Поради индоктринацията ни от много ранно детство да се подчиняваме на авторитетите и властта, ние сме принудени да прекараме целия си живот, осланяйки се единствено и само на това, което са ни научили в училище и в Университетите. И благодарение на насадения там в продължение на много години страх, че ако мислим различно и имаме собствена гледна точка ще бъдем наказани, ние не само не се замисляме върху догмите вкоренени в съзнанието ни, но понякога яростно отказваме дори да обсъждаме алтернативна гледна точка, предложена от някой друг. Много често, поради тази закостенялост на мисловните модели, предразсъдъци спрямо инакомислещите и страх от загубване на социалния ни статус, ако някой разбере, че се занимаваме с неприети или направо забранени от обществото и „науката” дейности, ние не сме в състояние да осъзнаем и разберем очевидно очебийните факти, които наблюдаваме ежедневно цял живот.
Нека сега си представим следната ситуация. Спестявайки цяла година, най-накрая сме събрали достатъчно пари, за да заведем семейството си на море. След изтощително пътуване и задължителното объркване на резервации и стаи по хотелите, в крайна сметка сме се настанили удобно и отиваме на плаж. Когато заставаме с детето си на брега на морето, ние виждаме на хоризонта отплаващ кораб, който след време се скрива от погледите ни. Тъй като сме чели Енциклопедии и си спомняме наученото в училище, започваме да обясняваме:
„Хоризонт се нарича границата между Земята и небето. Истински (математически) хоризонт е пресечната линия на небесната сфера с равнина, прекарана през точката на наблюдение и в същото време е препендикулярна на небесната линия. Видимият хоризонт винаги е по-ниско от истинския. Ъгълът между двата хоризонта се нарича понижение или депресия на хоризонта. Отдалечеността на видимия хоризонт зависи от височината на наблюдение над околността, релефа и влиянието на астрономическата рефракция.” (Уикипедия)
А когато ни попитат, колко далеч е кораба на хоризонта, многознайно отговаряме:
„Като изключим ефекта на атмосферното пречупване, разстоянието до хоризонта на наблюдател в близост до земната повърхност е приблизително:
d = 3.57 √h
където d е в километри, а h е височината над нивото на повърхността в метри. Например, за наблюдател, намиращ се на брега с h = 1,70 м (средната височина на нивото на очите), хоризонтът е на разстояние от 4.7 километра.” (превод от Wikipedia)
След като завършим с обясненията, ние сме много горди, понеже сме доказали пред другите и пред себе си, че още си спомняме наизустеното в училище. Въобще не ни минава през ум идеята да се замислим върху казаното и да проверим дали в действителност е така. Дори вътрешната несъстоятелност в определението на термина „хоризонт”, където думите „сфера”, „равнина” и „линия” са така объркващо използвани, че водят до пълна неразбираемост, логическа непоследователност и водят до недоумение, е без значение за нас. Естествено, ние сме научени в училище да не подлагаме на съмнение „фактите” и обясненията, които ни се втълпяват, така че тази заплетена мистификация не ни прави никакво впечатление.
Но само за момент да предположим, че имаме неблагоразумието да се доверим на сетивата си и започнем да наблюдаваме, обмисляме и разсъждаваме върху случващото се явление, докъде бихме могли да стигнем?!
„Науката” ни казва, че живеем върху сфера и според нея: „Сферата може да се опише и като множеството от всички точки в пространството, които са на разстояние r от фиксирана точка О” (Уикипедия). Следователно, за всяка една точка от повърхвостта на дадена сфера, във всяка една посока, на еднакво разстояние, кривината на сферата е една и съща! С други думи, наблюдател, стоящ върху сфера и гледащ по посока на надлъжната ос Z, скриващ се зад кривината на сферата обект, би трябвало да очаква същото да се случи и по оста X, където X е хоризонталната, Y е вертикалната, а Z е надлъжната ос на коя да е точка от повърхността на сферата.
Но дали това наблюдаваме в действителност? Застанали на брега на морето и когато не сме в малък залив, ние можем да наблюдаваме хоризонта, в зависимост от метеорологичните условия, по протежение на 60-70 и дори много повече километра вляво и вдясно от нас и никога не бихме забелязали никакво изкривяване надолу, каквото би се очаквало върху кълбо. Можем да си направим една елементарна установка за доказване на това твърдение, като опънем дълга тънка жица между два кола на брега, нивелираме я, за да бъде съвършено хоризонтална и наблюдаваме и сравняваме видимия морски хоризонт спрямо нея. Никой никога не би открил ни най-малко отклонение от абсолютното хоризонтално ниво, което доказва, че по координатата X няма никаква кривина! Та възможно ли е такова „кълбо”!?
От друга страна, ние действително забелязваме, че корабите се скриват от погледа ни по надлъжната координата Z след известно, но много по-малко разстояние. Както цитирахме по-горе, според „науката”, разстоянието, на което човек със средна височина започва да вижда скриването на обекти от хоризонта, или както те биха казали„спускането им по кривината на сферата”, е 4,7 километра. Но дали това е така или отново, както за всичко останало, Масонските учени-еволюционисти-материалисти, обслужващи интересите на Илюминатската върхушка, спускат мъглата на илюзията и лъжата върху очите ни. За щастие, вече много лесно можем да разкрием техните лъжи, просто като използваме мощен телескоп или заснемем с висококачествена камера с голямо приближение отдалечаващия се кораб. Ако направим този експеримент, ще преживеем толкова голям шок от несъответствието на това, което виждаме и „фактите”, в които сме индоктринирани безпрекословно да вярваме, че е възможно да преживеем психически срив.
В последните години в You Tube се появиха хиляди клипове, които доказват нагледно, че кривината на Земята не съществува, т.е. тя не е кълбо. Изчезналите от погледа ни на хоризонта кораби се появяват изцяло пред очите ни като използваме варио обективи и телескопи. Отличен пример за това е клипът на Лори Фрери „Flat Earth Conspiracy.com Red Boat Video”. Друг пример са фотографиите на Джошуа Ноуики (Joshua Nowicki), заснел цялостния силует на Чикаго от морското равнище на 95 километра отвъд езерото Мичиган, откъдето градът би трябвало да е скрит зад 707-метрова земна кривина. Следователно на такова разстояние би трябвало да се виждат само обекти с височина над 707 метра, но на снимката виждаме целия град.
Това не са изолирани случай, напротив, интернет е залят от подобни материали еднозначно и безспорно доказващи, че водната повърхност и респективно Земята, нямат никаква кривина, тъй като, ако корабите и сградите се скриват зад кривината на сферата, то ние нямаше да можем да ги наблюдаваме и снимаме в тяхната цялост през варио обективи на разстояния от десетки и дори стотици километри.
Само за последната година, в интернет пространството се появиха буквално милиони снимки, видеоклипове, есета, книги, сайтове и форуми, изобилстващи с доказателствен материал за Плоската Земя, което със сигурност предполага, че Човечеството започва бавно, но сигурно да се събужда от робския си сън. И без значение, че Царете на интернета забраняват клипове по мрежата, свалят сайтове и форуми, мълвата се разпространява лавинообразно и стотици милиони хора по Света отварят очите си за истината. Например, профилът само на един от стотиците хиляди изследователи на този най-всеобхватен заговор за заблуда и поробване на Човечеството, Ерик Дубей има вече над 220 000 000 разглеждания.
В такъв случай, след като Земята е плоска и неподвижна, а не е въртящо се около себе си и обикалящо около невероятно огромни огнени сфери в безкрая кълбо, какво е хоризонтът и как той скрива от погледа ни обектите върху водата и сушата?!
Отговорът на този велик въпрос е наистина елементарен. Причината, поради която отдалечаващите се от наблюдателя обекти постепенно намаляват размерите си, докато накрая изчезнат от погледа му е същата, каквато е и причината линиите и повърхностите, успоредни на посоката на погледа, да се събират напред в пространството в една точка и тази причина е ПЕРСПЕКТИВАТА върху плоски повърхности!
Истинският ЗАКОН ЗА ПЕРСПЕКТИВАТА гласи: Височината и ъгълът, на който даден обект се вижда, намаляват колкото повече наблюдателят се отдалечава от обекта, докато в определен момент линията на погледа и привидно издигащата се повърхност на Земята – от гледна точка на наблюдателя, се срещнат на линията на хоризонта в убежната точка, отвъд която обектът е невидим. Всички успоредни линии, равноотдалечени от линията на погледа се срещат в една и съща точка, същевременно линии с различна отдалеченост срещат линията на погледа на различни разстояния, а точката, в която се срещат е там, където всяка една от тях образува ъгъл от една градусова минута с линията на погледа и тя се дефинира като УБЕЖНА ТОЧКА.
Следователно, в частния случай на снимката по-горе, хоризонтът не е кривината на Земния „геоид”, а е просто линията на срещане на всички сближаващи се линии на перспективата, обусловена от различната структура на двете основни среди в Света, който обитаваме, а именно: Земната повърхност (суша и вода) от една страна и въздуха (Атмослоя) върху тази повърхност, от друга страна. Отдалечеността на хоризонта от наблюдателя е винаги различна и се определя от силата на очите, оптичните инструментите, които той използва, метеорологичните условия и надморската височина на гледната точка. Но същевременно с това хоризонтът остава винаги равен и на нивото на погледа, независимо от надморската височина или на каква височина лети наблюдателя, така че той никога не накланя погледа си надолу, за да го види, което е неопровержимо доказателство, че живеем върху плоска Земя, а не върху кълбо.
Поглед към Еверест от самолет.
Кадър от видео материал, заснет от балон на 23 034 метра височина, с начертани две успоредни линии за доказване на равния хоризонт, появяващ се в този случай при наличието на две среди: облачен слой и горната граница на Атмослоя.
Но тогава защо и как точно се появяват хоризонтът и убежната точка?
Още през V век пр.н.е. в древна Гърция хората на изкуството и философията започнали да разбират и използват перспективата като метод на изобразяване на действителността. Тогава се заражда и идеята за кълбовидността на Земята, която според своя пръв поддръжник Питагор – е само една „идея” и не може да се докаже.
Окултните науки и идеите на древността се завръщат отново през Средновековието като техен най-ярък изразител и благодетел става фамилията Медичи. Първоначалният заговор на тази фамилия да реформира и промени из корен Християнството чрез въвеждането на Египетската Херметична литература с помощта на Ренесансовата наука и култура бил на път да се провали. Затова пък втората фаза на конспирацията стигнала до успешен край през 1513 г., когато синът на Лоренцо де Медичи, Джовани де Медичи, бил избран за папа под името Лъв X-ти. Контролът на Медичите върху Папската институция имал очевидни политически и финансови предимства, но основният акцент на Лъв X бил проникването на Ренесансовите идеи в Рим, което го превърнало в рай за учените и хората на изкуството. По този начин флорентинският бунт бил вграден в основата на християнството. Бунтовниците спечелили. Александър Дюма (баща) пише: „Под неговия понтификат (на Лъв X-ти), християнството прие езически характер, който, преминавайки от изкуството в маниерите, даде на тази епоха странен оттенък.”
Различни флорентински възпитаници, включително Рафаел, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Домениканския „Херметичен” монах Джордано Бруно и много други мигрират към Рим. Според различни източници, включително и Еврейската енциклопедия, контролът на Римокатолическата църква от Ордена на Сион започва оттогава. Династията Ротшилдови става довереник на богатствата на Ватикана. Оказва се, че Медичите участвали в поемането на финансови операции на Ватикана и на цяла Италия от Ротшилдови, както и създаването на нов фронт за лишените от права Баварски Илюминати, Карбонарите, Алта Вендита и други Масонски ложи.
Именно Ренесансовите посветени Масони като Рафаел, Микеланджело, Леонардо да Винчи (Ордена на Сион), Домениканския „Херметичен” монах Джордано Бруно и много други, по заповед на своите господари – Илюминатите, започват да се възползват от перспективата, както в изкуството, така и в науката. Както добре знаем, за да изобразят възможно по-точно човешкото тяло, Ренесансовите художници дисектират животински и човешки трупове, изучават ги и рисуват устройството им. Леонардо да Винчи, например, изваждал очите на току-що умрели хора, сварявал ги във вода и правел разрези и изследвания, за да изучи как работи човешкото окото. Упоритостта му е възнаградена с успех и той разбира как действа човешкото зрение! По такъв начин, с помощта на Ренесансовите Масонски учени, Илюминатите достигат до гениалната си идея как да бъде измамено, манипулирано и поробено Човечеството.
Окото е сетивният ни орган, притежаващ способността да възприема електромагнитните излъчвания с дължина на вълната от 380 nm до 760 nm (т. нар. видима светлина), да ги конвертира в електрически сигнали и да ги изпраща до зрителния център в мозъка. То е съставено от очна ябълка и допълнителни органи.
Очната ябълка се състои от три обвивки и вътрешно ядро. Склерата и корнеята (роговицата) имат опорна функция. Хориоидеята (съдовицата), ивичестото тяло и ирисът(дъговицата) съдържат кръвоносни съдове и нерви, а също и мускули, регулиращи количеството на проникващите през зеницата лъчи. Ретината съдържа светлочувствителниклетки и неврони. Вътрешното ядро на очната ябълка е представено от пречупващи среди - воднист сок, леща и стъкловидно тяло.
Лещата на окото представлява безцветно, прозрачно, двойно изпъкнало белтъчно образувание. Предната повърхност на лещата е по-слабо изпъкнала от задната.
Стъкловидното тяло е прозрачна, хомогенна, водниста течност - до 99% вода. Заема голяма част от вътрешността на очната ябълка, лежи зад лещата и цилиарното тяло, плътно прилепнало до ретината.
Как работи човешкото зрение?
Светлинните лъчи се фокусират чрез роговицата и лещата на окото, за да формират обърнат образ, попадащ върху светлочувствителните клетки на ретината. Информацията от тези клетки се пренася във вид на електрически импулси чрез оптичния нерв до зрителния център на мозъка, където образите се изправят.
Нека сега си представим следната ситуация. Спестявайки цяла година, най-накрая сме събрали достатъчно пари, за да заведем семейството си на море. След изтощително пътуване и задължителното объркване на резервации и стаи по хотелите, в крайна сметка сме се настанили удобно и отиваме на плаж. Когато заставаме с детето си на брега на морето, ние виждаме на хоризонта отплаващ кораб, който след време се скрива от погледите ни. Тъй като сме чели Енциклопедии и си спомняме наученото в училище, започваме да обясняваме:
„Хоризонт се нарича границата между Земята и небето. Истински (математически) хоризонт е пресечната линия на небесната сфера с равнина, прекарана през точката на наблюдение и в същото време е препендикулярна на небесната линия. Видимият хоризонт винаги е по-ниско от истинския. Ъгълът между двата хоризонта се нарича понижение или депресия на хоризонта. Отдалечеността на видимия хоризонт зависи от височината на наблюдение над околността, релефа и влиянието на астрономическата рефракция.” (Уикипедия)
А когато ни попитат, колко далеч е кораба на хоризонта, многознайно отговаряме:
„Като изключим ефекта на атмосферното пречупване, разстоянието до хоризонта на наблюдател в близост до земната повърхност е приблизително:
d = 3.57 √h
където d е в километри, а h е височината над нивото на повърхността в метри. Например, за наблюдател, намиращ се на брега с h = 1,70 м (средната височина на нивото на очите), хоризонтът е на разстояние от 4.7 километра.” (превод от Wikipedia)
След като завършим с обясненията, ние сме много горди, понеже сме доказали пред другите и пред себе си, че още си спомняме наизустеното в училище. Въобще не ни минава през ум идеята да се замислим върху казаното и да проверим дали в действителност е така. Дори вътрешната несъстоятелност в определението на термина „хоризонт”, където думите „сфера”, „равнина” и „линия” са така объркващо използвани, че водят до пълна неразбираемост, логическа непоследователност и водят до недоумение, е без значение за нас. Естествено, ние сме научени в училище да не подлагаме на съмнение „фактите” и обясненията, които ни се втълпяват, така че тази заплетена мистификация не ни прави никакво впечатление.
Но само за момент да предположим, че имаме неблагоразумието да се доверим на сетивата си и започнем да наблюдаваме, обмисляме и разсъждаваме върху случващото се явление, докъде бихме могли да стигнем?!
„Науката” ни казва, че живеем върху сфера и според нея: „Сферата може да се опише и като множеството от всички точки в пространството, които са на разстояние r от фиксирана точка О” (Уикипедия). Следователно, за всяка една точка от повърхвостта на дадена сфера, във всяка една посока, на еднакво разстояние, кривината на сферата е една и съща! С други думи, наблюдател, стоящ върху сфера и гледащ по посока на надлъжната ос Z, скриващ се зад кривината на сферата обект, би трябвало да очаква същото да се случи и по оста X, където X е хоризонталната, Y е вертикалната, а Z е надлъжната ос на коя да е точка от повърхността на сферата.
Но дали това наблюдаваме в действителност? Застанали на брега на морето и когато не сме в малък залив, ние можем да наблюдаваме хоризонта, в зависимост от метеорологичните условия, по протежение на 60-70 и дори много повече километра вляво и вдясно от нас и никога не бихме забелязали никакво изкривяване надолу, каквото би се очаквало върху кълбо. Можем да си направим една елементарна установка за доказване на това твърдение, като опънем дълга тънка жица между два кола на брега, нивелираме я, за да бъде съвършено хоризонтална и наблюдаваме и сравняваме видимия морски хоризонт спрямо нея. Никой никога не би открил ни най-малко отклонение от абсолютното хоризонтално ниво, което доказва, че по координатата X няма никаква кривина! Та възможно ли е такова „кълбо”!?
От друга страна, ние действително забелязваме, че корабите се скриват от погледа ни по надлъжната координата Z след известно, но много по-малко разстояние. Както цитирахме по-горе, според „науката”, разстоянието, на което човек със средна височина започва да вижда скриването на обекти от хоризонта, или както те биха казали„спускането им по кривината на сферата”, е 4,7 километра. Но дали това е така или отново, както за всичко останало, Масонските учени-еволюционисти-материалисти, обслужващи интересите на Илюминатската върхушка, спускат мъглата на илюзията и лъжата върху очите ни. За щастие, вече много лесно можем да разкрием техните лъжи, просто като използваме мощен телескоп или заснемем с висококачествена камера с голямо приближение отдалечаващия се кораб. Ако направим този експеримент, ще преживеем толкова голям шок от несъответствието на това, което виждаме и „фактите”, в които сме индоктринирани безпрекословно да вярваме, че е възможно да преживеем психически срив.
В последните години в You Tube се появиха хиляди клипове, които доказват нагледно, че кривината на Земята не съществува, т.е. тя не е кълбо. Изчезналите от погледа ни на хоризонта кораби се появяват изцяло пред очите ни като използваме варио обективи и телескопи. Отличен пример за това е клипът на Лори Фрери „Flat Earth Conspiracy.com Red Boat Video”. Друг пример са фотографиите на Джошуа Ноуики (Joshua Nowicki), заснел цялостния силует на Чикаго от морското равнище на 95 километра отвъд езерото Мичиган, откъдето градът би трябвало да е скрит зад 707-метрова земна кривина. Следователно на такова разстояние би трябвало да се виждат само обекти с височина над 707 метра, но на снимката виждаме целия град.
Това не са изолирани случай, напротив, интернет е залят от подобни материали еднозначно и безспорно доказващи, че водната повърхност и респективно Земята, нямат никаква кривина, тъй като, ако корабите и сградите се скриват зад кривината на сферата, то ние нямаше да можем да ги наблюдаваме и снимаме в тяхната цялост през варио обективи на разстояния от десетки и дори стотици километри.
Само за последната година, в интернет пространството се появиха буквално милиони снимки, видеоклипове, есета, книги, сайтове и форуми, изобилстващи с доказателствен материал за Плоската Земя, което със сигурност предполага, че Човечеството започва бавно, но сигурно да се събужда от робския си сън. И без значение, че Царете на интернета забраняват клипове по мрежата, свалят сайтове и форуми, мълвата се разпространява лавинообразно и стотици милиони хора по Света отварят очите си за истината. Например, профилът само на един от стотиците хиляди изследователи на този най-всеобхватен заговор за заблуда и поробване на Човечеството, Ерик Дубей има вече над 220 000 000 разглеждания.
В такъв случай, след като Земята е плоска и неподвижна, а не е въртящо се около себе си и обикалящо около невероятно огромни огнени сфери в безкрая кълбо, какво е хоризонтът и как той скрива от погледа ни обектите върху водата и сушата?!
Отговорът на този велик въпрос е наистина елементарен. Причината, поради която отдалечаващите се от наблюдателя обекти постепенно намаляват размерите си, докато накрая изчезнат от погледа му е същата, каквато е и причината линиите и повърхностите, успоредни на посоката на погледа, да се събират напред в пространството в една точка и тази причина е ПЕРСПЕКТИВАТА върху плоски повърхности!
Истинският ЗАКОН ЗА ПЕРСПЕКТИВАТА гласи: Височината и ъгълът, на който даден обект се вижда, намаляват колкото повече наблюдателят се отдалечава от обекта, докато в определен момент линията на погледа и привидно издигащата се повърхност на Земята – от гледна точка на наблюдателя, се срещнат на линията на хоризонта в убежната точка, отвъд която обектът е невидим. Всички успоредни линии, равноотдалечени от линията на погледа се срещат в една и съща точка, същевременно линии с различна отдалеченост срещат линията на погледа на различни разстояния, а точката, в която се срещат е там, където всяка една от тях образува ъгъл от една градусова минута с линията на погледа и тя се дефинира като УБЕЖНА ТОЧКА.
Следователно, в частния случай на снимката по-горе, хоризонтът не е кривината на Земния „геоид”, а е просто линията на срещане на всички сближаващи се линии на перспективата, обусловена от различната структура на двете основни среди в Света, който обитаваме, а именно: Земната повърхност (суша и вода) от една страна и въздуха (Атмослоя) върху тази повърхност, от друга страна. Отдалечеността на хоризонта от наблюдателя е винаги различна и се определя от силата на очите, оптичните инструментите, които той използва, метеорологичните условия и надморската височина на гледната точка. Но същевременно с това хоризонтът остава винаги равен и на нивото на погледа, независимо от надморската височина или на каква височина лети наблюдателя, така че той никога не накланя погледа си надолу, за да го види, което е неопровержимо доказателство, че живеем върху плоска Земя, а не върху кълбо.
Поглед към Еверест от самолет.
Кадър от видео материал, заснет от балон на 23 034 метра височина, с начертани две успоредни линии за доказване на равния хоризонт, появяващ се в този случай при наличието на две среди: облачен слой и горната граница на Атмослоя.
Но тогава защо и как точно се появяват хоризонтът и убежната точка?
Още през V век пр.н.е. в древна Гърция хората на изкуството и философията започнали да разбират и използват перспективата като метод на изобразяване на действителността. Тогава се заражда и идеята за кълбовидността на Земята, която според своя пръв поддръжник Питагор – е само една „идея” и не може да се докаже.
Окултните науки и идеите на древността се завръщат отново през Средновековието като техен най-ярък изразител и благодетел става фамилията Медичи. Първоначалният заговор на тази фамилия да реформира и промени из корен Християнството чрез въвеждането на Египетската Херметична литература с помощта на Ренесансовата наука и култура бил на път да се провали. Затова пък втората фаза на конспирацията стигнала до успешен край през 1513 г., когато синът на Лоренцо де Медичи, Джовани де Медичи, бил избран за папа под името Лъв X-ти. Контролът на Медичите върху Папската институция имал очевидни политически и финансови предимства, но основният акцент на Лъв X бил проникването на Ренесансовите идеи в Рим, което го превърнало в рай за учените и хората на изкуството. По този начин флорентинският бунт бил вграден в основата на християнството. Бунтовниците спечелили. Александър Дюма (баща) пише: „Под неговия понтификат (на Лъв X-ти), християнството прие езически характер, който, преминавайки от изкуството в маниерите, даде на тази епоха странен оттенък.”
Различни флорентински възпитаници, включително Рафаел, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Домениканския „Херметичен” монах Джордано Бруно и много други мигрират към Рим. Според различни източници, включително и Еврейската енциклопедия, контролът на Римокатолическата църква от Ордена на Сион започва оттогава. Династията Ротшилдови става довереник на богатствата на Ватикана. Оказва се, че Медичите участвали в поемането на финансови операции на Ватикана и на цяла Италия от Ротшилдови, както и създаването на нов фронт за лишените от права Баварски Илюминати, Карбонарите, Алта Вендита и други Масонски ложи.
Именно Ренесансовите посветени Масони като Рафаел, Микеланджело, Леонардо да Винчи (Ордена на Сион), Домениканския „Херметичен” монах Джордано Бруно и много други, по заповед на своите господари – Илюминатите, започват да се възползват от перспективата, както в изкуството, така и в науката. Както добре знаем, за да изобразят възможно по-точно човешкото тяло, Ренесансовите художници дисектират животински и човешки трупове, изучават ги и рисуват устройството им. Леонардо да Винчи, например, изваждал очите на току-що умрели хора, сварявал ги във вода и правел разрези и изследвания, за да изучи как работи човешкото окото. Упоритостта му е възнаградена с успех и той разбира как действа човешкото зрение! По такъв начин, с помощта на Ренесансовите Масонски учени, Илюминатите достигат до гениалната си идея как да бъде измамено, манипулирано и поробено Човечеството.
Окото е сетивният ни орган, притежаващ способността да възприема електромагнитните излъчвания с дължина на вълната от 380 nm до 760 nm (т. нар. видима светлина), да ги конвертира в електрически сигнали и да ги изпраща до зрителния център в мозъка. То е съставено от очна ябълка и допълнителни органи.
Очната ябълка се състои от три обвивки и вътрешно ядро. Склерата и корнеята (роговицата) имат опорна функция. Хориоидеята (съдовицата), ивичестото тяло и ирисът(дъговицата) съдържат кръвоносни съдове и нерви, а също и мускули, регулиращи количеството на проникващите през зеницата лъчи. Ретината съдържа светлочувствителниклетки и неврони. Вътрешното ядро на очната ябълка е представено от пречупващи среди - воднист сок, леща и стъкловидно тяло.
Лещата на окото представлява безцветно, прозрачно, двойно изпъкнало белтъчно образувание. Предната повърхност на лещата е по-слабо изпъкнала от задната.
Стъкловидното тяло е прозрачна, хомогенна, водниста течност - до 99% вода. Заема голяма част от вътрешността на очната ябълка, лежи зад лещата и цилиарното тяло, плътно прилепнало до ретината.
Как работи човешкото зрение?
Светлинните лъчи се фокусират чрез роговицата и лещата на окото, за да формират обърнат образ, попадащ върху светлочувствителните клетки на ретината. Информацията от тези клетки се пренася във вид на електрически импулси чрез оптичния нерв до зрителния център на мозъка, където образите се изправят.
Следователно, много важно е да се разбере, че окото представлява биологична оптична система, при която чрез двойно изпъкнала леща се формират обърнати образи във фокусната точка – ретината.
От оптиката знаем, че фокусът е точката, в която се събира снопа от всички лъчи, успоредни на главната оптична ос, след пречупване през леща или отражение от вдлъбнато огледало. При двойно изпъкналата леща, фокусът е точката, в която се пресичат лъчите, които преди пречупването са били УСПОРЕДНИ НА ГЛАВНАТА ОПТИЧНА ОС.
Това именно е епохалното откритие на Ренесансовите учени-масони! Нека повторим, защото това е най-важното знание, относно функционирането на зрението ни. УСПОРЕДНИТЕ НА ГЛАВНАТА ОПТИЧНА ОС, т.е. на линията на погледа, СНОПОВЕ ЛЪЧИ СЕ СЪБИРАТ ВЪВ ФОКУСНАТА ТОЧКА, т.е. ретината. С други думи, сноповете излъчени или отразени светлинни лъчи от успоредни един на друг достатъчно масивни или простиращи се на голямо разстояние обекти, преминавайки през двойно изпъкналата леща на човешкото око, се пречупват по такъв начин, че се събират във фокусната точка, т.е. в ретината и проектират върху нея сближаващи се образи. По друг начин казано: човек никога, ама наистина никога, не би могъл да възприеме с очите си успоредни една на друга среди, равнини, повърхности или прави, защото успоредните снопове светлина, отразени или излъчени от тези среди, повърхности или обекти се събират от двойно ипъкналата леща на окото във фокуса на ретината и проектират образи, които ни изглеждат сближаващи се, а не успоредни, каквито са в действителност! Всъщност това е причината, ние да виждаме хоризонта, а не защото живеем върху въртяща се около себе си и в безкрая сфера!
Както казахме по-горе, отдалечеността на хоризонта от наблюдателя е винаги различна и се определя от една страна от силата на очите и оптичните инструментите. Поради физическите си размери биологичната оптична система на човешкото око налага известни ограничения. Отдалечаващите се от наблюдателя обекти, съставени от няколко части, започват да променят формата си. Тези по-малки съставни части, които са в близост до паралелните среди, т.е. земната повърхност – вода или суша от една страна и небето – от друга, в далечината изчезват за окото преди целия обект. Това се случва, защото на големи разстояния биологичната оптична система на човешкото око не може да различи обекти, очертанията на които падат под ъгъл по-малък от една градусова минута спрямо линията на погледа.
Така например, на момиче с пола, което върви по равно поле, отдалечавайки се от наблюдателя, след няколкостотин метра първо биха изчезнали краката, после долната част на полата и т.н. На платноход, отдалечаващ се към хоризонта, първо би изчезнала долната част от трюма, после платната биха се сляли в едно цяло платно, след това трюма и платната биха се съединили, така че не бихме могли да различим съставните части на платнохода и най-накрая целият би изчезнал от погледа ни.
В точка H, където основите на стълбовете изчезват, горната част - при лампите изглежда значително скъсена, което се вижда от линията AW, но дълго след като основите са влезли в убежната точка, горните части ще се виждат над линията на погледа EH, дотогава докато линията AW не срещне линията EH под ъгъл една градусова минута, когато и те ще влязат в убежната точка и ще станат невидими за невъоръженото око.
Глобалистите биха казали: „Ето, корабът се скрива зад кривината на Земния „глобус”!”. Но всеки, който си направи труда да използва оптически уред и да погледне в посоката на кораба, веднага би го видял изцяло, с което би доказал, че кривина не съществува и ние не живеем върху сфера, а върху Плоска Земя.
От друга страна, отдалечеността на хоризонта от наблюдателя се определя от метеорологичните условия. Наличието на водни пари, различни естествени и техногенни газове (смог) и твърди частици замъгляват, блокират и приближават хоризонта, като възпрепятстват способността ни да виждаме на големи разстояния. Слоевете въздух с различна температура също така пречупват в различна степен светлината (рефракция), което способства появата на фалшив хоризонт, изкривяващ образите или напълно скриващ за окото ни обектите, намиращи се зад него. Но използвайки ведри дни с чист въздух, фотографи са заснели обекти на разстояния от стотици километри, което доказва за пореден път, че всички ние сме жертви на огромната Масонска измама, че живеем върху въртяща се топка.
Снимката е направена от Геноа, с надморска нисочина 21 метра, а заснетите острови са на следните разстояния: о. Елба на 201 км. и би трябвало да е скрит зад 2673 метра Земна кривина, о. Горгона на 130 км. и би трябвало да е скрит зад 1016 метра Земна кривина, о. Капрая на 164 км. и би трябвало да е скрит зад 1708 метра Земна кривина и о. Корсика на 159 км. и би трябвало да е скрит зад 1598 метра Земна кривина!
След всичко казано дотук, става съвсем ясно, че перспективата не е нещо илюзорно срещащо се само в изкуството, както искат да ни убедят Илюминатите, а е естественият начин, по който човешкото око възприема успоредните една на друга среди и линии. И именно това откритие на Ренесонсовите учени-масони е използвано от Илюминатите за основа, върху която бе изградена най-голямата ИЗМАМА в историята на Човечеството. Тази ИЗМАМА е подмяната на Естествената и изконна парадигма на Човечеството, че обитава плоска Земя, лишена от каквото и да било движение, а небесните светила – Слънцето, Луната и звездите се въртят около оста, мислено прекарана между Северния полюс и Полярната звезда, с Масонската Нютон-Айнщайнова парадигма „Всичко е относително”, при която Земята е едно съвсем-съвсем незначително скално кълбо, с океани по повърхността си, въртящо се с много над свръхзвуковата скорост около себе си и бясно обикалящо около невъобразимо огромна огнена топка, захранвана от несъществуващи и недоказани термо-ядрени реакции, която заедно със Земята се върти, обикаля и лети с невъобразими и невъзможни скорости, около кой-знае-какво-ли-още-не.
Плоската Земя, която обитаваме, с представен Купола или Небесната твърд, която я предпазва и движенията на Небесните светила.
Чрез тази подмяна Човечеството бе НАСИЛЕНО да приеме за истина, без никакви доказателства, че Човекът е една съвсем случайна грешка в безспирния, безпричинен, безжизнен, безсъзнателен, бездуховен и безцелен космос, който може във всеки един момент да изтрие дори спомена за него. Чрез сатанинския Дарвинизъм, Масоните проповядващи безнравствен материализъм НАСИЛИХА Човечеството да приеме за истина, без никакви доказателства, че е произлязло от неорганични съединения, благодарение на измислена и несъществуваща еволюционна поредица от невъобразимо малко вероятни случайни съвпадения, започваща от неживи химически субстанции и преминаваща през едноклетъчни, амеби, риби и гротескни „динозаври” до НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ „маймуночовеци”. Този световен Илюминатски заговор почти успя да убеди Човек, че единствената цел в живота му е да работи за банкерските династии, чийто роб е и умирайки отива в нищото, откъдето безпричинно се е пръкнал. И всичката тази измама започва от лъжата какво представлява нашия дом – Земята.
Казвам, почти успя да убеди, тъй като никаква измама, колкото и голяма и всеобхватна да е тя, не може да направи от Човека вечен заключеник! Защото във всеки един от нас има частица от Творецът-Творение – Духът, обитаващ най-съкровената част на нашето Аз, едно малко гласче, което, ако се вслушаме в него, вечно ни нашепва: „Ти си вечна, безсмъртна и безценна частица от Творецът-Творение, роден си отново на тази Земя, за да извървиш пътя, който, с помощта на твоите духовни учители, предварително сам избра, когато беше в трансценденталния свят и си призван да твориш добро и да жадуваш просветление и освобождение...”
От оптиката знаем, че фокусът е точката, в която се събира снопа от всички лъчи, успоредни на главната оптична ос, след пречупване през леща или отражение от вдлъбнато огледало. При двойно изпъкналата леща, фокусът е точката, в която се пресичат лъчите, които преди пречупването са били УСПОРЕДНИ НА ГЛАВНАТА ОПТИЧНА ОС.
Това именно е епохалното откритие на Ренесансовите учени-масони! Нека повторим, защото това е най-важното знание, относно функционирането на зрението ни. УСПОРЕДНИТЕ НА ГЛАВНАТА ОПТИЧНА ОС, т.е. на линията на погледа, СНОПОВЕ ЛЪЧИ СЕ СЪБИРАТ ВЪВ ФОКУСНАТА ТОЧКА, т.е. ретината. С други думи, сноповете излъчени или отразени светлинни лъчи от успоредни един на друг достатъчно масивни или простиращи се на голямо разстояние обекти, преминавайки през двойно изпъкналата леща на човешкото око, се пречупват по такъв начин, че се събират във фокусната точка, т.е. в ретината и проектират върху нея сближаващи се образи. По друг начин казано: човек никога, ама наистина никога, не би могъл да възприеме с очите си успоредни една на друга среди, равнини, повърхности или прави, защото успоредните снопове светлина, отразени или излъчени от тези среди, повърхности или обекти се събират от двойно ипъкналата леща на окото във фокуса на ретината и проектират образи, които ни изглеждат сближаващи се, а не успоредни, каквито са в действителност! Всъщност това е причината, ние да виждаме хоризонта, а не защото живеем върху въртяща се около себе си и в безкрая сфера!
Както казахме по-горе, отдалечеността на хоризонта от наблюдателя е винаги различна и се определя от една страна от силата на очите и оптичните инструментите. Поради физическите си размери биологичната оптична система на човешкото око налага известни ограничения. Отдалечаващите се от наблюдателя обекти, съставени от няколко части, започват да променят формата си. Тези по-малки съставни части, които са в близост до паралелните среди, т.е. земната повърхност – вода или суша от една страна и небето – от друга, в далечината изчезват за окото преди целия обект. Това се случва, защото на големи разстояния биологичната оптична система на човешкото око не може да различи обекти, очертанията на които падат под ъгъл по-малък от една градусова минута спрямо линията на погледа.
Така например, на момиче с пола, което върви по равно поле, отдалечавайки се от наблюдателя, след няколкостотин метра първо биха изчезнали краката, после долната част на полата и т.н. На платноход, отдалечаващ се към хоризонта, първо би изчезнала долната част от трюма, после платната биха се сляли в едно цяло платно, след това трюма и платната биха се съединили, така че не бихме могли да различим съставните части на платнохода и най-накрая целият би изчезнал от погледа ни.
В точка H, където основите на стълбовете изчезват, горната част - при лампите изглежда значително скъсена, което се вижда от линията AW, но дълго след като основите са влезли в убежната точка, горните части ще се виждат над линията на погледа EH, дотогава докато линията AW не срещне линията EH под ъгъл една градусова минута, когато и те ще влязат в убежната точка и ще станат невидими за невъоръженото око.
Глобалистите биха казали: „Ето, корабът се скрива зад кривината на Земния „глобус”!”. Но всеки, който си направи труда да използва оптически уред и да погледне в посоката на кораба, веднага би го видял изцяло, с което би доказал, че кривина не съществува и ние не живеем върху сфера, а върху Плоска Земя.
От друга страна, отдалечеността на хоризонта от наблюдателя се определя от метеорологичните условия. Наличието на водни пари, различни естествени и техногенни газове (смог) и твърди частици замъгляват, блокират и приближават хоризонта, като възпрепятстват способността ни да виждаме на големи разстояния. Слоевете въздух с различна температура също така пречупват в различна степен светлината (рефракция), което способства появата на фалшив хоризонт, изкривяващ образите или напълно скриващ за окото ни обектите, намиращи се зад него. Но използвайки ведри дни с чист въздух, фотографи са заснели обекти на разстояния от стотици километри, което доказва за пореден път, че всички ние сме жертви на огромната Масонска измама, че живеем върху въртяща се топка.
Снимката е направена от Геноа, с надморска нисочина 21 метра, а заснетите острови са на следните разстояния: о. Елба на 201 км. и би трябвало да е скрит зад 2673 метра Земна кривина, о. Горгона на 130 км. и би трябвало да е скрит зад 1016 метра Земна кривина, о. Капрая на 164 км. и би трябвало да е скрит зад 1708 метра Земна кривина и о. Корсика на 159 км. и би трябвало да е скрит зад 1598 метра Земна кривина!
След всичко казано дотук, става съвсем ясно, че перспективата не е нещо илюзорно срещащо се само в изкуството, както искат да ни убедят Илюминатите, а е естественият начин, по който човешкото око възприема успоредните една на друга среди и линии. И именно това откритие на Ренесонсовите учени-масони е използвано от Илюминатите за основа, върху която бе изградена най-голямата ИЗМАМА в историята на Човечеството. Тази ИЗМАМА е подмяната на Естествената и изконна парадигма на Човечеството, че обитава плоска Земя, лишена от каквото и да било движение, а небесните светила – Слънцето, Луната и звездите се въртят около оста, мислено прекарана между Северния полюс и Полярната звезда, с Масонската Нютон-Айнщайнова парадигма „Всичко е относително”, при която Земята е едно съвсем-съвсем незначително скално кълбо, с океани по повърхността си, въртящо се с много над свръхзвуковата скорост около себе си и бясно обикалящо около невъобразимо огромна огнена топка, захранвана от несъществуващи и недоказани термо-ядрени реакции, която заедно със Земята се върти, обикаля и лети с невъобразими и невъзможни скорости, около кой-знае-какво-ли-още-не.
Плоската Земя, която обитаваме, с представен Купола или Небесната твърд, която я предпазва и движенията на Небесните светила.
Чрез тази подмяна Човечеството бе НАСИЛЕНО да приеме за истина, без никакви доказателства, че Човекът е една съвсем случайна грешка в безспирния, безпричинен, безжизнен, безсъзнателен, бездуховен и безцелен космос, който може във всеки един момент да изтрие дори спомена за него. Чрез сатанинския Дарвинизъм, Масоните проповядващи безнравствен материализъм НАСИЛИХА Човечеството да приеме за истина, без никакви доказателства, че е произлязло от неорганични съединения, благодарение на измислена и несъществуваща еволюционна поредица от невъобразимо малко вероятни случайни съвпадения, започваща от неживи химически субстанции и преминаваща през едноклетъчни, амеби, риби и гротескни „динозаври” до НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ „маймуночовеци”. Този световен Илюминатски заговор почти успя да убеди Човек, че единствената цел в живота му е да работи за банкерските династии, чийто роб е и умирайки отива в нищото, откъдето безпричинно се е пръкнал. И всичката тази измама започва от лъжата какво представлява нашия дом – Земята.
Казвам, почти успя да убеди, тъй като никаква измама, колкото и голяма и всеобхватна да е тя, не може да направи от Човека вечен заключеник! Защото във всеки един от нас има частица от Творецът-Творение – Духът, обитаващ най-съкровената част на нашето Аз, едно малко гласче, което, ако се вслушаме в него, вечно ни нашепва: „Ти си вечна, безсмъртна и безценна частица от Творецът-Творение, роден си отново на тази Земя, за да извървиш пътя, който, с помощта на твоите духовни учители, предварително сам избра, когато беше в трансценденталния свят и си призван да твориш добро и да жадуваш просветление и освобождение...”
Няма коментари:
Публикуване на коментар