Разположение на звездите и Голямата пирамида. Орион, асоцииран с бога Озирис,съответства на Камерата на Краля, докато Сириус, олицетворяваща богинята Изида,
съответства на Камерата на Кралицата.
(според изследванията в „Документите Тера“ е точно обратното
Според древните египтяни душите на фараоните са звезди, които след смъртта си се връщат на небосвода. Направена е съпоставка между три звезди от съзвездието Орион и трите пирамиди в Гиза (на владетелите Хуфу, Хафра и Менкаура). Получава се пълно сходство между големината на пирамидите и тяхната ориентация, с яркостта и местоположението на звездите. С други думи, сякаш небесната карта е наложена още веднъж на Земята.
ЗЕМНИЯТ ОРИОН Комплексът край Свещари крие много тайни.
Приблизително в този регион преди около 2500 години се е намирала столица на царството на гетите. Там, според погребалните практики на древното племе, в комплекса „Сборяново” са се полагали тлените останки на владетели и големци.
За целта и са насипани 12 изкуствени могили гробници, подредени както звездите от съзвездието Орион *.
Интересно е да се напомни друг интересен факт -
подредбата на могилните некрополи в Сборяново всъщност точно наподобява очертанията на три от най-важните египетски пирамиди,
също следващи схемата на съзвездието Орион. Това са Хеопсовата пирамида, пирамидата на Менкаура и тази на Хефрен.
Досега са проучени две от високите могили в Сборяново, а само си представете какво може да има в останалите!
Тайните започват да се разнищват още през 80-те години на миналия век, когато археолози откриват в т.нар. Гинина могила гробницата на тракийския цар Дромидех. Монолитният каменен саркофаг, в която е положен той, по величие и изкусност на изработката си съперничи дори с най-ефектните образци от вътрешността на египетските пирамиди, смятат археолозите.
Твърдението, че душите на хората са звезди, които се завръщат в небето след смъртта им, се среща и в произведението на Платон „Тимей", където философът разказва за изчезналата Атлантида. Древни сведения говорят, че атлантите са владеели Египет и земите около Средиземно море.
По време на първите фараони се почита божествената тройка Амун (Амон), Мут и синът им Хонсу. В превод името на сина (Хонсу) означава „северна светлина". На север са ориентирани и всички пирамиди. Названието „хон" се среща често при кавказките народи (наследници на северните племена - кимерийци и скити, принадлежащи към древнобългарската общност) и с него се обозначава северната част на планинските склонове. Кимерийците („кими" в превод е „мост между световете") в дълбока древност живеят край река Океан. Още по времето на Омир р. Нил, позната и като Стикс (анаграма на Скит, родственик на кимериеца), е земен аналог на небесната река, наричана Океан или Еридан (име и на съзвездие в южното полукълбо). В доелинистичната епоха Еридан е символ на Млечния път.
Йероглифът, символизиращ Сириус, съдържа три елемента:
фалически обелиск (Озирис), купол с формата на утроба (Изида) и звезда (Хор). Съзвездието, свързано с фараоните, Орион е ориентир още от времето на атлантите. Интересното е, че Орион е единственото съзвездие, което се отличава както в южното, така и в северното полукълбо. То се намира на външната страна и на двете полукълба и графично може да се изобрази като два триъгълника, обърнати с върховете един към друг. Съзвездието може да се забележи във всяка точка на Земята, защото през него минава небесният екватор. Орион се явява „Господар на небето". В едната посока поясът на съзвездието е към Алдебаран, а в другата - към Сириус.
В Египет звездата Сириус е отъждествявана с главната богиня Изида - сестра и жена на Озирис (Орион). Древните египтяни забелязали, че Сириус веднъж в годината изгрява на изток преди Слънцето. Този ден, 19 юли, е приет за първи ден от египетската година и предшествал прииждането на р. Нил. Всяка година се състояла от 12 месеца, като всеки от тях имал по 30 дни. Към тях (360 дни) се добавяли още пет дни на голяма петица - Озирис, Изида, Сет, Нефтида и Хор. Първите четирима са от едно семейство (братя и сестри), а Хор е син на Озирис и Изида. „Кучешката звезда: звездата, обожествявана в Египет и почитана от окултисти. От първите, защото нейният хелиактичния изгрев със Слънцето бил знак за благоденстващото покачване на Нил, а от вторите, защото била мистериозно асоциирана с Тот-Хермес, бог на мъдростта, както и Меркурий в друга форма. Така Сотис-Сириус имал и все още има мистично и пряко влияние над небесата, населени с божества и е свързана с почти всеки бог и богиня. Това била „Изида в небесата“ и наречена Изида-Сотис, защото Изида била „в съзвездието куче“, както се твърди на нейните монументи. Свързана с Голямата пирамида, следователно Сириус била свързана и с посвещенията, които се състояли там.“ (Елена Блаватска – Теософски Речник)
„Трактатът на Трисмегист „Девицата на света“ от Египет се отнася към „черния ритуал“, свързан с „черния“ Озирис, като най-високата възможна степен на посвещение в религията на древен Египет – това е главната тайна на мистериите на Изида. Този трактат казва, че Хермес е дошъл на земята, за да обучи човешката цивилизация, а след това отново се „качил към звездите“, връщайки се обратно към своя дом, като изоставил мистериозната религия на Египет с нейните божествени тайни, които някой ден щели да бъдат декодирани.“ (Робърт Темпъл – Загадката Сириус) В древноегипетската митология съперник на Хор е неговият чичо Сет/Сат - убиец на баща му Озирис, с когото той се бие и го побеждава. Преди битката Сет е владетел на Горен Египет, чийто символ е бялата корона, а Хор владее Долен Египет, чийто символ е червената корона. От името Сат лесно се стига до по-късния символ на злото и тъмнината Сатан (Сатана), название, означаващо „небесната земя на Сат". На земята Хор се намира в Мемфиския некропол. Северната стена на Мемфис е границата между Горен и Долен Египет. Пазител на некропола е божеството Сокар - човешко тяло с глава на сокол.
Любопитно е, че звездата Сириус е позната в митологичен контакт с името Сот. А от Сот-кар (Сириус-кар - планетата Сириус и карите -праотци на траките) до Сокар остава една неголяма крачка.
При българите соколът (Хор) също е обожествяван. Не случайно ние наричаме себе си хора. В гробницата на Аспарух край с. Вознесенско (днешна Украйна) е намерен сребърен орел (сокол) със змия. За древните народи на Америка соколът е символ на силата на Горния свят. И в това няма нищо чудно, защото в основата на тези народи стои културата и светогледът на траките и кимерийците, наричани по-късно българи.
На небето Хор заема място между Изида (Сириус) и Озирис (Орион). Той е смятан за символ на Небесния бог и вечната, духовна, безкрайна енергия. Слънцето и Луната са неговите очи. В края на годината Хор се намира в средата на Зимен шестоъгълник от звезди. Синът на Озирис (Орион) и Сириус (Изида) е познат с още едно име - КХАБИРУ(кабирите, известни с тракийските мистерии). Аабхиира: Подобно име също се появява в МахаБхара-та(Древна Индия), както в "Сабха-парва", така и в "Бхисма-парва". Споменава се, че провинцията е разположена на река Сарасвати(пресъхналата река , минаваща през Мохенджо-Дару и Хар-ап-ската цивилизация, "Хар-апa", значи "Земя-вода") в СИНД(ИНД). Съвременната провинция "СИНД" първоначално се е простирала до другата страна на АРАБ-СКО МОРЕ("Ар-Ап", "земя-вода") всички жители на провинцията са били познати като АБХИРАС Тайните на Лабиринта
Летописите говорят, че след пристигането си в Египет оцелелите атланти построили храм и обсерватория. Те били издигнати, за да съхранят уникалните им знания за небесните тела и за да могат да продължат да наблюдават техните движения във Вселената.
Налице е известно противоречие, защото Атлантида загива още X хил. пр. н. е., а Лабиринтът е започнат около 4600 г. пр. н. е. - през епохата на Бика (Телеца). Ако вземем обаче за отправна точка 5700-5600 г. пр. н. е., когато е Потопът в Черно море, и имаме предвид, че трако-кимерийците напускат Балканския полуостров и част от тях намират в Египет и в Шумер нови благоприятни земи за заселване, всичко идва на мястото си. Още повече, че от населението по Северното Черноморие и Кавказ водят началото си (около V хил. пр. н. е.) идентичните 12-циклови слънчеви календари на хуни (кимерийци), шумери и българи.
За Лабиринта пишат древни автори като Херодот, Страбон и др. Според тях тази огромна постройка от 3000 помещения с вътрешни градини, разположени на два етажа (по 1500 на етаж), превъзхожда пирамидите. Интересното е, че таваните на помещенията са изградени от единствен каменен блок и освен камъни, които достигат огромни размери, в Лабиринта не е използвано дърво или други материали. Като че ли строителите са искали постройката да устои на превратностите на времето. Много от стените били подвижни и изписани с йероглифи. За съжаление този сложен архитектурен комплекс (с диаметър повече от 8 км) все още не е намерен и вероятно е скрит под тонове пясък. Като едно от предполагаемите негови места се смята Фаюмският оазис, където през XIX в. пр. н. е. се строи нов важен административен и религиозен център Кахун.
Лабиринт е построен и на остров Крит. Критяните (каритяните) са наследници на карите (праотци на траките). Царят на критяните Минос превзема отначало Горен, а по-късно и Долен Египет около 3100 г. пр. н. е. В поречието на Нил той построява своята столица Мемфис. Минос създава първата египетска династия на фараоните (критска династия). По това време започват и строежите на внушителни гробници с подземни камери.
По-късно, около средата на III хил. пр. н. е. критяните, кимерийците и белите евреи напускат Египет. С тяхното преселение секва и издигането на колосални строежи (пирамиди, храмове и др.) в поречието на Нил. Част от тях поемат обратно към Балканския полуостров. Движението на карите между Египет и Балканския полуостров поражда и двете названия Сакара -фараонско гробище до Мемфис и планината Сакар, където е погребана царица Бастет (от древнобългарски произход), заровен е кивотът и безценна история на Древния свят. Името Сакара произлиза от Сокар - споменатото вече божество с глава на сокол. Като спомен от карите в днешните наши земи са останали названията на Карановата могила (Сливенско, с най-стари пластове от VIII хил. пр. н. е.), Карон лимен (древното име на нос Шабла), р. Искър (Искар„звездата на кар"), гр. Карнобат и т. н. Според легендата главният бог при траките и техните предци Зевс (името му Зевс/Звес е явен ориентир към звездите) открадва Европа -дъщеря на цар Агенор. Първото му появяване пред нея е в образа на бик. От Европа Зевс добива няколко сина, между които и Минос. Този негов син създал велико царство на остров Крит. Самият Зевс е отгледан на остров Крит, а с името на майката Европа в древността летописците наричат главно балканските земи.
Любопитно е, че някои от архитектурните решения на (критския дворец в Кносос (възстановен след земетресението от XVI в.) напомнят на двореца в Мари (Месопотамия). Връзката едва ли е случайна. Още повече, че Мари е посещаван от търговците от остров Крит. Лабиринтът се казвал Лабиринтът на Минотавъра (т. е. на цар Минос от Таврическите планини - в стари времена част от Кавказ). Таврия е предишното име на Кримския полуостров и е важна част от историята на древните българи - самарците. Думата „Лабиринт" произлиза от думата „Лабрюс"/ „Лабрис", която на карийски означава „двойна брадва". Затова и двойната брадва е най-често срещаният символ в Крит - герб на цар Минос (владетел на Крит). Знакът се среща в Микена, дори и в Стоунхендж. Брадвата е сред изображенията и върху диска от Фестос и е символ на власт и могъщество във всяко древно общество. Удивително е колко много тя напомня формата на съзвездието Орион (два триъгълника, които се допират с върховете си). В античността са се стремели към средната част на Лабиринта, но са се страхували от нея. Смятали, че досегът води до повратен момент - смърт и ново раждане, или вечен живот. Хилядолетия преди новата ера Лабиринтът е бил разпространен в различни форми по целия свят.
Матей 3:10;Лука 3:9 – „И секирата лежи вече при корена на дърветата: всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън”.
%20cretan%20Art/Ahmose%20Axe.jpg)
Характерното изображение на двойната брадва е намерено и по нашите земи в Южна България - в Панагюрище, в Розовец, в Казанлъшката гробница, в Пейчова могила, в Александровската могила и др. Обикновено това е част от украсата на главите на конете (начелници и др.). В тракийския култов център Старосел е открит уникален начелник, който представлява кръгла плочка с конник. Ездачът очевидно е владетел, защото е вдигнал в дясната си ръка ритон (един от символите на тракийските царе). Интересното тук е, че на бедрото на коня отново ясно е очертана двойната брадва (лабрис).
Същият знак-двойната брадва, но вече изправена, е често срещан рунически знак в Дунавска България - означава буквата „е" и вероятно от него произхожда нашата съвременна буква „Ж", чийто смисъл е „жив, живот", както и буквата „X" - символ на Хор и потомците му (хора). Знакът е и важен орнамент при тъкачеството - българските килимари. Познат е с името „макас" (ножица).Пясъчният часовник (макасът) като знак се среща в протоиндийската писменост, в Мохенджо-Даро и Харапа. Откриваме го и върху отпечатък от стъпалото на Буда. Знаем, че неговият баща е цар на саките, които принадлежат към голямата общност на траките. Шести аватар на Вишну е Рама с топора или Парашурама. Той е брахман, който повече от 20 пъти унищожава мъжете кшатрии, за да отмъсти за убийството на своя баща Джамадагни, който е един от царете. Седми е Рама, знаменитият принц на Айотхя, синът на Дашаратха, героят на Рамаяна, спечелил войната на остров Ланка с царя на демоните Раван, който откраднал неговата съпруга, прекрасната Сита. Рама именно е въпъщение на съпружеска вярност, войнско мъжество и справедливо отмъщение. Преди хората над Египет властвали богове. Последен от тях бил Хор (Аполон), син на Озирис (Дионис). Този Хор отстранил от власт Тифон, брата на Озирис. Египтяните различават три поколения богове, като Пан е от първите, Херакъл – от вторите, а Дионис – от третите. От времето на Херодот до Пан, син на Пенелопа, са изминали 800 години; до Херакъл на Алкмена – 900, и до Дионис на Семела – 1000.
След жреца на Хефест били избрали 12 царе, които да управляват заедно (египтяните, казва Херодот, не могат да живеят и ден без цар). Те се договорили да се сродяват чрез взаимни бракове, да не се премахват помежду си, да са равни и приятели. Но имало предсказание, че онзи, който възлеел с медна чаша в храма на Хефест, щял да управлява еднолично.
Лабиринтът и изкуственото езеро Мойрис
Те изградили Лабиринта над езерото Мойрис, близо до Крокодилополис. Пирамидите са неописуеми, казва Херодот, но лабиринтът превъзхожда пирамидите. Имало 12 покрити двора, 3 000 помещения на два етажа – по 1500 над и под земята. В подземните имало гробници на царете и свещените крокодили – там не допускали чужденци. Изходите и завоите през дворовете били много заплетени, стените били пълни със скулптирани фигури.
Опира до езерото Мойрис, чиято обиколка била 630 км. Било изкуствено, в средата имало две пирамиди с надводна и подводна част, на всяка от тях – каменен колос. Водата била докарана по канал от Нил. При изкопаването хвърляли пръстта в Нил, а той я разнасял – така, както крадците в Ниневия изкопали проход под земята към дворците на Сарданапал, за да отмъкнат съкровищата му, а пръстта хвърляли в Тигър (144-150). -Херодот, "История". Блаватска, Алис Бейли и теософията
Елена Блаватска и Алис Бейли, двете основни фигури в теософията, считат Сириус за източник на езотерична сила. Според Блаватска, звездата излъчва загадъчно и пряко влияние върху всички небесни селения и е свързана с всяка по-могъща религия на древния свят.
Алис Бейли вижда Кучешката звезда като „Великата бяла къща“ и вярва, че тя е дом на „духовна йерархия“. Заради това Бейли нарича Сириус „звездата на посвещението“.
„Това е великата звезда на посвещението, защото нашата йерархия (израз за втория аспект на божествеността) е под ръководството или под духовен магнетичен контрол на йерархията на Сириус. Това са основните управляващи въздействия, където космическият Христос действа според Христовия принцип в слънчевата система, на земята, в човека и в по-нисши форми на живот. В езотериката, Сириус се нарича блестящата звезда на сензитивността.“ (Алис Бейли – Езотерична Астрлогия)
Както и според много други автори, Бейли приписва на Сириус огромно влияние върху човешкия живот.
„Всичко, което може да се каже относно този дълбоко мистичен обект, е да се изброят накратко някои от космическите влияния, на които определено е била подложена нашата планета и които са създали представи в съзнанието на човека навсякъде по света, а по време на посвещението са предизвиквали дадени явления.
Първо и най-важно е енергията или силата, която се излъчва от слънцето Сириус. Ако тя може да бъде толкова силно изразена, енергията на мисълта в своята цялостност достига слънчевата система от един отдалечен космически център през Сириус. Сириус служи като предавател или фокусиращ център, откъдето се излъчват тези въздействия, които пораждат човешкото самосъзнание.“ (Алис Бейли – Посвещение – Човешко и Слънчево)
Кървавата звезда Сириус, която вероятно са наблюдавали в древността Алистър Кроули, орденът А.А. и Кенет Грант
През 1907 г. Кроули основава свой собствен окултен орден, наречен А.А. – съкратено от Argentium Astrum или Орденът на Сребърната звезда. Сребърната звезда, разбира се, била Сириус. Въпреки че Кроули почти винаги се отнасял към Кучешката звезда с използването на тайни термини, цялата му магическа философия, от началото на развитието му като млад фримасон, през последните му години на ръководител на О.Т.О [(Ordo Templi Orientis - Орденът на Източния храм. (бел. прев.)], е в пълен синхрон със сирианското въздействие, което било идентифицирано и илюстрирано и от други автори по онова време. Предполагаемият контакт на Кроули с неговият ангел-хранител, който по-късно води до написването на предизкателния му труд „Liber AL: The Book of the Law“ се счита, че е дошъл от Сириус.
Ако Кроули е използвал скрити термини в описанието си на Сириус, то неговото протеже, Кенет Грант, пише ясно и подробно за Кучешката звезда. В повечето си книги, той често илюстрира Сириус като могъщ център на магическа и магнитна сила. Неговото убеждение, че звездата държи главния ключ за отключването на египетските мистерии и традициите на Тифонския традиции, се засилило с течение на времето и се превърнало в централен фокус на неговите проучвания. Една от най-важните и противоречиви тези на Грант е откриването на потока Сириус-Сет, който представлява извънземно измерение свързващо Сириус, Земята и Сет, египетския бог на хаоса, по-късно асоцииран със Сатаната.
„Сет е инициатора; този, който отваря съзнанието на човека за лъчите на неумиращия Бог, представен от Сириус – Слънцето от юг.“ (Kenneth Grant, The Magical Revival)
„Сириус, или Сет, е първоначално познат като „Онзи, който е без глава“ – светлината от Горен Египет (юг) позната като Ан (кучето), следователно Сет-Ан (Set-An - Satan, Сатаната), Господар на вътрешните земи, горещото място, по-късно интерпретирано в морален смисъл като „ад“.“
Въпреки че всяка окултна философия описва Сириус в малко по-различен аспект, тя се смята от повечето за „слънцето зад слънцето“, истинския извор на скрита мощ. Сириус е възприемана като люлката на човешкото знание, а вярването в съществуването на силна връзка между звездата и планетата Земя е разпространено и в наши дни. Има ли наистина връзка между Сириус и Земята? Дали Кучешката звезда е езотеричен символ на нещо, което се случва в духовно измерение? Или може би и двете? Едно нещо е сигурно, култът към Сириус не е останал в миналото и е жив и до днес. Един по-задълбочен поглед в съвременната популярна култура, която е силно повлияна от окултния символизъм, разкрива множество препратки към Сириус.
Сириус днес 
Бялата линия е орбитата, която щеше да следва Сириус А,ако Сириус Б не съществуваше.Синята линия показва
действителната орбита на Сириус А Жълтата линия показва действителната орбита на Сириус Б Двойната звезда Сириус
През 1862 Алвин Кларк открива Сириус Б - компаньонката на Сириус А. Съществуването на двойник на Сириус е предсказано от Ф. Бесел, който от 1834 до 1844 наблюдава звездата и забелязва някои нередности в нейното движение. През 1920 В. Адамс открива, че Сириус Б всъщност е бяло джудже ( малки звезди с голяма плътност ( една лъжица от вещество от бяло джудже може да тежи тонове ), които горят едва едва ( Сириус Б е първото бяло джудже, отрито от хората ). Сириус Б има диаметър 1/10.000 от диаметъра на Сириус А.
Въпреки че е невидима за невъоръжено око Сириус Б има маса четири пъти по-голяма от масата на нашето Слънце. Повърхността му е 300 пъти по-твърда от тази на диамант, а вътрешността му има плътност 3.000 пъти по-голяма от тази на диамантите. Заради голямата скорост на завъртане около остта си ( 23 пъти в минута ) Сириус Б създава огромно магнитно поле около себе си.
Двете звезди се въртят една около друга, като непрекъснато обменят частици. Заради силното си магнитно поле е голямата си плътност Сириус Б отнема доста материал от Сириус А. На всеки 49,9 години Сириус А и Сириус Б се приближават толкова много, че създават силни магнитни бури между тях. С приближаването си и двете звезди започват да се въртят по-бързо, а накрая си разменят местата. Енергията, отделена при сближаването на Сириус А и Б се предават като магнитен поток към Слънцето, което разпределя този поток към планетите от Слънчевата система.
http://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.com/2017/11/blog-post_77.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар