Единственият проблем
По-долу е откъс от книгата на Ошо „Изкуството на умирането“, който е толкова поетичен и точен, че с удоволствие го преведох. Колкото повече живея, толкова повече откривам верността и красотата на казаното от него. Изхождайки от всичко, което знам от личния си опит и духовните учения за дуалността, мога само да се съглася, че това е точно така – единственият начин за справяне с човешкото страдание в самата му основа, е да си позволим да преминем през него такова, каквото е. Отхвърлянето е проблемът – единственият проблем.
„Единственият проблем с тъгата, отчаянието, гневът, безнадеждността, тревогата, силната болка, нещастието е, че искаш да се отървеш от тях. Това е единствената пречка.
Ти ще трябва да живееш с тях. Не може просто да избягаш. Именно те са ситуацията, в която животът трябва да бъде интегриран и да израсте. Те са предизвикателствата на живота. Приеми ги. Те са скрити благословии. Ако искаш да избягаш от тях, ако искаш по някакъв начин да се освободиш от тях, тогава проблемът ще възниква – защото ако искаш да се освободиш от нещо, ти никога не го поглеждаш директно. И тогава нещата започват да се крият от теб, защото ти си осъждащ; тогава нещото отива все по-надълбоко и надълбоко в несъзнаваното, скрива се в най-тъмния ъгъл на твоето същество, където не може да го откриеш. То отива в основата на съществото ти и се крие там. И, разбира се, колкото по-надълбоко то отива, толкова повече проблеми създава – защото тогава то започва да функционира от непознат ъгъл на твоето същество и ти си напълно безпомощен.
Така че първото нещо е: никога не потискай. Първото нещо е: какъвто и да е случаят, това е случаят. Приеми го и му позволи да дойде – нека да застане пред теб. Всъщност, просто да се каже „Не потискай“, не е достатъчно. Ако ми позволиш, аз предпочитам да кажа: „Стани приятел с него“.
Чувстваш се тъжен? Стани приятел с това, имай състрадание към него. Позволи го, прегърни го, поседни с него, подръж му ръцете. Бъди в любов с него. Тъгата е красива! Няма нещо погрешно в нея. Кой ти е казал, че има нещо погрешно в това да си тъжен? В действителност само тъгата ти дава дълбочина. Смехът е плитък; щастието не отива по-надълбоко от кожата ти. Тъгата отива в самите ти кости, до костния ти мозък. Нищо не отива толкова дълбоко, колкото тъгата.
Така че не се тревожи. Остани с него и тъгата ще те отведе до твоята най-вътрешна същност. Ти ще може да се пуснеш с него и така ще си способен да узнаеш неща за себе си, които никога преди това не си знаел. Тези неща могат да се разкрият само, когато си в състояние на тъга, те никога не магат да ти се разкрият в състояние на радост. Тъмнината също е добра и тъмнината също е божествена. Денят не е единственият, който принадлежи на съществуванието, нощта също му принадлежи. Аз наричам тази нагласа религиозна…
Човекът, който може търпеливо да бъде тъжен, ще открие изведнъж, че една сутрин щастието е започнало да извира в сърцето му от някакъв непознат източник. Този непознат източник е божественото. Ти си си го спечелил, защото си бил истински тъжен; ако си бил истински нещастен, безнадежден, отчаян, страдащ, ако си живял в ада, ти си си спечелил рая. Ти си платил цената….
Погледни директно живота. Посрещни го. Трудните моменти ще бъдат там, но един ден ти ще откриеш, че тези трудни моменти са ти дали сила, защото си ти си ги посрещнал. Те са били предназначени за това. Тези трудни моменти са трудни, когато ти преминаваш през тях, но по-късно ти ще видиш, че са те направили по-интегриран. Без тях никога ни би бил центриран, заземен.
Старите религии по целия свят са били потискащи; новата религия на бъдещето ще бъде изразяваща. И аз уча на тази нова религия… позволи на изразяването да бъде едно от най-основните правила на твоя живот. Дори когато ти трябва да страдаш, страдай. Никога няма да загубиш. Това страдание ще те направи все повече и повече способен да се наслаждаваш на живота, на радостта в живота.
Osho, The Art of Dying, Talk #10
Откривам красотата в учението на Ошо в това, че към психологическото ниво на разглеждане на човешките проблеми добавя и духовното. Първо ни приканва да погледнем към най-тъмните кътчета в нашето несъзнавано, където се крият най-отхвърлените и потиснати наши части. Да ги извадим на светло, признавайки ги като изконна част от нашата човешка природа, е във висша степен психотерапия, защото е интеграция на Сянката. След това обаче прави още една стъпка. Поканва ни да видим в тях не само човешкото, поканва ни да видим в тях и Бога!
Именно в способността му да види Бога в нашите най-отхвърлени, малоценни и тъмни части, превръща Ошо в най-яркият проповедник на религията на бъдещето – религията на цялостния човек. Много хора познават концепцията за дуалността теоретично, но малцина са онези, които си позволяват да преживеят „тъмната нощ на душата“ толкова цялостно, толкова тотално, така че всяко разделение между човека и Бога да изчезне напълно. А когато изчезне и най-малката съпротива към Това, което Е, идва този дълбок покой и вътрешна хармония, когато човек не просто знае, че Бог е във всичко. Тогава той усеща с всяка клетка на тялото си как Бог диша чрез него, страда чрез него, гледа чрез него, боли Го чрез него.
Казват, че този свят е Божие творение. Ако приемем, че е така, имаме само една възможност – да Го открием във всяка част от Творението Му. И най-вече в най-тъмните и отхвърлени кътчета на душата ни. Най-дълбоките. Едва след това се отваря и стълбата към Горната земя. Защото, „Ако си живял в ада, ти си си спечелил рая. Ти си платил цената….“
От Ошо
„Объркването е огромна възможност. Проблемът с хората, които не са объркани, е огромен – те си мислят, че знаят, но всъщност не знаят. Хората, които вярват, че имат яснота, са наистина в голяма беда; тяхната яснота е много повърхностна. В действителност те не знаят какво означава яснотата; това, което те наричат яснота, е просто глупост.
Идиотите са много много ясни – ясни в смисъл, че те нямат интелигентността да се чувстват объркани.
Да се чувстваш объркан изисква голяма интелигентност.
Само тези, които са интелигентни, могат да почувстват объркване; посредствените просто се движат в живота, усмихвайки се, смеейки се, натрупвайки пари, борейки се за повече власт и слава. Ако ги погледнеш, ще усетиш малко завист; те изглеждат толкова уверени, те дори изглеждат щастливи.
Ако те успяват, ако техните пари нарастват, и тяхната сила нараства, и тяхната слава се увеличава, ти ще усетиш малко ревност. Ти си толкова объркан, а те са толкова наясно за техния живот; те имат посока, те имат цел, те знаят как да я постигнат, и те се справят, те вече я постигат, те се катерят по стълбата. А ти просто стоиш тука, объркан какво да направиш, какво да не правиш, какво е правилно и какво е погрешно. И това винаги е било така; посредственият остава сигурен. Само по-интелигентните могат да усетят объркване, хаос.
Объркването е огромна възможност. То просто казва, че чрез ума няма изход. Ако ти наистина си объркан, ти си благословен. Сега нещо е възможно, нещо изключително важно; ти си на ръба. Ако си крайно объркан, това означава, че умът се е провалил; сега умът не може да продължава да ти дава някаква сигурност.
Ти идваш все по-близо и по-близо до смъртта на ума. И това е най-голямото нещо, което може да се случи на човек в живота, най-голямата благословия – защото веднъж след като си видял, че умът е объркан и няма изход чрез него, колко дълго ще можеш да продължаваш да си привързан към него? Рано или късно ще се наложи да го пуснеш; и дори и да не го пуснеш, той ще се пусне сам в неговото си време. Объркването ще стане толкова много, толкова тежко, че просто заради тази тежест сам ще падне. И когато умът отпадне, объркването изчезва.
Аз не мога да ти кажа, че ще придобиеш сигурност, не, защото това също е дума, приложима за ума и света на ума. Когато има объркване, има и сигурност; когато объркването изчезне, сигурността също изчезва.
Ти просто си – чист, нито объркан, нито сигурен, само яснота, прозрачност. И тази прозрачност има красота, тази прозрачност е милост, тя е прелестна.
Това е най-прекрасният момент в човешкия живот – когато няма нито объркване, нито сигурност. Човек просто е – едно огледало, отразяващо това, което е, без посока, отивайки никъде, без идея да прави нещо, без бъдеще, просто тотално в настоящето, изцяло в настоящето.
Когато няма ум, няма бъдеще, няма програма за бъдещето. Тогава този момент е всичкото, всичко на всичко, този момент е твоето цяло съществувание. Цялото съществувание започва да се концентрира в този момент и този момент започва да става изключително значим. Той има дълбочина, има височина, има мистерия, има интензивност, има огън, има неотложност, той те захваща, той те притежава, той те трансформира.
Но аз не мога да ти дам сигурност; сигурността се дава от идеологиите. Сигурността е нищо друго освен закърпване на твоето объркване. Ти си объркан. Някой казва, „Не се тревожи“, и го казва много авторитетно, убеждава те с доказателства, и закърпва твоето объркване, покрива го с прекрасно одеяло – с Библията, с Корана, с Бхагавадгита. Ти се чувстваш добре, но това е временно, защото объркването кипи вътре в тебе. Ти не си се освободил от него, то само е било потиснато.
Интелигентният човек се колебае, обмисля, двоуми се. Където мъдрият шепне, глупакът просто рецитира от покривите.
Лао Дзъ казва, „Аз, може би, съм единственият объркан човек в света. Всеки изглежда толкова сигурен освен мен.“ Той е прав. Той има такава изключителна интелигентност, че не може да бъде сигурен в нищо.
Аз не мога да ти обещая сигурност, ако пуснеш ума. Мога да ти обещая само едно нещо – че ще бъде чист. Ще има чистота, прозрачност, ще бъдеш способен да виждаш нещата такива, каквито са.“
Osho, SIMPLY SEEING, The Book of Wisdom, Talk #4
Коментар: За мен по-горното е една блестяща алхимична рецепта за трансформиране на объркаността. Тя казва нещо съвсем просто. Недей да се опитваш да се отървеш от объркаността, недей да вървиш назад, като може да вървиш напред. Когато си несигурен, не търси сигурността, която идва от яснотата на ума и категоричността на вярванията. Когато си несигурен, потърси опората в това, което е отвъд ума ти – дори и да не разбираш със същия този свой ум как изглежда тази опора. Именно в това е предизвикателството!
За целта първо повярвай в себе си, че ще може да понесеш объркаността, неразбирането и незнанието. Виж в тях не своята непълноценност – виж в тях своята интелигентност и мъдрост, твоята нараснала способност да виждаш и двата лъча на Справедливото слънце, които светят едновременно и в двете посоки. След това си дай време – достатъчно време; толкова време, колкото ти е необходимо, за да може това, което тежи в главата ти, да отпадне по един естествен начин – просто следвайки законите на гравитацията. Не се пришпорвай, защото нетърпението също е израз на ум, който има вярвания за това колко бързо трябва да стават нещата.
Недей да вървиш назад, когато може да вървиш напред. Объркването не е нищо друго, освен проявата на архетипа на Разрушителя на нивото на ума, а той носи скрита благословия. Дошъл е, за да породи хаос в мисленето, за да започнеш по-ясно да чуваш тихия глас на сърцето си – за да следваш своя собствен инстинкт за истина. Дошъл е, защото е време да започнеш да виждаш света без посредник. И сега просто плащаш цената на извършващата се в теб трансформация.
Знанието не е само нещо, което или го има или го няма, но и нещо, което има различни нива на дълбочина. Точно така го усещам – като нещо, което потъва все по-надълбоко и по-надълбоко в нас – започвайки от периферията, където е умът и завършвайки в центъра, където е нашата най-вътрешна същност, душата.
В началото знаенето е само информация. Ние може да сме прочели какво например представлява депресията и как човек се чувства безпомощен да се справи със своето състояние със силата на волята. Но когато същото това знание потъне по-надълбоко и достигне до сърцето, ние не просто сме информирани за това какво представлява депресията – ние знаем това от личен опит. И понеже лично сме преживели нейната тъмнина и безпомощността ни със силата на ума да се върнем към светлината, когато срещнем човек, който преминава през същото състояние, нашата реакция има друго качество. Това е качеството на състраданието – най-висшата форма на любов.
Но очевидно има и още по-дълбоко ниво на потъване на знанието. Това е нивото, до което достигат мистиците. Тогава знанието вече не е разбиране или състрадание – то е присъствие и неутралност. То е тишината, която идва от безмълвния център на вътрешния наблюдател. Това ниво е най-дълбокото.
Ако това е посланието, което идва при вас по принципа на синхроничността, проверете дали не е, защото е време знанието ви да потъне още по-надълбоко. Ако имате чувството, че тъпчете на едно място и не намирате отговора на въпросите си, може би точно сега, подобно на капките вода в скалата, вашето знание си пробива пътя към по-дълбоката ви същност?
Камелия Хаджийска
„Недей да бързаш, защото това, което се случва, е, че умът има светли моменти и тъмни моменти, дневни моменти и нощни моменти. Когато е дневен момент, всичко изглежда добре; тогава ти можеш да видиш всичко ясно.
Когато нощта идва, всичко става тъмно и ти не можеш да видиш нищо ясно.
Има голяма вероятност ти да вземеш решение, когато е нощ, тъмен момент, момент на ниска енергия. Ако решиш нещо в този момент, то няма да бъде мъдро, защото ти си видял също така и хубави моменти с тази жена.
Просто си помисли – сега е светло, можеш да видиш мен и всеки друг наоколо, можеш да видиш дърветата, и изведнъж електричеството спира – Сега ти не можеш да видиш никой наоколо; дърветата и всичко останало ги няма. Ще кажеш ли, че дърветата не съществуват повече и че хората не съществуват? Ако кажеш това, значи че е твърде рано за вземане на решение. Не можеш ли да си спомниш, че имаше светлина няколко момента по-рано, че имаше и хора, и дървета и всичко беше тук и нещата бяха ясни?
Когато нощта е тук, спомни си за деня също – не забравяй това – и скоро денят ще дойде. Каквото и да трябва да решаваш, най-добре е да решаваш през деня; тогава твоят живот ще има позитивност. Ако вземеш решение през нощта, твоят живот ще стане негативен. Това е моето разграничение между човека, който е религиозен и човека, който не е религиозен: нерелигиозният човек винаги взема решенията за своя живот през нощта, той решава в негативно състояние. Ето защо той не може да каже „Бог е“ – той казва, че няма Бог. Всички „не“-та заедно стават едно голямо „не“ – „Няма Бог“. Всичките „да“ заедно стават едно голямо „да“ – „Да, има Бог!“
Така че – почакай! Решенията трябва да се вземат, когато има светлина.
Когато ти отново обичаш тази жена и нещата вървят добре и всичко е прекрасно, екстатично, тогава решавай, и ако решиш, че искаш да се разделиш, раздели се! Но недей да решаваш, когато е нощ. Ето защо аз казвам да отложиш малко, да наблюдаваш. Това ще отмине.
Има и трето състояние също, трансцедентното.
Когато си видял и двете, и деня и нощта, отново и отново, отново и отново, тогава ще знаеш, че има нещо, което е по-високо и тези двете. Ти, твоята наблюдаваща способност е по-висока от двете.
Така че има три вида решения. Първия вид е негативния вид, който прави живота ни пустиня. Тогава нищо не процъфтява – това е фрустрация, това е ад! Вторият вид решение е „да“ решението, решението, когато е ден – животът става радост, празник. Има удоволствие и човек се чувства щастлив да просто да бъде: това е, което е раят. И третото е нито светлина, нито тъмнина – човек просто решава, изхождайки от способността си да бъде свидетел; изхождайки от всичките си опитности през деня и през нощта, човек решава. Това е крайното решение, това е, което води човек до просветлението. Така че просто изчакай, наблюдавай, и позволи на деня да дойде, а? и тогава решавай.
Osho, Don’t Decide in the Nighttime
Коментар: Ако този отговор на Ошо идва при вас по принципа на синхроничността, вярвам, че посланието е ясно: „почакай! решенията трябва да се вземат, когато има светлина!“
Да разбереш разбирането
По-долу е отговорът на Ошо на негов санясин, който споделя, че се чувства се депресиран и самоосъждащ, но не знае защо.
„Това е начинът да останеш същият… това е трик на ума. Вместо да отиде към разбирането, енергията започва да се движи към осъждането… а промяната идва чрез разбирането, не чрез осъждането. Така че умът е много хитър: в момента, в който ти започваш да виждаш някакъв факт, умът скача върху него и започва да го осъжда. Сега цялата енергия става осъждане, така че разбирането е забравено, сложено е настрана, и твоята енергия се движи към осъждането… а осъждането не може да помогне.
То може да те накара да се депресираш, да те разгневи, но депресиран или ядосан, ти никога не се променяш. Ти оставаш същият и се движиш в един и същи порочен кръг отново и отново.
Разбирането е освобождаващо, така че когато видиш някакъв факт няма нужда да осъждаш, няма нужда да се тревожиш за него. Единствената нужда е до погледнеш към него дълбоко и да го разбереш.“
Osho, This Is It!, Talk #5
Коментар: Благодарение на Ошо започнах да се опитвам по-целенасочено да стоя в наблюдението без осъждане и разбрах, че това наистина е така, че работи. Че простият акт на разбирането наистина променя нещата -без усилие при това! Понякога изглежда, че не е така – тогава си мислим, че сме разбрали дадено нещо, но въпреки това то не се променя. Сега знам, че промяната не се случва, защото разбирането не е приключило в дълбочина. То е знак, че все още има нещо, което не е видяно, не е разпознато като част от вътрешната динамика на фактите, които ни тревожат. Когато успеем да го видим и него – тогава ситуацията се променя.
Друго важно нещо, което открих по отношение на разбирането е, че критерий за истинско разбиране е когато в него няма нито една думичка, в която се съдържа упрек или негативна оценка – към себе си или към другите. Когато чуя коментар от рода на: „Разбрах, че това се случва, защото Егото ми е много силно и трябва да бъда по-малко в него“, заставам нащрек. Може наистина да става дума за игрите на Егото (и на ума), но какво значи Его в дадения случай? За мен то изглежда само като един негативен етикет лепнат върху себе си. И, какво означава „трябва“?
Често зад това, което наричаме Его, се крие някаква базисна нужда – от наличие на граници, от защита на личното пространство, от себеутвърждаване – и, ако не я разпознаем, вместо това наричайки себе си егоисти, няма да можем да променим ситуацията. По-точно ситуацията няма да може спонтанно сама да се промени. Нуждата ще остане да действа подмолно и всички усилия да сме с по-малко Его – защото „така трябва“, ще се провалят. Защото когато липсва истинското разбиране, се намесват такива думички като „трябва“ – като още едно доказателство, че нещо някъде не е разбрано докрай.
Разбирането без осъждане е емоционалната интелигентност в действие, тя е пример за откровеност по отношение на чувствата – без критика или оценка, а в дълбочина.
Камелия
„Настояването на Гаутама Буда върху състраданието е много нов феномен доколкото се засяга стария мистицизъм. Гаутама Буда създава исторически разделителна линия между миналото; преди него медитацията е била достатъчна, никой некога не е акцентирал върху състраданието заедно с медитацията. И причината за това е била, защото медитацията донася просветление, до твоето разцъфване, до твоето крайно изразяване на съществото ти. От какво повече имаш нужда? Дотолкова, доколкото това се отнася до индивида, медитацията е достатъчна. Величието на Гаутама Буда се състои във въвеждането на състраданието дори преди да започнеш да медитираш. Ти трябва да бъдеш по-любящ, по-мил, по-състрадателен.
Има скрита наука зад това. Ако преди човек да стане просветлен, той има сърце пълно със състрадание, след просветлението има възможност той да помогне и на другите да постигнат същото блаженство, същите височини, същото празнуване така, както той го е постигнал. Гаутама Буда прави възможно просветлението да стане заразително. Но ако човека чувства, че е пристигнал у дома, защо да се тревожи за останалите?
Буда за пръв път прави просветлението неегоистично; той го прави социална отговорност. Това е страхотен шанс. Но състраданието трябва да бъде научено преди да се случи просветлението. Ако не се научи преди това, тогава след просветлението няма да има нещо, което да се научи. Когато човек стане екстатичен сам по себе си, тогава дори състраданието изглежда, че го предпазва от неговата собствена радост – нещо като разстройване на неговата екстатичност… Това е причината да има стотици от просветлени хора, но много малко учители.
Да бъдеш просветлен не изисква задължително да станеш майстор (учител). Да станеш майстор означава, че ти имаш огромно състрадание и се усещаш засрамен да отидеш в тези прекрасни пространства, които просветлението прави достъпни. Ти искаш да помогнеш на хората, които са слепи, в тъмнината, губещи пътя. Тогава това става радост, а не разстройване.
Всъщност, тогава дори екстазът става още по-богат, когато видиш толкова много хора, разцъфтяващи около себе си; ти не си самотно дърво, което разцъфва в гора, където нито едно друго дърво не разцъфтява. Когато цялата гора разцъфва с теб, тогава радостта се увеличава хилядократно; ти си използвал своето просветление, за да донесеш революция в света. Гаутама Буда не само е просветлен, но е просветлен революционно.
Неговата загриженост за света, за хората, е огромна. Той е учил своите последователи, че когато медитираш и усещаш тишина, ведрост, и дълбока радост блика вътре в твоето същество, не се захващай за нея, а я дай на целия свят. И не се безпокой, защото колкото повече даваш, толкова повече ще си способен да получаваш. Този жест на даване е от огромна важност веднъж след като разбереш, че даването не взема нищо от теб; точно обратното, то увеличава твоя опит. Но човекът, който никога не е бил състрадателен, не познава тайната на даването, не познава тайната на споделянето.
Osho, The New Dawn, Talk #22
За мен подобно разграничение между просветление и състрадание има много голяма ценност. Не само, защото сме склонни да свързваме просветлението с целта на духовно търсещия човек, а сега става ясно, че без състраданието то няма особено стойност. Но и защото състраданието е основно послание не само в будизма, но и в християнството. За разликите в начина, по който това се постига, ще пиша някой друг път, обаче. Това е твърде обширна и важна тема и изисква специално внимание. Сега ще споделя само това разграничение, направено от Ошо – между просветлението и състраданието, както и уточнението, че пътищата за постигането на второто също могат да бъдат различни.
„Естествено е човек да се страхува, да трепери. Ако приемеш това, ако си кажеш, че такъв е животът, ако го приемеш тотално, треперенето спира моментално и страхът – същата тази енергия, която е била страх – се развива като пружина и се превръща в свобода“.
Ошо
„Болката пречиства, страданието дава разбиране.“ Ошо
„Няма раждане на съзнанието без болка.“ К.Г.Юнг
Коментар: В света на Духа болката е свещена. Защото има смисъл. Един духовен учител – Ошо, и един психотерапевт – Юнг, ни казват едно и също – че болката има своето много специално и голямо място по отношение на осъзнаването. Ако това е вашата мисъл на деня и ако същият този ден се случи така, че от нещо да ви заболи, опитайте нещо по-различно – не се опитвайте да се освобождавате от болката, а точно обратното – опитайте се да чуете какво тя ви казва. Защото разбирането, което идва от страданието, притежава дълбочина, която не може да бъде постигната по друг начин. Просто опитайте… Камелия
Какво е Бог?
„Според мен Бог е тук-и-сега. Всичко, което виждаш е Бог. Бог не е нещо отвъдно, Бог е нещо вътрешно.
Никога преди в историята на човечеството човекът не е бил толкова уплашен, колкото сега… Ако Бог го няма, тогава битието става враждебно. Не, че то наистина е станало враждебно, но ти изглежда такова. Ако няма Бог, любовта изчезва; ако няма Бог, чувството, че си у дома изчезва.
Бог е просто една символична дума. Тя означава просто една позиция: становището, че „Аз съм у дома“.
Религията е лична. Цялото усилие е в това да погледнеш на живота като че ли той е едно семейство. Дървото, колкото и да е далеч, е свързано с теб, то ти е роднина. И скалата също… и океаните също… и луната, и звездите. Всичко е свързано с всичко останало, ти съществуваш в едно взаимнообвързано семейство… Животът е заедност и тази заедност е Бог.“
Ошо, „Беседи за Исус“, т.1
Коментар: Това е едно от основните послания на духовността на новото време – че Бог е нещо вътрешно, че той е чувството за взаимосвързаност с всичко, което ни заобикаля, той е чувството, че си у Дома… Ако тази мисъл идва при вас сега вероятно е знак да откриете своята божественост като потърсите знаци за свързаност с другите, показващи, че нищо от това, което те проявяват, не ви е чуждо ….
Реакция или действие?
„Всяка реакция е несъзнавана. Ако ти си осъзнаващ, ти никога не реагираш; ти действаш. Действието е съзнателно; реагирането е несъзнавано.“
Ошо
“All reaction is unconscious. If you are conscious, you never react; you act. Action is conscious; reaction is unconscious.” Osho
Ако това е вашата мисъл на деня, може би това е добро напомняне за това, че винаги имаме избор и че първият от всички избори е изборът да решим как да отговорим на събитията от външния или вътрешния ни свят – по обичайният, автоматичен за нас начин, или с различно, съзнателно избрано от нас действие.
Истината е преживяване, а не вярване
Истината е преживяване, а не вярване. Истината никога не идва чрез изучаването й; истината трябва да се посрещне, човек трябва да се изправи с лице пред истината. Този, който изучава любовта, е като човек, който изучава Хималаите, като ги гледа на картата. Картата не е планината! А ако започнеш да вярваш в картата, ще пропускаш планината. Ако твърде много се занимаваш с картата, планината може да е точно пред теб, но ти пак няма да си в състояние да я видиш.
Така стоят нещата. Планината е пред теб, но очите ти са пълни с карти – карти на планината, карти на една и съща планина, направени от различни изследователи. Някой се е изкачил на планината от северната страна, друг от източната. Те са направили различни карти: Коран, Библия, Бхагаватгита – различни карти на една и съща истина. Но ти си твърде пълен с карти, твърде обременен от теглото им, не можеш да се помръднеш и на сантиметър. Не можеш да видиш планината, която стои точно пред теб, нейните върхове с девствен сняг, които блестят като злато на утринното слънце. Нямаш очи да видиш това.“
Ошо
Коментар: По пътя на завръщане към своите духовни корени идва момент, в който изоставяме пътните карти и започваме да вървим сами. Това е моментът, в който за първи път започваме да усещаме, че сме близо до завръщането към Дома. Това е време, когато изоставяме теориите и се оглеждаме наоколо без тяхното посредничество. Когато направим това, разбирме по-горното. В противен случай и това остава просто още една теория.
Камелия
Да бъдеш без избор – осъзнат
„Основното нещо, което трябва да се разбере, че ти не си твоя ум – нито светлата страна, нито тъмната. Ако се идентифицираш с хубавата страна, тогава ще бъде невъзможно да се дезидентифицираш от грозната страна; те са двете страни на една монета. Ти можеш да я имаш цялата, или можеш да я хвърлиш, но не можеш да я разделиш….
Да избираш е тревожност….
Да избираш създава проблем за теб…
Да бъдеш без избор означава: умът е там и той има тъмна страна и светла страна – така че какво? Какво трябва да се направи с това? Защо трябва да се тревожиш за това?
В момента, в който ти не избираш, всичката ти тревожност изчезва. И настъпва голямо приемане, че това е начинът, по който умът трябва да бъде – и това не е твой проблем, защото ти не си умът. …
Ти си просто свидетел и нищо друго.
Но ти си наблюдател, който започва да се идентифицира с всичко, което намира за приятно – и забравя, че неприятното идва след него като сянката. Ти нямаш проблем с приятното – ти му се наслаждаваш. Проблемът идва, когато неговата противоположност предяви също претенции – тогава се чувстваш разкъсан.
Но ти самият си започнал и създал целия този проблем. Когато не си успял да бъдеш просто свидетел, ти си се идентифицирал. Библейската история за грехопадението е просто измислица. Истинското грехопадение е точно това – да не успееш да се наблюдаваш отстрани и да започнеш да се идентифицираш.
Просто се опитай. Остави умът да бъде такъв, какъвто си е. И помни, че ти не си него. И тогава ще преживееш голяма изненада. Колкото по-малко започнеш да се идентифицираш, толкова повече умът ти ще започне да отслабва, защото неговата сила идва от твоите идентификации; той ти пие кръвта. Но когато ти охлабиш хватката и застанеш по-отстрани – той започва да се свива.
В деня, когато ти си напълно неидентифициран с твоя ум, ще дойде голямото разкриване – че умът просто е умрял, няма го вече. Където е било толкова пълно през цялото време – всеки ден, вътре или навън, ходейки или спейки, той е бил там – а сега него го няма. Ти се оглеждаш и това, което виждаш, е празнота, нищо… И толкова много неща изчезват, които са били важни за теб, толкова обезпокоителни. Ти си се опитвал да ги разрешиш и те са ставали все по-сложни, всичко е изглеждало, че е проблем, тревожност, и няма как да се махнеш оттам.“
Ошо, „Отвъд психологията“ Глава 19
Коментар: Това е публикация от категорията „По пътя на Духа“. Ако тя идва при вас по принципа на случайността, вижте дали не е, защото най-важното за вас сега е да застанете в позицията на вътрешния наблюдател. Като безпристрастно забелязвате всичко, което преминава през ума ви, но без да му се връзвате и без да се идентифицирате с него. Понякога първо забелязваме чувствата и едва след това откриваме, че те са резултат от определен вид мисли. Без значение кое първо попадне в полето на вашето осъзнаване -мисълта или чувството, без значение дали то е от приятната гама на преживяванията или на неприятната, просто бъдете свидетел. Това е прекият път към постигане на вътрешна цялостност. И единственият път към свободата.
Също така – ако от известно време ви измъчва въпросът какъв избор да направите, опитайте с този – изберете да бъдете осъзнати. Осъзнати свидетели на собствените си мисли. Понякога само това е най-правилният избор.
За живота и смъртта
„Смъртта е по-важна от живота. Животът е съвсем тривиален, повърхностен. Смъртта е по-дълбока. Чрез смъртта израстваш до истинския живот… а чрез живота само достигаш до смъртта и нищо повече.
Това, което казваме и имаме предвид под живот, е просто едно пътуване към смъртта. Ако можеш да разбереш, че целият ти живот е само едно пътуване и нищо друго, тогава ще се интересуваш по-малко от живота и ще се интересуваш от смъртта.И когато някой започне да се интересува повече от смъртта, той може да навлезе в самите дълбини на живота. Иначе, ще остава винаги на повърхността.
Ала ние изобщо не се интересуваме от смъртта. По-скоро, бягаме от фактите; непрекъснато избягваме фактите. Смъртта е тук и във всеки момент ние умираме. Смъртта не е нещо далечно; тя е тук и сега. Ние умираме. Но докато умираме продължаваме да се интересуваме от живота. Този интерес към живота, този прекален интерес към живота, е просто едно бягство, само страх. Смъртта е тук, дълбоко отвътре – развиваща се.
Смени ударението: пренасочи вниманието. Ако започнеш да се интересуваш от смъртта, твоят живот ще се разкрие за първи път пред тебе, защото в момента, в който престанеш да се притесняваш от смъртта, си постигнал живот, който не може да умре. В момента, в който си познал смъртта, си познал този живот, който е вечен…
Затова всъщност, всичко, което е известно като медитация е доброволна смърт, задълбочаване навътре, падане навътре, потапяне навътре, отдалечаване от повърхността към дълбините….
Когато казваме за някой, че е светски човек, това означава, че той по-скоро се интересува повече от живота, отколкото от смъртта. По-скоро, че той се интересува изключително от живота и изобщо не се интересува от смъртта. Светският човек е този, за когото смъртта настъпва накрая. И когато тя дойде, той е в безсъзнание.
Религиозен е този, който умира всеки момент. Смъртта не идва накрая; тя е самият процес на живота. Религиозен е този, който повече се занимава със смъртта, отколкото с живота, защото чувства, че това, което е познал като живот, ще му бъде отнето. То изчезва; във всеки момент го губиш. Животът е като пясък в пясъчен часовник. Във всеки момент пясъкът изчезва и ти не можеш да направиш нищо. Процесът е естествен. Нищо не може да се направи; това е необратимо.“
Ошо, от книгата „Медитация – изкуството на екстаза“
Текстът по-долу е от “Книга на тайните” на Ошо. Той представя един много прост, но дълбок начин да се справяме с настроенията от всекидневието си, които възникват във взаимоотношенията ни с другите хора, за да ги трансформираме във вътрешна сила и любов. Техниката (медитацията) е следната:
Когато възникне настроение за или против някой, не го насочвай към въпросния човек, а остани центриран.
„Помни, ти си източникът на това настроение… (защото) ние пренасяме собствените си настроения върху другите…
И когато възникне настроение за или против, незабавно се насочи навътре и иди до източника, откъдето идва тази омраза. Някой ти е предоставил шанса да осъзнаеш собствения си гняв: благодари му незабавно и го забрави. Затвори очи и насочи вниманието си към източника, откъдето този гняв или любов извират.
Това не е техника за потискане. Това е техника, която променя самата основа и на изразяването, и на потискането… Ударението се поставя върху познанието на това, откъде възниква този гняв… Когато се потискаш, ти не се движиш към центъра. Бориш се с изразяването.
Забрави другия напълно. Просто наблюдавай енергията на гнева, която възниква и се насочи дълбоко навътре, за да откриеш мястото, откъдето тя възниква. И в момента, в който откриеш източника, остани центриран в него. Не прави нищо с гнева! Само го използвай като път.
Когато се потискаш, ти само се бориш с енергията, която извира и се мъчи да намери някакъв израз. Можеш да я потиснеш, но тя рано или късно ще се прояви, защото ти не можеш да се бориш с енергията, която е възникнала. Ако не я изразиш, ще се чувстваш обременен, напрегнат, тежък и болен. Потискането не е нищо друго, освен едно отлагане на изразяването. Можеш да го отложиш с месеци, с години, може и цял живот.
Запомни това: енергията не е нито гняв, нито любов, нито омраза. Енергията е просто енергия – неутрална. Тази енергия се превръща в любов, в секс, в омраза. Ти, твоят ум, дава формата и енергията се проявява чрез нея.
(Затова) Ако обичаш силно, няма да ти остане много любов, за да се ядосваш. Ако изобщо не обичаш, ще имаш много енергия, за да се ядосваш и ще търсиш ситуациите, в които да се ядосаш…“
Ошо
Коментар: Ето един „Урок за любовта“ заедно с домашната работа към него:)! Който идва да ви напомни, че другите са само огледала на вашата вътрешна същност – и да ви даде идея как да се оглеждате в тях така, че да не замъглявате образа в огледалото. Защото, ако научим този урок, ще дойде момент, в който ще се оглеждаме в другите и ще виждаме само едно – чиста любов!
Няма коментари:
Публикуване на коментар