“Growth in consciousness doesn’t depend on the will of the intellect or its possibilities but on the intensity of the inner urge.” ~Ancient Egyptian Proverb
"Растежът на съзнанието не зависи от волята на интелекта или от неговите възможности, а от интензивността на вътрешното желание." ~ Древна египетска поговорка
Един от най-добрите уроци, които можете да усвоите в живота, е как да останете спокойни.
"Без да разбереш себе си, каква е ползата да се опитваш да разбереш света?" - Рамана Махарши
“Without understanding yourself, what is the use of trying to understand the world?” ~Ramana Maharshi
To confront a person with his own shadow is to show him his own light Carl Jung
Да се изправи човек срещу собствената си сянка е за да му се покаже собствената светлина.
"Има удоволствие в бездънната гора, в самотния бряг има възторг, там има общество, в което никой не се натрапва, край дълбокото море и музиката в неговият рев; аз обичам не човека по-малко, а природата повече."
⭐ Лорд Байрън
"Веднъж, когато вкусиш полета, ще обходиш завинаги земята с очи обърнати към небето, защото там си бил и там винаги ще копнееш да се върнеш." - Леонардо да Винчи
Когато сте наясно, че мислите, това осъзнаване не е част от мисленето. Това е различно измерение на съзнанието. Това е съзнанието, което казва "Аз съм" - Екхарт Толе
"Човекът е най-лудият вид. Той се покланя на невидимия Бог и унищожава видимата природа. Не знае, че тази природа, която унищожава, е този бог, на който се покланя. " ~Hubert Reeves
"Пътят е в нас, но не и в боговете, нито в ученията, нито в законите. Вътре в нас е пътят, истината и животът. " ⭐Carl G. Jung
"Който не може да се покорява на себе си, ще бъде командван." - Фридрих Ницше
"Библиотеката на мъдростта е по-ценна от цялото богатство и всички желани неща не могат да бъдат сравнени с нея. Който твърди, че е ревностен към истината, към щастието, към мъдростта или към знанието, трябва да стане любител на книгите. "Платон
" Интелигентността е способността да се адаптираш към промяната.".
- Стивън Хоукинг
"Успокоения ум е велик ум, който в крайна сметка привлича велики неща." - Платон
КАКВО Е УМЪТ из книгата на Свами Шивананда "Умът, неговите тайни и контрол"
1 ГЛАВА
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА УМЪТ?
Този, който познава вместилището (аятана), става сам вместилище на своя народ. Наистина, умът е вместилището (на цялото наше познание).”
Чандогя Упанишада, V–i-5)
Нещото, което ви отделя от Бога, е умът. Стената, стояща между вас и Бог, е умът. Съборете стената посредством ОМ-чинтана или отдаденост и ще се изправите лице в лице с Бога.
УМЪТ – ЕДНА МИСТЕРИЯ
Огромна част от хората не знаят нищо за съществуването на ума и неговото функциониране. Дори и така наречените образовани хора субективно знаят много малко за ума или за неговата природа и начин на функциониране. Те само са чували за ума.
Западните психолози знаят нещо.
Западните доктори познават само малък фрагмент от ума. Аферентните нерви провеждат усещанията от периферията или крайниците към гръбначния стълб. Усещанията преминават към продълговатия мозък на тила на главата, където нервите се пресичат. Оттам те преминават към по-висшите предни дялове или към по-висшата гънка на мозъка към челото – предполагаемота място на интелекта или ума. Умът чувства усещанията и изпраща моторни импулси посредством аферентните нерви към крайниците – главата, ръцете и пр. За тях това са само мозъчни функции. Спрямо тях умът е само крайник на мозъка, както е жлъчката за черния дроб. Докторите все още опипват слепешком в дълбок мрак. Техните умове се нуждаят от драстично прочистване, за да могат да разберат хиндуистките философски идеи.
Само Йогите и тези, които практикуват медитация и интроспекция, знаят за съществуването на ума, негова природа, пътища и фини механизми. Те знаят също и различни методи за покоряване на ума.
Умът е един от ашта-пракритите. „ Земя, вода, огън, въздух, етер, ум, разум и егоизъм – съставляват осморното разделение на Моето Име” (Гита, VII – 4).
Умът не е нищо друго освен Атма-шакти. Мозъкът е, който иска да почива (да спи), не умът. Йоги, който е овладял ума си, никога не спи. Той получава съвършената почивка, докато е в медитация.
КАК СЕ Е ПОРОДИЛ УМЪТ
Умът е Атма-шакти. Чрез умът Брахман, Абсолюта се проявява като диференцирана вселена с хетерогенни обекти. Брахма помислил „Ето ги световете; Аз ще трябва да създам пазители на световете.“ Той извлякъл Пуруша (Хиранягарбха) от водите и му дал форма. „Нажежил“ Го чрез медитация. Когато бил нагрят до крайност, Неговото сърце се пръснало. От сърцето произлязъл умът; от умът – луната, богинята, която управлява умът. (Сърцето е седалището на умът; така, умът произлязъл, когато сърцето се пръснало. В Самадхи, умът се завръща към своя първоизточник, т.е. сърцето. Също и по време на сън той почива в сърцето, покрит с булото на невежеството, между него и Брахман. (Айтарея Упанишада, 1-3-4)
КОСМИЧЕН УМ И ИНДИВИДУАЛЕН УМ
Хиранягарбха, иначе знаен като Каря Брахман и Самбхути, е космичния ум. Той е sum total (Самастхи) от всичките умове. Индивидуалният ум е свързан с космичния ум. Космичен ум, Хиранягарбха, свръхсъзнателен ум, безкраен ум, универсален ум – това са все синоними. Различните автори са използвали различни термини. Не се чуди. Не се обърквай. Това е само Шабда-бхеда (бел.пр. различно звучене).
Хиранягарбха е космичната Прана също. Той е сутраатман (Себето като нишка). Той представлява електрична, космична елекростанция. Различните Дживи представляват малки електрически крушки. Електричеството тече от електростанцията чрез медни проводници към електрическите крушки. Подобно на това, от Хиранягарбха тече поток от сила към Дживите.
Тъй като умът е много фин, е в близки отношения или контакт с другите умове, въпреки, че човешкият череп стои стои като преграда между тях. Когато умът еволюира, вие ставате съзнателни за менталните потоци, с умовете на другите – близо или далеч, живи или мъртви. Индивидуалният ум на А, въпреки че е разделен от менталната субстанция, използвана от други индивиди, В, С, D, Е, Х, У, чрез тънка стена от възможно най-фина материя, е наистина във връзка с другите видно отделени умове и също и с универсалния ум, от когото той е част.
Ако А е приятел на В, умът на А е във връзка с умът на В. Умовете на приятелите, роднините, братята на А са свързани с умът на А. Няколко умове са свързани по подобен начин и с умът на В. Умовете на тези, които са свързани с умът на А са следователно, свързани от своя страна с умовете на тези, които са свързани с умът на В. По този начин един ум е свързан с всички умове по целия свят. Това е Вибху теорията за умът на Раджа Йога.
УМЪТ В САНКХЯ ФИЛОСОФИЯТА
В Санкхя философията, Махат е терминът, използван за означаване на „космичният ум“ или „универсалният ум“. Това е първият принцип, който е извлечен от Авякта /непроявеното/. Това е първият принцип, който е проявен от непроявената Авякта. Колелото на каруцата се държи от спиците. Спиците се държат от главината. По подобен начин умът се крепи върху Пракрити, а Пракрити крепи върху Брахман.
От Махат произлиза Ахамкара /Аз-принципът/. От Саттвичния Аханкара произлиза умът; от раджастичния Аханкара произлиза Прана; от тамастичния Аханкара произлизат Танматрите; от Танматрите произлизат грубите елементи; от грубите елементи произлиза грубата вселена. Умът не е нищо друго освен Аханкара, идеята за „Аз“. Наистина е трудно да се избегне тази идея за „Аз“. Умът винаги привързва себе си към нещо обективно /Стхула/ /бел. пр. т.е. грубо/. Той не може да стои сам в себе си. Именно това е умът, който утвърждава идеята за „Аз“ в това тяло.
Идеята за умът е семето на дървото на ума. Филизът, който пръв изниква от семето на Аханкара е Буддхи /интелектът/. От този филиз се разклоняват много клони които се наричат Санкалпи.
ЛИНГА ШАРИРА И АНТАРВАХА ШАРИРА
Умът е най-важната Таттва на Линга Шарира. Линга Шарира е астралното тяло или Сукшма Шарира /фино тяло/, което е свързано с физическото тяло чрез физическата Прана. То се отделя при смъртта от физическото тяло и пътува към Сварга или небето. Тъкмо това е тялото, което прави Авагамана (идването и отиването). Това тяло се разтваря при Видеха Мукти (безтелесно освобождение).
Има разлика между Линга Шарира и Антарваха Шарира. Линга Шарира е астралното тяло със седемнадесетте Таттви, а именно петте Карма Индрии, петте Гняна Индрии, петте Прани, Умът и Буддхи. Антарваха Шарира е много чисто. То е изпълнено със Саттва /чистота/. То е свободно от Раджас и Тамас /страст и невежество/. Именно с това тяло Йоги преминава от едно тяло в друго тяло (Паракая-Правеша). Лила, чрез милостта на Сарасвати, излязла от физическото тяло и пътувала до висшите светове с Антарваха Шарира. Ще откриете това в Йогавасища. Шри Шанкарачаря, Раджа Викрамадитя, Хастамалака и Тирумулар са имали Антарваха Шарира. С помощта на това специално чисто тяло, те са преминавали в телата на други личности. Йоги с Антарваха Шарира има Сат-Санкалпа или Суддха Санкалпа /бел.пр. чиста мисъл/.
УМЪТ Е ФИНА МАТЕРИЯ
Умът не е грубо нещо, видимо и веществено. Неговото съществуване не се вижда никъде. Неговата величина не може да бъде измерена. Той няма нужда от пространство, в което да съществува.
Умът и материята са два аспекта, също както обект и субект, от едно и също нещо – всепълният Брахман, който е нито едното от двете и въпреки това включва и двете. Умът предхожда материята. Това е Веданта теорията. Материята предхожда ума. Това е научната теория.
Умът може да бъде взет за нематериален единствено в смисъл, че няма характеристиките на грубата материя. Но той също не е и нематериален в смисълът, в който Брахман /Чистият Дух/ е. Умът е фина форма на материя и следователно е подбудител на тялото. Умът е съставен от фина, Саттвична, Апанчикрита /която не е преминала през петорното разпадане/ Танматрична материя. Умът е изцяло електричество. Според Чхандогя Упанишада, умът е съставен от най-фината част от храната.
Умът е материален. Умът е фина материя. Това разграничаване се прави според принципа, че душата (бел.пр. Атман) е единственият източник на интелигентност; тя е самодостатъчна; тя свети със своя собствена светлина. Но органите (умът и сетивата) извличат своите принципи на активност и живот от душата. Сами по себе си те са безжизнени. Ето защо душата е винаги субект и никога обект. Манас (бел.пр. умът) може да бъде обект на душата. И това е кардинален принцип във Веданта, че това, което е обект за определен субект е без интелигенстност (т.е. Джада). Дори принципът на себе-осъзнаването (Ахам Пратяк-Вишаятва) или Аханкара е неинтелигентен; той не съществува чрез своята собствена светлина. Той се възприема като обект от душата.
МЕНТАЛНОТО ТЯЛО
Също както физическото тяло е съставено от солидна, течна и гаообразна материя, подобно и умът е съставен от фина материя с различна степен на плътност с различна бързина на вибрациите. Раджа Йоги прониква през различните слоеве на умъ чрез интензивна Садхана(бел.пр. лична практика).
Менталното тяло се различава при различните хора. То е съставено от по-груба или фина материя според нуждите на повече или по-малко развитото съзнание, което е свързано с него. При образованите хора, той е добре очертан; при неразвитите, той е мътен и недобре очертан.
Има няколко зони или слоя в менталното тяло, точно както има различни части на мозъка, които отговарят за различни типове мисли. При силен гняв целият ум е покрит с черния нюанс на злобата и на злата воля, което се изразява като спираловидни черни кълба, от които се изстрелват огнени стрели, търсейки да наранят този, към когото е изпитан гневът.
ВИДОВЕ УМ
Всеки човек си има собствен ментален свят. Всеки е напълно различен от другите по начина си на мислене, темперамент, вкус, менталност, физически характеристики, и т.н. Човек се различава и психически от всеки друг, въпреки че може да има известно сходство по между им. Наблюдавай внимателно носът, ушите, устните, очите, веждите, подредбата на зъбите, раменете, ръцете, пръстите, пръстите на краката, погледът, гласът, походката, начинът на говорене, и т.н., на различните хора. Ще намериш огромни различия между всеки две личности. Дори линиите на дланта се различават. Няма две еднакви листа. Многообразието на красотата на творението.
Има различни видове ум. Бенгалският тип ум е емоционален и подходящ за отдаване и изкуство. Мадраският тип ум е интелектуален и е изкусен в математиката. Пунджабският тип и махаращранският тип ум са рицарски. Бенгал е дал емоционални светци, Бог Гауранга или Чайтаня Махабрабху, Шри Рамакришна Парамахамса Дева, и т.н. Мадраският тип ум е дал интелектуални философи като Шри Шанкара и Шри Рамануджа. Пунджаб е дал Гуру Нанак, Гуру Говинд Сингх, и т.н. Садханата и видът йога варират в зависимост от вида на ума, темперамента и възможностите. Вкусовете също се различават. Гледката на една риба предизвиква изключителна радост в бенгалеца. Видът на тамаринд и чили възбужда езико-гълтачния нерв на мадрасеца. Гледката на плодовете на дървото палмира възбужда тамилците от Цейлон и им носи голяма радост. Гледката на месо носи специфична радост на месоядеца. Не е ли мистерия това, че обектът се намира вън от нас, а слюнката се появява на езика при вида на обекта. Понеже преживявате това всекидневно, то не ви прави впечатление. Умът е много мистериозен. Също и Майа.
Дори и безкрайно висшият ум си остава ум и има същия характер като умът на всеки друг човек.
РАЗМЕРЪТ НА МЕНТАЛНОТО ТЯЛО
Умът е атомичен (Ану, бел.пр. т.е. малък) според школата на Няя; е всепроникващ (Вибху) според школата на Раджа Йога на Махариши Патанджали; е от среден размер (същия размер като физическото тяло) според школата на Веданта.
МЕНТАЛНАТА АУРА
Умът има аура (ментална аура или психична аура). Аурата е Теджас, сияние или хало, което се излъчва от ума. Аурата на тези, които са развили своят ум е изключително лъчиста. Може да премине големи разстояния и да въздейства благоприятно на голям брой хора, които са под нейно влияние. Духовната аура е по-могъща от психичната и праничната аура.
ВЛИЯНИЕТО НА СИЛНИЯТ УМ ВЪРХУ СЛАБИТЕ УМОВЕ
Силният ум влияе на слабите умове. Хиптонизатор със силен ум може да хипнотизира дузина момчета със слаби умове.
Има измежду нас такива, които са по-сензитивни от другите. Като организъм, техните тела са по-фини и по-сензитивен строеж. Тези хора, общо казано, са повече или по-малко под влияние на менталността на другите, с които влизат в контакт, в чиято компания се намират.
Този, които е пречистил своя ум, става център на сила. Всички по-малко чисти, слаби умове, биват несъзнателно привлечени към пречистеният, по-големият ум, защото те получават мир, сила и мощ, от по-големият и чист ум.
Забележете въздействието на високо развития ум върху по-малко развития ум. Невъзможно е да се опише какво е да бъдеш в присъствието на Учител или развит адепт. Да седите в негово присъствие, въпреки че той едва проронва дума, е вълнуващо усещане, както когато вдъхновенията докосват ума ви. Това е необикновено преживяване.
Ако трябва да пиете вода от шепите си, ще трябва да наведете тялото си. По същия начин по-слабият ум ще трябва да се преклони (в смирение) пред по-развития ум, ако желае да придобие неговите добродетели. Мисълта трябва да бъде тиха и спокойна. Само тогава ще можете да получите просветления. Единствено при такива условия благите влияния на висшия ум могат да достигнат по-низшия. В подобни спокойни състояния на ума можете да общувате с Бог. Състоянията на планиране, гняв и депресия – всички те разстройват ума и са препятствия по пътя към Бого-реализацията.
УМЪТ Е ПОСТОЯННО ПРОМЕНЯЩ СЕ
Умът не е нищо друго освен колекция от Самскари (бел.ред. непроявени тенденции, впечатления). Не е нищо друго освен сбор от навици. Не е нищо друго, освен сбор от желания, възникващи при контакт с различни обекти. Той е също и сбор от чувства, причинени от ежедневните безпокойства. Той сбор от представи за различни обекти. И сега, всички тези желания, идеи и чувства постоянно се променят. Някои от старите желания и чувства непрекъснато напускат своето хранилище, умът, и нови идват на тяхно място.
Тази непрекъсната промяна по никакъв начин не се намесва в хармонията на умствените операции. Само някои от старите желания, идеи и чувства напускат. Тези, които остават, работят в здравословно сътрудничество и съгласие с новопристигащите. Старите привличат с голяма сила новите. Те работят заедно в хармония и тази хармония поддържа идентичността на менталното съществуване.
Умът се изгражда не само през деня, а постоянно, всеки един момент. Всяка минута той променя своите цветове и форма като хамелеон. Той е много Чанчала (вълнуващ се) и Астхира (нестабилен) – (Гита, VI-26) . Умът се променя непрекъснато. Вие натрупвате нови впечатления всекидневно. Вашите вярвания и съвест от 1932 г., както и способността за различаването на правилното от грешното, ще бъдат различни през 1942 г. Умът еволюира чрез опит. Светът е най-добрият учител или Гуру.
Според нивото на неговото знание, съвестта на човека се изгражда и променя през времето според промяната на неговите възгледи, в светлината на новото знание придобито впоследствие. Съвестта са нашите убеждения, до които сме стигнали несъзнателно или чрез разсъждение. Съвестта на детето или на дивака е напълно различна от тази на зрелия цивилизован човек, а дори и сред цивилизованите хора, знанието варира толкова много, че техните съвести определят различни линии на поведение. Съвестта на Саттвичния човек значително се различава от тази на Раджастичния човека. Съвестта на Саттвичния човек е много, много чиста и неопетнена.
ЧЕТВОРНИЯТ УМ ИЛИ АНТАХКАРАНА ЧАТУШТАЯ
Антахкарана е термин, използван от Ведантистите, които включва ум, Буддхи (бел.пр. интелект), Читта (бел.пр. памет) и Аханкара (бел.пр. „аз“-съзнанието). Когато се използва в широк смисъл означава вътрешният инструмент. „Антах“ означава вътрешен; „Карана“ означава инструмент. Той е вътрешният инструмент (за разлика от термина Бахя Карана, външният инструмент или сетивата, т.е Индриите) чрез които вие усещате, възприемате, мислите и стигате до заключения.
Аханкара е произлязал от Притхви-Танматра. (Танматрите са Сукшма Бхути, или фини елементи. Петте груби елемента произлизат от петте фини елемента, Танматрите). Читта е произлязал от Джала-Танматра (бел.пр. джала – вода); Буддхи от Агни-Танматра (бел.пр. агни – огън); умът от Ваю-Танматра (бел.пр. ваю – въздух); сърцето от Акаша-Танматра (бел.пр. акаша – пространство).
Умът е Четана (интелигентен) в сравнение със сетивата. Но е джада (неинтелигентен) сравнен с Будххи (интелекта). Санкхя Буддхи или Буддхи от Санкхя философията е воля и интелект в едно. Някои поставят Читта под ума и Аханкара под Буддхи.
Манас, Буддхи, Читта и Аханкара са само вритти-бхеди или функционални аспекти на ума. Умът възприема всичко като свои обекти и се разпростира от миналото, настоящето до бъдещето; той е един и същ, но има различни функции. Вие сте Съдия, когато упражнявате своите съдийски правомощия в съда. Вие сте готвач, когато работите в кухнята. Вие сте президент, когато седите на президентския стол. Вие сте същия човек, но функционирате по различен начин и ви наричат с различни имена, според съответните функции. Подобно, когато умът прави Санкалпа-Викалпа (волеизява или съмнение), се нарича Ум (бел.пр. т.е. Манас); когато различава и решава се нарича Буддхи; когато си приписва разни неща, той е Аханкара; когато е хранилище на Самскари и семето на паметта, той е Читта; също и когато извършва Дхарана (бел.пр. концентрация) и Анусандхана (бел.пр. размишление върху Брахман).
Кой дава хладината на водата, топлината на огъня и подвижноста на въздуха? Тези качества са им присъщи по природа. По същия начин, умът има своя Свабхава (бел.пр. вътрешна природа) да тича подир обектите, Буддхи да различава, Аханкара да себе-утвърждава и отъждествява, Читта да мисли (Смритти) върху тези обекти, с които Ахамкара се е отъждествил.
Когато умът работи, паралелно с него работят и Буддхи и Ахамкара. Умът, Буддхи и Ахамкараработят в добро сътрудничество. Умът прави Санкалпа-Викалпа (бел.пр. т.е. колебае се). Той мисли дали едно нещо е добро и лошо. Буддхи идва, за да определи. Именно Буддхи е този, който различава Вишая (бел.пр. обектити на сетивата) (Нисчаятмика (бел.пр. с твърдо убеждение), Вявасаятмика (бел.пр. с твърдост и решителност).
Сварупа (бел.пр. собствената природа) на ума е мисълта. Умът е Санкалпа-Викалпатмака(бел.пр. фантазен). Той е Вякаранатмака (бел.пр. граматичен, в смисъл на словесен), когато отправя решенията на Буддхи, посланията на Буддхи, към органите на действие за изпълнение. Умът селектира, приема и отхвърля.
ФУНКЦИИТЕ НА УМА
Сетивност, мисъл и проява на воля (бел.пр. намерение) са трите функции на ума. Познание, желание, възнамеряване са трите ментални процеса.
Умът има три състояния, а именно активно, пасивно и неутрално. Умът винаги иска различни и нови усещания. Той се отвращава от монотонността.
Законът на Асоциациите, Законът на Продължителността и Законът на Относителността са трите принципни закона на ума.
Това са характеристиките на ума, а именно промяна (Паринама), активност (Чешта), подтискане (Ниродха), възнамеряване на действия (Шакти), физически живот (Дживана), охарактеризиране (Дхарма).
Мислене, планиране, чувстване, знаене са различни активности, които текат в ума. Понякога вие планирате. Понякога чувствате. Понякога се опитвате да узнавате. Понякога мислите сериозно. Понякога възнамерявате (бел.пр. имате воля за нещо). Възнамеряването (волята) извиква на сцената всички ментални способности. Вие трябва чрез интроспекция /бел.пр. себенаблюдение/ да знаете какво точно се случва във всеки момент в ума.
АСПЕКТИ НА УМА
Съзнателен ум или обективен ум, подсъзнателен ум или субективен ум (читта) и свръхсъзнателен ум са три аспекта на ума. Вие виждате, чувате и четете с обективния ум.
Сетивният ум, рационалният ум и интуитивният ум са три аспекта на ума според друга класификация на западни философи.
Сърцето е седалище на четирите татви (реалности) – прана, ум, аханкара и Атман. Съгласно Веданта, седалището на ума е сърцето. Агна чакра, която се състои от два лотоса, и която приблизително се намира в пространството между двете вежди, е седалището на ума според школата на Хатха йога.
СЕДАЛИЩЕ НА УМА
Умът притежава множество способности и центрове, като работи посредством съответните физически центрове в мозъка. Умът, Буддхи и разбирането са в Линга Шарира; но те работят чрез съответните центрове във физическия мозък. Мозъкът не е ум, както западните хора смятат. Умът има свое седалище във физическия мозък. Той получава изживявания за тази физическа вселена чрез вибрациите на мозъка.
Един цар, въпреки че има пълната власт над цялата своя територия, въпреки че цялото царство му принадлежи, има специални места отредени за негова резиденция. Той има прекрасен палат в столицата
КАКВО Е УМЪТ?
и друго красиво, великолепно здание в Майсур или Маунт Абу за престоя му през лятото. При това, въпреки че прониква тялото изцяло, умът има три места, където пребивава по време на трите състояния – джаграт, свапна и сушупти. Седалището на ума при дълбоко заспиване е сърцето. При сънуване, седалището на ума е вратът. В будно състояние, седалището на ума е дясното око или агна чакра. Просто отбелязвате какво правите в алочана (задълбочено мислене). Поставете пръст върху брадичката си, извийте врата надясно, обърнете погледа си към мястото между двете вежди и тогава започнете да мислите усилено върху настоящия проблем. Това показва, че седалището на ума е агна чакра.
УМЪТ НЕ Е АТМАН
На Запад, психолозите допускат сериозна грешка, когато казват, че съзнанието е функция и атрибут на ума. Само чит или Атман може да бъде чисто съзнание само по себе си. Умът заимства своята светлина от време на време от своя източник – Атман, Светлината на светлините или Слънцето на слънцата и блести непостоянно като съзнание, като позлатена боя върху месинг. Умът заимства своята светлина и сила от Брахман, източникът (Йони), точно както кованото желязо заимства своята топлина и блясък от огъня. Умът е джада или неинтелигентен, но изглежда като интелигентен, защото заимства светлина от Брахман, точно както водата изложена под лъчите на слънцето заимства топлина от него.
Умът може да извършва само едно нещо в едно и също време. Той е ограничен (паричхинна). Той е джада. Той е следствие (каря) на Саттва Гуна. Той е винаси (нетраен). Той е чанчала (постоянно променлив). Той е съвкупност от идеи, самскари, навици, импулси и емоции. Той заимства светлина от адхистхана (основен субстрат), Брахман. Вие не можете да контролирате ума. Мислещият е нещо различно от мисълта.
Умът не работи при дълбок сън. Вие винаги казвате: “Моят ум”, като че ли умът е един от вашите инструменти, точно както вашия бастун или чадър. Следователно, умът не е самостоятелно блестящ Атман.
Дори в случаи на делириум, или в случаи, в които настъпва парализа на умствените дейности, когато човек губи памет или други способности частично или изцяло, “Той” остава. “Азът” съществува (Ахам Ашми). Умът изглежда, че е точно толкова ваше притежание и извън вас, колкото и крайниците, дрехата която носите или сградата, в която живеете. Следователно, умът е нещо различно от “Азът”.
Умът напипва в мрака. Той забравя всеки миг. Той се мени всяка секунда. Ако храната бъде преустановена за няколко дни, той не може да мисли правилно. Умът не работи при дълбок сън. Той е пълен с нечистотии, васани и тришни (копнежи). Той се обърква при гняв. При страх, той трепери. При сътресение, той потъва. Как тогава можете да вземате ума като чистото Себе?
Манас е орган на усещането и мисълта. Инструментът трябва да бъде под контрола на някой, който го използва. Джива или човешката душа не е диригент на ума, защото виждаме, че обикновените хора не могат да контролират ума си. Те просто се люшкат насам-натам от незначителните рага и двеша, емоции и страх. Следователно, трябва да съществува някакво друго Същество, което е Диригент на ума. Кое е това същество? Той е манасах пати(Господар на ума), антарямин, Кутастха Брахман.
Точно както вие виждате дървото пред вас, трябва да има някой, който да вижда и знае какво се случва в ума на дживите. Този някой е Кутастха. Кутастха е Самият Брахман. Има пречка пред вас. Той не може да види самия себе си. Необходими са инструмент, око и някой виждащ. Ако кажете, че пречката може да види самата себе си, тогава има кармакартритва-бхава-виродха. Това е логически абсурд. Следователно, трябва да приемете, че има таен Сакши на ума, който е неизменен, непроменлив, вечно знаещ, винаги познаващ субект. Той забелязва мотивите и измененията, които възникват в ума на дживите.
Ишвара или Сагуна Брахман (Личния Бог) има пълно съзнание на Ниргуна Брахман. Това е Неговата сварупа-лакшана. В същото време той притежава пълно космично съзнание. Той знае какво се случва във всеки ум.
Съзнанието по същество или Абсолютното Съзнание е общо за всички. Това чисто съзнание е едно. То е кутастха чайтаня. Всички дейности на ума, всички изменения, които възникват в умовете на всички се представят пред общото съзнание, което е свидетел на умствените вритти. Въпреки, че съзнанието е едно, когато Рама е ужилен от скорпион, само Рама усеща, а не неговия приятел Кришна, който стои близо до него. Антахкарана или умът е различен за всеки индивид. Именно антахкарана ограничава човека, който в действителност, е идентичен с Брахман или Върховната Душа! Тази идентичност е осъзната, когато аварана или булото на невежеството се премахне.
Умът е обект на възприемане за Брахман. Атман директно познава всички явления на ума, а именно желания, въображението, колебания, вяра, безверие, срам, интелигентност, страх, т.н. Той остава Себе си напълно необвързан и непроменен като вездесъщия етер, като кристал, който отразява различни по цвят предмети, като слънцето.
АТМАН – ИЗТОЧНИКЪТ НА УМА
Манас, който се разширява чрез санкалпи и викалпи, се поражда с Брахман като негова причина. Формата, която безкрайният Атман (Висшия Дух) приема чрез санкалпа е Манас (ум). Той първо обръща гръб на разграничаването и така се заплита в гънките на васаните на обектите. Основният субстрат, адхистхана на ума, източникът или основата за ума е Атманили Брахман или Абсолютното съзнание. Силата на силите, която дава сила на ума, Светлината на светлините, която хвърля светлина върху ума, Пророкът на пророците, който вижда мотивите и движенията в ума, Опората на опорите, върху които умът отпочива в съня е БРАХМАН.
“Ом кенешитам патати прешитам манах – Заставен и насочван от кого умът се стреми към своите желани обекти?” (Кенопанишад). На тази Сила на силите аз се прекланям с ръце в молитва. Тази Сила на силите Съм Аз (Сохам, Шивохам).
Това Недвойнствено Върховно същество, което пребивава в стаите на вашето сърце като Антарямин или вътрешен владетел или управител или Сутрадхара или Сакши (мълчалив свидетел), Антаратман (вътрешна същност), което няма начало, среда или край, което е източникът на този свят, Ведите, тяло, ум, индрии и прана, което е всепроникващо, което е непроменливо, което е Една хомогенна същност (екараса), което съществува в миналото, настояще и бъдеще, което е самодостатъчно (сваямбху), което е независимо (сватантра) и което огрява сам себе си (сваям-джйотиш) е Бог или Атман или Брахман или Пуруша или Чайтаня или Бхагаван или Пурушоттама.
По време на сън, вие сте великолепна, лъчиста светлина. Откъде идва тя? От Атман. Светлината, която присъства в съня ясно показва, че Атман е себесветещ (сваямджйотиш, свапракаша).
Бог е Истина. Бог е Любов. Бог е Светлината на светлините. Бог е Мир. Бог е Познание. Бог е въплъщение на Блаженството. Бог е сат-чит-ананда – Абсолютно съществуване, Абсолютно знание и Абсолютно блаженство. Бог е Вечност. Бог е Безсмъртие. Бог е Безграничност. Бог е авинаси, Върховен васту. Бог е всепроникваща същност или субстанция. Бог е единственият сара васту. Бог е безгранична красота.
Бхагаван е синоним за Бог. Този, който притежава шестте качества, а именно гняна (мъдрост), вайрагя (безпристрастие), яша (слава), айшваря (божествени сили), шри (благосъстояние) и дхарма (добродетелност) в тяхното най-пълно измерение е Бхагаван.
Според Ваю Пурана, “Всезнанието, удовлетворението, вечното знание, независимост, постоянно наличие на сила, безграничност на силата – тези шестте се казва, че са аспекти (анги) на Великия Бог.”
Сарвагнятва (всезнание, познание за всички светове, техните дживи и карми), сарвесваратва(върховно владение над всичко, силата да се разпределят плодовете на всички дживи), сарвантарямитва (вътрешен контрол на всички имена и форми и всички индрии и умове), сарвакаранатва (причината за сътворението, съхранението и разрушението на всичко), сарваниянтритва (извършване на всичко без провала на нияма), сарвакартритва(извършване на всички действия), сарвасактиматва (всемогъщество), сватантратва(абсолютна независимост) са осемте качества на Бог.
“Познание, без желания, силата на контрола, пречистващо действие, истина, прошка, издръжливост, съзидание, Познание на Себето, и субстрата на всички дейности – тези десет неизменими (авяя) качества винаги живеят във Великия източник на всичко добро.”
Срищи (съзидание), стхити (запазване), самхара (разрушение), тиродхана (забулване) и ануграха (блаженство) са петте вида действия (панчакрити) на Бог.
Бог е ниямака (владетел), антарямин (този който познава сърцето), а също и прерака(подтиква към действие).Той помага на садхака по многобройни начини, именно чрез сънища, вътрешния глас, като говори чрез устата на други в ежедневните разговори и при съвет от приятели.
Нития сукха (вечно блаженство), парама шанти (върховен мир), нития трипти (вечно удовлетворение), безгранично щастие, акханда сукха (несломима радост) могат да бъдат притежавани само в Бог. Постигнете това Божествено съзнание или себереализация или даршана на Бог чрез ананя бхакти или вичара. Това е целта на живота. Това е вашето най-висше морално задължение. Всички други задължения са второстепенни.
Същността на индриите е ума; същността на ума е буддхи; същността на буддхи е аханкара(егото); същността на аханкара е джива (индивидуалната душа). Брахман или суддха чайтаняе утробата или йони или адхистхана или субстрата на всичко. Той е сакши или свидетел на всичко.
Атман е стопанинът на голяма фирма, на умствената фабрика. Буддхи е управителят. Умът е главният чиновник. Главният чиновник има за изпълнение две длъжности. Той получава преки заповеди от управителя и също така трябва да надзирава работниците. Дори и така, умът има две длъжности. Той има връзка с Буддхи, управителя и карма-индриите, работниците.
Умът е по-вечен от речта. Буддхи (интелекта) е по-вечен от ума. Аханкара е по-вечен от Буддхи. Джива чайтаня (абхаса, отразена интелигентност) е по-вечна от аханкара. Атман или кутастха е по-вечен от джива чайтаня. Няма нищо по-вътрешно от Атман. Той е панипурна (всеизпълнен).
Когато, анализирайки своя собствен ум, се окажете лице в лице с нещо, което никога не се разрушава, нещо което по своята собствена същност е вечно чисто, съвършено, осветява само себе си и е неизменно, повече няма да бъдете отчаяни, или нещастни.
Съществува само една Същност. При нея няма повторение (екамева адвитиям брахма). Тя е ананта, неопетнена, винаги чиста и парипурна. Медитирайте върху Нея без колебания на ума и освободете себе си от всички болки с истинско спокойствие на ума. Бидейки твърде нереална, аханкара ще загине посредством усилия.
ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА УМА
Каква е природата на Атман или Брахман? Тя е сат-чит-ананда. Атман е вяпака. Тогава, кое е това, което ограничава проницателността на индивидуалната душа? Това е единствено умът. Този факт доказва съществуването на вътрешен инструмент, умът.
В коментара върху Брихадараняка, Шри Шанкара предоставя две доказателства за съществуването на манас.
Едното е, че именно манас прави възможно предаването на цялото знание чрез сетивата. То се нарича сарва карма вишая йога. Сетивното познание е плод на връзката между ума и сетивните органи. Поради това няма едновременност при знанието от впечатленията получени от различните сетивни органи. Хората казват: “Умът ми беше някъде другаде. Не съм видял това.” Невъзможността на тази едновременност на знанието посредством различните сетивни органи е показател за съществуването на ума.
Душата е неизменният фактор. Между Атман и органите на сетивата, е необходимо свързващо звено. Ние трябва да признаем съществуването на вътрешен орган (ума), чрез чието внимание и невнимание, се случва възприемането. Ако не допуснем този вътрешен орган, резултатът би бил или постоянно възприемане или постоянно невъзприемане – първото се случва когато има връзка на Атман, сетивото (индрия) и обекта (вишая), трите съставляват инструментите на възприемането. Ако, при свръзката на тези три причини, не последва въздействие, тогава се случва постоянно невъзприемане. Но, случаят не е нито едното, нито другото. Следователно трябва да признаем съществуването на вътрешен орган от чието внимание (авадхана) и невнимание (анавадхана) възприемането и невъзприемането се случват. Това е аргументът в полза на съществуването на антахкарана или ума.
Друго доказателство е способността за преценка, която притежаваме. Някой, когото не можем да зърнем ни докосва; и ние правим догадки кое е лицето. Обаче, простият допир не може да ни накара да осъзнаем този факт.Способността, с която правим подобно заключение е манас.
СПЕЦИАЛНОТО ЗНАНИЕ, КОЕТО ОТЛИЧАВА ЧОВЕКА ОТ ЖИВОТНОТО
Едно животно не е способно да “опознае себе си.” То има само физическо съзнание. То няма самосъзнание. Животното чувства притеснение и болка. То не е способно да анализира своите собствени умствени състояния. Човекът не само че “знае”, но той “знае, че знае.” Това е или умствено съзнание или самосъзнание. Човекът не само че “чувства” или “усеща” неща, но той притежава думи за да изрази своите чувства и усещания. Той може ясно да опише чувствата си. Може да мисли за себе си като ги преживява. Той може да отдели себе си от усещането за чувството. Може да мисли: “Аз чувствам; Аз чувам; Аз виждам; Аз помирисвам; Аз вкусвам; Аз действам; Аз се радвам,”
“Знам тази книга.” “Знам също, че знам тази книга.” Това е самосъзнание присъщо само на човешкото същество.
В полицейското управление, Chaprasi (полицай) удря десет пъти по портата. Звукът вибрира и преминава в ушите на хората и животните. Животните също чуват десет пъти удара. Но човекът ги брои и знае чрез своя Буддхи: “Сега е десет часа.” Той има вишеша гняна(специално знание); докато животните имат саманя гняна (обикновено знание). Именно това специално знание разграничава човека от животното. Ахара (храна), нидра (сън), бхая (страх) и майтхуна (съвкупление) са общи за двата вида. Чрез вишеша гняна той разпознава правилно от грешно, добро и лошо, какво да прави (картавя) и знае какво да не прави (акартавя).
ЧЕТИРИТЕ ИЗТОЧНИКА НА ЗНАНИЕТО
Вдъхновение, откровение, прозрение, интуиция, екстаз, божествено виждане и параманандасъстояние /бел.пр. върховно блаженство/ са седемте нива на знанието. Има четири източника на знанието, а именно инстинкт, разум, интуиция и свръх интуиция или Брахма-Гняна.
ИНСТИНКТ
Когато една мравка пълзи по дясната ви ръка, лявата ръка автоматично се движи към дясната за да отстрани мравката. Умът не разсъждава тук. Когато видите скорпион пред крака ви, автоматично отдръпвате крак. Това се нарича инстинктивно или автоматично движение. Когато пресичате улица, вие инстинктивно движите тялото си за да се защитите от колите! Няма никакви вритти в подобно механично движение.
Инстинктът се открива при животните и птиците. При птиците, егото не възпрепятства свободния божествен поток и божествена игра. От това следва, че работата, която извършват посредством своите инстинкти е по-съвършена от тази на човешките същества. Забелязвали ли сте превъзходната работа, която птиците извършват при строежа на прекрасните си гнезда?
РАЗУМ
Разумът е по-висш от инстинкта и се намира само при човешките същества. Той събира факти, обобщава, разграничава причината от следствието, следствието от причината (априорни и постериорни методи) предпоставките от заключенията, предложения от доказателства. Той прави заключение, решава и извършва преценка. Той ви води безопасно до вратата на интуицията и ви оставя там.
Доверието, разсъждението, знанието и вярата са четирите важни психични процеси. Първо вие имате доверие на лекаря. Отивате при него за да диагностика и лечение. Той извършва пълен преглед и предписва определени лекарства. Взимате ги. Разсъждавате: “Болестта е
еди-каква си. Лекарят ми даде желязо и йодид. Желязото ще подобри кръвта ми. Йодидът ще стимулира лимфната система и ще абсорбира отделянето и растежа в черния дроб. Така че трябва да го взема.”
След което, болестта е излекувана, в следствие на тези лекарства за един месец. След това вие придобивате знание и пълна вяра в ефикасността на лекарствата и професионализма на лекаря. После препоръчвате на приятелите си този лекар и неговите лекарства.
ИНТУИЦИЯ
Интуицията е духовна анубхава. Знание чрез работата на карана-шарира е интуиция. Шри Ауробиндо я нарича свръх-ум или Супраментално съзнание. Съществува пряко възприемане на истината (пратякша) или непосредствено познание чрез самадхи. Познавате нещата посредством проблясване. Професор Бергсон проповядва за интуицията във Франция, за да накара хората да разберат, че има друг по-висш източник на познание от интелекта. При интуицията изобщо няма процес на разсъждаване. Тя е пратякша. Интуицията превъзхожда разума, но не му противоречи. Интелектът води човека до вратата на интуицията и се връща назад. Интуицията е дивядрищи. Тя е гняна чакшу. Духовните проблясъци и прозрения за истината идват чрез интуицията. Вдъхновението, откровението, духовното прозрение идват чрез интуицията.
АТМА – ГНЯНА
Атма-Гняна е над интуицията. Тя превъзхожда карана–шарира Тя е най-висшата форма на Познание. Тя е единствената Реалност.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА УМЪТ?
Този, който познава вместилището (аятана), става сам вместилище на своя народ. Наистина, умът е вместилището (на цялото наше познание).”
Чандогя Упанишада, V–i-5)
Нещото, което ви отделя от Бога, е умът. Стената, стояща между вас и Бог, е умът. Съборете стената посредством ОМ-чинтана или отдаденост и ще се изправите лице в лице с Бога.
УМЪТ – ЕДНА МИСТЕРИЯ
Огромна част от хората не знаят нищо за съществуването на ума и неговото функциониране. Дори и така наречените образовани хора субективно знаят много малко за ума или за неговата природа и начин на функциониране. Те само са чували за ума.
Западните психолози знаят нещо.
Западните доктори познават само малък фрагмент от ума. Аферентните нерви провеждат усещанията от периферията или крайниците към гръбначния стълб. Усещанията преминават към продълговатия мозък на тила на главата, където нервите се пресичат. Оттам те преминават към по-висшите предни дялове или към по-висшата гънка на мозъка към челото – предполагаемота място на интелекта или ума. Умът чувства усещанията и изпраща моторни импулси посредством аферентните нерви към крайниците – главата, ръцете и пр. За тях това са само мозъчни функции. Спрямо тях умът е само крайник на мозъка, както е жлъчката за черния дроб. Докторите все още опипват слепешком в дълбок мрак. Техните умове се нуждаят от драстично прочистване, за да могат да разберат хиндуистките философски идеи.
Само Йогите и тези, които практикуват медитация и интроспекция, знаят за съществуването на ума, негова природа, пътища и фини механизми. Те знаят също и различни методи за покоряване на ума.
Умът е един от ашта-пракритите. „ Земя, вода, огън, въздух, етер, ум, разум и егоизъм – съставляват осморното разделение на Моето Име” (Гита, VII – 4).
Умът не е нищо друго освен Атма-шакти. Мозъкът е, който иска да почива (да спи), не умът. Йоги, който е овладял ума си, никога не спи. Той получава съвършената почивка, докато е в медитация.
КАК СЕ Е ПОРОДИЛ УМЪТ
Умът е Атма-шакти. Чрез умът Брахман, Абсолюта се проявява като диференцирана вселена с хетерогенни обекти. Брахма помислил „Ето ги световете; Аз ще трябва да създам пазители на световете.“ Той извлякъл Пуруша (Хиранягарбха) от водите и му дал форма. „Нажежил“ Го чрез медитация. Когато бил нагрят до крайност, Неговото сърце се пръснало. От сърцето произлязъл умът; от умът – луната, богинята, която управлява умът. (Сърцето е седалището на умът; така, умът произлязъл, когато сърцето се пръснало. В Самадхи, умът се завръща към своя първоизточник, т.е. сърцето. Също и по време на сън той почива в сърцето, покрит с булото на невежеството, между него и Брахман. (Айтарея Упанишада, 1-3-4)
КОСМИЧЕН УМ И ИНДИВИДУАЛЕН УМ
Хиранягарбха, иначе знаен като Каря Брахман и Самбхути, е космичния ум. Той е sum total (Самастхи) от всичките умове. Индивидуалният ум е свързан с космичния ум. Космичен ум, Хиранягарбха, свръхсъзнателен ум, безкраен ум, универсален ум – това са все синоними. Различните автори са използвали различни термини. Не се чуди. Не се обърквай. Това е само Шабда-бхеда (бел.пр. различно звучене).
Хиранягарбха е космичната Прана също. Той е сутраатман (Себето като нишка). Той представлява електрична, космична елекростанция. Различните Дживи представляват малки електрически крушки. Електричеството тече от електростанцията чрез медни проводници към електрическите крушки. Подобно на това, от Хиранягарбха тече поток от сила към Дживите.
Тъй като умът е много фин, е в близки отношения или контакт с другите умове, въпреки, че човешкият череп стои стои като преграда между тях. Когато умът еволюира, вие ставате съзнателни за менталните потоци, с умовете на другите – близо или далеч, живи или мъртви. Индивидуалният ум на А, въпреки че е разделен от менталната субстанция, използвана от други индивиди, В, С, D, Е, Х, У, чрез тънка стена от възможно най-фина материя, е наистина във връзка с другите видно отделени умове и също и с универсалния ум, от когото той е част.
Ако А е приятел на В, умът на А е във връзка с умът на В. Умовете на приятелите, роднините, братята на А са свързани с умът на А. Няколко умове са свързани по подобен начин и с умът на В. Умовете на тези, които са свързани с умът на А са следователно, свързани от своя страна с умовете на тези, които са свързани с умът на В. По този начин един ум е свързан с всички умове по целия свят. Това е Вибху теорията за умът на Раджа Йога.
УМЪТ В САНКХЯ ФИЛОСОФИЯТА
В Санкхя философията, Махат е терминът, използван за означаване на „космичният ум“ или „универсалният ум“. Това е първият принцип, който е извлечен от Авякта /непроявеното/. Това е първият принцип, който е проявен от непроявената Авякта. Колелото на каруцата се държи от спиците. Спиците се държат от главината. По подобен начин умът се крепи върху Пракрити, а Пракрити крепи върху Брахман.
От Махат произлиза Ахамкара /Аз-принципът/. От Саттвичния Аханкара произлиза умът; от раджастичния Аханкара произлиза Прана; от тамастичния Аханкара произлизат Танматрите; от Танматрите произлизат грубите елементи; от грубите елементи произлиза грубата вселена. Умът не е нищо друго освен Аханкара, идеята за „Аз“. Наистина е трудно да се избегне тази идея за „Аз“. Умът винаги привързва себе си към нещо обективно /Стхула/ /бел. пр. т.е. грубо/. Той не може да стои сам в себе си. Именно това е умът, който утвърждава идеята за „Аз“ в това тяло.
Идеята за умът е семето на дървото на ума. Филизът, който пръв изниква от семето на Аханкара е Буддхи /интелектът/. От този филиз се разклоняват много клони които се наричат Санкалпи.
ЛИНГА ШАРИРА И АНТАРВАХА ШАРИРА
Умът е най-важната Таттва на Линга Шарира. Линга Шарира е астралното тяло или Сукшма Шарира /фино тяло/, което е свързано с физическото тяло чрез физическата Прана. То се отделя при смъртта от физическото тяло и пътува към Сварга или небето. Тъкмо това е тялото, което прави Авагамана (идването и отиването). Това тяло се разтваря при Видеха Мукти (безтелесно освобождение).
Има разлика между Линга Шарира и Антарваха Шарира. Линга Шарира е астралното тяло със седемнадесетте Таттви, а именно петте Карма Индрии, петте Гняна Индрии, петте Прани, Умът и Буддхи. Антарваха Шарира е много чисто. То е изпълнено със Саттва /чистота/. То е свободно от Раджас и Тамас /страст и невежество/. Именно с това тяло Йоги преминава от едно тяло в друго тяло (Паракая-Правеша). Лила, чрез милостта на Сарасвати, излязла от физическото тяло и пътувала до висшите светове с Антарваха Шарира. Ще откриете това в Йогавасища. Шри Шанкарачаря, Раджа Викрамадитя, Хастамалака и Тирумулар са имали Антарваха Шарира. С помощта на това специално чисто тяло, те са преминавали в телата на други личности. Йоги с Антарваха Шарира има Сат-Санкалпа или Суддха Санкалпа /бел.пр. чиста мисъл/.
УМЪТ Е ФИНА МАТЕРИЯ
Умът не е грубо нещо, видимо и веществено. Неговото съществуване не се вижда никъде. Неговата величина не може да бъде измерена. Той няма нужда от пространство, в което да съществува.
Умът и материята са два аспекта, също както обект и субект, от едно и също нещо – всепълният Брахман, който е нито едното от двете и въпреки това включва и двете. Умът предхожда материята. Това е Веданта теорията. Материята предхожда ума. Това е научната теория.
Умът може да бъде взет за нематериален единствено в смисъл, че няма характеристиките на грубата материя. Но той също не е и нематериален в смисълът, в който Брахман /Чистият Дух/ е. Умът е фина форма на материя и следователно е подбудител на тялото. Умът е съставен от фина, Саттвична, Апанчикрита /която не е преминала през петорното разпадане/ Танматрична материя. Умът е изцяло електричество. Според Чхандогя Упанишада, умът е съставен от най-фината част от храната.
Умът е материален. Умът е фина материя. Това разграничаване се прави според принципа, че душата (бел.пр. Атман) е единственият източник на интелигентност; тя е самодостатъчна; тя свети със своя собствена светлина. Но органите (умът и сетивата) извличат своите принципи на активност и живот от душата. Сами по себе си те са безжизнени. Ето защо душата е винаги субект и никога обект. Манас (бел.пр. умът) може да бъде обект на душата. И това е кардинален принцип във Веданта, че това, което е обект за определен субект е без интелигенстност (т.е. Джада). Дори принципът на себе-осъзнаването (Ахам Пратяк-Вишаятва) или Аханкара е неинтелигентен; той не съществува чрез своята собствена светлина. Той се възприема като обект от душата.
МЕНТАЛНОТО ТЯЛО
Също както физическото тяло е съставено от солидна, течна и гаообразна материя, подобно и умът е съставен от фина материя с различна степен на плътност с различна бързина на вибрациите. Раджа Йоги прониква през различните слоеве на умъ чрез интензивна Садхана(бел.пр. лична практика).
Менталното тяло се различава при различните хора. То е съставено от по-груба или фина материя според нуждите на повече или по-малко развитото съзнание, което е свързано с него. При образованите хора, той е добре очертан; при неразвитите, той е мътен и недобре очертан.
Има няколко зони или слоя в менталното тяло, точно както има различни части на мозъка, които отговарят за различни типове мисли. При силен гняв целият ум е покрит с черния нюанс на злобата и на злата воля, което се изразява като спираловидни черни кълба, от които се изстрелват огнени стрели, търсейки да наранят този, към когото е изпитан гневът.
ВИДОВЕ УМ
Всеки човек си има собствен ментален свят. Всеки е напълно различен от другите по начина си на мислене, темперамент, вкус, менталност, физически характеристики, и т.н. Човек се различава и психически от всеки друг, въпреки че може да има известно сходство по между им. Наблюдавай внимателно носът, ушите, устните, очите, веждите, подредбата на зъбите, раменете, ръцете, пръстите, пръстите на краката, погледът, гласът, походката, начинът на говорене, и т.н., на различните хора. Ще намериш огромни различия между всеки две личности. Дори линиите на дланта се различават. Няма две еднакви листа. Многообразието на красотата на творението.
Има различни видове ум. Бенгалският тип ум е емоционален и подходящ за отдаване и изкуство. Мадраският тип ум е интелектуален и е изкусен в математиката. Пунджабският тип и махаращранският тип ум са рицарски. Бенгал е дал емоционални светци, Бог Гауранга или Чайтаня Махабрабху, Шри Рамакришна Парамахамса Дева, и т.н. Мадраският тип ум е дал интелектуални философи като Шри Шанкара и Шри Рамануджа. Пунджаб е дал Гуру Нанак, Гуру Говинд Сингх, и т.н. Садханата и видът йога варират в зависимост от вида на ума, темперамента и възможностите. Вкусовете също се различават. Гледката на една риба предизвиква изключителна радост в бенгалеца. Видът на тамаринд и чили възбужда езико-гълтачния нерв на мадрасеца. Гледката на плодовете на дървото палмира възбужда тамилците от Цейлон и им носи голяма радост. Гледката на месо носи специфична радост на месоядеца. Не е ли мистерия това, че обектът се намира вън от нас, а слюнката се появява на езика при вида на обекта. Понеже преживявате това всекидневно, то не ви прави впечатление. Умът е много мистериозен. Също и Майа.
Дори и безкрайно висшият ум си остава ум и има същия характер като умът на всеки друг човек.
РАЗМЕРЪТ НА МЕНТАЛНОТО ТЯЛО
Умът е атомичен (Ану, бел.пр. т.е. малък) според школата на Няя; е всепроникващ (Вибху) според школата на Раджа Йога на Махариши Патанджали; е от среден размер (същия размер като физическото тяло) според школата на Веданта.
МЕНТАЛНАТА АУРА
Умът има аура (ментална аура или психична аура). Аурата е Теджас, сияние или хало, което се излъчва от ума. Аурата на тези, които са развили своят ум е изключително лъчиста. Може да премине големи разстояния и да въздейства благоприятно на голям брой хора, които са под нейно влияние. Духовната аура е по-могъща от психичната и праничната аура.
ВЛИЯНИЕТО НА СИЛНИЯТ УМ ВЪРХУ СЛАБИТЕ УМОВЕ
Силният ум влияе на слабите умове. Хиптонизатор със силен ум може да хипнотизира дузина момчета със слаби умове.
Има измежду нас такива, които са по-сензитивни от другите. Като организъм, техните тела са по-фини и по-сензитивен строеж. Тези хора, общо казано, са повече или по-малко под влияние на менталността на другите, с които влизат в контакт, в чиято компания се намират.
Този, които е пречистил своя ум, става център на сила. Всички по-малко чисти, слаби умове, биват несъзнателно привлечени към пречистеният, по-големият ум, защото те получават мир, сила и мощ, от по-големият и чист ум.
Забележете въздействието на високо развития ум върху по-малко развития ум. Невъзможно е да се опише какво е да бъдеш в присъствието на Учител или развит адепт. Да седите в негово присъствие, въпреки че той едва проронва дума, е вълнуващо усещане, както когато вдъхновенията докосват ума ви. Това е необикновено преживяване.
Ако трябва да пиете вода от шепите си, ще трябва да наведете тялото си. По същия начин по-слабият ум ще трябва да се преклони (в смирение) пред по-развития ум, ако желае да придобие неговите добродетели. Мисълта трябва да бъде тиха и спокойна. Само тогава ще можете да получите просветления. Единствено при такива условия благите влияния на висшия ум могат да достигнат по-низшия. В подобни спокойни състояния на ума можете да общувате с Бог. Състоянията на планиране, гняв и депресия – всички те разстройват ума и са препятствия по пътя към Бого-реализацията.
УМЪТ Е ПОСТОЯННО ПРОМЕНЯЩ СЕ
Умът не е нищо друго освен колекция от Самскари (бел.ред. непроявени тенденции, впечатления). Не е нищо друго освен сбор от навици. Не е нищо друго, освен сбор от желания, възникващи при контакт с различни обекти. Той е също и сбор от чувства, причинени от ежедневните безпокойства. Той сбор от представи за различни обекти. И сега, всички тези желания, идеи и чувства постоянно се променят. Някои от старите желания и чувства непрекъснато напускат своето хранилище, умът, и нови идват на тяхно място.
Тази непрекъсната промяна по никакъв начин не се намесва в хармонията на умствените операции. Само някои от старите желания, идеи и чувства напускат. Тези, които остават, работят в здравословно сътрудничество и съгласие с новопристигащите. Старите привличат с голяма сила новите. Те работят заедно в хармония и тази хармония поддържа идентичността на менталното съществуване.
Умът се изгражда не само през деня, а постоянно, всеки един момент. Всяка минута той променя своите цветове и форма като хамелеон. Той е много Чанчала (вълнуващ се) и Астхира (нестабилен) – (Гита, VI-26) . Умът се променя непрекъснато. Вие натрупвате нови впечатления всекидневно. Вашите вярвания и съвест от 1932 г., както и способността за различаването на правилното от грешното, ще бъдат различни през 1942 г. Умът еволюира чрез опит. Светът е най-добрият учител или Гуру.
Според нивото на неговото знание, съвестта на човека се изгражда и променя през времето според промяната на неговите възгледи, в светлината на новото знание придобито впоследствие. Съвестта са нашите убеждения, до които сме стигнали несъзнателно или чрез разсъждение. Съвестта на детето или на дивака е напълно различна от тази на зрелия цивилизован човек, а дори и сред цивилизованите хора, знанието варира толкова много, че техните съвести определят различни линии на поведение. Съвестта на Саттвичния човек значително се различава от тази на Раджастичния човека. Съвестта на Саттвичния човек е много, много чиста и неопетнена.
ЧЕТВОРНИЯТ УМ ИЛИ АНТАХКАРАНА ЧАТУШТАЯ
Антахкарана е термин, използван от Ведантистите, които включва ум, Буддхи (бел.пр. интелект), Читта (бел.пр. памет) и Аханкара (бел.пр. „аз“-съзнанието). Когато се използва в широк смисъл означава вътрешният инструмент. „Антах“ означава вътрешен; „Карана“ означава инструмент. Той е вътрешният инструмент (за разлика от термина Бахя Карана, външният инструмент или сетивата, т.е Индриите) чрез които вие усещате, възприемате, мислите и стигате до заключения.
Аханкара е произлязал от Притхви-Танматра. (Танматрите са Сукшма Бхути, или фини елементи. Петте груби елемента произлизат от петте фини елемента, Танматрите). Читта е произлязал от Джала-Танматра (бел.пр. джала – вода); Буддхи от Агни-Танматра (бел.пр. агни – огън); умът от Ваю-Танматра (бел.пр. ваю – въздух); сърцето от Акаша-Танматра (бел.пр. акаша – пространство).
Умът е Четана (интелигентен) в сравнение със сетивата. Но е джада (неинтелигентен) сравнен с Будххи (интелекта). Санкхя Буддхи или Буддхи от Санкхя философията е воля и интелект в едно. Някои поставят Читта под ума и Аханкара под Буддхи.
Манас, Буддхи, Читта и Аханкара са само вритти-бхеди или функционални аспекти на ума. Умът възприема всичко като свои обекти и се разпростира от миналото, настоящето до бъдещето; той е един и същ, но има различни функции. Вие сте Съдия, когато упражнявате своите съдийски правомощия в съда. Вие сте готвач, когато работите в кухнята. Вие сте президент, когато седите на президентския стол. Вие сте същия човек, но функционирате по различен начин и ви наричат с различни имена, според съответните функции. Подобно, когато умът прави Санкалпа-Викалпа (волеизява или съмнение), се нарича Ум (бел.пр. т.е. Манас); когато различава и решава се нарича Буддхи; когато си приписва разни неща, той е Аханкара; когато е хранилище на Самскари и семето на паметта, той е Читта; също и когато извършва Дхарана (бел.пр. концентрация) и Анусандхана (бел.пр. размишление върху Брахман).
Кой дава хладината на водата, топлината на огъня и подвижноста на въздуха? Тези качества са им присъщи по природа. По същия начин, умът има своя Свабхава (бел.пр. вътрешна природа) да тича подир обектите, Буддхи да различава, Аханкара да себе-утвърждава и отъждествява, Читта да мисли (Смритти) върху тези обекти, с които Ахамкара се е отъждествил.
Когато умът работи, паралелно с него работят и Буддхи и Ахамкара. Умът, Буддхи и Ахамкараработят в добро сътрудничество. Умът прави Санкалпа-Викалпа (бел.пр. т.е. колебае се). Той мисли дали едно нещо е добро и лошо. Буддхи идва, за да определи. Именно Буддхи е този, който различава Вишая (бел.пр. обектити на сетивата) (Нисчаятмика (бел.пр. с твърдо убеждение), Вявасаятмика (бел.пр. с твърдост и решителност).
Сварупа (бел.пр. собствената природа) на ума е мисълта. Умът е Санкалпа-Викалпатмака(бел.пр. фантазен). Той е Вякаранатмака (бел.пр. граматичен, в смисъл на словесен), когато отправя решенията на Буддхи, посланията на Буддхи, към органите на действие за изпълнение. Умът селектира, приема и отхвърля.
ФУНКЦИИТЕ НА УМА
Сетивност, мисъл и проява на воля (бел.пр. намерение) са трите функции на ума. Познание, желание, възнамеряване са трите ментални процеса.
Умът има три състояния, а именно активно, пасивно и неутрално. Умът винаги иска различни и нови усещания. Той се отвращава от монотонността.
Законът на Асоциациите, Законът на Продължителността и Законът на Относителността са трите принципни закона на ума.
Това са характеристиките на ума, а именно промяна (Паринама), активност (Чешта), подтискане (Ниродха), възнамеряване на действия (Шакти), физически живот (Дживана), охарактеризиране (Дхарма).
Мислене, планиране, чувстване, знаене са различни активности, които текат в ума. Понякога вие планирате. Понякога чувствате. Понякога се опитвате да узнавате. Понякога мислите сериозно. Понякога възнамерявате (бел.пр. имате воля за нещо). Възнамеряването (волята) извиква на сцената всички ментални способности. Вие трябва чрез интроспекция /бел.пр. себенаблюдение/ да знаете какво точно се случва във всеки момент в ума.
АСПЕКТИ НА УМА
Съзнателен ум или обективен ум, подсъзнателен ум или субективен ум (читта) и свръхсъзнателен ум са три аспекта на ума. Вие виждате, чувате и четете с обективния ум.
Сетивният ум, рационалният ум и интуитивният ум са три аспекта на ума според друга класификация на западни философи.
Сърцето е седалище на четирите татви (реалности) – прана, ум, аханкара и Атман. Съгласно Веданта, седалището на ума е сърцето. Агна чакра, която се състои от два лотоса, и която приблизително се намира в пространството между двете вежди, е седалището на ума според школата на Хатха йога.
СЕДАЛИЩЕ НА УМА
Умът притежава множество способности и центрове, като работи посредством съответните физически центрове в мозъка. Умът, Буддхи и разбирането са в Линга Шарира; но те работят чрез съответните центрове във физическия мозък. Мозъкът не е ум, както западните хора смятат. Умът има свое седалище във физическия мозък. Той получава изживявания за тази физическа вселена чрез вибрациите на мозъка.
Един цар, въпреки че има пълната власт над цялата своя територия, въпреки че цялото царство му принадлежи, има специални места отредени за негова резиденция. Той има прекрасен палат в столицата
КАКВО Е УМЪТ?
и друго красиво, великолепно здание в Майсур или Маунт Абу за престоя му през лятото. При това, въпреки че прониква тялото изцяло, умът има три места, където пребивава по време на трите състояния – джаграт, свапна и сушупти. Седалището на ума при дълбоко заспиване е сърцето. При сънуване, седалището на ума е вратът. В будно състояние, седалището на ума е дясното око или агна чакра. Просто отбелязвате какво правите в алочана (задълбочено мислене). Поставете пръст върху брадичката си, извийте врата надясно, обърнете погледа си към мястото между двете вежди и тогава започнете да мислите усилено върху настоящия проблем. Това показва, че седалището на ума е агна чакра.
УМЪТ НЕ Е АТМАН
На Запад, психолозите допускат сериозна грешка, когато казват, че съзнанието е функция и атрибут на ума. Само чит или Атман може да бъде чисто съзнание само по себе си. Умът заимства своята светлина от време на време от своя източник – Атман, Светлината на светлините или Слънцето на слънцата и блести непостоянно като съзнание, като позлатена боя върху месинг. Умът заимства своята светлина и сила от Брахман, източникът (Йони), точно както кованото желязо заимства своята топлина и блясък от огъня. Умът е джада или неинтелигентен, но изглежда като интелигентен, защото заимства светлина от Брахман, точно както водата изложена под лъчите на слънцето заимства топлина от него.
Умът може да извършва само едно нещо в едно и също време. Той е ограничен (паричхинна). Той е джада. Той е следствие (каря) на Саттва Гуна. Той е винаси (нетраен). Той е чанчала (постоянно променлив). Той е съвкупност от идеи, самскари, навици, импулси и емоции. Той заимства светлина от адхистхана (основен субстрат), Брахман. Вие не можете да контролирате ума. Мислещият е нещо различно от мисълта.
Умът не работи при дълбок сън. Вие винаги казвате: “Моят ум”, като че ли умът е един от вашите инструменти, точно както вашия бастун или чадър. Следователно, умът не е самостоятелно блестящ Атман.
Дори в случаи на делириум, или в случаи, в които настъпва парализа на умствените дейности, когато човек губи памет или други способности частично или изцяло, “Той” остава. “Азът” съществува (Ахам Ашми). Умът изглежда, че е точно толкова ваше притежание и извън вас, колкото и крайниците, дрехата която носите или сградата, в която живеете. Следователно, умът е нещо различно от “Азът”.
Умът напипва в мрака. Той забравя всеки миг. Той се мени всяка секунда. Ако храната бъде преустановена за няколко дни, той не може да мисли правилно. Умът не работи при дълбок сън. Той е пълен с нечистотии, васани и тришни (копнежи). Той се обърква при гняв. При страх, той трепери. При сътресение, той потъва. Как тогава можете да вземате ума като чистото Себе?
Манас е орган на усещането и мисълта. Инструментът трябва да бъде под контрола на някой, който го използва. Джива или човешката душа не е диригент на ума, защото виждаме, че обикновените хора не могат да контролират ума си. Те просто се люшкат насам-натам от незначителните рага и двеша, емоции и страх. Следователно, трябва да съществува някакво друго Същество, което е Диригент на ума. Кое е това същество? Той е манасах пати(Господар на ума), антарямин, Кутастха Брахман.
Точно както вие виждате дървото пред вас, трябва да има някой, който да вижда и знае какво се случва в ума на дживите. Този някой е Кутастха. Кутастха е Самият Брахман. Има пречка пред вас. Той не може да види самия себе си. Необходими са инструмент, око и някой виждащ. Ако кажете, че пречката може да види самата себе си, тогава има кармакартритва-бхава-виродха. Това е логически абсурд. Следователно, трябва да приемете, че има таен Сакши на ума, който е неизменен, непроменлив, вечно знаещ, винаги познаващ субект. Той забелязва мотивите и измененията, които възникват в ума на дживите.
Ишвара или Сагуна Брахман (Личния Бог) има пълно съзнание на Ниргуна Брахман. Това е Неговата сварупа-лакшана. В същото време той притежава пълно космично съзнание. Той знае какво се случва във всеки ум.
Съзнанието по същество или Абсолютното Съзнание е общо за всички. Това чисто съзнание е едно. То е кутастха чайтаня. Всички дейности на ума, всички изменения, които възникват в умовете на всички се представят пред общото съзнание, което е свидетел на умствените вритти. Въпреки, че съзнанието е едно, когато Рама е ужилен от скорпион, само Рама усеща, а не неговия приятел Кришна, който стои близо до него. Антахкарана или умът е различен за всеки индивид. Именно антахкарана ограничава човека, който в действителност, е идентичен с Брахман или Върховната Душа! Тази идентичност е осъзната, когато аварана или булото на невежеството се премахне.
Умът е обект на възприемане за Брахман. Атман директно познава всички явления на ума, а именно желания, въображението, колебания, вяра, безверие, срам, интелигентност, страх, т.н. Той остава Себе си напълно необвързан и непроменен като вездесъщия етер, като кристал, който отразява различни по цвят предмети, като слънцето.
АТМАН – ИЗТОЧНИКЪТ НА УМА
Манас, който се разширява чрез санкалпи и викалпи, се поражда с Брахман като негова причина. Формата, която безкрайният Атман (Висшия Дух) приема чрез санкалпа е Манас (ум). Той първо обръща гръб на разграничаването и така се заплита в гънките на васаните на обектите. Основният субстрат, адхистхана на ума, източникът или основата за ума е Атманили Брахман или Абсолютното съзнание. Силата на силите, която дава сила на ума, Светлината на светлините, която хвърля светлина върху ума, Пророкът на пророците, който вижда мотивите и движенията в ума, Опората на опорите, върху които умът отпочива в съня е БРАХМАН.
“Ом кенешитам патати прешитам манах – Заставен и насочван от кого умът се стреми към своите желани обекти?” (Кенопанишад). На тази Сила на силите аз се прекланям с ръце в молитва. Тази Сила на силите Съм Аз (Сохам, Шивохам).
Това Недвойнствено Върховно същество, което пребивава в стаите на вашето сърце като Антарямин или вътрешен владетел или управител или Сутрадхара или Сакши (мълчалив свидетел), Антаратман (вътрешна същност), което няма начало, среда или край, което е източникът на този свят, Ведите, тяло, ум, индрии и прана, което е всепроникващо, което е непроменливо, което е Една хомогенна същност (екараса), което съществува в миналото, настояще и бъдеще, което е самодостатъчно (сваямбху), което е независимо (сватантра) и което огрява сам себе си (сваям-джйотиш) е Бог или Атман или Брахман или Пуруша или Чайтаня или Бхагаван или Пурушоттама.
По време на сън, вие сте великолепна, лъчиста светлина. Откъде идва тя? От Атман. Светлината, която присъства в съня ясно показва, че Атман е себесветещ (сваямджйотиш, свапракаша).
Бог е Истина. Бог е Любов. Бог е Светлината на светлините. Бог е Мир. Бог е Познание. Бог е въплъщение на Блаженството. Бог е сат-чит-ананда – Абсолютно съществуване, Абсолютно знание и Абсолютно блаженство. Бог е Вечност. Бог е Безсмъртие. Бог е Безграничност. Бог е авинаси, Върховен васту. Бог е всепроникваща същност или субстанция. Бог е единственият сара васту. Бог е безгранична красота.
Бхагаван е синоним за Бог. Този, който притежава шестте качества, а именно гняна (мъдрост), вайрагя (безпристрастие), яша (слава), айшваря (божествени сили), шри (благосъстояние) и дхарма (добродетелност) в тяхното най-пълно измерение е Бхагаван.
Според Ваю Пурана, “Всезнанието, удовлетворението, вечното знание, независимост, постоянно наличие на сила, безграничност на силата – тези шестте се казва, че са аспекти (анги) на Великия Бог.”
Сарвагнятва (всезнание, познание за всички светове, техните дживи и карми), сарвесваратва(върховно владение над всичко, силата да се разпределят плодовете на всички дживи), сарвантарямитва (вътрешен контрол на всички имена и форми и всички индрии и умове), сарвакаранатва (причината за сътворението, съхранението и разрушението на всичко), сарваниянтритва (извършване на всичко без провала на нияма), сарвакартритва(извършване на всички действия), сарвасактиматва (всемогъщество), сватантратва(абсолютна независимост) са осемте качества на Бог.
“Познание, без желания, силата на контрола, пречистващо действие, истина, прошка, издръжливост, съзидание, Познание на Себето, и субстрата на всички дейности – тези десет неизменими (авяя) качества винаги живеят във Великия източник на всичко добро.”
Срищи (съзидание), стхити (запазване), самхара (разрушение), тиродхана (забулване) и ануграха (блаженство) са петте вида действия (панчакрити) на Бог.
Бог е ниямака (владетел), антарямин (този който познава сърцето), а също и прерака(подтиква към действие).Той помага на садхака по многобройни начини, именно чрез сънища, вътрешния глас, като говори чрез устата на други в ежедневните разговори и при съвет от приятели.
Нития сукха (вечно блаженство), парама шанти (върховен мир), нития трипти (вечно удовлетворение), безгранично щастие, акханда сукха (несломима радост) могат да бъдат притежавани само в Бог. Постигнете това Божествено съзнание или себереализация или даршана на Бог чрез ананя бхакти или вичара. Това е целта на живота. Това е вашето най-висше морално задължение. Всички други задължения са второстепенни.
Същността на индриите е ума; същността на ума е буддхи; същността на буддхи е аханкара(егото); същността на аханкара е джива (индивидуалната душа). Брахман или суддха чайтаняе утробата или йони или адхистхана или субстрата на всичко. Той е сакши или свидетел на всичко.
Атман е стопанинът на голяма фирма, на умствената фабрика. Буддхи е управителят. Умът е главният чиновник. Главният чиновник има за изпълнение две длъжности. Той получава преки заповеди от управителя и също така трябва да надзирава работниците. Дори и така, умът има две длъжности. Той има връзка с Буддхи, управителя и карма-индриите, работниците.
Умът е по-вечен от речта. Буддхи (интелекта) е по-вечен от ума. Аханкара е по-вечен от Буддхи. Джива чайтаня (абхаса, отразена интелигентност) е по-вечна от аханкара. Атман или кутастха е по-вечен от джива чайтаня. Няма нищо по-вътрешно от Атман. Той е панипурна (всеизпълнен).
Когато, анализирайки своя собствен ум, се окажете лице в лице с нещо, което никога не се разрушава, нещо което по своята собствена същност е вечно чисто, съвършено, осветява само себе си и е неизменно, повече няма да бъдете отчаяни, или нещастни.
Съществува само една Същност. При нея няма повторение (екамева адвитиям брахма). Тя е ананта, неопетнена, винаги чиста и парипурна. Медитирайте върху Нея без колебания на ума и освободете себе си от всички болки с истинско спокойствие на ума. Бидейки твърде нереална, аханкара ще загине посредством усилия.
ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА УМА
Каква е природата на Атман или Брахман? Тя е сат-чит-ананда. Атман е вяпака. Тогава, кое е това, което ограничава проницателността на индивидуалната душа? Това е единствено умът. Този факт доказва съществуването на вътрешен инструмент, умът.
В коментара върху Брихадараняка, Шри Шанкара предоставя две доказателства за съществуването на манас.
Едното е, че именно манас прави възможно предаването на цялото знание чрез сетивата. То се нарича сарва карма вишая йога. Сетивното познание е плод на връзката между ума и сетивните органи. Поради това няма едновременност при знанието от впечатленията получени от различните сетивни органи. Хората казват: “Умът ми беше някъде другаде. Не съм видял това.” Невъзможността на тази едновременност на знанието посредством различните сетивни органи е показател за съществуването на ума.
Душата е неизменният фактор. Между Атман и органите на сетивата, е необходимо свързващо звено. Ние трябва да признаем съществуването на вътрешен орган (ума), чрез чието внимание и невнимание, се случва възприемането. Ако не допуснем този вътрешен орган, резултатът би бил или постоянно възприемане или постоянно невъзприемане – първото се случва когато има връзка на Атман, сетивото (индрия) и обекта (вишая), трите съставляват инструментите на възприемането. Ако, при свръзката на тези три причини, не последва въздействие, тогава се случва постоянно невъзприемане. Но, случаят не е нито едното, нито другото. Следователно трябва да признаем съществуването на вътрешен орган от чието внимание (авадхана) и невнимание (анавадхана) възприемането и невъзприемането се случват. Това е аргументът в полза на съществуването на антахкарана или ума.
Друго доказателство е способността за преценка, която притежаваме. Някой, когото не можем да зърнем ни докосва; и ние правим догадки кое е лицето. Обаче, простият допир не може да ни накара да осъзнаем този факт.Способността, с която правим подобно заключение е манас.
СПЕЦИАЛНОТО ЗНАНИЕ, КОЕТО ОТЛИЧАВА ЧОВЕКА ОТ ЖИВОТНОТО
Едно животно не е способно да “опознае себе си.” То има само физическо съзнание. То няма самосъзнание. Животното чувства притеснение и болка. То не е способно да анализира своите собствени умствени състояния. Човекът не само че “знае”, но той “знае, че знае.” Това е или умствено съзнание или самосъзнание. Човекът не само че “чувства” или “усеща” неща, но той притежава думи за да изрази своите чувства и усещания. Той може ясно да опише чувствата си. Може да мисли за себе си като ги преживява. Той може да отдели себе си от усещането за чувството. Може да мисли: “Аз чувствам; Аз чувам; Аз виждам; Аз помирисвам; Аз вкусвам; Аз действам; Аз се радвам,”
“Знам тази книга.” “Знам също, че знам тази книга.” Това е самосъзнание присъщо само на човешкото същество.
В полицейското управление, Chaprasi (полицай) удря десет пъти по портата. Звукът вибрира и преминава в ушите на хората и животните. Животните също чуват десет пъти удара. Но човекът ги брои и знае чрез своя Буддхи: “Сега е десет часа.” Той има вишеша гняна(специално знание); докато животните имат саманя гняна (обикновено знание). Именно това специално знание разграничава човека от животното. Ахара (храна), нидра (сън), бхая (страх) и майтхуна (съвкупление) са общи за двата вида. Чрез вишеша гняна той разпознава правилно от грешно, добро и лошо, какво да прави (картавя) и знае какво да не прави (акартавя).
ЧЕТИРИТЕ ИЗТОЧНИКА НА ЗНАНИЕТО
Вдъхновение, откровение, прозрение, интуиция, екстаз, божествено виждане и параманандасъстояние /бел.пр. върховно блаженство/ са седемте нива на знанието. Има четири източника на знанието, а именно инстинкт, разум, интуиция и свръх интуиция или Брахма-Гняна.
ИНСТИНКТ
Когато една мравка пълзи по дясната ви ръка, лявата ръка автоматично се движи към дясната за да отстрани мравката. Умът не разсъждава тук. Когато видите скорпион пред крака ви, автоматично отдръпвате крак. Това се нарича инстинктивно или автоматично движение. Когато пресичате улица, вие инстинктивно движите тялото си за да се защитите от колите! Няма никакви вритти в подобно механично движение.
Инстинктът се открива при животните и птиците. При птиците, егото не възпрепятства свободния божествен поток и божествена игра. От това следва, че работата, която извършват посредством своите инстинкти е по-съвършена от тази на човешките същества. Забелязвали ли сте превъзходната работа, която птиците извършват при строежа на прекрасните си гнезда?
РАЗУМ
Разумът е по-висш от инстинкта и се намира само при човешките същества. Той събира факти, обобщава, разграничава причината от следствието, следствието от причината (априорни и постериорни методи) предпоставките от заключенията, предложения от доказателства. Той прави заключение, решава и извършва преценка. Той ви води безопасно до вратата на интуицията и ви оставя там.
Доверието, разсъждението, знанието и вярата са четирите важни психични процеси. Първо вие имате доверие на лекаря. Отивате при него за да диагностика и лечение. Той извършва пълен преглед и предписва определени лекарства. Взимате ги. Разсъждавате: “Болестта е
еди-каква си. Лекарят ми даде желязо и йодид. Желязото ще подобри кръвта ми. Йодидът ще стимулира лимфната система и ще абсорбира отделянето и растежа в черния дроб. Така че трябва да го взема.”
След което, болестта е излекувана, в следствие на тези лекарства за един месец. След това вие придобивате знание и пълна вяра в ефикасността на лекарствата и професионализма на лекаря. После препоръчвате на приятелите си този лекар и неговите лекарства.
ИНТУИЦИЯ
Интуицията е духовна анубхава. Знание чрез работата на карана-шарира е интуиция. Шри Ауробиндо я нарича свръх-ум или Супраментално съзнание. Съществува пряко възприемане на истината (пратякша) или непосредствено познание чрез самадхи. Познавате нещата посредством проблясване. Професор Бергсон проповядва за интуицията във Франция, за да накара хората да разберат, че има друг по-висш източник на познание от интелекта. При интуицията изобщо няма процес на разсъждаване. Тя е пратякша. Интуицията превъзхожда разума, но не му противоречи. Интелектът води човека до вратата на интуицията и се връща назад. Интуицията е дивядрищи. Тя е гняна чакшу. Духовните проблясъци и прозрения за истината идват чрез интуицията. Вдъхновението, откровението, духовното прозрение идват чрез интуицията.
АТМА – ГНЯНА
Атма-Гняна е над интуицията. Тя превъзхожда карана–шарира Тя е най-висшата форма на Познание. Тя е единствената Реалност.
УМЪТ И ТЯЛОТО из книгата на Свами Шивананда "Умът, неговите тайни и контрол"
2 ГЛАВА
ТЯЛОТО – ОФОРМЕНО ЗА ЦЕЛИТЕ НА УМА
Тялото с неговите органи не е нищо друго, освен ум. Физическото тяло е външната проява на ума. Умът е фината форма на това физическо тяло. Умът възнамерява тялото и става самото тяло, а после, оплетен от тялото, започва да се измъчва от него. Всички тела съществуват единствено и само в ума. Ако умът е парализиран, тогава тялото няма да прояви интелигентност. Без вода как може да просъществува градината? Умът е този, който надминава всички сфери на дейност и е най-висшият от телата. Менталните дейности са истинските действия. Умът изпълнява всички действия много бързо в линга шарира (финото тяло) и затова е неустойчив. А физическото тяло е невежо и е инертно. Дори и да изчезне то, умът много бързо ще приеме ново свежо тяло, оформено според склонностите му. Физическото тяло е оформено като такова от ума за неговото собствено наслаждение, за да може да излива енергията си и така получава различни преживявания в този свят чрез петте пътища или канали на познание, петте гняна индрии (органи на познание или възприятие).
МИСЛИТЕ ПРАВЯТ ТЯЛОТО
Единствено истински са действията, породени от ума, а не толкова тези, породени от тялото. Тялото е съвкупност от нашите мисли, настроения, убеждения и обективизирани емоции, станали видими за невъоръжено око. Важно е да се отбележи със загриженост, че всяка клетка на тялото страда или расте, получава импулси на живот или на смърт от всяка една мисъл, навлезла в ума. Затова съществува тенденцията да се превърнете в това, за което мислите най-много.
Когато умът е обърнат към определена мисъл и пребивава в нея, се създава определена вибрация и колкото по-често тази вибрация се повтаря, толкова повече тя има склонността да се превърне в навик, да се автоматизира. Тялото следва ума и имитира промените му. Ако концентрирате мисълта си, очите се фиксират.
Всяка промяна в мисълта причинява вибрация във вашето ментално тяло и когато това се предаде на физическото тяло, причинява активност на невроните в мозъка ви. Тази активност на нервните клетки причинява множество електрически и химически промени в тях. Менталтана активност и тази, която прави възможна промените в мозъка.
ЛИЦЕТО – ПОКАЗАТЕЛ ЗА УМА
Умът е фината форма на физическото тяло. Физическото тяло е външната проява на ума. Когато умът е груб, тялото също е загрубяло. Както човек с груба външност обикновено не може да предизвика любов и състрадание у другите, така и човек с груб ум не може да предизвика любов и състрадание у никого. Умът съвсем очевидно отразява на лицето своите различни състояния, които интелигентният човек може много лесно да прочете. Лицето е един показател на ума, така както езикът е показател за стомаха.
Тялото следва ума. Ако човек мисли за падане от високо, тялото веднага се подготвя и показва външни признаци за това. Страх, възбуда, скръб, ведрина, веселие, гняв – всички те предизвикват различни изрази на лицето.
Очите, които са прозорците на душата, сочат състоянието и условията на ума. Има един телепатичен инструмент в очите, препращащ послания или мисли от всякакъв вид – предателски и лукави, милси на чиста любов, състрадание и обожание; мисли на депресия, меланхолия и омраза; милси на ведрина, мир, хармония, здраве, мощ, сила и красота.
Ако притежавате способността да четете очите на другите, вие моментално ще можете да прочетете и ума. Можете да прочетете преобладаващата или доминатна мисъл на човек, ако сте внимателни да разчетете знаците по лицето, смисъла на дискутираната тема и поведението. Трябва само малко дързост, проницателност, тренировка, интелигентност и опит.
Мислите, чувствата, състоянията и емоциите ви произвеждат техните мощни влияния върху лицето. Лицето е като рекламен таблоид, върху което се рекламира всичко, каквото се случва в ума. Трудно можете да скриете мислите си от лицето. Може глупаво да мислите, че държите в тайна мислите си. Мисли на похот, алчност, завист, гняв, отмъщение, омраза и т.н. веднага произвеждат техните дълбоки впечатления върху лицето ви. Лицето е като надеждната записвачка и чувствителната апаратура, които регистрират и записват всички мисли, протичащи в ума ви. Лицето е като полирано огледало, показващо природата на ума и неговото съдържание във във всеки един момент.
Онзи, който мисли, че може да скрие мислите си, е първокласен глупак. Положението му е като на преследвания от ловците щраус, който си крие главата в пясъка и си мисли, че не може да бъде видян от никого.
Лицето ви е като грамофонен запис или плоча. Каквото и да си помислите, то веднага се записва върху лицето ви. Всяка порочна мисъл е подобна на длето или игла, които записват мислите върху изражението ви. Лицата ви са покрити с белези и рани, направени от порочните мисли на омраза, гняв, похот, ревност, отмъщение и т.н. От естеството на тези белези веднага мога да прочета състоянието на ума ви. Мога моментално да диогностицирам от какво е болен вашия ум.
ВЗАИМНОТО ВЛИЯНИЕ МЕЖДУ УМ И ТЯЛО
Умът е тясно свързан с тялото. Умът действа върху тялото, а тялото реагира на ума. Умът има влияние над тялото. Един чист и зрав ум означава едно здраво тяло. Скръбта в ума отслабва тялото. Тялото има влияние над ума също. Ако тялото е здраво и силно, умът също става здрав и силен. Една болка в стомаха може да причини деперсия в ума.
ЛОШИТЕ МИСЛИ – ПЪРВОПРИЧИНАТА ЗА БОЛЕСТИТЕ
Първопричината за болестите, които засягат тялото, са лошите мисли. Каквото държите в ума си, ще се предаде и на физическото тяло. Всяко лошо чувство или горчивина към друг човек веднага ще засегне тялото и ще предизвика някакъв вид болест в тялото. Интензивната страст, омразата, дълготрайната горчива ревност, разяждащото безпокойство, пристъпите на гняв действително разрушават клетките на тялото и предизвикват болести на сърцето, черния дроб, бъбреците, далака и стомаха. Бурните пристъпи на гняв сериозно увреждат мозъчните клетки, изхвърлят отровни химически продукти в кръвта, предизвикват общ шок, депресия и потискат секрецията на стомашния сок, жлъчката и другите храносмилателни сокове в храносмилателния тракт; пресушават енергията, жизнеността ви и са причина за преждевременното състаряване и съкращаване на живота.
Когато умът е възбуден, тялото също е възбудено. Каквото и да се случва с тялото, умът преживява същото. Когато и тялото, и умът са възбудени, жизнената енергия (праната) тече в погрешна посока. Вместо да се разпространява равномерно и еднакво из цялото тяло, тя вибрира с неравна честота (неритмично). Тогава храната не се смила правилно. Появяват се болестите. Ако се премахне първопричината, тогава всички болести ще изчезнат.
Болките, които измъчват физическото тяло, се наричат вторични заболявания, докато васаните, имащи отношение към ума, се наричат ментални или първични заболявания. Ако се разрушат лошите мисли, всички болести ще изчезнат. Чистотата на ума е свързана със здравото тяло. Затова бъдете внимателни при мисленето си, в избора си на мисли. Винаги поддържайте благородни, възвишени, любящи и мили мисли. И тогава ще сте изпълнени с хармония, здраве и красота.
ЕДНА ПЕЧАЛНА ПРАКТИКА
Печално е, наистина, да се отбележи, че повечето доктори по света, и най-вече алопатите, предимно навреждат на пациентите си, отколкото им помагат. Те преувеличават природата на болестта на своите пациенти. Изпълват умовете им с въображаеми страхове от всякакъв род. Не си дават сметка за силата на внушението и влиянието му върху ума на пациентите. Алчността е обладала умовете им, тъй като желанието за забогатяване дълбоко се е вкоренило в умовете им и те се опитват по всякакъв възможен начен да изскопчат колкото се може повече пари от пациентите си. Ако те казваха на пациентите си: „Тази болест е нищо. Ще Ви вдигна на крака за няколко часа” – кой би им плащал щедро тогава? А те внушават: „ Страдате от ужасна, неизлечима болест. Опасна отрова, опасен микроб се крият в дробовете ви”. Бедният пациент пракарва безсънни нощи със своя въображаем страх заради погрешните внушения на доктора. Постоянно си мисли: „Всеки момент мога да умра. Докторът ми каза, че моята болест е опасна и неизлечима”. Такъв човек води безрадостно съществуване. Тревогата, възбудата и страха ежедневно разрушават милиони червени кръвни телца. А докторът дава порешни внушения, за да прослави способностите си, както и уменията на професията си.
КОРЕНЪТ НА ВСИЧКИТЕ ЗЛИНИ
Погрешното впечетление, че вие сте тялото, е коренът на всички злини. Заради неправилно мислене вие се идентифицирате с тялото. Започвате да се привързвате към тялото (дехаадхяса). Да се възприемате едно с него. Това се нарича егоцентрично привързване (абхимана). След което се появява чувството за собствено притежание (мамата). Идентифицирате себе си с жена си, децата, къщата и т.н. И точно това идентифициране или привързване е, което води към робството, нещастието и болката. Не проронихте дори и сълза, когато милиони германци измряха във войната. Защо? Защото не се идентифицирахте или не бяхте привързани към тях. Но ще изплачете очите си, ако сина ви умре, точно заради привързаността ви. Думата „Мое” има невероятно влияние върху ума. Забележете разликата в ефекта, създаден в ума, когато чуете двете изречения: „Конят умря” и „Моят кон е мъртъв”.
БОЛКАТА Е САМО В УМА
Болката се възприема като болка дотогава, докато се свързвате с ума. Няма болка по време на сън. Ако се случи да имате някакво възпаление на гърба си с пулсираща болка, вие не я усещате през нощта, когато сте спите. Само след като умът се свърже с болната част чрез нервите и мисленето, вие започвате да изпитвате болка. Не съществува и болка, когато умът е изключен от тялото медикаментозно чрез хлороформ. По време на моменти на голяма радост острата болка изцяло изчезва, тъй като умът е откъснат от тялото, от мястото на болката. Ако можехте съзнателно да отръпвате ума от болната част, като го концентрирате върху Бог или някой друг приятен обект, нямаше да изпитвате каквато и да е болка, дори и да сте напълно будни. Ако имате силна воля и здрава титикша (силата на издържливостта), тогава също няма да изпитвате каквато и да е болка. Но чрез постоянното мислене за някаква неприятност или болест, вие само усилвате болката и страданието си. Болката е в ума. А Атман или духа е анандасварупа (изпълнен с блаженство).
ПОКОРЕТЕ УМА, ЗА ДА КОНТРОЛИРАТЕ ТЯЛОТО
При по-голямата част от човечеството умът е в голяма степен под контрола на тялото. Умовете на хората са много малко развити, те се намират основно в аннамаякоша(физическата обвивка). Развийте вигнянамаякоша (интелектуалната обвивка, интелекта), а чрез вигнянамаякоша , контролирайте маномаякоша (умствената обвивка). Вигнянамаякоша се развива чрез абстрактно мислене и разсъждаване, чрез систематична медитация, Брахма-Чинтана (размишление върху Божественото), изучаване на Упанишадите, Йогавасища и Брахма Сутра.
Когато контролирате ума, можете да контролиране и съвършено тялото. Тялото е само сянка на ума. То е формата, направена от ума, чрез която да може да се изразява на земята. Когато покорите ума, тялото става негов служител.
МИСЪЛТА СЪЗДАВА СВЕТА из книгата на Свами Шивананда "Умът, неговите тайни и контрол"
16 ГЛАВА
МИСЪЛТА, ИЗТОЧНИКЪТ НА ВСИЧКО
Първоизточникът на всичко във физическата вселена е мисълта. От мисълта, вселената приема своята форма. Всеки замък, всяка статуя, всяка картина, всеки елемент от даден механизъм, накратко – абсолютно всичко – се ражда или създава първо в ума на този, който го измисля, преди да получи материално проявление или въплъщение.
Умът се занимава с най-различни неща. Когато художникът започва да рисува картина върху платното, той извлича картината от материал, който е предварително зароден от ума.
И така, светът е нищо друго, освен една идея или мисъл. Точно както семето започва да покълва в подходящото за него време и място, така и виждащият (познаващият) се появява като видим посредством санкалпата (мисълта, въображението) на ума (видимото не е нищо друго, освен самия виждащ). В момента, в който умът престане да мисли, светът изчезва; остава само неописуемото блаженство. В момента, в който умът пак започне да мисли, светът незабавно отново се появява и страданието настава.
“Cogito, ergo sum (лат.) – Мисля, следователно съществувам”. Това е фундаменталната основа на философията на Декарт. Това е в съгласие с твърдението на Шри Шанкара, който казва, че Атман, Висшият Аз, не може да бъде илюзорен; и онзи, който го отрича, дори и в отричанието си, наблюдава неговата (на Атман) реалност.
Вселената се интерпретира като видима от ума. Но, уви, никой не може да види ума, освен ако не стане самия наблюдаващ. Ако сериозно и непрекъснато мислите върху природата на ума, нищо не правите. Ако започнете да анализирате ума, нищо не правите. Умът само се смалява до едно въздушно нищо. Той е сноп от мисли и мисълта за „аз-а” е основата на всички мисли. „Аз-ът” е една фалшива идея, (с) нереално съществуване. Когато коренът на всички мисли изчезне в нищото, къде остава самохвалството на ума?
Първата мисъл, появила се в ума ви, е била ‘ахам’, „аз”. Последната мисъл или вритти, която ще се появи в ума ви, преди да бъде изцяло абсорбиран от Брахман, Абсолюта, ще бъде брахмакара вритти, която ще се появи от чувството, че вие сте самата Безкрайност.
ВСЕЛЕНАТА – СЪЗДАНИЕ НА КОСМИЧЕСКИЯ УМ
Вселената не е умствено творение на джива (индивидуалната душа). Една единствена, организирана мисъл на Космическия ум (хиранягарбха) се е материализирала като вселена, такава, каквато ни изглежда. Физическата вселена е един израз на Божествената Воля, и изглежда, като че е реална, благодарение на действието на ума.
Преди да напишете някаква драма, напр., вие сте създали жива ментална картина на цялата драма в ума си. След, което я пишете (оформяте) последователно в четири действия. След като оформите в ума си идеята за следващите една след други сцени, тогава последователно започвате да ги описвате. По същия начин, вселената с нейните движения е жива, ментална картина в Космическия ум, в ума на Ишвара (върховното божество). За него няма нито минало, нито бъдеще. За него всичко е (вечно) „настояще”. За него няма нито ‘близо’, нито ‘далеч’. Всичко е ‘Тук’. Всичкото време е ‘Сега’. Явленията се появават в последователност на сцената на дългата световна драма, докато времето тече. Атомите постоянно се въртят. Старите стават нови, а новите – стари. В действителност, няма такова нещо като „стари”; няма такова нещо като „единични”. Джива (индивидуалната душа) със своите индивидуални умове наблюдава последователността на явленията. Но Ишвара (върховното божество) познава (вижда) всички явления за един миг. Той е сарвагня (всезнаещ). Той е сарвавит(всеразбиращ). Той познава всеки детайл от творението си. Космическият Ум създава Мая(Великата Илюзия). Индивидуалните умове възприемат нещата под булото на тази илюзия.
Вселената не е нищо друго освен форма на ума, саморазгънала се (самоизмислена) от Брахман, Абсолюта – причината за тази вселена. Всички вселени, появящи се единствено чрез манас (ума), не са нищо друго, освен негови форми. Субективно, умът е съзнание; а обективно – тази вселена. Следователно този всепроникващ свят не е нищо друго освен съзнание само по себе си (джива и вселената са Брахман, единствено в тяхното вътрешно, пърновачално състояние).
ИШВАРА (БОГ) И МАЯ (БОЖЕСТВЕНАТА ИЛЮЗИЯ)
Всички самскари (латентни впечатления, складирани в подсъзнанието, бел. ред.) плуват в Мая. Представете си, че сте застанали пред много голямо огледало. В огледалото може да виждате отражението на всички хора на улицата, на всички карети, коли; въобще – на всичко, което се движи по пътя. Можете просто да наблюдавате техните движения от разстояние в огледалото, без да бъдете ни най-малко засегнати от тях. По същия начин движенията на цялата вселена се случват в най-голямото възможно огледало – това на Мая. Ишвара или Бога на вселената просто наблюдава всичко. Той е тихият сакши (свитетел). Когато адрища (скритата сила на кармите) на джива узреят, Ишвара просто пожелава и вселената се проектира.
РЕАЛНОСТТА НА ВСЕЛЕНАТА ЛЕЖИ В САНКАЛПАТА (МИСЪЛТА, ВЪОБРАЖЕНИЕТО) НАМАНАС (УМА)
Този вечно възбуден манас (ум), получаващ съществуването си от неизразимия Брахман, Абсолют, създава света според собствената си санкалпа (мисли). Тази вселенска измама извира от санкалпата на вашия манас (ум). Благодарение на санкалпата на вашия манас (ум,) вселената може да се прояви и точно нея трябва да изоставите, ако искате да се извисите в Едната Реалност отвъд вселената. “Сарвасанкалпасаняси йогарудхастадочяте – Установен в Йога е онзи, който се е отказал от всички свои санкалпи.” (Бхагавад Гита, VI-4)
Благодарение на растежа на една незначително малка санкалпа се заражда вселената; с угасването на санкалпата, изчезва и вселената. С унищожаването на санкалпата, всички представи за различие между виждащият и вижданото изчезват и тогава Реалността на Брахман, Абсолюта, заблестява в своята безбрежност. Тогава сянката на цялата вселена – движеща се и фиксирана – ще бъде абсорбирана до състояние на единство (недвойнственост) от Него.
Чрез съзерцаването на „Аз-а” се появява цялата върволица от идеи за вселената; иначе вселената изчезва така внезапно, както тъмнината (отстъпва) пред слънцето. Умът и „Аз-а” са едно и също. Разрушете „Аз-а”, тогава и умът ще се разруши.
“Манах – калпитам джагат – (Създаването на) света е една фантазия на ума” (Йогавасища). Тази вселенска измама се разиграва единствено и само от ума – „Маноматрам джагат –Това, което наричате свят, съществува единствено в ума”. Умът е света. Умът проявява себе си като външен свят. Вселената не е друго, освен самия ум. Подобно на съня, който създава друг сън в себе си, умът, нямайки видима форма, ще създава несъществуващото видимо. Тази тленна вселена ще съществува само, докато умът съществува, и ще изчезне с отсъствието на ума. Ако умът, който е инструмент на знанието, възприятието и действието, изчезне, с него изчезва и субективния свят.
Съществуват съответни понятие и обект за всеки шабда (звук). Напр., съществува понятие и обект за шабдата „крава”. Мая ви заблуждава чрез шабда джала (фокустничеството на думите). Целият свят е просто едно понятие, просто една идея. Той е санкалпаматра (съществуващ само в мисълта). Той е бхрантиматра (нищо друго, освен илюзия, заблуждение). Той е калпанаматра (съществува само във въображението). Той е акашаматра (празно пространство). Съществува единствено в името. „Вачарамбханам викаро намадхеям мритти кетйева сатям – Всички модификации са просто имена, основани на думите, но истината е, че всичко е само пепел”. Целият свят е съчетание между петте елемента. Анализирайте, осъзнавайте илюзорната природа на обектите и изоставете всички фалшиви обекти. Когато започнете да анализирате, целият свят изчезва, а заедно с него – понятието, звука и обектиге.
Щастието и нещастието, преживявани в света, са резултат от работата на ума. Всяко удоволствие и болка са появяват единствено от ума. Те ще изчезнат, ако умът изчезне, благодарение на ясното разграничаване и духовната садхана (практика). Трите свята са създадени за удоволствията и болките на ума. Прекратяването на менталната активност ще доведе до изчезването на трите свята, заедно с всичките им нещастия. С разрушаването на ума миналото, настоящето и бъдещето изчезват в нищото. С контролирането на ума се добиват и всички окултни сили. Ако умът не бъде контролиран, всичко става безполезно и болезнено. Следователно, ума трябва да се унищожи.
ФУНКЦИИТЕ НА УМА В ТРИ КАТЕГОРИИ
Умът функционира винаги в категориите време, пространство и причинност. Тези три категории са единствено ментални творения. Напр., кокосовото дърво не е в действителност високо 20 фута. Височината е само ментална интерпретация. Отвън съществуват само вибрации (които възприемаме като определени стойности, бел. ред.) Умът е този, който създава дължината, широчината, височината, дебелината, измеренията, празнотата, квадрата и пр. Представата за разстоянието от две мили, напр., е всъщност само чувство. Вие в действителност чувствате, че сте извървели тази дистанция. Но когато преминете отвъд ума, всички тези категории изчезват изцяло. Затова унищожете ума чрез брахмавичара (размисъл върху природата на Брахман, Абсолюта). Тогава ще навлезете във вечната, безкрайна и безпричинна (парама карана) реалност на мир и блаженство.
ПРОИЗХОДЪТ И СМИСЪЛЪТ НА ВСЕЛЕНАТА – ЕДИН ТРАНСЕЦЕДЕНТАЛЕН ВЪПРОС
Г-н Нараян, мой приятел, който застава пред мен, е мое собствено умствено творение. Дори светът е мое собствено умствено творение.
Приема се, че абхава или несъществуването е обект на възприятието, тъй като несъществуването на нещата означава тяхното съществуване някъде другаде.
Според идеалистичната теория, въобще няма свят в реалността. Той е единствено умствена представа. За будистите това е вигнянавада.
Според теорията на реализма, светът има стабилно съществуване. Дори дуалистичното учение на Мадхва, учението на вишиштадвайта на Рамануджа и раджа йога школата на Махариши Патанджали твърдят, че светът е реален (джагат сатям).
Кант доказва, че времето, пространството и причинността не са обективни реалности, а са само субективни форми на интелекта, вследствие на което няма как (по тази логика) да не стигнем до заключението, че светът, разположен в пространството, който се движи във времето и се ръководи от причинността, е просто образ на ума и нищо отвъд това.
Ограниченият ум, който е груб и контролиран от времето, пространството и причинността, не може да осъзнае произхода и смисъла на вселената, тъй като това е един трансцедентален въпрос. Този въпрос никога не е бил разрешен от някого, от никоя шастра (свещено писание), от никой мъдрец или ачаря (просветлен учител). Не измъчвайте ума си с този въпрос. Никога няма да намерите решението на тази загадка. Създаването на вселената е мауджа на Брахман, Абсолюта. Неговата лила – виласа (величието на божествената игра). Неговата Мая (божествена илюзия). Неговата свабхава (вътрешна природа).
КАКВО ОЗНАЧАВА НЕСЪЩЕСТВУВАНЕТО НА СВЕТА?
Абхава на джагат (несъствуването на света) или неговата наса (разрушение) не означава унищожаването на планините, езерата, дърветата, реките и пр. Когато вашата нисчая(убеждение), че светът е митхя (нереален, илюзорен), постоянно се засилва и когато здраво се установите в идеята, че този свят е илюзорен, подобен на мригатришна (мираж), това само по себе си води до унищожението на света.
Вие не можете да разрушите планината, но можете да разрушите идеята за планина.
Вселената е подобна на свапна (състояние на сън) в джагат (света). Точно както се появява образ в огледалото, този свят е един голям образ на ума – огледало. Умът прилича на голямчаддар (дебела дреха), изрисувана с разнообразни картини. Не съществува нито художник, нито платно, нито какъвто и да е материал за рисуване като четка, палитра, масло, бои на прах и пр. Картината на вселената се появява, изобразена върху чистата гняна акаша(знанието – пространство).
Играта на ума, излизаща от чайтаня (чистото съзнание), съставя света. Умът е Мая. Мая е ума. Действията на ума не са нищо друго, освен действия на самата Мая. Привличането или привързването на ума към формите е Мая. Идентифицирането на „аз-а” с ума е Мая.
КАК УМЪТ СЕ ПРОЯВЯВА КАТО СВЕТА
Движението или вибрацията на прана задвижва ума. Движението на ума създава вселената. Умът се проявява като външния свят. Нама–рупа (имената и формите) се появяват от викшепа шакти (силата, подхвърляща ума наляво-надясно), една от силите на Мая. Викшепа шактиработи както в джаграт (будно), така и в свапна (сънно) състояние. Целият свят се проектира единствено благодарение на тази сила. В дълбок сън, светът изчезва.
Светът навлиза в ума през вратите на очите, ушите, езика (речта) и на старите самскари (латентни впечатления, складирани в подсъзнанието, бел. ред.). Ако се уедините за дълго време, ще можете да затворите първите три врати. Чрез вичара (правилно запитване за Върховното „Аз”) можете да разрушите самскарите, четвъртата врата. Тогава ще се спуснегняна (знанието за висшия Аз).
Всички вселени с тяхното си разрообразие, при все, че са действително атма гняна (сами по себе си са върховното знание на Атман, Висшия Аз, бел. ред.) изгряват като светове само през нашия илюзорен ум, подобно на синевата в небето, която в действителност не съществува. Вътрешната светлина на Пара Брахман (Върховния Брахман, Абсолют) сама по себе си се проявява като ум или като тази разноцветна вселена. Умът е прагня шакти (силата на съзнанието). Умът е бхута шакти (силата на елементите). Умът е крия шакти(правещата сила) на Брахман, Абсолюта. Всичко принадлежи на Брахман. В действителност джива (индивидуалната душа) не съществува. Съществува единствено и само Брахман.
Умът, който винаги се движи спрямо приливите и отливите на желанията, си въобразява тази илюзорна вселена, благодарение на своето невежество. Затова той трябва да научи за истинската природа на този свят и тогава ще се познае (осъзнае) като самия Брахман.
http://anandaproject.net/
"Микрокосмосът е една сфера, снабдена със съзнание, вътре в която може да се развие определена абстрактна идея с помощта на прана, или прасубстанция. Идеята, лежаща в основата на това развитие, произлиза не от праната, също не и от микрокосмоса или онова, което се съдържа в него, а от извънкосмична, надпранична област. Микрокосмосът е средство за достигане на определена цел, но не и самата цел. Затова ние казваме, че и съзнанието не е цел, а само средство за осъществяване на целта. Съзнанието е душа, а то трябва да бъде оживено от нещо друго."
Универсалния гносис
Ян ван Райкенборг
Няма коментари:
Публикуване на коментар