"Върховната истина"(Парам-Атма): URBI et ORBI и АМИН

URBI et ORBI

"Урби ет Орби", е названието на латински за приветственото слово, което папата отправя "Към Града и към Света", на Рождество и Възкресение Христово.

Думите УРби и ОРби са от езика БХАДЖА, но тъй като латинският език произлиза от БХАДЖА, са останали и в него. Значението им е астрофизическо и се отнася за устройството на физическите системи, а те се състоят от пет части. Ако вземем за пример Земята, петте и части са следните: АСТРАЛА – ЕН, земното ядро – ИН, полето, земното пространство – АН и двете граници помежду им – О и У.

Но думата граница употребена в случая, не е само за отбелязване края на нещо и началото на друго нещо, а е действителна граница, която не може да бъде пресичана безпричинно и безконтролно. През четирите периода на съществуването на физическата система, двете и граници изпълняват различни задачи.

През втория период от кръговрата на Земята, горната и граница – О, пропуска през себе си само в едната посока, от АСТРАЛА – ЕН, към пространството – АН и е затворена в обратната посока. За да бъде означено точно това състояние на горната граница О, към нейния звук се добавя и звукът Р – звукът за осъществяването. Звукосъчетанието, с което се означава отворената навътре горна граница през втория период от кръговрата на Земята, става ОР.

През четвъртия период от кръговрата на Земята, долната и граница – У, пропуска през себе си само в едната посока, от ядрото – ИН, към пространството – АН и е затворена в обратната посока. За да бъде означено точно това състояние на долната граница У, към нейния звук се добавя и звукът Р – звукът за осъществяването. Звукосъчетанието, с което се означава отворената навън долна граница през четвъртия период от кръговрата на Земята, става УР.

Това означават първите две срички от думите УРби и ОРби. Но има и още нещо.

Малкото триизмерно земно пространство, над долното граница – УР, около земното ядро, е пренесено символично към малкото двуизмерно пространство на и около града (Рим). От УРби, е и латинската дума урбанизация – градоустройство.

Голямото триизмерно земно пространство, под горната граница – ОР, затваряща, ограничаваща, отделяща нашият земен свят от и в АСТРАЛА, е пренесено символично към голямото двуизмерно пространство на цялата земна повърхност – целия свят. От ОРби, е и латинската дума ОРбита.

Втората сричка в двете думи УРби и ОРби, е би. Тя означава осъществено; съществуващо; съществуване. Днес е останала в съвременните български и английски езици, като глагола съм – съществувам.

В английския език тя ни е известна от знаменитото шекспирово слово на Хамлет "Ту би, ор нот ту би!" – "Да бъда или да не бъда". В българския език я ползваме в много съчетания: "Би ли направил нещо за мен? Да не би да си болен? Бих отишъл на мач". Но ни е известна още и от емблематичното непреводимо откровение на литературния герой: "Бил съм се бил напил и съм ги бил бил (конете)".

Но значението на би, не е само глаголът съм, а преди всичко широкия смисъл на бит, битност, битие и небитие – съществуващо и несъществуващо. Цялостното значение на думите УРби и ОРби е следното.

От земното ядро – от небитието, несъществуващото преминава през долната граница – УР и става битие, съществуващо – поле, пространство, материя.

От АСТРАЛА – от небитието, несъществуващото преминава през горната граница – ОР и става битие, съществуващо – поле, пространство, материя.

Но както писах по-горе, тези две събития се случват през два различни периода от кръговрата на Земята – втория и четвъртия. Защо тогава са събрани заедно в израза – приветствието на папата "Урби ет Орби"?

Събрани са, защото нашият прекрасен дом – планетата Земя, е невероятно щастливо за нас стечение на вселенски обстоятелства, които позволяват, осъществяват едновременно и УРби и ОРби, днес, тук – на Земята.

От една страна, земното ядро излъчва битие от небитието през долната граница – УР, в пространството около себе си.

От друга, през горната граница – ОР преминава битие, излъчено от ядрото на Слънцето, което навлиза в земното пространство.

Тези две лъчения, са осъществили и поддържат животворящото и поддържащото Холограмното равновесие помежду си, днес, тук – на Земята.

АМИН, е дума от езика БХАДЖА и означава физическа система и в частност Земята. Днес тя е останала в употреба в трите еднобожеви религии: юдаизма, християнството и исляма.

Образувана е от звуците, с които се означават трите основни геофизични части на нашата планета. Тъй като физическата система се състои от ядро и поле, схематично тя изглежда така.

Но полето, в отвесна посока към ядрото, е с различна напрегнатост и плътност.

Като цяло, физическото поле – единственото осезаемо във вселената, се изразява със звука А, но слизайки надолу към ядрото, напрегнатостта и плътността му се повишават и то преминава в химическо поле.

Производните на химическото поле и негови съставни са атмосферата, водният океан и земната твърд. Звукът за химическото поле в езика БХАДЖА, е М.

Звукът, с който се означава долната вода, е И, а на покоя, установяването, Н. Мястото където е установена долната вода – земното ядро, се означава със звукосъчетанието ИН.

Със звукосъчетанието ЕН, се означава горната вода – АСТРАЛът. Той е космическият фон, в който се случват събитията и съществуват нещата. Всичко започва от него и свършва в него. Той е Вселената.

http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/image/0803/M104b_peris2048.jpg

Частите на физическата система в древността са били изобразявани и цветово.

Тъй като нашите деди са прилагали вселенските закони и правила и в битието си – в устройството и на човешкото общество, четирите цвята за означаване на частите на физическата система са използвани и за обозначаване и на четирите варни, на които се разделят знанията и уменията на хората, заради които всеки заема своето място в структурата на обществото.

С белия цвят са обозначавани мъдреците – хората от висшата варна – бракхманите. Те са задавали посоката, стратегията на развитие на обществото – на цивилизационния модел.

Със жълтия цвят са обозначавани висшите управници – хората от втората варна – кхсадриите. Те са висшите аристократи и военни – осъществителите на стратегията – зададената цивилизационна посока от бракхманите – чрез тактически модели на развитие за различните области на обществото.

С червения цвят са обозначавани стопаните – хората от третата варна – ваисите. Те организират изграждането на материалните устои на обществото.

С черния цвят са обозначавани наемните работници – хората от четвъртата варна – судрите. Те изграждат материалните устои на обществото.

Три от тези четири цвята – цветовете на АМИН, са останали в знамената на Германия и Белгия.

Онагледено символично, с чертеж и цветово, само нашият свят – Земята, ще изглежда така.

АМИН, е името на нашия свят – Земята, дошло от древността – от езика БХАДЖА. Затова и в трите религии, в края на текста или словото, често се използва като завършек думата АМИН, със смисъл "Да бъде!".

Но освен името се е запазил и знакът за онагледяване на физическата система и в частност на нашия дом – Земята.

http://sphotosb.xx.fbcdn.net/hphotosash4/c0.0.403.403/p403x403/481491_447483278649080_295854028_n.jpg

Знакът АМИН и неговото име АМИН, са изписани в Манасиевата летопис.