Глава 2
ВЪЗПРИЕМАНЕ
Информационно-енергиен поток
Моделът на света и неговото възприемане, изложени в трактата, се анализират повече чрез окултни, отколкото чрез естествено-научни представи. Но моделът е твърде важен за автора, тъй като позволява да бъдат обективирани съкровени човешки процеси - чувстване и мислене. Главната трудност в самоанализа е да се погледнеш отстрани, а при идеала - да се видиш през очите на висшето "аз". Затова е необходим съответен език. Окултните представи, свързани с психическата енергия, са доста по-обективирани и детайлизи-рани от съвременните научни представи.
Нашето възприемане притежава едно забележително качество: ние в много отношения възприемаме еднакво онзи тип информация, постъпваща през органите на чувствата и другия тип информация, която възниква вътре в нас сякаш от само себе си. Човек може еднакво силно да се радва и да се наскърбява както от реални събития, така и от ненадейно възникнали мисли или чувства. Това е така, защото човек по-скоро е възприемащо и провеждащо, отколкото произвеждащо същество. Съществува религиозен термин, който нарича човек проводник на волята Божия. Възприятието винаги възниква непосредствено, тъй да се каже - телепатично, и човек възприема енергийния поток от Вселената, включвайки нейното минало, настояще и бъдеще. Но тази информация е толкова огромна, че реално до подсъзнанието и до съзнанието достига само част от нея . Нашето внимание, възползвайки се от чувствените органи и от други средства /например, вътрешното съсредоточаване/, избира от световния енергийно-информационен поток известен фрагмент и предава този фрагмент в човешкия център за непосредствено, телепатично възприемане. След това постъпилата информация стига до подсъзнанието. По този начин сетивата играят ролята на следяща система, насочваща и фокусираща нашето телепатично възприемане на информационно-енергийния поток.
Аналогично биват възприемани и информационно-енергийните потоци, идващи от тънките светове. Според традиционните окултни представи, водещи своето начало от древните индуси, човек има способност да регистрира намиращите се в тънките светове мисъл-форми /ментални същности/ и астросоми /астрални същности/. Когато вниманието регистрира мисъл-форма, на човек му се струва, че в главата му е възникнала мисъл. Когато вниманието регистрира астросом, човек изпитва емоция. Но в действителност мисъл-формите и астросомите са по своята същност крайности, съответствуващи на чисто информационни и чисто енергийни аспекти. По-вярно е да се приеме, че всяка същност в тънките светове притежава информационен и енергиен аспект, поради което е правилно да говорим за информационно-енергийни /астроментални/ същности и за мислечувства, възникващи, когато вниманието ги регистрира.
В този смисъл моите мисли и чувства ми принадлежат толкова, колкото са мои картините, които виждам от прозореца на препускащия влак. Умен е онзи, който притежава чувствителна следяща система, позволяваща му да регистрира мисъл-форми, които останалите възприемат като дълбоки мисли. Емоционален човек е онзи, който лесно се настройва за възприемане на енергийни астросоми.
Типове възприемане
Връзката с тънките светове се осъществява от подсъзнанието. И ако ние желаем да научим, да почувстваме и да видим нещо ново, трябва да включим съзнанието и да предадем управлението на някоя подсъзнателна програма, която може да управлява вниманието в тънките светове.
Хората се делят на две категории: първите са повече склонни да се придвижват по менталния план на тънките светове, тоест предпочитат да мислят, и вторият - по-склонни да чувстват. За обикновения човек е трудно да фиксира мис-лечувстването. Защото това изисква голяма концентрация на внимание и разход на сили. Много по-лесно е да се съсредоточиш или върху дадена мисъл, или върху определено чувство. Конкретният човек обикновено прави или едното, или другото: той живее или повече с мислите, или повече с чувствата. Но, както е известно, при обикновения човек мисълта убива чувствата, а чувствата затъмняват мисълта. Мислещият човек се отличава от чувстващия много повече, отколкото етиопецът от чукчата. За всеки от тях са скрити определени части от тънките светове, а други са достъпни. За особеностите, достойнствата и недостатъците на мислещия човек съществува богата литература, която много добре описва този човешки тип. За чувстващия човек, обаче, има много по-малко изследвания поради простата причина, че чувстващия не е способен достатъчно пълно да се самоанализира.
Според разпространеното мнение /създадено, разбира се, от мислещи хора!/ истинският живот, истинското същностно възприемане е задължително да бъде дълбоко емоционално. В противен случай бихме имали хладен, умъртвяващ ум, човек-машина. И както обикновено става, ние обрисуваме по-привлекателно онова, което ни липсва.
Наистина емоциите са много по-древни от мислите, и много по-силно завладяват човека, но и мислите, и чувствата са повърхностни. Същностните реакции задължително предизвикват и мисли, и чувства, но съвсем не се свеждат до тях. Мислите и чувствата са малки островчета сред океана на духовния ни живот, на чието дъно, дълбоко в подсъзнанието, става бавен, но непрекъснат процес - нашият духовен растеж. И хората, живеещи с чувства, усещат това, макар че обикновено не го осъзнават. Но те изпитват известна духовна неудовлетвореност и усещане за непълноценност.
И мислите, и чувствата притежават напълно определени функции в еволюционното развитие. За това ще стане дума по-нататък.
По своята същност умението да се мисли е интуитивно. Вниманието се придвижва по мен-талния план от специални подсъзнателни програми. Съзнателно можем единствено да дисциплинираме своя ум, тоест - да ограничим неговото блуждаене. За целта съществуват формални методи. Творчеството започва там, където мисълта на човека идва неочаквано и не е логично следствие от неговите знания. Умението да чувстваме е изучено още по-малко от способността за мислене, въпреки че никак не е по-маловажно. Онова, което се нарича култура на чувстването, всъщност представлява умение да насочваме движението на вниманието по астралния план на тънкия свят без да снижаваме равнището на енергийния поток. Естествено, човек, който не е способен да възприеме енергиен поток по-висок от излъчвания от чакрата свадхищана /сексуалния център/, опошлява всичко в своето възприятие. Той пренебрегва енергийните потоци, идващи от анахата, вишудхи и останалите по-висши чакри.
Картина на света
В съответствие с вида възприятие у дадения човек се формират няколко картини на света: ментална, емоционална и същностна.
Менталната картина на света представлява образ на реалността, който остава в съзнанието ни, когато се изключи енергийният аспект на възприятието. Това е нашата съзнателна, "хладна" представа за устройството на света. И същевременно това е главно средство, чрез което подсъзнанието управлява съзнанието, тъй като същностната и емоционалната картини при даден човек рязко се различават от менталната.
Емоционалната картина на света е съвкупност от емоционално значими явления от реалността. Тази картина е доста по-стеснена от менталната, но пък е по-близка до същностната. В менталната картина може да има няколко стотици човешки образа, докато в емоционалната те са не повече от десетина. Значимостта на един и същи обект в менталната и емоционалната картини често е много различна: разбирайки важно-стта на нещо, ние можем да останем равнодушни към него. И обратното.
Съвкупността от същностно значими обекти дава същностна картина на света. Но трябва да се има предвид, че силните емоции съвсем не влизат задължително в същностно значими събития. Така че същностно значимото задължително е и емоционално, и ментално значимо, макар че обратното не винаги е вярно. Силните емоции почти винаги са повърхностни. Същото се отнася и за мислите: открито демонстрираните от човека мисли обикновено са повърхностни.
Трите картини на света играят важна роля за възприемането на информационно-енергийни-те потоци. Подсъзнанието, ориентирайки се в тях, създава силни филтри, пропускащи само онази информация, която е съгласувана със съответстващите картини. Промяната на дадена картина на света е процес труден и болезнен. Подсъзнанието се захваща с това само при силен натиск. Работата на тези филтри може да се види в ситуации, когато човек искрено не вижда, не разбира и не чувства елементарни неща.
Както е известно, животът не може да бъде вкаран в рамки. В същото време картината на света е дом за човешката психика, а стените на този дом трябва да бъдат добре укрепени. За целта подсъзнанието разполага с мощни програми за защита от информация, която противоречи на дадената картина на света. С други думи - от информация, за която човек не е подготвен. Тези защитни програми предпазват човек от нежелателна информация както от външния свят, така и от вътрешния.
Подсъзнанието разполага с няколко ефективни начина да блокира подобна информация. Първият е лишаване на информацията от нейната енергийна съставка. Тогава на човек му става скучно, макар че темата е ментално важна.
Другият е изкривяване сложността на постъпващата информация с цел вниманието да бъде превключено върху нов обект. Често чуваме: "0,това е твърде сложно за мен!" Или: "Не, не, това е банално, няма защо да слушам повече!"
Третият начин е да се затвори пътят на нежеланата информация чрез силна емоционална реакция, изкривяваща или блокираща тази информация. Жена ти ще започне да плаче, ако й кажеш нещо, което е едновременно и вярно, и неприятно.
Срещу нежеланата емоционална информация съществува мощно средство — спокойният ментален анализ, който рязко намалява нейната енергийна съставка.
Що се отнася до програмата за защита на същностните картини на света, тя е доста по-ефективна и сложна от програмите, охраняващи менталната и емоционалната картини на света. Тя притежава твърде тънки средства за въздействие. На първо място тя, подобно на мъдрец, не изпада в ситуации, заплашващи неговата същностна картина. И при най-малката опасност тази програма поставя на човека плътна маска, кара го да играе определена роля. Това, че човек играе тази роля, не го заплашва нищо. С други думи, маската блокира достъпа до същността. Наистина, и възприятието, и поведението на дадения човек в този момент не са същностни, а повърхностни, формални, човек не живее, а играе роля, изпълнява функция. Една от най-гъвкавите маски е менталната маска на "разумен" човек, разсъждаващ от гледна точка на разума, материята и здравия смисъл. "Разумният човек" има два девиза: " Хайде да не бъдем..." и " Хайде да си представим..." Подобен човек може да моделира умствено целия си живот: и омразата, и любовта, и науката, и изкуството, дори и смъртта. Но той не живее живота си, а моделира, опитвайки се да защищава егото от въздействията както на своя дух, така и на външния свят.
Когато човек попадне в ситуация, заплашваща неговата същностна картина на света, подсъзнанието моментално включва мощните аварийни програми за защита. Те са много по-примитивни и по-надеждни от обикновените подсъзнателни програми, и са много по-стари. Тогава става следното: човекът пред очите ни деградира, оглупява, престава да се владее, изпада в ярост, гняв, отчаяние, истерия.
В подобни състояния подсъзнанието, получавайки пълна власт над съзнанието и изключвайки висшите програми за регулиране, може да извърши каквото си иска с постъпващата нежелателна информация. То може да се прави, че не я забелязва, да я изкривява до неузнаваемост, да я изтрива от паметта си и прочие.
Но тези аварийни програми рядко биват пускани в действие. Обикновено подсъзнанието включва леко редактираща и цензурираща програма, която адаптира постъпващата информация към картината на света. За да не променя своята картина на света, човек трябва само да си закрива от време на време очите и да се позалъгва. Тайната е в това, че съществуват много твърди и отработени програми на възприемане, които са достъпни за всекиго, безопасни са за същностната картина на света и са много разпространени. Това са щампите на възприятието.
Щампите на възприятието
Като подсъзнателна програма, щампата притежава способност да улавя информацията на входа и на изхода. Когато съществува щампа на възприятието, човек възприема информацията априорно /подсъзнателно/, предполагайки, че тя се отнася до някой от по-рано определените типове информация.
По улицата върви интересна млада жена, към нея се приближава непознат мъж и пита колко е часът. Ако жената е омъжена, в нея се включва програма-щампа, която на входа подава външния вид, маниерите и интонацията на непознатия, на изхода- резултат, имаш два варианта за реакция: "искам да спра и да отговоря" или "не искам да спра и няма да отговоря". Ако дамата не е омъжена, тогава към двете възможни реакции се добавя още една възможна реакция, също с два варианта: "запознанството е перспективно" или "запознанството е безперспективно". По този начин при омъжената жена има два варианта на отговор и съответно две програми за по-нататъшно действие, а при неомъжената -четири.
Качество и недостатък на щампата е това, че тя рязко ограничава информационно-енергийния поток, което обеднява възприятието, но пък облекчава обработката на получената информация. Много по-сериозен недостатък на щампата е, че тя винаги вкарва в рамките на своя фиксиран формат всяка постъпваща информация. При това често информацията бива изкривявана. Точно заради това хората не обичат сплетните за тях самите и ценят вниманието. Клюките опростяват информацията, свеждат неизразимото към стандартни схеми. Разбиращият човек се стреми да избягва щампите във възприятията и съжденията.
Щампите от всички видове са нужни за човека. Реална алтернатива на щампата е не премахването й, а въвеждане на допълнителни позиции за реакция, в които подсъзнанието помества числа от нула до сто, отразяващи степента на съответствие на дадена щампа към дадена ситуация. Тогава отговор на програмата в горния пример би изглеждал така: "ще спра и ще отговоря, но 80 процента с нестандартни намерения".
Но и това е малко. Всяка ситуация, в която човек попада, и всяка информация, който той получава, притежават уникален духовен смисъл, и нито информацията, нито ситуацията повече ще се повторят. Този смисъл може да се крие в това, че на човек му се дава възможност да проумее, да осъзнае, да види и да измени нещо съществено. Подобни моменти не могат да бъдат вкарани в никакви рамки и биха загинали в твърди формати. Затова в правилната програма за възприятие във формата за отговор трябва да бъде предвидена още една позиция - за коментар на допълнителна информация от произволен вид. Типичен пример е класификацията.
За детето всички хора се делят на два вида - добри и лоши. Когато детето порасне и отиде на следващо ниво на разбиране, то открива, че класификацията е ситуативна: човек бива понякога добър, понякога лош. На още по-следващо равнище на разбиране човек открива, че някои постъпки не могат да бъдат класифицирани по вида " добър - лош", необходима е някаква друга класификация или допълнение към съществуващата. И наистина, към хора като великите пълководци подобни класификации не вършат работа. Никой не би сметнал даден велик пълководец за лош, само защото е издал заповед да се убива, макар че обществото би унищожило обикновения човек за подобно действие. И коментарът на подсъзнанието към опита за класификация би бил следният: "носител на социални функции" или нещо подобно, но във всеки случай би помогнало на човека да се измъкне от омагьосаните рамки на щампата.
Още една важна щампа е програма за възприемане с празен формат за отговор, или програма за игнориране на непонятното. Причината за нейното съществуване е, че да бъде разбрано непонятното е трудно и опасно. Тези обстоятелства са едновременно и признаци за същностно възприятие. Ако възприятието е лесно и безопасно за психичната картина на света, то е безполезно. Със същия успех можете да си подремнете.
Във всяка добра детска книжка съществуват две задължителни обстоятелства: опасност и тайна. Отнесени към възприятието, те трябва да се приемат метафорично: опасността е заплаха за създадената картина на света, а тайната - устройството на мирозданието.
Внимание и самосъзнание
Вниманието се характеризира не толкова чрез онова, върху което е съсредоточено, колкото от мястото откъдето идва. Например, човек може да наблюдава обект от гледните точки на духа или на егото, лично или надличностно, и прочее. В съзнанието подобни установки рядко биват фиксирани.
Доколкото се променя възприемането на информационно-енергийния поток при превключване на центъра на внимание, можем да оценим дадена "лоша" постъпка.
- Как може да не му помогнеш? - питаме своя приятел, който е отказал помощ на свой близък. - Нима не разбираш, че той се нуждаеше от твоята помощ!
- Някак си не разбрах какво иска - смутено отвръща приятелят и му става срамно, че душата му е загрубяла. А всъщност, душата му съвсем не е загрубяла, а просто енергийната информация, постъпваща отвън /молба за помощ/ е била така филтрирана и трансформирана от его-центричната установка на вниманието, че се е оказала недостатъчна за предизвикване на съответна реакция; тоест програмата за избор я е възприела като шумов фон.
Теоретично можем да разгледаме три вида възприятия: егоцентрично, през очите на друг човек и ситуативно възприятие. Всяко от тях притежава няколко равнища.
Главната характеристика на егоцентричния тип възприятие се крие в пълното самоотъжде-ствяване със своите усещания. При такъв тип възприятие в човека възниква илюзията, че всички останали виждат, мислят и чувстват точно така, както и той самият. Когато преобладава този тип възприятие, у човека се създава устойчива подсъзнателна, частична или напълно осъзнавана представа, че всички останали хора са устроени като него. Равнището на възприятие, тоест целият асортимент от разновидности на информа-ционно-енергийните потоци, който възприема човекът, може да се променя в много широк диапазон. Например, човек може тънко да чувства изкуството, музиката, другите хора и въпреки това никога да не напусне типа егоцентрично възприятие. За такива хора се отнася изразът: "Те обичат не изкуството, а себе си в изкуството".
Когато човек възприема себе си през погледа на друг, той прави съществена стъпка за разширяване на съзнанието и се научава да възприема много по-пълно информационно-енергийните потоци. Онова, което не сме в състояние да възприемем непосредствено, можем да го възприемем като възприето от други хора. Често този начин за разширяване на възприятието / и на съзнанието/ е единствено възможният, макар че не е никак лесен.
Но най-адекватен е ситуативният начин на възприемане, отчитащ ситуацията като цяло; така наблюдаваме спектакъл. Всяка ситуация притежава свой духовен смисъл както за всеки от участниците, така и сама по себе си като част от еволюционния процес. И именно по този начин се получава най-малко изкривяване на информационно-енергийния поток.
Твърде важно е възприятието само по себе си. Можем да разгледаме следните равнища на самосъзнание, тоест човек възприема своята личност така:
1. Човек отделя себе си от обкръжаващия го свят и употребява местоимението "аз".
2. Човек отделя своята личност от физическото си тяло.
3.Човек осъзнава, че неговата личност представлява не нещо единно, а сложен обект, състоящ се от различни части, надарени с индивидуалност и самостоятелна активност. Това е приблизително равнището, на което остава подсъзнанието като реално действаща сила.
4. Човек осъзнава, че частите на неговата личност са различни по своето равнище и по своите функции. В този момент човек започва да става съзнателен в тесния смисъл на думата; сега той може да се пита от коя част от неговото " аз" произтича даденият импулс, желание, мисъл и прочие.
На следващото равнище на самосъзнание духът се проявява още по-отчетливо, и човек си сътрудничи напълно съзнателно с него.
Глава 3
ПОТРЕБНОСТИ
Потребности и еволюция
У всеки човек като духовно същество има основни житейски цели: да познае самия себе си, да познае света и да намери свеото място в света. /"Да намери" означава не само да открие своето място, но и да го заеме/. При това светът се възприема не статично, а като динамичен обект, намиращ се в еволюционно развитие.
Всеки обект има своя роля в еволюционния процес, за всеки човек е предвидена определена роля, включваща постоянната импровизация /лично творчество/ в процеса на еволюция, тоест - в сътворяването на света. Усещането за адекватно участие в еволюционния процес субективно се преживява като щастие; човек в такива случаи не се нуждае повече от нищо. Това усещане принципно се отличава от усещането при удовлетворение на тези или онези дори и висши потребности.
За човек познаването на самия себе си, тоест осъзнаването на своя дух, и познанието на света в крайна сметка е едно и също. Това са просто две различни форми за изразяване на едно и също явление. Познанието в случая не се схваща в научния смисъл на думата. Има се предвид непосредствено-чувственото познание, когато възприемаме света като част от себе си. Познавайки себе си и света, човек осъзнава и заема своето място в еволюционния процес.
Но човек не може напълно да осъзнае целите на духа. И за да бъде човешкото развитие насочено в необходимата посока, като същевременно съществува и свободна воля /тоест-творчество, което е главният закон на еволюцията/, е бил създаден остроумният апарат на потребностите. Какво представляват потребностите? Те са камшик, с който подсъзнанието шиба човека, ако действията му го насочват встрани от целите на еволюцията, при това наказанието се оказва по-тежко от грешката. Най-тежкият вариант на този камшик са безусловните рефлекси и, в частност, инстинктът за живот. Наистина, за да познае себе си, човек на първо място е длъжен да поддържа физическото си съществувание. Оттук произтичат и страхът от смъртта, и потребността от храна. По-сложното поведение в процеса на духовен растеж се регулира от по-високи потребности: потребност от общуване, от любов, от познание, от самоусъвършенствуване, от познаване на смисъла на живота въобще и собственото си съществувание в частност.
Всички тези потребности носят отчетливия белег на камшика. Това означава, че тяхното неудовлетворение носи крайно неприятни усещания, а удовлетворението им предизвиква облекчение, прилично на облекчението от току-що отминал зъбобол. Особено ясно това се проявява в потребността да проумеем смисъла на живота. Обичайната разумна препоръка в този случай е: трябва да промениш своя живот, за престане да бъде актуален този проблем!
Случва се, естествено, и след удовлетворяване на потребности да възникне усещане на щастие. Но причината е не в самото задоволяване на желанието, а в това, че човек за миг се оказва на своето място в еволюционния процес: той нещо важно е проумял, направил или усетил. Направляван е бил от съчетанието от потребности, създадено от неговия дух /и, естествено, от личният избор/. Щастието не е емоционално, а духовно състояние, при което висшето "аз" сигнализира, че всичко върви правилно. Емоционалните преживявания в този момент са вторични; те дори може и да отсъствуват.
Потребностите като програми на подсъзнанието
Потребността сама по себе си представлява програма на подсъзнанието, която в определена ситуация създава съответно желание. Трябва да отбележим, че желанията могат да възникват и по друг начин. Например желанието да се яде може да възникне и при задоволена потребност от храна. Така, при понижено равнище на захар в кръвта, се появява потребност да похапнем. Когато момичето достигне до определена възраст, в него се появява желание да се омъжи и да създаде семейство. Субективно желанието се преживява като неприятно състояние /камшик, или, напрежение по Фройд/. Излизайки от това неприятно състояние по пътя на изпълняване на желанията, човек получава облекчение, че напрежението е изчезнало, а допълнително се появява едно специфично удоволствие, съответстветно на типа на изпълненото желание.
Задоволяването на потребностите само по себе си няма отношение към целите на духа, тоест към еволюционния ръст на човека. Духът формира потребности, само за да насочи човешкото развитие в правилна посока. Може да се каже, че потребностите са сигнален фар на брега на лъкатушещата река на духовната еволюция. Човек плува по течението на тази река в дълбок мрак. И докато фарът е отпред, той се ориентира по него; но горко на онзи, който не е видял смяната на фара, объркал е посоката и продължава да плува в грешна посока.
Потребностите се създават от духа и се трансформират от подсъзнанието във вид, съотвествуващ на духовното равнище на дадения човек. Те биват частично осъзнавани и след това -реализирани. Изкривявания възникват на всички етапи, но най-вече на последния: потребностите са недостъпни за човешкото съзнание, тъй като то само регистрира възникващите желания, анализира еднотипните ситуации, в които възникват, и прави косвения извод, за съществуване
на някакви подсъзнателни програми, създаващи тези желания. Тези програми се наричат потреб-ности. Но ако човек не носи отговорност за трансформацията на потребностите от подсъзнанието, то правилната рационализация на осъзнатите желания и потребности вече лежи в сферата на неговото съзнателно творчество и той носи пълната отговорност и съответно плаща за грешките си по обичайният начин - чрез утежняване на кармата си.
Потребността, реализирана като съответна подсъзнателна програма, представлява устойчиво образувание: в определени ситуации у човека задължително възникват съответни желания. Промяната на потребностите обикновено е дълъг и болезнен процес, който се движи в две насоки: първо, мени се характерът на желанието, и второ, променя се изборът на ситуации, предизвикващи това желание.
Потребностите се променят под въздействието на три сили: дух, съзнание и подсъзнание. Как става това?
Духът е замислил потребността като камшик регулиращ човешкото поведение по такъв начин, че ако той се отклони от еволюционния път, ще получи удар. Неговата сила зависи от степента на отклонение. Подсъзнанието приспособява потребностите към съответното равнище на дадения човек като създава подсъзнателна програма, търсеща и намираща форма на наказание в зависимост от ситуацията. Възнаграждението се предлага под формата на специфично удоволствие при изпълнено желание. Но ролята на подсъзнанието съвсем не се ограничава само с това. То следи човек да не получава твърде много наказания. И ако животът на конкретния човек протече така, че потребностите систематично остават незадоволявани, което по принцип означава, че човек живее неправилно, тогава подсъзнанието предприема мерки за трансформация на програмите, реализиращи тези потребности. За тази цел подсъзнанието разполага с няколко начина.
1. Промяна във формата на наказанието чрез подтискане на потребностите. Подсъзнанието не е в състояние да унищожи наказанието, но то може да спечели на равнището на физическото тяло, принуждавайки го да страда вместо самооценка. Към неизбежното наказание може да бъде добавено и специфично удоволствие / най-вече унижение на гордостта, мазохизъм/.
2. Създаване на допълнителни програми, променящи поведението по такъв начин, че човек рядко да попада в ситуации, свързани с възникване на потребности /формиране на комплекси, неадекватни
реакции и прочие/.
3. Промяна във възприемането на ситуации, предизвикващи наказание, и самото наказание /човек не вижда, не обръща внимание на наказанието и прочие/.
4. Регресия на потребностите, тоест опростяване на съответните програми на подсъзнанието. Регресиралата потребност по-лесно може да се удовлетвори: някакво общуване, някаква дейност, само и само да не се скучае. Но регресиралата потребност съответствува на по-ниско еволюционно равнище. Тя прилича на фар, останал зад гърба на плувеца.
5. Сублимация - това е преустройство на програмата по такъв начин, че или да бъде разширена областта й на действие, или да бъде изменен спектърът на тези потребности. Това е един от основните механизми, използван от подсъзнанието и той е твърде добре разработен; Фрорйд счита, че изобщо всички потребности са сублимация на сексуалната потребност и на инстинкта за смърт.
Трябва да се посочи, че използвайки подобни методи, подсъзнанието би могло по принцип да изврати всяка потребност по всякакъв начин. Но все пак границите на промяна на програмите, реализиращи потребностите, в крайна сметка се определят от духа, наблюдаващ еволюционното развитие на човека. Именно затова всеки опит на подсъзнанието напълно да подтисне или да суб-лимира все още неизживяната по еволюционен път потребност винаги търпи поражение.
Главна роля в живота на потребностите играе духът. Подсъзнанието само приспособява съответната програма към реалната /вътрешна или външна/ ситуация. Духът създава потребност и я изключва в онзи момент, когато тя е изиграла своята роля и не е необходима повече /съответният фар е останал далеч назад/. Последното обстоятелство субектгивно се преживява от човека като загубване на интерес към онова, което по-рано живо го е вълнувало и е предизвиквало различни желания. Това означава, че потребността е загубила своята власт над човека и сега може лесно да бъде унищожена.
Когато дадена потребност умре, човек отначало скърби, а после се появява усещане за вътрешно освобождение.
Глава 3
ПОТРЕБНОСТИ
Потребности и еволюция
У всеки човек като духовно същество има основни житейски цели: да познае самия себе си, да познае света и да намери свеото място в света. /"Да намери" означава не само да открие своето място, но и да го заеме/. При това светът се възприема не статично, а като динамичен обект, намиращ се в еволюционно развитие.
Всеки обект има своя роля в еволюционния процес, за всеки човек е предвидена определена роля, включваща постоянната импровизация /лично творчество/ в процеса на еволюция, тоест - в сътворяването на света. Усещането за адекватно участие в еволюционния процес субективно се преживява като щастие; човек в такива случаи не се нуждае повече от нищо. Това усещане принципно се отличава от усещането при удовлетворение на тези или онези дори и висши потребности.
За човек познаването на самия себе си, тоест осъзнаването на своя дух, и познанието на света в крайна сметка е едно и също. Това са просто две различни форми за изразяване на едно и също явление. Познанието в случая не се схваща в научния смисъл на думата. Има се предвид непосредствено-чувственото познание, когато възприемаме света като част от себе си. Познавайки себе си и света, човек осъзнава и заема своето място в еволюционния процес.
Но човек не може напълно да осъзнае целите на духа. И за да бъде човешкото развитие насочено в необходимата посока, като същевременно съществува и свободна воля /тоест-творчество, което е главният закон на еволюцията/, е бил създаден остроумният апарат на потребностите. Какво представляват потребностите? Те са камшик, с който подсъзнанието шиба човека, ако действията му го насочват встрани от целите на еволюцията, при това наказанието се оказва по-тежко от грешката. Най-тежкият вариант на този камшик са безусловните рефлекси и, в частност, инстинктът за живот. Наистина, за да познае себе си, човек на първо място е длъжен да поддържа физическото си съществувание. Оттук произтичат и страхът от смъртта, и потребността от храна. По-сложното поведение в процеса на духовен растеж се регулира от по-високи потребности: потребност от общуване, от любов, от познание, от самоусъвършенствуване, от познаване на смисъла на живота въобще и собственото си съществувание в частност.
Всички тези потребности носят отчетливия белег на камшика. Това означава, че тяхното неудовлетворение носи крайно неприятни усещания, а удовлетворението им предизвиква облекчение, прилично на облекчението от току-що отминал зъбобол. Особено ясно това се проявява в потребността да проумеем смисъла на живота. Обичайната разумна препоръка в този случай е: трябва да промениш своя живот, за престане да бъде актуален този проблем!
Случва се, естествено, и след удовлетворяване на потребности да възникне усещане на щастие. Но причината е не в самото задоволяване на желанието, а в това, че човек за миг се оказва на своето място в еволюционния процес: той нещо важно е проумял, направил или усетил. Направляван е бил от съчетанието от потребности, създадено от неговия дух /и, естествено, от личният избор/. Щастието не е емоционално, а духовно състояние, при което висшето "аз" сигнализира, че всичко върви правилно. Емоционалните преживявания в този момент са вторични; те дори може и да отсъствуват.
Потребностите като програми на подсъзнанието
Потребността сама по себе си представлява програма на подсъзнанието, която в определена ситуация създава съответно желание. Трябва да отбележим, че желанията могат да възникват и по друг начин. Например желанието да се яде може да възникне и при задоволена потребност от храна. Така, при понижено равнище на захар в кръвта, се появява потребност да похапнем. Когато момичето достигне до определена възраст, в него се появява желание да се омъжи и да създаде семейство. Субективно желанието се преживява като неприятно състояние /камшик, или, напрежение по Фройд/. Излизайки от това неприятно състояние по пътя на изпълняване на желанията, човек получава облекчение, че напрежението е изчезнало, а допълнително се появява едно специфично удоволствие, съответстветно на типа на изпълненото желание.
Задоволяването на потребностите само по себе си няма отношение към целите на духа, тоест към еволюционния ръст на човека. Духът формира потребности, само за да насочи човешкото развитие в правилна посока. Може да се каже, че потребностите са сигнален фар на брега на лъкатушещата река на духовната еволюция. Човек плува по течението на тази река в дълбок мрак. И докато фарът е отпред, той се ориентира по него; но горко на онзи, който не е видял смяната на фара, объркал е посоката и продължава да плува в грешна посока.
Потребностите се създават от духа и се трансформират от подсъзнанието във вид, съотвествуващ на духовното равнище на дадения човек. Те биват частично осъзнавани и след това -реализирани. Изкривявания възникват на всички етапи, но най-вече на последния: потребностите са недостъпни за човешкото съзнание, тъй като то само регистрира възникващите желания, анализира еднотипните ситуации, в които възникват, и прави косвения извод, за съществуване
на някакви подсъзнателни програми, създаващи тези желания. Тези програми се наричат потреб-ности. Но ако човек не носи отговорност за трансформацията на потребностите от подсъзнанието, то правилната рационализация на осъзнатите желания и потребности вече лежи в сферата на неговото съзнателно творчество и той носи пълната отговорност и съответно плаща за грешките си по обичайният начин - чрез утежняване на кармата си.
Потребността, реализирана като съответна подсъзнателна програма, представлява устойчиво образувание: в определени ситуации у човека задължително възникват съответни желания. Промяната на потребностите обикновено е дълъг и болезнен процес, който се движи в две насоки: първо, мени се характерът на желанието, и второ, променя се изборът на ситуации, предизвикващи това желание.
Потребностите се променят под въздействието на три сили: дух, съзнание и подсъзнание. Как става това?
Духът е замислил потребността като камшик регулиращ човешкото поведение по такъв начин, че ако той се отклони от еволюционния път, ще получи удар. Неговата сила зависи от степента на отклонение. Подсъзнанието приспособява потребностите към съответното равнище на дадения човек като създава подсъзнателна програма, търсеща и намираща форма на наказание в зависимост от ситуацията. Възнаграждението се предлага под формата на специфично удоволствие при изпълнено желание. Но ролята на подсъзнанието съвсем не се ограничава само с това. То следи човек да не получава твърде много наказания. И ако животът на конкретния човек протече така, че потребностите систематично остават незадоволявани, което по принцип означава, че човек живее неправилно, тогава подсъзнанието предприема мерки за трансформация на програмите, реализиращи тези потребности. За тази цел подсъзнанието разполага с няколко начина.
1. Промяна във формата на наказанието чрез подтискане на потребностите. Подсъзнанието не е в състояние да унищожи наказанието, но то може да спечели на равнището на физическото тяло, принуждавайки го да страда вместо самооценка. Към неизбежното наказание може да бъде добавено и специфично удоволствие / най-вече унижение на гордостта, мазохизъм/.
2. Създаване на допълнителни програми, променящи поведението по такъв начин, че човек рядко да попада в ситуации, свързани с възникване на потребности /формиране на комплекси, неадекватни реакции и прочие/.
3. Промяна във възприемането на ситуации, предизвикващи наказание, и самото наказание /човек не вижда, не обръща внимание на наказанието и прочие/.
4. Регресия на потребностите, тоест опростяване на съответните програми на подсъзнанието. Регресиралата потребност по-лесно може да се удовлетвори: някакво общуване, някаква дейност, само и само да не се скучае. Но регресиралата потребност съответствува на по-ниско еволюционно равнище. Тя прилича на фар, останал зад гърба на плувеца.
5. Сублимация - това е преустройство на програмата по такъв начин, че или да бъде разширена областта й на действие, или да бъде изменен спектърът на тези потребности. Това е един от основните механизми, използван от подсъзнанието и той е твърде добре разработен; Фрорйд счита, че изобщо всички потребности са сублимация на сексуалната потребност и на инстинкта за смърт.
Трябва да се посочи, че използвайки подобни методи, подсъзнанието би могло по принцип да изврати всяка потребност по всякакъв начин. Но все пак границите на промяна на програмите, реализиращи потребностите, в крайна сметка се определят от духа, наблюдаващ еволюционното развитие на човека. Именно затова всеки опит на подсъзнанието напълно да подтисне или да суб-лимира все още неизживяната по еволюционен път потребност винаги търпи поражение.
Главна роля в живота на потребностите играе духът. Подсъзнанието само приспособява съответната програма към реалната /вътрешна или външна/ ситуация. Духът създава потребност и я изключва в онзи момент, когато тя е изиграла своята роля и не е необходима повече /съответният фар е останал далеч назад/. Последното обстоятелство субектгивно се преживява от човека като загубване на интерес към онова, което по-рано живо го е вълнувало и е предизвиквало различни желания. Това означава, че потребността е загубила своята власт над човека и сега може лесно да бъде унищожена.
Когато дадена потребност умре, човек отначало скърби, а после се появява усещане за вътрешно освобождение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар