Повелителят Буда напомня, че не трябва да вярваме в нещо, само защото така ни е казано; че не бива да робуваме на преданията, само защото идват от древността; нито на слуховете, като такива; нито на писанията на мъдреците, само защото са ги писали мъдреци; нито на хрумванията, за които предполагаме, че са вдъхновени от Дева (т.е. които ни се струват духовни откровения); нито на умозаключенията, изградени върху несигурни постулати; нито на това, което ни изглежда необходимо по аналогия; нито на произтичащото единство от авторитета на нашите наставници или учители. Ние обаче трябва да вярваме в дадено писание, учение или твърдение, ако то се подкрепя от нашия собствен разум и съзнание. "Затова - казва Той в заключение, - аз ви уча да вярвате не защото нещо ви е казано, a защото се доверявате на собственото си съзнание, и тогава да действате съответно и активно". Е. Блаватска Тайната Доктрина, т.III, стр.401
Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица - някаква награда - пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия. Л. Толстой
Свободата може и да е природното състояние на човечеството, но това важи също и за катеренето по дървета и яденето на все още шаваща храна.От друга страна всяка свобода е ограничена, изкуствена и следователно илюзорна, в най-добрия случай споделена халюцинация. Нито един душевно здрав смъртен не е наистина свободен, защото истинската свобода е нещо толкова ужасно, че единствено лудите и божествата биха могли да я понесат с отворени очи.
Тери Пратчет
А гръцката дума Христос представлява превод на ивритското משׁיח , т.е. Маши́ах или на арамейското משיחא , т.е. Меши́ха и означава "помазаник". Идва от това, че в Израил съществувал обичай за помазване с елей от свещениците при встъпването им в длъжност.
Такава е етимологията на името Исус, с което в съзнанието на християните се свързва с една конкретна особа. Но дали тяхният Исус Христос изобщо е съществувал реално?
Съдейки по библията, Исус е предизвикал голяма шумотевица със своята поява. Но според официалната историческа наука няма очевидци - нито един, които да са описали великата шумотевица на хилядите, слушали проповедите на Исус и никой очевидец не е описал тоновете излекувани и т.н. Тъй като нито един съвременник на Исус не е описал и самия Исус следва само едно - Исус е измислица.
Историци, посочени в официалните църковни документи, сочени от църквата с цел да заблуждават хората, които най-често се срещат и са обявявани за съвременници на Исус и видяли го, след което го описали, са:
1/ Йосиф Флавий - роден 4 години СЛЕД СМЪРТТА на Исус и писал за него още колко след? Не е съвременник на Исус и с оглед на датата си на раждане той няма как да бъде съвременник на Исус и следователно очевидец на Исусовите дела.
2/ Публий Корнелий Тацит пък е роден 55 година и за Исус пише чак през 98г! Той също не е очевидец на Исус.
3/ Philo of Alexandria - съвременник на Исус, който пише по времето на Исус, но НЕ за Исус, както им се иска на някои, а за друго...
4/ Планий Млади - роден 61 г. след въображаемия Исус. Той е поредният писал за Исус, но не и видял го.
5/ Светоний - роден 70 година след въображаемия Исус. Също не е очевидец.
Има и други историци, на които неправилно се приписва, че са дали историческото доказателство за съществуването на Исус, но тези са най-често срещаните.
Сonditio sine qua non, за да имаме обективност е необходимо личното видяно (в сегашно време, а не чуто как е било от времето на пра-пра-дядовците) и описано на лист и документирано наблюдение, да се съпостави с това на други независими от наблюдението, което е обект, източници и очевидци. В случая - за Исус трябва да се е писало не само от християни, а и от нехристияни, трудовете им трябва да бъдат сравнени и да се види какво ще излезе.
Обаче се оказва, че по времето, когато Исус е живял, не само, че никой не е забелязал прославилия се чрез проповедите си и чрез лечителските си умения Исус, но и никой не е забелязал нито едно от описваните в библията следни значими обстоятелства:
1/ Библията твърди, че цар Ирод избил младенци, понеже се уплашил от Исус. Но според историците цар Ирод е имал спокойно управление и не е избивал никакви младенци. Той бил обичан от народа си. И едва след смъртта на Ирод (Цар Ирод умрял 3 г. преди Исус да се роди - източникът за което са разчети на
Schurer ) започва война. Цялото управление на Ирод е описано и документирано надлежно – този цар не е и подозирал, че някакъв си Исус заплашва управлението му, камо ли да заповяда избиването на деца, за да се отърве от него, освен че същият цар умрял 3 години преди въображаемото раждане на Исус...
2/ Библията твърди, че при раждането на Исус е имало преброяване. Повечето историци твърдят, че такова преброяване изобщо никога не е имало, основавайки се на факта, че няма съхранен писмен документ, доказващ наличието на преброяване и на тезата, че не е възможно римляните да предприемат преброяване на населението в подчинени на властта им земи, които си имат собствен управител. Някои историци твърдят, че първото такова преброяване във въпросната упомената от библията територия е чак 6 години след раждането на Исус, която теза също е в противоречие на библейската версия.
3/ Двете писма, приписвани на Пилат до Тиберий, в които се говори за мъченията на Исус, също често се приписват като доказателство за съществуването на Исус, но лошият латински, на който са написани, показва ясно, че са фалшиви. Пилат и лош латински - не без доза смях, в никакъв случай!
4/ В своето измамно престараване християните стигнали дотам, че разпространили и редица писма, твърдейки, че са писани от Исус Христос. Запазено било писмото, което той уж писал на едеския цар Абгар, но по това време не е имало вече цар на Едес.
5/ Умишлено понякога се пробутат учениците на Исус (Петър, Андрей, Яков, Йоан, Филип, Вартоломей, Тома, Матей, Симон, Яков/Алфеев/, Тадей, Юда) за негови свидетели, но това не са независими източници + факта, че повечето "ученици на Исус" са се родили, да кажем например като "Йоан" - 5 века след въображаемата смърт на Исус (което показват историческите извори и анализи - евангелието на Йоан е писано доста след въображаемата смърт на Исус и православната църква дълго е отказвала да го прибави към божиите слова, понеже то е апокриф, т.е. фалшификат, писан в стила на библията, векове след като Йоан би следвало да се е вкочанил и да са го изгризкали червейчетата; обаче братята католици, като по-находчиви, видяли ползата от него и въпреки, че е лъжа, го прибавили; православието завидяло и така последвало примера им.
6/ Самата библия като свидетелство също не е доказателство, защото старият завет се различава от Танах.
За доказателство не става както стария завет, който уж предричал раждането а Исус, така и новия завет, който описва живота му, поради причини, които вече описах по-горе. В нея има достатъчно на брой невярни описания на исторически събития, които дават основание библията да бъде разглеждана в качеството и на една измислица, дело на известно количество фанатизирани умове.
Маркус Ели Рейвидж
The Century Magazine
бр. 115, Януари, 1928
"Едно от постоянните обвинения на църквата срещу науката гласи, че последната била материалистична.
Желая между другото да обърна внимание, че цялата църковна представа за задгробния живот бе винаги и до ден днешен е най-чист материализъм. Материалното тяло ще възкръсне, за да обитава един материален рай." - М.Саваж
БИБЛИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ ЗА АВТОРА
Евреинът Ревичи е роден на 25 юни 1884 г. в Бирлад, Румъния като син на Юда Льоб Ревичи и неговата съпруга Белла Розентал. През 1900 г. Маркус Ели Ревичи се преселва в САЩ, наричайки се от сега нататък Рейвидж (ravage - oпустошение). От 1909 до 1913 г. той следва в университета Мисури, – щат Илинойс и в Ню-Йорк – Колумбийския университет, където получава докторска титла.
На 2 декември 1915 г., той се оженва за "парижанката" Жан Луиз Мартин. От този брак произлизат пет деца: Сузана, Анна, Луиза, Белла и Джон Марк.
Маркус Ели Рейвидж е автор на: An American in the Making, "The Jew Pays, The Mylady of Europe, The Story of Teapot Dome – 1924, Five Men of Frankfurt – The Story of the Rothschild (опит за биография на Ротшилд). Последната книга излиза от печат през 1930 и 1934 г. на германски, холандски, френски, испански и чешки език. В 1931 и 1932 г. той публикува: Empress Innocence – The Life of Marie Louse.
(бел. ред - до-скоро се твърдеше, че най-голямата лъжа на евреите за 4000 годишната им история е Холокостът от 20 век. Сега обаче сме на път да докажем една друга тяхна лъжа, още по-голяма от последната им такава, може би най-голямата, а именно - християнството... вие преценете сами.)
начало:
ПРОИЗХОД И СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО
- едно действително обвинение срещу евреите:
- един от тях представя вината им в нейния истински размер:
- един логичен поглед върху нещата:
Естествено ви е яд на нас и безсмислено е да ме убеждавате в обратното. Да не губим време с не признаване на това. Вие знаете, че е така, аз също зная и ще можем да се разберем. Сигурно някои от вашите най-добри приятели са евреи. Това чух вече няколко пъти. Също така зная, че нямате предвид лично "мене", в случая отделния евреин, макар че ни нападате общо всички; защото аз съм твърде различен, почти така добър както някой от вас. Това изключение обаче не ме прави благодарен, затова да оставим тези неща на страна. Безогледния, кариеристичен тип хора напомнящ на вашите братя кариеристи, вие не обичате. Така ще се разберем отлично и аз не се обиждам от това. Боже мой, никой не може да бъде укорен, че не всички са му приятни. При тази анти-еврейска дейност, както вие я водите, ме поставя в недоумение само едно: вашата пълна липса на смелост. Въртите се около проблема и толкова много приказвате, изтъквайки такива плоски и фантастични извинения, че изглежда ужасно страдате от вашето пристрастие и субективност, че само представата ви за това е досадна, ако не беше така странна и карикатурна.
А вие не сте аматьори: вече правите това от петнадесет столетия. Обаче, когато човек наблюдава и слуша вашите детски извъртания, ще предположи, че самите вие не знаете за какво става дума. Яд ви е на нас, но не можете да кажете ясно защо. Измисляте всеки ден ново извинение, наричайки го причина. Имате оправдание за себе си, натрупахте такива от столетия насам и всяко ново откритие е още по-смешно от последното, всяко извинение противоречи на предишното и го неутрализира.
Преди време слушах обикновено, че сме сребролюбци и користолюбиви търговци, а сега се мълви обвинението, че няма изкуство или професия защитени от инфилтрацията на евреите. Ако се доверим на твърденията ви, ние сме едновременно с расово съзнание, недостижими и несмилаеми, защото не се женим с вас, и в същото време – кариеристи, дръзки и опасни за вашето расово единство. Нашия стандарт на живот е така нисък, че ние сме причина за вашите бедняшки квартали и експлоататорска индустрия и толкова висок, че ви изтласкваме от вашите най-хубави жилищни квартали. Ние се измъкваме от военна служба по време на война като пацифисти по природа или традиция и в същото това време сме най-главните подстрекатели на световни войни и техните най-съществени профитьори. Ние сме едновременно основоположници и изтъкнати представители на капитализма и най-главните подстрекатели на размирици и метежи срещу него. Несъмнено, в историята не съществува нещо, което би могло да се сравни с нашата многостранност! Ох, щях да забравя основната причина: ние сме твърдоглавия народ, който не възприе никога християнството и престъпниците, които разпнаха на кръста неговия основоположник.
Оставете ме да ви кажа, че се самоизмамвате. Или ви липсва познание за самите вас, или смелост да погледнете фактите и да признаете истината. Вие, обаче не се сърдите на евреина, че разпна на кръста Исус, както изглежда някой от вас мислят, а именно за това, че той го създаде. В действителност, спорния въпрос с нас не е, че сме отхвърлили християнството, а това, че ви го наложихме!.. Вашите неясни, противоречащи си едни на други обвинения срещу нас са несравними с исторически доказаната гибелност на нашето нападение над вас. Обвинявате ни, че направихме революцията в Москва. Да признаем това. Е, и - Сравнено с онова, което Павел – евреина от Тарс направи в Рим, руският преврат е само едно улично стълкновение (за Павел ще стане дума по-нататък).
Крещите диво и гръмко за ужасното влияние на евреите във вашите театри и кино. Да признаем, че оплакването ви е добре обосновано. Обаче какво е това, сравнено с нашето извънредно голямо влияние във вашите църкви, училища, закони и дори във всекидневните ви мисли?
Един недодялан руснак фалшифицира ред документи и издава като книга: "Протоколи на мъдреците от Сион", в която показва, че сме причинили последната световна война. Вие вярвате на тази книга. Що се касае до извода (от всяко наше действие), ние се подписваме под всяка дума. Но какво е това в сравнение с безспорния исторически заговор, който проведохме и никога не сме отрекли, защото никога не ви достига смелост да ни обвините в това, въпреки, че най-подробното показание лежи открито и достъпно за всекиго (християнската библия).
Мога ли да насоча вниманието ви върху нещо, за което си струва да се говори, ако действително искате да говорите за еврейски заговор!...
Защо да пилеем думи за вероятния контрол над общественото мнение, чрез еврейски банкери, притежатели на вестници и царе на киното, когато точно така добре бихте могли да порицаете доказуемата контрола над вашата цивилизация, чрез еврейските евангелия?
Вие още не сте започнали да схващате истинските измерения на нашата вина (някои хора вече са я схванали). Ние сме смутители на мира. Ние сме причинителите на вълнения и метежи. Ние заграбихме вашия естествен свят, вашите идеали, вашето призвание и ги обезобразихме. Ние сме не само зад кулисите на последната голяма война, но и зад всяка една от вашите войни: не само зад руската, а зад всяка революция от вашата история. Ние донесохме във вашия живот фалшивост, объркване и безизходност. Ние все още вършим това и никой не може да каже докога ще продължава така. Хвърлете поглед назад и вижте как е било. Преди 1900 години вие бяхте невинна и безгрижна езическа раса. Почитахте безчислени богове и богини, духове на въздуха, на водите и на горите. Без да се срамите, бяхте горди с великолепието на вашите голи тела. Изразявахте от дърво в художествени фигури вашите богове и еротичната привлекателност на човешкото тяло. С радост отивахте на бой в арената, както и на бойното поле. Война и робовладелство бяха еталоните на вашия порядък. Странствувайки по хълмове и долини се замисляхте върху чудесата и тайните на живота поставяйки основите на природната наука и философия. Имахте благородна култура, не опорочена от острието на социалната съвест и сантиментални въпроси върху човешкото равенство. Кой знае каква чудесна и славна съдба ви очакваше ако ви бяхме оставили на мира.
Обаче ние не ви оставихме на спокойствие. Взехме ви в ръката си, съборихме красивата и привлекателна постройка, която бяхте издигнали и променихме целия ход на вашата история. Завладяхме ви така съвършено, както никоя от вашите империи не е поробвала някога Африка или Азия (да, завладяхте ни, но то беше защото никой от завладените гои не знаеше за еврейския произход на тези, които завладяваха). И всичко това направихме без армии, без оръжия, без проливане на кръв, метежи или някакво насилие. Това постигнахме единствено чрез непреодолимата сила на нашия дух, с идеи, посредством пропаганда.
Направихме ви послушни и същевременно несъзнателни носители на нашата световна мисия дори до дивите племена на земята и безбройните неродени още поколения. Без да схващате как постигнахме това станахте пропагандатори на духовната традиция на нашия народ, онези които носеха нашето послание до неизучените още краища на земята. Вие още продължавате да се борите за нашата воля, макар и да го правите несъзнателно.
Нашите племенни обичаи станаха ядро на вашия морален закон. Нашите племенни закони се превърнаха в основа на всички ваши възвисени конституции и правов ред, – нашите легенди, митове и свещено послание, което пеехте на вашите деца. Нашите поети изпълниха вашите песнопойки и молитвеници. Националната ни история (библията) стана неизменима част от образованието на вашите пастори, свещеници и учители. Нашите царе и държавници, нашите пророци и войници са вашите герои и пример за подражание. Нашата малка страна е ваша "Свещена земя". Нашата национална литература (библията) е ваша "Свещена книга". Това, което нашите хора мислеха и учеха бе така здраво втъкано във вашия език и духовна традиция, че никой от вас не може да се смята за образован, ако не е запознат с нашето племенно наследство (вашите племени обичаи и вашето племе въобще са срам за целия човешки род - бел. ред.).
Еврейски занаятчии и еврейски рибари са вашите учители и светци, безброй статуи ги изобразяват, многочислени катедрали са издигнати в тяхна памет (прощавайте гн, Раваж, но ако аз знам предварително, че моите герои и кумири са евреи, няма да ги заобичам никога.. Плюс това, трябва да отбележим, че еврейските медии издигат само евреи, и само такива се оставят да достигат до върховете - за неевреите това е забранено - може би защото не са избрани от бога ).. Едно еврейско момиче е вашия идеал за майчинство и женственост. Един еврейски бунтовен пророк е образ в центъра на вашия религиозен култ. Ние съборихме вашите идоли, изхвърлихме вашето расово наследство и ги заменихме с нашия бог и духовна традиция. Никое завоевание в хода на историята не може да бъде сравнявано с начина по който нашата победа отстрани от вас всичко.
Как ни се отдаде това?.. Почти чрез случайност. Преди около 2000 години нашата религия в далечна Палестина беше в упадък, занемарена само до външни обредни форми. Лихвари обсебиха храма. Самолюбиви покварени свещеници мамеха нашите хора и бяха затлъстели от това. Тогава един млад идеалист се изправи и тръгна из страната с призив за подновяване на вярата. Той не възнамеряваше да основе нова религия. Както всички предишни пророци, неговата единствена цел беше да очисти старата вяра (юдаизма) и да я събуди за нов живот. Той нападна свещениците и изгони лихварите от храма. Това го доведе в конфликт със съществуващия ред и неговите опори. Римските власти окупирали страната се страхуваха от неговата революционна агитация виждайки в нея политически опит да бъдат прогонени. Затова го заловиха и осъдиха да бъде разпнат на кръста, – по това време обичайна форма на екзекуция.
Последователите на Исус от Назарет, предимно роби и бедни работници, в своята изоставеност и разочарование се отвръщаха от света образувайки пацифистично братство от противници на съпротивата, поддържаха спомена за своя разпнат на кръста водач и живееха в имуществена общност [комуна, кибуц]. Те бяха само още една секта в Юдея, без власт и последователи.
Едва след разрушаването на Ерусалим от римляните новата вяра спечели влияние. Евреинът патриот Савел, или Павел, дойде до идеята, че римската власт може да бъде отхвърлена след като бойния морал на легионите се подкопае чрез учението за любовта и отказ от насилие; така, както това бе проповядвано от малката секта на евреите християни и по-късно стана апостол на езичниците. Павел, който до тогава беше усърден гонител на сектата.
Павел изпълни задачата си така отлично, че за четири столетия тази забележителна световна империя в чиито нозе лежеше Палестина и половината свят, се превърна в купчина развалини. Така, закона на Сион стана държавна религия на Рим.
Тук бе началото на нашето владичество върху вашия свят. Обаче това беше само началото. От тогава насам вашата история не е нищо друго освен борба за надмощие между старото езичество и нашия еврейски дух. Половината от вашите големи и малки войни са религиозни, при които се касае за тълкуване на някое от нашите учения. Току-що освободили се от вашата първична религиозна простота и опитвахте отново езичеството на Рим, се появи Лутер въоръжен с нашите евангелия, за да наложи отново духовното ни наследство. Помислете за трите големи революции от ново време – френската, американската и руската. Какво са те ако не триумф на еврейската мисъл за социална, политическа и стопанска справедливост.
И края е все още някъде в далечното бъдеще. Ние ви владеем. Тъкмо сега вашите църкви се разтърсват от гражданска война между фундаменталисти и модернисти; което ще рече, между онези, които възприемат буквално нашите учения и духовна традиция и тези, които искат крачка по крачка да ни експроприират - /тоест; да ни отстранят и заграбят нашите богатства и власт/. В Dayton, Tenn. една библейска община забранява теорията на вашата наука, защото тя е в противоречие с нашето старо еврейско (библейско) послание за произхода на живота; а в демократичното народно събрание, водача на враждебния към еврейството Ку Клукс Клан, мистър Бриян, води борба в наша полза без да забележи противоречието. Отново и отново изплува пуританското наследство от Юдея с вълни от театрална цензура, забрана на алкохол в неделя и закони против алкохолизма. И в същото време бръщолевите за еврейското влияние в киното...
И чудно ли е, че така се ядосвате на нас? Ние парализираме и подтискаме вашия стремеж към прогрес. Наложихме ви една чужда книга, една чужда вяра, която не можете да преглътнете и смелите, защото противоречи напълно на вашата природа и ви държи във постоянно вътрешно незадоволство, тъй като не смеете нито да я отхвърлите, нито напълно да възприемете.
Разбира се вие никога не възприехте съвършено нашите християнски учения и в сърцето си сте още езичници. Все още обичате войната, красивите произведения на изкуството, разпрата. Все още се гордеете с изяществото на голото тяло. Въпреки демокрацията и социалните революции вашата обществена съвест е нещо окаяно. Ние не само раздвоихме вашата душа и вашите инстинкти, направихме ви несигурни и парализирахме стремежа ви към по-високо стъпало. В апогея на борбата сте принудени да коленичите пред този, който ви заповядва да обърнете и другата страна, – онзи, който казваше: "не се съпротивлявайте на злото!", "блажени са хрисимите". В радостта си от труда, ви пречи изведнъж спомена за дните от неделното училище, където се казваше, че не трябва да мислите за утрешния ден. А когато при вашите работнически борби, без особено двоумение решите да сломите една стачка, ви идва изведнъж на ум, че благословени са бедните и под божието небе всички хора са братя. Речете ли да се отдадете на някое изкушение, вашето еврейско (християнско) възпитание ви поставя веднага ръка на рамото и отблъсква пенещата чаша от устните ви. Вие християни, никога не сте били истински християни. Сравнени с нас в това отношение сте непрокопсани. Ние, обаче ви отнехме завинаги радостта от езичеството (не за дълго обаче, - какво е "Новия Световен Ред" ако не завръщане на езичеството в целия му блясък и слава - бел. ред.).
Е и защо би трябвало да не се ядосвате?. Ако ние бяхме на ваше място, бихме ви отблъснали много повече отколкото вие нас, но не ще се стесняваме да ви кажем причината. Ние не бихме се крили зад привидни извинения и оправдания. При наличието на милиони честни търговци евреи около нас, няма да обиждаме с празни приказки вашия разум и нашата честност, че комунизма бил еврейска философия.
При наличието на милиони с мъка изхранващи прехраната си безимотни амбулантни търговци наоколо, няма да се излагаме с глупави приказки, че интернационалния капитализъм бил еврейски монопол. Ние не ще засегнем ядрото на проблема - християнството; ще се замислим върху това объркано и безплодно безредие, което наричаме цивилизация, тази полу-християнска, полу-езическа бъркотия и ако бихме си разменили местата щяхме да ви кажем:
"За целия този хаос благодарим вам, на вашите пророци и на вашата библия!"
ПОСЛАНИК ПРИ НЕЕВРЕИТЕ
Първият, който схвана възможността за водене на война посредством пропаганда
Вие християните се ядосвате и оплаквате от влиянието на евреите върху вашата цивилизация. Твърдите, че сме били интернационален народ с духовни традиции, интереси, цели и намерения напълно различни от вашите собствени, – едно затворено малцинство сред вас. Изтъквате, че това състояние заплашва порядъчното ви развитие, спъва вашите пориви, проваля намеренията ви. Аз не намирам в това никаква опасност. Вашия свят бе владян винаги от малцинства и аз мисля, че е без значение каква вяра има управляващия слой. Влияние обаче действително съществува, и то е много по-голямо от колкото вие си представяте.
Твърде загадъчна за нас е вашата враждебност към еврейството (така ли; а кой създаде протоколите на ционските мъдреци - християните ли...), и това същевременно ни забавлява а понякога гневи. Звучи ужасно, вие обикаляте наоколо и мълвите за еврейска ръка, за това или онова, предизвиквайки страх. Ние започваме да треперим осъзнавайки неправдата, която ви причинихме налагайки ви една чужда вяра и духовна традиция. Да приемем: ние признаем треперейки, че вие трябва да се пробудите и проумеете, че вашата социална и правова система в самата си основа са наше творение! Но вие изнасяте несъществени доводи говорейки за еврейски банкери и царе на киното. Всичко това превръща нашия ужас в смях. Ние с облекчение виждаме, че гоя никога няма да проумее размерите на нашето престъпление (някои хора вече са го проумяли - бел. ред.).
Ние не можем да ви разберем. Или нямате понятие, или ви липсва смелост да ни обвините в онези наши деяния, за които свидетелствуват фактите, - и един разумен съдия или съдебен заседател без сантименталност могат да проверят. Защо да пилеем думи върху дребнавости, когато лесно може да ни подведете под отговорност за доказуеми престъпления? Защо ни упреквате с една недодялана фалшификация като "Протоколи на мъдреците от Сион", когато можете да ни унищожите с Исус от Назарет и Павел от Тарс (тоест; разобличавайки лъжите около христовото възкресение, и Павел, първия човек, който донесе християнството в Европа).
Наричате ни подривни елементи, подстрекатели на войни, подпалвачи на революции. Това е истината и аз се покланям пред вашето откритие. С най-малко усилие и оправяне на фактите може да бъде доказано, че ние бяхме зад кулисите на всички големи революции от вашата история. Несъмнено имахме пръст и в бунта на Лутер и ясен факт е също, че бяхме първите инициатори на буржоазно-демократичните революции от последното столетие във Франция, както и в Америка. Ако би било иначе, то значи, че не знаем къде се намира нашата изгода. А вие сочите с пръст обвинявайки ни в доказани вече престъпления - в никакъв случай! В екзалтацията си ни преписвате последната световна война и преврата в Русия, които донесоха и на евреите големи щети, нещо, което дори и един ученик можеше да предвиди.
Обаче, дори и тези комплоти и революции са нищо в сравнение с големия заговор, който проведохме в началото на тази ера. Онова съзаклятие, което трябваше да превърне вярата на една еврейска секта в религия на западния свят. Реформацията не бе планувана от чиста злост. Тя ни уреди сметките с един стар враг и постави нашата библия отново на нейното почетно място в християнския свят (та нали вие евреите създадохте християнския свят - бел. ред.).Републиканските революции на XVIII век ни освободиха от постоянната политическа и социална онеправданост. Те ни облагодетелствуваха без това да ви пречи. Тъкмо обратното, те ви донесоха разцвет и експанзия; вашето надмощие в света дължите на тях. Обаче преврата, който християнството донесе в Европа беше нещо, което може да се докаже, – планувано от евреи и проведено като акт на отмъщение срещу една голяма езическа държава. И ако вие вече говорите за еврейски заговори, не мога да разбера, защо въобще не споменавате за разрушаването на Рим, цялата антична цивилизация и нейната сфера на влияние, чрез еврейското християнство.
Невероятно обаче, вие християни изглежда не познавате трите главни въпроса на вашата религия: защо, откъде и как? Документите за това падение са част от вашата библия, вие ги възпявате, обаче не ги четете. Ние извършихме мисията си твърде прецизно и вие прекалено простовато вярвате на нашата пропаганда. Възникването на християнството не е обичайно историческо явление, произлязло от други събития на времето; то е изпълнението на едно божествено еврейско предсказание, с подходящи допълнения от вас. Както виждате, християнството не само разруши една цивилизация, това могъщо царство - но и тласна човечеството за едно хилядолетие във варварство и мрак; то дойде за да донесе спасение на езичниците (спасение на по-слабите - бел. ред.). Вие дори не виждате всичко това, въпреки, че едно дете, чийто мозък не е замъглен от теологични чародейства, би могло да ви го каже само след едно обикновено прелистване на християнските текстове. А вие разправяте още за еврейски заговори и поднасяте като пример последната световна война и руската революция. Учудвате ли се, че ние евреите никога не взехме на сериозно вашите антисемити, докато те не прибягнаха до насилие?
Спомняте ли си, че авторитет като Гибон (Eduard Gibon, 1724-1797 год.), се опитваше преди време да ви отвори очите. Вече век и половина от както той извади котката от торбата с "Изгрев и залез на Римската империя"... Тъй като Гибон не беше поп пишещ история, той не се опита да обясни падението и края на тази забележителна епоха с порочност, деградация и морална разруха на римското общество. В действителност Рим по това време беше в своя творчески разцвет. От къде има Гибон това прозрение?. Той живееше през една августейша епоха в средата на Лондон. По отношение на рафинираната поквара, която този мъглив остров можеше да създаде, той бе повторение на августейшия Рим, въпреки почти две хилядолетия от христовото спасение. Гибон беше езичник с расово съзнание, почитател на езическата култура на Запада и същевременно изследовател на историята с очи и разум. Затова за него бе лесно да покаже болестта, донесла гнилост и разруха в аристократичната постройка на старата римска цивилизация. Той доказа, че християнството, - закона на Сион, и божието слово от Ерусалим - са главната причина за упадъка на Рим и езическия свят, за който той бе опора.
До тук добре. Обаче Гибон не отиде по-далеч, защото бе роден и умря в едно столетие преди изобретяването на научния антисемитизъм. Той не изясни дали всичко това бе случайност или строго замислен план. Той видя как една чужда вяра приижда от изток, заливайки китните страни на Запада. На него никога не му дойде на ум, че цялата мистика на христовата жертва бе замислена прекалено точно с крайна цел – разрушението. Ако нямате нищо против, фактите са твърде ясни.
Оставете ме да възпроизведа посланието накратко, без украшения с чудодейства, предсказания и заклинания... (тук вече започва да става интересно - бел. ред.)
В интерес на по-добрата обзорност ще бъда обстоятелствен. Действието трябва да бъде представено по-нататък в четири части с кулминация в третата. За първи път завесата се повдига около 65 година. преди Христос. Главните актьори, без второстепенни герои са Юдея и Рим. Юдея е малко царство в източното Средиземноморие. Пет столетия то не бе нищо повече от едно географско понятие, постоянно прегазвано и рошено от неговите силни съседи, а населението му отвличано в робство. Уж независимо, то бе твърде нестабилно и винаги на ръба на гражданска война. Западната империя с център града-република Рим не е още владетел на света, обаче по най-правия път към това. Всички виждат в него голяма военна сила, наследника на Гърция, центъра на цивилизацията.
До този момент двете държави (Юдея и Рим) имаха съвсем малък или почти никакъв контакт една с друга. Изведнъж Рим бе помолен, без повод от негова страна, да се намеси в еврейските разпри. Между двама братя бе избухнал спор за наследник на трона. Римския генерал Помпей, който по това време уреждаше важни дела в Дамаск, бе извикан като помирител между двамата претенденти. С естествената праволинейност на войн от републиката, Помпей изпрати единия брат в емиграция, а неговия съперник направи най-висш свещеник и премахна изобщо монархическата институция в Юдея. Без да бъде твърде изискано казано; посредничеството на Помпей постави Юдея под зависимостта на Рим. Естествено евреите се съпротивляваха срещу това. За да ги помири и удовлетвори местното предубеждение, Рим възстанови отново монархията, което означаваше, че евреите можеха сами да определят своя цар, по свой избор. Това бе Ирод, син на един бирник, по рождение идумеец. Евреите обаче не се укротиха и създаваха по-нататък трудности. Рим изтълкува това като неблагодарност.
Всичко до тук е само въведение, обясняващо последвалите събития.
Еврейското недоволство се превърна в нелоялност и открит бунт, когато езическите господари започнаха да въвеждат постиженията на западната култура. Статуи, атлетически игри, гръцка драма и гладиаторски борби не бяха по вкуса на евреите.
Действително, религиозните евреи се отбраняваха от появата на римски бирници. Преди всичко те настояваха за цар от собствения им народ, от собствен царски род.
Размириците доведоха до събуждане сред масите на старата вяра в Месия, – предопределения от Бога спасител, който ще освободи своя народ от чуждото иго и ще издигне Юдея над другите нации.
Кандидати за този пост имаше много. Известният агитатор Юда поведе в Галилея голямо въстание, което получи широка подкрепа от народа. Йоан, наречен Кръстител, действуваше в областта на река Йордан. Следваше го един друг бунтовник от север, Исус от Назарет. И тримата владееха майсторски способността да обвиват в невинни теологични фрази запалително политическо подстрекателство. И тримата използуваха един и същ сигнал за въстание: "Времето е дошло". И тримата бяха набързо заловени и екзекутирани, двамата галилейци разпнати на кръста, а Исус по-късно.
Разглеждан откъм неговите човешки качества Исус, както и предшествениците му, беше политически агитатор застъпващ се за освобождението на своята страна от чуждо подтисничество. За това говори и факта, че той дори храни амбицията да стане цар на независима Юдея. Исус претендира, или неговите биографи твърдят по-късно, че произхожда от старото Давидово коляно. Бащинството обаче не е съвсем ясно. Същите писачи проследяващи родословното дърво на съпруга на майка му до царските псалмописци, представят Исус като син на Йехова и признават, че Йосиф не бил негов баща.
Изглежда, Исус скоро се убеждава в без-перспективността на своята политическа мисия и опирайки се на своето реторично изкуство и популярност сред масите, той подхваща една съвсем друга посока, започвайки да проповядва народен социализъм и пацифизъм. Резултат от тази смяна на програмата му бе враждебността на имуществените класи към него, на свещениците, както и на всички патриоти и това ограничи неговите последователи само между бедните работници и робите.
След смъртта му, неговите незначителни ученици-последователи, – апостолите образуваха комунистическо братство. Една от проповедите на техния мъртъв водач, държана някога в планината съдържаше за тях същественото от неговото учение и стана правило за поведение. Това бе философия нагодена за въздействие върху низшите слоеве на обществото. Тя утешаваше страдащите на този свят, чрез обещания за възнаграждение след смъртта. Тя превръщаше недостатъците на слабите в добродетели. Хора без какъвто и да е проблясък на надежда за бъдещето бяха съветвани да не се грижат за утрешния ден. Онзи, който бе твърде безпомощен да се отбранява срещу обида или неправда, не трябваше да се противи на злото. За осъдените на нерадостен труд и оскъдица бе гарантирана справедлива отплата на другия свят.
От този момент презрените, потъпканите, благите и онеправданите трябваше да станат богоизбрани и облагодетелствувани. За амбициозните, богатите, силните и великите царството небесно остана завинаги затворено.
Значи, резултат от мисията на Исус (на земята) беше една секта в Юдея. Тя не е нито първата, нито последната. Юдея, както модерна Америка, беше благодатна почва за странни религии (значи; по-онова време Юдея е пълна със секти, а християнската, само една от тях). Ебионците, – бедните, както те сами се наричаха, не виждаха във своята вяра нова религия. Те бяха родени евреи и си останаха такива. Наставленията на техния водач бяха по-скоро едно социално учение, правила за поведение – един вид морални норми. На днешните християни, които още питат защо евреите не са възприели Исус и учението му, мога само да отговоря, че то дълго време бе следвано изключително от евреи. Учудването, че не целия еврейски народ се е обърнал към ебионците (последователите на Исус) е точно толкова умно, колкото да очакваме, че всички американци биха тръгнали след баптистите или унитаристите.
В нормални времена едно такова дрипаво братство (като ебионското) би привлякло много по-малко внимание, тъй като това бяха предимно бедни работници и роби. Тяхното смирение можеше да срещне по-скоро поощрение от по-издигнатите класи. Обаче в кулминацията на тази борба с външен враг, чуждата на действителността идеология и философия (християнството) се превърна в опасност. Тя бе вяра на разочарование, примирение и поръжение. Тя заплашваше да подкопае духа на борещия се (срещу римската власт) еврейски народ. Това благославяне на хрисимите, обръщане на другата страна, не съпротивляване, любов към неприятеля, се възприемаше като решителен опит да се парализира волята (за борба) на еврейския народ и да осигури победата на противника (тоест; Рим).
Затова не е чудно, че еврейското старейшинство започна да преследва сектата на ебионците. Нахълтваха в събранията им и ги разпръскваха, затваряха водачите им и ученията им биваха забранявани. За известно време изглеждаше, че сектата е изчезнала. Тогава обаче завесата се отвори за третия акт и нещата взеха неочакван обрат.
Може би най-ожесточен враг на сектата беше известният Савел, Павел – занаятчия правещ палатки. Роден в Тарс, той имаше известно образование в гръцката култура и точно заради това ненавиждаше новото учение поради неговата отдалеченост от действителността и отчужденост от живота. Като еврейски патриот той се страхуваше от неговото влияние върху народните маси. Като човек пътувал по света, владеещ няколко езика, той бе извънредно подходящ да даде отпор срещу разпространението на тези социалистически и пацифистични пароли сред разпръснатите еврейски общини. Водачите от Ерусалим го назначиха на най-високия пост като преследвач на ебионците - тези, които все още пазеха учението на забравения (даже и от бога)вече Исус.
Един ден, на път за Дамаск да залови група сектанти, на Павел хрумна една нова идея. Съгласно странния начин на изразяване в апостолските истории, той имал едно невероятно видение. В действителност е имал две такива. Първо му е станало ясно, колко незначителни бяха изгледите на малката еврейска държава за борба с най-голямата военна сила на света. И второ, много по-важно, той разбира, че преследваната от него ебионска секта може да се изкове и превърне в непобедимо оръжие срещу силния враг. Копнежът за мир, отказ от съпротива, примирие, любов към враговете, бяха у дома опасни учения, но разпространени между вражеските легиони те можеха да разложат тяхната дисциплина и в края на краищата да донесат победа за Ерусалим. Павел схвана това и накратко казано бе може би първия човек, който прозря възможността за водене на идеологическа война посредством пропаганда.
Той продължи по-нататък към Дамаск, съобщавайки за голяма почуда на своите тамошни приятели, както и на преследваните от него ебионци за прелома в убежденията си и покръстването му в новата вяра. Павел помоли за приемане в сектата и беше приет. При завръщането му в Ерусалим той поднесе на изненаданите старейшини от Сион своята нова стратегия.
След дълги дебати и анализиране на мотивите тя беше възприета. Нейната блестяща и съблазнителна теология спечели нови последователи, по-бързо от колкото той смееше да се надява или желае. Трябва да припомним, че до този момент Павел мислеше само за отбрана на еврейския народ и сигурно не е възнамерявал да покръсти света. Той искаше единствено да обезсърчи врага.
След този негов успех, когато римската окупация беше вече изчезнала от Палестина, Павел се обяви за военно примирие. Обаче робите и подтиснатите в Римската империя, мизерствуващите войници по принуда, гладуващия столичен пролетариат, намериха толкова много утеха в тълкуването на вярата от Павел, както преди това бедните евреи в първоначалното учение на своя разпнат на кръста водач. Този непредвиден за Павел успех стресна противника. Рим получи обезпокоителни съобщения за отказ от подчинение на легионите си в Палестина и другаде. Вместо да остави време на императорските власти, новата тактика взе още по-твърда позиция. Тогава Рим нападна Ерусалим с огън и меч и след упорита четири годишна обсада той срина това подмолно гнездо (70 години след Христос), или поне вярваше че го е унищожил.
Историците от онова време не оставят съмнение върху намеренията на Рим. Те съобщават, че Нерон изпраща Веспасиян и неговия син Титус с точни и определени заповеди - да унищожат Палестина и християнството. За римляните то не беше нищо друго освен едно съпротивляващо се еврейство, – едно тълкуване, съответствуващо до голяма степен на фактите. Това що засяга Нерон, той осъществи най-малко половината от своите желания. Палестина беше така основно разрушена, че до ден днешен [1928 год.!], остана само едно поле от политически развалини. Обаче християнството не бе така лесно унищожимо.
В действителност, едва след падането на Ерусалим програмата на Павел влезе напълно в действие. До този момент, както казах, неговата тактика се състоеше само в това, завоевателя да бъде обезкуражен, тъй както някога Мойсей терзаеше фараона. Павел беше настъпил напред внимателно и колебливо, загрижен да не стресне при това силния неприятел. Той бе готов да изостри своето оръжие от нов тип под носа на противника и едва тогава да остави врага да изпита неговото острие, обаче се страхуваше да го забие с всичка сила. Сега, когато най-лошото беше вече станало и Юдея нямаше какво повече да загуби, Павел остави настрана всички колебания и принесе войната в лагера на противника. Рим трябваше да бъде унижен така, както той унижи Ерусалим като го зачерта от географската карта.
Ако собствените писания на Павел не ви убеждават в това тълкуване на дейността му, бих желал да насоча вниманието ви към неговия искрен съюзник Йоан. Докато Павел при своята работа в сянката на императорския дворец трябваше да използува половината от времето си като затворник в римските бастиони използувайки метафори и шифрирани указания, Йоан можеше да си позволи лукса на открития език обръщайки се към непричастните азиатци. Във всеки случай неговото подигравателно писание "Откровение" е правдиво признание за какво става дума при това начинание.
Рим, тук с богата фантазия наречен Вавилон е описан с думи пълни с ненавист, като майка на разврата и всички земни гадости, напоен с кръвта на светците (християни и евреи), като потисник на "маса народи, нации и езици". И да се изключи всяко съмнение за неговата идентичност, като "онзи голям град, който повелява над царете на света, над световните царе".Един ангел извиква триумфирайки: "падна великия Вавилон, той падна!". После следва едно разблудно описание на разпада: търговия, занаяти и мореплаване затихват. Изкуство, музика и "гласа на младоженец и невяста" заглъхват.
Тъмнина и злочестия покриват като саван цялата сцена. Благородните християнски завоеватели газят в кръв до юздите на своите коне; "ликувайте над него небеса и вие свети апостоли и пророци, защото Господ му отмъсти заради вас!"
И какво е окончателното намерение от целия този хаос?... Йоан не бива да бъде премълчаван; той ни казва това завършвайки своето благочестиво пророчество с едно видение от новия, това означава възкръсналия Ерусалим в неговия пълен блясък и слава. И това не е никаква алегорична фантазия. Не, буквално Ерусалим, столицата на новото обединено царство, "на дванадесетте племена на децата на Израил".
Искате ли още по-ясно казано?.. Никоя цивилизация не би издържала обсадата на такова едно нападение (като християнското). Около 200 година (след Христос) учението на Павел имаше толкова много последователи и такъв успех и напредък сред всички класи на римското общество, че християнството категорично се превърна в единствен култ на цялата Римска Империя. Както Павел ясно предвиждаше, римския морал и дисциплина бяха напълно разрушени. Императорските легиони, някога ужас на света и гръбнака на западната цивилизация, все по-често търпят поражения от налитащите варвари. Защото колкото повече се преследваше християнството, толкова повече се засилваше и укрепваше то в съзнанието на вярващите.
С надежда да спре по този начин тази заразна болест, император Константин се покръсти в 326 година и обяви християнството за държавна религия, обаче вече беше късно. След него император Юлиян опита още веднъж с преследване и сила, но нито сила, нито отстъпки постигнаха нещо. Римският държавен апарат беше напълно прояден от червеите на еврейската пропаганда. Павел бе победил. И аз, ако бих бил антисемит, в търсене на най-достоверен пример за подмолен заговор от страна на евреите, така поне бих обяснил нещата. Как една модифицирана еврейска религия (секта) успя да се наложи над целия западен свят.
Преведе от английски: Исперих Етцел.
1999 - Движение "Воини на Тангра"
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: АЗ СЪМ ВЕЛИК ТУРЧИН! БЪЛГАРИЯ СКОРО НЯМА ДА Я ИМА, ще стане турска територия!
Илюминатска карта: "Братски режими" Луцифериански порядък! касае именно "свободните наги" от Била-сварга, прокламиращи 'свобода' чрез диктатура за нея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар