В момента има 21 американски военни бази в окупираната Германия. Еврейката Ангела Меркел, секретар на комсомола в ГДР, а сега - канцлер на управляваната от евреите Федерална Република Германия, се преструва, че поддържа "Германска независима линия" ... а напоследък... заплашва със санкции Русия.
By Brother Nathanael Kapner March 25, 2014 ©
Tелевизията “Jews News 1″ на украинския олигарх – евреин Игор Коломойски убедително доказа, че Меркел казва само това, което нейните господарите – евреите, й диктуват.
Истината е, че Германия не е независима държава, а е под чужда власт.
Доказателство за това е, че оспорването на еврейската версия на историята, е незаконно и се наказва със затвор.
(Когото нямаш право да критикуваш, от мего си окупиран, и той е висшата власт!)
Друго доказателство е, че референдумите за самоопределение в Холандия и Ирландия бяха блокирани, и хората бяха принудени да гласуват отново, след нежелния за евреите резултат.
И холандският, и ирландският народи са против членството в ЕС, което означава, че отворените граници ги натрапват евреите - контролиращи централната банка.
С отричането правото на самоопределение на холандците и ирландците, евреите налагат колективно съзнание проникнато от отровната атмосфера на Юдейската окупация.
Защо бе позволен на Швейцария референдумът за ограничаване на имиграция?
– Защото Швейцария е "неутрална" страна и по този начин (в по-голяма степен, отколкото останалата част на Европа) се имунизира срещу тоталния еврейски контрол.
Истината е, че Германия не е независима държава, а е под чужда власт.
Доказателство за това е, че оспорването на еврейската версия на историята, е незаконно и се наказва със затвор.
(Когото нямаш право да критикуваш, от мего си окупиран, и той е висшата власт!)
Друго доказателство е, че референдумите за самоопределение в Холандия и Ирландия бяха блокирани, и хората бяха принудени да гласуват отново, след нежелния за евреите резултат.
И холандският, и ирландският народи са против членството в ЕС, което означава, че отворените граници ги натрапват евреите - контролиращи централната банка.
С отричането правото на самоопределение на холандците и ирландците, евреите налагат колективно съзнание проникнато от отровната атмосфера на Юдейската окупация.
Защо бе позволен на Швейцария референдумът за ограничаване на имиграция?
– Защото Швейцария е "неутрална" страна и по този начин (в по-голяма степен, отколкото останалата част на Европа) се имунизира срещу тоталния еврейски контрол.
WAR FOR THE JEWS
Резултатът от Втората световна война е - интензивно еврейско управление на окупираната Германия, и това беше Голяма награда за еврейството.
Освен това, не може да се каже, че окупацията е в следствие на примирие, като окупираният Райнланд след Първата световна война, понеже между съюзниците и Германия все още не е подписан "мирен договор", който официално да сложи край на войната.
"1990 година, окончателно уреждане на Германия" не бе нито "капитулация", нито "прекратяване на огъня", но само "уреждане", с цел да се определят нови граници след обединението на Източна и Западна Германия.
В действителност, няма друга "окупация" в съвременната история, на която да може да се оприличи сценарият с Германия, след ВСВ. Единственото състоятелно определение за тежкото положение на Германия е, че тя е окупирана от империята.
Правният статут на окупирана Германия, (като посочва д-р JL Kunz, в трактата си "Статутът на окупирана Германия според международното право е Правна Дилема") изцяло зависи от решаването на един предварителен въпрос: Дали Германия е престанала, или не е престанала, да съществува като суверенна държава.
Мнозина твърдят, че Германия наистина е престанала да съществува като суверенна държава, в края на войната, въз основа на "debellatio" ..., който в случая на Германия определя, че същата е била "завладяна", но не е анексирана.
Резултатът от Втората световна война е - интензивно еврейско управление на окупираната Германия, и това беше Голяма награда за еврейството.
Освен това, не може да се каже, че окупацията е в следствие на примирие, като окупираният Райнланд след Първата световна война, понеже между съюзниците и Германия все още не е подписан "мирен договор", който официално да сложи край на войната.
"1990 година, окончателно уреждане на Германия" не бе нито "капитулация", нито "прекратяване на огъня", но само "уреждане", с цел да се определят нови граници след обединението на Източна и Западна Германия.
В действителност, няма друга "окупация" в съвременната история, на която да може да се оприличи сценарият с Германия, след ВСВ. Единственото състоятелно определение за тежкото положение на Германия е, че тя е окупирана от империята.
Правният статут на окупирана Германия, (като посочва д-р JL Kunz, в трактата си "Статутът на окупирана Германия според международното право е Правна Дилема") изцяло зависи от решаването на един предварителен въпрос: Дали Германия е престанала, или не е престанала, да съществува като суверенна държава.
Мнозина твърдят, че Германия наистина е престанала да съществува като суверенна държава, в края на войната, въз основа на "debellatio" ..., който в случая на Германия определя, че същата е била "завладяна", но не е анексирана.
PRISONERS OF JUDENGEIST
Затворници на JUDENGEIST
"Завладяната" теория е била използвана като прикритие и правно основание за наказателно преследване на немските "военни престъпници" на Нюрнбергския процес.
Но тази "debellatio" идея е била отхвърлена от мнозинството германски и международни юристи, и от много решения на швейцарски, австрийски и германски съдилища.
От страна на германските учени има политическо желание да се докаже, че Германия, независимо от събитията от 1945 г., не е престанала да съществува като суверенна държава.
Но Интернационалното Еврейство, което контролира окупацията на Германия, никога няма да позволи това политическо желание да получи признание, тъй като би могло да накърни тяхната текуща свърх измама с репарациите, основаващи се на Холокоста.
Заключението е, че Втората световна война никога не е приключвала законно, и мирен договор не е подписан някога, Германия не разполага с конституция, и Германия все още е окупирана територия.
И предвид статута й, на "окупиран", Германия си остава заложник на тиранията на Световно Еврейство.
Превод, Григор Симов, от сайт:
http://www.realjewnews.com/?p=919
Welcome To "REAL JEW NEWS!" My Name Is Brother Nathanael Kapner
I"m A "Street Evangelist" I Grew Up As A Jew
I"m Now An Orthodox Christian I Wish To Warn How Jewry
Is Destroying Christianity Throughout The World So Click Away For Text And Pics!
Contact Me @ BrotherNathanaelFoundation [at] yahoo.com
Or @ bronathanael [at] yahoo.com
grigorsimov.blog.bg/politika/2014/04/06/evreiskata-okupaciia-na-germaniia-sled-vsv-ot-amerikanskite-.1254347
Окупираната Федерална Република Германия - Част 1
"Завладяната" теория е била използвана като прикритие и правно основание за наказателно преследване на немските "военни престъпници" на Нюрнбергския процес.
Но тази "debellatio" идея е била отхвърлена от мнозинството германски и международни юристи, и от много решения на швейцарски, австрийски и германски съдилища.
От страна на германските учени има политическо желание да се докаже, че Германия, независимо от събитията от 1945 г., не е престанала да съществува като суверенна държава.
Но Интернационалното Еврейство, което контролира окупацията на Германия, никога няма да позволи това политическо желание да получи признание, тъй като би могло да накърни тяхната текуща свърх измама с репарациите, основаващи се на Холокоста.
Заключението е, че Втората световна война никога не е приключвала законно, и мирен договор не е подписан някога, Германия не разполага с конституция, и Германия все още е окупирана територия.
И предвид статута й, на "окупиран", Германия си остава заложник на тиранията на Световно Еврейство.
Превод, Григор Симов, от сайт:
http://www.realjewnews.com/?p=919
Welcome To "REAL JEW NEWS!" My Name Is Brother Nathanael Kapner
I"m A "Street Evangelist" I Grew Up As A Jew
I"m Now An Orthodox Christian I Wish To Warn How Jewry
Is Destroying Christianity Throughout The World So Click Away For Text And Pics!
Contact Me @ BrotherNathanaelFoundation [at] yahoo.com
Or @ bronathanael [at] yahoo.com
grigorsimov.blog.bg/politika/2014/04/06/evreiskata-okupaciia-na-germaniia-sled-vsv-ot-amerikanskite-.1254347
Окупираната Федерална Република Германия - Част 1
Макар че от края на Втората световна война е минал повече от половин век, повечето германски граждани изобщо не са запознати с правното статукво на ФРГ, което се установява след края на войната.
Правното статукво на ФРГ след Втората световна война:
Имат ли гражданите на Федерална република Германия наистина право на самоопределение, както повелява международното право?
Защо германската марка (DM), която се смята за една от най-стабилните валути, е заменена от еврото?
Защо в условията на нашата демокрация не се провежда допитване до народа, както в случая с еврото?
Каква роля играе ,,Временното имперско правителство" в Берлин?
Защо и до днес не са водени мирни преговори?
Защо обществеността силно се нуждае от просвещаване по тези въпроси?
Тъй като няма никакво съмнение, колко е голямо значението на фактите, изглежда, отсъства каквото и да е желание за дискусия и за изясняване на съществуващите неясности!
Или може би някога сте чули нещо по въпроса от медиите, или сте чели някъде за това?
Основният закон (съгласно Хагския регламент е основен закон, право на окупаторите, или закон на окупаторите) на ФРГ след Втората световна война и различните спогодби и допълнителни споразумения (напр. законодателството ,,SHAEF", Потсдамски и Лондонски протокол, договорът две плюс четири и различни решения на Конституционния съд) на съюзниците и до днес може би са причината за различни политически решения на германската вътрешна и външна политика.
Претенции от страна на държавите победителки:
Както от гледна точка на международното право, така и според съглашението на държавите победителки и различните решения на Конституционния съд, Федерална република Германия не е правоприемник на Германския Райх. На 31. 07. 1973г. конституционният съд издава едно Решение. В мотивите на решението, което и до настоящия момент не е отменено, се казва (2BvF 1/73):
Основният закон - не само една теза на международното право и на държавното право - изхожда от това, че Германският Райх се запази след рухването през 1945г. и не е загинал нито с капитулацията, нито с прилагането на чужда държавна власт в Германия от страна на държавите-окупаторки, нито по-късно; Германският Райх продължава да съществува, да има правоспособност както и преди, самият той обаче не е дееспособен поради липса на институционална организация, най-вече поради липса на държавни органи. Със създаването на ФРГ не беше основана нова западногерманска държава, а една част от Германия беше организирана по новому. Следователно ФРГ не е ,,правоприемник" на Германския Райх. Тя според държавното право свежда своето управление до ,,сферата на валидност на конституцията".
В прав текст това решение означава, че съгласно международното право само представител на Германския Райх, който според Федералния конституционен съд в момента не е дееспособен, е упълномощен да подписва и съответно да сключва за немската страна мирен договор, на който отдавна му е изтекло времето. Това от своя страна пък означава, че сключването на мирния договор за Германия може да стане само ако се стигне до структурно съживяване на този все още съществуващ де юре Германския Райх.
В такъв случай ФРГ не е правилният партньор за сключването на мирен договор с държавите победителки във Втората световна война. От друга страна, мирният договор можеше да бъде сключен по случай т. нар. повторно обединение на Германия (ФРГ с ГДР). Всички ,,демонтажи" и плащания, които ФРГ и ГДР извършват ,,доброволно" в продължение на десетилетия след Втората световна война, нямат връзка с предизвиканите от Германския Райх военни щети! Те не носят облекчение за дълговете на Германския Райх през войната. Ето защо обезщетенията и плащането на репарации могат да бъдат регулирани само в един мирен договор между правителство на Германския Райх и държавите победителки. Към това се прибавят още и военни дългове от Първата Световна война на стойност трийсет милиона златни марки по силата на Версайския договор. Хитлер преустановява плащането на военните дългове.
SHAEF-законодател:
Не може да се допусне, че държавите победителки ще се откажат от военните дългове и съществуващите все още искания от Втората световна война.
Има много признаци за това (напр. повторното обединение на ФРГ и ГДР), че държавите победителки от години подготвят и подкрепят създаването на Временно правителство на Германския Райх в Берлин като договорен партньор за мирни и репарационни преговори. Начело на тази организация стои генералният пълномощник за Германския Райх (,,за несъществуващия понастоящем (юридически признат) райхсканцлер и райхспрезидент"), който е идентичен с генералния пълномощник за особения статус на Берлин съгласно конституционното право. Длъжностните лица на Временното правителство на Германския Райх полагат клетва и са служебно подчинени на главнокомандващия армията на четирите държави победителки, на SHAEF като най-висша законодателна инстанция в Германия.
SHAEF (чете се ,,Шейф") е съкращение за ,,Supreme Headquaters Allied Expeditionary Forces", върховното командване на съюзническите военни сили през Втората световна война,чийто щаб е в САЩ.
SHAEF и до сега е най-висшата законодателна инстанция в Германия!
SHAEF се явява под върховното командване на въоръжените сили на Съединените щати, следователно главнокомандващият е президентът на САЩ, т.е. в настоящия момент (2003г.) това е Джордж Уокър Буш.
Следователно в сила е Ваймарската конституция и произтичащото от нея законодателство; не това на ФРГ, заедно със съответните закони от националсоциалистическия ,,Трети райх".
SHAEF-законодателството и всички други законови искания и наредби съгласно окупационното право след края на Втората световна война продължават да обвързват както и преди всички германци.
По тази причина ли всички федерални канцлери и вицеканцлери на ФРГ, преди да наложат клетва пред Германския Бундестаг, пътуват до Вашингтон, за да бъдат официално въведени в длъжност?
,,Договорът две плюс четири" съзнателно се тълкува погрешно от ФРГ (Държавен вестник, 1.11.1990, S. 1.274). Според него ФРГ никога не е била суверенна държава. За държавите победителки от Втората световна война двете германски държави, ФРГ и ГДР, са ,,инструменти на окупационното право". Повторното обединение на двата инструмента на окупационното право ФРГ и ГДР е наложено ,,против волята на двете германски правителства", по нареждане на SHAEF. Тази мярка е обявена публично в сградата на Райхстага в Берлин, с посочване на датата, още през 1987г. - две години по-рано - от генералния пълномощник за Германския Райх.
illuminatibg.blogspot.bg/2016/07/1.html
Повторното обединение
Ханс-Петер Тиц е член на тогавашната Народна камара на ГДР и също така депутат от Европейския парламент. Когато през 1990г. ГДР се присъединява към ФРГ, който също дава своя глас за това решение.
Присъединяването се осъществява въз основа на комплекс от договори, чрез които - поне според официалната представа - се слага край на следвоенната ера и Германия получава отново пълен суверенитет. Така класическият мирен договор става излишен и политическите събития предотвратяват необходимостта от сключването на такъв.
Бившият депутат от Ханс-Петер Тиц пише следното:
,,Тази представа не може да се поддържа. В повечето случаи се има предвид така нареченият ,,Договор две плюс четири" (две (ФРГ, ГДР) плюс четири (четирите държави победителки във Втората световна война) от 12 септември 1990г. като регулиращ всичко базисен договор между бившите четири държави победителки и временните отделни държави ФРГ и ГДР, чрез който договор съгласно член 7 (2) Германия си възвръща пълния суверенитет."
Член 7 (2) гласи:
,,Обединена Германия има пълен суверенитет над своите вътрешни и външни работи."
Въз основа на този текст всеки гражданин би направил заключение, че никакви разпоредби от предишното окупационно право, които дотогава са валидни по силата на така нареченото преходно споразумение с официалното наименование Договор за регулиране на възникнали от войната и окупацията въпроси в ревизирания му вариант от 23.10.1954г., обнародван в ДВ III на 31.03.1955г., че не могат да продължават да действат.
,,Преходното споразумение" обхваща първоначално дванайсет части, от които във варианта от 23.10.1954г. частите II, VIII и XI са премахнати и този текст на договора, вече от девет с общо 83 члена и 224 алинеи, съдържа действащите разпоредби. За времето на неговото действие (т.е. до септември 1990г.) не може в никакъв случай да се говори за суверенитет на ФРГ. Политиците и медиите на ФРГ, които искат да накарат своите граждани и избиратели да повярват в подобен суверенитет, действат, без да взимат предвид този договор или без да са осведомени за него.
Следователно за да се осигури пълен суверенитет, трябва да се отмени ,,преходното споразумение" с предписанията на окупаторите, произлизащи от ,,договора две плюс четири". Но това не се се случва.
С въвеждането само на частични мерки отново се поставя, под въпрос суверенитетът на новата Федерална република!
Странно споразумение, както обосновано доказва и Ханс Петер Тиц:
За това служи ,,споразумението от 27/28 септември 1990г. към договора за отношенията между ФРГ и трите сили, както и към договора за регулиране на произлизащите от войната и окупацията въпроси", обнародвано в Държавен вестник 1990г., част II, от стр. 1386 нататък.
В точка 1. се определя суспендирането на съюзническите наредби и те престават да действат - но при условията на клаузите от точка 3 и именно тук буди учудване написаното:
,,3. Следните наредби на преходното споразумение остават в сила:
Първа част: Член 1, алинея 1, изречение 1 до ,,... да се отменят или изменят правните разпоредби" както и член 2, ал. 1; чл. 3, ал. 2 и 3; чл. 5, ал. 1 и 3; чл. 7, ал 1; чл. 8.
Трета част: чл. 3, ал. ,,в", буква ,,а" на приложението; член 6, ал. 3 на приложението.
Шеста част: чл. 3, ал. 1 и 3.
Седма част: чл. 1 и 2.
Девета част: чл. 1.
Десета част: чл.4."
Допълнително към подробното описание, кои части от преходното споразумение от 1954г. остават в сила, в споразумението се определя въз основа на една точка 4с, че извършеното суспендиране на останалите части на преходното споразумение от немска страна ,,не ограничава" по-нататъшното изпълнение на определени договорености.
Тук и дума не може да става за ,,суспендиране" на преходното споразумение от 1954г., щом като продължават да действат основни наредби от същата година.
Следващите два примера ясно показват значението на тези ограничения - разпоредбите, които продължават да са в сила - за ,,суверенитета" на новообединената Федерална република Германия.
Първи пример:
Както посочихме по-горе, остава да действат чл. 2 ал. 1 от ПЪРВАТА ЧАСТ. Този член от преходното споразумение от 1954г. гласи следното:
,,Всички права и задължения, които са обосновани или определени от или въз основа на законодателните, съдебни или административни мерки на съюзническите власти, са и остават в сила във всяко едно отношение според немското право, без оглед на това, дали са били обосновани или определени в съответствие с други правни разпоредби.
Тези права и задължения без разлика подлежат на същите бъдещи законодателни, съдебни и административни мерки като аналогични, обосновани или определени според немското право права и задължения."
Втори пример:
В ШЕСТА ЧАСТ, чл. 3, ал.1 и 3 на преходното споразумение от 1954г., което изрично остава в сила, се казва:
,,(1) Федералната република в бъдеще няма да отправя възражения срещу мерките, които са били предприети или ще бъдат предприети срещу немското имущество в чужбина или друго имущество, което е било Конфискувано за целите на репарацията или реституцията, или въз основа на военното положение, или въз основа на споразумения, които Тристранният пакт е сключил или ще сключи други съюзнически държави, неутрални държави или бивши съюзници на Германия."
,,(3) Претенции и искове срещу лица, които са придобили или прехвърлили собственост на основание посочените мерки в ал. (1) и (2) на този член, както и претенции и искове срещу международни организации, чуждестранни правителства или лица, които са действали по нареждане на тези организации или правителства, не се допускат."
Тези разпоредби означават, че държавите победителки от Втората световна война се поставят извън всякакво съдебно преследване, те следователно и досега не могат да бъдат подвеждани под съдебна отговорност за своеобразни международни военни действия (напр. военни престъпления), които по време на Нюрнбергските процеси са били осъдени. Да вземем за пример само ужасът от бомбардировките над германски градове като Дрезден например, със стотици хиляди невинни жертви, бездомни бежанци, жени и деца, непосредствено преди края на войната или милионите убити войници и прокудени немски граждани от конфискуваните източни територии - в явно нарушение на прокламираното в Нюрнберг международното право.
Особено внимание заслужава цитираната по-горе формулировка в края на чл. 3, ал. 1: ,,...са сключили или ще сключат".
И от тази формулировка произтичат без съмнение решаващи последици за ФРГ. Съгласно нея държавните победителки са упълномощени както в настоящия момент, така и неограничено в бъдеще да конфискуват и присвоят немско имущество в чужбина или друга немска собственост за целите на репарация, реституции или поради други военни основания, като освен всичко друго имат и правото да сключват и бъдещите специални споразумения в тази връзка! В чл. 1, изречение 1, изрично е записано: ,,Федералната република в бъдеще няма да отправя възражения..."
Възможно ли е при тези юридически ограничения на споменатите договори наистина да се говори за суверенитета на Германия?
Същото се отнася и за ,,клаузата за вражеските държави" (чл. 53 и 107) на Хартата на ООН, която и до днес позволява на победителите от Втората световна война, дори без упълномощаване от страна на Съвета за сигурност, да предприемат ,,принудителни мерки" срещу вражеските държави, т.е. срещу Германия.
От посочените два примера става ясно, че в никакъв случай не може да се говори за ,,суспендиране" на преходното споразумение от 1954г. и че важни разпоредби на окупационното право очевидно продължават да са валидни, и то с широк обсег на действие!
До този извод стига Ханс-Петер Тиц в подробния си анализ на правното статукво на ФРГ:
,,...защото съвсем ясно и недвусмислено се казва, че всички решения от страна на съюзниците, взети в рамките на предишното окупационно право - ако не са изрично отменени - продължават да са в сила без оглед на това, дали са съвместими, или не с немската правна система. И това означава, че германската политик в бъдеще винаги трябва да се ориентира по тях!
Изричното подчертаване, че тук цитирания член и другите изброени членове на преходното споразумение остават в сила, доказва че Федералната република очевидно е подчинена на някогашното окупационно право, и то без ограничение по отношение на времето."
По разпореждане на SHAEF през юли 1990г. от Конституцията се премахва преамбюла (заповедта за повторно обединение), както и първоначалният чл. 23, който определя сферата на действие на основния закон за старите федерални провинции. Сферата на действие не се разпростира върху новите федерални провинции - тя е премахната преди присъединяването на ГДР! Закон без сфера на действие никъде не е валиден, основният закон вече не съществува.
Дали според тълкуването на SHAEF ФРГ престава да съществува де юре през 1990г. и според международното право е форма на диктатура, тъй като се управлява без конституция? ,,Обединението" с ГДР смята ли се съгласно това тълкуване за ,,анексия"?
Специалният статус на Берлин:
И до днес Берлин е със специален статус, политически факт, който е малко известен (включително и сред голям брой политици).
Правното основание за това положение произтича от договор, наречен: ,,Споразумение за регулиране на определени въпроси относно Берлин". Договорът е датиран от 25.09.1990г. и може да се прочете в Държавен вестник 1990, част 11, от страница 1274 нататък. Следователно наред със споразумението от 27/28 септември 1990г. допълнително е сключен аналогичен договор, отнасящ се специално до Берлин.
В официалната декларация №1 от октомври 2001г., страница 12, е записано следното:
,,И днес провинция Берлин, съгласно правното положение, закрепено в разпоредбите на ,,Споразумението за регулиране на определени въпроси относно Берлин" от 25.09.1990г. (BGB1. II. S. 1.274 ff), не е част от ,,Федерална република Германия". От приетата тук гледна точка е факт, че инструментът на окупационното право ,,Федерална република Германия" продължава да няма суверенитет в Голям Берлин. За да влязат в сила законите, които се издават от инструмента на окупационното право ,,ФРГ", трябва да се издаде официално постановление за валидност от сената, който от своя страна представлява инструмента на окупационното право за административно управление на Голям Берлин. Както беше оповестено в началото, Берлин продължава да съществува под ,,особен конституционен статус quo ante" на Германския Райх при съответните условия на окупационното право. Така Берлин както и преди е административната столица на държавата Германски Райх и същевременното провинциална столица на разпадналата се Република Прусия. От 25 февруари 1987г. градът е столица на имперската провинция ,,Свободна държава Прусия", столица на провинция Прусия и община Берлин както и седалище на Пруския общински съюз на териториалното дружество на Голям Берлин."
Петдесет години след войната продължават ли немските граждани да живеят, подчинявайки се на все още действащите разпоредби на някогашното окупационно право на бившите държави победителки?
illuminatibg.blogspot.bg/2016/07/2_28.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар