бъде употребяван както в индивидуален, така и в планетарен аспект. Това е продължителен и вече трайно закотвен процес, който в настоящата времева линия се развива главоломно и структурата на модерното общество го подхранва умишлено. Подробности за това – по-късно.
Втората е „victimizing“, която описва самото държание на някой с манталитет на жертва. Обикновено това е външното поведение и маниери, отражение на вътрешния мисловен модел. Използвам за хора, които се държат нормално, но в даден момент превключват във „victim mode“ и започват да се правят на жертви (съзнателно или несъзнателно) с дадена цел (съзнателна или несъзнателна). Понякога някои хора активират у себе си подобно поведение, за да свалят вибрацията на групата (ако тя е прекалено висока). Обикновено в такива специфични ситуации това е несъзнателно и човека е инструмент на някоя от Полярностите.
Третата дума е „victimhood“ и тя ще бъде употребявана за хора, които изцяло и от години оперират в режим на жертва. Груб пример – пенсионерките пред блока, които все са болни, все обсъждат другите и се оплакват от всичко (най-вече – колко ниски са пенсиите им и колко скъп е тока). По подразбиране света на някой човек изпаднал във victimhood е в доста сиви тонове.
С течение на текста ще видите, че започвам да използвам тези три термина в по-общ смисъл за модели на поведение, които не са свързани точно и пряко с манталитета на жертва. Това има функция подобна на термина „sequential“ в М5, където от един момент нататък думата не се ползва единствено за синоним на „извънземен“, но и за нормални хора, но със sequential тип мислене и поведение. По аналогичен начин – горните 3 думи не са прилежащи единствено за хора и ситуации, които напълно въплъщават мисловния модел на жертва, но и за хора/ситуации, които приемат този тип поведение и го поощряват несъзнателно. Т.е. „victimhood“ може да бъде характеристика или черта, а не задължително чисто проявление. Подбирам терминологията си именно така, защото множество модели на поведение, които на пръв поглед нямат нищо общо с основната трактовка за „манталитет на жертва“, на дълбоко ниво произхождат именно оттам и това ще стане ясно с разгръщането на текста.
И така.
Няма да е пресилено, ако кажа, че манталитетът на жертва може да бъде открит буквално във всеки един аспект на живота. Изобщо, каква е първата ви асоциация, когато чуете думата „жертва“? Не образ, а асоциация! В 90% от случаите отговора ще бъде свързан с някаква идея въртяща се около онеправдан човек (в почти 100% от случаите жена или дете), който е станал случаен участник в някакви злощастни събития, които „не са се случили по негова вина“. Обществото дори е изобретило термин, с който да описва подобни ситуации: „Беше на грешното място, в неподходящo време“... Обикновено това са истории с онова на което казваме „трагичен край“.
Лично за мен смисловият подлог в горната картина е „случаен участник“. Точно от тази фраза започват и моите проблеми с начина на възприемане на подобни ситуации и... в резултат ей ти на тема от 70 стр...
Не съществуват инциденти. Има само създаване на ситуации. Чували ли сте как хората често казват (с мрънкаща интонация): „Нямах избор (освен да постъпя еди-как-си…)“?
BULLSHIT! Винаги имате избор да направите нещо или не. Жертвите обожават фразата „Нямах избор“. Хората ориентирани към Баланса казват: „Имах избор и избрах (еди-какво-си)“. Това е поемане на отговорност за собствените ти действия. Нарича се зрялост. Фразата: „Обстоятелствата бяха такива“ е много популярна сред жертвите и е точно на една стъпка от предхождащата я „Нямах избор“. Добре, но вие сте създали тези обстоятелства. Щом сте се въвлекли в дадени обстоятелства, то по някакъв начин, на някакво ниво, вие сте част от тях! В момента, в който започнете да се разграничавате, това вече е отричане, бягство и прехвърляне на отговорност, което е манталитет на жертва! Ситуацията е там, защото е колективна проекция на мисловните модели на участващите в нея, което означава включително и вашия! Не може да има откъсване – то е илюзия, защото всичко в обкръжението ви е отражение на вас самите. От изключително значение е да разберете на едно много дълбоко ниво, че това, което не се съдържа в мисловния ви модел, няма начин да се материализира в живота ви. Просто самият механизъм на нещата не го позволява. А механизмът е следния.
Ако даден Висш Аз иска да изживее и разбере концепцията за страдание (на ниво земна платформа), той не просто поставя в плана на инкарнацията такива преживявания. Да, това е основната причината, но трябва да има енергиен механизъм по който това да се случи във физическата реалност, защото все пак има закони, които не могат да бъдат прескочени и трябва да бъдат използвани, ако искате определен резултат. На нашето равнище на съществуване мисълта не е моментална манифестация. Трябва да има и механизъм на изпълнение освен причина стояща зад всичко. Парламентът гласува закони, но те не означават нищо, освен ако чиновническите институции не ги вкарат в действие и не започнат да ги прилагат чрез изградените си структури и апарат. По същата аналогия, за да бъде възможно инкарнацията да привлече преживяване с такава тежка вибрация в живота си (говоря за всякакви видове насилие и форма на страдание), той трябва да се роди в условия, в които да му бъде изграден манталитет на жертва. Например кофти семейство, което мачка детето. Това вече създава мисловни модели, които лесно привличат необходимото преживяване под формата на външен агресор (най-често – поредица от такива през целия живот). Защото обикновено човек не може да се самонарани съзнателно и се налага подсъзнателно да се извиква външен агресор, който да го направи за него. Това обикновено е друг Висш Аз, който за да помогне на своя духовен приятел, играе ролята на насилника във физическата Игра. Това е предварително съгласувана уговорка и е форма на взаимопомощ и симбиоза между Висшите Аз в Играта. За съжаление полярната поп-езотерика нарича това „карма“, което само за няколко десетилетия повлече след себе си милиарди тонове хартиена лудост, която бе изписана от не по-малко луди хора (не искам да навлизам в тема „карма“ в момента...).
Сега... Защо даден Висш Аз ще моли друг да го нарани, ако той сам е избрал това за себе си? Защо директно не си го причини сам? Истината е, че това също се случва, но много по-рядко и в специфични ситуации. Никога не забравяйте, че в Играта вие имате блокирани спомени, което е основна точка от нейните правила. Освен това преживяването е много по-истинско, ако вярвате, че някой друг ви го е причинил. Това е началната точка, която може да провокира някакво вътрешно търсене изобщо (което е целта). Ако си го причините сам няма да има кого да вините. Няма да съществуват въпроси. Но ако страданието, макар и привидно, дойде отвън (защото вие така или иначе сте го привлекли сами), има шанс въпроса: „Защо ми се случи това?“ да изплува на повърхността. Откъдето тръгва и самото осъзнаване. Вече имаме поле за саморефлексия.
Всяко едно страдание започва с наличието на мисловен модел на жертва. Той държи абсолютното първенство сред „магнитите“ привличащи лоши преживявания. Над 80% от лошите неща, които се случват в живота ви се дължат на наличие на някакъв вид victimization. Безусловно, абсолютно, не подлежи на коментар. Ако ви се случва нещо драматично или (особено) поредица от много драматични неща (цял живот), вие повече от вероятно сте във victimhood-режим. Само бивайки жертва вие ще привлечете агресор. Друг начин просто няма. Респективно, много ключово е това да не се разбира като садистична игра от страна на Висшия Аз, защото Висшият Аз сте вие и вие самисте поставили тези преживявания в инкарнационния си план преди да се въплътите в личността-тяло. Това автоматично казва две неща.
Първо, че Висшият Аз определено носи своите пред-Игрови victimization-нагласи, за да избере подобно нещо за себе си (нищо че това е неутрално преживяване). Тъй като на практика става дума за самонараняване (макар и чрез външен агресор), това е форма на екстремна полярност, която никога не е наслада за Духа в пълния смисъл на думата (макар от друга страна това да бъде ценено високо).
Второ, Висшият Аз е мъдър и разбира, че единственият начин да изкласи тези модели е като ги преживее отново и отново. А това изисква да се самонарани. Много хора тук ще открият логически парадокс, но той липсва отвъд нивото на личността. Защото каквото и да се случва вие никога не бихте се самопоставили в ситуация, в която да нямате потенциала да надскочите и да израснете от всичко това. Процесът никога не е свързан с приятни за тялото преживявания, но тази Игра в крайна сметка не се свежда до интересите на тялото (колкото и да му се иска на последното).
Жертвата и агресора са две противоположности. За да се отърве от агресорите в живота си, жертвата трябва да се откаже от този мисловен модел и да го слее с нагласите на агресора, за да възвърне собствената си сила. Веднъж щом жертвата я няма, изчезва и агресора. Агресорите са привлечени единствено и само от жертви. Колкото повече жертви има в света, толкова повече агресори ще има (което не е количествено равенство, а качествено такова). Ин/Ян-баланса на платформата го изисква, а той се крепи на тънък лед...
Казано с няколко думи, манталитетът на жертва е проявление на victimhood-модели свързани с бягането от отговорност и отдаването на личната сила на външен източник или обстоятелства. Бедата е в това, че жертвата обича бутафорната и безкрайно плитка позиция: „О, горкия/та аз!“. Това са хора, които изпитват силен подсъзнателен страх да възвърнат собствената си сила. Например, никой не ви е накарал да пушите. Вие сте взели този избор сами. Не пробутвайте на останалите: „Не знаеш колко трудно е да ги спра!“. Кой ви накара да ги започнете изобщо?!? Вашето тяло постоянно ви дава сигнали, че се чувства зле от цигарите, но е ваш избора да продължавате да тровите себе си (и в комплект – да потискате пси-възможностите си, пушейки). Изборът да пушите е бил ваш и по всяка вероятност е бил провокиран от глупава причина (обикновено – да впечатлите някого, който не си заслужава да бъде впечатляван още в детството). Винаги се връщайте към източника на своето решение, за да видите истинските причини зад него. Всекидневно ние преживяваме последствията от всичко това. Ако не можете да видите и признаете това, вие ще останете жертва. Докато не поемете отговорност, няма да сте в състояние да се излекувате.
Игнорирайки това, с „времето“ този мисловен модел води до съответните проявления в живота, които са свързани с психологически травми, страдания от всякакъв тип, а много често и смърт. Когато 8 милиарда души на планетата споделят един и същи манталитет – имате налице масово робство като физическо проявление и инструмент, който да го упражнява.
Разбирате накъде бия, нали?
Произход на манталитета на жертвата
Защо манталитетът на жертва съществува изобщо?...
Ок, разбрахме функцията му в дуалната платформа, но преди да продължим да разчепкваме въпроса в детайли, нека опитаме да си отговорим на това какъв е изначалния произход на всичко това отвъд досегашните ни разбирания за Играта. Защото досега разгледахме само следствията.
Ядрото на всички наши мисловни модели не са отразени само в обстоятелствата, в които сме се вписали в момента. Те са просто символ на вътрешното ни ядро от мисли или емоции, които са много богати и разнообразни и имат своя произход в нашето нефизическо съществуване, още преди да станем физическо същество за пръв път (т.е. много преди участието в каквато и да е Игра от физически тип). И това ядро на нашето съзнание определя начина по който самите ние възприемаме връзката си с Висшия ни Аз и Източника (и нашето „място“ в тази връзка).
Най-лесният начин по който можете да разберете какво съдържа това вътрешно ядро, е и най-трудния за много хора, защото им се струва твърде несъществен и дори низък. Колкото и несериозно да звучи на пръв поглед, той е свързан с анализирането на вашата най-дълбока и съкровена сексуална фантазия. Няма да се спирам подробно на темата, защото не искам да се отклонявам много от основната такава, но тъй като на цялото Творение може да бъде гледано като на един огромен акт по сътворяване от който ние сме част и в който участваме пряко (което отговаря на 2-ра чакра в енергийната ни система – „съзидание“), ако анализирате и разчепкате символите в своята най-съкровена сексуална фантазия (вътрешна, а не такава насадена от външни източници, която сте възприели за своя), това ще ви посочи какво точно мислите за себе си в отношението ви с по-високите ви нива на съществуване и ще ви даде улики защо сте създали живота ви такъв какъвто е до този момент. Сексуалната ви фантазия е най-прякото и близко отражение на това ядро (или поне негов аспект), което съществува в 3D. Дори ако в момента оставим настоящата тема настрана, можете да добиете голямо разбиране за това кой и какво сте, ако го изпълните както трябва с цялата си честност към себе си. Разбира се, тъй като основния блокаж на 2-ра чакра е срама, очаквайте да се сблъскате с много холограми преди да стигнете до ядрото си.
Жените например много често страдат от чувство на откъснатост или липса на силна мъжка фигура в живота им (баща/брат и на по-късен етап – съпруг), защото от малки им се набива илюстрацията на бога изобразен като мъж. Респективно, те се чувстват непринадлежащи към това съзнание и имат проблеми с мъжете като архетип в живота си. С годините това прераства в междуполов проблем на ниво личност. Навярно ви се струва безобидно и силно пресилено, но това създава много реални последици в съзнанието на много малки момичета (особено ако става дума за сириански религии и среда на живот, каквито създава ортодоксалния ислям). На ниво „ядро“ много жени вярват, че те са изоставени и отхвърлени от Източника.
Тук може да възникне въпроса – защо който и да е може да смята, че е откъснат от Източника?
Трябва да стигнете до ядрото, за да разберете. Много често именно сексуалната фантазия е най-прекия път до това. Кой участва в нея, на какво място сте, за какво мислите през това време, какви са действията ви, откъде е генерирано всичко това – всичко трябва да бъде разгледано в детайл. Безпредметно е някой да я „разкодира“ за вас. Това не може да се случи. Не я разказвайте на никого – тя е нещо лично и ваше, което трябва да проумеете сами. Никога не разглеждайте символите в нея по буквален начин. Не гледайте на стола като на стол и на прозореца като на прозорец. Всичко това има някакво метафорично значение и НЯМА колективно валиден „тълковен речник“, който да обяснява тези символи. Един и същ символ означава различни неща за различните съзнания и предизвиква различни асоциации и усещания у всеки. Ровете дълбоко в себе си. Това ще бъде възнаградено.
Но за да се върнем в конкретиката – съществуват етапи на онова, което наричам „произход на манталитета на жертвата“. Една фундаментална причина за съществуването й е първоначалното, току-що споменато отделяне от Източника и задължителното и почти мигновено усещане за изоставеност и невъзможността да се свържем с каквото и да е. Това разбира се, също са илюзорни мисли и чувства, защото реално отделяне няма. Вие не бихте могли да бъдете отделени от Източника или Висшия си Аз. Иначе не бихте могли да съществувате. Има илюзия за разделение, която играе много удобна и полезна роля. Въпреки това много млади Висши Аз се чувстват изоставени от Източника, защото не могат да се свържат с него. И тъй като всеки един мисловен модел задължително се проектира на външен план, това се превръща във физическо преживяване. В тази връзка, на определено нивоидеята, че можем да разглеждаме физическата реалност като „бъг“ в мисловния процес на Източника, наистина е интересна, защото няма причина, едно същество, което е чиста мисъл да излъчва мисъл навън. Не би следвало да съществува, нали така? Това се случва само когато вие откажете да се идентифицирате с мисълта – тогава мисловния ви модел я проектира подсъзнателно навън, за да можете да я видите като нещо външно и да я преживеете (преди това това не е възможно по някаква причина, която не съм сигурен, че разбирам) вместо директно да я приемете и internalize-нете. Защо? За да разберете евентуално, че никога не можете да бъдете откъснати от цялото и че нито една ваша мисъл не може да бъде нечия друга (в момента говоря много архетипно, не разбирайте нещата буквално). Чрез преживяване. Нещо, което е много по-различно от интелектуалното осъзнаване на факта. На ниво Висш Аз това обикновено се случва след много, много, много инкарнации и форми на съществувания на всякакви нива и платформи (преди земната такава).
Всичко това предполага, колкото и арогантно да звучи, че самият Източник (или поне някое от неговите първи (линейно погледнато) проявления), на някакво ниво и по някакви причини има victimization issues. Това е довело до фрагментацията, която подозирам, че веднъж инициирана се е превърнала в непрекъснат и несекващ процес и не е събитие в минало време. Това пък е довело до проекцията на вътрешните конфликти, което е довело и до съществуването на физическите светове, които са идейно продължение на всичко това. В този ред на мисли, не е чудно, че цялата физическа вселена е тотално обусловена от дуалния конфликт като цяло. Самото й семе е с такава вибрация. От дадена гледна точка, към ден днешен, наистина откривам известен смисъл в това. Това не означава, че други гледни точки не са еднакво верни с тази, без всички те да бъдат в конфликт една с друга.
Сега... Защо даден Висш Аз ще моли друг да го нарани, ако той сам е избрал това за себе си? Защо директно не си го причини сам? Истината е, че това също се случва, но много по-рядко и в специфични ситуации. Никога не забравяйте, че в Играта вие имате блокирани спомени, което е основна точка от нейните правила. Освен това преживяването е много по-истинско, ако вярвате, че някой друг ви го е причинил. Това е началната точка, която може да провокира някакво вътрешно търсене изобщо (което е целта). Ако си го причините сам няма да има кого да вините. Няма да съществуват въпроси. Но ако страданието, макар и привидно, дойде отвън (защото вие така или иначе сте го привлекли сами), има шанс въпроса: „Защо ми се случи това?“ да изплува на повърхността. Откъдето тръгва и самото осъзнаване. Вече имаме поле за саморефлексия.
Всяко едно страдание започва с наличието на мисловен модел на жертва. Той държи абсолютното първенство сред „магнитите“ привличащи лоши преживявания. Над 80% от лошите неща, които се случват в живота ви се дължат на наличие на някакъв вид victimization. Безусловно, абсолютно, не подлежи на коментар. Ако ви се случва нещо драматично или (особено) поредица от много драматични неща (цял живот), вие повече от вероятно сте във victimhood-режим. Само бивайки жертва вие ще привлечете агресор. Друг начин просто няма. Респективно, много ключово е това да не се разбира като садистична игра от страна на Висшия Аз, защото Висшият Аз сте вие и вие самисте поставили тези преживявания в инкарнационния си план преди да се въплътите в личността-тяло. Това автоматично казва две неща.
Първо, че Висшият Аз определено носи своите пред-Игрови victimization-нагласи, за да избере подобно нещо за себе си (нищо че това е неутрално преживяване). Тъй като на практика става дума за самонараняване (макар и чрез външен агресор), това е форма на екстремна полярност, която никога не е наслада за Духа в пълния смисъл на думата (макар от друга страна това да бъде ценено високо).
Второ, Висшият Аз е мъдър и разбира, че единственият начин да изкласи тези модели е като ги преживее отново и отново. А това изисква да се самонарани. Много хора тук ще открият логически парадокс, но той липсва отвъд нивото на личността. Защото каквото и да се случва вие никога не бихте се самопоставили в ситуация, в която да нямате потенциала да надскочите и да израснете от всичко това. Процесът никога не е свързан с приятни за тялото преживявания, но тази Игра в крайна сметка не се свежда до интересите на тялото (колкото и да му се иска на последното).
Жертвата и агресора са две противоположности. За да се отърве от агресорите в живота си, жертвата трябва да се откаже от този мисловен модел и да го слее с нагласите на агресора, за да възвърне собствената си сила. Веднъж щом жертвата я няма, изчезва и агресора. Агресорите са привлечени единствено и само от жертви. Колкото повече жертви има в света, толкова повече агресори ще има (което не е количествено равенство, а качествено такова). Ин/Ян-баланса на платформата го изисква, а той се крепи на тънък лед...
Казано с няколко думи, манталитетът на жертва е проявление на victimhood-модели свързани с бягането от отговорност и отдаването на личната сила на външен източник или обстоятелства. Бедата е в това, че жертвата обича бутафорната и безкрайно плитка позиция: „О, горкия/та аз!“. Това са хора, които изпитват силен подсъзнателен страх да възвърнат собствената си сила. Например, никой не ви е накарал да пушите. Вие сте взели този избор сами. Не пробутвайте на останалите: „Не знаеш колко трудно е да ги спра!“. Кой ви накара да ги започнете изобщо?!? Вашето тяло постоянно ви дава сигнали, че се чувства зле от цигарите, но е ваш избора да продължавате да тровите себе си (и в комплект – да потискате пси-възможностите си, пушейки). Изборът да пушите е бил ваш и по всяка вероятност е бил провокиран от глупава причина (обикновено – да впечатлите някого, който не си заслужава да бъде впечатляван още в детството). Винаги се връщайте към източника на своето решение, за да видите истинските причини зад него. Всекидневно ние преживяваме последствията от всичко това. Ако не можете да видите и признаете това, вие ще останете жертва. Докато не поемете отговорност, няма да сте в състояние да се излекувате.
Игнорирайки това, с „времето“ този мисловен модел води до съответните проявления в живота, които са свързани с психологически травми, страдания от всякакъв тип, а много често и смърт. Когато 8 милиарда души на планетата споделят един и същи манталитет – имате налице масово робство като физическо проявление и инструмент, който да го упражнява.
Разбирате накъде бия, нали?
Произход на манталитета на жертвата
Защо манталитетът на жертва съществува изобщо?...
Ок, разбрахме функцията му в дуалната платформа, но преди да продължим да разчепкваме въпроса в детайли, нека опитаме да си отговорим на това какъв е изначалния произход на всичко това отвъд досегашните ни разбирания за Играта. Защото досега разгледахме само следствията.
Ядрото на всички наши мисловни модели не са отразени само в обстоятелствата, в които сме се вписали в момента. Те са просто символ на вътрешното ни ядро от мисли или емоции, които са много богати и разнообразни и имат своя произход в нашето нефизическо съществуване, още преди да станем физическо същество за пръв път (т.е. много преди участието в каквато и да е Игра от физически тип). И това ядро на нашето съзнание определя начина по който самите ние възприемаме връзката си с Висшия ни Аз и Източника (и нашето „място“ в тази връзка).
Най-лесният начин по който можете да разберете какво съдържа това вътрешно ядро, е и най-трудния за много хора, защото им се струва твърде несъществен и дори низък. Колкото и несериозно да звучи на пръв поглед, той е свързан с анализирането на вашата най-дълбока и съкровена сексуална фантазия. Няма да се спирам подробно на темата, защото не искам да се отклонявам много от основната такава, но тъй като на цялото Творение може да бъде гледано като на един огромен акт по сътворяване от който ние сме част и в който участваме пряко (което отговаря на 2-ра чакра в енергийната ни система – „съзидание“), ако анализирате и разчепкате символите в своята най-съкровена сексуална фантазия (вътрешна, а не такава насадена от външни източници, която сте възприели за своя), това ще ви посочи какво точно мислите за себе си в отношението ви с по-високите ви нива на съществуване и ще ви даде улики защо сте създали живота ви такъв какъвто е до този момент. Сексуалната ви фантазия е най-прякото и близко отражение на това ядро (или поне негов аспект), което съществува в 3D. Дори ако в момента оставим настоящата тема настрана, можете да добиете голямо разбиране за това кой и какво сте, ако го изпълните както трябва с цялата си честност към себе си. Разбира се, тъй като основния блокаж на 2-ра чакра е срама, очаквайте да се сблъскате с много холограми преди да стигнете до ядрото си.
Жените например много често страдат от чувство на откъснатост или липса на силна мъжка фигура в живота им (баща/брат и на по-късен етап – съпруг), защото от малки им се набива илюстрацията на бога изобразен като мъж. Респективно, те се чувстват непринадлежащи към това съзнание и имат проблеми с мъжете като архетип в живота си. С годините това прераства в междуполов проблем на ниво личност. Навярно ви се струва безобидно и силно пресилено, но това създава много реални последици в съзнанието на много малки момичета (особено ако става дума за сириански религии и среда на живот, каквито създава ортодоксалния ислям). На ниво „ядро“ много жени вярват, че те са изоставени и отхвърлени от Източника.
Тук може да възникне въпроса – защо който и да е може да смята, че е откъснат от Източника?
Трябва да стигнете до ядрото, за да разберете. Много често именно сексуалната фантазия е най-прекия път до това. Кой участва в нея, на какво място сте, за какво мислите през това време, какви са действията ви, откъде е генерирано всичко това – всичко трябва да бъде разгледано в детайл. Безпредметно е някой да я „разкодира“ за вас. Това не може да се случи. Не я разказвайте на никого – тя е нещо лично и ваше, което трябва да проумеете сами. Никога не разглеждайте символите в нея по буквален начин. Не гледайте на стола като на стол и на прозореца като на прозорец. Всичко това има някакво метафорично значение и НЯМА колективно валиден „тълковен речник“, който да обяснява тези символи. Един и същ символ означава различни неща за различните съзнания и предизвиква различни асоциации и усещания у всеки. Ровете дълбоко в себе си. Това ще бъде възнаградено.
Но за да се върнем в конкретиката – съществуват етапи на онова, което наричам „произход на манталитета на жертвата“. Една фундаментална причина за съществуването й е първоначалното, току-що споменато отделяне от Източника и задължителното и почти мигновено усещане за изоставеност и невъзможността да се свържем с каквото и да е. Това разбира се, също са илюзорни мисли и чувства, защото реално отделяне няма. Вие не бихте могли да бъдете отделени от Източника или Висшия си Аз. Иначе не бихте могли да съществувате. Има илюзия за разделение, която играе много удобна и полезна роля. Въпреки това много млади Висши Аз се чувстват изоставени от Източника, защото не могат да се свържат с него. И тъй като всеки един мисловен модел задължително се проектира на външен план, това се превръща във физическо преживяване. В тази връзка, на определено нивоидеята, че можем да разглеждаме физическата реалност като „бъг“ в мисловния процес на Източника, наистина е интересна, защото няма причина, едно същество, което е чиста мисъл да излъчва мисъл навън. Не би следвало да съществува, нали така? Това се случва само когато вие откажете да се идентифицирате с мисълта – тогава мисловния ви модел я проектира подсъзнателно навън, за да можете да я видите като нещо външно и да я преживеете (преди това това не е възможно по някаква причина, която не съм сигурен, че разбирам) вместо директно да я приемете и internalize-нете. Защо? За да разберете евентуално, че никога не можете да бъдете откъснати от цялото и че нито една ваша мисъл не може да бъде нечия друга (в момента говоря много архетипно, не разбирайте нещата буквално). Чрез преживяване. Нещо, което е много по-различно от интелектуалното осъзнаване на факта. На ниво Висш Аз това обикновено се случва след много, много, много инкарнации и форми на съществувания на всякакви нива и платформи (преди земната такава).
Всичко това предполага, колкото и арогантно да звучи, че самият Източник (или поне някое от неговите първи (линейно погледнато) проявления), на някакво ниво и по някакви причини има victimization issues. Това е довело до фрагментацията, която подозирам, че веднъж инициирана се е превърнала в непрекъснат и несекващ процес и не е събитие в минало време. Това пък е довело до проекцията на вътрешните конфликти, което е довело и до съществуването на физическите светове, които са идейно продължение на всичко това. В този ред на мисли, не е чудно, че цялата физическа вселена е тотално обусловена от дуалния конфликт като цяло. Самото й семе е с такава вибрация. От дадена гледна точка, към ден днешен, наистина откривам известен смисъл в това. Това не означава, че други гледни точки не са еднакво верни с тази, без всички те да бъдат в конфликт една с друга.
Имайки вече „отделянето“ налице, това води след себе си до други последствия. Едно от отраженията на това „отделяне“, е споменатото усещане за отхвърленост, което непременно съдържа в себе си вината. От което следват... какви проявления?
Ами тъй кат чувството на отхвърленост води до чувство за вина у отделилите се съзнания („аз съм причината, вината е моя, Източника не ме иска!“) ние се справяме с нея по два възможни начина: търсене на сигурност или крайна опасност. Не отхвърляйте това на момента, опитайте се да усетите връзката, защото в случая има дори логическа такава.
И в двата случая вие искате да избягате от живота ви такъв, какъвто е СЕГА и да си създадете една друга реалност, в която се чувствате разкачени от действителността (изолация). Това вече е манталитет на жертва („нямам силата да поема отговорност за моето сега“). Тези хора обикновено постоянно намират причина да отлагат свършването на нещо належащо (най-често пряко свързано с тях – например здравето им). Подходящият момент за това никога не идва. Много често извинение за това поведение е, че тези хора, постоянно се грижат за някой друг (Светла полярност), умишлено тикайки се в такива ситуации, за да избегнат момента, в който трябва да се погрижат за себе си. Защо? Защото това означава да излязат от комфортната си зона и да направят нещо по даден въпрос. Манталитетът на жертва не просто прехвърля отговорността на другите чрез бягството от нея. Той бяга от своето сега по един много абстрактен, но въпреки това много доловим (лично за мен) начин. Което само по себе си е отхвърляне. Виждате как всички те са неизменно свързани едно с друго.
Груб и разбираем за всички пример – вие търсите сигурност или комфорт в храна, наркотици, алкохол, секс и се наказвате, поставяйки себе си в опасност, защото се чувствате виновни, вие искате да бъдете наказани, защото смятате, че това ще изкупи вината ви и ще балансира потоците. Това е нещо като прилежащия за манталитета на жертва софтуер, който поддържа цикъла активен – сблъсквате се с илюзорна вина, която ви кара да влизате в комфортната си зона с гореизброените. Или пък правите точно обратното и започвате да се излагате на екстремни опасности по безрасъден начин. Да си жертва означава да присъства много дълбоко вътрешно усещане за отделеност, което „датира“ от самото начало – фрагментацията на самия Източник. Само отделяйки се можете да разпознаете агресора като такъв; иначе бихте го видели като приятел, какъвто той наистина е. Но тогава не би съществувал конфликт in the first place. А с това не би съществувало преживяването и респективно – урока.
Всички знаем, че когато откъсването е факт, вече не ви пука за нищо. Децата ви са загинали в катастрофа току-що и на вас вече ви е все едно. Отделянето се превръща във вашата комфортна зона, вашето „безопасно място“ на ментално ниво, защото реалността е твърде непоносима. Така вие не поемате никаква отговорност. Такъв човек може да каже: „Не аз го направих, те го причиниха на мен.“
Оттук вече зависи от вашите комплексни индивидуални характеристики в коя посока ще го избиете. Дали ще го избиете на изолация и търсене на екстремна сигурност или на подлагането на екстремна опасност, с цел бягство – това са две проявления на един модел. Едно и също ядро пречупено по огледален начин през дуалната платформа.
Понякога, хората са наранявани толкова много, че вместо да се освободят от манталитета си на жертва, те решават да станат потисници щом възникне такава възможност. Ето поради това циклите се повтарят. Хората, които са били потискани намират други жертви, защото това им дава чувство за контрол. И правейки това, те облекчават по-ранните си преживявания когато са чувствали, че нямат контрол. Те се превръщат в извършители на престъпления само и само те да са победителите. Разбира се това е другата небалансирана страна или крайното побутване от жертва към потисник. Както виждате жертвата и агресора са едно и също нещо. Няма агресор, който да не е бил жертва в миналото и който да не избива мисловния си модел причинявайки същото на някой друг, за да почувства отново личната си сила. Няма и жертва, която да не се превърне в агресор под някаква форма на някакво ниво. Манталитетът на жертва е в същността си изключително агресивен мисловен модел, защото той е експанзивен и завзема личността. Той ще флуктуира между Циен и Кун в един безкраен цикъл, което заклещва човека изключително здраво и той няма да бъде способен да съзре елементарни истини заслепен от собствената си лудост.
В такива екстремни индивидуални случаи много важни мисловни модели не биват отработени от инкарнацията, защото манталитета на жертва обхваща изцяло индивидуалността като рак и задушава всичко идващо отвътре и отвън. Един мисловен модел става доминиращ над друг и нищо различно от него не може да разцъфти. Висшият Аз вижда огромно духовно предизвикателство в това (което е равнозначно на радост вярвате или не). Той иска да опита отново. Той спуска друга своя инкарнация със същите мисловни модели, респективно същото ДНК, същата култура и семейна група от която предизвикателството чрез въпросната инкарнация произхожда. Той иска същите условия, за да „мине нивото“, което ще го доближи до „превъртането на Играта“. Надявам се разбирате идеята. Това може да се повтори няколко пъти. Всъщност толкова, колкото е необходимо.
Поп-езотериката посочва това като доказателство за линейното прераждане, пропускайки факта, че това не е същата личност, а изцяло нова такава, но с мисловните модели на старата инкарнация(които Висшият Аз иска да отработи), което може да създаде объркване и идентификация у човека с миналото на ниво личност. В същината си това е илюзия макар да е ясно, че подобно объркване може да настъпи много, много лесно. Защото вие ще се инкарнирате в същото генетично коляно, ще имате същите потомци, което ще създаде много подобни условия, в които дадения мисловен модел да бъде изкласен. Това важи за много болестотворни мисловни модели, не само за онези свързани с манталитета на жертва. Ето защо някои хора твърдят, че се прераждат само в дадена страна, в дадена култура, в дадено семейство (което пък генерира усещане за духовна мисия свързана с даден народ, което е изкривяване). В такива случаи най-често става дума или за последователни извънземни, които се инкарнират в едни и същи генетични кралски фамилии отново и отново, или пък за горния случай, ако става дума за едновременно инкарниращ се Висш Аз. Манталитетът на жертва може наистина да накара един Висш Аз да играе отново и отново докато не намери златната среда или баланса между жертвата и потисника.
Жертвата и агресора са двете противоположни страни на една и съща монета в Източника. В този случай два духовни архетипа се нуждаят от поддържане на равновесието в Проявлението. Единият носи товара на жертвата, а другият носи товара на потисника. Това, което трябва да направите е да намерите вътрешния си баланс, така че това равновесие в Източника да се поддържа чрез един архетип вместо с два. Очевидно е, че отново всичко се свежда до проблематиката, която създава дуалността. Поляритета прави възможен всички тези казуси, което отваря и цяла вселена от възможности за преживявания.
Нека видим каква точно е ролята на Полярностите по отношението на жертвата/агресора и как го преживяваме ние с нашето съзнание.
Полярностите и манталитета на жертва
Светлата и Тъмната полярност носят със себе си характерните за тях под-модели. Това са жертвата и агресора. Както жертвата не може да съществува без агресора, така и Светлината не може да съществува без Мрака и обратното. Те се подхранват едни други в Играта, макар да изглежда, че са в конфликт.
Светлата полярност обожава да играе ролята на жертвата. Това е едно от нейните призвания. Колкото и да се обясняват, каквито и аргументи да вадят, те са се настанили удобно в този фотьойл и смятат, че да играят по този начин е проявление на великия им морал и мисия. Те са вечно страдащите, вечно жертващите се (без никой да ги е молил за това), вечно посочващите „правия път“ на другите (без те самите да могат да проправят такъв за себе си). Техният мега-символ и ценностен стожер е митологичният образ на исус. По тази линия страданието е imprint-нато в съзнанието на много деца, като нещо, което е благородно и ще облагороди и вас самите. То е ценност в християнската религия. На много деца им е казвано да се идентифицират с него. Лайтмотив на тази философия е: „ако те ударят по едната буза, обърни и другата“ и съм чел десетки езотерични оправдания защо това е тоооолкова велик принцип, как изчиствал енергийното тяло и т.н... Look… може би съм твърде ограничен и сляп, но така и не разбрах къде е великата индивидуална духовна поука и мъдрост в това един човек „да дойде и да изкупи греховете на всички“. Наречете ме „задръстен“, явно не съм дорасъл за тези неща, но наистина не го схващам... не виждам зрелостта в това. И твърдя, че всеки който си мисли, че го „схваща“ просто повтаря нещо, защото е повярвал, че звучи красиво. Това е затвърждаване на манталитета на жертва. „Някой ще дойде и ще изкупи греховете ти.“ Някой отвънще дойде и ще изкупи твоите грехове, без причина, просто защото си голям пич. А да, и защото този някой много те обича :)) Както казва Бил Майер: „The silliest story that I ever heard.“
Манталитетът на жертва е плод предимно на Светло-полярните разбирания на хората. Те са невероятно натоварени със своя морал, който считат за превъзхождащ всичко останало и считат, че страданието (особено в името на другите) е неизменна част от живота. Когато „жертвата им“ не бъде призната те са невероятно засегнати от „слепотата ви“ и... разбира се... започват да ви покровителстват или да се правят на жертви, които са недооценени. Те също така обичат да се „засягат“. Използват всеки възможен повод, за да демонстрират „колко са обидени“ (особено ако става дума за жена, редовната фраза е: „това наранява чувствата ми“ – т.е. – „не можеш да говориш всичко в мое присъствие по начина по който пожелаеш“). Светлите не си позволяват да говорят за десетки неща, защото все някой може да се почувства засегнат или обиден. И ако случайно бъде подхваната такава тема трябва впоследствие да се извинявате и да се обяснявате как „не сте имал това предвид“. Fuck this bullfuck! Само тялото може да бъде обидено, не и Духа. Как мислите, дали Източника ще се обиди, ако го наречете „безполезен хомо“? Ммм? Казвам го СЕГА! Източникът е безполезен хомо!!! Какво ще направите по въпроса!? Моля ви, осъдете ме, искам да чуя великите ви тиради! „О, анатема! О, как си позволяваш, това са свети неща, човек трябва да знае граница, ти си един незрял човек претендиращ за духовност!“
Ха-ха-ха! :)))))) Обожавам го, много са сладки, когато го правят. Те наистина искрено вярват в това, което говорят. Разбира се, това е валиден път и аз самият съм минал по него.
Защо обаче Светлите са толкова обидени и защо смятат, че са прави, стоейки на своя въображаем пиедестал от който съдят всеки и всичко с илюзорния си вездесъщ морален компас? Дали не сте обидени, защото казаното е истина и не искате да се изправите срещу нея? Или сте обидени, защото аз не съм съгласен с вашата позиция и изказвам мнението си (на което имам право), с което вие имате проблем на концептуално ниво?
Преди няколко години бях поканен на една вечеря на която присъстваше една турбо-Светла жена, която се бореше за правата на кучетата в Испания (yeah, no kidding!) и по-доброто им третиране. Нямам проблем с това, всеки избира каузата в живота си. С развитието на разговора обаче, стана ясно, че въпросната жена има свое собствено куче, което е СКОПИЛА, защото е сметнала, че така е по-добре за нея и (забележете) ЗА НЕГО (но да се чете единствено – „по-лесно за нея самата“ на подтекстово ниво). Естествено всички на масата направо зяпнаха в неловка тишина от безумния двоен стандарт, но само аз като вечната черна овца, която си отваря устата в такива случаи (още повече – срещу жена) реших да й кажа, че нещата, които говори са тотално неадекватни. Попитах я дали има вербален контакт с кучето си и дали то й е казало, че е по-добре за него да бъде скопено. Тя нямаше никакъв отговор за това безочливо разминаване във философията й (защото просто няма разумен такъв в ситуацията) и отново натърти обидено и троснато, че така е преценила и не смята да обяснява решението си. Няма проблем в това да не чувствате нужда да се обяснявате пред когото и да е било. Аз също не смятам да се обяснявам защо използвам английски думи по начина по който ги използвам. Но! Аз нямам никаква претенцията за нищо, правейки това. Нямам претенцията да говоря книжовно и да бъда разпознат като познавач на езиците. Единствената ми претенция е да се изразявам по начин, който резонира с вътрешното ми същество. Затова измислям и преправям думи, които да пасват на моето светоусещане. Докато тази жена защитаваше някакви колективни морални ценности и в същото време демонстрираше невероятно парадоксален двоен стандарт. Тя потъна в плитката локва на собствената си претенция. В крайна сметка, ако се чувствате толкова прави и сигурни в нещо, не смятате ли, че можете да защитите позицията си по елементарен начин или поне да удържите на натиска и да я анализирате сам за себе си в случаи като горния, в които очевидно става дума за двоен стандарт? Когато някой бъде притиснат в ъгъла по този начин, той минава във victimizing-режим.
Нужно ли да е казвам, че тази жена не ми проговори до края на вечерта и когато си тръгвах едвам ми каза „чао“? :)) Толкова е забавно :))
Ще си дадете сметка, че с течение на времето този колективен мисловен модел на Светлата полярност е довел до много промени, които изобщо не бих могъл да нарека „Светли“. В стремежа си всички да бъдем „равни“ и случайно да не бъдем „засегнати“ или „обидени“ от някого, имаме закони, които ограничават нашата индивидуалност. Разбирането за това ще проработи най-добре, ако дам пример.
Нека вземем лигавият термин „политически коректен“, който е Светъл по произход. Да бъдеш „коректен спрямо другите“ е една от великите цели на Светлата полярност, докато „политически“ има извънземен (последователен) произход. И двете полярности са обвързани в последователизирането на планетата. Те работят заедно за общата крайна цел – прекратяване на едновременното преживяване на Земята. Светлата полярност стои зад философията в стил: „да накараме всички да се чувстват добре и никой да не бъде засегнат на социално ниво“. Светлата страна се свежда именно до това – липса на вълнение по пътя, арфи, любов и светлина за всички и останалия bullshit от sequential-ския пантеон на тази полярност. Описаната ситуация обаче автоматично води до несвободи на равнище слово. Тъмната полярност обожава това, защото то работи в нейна полза и ето един пример как едната полярност подхранва другата. В случая – Светлина захранваща Мрака. Друг пример.
Законите създавани от правителствата по света са Тъмни по произход. Тъмната полярност създава ситуации, в които принуждават Светлата полярност да реагира с искания за повече сигурност. Разбирате ли как работи? Едните създават манипулативни ситуации като 11.09. експлоатирайки по този начин страховете на хората с манталитет на жертва за „външна опасност“ (каквато езотерично погледнато – не съществува, защото всичко е с вътрешен произход). Светлата страна поема щафетата с радост, изисквайки повече „политическа коректност“ с готовността да предаде много от личните си свободи в името на „общото благо“, като по този начин подхранва Тъмнината. И двете Полярности работят в посока неутрализирането на едновременното себеизразяване. Това създава принципен парадокс. Защитниците на термина „политически коректен“ (за да се върна към примера с който започнах) и на неговото прилагане, излагат основно довода, че заменяните термини са обидни или пренебрежителни и че трябва да се заменят с „политически“ приемливи термини. Не можете да кажете „негър“. Трябва да кажете „афроамериканец“. Което не е нищо повече от обикновена употреба на евфемизми, което след време води до абсурди каквито вече наблюдаваме от няколко десетилетия в САЩ, където се съдят за безумни неща. Свободното използване на езика става все по-трудно там. Малко по малко това подбива една от най-големите свободи – тази да се изразяваме като онези, които сме, без да прекарваме това през филтъра на „какво е социално удобно“. Разбирате ли как в името на някакъв илюзорен комфорт (защото хората продължават да мислят същото в главите си, просто не го изричат) постепенно се стига до роботизиране на дадено общество? Буквално в името на... нищо! Светлите го правят, за да има мир и разбирателство, а Тъмните го правят, за да има контрол. Светлите обичат да бъдат жертви, а Тъмните обожават да експлоатират това – перфектният брак между последователните (двете Полярности) срещу едновременните (търсещи Баланса). Една и съща крайна цел. И двете преминават през мисловния модел на жертвата/агресора. И двете се подхранват едно с друго. Това устройва идеално както Тъмните (със садистични наклонности), така и Светлите (с мазохистични наклонности) планове. Тези роли ще продължават да съществуват докато съществува самата дуалност. Тези роли са взаимозаменяеми и се съдържат една в друга.
Жертвите на Тъмната полярност са нейните лакеи и слуги, които обичат да служат на своите господари и да превръщат всички други в жертви, в този процес (ефектът на матрьошката). Жертвите на Светлата полярност са онези, които „обръщат и другата буза“, защото така се чувстват „богоугодни“. Светлополярните жертви обикновено се обединяват в групички, чийто членове имат същия манталитет на жертва, защото така те се самопоощряват. Агресорите на Тъмната полярност са нейните адепти, които експлоатират целия свят. Агресорите на Светлата полярност са онези, които искат да наложат своята „единствена“ истина на онези, които не са „достатъчно духовно зрели“, за да я видят, включително „да променят или спасят Тъмните“, което е невъзможно. Адептите на Светлата полярност обожават да се появяват като спасители. Дори тази част от тях, които признават, че всеки трябва да следва своя собствен път (какъвто и да е той), го казват с усмивка, чието подтекстово значение е: „някой ден ще дойдеш на моята“. Това е агресивно и надменно. Тези хора жадуват за своя собствена версия на НСР от Светъл тип. Препоръчвам на тези хора да не стават още по-жалки и да не отричат факта, когато им бъде казан в лицето. Разбира се те ще бъдат „обидени“ от това... Все повече Светли ще ви казват колко са засегнати от позицията ви. Кажете им да пораснат духовно. Очаква се да бъде засегнати на един едновременна планета като тази! Да сте засегнати обикновено е искрата в двигателя, която ви подбутва да проучите какво точно се случва. Защо сте обидени? Има ли нещо валидно в думите на човека, който ви е засегнал? Изследвали ли сте въпроса, за да сверите казаното с реалността или просто реагирате с инсталирания ви от вашата система на убеждения софтуер?
Полярностите – двигателят правещ преживяването на жертвата и агресора възможно на тази едновременна планета.
Различни проявления на манталитета на жертва у хората
Съществуват толкова много манифестации на този мисловен модел, които понякога са толкова коренно различни на пръв поглед, че ако не потънете на едно изключително дълбоко архетипно ниво, никога няма да предположите, че става дума за един и същи блокаж. Примерите дадени досега би трябвало добре да илюстрират това.
Както казах в началото, има хора, които понякога просто преминават във victimizing-режим на действие, когато това им изнася (най-често с цел някаква облага), но има и такива, които са принудени (от собствения си блокаж) да съществуват и оцеляват изцяло във victimhood-вселената си. И двата типа са носители на своя victimization mind set. Първите активират своя софтуер автоматично при нужда (къде съзнателно, къде не), а вторите... ами те милите просто не знаят как да живеят по друг начин и света им е наистина тъжен... Наричам първите „активни жертви“, а вторите „пасивни“. Има и междинни фази, които няма как да бъдат класифицирани, те се хващат единствено на усет. Затова ще говоря за основните две.
Активна жертва например, може да бъде една орионизирана жена. Тя има изключително добър усет в кой точно момент може да се направи на жертва и да получи нещо в резултат от това. Отново натъртвам, това е човек с активен victimization mind pattern, но той бива използван избирателно. Много, много често тези хора всъщност са агресори, които могат да преминат във victimizing mode при нужда. Когато случаят е такъв, то непременно става дума за съзнателни действия с цел манипулация. Обикновено това е черта на Тъмната полярност.
Личността, която е активна жертва доста често се прави на отворена, което води до ситуации, в които изплува страха, който обезателно активира victimization-а като единствено спасение. Това е софтуерна реакция и личността няма съзнателен контрол над това поради ниската си осъзнатост.
Замисляли ли сте се защо колкото по-възрастни стават хората, в толкова по-големи жертви се превръщат? Защо са вечно недоволни, защо вечно мрънкат, защо са толкова нахални, защо вечно се блъскат на вратата в автобуса сякаш те са най-важните които трябва да се качат и да имат място в него, защо стават все по-настървени, злобни и контролиращи настоявайки да чуете и да се вслушате в тяхната дума, вместо да помъдряват и да излъчват благородство? С две думи, днешните пенсионери са крайното доказателство за това, че възрастта няма нищо общо със зрелостта.
Самите те са израснали в общество, което насажда манталитет на жертва у тях, което достига своя апогей в най-късните години, когато самите те започват да чувстват немощ и вече не могат да функционират по обичайния начин. Освен това, когато остарееш, страховете автоматично скачат 10 пъти. В резултат много от тях не виждат изход освен да превключат в режим активна жертва в буквалния смисъл – ставайки все по-егоистични, привличайки вниманието ви и състраданието ви по всеки възможен начин, увековечавайки техния victimization. „Пенсията ми е малка, краката не ме държат“ и т.н. – или за да разчета подтекста вместо вас: „Стани от МОЕТО място, за да се возя седнал аз!“
НЯ-МА да стана! Стой и гледай как се возя седнал, защото аз дойдох първи, аз също съм човешко същество, също се чувствам уморен и имам право да седя тук точно колко теб. Стой и гледай как аргументите ти не значат нищо за мен и се удрят като тенис-топка в стена. Тази седалка е моята шибана територия, дори преди да сляза на спирката си смятам да я маркирам като куче, за да се знае, че аз съм седял тук!
На рептилското поведение с рептилско!
Никога няма да забравя как веднъж се возих в трамвай в София и някаква дебела лелка (около 55 г.) дойде и просто ми ЗАПОВЯДА да стана, без да преувеличавам! Каза ми, че е инвалид и не може да стои права (макар да изкачи пред мен стълбите на трамвая като пъргава газелка) и ми го каза с най-нахален тон: „Станете, за да седна!“
Станах, защото тогава бях Светъл и въпреки факта, се издразних невероятно много заради нахалството на дебеланата. Когато седна извади инвалидната си карта и триумфално ми я показа все едно това значи нещо. Най-лошото е, че ако тръгнеш на философски диспут с тях, целият трамвай ще се обърне срещу теб с невероятна агресия и никой няма да се сети да даде своята седалка за пример, вместо всички да те упрекват, че не даваш своята. (Макар че понякога някой възрожденски ветеран решава да демонстрира висш морал и преотстъпва седалката си, което е идеалната ситуация за мен. Следват разбира се бурни ръкопляскания в автобуса.) Единственият ти шанс е да си по-агресивен и безкомпромисен от тях, за да им вземеш страха и никой да не посмее да се прави на отворен. Вижте само какви рептилски сценарии за територия се разиграват на daily basis в елементарни житейски ситуации! Активните жертви са скрити агресори, които ще разкрият тази своя агресивност в момента, в който отчетете като нелегитимна тяхната изкуствена victimization-роля.
Друга турбо-активна victimization-група за която искам да говоря! Бременните жени! „Направете път, тя е бременна!“
И ко? Трябва всички да сме благодарни ли?
И въобще какъв е този тайно-отявлен култ към бременността (и респективно децата)? О, милата героиня! Тя е бременна! О, какъв подвиг, тя носи очакванията ни за бъдещето! Респект(less)! „Искам вниманието, грижите ви и интереса ви насочени към мен, защото изведнъж аз се превърнах в центъра на вселената! Аз нося дете!!!“ Уааааааааааааааааааааааааааааау...
Забележете, че в публичния транспорт има специални места белязани със стикер за майки с деца (понякога написано и с думи)! Няма такива за бащи с деца! Ако бащата е с детето си, той АВТОМАТИЧНО остава прав, само детето сяда (и никой не вижда проблем в това). Част от орионизирането на планетата. Да, да, кажете ми какво малко човече с дребна душица съм, задето hate-вам бременните жени, които са въплъщението на красотата на света... Ще отида да повърна на друго място, за да не травмирам нежните ви души...
Между другото нямам НИКАКЪВ проблем да преотстъпя мястото си на някой възрастен човек или бременна жена, ако видя, че наистина имат нужда от това. Ако аз също съм наистина скапан обаче – ще си седя без никакви угризения на съвестта. В допълнение на това, никога не бих станал от мястото си просто защото се очаква от мен да го направя. Имате още по-голям шанс да отнесете среден пръст, ако дойдете и се опитате да го изиграете с посочването на етикета си: „Аз съм бременна“ или „Аз съм пенсионер, стани, за да седна“. Забелязал съм как някои си имат цял сценарий. Влизат в автобуса едва кретайки, изкуствено насищайки всяко свое движение с немощ (лесно може да се разпознае от тези, които наистина са болни и слаби), с цел това да бъде забелязано от някой, от което да последва реакция. Изисква се майсторлък. И българските бабички могат да спечелят златен медал в дисциплината.
Пасивните жертви са онези хора, които всички вие съжалявате. Тяхната снимка стои срещу „житейска драма“ в тълковния речник и всички искрено съчувстват на тези „бедни души“. Обикновено това са много добри хора, които „и на мравката път правят“ и ние постоянно недоумяваме „защо лошите неща се случват винаги на тях“. Ако не бъркам даже има такъв народен израз под формата на въпрос-вайкане: „Защо лошите неща се случват винаги на добрите хора?“
В такива екстремни индивидуални случаи много важни мисловни модели не биват отработени от инкарнацията, защото манталитета на жертва обхваща изцяло индивидуалността като рак и задушава всичко идващо отвътре и отвън. Един мисловен модел става доминиращ над друг и нищо различно от него не може да разцъфти. Висшият Аз вижда огромно духовно предизвикателство в това (което е равнозначно на радост вярвате или не). Той иска да опита отново. Той спуска друга своя инкарнация със същите мисловни модели, респективно същото ДНК, същата култура и семейна група от която предизвикателството чрез въпросната инкарнация произхожда. Той иска същите условия, за да „мине нивото“, което ще го доближи до „превъртането на Играта“. Надявам се разбирате идеята. Това може да се повтори няколко пъти. Всъщност толкова, колкото е необходимо.
Поп-езотериката посочва това като доказателство за линейното прераждане, пропускайки факта, че това не е същата личност, а изцяло нова такава, но с мисловните модели на старата инкарнация(които Висшият Аз иска да отработи), което може да създаде объркване и идентификация у човека с миналото на ниво личност. В същината си това е илюзия макар да е ясно, че подобно объркване може да настъпи много, много лесно. Защото вие ще се инкарнирате в същото генетично коляно, ще имате същите потомци, което ще създаде много подобни условия, в които дадения мисловен модел да бъде изкласен. Това важи за много болестотворни мисловни модели, не само за онези свързани с манталитета на жертва. Ето защо някои хора твърдят, че се прераждат само в дадена страна, в дадена култура, в дадено семейство (което пък генерира усещане за духовна мисия свързана с даден народ, което е изкривяване). В такива случаи най-често става дума или за последователни извънземни, които се инкарнират в едни и същи генетични кралски фамилии отново и отново, или пък за горния случай, ако става дума за едновременно инкарниращ се Висш Аз. Манталитетът на жертва може наистина да накара един Висш Аз да играе отново и отново докато не намери златната среда или баланса между жертвата и потисника.
Жертвата и агресора са двете противоположни страни на една и съща монета в Източника. В този случай два духовни архетипа се нуждаят от поддържане на равновесието в Проявлението. Единият носи товара на жертвата, а другият носи товара на потисника. Това, което трябва да направите е да намерите вътрешния си баланс, така че това равновесие в Източника да се поддържа чрез един архетип вместо с два. Очевидно е, че отново всичко се свежда до проблематиката, която създава дуалността. Поляритета прави възможен всички тези казуси, което отваря и цяла вселена от възможности за преживявания.
Нека видим каква точно е ролята на Полярностите по отношението на жертвата/агресора и как го преживяваме ние с нашето съзнание.
Полярностите и манталитета на жертва
Светлата и Тъмната полярност носят със себе си характерните за тях под-модели. Това са жертвата и агресора. Както жертвата не може да съществува без агресора, така и Светлината не може да съществува без Мрака и обратното. Те се подхранват едни други в Играта, макар да изглежда, че са в конфликт.
Светлата полярност обожава да играе ролята на жертвата. Това е едно от нейните призвания. Колкото и да се обясняват, каквито и аргументи да вадят, те са се настанили удобно в този фотьойл и смятат, че да играят по този начин е проявление на великия им морал и мисия. Те са вечно страдащите, вечно жертващите се (без никой да ги е молил за това), вечно посочващите „правия път“ на другите (без те самите да могат да проправят такъв за себе си). Техният мега-символ и ценностен стожер е митологичният образ на исус. По тази линия страданието е imprint-нато в съзнанието на много деца, като нещо, което е благородно и ще облагороди и вас самите. То е ценност в християнската религия. На много деца им е казвано да се идентифицират с него. Лайтмотив на тази философия е: „ако те ударят по едната буза, обърни и другата“ и съм чел десетки езотерични оправдания защо това е тоооолкова велик принцип, как изчиствал енергийното тяло и т.н... Look… може би съм твърде ограничен и сляп, но така и не разбрах къде е великата индивидуална духовна поука и мъдрост в това един човек „да дойде и да изкупи греховете на всички“. Наречете ме „задръстен“, явно не съм дорасъл за тези неща, но наистина не го схващам... не виждам зрелостта в това. И твърдя, че всеки който си мисли, че го „схваща“ просто повтаря нещо, защото е повярвал, че звучи красиво. Това е затвърждаване на манталитета на жертва. „Някой ще дойде и ще изкупи греховете ти.“ Някой отвънще дойде и ще изкупи твоите грехове, без причина, просто защото си голям пич. А да, и защото този някой много те обича :)) Както казва Бил Майер: „The silliest story that I ever heard.“
Манталитетът на жертва е плод предимно на Светло-полярните разбирания на хората. Те са невероятно натоварени със своя морал, който считат за превъзхождащ всичко останало и считат, че страданието (особено в името на другите) е неизменна част от живота. Когато „жертвата им“ не бъде призната те са невероятно засегнати от „слепотата ви“ и... разбира се... започват да ви покровителстват или да се правят на жертви, които са недооценени. Те също така обичат да се „засягат“. Използват всеки възможен повод, за да демонстрират „колко са обидени“ (особено ако става дума за жена, редовната фраза е: „това наранява чувствата ми“ – т.е. – „не можеш да говориш всичко в мое присъствие по начина по който пожелаеш“). Светлите не си позволяват да говорят за десетки неща, защото все някой може да се почувства засегнат или обиден. И ако случайно бъде подхваната такава тема трябва впоследствие да се извинявате и да се обяснявате как „не сте имал това предвид“. Fuck this bullfuck! Само тялото може да бъде обидено, не и Духа. Как мислите, дали Източника ще се обиди, ако го наречете „безполезен хомо“? Ммм? Казвам го СЕГА! Източникът е безполезен хомо!!! Какво ще направите по въпроса!? Моля ви, осъдете ме, искам да чуя великите ви тиради! „О, анатема! О, как си позволяваш, това са свети неща, човек трябва да знае граница, ти си един незрял човек претендиращ за духовност!“
Ха-ха-ха! :)))))) Обожавам го, много са сладки, когато го правят. Те наистина искрено вярват в това, което говорят. Разбира се, това е валиден път и аз самият съм минал по него.
Защо обаче Светлите са толкова обидени и защо смятат, че са прави, стоейки на своя въображаем пиедестал от който съдят всеки и всичко с илюзорния си вездесъщ морален компас? Дали не сте обидени, защото казаното е истина и не искате да се изправите срещу нея? Или сте обидени, защото аз не съм съгласен с вашата позиция и изказвам мнението си (на което имам право), с което вие имате проблем на концептуално ниво?
Преди няколко години бях поканен на една вечеря на която присъстваше една турбо-Светла жена, която се бореше за правата на кучетата в Испания (yeah, no kidding!) и по-доброто им третиране. Нямам проблем с това, всеки избира каузата в живота си. С развитието на разговора обаче, стана ясно, че въпросната жена има свое собствено куче, което е СКОПИЛА, защото е сметнала, че така е по-добре за нея и (забележете) ЗА НЕГО (но да се чете единствено – „по-лесно за нея самата“ на подтекстово ниво). Естествено всички на масата направо зяпнаха в неловка тишина от безумния двоен стандарт, но само аз като вечната черна овца, която си отваря устата в такива случаи (още повече – срещу жена) реших да й кажа, че нещата, които говори са тотално неадекватни. Попитах я дали има вербален контакт с кучето си и дали то й е казало, че е по-добре за него да бъде скопено. Тя нямаше никакъв отговор за това безочливо разминаване във философията й (защото просто няма разумен такъв в ситуацията) и отново натърти обидено и троснато, че така е преценила и не смята да обяснява решението си. Няма проблем в това да не чувствате нужда да се обяснявате пред когото и да е било. Аз също не смятам да се обяснявам защо използвам английски думи по начина по който ги използвам. Но! Аз нямам никаква претенцията за нищо, правейки това. Нямам претенцията да говоря книжовно и да бъда разпознат като познавач на езиците. Единствената ми претенция е да се изразявам по начин, който резонира с вътрешното ми същество. Затова измислям и преправям думи, които да пасват на моето светоусещане. Докато тази жена защитаваше някакви колективни морални ценности и в същото време демонстрираше невероятно парадоксален двоен стандарт. Тя потъна в плитката локва на собствената си претенция. В крайна сметка, ако се чувствате толкова прави и сигурни в нещо, не смятате ли, че можете да защитите позицията си по елементарен начин или поне да удържите на натиска и да я анализирате сам за себе си в случаи като горния, в които очевидно става дума за двоен стандарт? Когато някой бъде притиснат в ъгъла по този начин, той минава във victimizing-режим.
Нужно ли да е казвам, че тази жена не ми проговори до края на вечерта и когато си тръгвах едвам ми каза „чао“? :)) Толкова е забавно :))
Ще си дадете сметка, че с течение на времето този колективен мисловен модел на Светлата полярност е довел до много промени, които изобщо не бих могъл да нарека „Светли“. В стремежа си всички да бъдем „равни“ и случайно да не бъдем „засегнати“ или „обидени“ от някого, имаме закони, които ограничават нашата индивидуалност. Разбирането за това ще проработи най-добре, ако дам пример.
Нека вземем лигавият термин „политически коректен“, който е Светъл по произход. Да бъдеш „коректен спрямо другите“ е една от великите цели на Светлата полярност, докато „политически“ има извънземен (последователен) произход. И двете полярности са обвързани в последователизирането на планетата. Те работят заедно за общата крайна цел – прекратяване на едновременното преживяване на Земята. Светлата полярност стои зад философията в стил: „да накараме всички да се чувстват добре и никой да не бъде засегнат на социално ниво“. Светлата страна се свежда именно до това – липса на вълнение по пътя, арфи, любов и светлина за всички и останалия bullshit от sequential-ския пантеон на тази полярност. Описаната ситуация обаче автоматично води до несвободи на равнище слово. Тъмната полярност обожава това, защото то работи в нейна полза и ето един пример как едната полярност подхранва другата. В случая – Светлина захранваща Мрака. Друг пример.
Законите създавани от правителствата по света са Тъмни по произход. Тъмната полярност създава ситуации, в които принуждават Светлата полярност да реагира с искания за повече сигурност. Разбирате ли как работи? Едните създават манипулативни ситуации като 11.09. експлоатирайки по този начин страховете на хората с манталитет на жертва за „външна опасност“ (каквато езотерично погледнато – не съществува, защото всичко е с вътрешен произход). Светлата страна поема щафетата с радост, изисквайки повече „политическа коректност“ с готовността да предаде много от личните си свободи в името на „общото благо“, като по този начин подхранва Тъмнината. И двете Полярности работят в посока неутрализирането на едновременното себеизразяване. Това създава принципен парадокс. Защитниците на термина „политически коректен“ (за да се върна към примера с който започнах) и на неговото прилагане, излагат основно довода, че заменяните термини са обидни или пренебрежителни и че трябва да се заменят с „политически“ приемливи термини. Не можете да кажете „негър“. Трябва да кажете „афроамериканец“. Което не е нищо повече от обикновена употреба на евфемизми, което след време води до абсурди каквито вече наблюдаваме от няколко десетилетия в САЩ, където се съдят за безумни неща. Свободното използване на езика става все по-трудно там. Малко по малко това подбива една от най-големите свободи – тази да се изразяваме като онези, които сме, без да прекарваме това през филтъра на „какво е социално удобно“. Разбирате ли как в името на някакъв илюзорен комфорт (защото хората продължават да мислят същото в главите си, просто не го изричат) постепенно се стига до роботизиране на дадено общество? Буквално в името на... нищо! Светлите го правят, за да има мир и разбирателство, а Тъмните го правят, за да има контрол. Светлите обичат да бъдат жертви, а Тъмните обожават да експлоатират това – перфектният брак между последователните (двете Полярности) срещу едновременните (търсещи Баланса). Една и съща крайна цел. И двете преминават през мисловния модел на жертвата/агресора. И двете се подхранват едно с друго. Това устройва идеално както Тъмните (със садистични наклонности), така и Светлите (с мазохистични наклонности) планове. Тези роли ще продължават да съществуват докато съществува самата дуалност. Тези роли са взаимозаменяеми и се съдържат една в друга.
Жертвите на Тъмната полярност са нейните лакеи и слуги, които обичат да служат на своите господари и да превръщат всички други в жертви, в този процес (ефектът на матрьошката). Жертвите на Светлата полярност са онези, които „обръщат и другата буза“, защото така се чувстват „богоугодни“. Светлополярните жертви обикновено се обединяват в групички, чийто членове имат същия манталитет на жертва, защото така те се самопоощряват. Агресорите на Тъмната полярност са нейните адепти, които експлоатират целия свят. Агресорите на Светлата полярност са онези, които искат да наложат своята „единствена“ истина на онези, които не са „достатъчно духовно зрели“, за да я видят, включително „да променят или спасят Тъмните“, което е невъзможно. Адептите на Светлата полярност обожават да се появяват като спасители. Дори тази част от тях, които признават, че всеки трябва да следва своя собствен път (какъвто и да е той), го казват с усмивка, чието подтекстово значение е: „някой ден ще дойдеш на моята“. Това е агресивно и надменно. Тези хора жадуват за своя собствена версия на НСР от Светъл тип. Препоръчвам на тези хора да не стават още по-жалки и да не отричат факта, когато им бъде казан в лицето. Разбира се те ще бъдат „обидени“ от това... Все повече Светли ще ви казват колко са засегнати от позицията ви. Кажете им да пораснат духовно. Очаква се да бъде засегнати на един едновременна планета като тази! Да сте засегнати обикновено е искрата в двигателя, която ви подбутва да проучите какво точно се случва. Защо сте обидени? Има ли нещо валидно в думите на човека, който ви е засегнал? Изследвали ли сте въпроса, за да сверите казаното с реалността или просто реагирате с инсталирания ви от вашата система на убеждения софтуер?
Полярностите – двигателят правещ преживяването на жертвата и агресора възможно на тази едновременна планета.
Различни проявления на манталитета на жертва у хората
Съществуват толкова много манифестации на този мисловен модел, които понякога са толкова коренно различни на пръв поглед, че ако не потънете на едно изключително дълбоко архетипно ниво, никога няма да предположите, че става дума за един и същи блокаж. Примерите дадени досега би трябвало добре да илюстрират това.
Както казах в началото, има хора, които понякога просто преминават във victimizing-режим на действие, когато това им изнася (най-често с цел някаква облага), но има и такива, които са принудени (от собствения си блокаж) да съществуват и оцеляват изцяло във victimhood-вселената си. И двата типа са носители на своя victimization mind set. Първите активират своя софтуер автоматично при нужда (къде съзнателно, къде не), а вторите... ами те милите просто не знаят как да живеят по друг начин и света им е наистина тъжен... Наричам първите „активни жертви“, а вторите „пасивни“. Има и междинни фази, които няма как да бъдат класифицирани, те се хващат единствено на усет. Затова ще говоря за основните две.
Активна жертва например, може да бъде една орионизирана жена. Тя има изключително добър усет в кой точно момент може да се направи на жертва и да получи нещо в резултат от това. Отново натъртвам, това е човек с активен victimization mind pattern, но той бива използван избирателно. Много, много често тези хора всъщност са агресори, които могат да преминат във victimizing mode при нужда. Когато случаят е такъв, то непременно става дума за съзнателни действия с цел манипулация. Обикновено това е черта на Тъмната полярност.
Личността, която е активна жертва доста често се прави на отворена, което води до ситуации, в които изплува страха, който обезателно активира victimization-а като единствено спасение. Това е софтуерна реакция и личността няма съзнателен контрол над това поради ниската си осъзнатост.
Замисляли ли сте се защо колкото по-възрастни стават хората, в толкова по-големи жертви се превръщат? Защо са вечно недоволни, защо вечно мрънкат, защо са толкова нахални, защо вечно се блъскат на вратата в автобуса сякаш те са най-важните които трябва да се качат и да имат място в него, защо стават все по-настървени, злобни и контролиращи настоявайки да чуете и да се вслушате в тяхната дума, вместо да помъдряват и да излъчват благородство? С две думи, днешните пенсионери са крайното доказателство за това, че възрастта няма нищо общо със зрелостта.
Самите те са израснали в общество, което насажда манталитет на жертва у тях, което достига своя апогей в най-късните години, когато самите те започват да чувстват немощ и вече не могат да функционират по обичайния начин. Освен това, когато остарееш, страховете автоматично скачат 10 пъти. В резултат много от тях не виждат изход освен да превключат в режим активна жертва в буквалния смисъл – ставайки все по-егоистични, привличайки вниманието ви и състраданието ви по всеки възможен начин, увековечавайки техния victimization. „Пенсията ми е малка, краката не ме държат“ и т.н. – или за да разчета подтекста вместо вас: „Стани от МОЕТО място, за да се возя седнал аз!“
НЯ-МА да стана! Стой и гледай как се возя седнал, защото аз дойдох първи, аз също съм човешко същество, също се чувствам уморен и имам право да седя тук точно колко теб. Стой и гледай как аргументите ти не значат нищо за мен и се удрят като тенис-топка в стена. Тази седалка е моята шибана територия, дори преди да сляза на спирката си смятам да я маркирам като куче, за да се знае, че аз съм седял тук!
На рептилското поведение с рептилско!
Никога няма да забравя как веднъж се возих в трамвай в София и някаква дебела лелка (около 55 г.) дойде и просто ми ЗАПОВЯДА да стана, без да преувеличавам! Каза ми, че е инвалид и не може да стои права (макар да изкачи пред мен стълбите на трамвая като пъргава газелка) и ми го каза с най-нахален тон: „Станете, за да седна!“
Станах, защото тогава бях Светъл и въпреки факта, се издразних невероятно много заради нахалството на дебеланата. Когато седна извади инвалидната си карта и триумфално ми я показа все едно това значи нещо. Най-лошото е, че ако тръгнеш на философски диспут с тях, целият трамвай ще се обърне срещу теб с невероятна агресия и никой няма да се сети да даде своята седалка за пример, вместо всички да те упрекват, че не даваш своята. (Макар че понякога някой възрожденски ветеран решава да демонстрира висш морал и преотстъпва седалката си, което е идеалната ситуация за мен. Следват разбира се бурни ръкопляскания в автобуса.) Единственият ти шанс е да си по-агресивен и безкомпромисен от тях, за да им вземеш страха и никой да не посмее да се прави на отворен. Вижте само какви рептилски сценарии за територия се разиграват на daily basis в елементарни житейски ситуации! Активните жертви са скрити агресори, които ще разкрият тази своя агресивност в момента, в който отчетете като нелегитимна тяхната изкуствена victimization-роля.
Друга турбо-активна victimization-група за която искам да говоря! Бременните жени! „Направете път, тя е бременна!“
И ко? Трябва всички да сме благодарни ли?
И въобще какъв е този тайно-отявлен култ към бременността (и респективно децата)? О, милата героиня! Тя е бременна! О, какъв подвиг, тя носи очакванията ни за бъдещето! Респект(less)! „Искам вниманието, грижите ви и интереса ви насочени към мен, защото изведнъж аз се превърнах в центъра на вселената! Аз нося дете!!!“ Уааааааааааааааааааааааааааааау...
Забележете, че в публичния транспорт има специални места белязани със стикер за майки с деца (понякога написано и с думи)! Няма такива за бащи с деца! Ако бащата е с детето си, той АВТОМАТИЧНО остава прав, само детето сяда (и никой не вижда проблем в това). Част от орионизирането на планетата. Да, да, кажете ми какво малко човече с дребна душица съм, задето hate-вам бременните жени, които са въплъщението на красотата на света... Ще отида да повърна на друго място, за да не травмирам нежните ви души...
Между другото нямам НИКАКЪВ проблем да преотстъпя мястото си на някой възрастен човек или бременна жена, ако видя, че наистина имат нужда от това. Ако аз също съм наистина скапан обаче – ще си седя без никакви угризения на съвестта. В допълнение на това, никога не бих станал от мястото си просто защото се очаква от мен да го направя. Имате още по-голям шанс да отнесете среден пръст, ако дойдете и се опитате да го изиграете с посочването на етикета си: „Аз съм бременна“ или „Аз съм пенсионер, стани, за да седна“. Забелязал съм как някои си имат цял сценарий. Влизат в автобуса едва кретайки, изкуствено насищайки всяко свое движение с немощ (лесно може да се разпознае от тези, които наистина са болни и слаби), с цел това да бъде забелязано от някой, от което да последва реакция. Изисква се майсторлък. И българските бабички могат да спечелят златен медал в дисциплината.
Пасивните жертви са онези хора, които всички вие съжалявате. Тяхната снимка стои срещу „житейска драма“ в тълковния речник и всички искрено съчувстват на тези „бедни души“. Обикновено това са много добри хора, които „и на мравката път правят“ и ние постоянно недоумяваме „защо лошите неща се случват винаги на тях“. Ако не бъркам даже има такъв народен израз под формата на въпрос-вайкане: „Защо лошите неща се случват винаги на добрите хора?“
Информацията дотук дава може би единственият досега адекватен отговор. Защото добрите хора обикновено са слаби хора с манталитет на жертва и това е факт. Тези хора константно ще привличат агресори колкото и добро да правят. Те не разбират, че карма няма и на доброто не винаги се отвръща с добро, а по-скоро точно обратното. И моля ви осъзнайте веднъж завинаги – няма задгробна награда за това, че сте правили добро! Няма морално удовлетворение което да е отвъд личността и егото, няма свита от ангели, която ще ви чака с червен килим и тромпети! Няма нищо за вас! Вие сте приели Светла система от убеждения и живеете според нея с тотално грешни очаквания и представи за нещата. Висшият ви Аз ви дава постоянни знаци, че нещо не е наред, вследствие на което вие преживявате всякакви драми. Въпреки това вие сте дотолкова програмирани с шаблона си, че не разбирате, че сте в абсолютна нездравословна крайност, която ще продължава да привлича като магнит противоположния полюс – агресора. Ще продължавате с моралното успокоение, че правите „правилното нещо“ и някой ден просто ще си отидете от този свят с неразтворен модел ей така, без нищо да се е променило.
Но нали истински важното е, че другите ще ви споменават с добро? :)))) Няма да сте постигнали нищо като Дух, но другите ще ви споменават с добро!!! „Служи на другите, пренебрегвай себе си в това има велико духовно удовлетворение и награда“. Тя винаги е в някакъв бъдещ момент, никога не е сега, никой не се е върнал от „оня свят“, за да потвърди, че съществува и вие пропилявате живота си, който минава между пръстите ви закотвени в манталитета си на жертва! Ха-ха-ха човече..., изкривяванията на Светлата полярност и непохватните й аргументи са тооооолкова забавни :))
„За съжаление“ обаче, пасивните жертви свършват най-често именно по посочения начин. Те дотолкова са капитулирали пред собствената си немощ и невъзможност да упражнят собствената си сила, че в даден момент те се сриват в съвсем буквален смисъл.
В действителност почти никой не е истински слаб. Просто много хора искат да бъдат слаби, за да не се налага да се изправят пред себе си. Защото манталитетът на жертва е пристрастяващ. Хората, които са негови носители и са пасивни жертви най-често ще проявяват модела чрез отношенията си с другите и външния свят като цяло.
Пасивните жертви са се превърнали в такива чрез сериозно качествено или количествено натрупване по време на линейния им живот. Почти всяка една подобна история започва с властен родител, който третира детето си зле. С годините това дете пораства, но то вече има манталитет на жертва и продължава да привлича агресори, които то най-често идентифицира с властния родителски образ.
Трябва да разберете, че изграждането на този мисловен модел в детството много често започва от невероятно безобидни от наша гледна точка неща. Трябва да се има предвид обаче, че детското съзнание все още не е обременено с психологическия софтуер на земната платформа (или поне няма спомен за това). То започва „на чисто“. Когато започваш на чисто, ти нямаш база за сравнение. Родителите ти за теб са богове и всяко тяхно действие/дума са като онова, което е бил Принц ЕА за примитивния звяр. Т.е. детското съзнание е изключително сугестируемо и бива лесно imprint-вано. То все още не разбира, кога родителя му казва нещо на шега; когато родителя е ядосан за нещо, детето мисли, че то е причината и това поражда чувство за вина и т.н. Безобидни фрази казани на детето (вероятно прехвърлени от начина по който собствените ни родители са ни третирали като бебета) могат да останат завинаги запечатани под формата на модел. Пример.
Детето се храни и оклепва масата, защото още е малко и няма фина координация на движенията. Родителят е скапан от тежкия работен ден, шефа го е мачкал цял ден и го е ползвал като кошче за отпадъци, задръстването е било невероятно изнервящо, а вкъщи няма вечеря. Той приготвя за всички, започва да храни бебето, а то пилее храната и я разсипва по масата. Родителят не издържа, идва му много и изкрещява: „Не така! Лошо бебе!“ (в най-лекия случай). Детето чува това и започва да вярва, че е лошо на подсъзнателно ниво. На другия ден може да си играе все едно нищо не е станало, но това остава завинаги в регистъра.
Нека за момент игнорираме факта, че няма „лошо“ и „добро“ и да изиграем целия сценарий. Няма лош човек. Има лоша постъпка. Не човека е лош, а действията му. Правете разлика между личността и акта му на действие. Две различни неща. Действието е проекция на даден мисловен модел. Всеки има множество мисловни модели. Проекцията на един такъв, на който обществото лепва етикет не превръща никого в нищо. Един ваш мисловен модел не е представителен за това кой наистина сте в същността си. Спрете да лепите етикети на хората. Това създава чувство на срам в лабилните умове на децата, които после изграждат обществото. Срамът е реакция, която в същината си (surprise, surprise…) е илюзорна. Вие не можете да бъдете естествено засрамени, защото това не е естествено състояние. Някоя бабичка с комунистически морал ви казва как трябва да се чувствате („Засрами се!“) и вие го създавате за себе си, защото го допускате. Създавате си манталитет на жертва. Нещо външно ви казва как трябва да се чувствате и кой сте (в случая – „лошия“) и вие организирате личния си свят около това твърдение (защото идва от възрастен авторитет, а вие сте дете). Това бива насаждано и остава подсъзнателно (след години вие го предавате на своите деца чрез подобна ситуация и това създава затворен кръг). Разбира се подобни натрупвания могат да се случат на по-късни етапи, например в училище, където другите деца могат да ви превърнат в аутсайдер и това да ви определи за цял живот като такъв. Но най-големия imprint се случва между 1 и 7 години. Трябва да откриете тези моменти в живота си и да ги видите като това, което са – чуждо мнение за вас, което обикновено няма нищо общо с реалността.
Какви отражения може да даде всичко това в живота на личността и неговото себеусещане, ако случките не бъдат излекувани на самия момент и останат в съзнанието?
Ами тези хора обикновено считат всеки един човек за по-добър от самите тях (особено ако „непослушното дете“ е сравнявано с други „по-послушни от него“) и имат невероятно ниска себеоценка и самочувствие. В случаите когато възможностите на тези индивиди са очевидно превъзхождащи тези на останалите, човекът-жертва се чувства виновен от факта и прави всичко по силите си да прикрие реалния си потенциал, за да не кара тези около него да се чувстват неудобно. По подразбиране, това е тясно обвързано с пораженското мислене. Те постъпват така, защото искрено вярват, че не заслужават да са първенци. Затова много често първата идея на тези хора за нещо ново (или даден проект) е: „Това няма да стане...“ или „Това няма да се случи точно на мен...“ Самосаботаж. Много характерно софтуерно проявление на манталитета на жертва.
Друга характерна черта на тези хора е да се извиняват постоянно за щяло и нещяло (и респективно – да искаш извинение, ако си активна жертва), бивайки жертви с разбирания на Светлата полярност. Със сигурност познавате такива хора и знаете колко е вбесяващо. Самият акт на наблюдение на човек, който третира себе си като подметка, е вбесяващ. Някои от тях са толкова мачкани, или дотолкова преиграват с маниерите си на активна жертва, че искат разрешение за всяко тяхно действие, за да си създадат ореол на „благост“ у отсрещната страна.
Този тип хора наистина не разбират колко ограничаващо за техния прогрес е това им поведение. Те се държат с непознати по невероятно наивен начин с погрешното вярване, че всеки е добронамерен към тях, по този начин плащайки тъжната равносметка накрая.
Друго проявление на манталитета на тези хора, които по никакъв начин не могат да отстояват собствената си сила пред другите, е да обявяват природата за превъзхождаща човека по всякакъв начин без да имат ни най-малко разбиране за естеството на съществото, което наричам „Планетарен Дух“ и взаимоотношението му с хората на ниво Висш Аз. Ще откриете много жертви в природозащитните организации. Тъй като пасивната жертва винаги е била разочарована от хората, тя е отвратена от тях, но в същото време има респект към тях.
Хората с този манталитет често обичат да се правят на наивни относно собствената си стойност. Особено ако имат някакъв талант. Нарича се „фалшива скромност“. Другите много често казват, че този човек „има дарба“. Естествено самото разбиране за дарбата е крайно скопено. Тя е нещо което винаги ти е „дадено“, обикновено от „по-висша сила“ (т.е. – дадено е отвън). Смях.
Никой няма никаква дарба. Този човек проявява аспект от себе си, той изживява онова, което е. „Това, което е“ не е „дадено“, то просто Е и е само по себе си, то не е следствие от заслуги в „предишен живот“ (puke), не е резултат, не е подарък. В подобни наглед безобидни модели можете да откриете много шаблони свързани с манталитета на жертвата, закотвени както във вашето съзнание, така и в това на обществото. Много често тези хора разказват някои неща за себе си подценявайки се умишлено, за да може другите да започнат да окуражават този човек, че видиш ли не е така, че той всъщност има голям потенциал и т.н. – нещо, което въпросния човек знае in the first place, но въпреки това victimize-ва, защото природата му го изисква. Познавах КУПИЩА такива хора в миналото. Премахнах всички тях от живота си по един или друг начин. Айде няма нужда от едно и също, а? Метла.
Друга задължително присъстваща черта на victimhood-пристрастените, е че с напредването на възрастта (35 г. да кажем) тези същества вече са развалини, особено здравето им (и познавам няколко такива – т.е. не говоря наизуст). Те са вечно болни и вечно отдават това на външнипричини, защото не могат да поемат отговорност за собствените си мисловни модели. Здравето ще пострада при всички положения като последен сигнал от страна на Духа към личността, че нещо трябва да се промени. Иронично, вместо това да послужи като ултимативната аларма за жертвата, тя просто използва случая, за да се превърне в още по-голяма такава. Синдромът е „аз съм вечно болен“ и той бива използван, за да може личността да привлича още внимание към себе си и злощастната си ситуация.
Надявам се постепенно осъзнавате все повече, че в живота преживяваме какви ли не неща, а причините за това обикновено са невероятно абстрактни и небуквални, защото корена им не се състои в прякото физическо преживяване, което е просто следствие организирано около самия мисловен модел. И се изисква много задълбочено съзнание, за да се разбере защо онова, което се случва – се случва. Защото преживяването в 3D много рядко може да бъде свързано буквално с истинската причина. Ще дам пример за едно такова абстрактно „нещо“, за което съм разсъждавал през годините.
От време оно съм забелязал, че скитниците по улиците са много дебело облечени, с палта и шапки – дори през лятото и винаги съм се чудил нещо, което на фона на ситуацията им може да изглежда тривиално, но все пак... – не им ли е топло? През лятото със зимна шапка? На дадени етапи съм си съставял различни рационални обяснения като това, че тези хора нямат постоянен дом и им се налага да носят със себе си всичките си дрехи и багаж, че не искат да оставят и малкото, което имат някъде, за да не изгубят и него, но с времето разбрах, че това не е така и всеки намира начин да си намери подслон.
След няколко години, когато започнах да възприемам света по друг начин за пръв път започнах да се досещам за истинската, нефизическа причина зад това поведение.
За да започнем да разбираме трябва да си зададем въпроса – каква е истинската история на хората без дом? Това са хора, които са или изоставени от децата им, защото никой не иска да ги гледа (ще се учудите колко млади семейства просто изхвърлят възрастните си родители на улицата), или пък са заминали за чужбина и изобщо не им пука за родителите им. Те на свой ред не могат да оцелеят с пенсията в България и го избиват или на алкохолизъм или на психични заболявания (факт е, че много хора откачат от самота или ако изгубят децата си преждевременно). Казано накратко, това са хора, които нямат семейство. Те буквално не усещат „топлината на дома“, защото нямат такъв. Израза „домашното огнище“ в нашия фолклор не е случаен и именно затова на тези хора им е постоянно студено – те не се чувстват свързани с нищо. Това е проблем с 1-ва чакра (чийто архетипи са семейство, пари и всичко свързано с физическите ви нужди) – и не е ли интересно, че те нямат нито семейство, нито пари? Проблеми с първа чакра се равняват на невъзможност за заземяване, защото това е коренната чакра и те буквално нямат нищо, което да нарекат „свое“. Те не могат да се установят никъде, защото „нямат корени“. И понеже не могат да се заземят тялото им е постоянно студено. Това е енергиен проблем. Каквито и да са климатичните условия отвън, това не влияе особено на тяхната телесна температура, защото те изживяват света през филтъра на основния си блокаж описан дотук. А той е генериран от мисловния модел.
Това не се отнася само за скитниците, а за повечето възрастни хора като група. Като дете винаги съм се удивлявал как дори и в най-голямата жега в автобусите, те са с жилетки или пуловери и се чувстват добре, очевидно невиждайки парадокса в това. В един момент проблема с оросяването на кръвта (който имат повечето старци) просто спря да бъде адекватно обяснение за мен. Не може вън да е 40 градуса и ти да си с жилетка, c’mon! Тези хора просто се чувстват изоставени. Половинките им вероятно са починали преди години или ако не са, отдавна навика е заменил топлината в общуването и тези хора вече не се понасят. Децата отдавна са поели по своя път и тези хора се чувстват откъснати и сами – те нямат човешка топлина в живота си.
Забелязали ли сте как когато се случи да отидете да посетите своите баби и дядовци, те винаги държат да ви дадат нещо? Според възможностите им, колкото и малко да имат. Я буркан с компот, я нещо друго. Да, ясно е, че са загрижени и го правят от любов, но подсъзнателно в това има и много голям повик за свързване с някой друг, дори по този тривиален начин. Даването за тях означава, че са полезни и някой ще мисли за тях, това ги кара да не се чувстват откъснати и сами.
Много хора могат да обявят това за абсолютни глупости и езотерични теорийки, но за мен е доказан факт и тези, които могат да го видят като такъв, виждат колко абстрактни са истинските причини зад онова, което наричаме „физически проблем“. Всяко друго директно третиране на проблема ще има временен ефект, докато не бъде коригиран мисловния модел зад това.
Тъй като откъснатостта и изоставеността отново изплуваха на преден план чрез този пример, може би е време да кажем, че ако разглеждаме настоящата тема през призмата на енергийната система, то определено манталитетът на жертва е проблем свързан с 1-ва чакра, както бе подхвърлено преди малко с примера за скитниците.
Истински прилежащ цвят - бледо червено, а не тъмно червено както на картинката.
Не можах да открия в интернет такава...
Това е поредната метафора и доказателство, че victimhood-наклонностите са много базов проблем за Висшите Аз, който бива отработван на ниво личност чрез различните инкарнации. Той се заключва в базовата, коренна чакра, която ни кара да чувстваме връзка с всичко земно. Всички хора с манталитет на жертва имат проблем с 1-ва чакра на някакво равнище. Това е и най-големия демон на този енергиен център. Той отговаря за семейството, работата, парите, физическото оцеляване (думата неслучайно е удебелена ще разберете малко по-нататък защо) включващо храна, дрехи, подслон (отново забележете – все неща, които скитниците нямат) и заземяването ви. Това означава, че носителя на модела, автоматично ще има нерешени проблеми на равнище семейство и пари (като енергия). Физическите улики за това може все още да не са се манифестирали, но психологическия конфликт ще бъде налице. Вече дадох няколко възможни изкривявания на ниво семейство, които подхранват мисловния модел на жертва. Нека видим набързо как се пречупват другите прилежащи характеристики на 1-ва чакра през този mind set.
Един от основните сигнали за дисбаланс в тази чакра е чувството на несигурност и респективно – силното желание за сигурност. Това има своя произход изцяло в манталитета на жертва, който казва на ума, че сигурността е външно състояние, което бива придобивано. Това говори за вътрешна бедност. Единственото сигурно място е вътре във вас. Само там вие можете да постигнете абсолютна хармония. Жертвите вечно търсят външни условия, в които могат да постигнат сигурност, което действие само затвърждава липсата на такава. Те търсят перфектната работа, перфектните условия, перфектните обстоятелства, в които да могат да разцъфтят. Но това някак си никога не се случва... Следват всякакви victimization-извинения за това... „Не ми върви“, „Защо все оставам недооценен“ и т.н. Те не разбират, че няма ли цялостност отвътре, тя не може да се превърне в материализиран факт отвън. И следва поредния затворен кръг... Ако няма достатъчно ресурси, които да предоставят храна, облекло или подслон, потребностите на тази чакра ще бъдат толкова поглъщащи, че ще ви бъде много трудно да се съсредоточите върху каквото и да е било друго. Страхът от недостиг е замъглил вашите възприятия, запращайки ви в серия от убеждения, които ще ви накарат да откриете множество доводи, които да подкрепят вашето възприемане на недостига. Фиксирате се и зацикляте. Познато, нали? Говорим за това от самото начало. Виждате как по различни пътища, разглеждайки различни аспекти на проблема, винаги стигаме до едно и също.
Лошото е, че докато проблемите на 1-ва чакра са живи, вие нямате свободата да се придвижите към разбирането и преживяването на останалите си по-горни чакри. Това ви заклещва в един светоглед с много тесен спектър. Започвате ли да си давате реална сметка, защо наричам това базов проблем? Наличието му не ви позволява да освободите цялата креативна сила и потенциал на личността си.
Много жертви с дисбаланс в 1-ва чакра се опитват да се приспособят към живот, който другитесмятат за подходящ за тях (victimization mind set: „Аз нямам силата да открия своя път в живота, затова ще оставя на другите да го определят за мен“). Обикновено тази роля играят родителите, защото те също са свързани с коренната чакра като архетип (семейство) и по всяка вероятност са отчасти агресор в живота на този човек. Това става възможно поради екстремно ниската себеоценка, която вече споменах, че е характерна черта за повечето от тези хора. Поради липсата на адекватна самооценка или дори лично мнение (да, толкова е сериозно) жертвите не мога да преценят дали пътя им начертан от въпросния външен източник, подхожда на техните потребности. И тъй като в комбинация с всичко това Светлите жертви просто не умеят да казват „не“ (от което Тъмните агресори не пропускат да се възползват и да се „качат на главата“ на жертвата), се случва немислимото... Някой друг начертава личния им Път... Всички знаем за класическия случай, в който детето се превръща в това, което родителя иска от него. Той учи това, което родителя иска, става това, което родителя иска, създава семейство като това, което родителя намира за правилно и т.н. – това е историята на живота на толкова много поколения особено от по-ранните векове, когато това е било нормата. Абсолютно порочен victimhood-цикъл.
Различен пример за същия модел може да бъде младата майка с три деца, чийто съпруг я е изоставил. Причината за това е ясна – присъствието на victimization mentality, която създава ситуация-агресор. Малко вероятно е тя да бъде изкласена, защото настойчивата потребност за оцеляване ще бъде основен консуматор на нейната енергия. В 90% от случаите тя няма да има време (какво остава за вътрешни сили) да си задава въпроси от духовно естество чрез които да излезе от цикъла. Децата й навярно ще го наследят.
Друг не чак толкова очевиден пример е за младия мъж, който е постигнал успехи в обществото на възраст, в която той още не е открил какви са неговите собствени ценности. Той може да има изобилие от храна, дрехи, интимни връзки, жилище на разположение и никаква очевидна причина за неговото чувство за несигурност. Ако обаче материалното богатство не е от значение лично за него (например може да поддържа този живот и стандарт заради някой друг в живота си, който иска да живее по този начин), то чувството му за сигурност ще бъде неудовлетворено и той ще чувства липса. Той може да има шикозен апартамент в центъра на града, защото това се очаква от човек с неговия статут. Ако това задоволява неговите лични нужди – тогава всичко ще е наред. Ако обаче той е човек, който има потребност да живее в планината, за да се чувства добре, тогава той ще живее в несигурност, с усещане, че няма истински корени, независимо колко луксозен е личния му апартамент и колко презадоволена изглежда 1-ва чакра на пръв поглед.
Затова е толкова важно човек да открие сам собствените си потребности и Път, чрез вътрепребиваване, самонаблюдение и себеосъзнаване, а не да отдава собствената си сила на външни източници, които да определят живота му, превръщайки го несъзнателно в жертва.
Какво друго по-конкретно можем да кажем относно връзката на един от главните аспекти на 1-ва чакра (който превръщаме в такъв огромен проблем в съвременното ни общество) – парите – и взаимовръзката му с блокажа, който представлява манталитета на жертва?
Както Валтер Любек прозорливо посочва в контекста на отношението на хората към работата (и респективно парите), съществуват два типа личности.
Едните са работохолиците. Това са бедни, нещастни души, които се трепят и робуват непрестанно и ако е възможно, биха работили още повече и още по-усилено. Те са отражение на Светлата полярност и символизират жертвата в картинката. Ако ги попитате защо вършат толкова много неща, ще ви отговорят убедително, че няма никакъв друг начин, че никой друг не може да го свърши и че е висше благо човек да се труди и с кръв и пот да заслужи всичко в живота си. Което „всичко“ обикновено се оказва... нищо, защото повечето такива хора имат точно нищо и цял живот роптаят срещу съдбата, че те са праведни, честни и трудолюбиви пчелички, а остават низвергнати от живота (без изобщо да им хрумне, че може би бъркат изначално някъде). Разбира се всичко това е безсмислено. Но това е част от борбата за оцеляване на работохолиците – оцеляване във всяко едно отношение, което е натоварено от мощни модели зад които стои страх от загубата на сигурността (отражение на... е, вече знаете на какво), който винаги води към задънена улица. Тези блокажи на ума влагат цялата си мощ, за да ви попречат да се измъкнете от тях.
На другия край са радетелите за свободно време, които мислят, че работата е зло, от което не винаги може да се избяга, но истинския живот се живее през свободното време. Те се стремят да работят колкото се може по-малко, непрестанно се борят за по-малко и по-малко работно време, но по-голямо заплащане. За тях ваканцията е най-скъпоценното време през годината. С отрицателното си отношение към работата те лекомислено пропускат важни ситуации, в които могат да научат нещо ново за себе си и да вървят напред. Много често това са шефове, които искат някой да върти бизнеса им, а те да живеят живота си. Те играят ролята на агресора (Тъмната полярност), защото за да постигнат този комфорт, те много често експлоатират другите.
И двете нехармонични състояния имат един и същ корен – страх. В случая с работохолиците, работата е вид наркотик, който ги предпазва от „опасността“ да се вгледат и ангажират със себе си. Ако погледнете някой, който се е посветил единствено на работата си, много вероятно е да останете с впечатлението, че контактувате с машина. Всъщност, повечето хора от този тип искат да бъдат точно това – добре смазана машина, която никога не спира и поради това – винаги необходима на някой (т.е. – незаменима). Тяхното оправдание да живеят е добрата им работа или нуждата нещо да бъде свършено. Зад това поведение се крие страхът, че не са обичани и ако престанат да се борят непрестанно няма да бъдат нужни, ще се провалят и загинат. Това е проява на примитивния страх свързан с 1-ва чакра, че си самотен, изоставен и изолиран. Този страх е генериран от мисловния модел на жертвата.
Поддръжниците на теорията за свободно време пък, непрекъснато се опитват да избягат от работа, защото в дълбините на душата си се страхуват от провал, боят се че няма да изпълнят онова, което се очаква от тях и ще са безпомощни в осъществяването на целта към която се стремят. Това поведение е израз на страха да бъдеш неспособен, безпомощен, оставен на благоволението на някой друг и постоянно да трябва да се бориш, за да оцелееш, което е същия манталитет на жертва прикрит под друга маска. Това често се проявява под формата на пасивност и отказ на ниво личност.
Тези два типа хора имат още една много важна характеристика-блокаж, която искам само да маркирам преди да продължа нататък и тя е свързана както с 1-ва, така и отчасти с 4-та чакра.
А именно – Светлите жертви работохолици се раздават докрай. Те умеят да дават и го правят много, много лесно и от сърце без да се замислят, но не умеят да приемат. Това е характерно за Светлата полярност като цяло. Бивайки носители на философията „служещи на другите“, на тях им липсва допълващият аспект – приемането. Те много трудно взимат нещо от друг (освен онова, което са заслужили с усърден труд) поради морални съображения. Манталитетът им на жертва, разбива с ритник вратата и излиза на сцената, започвайки да диктува правилата на играта. Те се чувстват искрено неудобно от това, че някой им дава нещо. Аз съм стигал до истински скандали с хора, които изпадат в такава истерия, че могат да бъдат в тежест на някого (от това, че някой е помислил за тях и си е направил труда да им вземе нещо), че самата мисъл да приемат този жест ги ужасява и отказват с цената на всякакви усилия онова, което сте купили за тях. Знаете типичната превземка която обикновено следва, когато отидете някъде на гости и занесете нещо „за къщата“, нали? „Амааа, защо правиш глупости, то не трябвашеее“ (респективно – puke convulsions от моя страна). Същият сценарий се е разигравал на рождени дни. Отиваш и той ти казва: „Ама то нямаше нужда от подарък...“ (придружено с искрена „изненада“, че носите подарък на рожден ден, lol...). В такива моменти глупомера ми тотално избива тавана... И разбира се в мига в който изтърсват тази тъпотия, вече са хванали подаръка и го отварят с ентусиазъм. How low can you really go?...
Между другото сега си давам сметка, че това е добър пример за активна жертва. Те обожават да се превземат и правят на наивни, с очакването, че вие ще започнете да ги разубеждавате: „Ама как така без подарък, имаш рожден ден!“. Когато следващият път отидете някъде и занесете нещо и домакина ви каже, че „не е имало нужда“, можете да кажете: „А, чудесно и без това не исках наистина да ти го давам, а да го запазя за себе си!“ Гледайте реакция и се забавлявайте. Винаги блокират, когато обичайния сценарий не сработи. Така де, някой трябва да ги научи, че bullshit-a и постановките си имат граници с вас. Следващият път със сигурност ще се замислят преди да минат на автопилот.
Пасивната Светла жертва в същия този сценарий казва същата фраза, с тази разлика, че наистина го мисли. Тя е именно от онзи тип, който полудява при мисълта, че някой друг си е направил усилието за нея по някакъв повод. Те се ужасяват, че от режим „нямане“ преминават във временно състояние на „имане“, колкото и незначително да е то. И тъй като те не знаят как да живеят по друг начин, освен като жертви, които нямат (изпитвайки удоволствието да се оплакват на другите от факта), те буквално отказват да приемат каквото и да е, защото акта би се превърнал в символ на разтурването на границите на собствения им ограничен свят. Това е наистина едно истерично поведение, както споменах преди няколко реда. Изключително интересно е как в такива моменти свитата и страхлива жертва може да стигне до истинска агресия в отказа си да вземе нещо. Което отново идва да покаже, че жертвата и агресора са отражение на едно и също нещо и двете се съдържат едно в друго и в различни ситуации могат да се проявяват и като двете.
От друга страна, Тъмната противоположност на това е ясна за всички. Колкото повече имаш и колкото по-голям шеф си, толкова повече ти се свиди. Това е парадокс за който в миналото нямах абсолютно никакво рационално обяснение – как е възможно колкото повече имаш, толкова повече да искаш и толкова по-малко даваш? Разбира се към днешна дата, това е повече от (мета)логично и в момента именно обратния вариант би бил нелогичен за мен. Колкото повече имаш, толкова повече първа чакра „натежава“ и съзнанието се центрира там. В резултат тя се „раздува“, нуждите й стават все по-големи и всеки един акт на „даване“ се разглежда като неприятен разход, който иначе е можел да отиде за лична консумация. Разбира се винаги присъства и страха да не загубиш натрупаното. Колкото по-голямо е то, толкова по-голям става страха, защото обвързването е правопропорционално. Без да си дават сметка обаче, тези хора живеят с идеята за нямането. Те искат колкото се може повече, защото манталитета им на жертва ги ръководи, а той е свързан със страха, липсата, отделеността. Ето как в състояние на имане, ти се държиш като някой, който във всеки момент живее с мисълта, че може да няма. Те изживяват манталитета си на жертва и съпътстващото го чувство за недоимък, чрез физическия комфорт и богатство. Upside down-проявление, но то е факт и е също толкова валидно, колкото току-що обясненото му изкривяване-близнак.
И тъй като за примера използвах идеята за „рождения ден“ от известно време изцяло преосмислям концепцията за това лично събитие, което сякаш е единственият празник, който си заслужава да бъде празнуван. От гледна точка на настоящия материал, концепцията за рождения ден може да научи на нещо и жертвата, и агресора. Ако разгледаме символиката, на рождения си ден човека черпи своите гости („за здраве“ – 1-ва чакра), а те от своя страна му носят подаръци. И двете страни се учат на даване и приемане, по този начин създавайки баланс в ситуацията (като отражение на живота). Готино, нали? Смятам отново да започна да празнувам рождения си ден от догодина :)
Victimhood-групи
Виждаме „жертвите“ около нас всеки ден. Да бъдат такива е удобно за тях, защото Светулчовците са там, за да ги окуражават с техните мантри: „вината е в обществото“, „вината е в нравите и ниския морал“. Лайтмотивът е, че „вината никога не е у жертвата“. Ако искате да напреднете по духовния си път обаче, вие на всяка цена трябва да върнете собствената си сила и да приключите с капана, който представлява манталитета на жертва.
Тъй като това обаче не е лесно и обикновено изисква изключително голяма бройка инкарнации (във всички времеви линии), се случва така, че в определени периоди има струпване на множество хора с манталитет на жертва на едно място. Те биват групирани или по националност или по интереси. Най-често ги събира онова, от което са пострадали. Т.е. – обща житейска драма. Нека разгледаме няколко различни примера от модерното време, с които всички сме се сблъсквали на културологично ниво.
Ако тръгнем от идеята за различните националности, евреите твърдо са народа държащ световната купа по victimhood. Те са вечните жертви, които вадят картата с холокоста всеки път, когато искат нещо от някого на държавно ниво. Вечното насаждане на вина у съвременния човек (особено у немците) за нещо, което някой е направил преди почти век, е повече от нелепо и е изцяло от тялото. Те са един ярък пример в историята, в който лесно можем да видим масови групи от хора, които са създали условия за преживяване на жертва. Евреите и холокоста.
Висшият Аз вижда възможността за преживяването и идентифицира инкарнацията си на ниво мисловни модели с тази група. Самият холокост сам по себе си е силно преувеличено събитие и цифрата на загиналите там е невероятно превишена с чисто политически цели. Става дума за много по-малко човешки жертви от онова, което се спряга в учебниците и „историческите“ книги. Много хора доказаха това по неоспорими начини. В резултат обаче, в много държави да отричате холокоста е абсолютно недопустимо и официално незаконно и ще бъдете съдени, ако си позволите да направите това. Много хора вече са в затвора, само защото са доказали, че холокоста в размерите, в които ни индоктринират – просто не се е състоял, защото чисто физически не е възможно това да бъде направено. Представете си пък какво ще стане, ако кажете на евреите, че дори онези, които наистина са загинали, на най-дълбоко ниво сами са създали тази масова смърт за себе си, привличайки в 3D инструмента, който може да го изпълни за тях (нацистите)! Просто ще ви обесят на мига!
Някои неща НИКОГА няма да бъдат разбрани на масово ниво. Ако кажете подобна историческа истина веднага ще задействате ответен механизъм, чиято единствена цел е да съхрани манталитета на жертва у някои групи хора с цел контрол. Вие ще бъдете обявен за отстъпник за това, че сте смутили системата. Особено когато говорим за народи, при които извънземният фактор и интерес е много застъпен (какъвто е случая с евреите).
И като сме тръгнали да разглеждаме националности, какво да кажем, за нас българите от перспективата на настоящата тема?
Ние обожаваме да сочим с пръст и да виним всичко (освен очевидното) за това какво се случва в живота ни. Вината е в образователната система, в съседите, в правителството и неговите органи (последното е вярно, но по различни причини). Българите имаме дълбоко насаден манталитет на жертва на ДНК-ниво. Нямам никаква идея откога датира това, но определено е отпреди византийското и турското робство (иначе колективния мисловен модел на нацията нямаше как да допусне външен агресор). Това е 100%-во запазено и до днес и е особено силно отразено в концепцията за национализма като идея.
Всички протестиращи в момента проявяват своя манталитет на жертва. Те искат някой „честен човек“ да реши проблемите им. Винаги „някой“ е виновен за тези проблеми. Те ви казват от телевизора, че ако искате нещо да се промени, трябва да бъдете част от групата, която ще промени нещата (спрегнете прочутият израз „misery loves company“). Колективният модел на жертва се проявява чрез нуждата трупаната вътрешна агресия да намери отдушник. Хората искат да се почувстват in control, защото очевидно цялата им реалност в България е построена по начин, по който те да нямат контрол над нищо. Агресорите от своя страна (в лицето на правителството) не са впечатлени по никакъв начин от случващото се. Това може би единствената „демократична“ страна в света, където хората протестират над 100 дни нон-стоп и политиците едва коментират това, сякаш нищо не е станало... Те знаят, че подобни вълнения могат да играят единствено в тяхна услуга, защото това неизбежно ще доведе до агресор с нова фасада. Целият модел е обречен да се самоповтори. Външна промяна за вътрешните ни проблеми като народ ще доведе само до още хаос и в това не може да има никакво съмнение. Гарантирам, че за България няма нищо хубаво в бъдещето, ако ще да има протести до края на времето. Етапът, в който нещо може да бъде променено на колективно ниво отдавна е отминал (и това важи за цялата планета).
За да не оставям място за съмнения – всички народи, които някога са били поробвани и са станали емблематични за неправда в човешката история са имали манталитет на жертва, който е привлякъл агресор, за да извади този вътрешен проблем на показ. Това важи за черната раса, важи за изтребването на индианците в Северна Америка, важи за всеки един подобен пример, който можете да се сетите. Да, ние винаги съжаляваме тези групи и казваме, че имат злощастна съдба, без да разбираме, че по този начин поощряваме комфортната зона, от която те самите не искат да излязат. Криворазбраните ни системи от убеждения ни обричат като човечество.
От няколко десетилетия victimhood-а отново е много популярен в Америка (която знаете, че е ролеви модел за цялата планета). Изглежда, че ВСЕКИ в Щатите иска да бъде жертва или ако не го иска пряко – е готов да бъде такава. Негрите, малцинствата, хомосексуалистите и особено жените. Не забравяйте, че важен аспект на настоящия времеви период е растящата женска доминация в света (и знаменосеца й – радикалния феминизъм) и насилието над мъже. Не просто полово насилие, но анти-мъжка пропаганда навсякъде в медията, превръщайки по този начин буквално всеки в жертва или агресор по един или друг начин. Никога не е имало толкова много жертви на тази планета, колкото ги има днес. Много повече по темата можете да откриете в следговора на „Произход и история на Империите Орион и Сириус“.
Манталитетът на жертва може да бъде много лесно открит и у хора от всякакви националности със сходни преживявания, което ги поставя в една сходна инкарнационна група. Това обикновено са ключови преживявания през които всеки един Висш Аз преминава по няколко пъти, за да може да усвои в пълнота. Отношенията между половете предоставят широко поле за разгръщане на подобни модели.
Например, открай време в човешката култура мъжа и жената не са заедно от любов. В миналото това е било официално още на априори-ниво – хората са се женели по сметка, а разводите са били неприемливи. Родителите са уреждали брака и е било казвано на младите, че „с времето ще се научат да се обичат един друг“. Българското общество отпреди няколко века е много характерен пример за това. И ако единият от двамата умре преждевременно, те се примиряват със съдбата си, защото да намерят нов човек за себе си не е отговаряло на тогавашния морал.
В съвремието ни наблюдаваме същото – хората се страхуват да започнат отново, защото вече са на 50. Те казват: „Не мога да започна отначало, вече е твърде късно за мен“. И те засядат. С тази нагласа в какъв тип инкарнация мислите, че се превръщате? Вие се превръщате в човек с манталитет на жертва. Всъщност вие вече сте били такава и това е позволило на външен източник да ви казва какво да правите с живота си (в случая – да се ожените за някой без любов). Такава жертва – мъж или жена – винаги ще в неподходяща връзка с противоположния пол и съвместимост ще липсва. Това е просто по default, самото преживяване го изисква. Иначе не бихте били жертва, не бихте били потиснати.
Между другото мисленето в стил „брак по сметка“ се е запазило и до днес под малко по-завоалирана форма. Как точно ли? Ами много хора, които не се понасят, са заедно, защото иначе не биха оцелели чисто финансово поотделно – познавам много семейства, които карат по този начин. Какво би генерирало това?
Отделно от това браковете по сметка и до днес са огромен фактор. Затова и разводите са над 70%. Други пък в даден момент просто се женят за някого, защото годините минават, а те не искат да останат сами. Трети пък сключват брак просто като бунт срещу родителите си и по този начин привличат фигура в живота си, която ще е въплъщение на самите родители по много подобен начин. В крайна сметка тази двойка се превръща в САМИТЕ родители след време, неусетно и кошмара става още по-реален. Хората много често се заклещват в тяхната собствена представа за самите тях. Особено жените, които много често се женят за образа, който въплъщава по най-подобен начин бащината фигура, което продължава да генерира същите проблеми и да връща на дневен ред същите теми в живота на жената. Това не е посредствен фройдистки анализ, а обяснение на нещата от гледна точка на мисловните модели.
Въобще, хората днес се женят по всякакви причини, всички от които накрая неминуемо ще ги наранят. Със самия брак вие казвате на света: „Аз не мога да бъда щастлив и задоволен от живота бивайки сам по себе си.“ Това ще доведе съответните преживявания в живота ви.
Да, преживяванията с някого могат да ви научат на изключително много и разнообразни духовни уроци (и именно затова Висшият Аз го изживява толкова много пъти), но в същото време най-често става дума за отключване на вашия вътрешен потенциал, а не за придобиване на нещо чрез друг човек, което сте нямал досега. Изначалната истина е, че вие не се нуждаете от никого. Всичко от което се нуждаете вече е вътре във вас, защото на едно дълбоко и съкровено ниво всеки си е себедостатъчен. Вие сте и мъж, и жена в едно, защото Духа няма пол – има само контекстови проявления. Осъзнавайки това и оперирайки от това ниво на съзнание вие вече може да решите да го споделите с някого, което е нещо тотално различно. Тогава изберете този човек. Но вие вече сте цялостна личност, не се нуждаете от своята „половинка“, за да станете такава и да „откриете себе си“. Хората, които цял живот търсят „любовта на живота си“, за да се почувстват пълноценни, са обречени на вечна липса. Можете да чувствате завършеност в определени периоди и моменти от живота си, но те са много мимолетни.
Друга класическа victimization-група. „Жертвите“ на насилие. Като най-ярък и разпознаваем пример ще разгледам изнасилването.
В случаи като изнасилване, трябва да се запитате: „Какво направих или помислих, за да позволя това да ми се случи?“ Защо сте позволили на някой да приложи насилие и да властва над вас? Защо бихте имали нужда от подобна травма?
Най-често това е символ на себе-наказание поради чувство за вина. Трябва да се попитате: „Какво мисля за себе си, за да изпитвам нужда да се нараня?“ Защото изнасилването само изкарва на повърхността вече залегнали много дълбоки мисловни модели на жертва. Това винаги може да бъде разгледано на множество нива, кои по-дълбоки, кои по-повърхностни, но те винаги са налице и всички са валидни в определена степен. Например можете да разгледате изнасилването от перспективата на връзката ви с Висшия ви Аз и Източника. Можем ли да кажем, че тези хора чувстват, че Висшият им Аз няма правото и „юрисдикцията“ да се меси в живота им? Дали тези хора не отричат влиянието на Източника над тях? Хм... Наистина, това може да бъде една от възможностите. Ето причината поради която тайната сексуалната фантазия на много жени е именно да изиграят и пресъздадат с партньора си акт на изнасилване. Защото това препотвърждава идеята за откъснатост и че си сам за себе си. (Това избива по познатите два начина – или с панически страх от секса до края на живота (изолация) или обратното – безразборен секс с множество партньори.) Не е ли истина, че след изнасилването се чувстваш тотално откъснат и сам? Изследвайки тази сексуална фантазия вие можете да стигнете до този извод за себе си, и ще разберете собственото си отношение към по-високите ви нива на съществуване, както бе посочено по-рано в статията. По желание можете да решите да промените това, ако смятате, че е нужно.
Отново, може да звучи жестоко, безчувствено и арогантно, но трябва да поемете отговорност за случилото се без да си набивате вина за това влизайки в същия порочен цикъл. Основна характеристика на абсолютната истина е, че тя много често бива приемана като брутална от перспективата на тялото и личността.
Теоретично, ако нямате мисловен модел на жертва, можете да се разхождате всяка вечер в най-опасния квартал, където разходката буквално би била равнозначна на неонов надпис „търся си го“ лепнат на челото ви, но по някаква причина изнасилвача няма да се доближи до вас. Точният механизъм и как той ще го пречупи през собственото си съзнание е субективен. Дали ще сте с цвят рокля, която той ще сметне за невъзбуждаща спрямо маниите му или нещо друго – няма значение. По някаква причина той ще страни от вас или изобщо няма да ви регистрира. Знаете как някои хора просто излъчват сила и стабилност когато ги погледнете, нали? Дори хора, които не се интересуват от каквото и да е езотерично имат сетивата да разпознават подобно излъчване. Наричаме го „авторитетно присъствие“. Това се дължи на силните мисловни модели, които ще еманират от външния вид, от маниерите на този човек – от всичко. Общо взето това веднага вдъхва респект. Знаете моментално какво можете и какво не можете да си позволите с тази личност.
За да разгледаме и другата страна на казуса, мисловният модел на един изнасилвач лежи на основи, които на повърхността могат да приличат на желание за контрол и надмощие. Ако вникнете в дълбочина обаче, ще откриете, че самият изнасилвач е носител на същия мисловен модел на жертва, който просто се проектира под формата на агресор. 95% от изнасилвачите са такива, защото фигурата на майката в детството е била доминираща, контролираща или директно – насилница на малкия си син. Пораствайки и придобивайки способността сам да наранява, вече възрастният мъж решава да изнасилва жени, защото подсъзнателно това е израз на бунта му срещу майка си, който не е могъл да осъществи като малък. Повечето изнасилвачи насилват жени, които приличат на майките им – визуални прилики, цвят на косата, дрехите които носи, може би изражението на лицето, може да бъде активиран дори от подобен парфюм – всичко, което ще доближи преживяването до усещането за „нараняване на майката“. Ето защо 85 годишни жени са изнасилвани от 20 годишни момчета. Всичко се свежда до изливането на агресията върху майчината фигура, която е victimiz-ирала сина си. Останалите 5% от изнасилвачите са потиснати хора, които са вечно губещи в живота и чрез изнасилването те най-накрая усещат чувството за контрол над ситуацията. Ситуация, в която поне веднъж могат да бъдат победители.
Много хора не могат да разберат, че и изнасилвача, и изнасилената са еднакво травмирани и имат нужда от един и същ reality check. Обществото ни е агресивно вманиачено „да наказва виновните“, но то остава сляпо за факта, че същото това общество създава условията за изграждането на тези виновни, които после биват заклеймявани заради онова, което са. Това е много добре отразено и в отношенията родител-дете.
Когато детето ви извърши нещо криминално, вината е на всеки друг, но не и на детето на родителите, които са го отгледали. Поне последните обичат да вярват в това. В техните очи детето им е перфектно и съвършено, те все още го виждат като малък розов вързоп паднал от комина през който щъркела го е пуснал... Те не могат да допуснат, че този розов вързоп е способен на зверства. Докато хората не поемат отговорност за онова, което се е случило, те ще бъдат хванати в капана на жертвата/агресора. Онези, които не са жертви, са онези, които са способни да кажат „вината беше моя“ и именно те ще са част от онези, които ще завършат настоящата Игра, защото манталитета на жертва е един от ОСНОВНИТЕ уроци, които трябва да бъдат научени и надмогнати на тази планета. Няма как някой, който продължава да има манталитет на жертва да напусне тази планета, защото именно той ви е довел тук и той е основното, което ви държи тук. На тази планета винаги ще бъдете осъждан от другите под някаква форма, който и да сте и колкото и да се опитвате да угодите на нормата. Ако децата ви загинат и вие като родител просто решите да продължите живота си, защото разбирате случилото се на много дълбоко духовно ниво и просто го пускате, разтваряйки тази травма, без това да определя остатъка от земния ви път, другите могат да решат че сте безчувствен и студен. Бъдете сигурни, че ще бъде така. В същото време, ако се съсипете от мъка за дълъг период от време, ще кажат: „този човек е слаб, не успя да стъпи на крака отново...“ Т.е. в лицето на обществото правилно поведение на практика НЯМА. Това е свят на съденето и изпитанията (но по личен избор), на илюзията и неговия дизайн умишлено е създаден така. Разберете и приемете това, без да позволявате на факта да ви потиска. Това е природата на Играта. Хората винаги ще имат очаквания към вас. Не трябва да позволявате това да ви парализира, защото така спирате да бъдете креативни и ставате следващи някого. Което ме навежда на мисълта за...
Любимите ми ню-ейджъри... друга огромна victimhood-група, която си мисли че разбира всичко за света и с готовност преподава на другите! Обожавам ги! Те ме развеселяват искрено и до ден днешен!
Чували ли сте непоносимо лигавата им превземка: „Аз не съм за тази планета“ или „Искам да се прибера вкъщи, не принадлежа тук“? Не ви ли идва да повърнете от глупост?... Аз едва се сдържам дори в момента...
НИКОЙ не е оттук. Но щом сте тук, сте ТОЧНО за тук и това, че искате да избягате не променя факта. Вие бягате от живота и реалността, който сам сте избрали и сте организирали за себе си и ако сте един от хората повтарящи тази мантра и погледнете на живота си обективно, ще откриете модела, който генерира подобни мисли in the first place. Вие бягате от избора си, вместо да поемете отговорността за него. Незряло.
Но в същото време, ако създадете живот на хармония и благополучие предполагам, че всичко ще бъде наред и изведнъж, видиш ли, ще сте си точно за тази планета, нали така? Говори тялото ви, не Духа ви. Дори да е теоретично възможно да си тръгнете от тази планета СЕГА (а то не е), ще вземете този мисловен модел със себе си на следващата си дестинация и ще създадете същата ситуация за себе си. Защото бягате от урока.
Истината е, че почти всеки от Светлата полярност има манталитет на жертва в някаква степен, защото всеки един от тях, малко или много, вярва в съществуването на външна сила от висш порядък, която трябва да бъде съблюдавана, уважавана и следвана морално (бъдете сигурни, че ако изпитваше човешки чувства на Източника щеше да му е много тъжно да наблюдава тази картинка). Каквото и да си говорим, всичко това се прави с идеята за „спасение“. От страх. Истината е, че ние сме сковани от страх на всички нива и в живота сме толкова напред, доколкото сме способни да прикриваме този факт. Хората се страхуват от общественото мнение, от неуспеха, страхуват се, че няма да се реализират, че няма да имат възможности в живота и поради всичко това има едно изключително агресивно чувство на вина – че човек е трябвало да направи нещо, което не е направил. Чувството за вина е дори в самото действие на правенето. Един човек е здрав, а другите са бедни и болни; един човек има храна, другите нямат. И ню ейджъра се смачква от конфликта в света, той търси спасение във философия, в която всички са щастливи и вина и страх не съществуват... Но колкото повече умът изследва, прониква, пита, толкова по-силно става чувството на вина, чувството на тревожност, че „нещо не е наред“. Именно на страхът да се живее действителността такава каквато е, се дължи този подтик, който всички сме чувствали на някакъв етап в живота си – да търсим учител. Страхът е тази опаковъчна „добродетел“, която всеки от нас обича толкова много – „да бъдеш почтен“. Решавате ли да бъдете смели и да гледате очи в очи събитията в живота или просто се изхитрявате да избягате от страха, като намерите обяснения, които ще задоволят ума, който е обхванат от страх? Как вие ще се справите с това? Ще включите телевизора, ще четете книга, ще отидете в църквата да запалите свещичка, или ще се прилепите към някаква форма на догматизъм, екзотичен окултизъм или вяра?..
Страхът е разрушителната енергия в човека. Той разрушава, той разстройва цялото вътрешно същество, той води до всякакъв вид изключително хитроумни и изтънчени теории, абсурдни суеверия, догми и вярвания. Ако вие видите истински, че страхът е разрушителен, тогава какво ще направите, за да изчистите ума? Авторитетите обикновено казват, че чрез проучване на причината за страха ще бъдете свободни от него. Дали това наистина е така? Опитът да разкрием причината за страха и знанието за тази причина не премахват страха. Страхът остава. И тъй като той остава там завинаги, ние търсим спасение за себе си. Това е една от причините поради които християнската религия е толкова популярна. Тя предлага спасение. Това дава известен покой на хората. Вътрешната несигурност винаги остава, но илюзията за покой понякога е много трайна.
Новата вълна религия, която идва да замени вече остаряващите системи от убеждения е езотериката. Тя е най-новия „McDonald’s на просвещението“, както много точно казва една позната. Последователите на всичко езотерично са убедени, че спасението се намира именно там и стават фанатични по въпроса. Те са чели всички книги, попили са отговорите на всички загадки, знаят рецептата за щастие... и въпреки това ситуацията там е най-смешна, защото макар да знаят тази вездесъща рецепта за щастие те се опитват да са весели, обаче същевременно не са наясно защо не се получава... На поведение могат да го докарат, но вътрешно усещат, че нещо липсва, нещо не пасва. Относно това не може да има никакви илюзии. Просто не се получава и то е очевидно за тях. И тъй като след дълги опити виждат, че са неспособни да успеят сами, идеята за нуждата от спасение отново изплува. Страхът изплува от дълбините (където винаги е бил) и разтърсва здраво личността.
В резултат изникват нови и нови, все по-масови външни спасения, всеки път по-убедителни и красиво звучащи от предните. Два много популярни продукта на тези страхове бяха идеята за 2012 г. и идеята за „възнесените учители“ (която продължава да е много популярна и до днес). Те обичат да се появяват под формата на емисари и спасители и макар постоянно да повтарят, че трябва да се спасите сам (true), те продължават да дават наставления как това трябва да стане. Т.е. излиза, че не можете да се спасите сам, трябват ви напътствия, хаха :)
Нека помислим малко (просто за разнообразие). Ако аз съм възнесено същество, то аз задължително съм минал през някаква дуална платформа подобна на настоящата и знам прекрасно какви са капаните й. Аз ще имам мъдрост и няма да допускам детински грешки. Следователно, никакви същества, които съществуват в по-високи плътности (на които много ню ейджъри вярват, че се молят от нивото на личността, непроумявайки по-голямата картина) не могат да се намесят, защото това, което се случва на нас хората, е необходимо, за да имаме възможността да работим върху манталитета си на жертви. Намесват се само същества от дуалната платформа, които се представят за по-висши такива. Защото да се намесиш би означавало да се бъркаш или да отнемаш уроците от онези с манталитет на жертви. В това няма учене. А всяко същество от по-висока плътност разбира колко незряло е това. Съществата от по-висшите нива ще бъдат обективни наблюдатели на Пътя ви, нищо повече. Да, контакт може да има, но той няма да бъде под формата на никакви съвети, поучения или мъдрости, които да приложите в живота си. Още повече вместващи се в начина ни на живот в тяло. Те не са тук, за да ви спасяват или да спасяват тази планета. Затова забравете за „галактическата федерация на светлината“ и т.н., ок?...
Всяко същество, което казва, че е тук, за да ви „спаси“ се намесва в духовното ви израстване. Слушайки го, вие вече сте във victimizing mode. Само вие сте способни да спасите себе си от манталитета си на жертва. Само вие можете да преминете през тези уроци, които накрая ще ви позволят да се освободите от този модел и вие самите да се „възнесете“ (hate that word). Никой не чака, за да ви помогне – не позволявайте на съществата, които дават подобни обещания да ви правят на глупаци.
Когато се научите как да преминете през манталитета на жертва, вашия мисловен модел никога повече няма да привлича потисници. Колкото по-упорити сте в решителността си да се справите с това, толкова по-силни ще бъдат уроците, които привличате, за да може евентуално да се освободите. В процеса трябва да бъдете наранявани, подценявани, дори достатъчно разярени, за да може най-накрая да се застъпите за себе си и да заявите, че вие нямате намерение повече да бъдете нечия жертва. Може би, когато най-накрая ви дойде до гуша, ще се освободите от този модел с думите: „Пет пари вече не давам какво си мислят другите! Говоря съвсем съзнателно! Ще се грижа за себе си no matter what!“
Докато вярвам, че някой възнесен учител или същество ще дойде и ще ме спаси, то аз съм жертва. Една от многото функции на идеята зад 2012 г. бе именно тази – да се закотви тотално манталитета на жертва дори сред онези хора, които се предполага, че разбират тази реалност по-добре от „стадото“ – езотеричната общност. „Спасението, което ще дойде от небето“, „фотонния пояс, който ще ни отведе в една по-добра реалност на паралелна Земя“ и т.н. – външно спасение казващо „аз не мога да поема отговорност за ситуацията си, не мога да си помогна сам, аз не съм този който контролира живота си, някой друг го прави“.
Вечен батак. Различна опаковка.
Глобално общество поощряващо манталитета на жертва
Постепенно слизаме все по-надолу и по-надолу в проявлението. Разгледахме какво представлява самият мисловен модел, разбрахме неговият възможен произход, преминахме набързо през някои основни (от иначе безброй) негови проявления, които всички хора с victimhood mentality малко или много споделят.
Нека сега слезем още по-надълбоко в материята и видим как самата структура на нашето общество не само поощрява това хората да бъдат жертви/агресори, но и създава такива, защото това е жизнено необходимо за оцеляването на собствената му структура.
Ееех, социума... ултимативното въплъщение на най-чистата проба земеделска жалост... Той е толкова цялостно прогнил и пропит от нищета, че дори се затруднявам да хвана някой конкретен аспект, от който да тръгна...
Ако искаме наистина да опростим нещата, компресирайки ги до един единствен архетип въплътен в дума, манталитетът на жертва в обществото се проявява чрез концепцията за „оцеляването“.
Stay with me. I’m about to make a point here.
Когато имаме един град с многомилионно население, мнозинството от него по default е в режим на оцеляване. Логично, нали – само от 2 до 5% от хората в него са наистина богати и могат да имат всичко. Дори тези, които имат повече от достатъчно, продължават с усилия по 12 часа на ден, за да го запазят и да имат още. Всички останали се борят да имат онова, което имат богатите или просто... ами, да останат живи... Това е нещо, което самите вие казвате доста често, нали? Бъдете откровени. Някой стар познат, с който не сте се виждал от години ви спира на улицата и ви пита как сте. Вие отговаряте автоматично с: „Бива, борим се да оцелеем“, за да отбиете въпроса и за да не се налага да обяснявате, че (по всяка вероятност) нещата са много по-зле. Не ми казвайте, че не сте го казвали поне веднъж или че не сте го чували. Особено предвид ситуацията в България.
Всичко това идва да ни покаже, че манталитета на оцеляващия (т.е. на жертвата) е доминиращ в един такъв мегаполис и това ще привлече още събития на ниво „оцеляване“ в този град. Мисловният модел е: „Мога да докажа, че мога да оцелея в цялата тази ситуация, защото съм силна личност.“
Всъщност ние се възхищаваме на „силата“ на подобни хора, които дават всичко от себе си, за да оцелеят в ситуацията в която са – даже правим филми по такива житейски истории (веднага се сещам за „The Pursuit of Happyness“ например). Да оцелееш обаче, означава да се бориш, да се сражаваш, да си в конфликт. Това е мислене от дуалната платформа, която ще ви върти в своята центрофуга до безкрай. Мисля, че повечето хора не си дават сметка, че да оцелееш е всъщност доста ниско ниво на разбиране, което погрешно бива свързвано със силата на човешкия Дух. То е точно обратното. Ние се наказваме през цялото време с очакването за някаква „морална награда“ в края (почти религиозно разбиране бих казал). На практика много хора вярват, че това е най-високото ниво на което могат да бъдат – на оцеляващи, които оцеляват след всяко следващо изпитание, което става все по-тежко от предишното. Техният химн в живота е песента „I will survive“. (За тези, които са забравили, химна на ОИ в Лондон миналата година също се казваше „Survive“, което беше доста подходящо предвид какво се готвеше.)
Казано ни е, че трябва да се трудим здраво, за да успеем. Всеки един наш ден е в режим на оцеляване. Всички „мъдри“ и обособени от поколения грешки възрастни хора ви казват колко важно е да се трудиш здраво, за да оцелееш и успееш. И всички ние кимаме впечатлени с глави пред тази вечна „мъдрост“ без никога да не се замисляме. Обикновено се опитваме да се докажем пред тези хора със същото. Баща ви е строг работохолик, който е превърнал работата във върховна добродетел (най-често – защото той самия си няма нищо друго на света и това е най-лесното съществуване, което може да води, макар и да е тежко физическо такова) и вие се стремите по всякакъв начин да бъдете достоен продължител на тези идеали. (Когато един такъв човек прегърнал въпросните ценности има деца – неговото програмиране се прехвърля върху децата му. Те създават опасни ситуации за себе си и когато „оцелеят“ се чувстват силни от това, избивайки по този начин същият комплекс.) Защо? Какво се опитвате да докажете? Това означава, че имате ниска себеоценка и някой авторитет (в конкретния пример – баща ви) трябва да ви потупа по рамото, за да се почувствате пълноценни и достойни. Този човек е слаб и превзет напълно от страха без значение през колко непосилни неща минава на физическо ниво (които не са нищо повече от бягство). В такъв случай е нормално да признаете, че сте грешали. Кажете: „Да, направих този избор, който смятах за уместен в онзи момент, но сега открих нещо друго.“ Но не. Вместо това вие възвеличавате подвига си, че се трепете като идиот по честен начин (lol), превръщайки се в махленския стожер на земеделската добродетел. Достоен живот. Или поне така искат да вярваме дизайнерите на системата (които – make no mistake – принадлежат към Тъмната полярност). Много моля. Не казвам, че трябва да ви е лесно и да сте пласьор на наркотици, за да не го мислите много... Казвам, че модела на оцеляването и псевдо-добродетелта, която смятате, че носи той ви забива в нещо от което няма излизане.
Тъмната полярност е гениална в манипулирането на масите. Наистина, аз съм истински фен и искам автограф! Признавам, че е съвършено измислено и не бих могъл да се справя по-добре. Хората трябва да се редят на опашки и да си плащат за уроци от Тъмната полярност вместо да я плюят без да разбират какъв велик учител е тя. Тъмните познават до съвършенство лигавите ценности на Светлата полярност и ги използват максимално срещу тях самите. Примерът, който дадох в началото на материала със свободата на словото би трябвало да е достатъчно красноречив. Тъмните са запознати с моралните изкривявания на Светлите и оползотворяват максимално всяка отворила се възможност, без всякакви скрупули. Светлите смятат, че да си оцеляващ в постоянно агресивната среда е белег за сила на Духа и неговото израстване. Тъмните създават все по-агресивна среда, за да точат жизнена енергия и превръщат хората в истински роби, защото знаят, че Светлата полярност единствено ще се амбицира да преживее и това, за да се докаже като по-добрата. Това дава извинение на Тъмната полярност да става все по-безскрупулна и експанзивна и да поддържа едно пространство на фашизъм. Отново – Светлина захранваща Мрака и Мрак даващ повод на Светлината да „блесне“ и докаже своята правота. От което Мрака се възползва. Затворен кръг. Играта описана в няколко думи.
Всичко това би следвало да отговаря и на един пра-стар въпрос, а именно – защо иначе управлявания от Тъмната полярност Холивуд постоянно прави филми, в които лошите винаги биват наказвани и доброто възтържествува с характерния happy end? Вече знаете защо. Защото това позволява на въртележката да продължава да се върти. Масата вярва и се надъхва от прочувствени сценарии тип „V for Vendetta“ и дори ги превръща в символ на своята философия, вярвайки, че осъществяването им в реалността е възможно. (Не е.) Това подхранва Мрака, който се храни от конфликта и революцията на тълпата.
Цялата социална система е изградена на база манталитета на жертва – винаги да зависите от нещо и да живеете в състояние на зависимост. Здравни осигуровки (послание: „някой друг ще се погрижи за вашето здраве“). Пенсионен фонд („някой ще ме осигури когато остарея“). Образователната система, в която не можем да откриваме сами, учителят е агресора, който преподава едностранчиво вместо процеса да е двустранен, цялата среда създаваща стрес – дали ще бъдеш харесан от другите, или ще бъдеш неудачник; самата идея за това, че нещо външно ще те оценява, което ще създаде комплекси или фалшиво чувство за превъзходство (в зависимост от резултата) и т.н., и т.н...
Цялата структура е изградена около поощряване на манталитета на жертвата/агресора. Обществото насърчава манталитета на жертва. Вижте само как се отнася то към реалните „жертви“ в живота. Те буквално наричат тези хора „жертви на насилие“ или „жертви на домашен тормоз“. Как се очаква да се случи нещо дори близо до излекуване, след като вие тръгвате с нагласата, че сте жертва на нещо/някого?!? Вие само ще подсилите мисловния модел, който ви е довел дотук първоначално! Обществото има нужда от жертви, за да запази настоящия си формат. То вини обстоятелствата, малцинствата, политическата обстановка, религията и какво ли още не. „Такива са били обстоятелствата“...
Здравната ни системата и разбирането ни за лечение изобщо, е ИЗЦЯЛО изградена на манталитета на жертва. Аз водя живот тотално извън баланс и очаквам да отида някъде при някого (външен спасител), който да ме позакърпи и аз да продължа по същият начин. Няма нищо лошо в това да отидете и да потърсите помощ от някого, когато сме в беда и нямаме достатъчно информация, за да си помогнем сами. Също така няма нищо лошо и в това да помагаме и изпитваме състрадание към хората. Но ако видите, че този човек просто иска да оправи сегашното си състояние и модела продължава и за в бъдеще – имате пълното вътрешно морално право да му откажете. Продължавайте да пиете хапчета (мисъл-форма: „нещо отвън ще ми помогне и аз ще се оправя“) и вярвайте, че ще се излекувате по този начин. Трябва да поемете отговорност за начина по който сте третирали тялото си и да вземете съответните мерки.
Какво да кажем за просяците по улиците (тези от тях, които са хора и не принадлежат на мафията) и отношението на обществото към тях? То се държи и като техни благодетели и като техни агресори, защото не само ги отхвърля много често, но и защото то самото ги е създало! Тотално закотвяне в позицията на жертва! Излизайки на улицата да просиш всеки ден, година след година ти декларираш на ниво мисловен модел: „аз нямам“. Това е затвърждаване на принципа на липсата. От години не давам пари на никого – вие не помагате на тези хора – вие им пречите. Давайки им пари, те решават, че така може вечно и остават вписани в манталитета си не жертва завинаги – „имам помощ отвън и винаги ще я получавам“. Наистина ли смятате, че помагате, че проявявате благородство, че сте състрадателни? Или просто действате под команда на програмирания у вас морал? В момента не говоря за улични музиканти или артисти, които дават нещо в замяна (колкото и фалшиво да е то понякога), говоря за хората, които просто просят вместо да направят нещо с живота си. Примерите са навсякъде около вас.
Вече посочих къде е центриран мисловният модел на жертва от гледна точка на енергийната система на човека. 1-ва чакра е онази свързана с оцеляването в най-широк смисъл: бягство и борба; запазването на вида чрез възпроизводство (нужда от наследник – сирианско-орионска ДНК-команда); запазване на нацията, семейството, към които човек смята, че принадлежи; връзката на човека с материалния свят. На ментален план тя се проявява като: установени принципи съобразно които човек живее; морал, етика и закони (в най-битов смисъл) на които се подчинява; ориентация към социални норми и ценности (отразяващи се в мисловни модели като „хората не правят това“/„всеки би трябвало да прави това“). В емоционален план тя намира израз в: установени ритуални начини на поведение, чрез които се изразяват чувствата (носене на черно при траур (в западния свят), цветя на сватбата, подаръци за рождения ден и т.н.); инстинктът за оцеляване във всички негови разновидности.
Кое е обаче „обиталището“ на инстинкта за оцеляване на чисто физическо ниво?
Без всякакво съмнение, това е рептилоидният мозък. Онзи, чието развитие нашето хищническо общество поощрява на равнище поведенчески модели.
Рептилоидният мозък датира от хибридизационната програма на двете Империи и е виновника за наличието на режима „бой или бягство“. Вече разбирате, че и двете са лицата на една и съща монета – режима на оцеляване. Ние се сражаваме, за да оцелеем. В бягството се съдържат същите мотиви. Ние сме хибриди, в които има заложена рептилоидна ДНК, затова сме постоянно в режим на борба. Затова и обществото ни е изтъкано от този модел. Именно активацията на нашия R-комплекс е моменталния отговор на мозъка при опасност. В такъв момент вие ще реагирате по възможно най-адекватния начин, впрягайки цялото си същество, с единствената цел да оцелеете.
Ако с вас сме на разходка в парка и аз ви попитам колко прозорци има в кухнята и хола на апартамента ви, вие ще си представите вашата къща в главата си и ще преброите прозорците. Ще си се представите вътре в къщата (98% от хората мислят по този начин). Това е пряка връзка с рептилиоидния мозък (минаваща през дясното полукълбо). Той не разбира думи, но разбира картини. Оптичните нерви са свързани директно към рептилоидния мозък, не към неокортекса. Информацията която постъпва от очите ви към мозъка е до 40 пъти по-бърза от това, което постъпва от ухото към мозъка. Т.е. можете да си представите каква част от решенията в живота ви се случват на база на онова, което виждате. Ето защо в екстремна ситуация вие ще реагирате на визуалния дразнител от рептилоидния мозък. И в това няма лошо. Най-вероятно това би спасило живота ви. Просто в момента обяснявам механизъм.
Рептилоидният мозък е най-възрастния в контекста на човешката „еволюция“. Той е т. нар. „древен мозък“ и играе ролята на хардуера на физическо ниво на мисловния модел на жертва. Ето защо огромна част от рекламите, медийният контрол и политическата пропаганда в днешно време се прицелват в именно този мозъчен дял (повече за това тук). Илюминати действат почти изцяло от позицията на своя рептилоиден мозъчен дял. Ето защо тайните общества комуникират и маркират територия изключително и само със символи. Това е поведение произлизащо директно от R-комплекса.
Рептилоидният мозък се свежда до оцеляване и репродукция и е много податлив на манипулация посредством тези свои аспекти. Той иска да се чувства все по-сигурен и в безопасност. Той отговаря за начина по който другите ни възприемат и ние възприемаме тях. Затова притежаваме толкова неща, от които нямаме нужда, затова си купуваме най-новия модел телефон, затова искаме скъпа кола (всекичовек имащ „нужда“ от джип или пикап получава тази нужда от рептилоидния си мозък) – този дял се бори за територия във физическия свят и статут в очите на другите (което демонстрира качествено семе и подсигурява репродукция заради повишеното внимание на противоположния пол към теб – следствие от показността на имането ти). Това е състояние на жертва. Разбира се, хората имат добро алиби, за да обяснят това, което си мислят че мислят, но остават в тотално невежество относно истинските подсъзнателни причини за онова, което се случва.
Ако центрирате съзнанието си във физическата област на рептилоидния мозък ще откриете израза на програмите на вашия собствен режим на оцеляване в живота ви. Просто насочете вниманието си натам и запазете вътрешна тишина (предварително да кажа, че не отговарям на дебилни въпроси от рода на: „Как да запазя вътрешна тишина?“). С времето ще започнете да осъзнавате дадени концепции за самия себе си, ще получите някакви впечатления (може би дори образи предвид, че говорим за рептилоидния мозък). Всеки има повече от една програма в тази посока. Някоя може да е по-доминираща от други. Това е най-старата и примитивна част от вашия мозък, така че се очаква да изскочат много неща, дори с времето такива, които не принадлежат на настоящата ви физическа инкарнация (искам да кажа, че можете да отключите ДНК-памет на някой от генетичното ви коляно, която е кодирана във вашето собствено ДНК).
Ако се самоизследвате ще откриете, че най-висшето благо за рептилоидният мозък е да се самосъхрани и неговите ценности да бъдат отстоявани. Това е лесно изпълнимо, защото като цяло дуалната платформа много бързо програмира новородилата се инкарнация да работи в режим „оцеляване“. Точно това е нещото, което не трябва да правите обаче, ако искате да бъдете центрирани. Усилието и борбата са равни на оцеляване. И отново напомням – за нас е висша форма на благо да получим резултат след дадено усилие, дълго упорство и борба – ние се възхищаваме на това и го поощряваме наричайки го „сила на Духа“. А това е равно на манталитет на жертва, което ще формира съответните дуални преживявания – ще бъдете победител или пораженец. Което създава победители и пораженци извън вас, каквото и да се случи на самите вас. Ясно е – ако победите – ще победите НЯКОЙ и той ще бъде пораженеца в дадена ситуация; ако загубите ще загубите ОТ НЯКОЙ и той ще бъде победителя. Войнствен рептилски сценарий. С действията си вие затвърждавате модела.
Замисляли ли сте се защо хората гледат спорт? Защото той е форма на изкуство ли (ха-ха)?
Гледат го защото той се свежда до борбата и успеха. Спортът активира рептилоидният мозък до точка на оргазъм. Да гледате или практикувате състезателен спорт е един от най-големите наркотици за R-комплекса. (Единственият по-голям активатор, за който се сещам в момента е да участвате в истинска война на бойното поле. Няма друго.) Неслучайно по-голямата част от земното кълбо живо се интересува от спорт. Нужно ли е да казвам, че едни от най-примитивните изпълнения в обществата по света, които наблюдаваме и до днес, са свързани с агресия провокирана именно от спортни събития? Хора се пребиват и дори убиват заради спорт и религията свързана с него. Защото той е религия. Вижте агитките на дадени отбори. Първенството на примитивизма, разбира се, държи футбола! Заклевам се, няма по-глупав и нискочакрен спорт от този и недоумявам как цялата планета изпада в състояние на awe при световно първенство или някаква друга подобна глупост. Вълнения, следене на резултати, коментари... OMFHS (Oh, My Fuckin Higher Self)!!! Някакви примитивни глупаци тичат из тревата и гонят някаква кожена топка, която трябва да вкарат в някаква врата..., о не, не, нека спра дотук, защото ще започна да храня много жестоко!...
Не, вече е късно и не мога да спра, набрах се твърде много... Какво да кажем за самите футболисти, които в най-честия случай са най-елементарните същества, които може да съществуват във вселената? Особено българските такива! Понякога имам чувството, че ги взимат директно от гората! Дори тримесечно бебе има по-богат речник от тях, заклевам се в шибания Източник! Дори рибката ми може да дава интервюта вместо тях! (Добре де, изхвърлям се. Не за твърдението; просто нямам рибка, но схващате идеята.) „Ъ-ъ-ъ момчетата от отбора се чувстват готови. В момента в отбора има настроение и желание за игра и няма травми. Ъ-ъ-ъ отработихме някои детайли на вчерашната тренировка, които ще ни дадат самочувствие...“ (гледа настрани и се почесва по главата) „Ъ-ъ-ъ к’во да ви кажа, важното е да играем нашата си игра и да вкарваме голове.“ Да пукна на място, ако не съм чувал тези думи над 200 пъти по телевизията, когато гледах такава! Сигурен съм, че и до днес нищо не се е променило! Осъзнавам, че не всеки може да е алхимик на словото като мен, but jesus... come oooоооooon! Буквално имам чувството, че като ги хващат от малки и ги учат на тези няколко реда и всички ги повтарят мотамо при всяко едно интервю с малко по-различен словоред! Особено „важно е да играем нашата си игра“! Отречете, че сте го чували! Искам някой да отрече и да каже, че преувеличавам!!! WHAT THE FUCK THIS EVEN MEANS FOR FUCK SAKE!!! FU-U-U-U-U-U-CK!!! И това е нещо от което хората се вълнуват живо?!? Seriously, I don’t get it. I just don’t. This is SO fuckin retarded!
Самите футболисти са постоянно обект на медийно внимание и много често са замесени в сексуални клюки и скандали и стават обект на обсъждане в контекста на това колко много пари взимат. Прави ли ви впечатление, че това са основните архетипи на 1-ва чакра – оцеляване (чрез съвкупление) и пари?
Отново, фактът, че цялата планета се вълнува при подобни мега-спортни събития показва на какво ниво на възприятие е масата. А това, че не кой друг, а именно медията, постоянно ви залива със спортни новини, и особено футбол (за който се говори почти изцяло в дадена спортна емисия) трябва да заличи и последните съмнения за това, че някой има интерес вие да се интересувате именно от подобни неща и да пълните главата си със съпътстващите ги мисловни модели. Време е някой да започне да свързва 2 и 2. Евентуално ще си дадете сметка, че контролът е възможен единствено чрез насаждането на определени мисловни модели в обществото, които изпълняват определена функция. Манталитетът на жертва, на оцеляващия, на агресора, е основният архетип, който поддържа обществото във формат, който ще позволи Играта да продължава завинаги.
Изглежда хората не си дават сметка, че контрола над мисловните модели на планетата е всичко, което е нужно на управляващите и те го правят по всички възможни начини с изключителен резултат. Колкото по-компресирани са мисловните модели, колкото по-сведени са до един общ шаблон, толкова по-лесно става всичко. Вече е нужно да контролирате само 1 аспект, а не 1 000 000. Нека обърнем допълнително внимание на това.
Колективен мисловен модел = глобален контрол
Всеки един континент по света има своя собствена специфична честота и усещане. Всеки, който е пътувал в чужбина го знае – усещате различната енергия, различните егрегори, различното излъчване на самата планетарна решетка на конкретното място. Оттук нататък помислете за различните страни, области и региони. Всяка област/площ има единствена по рода си вибрация или честота и като такава привлича индивиди, които да съвпадат точно с тази честота.
Всеки регион има определено облекло, обичаи, пари, храна, песни, танци и духовни традиции. Душите на индивидуалните инкарнации са привлечени към определени региони, защото тези региони съвпадат с техните честоти и мисловни модели, които са решили да отработят. В някои области дори и езиците и диалектите са специфични. Това е така, защото тоновете, които се изричат се отразяват и оказват ефект върху мисловните модели и цялата клетъчна структура. Това са всеобхващащите причини за тези различия, което прави земната Игра различна.
Всеки път когато изберете да пътувате, вие се наслаждавате на различията от регион на регион, от област на област. Тези различия ви доставят удоволствие, както и оказват специфично влияние върху вашето физическо, ментално и емоционално състояния или върху честотата ви като цяло.
Внимателното и постепенно глобализиране на нещата прави това разнообразие да изчезва лека-полека превръщайки ни в последователна планета. Всичките езици бавно се усвояват в един общ, глобален език – английския. Парите постепенно се интегрират в една обща валута (евро, долар и т.н.). Всеки един град по света, бил той малък или голям, си има McDonald’s, Shell, Apple и т.н. Малкият бизнес бе взет тихичко на прицел. Вземете за пример малките квартални магазинчета за хранителни стоки. Имаше стотици такива. След това на сцената се появиха магазини като METRO, BILLA, Kaufland, Carrefour, LIDL и изведнъж всички по-малки от тях изпитват финансови затруднения. Скоро няколко от тези гиганти ще се изпарят от пазара и ще останат може би едно или две места, от които да пазарувате.
Малко по малко този сценарий се повтаря отново и отново във всяка една област. Дори в земеделието, малките фермери бяха бавно заменени от общата корпоративна индустрия. За хората става все по-неосъществимо да правят свой собствен бизнес. Само откриването на сметка в банката изисква планини бумащина. Големите банкови клиенти имат по-различни правила от малките, за тях официалните правила са без значение.
Когато работите от 9 до 18 ч. имате много малък шанс да отделяте време на твореца във вас (освен, ако не работите онова, което наистина искате, което е рядкост). Така вие потъвате все повече в груповия мисловен модел и закотвянето му в индивидуалната съзидателност става факт. Вие се последователизирате.
Осигуровките за служителите и таксите, които се плащат от малкия бизнес взимат все повече и повече от процента им на печалба. Неспособността да са конкурентноспособни и да се придържат към сложните и конкурентни държавни закони ги карат да спрат да съществуват, оставяйки на пазара само големите, безлични, бюрократични организации, които обезличават и правят безчувствен индивида. По този начин индивидуалността и разнообразието биват бавно разпръсквани. Един град изглежда като следващия, една област става все по-сходна с другите и всеки един индивид прилича все повече на другия. Всички гледат едни и същи предавания, слушат една и съща музика. Обличат се по един и същи начин, карат едни и същи коли, ядат една храна, използват едни пари, пазаруват в едни и същи магазини, вечерят в едни и същи ресторанти. Очакванията спадат и се изравняват с тези на другия. Мислите на всеки един от нас започват да текат в една и съща посока. Особено в България, където основната грижа е как да изкараш утрешния ден.
Още преди десетилетия правителствата по света проучваха психическото и емоционално здраве, за да се разбере как обществото ще реагира когато му се дава определен набор от обстоятелства. Те знаят какво правят с хората страха и сплашването. Те знаят какъв отговор ще последва. Няма и капка съмнение в тях.
Толкова е лесно да се контролира и манипулира един мисловен модел. Повечето животни имат общ мисловен модел, споменаван обикновено като „групово съзнание“. Каквото и да прави едно животно, другите автоматично ще го последват, без да се замислят. Създаването на стаден манталитет сред хората е най-ефективния начин да ги контролираш.
Защо националния химн, „аз обичам Америка“, песните и американското знаме се появяват навсякъде чрез медията, дори в отдалечени култури като нашата? Чрез филми, новини, песни? Защо CNN предава, че всеки 7 на 10 човека са депресирани и всеки 1 от 20 е „объркан“? Вие така ли се чувствате? Или това е нещото, което се опитват да създадат?
Какво се случваше във въздуха, докато цялата въздушна флота бе на земята след „атентатите“ над СТЦ? Беше ли подтикнато цялото човечество към война, която то не искаше да води? Предстоят ли още такива изкуствени събития? Бихте ли искали вашите деца и тези, които обичате да тръгнат на война? Бихте ли искали най-незащитените страни, пълни с хора, които искат единствено да имат подслон и достатъчно храна, да бъдат бомбардирани и унищожени поради игричките на няколко „човека“? Искате ли да живеете във военно положение в „сигурност“, само защото не сте склонни да изживеете живота си в страх?
Осъзнавате ли колко е лесно? Вие самите можете ли да кажете, че контролирате мисловните си модели или някой друг ги контролира вместо вас? Ама честно?
Илюминати определено разбират в дълбочина значението на мисловните модели и оперират с тях много успешно. И тъй като искаме да видим абсолютно всички аспекти на темата и как манталитетът на жертва тръгва от най-високите нива на Творението и слиза в най-ниските такива, нека отправим поглед към това как самите илюминати работят с манталитета на жертва/агресор и как самите те го проектират в живота си, за да осигурят контрола си и за в бъдеще.
Извънземната връзка и нейното отражение в лицето на илюминати
Нека помислим малко (просто за разнообразие). Ако аз съм възнесено същество, то аз задължително съм минал през някаква дуална платформа подобна на настоящата и знам прекрасно какви са капаните й. Аз ще имам мъдрост и няма да допускам детински грешки. Следователно, никакви същества, които съществуват в по-високи плътности (на които много ню ейджъри вярват, че се молят от нивото на личността, непроумявайки по-голямата картина) не могат да се намесят, защото това, което се случва на нас хората, е необходимо, за да имаме възможността да работим върху манталитета си на жертви. Намесват се само същества от дуалната платформа, които се представят за по-висши такива. Защото да се намесиш би означавало да се бъркаш или да отнемаш уроците от онези с манталитет на жертви. В това няма учене. А всяко същество от по-висока плътност разбира колко незряло е това. Съществата от по-висшите нива ще бъдат обективни наблюдатели на Пътя ви, нищо повече. Да, контакт може да има, но той няма да бъде под формата на никакви съвети, поучения или мъдрости, които да приложите в живота си. Още повече вместващи се в начина ни на живот в тяло. Те не са тук, за да ви спасяват или да спасяват тази планета. Затова забравете за „галактическата федерация на светлината“ и т.н., ок?...
Всяко същество, което казва, че е тук, за да ви „спаси“ се намесва в духовното ви израстване. Слушайки го, вие вече сте във victimizing mode. Само вие сте способни да спасите себе си от манталитета си на жертва. Само вие можете да преминете през тези уроци, които накрая ще ви позволят да се освободите от този модел и вие самите да се „възнесете“ (hate that word). Никой не чака, за да ви помогне – не позволявайте на съществата, които дават подобни обещания да ви правят на глупаци.
Когато се научите как да преминете през манталитета на жертва, вашия мисловен модел никога повече няма да привлича потисници. Колкото по-упорити сте в решителността си да се справите с това, толкова по-силни ще бъдат уроците, които привличате, за да може евентуално да се освободите. В процеса трябва да бъдете наранявани, подценявани, дори достатъчно разярени, за да може най-накрая да се застъпите за себе си и да заявите, че вие нямате намерение повече да бъдете нечия жертва. Може би, когато най-накрая ви дойде до гуша, ще се освободите от този модел с думите: „Пет пари вече не давам какво си мислят другите! Говоря съвсем съзнателно! Ще се грижа за себе си no matter what!“
Докато вярвам, че някой възнесен учител или същество ще дойде и ще ме спаси, то аз съм жертва. Една от многото функции на идеята зад 2012 г. бе именно тази – да се закотви тотално манталитета на жертва дори сред онези хора, които се предполага, че разбират тази реалност по-добре от „стадото“ – езотеричната общност. „Спасението, което ще дойде от небето“, „фотонния пояс, който ще ни отведе в една по-добра реалност на паралелна Земя“ и т.н. – външно спасение казващо „аз не мога да поема отговорност за ситуацията си, не мога да си помогна сам, аз не съм този който контролира живота си, някой друг го прави“.
Вечен батак. Различна опаковка.
Глобално общество поощряващо манталитета на жертва
Постепенно слизаме все по-надолу и по-надолу в проявлението. Разгледахме какво представлява самият мисловен модел, разбрахме неговият възможен произход, преминахме набързо през някои основни (от иначе безброй) негови проявления, които всички хора с victimhood mentality малко или много споделят.
Нека сега слезем още по-надълбоко в материята и видим как самата структура на нашето общество не само поощрява това хората да бъдат жертви/агресори, но и създава такива, защото това е жизнено необходимо за оцеляването на собствената му структура.
Ееех, социума... ултимативното въплъщение на най-чистата проба земеделска жалост... Той е толкова цялостно прогнил и пропит от нищета, че дори се затруднявам да хвана някой конкретен аспект, от който да тръгна...
Ако искаме наистина да опростим нещата, компресирайки ги до един единствен архетип въплътен в дума, манталитетът на жертва в обществото се проявява чрез концепцията за „оцеляването“.
Stay with me. I’m about to make a point here.
Когато имаме един град с многомилионно население, мнозинството от него по default е в режим на оцеляване. Логично, нали – само от 2 до 5% от хората в него са наистина богати и могат да имат всичко. Дори тези, които имат повече от достатъчно, продължават с усилия по 12 часа на ден, за да го запазят и да имат още. Всички останали се борят да имат онова, което имат богатите или просто... ами, да останат живи... Това е нещо, което самите вие казвате доста често, нали? Бъдете откровени. Някой стар познат, с който не сте се виждал от години ви спира на улицата и ви пита как сте. Вие отговаряте автоматично с: „Бива, борим се да оцелеем“, за да отбиете въпроса и за да не се налага да обяснявате, че (по всяка вероятност) нещата са много по-зле. Не ми казвайте, че не сте го казвали поне веднъж или че не сте го чували. Особено предвид ситуацията в България.
Всичко това идва да ни покаже, че манталитета на оцеляващия (т.е. на жертвата) е доминиращ в един такъв мегаполис и това ще привлече още събития на ниво „оцеляване“ в този град. Мисловният модел е: „Мога да докажа, че мога да оцелея в цялата тази ситуация, защото съм силна личност.“
Всъщност ние се възхищаваме на „силата“ на подобни хора, които дават всичко от себе си, за да оцелеят в ситуацията в която са – даже правим филми по такива житейски истории (веднага се сещам за „The Pursuit of Happyness“ например). Да оцелееш обаче, означава да се бориш, да се сражаваш, да си в конфликт. Това е мислене от дуалната платформа, която ще ви върти в своята центрофуга до безкрай. Мисля, че повечето хора не си дават сметка, че да оцелееш е всъщност доста ниско ниво на разбиране, което погрешно бива свързвано със силата на човешкия Дух. То е точно обратното. Ние се наказваме през цялото време с очакването за някаква „морална награда“ в края (почти религиозно разбиране бих казал). На практика много хора вярват, че това е най-високото ниво на което могат да бъдат – на оцеляващи, които оцеляват след всяко следващо изпитание, което става все по-тежко от предишното. Техният химн в живота е песента „I will survive“. (За тези, които са забравили, химна на ОИ в Лондон миналата година също се казваше „Survive“, което беше доста подходящо предвид какво се готвеше.)
Казано ни е, че трябва да се трудим здраво, за да успеем. Всеки един наш ден е в режим на оцеляване. Всички „мъдри“ и обособени от поколения грешки възрастни хора ви казват колко важно е да се трудиш здраво, за да оцелееш и успееш. И всички ние кимаме впечатлени с глави пред тази вечна „мъдрост“ без никога да не се замисляме. Обикновено се опитваме да се докажем пред тези хора със същото. Баща ви е строг работохолик, който е превърнал работата във върховна добродетел (най-често – защото той самия си няма нищо друго на света и това е най-лесното съществуване, което може да води, макар и да е тежко физическо такова) и вие се стремите по всякакъв начин да бъдете достоен продължител на тези идеали. (Когато един такъв човек прегърнал въпросните ценности има деца – неговото програмиране се прехвърля върху децата му. Те създават опасни ситуации за себе си и когато „оцелеят“ се чувстват силни от това, избивайки по този начин същият комплекс.) Защо? Какво се опитвате да докажете? Това означава, че имате ниска себеоценка и някой авторитет (в конкретния пример – баща ви) трябва да ви потупа по рамото, за да се почувствате пълноценни и достойни. Този човек е слаб и превзет напълно от страха без значение през колко непосилни неща минава на физическо ниво (които не са нищо повече от бягство). В такъв случай е нормално да признаете, че сте грешали. Кажете: „Да, направих този избор, който смятах за уместен в онзи момент, но сега открих нещо друго.“ Но не. Вместо това вие възвеличавате подвига си, че се трепете като идиот по честен начин (lol), превръщайки се в махленския стожер на земеделската добродетел. Достоен живот. Или поне така искат да вярваме дизайнерите на системата (които – make no mistake – принадлежат към Тъмната полярност). Много моля. Не казвам, че трябва да ви е лесно и да сте пласьор на наркотици, за да не го мислите много... Казвам, че модела на оцеляването и псевдо-добродетелта, която смятате, че носи той ви забива в нещо от което няма излизане.
Тъмната полярност е гениална в манипулирането на масите. Наистина, аз съм истински фен и искам автограф! Признавам, че е съвършено измислено и не бих могъл да се справя по-добре. Хората трябва да се редят на опашки и да си плащат за уроци от Тъмната полярност вместо да я плюят без да разбират какъв велик учител е тя. Тъмните познават до съвършенство лигавите ценности на Светлата полярност и ги използват максимално срещу тях самите. Примерът, който дадох в началото на материала със свободата на словото би трябвало да е достатъчно красноречив. Тъмните са запознати с моралните изкривявания на Светлите и оползотворяват максимално всяка отворила се възможност, без всякакви скрупули. Светлите смятат, че да си оцеляващ в постоянно агресивната среда е белег за сила на Духа и неговото израстване. Тъмните създават все по-агресивна среда, за да точат жизнена енергия и превръщат хората в истински роби, защото знаят, че Светлата полярност единствено ще се амбицира да преживее и това, за да се докаже като по-добрата. Това дава извинение на Тъмната полярност да става все по-безскрупулна и експанзивна и да поддържа едно пространство на фашизъм. Отново – Светлина захранваща Мрака и Мрак даващ повод на Светлината да „блесне“ и докаже своята правота. От което Мрака се възползва. Затворен кръг. Играта описана в няколко думи.
Всичко това би следвало да отговаря и на един пра-стар въпрос, а именно – защо иначе управлявания от Тъмната полярност Холивуд постоянно прави филми, в които лошите винаги биват наказвани и доброто възтържествува с характерния happy end? Вече знаете защо. Защото това позволява на въртележката да продължава да се върти. Масата вярва и се надъхва от прочувствени сценарии тип „V for Vendetta“ и дори ги превръща в символ на своята философия, вярвайки, че осъществяването им в реалността е възможно. (Не е.) Това подхранва Мрака, който се храни от конфликта и революцията на тълпата.
Цялата социална система е изградена на база манталитета на жертва – винаги да зависите от нещо и да живеете в състояние на зависимост. Здравни осигуровки (послание: „някой друг ще се погрижи за вашето здраве“). Пенсионен фонд („някой ще ме осигури когато остарея“). Образователната система, в която не можем да откриваме сами, учителят е агресора, който преподава едностранчиво вместо процеса да е двустранен, цялата среда създаваща стрес – дали ще бъдеш харесан от другите, или ще бъдеш неудачник; самата идея за това, че нещо външно ще те оценява, което ще създаде комплекси или фалшиво чувство за превъзходство (в зависимост от резултата) и т.н., и т.н...
Цялата структура е изградена около поощряване на манталитета на жертвата/агресора. Обществото насърчава манталитета на жертва. Вижте само как се отнася то към реалните „жертви“ в живота. Те буквално наричат тези хора „жертви на насилие“ или „жертви на домашен тормоз“. Как се очаква да се случи нещо дори близо до излекуване, след като вие тръгвате с нагласата, че сте жертва на нещо/някого?!? Вие само ще подсилите мисловния модел, който ви е довел дотук първоначално! Обществото има нужда от жертви, за да запази настоящия си формат. То вини обстоятелствата, малцинствата, политическата обстановка, религията и какво ли още не. „Такива са били обстоятелствата“...
Здравната ни системата и разбирането ни за лечение изобщо, е ИЗЦЯЛО изградена на манталитета на жертва. Аз водя живот тотално извън баланс и очаквам да отида някъде при някого (външен спасител), който да ме позакърпи и аз да продължа по същият начин. Няма нищо лошо в това да отидете и да потърсите помощ от някого, когато сме в беда и нямаме достатъчно информация, за да си помогнем сами. Също така няма нищо лошо и в това да помагаме и изпитваме състрадание към хората. Но ако видите, че този човек просто иска да оправи сегашното си състояние и модела продължава и за в бъдеще – имате пълното вътрешно морално право да му откажете. Продължавайте да пиете хапчета (мисъл-форма: „нещо отвън ще ми помогне и аз ще се оправя“) и вярвайте, че ще се излекувате по този начин. Трябва да поемете отговорност за начина по който сте третирали тялото си и да вземете съответните мерки.
Какво да кажем за просяците по улиците (тези от тях, които са хора и не принадлежат на мафията) и отношението на обществото към тях? То се държи и като техни благодетели и като техни агресори, защото не само ги отхвърля много често, но и защото то самото ги е създало! Тотално закотвяне в позицията на жертва! Излизайки на улицата да просиш всеки ден, година след година ти декларираш на ниво мисловен модел: „аз нямам“. Това е затвърждаване на принципа на липсата. От години не давам пари на никого – вие не помагате на тези хора – вие им пречите. Давайки им пари, те решават, че така може вечно и остават вписани в манталитета си не жертва завинаги – „имам помощ отвън и винаги ще я получавам“. Наистина ли смятате, че помагате, че проявявате благородство, че сте състрадателни? Или просто действате под команда на програмирания у вас морал? В момента не говоря за улични музиканти или артисти, които дават нещо в замяна (колкото и фалшиво да е то понякога), говоря за хората, които просто просят вместо да направят нещо с живота си. Примерите са навсякъде около вас.
Вече посочих къде е центриран мисловният модел на жертва от гледна точка на енергийната система на човека. 1-ва чакра е онази свързана с оцеляването в най-широк смисъл: бягство и борба; запазването на вида чрез възпроизводство (нужда от наследник – сирианско-орионска ДНК-команда); запазване на нацията, семейството, към които човек смята, че принадлежи; връзката на човека с материалния свят. На ментален план тя се проявява като: установени принципи съобразно които човек живее; морал, етика и закони (в най-битов смисъл) на които се подчинява; ориентация към социални норми и ценности (отразяващи се в мисловни модели като „хората не правят това“/„всеки би трябвало да прави това“). В емоционален план тя намира израз в: установени ритуални начини на поведение, чрез които се изразяват чувствата (носене на черно при траур (в западния свят), цветя на сватбата, подаръци за рождения ден и т.н.); инстинктът за оцеляване във всички негови разновидности.
Кое е обаче „обиталището“ на инстинкта за оцеляване на чисто физическо ниво?
Без всякакво съмнение, това е рептилоидният мозък. Онзи, чието развитие нашето хищническо общество поощрява на равнище поведенчески модели.
Рептилоидният мозък датира от хибридизационната програма на двете Империи и е виновника за наличието на режима „бой или бягство“. Вече разбирате, че и двете са лицата на една и съща монета – режима на оцеляване. Ние се сражаваме, за да оцелеем. В бягството се съдържат същите мотиви. Ние сме хибриди, в които има заложена рептилоидна ДНК, затова сме постоянно в режим на борба. Затова и обществото ни е изтъкано от този модел. Именно активацията на нашия R-комплекс е моменталния отговор на мозъка при опасност. В такъв момент вие ще реагирате по възможно най-адекватния начин, впрягайки цялото си същество, с единствената цел да оцелеете.
Ако с вас сме на разходка в парка и аз ви попитам колко прозорци има в кухнята и хола на апартамента ви, вие ще си представите вашата къща в главата си и ще преброите прозорците. Ще си се представите вътре в къщата (98% от хората мислят по този начин). Това е пряка връзка с рептилиоидния мозък (минаваща през дясното полукълбо). Той не разбира думи, но разбира картини. Оптичните нерви са свързани директно към рептилоидния мозък, не към неокортекса. Информацията която постъпва от очите ви към мозъка е до 40 пъти по-бърза от това, което постъпва от ухото към мозъка. Т.е. можете да си представите каква част от решенията в живота ви се случват на база на онова, което виждате. Ето защо в екстремна ситуация вие ще реагирате на визуалния дразнител от рептилоидния мозък. И в това няма лошо. Най-вероятно това би спасило живота ви. Просто в момента обяснявам механизъм.
Рептилоидният мозък е най-възрастния в контекста на човешката „еволюция“. Той е т. нар. „древен мозък“ и играе ролята на хардуера на физическо ниво на мисловния модел на жертва. Ето защо огромна част от рекламите, медийният контрол и политическата пропаганда в днешно време се прицелват в именно този мозъчен дял (повече за това тук). Илюминати действат почти изцяло от позицията на своя рептилоиден мозъчен дял. Ето защо тайните общества комуникират и маркират територия изключително и само със символи. Това е поведение произлизащо директно от R-комплекса.
Рептилоидният мозък се свежда до оцеляване и репродукция и е много податлив на манипулация посредством тези свои аспекти. Той иска да се чувства все по-сигурен и в безопасност. Той отговаря за начина по който другите ни възприемат и ние възприемаме тях. Затова притежаваме толкова неща, от които нямаме нужда, затова си купуваме най-новия модел телефон, затова искаме скъпа кола (всекичовек имащ „нужда“ от джип или пикап получава тази нужда от рептилоидния си мозък) – този дял се бори за територия във физическия свят и статут в очите на другите (което демонстрира качествено семе и подсигурява репродукция заради повишеното внимание на противоположния пол към теб – следствие от показността на имането ти). Това е състояние на жертва. Разбира се, хората имат добро алиби, за да обяснят това, което си мислят че мислят, но остават в тотално невежество относно истинските подсъзнателни причини за онова, което се случва.
Ако центрирате съзнанието си във физическата област на рептилоидния мозък ще откриете израза на програмите на вашия собствен режим на оцеляване в живота ви. Просто насочете вниманието си натам и запазете вътрешна тишина (предварително да кажа, че не отговарям на дебилни въпроси от рода на: „Как да запазя вътрешна тишина?“). С времето ще започнете да осъзнавате дадени концепции за самия себе си, ще получите някакви впечатления (може би дори образи предвид, че говорим за рептилоидния мозък). Всеки има повече от една програма в тази посока. Някоя може да е по-доминираща от други. Това е най-старата и примитивна част от вашия мозък, така че се очаква да изскочат много неща, дори с времето такива, които не принадлежат на настоящата ви физическа инкарнация (искам да кажа, че можете да отключите ДНК-памет на някой от генетичното ви коляно, която е кодирана във вашето собствено ДНК).
Ако се самоизследвате ще откриете, че най-висшето благо за рептилоидният мозък е да се самосъхрани и неговите ценности да бъдат отстоявани. Това е лесно изпълнимо, защото като цяло дуалната платформа много бързо програмира новородилата се инкарнация да работи в режим „оцеляване“. Точно това е нещото, което не трябва да правите обаче, ако искате да бъдете центрирани. Усилието и борбата са равни на оцеляване. И отново напомням – за нас е висша форма на благо да получим резултат след дадено усилие, дълго упорство и борба – ние се възхищаваме на това и го поощряваме наричайки го „сила на Духа“. А това е равно на манталитет на жертва, което ще формира съответните дуални преживявания – ще бъдете победител или пораженец. Което създава победители и пораженци извън вас, каквото и да се случи на самите вас. Ясно е – ако победите – ще победите НЯКОЙ и той ще бъде пораженеца в дадена ситуация; ако загубите ще загубите ОТ НЯКОЙ и той ще бъде победителя. Войнствен рептилски сценарий. С действията си вие затвърждавате модела.
Замисляли ли сте се защо хората гледат спорт? Защото той е форма на изкуство ли (ха-ха)?
Гледат го защото той се свежда до борбата и успеха. Спортът активира рептилоидният мозък до точка на оргазъм. Да гледате или практикувате състезателен спорт е един от най-големите наркотици за R-комплекса. (Единственият по-голям активатор, за който се сещам в момента е да участвате в истинска война на бойното поле. Няма друго.) Неслучайно по-голямата част от земното кълбо живо се интересува от спорт. Нужно ли е да казвам, че едни от най-примитивните изпълнения в обществата по света, които наблюдаваме и до днес, са свързани с агресия провокирана именно от спортни събития? Хора се пребиват и дори убиват заради спорт и религията свързана с него. Защото той е религия. Вижте агитките на дадени отбори. Първенството на примитивизма, разбира се, държи футбола! Заклевам се, няма по-глупав и нискочакрен спорт от този и недоумявам как цялата планета изпада в състояние на awe при световно първенство или някаква друга подобна глупост. Вълнения, следене на резултати, коментари... OMFHS (Oh, My Fuckin Higher Self)!!! Някакви примитивни глупаци тичат из тревата и гонят някаква кожена топка, която трябва да вкарат в някаква врата..., о не, не, нека спра дотук, защото ще започна да храня много жестоко!...
Не, вече е късно и не мога да спра, набрах се твърде много... Какво да кажем за самите футболисти, които в най-честия случай са най-елементарните същества, които може да съществуват във вселената? Особено българските такива! Понякога имам чувството, че ги взимат директно от гората! Дори тримесечно бебе има по-богат речник от тях, заклевам се в шибания Източник! Дори рибката ми може да дава интервюта вместо тях! (Добре де, изхвърлям се. Не за твърдението; просто нямам рибка, но схващате идеята.) „Ъ-ъ-ъ момчетата от отбора се чувстват готови. В момента в отбора има настроение и желание за игра и няма травми. Ъ-ъ-ъ отработихме някои детайли на вчерашната тренировка, които ще ни дадат самочувствие...“ (гледа настрани и се почесва по главата) „Ъ-ъ-ъ к’во да ви кажа, важното е да играем нашата си игра и да вкарваме голове.“ Да пукна на място, ако не съм чувал тези думи над 200 пъти по телевизията, когато гледах такава! Сигурен съм, че и до днес нищо не се е променило! Осъзнавам, че не всеки може да е алхимик на словото като мен, but jesus... come oooоооooon! Буквално имам чувството, че като ги хващат от малки и ги учат на тези няколко реда и всички ги повтарят мотамо при всяко едно интервю с малко по-различен словоред! Особено „важно е да играем нашата си игра“! Отречете, че сте го чували! Искам някой да отрече и да каже, че преувеличавам!!! WHAT THE FUCK THIS EVEN MEANS FOR FUCK SAKE!!! FU-U-U-U-U-U-CK!!! И това е нещо от което хората се вълнуват живо?!? Seriously, I don’t get it. I just don’t. This is SO fuckin retarded!
Самите футболисти са постоянно обект на медийно внимание и много често са замесени в сексуални клюки и скандали и стават обект на обсъждане в контекста на това колко много пари взимат. Прави ли ви впечатление, че това са основните архетипи на 1-ва чакра – оцеляване (чрез съвкупление) и пари?
Отново, фактът, че цялата планета се вълнува при подобни мега-спортни събития показва на какво ниво на възприятие е масата. А това, че не кой друг, а именно медията, постоянно ви залива със спортни новини, и особено футбол (за който се говори почти изцяло в дадена спортна емисия) трябва да заличи и последните съмнения за това, че някой има интерес вие да се интересувате именно от подобни неща и да пълните главата си със съпътстващите ги мисловни модели. Време е някой да започне да свързва 2 и 2. Евентуално ще си дадете сметка, че контролът е възможен единствено чрез насаждането на определени мисловни модели в обществото, които изпълняват определена функция. Манталитетът на жертва, на оцеляващия, на агресора, е основният архетип, който поддържа обществото във формат, който ще позволи Играта да продължава завинаги.
Изглежда хората не си дават сметка, че контрола над мисловните модели на планетата е всичко, което е нужно на управляващите и те го правят по всички възможни начини с изключителен резултат. Колкото по-компресирани са мисловните модели, колкото по-сведени са до един общ шаблон, толкова по-лесно става всичко. Вече е нужно да контролирате само 1 аспект, а не 1 000 000. Нека обърнем допълнително внимание на това.
Колективен мисловен модел = глобален контрол
Всеки един континент по света има своя собствена специфична честота и усещане. Всеки, който е пътувал в чужбина го знае – усещате различната енергия, различните егрегори, различното излъчване на самата планетарна решетка на конкретното място. Оттук нататък помислете за различните страни, области и региони. Всяка област/площ има единствена по рода си вибрация или честота и като такава привлича индивиди, които да съвпадат точно с тази честота.
Всеки регион има определено облекло, обичаи, пари, храна, песни, танци и духовни традиции. Душите на индивидуалните инкарнации са привлечени към определени региони, защото тези региони съвпадат с техните честоти и мисловни модели, които са решили да отработят. В някои области дори и езиците и диалектите са специфични. Това е така, защото тоновете, които се изричат се отразяват и оказват ефект върху мисловните модели и цялата клетъчна структура. Това са всеобхващащите причини за тези различия, което прави земната Игра различна.
Всеки път когато изберете да пътувате, вие се наслаждавате на различията от регион на регион, от област на област. Тези различия ви доставят удоволствие, както и оказват специфично влияние върху вашето физическо, ментално и емоционално състояния или върху честотата ви като цяло.
Внимателното и постепенно глобализиране на нещата прави това разнообразие да изчезва лека-полека превръщайки ни в последователна планета. Всичките езици бавно се усвояват в един общ, глобален език – английския. Парите постепенно се интегрират в една обща валута (евро, долар и т.н.). Всеки един град по света, бил той малък или голям, си има McDonald’s, Shell, Apple и т.н. Малкият бизнес бе взет тихичко на прицел. Вземете за пример малките квартални магазинчета за хранителни стоки. Имаше стотици такива. След това на сцената се появиха магазини като METRO, BILLA, Kaufland, Carrefour, LIDL и изведнъж всички по-малки от тях изпитват финансови затруднения. Скоро няколко от тези гиганти ще се изпарят от пазара и ще останат може би едно или две места, от които да пазарувате.
Малко по малко този сценарий се повтаря отново и отново във всяка една област. Дори в земеделието, малките фермери бяха бавно заменени от общата корпоративна индустрия. За хората става все по-неосъществимо да правят свой собствен бизнес. Само откриването на сметка в банката изисква планини бумащина. Големите банкови клиенти имат по-различни правила от малките, за тях официалните правила са без значение.
Когато работите от 9 до 18 ч. имате много малък шанс да отделяте време на твореца във вас (освен, ако не работите онова, което наистина искате, което е рядкост). Така вие потъвате все повече в груповия мисловен модел и закотвянето му в индивидуалната съзидателност става факт. Вие се последователизирате.
Осигуровките за служителите и таксите, които се плащат от малкия бизнес взимат все повече и повече от процента им на печалба. Неспособността да са конкурентноспособни и да се придържат към сложните и конкурентни държавни закони ги карат да спрат да съществуват, оставяйки на пазара само големите, безлични, бюрократични организации, които обезличават и правят безчувствен индивида. По този начин индивидуалността и разнообразието биват бавно разпръсквани. Един град изглежда като следващия, една област става все по-сходна с другите и всеки един индивид прилича все повече на другия. Всички гледат едни и същи предавания, слушат една и съща музика. Обличат се по един и същи начин, карат едни и същи коли, ядат една храна, използват едни пари, пазаруват в едни и същи магазини, вечерят в едни и същи ресторанти. Очакванията спадат и се изравняват с тези на другия. Мислите на всеки един от нас започват да текат в една и съща посока. Особено в България, където основната грижа е как да изкараш утрешния ден.
Още преди десетилетия правителствата по света проучваха психическото и емоционално здраве, за да се разбере как обществото ще реагира когато му се дава определен набор от обстоятелства. Те знаят какво правят с хората страха и сплашването. Те знаят какъв отговор ще последва. Няма и капка съмнение в тях.
Толкова е лесно да се контролира и манипулира един мисловен модел. Повечето животни имат общ мисловен модел, споменаван обикновено като „групово съзнание“. Каквото и да прави едно животно, другите автоматично ще го последват, без да се замислят. Създаването на стаден манталитет сред хората е най-ефективния начин да ги контролираш.
Защо националния химн, „аз обичам Америка“, песните и американското знаме се появяват навсякъде чрез медията, дори в отдалечени култури като нашата? Чрез филми, новини, песни? Защо CNN предава, че всеки 7 на 10 човека са депресирани и всеки 1 от 20 е „объркан“? Вие така ли се чувствате? Или това е нещото, което се опитват да създадат?
Какво се случваше във въздуха, докато цялата въздушна флота бе на земята след „атентатите“ над СТЦ? Беше ли подтикнато цялото човечество към война, която то не искаше да води? Предстоят ли още такива изкуствени събития? Бихте ли искали вашите деца и тези, които обичате да тръгнат на война? Бихте ли искали най-незащитените страни, пълни с хора, които искат единствено да имат подслон и достатъчно храна, да бъдат бомбардирани и унищожени поради игричките на няколко „човека“? Искате ли да живеете във военно положение в „сигурност“, само защото не сте склонни да изживеете живота си в страх?
Осъзнавате ли колко е лесно? Вие самите можете ли да кажете, че контролирате мисловните си модели или някой друг ги контролира вместо вас? Ама честно?
Илюминати определено разбират в дълбочина значението на мисловните модели и оперират с тях много успешно. И тъй като искаме да видим абсолютно всички аспекти на темата и как манталитетът на жертва тръгва от най-високите нива на Творението и слиза в най-ниските такива, нека отправим поглед към това как самите илюминати работят с манталитета на жертва/агресор и как самите те го проектират в живота си, за да осигурят контрола си и за в бъдеще.
Извънземната връзка и нейното отражение в лицето на илюминати
Ако смятате, че мисловният модел на жертва е нещо абстрактно, което компилирам, за да напиша някаква статия, се лъжете дълбоко. Това е основният принцип, който всички Империи в космоса познават и използват, за да установяват своя ред из вселената.
Има много извънземни групи, които разбират предимствата на това да сменят отборите „жертва“ и „агресор“. Това е важна част от правилата на Играта в стил „разделяй и владей“. Коренът на всичко това на Земята е извънземен и по-специално – от Тъмната полярност.
Стюърт Суърдлоу описва, как докато бил в проекта Монтоук му е била разказана историята на галактиката, така както е била видяна чрез време-пространствените пътувания извършвани там. Той обяснява, че това е било направено с цел не да ги научат на нещо, а за да набият в главата на малките деца, които били използвани за нуждите на проекта, как човечеството винаги е било травматизирано и в ролята на жертва и не може да се справи и оцелее само, което налага наличието на системи за контрол и извънземни господари, които да съхранят цивилизацията ни. Това е и едно от оправданията за онова, което двете Империите и всички останали извънземни групи (Светли и Тъмни) правят с хората. Самата идея, че ние сме създадени да бъдем работна ръка, вече определя енергетиката на нещата в голяма степен. Ние винаги търсим господар, учител, някой който да ни води, напътства и... спаси... Така изграден, мисловният модел на човечеството сам удря печата „легитимно“ на действията на Полярностите на тази планета. Това прави съществуването им възможно. Това позволява съществуването на жертвата и агресора. И разбира се коя нация е в ролята на скрития основен агресор през последното хилядолетие? Британската империя. Това е знаковата сила-завоевател в нашата история. С колонии по цял свят. Народ, който никога не е бил под робство, само е поставял другите под такова. Агресор с налагащ се световен език. Защо? Защото зад Британската империя стоят интересите на Империята Орион. А те са главния агресор в историята на самата планета. Виждате как когато знаете някои основни неща те се навързват на всички смислови нива. В случая това е отражение и доказателство за извънземния фактор както в „опозицията“ жертва/агресор, така и за това кой наистина стои зад Великобритания.
Самите рептилии, противно на нас, винаги са били победители и завоеватели. Това създава силни и агресивни мисловни модели у тях, което привлича съответните преживявания в техния инкарнационен цикъл. И понеже няма нито една раса, която да ги унищожи или изрита оттук, те нямат нужда да избират между доброто и злото, както нас. Те нямат общество, в което да бъде защитавана тази или онази философия. Единствената философия там е властта. И има различни фракции борещи се за нея. Те нямат нужда да бъдат добри или лоши. Те са просто такива, каквито са, без да се извиняват за това. Ние възприемаме тяхната природа като Тъмна полярност. Може би. Истината е, че никой не може да ги надвие или заличи. Затова и нямат мотивация да се променят. Да, това е изключително едностранчиво развитие, но в същото време то е такова, каквото е. Това е техният път.
Земните тайни общества и управляващи фамилии, бивайки идейното продължение на това съзнание на нашата планета, имат много сходни мисловни модели.
Замисляли ли сте се някога защо илюминати са богати? Стюърт Суърдлоу формулира архетипно тези неща много точно.
На първо място, защото те истински дълбоко вярват, че са достойни и заслужават най-доброто. Те не се чувстват виновни за нищо, нямат комплекс за малоценност спрямо масите. Нищо от това което вършат не може да ги накара да се почувстват зле, защото знаят, че няма общовалиден космически морал, който би трябвало да бъде следван и най-вече – няма карма. Респективно – те имат проспериращи мисловни модели. Те не са оцеляващи. Те са управляващи. Те са in control на всеки един аспект в живота си от перспективата на тяхната философия.
Не съдете онези, които управляват. Разгледайте по-добре онези, които са ги поставили и ги държат там. Това сме всички ние. Защото ако всеки един и всяко едно нещо е отражение на собствения ви мисловен модел, то тогава значи, че и илюминатите са само едно отражение на мисловния ви модел. И като такива, трябва ли да се страхуваме от тях и да ги хулим, както някои обичат? Има ли истинско духовно разбиране в това? Или трябва да ги изучаваме и да се учим от тях, за да можем да разберем собствения си мисловен модел?
Защо избирате да съществувате заедно с тях по едно и също време? На какво ви учат те относно вас самите? Мнозинството от хората са забравили факта, че те дори съществуват. Дори и откриването на съществуването им е една дълбока форма на образоване от естество, което никога няма да получите в обществото на официално ниво, имайки предвид колко хитро се прикриват те. Поздравете се за нивото на знания, което сте достигнали и потенциалното само-разбиране. В крайна сметка, за да се обучи един интелигентен ученик е необходим един квалифициран учител.
Ако те са на толкова грешен път, защо имат най-доброто от физическата реалност, а вие не? Къде е „добрия Бог“? Къде е „федерацията на светлината“? Къде са „повелителите на кармата“ (ха-ха)?
Илюминати също са обградени от отраженията на собствените си мисловни модели. Техните мисловни модели ги водят до най-добрите забавления, най-хубавите къщи, достъп до най-квалифицираната лекарска помощ, най-доброто образование, най-добрата технология, най-добрата материална база в случай на непредвидени обстоятелства, най-богатите човешки ресурси, най-доброто в безопасността, най-доброто в транспорта, най-доброто във всичко.
Те имат възможност да пътуват до всяка една точка на земното кълбо когато си пожелаят, често на разноски на данъкоплатците. Те наемат бодигардове, лични асистенти за пазаруване, готвачи детегледачки, икономи, шофьори, градинари, масажисти, пластични хирурзи, коафьори, гримьори, лични треньори и модни дизайнери. Те не изпращат децата си в обществените училища или на война, освен на стратегически позиции в тила. Те имат достъп до поверителна информация на всички нива и за всичко. Те вярват, че имат правото да направляват развитието на човечеството и го правят.
Какво притежават те, което ние нямаме? Ако „мирът, любовта и светлината“ са всичко, от което се нуждаете, за да се случат хубавите неща, защо тогава излиза, че другия отбор печели всичките награди? Какво ги прави по-проспериращи от нас?
Основната причина е, че те нямат манталитет на жертви. Техният модел на мислене им показва, че те са непобедими. Те вярват, че никой не е в състояние да ги спре. Те нямат комплекс за малоценност. Те не се чувстват „по-маловажни“ от другите. Нямат ниска самооценка. Никой не може да ги накара да се чувстват зле по отношение на себе си. Те нямат чувство за вина. Те вярват, че всичко, което правят е оправдано. Те никога не чувстват липсата на нещо. Те знаят, че имат времето и средствата за всичко, което им е нужно. Те не живеят в отрицание. Те знаят кои са и са много горди с това. Те не си поставят ограничения. Те вярват, че за тях няма граници и го доказват всеки ден. Те могат да достигнат до всеки един, навсякъде по земното кълбо и отвъд, по всяко време. Те наистинаимат висока самооценка с покритие. Не само семейството и приятелите подсилват това, но също и медиите и обикновения човек на улицата. Независимо къде са, хората навсякъде ги почитат и искат да присъстват в техния живот по някакъв начин. Те вярват, че са по-висшите. Всички ние захранваме този техен образ. Те нямат и капка съмнение за това колко велики са. Понякога се изолират от останалата част от обществото. Взаимодействат с други, извън техните кръгове, само за да запазят подкрепата на масите. Те вярват, че заслужават най-доброто. Те имат най-доброто, което физическата реалност може да предложи, като това е предварително уговорено.
Те наистина имат манталитет на победители. Нямат съмнение, че ще спечелят всичко, което са си възложили да направят, дори да отнеме години. Те внимателно оформят плановете си и стратегически ги разпространяват в световен мащаб. Защото те познават целите си. Нямат нужда да търсят цели тепърва в живота. Не се съмняват в това, което трябва да направят. Не се съмняват, че притежават тайно знание. Имат достъп до всякаква вярна информация, която им е потребна, по всяко време и на тази база вземат адекватни решения каква част от тази информация да разкрият на масите. Те знаят, че имат способността да влияят на обществеността. Те не се мотаят мислейки как да го направят „някой ден“. Те го правят сега, във всяка една минута! Те живеят абсолютно в настоящия момент. Те имат мащабен поглед върху нещата. Целият свят за тях е едно игрище. По никакъв начин не са тесногръди.
Този и други начини на мислене им идват отвътре и описват най-добре какво представляват те. Всички тези модели на мислене се подсилват с всеки следващ техен дъх. Помислете за това. Поучете се от тях, без предразсъдъци. На тази планета сте да се учите от всичко, а не само от онова, което смятате за правилно и добро. Да смятате другояче е чиста форма на самосаботаж. Опознайте тяхната сила, защото това са нещата, които те ще използват срещу вас. Те знаят, че вие не притежавате тези качества, защото отдавате силата си на външни източници и се грижат добре това да продължава да бъде така. Защото са ви насадили псевдо-морал, който използват, за да се задържат на позицията на която са. Опознайте слабостите си, защото те ги използват срещу вас. Ако им позволите те могат да бъдат ваши учители. По-добре станете ученици доброволно сега, отколкото по-късно насила.
Когато промените начина си на мислене, трябва да се промени и критиката ви. И когато това стане, илюминати вече няма да се възприемат като заплаха. Вместо това те ще бъдат запомнени като тези, които са отделили време да ви научат на това кои и какви всъщност сте. Междувременно изучете ги отблизо и по-задълбочено. Изучете мисловните им модели и спрете да ги разглеждате единствено на конспиративно ниво, което взето само по себе си е доста посредствено. Те са много по-голям символ от това и са едни от най-великите ви учители.
Съвсем различен въпрос е дали това, което вършат е зло или добро. Очевидно това подлежи на субективното тълкувание на всеки. Не забравяйте – не съдете мисловния модел, това е въпрос на мнение. Самите вие сте били част от много подобна извънземна административна система преди да дойдете на Земята, така че не бързайте да размахвате пръст. Действието е онова, на което отдаваме поляритет. Самият мисловен модел сам по себе си е неутрален. Да, можем да кажем, че земния елит има ПРАВИЛНИТЕ мисловни модели за просперитет, но проявлението им е пречупено през разбиранията на Тъмната полярност. Това е валиден избор. Това, че вие не го одобрявате ще предизвика единствено смях у тях самите и те ще бъдат правите, а не вие. Натоварени сте със скрупулите на Светлата полярност и по този начин подхранвате Тъмната такава, срещу която уж се борите. Механизмът на това вече бе обяснен. Вие нямате истински дълбоко разбиране за нещата и това ги устройва. Те искат вие да имате този мисловен модел. Те искат вие да бъдете жертва. Те са издигнали разбирането за рептилоидния мозък до съвършенство и берат плодовете от това всекидневно. Те изкуствено дирижират събития, които да свеждат глобалния мисловен модел до менталност на оцеляващ. Всички атентати, камикадзета, стрелби в училища (в САЩ са много популярни) са организирани не само с цел впоследствие да бъдат прекарани някакви закони (проблем-реакция-решение), но и да травматизират населението у което да се всели страх; то да иска да бъде защитено (външна сила даваща сигурност), което му насажда манталитет на жертва. Разбирате ли колко е важно за тях всичко това да продължава?
Ето ви друга окултна причина защо концепцията за ритуала е толкова важна за тях. Ритуалното поведение е основна характерна черта на рептилоидния мозък. И тъй като mind control-а над масите трябва да е never ending process, те имат специални ритуали, с които imprint-ват в колективното съзнание, че ние сме стадо, което трябва да бъде управлявано. Тези ритуали имат своето отражение в нашата поп-култура, която все повече се опитва да насади техния религиозен lifestyle.
Нека задълбочим и в този аспект по един нов, непредставян досега начин, като първо започнем от малко по-отдалеч.
Оцеляването като промотирана ценност чрез поп-културата
Тъй като victim mentality-тито трябва да бъде поощрявано на всяка цена в обществото, Тъмната полярност не хаби средства да го прави. Нейното основно оръжие разбира се е... Холивуд. Както винаги. Изумително е как хората приемат дадени концепции, когато са в лъскавата опаковка на филмовата индустрия. Просто ще бъдете поразени колко неща не бихте приели за „нормални“, ако се бяхте сблъскали с тях сами по себе си в живота. И в същото време бихте се трогнали, виждайки ги на големия екран под формата на история.
Холивуд прелива от истории, пукащи се по шевовете от героизъм, в които виждаме как хора, оцеляват в невъзможни ситуации, по този начин демонстрирайки ни „жаждата за живот“ и „силата на духа“. Виждаме истории и за масови бедствия, трагедии и апокалипсиси, които веднага вкарват героите от сюжета в режим „survival“, около която ос впоследствие се завъртва и целия филм. Обикновено накрая добрия оцелява и всички сме възхитени от развръзката. Добрият оцелява я от зомби-атака, я от извънземно нашествие, я от природно бедствие. Всичко това е реакция на мисловния модел на жертва. Тъмната полярност създава ситуация, а хората реагират по единствения очакван начин – struggling, striving, surviving (3-те свещени „S“ или както им казвам на шега „SSS“ :P). Това не е реакция на вътрешното същество. Това е реакция на рептилоидния мозък. Борбата. Дуалното решение или изход – победител или пораженец.
(И в тaзи връзка кое шоу е много популярно по телевизията в момента?... „SURVIVOOOOOOR“!!! Оцелявай на остров, в палатка, в Африка, под дъжда, на плажа, в калта – всички искат да са част от това! Да оцеляваш в името на нещо привлича аудиторията неудържимо, без самите ние да можем да кажем защо! Рептилоидният мозък е в апогея си. Тогава изненадва ли ви, че всички тези 6 милиарда човека са в такъв режим на живот? Това шоу има толкова висок рейтинг на запад (особено в САЩ), че не могат да смогнат да го правят достатъчно бързо, за да задоволят интереса (вътрешна информация)! Апропо – скоро очаквайте отново и по bTV.)
Всъщност почти всички филмови сюжети са изградени или изцяло около тази смислово-архетипна ос, или поне гравитират около нея. Винаги има добър и лош и единия трябва да бъде сразен. Или героят трябва да бъде победител в някаква ситуация, да се бори за това, което отстоява, да се доказва пред външния свят, да оцелява или да избяга. Филми като „The Road“, „Beasts of the Southern Wild“, „The Way Back“, „The Impossible“, са типични скорошни представители на жанра. Сложете също така всеки един екшън в това число – насаждане на същия рептилоидния манталитет: „убий, или бъди убит“.
Има една специална категория филми обаче, които са свързани с ритуалният аспект, който зачекнах преди малко и искам да продължа с тях. Това са онези филми, в които хората са третирани като късове месо за забавление на елита. Най-ранният такъв филм, за който се сещам, е екранизацията по разказа на Стивън Кинг – „The Running Man“ с участието на Арнолд Шварценегер от 1987 г.
Сюжетът е както следва:
Има много извънземни групи, които разбират предимствата на това да сменят отборите „жертва“ и „агресор“. Това е важна част от правилата на Играта в стил „разделяй и владей“. Коренът на всичко това на Земята е извънземен и по-специално – от Тъмната полярност.
Стюърт Суърдлоу описва, как докато бил в проекта Монтоук му е била разказана историята на галактиката, така както е била видяна чрез време-пространствените пътувания извършвани там. Той обяснява, че това е било направено с цел не да ги научат на нещо, а за да набият в главата на малките деца, които били използвани за нуждите на проекта, как човечеството винаги е било травматизирано и в ролята на жертва и не може да се справи и оцелее само, което налага наличието на системи за контрол и извънземни господари, които да съхранят цивилизацията ни. Това е и едно от оправданията за онова, което двете Империите и всички останали извънземни групи (Светли и Тъмни) правят с хората. Самата идея, че ние сме създадени да бъдем работна ръка, вече определя енергетиката на нещата в голяма степен. Ние винаги търсим господар, учител, някой който да ни води, напътства и... спаси... Така изграден, мисловният модел на човечеството сам удря печата „легитимно“ на действията на Полярностите на тази планета. Това прави съществуването им възможно. Това позволява съществуването на жертвата и агресора. И разбира се коя нация е в ролята на скрития основен агресор през последното хилядолетие? Британската империя. Това е знаковата сила-завоевател в нашата история. С колонии по цял свят. Народ, който никога не е бил под робство, само е поставял другите под такова. Агресор с налагащ се световен език. Защо? Защото зад Британската империя стоят интересите на Империята Орион. А те са главния агресор в историята на самата планета. Виждате как когато знаете някои основни неща те се навързват на всички смислови нива. В случая това е отражение и доказателство за извънземния фактор както в „опозицията“ жертва/агресор, така и за това кой наистина стои зад Великобритания.
Самите рептилии, противно на нас, винаги са били победители и завоеватели. Това създава силни и агресивни мисловни модели у тях, което привлича съответните преживявания в техния инкарнационен цикъл. И понеже няма нито една раса, която да ги унищожи или изрита оттук, те нямат нужда да избират между доброто и злото, както нас. Те нямат общество, в което да бъде защитавана тази или онази философия. Единствената философия там е властта. И има различни фракции борещи се за нея. Те нямат нужда да бъдат добри или лоши. Те са просто такива, каквито са, без да се извиняват за това. Ние възприемаме тяхната природа като Тъмна полярност. Може би. Истината е, че никой не може да ги надвие или заличи. Затова и нямат мотивация да се променят. Да, това е изключително едностранчиво развитие, но в същото време то е такова, каквото е. Това е техният път.
Земните тайни общества и управляващи фамилии, бивайки идейното продължение на това съзнание на нашата планета, имат много сходни мисловни модели.
Замисляли ли сте се някога защо илюминати са богати? Стюърт Суърдлоу формулира архетипно тези неща много точно.
На първо място, защото те истински дълбоко вярват, че са достойни и заслужават най-доброто. Те не се чувстват виновни за нищо, нямат комплекс за малоценност спрямо масите. Нищо от това което вършат не може да ги накара да се почувстват зле, защото знаят, че няма общовалиден космически морал, който би трябвало да бъде следван и най-вече – няма карма. Респективно – те имат проспериращи мисловни модели. Те не са оцеляващи. Те са управляващи. Те са in control на всеки един аспект в живота си от перспективата на тяхната философия.
Не съдете онези, които управляват. Разгледайте по-добре онези, които са ги поставили и ги държат там. Това сме всички ние. Защото ако всеки един и всяко едно нещо е отражение на собствения ви мисловен модел, то тогава значи, че и илюминатите са само едно отражение на мисловния ви модел. И като такива, трябва ли да се страхуваме от тях и да ги хулим, както някои обичат? Има ли истинско духовно разбиране в това? Или трябва да ги изучаваме и да се учим от тях, за да можем да разберем собствения си мисловен модел?
Защо избирате да съществувате заедно с тях по едно и също време? На какво ви учат те относно вас самите? Мнозинството от хората са забравили факта, че те дори съществуват. Дори и откриването на съществуването им е една дълбока форма на образоване от естество, което никога няма да получите в обществото на официално ниво, имайки предвид колко хитро се прикриват те. Поздравете се за нивото на знания, което сте достигнали и потенциалното само-разбиране. В крайна сметка, за да се обучи един интелигентен ученик е необходим един квалифициран учител.
Ако те са на толкова грешен път, защо имат най-доброто от физическата реалност, а вие не? Къде е „добрия Бог“? Къде е „федерацията на светлината“? Къде са „повелителите на кармата“ (ха-ха)?
Илюминати също са обградени от отраженията на собствените си мисловни модели. Техните мисловни модели ги водят до най-добрите забавления, най-хубавите къщи, достъп до най-квалифицираната лекарска помощ, най-доброто образование, най-добрата технология, най-добрата материална база в случай на непредвидени обстоятелства, най-богатите човешки ресурси, най-доброто в безопасността, най-доброто в транспорта, най-доброто във всичко.
Те имат възможност да пътуват до всяка една точка на земното кълбо когато си пожелаят, често на разноски на данъкоплатците. Те наемат бодигардове, лични асистенти за пазаруване, готвачи детегледачки, икономи, шофьори, градинари, масажисти, пластични хирурзи, коафьори, гримьори, лични треньори и модни дизайнери. Те не изпращат децата си в обществените училища или на война, освен на стратегически позиции в тила. Те имат достъп до поверителна информация на всички нива и за всичко. Те вярват, че имат правото да направляват развитието на човечеството и го правят.
Какво притежават те, което ние нямаме? Ако „мирът, любовта и светлината“ са всичко, от което се нуждаете, за да се случат хубавите неща, защо тогава излиза, че другия отбор печели всичките награди? Какво ги прави по-проспериращи от нас?
Основната причина е, че те нямат манталитет на жертви. Техният модел на мислене им показва, че те са непобедими. Те вярват, че никой не е в състояние да ги спре. Те нямат комплекс за малоценност. Те не се чувстват „по-маловажни“ от другите. Нямат ниска самооценка. Никой не може да ги накара да се чувстват зле по отношение на себе си. Те нямат чувство за вина. Те вярват, че всичко, което правят е оправдано. Те никога не чувстват липсата на нещо. Те знаят, че имат времето и средствата за всичко, което им е нужно. Те не живеят в отрицание. Те знаят кои са и са много горди с това. Те не си поставят ограничения. Те вярват, че за тях няма граници и го доказват всеки ден. Те могат да достигнат до всеки един, навсякъде по земното кълбо и отвъд, по всяко време. Те наистинаимат висока самооценка с покритие. Не само семейството и приятелите подсилват това, но също и медиите и обикновения човек на улицата. Независимо къде са, хората навсякъде ги почитат и искат да присъстват в техния живот по някакъв начин. Те вярват, че са по-висшите. Всички ние захранваме този техен образ. Те нямат и капка съмнение за това колко велики са. Понякога се изолират от останалата част от обществото. Взаимодействат с други, извън техните кръгове, само за да запазят подкрепата на масите. Те вярват, че заслужават най-доброто. Те имат най-доброто, което физическата реалност може да предложи, като това е предварително уговорено.
Те наистина имат манталитет на победители. Нямат съмнение, че ще спечелят всичко, което са си възложили да направят, дори да отнеме години. Те внимателно оформят плановете си и стратегически ги разпространяват в световен мащаб. Защото те познават целите си. Нямат нужда да търсят цели тепърва в живота. Не се съмняват в това, което трябва да направят. Не се съмняват, че притежават тайно знание. Имат достъп до всякаква вярна информация, която им е потребна, по всяко време и на тази база вземат адекватни решения каква част от тази информация да разкрият на масите. Те знаят, че имат способността да влияят на обществеността. Те не се мотаят мислейки как да го направят „някой ден“. Те го правят сега, във всяка една минута! Те живеят абсолютно в настоящия момент. Те имат мащабен поглед върху нещата. Целият свят за тях е едно игрище. По никакъв начин не са тесногръди.
Този и други начини на мислене им идват отвътре и описват най-добре какво представляват те. Всички тези модели на мислене се подсилват с всеки следващ техен дъх. Помислете за това. Поучете се от тях, без предразсъдъци. На тази планета сте да се учите от всичко, а не само от онова, което смятате за правилно и добро. Да смятате другояче е чиста форма на самосаботаж. Опознайте тяхната сила, защото това са нещата, които те ще използват срещу вас. Те знаят, че вие не притежавате тези качества, защото отдавате силата си на външни източници и се грижат добре това да продължава да бъде така. Защото са ви насадили псевдо-морал, който използват, за да се задържат на позицията на която са. Опознайте слабостите си, защото те ги използват срещу вас. Ако им позволите те могат да бъдат ваши учители. По-добре станете ученици доброволно сега, отколкото по-късно насила.
Когато промените начина си на мислене, трябва да се промени и критиката ви. И когато това стане, илюминати вече няма да се възприемат като заплаха. Вместо това те ще бъдат запомнени като тези, които са отделили време да ви научат на това кои и какви всъщност сте. Междувременно изучете ги отблизо и по-задълбочено. Изучете мисловните им модели и спрете да ги разглеждате единствено на конспиративно ниво, което взето само по себе си е доста посредствено. Те са много по-голям символ от това и са едни от най-великите ви учители.
Съвсем различен въпрос е дали това, което вършат е зло или добро. Очевидно това подлежи на субективното тълкувание на всеки. Не забравяйте – не съдете мисловния модел, това е въпрос на мнение. Самите вие сте били част от много подобна извънземна административна система преди да дойдете на Земята, така че не бързайте да размахвате пръст. Действието е онова, на което отдаваме поляритет. Самият мисловен модел сам по себе си е неутрален. Да, можем да кажем, че земния елит има ПРАВИЛНИТЕ мисловни модели за просперитет, но проявлението им е пречупено през разбиранията на Тъмната полярност. Това е валиден избор. Това, че вие не го одобрявате ще предизвика единствено смях у тях самите и те ще бъдат правите, а не вие. Натоварени сте със скрупулите на Светлата полярност и по този начин подхранвате Тъмната такава, срещу която уж се борите. Механизмът на това вече бе обяснен. Вие нямате истински дълбоко разбиране за нещата и това ги устройва. Те искат вие да имате този мисловен модел. Те искат вие да бъдете жертва. Те са издигнали разбирането за рептилоидния мозък до съвършенство и берат плодовете от това всекидневно. Те изкуствено дирижират събития, които да свеждат глобалния мисловен модел до менталност на оцеляващ. Всички атентати, камикадзета, стрелби в училища (в САЩ са много популярни) са организирани не само с цел впоследствие да бъдат прекарани някакви закони (проблем-реакция-решение), но и да травматизират населението у което да се всели страх; то да иска да бъде защитено (външна сила даваща сигурност), което му насажда манталитет на жертва. Разбирате ли колко е важно за тях всичко това да продължава?
Ето ви друга окултна причина защо концепцията за ритуала е толкова важна за тях. Ритуалното поведение е основна характерна черта на рептилоидния мозък. И тъй като mind control-а над масите трябва да е never ending process, те имат специални ритуали, с които imprint-ват в колективното съзнание, че ние сме стадо, което трябва да бъде управлявано. Тези ритуали имат своето отражение в нашата поп-култура, която все повече се опитва да насади техния религиозен lifestyle.
Нека задълбочим и в този аспект по един нов, непредставян досега начин, като първо започнем от малко по-отдалеч.
Оцеляването като промотирана ценност чрез поп-културата
Тъй като victim mentality-тито трябва да бъде поощрявано на всяка цена в обществото, Тъмната полярност не хаби средства да го прави. Нейното основно оръжие разбира се е... Холивуд. Както винаги. Изумително е как хората приемат дадени концепции, когато са в лъскавата опаковка на филмовата индустрия. Просто ще бъдете поразени колко неща не бихте приели за „нормални“, ако се бяхте сблъскали с тях сами по себе си в живота. И в същото време бихте се трогнали, виждайки ги на големия екран под формата на история.
Холивуд прелива от истории, пукащи се по шевовете от героизъм, в които виждаме как хора, оцеляват в невъзможни ситуации, по този начин демонстрирайки ни „жаждата за живот“ и „силата на духа“. Виждаме истории и за масови бедствия, трагедии и апокалипсиси, които веднага вкарват героите от сюжета в режим „survival“, около която ос впоследствие се завъртва и целия филм. Обикновено накрая добрия оцелява и всички сме възхитени от развръзката. Добрият оцелява я от зомби-атака, я от извънземно нашествие, я от природно бедствие. Всичко това е реакция на мисловния модел на жертва. Тъмната полярност създава ситуация, а хората реагират по единствения очакван начин – struggling, striving, surviving (3-те свещени „S“ или както им казвам на шега „SSS“ :P). Това не е реакция на вътрешното същество. Това е реакция на рептилоидния мозък. Борбата. Дуалното решение или изход – победител или пораженец.
(И в тaзи връзка кое шоу е много популярно по телевизията в момента?... „SURVIVOOOOOOR“!!! Оцелявай на остров, в палатка, в Африка, под дъжда, на плажа, в калта – всички искат да са част от това! Да оцеляваш в името на нещо привлича аудиторията неудържимо, без самите ние да можем да кажем защо! Рептилоидният мозък е в апогея си. Тогава изненадва ли ви, че всички тези 6 милиарда човека са в такъв режим на живот? Това шоу има толкова висок рейтинг на запад (особено в САЩ), че не могат да смогнат да го правят достатъчно бързо, за да задоволят интереса (вътрешна информация)! Апропо – скоро очаквайте отново и по bTV.)
Всъщност почти всички филмови сюжети са изградени или изцяло около тази смислово-архетипна ос, или поне гравитират около нея. Винаги има добър и лош и единия трябва да бъде сразен. Или героят трябва да бъде победител в някаква ситуация, да се бори за това, което отстоява, да се доказва пред външния свят, да оцелява или да избяга. Филми като „The Road“, „Beasts of the Southern Wild“, „The Way Back“, „The Impossible“, са типични скорошни представители на жанра. Сложете също така всеки един екшън в това число – насаждане на същия рептилоидния манталитет: „убий, или бъди убит“.
Има една специална категория филми обаче, които са свързани с ритуалният аспект, който зачекнах преди малко и искам да продължа с тях. Това са онези филми, в които хората са третирани като късове месо за забавление на елита. Най-ранният такъв филм, за който се сещам, е екранизацията по разказа на Стивън Кинг – „The Running Man“ с участието на Арнолд Шварценегер от 1987 г.
Сюжетът е както следва:
„През 2017 година световната икономика рухна. Запасите от природни ресурси, храна и петрол драстично намаляха. Полицейска държава, разделена на военни зони, управлява с желязна ръка. Телевизията се контролира от правителството, а едно садистично шоу, наречено „Бягащият човек“, се превърна в най-популярното предаване в историята. Изкуствата, музиката и комуникациите се цензурират. Всяко инакомислие се наказва, но въпреки това едно малко съпротивително движение успя да оцелее в нелегалност. Ако бойците от тв-шоуто не успееха да потиснат копнежа за свобода у хората... се прилагаха по-директни методи.“
Или по-накратко – става дума за обикновени хора, които биват вкарвани в шоу да оцеляват срещу обучени убийци, докато това се предава пряко по телевизията.
Подобен филм е и „Invitation Only“, в който група младежи биват съблазнени с богатство и преживявания в хайлайфа, за да бъдат заловени и да играят ролята на дивеч, който бива преследван от ловци на хора – богаташи, които са дотолкова пренаситени и отегчени от всичко, че търсят тръпка от нов тип в живота.
Друг пример от азиатското кино е японската класика „Battle Royale“.
Тя разказва за 42 деца заведени на остров, с цел да се избият едни други, докато накрая не остане само един.
„13“ е продукция разказваща подобна история.
Младо и наивно момче смята, че е открило бърз начин за забогатяване, но попада в извратена игра от която излиза жив само 1 човек.
Всички тези продукции (сигурен съм, че има много подобни, които пропускам) имат един общ аспект. Хора биват преследвани от други хора, като първите умишлено са поставени в условия, в които да се превърнат в дивеч. Ловците са или хора от елита, или цялото нещо се прави за тяхно забавление и бива предавано пряко по телевизията.
Както се досещате, това има много реални измерения, но преди да стигна дотам трябва да обърна внимание на безспорно най-яркия представител на жанра, който заслужава своя собствена подточка. А именно... новосформиращата се мания около „Игрите на глада“.
„The Hunger Games“
„Игрите на глада“ бяха планирани като следващата вълна филми, която да поеме умиращата сага „Twilight“ и това се случва доста успешно. Екранизацията е по поредицата романи с едноименно заглавие от американската писателка Сюзън Колинс. Тази продукция определено не е сред случайните, а нейната авторка (руса коса, сини очи) по всяка вероятност или е само публичното лице-фасада зад идеята и сценария се пуска от много по-високо (какъвто обикновено е случая с всички по-масови филми), или тя самата е Монарх-робиня и й е втълпено да напише, онова, което е написала. Но да започнем отначало... (Предварително казвам, че не съм чел книгите, така че коментирам единствено 2-та филма, които са излезли досега.)
Историята е ситуирана в едно въображаемо бъдеще, в което съществува всевластно и високо технологично централизирано правителство, което управлява различни окръзи (нещо като щати) от обеднели, едва оцеляващи хора, които живеят в условия на познатите ни страни от Третия свят.
Сюжетно, първата част е центрирана 74 години след мащабна гражданска война, която се е опитала да свали корумпираното централизирано правителство. Откъс-компилация от филма:
„Война, ужасна война. Вдовици, сираци, деца без майки. Това бяха последиците от бунта. 13 окръга вдигнаха бунт срещу страната, която ги хранеше, обичаше и защитаваше. Брат се обърна срещу брата, докато не остана нищо. После дойде мирът – трудно извоюван и тежко спечелен. Хората се издигнаха от пепелта и дойде времето на новата ера. Но свободата си има цена. За да не се повтори измяната, се заклехме да не допускаме отново същото предателство. Така беше решено, че всяка година като наказание за бунта всеки окръг е принуден да изпраща по едно момче и момиче на възраст между 12 до 18 години за Жътвата. Трибутите ще бъдат отведени под опеката на Капитола. Ще бъдат пратени на арена да се бият до смърт, докато не остане един. Занапред това грандиозно събитие ще бъде познато като „Игрите на глада“. Победителят ще бъде обсипан с богатства и ще служи като напомняне за щедростта и прошката ни. Така ще запомним миналото, така ще осигурим бъдещето.“
За игрите във филма се говори като за традиция, „произлизаща от болезнена част от миналото“, но нещо, с което „обществото е успяло да се изцери“. Първо игрите са били напомняне за бунта – цената, която окръзите плащали. Но с времето се превърнала в повече от това. Това е нещо, което обединява новото общество (в сюжета на филма).
(Между другото, сигурен съм, че когато американците правят филми за потиснати малцинства (особено във военен или тоталитарен контекст), на дадено ниво те просто изкупват подсъзнателна вина за това, че дори в момента те правят същото в ролята на агресора по цял свят, водейки неправомерни войни при всеки възможен случай. Страдайки за хората на екрана, те страдат и за своите собствени действия от името на жертвите на тяхната армия, защото наяве не са достатъчно съзнателни, че да разбират от какво точно са пасивна част. Същото се отнася и за филмите за северноамериканските индианци, които сега постоянно биват изтъквани като герои от филмовата индустрия - просто защото са били неправомерно мачкани от безскрупулния елит преди векове. Което разбира се е нова форма на дискриманация - някой е герой, просто защото е мачкан или защото е мачкан от американци... Поощряване на манталитета на жертва.)
Момчетата и момичетата (забележете, че говорим за деца), които биват избрани да участват в игрите, са наричани „трибути“ в нейните рамки. На английски думата е „tribute“, което означава директно „дълг“ и е термин с който обикновено се описва плащане направено от някой васал на неговия господар, като по този начин е отразено „робството на масите към боговете“ на окултно ниво. Всяка зона дава своя дълг към игрите под формата на хора, които ще участват в тях. Те са „дългът“, който дължат на боговете (илюминати). Своего рода – кръвен данък.
Тук е подходящото място да кажа, че „game“ на английски, освен „игра“ означава още и „дивеч“ и именно това е истинския смисъл в настоящия контекст на филма. Много подходящо, нали? Дивечът са непросветените – жертвите, оцеляващите, които биват експлоатирани от агресора. Всичко свързано с този филм е изключително ритуално.
Следва да отбележим няколко окултни елемента застъпени в самата концепция на филма. Както споменах, сюжетно, първата част от поредицата ни вкарва в 74-те Игри на глада. 7 + 4 = 11. Още тук трябва да сте нащрек, че нещо от ритуално естествено е застъпено в концепцията на продукцията. (Във вторият (11) филм от поредицата, бунтовете тръгват именно от окръг 11.)
Главната героиня на филмите е Катнис Евърдийн (в ролята Дженифър Лоурънс). Нейното име започва с „К“, което я превръща в нашия „К“-резонатор. „К“ е 11-та буква в английската азбука и значението на това е обяснявано в много статии на сайта изследващи ритуалите. Ако това ви се струва изсмукано от пръстите, нека спомена, че има сцена, в която способностите на различните трибути биват оценявани преди началото на игрите. След като всички участници биват оценени, идва реда на Катнис и в този момент просто бях убеден, че тя ще получи 11 точки! Каква бе изненадата ми когато тя получи... 11 точки, duh!
А причината да ги получи е... защото закова ябълката със стрелата си пред елита!
Което ни води на следващия момент... Оръжието на Катнис в игрите е лъка, защото тя е ловец. Тя символизира Орион – великият ловец, който също е изобразяван с лък.
Предвид, че Орион се управлява от женски същества, метафората е ясна. Катнис е нашата 11-ка, символизираща великия женски ловец.
Ако има съмнения и в тази посока, нека спомена, че тя е наричана „the girl on fire“ или „огненото момиче“. Тя има любима брошка със сойка-присмехулка, която обаче е наричана така, просто, за да не бъде наричана с истинското си име – „феникс“. Птицата е огнена и държи стрела в човката си – talking about obvious.
Хич не ми прилича на сойка, а на вас?
Тя дори излиза с пламтящи дрехи и в двата филма. Веднъж когато прави почетна обиколка на арената с колесницата си при представянето си (отразявайки по този начин гладиаторската традиция запазена и до днес в ритуалите на илюминати) и втори път в интервюто си с водещия на Игрите.
Катнис е 11, феникса, огнената птица, Кралицата на Орион, великият ловец (неслучайно тя бута кошера от дървото в първия филм, но не искам да се забивам в момента в детайли).
Пропуснах ли да кажа, че студиото, от което излиза този филм за Орион е Lionsgate? ;))
Втората част (2/11) на филма, „Игрите на глада: Възпламеняване“ имаше своята световна кинопремиера на 22 ноември (22 = 11 + 11). Обърнете внимание – 2-ра част на 22.11. или 11.11.11. Предпремиерата пък се състоя баш на 11.11. в Лондон. Не е ли красиво, когато всичко работи?
Силният образ на Кралицата е тиражиран по всякакви начини. Женският персонаж във филма е много по-силен от мъжкия и на практика жената спасява мъжа превръщайки се в по-способния играч. В края на първа част единствено Катнис бива коронясана, по този начин допълвайки внимателно градения й образ на Кралица.
В края на втория филм пък (от който не мога да приложа качествени снимки, защото в момента се върти по кината и няма качествен rip) има знаменателна сцена, в която всичко е в тъмнина, след като Катнис разбива купола (сглобен от елементи с формата на пчелни кошерни килийки) и изкуственото небе спира да излъчва светлина. Всичко около нея е в пламъци, тя е полумъртва и единственият лъч светлина влизащ от истинското небе пада точно върху нея. Тя е умрелия и възраждащ се феникс. Много мощна и изключително фино пипната сцена. След свършека на самия филм, анимираната брошка със „сойката“ разперва криле и пламва в пламъци, демонстрирайки ни за пореден път, че е именно феникс.
В няколко статии досега сме изследвали как смъртта на определени хора (Уитни Хюстън, Хийт Леджър, Шарън Тейт и т.н.) служи за целта на дадени мега-ритуали, в които несъзнателно участват цели нации. Това се прави с цел религията на илюминати постепенно да стане публична и с времето – все по-приемлива, превръщайки се с годините в новото статукво, което да бъде и новата световна религия (НСР). „Игрите на глада“ отразяват тази концепция за масовото навлизане на мега-ритуалите в публичното пространство.
Във филма, не само че бедните хора участват в тези унизителни събития, те дори подкрепят своите фаворити от съответния район, все едно гледат футболен мач. Зрителите викат за своите представители, въпреки че са напълно наясно, че те празнуват тяхното жертвоприношение. В реалният живот се случва почти същото – всяка вечер по новините ни съобщават за това колко убийства станали еди-къде-си, с което ние постепенно сме свикнали. Защо хората приемат всичко това? Защото медията може да накара хората да приемат всичко, ако то бъде entertaining!
Във филма игрите са предавани на живо под формата на риалити шоу, в пълен комплект с водещи и коментатори, които анализират случващото се на „арената“ и оценяват изпълнението на играчите. Самите участници са дотолкова индоктринирани от тази култура, че с готовност приемат правилата на играта и са напълно готови да убиват с желание, за да я спечелят.
Това отразява една тъжна, но вярна истина касаеща масмедиите: на тълпата може да бъде пробутано всякакво послание, ако то успее да ангажира тяхното внимание. И съществуват точно две неща, които автоматично и почти безотказно хващат вниманието на всеки: кръв и секс – останките от нашите първични инстинкти.
Насилието в чистата му форма грабва вниманието на масите, които забравят, че Игрите на глада служат като напомняне на покорството на същата тази маса спрямо елита. Тази концепция е добре позната на всички ни и бива експлоатирана от масмедиите днес, тъй като те самите са спонсорирани от елита, за да предават техните послания до нас под формата на „забавления“, „новини“ и какво ли още не. Следователно „Игрите на глада“ са портрет на ролята на медията в манипулацията над публичното мнение. Във втората част на филма ясно се демонстрира как медията има капацитета да манипулира образа на даден човек в очите на зрителите (и най-често – именно това е нейната функция). Колко хора гледащи филма обаче осъзнават всичко това? Защото самият филм е като матрьошка – показва ни каква е силата на медията, а в същото време – самия филм е форма на мултимедия и предава същото послание. Това отново е сдвояването. Начинът по който се казва истината в очите и тя въпреки това остава неразбрана, колкото и да вярвате, че сте я разбрали. Това е легалното представяне на нещата такива, каквито са от Тъмната полярност.
На даден етап в сюжета на филма, смъртта на едно малко момиче в игрите шокира хората до степен, в която следва кратък момент на трезвост относно варварската природа на шоуто. Прякото предаване на смърт води до яростни бунтове в окръга от който е момиченцето (11-ти), тъй като местните си дават сметка, че са доброволни участници в нещо ужасно. Следват метежи и въстанието бързо е потушено от вечно присъстващата щатска полиция.
В даден момент, за да предотвратят последващи социални вълнения, продуцентите решават да внесат нов елемент в шоуто... любов между Катнис и Пийта (главните мъжки и женски персонажи участващи в игрите). Представяйки аспекта на „любовта“ (и неговото продължение – секса) в игрите, създателите на шоуто успяват да успокоят масите и да ги вкарат обратно в състояние на тиха апатия.
Тази част от филма отразява начина по който днес масмедиите биват използвани от силите стоящи зад тях. Световният успех на продукцията само доказва, че този тип истории, които хитро смесват съставките „насилие“ и „секс“ приковават вниманието на хората. И макар самият филм сякаш да изважда на показ перверзията наречена „медия“, то той със сигурност осигурява поредната доза от вече споменатото насилие. Защото макар в Холивуд да няма недостиг на насилие, „Игрите на глада“ прекрачват границата по един много фин начин, който рядко можем да наблюдаваме дори и на големия екран – насилие на деца към други деца по един брутален начин. В този филм с рейтинг „PG-13“ виждаме деца между 12 и 18 години, които намушкват, разсичат, стрелят, колят и чупят вратовете на други деца. Макар това да е сигурен начин да грабнете вниманието на аудиторията, „Игрите на глада“ изкарват на преден план нова форма на насилие, която по принцип преди би изглеждала смущаваща и обезпокоителна. Но в конкретния сценарий в стил „убий-или-бъди-убит“ на самото шоу във филма, зрителите лесно пристъпват психологическата бариера и в един момент влизат в самия филм, вживявайки се в ролята на героинята крещейки неща от рода на: „Давай Катнис, вкарай една стрела в главата на този шибаняк!“
Филмът е отражение и на няколко други централни теми в реалния живот касаещи световното правителство контролиращо населението, а именно:
• Контрол над храната – жителите на 12-те окръга нямат право да ядат повече храна от определената от правителството дажба. Ако някой бъде хванат да ловува диви животни за прехрана ще последва сурово наказание. Т.е. имаме гладуващи, или казано накратко оцеляващи. Hunger games = оцеляващ дивеч.
• Контрол над територията – 12-те окръга са оградени с огради по които тече ток с високо напрежение. Такива, каквито можете да видите в Северна Корея днес. По-голямата част от света е запазен и съществуват гори и пасбища, каквито ги познаваме и днес. На хората е позволено да живеят в оградените окръзи, където ресурсите не достигат, а глада се е превърнал във всекидневна реалност.
• Контрол над медията – правителството контролира всички медии и всички телевизионни излъчвания са предварително планиран театър, тотално изфабрикуван от властите, за да служат на техните интереси. Това, разбира се, е отражение на днешните масмедии, които изцяло обслужват политическите и корпоративни интереси.
• Контрол над технологията – докато масите живеят в нищета, технологичния елит се наслаждава на своите летящи кораби и живее в хипер-модернизиран град станал убежище на висшата класа. Напредналата медицина, технология и оръжия са на разположение единствено на централизираното правителство, те никога не са достъпни за обикновения човек. Във филма всички участници в Игрите на глада имат подкожни чипове, с които биват следени по време на шоуто.
• Контрол над генома – жителите на 12-те окръга биват идентифицирани чрез извличане на ДНК от кръвна проба. Правителството го съхранява в своята база от данни с цел да следи и идентифицира индивидите населяващи дадения окръг. Съществуват насекоми, които са генетично изменени, за да служат като оръжие, като генетично модифицирани оси (или ГМО за по-кратко :Р), които причиняват халюцинации и дезориентация при ужилване.
• Контрол над самия живот – правителството буквално си играе с човешкия живот, а елита живеещ в Капитола изпада в истерия по самото шоу и се наслаждава на всяко убийство и страдание, гледайки на участниците като на добитък, който трябва да ги забавлява. Приоритетите на елита се свеждат до модата и изисканата кухня.
Масата, която живее в столицата и която боготвори правителството смята себе си за превъзхождаща интелектуално всички други хора.
На върха на пирамидата (поне от показаното до този момент във филмите) стои лидера Сноу изигран от Доналд Съдърленд, който е майстор на измамата и контрола от Ротшилдов-тип. В разговор с дизайнера на 74-те игри, той обяснява каква е причината за съществуването на това шоу изобщо. А именно – да държи хората поробени, но в същото време с малко надежда, но не твърде много. Малката искра надежда държи поробената маса жива, но твърде много надежда може да ги накара да повярват, че имат истинската сила да променят нещо. Разбира се военната полиция на елита винаги е на точното място при необходимост, за да напомни на масите кой наистина държи нещата в ръцете си.
Героят на Уди Харелсън, Хеймич, изрича пък друга гениална фраза (от втората част на филма), че в Игрите на глада няма победители, има само оцелели. Абсолютно и право в целта! Точно както няма победители и в самата дуална платформа, ако следваш нейните правила. Съвсем в пряк текст е казано на хората, че да си победител е другата форма на това да бъдеш жертва. Уди продължава като казва, че победителите в Игрите имат едничката функция да отвличат вниманието на масите от истинските проблеми. Точно това е ролята и на т.нар. „звезди“ в световната поп-култура днес.
В сюжета, правителството на практика е над всички, а обикновените хора нямат никакви права (това предполагам навява някои асоциации?). Сякаш не е съвпадение и факта, че във филма поробения народ е абсолютно обезоръжен и само полицията има право да носи високотехнологично оръжие. Както знаете правителството в САЩ открай време иска да отнеме оръжието на американците, за да може военното положение (и респективно НСР) да бъде наложено лесно. Такова централизиране на всичкото оръжие в ръцете на властите обаче води единствено до тирания, както историята е показала добре досега. Американците може да са глупави, но поне имат вродена ненавист към идеята да се откажат от правото си на притежание на оръжие. Разбира се илюминати непрекъснато създават изкуствени стрелби в училища с МК-субекти, за да може обществото само да поиска обезоръжаване с надежда за повече сигурност. Засега обаче не се получава.
Една от интересните идеи представени във филма е именно тази, че елита няма никаква етика и морал, точно каквато е и истината и в реалността. Въпреки всичко хората не спират да разчитат именно правителството да се съвземе от „егоистичния си унес“ и най-накрая да започне да се грижи за народа. Доста е жалко.
Като контраст, единственият човек, който показва някаква човешко достойнство и състрадание идва от доброволката в Игрите – главната героиня на сюжета – Катнис Евърдийн. Тя се наслаждава на близостта си до природата и уважава човешкия живот (послание-imprint: „Кралицата е благородна и справедлива“). Докато другите участници в Игрите се избиват около нея, тя се опитва да запази човещината си и дори прави почетно погребение на един от участниците. Тя отнема живот единствено като крайна мярка, но в същото време има бърза реакция, когато трябва да действа в самозащита и поема инициативата само, ако другите демонстрират ясното намерение да я елиминират. Тя е отражение на основното човешко право на самозащита. Когато сме атакувани имаме пълното право да се защитим по всички възможни начини, както нейния образ демонстрира във филма. Постъпвайки по този начин тя спасява собствения си живот и в крайна сметка показва на правителството, че не може да я контролира. Апогея на това виждаме в края на игрите, когато тя и нейния мъжки партньор от същия окръг остават двамата последни трибута в шоуто. Елита нарежда, че накрая трябва да остане само един, т.е. двамата трябва да решат кой от тях да умре, за да бъде излъчен победител. Но вместо да изпълнят заповедта двамата решават да изядат заедно отровните горски плодове, които са открили по-рано в гората, за да демонстрират на правителството, че то няма властта да реши дали някой от тях трябва да живее или умре. Посланието е, че дори един роб може да избере да отнеме собствения си живот, което е свобода на избора.
Неочаквано, дизайнера на игрите внезапно решава да прекъсне всичко преди двамата да изядат плодовете, анонсирайки, че и двамата са победители. Очевидно това е последният опит на елита да покаже, че никой не може да проявява никаква индивидуална воля – дори тази да отнемеш собствения си живот, защото подобно действие би засрамило правителството.
След всичко това, ще се учудите ли, ако разберете, че „Игрите на глада“ е поредица правена по мотиви от действителни ритуали на илюминати, които се извършват и до ден днешен?
Нека видим „защо“ и „как“.
Ритуалът като окултен усилвател на манталитета на жертва/агресор
Тъй като илюминати са наследили разбиранията на своите извънземни прародители, те буквално имат физическата нужда да проявяват техния манталитет на агресор. Понякога това се прави чрез мега-ритуали на публично ниво, но тъй като те няма как да бъдат ежедневие, са нужни и вътрешни ритуали в рамките на тяхното затворено общество. Както знаете, това е религията им, тъй че от тяхна гледна точка говорим за форма на свещенодействие.
Ако поразмишлявате малко по въпроса ще откриете, че лова е най-прякото и архетипно отражение на агресора. Самият лов сам по себе си е форма на древна религия. Това е прекрасно показано във френската продукция „Les enfants d'Orion“ („Децата на Орион“).
Разбира се основният протагонист отново е жена-майстор на лъка, а в самия сюжет е застъпена тезата за лова като религия свързана с Орион
Знаете много добре от последната книга, че самите рептилии и сирианци са ловци и това е много важна част от тяхното минало. В този ред на мисли, намирам сценарии тип „Пришълеца срещу хищника“ за много подходящи като описание на ситуацията.
Обичам този плакат с двете същества в Ин/Ян формация обгърнали планетата. Наистина много символично за това в какви архетипи и мисловни модели е позволило да се впримчи самото човечество.
Т.е. лова е както естествен продължител на мисловните модели на хищника (илюминати), така и начин те да презатвърждават своя манталитет на агресор. Така те „поддържат във форма“ и подхранват собствената си природа на хищници на окултно ниво. Ето защо тези ритуали са колкото тяхна природа, толкова и нужни, за да може тази природа да запази своята същност. Инак човешката страна на хибридните генетични линии може да вземе превес. Както знаете, хората имат различен процент на рептилоидно ДНК в себе си. Това се отразява на мисловните модели свързани с хищника и жертвата, защото извънземните общества на Империите са изцяло изградени на този класов принцип. Ако имате от 30 до 50% рептилоидно ДНК това е проблем за земните илюминати. Те елиминират тези хора (много от „туземните“ племена например). Те искат да има голяма „пропаст“ между тях и всички останали на генетично ниво. Погледнете последният камък с окото на гърба на еднодоларовата банкнота и вижте как той се рее над останалите стъпала на пирамидата без да ги докосва. Това е многопластов символ оставен за нас и едно от значенията му въплъщава именно този принцип. Много често жертвите в ритуалите са именно хора, които трябва да бъдат заличени от гледна точка на това кои са те на ДНК-равнище.
Следват описания на някои ритуали свързани с лова на хора, които може да не са особено приятни за всички. Който не иска да се натоварва, може да пристъпи направо към следващата точка от статията. Тъй като аз самия нямам проблем с естеството на тази информация (разбирам функцията й в голямата картина), искам да я изложа, за да представя пълната картина на това как даден мисловен модел функционира на различните нива на съществуване – както казах по-рано – от най-високото, до най-ниското. И тъй като тези ритуали и филми са отражение именно на това, няма как да пропусна да анализирам и тях, за да бъде картината пълна.
Типичният религиозен обред-лов се посещава от повечето световни лидери, включително корпоративния елит на планетата и обикновено започва на зазоряване. Различни „животни“ (разбирайте хора) се пускат в оградена и защитена област. Това са хора избрани според тяхната устойчивост и сила. Те обикновено са мъже, но много от церемониите включват и жени. Тези хора могат да бъдат от всяка една раса. „Животните“ обикновено са дрогирани с амфетамини, за да бъде „лова“ по-интересен. Ловците са въоръжени с оръжия, ножове, а доста често и с... лъкове и стрели, разбира се...
На плячката й се позволява да бяга и скита до здрач. Областта е изпълнена с капани, за да даде предимство на най-опиянените ловци. През деня някои от жертвите се хващат в капаните. Те биват измъчвани, изнасилвани и убивани от ловците. Телата им са изгаряни. Понякога части от телата им се запазват като трофеи.
По здрач, останалата част от жертвите е обкръжена и обезопасена. Жертвите, които не са от бялата раса са убивани на място. Обикновено се пали голям огън на открито в знак на признание към бога за който са предназначени душите на жертвите. Пепелта и костите от жертвоприношенията се пазят в яма изкопана пред идола. Очите, сърцата и сексуалните органи най-често се премахват и се дават за храна на гущерите или на другите домашни любимци стоящи настрани. Събралите се поят с вино или водка, представляващи кръвта и хормоните на жертвите. Понякога се смесват с прахта на жертвите, масло и мляко, представляващо семенната течност.
Бялата/арийска жертва се дрогира и се отвежда до платформата за ритуала. В зависимост от местонахождението, това може да се извършва на открито или в подземията на замък, църква или административна сграда.
След здрач се прави угощение, което продължава с часове. Често участниците са облечени в различни костюми. Това трябва да са римски тоги, викторианско официално облекло, египетски наметала или дори средновековни доспехи. Костюма зависи от празника и от произхода на обредната дата. Между другото костюмите и облеклото на висшето общество в „Игрите на глада“ сякаш са извадени именно от dress code-а на вътрешните церемонии на илюминати. Ярките, искрящи дрехи и аксесоари, с много тежък грим и цветните коси създават една сюрреалистична визия. Наскоро изтекоха снимки (по незнаен начин) от едно парти на Мери-Хелен Ротшилд, потомка на най-могъщата фамилия от елита, състояло се на 12 декември 1972 г. То е било проведено в Chateau de Ferrieres. За онези от вас, които са гледали „Деветата порта“ на Роман Полански с Джони Деп, това е имението, в което е снимана сцената с черната меса. Можете да видите снимките от ротшилдовото парти тук.
Ще ви направи впечатление странния окултен маниер на облеклото на участниците, който е нещо смесено между типичните тенденции от 70-те години и някакъв изкълчен „Лейди Гага-стил“, в който със сигурност има много застъпени Монарх-елементи. Разбира се темата на партито е „сюрреализъм“ и на него ще видите самия Салвадор Дали, но въпреки това, имайте предвид, че това е стила на обличане на всички техни ритуали. Не забравяйте, че това са снимки отпреди повече от 40 г.!!! Т.е., това е поредното потвърждение, че днешните „иноватори“, като вече споменатата Лейди Гага, които претендират да шокират обществото с техните модни приумици, не са нищо повече от инструменти, които да налагат елементи от вътрешната религия на илюминати във външното общество под формата на „поп-култура“. Апропо, ето ви една интересна връзка по линия мода. Александър Маккуин, любимият дизайнер на Лейди Гага (респективно – на елита), е също така и човека, чийто стил вдъхновява костюмите в „Игрите на глада“ (официална информация). Маккуин е „самоубит“ в дома си в Лондон на 11.2.2010 г., 9 дни след смъртта на майка му. Подозирам, че Маккуин е въплътен в образа на Сина във филма (в ролята – Лени Кравиц), който е дизайнера на дрехите на Катнис, с които тя се явява в Капитола. Във втора част Сина е убит, защото се е привързал твърде много към Катнис и си позволява да прояви твърде голяма дързост спрямо Капитола чрез костюмите, които шие за „огненото момиче“.
Но да се върнем на ритуалите, с които започнах.
Главните събития на които всички присъстват се случват главно през пролетното и есенно равноденствие, зимното и лятно слънцестоене, но през годината има множество малки, на които идват по-малко членове на фамилиите. Нощта преди Хелоуин, Коледа, Нова година, Свети Валентин, 15-ти март, всеки петък 13-ти, денят на Гай Фоукс (5 ноември) – тези дни имат изцяло различни значения за рептилиите и за широката публика, както съм анализирал и в много от темите си за окултните корени на празниците.
На угощението има места на масата, които остават празни. Сервитьорите поднасят храна на тези места, която всъщност изчезва, дори и да се вижда, че никой не седи там. Съществуват астрални същества и нефизически рептилии, които са способни да проявяват енергия във физическите реалии, за да участват в събитието.
След вечеря, присъстващите вдигат наздравица за определени минали изпълнени задачи и за бъдещи събития. След това те сменят костюмите си с роби с различни цветове. Те са предимно червени на цвят, но има и черни, тъмно сини и ярко жълти или златни, в зависимост от статута им в церемонията.
След това те се оттеглят в церемониални стаи или излизат навън на открито, в зависимост от времето и местоположението. Тези церемониални места се осветяват само от огън, включващ свещи, огнища и стенни свещници. Олтарът е или в центъра на стаята, или в центъра на откритото място, или разположен срещу каменна стена, издигната на висока платформа. Завързването на жертвата за камъка или олтара е едно от централните действия в церемонията. Най-често това е мъж. Наричат го „приемника“ или „съдът“.
Ритуалът е председателстван от две фигури – женска, наричана „майката-богиня“ и мъжка, наричана „бащата-бог“. Богинята е облечена в червено и златно, а бога в бяло и златно. Те имат асистенти облечени в черно, с качулки на главите си. Тези два ритуални лидера са перфектно обучени в психически и ментални манипулации. Те използват думи, които активират и докарват присъстващите до лудост.
Най-добрият ловец влиза вътре гол, носейки хванатата по-рано през деня жертва. Този ловец се нарича „Представящият“. Той връзва ръцете и краката на жертвите и ги издига с кожени ремъци закрепени под брадичката над тълпата. Вътре това се прави със специално конструирани медни прътове. Отвън, се използват три пръта, които имат медни ивици обвити около тях. Тълпата събрана отдолу под жертвите, съблича робите си. След като се намолят и напеят, те започват да намушкват завързаната жертва с вили, ножове и мечове. С това се опитват да създадат страх и безпокойство, оставяйки наранявания върху жертвата, докато тя не изпадне в невероятен ужас, след което последното намушкване изкормва човека, резултат от което са реки от кръв течащи върху телата на тълпата. Безумието в този момент е толкова огромно, че много от присъстващите, които са shapeshifter-и променят формата си в рептилоидна. Много от тях дори се нападат помежду си, което е нещо нормално за тяхната култура.
След което, тълпата буквално раздира завързаното тяло (или тела, ако са повече от едно), консумирайки вътрешните органи и гениталиите. Много смесват капещата кръв с червено вино, водка или дори с арсеник и го пият. В Северна Америка и Западна Европа, червеното вино се използва примесено с кръв, арсеник и хормонални течности. Това е стандартното, укрепващо питие в средата и края на ритуалите. В Азия, по-специално Централна Азия и Индия, се добавя и канела, за да се направи пюре от семенната течност или менструалната кръв. В Източна Европа винаги се добавя водка и хайвер към питието от червено вино и кръв. На всички места често в питиетата се пускат тестисите и яйчниците на принесените в жертва.
След това бога и богинята отправят, във вид на молитви, церемониални призиви към астралните нива. Те могат да бъдат на латински, иврит, древноегипетски, шумерски, немски, английски и на гърлен, съскащ език, който е своеобразния език на рептилиите. Тълпата повтаря много от стиховете изричани от двата лидера.
Двата лидера, сексуално стимулират мъжа завързан към олтара до ерекция. След това се поставят скоби за зърната му, основата на пениса и скротума. Краката му са разтворени настрани. Тялото му е намазано с крокодилска мазнина и се правят малки разрези около основните чакри, откъдето се процежда кръв. Мъжът е изправен, но поддържан в това положение. Ръцете му са вързани към стълб над него, краката разтворени и вързани за поставени на пода камъни.
Богът и богинята разтварят робите си и се стимулират сексуално един друг, докато пеят молитвата. Приемникът, все още възбуден, бива обладан от астрално същество, призовано от бога и богинята. Богът проникнал в богинята я носи на ръце и обикаля около приемника. Понякога богинята е носена с лицето напред, понякога е обърната с лице към бога, а понякога заемат позицията „69“. Всичко това зависи от съществото, което се проявява.
Приемникът може да приеме странни характеристики, докато е обладан от съществото. Понякога говори на чужд език. Понякога издава команди към пеещата тълпа. Също както бога и богинята, той се смята за нещо „свято“ в церемонията. Има само шепа хора в света, които могат да изпълняват ролята на бога или богинята и само няколко приемника. Те се използват отново и отново според способността си да бъдат съд за астралното същество. Ако се провалят, биват екзекутирани.
В разгара на церемонията, богът дава сигнал на тълпата да се доближи до приемника. Те го докосват, лижат кръвта и гениталиите му в опитите си да усвоят енергията на съществото. Пият потта му, опитват се да стискат пениса му за капчица течност. Позволено е оралното и анално сношение с приемника за сливане с енергиите на съществото. Аналното сношение също се използва като символичен жест на покорство и би могло да бъде използвано и като активиране на вътрешното програмиране. Оралното сношение е използвано и като определен статус, и като енергиен усилвател.
Когато участниците свършат, приемника се поставя обратно на олтара. Богът и богинята се пускат един друг и богинята орално стимулира приемника, гълтайки семенната му течност. В същото време, богът поставя еректиралия си член в устата на приемника, като символ на доминация и контрол. След това, богът и богинята застават на олтара и богът прониква прав в богинята и еякулира. Церемонията достига връхната си точка. Разпръсването на семенна течност по цялото тяло се счита за подмладяване и за мъжете, и за жените.
По това време всички присъстващи се сливат в обща оргия, която продължава до разсъмване. Богът, богинята и приемника напускат помещението след като богът изхвърли семенната си течност. Ако някой забременее по-време на някоя от церемониите, развития плод или новороденото се използват за ритуално жертвоприношение.
Не е нормално по тялото на бога, богинята и приемника да има татуировки, белези или пиърсинг. Те се считат за задържащи енергията на церемонията. Богинята почти винаги е червенокоса или руса, респективно със зелени или сини очи. Тя е слаба и деликатна, с много бяла кожа. Богът винаги е много мускулест и висок и често има сирианско излъчване като архетип. Има тъмно кестенява до светло руса коса, зелени или сини очи.
След време, приемникът би могъл да се издигне и да стане бог. Оплодената може да стане богиня. Всички тези 3 позиции са строго пазени от илюминатската култура. Семенната течност на приемника или на бога е известна със своята мощ, плодовитост и активност. Да я поемеш се счита за награда. Разпръскването й по тялото се смята, за отключване на заключени генетични и мисловни модели. Хора, които прекарват повече време с тези индивиди казват, че живота им става емоционално непостоянен и започват да се проявяват физически промени.
Разбира се, както бе споменато в началото, всичко това е предшествано от самия лов, който стои в сърцето на сюжета на филми като „Игрите на глада“, „Бягащият човек“, „13“ и т.н... Тази част е най-добре описана от Кати О’Брайън. Тя е първата Монарх-робиня, която нашумя сериозно (макар преди нея да имаше и други) с историята си и разду какво се случва в сенчестата страна на правителството на САЩ (а и на тези по света). Ето малко и за нейната история.
Катлийн Ан О’Брайън е родена през 1957 г. в Мъскегън щата Мичиган. Баща й Ърл О’Брайън е педофил и един от най-раните спомени на Кати е как се задушава, защото пенисът му е в устата й. Както се досещате от това, което вече знаете за човешкото съзнание, такава травма автоматично води до дисоциация и разбиване на матрицата на съзнанието на отделни сегменти. Приятелите на баща й също насилват малката Кати и братята й, също както баща й и майка й са били насилвани в детството си. С майка й се е гаврил дядото на Кати, който е бил ръководител на масонска ложа. Братът на майка й, когото Кати нарича „чичо Боб“, е пилот от разузнаването на ВВС, който твърди, че работи за Ватикана. „Чичо Боб“ се занимава професионално с порнография и баща й я принуждава заедно с по-големия й брат Бил да участва в такива филми за местната мичиганска мафия. Членовете на местната мафия са свързани с „краля на порното“ Джералд Форд, който по онова време представлява Мичиган в Конгреса. По-късно Форд става вицепрезидент на САЩ при президента Ричард Никсън, а след това – президент, когато Никсън се оттегля заради „Уотъргейт“. Кати казва, че Форд я е изнасилил като малка в кабинета на мичиганския щатски сенатор Гай Вандър Джак. Когато Форд умира на 93 годишна възраст в края на 2006 г., президентът Буш-младши го нарича „велик американец, който отдаде много години от живота си във вярна служба на страната ни“ със своята „тиха почтеност, здрав разум и инстинктивна доброта“.
В даден момент от детството на Кати, властите хващат баща й, който праща детска порнография по пощата. Филм, в който малкото момиче прави секс с куче. За да избегне съдебен процес, баща й я предава на правителството на САЩ и Управлението за военно разузнаване (УВР). Той е изключително доволен от сделката, защото не го грози съдебно преследване и може да продължи порнографските и педофилските си занимания, за които властите ще си затворят очите. Управлението за военно разузнаване по това време търси деца жертви на сексуално насилие от по-възрастни членове. Както знаете, предразположението към сегментация на съзнанието и към създаването на алтернативни самоличности се предава от поколение на поколение заради мисловните модели записани в ДНК (виж тази тема). Това се нарича „generational programming“ и съществуват цели поколения от фамилии култивирани роби, които биват размножавани само с тази цел. Те се раждат с почти готово програмиране, спестявайки пари и време на MK-екипите.
В онези години УВР има нужда от деца, навършили пет или шест години, когато все още се оформят невронните пътища, за да ги подложи, както в случая с Кати, на изследвания в областта на генетичното контролиране на съзнанието в рамките на проект Монарх. Особено много искат деца с руса коса и сини очи (генетичните белези, които рептилиите най-много предпочитат при кръстосването), така че Кати е идеална за тях във всички отношения.
Кати е може би сред първите хора, които казват на света, че почти всички световни лидери са подложени на контрол над съзнанието по един или друг начин, защото рептилиите и техните хибриди не обичат „отцепници“, които не могат да контролират. Опита на Кати казва, че Буш-младши, Клинтън и Блеър са били обект на програмиране. Това им помага да лъжат убедително, защото когато са в алтернативна самоличност те могат да говорят искрено, „с цялата си душа“ за световния мир и благоденствие, а само след няколко часа да присъстват на ритуал, в който да изнасилват и убиват хора. Както съм казвал и преди, с подобно програмиране човек може да стане много добър актьор. Ето защо в Холивуд е пълно с актьори и актриси с дисоциативно разстройство на личността. Филип Йожен дьо Ротшилд, незаконният син на барон Филип дьо Ротшилд от винарското имение Мутон-Ротшилд във Франция, споделя пред Дейвид Айк:
„Последният президент на САЩ, който не е имал дисоциативно разстройство на личността е Дуайт Айзенхауер. С изключение на него, всички от Теди Рузвелт насам са имали някаква степен на такова разстройство и са били свързани в някаква степен с окултизма. Президентът Клинтън има цялостно раздвоение на личността и активно практикува магия в сатанинските кръгове. Това се отнася и за Ал Гор. Познавам господата Клинтън и Гор още от деца като активни и ефективни сатанисти.“
Кати е подложена на изтезания и контрол на съзнанието в много държавни институции из цяла Америка, включително в Космическия и ракетен център на НАСА в Хънтсвил, щата Алабама, където тя, а по-късно и дъщеря й Кели, са използвани за порнографски филми. Друга институция за роби с контролирано съзнание е т.нар. „Магьосническо училище“ в Йънгстаун, щата Охайо. Това е училище за сексуални робини, в което Кати, дъщеря й и безброй други жени и деца са изтезавани и малтретирани с помощта на електрошок, лишаване от сън и причиняване на сексуални травми. Кати казва, че „управител“ на „Магьосническото училище“ по онова време е неназован член на рептилоидно-хибридната банкерска фамилия Мелън (която инициира използването на флуорид в питейната вода).
Кати участва в нещо, което тя нарича „Най-опасната игра“, което на практика представлява гореспоменатия лов на хора. Тя самата използва термина „game“, защото той очевидно е силно архетипно застъпен, когато говорим за тези неща.
Според нейната трактовка на ритуала, това е преследване, при което деца и възрастни поставени в режим mind control са заплашени с ужасни последствия, ако бъдат хванати. Дава им се възможност да „избягат“ в гората, обикновено в някоя свръхсекретна военна база или уединено кътче като Ламп, щата Мисури, планината Шаста, щата Калифорния или прочутата Бохемска гора. Обикновено те са оградени с висока ограда, за да няма възможност за истинско бягство. Джордж Буш-старши, човекът, който призоваваше за „една по-добра и блага Америка“, както и Дик Чейни и Бил Клинтън често ходят въоръжени на лов за роби, пише Кати в книгата си, а несъмнено и Буш-младши е правил същото. След залавянето на робите те биват брутално изнасилвани, а доста често и убивани. Кати пише, че районът около връх Шаста и езерото Шаста (любимо място на всички ню ейджъри), където Буш-старши и Чейни имат общ офис, е най-големият секретен лагер за роби с контролирано съзнание, който й е известен. Връх Шаста е невероятно мощен енергиен център, а такива места често са предпочитани от рептилоидните хибриди за ритуалните им практики. В района Кати вижда огромен брой черни хеликоптери без опознавателни знаци, които според сведения на изследователи са част от частната армия на илюминатите, която се изгражда, за да бъде използвана за бъдещия НСР. Такива хеликоптери често са забелязвани близо до места на „отвличания от извънземни“ и осакатявания на добитък. Кати разказва за собственото си участие в „Най-опасната игра“ в района на швейцарската вила в Ламп, щата Мисури. Бил Клинтън и Буш-старши преследват с кучета нея, дъщеря й Кели и двама войници с контролирано съзнание, единия от които има черти на италианец:
„Швейцарската вила изглеждаше пуста, като се изключи присъствието на Бил Клинтън и Джордж Буш, които стояха в края на гората с кучетата си, готови да тръгнат на лов за хора в „Най-опасната игра“... Буш и Клинтън бяха облечени еднакво, с камуфлажни панталони, армейски ботуши и анораци. Двамата имаха характерния навик да носят шапка със символично значение. Този път Буш беше с камуфлажна шапка с оранжев надпис „Ловецът на зелени“. Клинтън имаше синя шапка, на която пишеше „Цели се високо“ и имаше изображение на пушка. Той изглеждаше непохватен с оръжието си, но Буш беше като опитен стрелец с черната си пушка, която имаше сложен окуляр.
– Правилата на играта са прости. – започна да обяснява Буш, задействайки хипнозата ми със същите думи, които винаги предшестваха „Най-опасната игра“.
Клинтън го прекъсна:
– Ти бягаш. Ние те преследваме.
Буш продължи:
– Ще се нарича „Лов на девица“ (Клинтън се изкиска), а девицата е тя. – Буш посочи Кели, която все още беше в ръцете ми. – Хвана ли те, тя е моя.
Клинтън взе думата:
– Ще имате достатъчно време да си поиграете с кучетата, защото докато те ви държат на място, ние... – той пъхна един патрон в цевта, за да подсили ефекта от думите си – ... ще преследваме едрия дивеч. – Клинтън изгледа кръвнишки „войника-играчка“ с восъчното лице. („Войници-играчки“ беше понятие, с което често наричаха роботизираните млади мъже от специалните части, които бяха с контролирано съзнание и се подчиняваха на Новия Световен Ред.)
Двамата войници хукнаха навътре в гората. Аз също побягнах, с Кели на ръце. Съдейки по близкия лай, не се бях отдалечила много, когато пуснаха кучетата. Петте лаещи кучета веднага ме стигнаха и наобиколиха. Едно от тях захапа крачето на Кели, тя изпищя, а аз машинално го ударих по муцуната. Бях сигурна, че кучетата ще ни разкъсат преди Буш и Клинтън да навлязат в просеката. Те двамата изглежда водеха сериозен разговор, но по едно време Буш вдигна поглед и се усмихна.
– Тя е моя. – заяви той (имайки предвид Кели) – Но всъщност тя винаги е била моя. Пусни я.
Минах покрай Клинтън, който все още бе потънал в размисъл, и тогава той промълви:
– Мислех, че ще се чукаш с някое от кучетата или нещо такова.
Изминахме мълчаливо краткия път обратно. Клинтън сви надясно, а Буш ме заведе до двата хеликоптера. Вратата до мен се отвори и Клинтън бутна италианеца да се качи в хеликоптера.
– Аз хванах този. Той ще седне на сгъваемата седалка.
Буш му направи знак да седне на кожения стол, белязан със смъртния символ на черната роза, а на сгъваемата седалка седнах аз.
– Хайде, детенцето ми. – каза Буш, приласкавайки Кели – Можеш да седнеш в скута на чичо Джордж.
Той я сложи в скута си, а Клинтън седна отпред при пилота, който запали двигателите.
– Над езерото, Джейк. – каза Буш на пилота.
Докато летяхме над дълбокото усамотено езеро край швейцарската вила, Буш остави Кели, изправи се, доколкото можеше в хеликоптера, и отвори плъзгащата се врата. Силният вятър отметна мазните кичури от лицето на Буш. Той подкани мъжа (италианеца) да се изправи.
– Свободно падане. – рече Буш – Това е заповед.
– Слушам, сър. – отговори той и скочи.
Беше облечен в камуфлажна униформа и военни ботуши, нямаше парашут. С ужас видях как пада от тази смъртоносна височина, как цопна във водата и изчезна.“
Предлагам да спрем дотук. Мисля, че идеята стана ясна.
Виждате как тези „хора“ изразяват това, което са на всички нива. Така те не само boost-ват мисловния си модел на агресори, но и създават още жертви, което е на практика double booster, защото това предвещава аналогично бъдеще. Ролята, която изпълняват на планетата за всички нас, те осъществяват и на микро-ниво в техните собствени затворени общества. Тази култура постепенно бива налагана на световно ниво чрез поп-културата. За да създава още жертви, което да позволи на агресорите да запазят позицията си.
Разбира се не може да не направи впечатление, че mind control-а, и специално Монарх, е основна част от картината, която позволява съществуването на тяхната религия. Затова нека разгледаме накратко какво е и проект Монарх от перспективата на настоящата тема.
Монарх – ултимативната материализация на манталитета на жертва
Ако някой Висш Аз иска да преживее контрол над съзнанието, той спуска своята инкарнация с манталитет на жертва. Това е необходимия механизъм, за да може да се привлече преживяването. Няма друг начин. Всъщност самият мисловен модел има неизменна роля в това съзнанието да може да бъде фрагментирано в матрица. Припомнете си каква е концепцията за базирания на травма mind control – някой ви причинява дотолкова крайно преживяване, че за да се самосъхрани (reptilian brain – activated) вие се дисоциирате, вие бягате от преживяното, фрагментирайки съзнанието си, за да можете да се скриете в някоя друга негова част. Цялата идея за фрагментацията разчита на това, че на вас ще ви се наложи да избягате от вашето „сега“, защото то е твърде непоносимо. Т.е. програмирането няма как да започне да се инсталира, ако вече нямаме налице тази дуална опозиция. Ако съзнанието е цялостно, то няма как да бъде отворено към програмиране. Виждате как откриваме същата идея в самата концепция зад mind control-а – бягство от настоящето (т.е. отказ от отговорност), което да предизвика разцепване. Затова се наричат архетипи. Защото веднъж разбрани ще видите тяхното отражение на множество пластове по множество начини. В случая – трябва да има екстремна дуалност, за да последва дисоциация. Това е осъзнато още от нацистите, чийто експерименти в тази посока представляват генезиса на програмирането на планетата (за новото време). Първоначално те поставяли картинка на цвете пред едното око, а пред другото картинка на разкъсано малко кученце, или нещо подобно. По-късно ЦРУ прави същото, но с музика. Класическа музика в лявото ухо, агресивен рок в дясното. Идеята за разцеплението е ясна. Самата същност на този mind set предполага фрагментация, защото той носи със себе си травмата от отделянето от Източника. Или поне илюзията за такава. И тъй като преживяванията свързани с Монарх са изключително тежки за физиката и психиката на инкарнацията (на практика едва ли има по-брутални преживявания в цялата времева линия на земната Игра), тези инкарнации ще въплътят в пълна степен именно онези аспекти на даден Висш Аз, които се чувстват напълно откъснати. Аспектите пълни с вина, чувство за себенаказание и всичко изброено от първата половина на материала.
Както със сигурност ви е направило впечатление от резюмираната по-горе автобиография на Кати О’Браян, правителството изрично търси деца, които вече са жертва на злоупотреби, защото окултният елит прекрасно разбира какъв тип души са това. Колкото и жестоко да ви се струва Монарх е тип симбиоза между Висшите Аз и Тъмната полярност. Едните виждат възможността да отработят своите модели, а другите разбират, че могат напълно легално да се възползват от тази ситуация за свои собствени цели и да бъдат необходимия търсен агресор.
Кадър от втора част на „Игрите на глада“. Говорителката на елита (по средата) в костюм от Монарх-пеперуди. Активиращ спусък за всеки с Монарх-програмиране гледащ филма.
Както знаете, самата Тъмна полярност прекарва своите пионки през MK-процеса. Това за пореден път доказва, че агресора е жертва (и обратно). Те не могат да бъдат разделени като концепция поотделно. Целият модел трябва да бъде пуснат.
Както и всичко останало в този свят, mind control-а може да бъде метафора в живота на обикновения човек. Нека го превърнем в такава, за да не оставаме в конкретиката на самата същност на Монарх, която е с доста тежка енергетика.
Предвид, че вече знаете най-дълбоката причина за съществуването на MK-аспекта, задайте си въпроса – вие самите кандидат ли сте за контрол над съзнанието? Започнете с отношението си към самия въпрос.
Контролът над съзнанието звучи ли ви като нещо лошо, което практикуват хората в черно, на мистериозни места над техните нищо неподозиращи жертви? Чели ли сте с интерес разказите на другите за това в интернет, мислейки си, че то няма нищо общо с вас? Запомнете, ако четете за това, то то се намира във вашия свят. Ако то се намира във вашия свят, то е отражение на някои части от вас самите – иначе не би съществувало. И така, кандидат ли сте за контрол над съзнанието от зловещите Тъмни сили? Не по специфичен начин... Да гледаме на това като на цялостна метафора за това дали вие сте склонни да допускате външни сили в личното си пространство – защото оттам започва всичко – би трябвало да сте разбрали досега.
За да попълнят профила на това, което наистина им трябва, то вие трябва да сте контролируем. Как изглежда мисловния ви модел? Контролирате ли живота си или живота ви ви контролира?
Ако нещо ви контролира, то вие имате установен мисловен модел, който всяка една сила би могла да използва и манипулира. Всичко, което тази сила трябва да направи е да навлезе в енергийното ви поле през „отвора“, който мисловния ви модел създава. За да се затворят отворите и да се поправи мисловния модел е важно да се открие нещото контролиращо ви в живота, за да имате възможност да го спрете.
Какво ви контролира? Човек? Някой, който „ви дърпа юздите“ или „натиска копчетата“? Някой, комуто позволявате да ви унижава или да ви кара да се чувствате по-нисш от нещо? Когато откликвате на манипулацията, вие нямате контрол. Другият ви контролира. Това би могъл да бъде родител, съпруг/а, дете, близък, колега или съсед...
И още – контролирани ли сте от емоциите си? Когато емоциите не са балансирани те създават свои собствени подличности. Всеки път когато изпитвате тези емоции без да ги освобождавате нагоре към Висшия си Аз, енергията на тези специфични подличности се подхранва. Гневът става по-силен, страха става по-силен, ревността става по-силна. В тези моменти те ви контролират. Може да обещавате каквото си искате, но какво се случва когато някой ви предизвика? Гневът ви контролира. Или страхът, или ревността. Вие загубихте битката. Емоциите ви контролират всичко.
Може би това, което ви контролира е болест? Имате ли нужда от тази болест, за да ви кара да се чувствате важни или по този начин да привлича вниманието или любовта ви, която иначе не си давате? Имате ли хронични болежки, които никога не преминават? Или тъкмо се отървете от нещо и друго се появява, за да заеме мястото му? Коя част от вас има нужда и позволява такъв вид контрол?
Контролиран ли сте от алкохола или наркотиците? Цигарите? Секса? Има подпомагащи програми за хора, които страдат от алкохолизъм, наркотиците, пристрастеността към секса; за хора, които не могат да спрат да пазаруват, да залагат. Има такива групи за хора контролирани от булимията, анорексията, маниакалното разстройство. Те са още едно средство за контрол. Само го назовете и то е някъде там, контролиращо някого. Контролира ли и вас?
Да не би да сте контролиран от храната? Това, че храната ви контролира не означава, че сте с наднормено тегло. Можете ли да прекарате и един ден без шоколад или захар? Ще издържите ли 24 часа само на вода? Повечето не биха гладували до смърт и умрели..., а вие бихте ли?
Какво ще кажете за модата? Ще бъдете ли от първите, които биха си набавили последните модели дрехи, обувки, прическа, телефон, козметика, без дори да се замисляте дали ги харесвате или не? Какво ще кажете за колите, моторите, джиповете?... Списъкът е безкраен...
Или капризите, било то пиърсинг, татуировки или всички видове шарении и дрънкулки, които практически ще са безполезни, дори още преди да ги разопаковате? Трябва ли да имате това, което всички други имат?
Пластичната хирургия контролира хората. Те продължават да се връщат към нея и да преправят всяка част от тялото си докато не остане нищо за преправяне. Тогава, те започват наново.
Някои хора започват да ходят на фитнес и не могат да се спрат. Те тренират продължително и постоянно. Други тренират докато не стопят и последната мазнина в тялото си, след това започват да разрушават тъканите на мускулите си, хрущялите или вътрешните си органи.
Задайте си всички тези въпроси, за да разберете използват ли ви вашите преживявания, контролират ли ви или вие използвате и контролирате преживяванията си? Това е същността. Ако нещо или някой ви контролира по какъвто и да било начин, образ или форма, то вие сте първокачествен кандидат за масов или индивидуален контрол. Когато контролирате себе си, никой и нищо не може да ви контролира. Всичко е приемливо в умерени граници, но когато нещо вземе връх в живота ви до степен да ви контролира, вие създавате мисловен модел, който казва: „външните сили могат и ме контролират“. Това оставя отвори в мисловния ви модел и в аурата ви, които казват на всички, които разбират и виждат тази информация, че вие сте перфектния кандидат за контрол.
И друго! Най-честата реакция в живота ви „страх“ ли е? Реагирате ли със страх когато мислите за възможностите на „бъдещето“? Това се счита за една положителна реакция от тези, които искат да ви контролират. Страх... – това е нещото, с което те се хранят. Разбира се не говорим за физическия страх. Всеки от нас, който срещне диво животно в гората е обхванат от инстинктивен страх, който понякога се оказва здравословен. Това е желанието да запазите себе си. И макар то да е от рептилоидния мозък, този вид страх има място в човешкото преживяване. Но психологическия страх, психологическата нужда от защита, желанието винаги да имаш сигурност – подхранва онзи страх за който говорим, защото той произлиза от манталитета на жертва. Едно съзнание, което се опитва винаги да бъде сигурно, е едно мъртво съзнание, защото в живота няма сигурност, няма постоянство. Това противоречи на самата природа на земното преживяване.
Помнете – от всяка една ваша мисъл произтича енергия. Страхът създава специфичен вид енергия. Когато достатъчно много хора генерират енергия чрез страх, „те“ са захранени от това и знаят как да го използват за свои собствени цели (позитивно) и срещу простолюдието (негативно). Те впрягат енергията, увеличават я и я усилват чрез ритуали, след това я канализират в посока манифестация.
Всеки един от вас знае, че когато сме около едно разярено хищно животно, животното усеща страха ни. Колкото сте по-изплашен, толкова по-силно става то. То се храни със страха ви и става по-настървено. Колкото по-зло става то, толкова по-изплашен сте вие и цикъла се затваря. Това е типа цикъл, който се установява относно „бъдещето“ в момента.
Не бихте ли искали да отидете отвъд страха към паниката и параноята, която несигурността създава? Паниката и параноята са напомпани страхове. Това е реакция, която създава енергия, която другите биха могли да използват. Помислете и за най-малките си страхове, защото те са най-лесните за контролиране. Например страхувате се, че ще закъснеете, ще се изгубите, че нямате „достатъчно“, че не намирате подходящата работа или връзка – списъка на тези страхове може да продължава още дълго когато отделите време и помислите за това. Заменете този мисловен модел с „аз съм винаги навреме“, „винаги знам откъде трябва да мина“, „винаги имам достатъчно“, „намерих подходящата работа/връзка“ и т.н. Променяйки малките страхове в живота си, вие ще разберете как да откриете и разберете по-големите такива. Помислете за най-страшните си страхове, които ви карат да изпадате в паника. След това мислено преминете през тази ситуация. Разгледайте ситуацията, преживейте я и се поучете от нея и след това я освободете обратно към Висшия си Аз. Наблюдавайте как енергията на страха изтича отново и отново. Позволете си да проследите този мисловен модел назад към произхода му. Освободете преживяването толкова пъти, колкото ви е нужно, докато не усетите, че сте неутрални и обективни към него. Осъзнайте позитивните и негативните аспекти, за да върнете мисловния си модел отново към баланса. След това, заменете стария мисловен модел, който сте освободили, с нов, като например „освободих нуждата си да бъда жертва“, „винаги съм здрав и подсигурен“, „семейството ми е здраво и подсигурено“ и т.н...
Когато започнете да разбирате страховете си (а не „да се изправяте срещу тях“, както е популярно да се казва), те изчезват. Повече нямате нужда от това физическо преживяване, за да ви носи познание и израстване. Вече сте събрали тази информация чрез духовната си работа. Когато позволявате на страха да ви използва, трябва да знаете, че другите могат да използват страха ви, за да ви контролират, манипулират и нараняват.
Как мислите се избира (на енергийно ниво) срещу кого да се извърши дадено престъпление, определен човек, къща, бизнес или сграда, когато е пълно с други такива, които могат да попаднат под мерника? Това случайност ли е? На едно ниво това е мисловен модел, който търси някой или нещо, който би им донесъл преживяването, от което се нуждаят.
Тези мисли не са много удобни. Никой не иска да си мисли, че той/тя сам кани негативните преживявания в неговия/нейния живот. Но, често тези негативни преживявания са и най-великите ни учители. Те ви принуждават да видите някои страни от себе си, които преди сте пренебрегнали. Те водят промяната, без значение дали съзнателно сте готови за нея или не.
Търсете вътре в своя мисловен модел. Погледнете собствените си слабости. Изкарайте ги навън, разгледайте ги, намерете първопричините за тях, коригирайте ги и ги балансирайте. Бъдете учители на себе си вместо да чакате някой друг отвън да ви научи по трудния начин.
В историята има много примери за хора, които са преминали през ужасяващи преживявания и останали невредими и относително незасегнати от тях. Да, тези групи от преживявания оказват ефект на масите, защото те са проектирани от мисловния модел на груповото съзнание на масата. И тези хора са малкото, които са търсили места в индивидуалното съзнание, за да преминат през груповото сравнително лесно.
Вие можете да направите същото. Бъдете честни със себе си. Разпознайте факта, че вътре във вас се съдържат и двете – и позитивното, и негативното. Не избягвайте негативното, защото си мислите, че то е „лошо“. Негативното си е просто негативно. Знайте, че с правилния мисловен модел, вие ще издърпате към себе си правилните за вас външни преживявания. (Имайте предвид, че правилните преживявания за вас са различни в различните моменти от живота ви. Ако на духовно ниво имате нужда от „сътресения“, то именно това ще привлечете в името на израстването ви като духовна личност. Тялото много рядко може да разпознае тези преживявания като онова, което наистина са, в момента, в който те се случват, и автоматично влиза във victim mode.) Точно както хората с манталитет на жертва стават жертва на Монарх по същите причини.
Уморените ли сте от този свят, каквато е претенцията на всички Светли? А наистина ли? Или просто искате да избягате? Имате ли желание да отидете в манастир в Тибет, защото другите не ви разбират? Осъзнавате ли, че причината мъдрецът да отиде да живее в планината е не защото мъдрецът не понася хората, а защото хората не могат да понасят мъдреца? Когато хората виждат наистина мъдър човек, това ги кара да надникнат в себе си и собствените им недостатъци и провали. Мъдрецът ги кара да се чувстват неудобно, защото те не понасят това да се вглеждат в себе си. Те не го приветстват с отворени обятия, чакайки да се поучат от него. Те го изкарват несретник, така че да не трябва да се занимават със себе си, защото той е порицание за техния собствен потенциал.
Хората по-скоро ще следват фалшиви водачи, защото това е много по-лесно. Тогава те могат да бъдат водени надолу, по път, който е по-познат и по този начин – по-удобен. „Защо да се делим? Защо да ставаме неудобни?“ И докато те може и да си протестират, диктатурата е доста по-ефективна и е по-лесното място, на което да бъдем.
В някаква степен, всички търсим някой, който да ни каже какво да правим. Защо? Защото това е най-лесния начин да излезем от каквото и да е положение! Но това, че е най-лесния начин не го прави и най-доброто решение.
До определено ниво в духовното им развитие, хората наистина имат нужда да бъдат водени. По този начин ние си помагаме един на друг. Винаги има някой на следващото стъпало на стълбата над нас, който би могъл да се върне назад и да ни подаде ръка. Както има някой на стъпалото на стълбата зад вас, заради когото вие бихте се върнали, за да му подадете ръка. Но, за да намериш тази ръка, която помага, вие трябва да погледнете нагоре и най-вече вертикално, не хоризонтално. Хоризонталните движения не ви дърпат нагоре в търсенето. Те само ви отклоняват от помощта, която търсите. Хората имат нужда да бъдат водени към тяхното издигане, а не в тяхното поробване. Нито една от Полярностите не възнамерява да го направи за вас, каквито и сладки приказки да говорят те. Тъмната полярност в лицето на правителствата по света твърдят, че правят всичко възможно, за да направят живота на хората по-добър. Светлата полярност постоянно дава рецепти как да се издигнем към по-високо състояние на съществуване. Не виждаме резултат от обещанията и на двете страни. Ако човек иска наистина да напредне, в даден момент просто се налага той да спре да попива външните източници като единствена пътека към спасението. Това е основният проблем, който ни е вкарал в ситуацията в която сме. Не само това, че постоянно търсим спасение отвън... А, че правейки това отказваме да бъдем онова, което наистина сме. Това са двете страни на една и съща монета. А най-често отказваме да бъдем онова, което сме от страх, че другите ще ни отритнат и вече няма да бъдем част от групата. Не само, че няма да бъдем част – по-лошо – че ще бъдем заклеймени.
Да бъдеш себе си означава да виждаш какво са другите и да разбираш, че ти не си това. Най-често това е свързано с посочването на факта пред тези други хора.
И, о, колко много мразят те това...
„In your face!“ – онова, което жертвите не понасят
Ще споделя едно мое наблюдение.
Колкото повече разбирате манталитета на жертвата толкова по-прозрачен ще става той за вас и толкова повече прага ви на търпимост и толерантност към такова поведение ще пада. Да го играете жертва е възможно най-неподходящата карта, която можете да изиграете срещу някой, който ви вижда като жертвата, която сте. Вярвайте ми – най-неподходящата! Човекът, който може да разпознае този модел не оставя подобен тумор да вирее в личното му пространство.
След статията self-imprint-а ми писа някакво момиче, което ми беше писало и преди, винаги излъчващо някаква доза неадекватност, агресия и паразитна емоция, на които нива аз не мога да проведа интелигентен разговор. След няколко писма, в които се опитах да обясня това, тя каза, че съм прав и има нужда от помощ. Отговорих й като има нужда от такава да си помогне. Отговорът беше:
„еби се окулто езотерично педалче“ (updated :D).
Ето точно за това говоря. Хората не искат да си помогнат сами. Те искат някой да им помогне като не разбират, че това е основния проблем да имат толкова неприятности. Именно тази нагласа ги формира в живота им. Манталитетът на жертва. „Имам нужда от помощ“. Няма нищо срамно да признаете, че имате нужда от помощ. Но първата крачка към правилното лечение е: „как мога да си помогна сам/а“, а не „помогни ми!“, което е гласа на страха и търсенето на сила във външен източник.
С това, което правя ми се налага почти ежедневно да контактувам с хора-жертви, които са решили, че трябва да ангажирам вниманието си с тях. Обикновено това са заблудени Светли, които току-що са открили сайта и са прочели не повече от 2-3 материала, което е крайно недостатъчно, за да разберете до какво се свежда гледната точка на някого. А ако знаехте до какво се свежда гледната ми точка, щяхте да разбирате, че не можете да минете метър с идеята „всичко за всеки“ и да изисквате от мен неща, защото „ви се полагат по право“. Редовният номер е някой да ми пусне линк/клип, за който съм едва ли не инструктиран, че трябва да изкоментирам. Изключително нахалство. Или още по-безочливото: „искам да напишете материал за еди-кое-си“.
Както съм казвал и преди – едно е да споделите нещо с някого с намерението да обмените мнение, съвсем друго е да пратите нещо със заповедта да ви информирам за същността на това нещо, за да сте информиран ВИЕ като следствие, вместо да свършите сам своята собствена работа (напоследък слагам директен ignore на последните без дори да отговарям). Ако получа нещо, което си заслужава да се коментира на сайта – го правя, както се е случвало неведнъж. Но импулса за това трябва да дойде от мен, а не под формата на нечия заповед или нужда някой да знае нещо. Има многобройни Светли учители, които биха откликнали на молбата ви да направят нещо за вас, защото смятат, че са там, за да служат на другите. Да тръгвате да защитавате скопената си позиция срещу мен обаче, е сигурен начин да бъдете вписани в стената на неадекватността.
Други пък, които ни харесват ни пожелават: „Да ви пази господ!“ На това обикновено отговарям с класическото: „Кой от всички?“ Този тип пожелания също показва тотално неразбиране на смисъла на онова, което говорим. Някакви хора биват развълнувани от дадени неща, които прочитат диагонално, но старите системи от убеждения са все още там. Няма вникване. Те или заповядват да им бъде помогнато или ви пожелават да ви пази „бог“. Нямам нужда да ме пази никой бог, затова моля да спрете да ми го пожелавате. Аз съм част от Източника във всеки един момент. Самото пожелание е абсурдно, ако разбираш как стоят нещата и не реагираш от глупави социално-моралистки програми, които смяташ за възвишена морална ценност.
Когато застана с изказаната ми току-що позиция срещу човек, който „спешно“ изисква моята помощ или ми пожелава „да ме поживи бог“, в 99% от случаите следва агресия, която, както обясних, доста често е истинското лице на жертвата. Те не могат да проумеят как можеш да пожелаваш на някого „най-висшето благо“ и той да му отговаря с... най-общо казано: „Не ме занимавай с глупости“.
Тук идва и може би една от най-отличителни черти на жертвите – те НЕ ОБИЧАТ да им бъде посочено как могат да коригират избора си и да върнат обратно силата си. Те веднага демонстрират огромно възмущение от начина по който си позволявате да им говорите, защото на този етап на разговора, те вече си дават сметка, че не могат да влязат в режим „о, горкия аз“ пред вас.
Нека сме наясно. Всеки човек има поне една сълзлива история, която обича да разказва на всички, търсещи съчувствие или уважение. Когато обаче обясните на такъв човек как може да влезе в релси и да възвърне собствената си сила той/тя много често отговаря: „Не мога да направя това (поради тази и тази причина).“ Отговорете, че докато не са готови да направят НЕЩО, могат да спрат да чувстват ангажимент да говорят с вас за това. Ако критикувате или се оплаквате от нещо това не ви правижертва, до момента в който не потърсите външно спасение. Когато чуете подобни оплаквания въпросът, който трябва да зададете е: „Какво ще направиш по въпроса?“. Ако ви отговорят, че не могат да направят нищо по въпроса, дори след като им предложите очевидно решение или изход от ситуацията, тези хора са жертви. Най-често когато им кажете какво мислите по въпроса, то не е онова, което те искат да чуят (а те искат съчувствие) и избухват с тубро-леймърското: „Ти просто не знаеш какво е...“
Естествено, че разбирам какво е. Разбирам, че този човек се чувства удобно да бъде в позицията в която е и не се чувства комфортно, когато не играя ролята на Светлата полярност, която държи със сълзи в очите ръката му, припявайки: „Всичко ще бъде наред“. Когато бъде дадено предложение, което изисква манталитета на жертва да бъде осъзнат и стопен – те не желаят да го чуят. Ако не сте готови да чуете отговора – не задавайте въпроса! Тези хора винаги ще разказват историята си, търсейки влажни очи и симпатия, за да поддържат режима си на жертва, докато в същото време няма да помръднат пръста си, за да променят нещата. Ще дойде момент в който ще разберете, че тези хора обичат ситуацията си и тайно обожават „да носят кръста си“, защото това валидизира идентичността им. Те са манифестацията на синдрома: „Обичам да страдам!“ Тези хора много често са и енергийни вампири. Обикновено те не могат да бъдат личности и единственото, което имат е своята история. Всеки с подобни проблеми трябва да възвърне собствената си сила и да продължи живота си по нов начин. Но най-често те не искат и да чуят за това. Точно както аз не искам да чувам за техните „проблеми“, защото не са мои. Хората винаги искат съчувствие и разбиране за нещата, за които не са готови да поемат отговорност. Те имат решението точно под носа им, но никога няма да го грабнат. Чрез вечната показност на жертвите, се предполага, че вие, наблюдателя, трябва да изпаднете в конформизъм към моралния стандарт, за да не бъде засегнат никой. Това е инженирано по начин, по който всеки трябва да реагира на случващото се и да защитава жертвите и „морално засегнатите“. Ако тялото ви е толкова обидено от факта, че не искам да чувам за глупавите ви вайкания – адресирайте това до Висшия си Аз. Разпознавайки факта, че вие сте Дух, контролиран от тялото, е жизненоважно за духовното ви пробуждане. ДНК-командите (особено на женските тела) ще ви накарат да търсите външни причини за вашите реакции, изпадайки в режим на жертва, по този начин отричайки духовния урок в ситуацията.
Някой трябва да отреже тези хора, защото ако всички получават единствено вашето съчувствие – те ще останат вечно в ситуацията си. Този „някой“ следващият път сигурно ще се наложи да сте вие. Разберете, че в това да утешавате тези хора няма „любов и състрадание“ – това е криворазбраната позиция на Светлата полярност. Единственото, което правите е да им пречите, подхранвайки мисловните модели, които вече ги дърпат здраво назад.
Доста от вас ще се чувстват зле, ако се наложи да кажат истината в очите на някоя жертва. Ще изпитате неудобство дори само от идеята. Това само по себе си е показател, че вие също имате манталитет на жертва. Няма нужда да се чувствате зле за никого, който навлиза в личното ви пространство с вампирския си самосъжалителен театър.
Кои са вашите граници? Кой ги преминава и как? Коя е воюващата личност във вашия живот, която се опитвате да избягвате поради кавгите? Защо избягвате тази личност? Защо не се упражнявате да се освободите от манталитета си на жертва и да му/й кажете директно всичко? Какво ако сърцето ви блъска в гърдите и тупти силно и дланите ви се навлажняват? Какво от това, че коленете ви треперят толкова силно, че имате чувството, че ще паднете на земята, и гласа ви се губи, става писклив и едва се чува? Някъде там, по пътя, трябва да спрете да мислите като жертва, преди това да ви е спряло окончателно.
Да, трябва да се научите да казвате директно това, което мислите и от своя страна да не позволявате на никой да ви се бърка. Това е част от вашия личен transcendence. Да, понякога се налага да бъдете сурови и жестоки с другите. Но когато това се случи, трябва да е по обективен начин – това, което е най-добро за всички включва – да обясните гледната си точка причинявайки най-малко излишна болка, което не означава да не причинявате никаква. Всяка жертва по правило преминава през някаква болка просто защото се налага да пусне старото (което винаги е болезнен процес), за да спре да бъде жертва. Когато жертвата бива подбутвана отвън тя се ядосва, ставате намусена и затворена в себе си. Понякога тялото на такъв човек се разболява, поради целия натиск или пък той самия изолира тялото си спирайки да се храни или нещо подобно. По един или друг начин жертвата страда.
Но има част от жертвата, която чувства, че тя заслужава да страда. В същото време съществува и тази част, която се наслаждава на болката и самонаказанието. На някоя част от вас самите това ви харесва, иначе не бихте го допускали и този шаблон нямаше да продължава да се проявява. Някои хора дават на други да ги нараняват, понякога физически, понякога емоционално, понякога и по двата начина. Някои го правят за тях самите – самоподдържащи се, напълно функционални единици с манталитет на жертви. Някои хора се справят изключително сполучливо с това.
Защо се чувствате толкова зле относно себе си, че усещате че ви е писано да страдате, да бъдете сами, да се чувствате виновни, да сте болнави? В тази инкарнация ли е започнало това или „преди това“? Следвайте тези чувства и си позволете да се освободите от тях. Тази физическа реалност е шанса ви да се справите с това. Колкото повече игнорирате тази ситуация, толкова по-трудни и напрегнати уроци ще привличате към себе си, за да го изкарате от себе си. Дошли сте тук, за да се научите как да го направите. Спрете да хленчите, да се вайкате и да се оплаквате, защото това също е аспект, с който Тъмната полярност се забавлява. Болките и страданията могат да създадат много забавления за някой. Вие може да тичате от лекар на лекар, опитвайки се да намерите лекарство за нещо, което никога няма да бъде излекувано, тъй като вие поддържате мисловен модел генериращ болест no matter what.
„Лошият късмет“ (който обикновено е енергийна програма, която човек сам си създава, за да се самосаботира) може да привлече голямо внимание и симпатия от другите. Ужасните обстоятелства ще накарат някого да ви обърне внимание. Ако вие не получавате внимание от никого и нещастията в живота ви ви помагат да получите това внимание (което ви кара да се чувствате значими и обичани), вие подсъзнателно ще продължавате да привличате подобни инциденти. Казваме на тези хора „куцузи“.
Никога да не получите повишение е подсъзнателно извинение да не се катерите нагоре по стълбичката в кариерата или във фирмата ви, защото смятате, че не го заслужавате. Или обратното – защото смятате, че сте твърде добри. Може да си се вайкате колко сте самотни, с партньор, който не ви разбира или без партньор изобщо. Но тази изолация, която си самоналагате също ви дава време егоистично да се погрижите за себе си, без каквато и да е намеса. Същото е да казвате, че искате деца, но не можете да имате. Част от вас не иска съпруг/а, или деца, защото, ако всички в картинката го искаха и то бе наистина част от мисловния ви модел – вие щяхте да го получите.
Жертва, жертва, жертва!
Нека преброим начините... Отказвате да бъдете жертва. Намирате нов източник на забавления. Разтваряте този начин на мислене така, че да можете да се придвижите към нови перспективи за израстване – толкова големи, че дори не можете да си ги представите или да ги схванете към настоящият момент. Трябва да се освободите от старото и да направите място за новото. Никой не може да го направи за вас. Никой не може да ви спаси от вас самите. Никой не чака, за да помогне на тази планета. Само вие можете да го промените. Готови ли сте наистина да оставите разрушителния манталитет на жертва? Време е за откровени отговори. Те често са болезнени.
Ще познаете този, който наистина иска да се промени по това, че предприема истински действия. Думите биват изговаряни твърде лесно. Те идват и си отиват и не означават абсолютно нищо при 95% от хората (освен ако не говорим за жителите на Япония). Ако някой иска да избяга от капана на това да е жертва – изискват се действия. Много харесвам поговорката: „Walk your talk“ („Извърви приказките си“). Спрегнете я за себе си.
В самото начало на тази статия започнах дефиницията на „жертвата“ с тезата, че тя е „доброволец“ или „участник“. Читателят досега трябва да е разбрал, че те са едно и също, но по различен начин и с различни следствия.
Доброволецът в някакво преживяване може да бъде съзнателен и несъзнателен. Понякога това е съзнателно решение, понякога не е (но винаги може да се стигне до дъното му независимо от факта). Винаги можете да изберете да не участвате в нещо. Когато сте в дадена ситуация всичко е въпрос на субективно възприятие. Какво ще бъдете? Задайте си въпроса – аз жертва ли съм на ситуацията или просто участвам в нея (което означава, че на дадено ниво сте я приели и допуснали в живота си по определена причина)? Ще откриете, че вие винаги сте участник и никога жертва. Което е на практика едно и също, но и не е – зависи от какво ниво на съзнание разглеждате въпроса. Както писах, в края на втората тема за черното масло има огромно значение от каква позиция на съзнанието правите онова, което правите.
Трима приятели оставят голям бакшиш на сервитьорка в ресторант. Единият го оставя, защото се има за голям баровец, който иска да покаже на всички колко е ларж, втория го оставя, защото харесва сервитьорката и така й се натиска, третия оставя просто защото е доволен от качественото обслужване (което пък означава, че действието не се развива в български ресторант :Р). Едно и също физическо външно действие (и краен резултат), продиктувано от три напълно различни мисловни модела. Всеки един от тях има различни мисловни модели и респективно енергетика около себе, си определяща характерите на 3-та човека. Забележете, че няма разграничение между „низко“ и „правилно“ отношение в случая – те просто са различни. Прост пример, с който се илюстрира прекрасно огромното значение на действията ви.
И така, обратно на дилемата.
В дадена ситуация – каква е разликата между това да реагирате като доброволец (жертва) или като участник след като корена и на двете е един и същ?
Разликата е в това, че доброволеца е жертва или поне реагира като такава (защото истински жертви не може да има). Тя реагира с: „О, горкия аз, защо Бог ме наказва?!“ и веднага търси външно спасение или отговор на ситуацията, в която е.
Участникът е в същата кал, но той взима решение от друго ниво на съзнание (помнете за принципната разлика между 3-та мъже от горния пример). Участникът също има скрит манталитет на жертва, защото е попаднал в подобна ситуация, но той разбира прекрасно, че е съ-създател на ситуацията и от тази позиция той е способен да измисли решение. Той не отдава силата си на външен източник, търсейки външно спасение. Той си дава реална сметка за ситуацията.
Ако самата ситуация ви разгневи или раздразни, това само ще направи нещата по-лоши. Ако отношението ви е: „ще премина право през създалата се ситуация като булдозер мачкащ всичко по пътя си“ – ок, вижте дали този твърд подход ще проработи за вас. Ако очаквате проблеми – това е което ще получите. Истината е, че ще получите точно онова от което се страхувате най-много. Ако спрете тотално и от корен да проектирате проблема навън (а не просто да вярвате, че сте го направили), той ще спре да съществува. Ако има и най-малко съмнение обаче – ще имате проблеми. Просто такъв е механизма на нещата. Ако не харесвате онова, което се прожектира – сменете филма. Ние сме във физическата реалност да проектираме своите мисловни модели, които съществуват на ниво Висш Аз. Не всичко външно преминава през вътрешното ни същество, но всичко, което е вътре по необходимост бива прожектирано навън под различни форми, защото един от основните проблеми на всеки един човек на тази планета е, че ние не поемаме отговорност за нещата и трябва да видим всичко проектирано на физическия екран, за да започнем да го адресираме. Така например някои хора са предразположени към инциденти. Всички сте чели за онези хора, които са преживяли няколко невъзможни катастрофи – от влак, с кола, самолет – и въпреки това оцеляват, но продължават да привличат подобни събития в живота си. Това са оцеляващи хора – те преживяват всичко на физическо и психологическо ниво, но мисловния модел, който е причината за всичко това никога не бива променен, затова се създават още и още ситуации, докато буквално не станат очеизвадни и човека не се спре и замисли: „Ей, защо ми се случва всичко това?“ Някои хора са оцеляващи – те са преживели живот в концентрационен лагер, после преживяват автомобилна катастрофа, но те винаги са единствените оцелели. Тези мисловни модели създават ситуация след ситуация, пресъздават инцидент след инцидент, за да може човек да се замисли за нещо.
Други пък преживяват един инцидент и такъв не им се случва никога повече. Очевидно, на някакво ниво те са променили мисловния си модел. Всеки един пътник от „отвлечените“ самолети, които се врязаха в СТЦ на 11.09.01 г. на подсъзнателно ниво е знаел какво ще се случи с него. Някои избори създават поредица от събития, които не могат да бъдат върнати назад.
Най-накрая стигнахме до частта, в която можем да открием отговора как да променим всичко това.
Висша перспектива
Допускам, че много хора може да са по-объркани в края на тази статия, отколкото в нейното начало. Това е защото няма предоставена никаква идея какво да направим по въпроса. Разбира се това е част от самия проблем изложен в материала – да очакваш някой да ти даде решението отвън, нали така?
Ценността на този материал се състои именно в това, че помага в лесното идентифициране на манталитета на жертва у самия човек. Разбира се, този модел има още невероятно много проявления в човешкия живот, но схващате общия модел. Оттук нататък Пътя е предимно индивидуален и знам, че това притеснява хората. Защото най-трудната част е да си дадете ясна сметка, че наистина имате проблем. И сте сами в това.
Ако сте били честни със себе си, задължително сте се открили в някоя част от тази статия. Аз самият се познах няколко пъти. Всички ние имаме манталитет на жертва на някакво ниво. Който казва, че няма – лъже. В този ред на мисли, интересно е да се отбележи, че самата концепция зад лъжата също е продиктувана от желанието за бягство от отговорност. Когато лъжем, ние обикновено отричаме някоя своя постъпка, защото не можем да я признаем – или от срам, или от нежелание да се изправим срещу последствията. Това е манталитет на жертва. Самото бягство, от каквото и да е в живота има едно много тривиално проявление на масово ниво, което много хора ще възприемат трудно и ще го нарекат „пресилено“, но за мен е безспорно. Чисто физическото бягане, което наричаме „джогинг“. В последното десетилетие е невероятно популярно на цялата планета, включително и в България. Хората тичат „за здраве“. 95% от тях толкова упорито бягат от мисловния модел, който е причина за състоянието им, че започват да го превръщат във физическо действие от безсилие да направят нещо в дълбочина. Те буквално бягат от живота си. Още по-популярно и модерно е да бягате със слушалки в ушите. Символът на модерния здрав и млад човек, ха-ха! Просто велико забиване. Двойно бягство. Вие бягате дори от самото бягане. Подсъзнанието ви (което винаги разбира истинската архетипна причина за дадено действие) дотолкова не може да се задържи върху нищо свързано с причината за бягането, че бягате дори от това. Ние бягаме и като раса. В момента има планове да избягаме на Марс, защото скоро тук нищо няма да остане. Като цивилизация ние имаме нужда да преповторим травмата, за да можем да я разрешим - не познаваме друг начин. Затова започваме войни отново и отново, разрушаваме отново и отново, преповтаряйки първоначалната травма от априорната фрагментация. Това е вечен loop. И се отнася за всичко.
Ако сте решили да тичате – правете го. Но го правете като изкуство – задържайте вниманието си в настоящия момент, присъствайки изцяло в действието. Само тогава от него има полза. Със слушалки в ушите вие правите нещо, но съзнанието ви не е там. То е раздвоено. Моля ви не ми пробутвайте теорията, че музиката ви надъхва и фокусира още повече... Ако имате нужда от външно средство, за да ви фокусира в собствените ви действия, това отново е доказателство за проекция на същияпроблем. Обикновено официалната причина да тичате е, за да отслабнете, нали така? Вие бягате докато се изморите, докато ви държат силите. Но в същото време музиката гърми в ушите ви, за да ви „надъхва“ и дава енергия. Т.е. кое от двете последно искате? Да се изтощите, или да се заредите? Те се самоподхранват. Или именно това е целта? Да продължите толкова много, че да се изтощите до дупка, за да не можете да мислите повече по въпроса, който ви кара да тичате in the first place? Да, тялото се чувства добре впоследствие. И не е ли именно това целта му? То да се чувства добре, за да утихнат нещата в главата ви. Помнете, че бягството е архетип идващ от рептилоидния мозък, който е физическия носител на манталитета на жертва. Не бягайте от проблема бягайки, а присъствайте съзнателно. Онова, което трябва да разрешите е в главата ви, не на площадката пред блока.
Винаги правете онова, което правите разбирайки защо наистина го правите. Не следвайте рецепти. Потънете и анализирайте всяко едно действие/навик в живота ви и разберете защо наистина е там. Не пренебрегвайте нищо, колкото и незначително да ви се струва на пръв поглед. Превърнете се в съзнателно същество. Спрете да бъдете модерен робот, който следва без да разбира, който живее без да осъзнава действията си. Спрете да бягате. Осъзнайте се. Само така ще спрете да правите едни и същи грешки по различен начин. Запознайте се със своя манталитет на жертва и спрете да отричате съществуването му. Най-важното нещо в процеса на трансформацията е да не се обвинявате за това, което сте, да не се обвинявате, че сте били жертва. Това не трябва да се превръща в guilt trap! Правете тънката разлика между случайни събития и такива, които са манифестирани от мисловния ви модел! Когато откриете шаблон, по който нещата се случват в живота ви значи вие определено имате нещо общо с това. Не изпадайте в другата крайност – да анализирате всяка една прехвръкнала птичка около вас. Така ще откачите и е друга форма на самосаботаж. Оставя ви на повърхността, колкото и да смятате обратното. Безкрайното анализиране на себе си и постоянно „чистене“ от това или онова, означава, че вие не приемате себе си такива каквито сте. С този мисловен модел вие винаги ще намирате все нови и нови неща, които да „чистите“. Когато изчистите и тях, ума ще създаде изкуствени проблеми, които на практика ги няма, за да може този процес да продължи.
Ако има шаблон обаче, разберете защо е бил необходим и пуснете нуждата това да продължава да бъде така. Разберете защо ви е страх, но не оставайте „там“. Вината и страха са от старите модели. Израстването и осъзнаването – от новите.
Bottom line.
Всяко бебе се нааква в гащите си, без да го осъзнава. То не разбира това и в акта му няма съзнателна умисъл, нито преднамереност, но това се случва само до един етап от развитието на инкарнацията. Ако продължавате да го правите бивайки вече и на 20 годишна възраст, очевидно говорим за проблем на психиката.
Дуалната платформа сама по себе си е много проста за превъзмогване като концепция, веднъж щом я разберете (което хич не е просто :Р). Тя обаче дава много възможности, защото създава уникални ситуации. В дуалната платформа да оцелееш означава да се бориш, да се сражаваш, да си в конфликт. А това означава да си жертва. Така нейният софтуер разчита вашето поведение. Всичко това е от рептилоидния мозък и ще привлече съответните преживявания. Манталитетът на жертва и неговото разтваряне се случва в много напредналите нива, защото той е изключително тясно обвързан със стопяването на дуалността като светоусещане. А това въобще не е лесна работа, особено ако ума се опитва да я „разбере“.
Да трансцендираш дадена ситуация или мисловен модел означава себе-контрол, проучване/анализ, трансформация. Ако фокусирате своята енергия върху оцеляването си, вие никога няма да се превърнете в трансцендираща личност, защото вече знаете, че това е затворен кръг. Един конфликт се превръща в друг, после в трети и вие никога не излизате от него.
Когато обаче се държа като трансцендиращ, аз не реагирам от своя рептилоиден мозък. Т.е. аз не реагирам от дуалната платформа, не реагирам от ума, от желанието ми да бъда победител или оцелял. Трансцендент е някой, който надживява дадена ситуация (а не просто да оцелее от нея) и преминава отвъд нея. Това се случва единствено чрез разтварянето на мисловния модел създал ситуацията in the first place, така че тя вече няма нужда да се манифестира и да бъде преживявана от въпросната личност. Когато говорим за манталитета на жертва цялата идея за 1-ва чакра трябва да бъде трансцендирана. Разбирането, че вие не можете да бъдете откъснати от Висшият ви Аз и Източника са края на откъсването и края на манталитета на жертва. Това се случва, когато придобиете вътрешното разбиране за съществуването ви в по-висша реалност, отвъд изолираността. Това създава баланс в тази чакра. Има хора, които притежават самоконтрол и анализират ситуацията, но не я трансцендират. Някои „велики“ езотерици от Светлата полярност, които го раздават учители постоянно се опитват да създадат перфектен свой образ в очите на последователите им по този начин отричайки всичко, което ги прави хора. Това само по себе си е victimization. Защо? Всички ние преживяваме манталитета на жертва и не трябва да се обвиняваме за това. Няма нищо срамно във факта. Но в момента, в който добием съзнателност за съществуването на този мисловен модел и разберем неговата функция – ние можем да го трансмутираме и да продължим към нови предизвикателства. Това би следвало да е естествения път на нещата. Да бъдете трансцендент ви дава изцяло нова перспектива. В някои отношения илюминати определено са трансценденти (макар да стана ясно, че те самите са много подвластни на модела жертва/агресор). Можете да имате същият силен мисловен модел като тях и да не вършите онова, което според настоящия ви морал заклеймявате като „зло“. Да бъдете трансцендент не винаги означава да бъдете мил и добър с хората, колкото и да не ви се харесва това, мислейки за него от сегашната ви перспектива. Всичко се свежда до мисловния ви модел и това как преминавате през живота.
Вие самите оцеляващи ли сте или сте трансценденти? Повечето хора оцеляват в живота и дори са благодарни, че са стигнали чак дотам. Те са учени, че живота е състезание и трябва да направят всичко възможно, за да победят. Но те винаги си поставят енергийни бариери на ментално ниво, които вечно ги задържат точно там където са. Това е мястото, където са заседнали оцеляващите. Носещи се по повърхността, но постоянно удрящи главата си срещу невидимата и изглеждаща като непробиваема стена. Тук отново идва ред на мощната метафора за илюминати като учители.
Ние можем и трябва да се учим от тези, които наричаме свои врагове – онези, които ни карат да се чувстваме неприятно. Мирът и щастието не са тези, които ни карат да си размърдаме задниците и да се развиваме. Колкото и тежко да е за някои, именно лошите преживявания са онези от които израстваме. Ако имахме само хубави, щяхме да се превърнем в ленивци. В този ред на мисли, вашият най-голям враг е и вашият най-голям учител. Ето защо илюминати съществуват. Ако се чувствате под контрол от тях, погледнете на ситуацията по друг начин и се опитайте да разберете каква е вашата роля в тяхното съществуване. И изобщо – каква е вашата функция тук? Защо избрахте да дойдете тук в тези размирни времена? Не спирайте да копаете нито за миг. Междувременно никога не забравяйте, че всички преживявания са неутрални... Дори извънземната намеса на планетата и плановете на Новият Световен Ред! Каквото и преживяване да се появи в живота ви, то е резултат от вашия собствен мисловен модел. Нищо не би могло да дойде при вас, освен ако не го поканите да дойде, без значение колко ужасно може да ви изглежда това. На някакво ниво има част от вас, която има нужда от преживяването, за да се балансира и продължи да израства. Колкото по-ужасно е, толкова повече научавате, разширявате перспективата си и израствате. Принудени сте да се потопите в най-дълбоките нива, до които евентуално бихте имали достъп. Тези преживявания са невероятни учители, изпълнени с безпределно количество знания.
Всички преживявания са неутрални. Вашата реакция е тази, която ги определя като „добри“ или „лоши“. Когато имате позитивно отношение към преживяването, вие го определяте като „добро“. Когато имате негативна реакция го определяте като „лошо“. Но, само по себе си то си остава неутрално – остава такова каквото е.
Например, ако едно малко дете се изгуби в гората, то ще открие, че гората е плашеща и непреодолима. Детето ще опише гората като тъмна, мрачна, самотна и страшна. Детето се свързва с чувството да се изгубиш в гората и определя гората като „лоша“.
Когато това дете е вече възрастен индивид, то той се наслаждава на самотните си разходки в гората. Сега, той възприема гората с чувство за мир и спокойствие. Определя гората като „добра“.
И в двете преживявания гората си е същата и си остава неутрална. Все пак и позитивното и негативното изживяване определят гората. Тя не дава пет пари нито за напикалия се от страх сополанко, нито за медитиращия човек търсещ мир в нея – тя няма отношение и роля в начина по който бива възприемана от човешкото съзнание.
Всички преживявания се филтрират чрез безкрайния брой на едновременните ви съществувания. Когато изследвате мултиизмерните нива, ще откриете връзката. Веднъж инициирано вие изследвате преживяването по всички възможни начини, с всяко възможно начало и край, включително и всички аспекти съдържащи се в него. Това означава, че преди то да приключи, вашата индивидуалност ще го разбира на всички нива, докато не осъзнаете, че само по себе си това преживяване е неутрално на ниво Висш Аз. Вие само използвате преживяванията, за да учите, израствате, изследвате себе си и по този начин самият Източник също изследва своите собствени „проблеми“. Това е ключът – вие използвате преживяването и не позволявате преживяването да използва вас. Използвате преживяването да откриете кои и какво сте, какво можете и какво не можете да правите, къде сте балансирани и къде не сте. Събирате от преживяването всичко възможно което можете, докато реакцията ви не стане неутрална (което не означава „пасивна“). Когато осъзнаете, че преживяването е неутрално вие сте достигнали края на разходката или началото й – зависи как ще изберете да го разглеждате.
Повечето хора не го правят и поради това те продължават да повтарят едни и същи преживявания отново и отново. Докато едно нещо не е балансирано във вашия мисловен модел, вие ще продължавате своите тестове, за да балансирате тази ваша част и да я върнете обратно в себе си. И понеже Източника е неутрален, накрая вие също трябва да се върнете в неутрално състояние. Микрокосмос в макрокосмоса.
Това важи за всичко, включително и за извънземното присъствие и плановете за НСР. Съществуват преживявания, които помагат да преминете от някое ниво на мисловния си модел към друго. Ако това не беше в мисловния ви модел, то вие нямаше да сте тук. Вие идвате тук точно в този момент във времето и пространството, за да участвате в това преживяване. Как го изживявате и какво научавате зависи изцяло от вас. Не ви трябва да ходите да гледате фантастично-приключенски филм, за да осъзнаете, че вие създавате вашия собствен филм точно тук и точно сега. Само трябва да изберете да участвате активно в собствената си история. Имате избор предвид това как ще изберете да се движите през това преживяване. Дали ще го използвате за основно познание и израстване или ще му позволите то да ви използва? Физическата реалност е проектирана да ви отведе надолу и със сигурност ще го направи ако й позволите. Вашето предизвикателство е да преминете през това – през груповото съзнание към индивидуалното такова, където вие сте в цялостен контрол над собствения си мисловен модел. На тази Земя ние можем да се научим да пуснем стадния си манталитет. Извънземните не могат да направят това и постоянно изтъкват предимството на кошерното съзнание и усещането да се чувстваш „едно цяло с расата си“.
Поддържайте индивидуалността. Колкото повече оставате такъв какъвто сте и какъвто сметнете, че трябва да бъдете, толкова повече възможности съществуват и пред другите да открият кои са те самите. Оставете ги да се чувстват неудобно. Оставете ги да се чувстват несигурни. Някой казвал ли е, че израстването е удобно нещо? Не е ваша работа да учите техните уроци заради тях. Вие може да ги упътите, но не можете да поемете техните уроци, защото ако го направите, вие ще бъдете единствените, които ще се учите. Светлата полярност не разбира това. Оставете чувството им на дискомфорт и несигурност да бъдат техни учители. Дайте им мотивация да се вгледат в себе си. Искате ли да се дипломирате от Играта? Или искате да се криете в удобството на стадния манталитет? Не се залъгвайте – ню ейджа е част от стадния манталитет. Само мир, любов и светлина ли е всичко? Вегетарианството ли е вашия начин на живот? Следите ли всеки нов ченълинг? Къщата ви пълна ли е с кристали? Или каквото и да е на мода в момента? Каквото и да правите, знайте какво правите и защого правите! Не го правете, просто защото всички го правят. Можете да сторите някои много лоши неща, дори да са с най-добри намерения, ако не знаете какво правите! Често хората мислят, че „нещо“ е по-добро от „нищо“, но това е тотално погрешно. Не избирайте краткия и лесния път – избирайте дългия и каменист такъв.
Какъв начин на живот водите? Пълен ли е с разни нещица, които изглеждат добре на външен вид, но които оставят чувство за празнота вътре във вас? Какво казва това за вашата индивидуалност?
Индивидуално съзнание означава да се издигнете над енергията на кошерното съзнание. Вие преминавате през това, изучавате го и го разбирате. Впоследствие може да се обърнете и да използвате груповото съзнание без то да използва или контролира вас.
Това придвижване към индивидуално съзнание няма да се случи с болшинството от хората, защото това само по себе си е колективната идея за напредването като раса, което е извънземния модел. Това не може да се случи на планети като Земята, без значение в колко ченълинги пише обратното. Философии като тези биват промотирани именно от груповото съзнание. Да не говорим, че на ежедневно ниво хората са контролирани от много по-елементарни неща като – вида на колата която карат, дрехите които носят, религиите на които се прекланят и т.н. „Те“ контролират хората дори и чрез най-дребните неща и „те“ го знаят. Животът ви е контролиран и вие толкова сте свикнали с това, че дори не намирате време да поспрете и да го осъзнаете. Точно това е „тяхното“ намерение.
Ако започнете да разпознавате това, винаги има друг път, който да ви отклони, като разпространението на вече споменатите ню ейдж дезинформации, дискредитиращи истинската информация и явно слагайки на прицел тези, които са се добрали твърде близо до истината.
Винаги помнете, че само защото някой може да направи нещо или да види нещо, не го прави духовно извисен и със светли намерения. Това просто означава, че той има достъп до средство, до което вие нямате! Когато имате една рецепта за сладкиш и следвате точно написаните указания, то вие ще направите този сладкиш. Няма значение дали сте „добър“ или „лош“ човек. Вие ще направите сладкиша.
Когато видите този сладкиш ще забравите за този, който го е изпекъл. Ще помните само, че виждате сладкиш и искате бързо да му видите сметката :) Само защото не знаете как се прави нещо не значи, че то е „свръхестествено“. И понеже според класическата трактовка само „добрите“ хора са способни на чудеса, вие забравяте да погледнете отвъд сладкиша. И в този момент вие вече сте готов за контрол кандидат, от този който е направил сладкиша. Надявам се метафората е ясна за всички ню ейджърчета.
Дори когато изглежда, че някой прави „добри“ неща с „правилните“ мотиви, трябва да продължавате да бъдете скептици, взиращи се отвъд очевидното. Подлагайте на изпитание всеки един и всяко едно нещо докато не осъзнаете чрез разбиране, кой е този човек и какво го движи.
„Те“ искат вие да виждате само външната страна на нещата, защото това е единствения начин чрез който можете да бъдете контролирани. Веднъж, открили собствената си сила, вие можете да отидете отвъд сладкиша и отвъд този, който го е направил, в невиждани досега нива. Тогава ще имате вашето собствено познание и ще бъдете независими за тези, които искат да ви контролират, без нуждата, желанието или мисловния модел. Светлата и Тъмната полярност (в лицето на илюминати) са майстори на измамата и няма достатъчно висока летва, която те да не могат да надскочат в своето коварство. Учете се от тях. Помнете също така, че наблюдавайки тези и други елементи на Играта, вие ще бъдете много по-способни да излезете от нея.
Какво имат да учат от своя страна самите илюминати от нас (процесът е винаги двустранен, защото платформата е дуална и разглеждам именно тях, защото те са колективно разпознаваемия агресор, който всички сочат с пръст)?
Емоции, защото те не чувстват като нас. Те имат комплекс на изолация и чувство на откъснатост спрямо техните генетични фамилии. Ние имаме нужда от илюминати, защото имаме нужда от по-голямо разбиране за баланса между състоянията на емоционалност и неемоционалност. Те създават планетарните условия, в които това да стане възможно. Те от своя страна събират преживявания, които ще им помогнат да разберат какво е човешката емоция. Те привличат човешката емоция, защото си играят с нея, особено страха (с който се хранят), гнева, насилието и т.н. Но не и безусловната любов и състраданието от недуална гледна точка. Принцеса Даяна учеше своите деца на състрадание, следователно – трябваше да бъде премахната.
Те самите имат да извървят дълъг път преди да стигнат до Баланса. Очевидно да си in control не е достатъчно, за да преминеш в по-високите плътности. Нужни са и много други аспекти. Нито една душа не остава невежа завинаги обаче. И тъй като ситуацията ще става все по-тъмна в името на Светлината (механизма бе обяснен из статията), потъвайте навътре. Помнете кои наистина сте и не сте. Без значение какво се случва тук, помнете, че вие не сте своето тяло. Разберете това, което сте. Разберете защо сте точно това, а не друго и бъдете щастливи от факта. Разберете, че да искате да бъдете друго само по себе си е манталитет на жертва. Може би затова напоследък, когато ме питат „Как си?“ отговарям с: „Не бих искал да бъда друго“, което съдържа в себе си много повече от просто „всичко е наред“, с което да отбиете номера.
Ако чувствате нужда да се биете, това прави ли ви лош човек? Не. Просто анализирайте тази нужда. На всяка цена трябва да разберете защо сте това, което сте, ако искате да сте съзнателен индивид. Обикновено хората не харесват това, което са и искат да бъдат нещо друго. И започва робството към даден образ, на онова, което не сте. Започва замяната на онова, което сте, с нещо, което не сте. Започва конфликта. Долният клип показва наяве как даден човек вижда самия себе си и как другите виждат този човек. Оказва се, че почти всеки има ниска себеоценка и всъщност е много по-красив от това за което се има. Ние винаги смятаме другите за по-красиви, по-способни и по-умни от нас. Това е манталитет на жертва. Както lexas сподели преди няколко седмици – не бива да се притесняваш прекалено. Хората наоколо само изглеждат наред. Но това е фасада. Само две-три минути са достатъчни и ги виждаш. Всъщност хората са станали почти перфектни точно във вдигането на тази фасада, този камуфлаж зад който се крият. Трябва да гледате този клип:
Сега пренесете метафората от външно на вътрешно ниво и ще видите още по-страшната картина на реалността, която сами си създаваме.
Направете своя списък от 10 събития/мисли от целия ви жизнен цикъл, които отразяват ваши аспекти свързани с манталитета на жертва. Случки, в които сте били в режим на борба, голямо усилие, когато сте били оцеляващ, прехвърляли сте отговорност за нещо в живота ви и сте обвинявали външни източници за онова, което сами сте докарали на главата си.
Номерирайте този списък в низходящ ред, където най-тежката ви мисъл/действие е обозначена с „1“, а най-леката с „10“. Съставяйки списъка помнете, че никой в това земно преживяване не е истинска жертва, колкото и безчувствено да звучи. Само сте заели ролята на такава, като по този начин създавате условия на ниво съзнание да бъде разгърната ситуация от подобно естество в живота ви. Винаги някой ще играе ролята на инструмента-агресор за това. Обикновено вие намразвате/обвинявате този човек, но вие сте този който приема/отхвърля тези събития.
Сега вземете списъка ви от 1 до 10 и ситуирайте случките в него в линейното време. Вижте кога се е случило „1“ и кога „10“. Забелязвате ли модел? Можете ли да откриете няколкото паралелни линии, в които моделите са се проявявали в живота ви? Има ли закономерности? Подхранват ли се моделите един друг? Вижте проблема и признайте съществуването му. Най-важната от всички крачки. Не казвайте: „Ще опитам...“ – това е проявление на същия манталитет. В „Междузвездни войни“ Йода казва: „There’s no try, you’ll either do it or not do it.“ Веднъж когато сте разбрали, че имате проблем, не използвайте израза „Ще опитам...“, защото думите имат вибрация и имат памет, те ще окажат въздействие на хората около вас и вербалната ви негативност ще създаде атмосфера около вас, която ще привлече хора, които ще подхранят същия този мисловен модел. Важно е да се самобалансирате преди да мислите и действате. Когато си спомняте за вашите 10 преживявания не забравяйте, че болката е живеещото в нас минало и ако ние се отъждествяваме с него, се отъждествяваме с миналото. Имате самоличност на жертва, ако вярвате, че миналото е по-силно от настоящето. Това е противно на истината. Миналото съществува само и единствено в човешкото съзнание. Миналото е винаги в очакване и готовност да се роди в настоящето. И поради това му свойство вие пренасяте миналото в настоящето и така го превръщате в свое бъдеще. Наистина ли вярвате, че други хора и това, което те са ви сторили, носят отговорност за това кой сте сега, за емоционалната ви болка и неспособността да бъдете своето истинско аз в настоящия момент? C’mon... Нужно е да пораснете, ако искате нещо различно от това в живота си...
Ще забележите как когато има цялостно разбиране всички аспекти, които иначе може да разбирате и виждате поотделно, заработват в синхрон в една функционираща вселена. Винаги, винаги търсете по-голямата картина във всичко. Само това ще ви направи трансцендиращ, само това ще ви изкара от капана на ума. Всичката информация за извънземни, тайни общества и контрол над съзнанието от които се интересувате в последните години, са съществували и преди вие съзнателно да достигнете до тази информация. Това че не знаете за съществуването на нещо, не означава, че то не е там и няма пряко въздействие над вашия живот. След като чувате за това нещо, вие имате възможността да направите нещо в личната си реалност. Не може да оправите нещо докато не осъзнаете, че то има нужда да бъде оправено. Позволете си да изживеете емоциите си, каквито и да са те. Разберете ги. Когато приключите, застанете отстрани като един обективен наблюдател на ситуацията. Вашата способност да виждате обективно ви позволява да мислите по-ясно за изборите, които имате да правите. За вас е важно да откриете слабите места на собствения си мисловен модел; местата, които позволяват на другите да ви контролират. Веднъж открили тези места, вие можете да ги направите по-силни и да затворите пукнатината.
Научете се да дишате и да се заземявате. Идентифицирайте силните аспекти на мисловния си модел и на това, което има нужда от укрепване. Установете стабилна връзка с вътрешното си същество. Поемете контрол над всичко, което ви контролира, помнейки, че трябва да запазите баланса. Може да бъдете избутани от центъра си по всяко време и по всякакъв възможен начин и бъдете сигурни, че ще бъдете. Това са вашите изпитания.
Бъдете наставник на собствения си напредък. Колкото повече използвате вътрешния си наставник, толкова по-малък е шанса външни наставници да дойдат, за да ви вършат работата. Всеки път когато свалите гарда, ще се появява някой или нещо, който съзнателно и охотно ще ви избутва от центъра.
Част от причината за съществуването ви във физическата реалност, е да откриете кой и какво сте вие. Същността избутваща ви от центъра ви ви показва кой не сте. Това, че живеете извън центъра си позволява на другите да ви определят според техните условия. Те могат да ви поставят на колене и ви моделират като глина, за да създадат личност от каквато се нуждаят за собствените си цели. Вие сте толкова заети да коленичите и да се огъвате, че нямате време да осъзнаете какво точно ви се случва.
Само когато непоколебимо застанете в центъра, контролирайки абсолютно всеки един аспект от живота си без усилие, по естествен път, всички отвори в мисловния ви модел ще се затворят и запечатат окончателно. И когато това се случи, никой и нищо няма да може да ви контролира. Но дори и когато вратата се е затворила за външни посетители, те ще продължават да чукат на нея. Помнете това. Това е Играта и тя няма да се промени заради вас. От вас зависи те да не влязат, обаче. А те няма да могат да влязат единствено когато вие самите влезете в пряк контакт със страха, спирайки да го избягвате веднъж завинаги. Тогава умът не може да избяга чрез думите или чрез своята друга активност. В този момент няма разделение на наблюдател и на това нещо, което се наблюдава и нарича „страх“. Съзнание, което избягва този пряк контакт разделя себе си от страха. Но когато има директна среща с него, няма наблюдател и няма идентичност, която казва: „Аз се страхувам“. В този момент, в който вие сте в непосредствен контакт с живота, или с каквото и да е в него, няма разделение. А разделението е това, което подхранва чувства като конкуренция, амбиция, страх и т.н.
И така, важното е не: „Как да бъда свободен от страха?“ Вие не можете да се освободите от страха. Той е част от вас. Част, която не разбирате, която не познавате, с която не искате да бъдете едно цяло, затова се отричате от нея. Страхът е точно като Егото. Егото не може да бъде победено или надвито. Това е част от същия дуален конфликт генериран от него. Самото желание да потушим Егото, е реакция на Егото, осъзнавате ли това? Страхът трябва да бъде разбран. Не „да се изправите срещу него“, което отново предполага вид опълчване, съпротива, усилие... Не да го „приемете“ (което идва като усещане по-късно макар да не е точната дума), защото приемането в същността си отново предполага едно усилие. Аз трябва да направя нещо в съзнанието си, за да приема нещо друго. Това отново ме разделя от концепцията, която трябва да приема. Между нас отново има пропаст. Нещо повече – приемането като концепция предполага наличието на време. Когато не виждате ясно онова, което е, тогава въвеждате процеса на приемане. Когато ясно виждате онова което е, няма нужда от приемане. Няма нужда от линеен път на възприятие. Има моментално разбиране. Помните ли моментите, в които просто сте разбирали нещо внезапно? Ей така – от нищото. То идва без усилие, без напрежение, без количествено натрупване. Спонтанно прозрение. Седите на някоя пейка в парка, гледате някое падащо листо и в този момент вие разбирате пряко и непосредствено същността на нещото. Без мисловен процес. Без да се напрягате като в училище, когато буквално се мъчите да разберете нещо интелектуално в името на друго нещо. Говорим за директно разбиране, което не е от сферата на ума. То идва със скоростта на светлината. То не принадлежи на категорията „време“ и не е линейно. Ако сте имали такива преживявания вие имате представа за „мисловния процес“ на Висшите Аз и Източника, които постоянно функционират в подобно състояние (но разбира се много по-неописуемо).
Именно това трябва да направите със страха. Да го разберете. Страхът най-често е неприемането на онова, което е. В 99% от случаите това е част от вас, която отхвърляте. Част, която бива материализирана във физическия свят под формата на нещо външно, за да можете евентуално да стигнете до разбирането за този страх. Ако аз се боря с този страх, то аз продължавам да го утвърждавам като нещо външно. Помислете! Не е ли популярната формула „човек трябва да се бори със страховете си/Егото си“ най-надценяваното и излъскано като фалшива реклама езотерично клише, за което дори не се замисляме? Та нали този процес ще ви вкара отново в режим на борба, оцеляване... ще станете жертва! Ако разбера, че този страх съм аз самия, ако разбера, че това Его съм аз самия – няма нужда от борба. Кой интелигентен човек се бори със себе си? Вие разбирате себе си, не се борите със себе си, нали така?
Страхът, емоциите или Егото никога не биват унищожени, защото никога не можете да унищожите част от себе си. Това е като да вървите против самото Творение. Има ли разбиране вие трансмутиратесебе си. Страхът и Егото не изчезват, те се превръщат в нещо друго. Ето защо в западната и източната алхимия има толкова метафори свързани с трансмутацията и превръщането на обикновения метал в злато. Ето защо имате и термина „вътрешна алхимия“ в китайската традиция. Това не е свързано само с енергийните процеси и трансформации, а с концептуалните такива. Онези абстрактните, които няма как да начертаем и обясним на всеки. Ако търсите начин, метод или система да се избавите от страха или Егото, това е живот в отрицание и още страх и Его. Вместо да се доближавате до целта си, вие се отдалечавате от нея. Вие завинаги ще останете заклещени в техния свят. Но ако вие ги разберете, което може да стане ако имате директен и откровен контакт с тях – така както сте в пряк контакт с глада например – само тогава всички страхове изчезват. И имам предвид всички страхове, а не само страха от този или онзи вид. В противен случай аспектите свързани с 1-ва чакра завземат цялото съзнание и изкривяват света по неописуем начин. Вярвайте ми, виждал съм много отблизо какво се случва в такива моменти. Гледката не е красива.
Спрете да оцелявате в живота. Започнете да живеете живота. Усетете неговия парфюм.
На външен план винаги ще има победител и победен. Помнете – ключовия момент е от какво ниво на съзнание вършите дадено действие. На външен план изглежда по един и същ начин, но изходната точка е различна. Онова, което се очаква да направите е да наблюдавате, да виждате (а не да гледате) и това да формира вътрешно разбиране, което е ВСИЧКО. Оттам можете да разберете как да балансирате в дадена ситуация и как да трансцендирате себе си.
Как човек възвръща собствената си сила? Като разбере, че именно тя го е вкарала в тази ситуация изначално. Силата ви сътворява вашия свят и всички полярни аспекти в него. Поемете отговорност, пуснете вината, възвърнете силата си и я насочете натам накъдето сърцето желае. Ето това е алхимия.
Висшият Аз винаги ще разширява съзнанието си, независимо колко тежко се струва това на тялото. Използваните методи за това нямат чет. Защото в Творението няма регрес и прогрес. Има само вечно разширяване, в което се случва всичко, което някога може да се случи. Това разширяване е завинаги, то никога няма да спре, то не е циклично. Няма начало, няма среда, няма край.
Suddenly, „forever“ made sense.
Искам да използвам тази възможност, за да оценя д-р Екпен за добрата работа, която той прави по света, много от вас трябва да са преди него и какво прави. Причината, поради която аз го оценявам на този сайт, е, че може би някой там е изправен пред същото предизвикателство и той / тя не знае какво да направи след това, за да реши проблема, д-р Екпен е чудесно заклинание и приятелски ако имате проблем с брака си, можете да се свържете с него по правилния начин и той ще бъде облечен да ви помогне. Свържете се с него сега по електронната поща на ekpentemple@gmail.com или на Whatsaap +2347050270218.
ОтговорИзтриванеМОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ НЕЩО НОВО !!!
ОтговорИзтриванеВземете 5 500 евро всеки ден, за 2 години!
Вижте как работи, знаете ли, че можете да хакнете в която и да е автоматична машина с матирано съобщение (банкомат) с хакната ATM карта ?? Вземете решение преди да кандидатствате, направете сделка ... Поръчайте за празна карта от банкомат сега и вземете милиони в рамките на една седмица !: свържете се с нас
чрез имейл адрес: anonymousblankatmcard@gmail.com
Имаме специално програмирани ATM карти, които могат да се използват за хакване на банкомати, като банкоматите могат да се използват за теглене от банкомат или прекарване на пръст, в магазини и POS. Ние продаваме тези карти на всички наши клиенти и заинтересовани купувачи по целия свят, картата има дневен лимит за теглене от 5500 евро на банкомат и до 50 000 евро лимит на разходите в магазините в зависимост от вида на картата, която поръчате за ::, а също и ако сте се нуждаете от всякакви други услуги за хакерство, ние сме тук за вас по всяко време и всеки ден.
За повече запитване, изпратете ни имейл на anonymousblankatmcard@gmail.com
МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ НЕЩО НОВО !!!
ОтговорИзтриванеВземете 5 500 евро всеки ден, за 2 години!
Вижте как работи, знаете ли, че можете да хакнете в която и да е автоматична машина с матирано съобщение (банкомат) с хакната ATM карта ?? Вземете решение преди да кандидатствате, направете сделка ... Поръчайте за празна карта от банкомат сега и вземете милиони в рамките на една седмица !: свържете се с нас
чрез имейл адрес: anonymousblankatmcard@gmail.com
Имаме специално програмирани ATM карти, които могат да се използват за хакване на банкомати, като банкоматите могат да се използват за теглене от банкомат или прекарване на пръст, в магазини и POS. Ние продаваме тези карти на всички наши клиенти и заинтересовани купувачи по целия свят, картата има дневен лимит за теглене от 5500 евро на банкомат и до 50 000 евро лимит на разходите в магазините в зависимост от вида на картата, която поръчате за ::, а също и ако сте се нуждаете от всякакви други услуги за хакерство, ние сме тук за вас по всяко време и всеки ден.
За повече запитване, изпратете ни имейл на anonymousblankatmcard@gmail.com
Казвам се АНТОНИЯ БОГОМИЛА, днес съм свидетелство. Страдате ли финансово или имате нужда от спешни пари, за да платите сметките си? не се притеснявайте повече, защото там е далеч, можете да печелите пари без стрес. Можете да промените живота си само за 18 часа. свържете се по имейл (vasileiosmoinca@yahoo.com) за празен [ATM SMART CARD] днес и бъдете сред щастливците, които се възползват от тези карти.
ОтговорИзтриванеИмейл: vasileiosmoinca@yahoo.com
Тази ПРОГРАМИРАНА празна ATM SMART карта е в състояние да хакне във всяка банкомат, навсякъде по света. Запознах се с тази BLANK ATM КАРТА, когато търсех кредитор за заем онлайн преди около месец .. Това наистина промени живота ми завинаги и сега мога да взема семейството си. Най-малко пари, които получавам за ден с тази карта, са около 3000 долара. Всеки ден имам достатъчно пари, за да се грижа за семейството си. За подробности как да получите карта днес, изпратете имейл на хакерите на: vasileiosmoinca@yahoo.com
Вземете 5 500 евро всеки ден за 2 години! чрез празна ATM карта
Казвам се АНТОНИЯ БОГОМИЛА, днес съм свидетелство. Страдате ли финансово или имате нужда от спешни пари, за да платите сметките си? не се притеснявайте повече, защото там е далеч, можете да печелите пари без стрес. Можете да промените живота си само за 18 часа. свържете се по имейл (vasileiosmoinca@yahoo.com) за празен [ATM SMART CARD] днес и бъдете сред щастливците, които се възползват от тези карти.
ОтговорИзтриванеИмейл: vasileiosmoinca@yahoo.com
Тази ПРОГРАМИРАНА празна ATM SMART карта е в състояние да хакне във всяка банкомат, навсякъде по света. Запознах се с тази BLANK ATM КАРТА, когато търсех кредитор за заем онлайн преди около месец .. Това наистина промени живота ми завинаги и сега мога да взема семейството си. Най-малко пари, които получавам за ден с тази карта, са около 5 500 евро. Всеки ден имам достатъчно пари, за да се грижа за семейството си. За подробности как да получите карта днес, изпратете имейл на хакерите на: vasileiosmoinca@yahoo.com
Вземете 5 500 евро всеки ден за 6 месеца! чрез празна ATM карта