Баланс на слънцето и луната

           

На запад хата йога означава асана и пранаяма. Ако отидете на асана клас там ще ви кажат „аз практикувам хата йога”. В действителност хата йога съдържа шест пречистващи практики наречени шаткарми или шаткрии. Това са нети, свързана с носовите пътища; дхаути, свързана с храносмилателния тракт; бхасти, свързана с отделителната система, наули, свързана коремните мускули; капалабхати, свързана с предната част на мозъка и тратака свързана с епифизната жлеза. Тогава след тях идват практиките асана и пранаяма, които не са част от хата йога, а от раджа йога. Стъпките на раджа йога са яма, нияма, асана, пранаяма, пратияхара, дхарана, дхяна, смадхи. Тогава, къде се вписва хата йога? В стъпката нияма има етап, който се нарича сауча (пречистване, чистота) и хата йога е част от него. Трябва да пречистите тялото но как правите това? Вие пречиствате тялото, вътрешните органи, надисите, кръвта и т.н. Затова се практикува хата йога. Най-автентичният текст за хата йога е „Хата Йога Прадипика”. В него се казва, че „ха” представя луната, а „тха” – слънцето и така „хата” означава единение, съюз между слънцето и луната. Слънцето и луната символизират праната и ума, две сили в човека. Праната е енергията, умът е съзнанието. Чрез ума получавате познание и този ум контролира гяна индриите (сетивата б.пр.). Праната контролира карма индриите (органите на действие). Ето защо петте гяна индрии и петте карма индрии контролирани съответно от ума и праната, символично са представени от думата хата йога. Лявата ноздра се смята, че символизира луната, дясната – слънцето и те са свързани с ида и пингала нади. В нашата модерна система ида и пингала съответстват на парасимпатиковата и симпатиковата нервна система. Двата надиса са свързани с лявата и дясната половина на мозъка. Ида макар, че тече от ляво е свързана с дясното полукълбо, пингала тече от дясно, но е свързана с лявото полукълбо. Установено е, че когато потокът през дясната ноздра е по-активен, а през лявата блокиран, могат да се наблюдават определени активности в лявата страна на мозъка. По същия начин, когато дясната ноздра е по-запушена, а лявата свободна, активност може да се наблюдава в дясната страна на мозъка. Също така е установено, че температурата на дъха в дясната ноздра е леко по-висока отколкото в лявата. Слънцето е топло, а луната студена. Двата надиса ха и тха (ида и пингала) се движат в рамките на гръбначния стълб, като го пресичат минавайки алтернативно по двете му страни. Пресичат го през шестте психични центъра и накрая завършват на върха на втория шиен прешлен. Те почти винаги са небалансирани. Ще ви дам пример. Съществува ритмичност на дъха, която е проверена със стотици експерименти. Дългогодишни проверки при различни хора са потвърдили, че алтернативната промяна на активността на дясната и лявата ноздра зависи от лунните цикли. През първия ден на лунния цикъл при изграв слънце ще открием, че при здрав човек лявата ноздра е по-активна и това според древните текстове продължава да е така още час и двайсе минути. След това дясната започва да предоминира. И така те се сменят алтернативно през първите три дни. На четвъртия ден при изгрев слънце по-активна е дясната ноздра и това продължава следващия час и двайсет минути. Ако се появи заболяване този ритъм се обръща. Специалисти в тази наука могат да кажат „Коя ноздра е отпушена, лява? Не сега е време за дясната, това означава, че вероятно се разболяваш.” Липсата на баланс в ритъма на ида и пингала означава, че има смущения в естествения ред на функциониране на парасимпатиковата и симпатиковата нервна система. Ако вашата вегетативна нервна система работи правилно, тогава този ред, който описахме по-горе ще следва. В случай на шок, страх, трагедия, физическо напрежение, преяждане, недохранване, прекалено оживление, страст и т.н. ритъма на вегетативната нервна система се смущава, тогава сварата (потока на определена ноздра) също ще се промени. А какво се случва, когато има пълен баланс между двете ноздри? Това е моментът, когато сушумна нади започва да тече. Когато ида и пингала нади са в пълен баланс вегетативната нервна система също е в баланс. Това може да се постигне с шаткармите от хата йога, с петнайсет минути пранаяма или чрез медитация, ако тя е много дълбока. И ако сте силно концентрирани в този момент изживяванията, които получите докато сушумна нади е събудена ще са духовни изживявания.

 

 Слънцето има материален израз в човешкото тяло и това е слънчевия сплит.Луната също има такъв израз-това е хипофизата.Хипофизата се намира точно там ,където се чертае така наречното трето око на човека или малко по- надолу около сантиметър най- много и навътре в черепа около 3-4 см.Високо в носните кухини-синусите има една извивка на черепа-казват и “Турското седло” лекарите.Точно там ,но отвътре е хипофизната жлеза.Тя е регулатор,шеф на всички жлези с вътрешна секреция в човешкото тяло.Каквито заповеди даде тя на останалите жлези,така и те си вършат работата-да въвеждат хармония във физиологичните процеси вътре в нашето тяло.Тези заповеди се дават посредством едни силно летливи течности ,отделяни от жлезата с големина на грахово зърно.Черепната кутия, точно под нея,където е извивката –Турско седло има, да го опиша така една малко рехава структура. Усеща се като нещо между хрущял и някаква гъбична материя,нещо подобно на вулканичните камъни-като че ли има едва осезаеми мънички дупчици...Това установявам от допира с върха на езика.Течността ,летливата субстанция е такава ,че мога да я оприлича на ацетон ,вискозитета и е от този порядък,т.е. силно летлива,може да бъде сравнена с хлороформ...Малко е трудно да се определи ,макар да се докосва с език дали това е течност или може би на ръба на течностите и газовете...Във всеки случай е на самата граница между тези две състояния на флуидите.На вкус не е е постоянна,изменя се в много широки граници,може би на половин час или час време.Честотата на смяна на вкусовете зависи от други ,второстепенни фактори,сега няма да ги коментирам тях...Какво става?Нужно е може би само няколко капки хормонална есенция,отделена в рамките на час или два или няколко часа дори,за да стигне тя до всички жлези и системи ,регулиращи тялото ... 

 

 Как става това?Ние ходим изправени,повечето време сме прави и главата ни е най- високата точка.Посредством земното привличане,флуида,колкото и да е лек,тази течност се спуска ,процеждайки се точно през тази структура –долната част на турското седло,много бавно ...Е понеже е силно летлива ,минимални количества тръгват надолу по каналите на лимфата и на кръвоносните съдове,но винаги придържайки се се към оста на основния нерв на парасимпатиковия дял .Този нерв се спуска надолу ,през центъра на тялото ,минавайки по средата на слънчевия сплит.В нормално състояние течността отделена от кой да е човек,спускайки се надолу в тялото - преминава през слънчевия сплит.Там става следния процес:
Понеже ние дишаме и течносттта –флуид преминава от силно летлива течност в газ.Този газ се поглъща от мембраните на клетките наоколо и по- специално от мембраните на клетките на белите дробове в най- долната им част.След това заедно с дишането и изхвърлянето навън на въглеродните окиси и двуокиси,по лека –лека и тя заминава в атмосферата.Това става при всички така наречени нормални хора,които в по –голямата част от времето си са поставили черепа си по- високо от диафрагмата/ слънчевия сплит./Диафрагмата не е слънчевия сплит,но е съвсем близо.

 

 Тези така ценни хормони,не достигат до предназначението си .Или да кажем ,че достига едва няколко процента от тях или по малко. По този начин останалите жлези и системи в тялото ни,съвсем малко могат да чуят заповедите на Майката на нещата-хипофизата. Резултата е постепенна деструкция на тялото , физическо остаряване и физическа смърт. Нашите чувств, каквито и да са те,представляват точно момента, на изпаряването на тази течност в областта на слънчевия сплит.

 

 Там е нашето Слънце-символично,но и съвсем реално. Слънчевия сплит възприема най- много от лъчението на звездата Слънце , достигнало нашата планета Земя-било във видимия или невидимия спектър на лъчите. Както Луната движи циклите на Земята, както тя ги контролира,така и хипофизата, нейния представител в тялото , тя го контролира...Не слънцето, а луната е нашия господар в тялото!,Т.е. хипофизата .Когато течността попадне в слънчевия сплит и се изпари,има детектори,нерви,които дават сигнал на хипофизата,че нейните заповеди,-течността от безценни най- финни хормони не е доставена на необходимото място,а е унищожена.Точно в този момент в нас се пораждат чувства ,но насочени навън,в материалния свят.Когато това става-ние изпитваме всички познати ни чувства, за които казваме че са предизвикани отвън, външния свят.
Границата между така наречения външен и вътрешен свят е кожата на човека.Всичко ,което се извършва в неговото физическо тяло и самата му вътрешност е вътрешния свят.Всичко,намиращо се в обратна посока на органите, които наричаме човек е външния свят-всичко извън тялото.Когато течността се изпарява,причината е в слънчевото сплетение,защото тя минава оттам.Именно концентрацията ,кондензираното влияние на лъчите ,възприети от звездата ни Слънце,са причина ,течността да премине във газ и да напусне тялото през дробовете ни.След това ние казваме-изпитвам това и това,заради еди си кои или какво там...

Истината е ,че ние инстинктивно следваме пътя натам ,накъдето е отишла нашата така ценна течност-навън....Ние сме я загубили ,но ревем за нея един вид ,безутешно,изпитвайки всякакви чувства-радост ,тъга ,болка ,обида,като мислим, че това може би ще ни върне течността .

А тя е така необходима за тялото ни.Тя би го хранила,защото Майката хипофиза е пратила течността да си храни децата-останалите жлези и системи.Ние сме я изтървали навън и сега изпитвваме чувства,какви да са...Много хора знаят ,че изпитваните чувства,не топлят, не хранят тялото ни,че са илюзии и преливане от пусто в празно,че няма полза от тях ,ако съдим разумно......Затова се казва много често-голяма работа като изпитваш това или онова,какво значение има-чувствата какво ще те нахранят?....и има голям смисъл в това-насочените навън чувства са като полъх, вятър ,но съвсем реално изобщо не хранят тялото ,а дори напротив-в много случай ни карат да правим нездрави неща за тялото си....

 

 Сега да разгледам другия вариант,защото има още един такъв.Течността ,се откланя по пътя,в които тя ще бъде изпарена и превърната в дим,или да кажем ще се унищожи като стигне в слънчевия сплит...Откланянето може да стане веднага след като излезе от черепната кутия ,на място там или най- късно, когато стигне до щитовидната жлеза.Ако това се случи,флуида поема по друг път, за да стигне децата на хипофизата-останалите жлези.Пътя минава отзад през гърба,самото разстояние е съвсем малко като разлика,но е значимо...Ако флуда не бъде унищожен, тогава тялото се храни правилно,работи хармонично и нергийните ни канали са в унисон.
 

 От една страна Слънцето дава силата на тялото,но не може да унищожи реда в тялото,създаден от Луната-хипофизата.Човек не старее,здрав е ,много е силен физически и ако изпитва чувства -а той изпитва такива задължително,то тези чувства са насочени във вътрешния свят.Не, че не мисли за околните и любимите си хора-не ,напротив!Но той мисли и отправя такива усещания,които са хармонично балансирани и така те са стабилни.Всяко чувство ,което е балансирано енергийно през тялото на чувстващия е стабилно.Това може да стане само, ако флуида не е изгорен и изпепелен.Тогава чувствата са пълни със сила,но не такава, че да изгаря нашите любими хора.....Ако обаче флуида бъде изпарен от слънчевия сплит,тогава в нас се пораждат чувства тип-циганска любов-от ден до пладне.Бързи и пламенни ,но повърхностни и мимолетни.Никой не харесва това!Защо?Защото такива чувства са лишени от балансирания енергиен модел, както е програмиран от хипофизата преди това.А на всеки човек хипофизата има едни и същи функции-да командва тялото.Когато ние изтървем флуида и го изгорим и изпуснем навън с дишането, тогава чувствата ни съответно стават кекави , никакви и повърхностни.Тогава другите разбират този факт,защото тяхната хипофиза им казва нещо подсъзнателно-гледай го този,какво изпитва и ми показва-това не е истинското ....Хипофизата е програмирала за човека кое как трябва да е ,за да има хармония на чувствата...така хората подсъзнателно разбират кое чувство е правдиво и кое е фалшиво,слабо и бледо.

 

 Йогите в древността са намерили начин как пътя на флуида да бъде отклонен така,че да не бъде унищожен в слънчевия сплит.Има няколко метода за това.Най- добрия,но и най- трудния и сложен, а същевремено и опасен е ,когато потока се отклони веднага след като напусне черепа-“кхечари мудра”.


Друг метод –лесен и достъпен за всеки е този:
Човек трябва да стои всеки ден в продължеение на около 3 часа и половина в позиция с краката нагоре ,една поза ,подобна на “свещ”,но не съвсем така.Казва се випарита карани мудра.Да го кажем свещ, но в един лесен вариант, краката са малко по- назад и надолу, и ханша е малко по-свален към земята ,подпрян с ръцете.Всеки може да я направи много лесно.При тази поза, течността не може да тръгне по обичайния канал,защото няма какво да я накара да го прави.Главата е най-ниско ,а слънчевия сплит и тялото седят по-високо.Гравитацията кара течността да се изсипва малко над гърлото.Но точно там, понеже брадата е опряла в ямката на гръдната кост, флуида бива принуден да тръгне през друг канал, по- назад, които е всъщност нервен път усукан около гръбнака.И не точно по нерв, защото това не става -не е възможно-нервите провеждат електромагнитни импулси , а не флуиди, но следва неговиата посока-на нерва около гръбнака.Както, ако сложим тапа на ваната , водата няма да изтече , но като истигне до отливника, ще замине по друг път надолу в канала.Така и тука става.Флуида отива пак в тялото, но по друг път.Най- важното тука е да се заключи с брадата гръдната кост.Този блокаж именно прави възможно промяната на пътя, както и обърната позиция на тялото- с главата надолу.Това е заради земното притегляне.Има и други позиции, в които това е възможно,но тази е най- лесната...

 

 И който съумее и не го мързи в продължение на около 10 г всеки ден да прави по 3 часа и половина тази лесна поза,той ще създаде един постоянен поток на флуината безценна субстанция,тялото му ще е здраво,а чувствата силни,стабилни и най- вече верни!А освен това,ще е уважаван от другите си събратя именно заради това...Може да е глупак,но ако потока е сменен,това няма никакво значение!...Този човек ще добие сила ,мъдрост за живота и най- вече ще бъде обичан от другите хора заради нещо ,което те не биха могли да определят с думи,но което ги храни духом един вид...Нещо,което им носи свежест и необичайно повдигнат дух,като имат вземане даване с такъв човек....това е белега...

ayurveda.lotusguides.net/index.php hadzapi.blog.bg/lichni-dnevnici/2013/02/07/khechari-mudra-i-pytuvaneto-na-edin-bylgarin-do-selishte-na-.1050870 

 Безсмъртие Често е приравнявано към състоянието на „освобождение” или „просветление”, в който случай то обозначава безсмъртието на Духа, или трансцеденталният Аз.
Телесното безсмъртие се подразбира като коренно преобразено. Едно превъзходно тяло, надарено с извънредна сила и доблест, и свободно от „болести”. Чрез практиките, когато текне Амрита и просмуче тялото от главата до петите, се предотвратява стареенето и дарява безсмъртие, както и осемте магически сили. Защо се придърпва езика? Заради ТАЛУ чакра/небцето, мъжеца, който виси от небцето, още наричано „царския зъб” или камбанката/. Казва се, че от този психоенергиен център тече „нектара на безсмъртието/амрита/. За Амрита се практикува и КХЕЧАРИ-МУДРА – печат на странстването из пространството. Подрязвай юздицата на езика и движи езика си постоянно, като го смазваш с масло и го „доиш”. Когато езика се удължи толкова, че да стигне в точката в междувеждието ти си готов за кхечари-мудра. В тази техника езикът се обръща навътре – назад и бавно се вмъква в черепната кухина. Погледът трябва да е в междувеждието. Тази мудра предпазва от призляване, глад, жажда, отпадналост, болести, стареене и дори смърт. Тя дава Божествено тяло. Такова преосъществено тяло е красиво и не може да бъде засегнато от превратностите на елементите, и в частност от ухапването на змия. За да е ефективна мудрата, езикът и умът трябва да се движат в пространството. Тази техника предотвратява изтичането на семенна течност, дори когато човек е в обятията на страстна жена.

Кхечари-мудра се определя като състоянието, в което дъхът и съзнанието се установяват във „вътрешния знак”, или АНТАР-ЛАКШЯ. Това е един от трите вида вътрешни бляскаво-светлинни преживявания/лакши/. Това е преживяване на АБСОЛЮТА във вид на „светлината на осъзнаването, скрита в пещерата на висшия ум/будхи/. Обектът на това преживяване е змиевидната сила Кундалини-Шакти, която е бляскава като безброй светкавици, или тя е синьото сияние, което може да бъде преживяно в междувеждието или в сърцето, когато и съзнанието се съсредоточи върху него.

Другият знак е БАХИР-ЛАКШЯ/външно виждане/ – възприятието на сияйното етер-пространство със син, тъмносин, червен и жълт цвят на разстояние 4, 6, 8, 10, 12 пръста ширина пред носа. Това е предшествано от появата на златисти лъчи, които, когато човек стане съвършен, се виждат около очите или върху земята.

И третият знак – МАДХЯ-ЛАКШЯ/междинно виждане/ – преживяване на различно оцветена светлина, водещо до преживяването на петте типа блестящо етер-пространство/акаша/:

1 тип: Етер пространство лишено от качества.

2 тип: Върховно етер пространство, което наподобява осезаема тъмнина, осветлена от бляскавия „спасител”.

3 тип: Велико етер пространство, което е ярко като големия пожар в края на времето.

4 тип: Етер пространство на истинността, която е бляскава отвъд всяко сравнение.

5 тип: Слънчево етер пространство, което е ярко като 100 000 слънца.

Йогинът се слива с тези сияйни реалности, които са трамплин към трансменталното състояние.
Кхечари-мудра трябва да бъде практикувана, докато не бъде установен сънят на йога /йога-нидра/.
Практикуването на мудрата е с блокирани ноздри – със запушалки. ..

             

Свара Йога - 2

Слънце и Луна в колелото на живота

Мъжката и женската, слънчевата и

лунната, положителната и

отрицателната енергия се редуват

не само в малките цикли, с които

основно се занимава свара йога – в

циклите на превключване на лявата

и дясната свара – на ида и пингала –

в ритъма на човешкото дишане.

Взаимодействието на двете

енергии, непрекъснатата смяна на

едната с другата, може да бъде

открито във всичко в нас и във

всичко, което ни заобикаля. Целият

материален, природен, за йога –

дуалистичен (от присъствието на

двете противоположни сили, които

го проникват) свят, в който

съществуваме, е подчинен на

ритъма на редуването на мъжката и

женската енергия.

Този ритъм е с нас в най-малките

природни цикли – като например

смяната на деня и нощта. Денят е

времето, в което планетата диша с

дясната свара – и преобладава

силата, активността на мъжката

енергия. През нощта лунната

енергия е по-силната, всичко се

затваря в себе си, хората също

затварят очи за да осмислят в

сънищата си случилото се във

външния свят. Тъмнината е нужна

след светлината, за да може отново

да дойде изгрев. Двата редки

момента – на изгрева и на залеза, са

моментите на превключване,

моментите, в които едната енергия

отстъпва на другата и когато – за

много кратко само, мъжката и

женската енергия са еднакво слаби.

Това време, което не е нито ден,

нито нощ, съдържа в себе си

потенциала на двете енергии за

ново раждане – затова според йога

това е най-доброто време за

медитация и също, времето, което

трябва да следваме в делничния си

ритъм като го използваме за преход

– за събуждане или лягане за сън,

точно така както природата го

използва.

Днес обаче ние сме се оградили

далеч от природата , не спазваме

естествения ритъм на

всекидневието, продиктуван от

състоянието на двете енергии – и

това измества баланса им в нас. А

нарушаването на баланса на

мъжката и женската енергия в

човека неизбежно поражда

болести, учи ни свара йога.

По-голям по време е цикълът на

годината, на сезоните. Лятото е

времето на най-силно изразената

мъжка енергия – слънцето е най-

силно, дните са най-дълги, всичко в

природата е активно, въвлечено в

действие, в създаване, в движение.

За човек също това е времето да

бъде навън, сред света, да

изгражда, да променя, да бъзе

активен. Лунната енергия управлява

зимния сезон – времето на

затваряне в себе си, на

отдалечаване от външния свят, на

сън и на спомени за лятото.

Природата е като заспала през

зимата, дните са къси и студени,

нощите – дълги, слънцето – оскъдно

и далечно. Реколтата от лятото ще

бъде изядена, топлината на лятото

ще бъде изразходвана, след

движението на лятото с

бездействие ще бъде подготвено

идването на новия цикъл на

движение. Есента и пролетта са

непостоянното време на прехода, в

което ту едната, ту другата енергия

за малко взема превес, но и двете са

слаби, защото едната отслабва, за да

отстъпи мястото си на другата, а тя

пък събира сили за да го заеме.

Затова и напролет кълнат семената,

а наесен се събират плодове – това

са процеси на преход, на енергиен

скок, които са възможни само

когато двете полюсни енергии са

относително равностойни по сила.

Животът на хората хилядолетия се

е подчинявал и на годишния ритъм

на двете енергии – зимата е била

сезон на празнуване (от думата

празен – тоест без действие) и

затваряне край огнището, лятото –

на активен труд навън и това

естествено следване на активност

и пасивност е поддържало

вътрешния баланс на ида и

пингала в човека.

В продължение на три години (1849-1851)

самоковският майстор-иконописец Захарий

Зограф рисува стенописите и иконите в

главната манастирска църква. На най-видно

място, върху южната външна стена на

олтарната абсида той изписва

монументалните стенописи „Страшният съд“ и

„Колелото на живота“, за да внуши на

посетителите преходността на човешкото

съществуване.

Както многобройните изображения

на колелото на живота ни показват,

целият ход на човешкия живот

наподобява цикъла на годината и

също така е подчинен на ритъма на

мъжката и женската енергия.

Раждаме се в точката, в която

зимата е готова да отстъпи на

пролетта. Слънчевата енергия е

съвсем слаба, лунната също е

отслабена: момент за поява на нов

живот с потенциала на двете

енергии в себе си. Началото – или

пролетта на живота – е непостоянно

и несигурно време, в което мъжката

енергия трябва да си проправи път,

а женската – да отстъпи. Никоя от

енергиите не е преобладаваща, нито

достатъчно силна – затова

започващият човек има нужда от

подкрепата на околните, преди да

направи първите си стъпки сам. Да

се изправиш, да пораснеш, да бъдеш

готов да се изправиш срещу света и

да го променяш означава да

засилваш мъжката енергия в себе

си, докато тя ти даде независимост.

Това е естественото развитие на

младостта. То може да бъде спряно

или нарушено чрез потискане на

слънчевата енергия и това поражда

болести и отклонения. Но ако всичко

върви добре, идва моментът на

зрелостта – времето, в което а

мъжката енергия е достигнала

апогея си. Подготовката за живота

дава пространство сега на самия

живот – на време на активност, на

действие, на промяна на външния

свят, на обмен с околната среда, на

външна сила. Фокусът е изцяло

отправен навън, вътрешните борби

и непостоянство на младостта са

утихнали и борбата сега е за

утвърждаване и място отвън, сред

другите хора, на работното място,

чрез семейството. Това е агресивно

по характера си време, в което

оцеляват и успяват онези, които са

добре подготвени – с достатъчно

силна слънчева енергия. Те са

хората, за които казваме, че са

успешни и с действията си променят

планетата. Но и този период

отминава и в света на

непрекъснатите промени навлизаме

във времето на есента. По своята

същност, тя наподобява прехода на

пролетта, но сега не мъжката, а

женската енергия е онази, която

трябва да бъде засилвана и

подготвяна под съпровода на

отслабващата мъжка енергия. Човек

отново трябва да се учи, но да се учи

как да започне да осмисля и

намества вътре в себе си

преживяното и извършеното в

периода на слънцето. Ако мъжката

енергия е успяла да получи

изявата си, да се осъществи, тя не

се съпротивлява да започне да

отстъпва мястото си, да учи и да

помага на лунната енергия за да

бъде тя силна и пълноценна,

когато настъпи нейното време. Но

днес се опитваме да разтегляме

изкуствено етапа на слънчевата

енергия в живота си с всички

средства – и това поражда

дисбаланс , обърканост, вътрешен

хаос, разстройства, болести.

Когато луната е пълна, настъпва

сезонът на човешката зима. За йога

това не е ужасното време на

старостта, което трябва да бъде

избегнато, а просто необходим

участък от пътя, в който се

отказваме напълно от външния свят,

за да се подготвим за едно ново

начало, за едно следващо завъртане

на колелото. И този сезон има своя

връх – да се реализираш не чрез

материалните постижения отвън, а

чрез духовния подвиг в себе си.

Всяко нещо си има времето, защото

и лунната енергия започва да

отслабва. И там някъде, когато

мъжката енергия вече я няма почти

и женската също привършва – в

момента на смъртта се крие според

йога голямата възможност за

преход към състояние, в което няма

вече две противоположни, непълни

енергии, а само една цялостна – и

можем да бъдем освободени от

препускането по непрекъснато

въртящото се колело …