Франкфуртската философска школа – психическото ,,термоядрено” оръжие на глобалистите

1. Провокиране на престъпления на расова основа

2. Непрекъснати промени (реформи!), за да се създаде объркване.
3. Преподаването на секс и хомосексуализъм на деца
4. Подкопаване на авторитета на училището и учителите
5. Огромна имиграция, за да се унищожи идентичността на нацията
6. Насърчаване на прекомерната употреба на алкохол
7. Изпразване на църквите
8. Ненадеждна правна система, насочена срещу жертвите на престъпленията
9. Зависимост от държавата или от социални помощи
10. Контрол на медиите
11. Насърчаване на разводите

Статия от Тимъти Матюс хвърляща светлина върху дейността на така наречената Франкфуртска школа, създадена от евреи с цел тотално разложение на съвременната цивилизация и подчиняването на света под един тотален контрол. Всичко това е прикрито разбира се, под наукообразни изразни средства от тези болни мозъци, от които незапознатите не разбират нищо и си мислят че тези кухи словесни конструкции са върха на мисълта.

Искам само да отбележа че произведенията на тази школа се застъпени широко в програмата на всички хуманитарни специалности в университетите по света и у нас. Статията разкрива донякъде истинското лице на така наречените “хуманисти”, които зад тoва понятие крият един чудовищен проект за заличаване на всички устои на едно нормално общество.
Може би много от вас ще открият и други практически приложения на този циничен план.

Единствената надежда която ни остава е факта, потвърден от историческият опит, че обикновенно когато евреите са на прага да осъществят пъклените си планове, сякаш невидима сила им “дърпа килимчето изпод краката” и тогава собствените им мърсотии се стоварват на главите им.

Дано това скоро да се случи!

Франкфуртската школа: Заговор за разложение

„Западната цивилизация в наши дни преминава през криза, която по същество е по-различнa от всичко, което преди това е билo познато. Други общества в миналото са променяли техните социални институции или техните религиозни вярвания, под влияние на външни сили или бавното развитие на вътрешният растеж. Но няма друго такова, като нашето, което някога да е съзнателно изправено пред перспективата за фундаментална промяна на убежденията и институциите, на които цялата тъкан на обществения живот се основава … Цивилизацията се изтръгва от фундамента си в природата и традицията и се разтваря в една нова организация, която е толкова изкуствена и механична, като модерна фабрика”.

Кристофър Доусън

Повечето от дейнсотта на Сатана по света e скритa. Но два малки снопа светлина, бяха хвърлени върху работата му, съвсем наскоро. Първият, кратка статия в Асоциацията на католическия журнал ACW Review, втория, от свещеник в Русия, който твърди, че сега ние, на Запад живеем в комунистическо общество. Тези лъчи ми помогнаха, особено, да си обясня яростната атака на бюрократите, които в много страни по света толкова успешно премахват правата на родителите, да бъдат основният възпитател и защитник на децата си.

ACW Review разгледа корозивната работа на “Франкфуртската школа” – група германо-американски учени, които са развили силно провокативни и оригинални перспективи на съвременното общество и култура, въз основа на идеите на Хегел, Маркс, Ницше, Фройд и Вебер. Не че тяхната идея за “културната революция” е особено нова. “До този момент”, пише Йосиф, Конт дьо Местр (1753-1821), който в продължение на петнадесет години е бил масон “Народите са били убивани или чрез завладяване или чрез нашествия: Но тук възниква важният въпрос, не може една нация да умре на своя собствена почва, без преселване или инвазия, като се позволи чрез спекулации, да се корумпира самата сърцевина на тези оригинални съставни принципи, които правят нацията, такава каквато е. “

Какво е Франкфуртската школа? Дни след болшевишката революция в Русия, съществувало убеждението, че революцията на работниците ще бушува в Европа и евентуално, в САЩ. Но тя не направи това. Към края на 1922 г. Комунистическия интернационал (Коминтерна), започна да преценява какви са причините. По инициатива на Ленин беше организирана среща в института “Маркс и Енгелс” в Москва.

Целта на срещата беше да се изясни концепцията и да се дадат конкретни насоки на марксистката културна революция. Сред присъстващите бяха Георг Лукач (унгарски аристократ, син на банкер, който е станал комунист по време на Първата световна война; добър марксистки теоретик, той развива идеята за “революция и Ерос” – сексуален инстинкт, използвани като инструмент за унищожаване) и Вили Мунцерберг, чието предложено за решение е да “организира интелектуалци и да ги използва, за да разложат Западната цивилизация. (Г.С.: тук и нататък става дума само за евреи, вкл. Ленин и Сталин!)

Само тогава, след като се извратят всичките ценности и се направи живота невъзможен, можем да наложим диктатурата на пролетариата“.

“Тази среща беше , може би по-вредна за Западната цивилизация от болшевишката революция.” е казал Ралф де Толедано (1916-2007) консервативен автор и съосновател на National Review.

Ленин умира през 1924 година. По това време, обаче, Сталин започва да гледа на Мунцберг, Лукач и другите като тях мислители като на “ревизионисти”. През юни 1940 г. Мунцберг, бяга в южната част на Франция, където, по заповед на Сталин, НКВД го намира и го обесва на едно дърво.

През лятото на 1924 г., след като беше нападнат за писанията си, от5-тия конгрес на Коминтерна, Лукач се премества в Германия, където той председателства първото заседание на групата на Комунистически ориентираните социолози, събиране, което доведе до основаването на Франкфуртската школа.

Този “школа”, предназначена да изгради скелета на тяхната революционна програма започва дейнастта си в университета на Франкфурт.

Да се различат школата и института е невъзможно. През 1923 г. Институтът е официално създаден и финансиран от Феликс Вайл (1898-1975). Вайл е роден в Аржентина и на деветгодишна възраст е изпратен на училище в Германия. Той е учил в университета в Тюбинген и Франкфурт, където се дипломира с докторска степен по политически науки. Докато следва в тези университети, той все повече се интересува от социализма и марксизма. Според историка Мартин Джей, темата на дисертацията му е “Практически проблеми на прилагането на социализма.”

Карл Грюнберг, директор на Института от 1923-1929, е отявлен марксист, въпреки че в Института не афишира официално партийните си пристрастия. Но през 1930 г. Макс Хоркхаймер поема контрола, и той вярва, че теорията на Маркс следва да бъде основата на изследванията на Института.

Когато Хитлер идва на власт, Института е затворен и неговите членове, по различни маршрути, бягат в САЩ и мигрират към големите американски университети-Колумбия, Принстън и в Калифорния в Бъркли.

Школата включва сред своите членове гуруто от 60-те години на Новата левица Херберт Маркузе (отречена от папа Павел VI за теорията си за освобождение, която “отваря пътя за свободията, маскирана като свобода”), Макс Хоркхаймер, Теодор Адорно, популярният писател Ерих Фром Лео Льовентал и Юрген Хабермас – са вероятно най-влиятелните представители на школата.

По принцип, Франкфуртската школа вярва, че докато едно лице има вяра – или дори надежда за вяра, че чрез божественият дар на разума може да се решат проблемите, пред които е изправено обществото, тогава това обществото никога няма да достигне състоянието на безнадеждност и отчуждение, което те считат за необходимо за да се провокира социалистическата революция.

Тяхната задача, следователно, е възможно най-бързо да се подкопае християнското наследство. За да се направи това, те призоваха за най-негативните разрушителни критики, във всяка сфера на живота, който ще бъде проектиран, за да се дестабилизира обществото и това, което те определят като видях като “деспотичен ред” .Те се надяваха техните политики, да се разпространят като вирус „продължавайки работата на западните марксисти с други средства “, както един от техните членове отбеляза.

За по-нататъшното напредване на тази “тиха” културна революция – но не давайки на обществото никакви сведения за своите планове за бъдещето – школата препоръчва (освен другите неща):

1. Провокиране на престъпления на расова основа
2. Непрекъснати промени (реформи!), за да се създаде объркване.
3. Преподаването на секс и хомосексуализъм на деца
4. Подкопаване на авторитета на училището и учителите
5. Огромна имиграция, за да се унищожи идентичността на нацията
6. Насърчаване на прекомерната употреба на алкохол
7. Изпразване на църквите
8. Ненадеждна правна система, насочена срещу жертвите на престъпленията
9. Зависимост от държавата или от социални помощи
10. Контрол на медиите
11. Насърчаване на разводите

Една от основните идеи на Франкфуртската школа е да експлоатират идеята на Фройд за “пансексуализъм” – търсенето на удоволствие, експлоатация на разликите между половете, сваляне на традиционните взаимоотношения между мъжете и жените.

За постигането на по-нататъшните им цели те препоръчват:

• Да се атакува авторитета на бащата, да се отрече специфичната роля на бащата и майката и да се извадят далеч от семействата техните права като основни възпитатели на децата си.
• Да се премахнат различията в образованието на момчетата и момичетата
• Премахване на всички форми на мъжкото господство, затова се насърчава присъствието на жените във въоръжените сили
• Да се представят жените като “потисната класа” и мъжете като “потисници”

Мунценберг обобщи дългосрочната задача на Франкфуртската школа, по този начин: “Ние ще направим Запада толкова разложен, че направо ще смърди”.

Школата смята, че има два вида революция:

(а) политически

(б) културни

Културната революция срива отвътре. “Съвременните форми на подчинение, се отличават с мекота”. Те го виждат като дългосрочен проект и ясно се фокусират върху семейството, образованието, медиите, секса и популярната култура.

Семейството

“Критическата теория” на школата проповядва, че “авторитарната личност” е продукт на патриархалното семейство – идея, пряко свързана с Енгелсовия “Произход на семейството, частната собственост и държавата, която насърчава матриархат”. Още Карл Маркс е писал в “Комунистическия манифест”, за радикалното понятие “общност на жените” в „Германската идеология” от 1845, написана пренебрежително към идеята за семейството като основна единица на обществото. Това е един от основните принципи на “критическата теория”: необходимостта от разбиване на съвременното семейство. Институтските учени проповядват, че “Дори частичното разбиване на родителските права в семейството може да увеличи готовността на подрастващото поколение да приеме социалните промени.”

Следвайки Карл Маркс, школата подчертава как “авторитарната личност” е продукт на патриархалното семейство – това е Маркс, който е писал толкова пренебрежително за идеята за семейството като основна единица на обществото. Всичко това е подготвило пътя за войната срещу мъжкия пол, насърчавани от Маркузе, под прикритието на “освобождение на жените” от движението Нова левица през 60-те.

Те предложиха да трансформират нашата култура в такава, доминирана от жените. През 1933 г. Вилхелм Райх, един от техните членове, пише в “Масовата психология на фашизма”, че матриархатa е единственият истински семеен тип на “природнoто общество”.

Ерих Фром е също активен застъпник на матриархалната теория. Мъжественост и женственост, твърди той, не са отражения на “съществени” сексуалните различия, като романтиците са мислели, а са получени от различията в житейските функции, които са социално обусловени.” Догмата му е прецедент за радикалните феминистки изказвания, че и днес, се появяват в почти всички по-големи вестници и телевизионни програми. Революционерите знаят точно какво искат да правят и как да го направят. Те успяха.

Образование

Лорд Бертран Ръсел, се присъедини към Франкфуртската школа в усилията им в масовото социално инженерство и издаде тайната им в книгата си от 1951, “Влиянието на науката върху обществото”. Той пише: “Физиологията и психологията дават области за научни техники, които все още очакват развитие.” Значението на масовата психология неимоверно се увеличава с растежа на съвременните методи за пропаганда. От тях най-влиятелен е този, който се нарича образование.

Социалните психолози на бъдещето ще имат редица класове от деца в училище, на които те ще се опитат чрез различни методи да внушат непоколебимата увереност, че снегът е черен. Различни резултати ще произлезат от това.

Първо, че влиянието на дома е пречещо на развитието.

Второ, че не може много да се постигне, ако системното обучение не започне преди десетгодишна възраст.

Трето, рап и техно музиката , са много ефективни за това обучение.

Четвърто, трябва да се приеме становището, че ако някой определи снегът като бял, да се смята, че той има лош вкус и е ексцентрик.
Задача за бъдещите учени е да направят тези максими по-точни и да открият точно колко струва на глава от населението, да накарат децата да вярват, че снегът е черен, и колко по-малко ще струва да ги накарат да вярват, че е тъмно сив.

Когато техниката стане съвършенна, всяко правителство, ще бъде в състояние да контролира свойте поданици, даже без да има нужда от армия или полицаи.”

Написана през 1992 г. в Fidelio Magazine, /Франкфуртската школа и политическата коректност/ Майкъл Миничино наблюдава, как наследниците на Маркузе и Адорно, сега напълно доминират в университетите, обучавайки своите студенти да се замени здравият разум с “политически коректни”ритуални упражнения. Има много малко теоретични книги за изкуство и литература, публикувани днес в САЩ или Европа, които не признават открито влиянието на Франкфуртската школа. “Ловът на вещици” в университетите днес е просто прилагане на концепцията на Маркузе на “репресивнa толерантност ” – „толерантност за левите движения, но непоносимост към десните движения” прилагана от последователите на Франкфуртската школа”.

Наркотици

Д-р Тимъти Лиъри ни даде още един поглед в съзнанието на Франкфуртската школа в разказа му за работата на Харвардския университет по проекта Psychedelic Drug.


Той цитира един разговор, с Олдъс Хъксли: “Тези мозъчни наркотици, в масово производство в лабораториите, ще доведат до огромни промени в обществото. Това ще се случи с или без теб или мен. Всичко, което можем да направим е да уведомим света. Пречка за това развитие, Тимъти, е Библията “. Лиъри след това продължи: “Имахме предварителен план срещу християнския ангажимент за един Бог, една религия, една реалност; че е проклел Европа в продължение на векове и Америка, от самото начало. Наркотиците, които отварят съзнанието за множество реалности, неизбежно водят до политеистичен възглед за вселената. Усетихме, че времето за нова хуманна религия, основана на интелигентността, естествения плурализъм и научното езичеството е дошло. “

Един от директорите на Авторитарния проект на личността, П.Санфорд, играе ключова роля в използването на еуфористичните наркотици. През 1965 г., той пише в книга, издадена в милионен тираж от Тависток институт във Великобритания: “Нацията, изглежда е очарована от нашите 40 000 или повече наркомани, които са третирани като тревожно своенравни хора, които трябва да бъдат обуздани на всяка цена от скъпата полицейска дейност. Само едно стеснително пуританство би могло да подкрепя практиката на акцент върху наркозависимите (а не върху нашите 5 милиона алкохолици) и ги третира като проблем на полицията вместо медицински проблем, а подтиска безвредните наркотици, като марихуана и други такива заедно с опасните. Водещите пропагандатори на наркотиците днес се базират на аргументите за легализиране на едно и също научно шарлатанство, разпространявано от д-р Санфорд.

Такива пропагандатори атеисти като мултимилиардера Джордж Сорос, който избра, като една от първите му вътрешни програми, финансиране на усилията за оспорване на ефикасността на програмата на правителството на стойност 37 милиарда долара на година, за война срещу наркотиците. Подкрепяният от Сорос Линдесмит център служи като водещ глас за американците, които искат да декриминализират употребата на наркотици. “Сорос е най-големият подръжник на легализацията на наркотиците “, твърди Джозеф Калифано – младши от Колумбийския университет, Национален център по наркомании и зависимости” (The Nation, Септември 2, 1999).

Музиката, телевизията и популярната култура

Адорно беше ръководител на звено “Музикознание”, където в неговата теория за модерната музика, той подкрепя перспективата за разгръщане на атоналната и другата популярна музика като оръжие да се унищожи обществото с изродените форми на музика за насърчаване на психичните заболявания. Той каза, че САЩ може да бъде поставен на колене чрез използването на радиото и телевизията за насърчаване на културата на песимизъм и отчаяние – от края на 1930 г.,откакто той (заедно с Хоркхаймер) мигрираха в Холивуд.
Разширяването на насилствените видео игри също така подкрепя целите на школата.

Секс

В своята книга “Затварянето на американския ум”, Алън Блум наблюдава как Маркузе преподава на студенти през шейсетте години теории, които са комбинация на Маркс и Фройд. В „Ерос и цивилизация” им обещава, че преодоляването на капитализма и фалшивото съзнание ще доведе до едно общество, където най-голямото удовлетворение е сексуално. Рок музиката докосва същата струна в младите. Безплатно сексуално изразяване, анархизъм, достигане на ирационалното в безсъзнание и даване на свобода, това са най-общите им идеи.

Медиите

Съвременните медии:
Артур “Punch” Сулцбергер младши, който поема “Ню Йорк Таймс” през 1992 г. – обърна голямо внимание на проучването на Франкфуртската школа за авторитарната личност. (Ню Йорк: Харпър, 1950). В книгата си “Ароганс” (Warner Books, 1993) бившият CBS News репортер Бернар Голдбърг отбеляза Сулцбергер, че той “все още вярва, във всички тези стари представи от шейсетте години за ” освобождение ” и ” промяна на световния човек “. . .
В действителност, тиража на „Punch” започна стабилно да пада надолу, с новинарско студио яростно посветено на всякакъв вид изкривявания.

През 1953 г. Институтът се връща в Университета на Франкфурт. Адорно умира през 1955 г. а Хоркхаймер, през 1973 година. Института за социални изследвания продължава дейността си, но това, което е известно като Франкфуртската школа, не.

От Франкфуртската школа се ражда “културния марксизъм”, който оттогава се преподава в нашите училища и университети, “политическата коректност”, която е един вид разрушаване на семейните връзки и нашата религиозна традиция и цялата ни култура.

Това са тези интелектуални марксисти, които по-късно, по време на демонстрациите срещу войната във Виетнам, изковаха фразата “прави любов, а не война”, това са тези интелектуалци, които насърчаваха диалектиката на “негативната” критика, това са тези теоретици, които са мечтали за утопия, където техните правила са регламентирани. Това е тяхната концепция, която доведе до сегашната прищявка за пренаписването на историята, както и модата за “деконструкция”.

Аткинсън продължава: “В “Авторитарната личност” създадена от Франкфуртската школа през 1940-те и 1950-те години в Америка, се подготви пътя на последващата война срещу мъжкия пол, Херберт Маркузе и бандата му социални революционери под маската на “освобождение на жените” и движението Нова левица през 1960-те. Доказателството, че психологическите техники за промяна на личността е предназначена за кастрация на американския мъж е изказана от Ейбрахам Маслоу, организатор на психотерапевтичната класна стая, който пише, че “… Следващата стъпка в лична еволюция е преминаването на мъжествеността и женствеността в общочовешко съзнание. “

На 17-ти април, 1962 г., Маслоу изнесе лекция пред група монахини от колежа Sacred Heart, в Масачузетс. Той отбелязва в дневника си че разговора е бил много “успешен”, но забелязва един тревожен факт. “Те не трябваше да ме аплодират”, пише той, “те трябваше да ме атакуват. Ако бяха напълно наясно с това, което говорех, те щяха да ме атакакуват “.

Мрежата
В своята брошура “Секс и социално инженерство” Валери Рич наблюдава как в края на 1960-те и началото на 1970-те г., имаше интензивни парламентарни кампании в областта на контрола на раждаемостта (т.е., контрацепция, аборт, стерилизация).

По-задълбоченото разследване разкри, че мрежата, всъщност се разпростира много по-далеч, в евгениката,– контрол на населението, контрол на раждаемостта, сексуален и семеен закон, реформи, секс и здравно образование. Пипалата си протегнаха издателства, медицински, образователни и изследователски институции, организации на жените, навсякъде, където можеше да бъде упражнено влияние.

Мрежата им изглежда има голямо влияние върху медиите, както и над постоянни служители в съответните държавни ведомства, извън всякакви пропорции спрямо броят на участващите.

“По време на нашите разследвания, говорител на симпозиум за сексуално образование в Ливърпул очерта тактиката на сексуалното образование, казвайки:

“Ако не попаднат в сексуално образование, децата ще трябва само да следват нравите на родителите си “. Скоро стана ясен фактът, че сексуалното образование е трябвало да бъде средство за разпространие на светския хуманизъм, .

“Въпреки това, по това време силата на мрежата и всички последици от нейната дейност не са били напълно изяснени. Смятало се е, че ситуацията е ограничена до Великобритания. Международните последици не са били разглеждани.

“Скоро след това, е издадена малка книжка с интригуващото заглавие „Мъжете зад Хитлер- немското предупреждение към света”. Тезата им беше, че движението на евгениката, което придоби популярност в началото на двадесети век, имаше своето начало от Холокоста в нацистка Германия, но все още е активно и функциониращо чрез организации, които подкрепят абортите, евтаназията, стерилизация, психичното здраве и т.н.

“Други книги и документи от независими източници по-късно потвърдиха тази ситуация. . . . Забележителна книга беше публикувано също и в Америка, която документират дейността на Секс Съветът за информация и образование на САЩ (SIECUS). Тя бе озаглавена SIECUS Circle хуманистка революция. SIECUS е създадена през 1964 г. и не си е губил времето в участие в програма за социалното инженерство, като средство за сексуално образование в училищата. Неговият първи изпълнителен директор, бе Мария Калдерон, която е била тясно свързана с планираното родителство, американския еквивалент на британската FPA. Според The SIECUS, Калдерон подкрепи настроения и теории, предложени от Рудолф Дрейкус, известен хуманист, като например:

· Сливане или обръщане на пола или ролите на пола
· Освобождаване на децата от техните семейства
· Премахване на семейството, каквото го познаваме “

В книгата си “Siege Mind”, (Томас Нелсън, 2000) Тим Лахей и Дейвид А. Нобел потвърдиха констатациите на Рич за наличието на една международна мрежа.

…Практически пример за това как приливната вълна на Маслоу-мисленето, поглъща английските училища бе разкрита в статия на Британския национална асоциация на католическите семейства “(NACF) „Семеен католически вестник” (август 2000 г.), където Джеймс Caffrey предупреди за програмата за гражданство (философия, история), която скоро ще бъде въведена в националния учебен план. “Ние трябва да погледнем внимателно в лексиката, използвана в този нов обект”, пише той,
“и по-важното, да се открие философската основа на която се основава. Доказателства за това могат да бъдат намерени в думата “избор”, която се среща често в документацията за гражданството и голямото значение, отделено на учениците за обсъждане и “изясняване” на собствените си възгледи, ценности и избор по всеки един въпрос. Това не е нищо друго освен концепция, известна като “Ценности – Изясняване” – понятие, анатема към католицизма, или дори, юдаизма и исляма.

“Тази концепция е въведена за първи път в Калифорния през 1960 от Уилям Coulson , Карл Роджърс и Ейбрахам Маслоу.

Тя се основава на “хуманистичната” психология, в която пациентите са били считани като единствен съдия на своите действия и моралното поведение. Като пионер в техниката на „Ценности- Изясняване” психолози го въвеждат в училищата и други институции като манастири и семинарии – с катастрофални резултати. Манастирите са изпразнени, монасите губят своите професии и има обща загуба на вярата в Бога. Защо? Тъй като католическите институции се основават на абсолютни вярвания, например, Символа на вярата и на Десетте Божи заповеди. „Ценности- Изясняване” предполага морална относителност, в която няма абсолютно право или погрешно и има независимостта от Бога.

“Същата тази система трябва да бъде въведена сред уязвимите умовете на деца, младежи и юноши в годините от 2000-та нататък.Основната философия на „Ценности- Изясняване”, е че насърчаването от учителите на добродетели като честност, справедливост или целомъдрие представлява вмешателство в мисленето на децата и “нарушава” тяхната морална свобода. Тя настоява, че децата трябва да бъдат свободни да избират свои собствени ценности, учителят трябва просто да ги “улесни” и трябва да се избягват всички моралистични критики.

Както един адвокат, коментира наскоро тревожните тенденции в австралийското образование “Основната тема на изясняване на ценностите е, че няма правилни или грешни ценности. Образованието не се стреми да идентифицира и да преподава “правилните” ценности, учението на Църквата, особено папската енциклика Evangelium Vitae.
“При липса на ясни морални напътствия, децата естествено правят избор на базата на чувствата.

Ако позволим тази подривна дейност на ценности и интереси, да продължи, ние ще, загубим в бъдещите поколения, всичко това за което нашите предци, са страдали и умирали.

Ние сме предупредени, казва Аткинсън. Прочита на историята ни показва, че ние сме на път да загубим най-ценното нещо, което имаме – нашите индивидуални свободи.

“За разлика от твърдолинейните марксисти, Франкфуртската школа не правят никакви планове за бъдещето. Но изглежда Франкфуртската школа ще се окаже по-далновидна, от нашите класически либерали и секуларистите.
Най-малко те виждат как моралните отклонения, които те насърчават, в крайна сметка ще направят невъзможен или непоносим социалния живот.
Но това оставя един голям въпросителен знак за това какво ще представлява бъдещето, ръководено от тях. “

Междувременно, тихата революция върви напред.
Тимъти Матюс е редактор на Британските Католически Фамилни новини.Статията е излязла в Американски Католически седмични новини през декември 2008г.

по материали на grigorsimov.blog.bg и lubomir33.blog.bg
източник: allvin