Размисъл за хоризонта на събитията и изменените състояния на съзнанието

              

Нашите възможности за физическо и информационно взаимодействие с действителността са ограничени от хоризонта на събитията. Но какво означава това понятие? Твърди се, че хоризонтът на събитието е въображаема граница в пространство-време, която отделя тези събития (точки на пространство-време), които могат да бъдат комбинирани със събития на светлоподобна (изотропна) безкрайност със светлинни геодезични линии (траектории на светлинни лъчи) и тези събития, които не могат да бъдат свързани по този начин.
Тъй като обикновено съществуват две светлинни безкрайности в дадено пространство-време: по отношение на миналото и бъдещето, то може да има и два хоризонта на събитията: хоризонтът на събитията от миналото и хоризонтът на събитията на бъдещето. Хоризонтът на събитията на бъдещето съществува за нас в нашата Вселена, ако съвременният космологичен модел е верен.
Може опростено да се каже, че хоризонтът на събитията от миналото разделя събитията на такива, които могат да бъдат повлияни от безкрайността и обратно - такива, които не могат да бъдат повлияни; а хоризонтът на събитията на бъдещето разделя събитията, за които човек може да научи нещо, дори в безкрайно далечно бъдеще, от събитията, за които човек не може да научи нищо.
Теоретичните физици отбелязват, че хоризонтът на събитията е неразделна и нелокална концепция, тъй като светлоподобната безкрайност участва в неговото дефиниране, т.е. на всички безкрайно отдалечени области на пространство-време.
При акустиката има и ограничена скорост на разпространение на взаимодействието - скоростта на звука, при която математическият апарат и физическите последици от акустиката и теорията на относителността стават аналогични, а в свръхзвуковите потоци на течност или газ възникват аналози на хоризонтите на събитията - акустични хоризонти.
Има и понятие за хоризонта на събитието на отделен наблюдател. Той разделя за себе си събития, които могат да бъдат свързани към световната линия на наблюдателя със светлоподобни (изотропни) геодезически линии, насочени към бъдещето, съответно хоризонт на събитията от миналото, и в миналото - хоризонт на бъдещи събития и събития, с които това не може да бъде направено. Въпреки това, в четиримерното пространство на Минковски, всеки равномерно ускорен наблюдател има свои собствени хоризонти на бъдещето и миналото.
Но всъщност, вселената е многоизмерна и само способностите на нашето възприятие са ограничени до триизмерна реалност. В рамките на това триизмерно възприемане на реалността възможностите на нашето физическо и информационно взаимодействие с нея ще бъдат ограничени до хоризонта на събитията.
Но с "разширяването" на нашето възприятие, което е резултат от развитието на съзнанието, хоризонтът на събитията също ще се увеличи значително, т.е., възможността за физическо и информационно взаимодействие с реалността. Всичко това много добре обяснява способността на ясновидците да "проникнат" на значителна дистанция в миналото и бъдещето по време на променените състояния на съзнанието, докато в обикновеното състояние на съзнанието тези способности са много ограничени.