Както казахме, хормоните контролират едно или друго, така както инсулинът и глюкагонът например отговарят за кръвната захар. Но какво контролира пък хормоните? Айказаноидите. Това са суперхормоните на тялото. Мистериозни и мимолетни, но изключително мощни, те се произвеждат от всяка клетка в човешкото тяло. Те са молекулярното лепило, което споява тялото.
Айказаноидите не само контролират всички хормонални системи, а и всяка жизненоважна физиологична функция: сърдечносъдовата система, имунната система, централната нервна система, репродуктивната система и т. н. Както става ясно, те ни поддържат живи и в добро здраве. Без тях животът такъв, какъвто го познаваме, би бил невъзможен.
Семейството на айказаноидите включва голямо разнообразие от суперхормони с трудни за произнасяне имена: простагландини, тромбоксани, левкотриени, липоксини и хидроксидни мастни киселини. За тези групи хормони и техния ефект върху болестите ще говорим с по-големи подробности по-късно. Засега просто запомнете, че айказаноидите са най-мощният биологичен агент, известен до този момент на човека. Успеете ли да ги контролирате, значи сте отворили вратата към Зоната.
Въпреки изключително важната им роля в поддържането на живота и здравето, те са все още доста слабо познати. Вашият лекар най-вероятно дори не е чувал за тях. Може да влезете в Медицинската академия, да тръгнете по коридорите й и да попитате всеки срещнат професор дали е чувал за айказаноидите - след като ви изгледа неразбиращо, той най-вероятно ще отвърне отрицателно.
Тази неосведоменост за айказаноидите сред медицинските среди е смайваща. А първите изследвания върху тях спечелиха през 1982 година Нобеловата награда за медицина и най-мощните лекарства във всеки аптекарски шкаф са онези, които влияят на нивото на айказаноидите в тялото.
Причината за това незнание се дължи на факта, че айказаноидите са част от свързани в двойки от противоположности паракринни и автокринни хормони, които са изключително сложни и на всичкото отгоре почти невидими. Техният живот се измерва в секунди, действат в почти равни на нулата концентрации и не използват кръвния поток, за да достигнат целите си. С други думи, подобно на Грета Гарбо, тези хормони могат да бъдат видени рядко и следователно трудно могат да бъдат разбрани.
Айказаноидите възникват, свършват определената си задача и след това се самоунищожават, и всичко това за броени секунди. В много отношения те са биологичен еквивалент на кварките във физиката. Кварките рядко могат да бъдат наблюдавани. И това се постига само в гигантски ускорители на частици, често след години на неуспешни опити. Колкото и трудно да могат да бъдат измерени кварките обаче, всеки физик ще ви каже, че те са основата на всяка материя и съществуват откакто свят светува.
Айказаноидите са доста подобни на тях. Те съществуват повече от петстотин милиона години - всъщност, те са първата хормонална контролна система в живите организми. (Много от тези суперхормони, конто произвеждаме и ние с вас, са същите като у паразитите.) Айказаноидите обаче са открити едва през 1936 година. Тъй като били изолирани първо от простатата, те били наречени простагландини.
По това време се смятало, че айказаноидите са просто друга ендокринна хормонална система, отделяни от простатата, за да отпътуват чрез кръвта до някоя все още неоткрита цел-клетка. Истинската им роля обаче не могла да бъда открита през следващите четирийсет години.
Учените успели да изследват айказаноидите за първи път едва в средата на 70-те години, благодарение на изобретяването на по-съвършена апаратура. Оттогава насам последва поредица от открития, които доказват единодушно колко вездесъщи и мощни са тези хормони.
Оказа се, че простагландините са само част от голямото семейство на айказаноидите. През 40-те години учените откриха друг тайнствен биохимикал, който нарекоха първоначално „бавнодействащо вещество" (БДВ). Това откритие в крайна сметка довежда до запознаването с левкотриените - друг подклас айказаноиди, които освен много други неща, контролират и изграждането на бронхите и алергиите.
По-късно през 70-те години са открити простациклините и тромбоксаните - два от ключовите айказаноиди, свързани със сърдечните заболявания. Откритията на нови групи от тези суперхормони продължава и през 80-те години. Сред тях са липоксините и хидроксидните мастни киселини. Те имат особено голямо значение при контрола на възпалителните реакции и Регулирането на имунната система.
Всички тези айказаноиди действат на ниво отдел клетка и оказват изключително различен и силен ефект. Те са всъщност крайните регулатори на клетъчните функции и действието им се проявява на всяка секунда, сякаш са светулки, които просветват в гореща юлска нощ.
„ДОБРИ" И „ЛОШИ" АЙКАЗАНОИДИ
Подобно на всички хормони, айказаноидите действат като контролна система. И точно като инсулина и глюкагона, айказаноидите също се проявяват в противопложни посоки. Тъй като те са най-мощната от всички хормонални системи, равновесието между тези противоположни функции е гаранция за добро здраве, а дисбалансът води до болести. Така всъщност айказаноидите са крайната система за проверка и постигане на равновесие в клетката. Някои от айказаноидите са добри, а други - лоши.
Разбира се, нито едно естествено вещество не може да бъде определено като напълно добро или лошо. Да вземем за пример холестерина. Лекарите описват различните видове холестерин като добър (липопротеини с висока плътност или HDL) и лош (липопротеини с ниска плътност или LDL). Е, както вече казах, в човешката физиология няма нищо напълно лошо или добро. Липопротеините с ниска плътност (преносителите на лошия холестерин) транспортират липиди, като мастни киселини и холестерин, жизнено необходими за нарастването на клетката. Без този лош холестерин бихме умрели. Вероятността от възникване на сърдечносъдови проблеми се появява, когато се наруши равновесието между добрия и лошия холестерин.
Друг пример е инсулинът. Както вече видяхме в предишната глава, прекалено високите му нива водят до хипогликемия (ниско съдържание на захар в кръвта), а прекалено ниските означават диабет. Изводът? Природата обича равновесието и прекалено много от нещо хубаво" (или прекалено малко от нещо „лошо") в крайна сметка може да доведе до лош край.
Същото важи и за добрите и лошите айказаноиди. Тук залогът обаче е дори още по-висок, тъй като паракринните хормони като айказаноидите са дори още по-мощни от ендокринните хормони като инсулина и глюкагона.
Айказаноидите се контролират от приетите с храната мазнини
Нека да вземем за пример струпването на тромбоцитите. С този термин се означава склонността на един вид кръвни клетки, наречени тромбоцити, да се слепват и да образуват съсиреци. Добрите айказаноиди предотвратяват това. Лошите айказаноиди пък го подпомагат. Ако тромбоцитите се слепват когато не трябва, това може да доведе до инфаркт или инсулт. Но като се порежете, те трябва да започнат да се струпват на едно място, защото точно това в крайна сметка ще прекрати кървенето. Ако лошите айказаноиди са прекалено малко, дори една безобидна раничка би довела до изтичане на кръвта и в крайна сметка - до смърт.
Същото важи и за кръвното налягане. Прекалено много лоши айказаноиди предизвикват високо кръвно налягане като свиват артериите. Прекалено много добри айказаноиди пък водят до ниско кръвно налягане, което може да доведе до шок.
Онова, което е вярно за струпването на тромбоцити и за кръвното налягане се отнася също така и за болката, за възпалението, за имунната система и т. н.; дисбалансът между добри и лоши айказаноиди означава болест.
В Таблица 4-1 са изброени някои от свойствата на добрите и лошите айказаноиди.
Както се вижда от въпросната таблица, буквално всички физиологични функции във вашето тяло - функции, които вероятно смятате, че са гарантирани - са под контрола на айказаноидите. Очевидно имаме нужда от динамичен баланс между добрите и лошите айказаноиди за поддържане на биологичното равновесие. Само така можем да бъдем здрави.
АЙКАЗАНОИДИ, БОЛЕСТИ И ЗДРАВЕ
Когато през 1982 година Нобеловата награда за медицина бе присъдена за изследвания върху айказаноидите, на болестите започна да се гледа по нов и по-различен начин. В резултат на това можем да свържем много, ако не всички болестни състояния в една нова, обща картина.
Всъщност всяка болест - независимо дали става ДУ' ма за сърдечно заболяване, рак или автоимунна болест като артрит и множествена склероза - може да бъде разглеждана на молекулярно ниво просто като производство на прекалено много лоши айказаноиди и на по-малко - добри. За някои хора такова неравновесие може да означава сърдечна болест, за други - рак, артрит или затлъстяване.
Това означава, че за първи път в историята на медицината разполагаме с просто, но елегантно определение за доброто здраве: произвеждането от тялото на повече „добри" и по-малко „лоши" айказаноиди.
Таблица 4-1
ДЕЙСТВИЕ НА ДОБИТЕ И ЛОШИТЕ АЙКАЗАНОИДИ
Добри айказаноиди Лоши айказаноиди
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Намаляват струпването Спомагат за струпването
на тромбоцити на тромбоцити
Спомагат за разширяването на кръвоносните съдове Спомагат за свиването на кръвоносните съдове
Възпрепятстват клетъчната пролиферация Спомагат за клетъчната пролиферация
Стимулират имунната реакция Отслабват имунната реакция
Действат противовъзпалително Стимулират възпалителните процеси
Намаляват разпространението на болката Увеличават болката
ДОБРО ЗДРАВЕ И ОПТИМАЛНО ЗДРАВЕ
Мнозина от нас определят доброто здраве просто като липса на болест. Голяма част от съвременните американци, дори когато не са болни, не се чувстват особено добре. Оптималното здраве - онова метаболично състояние, при което тялото и умът функционират максимално ефективно - означава нещо повече от добро здраве. Всички ние бихме искали да достигнем това състояние.
За оптималното здраве е нужно постигане на равновесие между добри и лоши айказаноиди. Както казах вече, лошите айказаноиди са задължителни за нашето оцеляване, точно така, както лошият холестерин е необходим за поддържане на живота ни. Следователно за постигането на оптимално здраве трябва да се намираме в метаболично състояние, при което добрите и лошите айказаноиди се намират в благоприятно динамично равновесие. Това е молекулярното определение на Зоната.
Какво ще ви донесе Зоната - това състояние на оптимално здраве? Дори да не сте болни, с нейна помощ ще избегнете опасността от едно евентуално бъдещо разболяване. Много хронични болестни състояния като затлъстяване, сърдечни болести, рак, диабет, депресия и алкохолизъм имат генетичен произход. Потенциалът за тяхната изява се крие във вашия генетичен код. Когато сте в Зоната, намалявате рязко вероятността тези гени да се изявят някога. Колкото по-далеч сте от Зоната, толкова повече нараства опасността от тяхното проявление. А сред резултатите, които ще се проявят почти веднага след влизането ви в Зоната е фактът, че ще имате свободен достъп до складираните телесни мазнини (а не до складираните въглехидрати) за получаване на енергия. Така ще можете да се радвате на увеличена умствена концентрация, която ще ви помогне не само да бъдете по-продуктивни, а ще подобри и физическата ви дейност.
Кой би се отказал от шанса да се възползва от такива невероятни облаги?
ХРАНАТА, АЙКАЗАНОИДИТЕ И ЗОНАТА
За оптималното здраве е нужно постигане на равновесие между добри и лоши айказаноиди. Както казах вече, лошите айказаноиди са задължителни за нашето оцеляване, точно така, както лошият холестерин е необходим за поддържане на живота ни. Следователно за постигането на оптимално здраве трябва да се намираме в метаболично състояние, при което добрите и лошите айказаноиди се намират в благоприятно динамично равновесие. Това е молекулярното определение на Зоната.
Какво ще ви донесе Зоната - това състояние на оптимално здраве? Дори да не сте болни, с нейна помощ ще избегнете опасността от едно евентуално бъдещо разболяване. Много хронични болестни състояния като затлъстяване, сърдечни болести, рак, диабет, депресия и алкохолизъм имат генетичен произход. Потенциалът за тяхната изява се крие във вашия генетичен код. Когато сте в Зоната, намалявате рязко вероятността тези гени да се изявят някога. Колкото по-далеч сте от Зоната, толкова повече нараства опасността от тяхното проявление. А сред резултатите, които ще се проявят почти веднага след влизането ви в Зоната е фактът, че ще имате свободен достъп до складираните телесни мазнини (а не до складираните въглехидрати) за получаване на енергия. Така ще можете да се радвате на увеличена умствена концентрация, която ще ви помогне не само да бъдете по-продуктивни, а ще подобри и физическата ви дейност.
Кой би се отказал от шанса да се възползва от такива невероятни облаги?
ХРАНАТА, АЙКАЗАНОИДИТЕ И ЗОНАТА
Независимо дали искате да се отървете от болест или да се радвате на добро здраве, пътят ви минава през Зоната. Но как се стига дотам? Невероятно лесно е: чрез храната, която консумираме.
Заслужава си да го повторим: ако спазвате съобразената с изискванията на Зоната диета, тя ще ви заведе в Зоната и ще ви помогне да останете завинаги там.
Какво представлява тази диета? При нея равновесието между макроелементи - протеини, въглехидрати и мазнини - се контролира строго, при всяко хранене, при всяко похапване между основните хранения, всеки ден. Какво общо имат макроелементите с айказаноидите? Първо, приетата при храненето мазнина е единственият източник на незаменими мастни киселини - химическите тухлички на всички айказаноиди. Същевременно равновесието между протеини и въглехидрати контролира съотношението инсулин-глюкагон, а това на свой ред определя дали произвежданите от тялото ви айказаноиди са „добри" или „лоши". Просто, наистина.
Независимо дали го съзнавате или не, но това се повтаря на всеки четири до шест часа всеки ден от живота ви. Колкото по — добре се справяте с поддържането на равновесието, толкова по-добри ще бъдат резултатите и толкова по-вероятно става да достигнете Зоната.
Ако храната ви е прекалено богата на въглехидрати - същата високо въглехидратна диета, препоръчвана на всеки сърдечно болен, на всеки спортист и изобщо на всеки американец - значи правите всичко възможно да произвеждате повече лоши айказаноиди. Защо? Защото предизвиквате свръхпроизводство на инсулин, а последващата продукция на лоши айказаноиди се отразява зле на нивото на кръвната захар. В резултат нямате достъп до складираните в тялото ви мазнини и това в крайна сметка води до заболяване. Излишните въглехидрати ще ви отдалечат от Зоната.
Следователно, ако храната ви е богата на въглехидрати и усещате, че се уморявате все повече, че ви липсва физическа енергия и че трупате все повече мазнини, вече знаете каква е причината. Това означава, че сте попречили на основните контролни механизми - айказаноидите - еволюирали през последните петстотин милиона години, да ви дадат достъп до собствените ви телесни мазнини и да поддържат нивото на кръвната захар.
А откъде знам, че консумирането на т. нар. благоприятна за Зоната храна ще допринесе за това? Аз съм я изпитвал върху сърдечноболни, диабетици, пълни хора, страдащи от автоимунни заболявания, дори жертви на СПИН. Но може би най-убедителни бяха тестовете, които проведох в най-добрите съществуващи живи лаборатории: телата на спортисти от световна величина.
Заслужава си да го повторим: ако спазвате съобразената с изискванията на Зоната диета, тя ще ви заведе в Зоната и ще ви помогне да останете завинаги там.
Какво представлява тази диета? При нея равновесието между макроелементи - протеини, въглехидрати и мазнини - се контролира строго, при всяко хранене, при всяко похапване между основните хранения, всеки ден. Какво общо имат макроелементите с айказаноидите? Първо, приетата при храненето мазнина е единственият източник на незаменими мастни киселини - химическите тухлички на всички айказаноиди. Същевременно равновесието между протеини и въглехидрати контролира съотношението инсулин-глюкагон, а това на свой ред определя дали произвежданите от тялото ви айказаноиди са „добри" или „лоши". Просто, наистина.
Независимо дали го съзнавате или не, но това се повтаря на всеки четири до шест часа всеки ден от живота ви. Колкото по — добре се справяте с поддържането на равновесието, толкова по-добри ще бъдат резултатите и толкова по-вероятно става да достигнете Зоната.
Ако храната ви е прекалено богата на въглехидрати - същата високо въглехидратна диета, препоръчвана на всеки сърдечно болен, на всеки спортист и изобщо на всеки американец - значи правите всичко възможно да произвеждате повече лоши айказаноиди. Защо? Защото предизвиквате свръхпроизводство на инсулин, а последващата продукция на лоши айказаноиди се отразява зле на нивото на кръвната захар. В резултат нямате достъп до складираните в тялото ви мазнини и това в крайна сметка води до заболяване. Излишните въглехидрати ще ви отдалечат от Зоната.
Следователно, ако храната ви е богата на въглехидрати и усещате, че се уморявате все повече, че ви липсва физическа енергия и че трупате все повече мазнини, вече знаете каква е причината. Това означава, че сте попречили на основните контролни механизми - айказаноидите - еволюирали през последните петстотин милиона години, да ви дадат достъп до собствените ви телесни мазнини и да поддържат нивото на кръвната захар.
А откъде знам, че консумирането на т. нар. благоприятна за Зоната храна ще допринесе за това? Аз съм я изпитвал върху сърдечноболни, диабетици, пълни хора, страдащи от автоимунни заболявания, дори жертви на СПИН. Но може би най-убедителни бяха тестовете, които проведох в най-добрите съществуващи живи лаборатории: телата на спортисти от световна величина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар