ТЕРМИНОЛОГИЯ
Главни герои в този трактат са Дух, Его и Подсъзнание. Съгласно древноиндийското учение на Веданта, у всеки човек има индивидуален дух /Атман или висше "Аз"/, който следи за духовното му развитие и за разширяването на същностното му съзнание. Целта на Духа е такова разширяване на съзнанието, при което човек напълно осъзнава своята висша природа и се отъждествява със своето висше "Аз".
В психиката на всеки човек съществуват механизми, поддържащи съществуването му на дадено еволюционно равнище - като биологична единица, като член на вида и като съзнателно същество. Понякога използваме термина низше "аз" или "его", което осъществява функциите, необходими за оцеляване.
Епитетите "висше" и " низше" са традиционни, но неудачни; според автора по-правилно би било да се говори съответно за потенциално и актуално аз; и по-нататък ще се използват именно тези термини.
Човек не осъзнава по-голямата част от психическите механизми на егото, затова те остават в подсъзнанието като различни програми за действие.
Човек обитава в свят, който е едновременно ментален, емоционален и материален, затова ще говорим съответно за мисли, чувства и действия. Духовният живот не е сетивно наблюдаем. За движенията на духа можем да съдим косвено, по определени акценти от менталния, емоционалния и материалния живот. Но духът присъствува във всяка наша мисъл, във всяко чувство и действие. Той е така дълбоко скрит, че е трудно да го усетим. Основен признак на духовните прояви са качествата на реакциите /мисли, емоции, действия/. Те се наричат същностни реакции — в противоположност на повърхност-ните. Тук трябва да подчертаем, че същностната мисъл съвсем не е някаква особено "умна" мисъл; същностната емоция също не е задължително да бъде силна.
При проявите на същностни реакции съществува само един въпрос: какъв е техният духовен смисъл?
Отговорът на този въпрос има принципно значение за съдбата на човека.
Същностното /екзистенциално/ значение на знанието е онова, за което често се казва: "Аз това го знам не теоретически, а от своя житейски опит!" Тази мисъл е рационализиране, и то не твърде успешно, на съответния мистически опит, само косвено свързан с определени външни събития в живота на дадения човек. Друг човек, преминавайки през същите обстоятелства, може да не получи подобно същностно знание.
Динамиката на развитие на личността, в частност на разширяване на съзнанието, се регулира от закона на кармата /съдбата/, задаващ общото направление, в което духът постепенно открива себе си за човешкото съзнание. Законът на кармата се нарича още и закон за причините и следствията, тъй като всяко действие има определен духовен смисъл и определени последствия в процеса на духовната еволюция на света. Този закон регулира взаимодействията на хората, съдбините на човешките групи, на нациите, на света.
Главна роля във функционирането на психиката играе психическата енергия, която се намира в човека и се възприема посредством центрове, наричани чакри. Източната традиция ги представя под формата на лотоси с различен брой листа, разположени от вътрешната страна на гръбначния стълб и обърнати назад. Основните чакри са седем. Те са следните: муладхара, чакрата на живота и смъртта, намираща се в основата на гръбначния стълб; свадхищхана - сексуалният център, намиращ се в основата на таза; манипура - низшият волеви и емоционален център, разположен на равнището на слънчевия сплит; анахата - сърдечният център, на нивото на сърцето; вишудха - гърленият център, на равнището на шията; аджна - "третото око", центърът на висшата воля, между веждите; сахасрара, центърът, намираш се в основата на черепа.
Всяка чакра може да бъде в по-открито или по-закрито състояние, пропускайки съответно по-голям или по-малък поток психическа енергия. Според еволюционното равнище на дадения човек чакрите постепенно започват да се откриват. Но на всяко еволюционно ниво понякога се появяват особени състояния, когато някои от чакрите се отварят повече от обичайното, и тогава човек става способен на неща, които в друго състояние за него са невъзможни. Какви именно са тези неща, зависи от това, кои чакри са се разтворили. Подобни състояния са силната влюбеност, творческия подем, смелостта на войника, хвърлящ се в атака, мигновеното просветление след тежка болест или загуба...
Психическата енергия се възприема от чакрите, а не от сетивните органи. Силните енергийни потоци субективно могат да бъдат преживявани като "натиск върху психиката" от друга личност, група хора или ситуации. В определен смисъл всяка жизнена ситуация, в която попадаме, е магическа, доколкото въздействува върху психиката не само чрез сетивните органи и чрез мисленето, но и пряко - чрез потока от психическа енергия. Изразът "нагнети се напрежение", "атмосфера на любов", "лице, светещо от радост" и други подобни трябва да бъдат възприемани буквално, а не като метафори.
Потоците психическа енергия носят определена информация /човек е в състояние да различава различни видове психическа енергия/. По-правилно е да се говори за информационно-енергийни потоци; информационните потоци винаги носят психическа енергия. Нейният недостиг субективно се изживява като скука, излишъкът й - като силен интерес, но и в двата случая вниманието се превключва. В първия слу-чай то се разсейва, а във втория се обръща навътре, за да може човек да усвои излишната психическа енергия. При правилно съотношение на информация и енергия в дадения поток неговото възприемане и усвояване става по-лесно.
Еволюцията на света като цяло може да бъде описана като постепенно превръщане на Хаоса /непроявения свят/ в Космос /проявения свят/ по пътя на информационно-енергийно въздействие, наричано в библейската традиция сътворяване.
ОПИСАНИЕ НА СИТУАЦИЯТА
Най-важният момент в човешкия живот е когато в съзнанието постъпва първият сигнал, че в него не всичко е наред. Че там няма единство и се води борба между реално съществуващи висши и низши начала. Човек може да наблюдава тази борба и съзнателно да влияе на нейния изход. Но това не е просто. И подсъзнанието, и духът имат свои причини да скриват от съзнанието съществуването и мотивите си; понякога те дори предпочитат да замълчат, за да не се разкрият. Но въпреки това тяхната дейност и взаи-модействието им не преминават безследно. По косвени признаци човек може да се ориентира в онова, което става вътре в него. Отначало той ще се съмнява, но след време съмненията постепенно ще изчезнат.
Главната цел на духа е еволюционният растеж на човека и осъзнаването на истинската му същност. По този начин духът иска да се появи пред съзнанието Но подсъзнанието по различни причини пречи. Главната причина е, че съзнанието не е готово да възприеме откровенията на духа. Това е дълъг и мъчителен процес, и подсъзнанието е негов ограничител, макар не винаги да действа адекватно.
Човек е съзнателно създание в смисъл, че неговият център за вземане на решения в много случаи е под контрола на съзнанието. Духът и подсъзнанието управляват човека косвено, с помощта на импулси, които той възприема като желания /напълно осъзнавани, не съвсем осъзнавани или изобщо несъзнавани/ или като забрани /също осъзнавани или неосъзнавани/.
Важно е да разберем как да различаваме импулсите на висшето "Аз" от импулсите на под-съзнанието. Трудността е по-голяма, отколкото ни се струва на пръв поглед. Обичайната гледна точка по въпроса се състои в различаването на егоистичните импулси от алтруистичните. Но тук съществуват две обстоятелства, замъгляващи тази проста картина. Първо, духът също е заинтересуван от съхраняването и развитието на човека като биологична единица и в този смисъл неговите цели не са противоположни на целите на егото. Нали ако човек умре, няма да има кой да познава себе си? И второ, висшето алтруистично поведение може да бъде ловко прикритие на чисто егоистични в лошия смисъл на думата мотиви.
Има хора, които настойчиво предлагат услугите си, но ни е неприятно да се възползваме от тях. Затова, заставайки на равнището на външния смисъл на импулса, на нас ни е трудно да определим откъде идва той. Освен това, съществува едно качество на ума, наричано йезуитство, което позволява всяко действие и мотив да бъдат оправдани с висши гледни точки и да бъдат представени като морални образци. В този смисъл категоричният императив на Кант: "постъпвай така, че всяко твое действие да може да бъде изведено в етична норма ", е годен за употреба единствено от абсолютно честни хора, на които такава заповед май не им е необходима.
Проблемът е там, че трябва да се ориентираме във своите вътрешни импулси не изобщо, а във всяка конкретна ситуация. А в такива случаи често интересите на човека и околните са здраво свързани и преплетени. И главна роля играе не външният сюжет на събитията, а подсъзнателните мотиви, оценки и стремежи. Парадоксът се крие в това, че съзнанието, вземащо решения, съзира твърде малка част от реалната ситуация, макар да се утешава, че това не е така! Подсъзнанието и духът виждат и знаят всичко, но могат да въздействат само косвено върху вземането на решения. Това косвено въздействие става не само преди взе-мането на решение, но и след това. Както духът, така и егото притежават възможности за поощряване и за наказания, и за нас е много важно да различаваме откъде идва съответното въздействие.
Подсъзнанието въздейства върху съзнанието с твърде тънки средства. Подсъзнанието винаги желае да скрие своето присъствие. То непрекъснато създава илюзията, че егото /подсъзнанието/ не съществува, и има само още едно съзнание, а също така и незнайно откъде възникнали желания и нежелания, като въпросът откъде идват те изобщо не е важен.
Подсъзнанието упорства в този свой стремеж да остане скрито на всяка цена, понякога дори в своя вреда, намалявайки ефективността от въздействието си върху съзнанието. Но понякога става така, че ние по някакви причини не постъпваме съобразно желанията на подсъзнанието. В такива случаи, ако интересите на подсъзнанието са силно засегнати, то ни наказва, използвайки богат асортимент от средства: необясними лоши настроения, депресии, изостряне на хронични заболявания, повишена раздразнителност, влошаване на всички контакти с хората и с природата, засилване на комплексите, стесняване на възприятията, и прочие. А в случаите на силно недоволство на подсъзнанието ние може да попаднем в областта на психопатологията.
Разбира се, ние регистрираме тези обстоятелства чрез съзнанието си, но доколкото подсъзнанието не разкрива своето присъствие, то за съществуващите връзки между неизпълнено желание на подсъзнанието и последвало наказание можем само да се досещаме. А дори и да се досетим, напълно възможно е да не повярваме на догадката.
Идеалната цел на подсъзнанието при наказване за непослушание е следната наша реакция: без да осъзнаваме, че подсъзнанието ни манипулира, усещаме, че в дадената ситуация не сме направили каквото трябва. И в аналогични ситуации вече постъпваме точно така, както ни заповядва подсъзнанието!
Неспокойният човешки ум все пак може да се опита правилно да осъзнае ставащото. Но не трябва да се залъгваме, че подсъзнанието лесно ще се предаде. Напротив, подсъзнанието може да насочи рационализирането на ставащото в каквато си пожелае посока и да ни застави да направим каквито му се иска изводи: например, да видим егоизма като алтруизъм, да наречем бялото черно и прочие. На нас ще ни се струва, че всичко това сме го осъзнали със своето съзнание, че сме го отсъдили със своя разум, и сами сме стигнали до тези изводи.
"Онзи, който си е сложил наочници, трябва да помни, че в комплект с тях вървят още и юзда, и камшик."
Станислав Лец
Защо понякога не желаем да осъзнаем нещо, да се замислим над определени моменти от своя душевен живот? Това нежелание много често е мотивирано от страх. Страх да не открием в себе си нещо ужасно. Но какво ужасно можем да открием в своето подсъзнание? Нормалните хора не мислят, че крият в душите си някакви особено отвратителни сексуални желания или мания да бъдат масови убийци. Не от подобни мисли е породен страхът. В подсъзнанието се намират най-обикновени егоцентрични представи и его истични стремежи. Никой няма да изпадне в ужас от това, че някъде дълбоко в душата си се смята за център на Вселената. Не това е страшното. Нищо ужасно няма да се случи, ако открием, че някакви желания на егото не са изпълнени и са запратени в дълбините на подсъзнанието. Обикновено желанията на егото имат конкретно-чувствен характер и на никого няма да му хрумне да се самоубие заради това, че още не е опитал мляко от кокосов орех. И не това е страшното.
Но какво тогава е?
Страшно е да открием, че освен добре познатото его съществува и още една инстанция -духът, който също изисква нещо от нас. Но неговите изисквания имат съвършено непонятен характер и неизпълнението им води до други, неразбираеми наказания.
Няма нищо страшно да откриеш, че си нещастен, защото никой не те обича достатъчно. Страшно е да откриеш, че ти не се реализираш и си нещастен, понеже сам не се обичаш достатъчно.
По такъв начин подсъзнанието предпазва неподготвеното съзнание от навлизане в областта на безсъзнателното и главно - от втурване в областта на духа.
Богатият исторически опит, натрупан от различни лъжци, лицемери, йезуити, политика-ни и прочие мошеници, изобщо не може да се сравнява с умението на подсъзнанието да трансформира в приемлива за съзнанието форма картина на обкръжаващия ни свят. Да представя бялото като черно или обратното - това е най-простият фокус, с който подсъзнанието всеки ден ни будалка.
Трудна е задачата на подсъзнанието. А освен това на него му се пречкат и съзнанието, и духът, които разбъркват картите. Те вършат това по различни причини: духът има свои цели, които, в общи линии, не противоречат на целите на егото, но дават неприятни за егото странични ефекти. Съзнанието пък притежава власт да взема решения, които от гледна точка на подсъзнанието могат да имат крайно нежелателни последствия.
Тук е важно да се подчертае, че съзнанието осъществява спомагателна функция. То разпределя ролите между висшето "аз" и подсъзнанието, което ръководи човека по житейските пътеки, без да се появява явно пред съзнанието, но косвено открива своето съществувание чрез вътрешни импулси.
Човек, който мисли, че съзнателно определя своята съдба, жестоко греши. Фактически той се намира под пълния контрол на подсъзнанието, което с помощта на хитри механизми управлява и насочва неговата рационализация. Това се нарича "логическо мислене", но то няма нещо общо с математическата логика. Съзнателен би трябвало да се нарича онзи човек, който е способен да се ориентира откъде идват неговите вътрешни импулси /желания, мисли, настроения, мечти и прочие/ и да действа в съответствие с това.
Подсъзнанието се опитва да пренесе в непривична за него ситуация механизма за трансформиране на реалността в приемлива за съзнанието форма. Тогава, наред с външната реалност, се появява и духът със собствени цели, енергетика и методи на въздействие. Основната цел на духа е разширяване на същностното съзнание. Субективно това се преживява като повяване на духовно зрение: човек е в състояние зад определени форми да усеща, да вижда одухотворяващо-то ги начало. Тези форми започват да му се струват надарени с висша красота. Но откриването на духовно зрение е предхождано от дълга и труд-на духовна дейност, съпроводена с ментална и духовна работа, а също и с преодоляване на определени трудности в материален план. Съществува схващане, че главният резултат и цел на духовния растеж е съответното поведение в материалния план. Това не е вярно. Основната цел на духовния растеж е откриването на духовно зрение, следствие от което настъпват изменения в менталния и емоционалния план, а също и в плана на поведение на човека.
Същностните емоционални и ментални реакции се определят именно от това, че човек започва да вижда с духовни очи, и това определя неговото поведение в съществени ситуации. Понятия като дълг и съвест също се явяват вторични, тъй като гласът на съвестта звучи по различен начин при хора с различен духовен ръст. Добрият човек /при когото в съответен план е открито духовното зрение / сваля последната си риза и я дава на някого, тъй като той вижда другия като себе си и не е възможно да постъпи по друг начин, но няма да го мъчат угризения на съвестта, а ще страда като онзи, който няма риза. Съвестният, у когото духовното зрение е започнало да се развива, зърне ли ближен без риза, ще му даде своята риза, за да не го гризе съвестта. И макар че и добрият, и съвестният ще дадат своите ризи, постъпките им са различни. Те ще си спомнят своите действия с различни чувства: добрият ще помни този епизод без емоции, а съвестният с приятното чувство, че е извършил добра постъпка.
И така, главна задача на висшето "Аз" е разширяването на духовното зрение и, следователно - на същностното съзнание. Сега е ясно защо подсъзнанието хвърля толкова усилия да се маскира и да спре разширяването на съзнанието. Защото разкриващият се духовен взор се обръща навътре и започва да осветява хитрите механизми на подсъзнанието, и - о, какъв ужас! - беззащитното и уязвимо его.. Много от това, което той ще открие, ще бъде изпепелено на място. Животът на човек, отварящ своето духовно зрение, минава под постоянен погребален звън: той на части погребва низшите програми на своето подсъзнание, заменяйки ги с по-висши. Това е темата за очищение чрез страданието - любима тема на руската интелигенция. Но не страданието очиства, а пробуждащия се духовен взор. Страданието само съпровожда неговото пробуждане, сигнализирайки за умиране на част от егото. За съжаление не всяко страдание очиства. Хитрото подсъзнание може да трансформира страданието в своя храна. Разликата между очистващото страдание и мазохистичното страдание се заключава, първо, в усещането за вътрешна работа /тогава се казва, че човек изживява своето страдание/, и, второ - в появяващите се усещания за вътрешно обновление, вътрешна свобода и разширяване на съзнанието.
От това не трябва да се вади изводът, че съзнанието на човека е безсилно пред козните на подсъзнанието. Напротив, хитрите методи на подсъзнанието могат да бъдат предвидени. Но за целта на човек му е необходимо да признае или поне да допусне като хипотеза, че в него съществуват различни сили, които желаят, оставайки скрити, да управляват действията му.
Един от най-забележителните закони на този свят гласи, че когато събитието е готово, то неизбежно се случва. Източната мъдрост гласи: "когато ученикът е готов, учителят се появява". Вярно е и обратното - когато Учителят е готов, учениците идват при него.
Това се отнася и за познанието на света и на"аз"-а: ако човек е мотивиран не от любопитство, а от вътрешна потребност, информацията и средствата, помагащи му да различи лъжата от истината, започват сами да идват. Критерий за истината в процеса на познание е дълбоката вътрешна увереност, че всичко е както трябва да бъде. Това усещане не може да бъде сбъркано с никое друго, то се различава така от вярата в авторитети, както обемното изображение от плоското, както силната любов от повърхностното увлечение.
Вътрешният свят се поддава още по-трудно на изучаване от външния. За да проникнем в него е необходимо силно желание. Човек, който не подозира за наличието на подсъзнание и като научи за този факт, започвайки да любопитства, рискува да не открие нищо. Той ще направи стандартния извод: май това е фройдистка измишльотина! Е, може и да го има у разните там невротици, но при нормалните хора такова животно като подсъзнанието няма!
Наистина е трудно да притежаваш вътрешна увереност, че правилно разбираш събитията от собствения си живот. И ако човек не разбира за какъв дявол му е това "саморазбиране", той никога няма да се ориентира в себе си. От друга страна, ако се появи такава вътрешна потребност, той /но при наличие на вътрешна честност!/ след известно време започва да получава информация, съпроводена с увереност в нейната истинност.
Съдържанието на този трактат дава възможност за рационализация на вътрешния живот. Затова авторът смята за нужно да отбележи следното: всички изследвания и логически постройки на човека, засягащи неговия вътрешен свят, са ценни и истински само тогава, когато резултатите от тези изследвания сами по себе си по мистичен начин биват осветени в душата му като несъмнена истина, без отношение към логиката на разсъжденията, довели до тях. Истината задължително се постига като откровение; пътят към нея не е така съществен.
Всеки човек носи в съзнанието си картина на света, която играе съществена роля в неговия живот. Тя определя начина му на световъзприемане. Картината му помага да определи своето поведение и мястото си в света. Картината на света осигурява определено равнище на стабилност и комфорт в душевния живот. Поради това подсъзнанието се стреми да поддържа тази картина в устойчиво състояние. Функциите на подсъзнанието се съчетават с информационно-енергийния поток, който е създал тази картина. Този поток се възприема от подсъзнанието, но поради две важни причини съзнанието не успява да го възприеме. Първата е, че съзнанието не е в състояние да вижда едновременно множеството детайли. Втората - че то не е достатъчно широко. Съзнанието се нуждае от много силна защита срещу външния информационен поток /ако я нямаше, човек би се побъркал/. Именно подсъзнанието осигурява тази защита, тъй като то притежава такава власт, че нито една мисъл, наблюдение, чувство или желание, за които съзнанието не е подготвено, не може да се появи в главата на човек и да бъде осъзната. Възможно е да се появи лек намек: непонятен енергиен тласък, неудобство или нещо подобно. Но ако в съзнанието се появи някаква мисъл, за която човек не е подготвен, моментално се задейства защитен механизъм. И на него му хрумва, че това не може да бъде истина, това е лъжа, това просто не може да бъде! Такава е реакцията на детето, когато в груба форма му бъде съобщена тайната на зачатието. Но след това, под натиска на фактите, заставящи съзнанието да приеме истината, подсъзнанието започва бърза работа по цензурирането и адаптирането на този факт, за да го направи приемлив за съзнанието. И да го помести в картината на света.
Картината на света може да бъде оприличена на дом за човешката психика. Ролята на стени, покрив и стъкла играят защитните механизми на подсъзнанието. Информационно-енергийните потоци, идващи от външния свят, могат да бъдат оприличени на дъжд, сняг, слънце, ветрове, луна, диви животни. С течение на времето протичат два вида събития. Първо, човек расте, домът става тесен и той има нужда от по- широк. Това се дължи на влиянието на духа. Второ, в гората се появяват хищни животни от неизвестен вид, които са способни да разрушат стените. Това е агресията на външния свят. Наистина, домът притежава забележителното качество да се самовъзстановява, тъй като егото е устойчиво на всякакви въздействия. Раните по стените на дома зарастват, тапетите се подменят, прозорците биват отново остъклени.
Глава 1
ПРОГРАМИ НА ПОДСЪЗНАНИЕТО
Крал и министър
Древната мъдрост "познай себе си" е прозрачен намек за съществуване на подсъзнанието. По определени причини подсъзнанието се държи като невидим, но всесилен министър, използващ тщестлавието, глупостта и доверчивостта на краля, и управляващ страната с неговите ръце. Трябва да се добави, че ролята на краля се играе от съзнанието.
Ако можем да се изразим така, в човек съществува законодателна власт /крал/ и изпълнителна власт /министър/. Всяко действие протича по следната схема. Първо кралят /съзнанието/ взема решение. Например — да стане от леглото. След това заповедта се предава на министъра /подсъзнанието/, който извършва конкретните действия: изпраща заповедта по нервите към мускулите, контролира равновесието и прочие. По време на изпълнение на тези действия съзнанието е изключено, а вниманието се управлява от подсъзнанието. Когато програмата на подсъзнанието е задействана, съзнанието си възвръща управлението на вниманието.
Вниманието има две принципно различни състояния: то може да принадлежи или на съзнанието, или на подсъзнанието. Но тъй като това превключване става твърде често, ние не винаги можем да следим процеса. Взаимоотношенията между съзнание и подсъзнание се отличават с това, че на практика съзнанието нищо не може да направи само. Единственото, което е в негова власт, е да включи една или друга програма на подсъзнанието, предавайки й управлението на вниманието. Така кралят удря върху заповедта своя кралски печат и я дава на министъра. Кралят сам нищо не може да свърши.
Всяка подсъзнателна програма работи с огромно количество информация, недостъпна за съзнанието. Но съществува информация, която трябва да постъпи в съзнанието в мига, когато програмата започва работа, а също и информация, която постъпва в съзнанието след като програмата на подсъзнанието е приключила работа. За да премине по най-кратък начин пресечена местност, човек набелязва крайната цел, пуска съответната програма и тръгва към целта, без да мисли за нищо. Или мисли за съвсем други неща, а в това време подсъзнанието управлява вниманието му. Човек поглежда ту към целта, ту към краката си, ту в страни... Приключвайки работа, подсъзнанието изпраща сигнал към съзнанието: пристигнахме , и му връща обратно вниманието.
Всяка програма на подсъзнанието може по време на своята работа да предаде управлението на вниманието на друга програма, при това без да се обръща към съзнанието. Получавайки обратно управлението, заедно с някаква информация, може да продължи своята дейност. Така се получава, когато човек, вървящ към някаква цел, се спъва, пада, става и без да обръща внимание на това, продължава нататък.
Освен това естествено предаване на управлението, в подсъзнанието е внедрена система от "аварийни" прекъсвания. Когато по определен сигнал /болка, опасност/, се налага прекъсване на изпълнението на почти всяка програма и вниманието се превключва към съзнанието или към някаква специална подсъзнателна програма. Това става в случай, когато, например, видим под краката си отровна змия.
Трябва да се подчертае, че вниманието винаги принадлежи на онази програма, която функционира в дадения момент, но повечето програми съдържат в себе си възможност за чести прекъсвания, при които вниманието за кратко време се предава на съзнанието. Поради тези случаи е възникнала илюзията, че вниманието постоянно принадлежи на съзнанието. Във всеки момент функционира само една програма на подсъзнанието - онази, на която в този миг принадлежи вниманието. Всяка програма насочва вниманието по свой начин: художникът гледа на хляба по различен начин от гладния. Двамата получават различни видове информация.
Подсъзнателните програми за действие са много сложни. Но явно не по-малко сложни са и онези програми, които разпределят последователно във времето действията на тези програми за действие. Идеална би била онази програма, която, след като бъде пусната да работи, си свършва работата без включване на съзнанието или на други програми, и след това връща вниманието на съзнанието. Но по множество причини работата на всички програми периодично бива прекъсвана от програмата за обща безопасност, която проверява дали всичко е наред. Ако всичко се окаже наред, тогава програмата за обща безопасност предава управлението на вниманието обратно на онази програма, която е била прекъсната.
Най-трудно е превключването от една програма на друга. Мъчителни са превключванията, преминаващи през съзнанието. Но точно тук се крие възможността за съзнателно творчество. Друга трудна ситуация възниква, когато превключването се ръководи от програма от типа разпознаване на образи. Тогава, отнасяйки ситуацията към някой от съществуващите типове ситуации, трябва да се включи съответната програма за реагиране. От такива превключвания човек твърде бързо се изморява.
ПРОГРАМА ЗА ИЗБОР
Дотук бе описан "мирният" начин на действие на психиката. Преди да опишем ситуация на вътрешен конфликт, трябва да направим едно пояснение.
Единственият сериозен проблем е проблемът за избора. Това е не само човешки проблем. Така например шаранът, усещащ определени вибрации във водата, е поставен пред избор: дали да включи програмата за бягство /ако това е опасност/, или програмата за лов, /ако е гладен/. Или пък да не обърне внимание на сигнала. Но наличието на съзнание внася в проблема за избора такива особености, че проблемът съществено се променя.
Всяко живо същество притежава център за вземане на решения, засягащи по-нататъшното поведение, тоест включването на една или друга програма на подсъзнанието. Този център функционира като особена програма, наричана програма за избор. Тя осъществява общото ръководство и получава от останалите програми само най-съществена информация за всяко живо същество като цяло /опасност, глад, интерес.../. И анализирайки тази информация, прави избора, включвайки след това съответните програми за действие.
Понякога в реалния живот програмата за избор блокира. Животното сякаш не знае как да постъпи и се държи като човек: изпада в истерия. Или припада.
Сложното при работата на програмата за избор е в това, че сигналите, които се получават от включващите я програми носят не само чиста информация, но и определен вид енергия, съответствуваща на важността на сигнала. Ако равнището на тази енергия е твърде високо /например - внезапно появила се сериозна опасност!/, програмата за избор започва да работи по-зле, но в замяна на това - по-бързо. Действието на програмата се влошава, ако постъпващите сигнали са противоречиви и изискват несъвместими реакции.
Появата на съзнание у човек се е изразила в това, че той е получил допълнителна възможност да участва във формирането на програми за избор. Представата, че човек прави избора сам, тоест-съзнателно, е наивна. Подсъзнанието има много причини да създава и да поддържа подобно мнение. Човешкото съзнание е крайно безпомощно, тъй като може да съдържа в себе си по едно и също време малко понятия. Съзнанието напомня за глупав крал, обкръжен от тълпа съветници /програмите на подсъзнанието/, към които той е длъжен да се обръща за съвет по време на преговори. При това кралят не е в състояние да запомни и най-елементарната информация. Той мисли в примитивни категории, чрез елементарна терминология: да — не, добро - лошо, изгодно - неизгодно.. .Но все пак ролята на краля е съще-ствена: негово задължение и право е да подпише или да отхвърли основните закони и укази, тоест - да взема решения. Съвсем друга работа е как ще изтълкува тези закони и укази повратливият министър - подсъзнанието.
В ситуации на съзнателен избор съзнанието е безпомощно, тъй като оценката на различните варианти се извършва не от него, а от подсъзнанието. Единственото, което може да направи съзнанието в случай на колебание, когато програмата за избор не дава решително предпочитание на един от вариантите, е следното: по друг начин да разпредели вниманието, тоест да определи кои подсъзнателни програми трябва да разгледат възникналата ситуация.
Като пример ще разгледаме ситуация, в която млада жена взема решение да се омъжи. Тя има кандидат и система от възгледи, с чиято помощ решава този проблем. Вариантите са три: да се омъжи, да откаже и да отложи решението. В душата на младата жена възниква конфликт. От една страна, тя силно иска да има свой дом и деца, от друга страна кандидатът събужда у нея двойнствени чувства. Той се облича красиво, държи се възпитано, жените го харесват, може да му се вярва, но е неперспективен по отношение на пари и кариера. Някои от съображенията са в полза на брака, други са против. Ситуацията е сложна и никакви странични съвети не могат да помогнат. Какво решение да вземе младата жена? Конфликтът може да бъде разрешен като се повиши значимостта на някои съображения за сметка на други. Това става като вниманието се съсредоточи върху някое от съображенията и като се включи подсъзнателна програма, разглеждаща дадения аспект на проблема. Когато програмата свърши работа и отново върне вниманието и управлението към съзнанието, заедно със своята оценка, която субективно се преживява като усещане, че в главата ни са се появили мисли, а в сърцето - чувства, управлението отново преминава към същата тази програма. При това значимостта на дадената оценка нараства, а на останалите намалява, конфликтът се тушира и изборът минава безпроблемно.
Естествено, описаното поведение е пародия на съзнателния избор. В споменатата млада жена изборът вече подсъзнателно е протекъл и за нея е по-важно да отстрани душевния конфликт. Но и в ситуации, при които човек не е направил избора си по-рано, той прави съзнателно само едно: разпределя вниманието си между различните подсъзнателни програми, които изработват свои оценки на вариантите. Избор няма, докато подсъзнанието не се настрои по такъв начин, че програмата за избор получи от други програми ана-лиз на вариантите, съгласуван с енергийната информация. На човек може и да му се струва, че е взел сам решението напълно съзнателно, но това е илюзия: то означава само, че са снети съзнателните елементи на конфликта.
По такъв начин с помощта на съзнанието човек може леко да коригира програмата за избор, да размества акцентите върху някои от нейните подпрограми. Практиката постоянно опровергава наивната представа, че човек е свободен в своя избор. И въпреки това тази представа е широко разпространена.
ЕГО
Какво представлява егото или актуалното "аз"? Това, от една страна, е съвкупността от представи за света, идеите, концепциите, обичайните начини на поведение и реакции, а, от друга страна, система от програми на подсъзнанието, регулиращи неговото поведение, възприемане, мислене и прочие. В егото можем да отделим три пласта: осъзнаван /представи, концепции/, полусъзнаван, и накрая — несъзнаван /подсъзнателни програми/. Вторият пласт е твърде важен, тъй като с него работи съзнанието. В дадени моменти съзнанието сякаш се докосва до полусъзнаваните неща: ако върху тях се фиксира вниманието, те, макар и частично влизат в съзнанието. Ако не се фиксира - отплуват в подсъзнанието. Такова е, например, чувството за леко неудобство от собственото поведение в определена ситуация.
Съзнанието, външният свят и духът постоянно въздействат на егото. Но то не е склонно да се променя, напротив, оказва съпротива на всеки опит за промяна. Това е известно на всеки, който се е опитвал да се усъвършенствува.
Главната функция на егото е да поддържа човека на определено еволюционно равнище. Докато той е нормално адаптиран във външния свят, егото не се променя, ако върху него не оказват натиск външната среда, съзнанието или духът.
Главната задача на духа се състои в постепенната трансформация на егото, в доближаването му до себе си, тоест - в развитието на актуалното "аз" към потенциалното "аз". При това паралелно протичат следните процеси. Първо, съзнанието се разширява и човек започва да осъзнава все повече както външния, така и вътрешния свят, а това означава, че съзнанието започва да контролира подсъзнанието. Второ, протича смяна на подсъзнателните програми: старите, примитивни програми се трансформират в по-сложни, диференцирани, някои умират, а понякога възникват и нови.
Какво означава изразът: съзнанието контролира дадена подсъзнателна програма? Можем да разгледаме няколко степени на самообладание. Ще се спрем на програмата за ревност, чиято същност се крие в това, че при съответна ситуация тя предизвиква у субекта чувството ревност.
При първо ниво на контрол осъзнаваме, че съществуват програми, тоест знаем, че чувствата, изпитвани в дадена ситуация произничат от един източник в психиката.
При второ ниво на контрол се появява умение да се справим с резултатите от действията на програмите, тоест можем да се държим така, сякаш дадена програма не е заработила. В дадения пример това означава, че ще успеем да се справим с изблиците на ревност.
Трето ниво на контрол представлява умение да регулираме в определени граници интензивността на дадена програма. Например, ние си казваме: "Ще ревнувам наполовина", и наистина, чувството за ревност действително намалява двойно. Снижавайки енергията на програмата, на входа й ние получаваме сигнал с информационен характер, тоест съобщение от следния тип: "Възниква ситуация, в която има смисъл да се говори за ревност". След това можем да размишляваме върху тема "ревност".
Четвърто ниво ни дава умението по своя воля да включваме или изключваме дадена програма и да регулираме резултата, независимо от външната ситуация.
Пето ниво е възможност да включим дадена програма към друга програма или, обратно, да блокираме подаването на данни от една програма към друга.
Нека разгледаме еволюционната трансформация на програмата за ревност. В началото тя е била част от много стара програма за защита на семейството от враждебна среда. И като такава е била напълно адекватна на егото на древния човек. Но с течение на времето тя се е превърнала, от една страна, в примитивна архаика по отношение на излъчваните енергийно-информационни импулси, и от друга страна, не съответствува на етиката и еволюционното равнище на съвременния човек. Днес чувството за ревност не е желание да се съхрани семейството, а разновидност на чувството за собственост, при това на жива душа. Ревнивецът всъщност е робовладелец.
Опитите да се подтиснат резултатите от работата на програмата за ревност обикновено нямат успех в смисъл, че афектът се изтласква в подсъзнанието. Единственият начин за овладяване на тази програма е разширяване на същностното съзнание. При него ревнивецът започва да възприема съперника като част от себе си. Да си припомним оня хумористичен израз: "нашата любовница". В този случай програмата за ревност не е унищожена, а е трансформирана: изгаря само онази част от нея, свързана с отрицателните афекти, но вниманието бива насочено към другия както върху себе си; това е същия тип внимание както в древните времена, но на друго, по-високо равнище.
Обособяването и усложняване на подсъзнателните програми са обичайни спътници на ево-люционния растеж. Опитите за пряко подтискане на действащите програми обикновено води до регресия и опростяване - явление, добре известно в психоанализата. Но регресиращата програма отклонява човека от еволюционния път, тъй като онези програми, които се развиват, използват по-висши видове енергии, съответствуващи на по-висши чакри, към които се приспособява цялата човешка психика. Ето защо ако някоя програма рязко регресира, тя ще започне да изисква по-низши енергии, което субективно се прежи-вява като необяснимо притегляне от "гадни" ситуации. У човека се появяват "низки" желания. Типичен пример е регресията на либидото при неговото подтискане.
В нормални условия мъж, общуващ с определен кръг хора, се интересува от жените в този кръг, като в неговото сексуално възприемане тези жени участвуват не само със своя животински магнетизъм /енергията на свадхищана/, но и със своята емоционалност /енергията на манипура/, умението да се обличат добре и да водят интересни разговори /енергията на вишудхи/, житейските им възгледи /аджна/ и други подобни. Но ако този мъж претърпи неуспешни опити да завърже връзка, може да стане така, че неговото либидо да бъде подтиснато, да регресира и той да престане да възприема всички видове енергии, освен първия вид, и то в неговия най-груб вариант.
Колкото е по-проста една програма и с колкото по-низши енергии работи, толкова по-трудно е за съзнанието да я контролира. Ето защо един от ефективните пътища за самообладание именно е обособяването на програмите и пренасочването им към по-високи енергии. Има и други начини и в психоанализата един от тях се нарича катарзис. Тогава регресиралата програма се въвежда в същностното съзнание и тъй като не съответства на еволюционното равнище на пациента, тя изгаря и престава да има енергийна власт над него.
Въздействието на духа върху познанието се осъществява меко. Духът внимателно регулира енергийните потоци, постъпващи както от външния, така и от тънките светове. Той леко коригира съществуващите програми или пък създава нови, със скромни енергийни изисквания. Духът сякаш намеква, че предоставя възможност на егото да се променя в дадено направление.
Егото притежава способност да реагира на измененията във външния свят, който въздействува върху човека твърде силно. Затова и подсъзнателните програми, създадени за взаимодействие с външната реалност, също са мощни, поради което работят с низши енергии. Духът разговаря с нас меко, тихо, чрез енергии, по-висши от онези, с които сме привикнали. Егото шуми, спори, заплашва. Гръмките гласове на дълг, чест и съвест принадлежат на егото, а не на духа. Но при тях понякога също има тихи гласове. Авторът е длъжен да подчертае още веднъж, че в този трактат егото се разглежда като актуално, тоест теку-що, но не низше "аз".
По същия начин духът въздействува и върху съзнанието. Той меко и ненатрапчиво помага за разширяване на съзнанието, предлагайки му да погледне на света от различни страни, да помисли в друга насока, да се опита да усети нещо различно. При това човек може да не се вслуша в неговия глас и да не изпълни онова, което духът му казва. И няма да последва непосредствено наказание. Но е пропусната възможността да бъде развързан поредният кармичен възел. И впоследствие това ще стане по-трудно.
Тук трябва да се добави, че въздействията на външния свят и на духа върху егото са съгласувани, тъй като Атман /индивидуалния дух/ се явява и като Брахман /световния дух/. А това означава, че външните събития, случващи се на човек, се опитват /и това се нарича Провидение/ да го променят в същото направление, в което се опитва да го променя и духът, действащ отвътре. Ако човек се съпротивлява и упорства в своето нежелание да промени егото, то външният свят и духът го подлагат на все нови и нови изпитания /това се нарича Съдба/. Процесът продължава дотогава, докато не се получи промяната.
Няма коментари:
Публикуване на коментар