България на труда и разума
Този кратък текст изяснява не само причините за тежкото икономическо положение, огромното социално неравенство в разпределението на доходите и богатството в България, но, и което е по-важното, предлага принципно нова държавна политика, която да накара икономиката да заработи на пълни обороти в полза на всички български граждани. Добрата новина е, че за това няма да са ни нужни държавни заеми, нито пък ще сме зависими от чуждестранни инвестиции.
Нека видим защо?
Преди да се запознаем с конкретните стъпки в плана за възраждане на българската икономика и държавност, ще е нужно е да отделим малко внимание за изясняване на същността на парите и начина на функциониране на съвременната парична система. Това е от изключителна важност, тъй като икономиката на всяка държава е ПАРИЧНА, а определението за парите, което се дава в днешните ортодоксални, университетски учебници по икономика, е невярно. Нещата не са сложни, но умишлено сме държани в неведение по всички въпроси, свързани с парите и паричната система, защото ако разбирахме, че националната валута на една независима държава е обществен монопол - издаван от правителствата й данъчен кредит - тогава истинската демокрация би настъпила утре. Демокрацията и идеята за 1 човек = 1 глас не се нрави на управляващия малоброен елит, тъй като тя би го изхвърлила от управлението на държавата. Купените от елита икономисти, журналисти и политици постоянно промиват мозъци, карайки ни да мислим, че нашето благополучие, работните ни места зависят от богатите, защото с парите си те създават работа за всички. Затова трябва да им угаждаме и да ги уважаваме.
Парите не растат по богатите!
За да обясним какво всъщност са парите, кой ги създава, как ги вкарва в икономиката и как след това ги изважда от там, ще използваме прост модел, който обаче описва нещата точно. Всички сме съгласни, че парите (националната валута) не растат по дърветета, нито пък се копаят от земята. Някой трябва да ги създава. Кой го прави?
Примерът с течащата вода:
Гледайки тази снимка, всеки, без да се замисли, и с право, би казал, че водата тече надолу, в посока от крана към мивката, а не обратното.
Така работи паричната система на една суверенна държава. Кранът е правителството (държавният сектор), мивката сме всички ние - домакинствата и фирмите (частният сектор), а течащата вода е националната валута.
Парите (националната валута) се създават от правителството от нищото, с ударите на компютърните клавиши, като то не ги подарява без нищо (както стана в периода 1990-96 г.), а купува с тях нужните му стоки, услуги и труд от нас.
Суверенното правителство не се нуждае от вече изработените от нас НЕГОВИ пари, за да може да харчи отново. С други думи - ежегодно плащаните от нас данъци НЕ финансират правителствените разходи. Водата не тече нагоре - от мивката към крана!
Когато плащаме данъци, държавата просто унищожава създадените отпреди пари - водата изтича в отходната канализация!
Наложените от държавата данъци и строгият контрол при погасяването им обаче са от изключително значение, тъй като без тях националната валута не би имала никаква стойност и никой от нас не би продавал стоки, услуги или труд срещу създаваните от нищото правителствени пари. Частният сектор (домакинствата и фирмите) се нуждае постоянно от националната валута, за да “финансира” погасяването на данъчните си задължения. Ако вземем примера от снимката с течащата вода, можем да кажем, че данъците представляват гравитацията. Без тях водата нямаше да пада в мивката, а щеше да се рее във всички посоки в пространството. Освен за погасяване на дължими данъци, фирмите и домакинствата се нуждаят от националната валута и за търговските транзакции помежду си, а също и за спестяване.
Какво става, когато правителството винаги създава толкова национална валута, колкото изтегля след това с данъците (на това икономистите казват балансиран бюджет)? Просто мивката ще е празна, тъй като в нея влиза толкова вода, колкото изтича в канализацията след това и всички ние, в частния сектор, няма да имаме никакви натрупани спестявания в националната валута!
Ако частният сектор, като цяло, иска да спести и заработи повече национална валута, отколкото му е нужна за погасяване на данъчните задължения, т.е. да има акумулирана вода в мивката, както е и на снимката, това означава, че правителството трябва да пуска повече вода от крана, отколкото източва след това в канализацията. Постига се или чрез увеличаване на държавните разходи, или чрез намаляване на данъците, или чрез комбинация от двете (икономистите го наричат бюджетен дефицит). Признак на това, че частният сектор желае повече “вода”, отколкото правителството му предлага, е наличието на масова, недоброволна безработица – хора предлагащи труда си срещу националната валута и ненамиращи работа. Ако правителството вкарва повече вода, отколкото частният сектор желае за погасяване на данъците и за спестяване, тогава се наблюдава инфлация.
Какво става, когато от крана тече по-малко вода, отколкото след това изтича в канализацията, т.е. когато правителството създава по-малко национална валута, купувайки стоки, услуги и труд от нас, отколкото изтегля след това с данъците (това икономистита наричат бюджетен излишък)?
Ами акумулираната отпреди вода в мивката намалява, т.е. спестяванията на всички нас, в частния сектор, намаляват - обедняваме!
Как работи монетарната система на една държава без суверенна национална валута (такава е паричната система на страните от Еврозоната и на България, поради валутния борд)?
Ами тези страни сами са си запушили крана, затова и държавен, и частен сектор там ползват водата от крана на Европейската централна банка. Защо изобщо тогава провеждат скъпо струващи избори, след като излъчваните правителства нямат никакво въздействие при пускането и регулирането на "водата" в икономиката? Те ходят да наливат вода от крана, контролиран от Марио Драги в Европейската централна банка (ЕЦБ). Нито народите от Еврозоната, нито пък ние в България, сме избирали Марио Драги, който е бивш служител на инвестиционната банка “Голдман Сакс”. Директорите на ЕЦБ се назначават от кастата на световните, частни финансови акули, които контролират крана, пускащ еврото – валутата, използвана в Еврозоната и България. Същите контролират и американския Конгрес, който пък отговаря за крана на САЩ.
Как да превърнем България в държава на труда и разума? 10 стъпки:
Едно обезверено общество, каквото е българското днес, не може да продължи успешно напред без чувстото за справедливост. Поради това:
1. Съдебно преследване и поставяне в затвор на всички политици на "прехода" и съучастниците им, за които се докаже, че са ограбили национално богатство.
От горния пример с течащата вода сега можем да разберем защо следващата необходима стъпка е:
2. Незабавано премахнето на 20-годишната концесия върху българския лев – задушаващия ни валутен борд, който фактически превърна Европейската централна банка в издател на националната ни валута. Българският лев става наш, обществен монопол - данъчен кредит, търгуващ се свободно на международните валутни пазари при ПЛАВАЩ курс на обмяна.
Интиресно е кога Германия, като водач на ЕС ще се усети, че България като не изпълнява директивата за структурирането на бюджета на страните-членки, използвайки все нови и нови селски тарикатлъци, на практика отслабва ЕС, като засилва центробежните сили? Както се видя дори и да приватизира емисионния отдел на БНБ (един вид клетва за вярност в ЕС) правителството под инерцията на хамерикано-сороския диктат (щото тая песен вече остаря) продължава да се прави на умряла лисица по отношение структурирането на държавния сектор. Така, по естествен път стигаме до простата дилема за, или против ЕС и НАТО - щом не искаме да се развиваме в глобален план, какви членове въобще можем да бъдем на какъвто и да е съюз от една страна и за какъв суверенитет от друга става въпрос? В шаха има понятия за това - цайтнот, цугцванг, пат (което си изберете, все ще вярно) Алтернативни разсъждения. Един съюз предполага по - малка армия на квотен принцип (изпълнено) - трансформирахме я (армията) в полиция и много други знайни и незнайни силови структури. Така хем избягнахме опасността от военен преврат (пази боже), хем осигурихме хляб на боравещите с оръжие да ни бранят от тероризма (който е създаден точно за това между впрочем) Барометърът на народното недоволство обаче показва отново ниски стойности. Дали защото вследствие на горните действия в страната на останаха хора? Пускат постоянно престъпници от затворите за да не ги хрантутят и пак нищо, нищо. Толкова много усилия и пак най - много по една новина във вездесъщата Здравей България. Сега ще пуснат и лудите по улиците като свършиха умишлено зелените рецепти и няма кой да отпечата други. Под засилен контрол по границата превърнахме каналджийството в държавна политика, а тия западняци пак не се усещат. Ходят да си го изкарват с ритници на камериерките като видяха какво стана с оня ММА боец-герой преди това....:) За това приказките за стабилност и липса на терористични заплахи не работят.
При демокрацията управлението на държавата е политически отговорно пред избирателите. Понятието "независима централна банка" не може да съществува. Независима от кого? От народа? За това:
3. БНБ става клон на правителството и поддържа основен лихвен процент постоянно равен на нула (политика на ниски лихви), което отстранява непроизводствените икономически ренти (непродуктивния финансов сектор, ренти от недвижимо имущество) и насърчава труда и инвестициите в производството. Министерството на финансите спира завинаги издаването на държавни ценни книжа (“взимането на заеми”) – което не само, че е ненужно от оперативна гледна точка, но е вид социални помощи за богати.
С цел недопускане на случилото се в периода 1990-96 г. (умишлено издавани лоши кредити към себе си – собствениците на банки и близки кръгове – на стойност 40% от БВП на България за 1995 г., с които се купуваха чужди валути - главна причина за срутването на валутния курс на лева), ще бъде наложен строг контрол върху дейността на българските търговски банки, които няма да имат право да вършат нищо друго, освен издаването на 2-3 вида кредити и то единствено в лева.
Наличието на масова безработица в България е свидетелство, че “водата” е твърде недостатъчна за погасяването на данъците и за нуждите на частния сектор от спестяване. Затова, първа стъпка на новото държавно управление след връщането на монопола над българския лев, ще е:
4. Увеличаване на дефицита чрез повече държавни инвестиции в приоритетните сфери на икономиката, съчетано с прогресивно данъчно облагане, намаляващо общата данъчна тежест (премахване на всички вредни преки и косвени данъци - например ДДС ще е нула) – облагай с данък вредните дейности, не полезните, тъй като от горния пример с течащата вода разбрахме, че данъците, сами по себе си, не финансират държавните разходи, а имат друга функция – създават постоянно търсене за националната валута и играят ролята на термостат при регулирането на инфлацията.
С цел недопускане на инфлация или дефлация, стойността на лева ще бъде вързана за стойността на българския труд – фиксираната заплата (минималната за страната), плащана от:
5. Постоянна, държавна програма за гарантирана заетост, която ще изпълни на практика и чл. 16 от Конституцията - “Трудът се гарантира и защитава от закона”.
Всеки, който търси и не намира работа в частния сектор, ще може винаги да намери обществено полезна работа в програмата, и то по местоживеене, на достойна за живот, фиксирана заплата, вървяща със стандартния социален пакет (платен годишен отпуск, болнични и т.н.) при добри условия на труд. Заплатата по тази програма автоматично се превръща в минималната за страната, поставяща естествен под за икономиката и стандарта на живот в България. Тя действа като автоматичен антицикличен стабилизатор, който не допуска срив в съвкупното търсене, когато бизнес-цикълът е в спад и частните фирми уволняват работници и служители. Уволнените в частния сектор тогава автоматично ще имат възможността да постъпят на работа при минималната заплата и по този начин, правителствените разходи автоматично нарастват, запълвайки загубата на доход в частния сектор и недопускайки срив в съвкупното търсене. Обратното също е в сила – в период на подем, когато продажбите на частните фирми нарастват и те искат да разширяват производството си, тогава ще могат да изтеглят работници и служители директно от държаваната програма, предлагайки им малко по-добро заплащане и условия. В този момент държавната програма не наддава за заплатите, а с радост би освободила хора за работа в частния сектор. Същевременно, държавните разходи автоматично спадат, тъй като сега по-малко хора са останали на работа в програмата.
Така, вместо резервоар от безработни, държавната програма за гарнтирана заетост поддържа резервоар от постоянно работещи хора, които не губят трудовите си навици и умения. Програмата се финансира централно от София, но администрирането става на местно, общинско ниво – там където са безработните.
6. Държавно здравеопазване и образование. Инвестиции в науката, изкуствата и културата, възобновяемата енергия, опазването на българската природа, грижата за децата, пенсионерите и хората с увреждения.
За да е независима една държава, освен от боеспособна армия, тя трябва да реши проблема с изхранване на населението и енергията. Ето защо:
7. Природните ресурси и енергията са ествествени държавни монополи, а селското стопанство, както и други приоритетни отрасли, се ползват от държавна защита и подкрепа.
Очевидно, това ще изисква и:
8. Излизане на България от ЕС и НАТО.
9. Задължителна наборна армия.
Нужно е да превърнем изборния процес в състезание на идеи при равни възможности – нещо като състезание от Формула 1, само че с един и същ болид – нека се състезават идеи и програми, а не пари и медийно влияние. Това може да стане чрез:
10. Забрана на частното финансиране на изборните кампании. Държавата осигурява равни възможности за представяне на политическите идеи и предизборни прогрми пред избирателите.
Райчо Марков - Ню Йорк
bulgaria-mmt.blogspot.bg/2017/06/blog-post_8.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар