неделя, 7 октомври 2018 г.
Организираната престъпност флагманът на глобализиращата се икономика
„Законът е онази границата, която истинските играчи посредством юридическите си лобита прокарват между себе си и аматьорите!!!”
Духът на законите в зората на Новата религия трябва да има една основна функция и тя сегрегация на обществото на база имуществено състояние!!! Тяхното действие и рестрикции трябва формално да изпълняват защита на обществения интерес, но де факто те трябва служат на изповядващите религията в желанието им да контролират останалите членове на обществото.
Не случайно в Наказателния кодекс на България(и не само в нашия наказателен кодекс) престъпленията са насочени към индивидуалната отговорност и се преследват преимуществено извършителите, а не подбудителите и съучастниците на престъпленията. Идеята е много проста (за това кодексът не се променя с години въпреки обществените дискусии, повдигани през годините) и тя е, че в социална среда, където винаги има контролирано ниво на безработица и социална несигурност, винаги ще се намират безимотни и безпарични членове(вярващи в силата на Новата религия), които срещу сравнително малко заплащане да извърша дейност, която формално е инкриминирана! Най-простият и ежедневен пример са т.нар. „мулета на наркотици”. За смешни суми те пренасят понякога тонове наркотици, за което санкцията почти винаги доживотен затвор или смърт! Същото е и при поръчкови убийства. Кого преследва законът в тези случаи ? – изпълнителите. Истинските виновници – поръчителите никога не са намирани – а за тях винаги ще има армии от нови нископлатени наемници, готови да извършат всякакъв вид криминална дейност. Улицата и гетата се неизчерпаем човешки ресурс за изпълнители в ниските нива на усложнените престъпни схеми. Този факт много добре се знае от запознатите експерти и високопоставените политици. Възниква въпросът кому е нужно да съществува такава опасност? Опасността генерира страх, а страхът от своя страна подсилва нуждата от сигурност. Подсилва се тенденцията от отказ от права в името на сигурността. Така идеите за подкожни, чипове, снемане на био-метрични данни и др. се приемат много по-възторжено от гражданите.
Edward Snowden with Putin Gangster
Престъпленията са симптом в едно общество. Те са като кашлицата (която противно на широко приетото мнение не е болест, а неволеви рефлекс, с които организмът се опитва да изхвърли вредни за него вещества и организми). Колкото и смешно да е да лекуваме кашлицата със сироп против кашлица, толкова смешно е се борим с престъпленията с наказателна репресия в сегашния й вид. Но за да продължава да съществува схемата, някой трябва да има полза от това? Видно е, че това не са нито жертвите, нито крайните изпълнители. Третата група, която остава са организаторите...
За организираните престъпници, вярващи в Новата религия всичко е вкарано в добре изработена финансова схема. Клановете на Дон Корлеоне и свързаните с тях понятия като чест и отмъщение(макар и свързани с негативни явление, това все пак са морални категории) са тотална отживелица. Не е случайно Италианската мафия от години губи своите позиции в САЩ. Това не е заслуга на PR-героизма на Рудолф Джулиани, а е въпрос на адекватен тунинг на съзнанието спрямо околната среда.
Истината е, че съвременните мафии работят на корпоративен принцип. За тях всичко е взаимозаменяем ресурс с финансов еквивалент. Архаичните наказателно-правни законодателства атакуват само на най-ниското ниво на системата, която ползва този ресурс. Неадекватените наказателно-правни санкции даже работят в полза на усложнените корпоративни престъпни организации, защото правохранителните органи унищожават в зародиш техните новопоявяващи се конкуренти, които не разполагат с необходимия финансов, човешки и „ноу-хау” ресурс да се организират и оцеляват на глобалните пазари като тях. Функцията на полицията реално е да осигурява подходяща хомеостаза за наистина организирната престъпност(моля ви не я бъркайте с бандата на Шаро, 50 стинки, джапанките и бухалките).
Alexis Tsipras with his Gangster Squad
Организираната престъпност отдавна е флагманът на глобализиращата се икономика, защото нейните лидери отдавна са направили дълбок поклон пред Новата религия, оставяйки назад ценности като морал, дълг, чест, нация, народ, род и семейство.
Пример: Ако случайно се получи провал и залавяне на извършителя в една мафиотска схема, това означава само едно – оскъпяване на крайната цена на съответния престъпен продукт (оръжие, дрога, жива плът, отстраняване на конкурент в бизнеса чрез поръчково убийство)!
Това не е нито трагедия за мафиотите, нито велика полицейска операция за държавата, както обичат да се изразяват невръстните провинциални моми с къси поли и желание за скоростна кариера в крими-журналистиката. Всяка една полицейска акция с гръмко кодово име означава само едно - покачване на разходите в перо ТРЗ на мафията. Проявява се само обикновента необходимост от наемане на нов кадър и осигуряване на заплащането му. И тъй като от филмите много добре знаме, че тези от върха на пирамидата на криминалните синдикати не обичат да ги „прецакват”, това означава, че някой трябва да си плати. Нетната печалба за „Капо ди тути капи” е твърдо число и не може да се „пипа” като Сабата при евреите. Тогава кое е параметърт в уравнението? Познахте - крайната цена, която заплаща потребителя на незаконната стока/услуга.
Barack Obama Gangster and Valerie Jarrett
Тук няма как да се намеси с регулираща функция на невдидимата ръка на пазара, тъй като мафията е преди всичко и монопол (Има някои хора, които изказват противоположното мнение, но обикновено след тяхното идентифициране, им се отнема възможността да продължават да изказват каквото и да е, както и тази тази да слушат, а даже и тази да миришат цветя. Разбира се, тези са щастливците, за изтеглилите „късата клечка” се осигурява уникалната възможност да защитят тезата си пред рибите на дъното на някой язовир или море)
Всеки знае, че в шаха първо се жертват пешките, така е в играта на „мафия и масони”. Забележете казах „крайната цена”!!! Това е като данъка ДДС. Той цели и бърка в джоба на крайния потребител. Провалите на доставките на дрога винаги са включени в крайната цена на наркотика. Наркоманите ( респективно и обещството, което ги издържа) заплащат пряко от джоба си успеха на полицейските акции (чието скъпо финансиране пак идва от джоба на данакоплатеца).
Не е ли нонсенс?
Някой ще каже толкова много полицаи работят по този проблем – как така никой не се усетил? Ами така, както обича да казва Еленко Ангелов - „повечето от тях подсъзнателно разбират, че тяхното неразбиране по същността на проблема, по който те работят е нещото, което им плаща заплатите”. В момента, когато някой от тях разбере цялостната схема – става безработен! Още по-лошо е, че когато някой достигне на базата опита си до такова прозрение, той едва ли ще в състояние да започне да се занимава сериозно с друга професия.
Днес в света за една година от глад умират 100 милиона деца, като проблемът може да бъде разрешен на цената на само на 10 бомбардировача „Стелт”:
Същевременно в САЩ редовно преяждат над 200 млн. човека и в резултат над 60% от американците са с наднорменото им тегло. Да не би да няма храна в света? Не просто гладът и преяждането в света са контролирани!!! Древните имперски римски принципи за сиренето и меча се прилагат и сега!!!
Замислете се защо цитирамe тези факти. Те ще ви помогнат да осъзнаете как съвремените наказателни закони са просто една невидима клетка за нашето съзнание. Те реално са за-„коне”(овце) – просто една врата в полето, която е толкова незначителна, че големите риби даже не я забелязват, докато ние дружно се редим пред нея и чакаме за правосъдие.
Оскъдицата и мизерията генерират и контролират престъпността. Това е типичен илюминати шаблон – „проблем-реакция-решение”. В случая инициаторът е и съдник – колко удобно.
Така се движат нелегалните пазари – на тях предлагането приоритетно определя търсенето. Световното законодателство в сферата на наказателното право, регулиращо този процес, просто „бетонира” статуквото и възпроизвежда мафиотските структури в seclorum-а.
Южна Америка, Африка и Азия ( и България – не се ласкайте и ние сме в списъка на банановите и шист-газовите републики) са задния двор на Западните икономики. За това те са рай за организираните претъпници, които полусуверенните държави като нашата се опитват да преборят с комични мерки от средновековието – основно включващи решетки, вериги и порицание.
Да комични са, защото колкото и алогично да ни звучи, желаещи за напълнят затворите (дори ешафодите) за малко, наистина много малко от зелената валута винаги ще има. Престъпните синдикати даже не могат да усвоят всички желаещи и за това мога да си позволят лукса да правят вулгарни кастинги за кандидатите. Спомнете си преди има няма 10-15 години колко гордо звучеше на средностатистическия българин „да те вземат при борците”.
Помислете - при 7 милиарда население на Земята около 1.3 млд. са принудени да преживяват с по-малко от 1 долар на ден(или равностойността му в местна валута).
3 млд. човека оцеляват с по-малко от 2 долара на ден.
Помислете пак - в света има около 200 държави, като в повече от 2/3 от тях човешкият живот, честа и здравето на хората се изчисляват на цена 1-2 долар на ден. Това е - за един долар на ден и ти притежаваш(купуваш) един ден от живота на друг човек. Не ли това магия? Магия на зелените пари? За да поддържаш тази магия, ти трябва фоново поле – човек трябва да гладен и да не чувства сигурност! Дръж кучетата гладни и те ще хапят за теб, без да мислят. Не ни ли отглеждат и нас спрямо същия принцип?
Преразпределението на световните ресурси е така създадено, че винаги да има няколко милиарда „зад борда”, които само при щракване на пръстите и хвърляне на кокал биха се присъединили към легионите на световната престъпност.
Защо се слува това? Защо системта на законите не работи както трябва в новите времена? Нека изключим генетичното заложента още от библейски времена склонност на човека да мушне в гръб брата си. Винаги обаче държавите - кралства, империи, републики са имали няква форма на мафия, но сега е видно, че вече мафиите си имат държави, даже цяла една планета. Само три държави в света имат по-мощни икономики от Световнта мафия на база брутен вътрешен продукт(БВП)! За тези, които проявяват по-задълбочен интерес ето тук могат да прочета кой реално движи световната икономика и съответно кой определя световнта политика, творейки юриспруденция. Много добре знаем старата поговорка, че който поръчва музиката, той пише законите. Надявам се сред читателите вече няма наивници, които сляпо вярват, че кампаниите на партиите се финансират от волните пожертвования на отрудени хорица, а политиците са идеалисти, еманцаия на народната воля. Ако все още се редите на опашка, за да си купувате от тази илюзия, поне не винете другите за неуспехите си:
http://www.dirtydealing.org/pages/money_laundering_statistics.htm
И все пак как става така, че едни се оказват заклещение в решетката на закона, докато други преминават през нея като дух от друго измерение? Отговорът наистина е на границите на метафизиката. Тези на върха на пирамидата на организираната престъпност много добре са опознали истината в стария херметичен принцип, че духът определя материята и са вплели това правило в ръководените от тях структури. Техният основен шаблон-идея, който все по-ясно изкристализра с времето, е корпоративният дух. За да го поддържта жив, те са лобирали за създаването на подходяща и хранителна юридическа среда под различни форми в законодателствата на отделните държави, за да оцелее той през вековете...Объркахте ли се?
Нека го обясним нагледно - трикът е във финансовата мобилност на криминалните активи през пространството и дори времето. Глобалната финансова ситема облагодетелства едрия капитал и анонимността. По този начин за криминалните структури с голям оборот става все по-лесно да поддържат корпоративните си структири в подобие на тези от легалния бизнес. Корпорацията е изобретение на търговското право. Тя метафизичен модел, представляващ неумираща идея. Накратко нейната основна функция е да запазва интегритета на капитала дори след физическата смърт на неговите собственици. По този начин за дълги периоди от време, надскачщи рамките на обикновения човешки живот, се създават изкуствени системи, които се самоподдържат.(It smells like reptilian spirit, does it?) Те се състоят от конгломерация на капитал и търговски дейности(дори войната е търговска дейнсот). Това са системи, които ползват човека, а не както той си мисли, че той ползва тях. Индивидуалната или колетивна човешка воля върху съществуването на такъв тип системи е силно ограничена най-вече поради страха от фалит, загуба на територия и социален статут в обществента йерархия. Златно правило в бизнес средите е, че докато златната кокошка носи златни яйца нищо по нея не се пипа. Така функцията (предметът на дейност на корпорацията) започва да опредля нейната посока, а не физическите собственици. Де факто корпорацията е едно юридическо „перпетуум мобиле”, което възпроизвежда една и съща идея (напремр продажбата на жива човешка плът) без значение на изпълнителите и времето. Така е и при осъвършенстващите се организирани престъпни структури. Процесът на копиране на търговски корпорации става все по-интензивен с ускореното развитие на информационните технология и респективно финансовите услуги.
Представете си го така – класическият гангстер-престъпник е нещо като ЕТ(Едноличен търговец) и отговаря с цялото си имущество ( в случая с кожата си) за действията си, докато мафията е ООД, т.е отговаря ограничено с размер на първоначалния си капитал, който обикновено многократно се надхвърля от реалния такъв. С помощта на серия от фиктивни договори и непроследими финансови транзакции тези активи могат светкавично да се прехвърлят, като основната цел е да се запази и консолидацията на капитала.
За един ден мафията може да ползва 101 фирми в 101 различни държави и на вечерта цялата печалба и активи да се съсредочат само в една – чисти и приятно ухаещи като бебешко бельо. Забележте това може да стане със скорост по-бърза отколкото време ще отнеме на Цвък Цвък да прочете и осмисли този парграф. Така идеите живеят вечно, стига да се намират хора, които да изповядват техните ценности, а за това както видхяме глобалният елит чрез контролирна глад и пропаганда се грижи много добре.
Световната мафия, приближавайки структурата си все по-близо до модела на търговска корпорация, прави още един много решаващ удар. Като търговско дружество тя подлежи само на гражданска отговорснот (civil liability), докато накзателната такава (criminal prosecution) е оставена на самостоятелните играчи и изпълнителите по долните нива. Това е невероятен коз, тъй като прави босовете де факто неосегаеми за наказателна репресия към тях. Най-лошото, което може да им се случи е да понесат гражданската си отговорност в качеството си на търговци. Финансовите загуби от тези неблагоприятни събития обаче се добавят към цената на крайния продукт/услуга, които те носят на своите клиенти. Те могат да си позволят да ги натоварят по този рекетьорски начин, защото са монополисти и пазарът, на който оперират не е свободен, т.е. определянето на цените не се формира на база търсенето. За последно сещате се, че основна роля играе същата тази архаична наказателно-правна система. Така търговското и наказателното право по света за своеобразни Якин и Боаз за световната организирана престъпност. Това е желязната решетка, която е стиснала в менгеме нашето съзнание.
Този ментален модел, отразен в мислите, действията и наказателноправното законодателство по света е проекция на рептилската част от човешкия мозък. Базира се на следните базови характеристики: мания за безсмъртие, ненаситна алчност и неограничен разстеж в комбинация с бърза ренгенрация и взаимозаменемост на елементите в системата. Така тази специфичена менталност се възпроизвежда под формат на егрегор през вековете. Мафиотските структури са просто едно следствие, което променя формата си, но не и съдържанието си през времето.
Има конкретни примери в природата – Нилският крокодил - расте на ръст и сила до края на живота си. При загуба на зъб той израства винаги. Видът не търпи еволюция от милиони години.
Сега може да помислте от друг ъгъл какво са търсили тамплиерите реално в Ерусалим по време на Кръстоносните походи. Ноу-хау за социален инжинеринг може би...
Колко удобно е това уравнение наречено справедливост на закона!!! От едната страна са престъпните босове(специалните служби, които стоят зад тях) и техните пари, а другата - наказаните в затворите клетници и залъганото обществено мнение, че нещо се променило! Вижте изследванията на независимите обществени организации – там никъде не се забелязва някаква корелация(взаимосвързаност) между извършените полицейски акции спрямо наркоканали (респективно контрабанда, жива плът, оръжие и пр.) и намаление в потреблението на наркотици! Същото важи за проституцията и нелегалната търговия с оръжие! Проститутки е имало и винаги ще има. Те не са проблем на наказателното право, а на морала в обществото и неговите членове.
Проституцията е симптом за процеси в обществото, а не първопричина. Тя е индикатор за липса на любов сред хората или липса на време, за да бъде намерена любов. И тогава по стар алхимичен принцип оловото се превръща злато. Сексът замества любовта. Колко удобно – нуждата от секс е предвидима и контролируема, а при любовта нищо не се знае. Но кого лъжем? Тогава, защо са инкриминирани деянията при условия, рестриктивните правни норми не водя към изкореняване на явлението и дори не към неговия спад. Идеята е много е много проста – става въпрос за контрол и консолидация на капиталите и престъпните печалби. Само престъпен синдикат с усложнена структура би могъл да си позволи скъпи адвокати, техника и „бушони”(мулета, сутеньори, пласьори на дребно и пр.) В последствие именно тези синдикати в съдружие с банковите институции, които им съдействат при „изпирането” на парите им финансират политици и техните партии, които биха защитили интересите им най-вече законодателната власт, а именно насочване на репресията на закона към бедните изпълнители и „бушони” в престъпните схеми. Така порочният цикъл се затваря. Спомнете си думите на един много уважаван от американски Общественик(не случайно е с голяма буква) – Джордж Карлин – „Партиите са поставени само, за да мислите, че имате избор и че нещо зависи от вас.” В ерата на Новата религия партиите са търговски дружества с предмет на дейност печелене на обществено доверие. В България е публична тайна как депутатски места се купуват само за около 100 000 лв.
„За кокошка няма прошка, за милиони – няма закони”. Поговорката макар и свързана с чалга-субкултурата отразява същността не само на т.нар. български преход, но и на целия Западен свят. Нещата там са същите като принципи. Разликата е, че при тях схемите са по-рафинирани и усложнени, като произходът на мръсните пари се размива в усложнените им финансови системи. На мутрите не се позволява такава показност, като на нашите. Идеята е да са невидими са обикновеното око на масовия гласоподавател, оплетен в лабиринта на осем часов работен ден, семейство, деца и ипотека, постоянен страх от потенциална престъпност и икономически кризи.
Пример за относителността на закона можем да намерим с факти от Историята на една от най-великите империи – Британската. За да спечели преимуществена позиция спрямо конкурентите си в международната търговията, британската кралица опрощава престъпленията на всичките английски пирати, ако положат клетва за вярност пред короната и спрат да нападат кораби плаващи под британски флаг. От този момент пиратът става капер. Всичко е много величаво и романтично във филмите за такива личности. Например името на Франсис Дрейк звучи някак магическо, но нека помислим обективно какво означава каперството и какъв реално е бил Дрейк?
От юридическа гледна точка това е държавно гарантиран лиценз за извършване на дейност, целящата чрез убийства и други посегателства върху честа и физическата неприкосновеността на хора от други държави да бъде отнемано законно тяхното имущество. Това е правно и държавно регулиран терор. Митичният Дрейк е имал законови функции на лицензиран убиец(май се казваше „палач”) и лицензиран терорист (по пътя на логиката трябва да се казва „капер”). Не много лицеприятно за страната на джентълмените, но така се коват империи – чрез кръв, страх и грабежи.
Адвокатските лобита са лица с много специална функция. Първо тяхната дейност струва много пари, което ги прави достъпни за тясна прослойка от населението (висш клас адепти на Новата религия) и второ в името на справедливостта те защитават статуквото! Замислете се със всяка изминала година структурата на взаимовръзките между законите се усложнява! Това в услуга на обществото ли е? Или на адвокатските кантори и тези, които могат да си ги позволят! Във всеки един парламент по света близо една четвърт от представителите са юристи! Как можем да очакваме, че те ще приемат закони, които да намалят властта и тежестта на тяхната гилдия в обществото? Народът го е казал „Гарван гарвану око не вади!”.
Друга особеност е, че повечето закони се изработват по-много специален начин от адвокатски лобита. Подобно на компютърните програмисти те използват юридически техники, които им позволяват да си оставят при изработването на законите т.нар. „вратички”(backdoors). Те са видими само за просветените. За останалите закона е стена, в която те брутално се блъскат в порива си към свободата.
Относно лобизма: Каква хубава дума само! Някой замислял ли се какво означава? Това е начина, по който аматьорите стават истински играчи. Т.е. трансфер на материално състояние във власт. Напоследък използват названието „търговия с влияние”. Народният представител (депутат, конгресмен) продава свободното си мнение и възприема чуждо такова срещу материални облаги. От този миг нататък неговата единствена роля е да намери благородно оправдание за мнението и позицията, която защитава! Тук съм забелязал една основна синтеза (кой е казал, че Хегел не актуален?), която се използва йезуитски според случая! Тезата са човешките права, а антитезата е сигурността на обществото(националната сигурност). Какъвто и законодател акт или инициативи да се приеме то все е в името на един от тези два контрапункта!
Разбира се толерирането на свободната воля и индивидуалността в законодателството е допуснато в степен, която би направила възможност изкуственото разделение на индивидите в общество. Разделяй и владей. Черни и бели. Леви и десни. Шах и мат. Масони и Илюминати.
Един добър оратор винаги може да докаже и тезата и антитезата еднакво добре! В Древна Елада е имало такава школа, чиито питомци са се занивали с подобни словестни гимнастики и те са се наричали софисти! Името им означава мъдрост(от гръцки език). На тази богиня е кръстена нашата столица и това няма нищо общо с християнство, а с езическата богиня-личност-ария синеоката Атина. На нея е кръстена е съседна балканска столица – гръцката Атина. Столиците маркират зоните на влияние на тайните общества, така че изкуственото противопоставяне българи-гърци е едно ала-бала. Богинята патрон и богинята владетел е една. Нейните адепти ясно виждат през мрака на хаоса, породен от етническото напрежение и неверие на Балканите. Същата тази богиня и нейнaта виждаща в тъмнината кукумявка са изтипосани в златно в центъра на София, под носа ни, където минавайки и се покланяме. Наистина не е ли мъдрост да видиш колко субективен е човешкия живот и да манипулираш хорските представи в желаната от теб посока?
Не се сърдете на масоните и по-големите им братчета. Не питайте другите защо вашите владетели са жестоки, попитайте себе си защо са ваши владетели?
alchemicaltechnologies.blogspot.bg/
Няма коментари:
Публикуване на коментар