Орденът/Произход и история на Империите Орион и Сириус - За автора и неговата история

Уводни думи


„Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера - Скритата История на
Планетата Земя" безспорно е книга, която бе разпозната като нещо различно и
предизвика полемика сред хората, интересуващи се от въпросната материя. Това се
доказва от стотиците писма, които получихме от различни хора, проявяващи истинска
любознателност и желание за „още".
Навярно „Документите Тера" (както ще наричаме въпросната книга за по-кратко
оттук нататък) бе усетена толкова близка от читателя, защото засяга проблеми, касаещи
пряко нас самите като раса и минало по един по-различен начин, което пък ни прави много
свързани именно с тази история и последствията от нея. И макар книгата сама по себе си
да разгръща проблеми, които съвсем спокойно могат да бъдат разнищвани няколко
човешки живота, ние се намираме във века на информацията, който сякаш е тук, за да
наваксаме предшестващите хилядолетия „тъмнина", което ни дава възможността да
предложим това „още" на вас читателите и търсачите.
Настоящата книга ни отвежда „малко" по-назад - в еоните преди Земята да бъде
открита от Империите Орион и Сириус - във времената на техния произход и зараждаща се
история.
Тук може да възникне резонният въпрос: „как това ни касае?". Как това ни касае,
разбира се, читателят ще открива сам за себе си, докато чете самата книга. За да дадем
адекватен отговор на това, трябва да слезем (или по-скоро - да се изкачим) до едно много
архетипно ниво, на което потоците от съзнание формират физическата реалност и
причините зад нейното случване. Това изкачване ще става постепенно и индивидуално за
всеки читател в процеса на абсорбиране на самата информация.
„Произход и история на Империите Орион и Сириус" не е информационно и
хронологично зависима книга от ,Документите Тера", но определено ще ви бъде в плюс,
ако вече сте чели последната. Настоящата творба е идейната предистория на всичко
свързано със Земята, защото засяга проблематиката около самото зараждане на главните
„виновници" за създаването на човешкото тяло и система от убеждения на планетата ни. А
този, който разбира, че една такава система е изградена по-скоро върху идеи (които пък
формират дадени модели), а не толкова върху военната й мощ, би следвало да разбира и
факта, че осъществяването на истинския контрол не може да бъде разбран, докато не
вникнем именно в това първично ниво - там, където нещата се зараждат и причините,
поради които се зараждат. Инак навлизаме в ролята на съвременната медицина, която
вижда симптомите и започва да изсипва своя арсенал от медикаменти върху тях, вместо да
търси истинската причина зад болестта.
Настоящата книга се опитва да ни отведе именно там (на моменти успешно, на
моменти - не толкова). Тя ни разказва защо извънземните раси, които са инженирали
човешките тела на нашия свят, са това, което са, което пък плавно ни води до причините
защо някои аспекти на нашето мислене и респективно - общество - са това, което са.
Вярваме, че така погледнато -вече започва да има някакво значение за вас и ще адресира
глада за „още", който българският читател сам прояви.
Какъвто бе случаят и с предговора на Документите Тера", така и тук смятаме да
улесним читателя като дадем малко предварителна информация (касаеща автора и самата книга пряко и косвено), която ще спомогне за по-доброто смилане на предстоящото. По обратната връзка, която ни дадохте през годините, разбрахме, че това не е било излишно, а напротив - оказало се е доста ключово и на моменти по-ценно дори от основния текст,
поради личното отношение и внимание, което имаме към проекта и които си личат, че
влагаме във всеки ред. Това изцяло променя заряда и енергетиката на крайния резултат,
който държите в ръцете си и прави въпросната информация преживяна, а не просто
преведена и поднесена на конвейр с комерсиална цел. Така че това не е просто историята
на Робърт, това е неизменно и нашата история, което прави нещата доста по-различни, а
начинът, по който я споделяме с вас - много по-близък и ангажиращ. В интерес на
истината, с годините на изследвания дотолкова навлязохме в честотата на настоящата
информация, че някои неща, писани от нас по интуиция в Документите Тера", се
потвърдиха от данните, изнесени в тази книга. Разбира се, когато издавахме първата книга,
все още не бяхме чели настоящата, макар вече да я притежавахме. Това дава заявка, че сме
стигнали до някакво ниво на разбиране, чрез което можем свободно и с лекота да боравим
с тази информация.
По подобие на първия път - настоящият предговор и следговорът в края на книгата не
са задължителни за никого и не е нужно да ги четете. Другото, огледално на това решение
пък е, когато прочетете цялата книга, отново да минете предговора, преди да започнете със
следговора. Следващите страници със сигурност ще придобият различно звучене веднъж
след като сте прочели основното съдържание.
Това, което сме се опитали да постигнем, е един по-балансиран подход към текста и
неговото надграждане, от което книгата, по личната ни преценка, се нуждае (макар сама
по себе си да е завършена история). В този процес, разбира се, е отразена нашата
субективна гледна точка и търсения, свързани с настоящата история, които едва ли ще
бъдат интересни на абсолютно 100% от публиката. Нямаме никакви илюзии по този
повод и сме наясно, че това неизменно носи със себе си и личните ни изкривявания като
изследователи, които всеки може да адаптира или направо да шкартира съобразно своя
собствен Път.
Опитали сме се да запазим вече познатата от „Документите Тера" конструкция на
предговора, за да улесним прехода от едната към другата информация и да направим
самата книга по-близка до читателя. Затова, нека започнем с...
1.
Предистория - началото и развитието на търсенето ни
Както сме споменали и в предговора на „Документите Тера" (стр. 5-6) за първи път
срещнахме името на Робърт Морнинг Скай в оригиналната английска версия на проекта
„Матрицата V". Там индианският ни автор се спрягаше за най-достоверния съществуващ
материален източник относно ролята на извънземните в създаването на човешката раса и
влиянието им в историята ни от древни времена - до ден днешен.
Вече сме описали подробно одисеята около откриването на материалите на Морнинг
Скай, както и факта, че започнахме самото търсене с издирването на една конкретна
негова книга, която не е нито настоящата, нито „Документите Тера". Тогава само
споменахме за това, без да се впускаме в подробности около този факт. Времевият
контекст да го направим, обаче, вече е подходящ и именно с това са свързани следващите
няколко страници предистория.
Въпросната книга бе спомената на няколко места от Автора на „Матрицата V" като
по-ценна откъм информация от изложената в „Документите Тера" и на практика това бе
единственото свидетелство за нейното съществуване изобщо. Няма никаква друга
съществуваща следа по световните библиотеки или интернет, която да доказва, че подобно нещо съществува. При проверка в мрежата ще откриете само англоезични форуми, в които
други хора споменават, че търсят същата книга. Тези хора знаеха за съществуването й от
същия първоизточник, от който бяхме тръгнали и ние. Всяка следа бе задънена улица, а
въпросният материал оставаше неоткриваем и по всичко личеше, че е обгърнат от
мистерия. Изглеждаше така, сякаш това е най-рядката книга на света.
Когато говорим за нея обаче, нека кажем, че „книга" е твърде пресилено определение.
Въпросният материал представлява транскрибирана лекция на Робърт от семинар, който той е провел през януари 1996 г. в Лос Анджелис и оттам идва и името му - „LA
Transcripts". Т.е., в случая не говорим за систематизирана и подредена линейно
информация в кохерентен вид, който бихме могли да наречем „книга", а имаме лекция в
текстова форма, която е построена на база въпроси и отговори към Робърт - както се е
случило на живо всичко на самия семинар през 96-та година. Т.е., текстът е хаотичен
(защото е текстови вариант на вербализациите на автора по време на лекцията), в него се
скача от тема в тема и няма ясен поток на мисълта, който да доведе до завършен вид която
и да е от дискутираните вътре теми. Освен това, както и всички други материали на
Морнинг Скай, и този никога не е бил издаван под някаква сериозна форма, а представлява
186 стр. в А4-формат, хванати със спирала.
По всички вече изброени причини можем да заключим, че в света едва ли съществуват
повече от 100 бройки от „LA Transcripts", защото още изначално това е била „книга",
създадена за частно ползване - отпечатана постфактум и по всяка вероятност, направена с
единствената цел да бъде разпратена на самите участници във въпросния семинар (бонус,
който навярно е бил включен в цената на лекцията), на която „книгата" се явява
транскрипция. Имаме данни, че в края на 90-те години Робърт предлага тази транскрипция
като продукт в своя on-line магазин и я е принтирал от готов файл за всеки, който реши да
си я поръча, както и всичките му останали материали, защото - пак казваме -текстовете му
никога не са съществували в официална форма и винаги са били под формата на събрани и
отпечатани записки.
Както вече се досещате, след всички тези години най-накрая се сдобихме с копие от
„LA Transcripts" и едно от тези 100 в световен мащаб - вече е в България, което предвид
мащаба на нещата, звучи малко невероятно.
Разказваме всичко това не защото е толкова интересно само по себе си, а с много
конкретна причина, която ще обясним след малко. С този разказ искаме да спестим на
някои хора пречките, през което преминахме ние.
Отчасти объркването идва от самото заглавие на материала, което реално е „Los
Angeles Workshop Transcript, а не „LA Transcripts". C това в никакъв случай не се опитваме
да кажем, че цялата мистерия и неоткриваемост около книгата се дължат на изначално
грешното търсено заглавие. Съвсем не. Ако напишете в Google „Моrning Sky - Los Angeles
Workshop Transcript материалът няма да изскочи за свободно сваляне. Напротив - ще
ударите на още по-голям камък, защото всеки, който някога е чувал за този текст, го
познава като „LA Transcripts" благодарение на „Матрицата V. Проблемът тук е коренно
различен иI той е, че „LA Transcripts" е изобретено заглавие от Автора на „Матрицата V,
в който факт, ако човек не се задълбочи достатъчно, може да се окаже доста заблуждаващ
по една много проста причина. Заглавието „LA Transcripts" може да бъде взето само по
себе си и човек да си помисли, че става дума за нещо много конкретно, докато това не е
никакво заглавие, а е по-скоро етикет. Познавайки вече така представената хроника на
нещата, на читателя може да му изглежда смешна нашата ситуация, но в годините, в които
ние започнахме това търсене, този материал бе обвит в легендарност и около него нямаше никаква информация (освен тази, че такова „нещо" съществува „там някъде"). Затова и не
се сетихме веднага, че „LA Transcripts" е акроним за транскрибиран текст от лекция
проведена в LA (Лос Анджелис), а взимахме заглавието само по себе си, точно както
„Документите Тера" е заглавие само по себе си със свое собствено значение. Това е от
този вид номера, които съзнанието ни играе, свързани с имената на нещата - например
когато се запознавате с жена, която се казва „Теменужка", вие дори за миг не си мислите за
цветето теменужка, а възприемате директно човека, който стои срещу вас. Респективно,
оттук нататък ще го идентифицирате в съзнанието си като „Теменужка сама по себе си", а не като „жената с името на онова цвете" чрез което да я свързвате. Това не означава, че
цветето теменужка спира да съществува и жената не е изначално кръстена на него. Просто
вие по никакъв начин не правите подобна причинно-следствена връзка в конкретния
контекст при запознанството си с този човек - такава асоциация липсва. Защото
възприемаме тези неща механично, ние сме толкова свикнали с тях в течение на годините
и социалния ракурс, че автоматично спираме да правим някои елементарни взаимовръзки.
Вече разбирате разликата между „LA Transcripts" и „Los Angeles Workshop Transcript“
и капана, в който се намирахме почти година. Второто, истинско заглавие узнахме чак
след като се сдобихме със самата книга. Ако още от самото начало знаехме, че „LA
Transcripts" е абревиатура на „Los Angeles Workshop Transcript, нещата щяха да бъдат
много различни. Защо ли? Ами защото въобще нямаше да си правим целия този труд.
Измина почти година след като за пръв път разбрахме за съществуването на „LA
Transcripts" преди да светне лампичката, че това може би не е реално заглавие на книга, а
е етикет за транскрипция на лекция, проведена в Лос Анджелис от Робърт. В същия този
момент спряхме да търсим книгата завинаги и не го направихме никога повече. Взехме
това мигновено решение по две много прости причини. На първо място, покрай процеса на
търсенето на „LA Transcripts" вече бяхме открили и закупили „Историята на Звездния
Старейшина" и Документите Тера - Скритата История на Планетата Земя" (тези,
които са чели българския им обединен вариант знаят, че по принцип това са две отделни
книги), които са същинското ядро на информацията, която Робърт има да предложи. Това автоматично означаваше, че в една лекция, преповтарянето на поне 80% от тези материали
става неизбежно, от което ценността на „LA Transcripts" веднага падна в очите ни. Това за
пореден път доказа значението на малките детайли в живота. С идеята, че търсим книга,
ние очаквахме изцяло нова информация, на която не бяхме ставали свидетели досега. С
разкритието, че търсим транскрибирана лекция, стана ясно, че тя ще е предимно
преповтаряне на основите.
На второ място, дойде информацията, че Автора на „Матрицата V е присъствал на
същия този семинар и е бил личен ученик на Робърт, което неизменно създава едно лично
отношение и оттук - раздувка, по-голяма от необходимата, относно достойнствата на
въпросния текст за сметка на други, също заслужаващи вниманието автори. Т.е.
субективното изкривяване си казва думата и се говори за нещо по начин, който е далеч от
обективния. Всичко това изпари предварително интереса ни към търсенето на „LA
Transcripts" и в крайна сметка - той секна окончателно.
В средата на 2012 г., доста години след описаните по-горе събития и когато отдавна
бяхме забравили за всичко разказано досега („Документите Тера" вече бяха издадени от
много време), „LA Transcripts" просто ни бе пратен от човека, с който в миналото бяхме
дали самия старт на нашето търсене. Това просто потвърждава идеята, че нещата се
появяват сами тогава, когато спреш да ги търсиш.Нещо повече. След придобиването и пълния прочит на „LA Transcripts" можем с ръка
на сърцето да кажем, че преди години бяхме абсолютно точни в преценката си и взехме
правилното решение да не отделяме повече време в търсенето на тази книга. В нея няма
нищо сензационно и информационната й стойност е силно завишена. Да, в нея има
няколко интересни и добри попадения (и сме вмъкнали всички тях със специална
референция на подходящите места в самата книга и контекста на следговора), но нищо
отвъд това. И дума не може да става, дори и за миг, че „LA Transcripts" е по-стойностна
от „Документите Тера" или от книгата, която държите в ръцете си в момента. Въпреки
това и до ден днешен стотици хора по света търсят нещо за което вярват, че е върхът на
сладоледа, единствено и само заради думите на един човек. Докато в същото време
разполагат с много по-стойностна информация в лицето на „Документите Тера" и
настоящата книга - и двете отворени за свободен достъп в оригинал из интернет.
Описаната дълга история е от самия живот и колкото и тривиална да е, в нея има две
също толкова тривиални поуки, които всички сме чували, но не всички сме преживели.
Първата е, че човек никога не трябва да се доверява на външни авторитети, колкото и
големи да са те и трябва да се осланя на вътрешното си усещане на всяка цена. Втората е, че понякога съкровището е под носа ни, но това, което нямаме, винаги изглежда по-
блестящо, отколкото в действителност е и сме склонни да пренебрегваме онова, което вече
имаме, в името на нещо, което нямаме и по тази причина - надценяваме силно,
изграждайки илюзорна легендарна аура около него. Почти винаги е по-уместно човек да
работи с това, което има, отколкото да работи за онова, което няма.
Тази конкретна история ще бъде ценна за не повече от трима-четирима души в
България (които са търсили „LA Transcripts" като нас), защото тя най-накрая развенчава
мита около въпросната книга и „безценната" информация в нея. Поместваме я именно
заради тях. Историята ни би била много по-ценна за тези от англоезичния свят, които все
още търсят въпросната книга, но те ще извървят своя собствен Път, както го направихме
ние. Защото това, което на практика се случи на лично ниво за нас е, че трябваше да
преминем през търсенето и неоткриването на „LA Transcripts", за да може в резултат да
издадем истинските съкровища покрай нея – „Документите Тера" и настоящата книга.
Това е една от многото причини поради които казваме, че всичко около тези текстове е
лично пътуване и преживяване, а не просто издаване на някакви мъртви букви. Тези
букви са твърде живи за нас. Получихме „LA Transcripts", точно когато завършихме
окончателно превода на настоящата книга, което не бе случайно синхронизиране на
обстоятелствата. Това затвори кръга веднъж завинаги. Книгата е вече факт и е готова. В
нея отново сме извлекли възможно най-доброто от всичко налично (включително и „LA
Transcripts") и сме го компилирали според възможностите си. Това е затворена страница за
нас и един добре препотвърден урок, за който сме благодарни.
2.
За автора и неговата история (официална информация)
Вече е казано твърде много за Робърт Морнинг Скай в предговора на „Документите
Тера", затова тук ще включим само актуална информация около него и такава, каквато
досега не е споменавана в предишното резюме, допълвайки по този начин пъзела около
историята му.
Както стана ясно от „Историята на Звездния Старейшина", шестима млади индианци
спасяват от останките на разбито НЛО извънземното БекТи от неизвестна раса, която по
описанието, дадено в разказа на Робърт, обаче, прилича подозрително много на
разновидност на Сивите. БекТи идва от звездите „SHU", както то само ги нарича. С времето извънземното бива излекувано от индианците. То започва да комуникира с
неговите спасители чрез кутия на гърдите си, в която имало кристал. Моментът с кутията е
нов детайл към историята, който откриваме в „LA Transcripts", но съвпада с други
описания на Сиви, носещи кутии на гърдите си, които имат множество функции. Такива
сведения дават Фил Шнайдер и Кредо Мутуа - два надеждни за нас източника. Интересно
е да се отбележи, че по времето, когато Робърт изнася тази информация, той няма достъп
до информацията на тези автори, което само може да ни радва, защото е поредното
потвърждение, че си нямаме работа с история тип художествена самодейност.
Морнинг Скай продължава и казва, че с въпросната кутия и кристала, БекТи можел да
се прави невидим и изчезвал често пред очите на индианците, както и обратното -
появявал се от нищото (което е описано на няколко пъти и в „Историята на Звездния
Старейшина"). Вече знаете, че чрез въпросния кристал извънземният е общувал с
шестимата и е създавал с него образи в главите им. Робърт подчертава, че това е бил
вторият опитан метод на комуникация. Първият бил от рода на телепатията, но
многократно превъзхождащ я в много отношения. Така например, Морнинг Скай разказва,
че ако БекТи е искал да говори за роза, индианците не само са щели да видят розата, но да я усетят, помиришат, докоснат и дори да чуят звука й - ако въпросното нещо, което
извънземният показвал, издавало такъв. С други думи, общуването със Звездния
Старейшина се случвало на равнището на всички сетива. То не било просто картина, не
било просто звук. Било пълноценно преживяване. Както е описано и в самата книга, на
моменти това идвало твърде „нанагорно" за шестимата - те просто не можели да поемат
повече. Затова в един момент БекТи е трябвало да сведе нещата само и единствено до
показване на видения чрез кристала.
Според Робърт, в даден момент на извънземния му е пратен кораб и той бива спасен.
Това липсва като информация в „Историята на Звездния Старейшина", но е споменато в
„LA Transcripts". Морнинг Скай казва, че навремето шестимата индианци не са знаели за
това стечение на обстоятелствата, защото техните мисли и движения били следени от
(други) Сиви - предполагаема съперничеща фракция на БекТи. Излиза, че извънземният
умишлено е държал шестимата в неведение относно своето местоположение и статус,
защото в противен случай мислите им биха могли да бъдат разчетени с лекота от врага,
което е щяло да компрометира позицията на БекТи. Робърт казва, че Сивите не могат да
засекат и разчетат мислите на БекТи, но нямат проблем да го правят с хората. По тази
причина шестимата са били в много деликатна позиция, в която трябвало да живеят и да се
държат така, сякаш нищо не се е било случило. Ситуацията се изяснява за тях чак
впоследствие.
След време тези шестима индианци осиновяват осем деца. Тези осем деца - 6 момчета
и 2 момичета - стават техни внуци и внучки. Те били въведени в традицията на „Пътя на
Воина" и останали заедно като група при преминаването им през училищната система и
колежа. Те били решени един ден някак си да разкажат историята на БекТи, предадена им
от техните дядовци и да я направят достояние на света на белите хора. Всеки един от тях
умишлено се специализирал в различна област. Един започнал да учи история и
политология, друг изучавал теология, трети се захванал с наука и технология, четвърти с
биология и медицина и т.н. Двама от тях, които просто имали таланта на разказвачи, щели
да съберат всички тези парченца и да ги обединят в една обща работеща картина. Всичко
това се направило с цел да могат да се комбинират всички аспекти на реалността на белия човек, които да послужат като инструменти при представянето на историята на БекТи.
Идеята била със средствата на белия човек да се докаже разказа на извънземния.Старейшините на племето на осмината младежи предричали, че това е безсмислено начинание, защото белите хора не са индианци и никога не биха разбрали... Младите се бунтували срещу това и били твърдо на позицията, че „светът трябва да знае и точка!"
Според тях така било правилно.
Както се досещате, Робърт е един от тези младежи. Неговият „дядо" вече познавате
като „Дръзващ" от „Историята на Звездния Старейшина". От осмината вече са останали
само двама. Робърт е един от тях и той е останалият от двамата разказвачи. Другият
разказвач не е на този свят от много години насам.
Морнинг Скай казва, че от времето на неговите дядовци, БекТи е идвал и си е отивал
поне три пъти от Земята, което означава, че очевидно извънземният има конкретна мисия и
следва даден план. Робърт твърди, че е срещал лично БекТи, но не желае да дава повече
информация в тази посока по разбираеми причини. Казва единствено, че БекТи го пази.
3.
За автора
(допълнителна информация)
След публикуването на „Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера"
на български език, странностите около автора, описани в предговора на горната книга, не
секнаха. Сайтът на Робърт изчезваше и се появяваше няколко пъти, а личните му драми
споделени on-line ставаха все по-странни. Ту се появяваха самосъжаления колко много е
сбъркал като е разкрил дадена информация и колко бил хокан за това, ту публикуваше
съобщения как абсолютно окончателно прекратява всичко и затваря сайта си, защото
хората не оценяват труда му. След това действително последва поредното затваряне на
сайта му и почти година при опит да бъде отворен излизаше надпис „No more", което не е
еднозначно и може да бъде преведено по много начини, но в общи линии смисълът му е,
че приключва работата си и тя вече не съществува за публичен достъп. Това се случи след поредица от събития, в които ние самите имаме доста странна косвена роля.
В един от времевите прозорци, в който сайта на Морнинг Скай съществуваше и
електронният му магазин функционираше, ние закупихме от него три книги: „Историята
на Звездния Старейшина", „Документите Тера" и на един по-късен етап, една книга,
която той бе кръстил „The Tchaama Documents", която оттук нататък ще наричаме
„Документите Чама" (без да сме сигурни, че това е правилното произношение на тази
дума, което авторът влага в нея).
Тъй като с времето се бяхме запознали виртуално с много хора, които издирваха
материалите на Морнинг Скай, решихме да споделим с тях „Историята на Звездния
Старейшина" и „Документите Чама" („Документите Тера" за разлика от тези две
заглавия винаги е циркулирала в интернет и беше достъпна за сваляне още по онова
време). Те бяха нови за мрежата и на практика - никой ги нямаше. Един от въпросните
хора ги качи в известен и специализиран по тези теми торент тракер и именно това е
причината спряганите книги днес да са достъпни на английски за масово ползване. Преди
това те не бяха.
Очевидно това стечение на обстоятелствата съвпадна с друго подобно, което създаде
нещо като химическа реакция. Наред със закупените от нас неща, Робърт предлагаше и
някакви аудио книги, които обаче не ни интересуваха като тематика и затова не
предприехме никакви действия. Други, обаче, явно са го направили и по подобен начин са
ги качили някъде в интернет. В резултат Морнинг Скай разбра за това чрез някой и
побесня. В причината, която посочи за прекратяването на дейността си, той изтъква
именно пускането на тези аудио материали за свободен достъп в интернет (материали, които лично ние така и не разбрахме къде са пуснати, нито какво е съдържанието им).
Започна тирада, в която той описа как старейшините от племето му са били прави през
цялото време и белият човек не е готов за знанието, което той има да предложи на света.
Последваха официални on-line извинения към тези старейшини и неща в духа на „бях сляп,
но вече прогледнах". В резултат на това той каза, че окончателно се отказва от работата си,
защото хората не го заслужават, с което бе сложен и краят за доста дълго време.
Всичко това е много странно, ако човек се замисли. От една страна, емоционалната
реакция при подобно стечение на обстоятелствата е разбираема, но от друга - това поведение е доста крайно, за да не кажем инфантилно и незряло, още повече за човек,
който се предполага, че е носител на древна индианска мъдрост. Обикновено в такава
ситуация следва любезна молба от страна на автора материалите да бъдат свалени от
интернет и с това проблемът приключва тихомълком по един доста по-интелигентен
начин. Така например, като изследователи и издатели ние винаги ползваме свободно
циркулиращата информация в интернет, което освен, че ни е научило как да получаваме,
ни е научило и как да даваме. Именно затова съществува и сайтът ни с тонове безплатна и
безвъзмездна информация, именно затова сме и пуснали повечето от книгите си за
свободно сваляне доброволно - защото преди това много хора са го правили за нас и ние
сме го ползвали. Това е начинът, по който информацията циркулира и процесът не може
да бъде спрян. Всеки опит би генерирал единствено още и още конфликти и още по-
ожесточен антагонизъм, което ще създаде своеобразна самсара.
Тук, разбира се, има друг много тънък момент и той е, че интернет наистина може да
учи на консумативизъм, ако потребителят няма изградена вътрешна култура на ползване.
С времето това води до паразитничество. Така например, ние имаме десетки хиляди
електронни книги в личната си колекция, но тези, които сме прочели и харесали,
обезателно сме закупили и на хартия. Това е елементарно отношение и акт на
благодарност към автора, който е положил толкова време и усилия в създаването на дадена
книга. По подобен начин - ние си купихме „Документите Тера" от Робърт, без оглед на
факта, че вече я притежавахме в електронен вариант преди това. Така ние даваме своя
принос и подкрепа към работата му. Това е съвсем човешко отношение, което липсва на
много хора в интернет (и особено в България), защото те не се замислят за нещата, а
просто взимат безразборно и колкото се може повече. Малко се замислят, че зад един
прост клик с мишката, с който някой стига до дадена информация или книга, обикновено
стоят вложени хиляди отделени часове лично време на някой изследовател. В това няма
Баланс и в един момент обезценява информацията. Затова и няколко пъти сме изказвали молбата си към онези хора, които ценят работата ни в сайта и са харесали книгите ни, които сами сме пуснали за свободно сваляне в интернет - подкрепете нас и хората като нас
по възможно най-елементарния и символичен начин - купете си нашия труд в хартиен
вариант. Дали сме достатъчно много безплатно, за да искаме нещо прекомерно с тази
молба. Подкрепяйки ни, вие ни помагате да продължим да се занимаваме с това, с което се
занимаваме и правите работата ни възможна.
С описаното не се опитваме да демонстрираме някаква комплексарска разлика между
себе си и Робърт Морнинг Скай в наша полза. Опитваме се единствено да кажем, че човек,
който се занимава с интернет, трябва да има интелигентността да знае какво да очаква.
Предвид, че този човек със сигурност не е глупав, неговата реакция сочи наличие на
определен модел. А този модел нямаше как да бъде изведен, ако не бяха казани горните
неща. Защото макар темата, която засягаме, да не е пряко свързана само и единствено с
Робърт и да изглежда на пръв поглед като наше субективно тенденциозно отклонение от основния въпрос, то това е много тясно свързано със същия този основен въпрос. Защото в
хронологията на поведението на този човек няма каквато и да е логика и доказателствата
за това тепърва предстоят. В светлината на неадекватното държание на Робърт, описано в
предговора на първата книга, вземете предвид и следващите събития.
Само година след „окончателното приключване" на сайта на Морнинг Скай, той се
появи отново, защото видите ли, след твърдото си крайно решение той изведнъж... просто
размислил! Изглежда е получил много съболезнователни писма, в които хората съжаляват за случилото се. „Случилото се" обаче остава загадка и явно е единствено в главата на
автора, защото нищо не се е случило! Случило се е това, което се е случило на милиони
хора по света, включително и на нас - някой е решил да изпиратства. Не е краят на живота,
не е краят на света. Драма няма, балонът е пренадут и следва театрална пиеса в няколко
действия, в които Робърт избра да играе ролята на жертвата. Всъщност по всичко личи, че
той е избрал тази роля от поне десетилетие.
Впоследствие стана ясно също, че жена му е починала и той решава да опита отново в
нейно име, както и в името на всички хора, които са го подкрепили по e-mail. Следват
килограми индиански превземки, в които се говори за древния дух на предците и решава
да пробва за „последен път" в името на старейшините. Точно така, същите, които уж бяха
изначално против цялото упражнение. В момента нашият герой поддържа не един, а три
нови сайта!
Нека изясним нещо. Ако си стигнал до момент, в който вътрешно си решил и имаш
убедеността окончателно да приключиш с дейността си и направиш съответните твърде
сериозни публични твърдения в тази посока - не се връщаш повече. Иначе автоматично
олекваш в очите на хората (или поне тези, които могат да видят). Б-е-з-у-с-л-о-в-н-о. Както
и стана.
Сами виждате, че трябваше да дадем една по-дълга хронология на поредицата от
събития, както и да опишем някои принципни неща за интернет, за да може читателят да
получи представа за ситуацията. А тя е (подчертаваме отново), че в нищо от случващото
се няма какъвто и да е смисъл. Само за няколко години този човек сваляше и пускаше
сайта си поне пет пъти, отказа се „окончателно" от работата си поне два пъти и даде
множество несериозни „обяснения" защо това се е случило. Обяснения, неподхождащи на
демонстрирания от него досега интелект. За съжаление, с времето това стана запазена
марка на Робърт Морнинг Скай. С всичко описано искаме да докажем, че в тази
върволица от събития има модел. Извеждането на този модел е лесно. Някой се меси в
живота на Робърт и той не взима собствени решения за живота и действията си, точно
както бяхме подсказали преди. Доказателствата за това продължават да валят.
Разбира се, пределно наясно сме, че стабилността на представена от нас теза зависи
единствено от факта, че нашата преценка е обективна. Тя, разбира се, не е такава и нямаме
подобна претенция. Тя е точно обратното на обективна, защото, както става ясно, сме
свързани много тясно с тази история на няколко нива (и това дава по-често плюсове,
отколкото минуси). Това, че не е обективна, обаче, не означава, че тя не съдържа в себе си
някои елементарни обективни наблюдения, които свързани едно с друго - могат да
разкрият една конкретна картина.
Както вече споменахме, в момента Робърт има напълно функциониращ не един, а
изведнъж - цели три сайта, които към датата на писането на тези редове, съществуват вече
повече от година. На няколко места из тях ще видите призив за финансова подкрепа, но в
същото време авторът не е направил най-елементарното и базово действие, чрез което
може да получи някакви финансови постъпления - той пълни сайтовете си с всякакъв spam, но вече толкова месеци не вдига на крака своя on-line магазин, в който може да
продава материалите си. Защо? Поредната неадекватна стъпка ли е това или просто някой
не иска Робърт да продава старите си материали (а нови се съставят бавно). Можете лесно
да локализирате Морнинг Скай в интернет и да проверите сами.
Единствените думи, които могат да опишат новата му работа (в сравнение със старата
му такава) са „посредствена" и „тривиална". Личи някакъв стремеж материалите му да
имат подчертано научно звучене, няма и следа от изследванията му, касаещи тематиката
на „Документите Тера" и настоящата книга, и като цяло, основният му от трите сайта
изследва абсолютно банални теми като тъмната материя, функционирането на мозъка,
теорията на обединеното поле, произхода на светкавиците (не се шегуваме),
електрическите и атмосферните феномени, панспермията и природата на НЛО, като
настоящата му теория за последното е, че повечето подобни обекти са от плазмен
характер. Напомняме, че се предполага, че това е същият човек, който изгради работата на
живота си около разказа на дядо си за паднало НЛО. Какво, по дяволите, се случва тук и
за какво изобщо говорим?!? В един от аудио файловете, които качва на сайта си, Робърт
дори говори за българския учен с швейцарски произход, роден във Варна - Фриц Цвики,
който е открил тъмната материя (и признаваме, че оттам научихме за този факт), но не
говори за основата на повече от 30-годишните си изследвания! Не само това, ами се
твърди изрично, че читателите трябва да бъдат повече от скептични относно
информацията в „Историята на Звездния Старейшина" и в даден момент - самият той е
започнал да се пита относно нейната правота. Също така, изведнъж „Документите Тера"
се принизяват до нивото на нищо повече от „хипотетична реконструкция на миналото и
скритата ни история" и липсва каквото и да е самочувствие относно блестящо свършената
работа (макар и съдържаща грешки) около тази книга. Не е ли това странно? Винаги е било
пределно ясно, че това е хипотетична реконструкция, но в момента между редовете на
новите изказвания на Робърт просто се наблюдава една смачкана психика, сервилност и
липса на конкретика.
И понеже всичко казано дотук „не е достатъчно", има и още...
4.
„Признания"
Вече сме споменавали, че към настоящия момент Робърт Морнинг Скай смята стожера
на своите изследвания за погрешен. В една от миналите версии на сайта си, той излезе с
твърдението, цитираме - „Документите Тера" са грешни!
В една от поредните междинни версии на този сайт пък, той излезе със следното
съобщение: „Вече обявих на сайта си, че „Документите Тера" са грешни, не в тяхната
същина, а в тяхната географска локализация и хронология. С надежда, че мога да
допринеса за един възможен резултат в събитията през 2012 г., през следващата година
ще продължавам да публикувам своите изследвания и в частност „Документите Ериду" -
една подобрена версия на „Документите Тера". Моя надежда е, че новите ми публикации
ще вдъхновят един специален човек или хора, които да излязат на светло и да започнем
нашето пътешествие обратно към древните традиции."
Това е едно далеч по-балансирано изказване от просто „Документите Тера" са
грешни!, но за съжаление към днешна дата, то не е актуално за Робърт. Преди да стигнем
дотам обаче, трябва да преминем през една друга история.
По думите на Морнинг Скай, през 1999 г. той бива удостоен с честта да стане член на
древното общество на Воините-мечки, които са със седалище в централна Европа. Те били
много заинтересувани от неговите занимания и го поканили да се присъедини към тях. След като извършил няколко почетни индиански церемонии с тях, те го направили
пълноправен член и му дали името Робърт Мечешкия Нокът.
Докато прониквал все по-дълбоко и по-дълбоко в света на Древните, изучавайки
техния език, глифове, песни, митове и всичко, което все още е останало от нашето много
отдавна скрито минало, Робърт започнал да придобива все по-добро разбиране за това
какво се изисква при извършването на почетните индиански церемонии, така че енергията
им да достига до звездите. Той получил и известна помощ.
С него се свързват някои старейшини, както от туземния, така и от цивилизования
свят, които имали желание да споделят това, което знаят, с Робърт, само ако той спре,
това което вършел и започнел да прави нещата по техния начин. Самият той признава,
че на няколко пъти се е разминавал със сериозни неприятности. Така дошъл денят, в който
от мъглите на времето се появил т. нар. „Е1 Vastago". В началото Робърт не му вярвал.
Опитвал се да го тества - той бил много, много добър. Индианецът слушал и започнал да
наблюдава следите, които El Vastago му давал. Те били забележителни. Почувствал се...
реабилитиран (без да става ясно от какво). Той му казал, че макар есенцията на историята
на „Документите Тера" да е вярна, Робърт не е достигнал достатъчно назад в историята
на нашия свят. Излиза, че описаните събития са доста по-стари от Вавилон и Шумер и
датировката е грешна. Трябвало е да се отиде по на изток. Сцената на развитие не била
тази, а най-древните носители на тази история и традиция били сибирските шамани.
Робърт дава пример с един от основните персонажи в „Документите Тера" ЕА/ЕНКИ,
чието име той е разчел според шумерския език и четене, но се оказва, че това не отива
достатъчно назад във времето, за да се доближи до истината. Това, което в латинската
азбука се четяло като „ЕА" в най-стария език на шаманския свят било „Eje" и се произнася
„Ея". Това е информация, която резонира с нас, предвид, че сибирските шамани наистина
са представители на най-старата запазена мистична традиция, която застъпва и навярно
дори предхожда някои от Атлантидите. Това е интересно предвид и българската връзка в
онзи район, за която повечето от вас навярно са наясно.
Изглежда тази информация наистина стига на един по-късен етап до Робърт, защото в
„LA Transcripts" от 1996 г. четем, че всички исторически записи сочат Месопотамия за
началната колония при пристигането на Принц ЕА, което дори тогава нашият автор
намира за погрешно, казвайки че град Ериду в Шумер всъщност е бил третата подред
колония и има две преди нея, които я предхождат. Първата е била в Тихия океан, а втората
близо до мястото, което днес наричаме Мексиканския залив близо до Юкатан. Третата,
както споменахме е била Шумер, а четвъртата - онази Атлантида, за която Платон говори.
Казваме „онази Атлантида на Платон", защото днес наричаме с общото наименование
„Атлантида" земя, която е била няколко различни „неща" на няколко различни места в
няколко различни времеви отрязъци (но това е друга тема).
Както става ясно обаче, дори това хронологично подреждане е погрешно спрямо
днешната перспектива на Робърт (за която той сам казва, че е надградил) и трябва да бъде
подобрявано. Той тръгва и в изцяло различна посока, опитвайки се да изведе някаква по-
езотерична гледна точка, която толкова хронично липсваше в „Документите Тера".
Според него, ранните практики на шаманизма били базирани на увеличаването на... най-
общо и повърхностно казано „биоелектричеството" на човешкото тяло (в миналото те го
наричали „огън"). Има няколко начини да се постигне това, но най-простият е да се
възползвате от естествените сили, които жената притежава. Свещените ритуали на екстаза
били проектирани така, че да отведе жена с мощна енергетика (по-късно тя щяла да бъде
наричана „Велика жрица") до точка, в която тя можела да напусне света на мъртвите и да влезе в света на божественото. В това състояние тя генерирала огромно количество
енергия, която, ако можела да се абсорбира, била приложима и във физическия свят. Тази
специална жена била нещо като гръмоотвод, който привличал „токовете" на земята и в
същото време била и генератор, който фокусирал тези енергии в използваема сила. Според
Робърт това е липсващият ключ към „Документите Тера". Той дълго се чудел защо
Кралицата на Орион е искала толкова отчаяно да придобие това, което е било скрито в
човешките същества. След осъзнаването на тази информация той твърди още, че е разбрал
части от разказа на Звездния Старейшина, които допреди това са му се стрували
абсолютно нелогични. Те били толкова лишени от логика за него, че просто е решил да не
пише за тях. Но били много важна част от историята. Макар според нас това „разкритие"
да има пресилена роля и величина в голямата картина, то поне показва, че авторът е
започнал да мисли в правилната посока и има някакви вътрешни търсения в опит да
намери по-дълбок смисъл на своя собствен труд.
За съжаление никога няма да разберем кои са така и неспоменатите моменти в
„Историята на Звездния Старейшина", защото те са предполагаема част от
„Документите Ериду" с подзаглавие „Тайните на Орион на Земята" - подобрената версия
на „Документите Тера", която по едно време Морнинг Скай щеше да пуска за продажба.
Казваме, че няма да разберем, защото в един прекрасен момент през 2012 г. Робърт
случайно откри, че „Документите Тера" циркулира в интернет (без значение, че тя е там
най-малко от 10 г. насам) и направи няколко почти еднакви по съдържание изявления, от
което ще ви предложим една синтезирана версия:
„Беше ми посочено, че някой предлага „Документите Тера" за свободно сваляне в
интернет. Имайте предвид, че това е направено без моето знание или съгласие. Много
съм разочарован. Когато прегледах съдържанието й, открих, че някои от моите
оригинални писания са изменени и съдържат грешки, а други са изцяло премахнати. С
най-дълбоки извинения, макар повечето от съдържанието да е останало непокътнато,
някои важни изводи липсват или са променени. Заради безсрамното пренебрежение на
моя оригинален труд, не смятам да предложа корекции. Имам отговорност да бъда
почтителен към древното родословие и традиции. Поради това... от уважение към тези
невероятно важни хора, няма да представя публично „Документите Ериду",
подобрената версия на „Документите Тера". Навярно в бъдеще, когато традициите на
древните могат да бъдат уважени, те ще ми окажат честта и разрешението да
продължа. Благодаря ти, дядо, за това, че ме научи да бъда воин, благодаря ти, Свещен
дух, че ме направи цивилизован човек."
Всичко добре, с единствената подробност, че хора, които едно време са си купували
„Документите Тера" директно и лично от Робърт, казват, че книгата в интернет е едно
към едно с оригинала, който те притежават. Нещо повече - напомняме, че ние самите си
купихме „Документите Тера" от неговия официален магазин, когато той беше активен
преди 3 години. Книгата е същата. Което ни връща отново на въпроса - кой кара този
човек постоянно да се отрича от работата си, създавайки всевъзможни сценарии и
претруфен псевдо-езотеричен индиански фолклор около себе си, които да оправдаят тези
„негови" решения?
Тъжната истина е, че в днешната работа на Робърт се наблюдава невероятен регрес.
Човекът е изпаднал в крайно преклонение пред женската енергия и дори прави семинари
за стотици долари, които са забранени за мъже, или ако мъж поиска да вземе участие, то
той трябва да се облича и държи като жена! Това сякаш просто не е същият човек, който
преди две десетилетия бе пионерът, предложил най-достоверната история за произхода на култовете към крайно женското и крайно мъжкото начало. Преди години Морнинг Скай бе
идеен враг на всичко извънземно, осъзнавайки кристално ясно къде се корени
манипулацията в този свят. Днес, този човек благоговее пред всичко извънземно и всичко
свързано със „свещената женственост", сякаш е забравил сам собствените си изследвания
и откритията относно корена и причините за съществуването на тази „свещена
женственост". Това е невероятно противоречие, за което ние (като хора, които изследваме
работата му от вече толкова години) тотално недоумяваме как може да остава сляп и
равнодушен. Никъде няма коментар относно факта, че Робърт противоречи сам на себе си
- както се казва - „за световно"! Това не остава незабелязано и за други изследователи в
интернет, които споделят подобни на нашите мисли и забелязват тенденция в това
поведение. Защото тази рязка и диаметрално противоположна промяна в убежденията на
нашия автор говори за програмиране, както правим предположение още в предговора на
„Документите Тера". Навярно промяната става след 1999 г. и присъединяването към
въпросното общество на Воините-мечки (макар това да е чисто предположение), за което
нямаме никаква информация, но няма да се учудим ако са параван за някакъв mind control-
култ (каквито има стотици). Именно оттогава Робърт говори за „Пазителите", които може
да не са нищо друго освен неговите хендлъри. За голямо наше съжаление имаме и
странично потвърждение за наличието на такъв момент в цялата история, превръщайки го
в нещо повече от хипотеза. Косвено до нас достигна информация от човек, който е
участвал в семинар на Морнинг Скай и който твърди, че е имал доста неприятни
преживявания на енергийно ниво с него, подсказвайки едва ли не че Робърт е тъмен шаман
и изобщо не е този, за който се представя. Бе споделено, че „Морнинг Скай" е много
опасен и трябва да се внимава с него при евентуален контакт.
Всичко това е по-скоро закономерно, отколкото учудващо и ни казва за пореден път
какво се случва с хората, които стигат твърде близо до същинската истина (а не
промотираната такава) .
В настоящата книга Морнинг Скай навлиза в огромни детайли относно произхода и
еволюцията на рептилиите и сирианците. По всичко личи, че тази информация е
достигнала до хората, които са му я предали, директно от извънземни. Едно логично
предположение е, че тези сведения идват от някое от братствата на змията, свързани с ЕА
и ще се спрем по-подробно на това след малко в точка 5. В този ред на мисли, не трябва да
ни изненадва, че работата на Робърт е невъзможна за откриване (освен „Документите
Тера"). Неговата информация е първокласна и той е истински воин, без значение на
настоящия му статус и възгледи. Трудът и жертвите, които е направил, не остават
неоценени и опитите, които самите ние правим, са част от запазването на това наследство
и неговото надграждане.
Това обаче, може да създаде един отчасти илюзорно-романтичен ореол около неговата
информация. Нещо, което вече сме виждали да се случва с някои хора и е реална опасност
от възникването на нова религия, претендираща за абсолютност. Никога не трябва да се
забравя, че материалите на Морнинг Скай са писани от извънземна перспектива, защото
тези знания са физически предадени от извънземни, а самият Морнинг Скай (особено в
последните години) е твърд представител на тази философия, особено на официалната
линия на законната орионска Кралица, както ще видите сами след малко. Това
автоматично означава, че макар да имаме налице сравнително достоверна информация
на фона на целия ченълинг-боклук, който ни залива всекидневно в последното
десетилетие, тези материали си остават гледната точка на „някой си", пък бил той и
извънземен. Нещо повече - извънземната перспектива е доста по-различна от човешката и то в негативен от наша гледна точка смисъл. И тъй като самите ние нямаме никаква
склонност за възвеличаване на извънземното, за разлика от конкретния автор и
съвременния ню ейдж, тази книга е просто една от многото, макар да е по-различна по
произход. Тя е писана най-малко през два филтъра - на човека дал информацията на
Робърт и на самия Робърт, който е човек и пише книгата като сюжет за хора, който да бъде
консумиран от публика, съставена от хора (обърнете хубаво внимание на това, защото
имаме предвид две различни неща). Да не говорим за филтъра на самия извънземен разум,
представил информацията - фракцията, към която принадлежи и респективно -
убежденията, които има благодарение на тази си принадлежност. Ние никога не можем да
имаме обективна информация, бидейки в човешко тяло и участвайки в дадена Игра.
Можем да имаме само фрагменти и дадена перспектива от различна височина, но никога
от най-високата точка. Понякога това е повече от достатъчно вътре в тази Игра, понякога
не е дори близо до достатъчно. И в двата случая - трябва да се научим да приемаме това и
да живеем съобразно него, проявявайки гъвкавост. Това не означава, че не можем да си
позволим да говорим с конкретика и претенция за обективност изобщо. Означава обаче, че
конкретиката и обективността са доста отвлечени и в крайна сметка - субективни понятия
и могат да съществуват единствено във фрагментираното съзнание, което не се е
завърнало към Източника. След този етап претенциозната идея за обективност става
излишна като концепция.
С други думи, ако човек, участващ в настоящата Игра, бе станал свидетел на
описаните в тази книга събития, той навярно би ги описал по доста по-различен начин най-
вече от философска гледна точка (и това е нормално). Тъй като положението не е такова
обаче, ще трябва да се задоволим с филтрите, които ни е поставил ордена. Затова - нека
погледнем за какво става въпрос в конкретната, твърде специфична и дори бихме казали...
спекулативна ситуация и какво точно е „ордена".
5.
Орденът
Колкото повече човек започва да осъзнава механизма зад по-голямата картина,
толкова повече си дава сметка, че моделите, които се проектират на Земята, са
компресирана версия на това, което се е случвало на стотици хиляди други светове в
галактиката. Сценарият на нашата планета е ускорен вариант на онова, което се е
разигравало и все още се разиграва на звездите. От един момент нататък това става
толкова езотерично очевидно и логично, че няма смисъл дори да се коментира.
Пребивавайки на планета под „карантина" обаче, човек трудно си дава сметка, колко
много неща от културата ни - неща, които приемаме за даденост и плод на човешката
цивилизация - всъщност не са плод на тази Земя. Това неразбиране се дължи главно на
нашата откъснатост от случващото се в космоса и отрицанието, с което обикновеният
човек е изпълнен, когато се заговори по тези въпроси. Социалната система, финансовата
система, данъчната система, съдебната система, военната система - това не са случайно
възникнали конструкции и не са с човешки произход на ниво архетип. Това са орионски
системи на контрол и съществуват на всички планети, които са под рептилианска
доминация. Тези системи не са създадени, за да работят правилно (от човешко-морална
гледна точка) и в услуга на хората. Смятате ли, че е наистина толкова сложно да се
изгради един добре функциониращ порядък при наличието на достатъчно добро желание?
Разбира се, че не е. Просто някой няма интерес това да се случи. Ще се повторим - тези
системи не са създадени да работят, а да доведат човечеството до определен глобален мисловен модел и това е невероятно ключово за разбирането както на контрола на тази
планета, така и на извънземните, които стоят зад него.
Макар вече да сме разглеждали накратко конкретната проблематика в „Документите
Тера", тя със сигурност заслужава по-подробен анализ. Ако човек се замисли, горните
твърдения звучат толкова налудничаво, именно защото в известна степен сме склонни да
мислим за извънземния разум като непознат и като нещо коренно различно от познатото,
макар Холивуд да ни втълпява точно обратното и постоянно да придава на извънземните
си герои множество човешки черти и психологически характеристики. Да смятаме, че
извънземният разум е нещо напълно различно от нас обаче, би проработило единствено,
ако нашето развитие се бе случило напълно изолирано „под похлупак" и никога не се бе
сблъсквало с чужди раси.
Разбира се, подобна мисловна конструкция бива разбита на пух и прах при идеята, че
човечеството не само е взаимодействало в миналото с подобен извънземен разум, но е и
било създадено от такъв. И тъй като, когато твориш нещо, ти го твориш в рамките на
твоите представи и винаги влагаш вариация или частица от самия теб в него (което не
винаги е съзнателен процес), то можем да кажем, че в известен смисъл не извънземните
приличат на нас, а ние приличаме на извънземните и то на едно много архетипно
равнище. Затова и в библията се казва, че боговете (елохим) са създали човека по техен
образ и подобие. Това трябва да се тълкува както в буквален физически смисъл, така и в
преносен - на ниво менталност. Те са създатели на нашето ДНК (и респективно - на телата
ни), а ДНК не е нищо повече от компресирани мисловни модели, които са сгъстени до
равнище на физическа манифестация. ДНК носи не само физически характеристики, но и
ментални такива. И предвид, че огромен процент от нашето ДНК е извънземно, не е
трудно да свържем всички точки и да си дадем сметка, че с течение на времето и
изграждайки цивилизация, ние ще проектираме модели, които вече съществуват на
звездите.
От един момент нататък това работи автоматично и физическото присъствие на тези
извънземни, които да надзирават въпросния процес -дори не е нужно (което не означава,
че не го е имало). Неслучайно на това в „Документите Тера" се казва „Наука по
произхода". Защото тя е невероятно комплексна и функционира на множество равнища.
Именно така се населяват светове с живот, които трябва да бъдат под контрол още на ниво
произход -чрез изначално подаване на точно определено ДНК. От определена гледна точка
можем да кажем, че създаването на човешкото тяло е на практика първия проект по
контрол над съзнанието на планетата Земя. Навярно най-големият бизнес в космоса е
именно селектирането на определени видове ДНК с определени качества и заложени
команди в него, които да се отключат на определени етапи за определени цели.
В подобни моменти обикновено някой от публиката се провиква, че това звучи като
научна фантастика, но ако сте внимавали в казаното дотук, ще разберете автоматично, че
този аргумент не важи именно защото според това, което твърдим, научната фантастика е
просто отключване на генетична памет за това „как стоят нещата там някъде", изкривени
през филтъра на човешкия социум. Т.е. - ако искаме да разберем дадени аспекти от
извънземните култури, просто трябва да изучим по-подробно нашата собствена култура,
общество, поведение и дори... мода. Те са тяхно копие и това е закономерно, когато
придобиете определен етап на разбиране. Така че следващия път когато гледате някой
филм за извънземни и си помислите, че дизайнът на декора (образно казано) е твърде
повлиян от собствената ни култура - спомнете си, че по всяка вероятност нещата стоят по
точно обратния начин - нашето мислене и обществен строй е повлиян от техния, защото ние сме обикновено продължение и колония на това съзнание. Ето защо в работата по
книгите и сайта ни ние обръщаме толкова сериозно внимание на холивудските
продукции, причините за което явно остават неясни за много хора. Правим го защото
Холивуд е най-голямата и мощна събирателна точка, която отразява този вид съзнание.
Той е използван, защото е съсредоточие на вниманието на целия свят, което го превръща в
най-удобния инструмент (съзнателно и подсъзнателно) за прокарване на дадени идеи и
мислене, които да бъдат засадени в колективното съзнание на човечеството и след време
да дадат плод.
Всичко това би трябвало да добави допълнителен аспект към разбирането ви за
древния херметичен постулат „каквото горе, това и долу", който не е само закон касаещ
огледалната взаимовръзка между физическия и нефизическия свят, но и много буквална
сентенция, че нашият свят е отражение на света на „боговете" (които „живеят на небето").
Ние сме колония, а колониите имат законите, порядките и нравите на господстващата
Империя. Много е просто, ако го гледате от правилния ъгъл. Замислете се само как
древните култури са правили всичко възможно да приличат визуално на „боговете" си.
Помислете за египетската цивилизация и нейната безпрецедентна дотогава култура,
помислете за южноамериканските цивилизации и хората, които изкуствено са а ължавали
черепите си, зада изглеждат като техните извънземни покровители-спомнете си всички
подобни факти от древността, които досега не са имали смисъл в голямата картина.
Помислете за стотиците „диви" племена и култури по света, които съществуват и до ден
днешен и които са запазили живи своите традиции, обичаи и строй от времето на
„боговете", защото тези същества са им казали да правят така. Защо си мислим, че днес
нещо се е променило? Само защото вместо колиби вече имаме небостъргачи? Защото
вместо кремъци използваме запалки? Защото вместо каруци имаме автомобили? Защото
имаме електрифицирани мегаполиси вместо селища, формирани от десетина семейства?
Това е същият модел, само мащабът и опаковката са различни и това създава илюзия за
субстанциално различие, което обаче просто не е така. Имаме същото ритуално и
териториално поведение, имаме същите древни обичаи във видоизменена, модернизирана
форма (и всеки, ровил се поне малко в етиологичен и митологичен план - знае това) и
имаме същата мода, в която година след година преоткриваме закона, че „новото не е
нищо повече от добре забравено старо"... За да разберете „старото" обаче, трябва сериозно
да актуализирате разбирането си за тази дума и да върнете часовника с няколко милиона
години назад, а не само с няколко десетилетия.
Знаете ли, например, че традицията мъжът да коленичи пред жената, когато я моли да
се омъжи за него, произхожда от Орион, защото рептилианското общество е доминирано
от женския пол и това е знак на почит? Знаете ли, че целуването на ръката на жена има
същия първоизточник? Знаете ли, че свалянето на шапка в присъствие на жена е
церемониален жест, който символично има своя корен в това, че в присъствието на
орионска женска, дори метафорично никой не може да бъде „по-висок" (разбирайте
буквално като „по-висш") от нея, защото в противен случай може да се прости с живота
си? Знаете ли, че цялата концепция за кавалерството има орионска основа? Знаете ли, че много български, монголски и викингски военни практики имат сириански произход?
Знаете ли, че традицията в ортодоксалния ислямски свят жените да се забулват, се дължи
на реално съществуващи порядки у някои радикални сириански фракции? И т.н., и т.н...
Като човешки същества, още от деца ние винаги се опитваме подсъзнателно да
подражаваме...