Кори Гуд: Расата на Древните Строители - Част 2

Кори Гуд: Расата на Древните Строители - Част 2

11 януари 2018 г.

(Свободен превод със съкращения)

ХРАМОВИЯТ КОМПЛЕКС на АНШАР

Кори Гуд: Очаквах, че ще ме върнат в моята спалня, откъдето ме взеха, но вместо това се оказах в храмовия комплекс на Аншар.

Видях, че към мен бързат Кар-и и нейната сестра, с широки усмивки на лицата. Те ме приветстваха с енергични прегръдки и ме поведоха през зали, водещи в пещера, където някога се е намирал техният град. Качихме се на един от “автобусите” на Аншар и влязохме във времевата аномалия. После се приземихме на куполообразен покрив, снабден със стълбищна площадка, приличаща на площадка за кацане и излитане на въртолет. Минахме през врата на покрива и бързо се озовахме в малка стая, в която две овални тръби влизаха направо в пода. Те бяха достатъчно големи, за да поберат човек.

Делегацията, в чийто състав влизах аз, започна да се намества в тръбите и да „плава” надолу, двама по двама. Когато дойде моят ред, стъпих на тръбата, очаквайки, че ще падна, но се почувствах сякаш стоя на твърда земя, макар че виждах главата на един от делегатите, който се намираше по-надолу от мен. Докато се спусках надолу, не ме напускаше усещането, че сякаш пътувам в асансьор. Влязохме в здание, където навсякъде сновяха жителите на Аншар, занимавайки се с ежедневните си задачи.

ТЕ ЛЕТЯХА КАТО СУПЕРМЕН

Отпред забелязах място, където влизаха хора. Всичко изглеждаше така, сякаш те минаваха през твърда стена без врати. Ние последвахме групата, която вървеше към изхода. Минавайки през стената, почувствах леко статично пробождане. Когато излязохме, аз се огледах и забелязах, че се намираме в селски район на град Аншар. Влязохме в много тясна уличка, по която ходеха и летяха като Супермен жители от всякаква възраст. Невероятно! Забелязах, че, минавайки покрай нас, жителите се усмихваха, занимавайки се с ежедневната си работа. Почти нямаше шум, даже фонови звуци. Всичко беше тихо и безметежно. После ме отведоха в много голямо куполообразно здание – спален район, където живееха Кар-и и нейната сестра.

РАСТЯЩИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Казаха ми да се готвя за „растящи възможности”, които ще се появят през следващата година.

Освен това трябваше да се подготвя за церемонията за приветстване на Пазителите, която ще се състои в близко бъдеще. А засега ме помолиха да запазя в тайна тази информация и съдържанието на беседите с хората от Аншар.

[Д.У.: Някои неща от получената информация се отнася лично за мен. Намирам тези сведения невероятно интересни. Те напълно измениха начина, по който пиша новата си книга „Пробуждане насън”.]

Съобщиха ми, че ми е позволено да остана с Аншар за кратко време. По-късно тази година ще ме върнат при Аншар за по-продължително време. Кар-и забеляза моята озадаченост и каза: “Ние ще се погрижим за всичките Ви нужди”.

ЛИЧНИ АПАРТАМЕНТИ

Тя ме отведе в малка стая с легло, върху което лежаха някои нужни вещи. Погледнах и видях дрехи от каталога на магазин „Sears и JC Penny” от 1980-те години. Имаше и малък пакет с тоалетни принадлежности.

Останах в Аншар, както ми се стори, 2-3 дена. И двата пъти, когато бях с тях, запазих обичайния си режим на сън. Аншар не спяха, а веднъж на няколко дена те просто прекарваха около 40 минути в едно от яйцевидните кресла.

В единия от дните, когато седях в кръга с яйцевидни кресла и се учех на достъп до нервната мрежа на Аншар, в помещението влезе Гонсалес. Той изглеждаше изтощен, поотслабнал и мрачен.

ГОНСАЛЕС И ГИГАНТИТЕ

Изглежда той знаеше, че аз съм тук, и ме търсеше. Станах и тръгнах към него. Той ме видя и седна на едно от креслата. Аз също седнах на едно кресло, свързах се с креслото и насочих моето кресло към Гонсалес. Казах му, че изглежда сякаш идва от ада. Той отговори, че адът наистина е там, откъдето идва. Обясни, че вече почти от една година се занимава с група рижи гиганти-бежанци. Повечето от тези същества са силно травмирани и съвсем непредсказуеми.

НЯКОГА ТЕ СА ИМАЛИ ОБШИРНА ИМПЕРИЯ

Гонсалес продължи да разказва за това, че в различни периоди от време, преди и след ледниковия период, рижата раса е владяла обширни територии на повърхността на Земята. Те се считали за напуснати от расата на творците и оставени сами на себе си. Сега те знаят, че „расата на творците” е загинала при катаклизъм преди последния ледников период.

[Д.У.: Когато питах за това Кори, той потвърди, че тези същества (рижата раса) са били генетично създадени от расата, претърпяла крушение тук на Земята приблизително преди 55000 години, на мястото, което сега наричаме Антарктида. Това са „падналите ангели”, за които се говори в Книгата на Енох и в други библейски текстове. Изглежда те са оцелели потомци на раса, разрушила своята планета в нашата Слънчева система; от нейните отломки се е образувал астероидният пояс. Джим Виейра представи 1500 примера за открити гигантски скелети в статии в традиционни медии през 1980-те и началото на 1990-те години. Те имат една обща характерна черта – двоен ред зъби. Това е генетична аномалия, предизвикана от неправилно смесване на различни видове ДНК.]

ОЦЕЛЕЛИТЕ ГИГАНТИ

Наред с другата информация, Гонсалес съобщи, че Гигантите били използвани от Преадамитите за укрепване на тяхното управление на човечеството. Империята се укрепвала и с използване на генетично създадени същества-химери и резултати от други генетични експерименти. Когато Преадамитите изчезнали, хората нападнали гигантите. Оцелелите гиганти били принудени да живеят най-вече под земята или в пещери близо до повърхността.

Те били принудени да се справят с глад и болести, с които преди това никога не се били сблъсквали. Те се събирали на малки групи и ловували. Това положение продължило хиляди години, от времената на ледниковия период / катаклизма на Атлантида до неотдавна, когато населението на повърхността започнало стремително да нараства и да става по-организирано.

ТЕ ОСТАВАЛИ СКРИТИ

Групи хора започнали да ловуват гигантите. Множество семейства на гиганти били хванати и убити от хора-ловци. Това принудило гигантите да отиват все по-надълбоко в земята, където било все по-трудно да намират храна. Докато се учели да се приспособяват към условията на Вътрешната Земя, много от тях измрели. А останалите се превърнали в заплаха за по-слабо развитите обитатели на Вътрешната Земя, което довело до измирането на една от групите. За рижата раса това били времена на големи страдания. Използвайки технологиите на Расата на Древните Строители и на Преадамитите, много представители на техните управници и жреци започнали да влизат в състояние на анабиоза.

Рижите гиганти от тези две касти оставили точни инструкции на останалите. Последните трябвало да продължават да се крият и да регулират своята численост така, че да оцеляват в няколко светилища. Там имало риба, молюски, лишеи и гъби, за да се поддържа малобройно население до определено време, докато те се върнат.

ОТКАЗВАТ ИЗЦЕЛЕНИЕ

Гонсалес каза, че се е опитвал да сключи съглашение с тази раса. Това би позволило на маите да се спуснат при тях и да им предоставят технология за изцеление. Гигантите са силно травмирани, те имат много физически проблеми. Имат и проблеми с храненето, което едва им позволява да оцеляват. Гонсалес продължи да разказва, че около 26 същества от кастата на управниците и жреците били извадени от камерите за анабиоза и се присъединили към оцелелите гиганти.

Държат ги в съоръжения, контролирани или от Кабал, или от агенти на драконианците. Общо в такива съоръжения се намират над 130 същества, извадени от камери за анабиоза. Сред тях е цялото семейство на управляващата класа. Гонсалес твърди, че гигантите в светилищата са толкова психически болни, че е много трудно да се общува с тях. Те отказват да получат изцеление, докато не се върнат техните управници и жреци. Понеже Алиансът и Аншар по-рано са освободили някои от тях, гигантите чакат да бъдат освободени и останалите.

“НЕ ИСКАТЕ ЛИ ДА ДОЙДЕТЕ С МЕН?”

Гонсалес така и не успял да ги убеди да приемат изцеление от маите, а после да работят заедно в опит да намерят и спасят останалите гиганти. Той каза, че откакто миналата година го помолили да напусне град Аншар, състоянието на оцелелите гиганти дори се е влошило. Гонсалес се чудеше, че те били по-отзивчиви към него преди самият той да премине през лечение, отколкото сега.

Гонсалес се облегна назад, видях блясък в очите му. Той се усмихна и попита: „Искате ли да дойдете с мен при следващото пътешествие? Няма да Ви е за пръв път да разговаряте с някого, който би искал да Ви изяде.” Аз се разсмях. „Ако няма да е така, както при срещата с Белия Кралски Дракон, съм готов”. Той ме увери, че когато сме с охрана на Аншар, няма да има опасност.

ОТНОШЕНИЕТО НА СТАРЕЙШИНИТЕ КЪМ МЕН СТАНА ПО-ТОПЛО

В този момент към нас се присъединиха Кар-и и нейната сестра. Беше много интересно да наблюдавам как реагират на Гонсалес останалите членове на семейството на Кар-и.

[Д.У.: Неотдавна Пит Питерсон разказа, че именно така се държат същата група при общуване с нас. Неговите колеги наричат Аншар Високите Бели.]

Щом Гонсалес влезе, забелязах, че Старейшините много бързо отведоха децата. Помня, че Аншар точно така се държаха с мен, когато се появих за пръв път. Изглеждаше, че се събират на неголеми групи и поглеждаха към мен, сякаш обсъждаха нещо. След като Кар-и няколко пъти ме хващаше за ръка и ме водеше в столовата или да поговорим с някой от Старейшините, реакцията започна да се променя. Децата се приближаваха към мен достатъчно близко и можех да ги докосна, макар че ми препоръчваха да не правя това. Скоро отношението на Старейшините към мен стана по-топло и аз започнах да общувам с тях повече.

ВРЕМЕ Е ДА ПРИВЕТСТВАМЕ ПАЗИТЕЛИТЕ

Старейшините са с 60 см по-високи, отколкото младите Аншар. Те са много слаби, а китките и другите кости изглеждат много тънки.

[Д.У.: Това точно съвпада с това, което неотдавна чух от Пит. Когато тези същества стареят, те стават по-високи.]

Болшинството Старейшини не ходеха, а летяха как Супермен. Когато гледах как се издигат, завъртат се във въздуха и бавно отлитат, изпитвах благоговеен трепет. Кар-и и нейната сестра често посещаваха Гонсалес и мен. По едно време, когато завършихме всички разговори, ми казаха, че е време да приветстваме Пазителите. Скоро ще заминем на среща в посолството на Съвета на Сатурн. След това аз се сбогувах с членовете на семейството на Кар-и.

ПРАЗНИЧНА ЦЕРЕМОНИЯ

После тръгнахме обратно и отново се качихме на автобуса на Аншар. Излетяхме от времевата аномалия и се приземихме в пещера. Минахме през коридор назад в храмовия комплекс. Когато се озовахме в голямото куполообразно помещение, видях представители на седем различни групи от Вътрешната Земя. Те застанаха в редица и влизаха в стаята за изчистване. След церемонията по изчистване облякохме мантии и обухме сандали.

Кар-и носеше малка чанта. Тя взе дрехите ми и ги сложи в чантата. После каза, че сега ще се състои церемония и аз имам честта да присъствам на нея. Целта на церемонията е да се подготвим за срещата с Пазителите.

В помещението, където започна церемонията, забелязах, че всички присъстващи са много развълнувани. После се състоя нещо като молитва и медитация. В края на церемонията започнаха да си предават чаши с еликсира на Изида.

Обзе ме чувство на еуфория. Почувствах странна, но силна връзка с всички присъстващи групи на Вътрешната Земя. Всички започнаха да се прегръщат, прегръщаха и мен. В помещението цареше радост и вълнение.

После с Кар-и и сестра й тръгнахме по коридорите и се върнахме в главната куполообразна стая.

КАЧВАНЕ НА КОРАБА ЗАЕДНО С ГРУПАТА ОМЕГА

Минахме по друг коридор и се върнахме в пещерата, където по-рано се е намирал градът. Там видях много голям космически кораб с формата на чиния. Близо до него ни очакваха трима мъже от групата Омега, облечени в комбинезони с ярко син цвят.

Качих се на борда на кораба и седнах, наблюдавайки как останалата част от делегацията на Аншар бавно заема местата си. Кар-и ми каза, че се връщаме на базата, разположена близо до Сатурн, за да се срещнем със Съвета на Сатурн.

[Д.У.: Това е още една връзка със „Закона за Единството”. Съветът на Сатурн е местният център, откъдето Пазителите ръководят нашата Слънчева система.]

СВИДЕТЕЛИТЕ

При пристигането ни ни посрещнаха още представители на групата Омега, които изглеждаха като военни. После ни придружиха до залата за конференции. Вътре видяхме около 40 представители на групата на Вътрешната Земя. Присъстваше и по-голяма група от същества, които стояха в далечния край на залата.

Загледах се и видях, че от тази група ми маха Мика. Кар-и ме помоли да се поклоня и да се присъединя към друга група, която наричаха „Свидетелите”. Когато минах през залата, за да се здрависам с Мика, забелязах, че в средата на помещението изведнъж се появиха Тир-Еър и Същество със Златна Триъгълна Глава.

“ВИЕ СТЕ ПЕТДЕСЕТ И ТРЕТИЯТ”

Тир-Еър ме приветства и ме помоли да преброя Свидетелите. Аз преброих 52 и съобщих това число на Тир-Еър. Той каза: „Вие сте петдесет и третият”. С ръка ми посочи да се присъединя към тях. Аз се присъединих към Мика, който ме приветства така, сякаш не ме беше виждал от години. Той беше силно развълнуван и започна да ме запознава с другите в нашата група.

[Д.У.: Мика е представител на групата извънземни, посещавали някога Земята, и известни като Олмеки. Сините Авиани ни запознаха с Олмеките чрез Кори и казаха, че те ще ни помагат да преминем през процеса на Възнесение тук на Земята. Едва неотдавна Олмеките разгромили драконианците на своята родна планета, преди около три поколения. Те живеят по около триста наши години.]

Мика ми каза, че всички същества, присъстващи днес в залата, са били в контакт или със Сините Авиани, или със Съществата със Златни Триъгълни Глави още преди прехода на техните звездни системи. Различни групи от Вътрешната Земя се приближаваха към Пазителите, група след група. Те се покланяха и общуваха с Пазителите.

ПОЯВАТА НА СТРАЖИТЕ

След като групата на Вътрешната Земя приключи с приветстването на Пазителите, се появиха Стражите.

[Д.У.: Стражите са група хора със сивкава кожа, които по-рано се появиха като охранители на руините на Расата на Древните Строители – руините, които Кори видя на Венера. Изглежда те са проекции на тези, които някога са били същества в обществото на Расата на Древните Пазители, изчезнали много отдавна. Те не са ИИ (Изкуствен Интелект), а са някакъв вид проекция от друга реалност. За тях е известно много малко. Обикновено те не се появяват на други срещи на ТКП.]

Стражите приветстваха Пазителите и започнаха общуване.

Следва продължение ...


Превод на Част 1 :

http://lucecita.blog.bg/novini/2018/01/20/.1589245

http://lucecita.blog.bg/novini/2018/01/20/.1589246

Кори Гуд: Расата на Древните Строители - Част 2, Продължение 1

Свободен превод със съкращения

РАЗГРОМ НА НЕГАТИВНИТЕ СИЛИ

В залата започнаха да бляскат и да се стрелкат множество разноцветни светлинки. Около Пазителите и Стражите се наблюдаваше светлинно шоу. Тогава аз още не знаех, че това е вид общуване. Когато срещата завърши, всички присъстващи образуваха голям кръг в средата на залата.

И, отново, Тир-Еър се обърна към присъстващите чрез мен. Той каза, че сега сферите, смекчаващи космическите енергийни вълни и държащи в карантина нашата Слънчева система, почти са изчезнали от нашата реалност. По-нататък той обясни, че с ескалирането на войната, множество негативни извънземни групи или са отзовани за усилване, или са избягали.

Но сега на това противодейства блокадата, установена от Галактическата Федерация около нашата Слънчева система в края на 2014 г. Тир-Еър обясни, че на негативните сили е останал само един път за отстъпление – през системата от портали на космическата мрежа. Всички пътешествия през порталите внимателно се следят от Галактическата Федерация, за да се попречи на бягството на негативни хора или извънземни. Много малък брой от тези, които все пак успяват да избягат, ще трябва да прекарат в бягство остатъка от живота си.

ОКАЗВАНЕ НА ПОДДРЪЖКА И СРЕЩА С НОВИТЕ ПАЗИТЕЛИ

После Тир-Еър ме помоли да се обърна към Свидетелите. Той каза, че всеки свидетел е канал за информация от по-висока плътност. Нашата задача е да доведем това знание до груповото съзнание във всяка от нашите звездни системи. Всеки от нас е дошъл в сегашното си въплъщение от различни групи на Галактическата Федерация. На нашите родни планети са се върнали към живот стотици хиляди същества, принадлежащи към една и съща група души.

Всеки от нас оказва на своята система енергийна и физическа поддръжка. Такава поддръжка се предоставя на всяка звездна система, преминаваща през енергиен преход. По-нататък Тир-Еър каза, че скоро ще се срещнем с две нови групи Пазители. Ще общуваме редовно с тези групи, докато се движим към енергийната промяна, когато преминаваме през нея и се приспособяваме към нейните последствия. Тази връзка ще помогне безопасно да ни водят, докато се придвижваме в ерата на истинското самоуправление.

СИНИТЕ АВИАНИ СЕ ВРЪЩАТ В СВОЯТА РОДНА ПЛЪТНОСТ

После ни помолиха да се приготвим за представянето на новите Пазители. Залата се освети с ярка синя светлина. Почувствах как всяка молекула от тялото ми започва да вибрира. Помещението се изпълни буквално с хиляди сини сфери. Сега пред нас стояха два нови вида същества от по-висока плътност.

Огледах се за Тир-Еър, който стоеше до Ра-Рейн-Еър и Ра-Мейр-Еър – двама други Сини Авиани, с които съм се срещал по-рано. Тир-Еър се обърна към групата на Свидетелите и обяви, че той и двамата други Сини Авиани повече няма да се появяват физически в нашата реалност. Вместо това, те често ще са в контакт с нас чрез сънищата. Той каза, че насън всеки от нас изпълнява важна работа и се обучава заедно с други на нашата планета. Можем да очакваме, че всичко значително ще се разшири. Всяка нощ ние се намираме в класна стая, пълна с астрални студенти. Ние се занимаваме с това, откакто сме станали делегати, а нашите Висши Аз ни екранират от това, да помним прекалено много детайли.



Миналото лято на конференцията „Затъмнение и Разкриване” чух много хора да разказват, че получават обучение както по време на сън, така и в бодърстващо състояние. Наскоро създадохме нов сайт „Проект за Пълно Разкриване”, където безплатно са достъпни всичките 18 презентации. Ето адреса на сайта:
www.fulldisclosureproject.org.

ЩЕ ТРЯБВА ДА СТАНЕМ СОБСТВЕНИТЕ СИ СПАСИТЕЛИ

Тир-Еър каза, че ние сме достигнали момент, когато трябва да вземем решение – да се вдигнем от коленете си и да станем собствените си спасители. Ние сме в началото на „Великото Събуждане”, което ще доведе до Ренесанс на Съзнанието. Много звездни семена са дошли тук, за да изследват тази плътност и да предложат енергийна помощ по време на прехода. Сега самите тези същества се събуждат за изпълнение на техните мисии. Благодарение на мощното енергийно усилване, на което е подложена нашата Слънчева система, нашата способност за проявяване значително нараства.

Ако започнем да използваме нашите способности, за да помагаме за бързо разширяване на съзнанието, ние ще намерим начини за проявяване на най-оптималната реалност. Всеки от нас може да реши да изпълнява своята мисия и да настоява за освобождаване на укриваните технологии. Можем да осъзнаем необходимостта да отдадем всичките си сили, за да помагаме за растежа на духовността и съзнанието на останалата част от човечеството.

После Тир-Еър и другите Сини Авиани, заедно със Съществата със Златни Триъгълни Глави, ме помолиха да предам: „В Служене на Всички, В Служене на Единия”.
Те протегнаха напред длани и се поклониха на всяка от присъстващите групи делегати. Докато се покланяха на групата на Свидетелите, те бавно изчезваха от нашия поглед.

След това към нас се обърнаха новите Пазители и започнаха да обясняват някои основни космически правила за движението напред. Те помолиха засега да не споделяме информация. Тук влиза указанието да не даваме никакви описания за тяхната физическа външност. После те изчезнаха. Вълнението в залата достигна апогея си, когато се появиха сини сфери и започнаха да взимат Свидетелите един след друг.

ЗАВРЪЩАНЕ ВКЪЩИ

Кар-и дойде при мен и ме прегърна силно. После извади от чантата си моите дрехи и ми показа място, където мога да се преоблека. Върнах й мантията и сандалите и видях синя сфера, която търпеливо обикаляше около нас. После дадох знак, че съм готов за транспортиране и скоро се озовах в синя мъгла. Очаквах, че ще се върна към групите от Вътрешната Земя, но вместо това се оказах вкъщи. Според часовника бях отсъствал само 10 минути, макар да се чувствах така, сякаш съм бил извън къщи няколко дни.

ПОДГОТОВКА ЗА СРЕЩА С ТКП

Както обикновено след такива контакти, следващите няколко дни прекарах в дълбоки размисли. Често се замислях толкова надълбоко, че не осъзнавах какво става наоколо. В главата си премислях всеки детайл и се чувствах така, сякаш съм се откъснал от земята. Но много бързо ме върнаха от небесата на земята, когато ми изпратиха послание, че трябва да се приготвя за среща с Алианса на ТКП в Управлението на Лунните Операции (УЛО). Те очакваха пълен отчет за предишните събития.

Там, където се преместихме в Колорадо, има голямо общество от бивши военни от ВВС и агенти на ЦРУ. Казаха ми, че около моя дом са поставени множество сензори и устройства за следене на всякакви видове енергийни изменения, които се случват, когато ме посещават или взимат извънземни групи.

СФЕРА НА ФУТБОЛНАТА ПЛОЩАДКА

Получих инструкции да отида на футболната площадка до местното училище и да чакам, докато ме вземат. В 2 ч. през нощта седнах в автомобила си и отидох на посоченото място. След около 20 минути видях в небето бяла сфера. Тя беше много ярка и се спускаше от небето към мен. После сферата изчезна и на нейно място се появи кораб с формата на стрела, с какъвто пътувах по-рано до УЛО. „Стрелата” бавно се спусна надолу и се приземи близо до мен. Отидох и се качих на борда. Вътре видях само двама души екипаж. Единият от тях ми каза да вляза и да си сложа предпазния колан на седалката. После бавно започнахме да си издигаме нагоре.



УПРАВЛЕНИЕТО НА ЛУННИТЕ ОПЕРАЦИИ

Скоро приближихме Луната. Невероятно е да гледаш как Луната от малка точка в небето става толкова голяма, че рискуваме да се врежем в нея. Скоро минахме покрай кратера, в който е разположено УЛО. Има технология, която създава ефект на мираж, който скрива УЛО. В този момент тя още беше активирана. Когато деактивираха технологията за маскиране, успях да видя под нас УЛО със зелени, червени и бели светлини.

Чух как преминаваме проверка преди кацането, после влетяхме в отвора на кратера до УЛО. Когато се озовахме в лавова тръба на пещерата, в която е вградено УЛО, можах да видя останалата част от съоръжението с форма на камбана, разположено на пода на пещерата. Видях две платформи, където се приземяваха кораби, и откъдето излитаха. Ние се приземихме на едната платформа и излязохме от „стрелата”.

СПУСКАНЕ С АСАНСьОР НА ПО-ДЪЛБОКИ НИВА

Посрещна ме Гонсалес, облечен в униформа на ВВС. Слязохме по стълба надолу и се приближихме към малък асансьор. Там стоеше млада жена със същата униформа като Гонсалес. Тя ни каза, че ще ни придружава по време на цялото ни посещение. Качихме се в асансьора, тя пъхна карта за идентификация, после пъхна ръка под нещо като скенер.

Асансьорът започна да се движи толкова бързо, че дори нямах време да обърна внимание колко етажа сме минали. Сега се оказах много по-дълбоко в УЛО, отколкото ми беше позволявано по-рано. Излязохме от асансьора и видях наоколо коридори и врати, точно такива, каквито можете да видите в научно съоръжение на Земята.
Аз ще работя с художници, за да направим нови изображения на местата, до които имах достъп в УЛО, и ще ги публикувам на сайта
SecretSpaceProgram.com.

СРЕЩА С АЛИАНСА НА ТКП

Заведоха ме на един етаж, който много приличаше на този, който съм виждал по-рано. Там имаше много стаи за срещи и голям асансьор в края на коридора. Двамата с Гонсалес ни отведоха в зала за конференции. Група хора, които седяха около една маса, веднага станаха. Огледах залата в търсене на представители на Алианса, които вече съм виждал. Бях много шокиран, като видях в края на масата Зигмунд, който седеше и се усмихваше!

[Д.У.: Зигмунд е полковник от ВВС, ключова фигура, отговорен за това, на човечеството да бъде разкрита ТКП на ВПК (Тайната Космическа Програма на Военно-Промишления Комплекс) като епохален сюрприз. Изведнъж ще узнаем, че вече имаме междупланетен космически кораб и че из цялата Слънчева система са намерени руини от Расата на Древните Строители. Такъв сюрприз е предвиден, за да се „изпусне парата”, когато Алиансът се окаже твърде близо до окончателния разгром на Дълбоката Държава. Зигмунд е отвличал и измъчвал Кори 12 пъти...]

Аз се обърнах към Зигмунд: “Малко съм шокиран да Ви видя тук …” Зигмунд скочи и се развика. Каза, че нямам понятие от какво се е отказал, за да бъде тук. После един от мъжете каза: „Моля, седнете, за да можем да започнем”.

Гонсалес започна да разказва за времето, което е прекарал с маите. Описа и други същества, които е посещавал заедно с маите. После помолиха мен да представя отчет за последните срещи с Алианса на Сферичните Същества, Аншар и Суперфедерацията. После отговорих на въпроси на присъстващите.

Един от мъжете започна да говори за времевите рамки, когато ТКП на ВПК планира да разкрие на обществеността някои информации. Обсъждаше се сценарият да се използва война със Северна Корея, за да се разкрият скрити технологии. Говорихме също за санкционираното разкриване на НЛО пред традиционните медии, благодарение на усилията на бившия китарист Том Делонг.

Обсъдихме и други теми, включително „екскурзия” до съоръжението „УЛО Браво”.

После председателят на срещата привлече вниманието ни към голям монитор от типа на умен стъклен таблет, който се спускаше от тавана. Зигмунд се приближи до монитора и започна да разказва, че те са следили обект, който изглежда е изоставен космически кораб, навлязъл в нашата Слънчева система. Това е същият този пурообразен „астероид”, който НАСА и медиите кръстиха Оумуамуа.

Особено внимателно следили кораба, когато той се приближил към мястото, където Алиансът на Сферичните Същества беше установил външна бариера. От ТКП очаквали, че при влизане в бариерата корабът ще се разруши. Те били шокирани, че когато корабът преминал през този регион, той изобщо не пострадал. Оказало се, че към този момент бариерата вече била изтощена. Едва тогава Алиансът на ТКП за пръв път осъзнал какво се е случило.

“ПОЧАКАЙТЕ ДА ЧУЕТЕ КАКВО НАМЕРИХМЕ”

Зигмунд се надуваше от гордост, когато каза: „Аз оглавявах експедицията, която трябваше да изясни на кого принадлежи този кораб. Почакайте да чуете какво намерихме”. Изведнъж на монитора започнахме да виждаме всички телеметрични данни. Чуваше се шум и гласът на пилота, който искаше координатите на кораба, на който се опитваха да кацнат. После видяхме как двата кораба започват да се приближават един към друг. Виждаше се дългата пурообразна структура, покрита с блестящи петна, които отвън изглеждаха като лед. Очевидно структурата беше направена от камък и изглеждаше така, сякаш е минала през множество метеоритни душове и сблъсъци. Видеото показваше сцена, в която няколко души, облечени в космически скафандри, влизаха през нещо като отвор, изрязан в камъка.

ВЛИЗАНЕ В КОРАБА

Совалката беше се долепила до загадъчния кораб и беше потънала в него на една трета от корпуса, близо до нещо, което изглеждаше като метален овален купол. „Астероидът” изглежда беше пробиван много пъти, беше покрит с множество отвори и вдлъбнатини от очевидни сблъсквания. После видяхме хора, оказали се в безтегловност, със светлини на шлемовете. Те се разделиха и разговаряха помежду си с помощта на комуникационните системи в скафандрите.

Един от тях отчупи образци от леда по стените. Очевидно корабът беше много древен. Зигмунд каза, че когато после изследвали образците от тиня от вътрешността на кораба, открили в нея останки от първоначалния екипаж. От стените, таваните и подовете са били свалени много панели и се виждаха празни места там, където някога е имало технология.

“НАМЕРИХ НЕЩО!”

Един от мъжете извика: “Намерих нещо!” Човек с камера се провря към мястото, където го повикаха. Той „вплува” в някакво помещение. После видяхме двама души, които снимаха видео и правеха снимки на някакви същества, лежащи в изваждащи се чекмеджета в нещо от рода на морга.

ВОДНИ СЪЩЕСТВА В АНАБИОЗАНа масата лешеше замръзнало вдървено тяло на странно изглеждащо същество, приличащо на птеродактил с бледо-синя кожа, почти бяла. Хората изваждаха и отваряха други сандъци и видяха няколко други вида същества. Едно от тези същества изглеждаше оранжево и имаше вид на бозайник.

После открих, че това беше водно същество, приличащо на калмар. То беше дълго около 3 метра, а вместо ръце и крака имаше пипала. Пипалата завършваха с по три дълги пръста на ръцете и краката. Съществото изглежда беше един от членовете на началния екипаж. Изследователите откриха, че някога по-голямата част от местата в кораба е била запълнена с вода.

Превод на Част 2, Начало:http://lucecita.blog.bg/novini/2018/01/22/.1589542

Кори Гуд: Расата на Древните Строители - Част 2, Продължение 2

Свободен превод със съкращения

ЧИЯ Е ТАЗИ ТЕХНОЛОГИЯ?

Космонавтите продължиха да изнасят тела и да ги транспортират на своя кораб. Някои от телата започнаха да се разпадат на части и да плуват из кабината. Един от мъжете хвана парче панел и го използваше като лопатка за да изстъргва разни останки и да ги слага в чували. В този момент Гонсалес попита: “Чия е тази технология?” Зигмунд високомерно го погледна и отговори: “Успяхме да датираме органиката на малко по-малко от един милиард години. Проследихме траекторията само до звездна система, разположена не много далече от нас”. Изглежда корабът е бил на орбита около тази звездна система в продължение на милиони години, преди нашата звезда да го притегли в нашата система.

МОЖЕ ЛИ ТОВА ДА Е БИЛА РАСАТА НА ДРЕВНИТЕ СТРОИТЕЛИ?

Гонсалес попита: “Може ли това да е била Расата на Древните Строители?” Зигмунд се усмихна и кимна утвърдително. После каза: „Да, ние намерихме невероятна технология, макар че по-голямата част от нея е прибрана много отдавна. Но чакайте, още не сте чули най-главното!”

НАДПИСИ И ГЛИФОВЕ

После той продължи да показва видеото. В този момент някой извика, че са намерили още нещо. Камерата показа как космонавтите влизат в помещение, където на стените и таваните се виждаха два вида надписи и глифове. Имаше няколко такива стаи. Най-вълнуващото се оказа това, че за пръв път видяхме някакъв вид писменост от Расата на Древните Строители. ТКП прекрасно знаеше, че на всяка площадка на Расата на Древните Строители, която сме открили, всички надписи бяха изчегъртани. Сякаш някоя по-късна извънземна раса е искала напълно да ни лиши от възможността да възстановим тяхната история.

На стените и таваните имаше доста сложни букви, приличащи на йероглифи, наред с голямо количество глифове, състоящи се от дълги линии, точки и тирета.

МНОГОМЕРЕН ЕЗИК

Зигмунд каза, че на Земята и на няколко други звезди в нашия местен звезден регион са били открити подобни древни езици. Той добави, че лесно са успели да разшифроват глифовете.
По-късно установили, че йероглифите са смес от език с някаква форма на хиперпространствена математика. Успели да интерпретират повечето послания от кораба и да изпратят резултатите на няколко изследователски групи. После разговорът премина към засекретена оперативна информация, която засега съм принуден да запазя в тайна.

ХАЙДЕ ДА НАПРАВИМ ПЪТЕШЕСТВИЕ

Когато срещата завърши, Зигмунд стана и каза: “А сега хайде да направим пътешествие из УЛО Браво. Трябва да запазите тази информация в тайна, докато не ви кажат да я разсекретите.” Ние с Гонсалес се съгласихме и станахме от масата. Поведоха ни в голям асансьор и тръгнахме надолу. Излязохме от него на открито място, което се оказа още една платформа за космически кораби.

“ВЕЛИКАТА ЗАЛА”

Видях, че се намираме на същия етаж в лавова тръба, където влетяхме след като влязохме в отвора на кратера след пристигането. Качиха ни в голям кораб-совалка, който излетя от платформата. Скоро след това с голяма скорост летяхме надолу по дълга лавова тръба. После влетяхме в голяма пещера, където на пода видях изкуствени съоръжения. Те бяха построени около отвора. Отначало долетяхме до по-малкото от тях, приличащо на тези, които се издигат от лунната повърхност, т.е. например такива като УЛО. По съоръжението ходеха мъже и няколко жени, в униформи на ВВС и НАСА. Поздравиха ни няколко доктори на науките, много развълнувани от нашето посещение. Те казаха да разгледаме, а после се спуснахме надолу във „Великата Зала”.

ОГРОМНИ ДРЕВНИ МАШИНИ

Облякохме същите защитни костюми, които носех, когато бях на служба в ТКП. Докторите на науките ни направиха нещо като обучение - как да използваме основните видове екипировка. После ни върнаха на платформата, където се качихме на същата совалка и полетяхме към дъното на пещерата. Совалката премина през изкопан отвор, който се показа в пещерата. Това беше „Великата Зала” Мястото се оказа с такива огромни размери, че на нас с Гонсалес направо ни закипяха мозъците. Там стояха всякакви видове ОГРОМНИ древни машини. Виждаха се и дълги греди, направени от сив кристален материал. Гредите се търкаляха счупени и разхвърляни по пода. Имаше и големи кръгли тунели, водещи в много посоки.

ВИЕ СТЕ БИЛ ТУК ПО-РАНО

Казах на Гонсалес, че никога не съм виждал нещо подобно. Зигмунд ме погледна и каза: “Кори, Вие сте бил тук по-рано, просто не помните”. Погледнах Гонсалес, който изглеждаше също толкова озадачен, колкото и аз. Поинтересувах се дали това не е било по време на службата ми в някоя от програмите “20 и назад”. Зигмунд кимна в знак на съгласие. После каза: „Някога, в недалечно бъдеще, ще стоя тук с репортери от главните телевизии. А сега трябва да пазим всичко видяно в най-строга тайна”.

После продължихме невероятната екскурзия. Спуснахме се надолу към място, където се намираше система от влакове. Седнахме във влак и почти пет часа оглеждахме гигантски древни съоръжения.

ТОВА БЕШЕ ФАНТАСТИЧНО

Много ми се иска да разкажа повече за това, което видях там, но по различни причини ме помолиха да не разгласявам тези сведения. Всичко, което мога да кажа, е, че това беше фантастично. Ако в бъдеще наистина видим тези съоръжения, това ще стане невероятно мощен повратен момент за човечеството.

След завършване на екскурзията, ни отведоха в столова, където се нахранихме, после взехме душ. Оттам се върнахме в УЛО, където двамата с Гонсалес се качихме в отделни „стрели” и се върнахме по домовете си.

КРАЙ НА РАЗКАЗА НА КОРИ ГУД

ИЗВОДИ НА ДЕЙВИД УИЛКОК

Разказът на Кори Гуд е богатство от информация, заслужаваща анализ и размишления. Това, което виждаме, е решаваща промяна към позитивното във войната за свобода, както на Земята, така и в нашата Слънчева система. Някои времеви линии, за които предупреждаваше Кори преди половин година, сочат, че ние сме в състояние да приключим с робското общество, в което доминират драконианците. Настоятелно съветвам да действаме, да се поддържаме един друг и да се обръщаме към нашата духовна истина.

Лично аз приех тези предупреждения и много повече се включих в сражението. Затова, като чух този разказ, почувствах огромно облекчение. Изглежда, сега сме на позитивната времева линия, ако не и в „Оптималната Времева Реалност”, за която Кори разказваше по-рано. Признавам, че съм много разочарован, че не успях лично да общувам със Сините Авиани, преди да си отидат от нашата реалност. Досега моите контакти със света, с който е запознат Кори, се случват насън или в особени състояния на съзнанието. За мое удовлетворение, за да потвърдя информацията на Кори, използвах много методи. Към тях спадат срещи насън с Аншар и други подобни същества.

СТЪПКИ КЪМ КОНТАКТА

Сега можете да си представите, че известно време аз се борих с това, от една страна да повярвам на Кори, а от друга страна, с желанието да видя сам тези места. Всеки път молех за това и винаги получавах отговора, че още не съм развил достатъчно духовно и медитативно изравняване, за да съм готов. Това има смисъл, защото изискванията на „Закона за Единството” към най-високите нива на духовност са много строги. Кори не е страдал от същото „условие за свободна воля”, защото вече съзнателно си спомни службата в ТКП. Част от това, което реших да направя в новата си книга, е откровено да опиша ръководството, което получих: какво трябва да направя, за да бъда готов за контакт. Получих го след тридневното пътешествие на Кори във Вътрешната Земя, когато той донесе послания лично за мен. Ръководствата, получени от мен, се оказаха основни. Ние всички можем да имаме полза от прилагането на тези концепции на практика.

ПРЕДСТОИ МНОГО РАБОТА

Сега съм във финални стадии на много стремителни изменения в моя живот, което трябва да помогне за създаване на повече мир и спокойствие. Тук влиза по-далечната перспектива за преместване, макар че съм много щастлив там, където съм сега. Много е интересно да помисля за перспективата на съществата, които живеят в по-високите плътности или измерения. В някакъв смисъл, това ми е непознато.

Те обитават в сферата на безусловната любов. Омразата, с която се сблъскваме тук на всяка крачка, например в традиционните медии, не съществува дори във вид на мисъл, поне в позитивните групи. Говорили сме, че аз имам много добре развита интелектуална способност, но аз съм наполовина толкова ефективен, колкото можех да бъда, ако започнех да прилагам своя интелект духовно. Аз имам всички инструменти, необходими за това, за да стана по-голям специалист в тази област. Просто не ги използвам в ежедневния живот.

В „Закона за Единството” се казва, че изкривяването „заетост” може да е опасно за всеки вид контакт с Висшия Аз, а миналата година аз бях много-много зает. Всеки от нас може да отдели време за отпускане, спокойствие, дишане и центриране в същността на своето същество.

ТОВА ЩЕ СЕ СЛУЧИ

Може би вие не искате да вярвате във Възнесението или всичко, което току-що прочетохте. Разбирам това, и то не ме плаши. Дори ако можете да възприемете прочетеното само като научна фантастика, макар че аз вярвам, че Кори казва истината, вие все едно ще получите полза. Всеки от нас трябва да мине през преход, известен като смърт. Още никой не е намерил начин да я заобиколи, поне засега. Възнесението много се отличава от смъртта. Това е спонтанна еволюция – възраждане. Това не се случва лесно. То трябва да се заработи… с настойчиви усилия и фокусиране.

Но думата “усилие” може да се разбира невярно, защото основните изисквания са отпускане, щастие и прощаване на себе си и на другите. Много духовни традиции са предположили, че Земята е школа, и ако сме научили урока, ние преминаваме на по-високи нива. Възнесението е просто още една медитация върху подобна концепция, но без включения в нея аспект на физическата смърт.



УЧЕТЕ СЕ ДА СЕ ЗАЗЕМЯВАТЕ И ДА СЕ ЦЕНТРИРАТЕ

Смятам, че информацията за връзката на интелекта с духовността е вярна за всички, които са заинтересовани от дадената сфера. Често виждам коментари, че в дадения пост „няма информация”. Това е велик пример за свръх-интелектуалност. Вечната Мъдрост, на която ни учи „Законът за Единството” и много други текстове, винаги е с вас, във вашето сърце. Тибетските монаси-будисти изразяват това като виждане, че вселената съдържа в себе си „Осъзнаване, което е Пустота”. После вие медитирате върху себе си като проекция на същото Осъзнаване.

Най-добре е това да се прави сред красива природа. В „Закона за Единството” се споменава „горска атмосфера”. Дом, обкръжен с дървета – това е най-доброто място за живот, за да се занимаваме с такава работа. Тибетските монаси, които медитират върху Осъзнаване на Пустотата 13 години, и способни да правят всяка мисъл любяща, са активирали Тяло на Дъгата. Това е много по-трудно от Възнесението в четвърта плътност, където се насочваме, но все пак е възможно. Надявам се, че тези концепции могат да ни помогнат да започнем да ставаме по-щастливи и да правим по-любящи избори. Наградата ще надмине вашето най-смело въображение…

Дълбоко съм благодарен на Уилям Томпкинс, Кори Гуд, Емери Смит, Пит Питерсон и на другите инсайдери, които рискуваха живота си за разкриването. Благодаря и на вас за подкрепата на тази мисия като разпространявате информацията и я споделяте с едномишленици и с членовете на вашите семейства!

Източници:

https://divinecosmos.com/start-here/davids-blog/1225-abr-legacy?showall=&start=1

http://divinecosmos.e-puzzle.ru/page.php?al=390

Превод на Част 1:

http://lucecita.blog.bg/novini/2018/01/20/.1589245

http://lucecita.blog.bg/novini/2018/01/20/.1589246

Превод на Част 2:

http://lucecita.blog.bg/novini/2018/01/22/.1589542
http://lucecita.blog.bg/novini/2018/01/22/.1589543

http://lucecita.blog.bg/novini/