Думата "календар" иде от санскр. "Кала"(Време), идещо пак от "колело". "Сурва" идва от "Сурйа"(Слънцето)
Йехова е презентатор на Сатурн, враг на Слънцето. Нищо ново под Слънцето.
Римската религия "християнство" е компилация от много "езически" култове , но най-вече -Слънчевия култ към "Непобедимото Слънце"(Sol Invictus)-Слънцето "пропада" до най-ниската си точка на еклиптиката в деня на "Зимното Слънце-стоене" и деня е най-кратък, където стои за 3 дена там и от там "възкръсва", като започва да нараства след това деня.
С една дума- Слънцето е победило мрака на Сатурн.
При коледарите имаме елементи и на Слънцето и на Сатурн(персонификация на Дявола и евентуално-Йехова)- "сурва-книците" са украсени "мини-дръвчета", презентиращи "Сурйа"("С"УР-ва"-Слънцето, "заурва", "заура", "заря") с две колла(колелета)- на "старото слънце"( пропаднало в мрака на Сатурн) и "новото слънце"("възкръсналото"). 
Коледарите често се обличат в костюми с козел-ски глави и рога, презентиращи Сатурн и Козирог. 
В християно-католическа Испания например на този ден- 25ти декември- не се празнува Коледа, а Navidad. Navidad значи "Раждане", на английски-Nativity.
С една дума- Слънцето е победило мрака на Сатурн.
При коледарите имаме елементи и на Слънцето и на Сатурн(персонификация на Дявола и евентуално-Йехова)- "сурва-книците" са украсени "мини-дръвчета", презентиращи "Сурйа"("С"УР-ва"-Слънцето, "заурва", "заура", "заря") с две колла(колелета)- на "старото слънце"( пропаднало в мрака на Сатурн) и "новото слънце"("възкръсналото"). 
Коледарите често се обличат в костюми с козел-ски глави и рога, презентиращи Сатурн и Козирог. 
В християно-католическа Испания например на този ден- 25ти декември- не се празнува Коледа, а Navidad. Navidad значи "Раждане", на английски-Nativity.Ражда се Кол"лото. Ново колело!
"Рождество Христово" е типична приумица на Папската църква!
Ако е съществувал Христос, то Той никога не се е раждал на 24 декември!Може би на 11-ти Тишри(септември-октомври).Тогава е и юдейската Рош-Хашана(по лунния календар и е плаваща дата)?...
Ако е съществувал Христос, то Той никога не се е раждал на 24 декември!Може би на 11-ти Тишри(септември-октомври).Тогава е и юдейската Рош-Хашана(по лунния календар и е плаваща дата)?...
Римското християнство е "асимилирало" древните култове, специално -Слънчевия култ, където по Коледа СЕ РАЖДА СЛЪНЦЕТО.
И по тази причина, тези картички показват битката между "езичниците" и папската институция.
Картичките са немски, което ще рече, че немците се бунтуват срещу папската(римската) измислица, която е влязла в конспирация с юдейската религия.
Иначе, празника също е и типично друидски(келтски)! БЪЛГАРСКАТА СУРВАЧКА/КАДУЦЕЯ/ - РАСТИТЕЛНО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ ВЪВ ФОРМАТА НА ПАЛМЕТА С МАГИЧЕСКИ СПОСОБНОСТИ Обичаят сурвакане има нехристиянски характер и най-вероятно е наследство от по-ранни езически вярвания. Няма данни кой народ - траки, славяни или прабългари са го използвали и предали на съвременните българи. Със сигурност обаче той не е славянски, тъй като е напълно непознат сред големите славянски народи, близки или далечни. Името на обичая (сурвакане), името на магическата пръчка (сурвачка, сурвакница, сурукница), както и виковете, които придружават магическото действие сурвакане (Сурва, сурва година!) са дали основание на мнозина да свържат този обичай с прабългарите/траки, имайки пред вид името на древнотракийския и арийски бог на Слънцето Сурья. Милош Сидеров оприличава и извежда българската сурвачка от вълшебния жезъл на античния тракийски бог Хермес. Този жезъл е известен като кадуцей или керикеон и съдържа две змии, увити по дължината на отвесен прът. С този жезъл Хермес е можел да приспи или събуди по всяко едно време кой да е бог или смъртен човек. Българската сурвачка не съдържа елементи, подобни на змии и няма функцията да умъртвявава или съживява. За разлика от жезъла на Хермес тя се употребява единствено и само на 1 януари. Новото средновековно българско население е нямало и представа от инструментите и възможностите на Хермес. От друга страна езическото наследство на крайно оределите и отдавна християнизирани траки, евентуално познаващи култа към този бог, е твърде неясно и вероятно изчезващо.
Сурвачки от различни области на България. В ляво – сурвачка от Добруджа. В дясно – сурвачка от Пернишко в три последователни увеличения Ето две оригинални идеи за формата и функцията на българската сурвачка, които стоят в органично единство. Първата идея е, че по форма сурвачката е образ на т.н. "световно" или иначе казано, "божествено дърво". Втората идея е, че по функция сурвачката е безкръвно (растително) жертвоприношеие, което за кратко време носи в себе си божествена сила.
Капители (фризи, антефикси) на мраморни колони от различни строежи на територията на древна Тракия. В ляво - капители (palmette finial) от музеите на Западна Тракия (Кавала, Гюмюрджина, Ксанти) (собствени зарисовки на автора). В дясно, антефикс от храма в могилата Оструша, Долината на тракийските царе до Казанлък Още от най-древните предхристиянски времена са извършвали жертвоприношения - кръвни (животински) и безкръвни (растителни), за да се омилостивят езическите божества и да се спечели тяхната подкрепа. В момента, когато божеството слиза на земята и влиза в досег с жертвата за да я приеме, тя придобива за кратко време част от неговата положителна енергия. През този преходен период жертвата започва да проявява приетите от божеството магически свойства - да лекува, да пази от зли сили и болести, да носи сполука и благоденствие. Пепелта от изгореният на Сирни Заговезни конец се пази заради лечебната му сила (с. 21); частите от пожертвания петел на Петльовден (20 януари) имат чудодейна сила (с. 14); същото се отнася и за пожертваната на 18 януари кокошка (с. 13). Чудодейна сила са имали и клонките (безкръвна жертва) на Връбница, които се използвали като цяр срещу болести и магия против градушка (с. 35). Но най-силни и разностранни са чудодейните качества на българската новогодишна сурвачка (с. 5): сурвакват се хора и животни с наричане да бъдат здрави и честити; пъпките на сурвачката се наричат с различни благопожелания и се поставят в новогодишна семейна баница, известна като баница с късмети. Жените мият косите си с вода, в която са потопени пъпки от сурвачката. Накрая сурвачката се хвърля в река, за да има повече дъждове и всичко да върви леко като по вода.[Попов Рачко. Кратък празничен народен календар. Изд. на Етнографския институт с музей при БАН. София. 1993]
Изброените по-горе качества на сурвачката, проявяващи се само в определ отрязък от време около Нова година се припокриват напълно с известите качества на езическите жертвоприношения. От тук можем да заключим, че дряновата пръчка, отсечена срещу Нова година е принасяне на безкръвна езическа жертва в чест на някакво езическо божество, вероятно Слънцето.
Изброените по-горе качества на сурвачката, проявяващи се само в определ отрязък от време около Нова година се припокриват напълно с известите качества на езическите жертвоприношения. От тук можем да заключим, че дряновата пръчка, отсечена срещу Нова година е принасяне на безкръвна езическа жертва в чест на някакво езическо божество, вероятно Слънцето.
Фиг. 3.Палмети в стенопис от тракийска надгробна могила край Мъглиж (180 х 60 см и 51 х 62 см, трета четвърт на III-ти век пр. н. е., Цанова Г. и Гетов Л. Тракийска гробница при Мъглиж, сп. Археология, 1973, кн. 2, с. 15). Представата за "божественото дърво" (световно дърво, дърво на живота, палмета) е широко разпространена сред древните народи.Тези народи са схващали света като съставен от три пласта - горен (небе, където живеят боговете), среден (където живеят хората) и долен (подземен, обитаван от различни хтонични животни и от душите на мъртвите хора). Тази митологична представа се допълва от образа на т.н. "световно дърво", което свързва трите пласта на света, като мощните му корени са впити в подземния свят, а клоните му достигат до божественото небе. По същество "световното дърво" изобразява триделната представа за света при повечето древни народи на Стария свят. "Световното дърво" е едно от най-често срещаните елементи в художественото изкуство и архитектурата на месопотамските народи, при древните елини, римляни и траки. Понеже клоните на световното дърво най-често са изобразявани като листа на палмово дърво, учените наричат световното дърво още и "палмета", т.е., малка палма, палмичка. 
Фиг. 4. Каменни орнаменти към вътрешната крепост в Белоградчик Такива палмети виждаме и в стенописи от тракийска гробница (фиг. 3). До всяка изобразена палмета виждаме и две спирали (волути), стоящи симетрично от двете страни на “божественото” дърво. В древността, даже в неолита спиралата е била един от основните соларни символи, заедно с кръга, кръста, розетата, свастиката и триквестъра . Такива соларни символи са били изключително разпространени в Източен Кавказ, сред причерноморските сармати, при пеоните и траките. Те се срещат в изобилие и като орнаменти в българското народно творчество: сватбени сандъци, хурки, геги, битови съдове, шевици и обрeдни хлябове [6, стр. 336]. В показаните капители, всяка една от двете спирали символизира Слънцето и природните цикли, свързани с въртенето на Слънцето. Като правило двете спирали, стоящи в основата на "световното дърво" имат различна посока на въртене, едната е дясновъртяща, а другата е лявовъртяща (Фиг. 2 и 3). По този начин са изобразявани и другите соларни символи - свастиката и триквестъра, които също са ляво- и дясновъртящи се. 
Фиг. 5. Изображения на фигурата “божествено дърво и две слънчеви спирали” върху шевица от Самоковско Мотивът "вкоренена палмета с две спирали в основата" е изобразявал основната представа за света при древните народи от Стария свят. В този мотив е концентрирано ядрото от техните знания за устройството на света и неговото развитие. В този смисъл този мотив е бил главен елемент в митологията и изобразителното изкуство на древните народи. Може би с голямо закъснение той се среща и в изкуството на средновековните и съвременни българи. Подобен мотив, съдържащ дървото на живота с две спирали в основата може да се види върху каменна плоча, вградена в средновековната Белоградчишка крепост (фиг. 4). Този каменен орнамент вероятно е взет от по-стар градеж и може да е много по-стар от крепостта. На плочата е представено “божествено” дърво с корона отгоре и три дебели корена отдолу. От страни на дървото има две силно стилизирани спирали, символизиращи Слънцето. Цялата тази сцена се разиграва на фона на две “обикновени” дървета, с което може би се подчертава ролята на централното ”божествено” дърво. Мотивът "палмета с две спирали" е бил изключително популярен в българските земи, защото той се среща и в шевиците и украсата на съвременните български народни носии (фиг. 5). Същият мотив е рисуван и може да се види по фасадите на много български къщи, строени до началото на миналия век.
Ако такъв художествен мотив е изобразяван в толкова много случаи при българите и е могъл да се запази в паметта на толкова много поколения, то никак не е изненада, че ние можем да го открием и във формата на българската сурвачка. Съгласно фиг. 1 тя представлява дърво с ветрилообразни клонки в горната си част и две завити клонки в основата, изобразяващи кръгове или спирали, т.е, пълно копие на "световното дърво".
В заключение, по функция българската новогодишна сурвачка е растително жертвоприношение - отсечено дряново дърво, а по форма е копие на световното дърво с двете спирали в основата. В момента на жертвоприношение сурвачката носи божествената сила да осъществява пожеланията и мечтите на хората. Най-вероятно обектът на жертвоприношение е Слънцето - главният бог на старите българи и фактическият, неофициален бог на средновековните българи. В тази връзка моментът на жертвоприношението съвпада с астрономическото зимно слънцестоене - фактическото начало на календарната година.
Видът на жертвоприношението - дренът също е избран неслучайно, защото това дърво се отличава с по-особените си качества от останалите видове дървета. Дренът има много твърда и жилава дървесина, от която се правят духови музикални инструменти. От всички дървета той напъпва най-рано, още по времето на зимното слънцестоене, когато денят спира да намалява и започва да расте. Макар че по нашите земи тогава започва зимата, фактически от този момент започва новият цикъл на Слънцето и на възраждащата се природа. По тази причина старите цивилизовани народи (месопотамци, египтяни, иранци, кавказци, гърци, римляни) са посрещали деня на зимното слънцестоене като свой най-голям празник, известен като "празник на възраждащото се Слънце". Някои от тези народи са започвали новата си година от този ден. Този празник като начало на годината се е тачил и от старите българи, които са го наричали Коледа, чиято семантична основа "кол" значи "срок от време, година, начало на годината". След дълго колебание в IV-ти век християнските богослови приемат, че Исус Христос е роден в деня на възраждащото се Слънце. От тогава християните празнуват този ден като Рождество Христово.
Може би от всички съвременни европейски народи единствено при съвременните българи са се запазили елементи от древния празничен цикъл около деня на Възраждащото се Слънце - това е названието Коледа, запаления коледен Бъдник (Нови данни за прабългарския календар), обичаите Бъдни вечер, Сурвакане и Сполязуване (Българският обичай (С)полязуване и прабългарският календар). Причината са това е наследството от прабългарите, които е са приели християнството много късно и то от своя най-голям враг - византийците. Само век след своето християнизиране българите попадат под жестоко византийско владичество, което е нова причина за повърхностно възприемане и упражняване на християнските традиции и съчетаването им със старите езически празници. Като резултат днес почти няма български църковен празник, в основата на който да не са заложени стари езически представи и обичаи. Най-типичен пример за това е Бъдни вечер.
Освен дряновата сурвачка на Сурва, друго растително жертвоприношение за възраждащото се Слънце е запаленият бъдник на Бъдни вечер. Българският празник Бъдни вечер има явен езически характер и отразява вярата на българите, че на този ден небето се отваря и младият новороден бог – Слънцето идва при хората като слиза по високо дърво. Съответно, на отсеченото за Бъдни вечер дъбово дърво (растително жертвоприношеие !) българите са гледали като на бог и са го наричали бог, който носи здраве и имот в къщи. Смятало се, че пепелта от пожертваното дърво е свещена и има магически свойства - лекува рани, наторява нивите, носи щастие. Всъщност, вярва се, че горящата в огнището дъбова главня представлява "Слънцето, което в този ден идва при хората като слиза по божественото дърво, свързващо небето със земята".
Накрая няколко думи за възможната етимология на названията Сурва, сурвакница, сурвакане, чийто смисъл вече е забравен. Сурва (Сурва, Сурваки, Суроваки, Сурова, Сурока, Суроздру ) е празник на Нова година, Васильовден, когато млади момци и момчета (сурвакари) обикалят домовете с дрянови пръчки (сурвакници) и с леки удари по гърбовете на стопаните и с викове "Сурва, сурва!" и "Сурва година!" им пожелават здраве и плодородие пред следващата година. В някои райони на Тракия сурва означава и „дрян”, а „суровица, сурукница” означава „дрянова тояга”. Класическото "научно" обяснение на този обичай е в стила на по-горната теория за сурвакницата - кадуцей.
Ако такъв художествен мотив е изобразяван в толкова много случаи при българите и е могъл да се запази в паметта на толкова много поколения, то никак не е изненада, че ние можем да го открием и във формата на българската сурвачка. Съгласно фиг. 1 тя представлява дърво с ветрилообразни клонки в горната си част и две завити клонки в основата, изобразяващи кръгове или спирали, т.е, пълно копие на "световното дърво".
В заключение, по функция българската новогодишна сурвачка е растително жертвоприношение - отсечено дряново дърво, а по форма е копие на световното дърво с двете спирали в основата. В момента на жертвоприношение сурвачката носи божествената сила да осъществява пожеланията и мечтите на хората. Най-вероятно обектът на жертвоприношение е Слънцето - главният бог на старите българи и фактическият, неофициален бог на средновековните българи. В тази връзка моментът на жертвоприношението съвпада с астрономическото зимно слънцестоене - фактическото начало на календарната година.
Видът на жертвоприношението - дренът също е избран неслучайно, защото това дърво се отличава с по-особените си качества от останалите видове дървета. Дренът има много твърда и жилава дървесина, от която се правят духови музикални инструменти. От всички дървета той напъпва най-рано, още по времето на зимното слънцестоене, когато денят спира да намалява и започва да расте. Макар че по нашите земи тогава започва зимата, фактически от този момент започва новият цикъл на Слънцето и на възраждащата се природа. По тази причина старите цивилизовани народи (месопотамци, египтяни, иранци, кавказци, гърци, римляни) са посрещали деня на зимното слънцестоене като свой най-голям празник, известен като "празник на възраждащото се Слънце". Някои от тези народи са започвали новата си година от този ден. Този празник като начало на годината се е тачил и от старите българи, които са го наричали Коледа, чиято семантична основа "кол" значи "срок от време, година, начало на годината". След дълго колебание в IV-ти век християнските богослови приемат, че Исус Христос е роден в деня на възраждащото се Слънце. От тогава християните празнуват този ден като Рождество Христово.
Може би от всички съвременни европейски народи единствено при съвременните българи са се запазили елементи от древния празничен цикъл около деня на Възраждащото се Слънце - това е названието Коледа, запаления коледен Бъдник (Нови данни за прабългарския календар), обичаите Бъдни вечер, Сурвакане и Сполязуване (Българският обичай (С)полязуване и прабългарският календар). Причината са това е наследството от прабългарите, които е са приели християнството много късно и то от своя най-голям враг - византийците. Само век след своето християнизиране българите попадат под жестоко византийско владичество, което е нова причина за повърхностно възприемане и упражняване на християнските традиции и съчетаването им със старите езически празници. Като резултат днес почти няма български църковен празник, в основата на който да не са заложени стари езически представи и обичаи. Най-типичен пример за това е Бъдни вечер.
Освен дряновата сурвачка на Сурва, друго растително жертвоприношение за възраждащото се Слънце е запаленият бъдник на Бъдни вечер. Българският празник Бъдни вечер има явен езически характер и отразява вярата на българите, че на този ден небето се отваря и младият новороден бог – Слънцето идва при хората като слиза по високо дърво. Съответно, на отсеченото за Бъдни вечер дъбово дърво (растително жертвоприношеие !) българите са гледали като на бог и са го наричали бог, който носи здраве и имот в къщи. Смятало се, че пепелта от пожертваното дърво е свещена и има магически свойства - лекува рани, наторява нивите, носи щастие. Всъщност, вярва се, че горящата в огнището дъбова главня представлява "Слънцето, което в този ден идва при хората като слиза по божественото дърво, свързващо небето със земята".
Накрая няколко думи за възможната етимология на названията Сурва, сурвакница, сурвакане, чийто смисъл вече е забравен. Сурва (Сурва, Сурваки, Суроваки, Сурова, Сурока, Суроздру ) е празник на Нова година, Васильовден, когато млади момци и момчета (сурвакари) обикалят домовете с дрянови пръчки (сурвакници) и с леки удари по гърбовете на стопаните и с викове "Сурва, сурва!" и "Сурва година!" им пожелават здраве и плодородие пред следващата година. В някои райони на Тракия сурва означава и „дрян”, а „суровица, сурукница” означава „дрянова тояга”. Класическото "научно" обяснение на този обичай е в стила на по-горната теория за сурвакницата - кадуцей.
Какво общо има Хермес /римският Меркурий, египетския Тот/ с един чисто български древен и толкова тачен и до ден днешен от народа ни атрибут като сурвакницата... Оказва се, че елините са го взаимствали ... също от Митра. Гръцкият вариант на персийското Мирх/Мер - от там и римското Меркурий. А Хермес е отново гръцки вариант на тракийското Герман. 
Тогава би следвало, че и кадуцеят на Хермес - нашата сурвачка, също да е елинска взаимка/кражба от нещо коренно българско.Гравюрата върху каменна плочка, находяща се понастоящем в Лувъра - на горния ред на нея са изобразени Хелиос - Слънчевия бог и Селена - Лунната богиня редом с Митра, а на долния - композиция, показваща как Митра вади вода от камък с меча си, около който има обвити две змии, точно като при кадуцея на Хермес. Я виж ти, Митра с българската сурвакница в ръка :-)) : 
Тогава би следвало, че и кадуцеят на Хермес - нашата сурвачка, също да е елинска взаимка/кражба от нещо коренно българско.Гравюрата върху каменна плочка, находяща се понастоящем в Лувъра - на горния ред на нея са изобразени Хелиос - Слънчевия бог и Селена - Лунната богиня редом с Митра, а на долния - композиция, показваща как Митра вади вода от камък с меча си, около който има обвити две змии, точно като при кадуцея на Хермес. Я виж ти, Митра с българската сурвакница в ръка :-)) : 
Митра/Герман се ражда от камък Има две версии за раждането на Митра - едната е, че е роден от скала, а другата, че е роден от космическото яйце.
Има и една по-късна версия, която е след христиняството и е подобна на тази за Исус, как трима овчари станли свидетели на раждането му.
Има и една по-късна версия, която е след христиняството и е подобна на тази за Исус, как трима овчари станли свидетели на раждането му.
Раждането на Митра от космическото яйце и зодиак около него
Шапката на Митра не е само някакъв си аксесоар. Тя съдържа в себе си дълбок мистериен смисъл. Такава съща шапка, според Платон, са носели кралете на Атлантида, когато са извършвали ритуални убивания на бик и са пиели кръвта му от съдове от бяло злато. Бикът присъства неотменно в символиката и при Митра. Както и змията... Тя не е просто символ на някакво си хтонично божество, което като един лишен от крилете си Дракон, само оплаква миналото си величие. Змията е Кундалини - онази мощна енергия, която сега виждаме да обкичва главата на Митра под формата на тази фригийска шапка. Митра не е име на бог, а своебразно прозвище, давано при посвещаването в мистериите на Героя, сключил договор със Слънцето. Тази шапка се връчва на Героя от боговете и се носи от него като награда. Всеки един заслужил с дела това прозвище, носи на главата си такава шапка. Тя олицетворява тази енергия, която, вече активирана, ляга на челото на Героя като символ на онази тайнствена сила, способна да добие енергията на камъка, да даде раждането на Бог, която е символичен израз на lapis"a, на алхимическото злато, Aurum Pota-bile, което може да се пие и което дарява Вечен Живот. Тя е сома, хаома, Anna Perenis, квинтессенцията, философският елексир. В нашите народни приказки, където се разказва как Героят изстисква вода от камъка, се говори точно за това...
Името Митра от санскрит се превежда като добър другар, верен приятел, сигурен партньор. Митра е всеки един месия на Слънцето, сключил договор между него и себе си, всеки един вестител на Светлината и защитник на Свободата. Митра е Героят, обрекъл себе си и посветил се на Непобедимото Слънце, с което се е слял. От посвещаването в Мистериите на Митра произлиза и ръкуването с дясната ръка като символичен израз на партньорство и на приятелски поздрав. Нито гърците, нито римляните, нито египтяните имат подобен поздрав, защото inctio dextrarum произлиза от култа към месията Митра. Инициаторът - Pater sacrum, mystagogus, посветителят е приветствал по този начин адепта, хелиодрома, инфантът, който се готви да се превърне в Герой или Митра и да сключи пакта със Слънцето.
Защото Митра е нищо друго, освен върховна степен на посвещение в Мистериите на Светлината - шестата поредна е хелиодромус - вестителят на Слънцето и има за атрибути факела и ореола от лъчите, а седмата - последна степен - Отец/Патер - фригийската шапка. Митра е Озирис, Дионис, Аполон, Сабазий (което означава Свободен). Херодот загатва, че Митра е и име на Афродита...Гръцката Афродита е римската Венера - богинята, управителка на астрологичния архетип Везни.При Везни, е Анкх - т.нар. огледало на Венера.
Седемте степени на посвещение са: гарван, нимфа, боец, лъв, персиец, Слънценосец/Вестител на Слънцето (Heliodromus) и Отец/Патер. В повечето култове Митрас е мъжко божество - самото Слънце или негов придружител, знаем, че Хермес е вестителят на боговете, досущ като Митра - слънценосният вестител на светлината. В патриархален Рим Митра е натоварен изцяло с мъжкия си аспект - той е Sol Invictus. Името не е Митра, а Мithr и в персийския, всъщност, не е име, а епитет - едно от прозвищата на Слънцето, което означава буквално договор, мир, покой. В славянските езици се среща като вид суфикс, слят с други имена - Светомир, Станимир, Велемир и т.н., само в българския се е запазило и като чистото Митра.
В тракийските имена di, desa, disa е представка за обозначаването на бог - от там и името Ди-Митрас - бог Митра. Но ако трябва да сме точни и справедливи, бог Митра съчетава в себе си както мъжкото, така и женското начало, Слънцето и Луната, огнената и водната стихии, а името Митра в българския си е чисто женско име. А носител на Слънчевата светлина са двете най-близкостоящи планети до нея - Меркурий/Хермес и Венера/Афродита. Змията символизира Познанието, Мъдростта. Дървото на Познанието се свързва със Слънчевия Аполон, а ето - виждаме, че Митра е неговият вестител и борецът за Светлина. Затова и змията присъства като елемент навсякъде при него.
Ябълката на Аполон и дървото на Познанието са едно и също дърво. Има един остров на ябълките - келтите го наричат Авалон. Името му произлиза от кимрийската дума afal - ябълка и затова Авалон е Островът на Ябълките. На бретонски диалект авал е ябълка също. Името Аполон не е коренно гръцко име, а иде от там. В английския от там произлиза думата за ябълка apple - от Apolo. Ябълката е свещеното дърво на Аполон. Островът на ябълките е наречен също островът на Аполон. А Аполон е богът на Познанието. Този остров се свързва в една легенда и с Исус, който след разпятието отива с Йосиф Ариматейски точно там - в Авалон. Що се отнася до Дървото на познаване добро и зло - това в библията е една неточност, една грешка, за голямо съжаление останала като метафора в сила и до днес. Неизвестен преводач на библията е направил грешен превод от латинското fructus mali, което е преведено като плода на злото. Не зная дали е умишлено или не, но едно е ясно - този човек не е долюбвал твърде ябълките:-). На латински език malus e ябълка, а malum - зло. Родителните падежи на двете думи съвпадат - mali - от там и грешката. Точният превод не е плодът за познаване добро и зло, а е плодът на ябълката, което символично означава плодът на Мъдростта/Познанието. А ябълката е плодът на сърцето. Този плод е сакрален Венерин плод. Той съдържа в себе си алегоричния смисъл на най-висше и най-съкровено познание. Така че плодът в библията, олицетворяван неправилно със злото и грехопадението, е плодът на Познанието, а змията - Мъдростта си е точно на място там.
Името Митра от санскрит се превежда като добър другар, верен приятел, сигурен партньор. Митра е всеки един месия на Слънцето, сключил договор между него и себе си, всеки един вестител на Светлината и защитник на Свободата. Митра е Героят, обрекъл себе си и посветил се на Непобедимото Слънце, с което се е слял. От посвещаването в Мистериите на Митра произлиза и ръкуването с дясната ръка като символичен израз на партньорство и на приятелски поздрав. Нито гърците, нито римляните, нито египтяните имат подобен поздрав, защото inctio dextrarum произлиза от култа към месията Митра. Инициаторът - Pater sacrum, mystagogus, посветителят е приветствал по този начин адепта, хелиодрома, инфантът, който се готви да се превърне в Герой или Митра и да сключи пакта със Слънцето.
Защото Митра е нищо друго, освен върховна степен на посвещение в Мистериите на Светлината - шестата поредна е хелиодромус - вестителят на Слънцето и има за атрибути факела и ореола от лъчите, а седмата - последна степен - Отец/Патер - фригийската шапка. Митра е Озирис, Дионис, Аполон, Сабазий (което означава Свободен). Херодот загатва, че Митра е и име на Афродита...Гръцката Афродита е римската Венера - богинята, управителка на астрологичния архетип Везни.При Везни, е Анкх - т.нар. огледало на Венера.
Седемте степени на посвещение са: гарван, нимфа, боец, лъв, персиец, Слънценосец/Вестител на Слънцето (Heliodromus) и Отец/Патер. В повечето култове Митрас е мъжко божество - самото Слънце или негов придружител, знаем, че Хермес е вестителят на боговете, досущ като Митра - слънценосният вестител на светлината. В патриархален Рим Митра е натоварен изцяло с мъжкия си аспект - той е Sol Invictus. Името не е Митра, а Мithr и в персийския, всъщност, не е име, а епитет - едно от прозвищата на Слънцето, което означава буквално договор, мир, покой. В славянските езици се среща като вид суфикс, слят с други имена - Светомир, Станимир, Велемир и т.н., само в българския се е запазило и като чистото Митра.
В тракийските имена di, desa, disa е представка за обозначаването на бог - от там и името Ди-Митрас - бог Митра. Но ако трябва да сме точни и справедливи, бог Митра съчетава в себе си както мъжкото, така и женското начало, Слънцето и Луната, огнената и водната стихии, а името Митра в българския си е чисто женско име. А носител на Слънчевата светлина са двете най-близкостоящи планети до нея - Меркурий/Хермес и Венера/Афродита. Змията символизира Познанието, Мъдростта. Дървото на Познанието се свързва със Слънчевия Аполон, а ето - виждаме, че Митра е неговият вестител и борецът за Светлина. Затова и змията присъства като елемент навсякъде при него.
Ябълката на Аполон и дървото на Познанието са едно и също дърво. Има един остров на ябълките - келтите го наричат Авалон. Името му произлиза от кимрийската дума afal - ябълка и затова Авалон е Островът на Ябълките. На бретонски диалект авал е ябълка също. Името Аполон не е коренно гръцко име, а иде от там. В английския от там произлиза думата за ябълка apple - от Apolo. Ябълката е свещеното дърво на Аполон. Островът на ябълките е наречен също островът на Аполон. А Аполон е богът на Познанието. Този остров се свързва в една легенда и с Исус, който след разпятието отива с Йосиф Ариматейски точно там - в Авалон. Що се отнася до Дървото на познаване добро и зло - това в библията е една неточност, една грешка, за голямо съжаление останала като метафора в сила и до днес. Неизвестен преводач на библията е направил грешен превод от латинското fructus mali, което е преведено като плода на злото. Не зная дали е умишлено или не, но едно е ясно - този човек не е долюбвал твърде ябълките:-). На латински език malus e ябълка, а malum - зло. Родителните падежи на двете думи съвпадат - mali - от там и грешката. Точният превод не е плодът за познаване добро и зло, а е плодът на ябълката, което символично означава плодът на Мъдростта/Познанието. А ябълката е плодът на сърцето. Този плод е сакрален Венерин плод. Той съдържа в себе си алегоричния смисъл на най-висше и най-съкровено познание. Така че плодът в библията, олицетворяван неправилно със злото и грехопадението, е плодът на Познанието, а змията - Мъдростта си е точно на място там.
Фиг. 1. монета с с бик-убиец от Тарс, сечени по времето на Гордиан III
Картинка 2 Овчар става свидетел на раждането на Митра. 
Картинка 3 Митра на кон ловува в горичка от кипариси.
"Митра се е почитал от конниците и стрелците ... Самият Митра е свещен стрелец ... ражда се със стрела в ръка "
"Митра се е почитал от конниците и стрелците ... Самият Митра е свещен стрелец ... ражда се със стрела в ръка "
Картинка 4 Ловна сцена с Митра, досущ като стенописите от гробницата в Александрово.
Научаваме, че сцената на Митра като убиец на бика е разпространена по поречието на Дунав и Рейн. Другите превъплъщения на Митра са Бога-Слънце и Бога-Ловец. Последното превъплъщение авторът асоциира с Тракийския конник . Също така тракийският конник се идентифицирал със слънчевия бог Аполон.
Научаваме, че сцената на Митра като убиец на бика е разпространена по поречието на Дунав и Рейн. Другите превъплъщения на Митра са Бога-Слънце и Бога-Ловец. Последното превъплъщение авторът асоциира с Тракийския конник . Също така тракийският конник се идентифицирал със слънчевия бог Аполон.
Прочетете обзора на http://www.farvardyn.com/mithras.php като почнете от втора точка - идването на Митра в Европа. www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Survachka.htm 
HAPPY Santana Vladimir Putin freakingnews.com/pictures/65000/Santa-Vladimir-Putin--65284.jpg
Във Веда има Митра, който често върви заедно с Варуна - брат му и ги споменават заедно Митра-Варуна. Те са Деви и са божества, свързвани със Слънцето, макар в Индия да си имат Слънчев Бог, наречен Surya.
Митра и Варуна владеят световните води. Митра контролира дълбините на океана, а Варуна по-горните части на океана, реките и бреговете. Освен това за Митра са свойствени изгрева и деня, който се издига от морето, а Варуна се свързва със залеза и нощта, които потъват под неговата повърхност.
Митра-Варуна са изобразявани като седнали един до друг в златна колесница, водена от седем лебеда.
Смята се, че Митра и Варуна поддържат небето и земята с техните обширни океански води.
Отдават им почит през месец Jyestha, което е май-юни, за да се получи обилен дъжд. Митра-Варуна се почитат заедно и по време на пълнолуние и новолуние, като намаляващата половина на луната се свързва с Митра, а нарастващата половина на луната, с Варуна.
Митра-Варуна са изобразявани като седнали един до друг в златна колесница, водена от седем лебеда.
Смята се, че Митра и Варуна поддържат небето и земята с техните обширни океански води.
Отдават им почит през месец Jyestha, което е май-юни, за да се получи обилен дъжд. Митра-Варуна се почитат заедно и по време на пълнолуние и новолуние, като намаляващата половина на луната се свързва с Митра, а нарастващата половина на луната, с Варуна.
Фиг.6. Три глави с фригийски шапки, определени в един бор
http://www.galva108.org/deities.html
http://www.galva108.org/deities.html
Митра като Бор
Думата "митра" се свързва с договор, клетва, споразумение или приятел. Митра и Варуна са богове на клетвите. Те са върховни пазители на реда и богове на закона. За двамата се казва, че имат хиляда очи.
Фиг. 8. Митра при раждането си с глобус в ръка
Фиг. 9. Saturn седнал на една скала, нож в дясната си ръка
Santa или Satan? Митове и Коледни егрегори
Santa или Satan? Митове и Коледни егрегори
Няма коментари:
Публикуване на коментар