АМЕНХОТЕП IV НАПЪТСТВИЯ ТЕБ АЗ ДАРУВАМ

           

Предварителни напътствия

Преклонете вашите глави в праха, о жители на земята! В мълчание и благоговение приемете тези напътствия отгоре.

Навсякъде, където слънцето свети, навсякъде, където вятърът духа, навсякъде, където има ухо да слуша, ум да разбира, - нека правилата на живота бъдат обявени, и заповедите на истината почитани и изпълнявани.

Всичко произлиза от Бога. Неговата сила е безкрайна, Неговата мъдрост - вечна, Неговата доброта пребъдва през вековете.

Той седи на своя трон в центъра на Вселената и диханието на устата му дава живот на света.

Той докосва с пръсти звездите и те възрадвани следват своя път.

Върху крилата на Разума лети той през безкрайните предели и твори своята воля през всички области на безграничното пространство.

Порядък и милост и красота се излъчва от неговата десница.

Гласът на мъдростта говори във всички негови деяния, но смъртното разбиране не схваща това.

Сенките на смъртното знание преминават в мозъка на човека като сън, той гледа като в мрак; той разсъждава и се самоизмамва.

Но Божията мъдрост е като небесна светлина, тя не изисква разсъждения; Неговият разум е основата на истината.

Справедливостта и милосърдието служат пред престола му; благосклонността и любовта вечно озаряват лицето му.

Кой е подобен по слава на Бога? Кой в могъщество може да се състезава с всесилния? Има ли някой равен Нему по мъдрост? Може ли някой да се сравни с Него по доброта? Няма никой Нему равен!

Това е той, човече, Който те е сътворил, и твоето сегашно пребиваване на земята е закрепено с Неговите закони: силите на твоя разум са дарове на Неговата доброта; чудесата на твоето телосложение - работа на Неговите ръце; твоята душа - е Неговата душа; твоето съзнание - е Неговото съзнание.

Слушайте обаче гласа Му, защото е благодатен и онзи, който Му се подчинява, ще установи своя ум в най-дълбокия мир, и тона ще донесе безконечен растеж на душата, обитаваща вътре в тялото му, още и още много пъти на тази земя.

Затова са тези напътствия

ТЕБ

АЗ ДАРУВАМ

УСТРОЙСТВОТО НА ЖИВОТА.

Твоят учител.

КНИГА ПЪРВА

Задължения на човека като личност

ГЛАВА I.

Размисъл.

Вдълбочи се сам в себе си, о човече! И размишлявай за какво си създаден.

Обмисляй своите сили, обмисляй своите желания и своите съотношения - така ще разкриеш ти задълженията на живота и ще бъдеш ръководен във всички твои пътища.

Не почвай да говориш или да действуваш преди да претеглиш думите си и преди да провериш подбужденията на всяка стъпка, която предприемаш, - тогава безчестието ще бяга далече от тебе и чужд ще бъде срамът в твоя дом; разкаяние не ще те посети, печал няма да помрачи лицето ти нито в този живот, нито в много други, които ще дойдат.

Безразсъдният човек не обуздава езика си, той говори на приумица и се забърква в глупостта на собствените си думи.

Човек, който пристъпя без размисъл към каквото и да било действие, преди да е предвидил последствията му и претеглил възмездието, което ще изиска за него законът, - е подобен томува, който бяга и прехвърляйки се през оградата, пада в трапа от другата страна, който не е видял.

Прислушвай се, обаче, към гласа на размисъла: неговите слова са слова на мъдрост, и неговите пътища ще те заведат към спасение и истина.

ГЛАВА II

Скромност

Кой си ти, о човече! За да се осланяме на твоята собствена мъдрост? И защо се хвалиш със своите постижения?

Първата стъпка към това, за да станеш мъдър, е съзнанието, че си роден смъртен невежа; и ако ти не се смяташ неразумен в мнението на другите, отблъсни безумната мисъл да се смяташ мъдрец, в своята собствена смъртност.

Както простата дреха по-добре украсява прекрасната жена, така и скромното държание е най-хубавото украшение на вътрешната мъдрост.

Речта на скромния човек придава блясък на истината, а. скромността на неговите думи оправдава погрешките му.

Той не се осланя на своята смъртна мъдрост; той претегля съветите на приятеля си и получава полза от тях.

Той отвръща ухото си от самохвалството и не му вярва, той е последен в разкриването на своите собствени съвършенства.

Но както воалът подчертава красотата, така и неговите добродетели се усилват от сянката, която скромността му хвърля върху тях.

Но. вгледай се в безполезния човек и понаблюдавай надменния: той се облича в богата дреха, ходи по многолюдните улици, мята наоколо си погледи и търси внимание.

Той вири глава и не забелязва бедния; той се отнася към по-нискостоящите с презрение, а стоящите по-горе от него, поради това, гледат на неговата гордост и безразсъдство с насмешка.

Той пренебрегва съжденията на другите, осланяйки се само на своето собствено мнение и се обърква.

Той е пропит от щеславието на собствените си въображения; неговата наслада е да слуша и да говори за себе си по цял ден.

С жажда поглъща той похвалите за себе си, а ласкателят, на свой ред, го поглъща.

ГЛАВА III

Поучение

Тъй като дните, които са преминали, са си отишли завинаги и онези, които ще дойдат, могат да не дойдат при тебе в твоето сегашно състояние на живота, то прилича ли ти, о човече! Да използваш сегашното си състояние без съжаление за загубата на това, което е отминало и да не разчиташ много на това, което ще дойде? Защото за твоите бъдещи състояния ти не можеш да знаеш нищо освен това, че твоите сегашни дела ще ги обусловят.

Този миг е твой. Най-близкото се крие в утробата на бъдещето и ти не знаеш какво носи то. Зрелостта на нероденото е в съблюдаването на Закона.

Всяко бъдещо състояние ще бъде такова, каквото си го създал в сегашното.

Каквото си решил да правиш - прави го бързо. Не отлагай за вечерта това, което може да се извърши сутринта.

Безделието е майка на нуждата и болката, а благостният труд носи радост.

Ръката на прилежния побеждава нуждата. Успехът и сполуката са спътници на трудолюбивия.

Кой е този, който се е сдобил с богатство, който се е издигнал на власт и се е покрил с почести, за когото в града говорят с похвала и който стои пред краля в неговия съвет? Това е онзи, който е изгонил безделието от своя дом, като е казал: "Ленност, - ти си мой враг".

Той става рано и ляга късно. Той упражнява своя ум с размисъл, а своето тяло с работа, запазвайки здравето и на двете.

Ленив човек е сам за себе си бреме. Неговото време лежи като тежест на плещите му; той броди безцелно и не знае какво да върши, неговите дни отминават като облачни сенки, и той не оставя след себе никакъв знак за спомен.

Неговото тяло е нездраво поради недостиг на упражнения. Той има нужда от дейност, но няма сила да се движи. Неговият ум се намира в тъма; неговите мисли - в безредие. Той желае знание, а няма сили да го придобие.

Той и бадеми би ял, но ненавижда неудобството, свързано с необходимостта да раздробява черупките им.

Неговият дом е в безредие, неговите слуги са разточителни и непокорни и с бързи крачки отива той към разорение. Той вижда всичко това, чува, измъчва се, клати глава, желае да тури ред във всичко, но му липсва достатъчна решителност, докато разорението го връхлита като вихър, и тогава срам и разкаяние го съпровождат в гроба. Все пак ще настъпи денят, определен от Небето, когато Душата ти ще се възвърне, ще събере праха и ще го оживи наново.

ГЛАВА IV

Съревнование.

Ако сърцето ти жадува за почести, ако ухото ти се блазни от хвалебствените гласове, издигни твоя смъртен "аз" над праха, от който ти си бил създаден. Издигни своята цел към нещо достойно за похвала.

Дъбът, който сега издига своите мощни клони към небесата, е бил някога си малко желъдче, заровено в пазвите на земята. Старай се да бъдеш пръв в своето призвание, каквото и да е то; не давай никой да те изпревари в извършване на доброто, обаче, не завиждай за заслугите на другия, а усъвършенствувай своите собствени таланти. Презирай също да унижаваш своя противник по безчестен и недостоен начин. Старай се да се издигнеш над него само чрез своето превъзходство. Тогава твоето превъзходство ще бъде увенчано с чест, ако не с успех.

Чрез добродетелно съревнование се възвисява човешкият дух вътре в него. Той трепти за славата и се радва, като бегач, готов да се впусне в своя бяг.

Като палмово дърво се издига той, макар и да е угнетен и като орел в небесната твърд излита във висините, устремил погледа си във великолепието на слънцето.

Примерът на бележити люде са негови нощни видения; неговата радост е да ги следва през деня.

Той създава грандиозни планове, наслаждава се от тяхното изпълнение и името му се носи до края на земята.

Но сърцето на завистливия е жлъчка и горчило; езикът му е пропит с отрова. Успехът на съседа не му дава покой.

Той седи в килията си и роптае; и доброто, което спохожда другия, за него е зло.

Ненавист и злорадство разяждат сърцето му и няма в него покой. В своята собствена гръд той не чувствува любов към доброто; затова е уверен, че и съседът прилича на него.

Той се старае да подчини тия, които го превъзхождат и дава лошо тълкувание на всичките им дела.

Той изчаква, като обмисля злото, и човешкото отвращение го преследва, и той се удушва, като паяк в собствената си паяжина.

ГЛАВА V

Благоразумие.

Слушай словата на благоразумието, отдай внимание на съветите му и ги запази в сърцето си. Неговите положения са всеобемащи и всички добродетели се опират на него. То е пътеводител и господар на човешкия живот.

Сложи юзда на езика си, постави стража пред устата си, да не би словата на собствените ти уста да нарушат твоя покой.

Нека онзи, който се надсмива над убожеството, да се погрижи той сам да не бъде убог, каквото и да говори той, нека се прислушва към жестокостта на своето собствено сърце.

Бъбривостта носи разкаяние, а мълчанието"-спасение.

Бъбривият е нещастие за обществото, от бърборенето му заболява ухото; потокът на думите му заглушава разговора.

Не се хвали сам, защото това ще предизвика пренебрежение към тебе. Не осмивай другия, защото е опасно.

Злостната шега е отрова за приятелството и онзи, който не може да въздържа езика си, ще има много неприятности.

Снабди се с подходящо за твоето положение жилище, но не изразходвай повече от това, което можеш да си позволиш, за да може предвидливостта на младостта ти да бъде удобството на твоята старост.

Нека вниманието ти бъде насочено върху твоята собствена работа; грижата за държавата предостави на нейните управници.

Не допускай развлеченията ти да бъдат много скъпи, да не би трудът, положен за придобиване на тия средства, да надвиши удоволствието, което получаваш.

Не позволявай на успеха да затъмни обстоятелствата, а на изобилието да пресече гласа на въздържанието. Онзи, който се отдава много на излишества в живота, ще живее, като се оплаква от липсата на необходимите потребности.

От опита на другите черпи мъдрост и по техните усети поправяй своите недостатъци.

Не вярвай на никой човек, докато не си го изпитал и все пак не бъди недоверчив без причина, -това е несправедливо.

Но когато ти се убедиш в честността на човека, заключи го в сърцето си, като скъпоценност; пази го като скъпоценен камък, който няма цена.

Откажи се от милостите на користолюбивия; -те ще бъдат примки за теб и ти никога не ще се освободиш от задължения.

Не изразходвай днес това, от което утре ще се нуждаеш. Не предоставяй на волята на случая това, което предвидливостта може да приготви, или грижата да предотврати.

Без да гледаш на всичко това, не очаквай дори от благоразумието неизменен успех, защото човек не знае какво може да донесе нощта.

Глупецът не е винаги нещастен, а мъдрецът не всякога успява; при все това глупецът никога не е имал пълна наслада, а мъдрият никога не е бивал напълно нещастен.

ГЛАВА VI

Твърдост

Опасностите, нещастията, нуждата, болестите и страданията се явяват повече или по-малко като определен жребий на всеки човек, който дохожда в света.

Затова, трябва ти, о дете на нещастието! От рано още да укрепиш разума си със смелост и търпение, за да издържиш с подобаващата решителност определения ти дял от човешкото зло.

Както камилата понася труд, горещина, глад и жажда в пустинните пясъци, без да губи силите си, така и мъжеството на човека трябва да го поддържа при всички опасности.

Благородният дух пренебрегва жестокостта на съдбата. Величието на Душата му не може да бъде унижено.

Той не е основавал своето щастие върху усмивките на съдбата и затова не се смущава, когато тя се мръщи.

Като скала на морски бряг стои той твърд, и ударите на вълните не го безпокоят.

С вдигната глава, твърдо, като кула върху гранитна планина стои той, и стрелите на съдбата падат безсилни в краката му.

В минута на опасност смелостта на сърцето го поддържа и устойчивостта на ума го спасява.

Той посреща злото на живота като човек, който отива на битка и се връща победител.

При нещастие неговото спокойствие облекчава теглото му, а неговото постоянство ще преодолее бремето на това нещастие.

Но слабият дух на страхливия човек го предава на срам.

От страх пред нищетата той се унижава до подлост и чрез страхливо понасяните обиди той кани оскърбленията.

Както тръстиката се люлее от повея на въздуха, така и сенката на злото го заставя да трепери.

В час на опасност той е объркан и смутен. В декя на нещастието той се загубва и отчаянието обхваща душата му.

ГЛАВА VII

Доволство - удовлетвореност.

Не забравяй, о човече, че твоето сегашно положение на земята е определено от мъдростта на вечния, който познава сърцето ти, който вижда суетността на всичките твои желания и който често, от милосърдие, отхвърля твоите молби.

Все пак, за всички благоразумни желания, за всички честни стремежи, - неговата благост е установила в свойствата на нещата, вероятността за успех.

Безпокойството, което усещаш, нещастията, от които се оплакваш - дири в корена на нещата, от които те произхождат, а именно: твоето собствено безумие, твоята собствена гордост, твоята собствена разстроена фантазия.

Затова не роптай против Божието разпределение, а поправи собственото си сърце. Не говори в себе си: - "ако бих имал богатство или власт или свободно време, бих бил щастлив", защото знай - всяко от тях донася на своите малцина обладатели своето особено затруднение.

Бедният човек не вижда огорченията и безпокойствията на богатия: той не чувствува трудностите и тревогите на властниците; не познава умората от безделието, и затова се оплаква от своя жребий.

Но не завиждай на видимото щастие на никой човек, защото ти не познаваш скритите му дарби.

Умението да се задоволяваме с малко е най-голямата мъдрост, а онзи, който увеличава богатствата си, - увеличава и грижите си. Доволният пък ум е скрито съкровище, което безпокойство не може да го налети.

И ако ти не се поддаваш на примамките на съдбата, които биха те отдалечили от справедливостта или въздържанието, от милосърдието или скромността, дори и богатствата не ще те направят нещастен.

Но оттука ти ще узнаеш, че чашата на чистото и истинско блаженство съвсем не е питие за смъртния човек.

Добротата е оня път, който бог му е определил за преминаване, а щастието е целта. Нея никой не може да достигне, преди да е завършил своя път и не е получил своя венец в покоите на вечността.

ГЛАВА VIII

Въздържание

Най-близко приближаване до щастието, което ти можеш да достигнеш - това е да получиш от небето разбиране и здраве.

Ако ти обладаваш тия благословии и искаш да ги запазиш до старост, - избягвай изкушенията на сладострастието и бягай от неговите съблазни.

Когато то те примамва със своите лакомства на масата, когато виното му искри в чашата, когато то ти се усмихва и те убеждава да бъдеш радостен и щастлив - тогава именно е часът на опасността, и нека в този час разсъдъкът ти да бъде на стража.

Защото, ако ти се вслушаш в думите на изкусителя, то ще бъдеш измамен и предаден.

Радостта, която той обещава, се превръща в безумие и насладите му, водят към болести и смърт.

Погледни на неговите пиршества, хвърли поглед на гостите му и разгледай онези, които са били прелъстени от усмивките му, които са се отдали на изкушенията му.

Не са ли слаби те? Не са ли болезнени те? Не са ли лишени те от дух?

След кратките часове на веселие и пиршества, идат скучните дни на болки и скръб. Сладострастието е извратило и притъпило апетитите им и сега те нямат охота и за най-изисканите му ястия. Неговите сподвижници стават негови жертви. Справедливите и естествени последици са предопределени от Бога, в реда на нещата, за наказание на онези, които са злоупотребявали с неговите дарове.

Но коя е тя, която минава с лека стъпка по равнините? Руменина гори по нейните бузи, аромат на утрото лъха из нейните уста. Радост, смегчена от невинност и скромност искри в очите й, от веселие на сърцето тя пее, когато върви.

Нейното име е Здраве; тя е дъщеря на упражнението, което я е създало чрез въздържание. Техните синове населяват планините, които се простират зад северните области на Сан Ток Хое.

Те са храбри, деятелни, жизнени и надарени с всички достойнства и добродетели на тяхната сестра.

Енергията закрепва нервите им, сила пребъдва в костите им и тяхната утеха е в труда през целия ден.

Трудът на баща им възбужда тяхното усърдие, а храната на майка им ги освежава.

Борбата със страстите е тяхна радост; победата над лошите привички е тяхна слава.

Развлеченията им са уверени и затова те са издръжливи. Почивката им е кратка, но здрава и спокойна.

Кръвта им е ясна, умовете светли и лекарите не намират пътя към техните домове.

Но благополучието не живее с человеческите синове и безопасността не стои на стража пред вратите им. Погледни! Ето те наново са изложени на опасност отвън, а изменникът отвътре чака удобния миг, за да ги предаде.

Тяхното здраве, тяхната сила, тяхната красота и дейност са възбудили в гръдта желания за похотлива любов,

Из своето убежище тя търси тяхното внимание, разпростирайки своите съблазни като мрежа.

Нежно и меко е тялото й, небрежна и съблазнителна е нейната дреха, безпътство се чете в очите й, и на гърдите й се покои изкушението.

Тя ги примамва с пръст, омагьосва ги със своите погледи и с любезните си думи се сили да ги измами.

Ах, бягай от нейните примамки! Запуши ушите си, да не чуваш нейните омагьосващи думи! Ако ти забелязваш морността на очите й, ако ти се вслушваш в нежността на нейния глас, ако ти само й позволиш да те обвие със своите ръце, то тя завинаги ще те оплете със своите вериги.

А после ще дойдат срам, болест, нужда, грижа и разкаяние.

Разслабен от ласки, разглезен от излишества и размекнат от леност: - силата ще напусне твоите членове, а здравето - твоето тяло. Малобройни ще бъдат дните ти и безславни, затова пък безбройни ще бъдат твоите скърби, без съчувствие и състрадание от близките.



КНИГА ВТОРА

Страсти

ГЛАВА I

Надежда и Страх.

Обещанията на Надеждата са по-ароматни от розова пъпка и по-примамливи за очакванията, но заплахите на Страха е кръст, на който е разпъната роза.

Обаче не допускай Надеждата да те увлече, а Страхът да те въздържа от изпълнение на това, което е справедливо. Така трябва да бъдеш ти подготвен да срещаш всички събития безпристрастно.

Дори ужасът на смъртта не е страшен за добрия: който не е правил зло, няма причини да се бои.

Във всички твои начинания нека разсъдливата увереност въодушевява твоите усилия, защото, ако се отчайваш в успеха, ти не ще успееш.

Не плаши душата си с въображаеми страхотии, не позволявай сърцето да се свива от призраците на въображението.

От страха произлиза бедствие; но оня, който се надява, помага на себе си.

Както преследваният щраус, криейки главата си, забравя тялото си, така и уплахите на страхливеца го излагат на опасност.

Ако ти си уверен в невъзможността на едно нещо, то твоето отчаяние ще го направи действително невъзможно. Но оня, който упорства, ще преодолее всички мъчнотии на препятствието.

Напразната надежда ласкае сърцето на глупавия, но оня, който е мъдър, не ще тича след нея. Във всички тия желания нека те съпътствува разсъдъкът. Не устремявай своите надежди по-високо от пределите на възможното. Тогава успехът ще съпровожда твоите начинания и сърцето ти няма да бъде обезпокоявано от разочарование.

ГЛАВА II

Радост и Скръб

Не допускай веселието ти да бъде толкова чрезмерно, че да приспи твоя ум; нито тъгата ти да бъде толкова тежка, че да угнети сърцето ти. Този свят не доставя толкова безмерно благо и не причинява толкова безизходно зло, щото да те повдигне извънредно много, или да те спусне много ниско от равновесието на умереността.

Ето пред тебе е домът на Веселието! Той е боядисан отвън и има весел вид. Ти ще го познаеш по продължителния шум на веселието и ликуването, що излиза от него.

Господарката стои на вратата и високо кани всички минувачи. Тя пее, призовава и се смее непрестанно.

Тя кани да влезем вътре и да вкусим от насладите на живота, които, както тя говори, никъде не ще се намерят, освен под нейния покрив. Но не влизай в нейната врата без предпазливост, също не общувай с тия, които посещават нейния дом по неподобаващ и безнравствен начин.

Те се наричат синове на Веселието; те се смеят и изглеждат доволни, но безумие и безразсъдство има във всички техни дела.

Те са тясно свързани със злото и всяка тяхна стъпка води към зло. Опасността ги обкръжава от всички страни и бездната на падението зее под краката им.

Обърни се сега на другата страна и гледай: в онази долина, обкръжена с дървета, скрито от хорските погледи, е жилището на Скръбта.

Нейната гръд се вдига с въздишки, нейните уста са изпълнени с плач, нейната наслада е да съзерцава човешкото тегло.

Тя вижда обикновените неприятности на живота и ридае; слабостта и порочността на човека е любимата тема на нейните уста.

За нея цялата природа е препълнена със зло; всеки предмет, видян от нея, е засенчен от мрака на собствения й ум и гласът на недоволството опечалява нейния дом и през деня и през нощта.

Не отивай близо към нейната килия, нейното дихание е заразително. Тя поразява плодовете и изсушава цветовете, които украсяват и подслаждат градината на живота.

Избягал от дома на Веселието, пази се да не те занесат твоите нозе към границите на този мрачен дом. Следвай внимателно средната пътека, която трябва да те заведе с постепенен възход в жилището на Тишината и Спокойствието.

В тишината обитава Мир, Безопасност и Задоволство. Тя е радостна, но не весела, тя е сериозна, но не сурова, тя гледа на веселието и на скръбта в живота с еднакви и верни очи.

От тука, като от висина, трябва да гледаш ти на безумието и нещастието на ония, които, водени от своето весело сърце, - вземат места в компаниите на веселие и буйна радост; или заразени от мрачно настроение и меланхолия, прекарват всички свои дни в жалби за нещастията и бедствията на човешкия живот.

Но разгледай и двете страни с разбиране и грешките им да те запазят от заблуда.

ГЛАВА III

Гняв

Както вихърът в своята беснота изкоренява дърветата и загрозява лицето на природата или както земетръсът в своите конвулсии разрушава цели градове, така и яростта на разгневения човек сее зло около себе.

Опасност и разруха се намират готови в ръцете му.

Но претегли и не забравяй своите собствени слабости, тогава ти ще простиш недостатъците на другите.

Не се предавай на Гнева, тази страст изостря ножа, за да нарани собствената ти гръд или да убие собствения ти приятел.

Ако ти понасяш леките раздразнения с търпение, - това ще ти бъде зачетено като мъдрост; а ако ти можеш да ги изгонваш от твоята памет, - сърцето ти няма да те упрекне.

Нима ти не виждаш, че разяреният човек загубва своя разсъдък ? И когато ти владееш чувствата си, нека яростта на другия да ти служи за урок.

Нищо не прави в разгара на страстите. Защо трябва да се хвърляш в морето през време на силна буря?

Ако ти е трудно да управляваш своя гняв, благоразумно е да го предотвратяваш, затова избягвай всички случаи на падане в ярост или се предпазвай от тях, когато и да те налетят.

Глупецът се дразни от оскърбителните разговори, а мъдрият се отнася към тях с пренебрегване.

Не укривай мъст в гърдите си. Тя ще измъчва сърцето ти и ще обезцветява най-красивите му наклонности.

Бъди всякога повече готов да простиш,, отколкото да отвърнеш на обидата. Онзи, който чака възможност за отмъщение, се намира в засада срещу себе си и навлича беда на своята собствена глава.

Кроткият отговор за разгневен човек е подобен на поливане вода върху огън: намалява неговия жар и от врага той ще ти стане приятел.

Виж, колко малко неща заслужават гнева, и ти ще бъдеш смаян, като видиш, че никой друг, а само безумни могат да се отдават на злоба.

Гневът почва в безумие или в слабост, но помни и бъди уверен, че рядко той завършва без съжаления.

По стъпките на безумието върви срамът.

Зад гнева стои угризението на съвестта.



ГЛАВА IV

Съжаление

Както от ръката на пролетта се разхвърлят по земята прекрасните цветя; както благословеното лято произвежда в съвършенство щедростта на плодородието, така и усмивките на съжаленията проливат благословия върху децата на нещастието.

Онзи, който жали другиго, показва добротата на сърцето си, а онзи, който няма състрадание за другите, не го заслужава.

Касапинът не се смекчава от блеенето на агънцето, а жестокото сърце не се трогва от отчаянието на другите.

Но сълзите на състрадателния са по-сладки от капки роса, падащи на пролетната гръд от цветята на благоуханната роза.

Не закривай ухото си за плача на бедния, не ожесточавай сърцето си срещу нещастието на невинния.

Когато сирак се обръща към теб, когато сърцето на вдовицата е разкъсано от мъка и тя моли с горчиви сълзи за твоята помощ, о съчувствувай на нейното нещастие и протегни ръката си на ония, които нямат никого, за да им помогнеш.

Когато ти видиш гол уличен скитник, треперещ от студ и без подслон, нека щедростта да разкрие сърцето ти; нека крилата на твоето милосърдие го запазят от гибел, за да може да живее твоята собствена душа.

Когато бедният стене болен на легло, когато нещастният изнемогва сред ужасите на затвора или ако побелялата глава на стареца повдига немощен поглед към тебе с молба за милост, как можеш ти да тънеш в излишества и удоволствия, равнодушен към техните нужди, безчувствен към техните нещастия?

ГЛАВА V

Желание и Любов

Предпазвай се, млади човече; пази се от съблазните на покварата и не позволявай на развратната жена да те изкушава, - невъздържано да се предаваш с нея на наслади.

Безумното желание ще разруши твоя собствен стремеж; от заслепението на страстта му ти ще се устремиш към падение.

Затова не отдавай сърцето си на нейните сладострастни изкушения. Не позволявай на сърцето си да бъде заробено от нейните замайващи очарования.

Изворът на здравето, който трябва да снабдява потока на насладите, скоро ще спре и всеки извор на радост ще пресъхне.

В разцвета на твоя живот старост ще те стигне, твоето слънце ще залезе в зората на твоите дни.

Но когато добродетел и скромност осветяват нейните прелести, блясъкът на прекрасната жена е по-ярък от небесните звезди и напразно ще се противиш срещу силата на нейното влияние.

Белотата на нейната гръд превъзхожда лилията; нейната усмивка е по-прекрасна от розова градина.

, Очите й са невинни като гургулица и простота и правда живеят в нейното сърце.

Целувката на нейните уста е по-сладка от меда;

нейното ухание е подобно на Аравийските благоухания.

Не закривай своята гръд пред нежността на любовта; чистотата на нейния пламък ще облагороди сърцето ти и ще го смегчи, за да получиш най-прекрасни впечатления.

КНИГА ТРЕТА

Жената

Внимавай, прекрасна дъще на любовта, в наставленията на благоразумието и да проникнат заповедите на Истината дълбоко в сърцето ти, тогава обаянието на твоя ум ще засили блясъка върху изяществото на твоя образ и твоята красота, подобна на роза, ще запази своята прелест, когато увехне нейният цвят.

В пролетта на твоята младост, в зората на твоите дни, когато очите на мъжете с възторг се обръщат към теб и природата шепне в ушите ти значението на тези погледи, слушай с предпазливост техните съблазнителни думи; пази добре сърцето си, не слушай техните нежни уверения.

Помни, че ти се явяваш разумна другарка на мъжа, а не робиня на неговите страсти. Целта на живота ти не е просто да угаждаш на развратните му желания, а да му съдействуваш в труда на живота, да го успокояваш с любов и да заместваш неговата грижа с ласка.

Коя е тя, която завладява сърцето на мъжа, заставя го да я люби и царува в сърцето му?

Ето тя иде в девствена хубост, с невинност в ума си и скромност на бузите си.

Ръката й търси работа и няма в нея стремеж към безцелно скитане.

Облечена спретнато, тя е възпитана във въздържание; смирение и кротост, като венец на славата, окръжават главата й"

На езика й пребивава музиката, сладостта на мед тече от устата й.

Скромността е във всички нейни думи; в нейните отговори - мекота и правда.

Покорност и послушание са уроците в нейния живот, мир и щастие са нейната награда.

Пред стъпките й върви благоразумието, а добродетелта я съпровожда.

Очите й говорят за нежност и любов, но благоразумието царува над главата й.

Езикът на неприличния е безгласен в нейно присъствие; благоговейният страх пред добродетелта й го държи в безмълвие.

Когато злоезичието действува и мълвата за съседа ходи от уста на уста, пръстът на мълчанието стои на устните й, ако милосърдието и добротата не отворят устата й.

Нейната гръд е жилище на добротата и затова тя не подозира злото у другите.

Щастлив ще бъде човекът, който я вземе за жена, щастливо е детето, което ще я нарече майка.

Тя управлява в къщата, - и в къщата има мир; тя управлява с благоразумие и на нея се подчиняват.

Тя става в зори, обмисля своята работа и определя всекиму надлежното занятие.

Нейната грижа за семейството е единствена нейна радост и само за него тя полага всичките си старания. Изящество, умереност и угодност пребивават в нейния дом.

Разумността на нейното ръководство е чест за нейния съпруг и той слуша похвалите за нея със скрита радост.

С мъдрост развива тя умовете на децата си и ги възпитава с примера на собствената си доброта.

Словото на нейната уста е закон за тяхната младост; движението на погледа й ръководи тяхното послушание.

Тя говори и нейните слуги тичат, тя посочва, и работата е свършена, защото законът на любовта е в сърцата им, и нейната доброта прибавя криле на нозете им.

Когато преуспява, тя не се хвали, а в нещастие тя лекува раните на съдбата с търпение.

Безпокойствата на нейния мъж се облегчават с нейните съвети и отслабват с нейните ласки; той й доверява сърцето си и получава покой.

Щастлив е човекът, който я е направил своя жена, щастливо е детето, което я нарича майка.



КНИГА ЧЕТВЪРТА

Еднокръвност или естествени родства

ГЛАВА I

Мъжът

Приеми жена за себе си и се повинувай на Божиите предписания, вземи си жена и стани верен член на обществото.

Но изследвай щателно и не решавай внезапно; от твоя сегашен избор зависи твоето бъдещо щастие.

Ако по-голямата част от времето й отива за дрехи и украшения, ако тя обича самохвалството, ако тя се смее много и говори високо, ако тя обича да се отлъчва от къщата на баща си, и очите й дръзко блуждаят по лицата на мъжете, - макар красотата й да би била като слънце в небесната твърд, - извърни лице от прелестите й, извърни стъпките си от нейните пътища и не позволявай на ума си да бъде хванат в примката на измамата на въображението. Но когато намериш чувствителност на сърцето, съчетана с нежност в обноските; съвършен ум и приятен за вкуса ти вид - вземи я в своя дом: тя е достойна да ти бъде приятел, твоя другарка в живота, жена на твоето сърце.

Трепери над нея, като над благословение, изпратено от небесата; нека добротата на твоето поведение те направи мил за сърцето й.

Тя е господарка в твоята къща, затова отнасяй се с уважение към нея, за да се повинуват и слугите ти на нея.

Не се противопоставяй на нейните привички без причина; тя е участница в твоите грижи, прави я също участница и в твоите радости.

Порицавай недостатъците й с кротост, не търси подчиняването й с жестокост.

Поверявай тайните си върху гърдите й, съветите й са искрени и ти не ще бъдеш измамен.

Бъди верен на нейното легло, защото тя е майка на твоите деца.

Когато болка и болест я сломят, нека твоята нежност успокои скръбта й; твоят съжалителен и любовен поглед да облегчи нещастието й, и ще смекчи нейната болка, и ще донесе повече полза, отколкото десетици лекари.

Съобразявай се с нежността на нейния пол, с деликатното й телосложение и не бъди суров към нейните слабости, помнейки собствените си несъвършенства.

ГЛАВА II

Бащата

Ти, който си родител, съобразявай се с важността на това, което ти е поверено; твой дълг е да поддържаш от тебе създадените същества.

От тебе зависи също и това: дали да бъде детето от твоята плът благословение или проклятие за тебе самия, полезен или недостоен член на обществото.

Подготвяй го от рано с наставления и го убеждавай с правилата на истината.

Наблюдавай промените в неговите наклонности, затвърди го вярно в дните на юношеството и не допускай лоши привички да се затвърдят с годините.

Тогава ще се въздигне той, като кедър в планината и върхът му ще бъде видян над дърветата в гората.

Лошият син е упрек за своя баща, а онзи, който постъпва правилно, е чест за белите му коси.

Почвата е твоя собствена, затова не я оставяй без грижи, защото семето, което посееш, пак ти ще пожънеш.

Учи го на послушание и той ще те благославя; учи го на скромност и той не ще има причини да се срамува.

Учи го на благодарност и той ще получи полза; учи го на милосърдие и той ще спечели любов.

Учи го на въздържаност и той ще има здраве; учи го на благоразумие и щастлива съдба ще го съпътствува.

Учи го на справедливост и той ще бъде почитан от всички; учи го на искреност и собственото му сърце не ще го упрекне никога.

Учи го на прилежание и ще се увеличи богатството му; учи го на благотворителност и умът му ще се издигне.

Учи го на наука и живота му ще бъде полезен; учи го на религия и смъртта му ще бъде щастлива.

ГЛАВА III

Синът

По Господните творения човек да се научи на мъдрост и да приложи той към себе си указания, които те дават.

Иди в пустинята, сине мой, наблюдавай там младия щъркел и позволи на неговите деяния да говорят на сърцето ти: той носи на младите си криле своя престарял баща, той го нагласява спокойно и в безопасност, той го снабдява с храна.

Любовта на детето към родителите е по-сладка от ароматичните кадения на Персия, които се принасят на слънцето; дори са много по-благовонни от ароматите на аравийските цветя, що носи западният зефир.

Бъди следователно признателен на баща си, тъй като той ти е дал живота; и на твоята майка, тъй като тя те е носила.

Слушай думите на неговите уста, защото те се говорят за твое благо; внимавай на неговите увещания, защото те произлизат от любов.

Той е следил за твоето благополучие; той се е трудил, за да живееш ти в доволство, затова отнасяй се с уважение към възрастта му и не допускай непочтително отношение към белите му коси.

Не забравяй нито своята безпомощност в детинството, нито развитието на твоето юношество и бъди снизходителен към слабостите на твоите престарели родители; помогни им и ги поддържай в залеза на живота им.

И тогава в мир ще занесат те белите си глави долу към гроба; и твоите собствени деца, от уважение към твоя пример, ще отплатят за твоята синовна любов с тяхната обич. ,

ГЛАВА IV

Братя

Вие сте деца на един баща, запазени от неговите грижи, и гръдта на една майка ви е отхранила.

Затова да те свържат връзките на привързаността с твоите братя, за да има мир и щастие в дома на твоя баща.

И когато вие се разделите в света, помнете роднинските връзки, които ви свързват наедно и ви задължават да се обичате и да бъдете единни; - не предпочитай чуждия пред своята собствена кръв.

Ако несгода е посетила твоя брат, помогни му; ако сестра ти е в нещастие - не я напускай.

Тогава състоянието на твоя баща ще може да поддържа целия му род и неговата грижа ще се продължи за всички ни чрез вашата взаимна любов.

КНИГА ПЕТА

Предопределени или случайни различия между човеците

ГЛАВА I

Мъдрият и невежата

Радостта от разбирането е съкровище от Бога, и той определя всекиму неговата част, в размер достатъчен по негово усмотрение.

Надарил ли е той теб с мъдрост? Просветил ли е той твоя разум със знание на истината? Съобщи това на незнаещите, за тяхна просвета; съобщи това на мъдрите за твое собствено усъвършенствуване.

Истинската мъдрост е по-малко самонадеяна, отколкото безразсъдството. Мъдрият човек често се съмнява и променя мнението си; неразумният е упорит и не се съмнява: той знае всичко, освен собственото си невежество.

Гордостта на пустотата е отвратителна, а многословието е глупост на неразумния; при все това част от мъдростта понася с търпение техните нелепости и да ги съжалява е безразсъдство.

Все пак не се превъзнасяй в своето висше разбиране, понеже висшето човешко познание е само слепота и нелепост.

Мъдрият човек чувствува своето несъвършенство и затова е всякога скромен; напразно се труди той за своето собствено одобрение. Неразумният пък се любува на малкия ручей на своя собствен ум и се възхищава от камъчетата, които той вижда на дъното: улавя ги, сочи ги за перли и се възхищава от одобренията на подобните нему братя.

Той се хвали с постиженията в дела, които нямат значение, а там, където е срамно да бъдеш невежа, той няма понятие.

Дори по пътя на мъдростта той се труди неразумно, и срам и разочарование е наградата на неговия труд.

Мъдрият човек развива своя ум със знание; развитието на изкуството е негова наслада, а тяхното приложение в живота го увенчава с чест.

И все пак 'най-голямото учение той счита достигане на добродетелите, а предмет за изучаване, през целия му живот, се явява науката на достигане щастието.

ГЛАВА II

Богати и бедни

Човекът, на когото Господ е дал богатство и благословил с разум - правилно и разумно да го употребява, е особено отличен и надарен от него.

Той гледа на богатството си с удоволствие, защото то му дава средства да върши добро.

Той защищава бедния, когато е обиден, той не позволява на силния да потиска слабия.

Той се стреми да открива достойните за съжаление; разучава нуждите им и ги облекчава с внимание и справедливост.

Той съди и награждава по заслуги, той насърчава изобретателността и свободно закриля всяко полезно намерение.

Той основава грамадни предприятия, които обогатяват страната му и дават работа на мнозина.

Той разработва нови планове за процъфтяване на изкуствата.

Той гледа на излишека от своята трапеза като принадлежаща на бедните, които го окръжават, и не ги лишава от тия излишеци.

Милосърдието на неговия разум не е унищожено от неговото богатство, затова с чисто сърце се наслаждава той от своето богатство и радостта му е безупречна.

Но тежко томува, който трупа чрезмерни богатства и сам се наслаждава от тях.

Гой угнетява бедните и не държи сметка за техния труд и пот.

Той забогатява от мъката им и не чувствува угризение на съвестта; разорението на брата не го затрогва.

Той пие сълзите на сирака като мляко, плачът на вдовицата е музика за ушите му.

Сърцето му е вкаменено от всепоглъщащата любов към богатството; никаква неприятност, никакво нещастие не му правят впечатление.

Но проклятието за неправдата го преследва; той живее в непрекъснат страх; безпокойството на неговия ум и хищните желания на собствената му душа се явяват като възмездие за бедствията, които той причинява на ближните си.

Какво представляват несгодите на бедността в сравнение с мъките, разяждащи сърцето на този човек!

Да се възрадва бедният, защото много причини той има за това.

С мир сяда той на своята вечеря; няма ласкатели и лакомци на трапезата му.

Не е затруднен той от тълпа храненици, и не е обсаден от безбройни молби.

Бидейки лишен от префинените ястия на богатите, той е избавен и от техните болести.

Нима не му е сладък неговия хляб? Нима не му е приятна водата, която той пие заутоление на жаждата си? О да, много по-приятна е тя, отколкото най-скъпите напитки на богаташите!

Работата му запазва неговото здраве и му доставя отдих, който е непознат за разкошното легло на изнежения.

Той ограничава със скромност желанията си, и спокойното доволство е по-сладко за душата му, нежели всички придобивки на богатството и величието.

Да не се възгордява богатият със своето състояние и да не се отчайва бедният поради своята бедност: Божието провидение надарява с частица щастие всекиго от тях.

ГЛАВА III

Господари и слуги.

Не роптай, о човече, срещу своето подчинено положение, то е определено от Бога и има своите добри страни; то те избавя от много грижи и тревоги в живота.

Честта на слугата е неговата вярност; висшите му добродетели са подчинението и послушанието.

Затова бъди търпелив при упреците на господаря си и когато той те порицава, не бива да му възразяваш: мълчанието на твоята покорност не ще бъде забравено.

Бъди старателен към интересите му, бъди прилежен към работниците му и верен в доверието, което той ти дава.

Твоето време и твоята работа принадлежат на него и понеже той ти плаща за това - не го мами нито във времето, нито в работата.

Но ти, господарю, бъди справедлив към твоя слуга, щом очакваш от него вярност; бъди разумен в разпоредбите си, щом очакваш бързо послушание.

Не забравяй: човешкият дух пребъдва в слугата ти; строгостта и жестокостта могат да създадат у него страх, но никога не ще извикат любов.

Затова смесвай добротата с упреците и разсъдъка с властта, и тогава твоите увещания ще намерят място в сърцето му и изпълнението на задълженията ще стане удоволствие за него.

И той ще почне да ти служи вярно от подбуда на благодарност; той ще ти се подчинява с радост от чувство на любов.

Но ти, на свой ред, не пропускай да дадеш заслужената награда за неговото притежание и вярност.

ГЛАВА IV

Власти и подчинени

О ти! Любимец на Небесата, когото человеческите синове, на тебе равни, са се съгласили да те издигнат до най-високата власт и да те поставят за управник над себе си. Разглеждай последствията и важността на тяхното доверие много повече, отколкото достойнството и висотата на твоето положение.

Ти си облечен в пурпур и седиш на трон; короната на величието украсява главата ти; скиптърът на властта е даден в твоите ръце, но не за теб са дадени тия знаци, а за благото на твоята държава.

Славата на краля е благосъстоянието на неговия народ; неговата власт и могъщество се покоят върху сърцата на поданиците му.

Умът на великия кназ е възвишен поради величието на положението му: той замисля големи планове и търси дела, достойни за могъществото му.

Той събира мъдрите от своето кралство; той откровено се съвещава с тях и се вслушва в мненията на всекиго от тях.

Грижливо се вглежда той към своите поданици, откривайки способностите им и, съгласно достойнствата, дава назначения.

Съдиите му са справедливи, министрите му мъдри и близките любимци не го мамят.

Той покровителствува изкуствата и те процъфтяват; науките се развиват под неговото мъдро управление.

Той се наслаждава от общението с учени и изобретатели; той пламва от тяхното съревнование, и славата на неговото царство се повишава от техните трудове.

Духът на търговеца, който разширява своята търговия; трудът на селянина, който обогатява страната си, изкуството на артиста, постиженията на учения всичко това поощрява той със своята благосклонност или възнаграждава с щедрост.

Той набелязва нови селища и строи мощни кораби, съединява реките с канали за удобство и строи пристанища за безопасност; народът му живее в богатство и могъществото на държавата му расте.

Той съставя своите устави върху началата на равенството и мъдростта; поданиците му в безопасност се наслаждават от плодовете на своя труд и тяхното щастие се състои в изпълнението на законите.

Той основава присъдите си върху началата на милосърдието, но в наказание за нарушителите на закона, той е строг и безпристрастен.

Ушите му са открити за оплакванията на поданиците му; той укротява ръката на техните притеснители и запазва угнетените от тяхната тирания.

Затова поданиците му гледат на него като на баща: с уважение и любов; те го смятат, като пазител на всичко, от каквото те се наслаждават.

Тяхната любов към него събужда в неговата гръд любов към народа, безопасността на тяхното благосъстояние е предмет на неговите грижи.

В техните сърца не се поражда ропот срещу него; коварството на враговете не е опасно за държавата му.

Неговите поданици са му верни и предани, те единодушно се вдигат в негова защита, като каменна стена и армията на тирана бяга пред тях, както сух лист пред вятъра.

С безопасност и мир са благословени домовете на неговия народ.



Слава и могъщество окръжава неговия трон през вековете.





КНИГА ШЕСТА

Обществени задължения

ГЛАВА I

Милосърдие

Когато ти съзнаеш своите недостатъци, когато ти прозреш своите несъвършенства, проумей, о сине човечески! Всеобемащата доброта на Оногова, който те е наградил с разум, надарил те е с дара на словото и те е настанил в обществото на себеподобни, за да полуваваш и даваш взаимна помощ и взаимни задължения.

Твоята храна, твоите дрехи, удобството на твоето жилище, твоята охрана от опасности, твоето наслаждение от доволството и удобството на живота — всичко това ти дължиш на помощта на другите и можеш да получиш всичко това само в обществото на себеподобни.

Затова твой дълг е да бъдеш приятел на човечеството, тъй като и ползата ти е в това, че и другите да бъдат дружелюбни към теб.

Както розата по своята природа разнася аромат, така и сърцето на милосърдния човек създава добри дела.

Той се наслаждава от лекотата и спокойствието на собственото си сърце и се радва на щастието и благосъстоянието на своите ближни.

Той не се вслушва в злоезичието и клеветата, защото недостатъците и паденията на хората причиняват болка на сърцето му.

Неговият постоянен стремеж е да прави добро и той винаги дири случай за осъществяване на този стремеж: облекчавайки нещастията на другите, той облекчава себе си.

* Благодарение широтата на своя ум, той включва в своята мъдрост щастието на всички хора, благодарение на великодушието на сърцето си, той се старае да го осъществи.

ГЛАВА II

Справедливост

Общественият мир почива върху справедливостта и щастието на отделните човеци — върху спокойната употреба на имуществата им.

Затова задържай желанията на сърцето си в границите на разумна умереност и позволи ръката на справедливостта правилно да ги води.

Не хвърляй завистливи погледи към имуществото на съседа си: да бъдат неговите владения свещени за теб.

Да не те увлича никакво изкушение и никакво предизвикателство да не те възбужда да дигнеш ръка върху ближния си.

Не клевети неговия характер, не свидетелствувай лъжливо против него.

Не подкупвай слугата му, за да напусне или измами своя господар и не изкушавай жена му към грях.

Това ще бъде скръб за сърцето му, която ти не си в състояние да облегчиш, вреда за живота му, която никакво изкупление не може да поправи.

В отношенията си с хората бъди безпристрастен, справедлив, постъпвай с тях така, както би желал те да постъпват с тебе.

Бъди верен на думата си и не излъгвай човека, който ти се е доверил; бъди уверен, че в очите на Господа кражбата е по-малко зло, отколкото предателството.

Не угнетявай бедния и не измамвай при сметка работника.

Когато ти продаваш за печалба, прислушвай се към шепнещия глас на твоята съвест и се задоволявай с умерена печалба; не се ползвай от незнанието на купувача, за да увеличиш печалбата си.

Плати задълженията си, защото онзи, който ти е дал, е разчитал на твоята честност; да не му заплатиш дължимото е низко и несправедливо.

Най-после, о сине от обществото на тебеподобните! Изследвай сърцето си, извикай паметта на помощ и ако си извършил каквито и да било от тия простъпки, — да падне скръб и срам на сърцето ти: побързай да направиш всичко възможно за теб да ги поправиш.

ГЛАВА 1П

Благотворителност

Щастлив е човекът, който е посял в своята гръд семената на милосърдието; техните плодове ще бъдат благотворителност и любов. Ще изтекат реки на добро из кладенеца на сърцето му и ще се излеят потоци за благото на човечеството.

Той помага на бедния в неговите несполуки; той се наслаждава от помощта за благосъстоянието на всички човеци.

Той не осъжда съседа си не вярва на завистливи и злобни приказки и не повтаря тяхната клевета.

Той прощава обидите, нанесени му от хората и Пропъжда спомена за тях из паметта си; мъст и злоба нямат място в сърцето му.

Той не отвръща зло за зло и дори за враговете няма омраза в сърцето му; с дружески увещания той успокоява тяхната несправедливост.

Скърбите и безпокойствата на човеците възбуждат състраданието му; той се старае да облегчи тежестта на техните нещастия и удоволствието от успеха възнаграждава неговия труд.

Той успокоява яростта, омиротворява свадите на разядосваните хора и предотвратява нещастията при спор и вражда.

Той спомага да се създаде около него мир и доброжелателство и името му се повтаря с похвала и благословия.

ГЛАВА IV

Благодарност

Както клонките на дърветата връщат своя сок на корените, от гдето той се е издигнал; както ръката влива водата сив морето, което е подхранвало нейните извори, — така се наслаждава сърцето на благородния човек, когато отплаща за указаното му добро.

С готовност признава той своите задължения; той гледа на своя благодетел с любов и уважение.

И ако отплатата за пол ученото е вън от неговата възможност, той пази спомена за него с нежност в сърцето си и не го забравя през всичките дни на своя живот.

Ръката на великодушния човек е подобна на небесните облаци, които изливат на земята плодове и цвет; сърцето пък на неблагодарния е като пясъкът на пустинята, който жадно поглъща падащите от небето цветя, погребва ги в недрата си и нищо не произвежда.

Не завиждай на благодетеля и не се мъчи да скриваш благодеянието, което той е направил, отколкото да се задължаваш и макар великодушната постъпка да не се нуждае от възхищение, — все пак смирението на благодарността трогва сърцето и е мила в очите на Бога и човека.

Но не приемай помощ от ръката на горделивеца; не се задължавай на себелюбеца и скъперника: щеславната гордост ще те изложи на срам; лакомството на скъперничеството никога не може да се задоволи.



ГЛАВА V

Искреност

О, ти, който си влюбен в красотата на Истината и който си утвърдил своето сърце в простотата на нейните очарования, бъди верен и не й изменяй: постоянството на твоята добродетел ще се увенчае с чест.

Речта на искрения се корени в сърцето му; лицемерие и измама нямат място в неговите думи.

При лъжата той се черви и се смущава, но, казвайки истината, той гледа право в очите.

Той поддържа като човек достойнството на своя характер и се гнуси да слиза до хитруването на лицемерието.

Той е уверен в себе си и никога не се смущава; той има достатъчно мъжество за истината, но той се страхува да лъже.

Той е по-висок от низостта на лицемерието; думите на устата му са мисли на сърцето му.

С предпазливост и предвидливост той отваря своите уста; той изучава, кое е истината и говори скромно.

Той съветва с другарско чувство и укорява с искреност; каквото и да обещава той, то непременно ще бъде изпълнено.

А сърцето на лицемера се крие в гърдите му, той облича думите си в подобие на истината и делата на живота му са измама.

Той се смее в скръбта и плаче в радостта и думите на неговите уста са необясними.

Той работи в тъмнина като къртица, смятайки се в безопасност; но ето — излиза той в светлината и се издава с калта на главата си.

В постоянно напрежение прекарва той своите дий; езикът и сърцето му никога не са в сговор.

Той се опитва да си даде вид на справедлив човек и се заплита в мислите на своето коварство.

О безумний, безумний! Трудът, който ти си даваш, за да скриеш, кой си, е повече от усилието да бъдеш такъв, какъвто искаш да се покажеш и децата, и мъдростта ще се надсмиват на твоето коварство, когато всред видимата безопасност маската ти бъде свалена и пръст на укор се насочи към тебе с насмешка.

КНИГА СЕДМА

Религия

Знай, че има само един Бог-Творец, Създател и Управител на света, Всемогъш, Вечен и Непостижим.

Слънцето не е Бог, а само неговото най-благородно изображение; То осветява света със светлината си и топлината му дава живот на земните произведения. Възхищавай се от него като на създание, инструмент на Бога, но не му се покланяй!

Само на Единия, Най-Висшия, Премъдрия и Благотворящия, — Само на Него Единия подобава поклонение, обожание, благодарност и хвала!

Кой с ръката си е утвърдил небесата? Кой с пръстите си е предначертал пътищата на звездите?

Кой е определил границите на океаните, които те не могат да престъпят? Кой казва на ветровете: "Спри! Да бъде тихо!"

Кой разтърсва земята и заставя народите да треперят? Кой хвърля мълнии, привеждайки в смут злите?

Кой извиква светове към живот чрез словото на' устата си?

Божието провидение е над всички негови дела; Той управлява света и го направлява с безкрайна мъдрост.

Той е утвърдил законите за управлението на света; Той ги е чудесно разпределил според природата на нещата и всяко нещо се съобразява с волята му.

В дълбочината на своя разум Той пази цялото знание; тайните на бъдещето лежат открити пред него.

Мислите на сърцето ти са открити пред неговия поглед; Той знае твоите решения, преди да са се зародили.

По отношение неговото предзнание няма нищо което, да му е неизвестно, и няма нищо случайно.

Чудесен е той във всичко и във всички свои пътища; неговите тайни са неизповедими, пътищата на неговото знание — превишават твоето разбиране.

Затова въздай на неговата мъдрост подобаващото почитание и благоговение и поклони се в праха в почтително и покорно подчинение пред неговите високи указания.

Милосърден е Господ и благ; с милост и любов създаде той света.

Благостта му се вижда във всички негови дела; той е извор на превъзходното и център на съвършеното.

Творенията на ръката му проявяват благостта му и всичките им радости му възнасят хвала; Той ги облича с красота; Той ги снабдява с храна и ги запазва с любов от род в род.

Когато дигнем очите си към небесата, виждаме там сиянието на неговата слава; когато ги снемем долу към земята — и тя е пълна с неговата благост; планините се радват, и долините му пеят слава; полята, реките и горите го славословят.

А ти, о човече! Ти си награден с особени милости, и твоето положение е възвишено в сравнение с другите творения.

Той те надари с разум, за да можеш да запазиш своето превъзходство. Той ти даде дара на словото, за да можеш да се усъвършенствуваш в общуване със себеподобните. Той снабди твоя ум със силата на размисъла, за да бъдеш способен да се осъзнаеш и да се преклониш пред неговото неподражаемо съвършенство.

А в законите, които Той е предопределил, като правил а на твоя живот, с такава благост Той е съгласил твоите задължения с изискванията на твоята природа, че подчинението на неговите заповеди е щастие за теб.

Затова възхвалявай неговата благост с благодарствени песни и размишлявай в мълчание върху чудесата на неговата любов; да се изпълни сърцето ти с благодарност и признателност; да се излеят от устата ти потоци от хвалебствия и възторзи; нека постъпките на живота ти покажат твоята любов към неговите закони.

Справедлив е Бог и праведен, и с истина и безпристрастие ще съди Той земята.

Нима Той не е с милосърдие и благост утвърдил законите си? И нима не ще накаже Той нарушителите им?

Не помисляй, о дръзки човече, че ръката Господня, е отслабнала понеже наказанието е отложено и не се залъгвай с надеждата, че Той закрива очи за делата ти?!

Очите му проникват в тайните на всяко сърце, и те остават в паметта му завинаги; за него няма различие за отделните човеци, или за положението им.

Висшият и низшият, богатият и бедният, мъдрият и невежата: когато душите им захвърлят омотаващите ги връзки на този земен живот, бързо ще получат те от Великия Божи Закон справедливо и вечно възмездие според своите дела.

Злият тогава ще получи урока и ще заплати своя дълг в течение на определеното време, но сърцето на праведния ще се възрадва от неговата награда.

Затова почитай своя Бог във всичките дни на живота си и върви в пътя, който ти е определил.

Нека предпазливост те охранява, въздържание да те удържа, справедливост да направлява ръката ти, милосърдие да смегчава сърцето ти и благодарност към небесата да те вдъхновява към благочестие.

Това ще ти даде щастие в твоето сегашно и бъдещо състояние на живота и ще те отведе в храма на вечното блаженство — към Рая Господен.

И това е истинското Устройство на Човешкия Живот.

ЧАСТ ВТОРА

КНИГА ОСМА

Общо разглеждане на човека

ГЛАВА I

Телосложение и строеж на човека

Долен и невежа, какъвто си, о човече!

Смирен — какъвто ти трябва да бъдеш, о дете на праха! Би ли могъл да възнесеш мислите си до безкрайната Мъдрост? Би ли могъл да съзерцаваш всемогъществото, проявено пред теб? Разгледай своето собствено телосложение.

Странно и чудесно си сътворен ти; затова възхвали своя Създател с благоговение и възрадвай се пред Него!

Защо от всички негови създания само ти стоиш прав, ако не за това, за да можеш да видиш делата му! Защо трябва да ги видиш, ако не за това, за да бъдеш в състояние да се възхищаваш от тях! Защо ти трябва да се възхищаваш от тях, ако не за това, за да можеш ти да се поклониш на своя и техния Създател!

Защо е вложено съзнание в теб и откъде е то произлязло в теб?

Не е плътта, която мисли, нито костите, които разсъждават. Лъвът не знае, че червеите ще го изядат; бикът не съзнава, че го отхранват за клане.

Нищо, което не прилича на това, което ти виждаш, е прибавено на теб; нищо по-високо от това, което възприемат твоите чувства, оживява прахът, от който ти си сътворен. Ето виж, какво е това.

Твоето тяло си остава само една материя, след като това Нещо отлети; затова То не е част от тялото; То не е материално, затова е вечно; То е свободно да действува, затова е отговорно за делата си.

Съзнава ли оселът ползата от храната, само защото неговите зъби сдъвкват тревата, или би ли могъл крокодилът да стои прав, макар неговият гръбнак също да е прав, както и твоят?

Бог те е създал също тъй, както е създал и тях; след всички тях си бил създаден ти и преъзходството, и първенството над всички е било дадено на теб, а със Своето собствено дихание. Той ти е дал същността на твоето съзнание.

Затова познай себе си, гордост на творението му, звено, съединяващо материята с Божественото. Виж! Частица от самия Бог е в теб! Затова помни своето достойнство и не дръзвай да низпадаш до зло или низост.

Кой е надарил със застрашителен вид змийската глава? Кой е вдъхнал буйността на коня? Пак Онзи, който ти е внушил да смажеш змията със стъпката си, и да опитомиш коня за нуждите си.

ГЛАВА II.

За употребата на чувствата

Не се хвали с тялото си, че то е било създадено първо; нито с разума си, че в него пребивава Душата. Нима господарят на къщата не заслужава по-голяма почит, отколкото стените на неговата къща?

Почвата трябва да бъде подготвена, преди посевът да бъде произведен; грънчарят трябва да съгради пещта, преди да почне изработването на порцелана.

Както Небесният Дух говори на водните глъбини;."По този път ще вървят вълните ти, а не по друг, и до тези предели ще се издига гребена им, а не по-високо" — така да направлява и подбужда Душата ти, о човече, твоята плът и да заглушава нейните лудории.

Душата ти е монарх на тялото, затова не позволявай на поданика да се бунтува срещу монарха.

Твоето тяло е като земното кълбо и костите са опората, която го поддържа върху основата.

Както океанът дава начало на изворите, чиито води наново се възвръщат в недрата му, — така изтича от сърцето ти твоята жизнена сила, за да се върне пак на мястото си.

Нима и двете те: водата и жизнената сила не продължават вечно своето течение? Виж! Единият Бог е предопределил течението им.

Не се ли явява твоят нос проводник на ароматите и твоята уста - път за изтънчените ястия? И все пак знай: продължителното вдишване на аромата става неприятно и вредно, а лакомията унищожава охотата, възбудена чрез нея от начало.

Не са ли твоите очи външни стражи, бдящи заради теб? И все пак колко пъти те не са способни да различат истина от измама.

Затова дръж Душата си възглавена, поучавай своя дух да бъде внимателен към нейните дела и тогава ще бъдат те за тебе предавани на живот.

Защо от всички живи създания само ти един имаш способността да се червиш? Светът ще прочете срама на лицето ти; затова не прави нищо срамно.

Защо страхът и уплахата лишават лицето ти от красотата на руменината? Избягвай вината и ти ще познаеш, че си по-горе от страха, а уплахата е по-долу от човешкото достойнство.

Защо само на теб говорят сенките във виденията на твоя разум? Почитай ги и знай, че те са от горе.

Ти, човече, един можеш да говориш. Учудвай се на славното си предимство, и възнеси хвала на Оногова, който ти го е дал, поучавайки децата си в мъдрост и наставлявайки потомците на твоето семе в набожност.

ГЛАВА III

Душата на човека, произходът и свойствата й

О човече! Благата на твоята външна част са здравето, жизнената сила и съразмерността.

Най-великото от поменатите блага е здравето. Каквото е здравето за тялото, това е честността за Душата.

Че ти имаш Душа, това е най-определеното от всички човешки знания, най-ясната от всички истини. Бъди смирен по дух и бъди благодарен за това. Не търси да я уловиш с чувствата си, но се старай да се съобщаваш с нея.

Размисълът, разбирането, разсъждението, желанията — не наричай Душа. Те са нейната дейност,

но не същността й.

Търси Душата по нейните прояви, познай я по добродетелите й. Те са по-многочислени от космите на главата ти; и небесните звезди могат да бъдат преброени по тяхното число.

Не прави ли Слънцето глината да се втвърди, а восъкът да се смегчи? Както едно и също Слънце произвежда тези две противоположни действия, така също и една Душа иска противоположности.

Както Луната запазва своята природа, макар тъмата да се разпростира пред нейното лице, като завеса, — така и Душата си остава съвършена, дори в гърдите на безумеца.

Тя е безсмъртна, тя е неизменна и тя е една във всичко. Здравето проявява красотата и, а опитът я украсява с цвета на мъдростта.

И ще живее тя след теб. Не мисли, че тя се е родила с теб. Тя е била създадена за твоята плът и е сформирана с твоя ум.

Справедливостта не е могла да ти я даде възвишена в добродетели и милосърдието не е могло да ти я даде извратена от пороците. Те са твои и ти трябва да им отговаряш с твоето външно съзнание.

Не мисли, че смъртта може да те укрие от разплата! Не мисли, че гниенето ще те спаси от отговорност. Нима не може Онзи, който те е създал из това, що ти не знаеш, да те накара наново да възкръснеш из това, за което ти нямаш представа?

Не усеща ли петелът полунощния час? Не надава ли той глас, за да ти извести, че настъпва утро? Нима кучето не познава стъпките на господаря си? И не тича ли раненият козел към тревата, която ще го излекува? И все пак, когато те умират, Душата им не знае за това; само твоята преживява това чрез разума и съзнанието.

Затова не завиждай на остротата на чувствата им и знай, че предимството не се състои в обладанието на хубави неща, а в умението да си служим с тях.

Ако ти би имал ухото на елена и ако очите ти да бяха тъй остри и силни, като очите на орела; ако обонянието ти бе като на кучето, или би имал тънкия вкус на маймуната, или изтънченото осезание на костенурката, — какво би ти допринесло всичко това без разума? Не гинат ли всички те както и други подобни на тях?

Има ли някой от тях дара на словото? Може ли някой от тях да ти каже: "Ето защо направих аз това!"

Устата на мъдрия са като врата на съкровищница: щом се отварят и съкровища се изсипват пред теб.

Мъдри слова, изказани на време, са подобни на златни дървета върху сребърна земя.

Можеш ли да мислиш доста възвишено за Душата си? Могат ли да бъдат изказани достатъчно много похвали за нея? Тя е същността на Оногова, който я е дал.

Затова помни вечно за нейното достойнство, не забравяй какво велико съкровище ти е поверено.

Всичко, което може да стори добро, може да принася и вреда, затова предпазвай се и бъди уверен, че насочваш пътя й към добродетелта.

Не мисли, че ти можеш да я загубиш в тълпата или да я скриеш в своето хранилище. Дейността е нейната утеха и тя не може да бъде отклонена от нея.

Нейното движение е непрестанно, нейните стремежи са всеобемащи и не може да бъде сподавен нейният устрем. Ако нещо, желано от нея, се намира на другия край на земята, — тя ще го има, и ако то се намира зад областта на звездите небесни, все пак нейното око ще го стигне.

Нейните търсения са нейна отрада. Както този, който крачи из горещите пясъци на пустината жадува за вода, така жадува Душата за знания.

Както е мечът в ръката на безумец, така е и Душата в гърдите на човек, лишен от благоразумие и разсъдък.

Целта на нейните търсения е Истината. Средствата й да намери Истината с разсъдъка и опита. Но не са ли слаби, не са ли ненадеждни и не са ли измамни тези средства? Как ще достигне тя до желаната цел?

Общото мнение не е доказателство за Истината, защото мнозинството от хората са невежи.

Себебпознаването, знанието за Онзи, който те е съзнал, чувството на поколение, което ти му дължиш, — нима всичко това не е ясно пред лицето ти? Виж, какво още трябва да знае човек?

ГЛАВА IV

За периодите и за използуването на човешкия живот

Каквото е зорницата за чучулигата, каквото е вечерната сянка за бухала, каквото е медът за пчелата, каквото е птичката за ястреба — това е животът за човешкото сърдце.

Макар и ярък, — но той не ослепява; макар и мрачен, — но той не причинява неудоволствие; макар и приятен, — но той не удовлетворява напълно; макар и покварен и извратен, но той Не отблъсква. И все пак, кой е онзи, който знае истинската му стойност?

Учи се да цениш живота, както той заслужава и тогава ти ще бъдеш близко до върховете на мъдростта.

Не мисли заедно с неразумния, че няма нищо по-ценно. Не вярвай заедно с мислящия себе си за мъдрец, че ти трябва да го порицаваш. Обичай го не за него самия, а за онова добро, което може той да принесе на другите.

Злато не може да ти го откупи и цял куп диаманти не могат да ти върнат изново един негов момент, който ти си пропуснал. Затова използвай всеки последващ момент в добродетел.

Не казвай, че би било по-добре да не си се раждал или, като си се родил, че е по-добре да умреш по-рано. Не дръзвай да питаш Твореца си: "Къде би било злото, ако би аз не съществувах?" Доброто е в твоя власт! Отсъствието на доброто е зло и ако би твоят въпрос беше справедлив, то, уви, той осъжда тебе самия!

Нима би глътнала рибата въдицата, ако знаеше, че има скрита кука в нея? Нима би влязъл лъвът в мрежата, ако знаеше, че тя е разпъната за него? Така и човекът не би искал да живее, ако Душата би била предназначена за загниване заедно със земния прах, и милостивият Бог не би го създал... Затова познай от това, че ти ще живееш отново и отново.

Както птица, попаднала в клетка, преди да е забелязала, все пак не разбива о стените своето тяло, така и ти не се труди напразно да излезеш от състоянието, в което се намираш. Знай, че то ти предопределено и бъди доволен от него.

Макар и да не са гладки неговите пътища, но те не са и съвсем мъчителни. Старай се да се приспособиш към всичко и където има най-малкият признак на зло, — очаквай най-голяма опасност.

Ако леглото ти е от слама, знай, че спиш в безопасност, но ако си се излегнал върху рози, — бой се от шиповете.

Благородната смърт е по-добра от лошия живот; старай се затова да живееш толкова, колкото ти е предопределено, а не толкова, колкото ти можеш. А тъй като животът ти е по-полезен за другите, отколкото твоята смърт, то твой дълг е да го пазиш.

Не се оплаквай заедно с неразумния, че животът ти е кратък, помни, че със съкращаване на твоите дни, се съкращават и твоите грижи.

Вземи от времето на живота си безполезната негова част и какво ще остане?

Извади времето на твоето детинство, вторичното детство на старостта, часовете на твоя сън, на твоите безумни часове, дните на твоята болест и тогава, дори на преклонна възраст, колко малко истински полезни дни ти ще можеш да изброиш.

Онзи, който ти е дарувал живота, като благословение, го е скъсил, за да го направи още по-голямо благо. Каква полза би имал ти от по-дългия живот? Нима ти искаш да имаш по-голяма възможност да увеличиш пороците си? Колкото се отнася до доброто, нима Онзи, който е ограничил времето ти, не ще бъде доволен от плодовете му?

Защо ти, о дете на скръбта, би живял повече? За да дишаш, да ядеш и да виждаш света? Всичко това ти си вече извършил. Нима много честото повторение не е уморително и излишно? Били увеличил ти своята мъдрост и своите добродетели? Уви, какво има да знаеш ти още? Или: на какво продължението на твоя живот би те научило? Лошо ти употребяваш малкия срок, който имаш, затова не дръзвай да роптаеш, че не ти е дадено повече.

Не роптай за недостатъка на знание, защото възможностите няма да загинат с теб в часа на смъртта. Бъди честен тук и ще бъдеш мъдър в бъдешия живот.

Не казвай на гарвана: "защо твоята възраст седем пъти превъзхожда възрастта на твоя господар?" Или на кошутата: "Защо на твоите очи е присъдено да видят стотици поколения на моите потомци?" Могат ли те да бъдат сравнени с теб в злоупотребата с живота? Нима те са развратни, жестоки или неблагодарни? По-добре научи се от тях, че чистотата и простотата на живота са пътищата за достигане на напреднала възраст.

Умееш ли ти да използваш живота по-добре от тях? — Тогава по-късият живот е достатъчен за теб.

Човекът, който се осмелява да заробва света, когато той знае, че може да се наслаждава от своята тирания само един кратък миг, на какво би се решил той, ако би бил безсмъртен?

Достатъчно дълъг живот ти имаш, но ти не виждаш това. Не ти липсва продължителност на живота, о човече! Но ти си разточителен; разпиляваш живота си, като че ли го имаш повече, отколкото ти е достатъчно!

Знай, че не изобилието, а пестеливостта прави човека богат.

Мъдрият живее от първия период на живота си, но неразумният винаги само започва.

Не се труди да трупаш. богатство отначало, мислейки, че ще се наслаждаваш после от него. Онзи, който се отнася небрежно към настоящето - губи всичко, каквото той има. Както стрелата пронизва сърцето, когато войникът не знае, че тя лети към него, така и живота му (на небрежния към настоящето) ще бъде отнет от него, преди да е разбрал, че го е имал.

Но какво е тогава животът, щом човекът трябва да го желае? Защо той пак се държи за своето дихание?

Нима не е той редица от съблазни, верига от нещастия, непрекъснати преследвания на злото, което чака от всички страни? В начало той е невежество, в средата — болка, а в края — скръб.

Както една вълна тласка друга, докато и двете не се смесят със следващата подир тях, така също и зло се сменя със зло в живота на човека. По-голямото и сегашното поглъща по-малкото и миналото.

Нашите страхове са действително зло; нашите очаквания са насочени към неизпълнимото.

Неразумните се страхуват като смъртни, а искат като безсмъртни!

Каква част от живота бихме искали да задържим за нас? — Юношеството? Можем ли ние да обичаме ругатнята, безпътството и дързостта?... Старостта?— Тогава — обичаме ли ние немощите?...

Казват, че старостта се почита и дълголетието се уважава. Добродетелта може да донесе уважение на човека в разцвета на младостта му, а без нея възрастта дава повече бръчки на Душата, отколкото на човешкото чело.

Защо се почита старостта? Не за това ли, че тя се отчуждава от разпуснатия живот? Каква справедливост има, обаче, в това, когато не старостта презира удоволствията, а удоволствията презират старостта.

Затуй бъди добродетелен, когато си млад и ще бъде почитана старостта ти.

КНИГА ДЕВЕТА

Човекът, разгледан в отношение на слабостите му и техните последици

ГЛАВА I

Щеславие

Могъщо е щеславието в човешкото сърце; невъздържаността го направлява по своя воля; голяма част от него се поглъща от отчаянието, а страхът провъзгласява: "Виж, ето аз съм ненадминат!" Но щеславието е над всички тях.

Затова не се оплаквай от несгодите на човешкото състояние, а по-добре смей се над човешката безразсъдност. В ръцете на щеславен човек животът е само една сянка на въображението.

Какво е героят, най-известният от човеците, ако не изплувал на повърхността мехур на тази слабост? Непостоянни, неблагодарни са людете, но защо трябва мъдрият да се подлага на опасност заради глупците?

Човек, който изостава сегашната си работа, обмисляйки, какво ще бъде поведението му, когато се прочуе, се храни с вятър, докато друг яде хляба му през това време.

Постъпвай така, както подобава на теб според сегашното ти положение и тогава срам не ще докосне твоето лице, когато ти ще се издигнеш.

Кое повече ослепява очите и скрива сърцето на човека от него самия, ако не щеславието? Уви! когато ти не можеш да видиш себе си, другите те виждат и от вън и от вътре.

Човек, който възхвалява себе си, без да има заслуги, прилича на лале, което бие в очи, но няма аромат.

Сърцето на щеславния човек е безпокойно и тогава, когато е задоволено; неговите грижи са по-големи, отколкото неговите удоволствия.

Грижите му не се успокояват и с неговите кости в гроба; той не е достатъчно дълбок, за да ги удържи. Той простира мислите си зад предела на съществуванието си; той се уговаря за похвалата, която трябва да му се въздаде, когато сам не от този свят, но онзи, който му обещава това, го измамва.

Какъвто е човекът, който моли жена си да си остане вдовица, за да не безпокои тя Душата му, такъв е онзи, който очаква, че възхвалата ще достигне до ушите му вън от земята или ще зарадва сърцето му в гроба.

Докато си жив, постъпвай правилно и не обръщай внимание, какво се говори за това. Задоволявай се със съзнанието на заслужена похвала и ще се зарадва потомството ти, като я слуша.

Както пеперудата, която не вижда своите собствени багри; както ясмина, който сам не чувства своя аромат, що той разпространява, така и преизпълненият с радост и веселие човек неволно кара другите да забележат и да вземат участие в радостта му.

Защо е — казва той — златна моята дреха? Защо моите трапези са отрупани с ястия, ако няма никой, който да се наслаждава от тях, ако никой не знае за това? Затова дай дрехата си на голия и храната на гладния, тогава ще бъдеш възхваляван и ще чувстваш, че си заслужил тази похвала.

Защо се обръщаш към всеки човек с ласкателство, с празни за теб и лъжливи думи? Ти знаеш, че когато такива думи са отправени към теб, — ти. не им отдаваш никакво значение. Той също знае, че те лъже и знае той, че ти все пак ще му бъдеш благодарен за тях.

Говори искрено и тогава ти ще слушаш с полза.

Насладата на щеславния е да приказва за себе си и не забелязва той, че другите не обичат да го слушат.

Ако той е направил нещо достойно за похвала; ако той притежава нещо достойно за възхищение, то радостта му е да обяви това на всички, и гордостта му е да чуе, че това е разгласено. И желанията на такъв човек поразяват сами себе си, защото хората не казват: "Гледай, той е направил това", или — "ето, той притежава това", а казват: — "забележи, колко той се гордее с това".

Не може сърцето на човека едновременно да бъде заето с много неща. Онзи, който е утвърдил Душата си във външното, губи истинското и той тича подир сапунени мехури, които се пукат, когато хвърчат, а онова, което би му направило чест, той тъпче с краката си.

ГЛАВА II

Непостоянство

Природата те потиква към непостоянство, о човече. Затова пази се от него през всички времена.

От утробата на майка си излизаш ти изменчив и колеблив, от чреслата на баща си ти си наследил непостоянството, — как тогава ти можеш да бъдеш твърд?

Онези, които са ти дали твоето тяло, са го снабдили със слабост. Но Онзи, който ти е дал Душата, — те е въоръжил с решителност.

Прилагай я, и ти ще бъдеш мъдър; бъди мъдър — и ти ще бъдеш щастлив!

Нека онзи, който постъпва правилно, се предпазва да се хвали с това, защото рядко доброто произхожда от неговата собствена воля.

Нима това не е действие на тласъка отвън, роден от неизвестността, усилен от случая, основан още върху нещо друго? Така, тем и принадлежи хвалата.

Опасявай се да бъдеш нерешителен в действията си; пази се от непостоянство при провеждането им, тогава ще тържествуваш над два големи недостатъка на твоята природа.

Какво повече осъжда разумът, ако не противоположните действия? Какво може да заглуши наклонността към това, ако, не твърдостта на разсъдъка?

Непостоянният чувства, че той се променя, но не знае защо; той вижда, че се изплъзва сам от себе си и не забелязва как.

Затуй бъди неспособен да се изменяш в това, което е правилно и хората ще ти вярват.

Втълпи в себе си началата на дейността и съблюдавай да бъдат постъпките ти винаги в съгласие с тях.

Убеди се, че началата ти са справедливи и тогава бъди непоколебим в техните пътища.

Тогава няма да те управляват страстите. Твоето постоянство ще затвърди в тебе всичко добро, което ти обладаваш и то ще те отклони от вратата на нещастието. И безпокойството, и разочарованието ще бъдат чужди на твоя дом.

Не подозирай зло у никого, докато ти сам не го видиш. Но когато го видиш, не забравяй да простиш.

Как могат да бъдат правилни действията на оногова, който няма правила в живота? Нищо не може да бъде справедливо, ако то не изхожда от вътре.

Непостоянният няма мир в Душата си. Не може той също да се чувства свободно с тия, с които е в допир.

Животът му не е гладък. Движенията му са неправилни. Разумът му се мени заедно с времето.

Днес той те обича, а утре питае отвращение към теб! А защо? — Той сам не знае защо е обичал вчера и защо мрази днес.

Днес той е тиранин за теб, а утре най-смирен твой слуга. А защо? Онзи, който е надменен без власт, може да бъде раболепен без подчинение.

Днес той е разточителен, а утре си отказва насъщното късче хляб: така живее онзи, който не познава равновесието на духа.

Кой ще каже за хамелеона: "Черен е той", — когато в следния миг го покрива зеленината на тревата?

Кой ще каже за непостоянния: "Радостен е той", — когато скоро ще чуем тежка въздишка.

Какво е животът на такъв човек, ако не призрачна мечта? Сутрин той става радостен, а на пладне е в тъга. Бог е той в този час и по-лош от червей в следния. Той сега се смее и плаче след минута. Той иска сега, а минута по-късно не иска, а още подир минута той не знае: искал ли е или не.

Толкоз повече, че нито доволството, нито тъгата не се укрепяват в него твърдо. И не се уголемява той, нито се смалява. Той няма предлог за смях и причини за скръб, затова те не хващат корен в сърцето му.

Щастието на непостоянния е дом, построен върху пясък; първият напор на вятъра отнася основата му, можем ли да се учудваме, че се руши този дом?

Но кое е това възвишено същество, което тук управлява равно и непрекъснато течението на своя живот? Чиито крака са на земята, а главата над облаците? Това е постоянният човек.

Величие върху челото му, твърдост в поведението му, спокойствие цари в сърцето му.

Макар и да се срещат пречки по пътя му — той не ги удостоява с поглед. И ако небе и земя пречат на неговото движение, — той все пак върви напред.

И планините се снишават под краката му, и морските води пресъхват под неговата стъпка.

Напразно тигърът се хвърля да му препречи пътя и не обръща той внимание на ярките петна на леопарда.

Той върви всред сражаващи се легиони, отстранявайки с ръка ужасите на смъртта.

Бури връхлитат на плещите му, но не го разклащат. Напразно гръм трещи над главата му. Мълниите служат само да осветяват великолепния му вид.

Решителност е името му!

От най-отдалечената част на земята иде той и вижда щастието надалеч, — далече пред себе си. Неговите очи виждат храма на щастието отвъд пределите на полюса.

И той отива там, смело влиза и остава там завинаги.

Утвърди сърцето си, о човече, в това, което е правилно и тогава узнай, че най-голямото човешко достойнство е да бъдеш неизменен.

ГЛАВА III

Слабост

Ако си щеславен и непостоянен, как при това ти можеш да не бъдеш слаб? Нима не с свързано непостоянството със слабост? Може ли щеславието да бъде без слабост? Но избягвай опасностите на щеславието и ще предотвратиш нещастията на слабостта.

В що си най-слаб ти? В това, в което ти се смяташ за най-силен; в това, с което ти се гордееш най-много; дори в обладаването на нещата, които ти имаш; в ползването на благата, които те заобикалят.

Нима не са неустойчиви желанията ти ? Та знаеш ли, какво би искал ти? Когато ти си достигнал това, към което си се стремил страстно, — гледай — то вече не те задоволява.

Но защо удоволствието, което е достъпно за теб, губи прелестта си и защо това, което още трябва да бъде достигнато, ти се струва по-сладко? Затова, че ти си уморен от прелестите на първото и не познаваш злото, което идва с това, което не е още с теб. Но разбери, че да бъдеш задоволен значи да бъдеш щастлив.

Ако твоят Създател би положил пред теб всичко, каквото може да пожелае сърцето ти, би ли могъл ти да избереш за себе това, което ти е най-желано? Би ли бил тогава щастлив? И би ли останала тогава радостта завинаги в твоя дом?

Уви, твоята слабост препятства на това и твоето непостоянство не го допуска. Защото промените създават за теб състояние на удоволствие, но това, което дава вечно блаженство, трябва да бъде вечно.

Когато твоето удоволствие изчезва, ти скърбиш за загубата му, а при това ти си го презирал, когато си го имал.

И онова, което идва на негово място, за теб не е вече удоволствие и ти се сърдиш сам на себе си, че си го предпочел: ето единственото обстоятелство, в което ти не грешиш!

Има ли още друго нещо, в което твоята слабост да се проявява повече, отколкото в желанията на нещата, в обладаването и употребяването им? Хубавите неща престават да бъдат хубави от нашата злоупотреба с тях.

Каквото природата е предназначила за нас като сладост, става тогава извор на горчивина за нас и от такива наслади произлиза болка, и от такива радости — скръб.

Бъди благоразумен в удоволствията и те за дълго ще останат в твое обладаване; нека се покоят твоите радости върху разума и до техния край ще ти бъде чужда скръбта.

Любовните наслади се почват с въздишки; завършват с упадък на телесните и духовни сили, когато обектът, към който си горял от любов, възбужда отвращение от пресищане; и колкото и отскоро ти да си го обладал — ти вече си обременен от присъствието му.

Съедини уважението с възхищението си; съедини дружбата с любовта и тогава в резултат ще намериш такова пълно удовлетворение, което превъзхожда възторга; спокойствието е по-достойно от екстаза.

Господ не ти е дал добро без примес на известна част от зло, но той ти е дал и средства да очистиш доброто от тази смес на злото.

Както радостта винаги не е без примес от болка, като и скръбта никога не дохожда без някаква част от радост. И всякога са съединени скръбта и радостта, макар да са различни сами по себе. Само нашият собствен избор може да ни ги даде поотделно.

Меланхолията сама но себе си често дава наслада, а изблиците на най-силна радост се смесват със сълзи.

Най-хубавите неща в ръцете на безумния могат да послужат за неговото пропадане, а от най-лошото то мъдрият може да намери средство за добро.

Така са смесени силата и слабостта в Душата и тялото ти, о човече! За да нямаш ти сили да бъдеш нито съвършено добър, нито напълно лош. Затова зарадвай се, че не можеш ти да стигнеш до предела на злото и бъди доволен от доброто, което е в Душата ти.

Добродетелите са определени според различни състояния на битието; но изтичай подир невъзможното и не скърби, че не можеш да ги притежаваш всички.

Нима би могъл ти да обладаваш едновременно волността на богатия и доволството на бедния? Или, нима може жена ти да бъде презирана за това, че не проявява житейския опит на вдовицата?

Ако в смутовете на страната баща ти бъде повален пред тебе, може ли твоята справедливост да допусне неговата смърт, а твоят дълг да не спаси живота му?

Ако видиш брата си в агония на бавна смърт, не е ли милост да сложиш край на живота му? И не ще ли бъде смърт за тебе да извършиш убийство по такъв начин?

Истината е само една; твоите съмнения са твое собствено творение. Онзи, който е създал добродетелите такива, каквито са, е вселил също в тебе понятието за тяхното превъзходство. Постъпвай, както ти заповядва Душата и винаги краят ще бъде правилен.



ГЛАВА IV

За недостигът на знание

Ако има нещо достойно за обич; ако има нещо достойно за пожелаване; ако има нещо в границите на човешкото достижение, което е достойно за похвала — нима това не е знание? И все пак кой е онзи, който действително го достига?

Сановникът заявява, че го има; народният управник претендира, че го обладава, но поданциците му мислят, че те го имат.

Злото не е потребност за човека, не е необходимо да се допуска и търпи пророкът и все пак колко много зло се допуска поради снизходителността на законите; колко много престъпления се извършват по наредбите на правителствата?

Затуй бъди мъдър, о управниче, и учи се, ти който си призван да заповядваш на народите! Едно престъпление, от теб узаконено, е много по-лошо, отколкото освобождение на десет виновни от наказание.

Когато се увеличава народа ти, когато станат многочислени синовете на трапезата ти, нима ти не ги изпращаш да убиват невинни и да гинат от меча на оногова, когото те не са оскърбили?

Когато предметът на твоите желания изисква живота на хиляди, нима ти не казваш: "Аз ше го имам!"

В действителност забравяш, че Онзи, който е създал тебе, е създал също и тях, и че тяхната кръв също е скъпоценна, както и твоята, и че тяхната Душа е също и твоя Душа.

Казват ли ти, че правосъдието не може да бъде изпълнено без несправедливост? Наистина, твоите собствени думи те осъждат.

Ти, който мамиш с лъжливи надежди престъпника, за да се признае във вината си, — не си ли ти сам престъпник по отношение на него? Нима става по-малка твоята вина от това, че той не може да те накаже?

Когато ти подхвърляш на мъчения тогова, който само се подозира в зло, — имаш ли ти доблест да помислиш, че можеш да осакатиш невинния?

И отговаря ли това на твоите цели? Удовлетворена ли е Душата ти от неговото признание? Болката ще го накара да каже това, което не е било също тъй лесно, както и онова, което е било, и изтезанията ще принудят невинността да се самообвини.

За да не го убиеш без причина, ти вършиш повече от убийство; за да докажеш виновността му, ти го съкрушаваш, когато той още е невинен.

О, как си сляп ти за истината! О, недостиг на мъдрост у мъдрия! Знай, обаче, когато Съдията ще ти поиска сметка за това, — ще пожелаеш ти тогава хиляди виновни да бъдат освободени, отколкото един невинен да се изправи като обвинител пред теб?

Неспособен, — какъвто си — в поддържане на справедливостта.

Как ще стигнеш ти до знание на истината? Как ще се издигнеш ти до стъпалата на нейния трон?

Както бухалът ослепява от слънчевия блясък, така ще те ослепи с блясъка си лицето на Истината, когато се приближиш към нея.

Ако се издигнеш до трона й, — преди всичко поклони се в подножието му; ако ти достигнеш да я схванеш, — преди всичко съзнай своето невежество.

Тя е по-скъпоценна от бисер, затова търси я с внимание.

Изумрудът, сапфирът и рубинът са като кал в краката, — стреми се мъжествено към нея.

Пътят към нея е трудът; вниманието е кормчия, който ще те преведе до нейното пристанище; но не отслабвай в пътя, защото като я достигнеш, наслада ще бъде трудът ти.

Не казвай на себе си: "Ето истината подхранва ненавист и аз ще я избягвам; лицемерието създава приятели и аз ще го следвам. Нима враговете, създадени от правдата, не са по-добри от приятелите, спечелени с ласкателство?

По своята природа човек се стреми към Истината; и все пак, когато тя е пред него, той не я разбира; и ако тя му се разкрива силом от някой друг, нима той не се чувствува оскърбен?

Вината не е в Истината, защото тя е прекрасна, а в човешката слабост, която не може да понесе великолепието й.

Можеш ли да виждаш ясно собствените си несъвършенства? Разгледай себе си от страна на вярванията си! За какво ти е дадена религията, ако не за да посочи твоите недостатъци, да ти припомни за твоите слабости и да ти покаже, че само с помощта на небето ти можеш да се надяваш на блага!

Нима тя не ти напомня, че твоето тяло е прах? Не ти казва ли тя, че то е подобно на пепел? А разкаянието, — нима не се основава то върху трошливостта?

Колкото е по-късо безразсъдството, толкова е по-добре, затова не си казвай: " Аз не искам да бъда наполовина безумец".

Онзи, който може да слуша търпеливо за своите недостатъци, — смело може пя порицава другите.

Онзи, който отрича разумно, понася и отказа със сдържаност.

Ако те подозират, отговаряй смело: — подозрението плаши само виновния!

Мекото сърце с молба се отклонява от своите намерения; гордото пък става още по-упорито от молбата; чувството на твоето несъвършенство те заставя да слушаш, но за да бъдеш справедлив, ти трябва да слушаш безстрастно.

ГЛАВА V

Страдание

Слаб и несъвършен си ти, о човече! В доброто; неустойчив и непоследователен в удоволствията си. Все пак има нещо, в което си твърд и непоколебим: името му е печал.

Тя е характеристика за твоето тяло, изключително право на твоята плът: тя живее само в мислите ти, вън от тях тя не съществува. И виж, какво е нейният извор, ако не твоите собствени телесни страсти?

Онзи, който ти ги е дал, също така ти е дал и Душата, за да ги заглушаваш. Проявявай я и ще ги стъпчеш с краката си.

Не е ли тъжно твоето появяване в света? Не е ли славно твоето разрушение? Уви, хората украсяват оръдията на смъртта със злато и скъпоценни камъни и ги носят върху одеянията си.

Онази, която ражда човека, крие лицето си, а онзи, който убива хиляди, бива почитан.

Но ти знай, независимо от всичко, че в това има грешка. Не може обичаят да промени същността на Истината; не може мнението на болшинството да разруши справедливостта; славата и срамът са поставени на неправилни места.

Има само един способ за създаване на човека, а има хиляди способи, с които той може да бъде унищожен.

Няма ни хвала ни чест за онзи, който дава живот на другия, обаче, триумф и власт са награди на убийството.

И все пак, който има много деца, е много благословен, а който е взел живота на ближния, не ще види радост в своя собствен живот.

Дивакът' проклина раждането на своя син и благославя за смъртта на баша си. Защо той не се нарича чудовище?

Достатъчно зло е определено за човека, а той го увеличава с постоянните си оплаквания.

Най-голямата от човешките злини е скръбта; в скръб си роден ти, но не я увеличавай със своята извратеност.

Сродна е скръбта на смъртния свят и тя е винаги около теб, удоволствието пък е само гостенин за теб, който те посещава само по твоя покана. Употребявай правилно разума си и скръбта ще мине зад теб; бъди благоразумен и по-дълги ще бъдат посещенията на радостта.

Всяка част от тялото ти може да служи като причина за скръб; но тесни и малко на брой са пътищата, които водят към насладата, която е равна на радостта на Душата.

Само безизкуствено се допускат удоволствия, а нещастията идват с хиляди едновременно.

Както пламъкът на сламата изчезва, щом бъде възпламенена, така си отива и блясъкът на радостта — и ти не знаеш, какво е станало с него.

Често се кани скръбта и рядко радостта - болката идва сама по себе си; наслаждението трябва да бъде купено; скръбта е без примес, но радостта не е без частица печал.

Както най-съвършеното здраве се забелязва по-малко от най-нищожната болест, така най-голямата радост ни затрогва по-малко от най-нищожната печал.

Ние сме поробени от скръбта и често избягваме от удоволствието. Когато ние го купуваме, нима не плащаме повече отколкото струва то самото?

Размисълът е задължение на човека; осъзнаване на състоянието е негов първи дълг. Но кой обаче помни себе си в радост? Не от милосърдие ли ни е определена скръбта?

Човек предвижда нещастието, което трябва да дойде, помни го той, когато то е отминало; не взима той под внимание, че мисълта за нещастието причинява по-голяма скръб, отколкото самото нещастие. Затова не мисли за нещастието, докато то не се е струпало върху теб и ще избегнеш много неща, които са ти причинили остра болка.

Който плаче по-рано, отколкото трябва, плаче повече, отколкото трябва. А защо? Само затова, че обича да плаче!

Еленът не плаче, докато не е дигнато копието срещу него; не падат сълзи от очите на бобра, докато не са го оградили кучетата, за да го хванат; човек изпреварва смъртта от страх пред нея, а страхът от събитието е по-голямо нещастие от самото събитие.

ГЛАВА VI

За разсъждаването

Най-големите блага, дадени на човека, са разсъждаването и волята. Щастлив е онзи, който не ги употребява неправилно.

Както планинският поток в своя устрем надолу разрушава всичко срещнато на своя път, така и общественото мнение потушава разсъдъка у оногова, който му се подчинява, без да се запита. Какво, обаче, е твоето основание?

Пази се, прочее, да не вземеш за истина това, което може би е само нейната сянка! Това, което ти смяташ за безусловно вярно, често пъти е само вероятно. Бъди твърд, бъди постоянен, решавай сам и ще бъдеш тогава отговорен само за своята собствена слабост.

Не говори, че събитието доказва мъдростта на дело: помни, че човекът не се намира вън от обсега на случайностите, създадени от неговата воля.

Не порицавай разсъждаването на другия, загдето се различава от твоето. 11има не могат и двете да бъдат погрешни?

Когато ти уважаваш човека за титлите му и пренебрегваш непознатия, защото ги няма,—не съдиш ли ти за камилата по юздата й? 11е мисли, че ти си отмъстил на врага, когато си го убил; ти го поставяш вън от твоя досег; даваш му покой и се лишаваш от всички средства да му причиниш вреда.

Била ли е твоята майка невъздържана и не те ли наскърбяват, когато ти говорят за това? Има ли неустойчивост в твоята жена и не причиняват ли ти болка упреците за това? Онзи, който те презира за това сам себе си осъжда. Нима ти си отговорен за чуждите пороци?

Не пренебрегвай скъпоценността затуй, че я притежаваш. Не повишавай ценността на една вещ, защото тя принадлежи на друг: принадлежността й на мъдрия увеличава нейната цена.

Не смей да изказваш по-малко почитание към жена си само за това, че тя се намира в твоя власт и презирай оногова, който казва: "Искаш ли да обичаш по-малко?" Ожени се за нея. Кое я кара да се отдаде в твоя власт, ако не доверието й в твоята добродетелност? Трябва ли да я обичаш по-малко, понеже си повече задължен към нея?

Ако ти си бил прав, когато си се домогвал за нея, макар и сега, когато тя е вече твоя, да я пренебрегваш, все пак тежка ще бъде нейната загуба за Душата ти.

Ако не е по-мъдър, то е повече щастлив онзи, който смята своята жена за най-хубава само за това, защото тя му принадлежи.

Не съди за големината на загубата, която е претърпял твоят другар, по количеството на сълзите, които той пролива. Истинската скръб е по-висока от подобни прояви.

Не оценявай каквото и да било дело само по това, че то се върши с шум и разкош. Благородно същество е онзи, който върши велики дела, без да бъде подбуждан за това.

Славата поразява ухото на оногова, който чува за нея, но спокойствието радва сърцето на онзи, който го притежава.

Не приписвай на лоши намерения хубавите постъпки на другиго: ле можеш да знаеш сърцето му, но затова пък светът ще знае, че твоето сърце е препълнено със завист.

В лицемерието няма повече порок, отколкото в глупостта: да бъдеш честен е толкова лесно, колкото и да се стараеш да изглеждаш такъв.

Бъди повече готов да признаеш благодеянието, отколкото да отмъстиш за оскърблението и тогава ще бъдат повече тия, които те обичат отколкото ония, които те ненавиждат.

Бъди бърз в одобрението и бавен в осъждането, тогава ще бъде въздадена хвала на твоите добродетели; и очите на недоброжелателите ще бъдат слепи за твоите несъвършенства.

Когато правиш добро, прави го заради самото добро, а не затова, че хората ще одобрят постъпката ти; когато избягваш злото, — бягай, защото това е зло, а не защото хората говорят против него. Бъди честен от любов към честността и ти ще бъдеш твърд в нея; колебае се в това само онзи, който няма основи.

Предпочитай да бъдеш порицаван от мъдрите, отколкото да бъдеш възхваляван от неразумните; когато мъдрите ти говорят за твоите недостатъци, те предполагат, че ти можеш да се поправиш; когато неразумният те възхвалява, той мисли, че ти си подобен на него.

Не приемай предложение, за изпълнението на което ти не си подготвен, за да не те презира онзи, който знае повече. Не учи другия на това, в което ти сам си невежа! Когато той види твоето незнание, той ще те укори.

Не очаквай дружба с оногова, който ти е причинил вреда: този, който е пострадал от неправдата, може да прости, но онзи, който е причинил непрадвата, — никога не ще бъде добре с него.

И все пак няма неблагодарност в Душата на човека и не е непримирима враждата му. Ненавижда той само напомнянето за дълга, що той не може да заплати, и чувствува той срам в присъствието на оногова, комуто е причинил вреда.

Не роптай против благото на чуждия; не се радвай на злото, което е посетило твоя връг. Нима би желал другите да желаят същото на теб?

Нима не би било за теб наслада доброжелателството на всичките люде? Нека твоето собствено благоволение да бъде всеобщо.

Ако чрез това ти си спечелиш доброжелателството, никакви други пътища не ще ти го дадат. Познай, макари да го нямаш, ти все пак имаш голяма наслада в съзнанието, че го заслужаваш. Ив твоите бъдещи сктояния на битието ти ще видиш чудесата на делата си в твоето сегашно състояние.

ГЛАВА VII

Самонадеяност (надменност).

Изглеждат несъвместими висшите качества и низостта, обаче човекът съвместява противоположности. В едно и също време той се явява като най-жалко и най-надменно от всички създания.

Самомнението е отрова за разума; то е майка на грешките; все пак то е родствено на нашия разсъдък.

Кой е онзи, който не съди за себе си твърде високо и не мисли много долно за другите?

Не сме лишени от самонадеяност дори по отношение към нашия Творец; та как да запазим себе си от това в отношенията ни с другите?

Какъв е произходът на суеверията? Как са се зародили лъжливите богопочитания? — От опитите ни да анализираме това, което е по-високо от нашите достижения; да разберем това, което може да бъде познаваемо само чрез нашето вътрешно "Аз".

Ограничено и слабо е нашето смъртно разбиране и все пак ние не употребяваме неговите слаби сили, както трябва.

Не можем ние да се издигнем достатъчно високо в нашето приближаване към величието на нашия Господ; не окриляме ние достатъчно идеалите си, когато влизаме в сферите на поклонението на Божествеността.

Човекът, който се бои шепнешком да произнесе дума срещу земния владетел, без трепване хули Законите на своя Господ. Той забравя Неговото Величие и пререшава неговите решения.

Онзи, който не се осмелява без почест да повтори името на своя началник, не се черви дори, като призовава името на своя Създател, като свидетел на лъжата му.

Онзи, който би изслушал в мълчание присъдата на съда, все пак дръзва да защитава своята ненавист пред Предвечния; и се опитва да го смегчи с молби, да го съблазни с обещания и на някакви условия да дойде към съглашение с него. И не го заплашва и да роптае против него, когато молбата му не е удовлетворена.

Но защо не си наказан ти, о човече, за това свое богохулство? — За щото днес не е ден за твоята разплата.

Но не бъди подобен на онези, които се сражават с гръмотевицата; Не дръзвай да оставаш своя Създател без молитви затова, че той те наказва. Твоето безумство в това ще падне на собствената ти глава; твоята дързост не ще повреди никому, освен на тебе самия.

Защо се хвали човекът, че той е любимецът на своя Създател, а само той при това е небрежен в израза на своята благодарност и на своето обожание за това? Как се съгласува такъв живот с такава дръзка увереност?

Човекът, който в действителност е само атом в световното пространство, — вярва, че земята и небето са създадени за него, и мисли, че целият строеж на природата има предвид неговото благополучие.

Както безумният, гледайки във водните дълбочини, мисли, че трептящите отражения на дърветата, на градовете и на обширния хоризонт играят за негово удоволствие, така и човекът вярва, че всички прояви на природата при движението по предназначения й път съществуват за развлечение на неговия поглед.

Когато измолва слънчевите лъчи да го сгреят, той предполага, че те са създадени само за негова употребя. Когато следи луната в нейния нощен път, той мисли, че тя е създадена за неговото удоволствие.

Храна за собствената ти гордост! Бъди смирен! Знай, че не си ти причината за световното движение! Не за теб са създадени смените на лятото със зимата!

Не би имало никаква промяна, ако твоята раса съвсем не би съществувала. А ти си само един от милионите ощастливени в нея!

Затова не превъзнасяй себе си до небесата, защото Учителите са по-горе от теб. Не пренебрегвай също така твоите другари, жители на земята затова, че те са по-долу от теб. Не са ли те творение на същата ръка и не са ли дихание на същата Душа?

Ти, който си щастлив поради добротата на твоя Създател, как смееш ти в своето безпътство, да подлагаш на мъчения другите негови създания? Пази се, да не се възвърнат върху теб тия мъчения за възмездие.

Нима не служат и те всички на същия Господар на Вселената, както и ти? Нима не е установил Той за всекиго своите закони? Нима не се грижи Той за тяхното запазване? Тогава как се осмеляваш ти да нарушаваш законите му?

Не поставяй своето мнение но-високо от всички на земята. Също така не осъждай, като неистинско, това, което не се схожда с твоето собствено разбира не. Кой ти е дал власт да решаваш за другите? Или кой е лишил света от свободата на избор?

Колко много положения са били отхвърлени по-рано, които сега се приемат като истина! Колко много положения, сега признати като истини, ще бъдат на свой ред презирани. В какво още тогава може да бъде уверен човек?

Но прави добро според собственото си разбиране и ще ти бъде дарувано щастие. Твоето назначение е по-скоро трудът, отколкото теоретическите размисли.

Нима истината и лъжата не изглеждат еднакво в това, което ние не разбираме? Тогава кое, освен нашата Душа, може да ги разпознае?

Лесно вярваме ние в онова, което е свръх нашето разбиране; или пък се гордеем, давайки си вид на хора, които разбират. Нима не е това глупост и високомерие?

Кой утвърждава най-нагло? Кой най-упорито отстоява своето мнение? Онзи, който е по-голям простак, че той обладава и по-голяма гордост...

Всеки човек, когато си състави определено мнение, желае да си остане с него; но повече от всеки, който има най-голямо самомнение. Той не се задоволява от това, че предава Душата си на това мнение, но той иска да принуди и другите да му вярват.

Не говори, че истината се установява с години и не съди за нея по многочислеността на последователите й.

Едно човешко предположение има също такава сила, както и друго, ако разсъдъкът не прави разлика.

КНИГА ДЕСЕТА

Човешките страсти, които са пагубни за

него самия

ГЛАВА I

Користолюбие

Богатството не е достойно за особено внимание, затова е несправедлива себелюбивата загриженост за спечелването му.

Желанието за това, което човекът нарича добро и радост, която се получава от обладанието му, се основават само върху мнението. Но не вземай това мнение от вятърничавия човек. Провери само ценността на нещата и ти няма да бъдеш алчен.

Неумереното желание за богатство е отрова, заложена в ума, която заразява и разрушава всичко добро в него. Достатъчно е само тя да се загнезди там и веднага всички добродетели, всичко честно, всички най-хубави привързаности изчезват при нейната поява.

Алчният е готов да продаде за злато децата си. Родителите му ще умрат, преди да отвори той своята каса. Дори самия себе си пренебрегва, той заради златото си. В диренето на щастието той се прави сам нещастен.

Онзи, който жертвува мира и спокойствието си в търсене на богатство, с надеждата да бъде щаслив, наслаждавайки се от него, е подобен на човек, който продава къщата си, за да купи украшения, с които да я нареди.

Където царува алчност, знай, там разумът е оскъден! Всеки, който не счита богатството за най-главно благо на човека, не ще отхвърли всички други блага, за да достигне само това едничко.

Всеки, който не се страхува от бедността, като от най-голямо зло за човешкия живот, не ще почне да си навлича други нещастия, за да я избегне.

Ти си безумец! Нима добродетелта не е по-ценна от богатството? Нима престъплението не е по-низко от бедността? Необходимото за неговите нужди е във властта на всеки човек. Затуй бъди доволен от това и твоето щастие ще се усмихва над несгодите на оня, който се старае да заграби повече.

Природата е скрила златото под повърхността на земята, като недостойно да бъде видяно, среброто е поставила така, че ти да го тъпчеш с краката си.

Нима ти не виждаш, че с това тя е искала да ти покаже, колко златото е недостойно за твоя взор и среброто е по-долу от твоето внимание?

Алчността изпраща под земята милиони бедняци и изравят те за своите жестоки господари това, което отплаща тяхната скръб, и това, което прави техните господари по-нещастни от техните роби.

Безплодна е земята в онези места, където тя скрива съкровища. Където има злато в недрата й — там не расте трева.

Както не намира там конят за себе си трева, а оселът — храна; както житни ниви не се усмихват по склоновете на хълмовете; както маслиновото дърво не протяга своите плодове, а лозето — своето грозде, — така не живее добро в гърдите на онзи, който трепери над своята хазна.

Богатството е слуга на мъдрия, но то е тиран над ума на неразумния.

Алчният слугува на златото си, а не златото му слугува. Той владее своето богатство така, както болният треска: гори го и мъчи го то и не го оставя до гроба.

Нима златото не е разрушило добродетелността на милиони? Прибавило ли е то пешо към добродетелите на кого да е?

Нима не е в изобилие то у най-лошите хора? Тогава защо ти е да го притежаваш?

Нима не са били най-мъдри тия, които са имали най-малко количество от него? А нима мъдростта не е щастие?

Нима най-лошите от твоята порода не са притежавали най-голямата част от богатството? И не е ли бил техният край ужасен?

От много се нуждае бедността, но алчността от всичко си отказва.

Алчният не може да бъде добър към никого и към никого не е така жесток, както към самия себе.

Ако ти си бил достатъчно трудолюбив, за да добиеш злато, то бъди великодушен в използването му. Няма по-високо щастие за човека, отколкото да дава щастие на другите.





-

ГЛАВА II

Прахосничество

Ако има по-голям порок от трупане на богатства —то това е безцелното и безполезно тяхно прахосване.

Онзи, който разсипнически пилее това, което е длъжен да запази, лишава бедния от това, върху което природата му е дала право.

Онзи, който разхвърля своето богатство, се отказва от средствата да прави добро. Той се отстранява от пътя на добродетелта, наградата на която е в ръцете му, а краят не е друго, а неговото собствено щастие.

Много по-трудно е да бъдеш добър с богатство, отколкото да се чувствуваш леко при неговата липса

Много по-лесно управлява човек себе си в бедност, отколкото в излишество.

Само една добродетел изисква бедността за своята поддръжка — търпението, а богатството без милосърдие, състрадание, благоразумие и други добродетели е робство.

ма оедния е поверено само неговото собствено благополучие, а на богатия е поверено благополучието на хиляди.

Който раздава мъдро богатството си — раздава своето наказание, а онзи, който го увеличава, събира скръб.

Не отказвай на ближния си това, от което има нужда; не отказвай на своя брат това, от което ти сам се нуждаеш.

Знай, че повече е радостта да преминеш без това, което си раздал, отколкото да притежаваш милиони, които не умееш да използуват.

ГЛАВА III

Отмъстителност

Коренът на отмъстителността е в слабостта на Душата; най-подлите и най-страхливите най-лесно се поддават на нея.

Кой, ако не страхливецът, мъчи омразните нему хора, кой убива тия, които е ограбил, ако не едно низко и подло създание?

Чувството на обида трябва да предшествува акта на отмъщението. Но благородният ум презира да каже: "Това ми нанася болка.

Ако обидата не е по-низка от твоето внимание, то онзи, който те е обидил, прави себе си такъв (незаслужаващ твоето внимание). Нима ти искаш да станеш равен на онзи, който е по-долу от тебе?

Пренебрегвай човека, който се опитва да ти причини вреда, не обръщай внимание на онзи, който се готви да ти причини безпокойство.

Не само че по този начин ще запазиш своето спокойствие, но и ще му наложиш всички наказания на отмъщението, без да го употребиш против него.

Както гръмотевицата - и светкавицата не влияят на слънцето и звездите, а изливат своята ярост върху камъните и дърветата долу, така оскърбленията не достигат до Душата на възвишения, но се изливат върху подобните на тия, които ги причиняват.

Чувството на отмъщение увеличава бедността на духа; величието на Душата пренебрегва обидата. Не само това. Величието на Душата подбужда да правиш добро на оногова, който е възнамерявал да наруши нейния покой.

Защо ти търсиш отмъщения, о човече? С каква цел се домогваш до него? Мислиш ли ти с твоето отмъщение да причиниш болка на противника си? Но знай, че сам ти понасяш най-големите негови мъчения.

Жаждата за отмъщение гложди сърцето на човека, когато в същото време, е спокойно сърцето на оногова, срещу когото е насочено.

Несправедливо е то в страданието, което налага, затова природата не го е предназначила за теб. Нима онзи, който е нанесъл обида, се нуждае от увеличение на страданието си? Или е необходимо на оскърбения да усили страданието, което му е причинено от друг?

Човекът, който подхранва отмъщение, не е доволен от нещастието, което е получил; към своята печал той прибавя и наказанието, което е предназначено за другия, в това време, когато онзи, на когото той иска да отмъщава, с усмивка върви по своя път. Той се смее на тази добавка към нещастието му.

Отмъщението е болезнено в своите цели и опасно в изпълнението му. Рядко пада брадвата съгласно намерението на онзи, който я е вдигнал. Уви, този, който я вдига, забравя, че това ще се отрази върху него.

Когато отмъстителят търси да причини вреда на своя враг, често извиква своята собствена разруха: когато той се цели в очите на противника си, уви, поразява своите две очи.

Ако не достига желанието си, той роптае; ако успее — разкайва се; страхът от правосъдието лишава от спокойствие разсъдъка му. Грижата да го скрие от правосъдието, лишава от спокойствие другаря му.

Може ли смъртта на твоя противник да насити твоята омраза? Може ли неговото успокоение да възстанови твоя собствен покой?

Ако би желал да го накараш да съжалява за постъпката си, покори го и го пощади. В смъртта той не съзнава твоето надмощие и не чувства силата на твоята ярост.

В отмъщението трябва да има тържество на отмъстителя. И онзи, който му е нанесъл вреда, трябва да чувства неговото недоволство; трябва да чувства болка от това и трябва да съжалява за причината. Това е отмъщение, вдъхнато то злоба. Но това, което ще те направи велик, е смирението.

Убийството се ражда от оскърблението само поради страхливост. Онзи, който оскърбява, се бои, врагът, като живее, може да му отмъсти.

Смъртта туря край на свадата. Но тя не възстановява доброто име: убийството е действие на предпазливост, но не и на храброст. Средството е вярно, но не е почтено.

Нищо не е така лесно, както да отмъстиш за обидата, нищо не е така много почитано и възвишено, както да я простиш.

Най-голямата победа, която може да постигне човек, е победата над себе си. Този, който пренебрегва да чувствува болката от оскърблението, я връща на оскърбителя си.

Когато размисляш за отмъщение, ти съзнаваш, че си почувствувал злото. Когато се оплакваш, — ти потвърждаваш, че си засегнат от него. Нима твоето намерение е да увеличиш с това тържество гордостта на своя враг?

Не може да бъде обида това, което не се чувства. Как може пренебрегващият обидата да отмъщава?

Ако ти мислиш, че е неблагородно да понасяш оскърбления: в твоята власт е нещо повече — ти можеш да го заглушиш.

Чистият и възвишен живот ще застави човека да се срамува да бъде твой враг. Величието на ума ще направи за него страшна мисълта да ти причини вреда.

Колкото е по-голяма несправедливостта, толкова по-голямо величие има в прошката и; — колкото по-оправдано е отмъщението, толкова по-голяма чест има в кротостта.

Кой ти е дал право да бъдеш съдия в собственото си дело? Да извършваш действието и при това да даваш присъда? Преди да произнесеш присъдата си, позволи друг да каже, че е справедлива тази присъда.

Отмъстителният човек внушава страх, затова бива ненавиждан, а онзи, който надарен с кротост, бива обожаван и с векове се запазва хвалата за постъпките му, и световната любов го съпътствува.

ГЛАВА IV

Жестокост, ненавист и завист

Отмъщението е отвратително. Но каква е жестокостта тогава? Тя притежава нещастията на първото, но няма дори и предлог за своята поява.

Хората се отричат от нея, като казват, че тя не е от тяхната природа. Те се срамуват от нея, твърдейки, че тя е чужда на сърцето им. Не я ли наричат те безчовечност?

Но къде е нейното начало? На какво човешко дължи тя съществуването си? Страхът е нейният баща и, виж. нима боязливостта не е нейна майка?

Героят вдига своя меч против врага, който се съпротивлява, Но веднага, щом той се предаде, героят е удовлетворен.

Не е чест да тъпчеш с краката си оногова, който се страхува от теб. Няма добродетел, ако оскърбяваш оногова, който стои по долу от теб.

Поучи дръзкия и запази смирения и ти ще бъдеш на върха на победата.

Онзи, у когото не достигат добродетели, да достигне тази цел; който няма мъжество да се издигне до нея, — уви, той заменя победата с убийството, а управлението — със сеч.

Който се бои от всички, опитва се всички да унищожи. Защо са жестоки тираните? Нима не за това, че те живеят в постоянен страх?

Дворското куче ще разкъса трупа на оногова, когото не се е осмелявало да погледне приживе. Но ловджийското куче, гонейки жертвата до смърт, не разкъсва своята плячка.

Междуособните войни са най-кървави, защото онези, които се сражават в тях, са страхливци, заговорници и убийци. Те мислят, че мълчанието е в смъртта. Нима страхът им не подсказва, че те могат да бъдат предадени?

За да не бъдеш жесток, издигни се над омразата; за да не бъдеш безчовечен, постави се над завистта.

Всеки човек може да бъде разглеждан в две светлини в едно от тях той ще бъде тягостен, в другото

— по-малко неприятен. Но старай се да виждаш в такава светлина, в която той е по-малко тягостен за тебе, тогава и ти няма да му бъдеш в тяжест.

Нима има нещо, което да не може човек да обърне за свое добро? В това, което най-много ни оскърбява, има повече основания за недоволство, отколкото за омраза. Човек ще се помири с тогова, против когото храни недоволство: какво обаче убива той, ако не това, което мрази?

Ако печалбата избяга от теб, не изпадай в ярост: загубването на разума ти показва още по-голяма загуба.

Ако ти е откраднато наметалото, нима ще смъкнеш и долната дреха?

Когато завиждаш на човека, който притежава отличия; когато неговите титли и величие предизвикват твоето негодувание — помъчи се да узнаеш: откъде са дошли те при него; разпитай: с какви средства той ги е спечелил и твоята завист ще се обърне в съжаление.

Ако същата съдба би била дадена на теб, за същата цена, бъди уверен, ти би се отказал от нея, ако си мъдър.

Каква е заплатата за титлите, ако не ласкателството? Как купува човек властта, ако не бидейки роб на онзи, който я дава?

Предпочиташ ли да загубиш своята собствена свобода, за да бъдеш в състояние да я отнемаш у друг? Или можеш да завиждаш на онзи, който постъпва така?

Само за известна цена може да купи човек нещо от своите власти и нима тази цена не е по-голяма от стойността? Нима можеш ти да промениш обичаите на света? Или ти искаш да имаш и покупката, и цената, заплатена за нея?

Тъй като ти не можеш да завиждаш за това, което не би приел, презирай тази причина за омраза и отпъждай от Душата си всеки случай, който е удобен за поява на жестокост.

Ако имаш чест, можеш ли да завиждаш на това, което е спечелено чрез нейното загубване? Ако ти си познал цената на добродетелта, нима не съжаляваш онези, които така евтино я разменят?

Когато си се научил да понасяш човешката съдба без роптание, — ти ще служиш с наслада за истинското щастие на людете.

Ако видиш, че се сипят блага върху онзи, който ги заслужава, ти ще се радваш, защото добродетелта е щастлива в преуспяването на добродетелния човек.

Онзи, който се радва на чуждото щастие, чрез тази радост ще увеличи собственото си щастие.



ГЛАВА V

Тягост на сърцето

Душата на добрия предизвиква усмивка върху лицето на скръбта, а унилостта на мрачния умъртвява дори блясъка на радостта.

Кое се явява извор на тъгата, ако не безсилието на ума? Кое й дава сила, ако не недостиг от разум?

Възбуди себе си към борба и тъгата ще бяга от бойното поле, преди още ти да си я ударил.

Тя е враг на твоя род, затова гони я от сърцето си; тя трови красотите на твоя живот, затова не й позволявай да влиза в твоето жилище.

Загубата на сламката тя преобръща в разорение на състоянието ти. Занимавайки разума тис огорчение за разни дреболии, тя отвлича вниманието ти от важните работи. Бъди предпазлив: тя само там предсказва, където ти се струва, че ти говори с увереност. Тя обвива със завесата на слабостта твоите добродетели; тя ги скрива от оногова, който би те почитал заради тях, тя ги обърква и ги задушава тогава, когато ти е особено необходимо да ги проявиш.

Уви, задушава те тя със зло и свързва ръцете ти тогава, когато те биха могли да отхвърлят от тебе твоето бреме.

Ако ти искаш да избягваш всичко низко, ако ти можеш да пренебрегваш всичко подло, ако ти искаш да изгониш от сърцето си всичко несправедливо, не позволявай на потиснатостта да го завладява.

11е позволявай на унинието да се прикрива с вид на набожност. Да не те измами тя с изгледа на мъдрост. Религията въздава поклонение на твоя Създател, — не допускай, обаче, да бъде помрачена тя с меланхолия. Мъдростта те прави щастлив, но разбери, че на нея е чужда скръбта.

Защо трябва да тъгува човек? Защо трябва сърцето му да се отказва от радостта, когато не се е изтощила причината й? Нима това не е страдание заради самото страдание?

Както оплаквачът, който изглежда печален, защото са платени сълзите му, такъв е и човекът, който позволява на сърцето си да бъде унило, не защото той действително страда, а само затова, че той чувствува себе потиснат.

Нима скръбта не се създава от случая, защото, виж, това същото нещо може да служи на другиго за извор на радост.

Попитай хората — подобрява ли унинието положението им? И самите те осъзнават пред теб, че то е безумие. И дори те ще възхвалят оногова, който понася несгодите си търпеливо, който се бори мъжествено срещу бедствията. Би следвало това одобрение да се съпровожда с подражание.

Унинието е противно на природата, защото нарушава нейното движение; уви, то прави неприятно всичко, което природата е създала прекрасно.

Както дъбът се свежда от бурята и вече не може да вдигне отново своят връх, — така се свежда човешкото сърце пред силата на унинието и никога то не ще повърне силата си.

Както снегът се топи в планините, когато се лее дъжд по склоновете им, така красотата се измива по бузите от сълзи и нито този сняг, нито красотата никога не ще се възстановят отново.

Както бисерът се разтваря от оцет, който отначало изглежда, че само помрачава повърхността му, така е и с твоето щастие, о човече! То се поглъща от тежестта на сърцето ти, макар в начало да е изглеждало, че то е само покрито със сянката й.

Ето, погледни на унинието в многолюдните улици. Обърни своите погледи към него. Кой не го избягва и нима не бяга всеки от неговото присъствие?

Гледай, — главата му се навежда, като на цвете, отделено то корена! Гледай, как отправя от очите си към земята! Забележи, нали не му служат те за нищо друго освен за плач.

Има ли разсъждение на устата му? Има ли в сърцето му любов към обществото? Има ли разсъдък в ума му? Попитайте го за причината и не знае то. Помолете да посочи случая, който го е извикал и, виж — няма такъв.

Все пак неговата сила му изменя и в края на краищата то слиза в гроба. И никой не ще каже: "Какво стана с него?"

Ти имаш разбиране и нима не виждаш това? Ти имаш набожност и не забелязваш своята грешка.

В милосърдие те е създал Господ. Ако не те е предназначил Той да бъдеш щастлив, не би те извикала към съществуване Неговата благост. Как тогава смееш да се възмущаваш против неговото величие?

Когато ти си най-щастлив в невинността, ти му оказваш най-голяма почит, а твоето недоволство, — какво е то, ако не жалък шепот против него?

Нима не е създал той всички неща, подлежащи на изменения? Затова как ти дръзваш да плачеш за промяната им? Нали това е закон?

Ако ти познаваш законите на природата, защо тогава роптаеш против тях? Ако ти не ги знаеш, какво можеш ти да осъждаш, освен своята слепота към това, за което всеки миг дава доказателство?

Но разбери, не си ти онзи, който е призван да дава закони на света. Твоят дълг е само да се съобразиш с тях, когато ги откриеш.

Ако те ти носят бедствия, — твоите оплаквания само ще увеличат твоята тъга.

Не се мами от красиви оправдания; не предполагай, че унинието цари нещастието. Това е отрова под вид на лекарство: макар и да изглежда, че то изтръгва стрелата от гърдите ти, но пази се, то само я забива в сърцето ти.

Когато унинието те разделя от твоите другари, нима не казва то: "Ти не си способен за разговори!" Когато то те гони в ъгъла, нима не обявява то, че се срамува от теб!

Не ти е дадено от природата да срещаш невредим стрелите на нещастието и ти не го понасяш, както би подобавало на човека; преди всичко ти трябва да чувствуваш нещастието, като човек.

Сълзите могат да текат от очите ти, макар и да не напуска добродетелта сърцето ти: бъди, обаче, уверен, че ти имаш причина за сълзите, и нека да не текат те съвсем изобилно.

Не могат размерите на нещастието да се изчисляват според количеството на пролетите сълзи. Истинската скръб е по-висока от подобни прояви, също тъй, както и най-висшата радост не може да бъде изразена.

Какво друго, освен унинието, може така да отслаби ума? Какво повече може да го заслужи, ако не печал?

Нима е готов скърбящият за възвишен подвиг? Нима ще се дигне той в защита на делото на добродетелта?

Но не подлагай себе си на злото, където ти никаква полза не ще извлечеш. Не принасяй в жертва средствата на доброто за онова, което само по себе си е зло.







ЕДИНАДЕСЕТА КНИГА

За предимствата,, които може да придобие човек пред своите ближни

ГЛАВА I

Благородство и чест

Истинското благородство живее само в Душата; и няма истинска чест в нищо друго, освен в добротата.

Престъпленията не могат да издигнат човека, който ги върши, до истинска слава, както златото не може да направи човека благороден.

Когато титлите са награда за добродетели; когато е въздигнат онзи, който е служил на родината си, — тогава е достоен за слава, както този, който дарява почести, също тъй и онзи, който ги получава. И светът има полза от това.

Нима би искал ти да бъдеш въздигнат за нещо, непознато на хората, или нима би искал ти, щото да казват: "За какво е това?"

Когато се наследяват добродетелите на героя от децата му,—титлите му прекрасно ги съпътствуват; но когато онзи, който ги има, не е подобен на този, който ги е заслужил? — Уви, нима не го наричат изрод?

Наследствената чест се зачита, като най-благородна, но разсъдъкът говори в полза на онзи, който я заслужава.



Онзи, който сам нищо не е заслужил, се позовава на своите прадеди за потвърждение на своето величие, е подобен на крадеца, който иска защита от храма, в който е избягал.

Каква полза за слепия, че са били зрящи родителите му? Каква полза за немия, че дядо му е бил красноречив? Също така, какво значение има за подлия, че неговите прадеди са били благородни хора?

Ум, който е разположен към добродетели, прави велик своя обладател; и без титли той го издига над тълпата.

Ще заслужи той почестите, когато другите само и поучават; и нима той не ще им каже: такива бяха хората, от чийто произход се гордеете вие.

Както сянката съпровожда веществото, така истинската чест съпътствува доброто.

Не казвай, че честта е дете на смелостта; не вярвай също така, че само с риск на живота можеш да платиш нейната цена Защото тя не е в самите действия, а в начина на извършването им.

Не всички са призвани към управление на държавното кормило; така също и държавните армии не се управляват от всекиго: върши добре това, което е поверено на твоите грижи и хвала ще бъде върху теб.

Не говори, че трудностите са необходими, за да бъдат преодолени; или че трудът и опасностите трябва да бъдат по пътя към известността. Нима целомъдрена жена не заслужава похвала? Нима честният мъж не заслужава почитание?

Силна е жаждата за слава; могъщ е стремежът към почести, а Онзи, който ни ги е дал, ги е дал за възвишени цели.

Когато за обществото са необходими крайни действия, когато нашите животи трябва да бъдат изложени на опасност за благото на нашите страни — кое може така да придаде сила на добродетелта, ако не честолюбието?

Не получаването на почестите радва благородната душа, а гордостта, че тя ги е заслужила.

Нима не е по-добре да казват хората: "Защо този човек няма паметник, отколкото да се запитват — за какво той го има?"

Честолюбивият ще бъде винаги пръв в тълпата; той не се оглежда назад, а все се стреми напред. Да види един пред себе си е по-голяма скръб за ума му, отколкото радостта да види хиляди далече зад себе си.

Семето на честолюбието е у всеки човек, но не във всички то се развива; в някои то бива задушено от страха; у мнозина го задържа скромността.

Честта е вътрешно облекло на Душата: първото, което облича тя заедно с тялото и последното, което тя оставя, разделяйки се с него.

Любовта към славата е достойнство на твоята природа, ако тя се прилага по надлежния начин, но когато ти я прилагаш за лоши дела, то тя те покрива със срам и ти носи гибел.

Прикрито е честолюбието в гърдите на изменника; лицемерието покрива лицето мусъс своята мантия, а хладната престореност го снабдява с правни речи. Но в края на краищата людете ще познаят истинската му природа.

Змията не загубва отровата си, макар да се вкочанясва от студ; не се чупят зъбите на ехидната, макар студ да сковава устата й; съжали я и тя ще ти покаже нрава си. Стопли я в пазвата си и тя ще ти се отблагодари със смърт.

Онзи, който е наистина добър, — обича добродетелта само заради нея самата. Той презира одобренията, които са цел на честолюбието.

Какво жалко би било състоянието на доброто, ако то би било щастливо само от одобрението на другиго.

То е много благородно, за да иска награда пък и то самото няма да търси повече, отколкото то може да бъде дадено.

Колкото по-високо се изкачва слънцето, толкова е по-малка сянката, която то хвърля. Така и доброто: колкото то е по-възвишено, толкова малко то се стреми към възхвала. Все пак не ще може то да избегне своите награди в почестите.

Славата като сянка бяга от онзи, който я преследва, но тя следва по стъпките тогова, който би желал да избегне от нея; ако ти незаслужено се домогваш до нея - никога не ще я достигнеш. Но ако ти си я заслужил, макар и да се криеш, тя никога не ще те напусне.

Стреми се към това, което е възвишено; върши това, което е справедливо и одобрението са собствената ти съвест ще ти принесе повече радости, отколкото крясъците на милиони, които не знаят, че ти си ги заслужил.

ГЛАВА II

Наука и учение

Най-благородното приложение на човешкия разум е да изучава делата на своя Създател.

Онзи, когото възхищава природната наука, всеки предмет му дава доказателство за Божието съществуване, а всичко, което доказва това, — му дава и повод за възхищение.

През всичкото време разумът му се стреми към небесата и целият му живот не е нищо друго, освен постоянно преклонение пред Господа.

Когато той повдигне взора си към облаците, нима не вижда той там небето, изпълнено с неговите чудеса? Когато той гледа долу по земята, нима не му казва червеят: "Нищо, което е по-малко от всемогъществото, не би могло да ме създаде".

Ето, планетите се движат по своя път, а слънцето остава на мястото си. Ето кометата скита през течащия въздух и отново се връща на предназначения за нея път. Кой, ако не твоят Бог, о човече, би могъл да ги сътвори? Кое, ако не безкрайната мъдрост би могла да им определи техните закони?

Виж, колко страшно ярка е светлината им. И все пак не се намаляват те. Виж, колко бързи са движенията им. И все пак никоя от тях не тръгва в пътя на другата.

Погледни долу на земята и се вгледай в това, което се ражда от нея. Изследвай недрата й и виж, какво те съдържат. Нима не мъдрост и могъщество са предопределили всичко това?

Кой заповядва на тревата да расте? Кой я оросява навреме, когато е нужно? Ето, бикът я яде. Конят и овцата не се ли хранят от нея? Кой с Онзи, който я приготовлява за тях?

Кой дава нарастване на твоето зърно, което ти сееш? Кой ти го възвръща хилядократно?

Кой прави да узреят за теб маслините. и гроздето, когато им дойде времето, макар ти да не знаеш причината за това?

Може ли най-нищожната мушица да създаде себе си, или, ако ти Пи бил малко по-малък, отколкото Бог, би ли могъл ти да я създадеш?

Животните чувствуват, че съществуват, но не размишляват те за това. Радват се те на живота си, но не знаят, как ще се свърши той. Всеки завършва своя път в последовност. И няма загуба, макар и на един вид в хиляди поколения.

Ти, който виждаш, че цялото е също тъй прекрасно, както и частите му, нима ти можеш по-добре да използваш очите си, като не изследваш величието на твоя Създател в тях, и твоя разум — в изследване на чудесата им?

Могъщество и милосърдие се проявява в тяхното създаване. Справедливост и доброта личи в предвиждането на нуждите им. Всички те са щастливи в своите различни пътища и не си завиждат един на друг.

Но какво представя от себе си изучаването на думите в сравнение с това? В коя друга наука е знанието, ако не в изучаването на природата?

Когато ти си се възхитил от творението — изследвай назначението му. Защото, знай: не произвежда земята това, което не би било благо за теб. Нима храната, дрехите и лековете против твоите болести не изхождат само то този извор?

Кой е мъдър тогава, ако не онзи, който знае това? Кой има разбиране, ако не онзи, който размишлява върху това? Колкото се отнася до другите знания, най-полезните, то предпочитай онази наука, която е най-много приложима, и онова знание, което съдържа в себе си по-малко щеславие, — и ги употребявай в полза на ближния си.

Да живееш и да умреш, да заповядваш и да се подчиняваш, да се трудиш и да страдаш, — нима това не е всичко, за което в бъдеще трябва да се грижиш ти?

Нравствеността ще те научи на това, а икономиката на живота ще ги разкрие пред теб.

Виж, те са написани в сърцето ти и ти се нуждаеш само да ти се напомнят. Те са лесни за разбиране. Но бъди внимателен и ще ги задържиш.

Всички други науки са безполезни; всяко друго знание е самохвалство. Виж, — то не е необходимо и не е благотворно за човека. То не го прави ни по-добър, ни по-честен.

Молитва — към твоя Бог, милосърдие — към твоите ближни — нима това не е твоят пръв дълг? Какво ще те научи да се молиш, ако не изучаването на неговите дела? Какво ще те насочи към милосърдие, ако не разбирането на своята зависимост от ближните?







ДВАНАДЕСЕТА КНИГА

Проявление на закона за възмездието

ГЛАВА I

Благоденствие и нещастие

Гледай, щото благоденствието да не направи сърцето ти прекалено гордо. Не допускай твоят ум да се спусне в бездната на отчаянието затова, че съдбата ти е жестока към теб.

Непостоянни са усмивките й, затова не основавай върху тях своята увереност, не вечно траят ударите й, — затова позволи на надеждата да те научи на търпение.

Не е леко да се понасят незгодите: да бъдеш сдържан в благоденствието е най-висока мъдрост.

Доброто и злото са проби, по които ти познаваш своята твърдост; и няма нищо друго, което може да ти каже за силите на собствената ти Душа; затова бъди на стража, когато те посещават.

Виж, — ето благоденствието; как приятно ти угажда то и как незабелязано те лишава то от твоята сила и твоята енергия.

Ти беше твърд под ударите на суровата съдба, ти беше непоколебим в нещастието, но си покорен от състоянието на благоденствие и не знаеш, че силата ти няма да се върне назад, и че можеш да имаш нужда от нея.

Нашето нещастие затрогва враговете и буди в тях жалост, обаче, успех и щастие събуждат завист дори и у нашите приятели.

Нещастието е семе на добродейност, то е майка на героизма и смелостта. Кой, като има достатъчно, ще се подложи на опасности, за да има повече? Нима обезпеченият ще пожелае да рискува живота си?

Истинската добродетел ще действува при всички обстоятелста, но хората виждат нейните прояви само тогава, когато случаят им съдействува.

В нещастие човек се вижда напуснат от всички, той намира, че всичките му надежди са съсредоточени в самия него; и събужда той своята Душа, бори се със своите трудности, и те му се покоряват.

В благоденствие той предполага, че е н безопасност; той мисли, че е любим от всички, които се усмихват на трапезата му; той става безгрижен и нехаен. Не вижда той опасността, която е пред него; той вярва на всички и в края на краищата, бива измамен.

Душата може да даде на човека съвет в нещастието, но благоденствието ослепява истината.

По-добре е несгода, която води към доволство, отколкото радост, която прави човека неспособен да понася бедствието, в което тя по-късно го хвърля.

Във всички наши крайности, ни управляват страстите; умереността е следствие от мъдростта.

Затуй бъди честен през целия си живот; бъди доволен през всичките му промени; така ще извлечеш полза от всички обстоятелства и всичко, което се случи с теб, ще бъде извор за похвала.

Мъдрият обръща всичко в средство за полза и с едно и също изражение той разглежда различните знаци на съдбата; той управлява с добро и покорява злото, но безстрастен е той към всяко от тях.

Ме се възгордявай в благоденствие и не се отчайвай при несгода; не извиквай опасностите, но и не бягай пред тях, — имай смелост да презираш всичко, което няма да остане с теб.

Не позволявай на бедствието да изскубне крилата на надеждата, а на благоденствието да затъмни светлината на благоразумието.

Всеки, който се отчайва в достигане на целта, не ще я достигне никога; онзи, който не забелязва пропастта, — ще загине в нея.

Онзи, който нарича благоденствието свое благо и който му говори: "С тебе аз ще създам своето щастие", уви,—хвърля котвата на кораба сина пясъчна плитчина, и най-близкият прилив ще го отнесе.

Както водата, слизаща от планините, целува в своя път към океана всяко поле на речните брегове, без да се задържа никъде, така и щастието посещава човешките синове. Непрекъснати са движенията му и то никъде не се спира. То не може да противостои на ветровете, тогава как ще можеш ти да го задържиш? Когато то те целува, — ти си благословен, по виж. — докато ти, се обръщаш, за да му благодариш, то вече е отминало към другиго.

ГЛАВА II

Болка и болест

Болестта на тялото влияе дори и на духа; не може да бъде здраво едното без другото.

От всички злини болката най-много се усеща и най-малко средства има природата против това зло.

Когато твърдостта те остави, извикай разсъдъка си; когато търпението те напусне, обърни се към надеждата.

Да се страда е необходимост, предопределена за твоята природа. Нима би искал ти чудо да те избави от нейните уроци? Или ще се оплакваш, че това се е случило с теб, когато, погледни, — това се случва с всички.

Страданието е златен кръст, върху който се разтваря розата на Душата.

Несправедливо ще бъде да очакваш изключение за теб от това, заради изучаването, на което си се родил, за да познаеш. Затова подчини се със смирение на законите на твоето положение.

Ти би ли казал на годишните времена: "Спрете, иначе аз остарявам?" Нима не е по-добре да изстрадаш красиво това, което ти не си в състояние да избегнеш?

Болката, която се продължава дълго, е умерена; затова срамувай се да се оплакваш от нея. Но онази пък, която е силна, е кратка; погледни — ето, ти виждаш и нейния край.

Тялото ти е било създадено да бъде подчинено на Душата. Когато опечаляваш Душата си заради болките на твоето тяло, — виж, ти поставяш тялото по-високо от Душата.

Както мъдрият не скърби затова, че трън е разкъсал дрехата му, така и търпеливият не съкрушава Душата си затова, че е повредено облеклото й.

КРАЙ

https://imadrugpat.org/amenhotep-4.htm