четвъртък, 18 октомври 2018 г.

Слуги на сатаната


      


 Той е на 56 години. Връстник на банкянската пожарникар-премиерка. Няма да обобщя, че поколението им е такова, както би сторил преди 150 лазарника Достоевский, Михаил Феодорович. Сатановски е роден и живее в Москва, а не в Огорьово – тамошното село Банкя. Бил е президент на Руския еврейски конгрес. Това стига ли ви?

Още малко: смятат го за изтоковед и икономист, макар да е завършил… Московския институт за стомана и сплави. Работил е като инженер-проектант. И изведнъж… станал „руски изтоковед“. Ако не знаете произхода му, спокойно могат да ви пробутат чифута за руснак. Колко му е?

Връзката му със специалните служби личи от факта, че през осемдесетте години на миналия век „се захванал с бизнес. Станал президент на групировката от компании „Ариел“.

От 1993 г. е президент на Института за проучване на Израел – понастоящем Институт за Близкия изток.

Сатановски е завеждащ Катедрата по израелознание на Центъра за юдаика и еврейска цивилизация при Института за страните в Азия и Африка на Московския държавен Университет „Михаил Ломоносов“. От 1998 г. чете лекции в Еврейския университет в Москва (Висшата хуманитарна школа „Семьон Дубнов“). Той е вицепрезидент на съвета на регентите на Международния център за университетско преподаване на еврейска цивилизация в Еврейския университет в Йерусалим.“

Как може да се преподава и изучава нещо, което не е съществувало, като например измислицата „еврейска цивилизация“, всеки сам да си обясни. Когато варварството е изкарвано „цивилизованост“, „култура“, хуманността се изпари. Композиторите, писателите, художниците, които имали хазаро-еврейски корени, са творили в европейска обществено-културна среда. Те са европейски, а не израелски автори.

Колкото и „да изучават“ някаква „еврейска цивилизция“ и „хуманност“, тях ги няма там, където търсят такива. Никога не са съществували. Винаги в историята – от античността – от късните български държави, например известната под изфабрикувания в елинския свят Вавилон, през Рим, до наши дни, евреин е синоним на изостанала, смърдяща, скитаща твар. Питайте мен – познавам ги.

От деца ги учат да се самоизолират, да странят от приемните народи. Да не търпят различността, освен ако няма как. Тогава проявяват висше лицемерие. Така е било в Отоманската империя и в Западна Европа.



Нека се доверим на покойния Израел Шахак, който беше професор по химия в Еврейския университет в Тел Авив. Родителите му преминали през нацистките концлагери, барабар със самия него – още дете. Той разяснява откъде идва тази еврейска надменност и пренебрежение към останалите народи:

„Според юдейската религия убийството на евреин е огромно престъпление и е един от трите най-ужасни гряха (другите два са идолопоклонничеството и прелюбодеянието). Еврейските религиозни съдилища и светските власти биват наставлявани да наказват всеки, виновен за убийството на евреин, дори извън пълномощията на обичайната правораздавателна администрация… [И днес често тълпите взимат „правораздаването“ в ръцете си и избиват с камъни, както повеляват Старият завет и Талмудът.] Когато жертвата е неверник, отношението е съвсем различно. Евреин, убил неверник, е виновен единствено заради грехове към небесните закони, които са ненаказуеми от съда. Непрякото причиняване на смъртта на неверник въобще не е прегрешение.

Така един от двамата най-изтъкнати тълкуватели на [талмудския трактат] „Шулхан Арух“ обясняват, че щом се отнася до неверник, „човек не бива да вдига ръка, за да го нарани. Но може да го направи непряко. Например като премести стълбата, след като оня падне в пропаст (яма, цепнатина)… Няма забрана за това, понеже е сторено косвено.“

Убиец неверник, който случайно е под еврейска юрисдикция, трябва да бъде екзекутиран, независимо дали жертвата е евреин или не. Ако обаче жертвата е неверник, а убиецът приеме юдаизма, той не бива наказван.“

След това Шахак ни представя разяснението на някакъв равин, изпратено до израелски войник, който го попитал дали е редно или не да убива арабски жени и деца. В своя отговор равинът цитирал Талмуда: „Убий най-добрия от неверниците; смажи главата на най-хубавата змия.“…

Халака [еврейското религиозно право] предполага, че всички неверници са напълно сбъркани, произлезли са от смесване с животните, а стихът „чиято плът е плътта на магаретата и чието (семенно) излияние е като на конете“, се отнася за тях… Концепцията за прелюбодеянието не се прилага при полови актове между евреин и неверница. Талмудът по-скоро отнася такова сношение към прегрешенията, определени като скотщина…


Това не означава, че половият акт между евреин и неверница е разрешен. Тъкмо обратното. Тя следва да бъде умъртвена, дори и да е била изнасилена от евреина:

„Ако евреин извърши сношение с жена от неверниците, независимо дали тя е тригодишно дете или е зряла, без значение дали е мома или е омъжена, и дори ако е невръстна – само на девет години и един ден, тя следва да бъде убита. Тъй както се постъпва с всеки звяр. Понеже чрез нея един евреин си е навлякъл беда.“

Какво е това, освен израждане?

Цялото Нюрнбергско законодателство, въведено от Германската работническа националсоциалистическа партия, съюзничка на Съветската работническа партия (болшевики) и на Българската работническа партия (комунисти), е прекопирано от еврейското религиозно право. Всеки честен специалист ще потвърди, че нацистките закони повтаряли едно към едно еврейската Халака. Някои, на които в Германия преди войната не разрешавали да сключат бракове с „арийки“ или „арийци“, са пострадали от своите… Впрочем няма как да е другояче, след като ни е добре известно, че във вените на почти всички нацистки главатари течала еврейска кръв.

Като започнете с фюрера, минете през най-приближените му Херман Гьоринг, Йозеф Гьобелс, Рудолф Хес, Мартин Борман, Йоахим фон Рибентроп, Хайнрих Химлер, адмирал Вилхелм Канарис, Алфред Розенберг, Райнхард Хайдрих, Адолф Айхман, д-р Йозеф Менгеле, Роберт Лей, Ерхард (Ерих) Милх и т.н., всички! Те били ционисти!

Съвременните ДНК–тестове доказаха нещо повече: Адолф Хитлер имал не само еврейски, но и африкански родови корени!(Вижте илюстрацията.) Нещо не е съвсем така, както ви го представят, нали? За пореден път стигаме до там, че да се питаме: Имаме ли право да вярваме на основните медии и на официалната история?



Две неприятни перспективи се изправят пред нас. Първата е, че, както посочва професор Израел Шахак, и в настоящия момент всичко, споменато макар и съвсем бегло, се прилага в Израел. Втората е заложена в заплахата тези мразещи всекиго и всичко същества да се настанят тук. Тя нараства с всеки изминат ден. И обяснява тесните връзки на различните местни властници с ционистката държава. Както и вниманието, които те неизменно отделят на нищожната на брой еврейска общност у нас. Да не се лъжем. Всички туземни евреи, без изключение, са свързани с БКП и ДС.

Нека илюстрирам опасността с още един кратък откъс, взет от самото начало на споменатото неголямо по обем томче на Израел Шахак:

„Настоящата книга, независимо от това, че е написана на английски език и е адресирана до хората, живеещи извън държавата Израел, в известен смисъл е продължение на моята политическа активност като израелски евреин. Тази моя дейност започна през 1965-1966 г. с един протест, който по онова време предизвика сериозен скандал.

В Йерусалим лично бях свидетел как един ултрарелигиозен евреин не позволи използването на неговия телефон в събота, за да повикаме линейка. Понеже негов съсед неевреин беше припаднал.

Освен, че в печата дадох гласност на инцидента, поисках да бъде свикана среща с главните равини на държавата Израел. Попитах ги дали подобно поведение съвпада с тяхната интерпретация на юдейската религия? Отговориха ми, че въпросният евреин е постъпил правилно, напълно в духа на вярата и подкрепиха изявлението си с меродавен цитат от талмудските закони, писан този век [ХХ век].



Съобщих случая на основния всекидневник на иврит „Аарец“. Публикацията му предизвика обществен скандал. Резултатът от него за мен беше по-скоро отрицателен. Нито равинатът в Израел, нито в диаспората преразгледаха правилото, че евреинът не бива да нарушава съботния ден, за да спаси живота на неюдей. Те лицемерно прибавиха религиозни брътвежи за случаите, когато трябва да се действа, защото животът на някой евреин е застрашен.

Тогава неспазването на святостта на съботата е разрешено и се приема за добро. Стана ми ясно, че онова, което предписват талмудските закони, уреждащи отношенията между евреи и неевреи, нито ционизмът, включително неговият изглеждащ като нерелигиозен дял, нито правителствената политика след установяването на държавата Израел, нито специалното отношение на еврейските поддръжници на Израел в диаспората, биха могли да бъдат разбрани, докато не се вземат под внимание дълбокото влияние на тези закони и мирогледа, който те изграждат и изразяват.

Всяка форма на расизъм, дискриминация и ксенофобия се засилват и стават политически влиятелни, щом се възприемат благоприятно от обществото. Това важи особено силно, ако тяхното обсъждане е забранено, формално или с мълчаливо съгласие. Действителната политика, възприета от Израел след Шестдневната война [от началото на юни 1967 г.], а още повече характеристиката на израелския режим в окупираните територии като расистки и сегрегационен, и становището на повечето евреи спрямо темата за човешките права на палестинците, макар абсурдно, почти затвърдиха подобно убеждение.

Като казвам това, не се опитвам да пренебрегвам онези политически или стратегически решения, които навярно също са повлияли на израелските управници. Искам да кажа, че актуалната политика е взаимодействие между реалистични съображения (независимо дали от моя гледна точка са обосновани или погрешни, морални или неморални) и идеологически въздействия. Има тенденция последните да са по-влиятелни, колкото по-малко биват обсъждани и „изваждани на светло“.

Всяка форма на расизъм, дискриминация и ксенофобия става по-могъща и политически въздействаща, ако е възприета от обществото, което я допуска. Това задължително се случва, щом дискусията е забранена, независимо дали формално или с мълчаливо съгласие.



Когато расизмът, дискриминацията и ксенофобията преобладават сред евреите и са насочени срещу неевреите посредством религиозни мотиви, естествено е да се очаква и обратното – антисемитизъм с неговите религиозни мотиви. Все пак днес, докато второто е обсъждано, самото съществуване на първото е напълно игнорирано дори повече извън Израел, отколкото вътре в страната.

Без дискусия за преобладаващото отношение на евреите към неевреите няма как да бъде разбрана даже концепцията за Израел като „еврейска държава“, както Израел се самоопределя формално. Широко разпространеното погрешно схващане, че Израел, ако не бъде взет под внимание неговият режим на окупираните територии, е истинска демокрация, произлиза от отказа да се погледне в очите многозначителността на термина „еврейска държава“ за неевреите.

Според мен Израел като еврейска държава представлява опасност не само за себе си и за своето население, но за всички евреи и за всички народи и страни в Близкия изток и отвъд региона. Освен това смятам, че другите близкоизточни държави или нации, които се определят като „арабски“ или „мюсюлмански“, както Израел се самодефинира като „еврейска“, представляват заплаха по същия начин. Ала докато тази опасност е широко обсъждана, заплахата, присъща на еврейския характер на държавата Израел, не е.“



За антихуманната расистка същност на юдейската религия, на ционистката доктрина и на еврейската държава Израел, няма да спра да разказвам и занапред. Дано повече читатели прогледнат и зърнат действителната картина на хоризонта пред нас. Пейзажът не е в жизнерадостна тоналност. Не носи ни най-малка надежда и оптимизъм. 


diagnosa.net/ 


       

Няма коментари:

Публикуване на коментар